Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
17/09/2008
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На заседание на Комисията по гражданско общество и медии, проведено на 17 септември 2008 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На заседанието присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, неговият заместник Явор Милушев, председателят на СЕМ Мария Стефанова, генералният директор на БНТ Уляна Пръмова, изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Гриша Камбуров, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на творчески и професионални организации в медийната сфера.
Проектът бе представен от министъра на културата Стефан Данаилов.
Сегашният Закон за радиото и телевизията е в сила от 1998 г. С оглед на настъпилите промени в медийната среда и на показаните дефекти в процеса на десетгодишното прилагане е необходимо да се приеме изцяло нов Закон за радиото и телевизията. Още повече, че от миналата година имаме нова евродиректива за аудиовизията, която трябва да бъде въведена във вътрешното ни законодателство до ноември 2009 г. Внесените промени обаче засягат само цифровизацията, което е оправдано пред вид притискащите ни срокове за изключване на аналоговия сигнал през 2012 г.
Законопроектът, заедно с измененията и в Закона за електронните съобщения, урежда старта и развитието на цифровото наземно телевизионно разпръскване. Решават се важни въпроси, които дълго време бяха дискутирани в гилдията, а и в обществото, като например:
1. Предвиждат се два етапа на цифровия преход. При първия едно предприятие ще получи след конкурс разрешение да изгради и експлоатира три мултиплекса с национален обхват, всеки от който ще излъчва по четири телевизионни програми. Едновременно с първия етап ще започне и конкурс за избор на предприятието, което ще изгради и експлоатира трите мултиплекса с национално покритие от втория етап, като разрешението не може да бъде дадено на предприятието, спечелило конкурса за първия етап, нито пък на свързано с него лице.
2. За регионалните мрежи ще бъде издадено разрешение на едно предприятие, което ще експлоатира три регионални мрежи през първия етап, като СЕМ определя вида и профила на не повече от две български програми за всяка мрежа, които ще бъдат задължителни за разпространение.
3. Правилото “must carry” се отнася и за предприятието, което ще изгражда мултиплексите за национално разпространение на първия етап. То трябва да качи задължително две програми на БНТ и програмите на лицензираните телевизионни оператори, които покриват поне 50 на сто от населението. Останалите програми собственикът на мултиплексите ще може да подбира измежду регистрираните от СЕМ.
4. Предприятията, притежаващи мултиплекси, нямат право да разпространяват собствени програми. Тази забрана е насочена към осигуряване на равнопоставеност на телевизионните програми, предоставени на един и същи мултиплекс.
5. Държавен мултиплекс не се предвижда, за разлика от практиката в повечето членки на Европейския съюз, но е постигнат, по думите на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова, приемлив компромис, като още на първия етап БНТ може да предостави две свои програми за цифрово разпространение, а не само една, както бе предвидено първоначално.
6. Освен програмите, които трябва да качи задължително, те са половината от капацитета, 2 от 4, собственикът на мултиплекса може да разпространява и други програми, които подбира сам, но от регистъра на СЕМ. Регламентирани са основните принципи, от които се ръководи СЕМ при определяне на вида и формата на програмите – гарантиране правото на информация, създаване на благоприятни условия за плурализъм и за многообразие на медийната среда, както и съхранение на националната идентичност.
7. За разлика от режима на обвързано лицензиране, валиден и занапред за аналоговото разпространение, който води до бавно и не безпроблемно взаимодействие между КРС и СЕМ, при цифровото лицензиране водеща роля ще има КРС, който ще провежда конкурсите. СЕМ ще изготвя регистър на програми, от който победителите в конкурсите ще могат да избират. Този начин на взаимодействие, различен от досегашния, ще даде така необходимата скорост на лицензионния процес.
За второто гласуване на законопроекта е наложително да бъдат въведени някои промени в първоначалния текст, най-важните от които са следните:
1. В повечето страни на Европейския съюз телекомуникационните оператори само разпространяват сигнала на цифровите мултиплекси, а менажирането на програмите се осъществява от самите оператори на мултиплекси. Предложеният законопроект обаче не забранява срастването между телекомуникационните организации и операторите на мултиплекси, което може да се тълкува като открита форма на концентрация с всичките й отрицателни въздействия върху антимонополното структуриране на телевизионната система и развитието на рекламния пазар. Затова е необходимо мултиплексите да се обособяват отделно от радиоразпръсквателните мрежи.
