Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

---

На 6 ноември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане за второ гласуване на общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на Комисията.
Тук е и господин Кашъмов от програма „Достъп до информация” , госпожа Тодорова от Правния отдел и експертите към Комисията.
Както е известно, бяха приети два законопроекта за изменение и допълнени на Закона за достъп до обществена информация в пленарната зала. От тези два законопроекта беше направен един, представен беше на народните представители, беше даден срок, в който да постъпят предложения за второто четене. Не постъпи нито едно предложение.
Днес сме изправени пред задачата да разгледаме текст по текст обобщения законопроект и да го придвижим, ако го одобрим, да си пази ред за влизане в пленарната зала.
Първо ще подложа на гласуване заглавието на законопроекта, след което ще дам думата на госпожа Тодорова да говори по отделните параграфи.
Има ли някой против заглавието – „Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация”? Няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Тодорова, заповядайте.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
По § 1, който предлага изменение на чл. 3, Правният отдел счита, че трябва да бъде приложена тук друга правна техника, защото от съществуващите четири алинеи, вносителите предлагат в три от тях. И по-коректният текст на § 1 трябва да звучи така:
„§ 1. В чл. 3, ал. 1, 2 и 3 се изменят така:” (и съответно се дава съдържанието по вносител).
Алинея 4 е огледално копие на съществуващата и затова тя не трябва да фигурира в това съдържание.
Това е моето предложение. То не променя волята на вносителите, само е по-прецизна правната техника.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: А по самия текст нямате възражения?
УЛЯНА ТОДОРОВА: По самия текст не възразяваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кашъмов, Вие?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Аз съм напълно съгласен с това, което се предлага. Смятам, че текстът е коректен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Друг от присъстващите има ли да каже нещо?
МАРИЯ СЛАВОВА: В края ал. 1 на чл. 3 в консолидирания текст е записано „наричани по-нататък „органите”. Тъй като става въпрос за различни видове органи и законът специализира техния вид, за разлика от договорите, в законите не е приемлива тази формулировка. Според мен това не трябва да остане.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Аз съм съгласен, само че това е от предишното изменение, това не е сегашен текст. Допускам, че нататък на много места е употребен изразът „органите”.
МАРИЯ СЛАВОВА: Не може да се вади извод от предишна неправомерна дейност. Сега парламентът се занимава с този закон – това е Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Според мен този текст е некоректен, но аз имам още една бележка.
Вие казахте, че ал. 4 е буквален пренос на предишната ал. 4, но на тази ал. 4 не й е тук мястото. Тази ал. 4 е за Допълнителните разпоредби. Това е Законът за нормативните актове и ако е направена такава грешка по-рано, сега тази комисия е в състояние да коригира тази грешка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз мисля, че в действащия закон навсякъде е употребена думата „органите”. Така ли е? И има ли други закони, в които да се процедира по този начин?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Точно така е.
МАРИЯ СЛАВОВА: Неправомерно е и е грубо нарушение на Закона за нормативните актове. Хубаво е колегите да потвърдят това, защото не може да се обобщава в закон, всеки правен субект е специфичен и той има специфични правомощия. Не могат да бъдат обобщени в общата категория „органи”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Как да го запишем?
МАРИЯ СЛАВОВА: Както си е. Просто да отпадне изразът „наричани по-нататък „органите”. След „органите на местното самоуправление в Република България” да се сложи точка. Това е физически труд наистина, който предполага да се ревизира целият текст. Ако вие сте ръководени от тази икономия, аз си оттеглям бележката. Но смятам, че това е крайно некоректен текст. Европейското право ни задължава да прецизираме текстовете на българските закони с оглед на принципите на европейското право. Точно тази формулировка е неприемлива. Но ако вие сте се водили, отново казвам, от аргумента да се спести труд, добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз бих предложил при една следваща поправка да съобразим целия закон с тази бележка. Още повече, че от ОДС ми казаха, че ще внесат още една поправка на този закон, така че тогава бихме могли при добро желание да сменим тази дума в целия закон с някакъв друг израз. Или да се принудим да го оставим, за да не изписваме във всеки член тези три реда.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Действително „органи” звучи много лошо в законов текст. В анатомията орган е око, ухо, крак и т.н. Действително трябва да се намери една по-подходяща дума.
