Изслушване в Комисията по гражданско общество и медии на тема: ”Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни

---

Изслушването се състоя на редовно заседание на uомисията, проведено на 7 юни 2007 г., в което взеха участие представители на:

- Комисията за регулиране на съобщенията: Георги Александров – председател, Валентин Георгиев – зам.-председател, Свилен Попов директор на дирекция „Разрешителни дейности и честотно планиране, Ангелина Лякова – директор на дирекция „Правна”;
-
- Държавната агенция за информационни технологии и съобщения: Димитър Станчев – зам.-председател, Никола Манчев;

- Съвета за електронни медии: Лили Райчева – член на съвета, Гинка Бойчева – юрист в СЕМ;

- Министерството на транспорта – Главна дирекция „Гражданско въздухоплаване”: Владислав Петров – експерт;

- Българското национално радио: Владимир Стоименов – експерт.

* * *

Проблемът с трансграничните смущения не е нов. Не е нов и интересът на медиите у нас към него и възможното му разрешаване. Същевременно всяка година с началото на летния сезон разговорите около трансграничните смущения, публикациите в пресата, разговорите по радио и телевизия стават все повече и повече. Защото особено тежко е положението по Черноморието. Затова Комисията по гражданско общество и медии проведе изслушване на всички отговорни институции, които имат отношение към проблема и носят пряка отговорност за неговото разрешаване. На заседанието присъстваха представители на Комисията за регулиране на съобщенията, от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, от Съвета за електронни медии, от Министерството на транспорта, от Българското национално радио. Предварително Комисията по гражданско общество и медии бе поискала и получила писмени становища от всички участници. На самото заседание се проведе изключително полезна дискусия, резултатите от която обобщаваме в няколкото страници на този доклад.