2. Собствениците на мултиплекси ще трябва да качат определен брой програми, приблизително половината, на принципа “must carry”, без да могат да ги избират. Останалата половина от програмите обаче те ще могат да подбират от регистъра на СЕМ. Промените в ЗРТ, а и тези в ЗЕС, не препятстват собственика на мултиплекса да притиска програмите, които са му наложени, като дава по-добри технически, финансови и други условия на своите програми. Тъкмо затова е нужно да се запише задължението мултиплексът да равнопоставя програмите, които разпространява, както и да се въведе контрол върху цените, които ще бъдат искани за разпространяване на програмите.
3. Всеки мултиплекс може да разпространява на една честота минимум четири телевизионни програми. Максимумът е шест, но това е за сметка на качеството. Оптималният брой е пет. В текстовете, които разглеждаме обаче, се говори за четири програми. Това би подтикнало собственика на мултиплекса да качи още една или две програми, което би се отразило върху качеството на приемане на сигнала, и би му дало възможност да разпространява повече програми от предвидените по закон. Ето защо най-добре е в закона да се запише онова, което технически е оптимално, а именно пет програми на всеки мултиплекс.
4. Предложените в проекта текстове не защитават в достатъчна степен обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите, които ще се качват на мултиплексите. Между двете гласувания на закона са необходими промени, които да отстояват обществения интерес и да предпазят СЕМ от редуцираната роля на безпроблемен регистратор на всяка кандидатстваща за регистъра телевизионна програма.
5. Съгласно плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване предприятието, получило честотен ресурс през първата фаза на прехода, трябва да осигури покритие на 75% от населението в края на 2010 г., което то ще постигне главно чрез цифровизацията на гъсто населените места. Останалите 25% от населението, обитаващо обширни, но рядко населени райони в страната и което сега приема аналоговите програми на БНТ с добро качество, ще бъде лишено от възможността да приема цифровите програми на БНТ и в още по-голяма степен – на другите оператори, които ще бъдат включени в първия етап на цифровизацията. Ето защо е необходимо в закона да се предвиди покритие, по-високо от 75%, и да се посочат сроковете, в което то да бъде постигнато, за да не останат цели райони без възможност да приемат програми с лиценз за национално покритие.
6. В закона следва да се предвижда задължение на операторите на регионални мултиплекси да качват регионалните програми на БНТ. В предложения от вносителя текст няма пречка това да стане, но няма и ангажимент на регионалните предприятия да го сторят.
След проведените разисквания Комисията по гражданско общество и медии с 9 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:
Иво Атанасов
На заседание на Комисията по гражданско общество и медии, проведено на 17 септември 2008 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На заседанието присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, неговият заместник Явор Милушев, председателят на СЕМ Мария Стефанова, генералният директор на БНТ Уляна Пръмова, изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори Гриша Камбуров, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на творчески и професионални организации в медийната сфера.
Проектът бе представен от министъра на културата Стефан Данаилов.
Сегашният Закон за радиото и телевизията е в сила от 1998 г. С оглед на настъпилите промени в медийната среда и на показаните дефекти в процеса на десетгодишното прилагане е необходимо да се приеме изцяло нов Закон за радиото и телевизията. Още повече, че от миналата година имаме нова евродиректива за аудиовизията, която трябва да бъде въведена във вътрешното ни законодателство до ноември 2009 г. Внесените промени обаче засягат само цифровизацията, което е оправдано пред вид притискащите ни срокове за изключване на аналоговия сигнал през 2012 г.
Законопроектът, заедно с измененията и в Закона за електронните съобщения, урежда старта и развитието на цифровото наземно телевизионно разпръскване. Решават се важни въпроси, които дълго време бяха дискутирани в гилдията, а и в обществото, като например:
1. Предвиждат се два етапа на цифровия преход. При първия едно предприятие ще получи след конкурс разрешение да изгради и експлоатира три мултиплекса с национален обхват, всеки от който ще излъчва по четири телевизионни програми. Едновременно с първия етап ще започне и конкурс за избор на предприятието, което ще изгради и експлоатира трите мултиплекса с национално покритие от втория етап, като разрешението не може да бъде дадено на предприятието, спечелило конкурса за първия етап, нито пък на свързано с него лице.
2. За регионалните мрежи ще бъде издадено разрешение на едно предприятие, което ще експлоатира три регионални мрежи през първия етап, като СЕМ определя вида и профила на не повече от две български програми за всяка мрежа, които ще бъдат задължителни за разпространение.
3. Правилото “must carry” се отнася и за предприятието, което ще изгражда мултиплексите за национално разпространение на първия етап. То трябва да качи задължително две програми на БНТ и програмите на лицензираните телевизионни оператори, които покриват поне 50 на сто от населението. Останалите програми собственикът на мултиплексите ще може да подбира измежду регистрираните от СЕМ.