* * *
Проблемът с трансганичните смущения, както споменахме, стои пред отговорните институции в Република България не от вчера. От една страна това са смущенията по Черноморието, предизвикани от мощни предаватели в Република Турция най-вече в района на Истанбул, а от друга – смущенията в Западна и Югозападна България. Причините на това положение са много. Те могат да бъдат систематизирани, макар и малко фрагментарно, като технически, международни и финансови. Разбира се, техническите са най-значими, но важно е никоя причина да не бъде абсолютизирана за сметка на останалите.
Техническите причини могат да бъдат сведени до простия факт, че чуждите предаватели са с много по-модерни параметри, с по-голяма мощност и съответно покритие дори извън своя определен от международните договорености диапазон. От съответните български. Ситуация, която бе позната и преди 1989 година, но тогава имаше специални инсталации, които ако не бяха в състояние да заглушат сигнала, до го свеждаха до минимум.
Днес, разбира се подобна “политика” е немислима. Което обаче, далеч не означава, примиряване със съществуващото положение. Стигаме до международните причини. Положението е следното: при договарянето на определени честоти за Република България на най-отговорни форуми в Европа, е постигнато разпределение, което в известен аспект ощетява Република Турция. Вероятно определящите институции са имали предвид, че европейската територия на страната е изключително малка и са дали съотносими честоти. “В Стокхолмския план от 1961 г., който фактически регулира запускането на радиостанции с определените мощности, честоти и точки на излъчване. В него имаме регистрирани към 800 такива обекти, докато турците имат само 200”. Независимо обаче каква е точната причина, Република Турция “компенсира” като разрешава предаватели с много голяма мощност.
И третата група причини са финансовите. Факт е, че Българското национално радио не е усвоило техническите параметри, разрешени му от лицензията. Както се изрази представителят на Комисията по регулиране на съобшенията:”От 2004 г. досега на Българското национално радио са предоставени 69 работни честоти със съответни точки, на които да развие и да излъчва програмата си. От тях са усвоени 16. Имаме готовност и искаме от тяхна страна за още 8 честоти и 8 съответни точки – подготвени са, и в някои от следващите заседания на комисията ще им бъдат дадени. Какво означава това? Това означава, че на 52 честоти, на които би трябвало да се чува програма “Хоризонт” и програма “Христо Ботев”, не са усвоени и не работят.” И ако за частните радиостанции може да има някакво оправдание заради параметри на предаватели и антени, определени от лиценза им, то за ситуацията с БНР, положението наистина е изключително тежко и сложно, защото БНР е публичният радиооператор на Република България.
Какви мерки за решаване на проблема от заинтересованите страни бяха изложени пред комисията:
Комисията по регулиране на съобщенията като специализиран орган носи отговорността за техническите параметри на всички лицензии в сектора. Затова най-напред трябва да изложим мерките, които според КРС трябва неотложно да се приемат:
- местните радиостанции в пограничните райони да могат да увеличат ефективно излъчената мощност до 3000 там, където не се нарушава хигиенно-защитната зона;
- преработване на антенно-фидерната систума като сереализира многоетажна антена или се увеличи ефективната височина на антената или да се промени точката на излъчване;
- националните радио- и телевизионни оператори да повишат излъчваните мощности до международно съгласуваните стойности;
- за населените места по Черноморието, различни от Варна и Бургас, да важат нормите за напрегнатост на полето като за пограничен район.
Още на 04.05.2006 г. КРС на свое заседание е приело съответните препоръки. За съжаление Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД ГВА) към Министерството на транспорта отказва да координира параметрите. КРС от своя страна е направила замервания и проби според най-модерните технологии за това, но и тези резултати не се приемат от ГД ГВА, която препоръчва отново разрешаването на проблема на международно равнище. “По международно приетия програмен продукт “LEGBAG” и по разработения по задание още от ДКД и след това довършен в Комисията за регулиране на съобщенията програмен продукт за изследване на възможните смущения, такива смущения пряко в навигационните системи на Гражданската авиация на всички тези радиостанции не би трябвало да има, като защитните нива са достатъчно високи.”
Участниците в изслушването представиха накратко историята на контактите на международно равнище опитите да бъде разрешен въпроса, които не са водили до никакви положителни резултати. “Въпросът за трансграничните замърсявания са повдига на много високо ниво, дори на нивото на министър-председател и министър на външните работи за отношенията ни с Република Турция. Правени са хиляди постъпки, но винаги са завършвали безрезултатно” Очевидно е, че макар опитите в тази насока да не бива да спират, е наложително да се потърсят и други решения. Не само това. Като страна-член на ЕС, Република България граничи със страни, които са членки на ЕС, и с такива, които не са, вече дори разрешаването на този проблем по пътя на международните контакти трябва да претърпи развитие. Бе препоръчано по тесни контакти с някои регулатори – например на Република Македония, но само с точно изчислени и коректно поднесени замервания на нарушения в трансграничното пространство.
Без да се абсолютизира факторът с увеличаване на мощността на предавателите, очевидно в тази посока трябва да се работи. Поне така считат представителите на Комисията по регулиране на съобщенията. Очевидно е, че контактите им с ГД ГВА трябва да станат много по-чести, и най-важното, да се стигне до взаимно приемливо решение. Което същевременно да доведе до резултати.
От изключително значение е Българското национално радио да отдели необходимите финансови средства за изпълнение на техническите параметри на своята лицензия. С годините отлагането на решаването на този проблем го е задълбочило още повече. Трябва да се потърси и осигури от регулатора реално планиране и осъществяване на планираните мощности и покритие на другия национален радиооператор – Дарик радио. За местните радиооператори очевидно трябва да се подхожда диференцирано, за да не би промените в мощността на предавателите да изменят съответната лицензия. От страна на ГД ГВА пък трябва да се търси по-гъвкав подход.
Няма съмнение, че изключително важният проблем за трансграничните смущения в българския радиоефир трябва да бъде решен. Но това може да стане единствено комплексно, като всеки от участниците в процеса регулатори и заинтересованите страни трябва да поеме своята отговорност.

След приключване на изслушването г-жа Весела Драганова предложи следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Ръководството на парламентарната Комисия по гражданското общество и медии да изготви проект на становище, което да се представи пред комисията за обсъждане и вземане на решение.

* * *

При необходимост от допълнителна информация на разположение на народните представители е протоколът на Комисията по гражданско общество и медии.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКО
ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:


Весела Драганова