4. Предприятията, притежаващи мултиплекси, нямат право да разпространяват собствени програми. Тази забрана е насочена към осигуряване на равнопоставеност на телевизионните програми, предоставени на един и същи мултиплекс.
5. Държавен мултиплекс не се предвижда, за разлика от практиката в повечето членки на Европейския съюз, но е постигнат, по думите на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова, приемлив компромис, като още на първия етап БНТ може да предостави две свои програми за цифрово разпространение, а не само една, както бе предвидено първоначално.
6. Освен програмите, които трябва да качи задължително, те са половината от капацитета, 2 от 4, собственикът на мултиплекса може да разпространява и други програми, които подбира сам, но от регистъра на СЕМ. Регламентирани са основните принципи, от които се ръководи СЕМ при определяне на вида и формата на програмите – гарантиране правото на информация, създаване на благоприятни условия за плурализъм и за многообразие на медийната среда, както и съхранение на националната идентичност.
7. За разлика от режима на обвързано лицензиране, валиден и занапред за аналоговото разпространение, който води до бавно и не безпроблемно взаимодействие между КРС и СЕМ, при цифровото лицензиране водеща роля ще има КРС, който ще провежда конкурсите. СЕМ ще изготвя регистър на програми, от който победителите в конкурсите ще могат да избират. Този начин на взаимодействие, различен от досегашния, ще даде така необходимата скорост на лицензионния процес.
За второто гласуване на законопроекта е наложително да бъдат въведени някои промени в първоначалния текст, най-важните от които са следните:
1. В повечето страни на Европейския съюз телекомуникационните оператори само разпространяват сигнала на цифровите мултиплекси, а менажирането на програмите се осъществява от самите оператори на мултиплекси. Предложеният законопроект обаче не забранява срастването между телекомуникационните организации и операторите на мултиплекси, което може да се тълкува като открита форма на концентрация с всичките й отрицателни въздействия върху антимонополното структуриране на телевизионната система и развитието на рекламния пазар. Затова е необходимо мултиплексите да се обособяват отделно от радиоразпръсквателните мрежи.
2. Собствениците на мултиплекси ще трябва да качат определен брой програми, приблизително половината, на принципа “must carry”, без да могат да ги избират. Останалата половина от програмите обаче те ще могат да подбират от регистъра на СЕМ. Промените в ЗРТ, а и тези в ЗЕС, не препятстват собственика на мултиплекса да притиска програмите, които са му наложени, като дава по-добри технически, финансови и други условия на своите програми. Тъкмо затова е нужно да се запише задължението мултиплексът да равнопоставя програмите, които разпространява, както и да се въведе контрол върху цените, които ще бъдат искани за разпространяване на програмите.
3. Всеки мултиплекс може да разпространява на една честота минимум четири телевизионни програми. Максимумът е шест, но това е за сметка на качеството. Оптималният брой е пет. В текстовете, които разглеждаме обаче, се говори за четири програми. Това би подтикнало собственика на мултиплекса да качи още една или две програми, което би се отразило върху качеството на приемане на сигнала, и би му дало възможност да разпространява повече програми от предвидените по закон. Ето защо най-добре е в закона да се запише онова, което технически е оптимално, а именно пет програми на всеки мултиплекс.
4. Предложените в проекта текстове не защитават в достатъчна степен обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите, които ще се качват на мултиплексите. Между двете гласувания на закона са необходими промени, които да отстояват обществения интерес и да предпазят СЕМ от редуцираната роля на безпроблемен регистратор на всяка кандидатстваща за регистъра телевизионна програма.
5. Съгласно плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване предприятието, получило честотен ресурс през първата фаза на прехода, трябва да осигури покритие на 75% от населението в края на 2010 г., което то ще постигне главно чрез цифровизацията на гъсто населените места. Останалите 25% от населението, обитаващо обширни, но рядко населени райони в страната и което сега приема аналоговите програми на БНТ с добро качество, ще бъде лишено от възможността да приема цифровите програми на БНТ и в още по-голяма степен – на другите оператори, които ще бъдат включени в първия етап на цифровизацията. Ето защо е необходимо в закона да се предвиди покритие, по-високо от 75%, и да се посочат сроковете, в което то да бъде постигнато, за да не останат цели райони без възможност да приемат програми с лиценз за национално покритие.
6. В закона следва да се предвижда задължение на операторите на регионални мултиплекси да качват регионалните програми на БНТ. В предложения от вносителя текст няма пречка това да стане, но няма и ангажимент на регионалните предприятия да го сторят.
След проведените разисквания Комисията по гражданско общество и медии с 9 гласа „за”, 0 „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:
Иво Атанасов