МАРИЯ СЛАВОВА: В нормотворчеството се използва.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Тя може да се използва, но тук звучи много лошо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, ще имаме предвид това, но нека вървим по-нататък по текстовете. Ако накрая намерим някакъв вариант, ще го предложим.
По останалите думички в този параграф има ли предложения? Съгласни ли сме с текста? Няма възражения.
Госпожо Тодорова, моля да продължите.
УЛЯНА ТОДОРОВА: По § 2 нямам бележки и предложения. Текстът на вносителя трябва да бъде подкрепен.
По § 3, с който се създава чл. 15а, тъй като в този закон всеки един член е със заглавие, а тук констатирам липса на заглавие и това трябва да бъде отстранено. Съдържанието визира публикуване на интернет страниците на съответната информация, затова предлагам като вариант този член да има заглавие „Публикуване на интернет страници”.
Ако не възразявате, само да прибавим заглавието, а иначе по съдържанието на самия член няма бележки.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В този закон се оказа, че всеки член си има заглавие и понеже има нов член, трябва да му сложим и на него заглавие. Смятам, че това, което предложи госпожа Тодорова, е приемливо.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Аз съм съгласен, че е приемливо. Дали да е публикуване на интернет страниците или публикуване в интернет, не знам коя формулировка е по-добра. Може би „Публикуване в интернет” е по-точно, още повече че макар и 83% от публичните институции според доклада на министъра на държавната администрация да имат собствени интернет страници, остават 17%, които публикуват на други места. Така че може би това е по-точното заглавие.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Съгласна съм.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: С тези два параграфа сме съгласни? Благодаря.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Параграф 4 предвижда изменение на чл. 17. Независимо че не е нов член, дори и изменените членове също трябва да имат свое заглавие, а тук е пропуснато. Тъй като съдържанието на този изменен член 17 и на действащия общо взето се покриват в голяма степен, предлагам да възпроизведем заглавието на чл. 17 така както е било, а то е „Достъп до обществена информация, свързана с дейността на други задължени за предоставянето й субекти”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кашъмов е съгласен. Това е текстът, с който пада търговската тайна при надделяващ обществен интерес. Това всъщност е голямата крачка в изменението, което се предлага в закона.
УЛЯНА ТОДОРОВА: И в ал. 3 вместо думите „на предходната алинея”, по-коректно е да се каже „на ал. 2”.
Това са моите бележки по § 4 – да сложим заглавие и да коригираме позоваването.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други идеи по този параграф? Няма.
УЛЯНА ТОДОРОВА: По § 5, господин председател, също се констатира липса на заглавие, но аз имам едно друго предложение. Тъй като този параграф се занимава с промяна на чл. 31, а алинеи 1, 2 и 3 са огледални копия на съответните алинеи в действащия закон. Предлагам § 5 да бъде представен така:
„§ 5. В чл. 31 алинеи 5 и 5 се изменят така:” (и се дава съдържанието на ал. 4 и 5, по които нямаме бележки).
Така отпада и необходимостта да се прави заглавие, но не това ме е водило, а просто защото те възпроизвеждат изцяло действащите алинеи.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Параграф 6 се отнася до изменението на чл. 37. По съдържанието нямам бележки. Отново има липса на заглавие и предлагам да използваме заглавието на действащия член 37 „Основание за отказ от предоставяне на достъп”, защото това именно е съдържанието на чл. 37.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други идеи? Няма.
УЛЯНА ТОДОРОВА: По § 7 нямам бележки.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли някой бележки по § 7?
Господин Кашъмов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: По § 7 имам две бележки. Първата е свързана с дефиницията на списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на административна структура в системата на изпълнителната власт – в края „достъпна по определени критерии” не е много ясна. В смисъл, тя трябва да е общодостъпна, тъй като списък на издадените актове се употребява в чл. 15а за публикуването на списъка в интернет. Това е структурирана съвкупност от всички издадени индивидуални и общи нормативни актове. Предлагам чисто технически да отпадне изразът „достъпна по определени критерии”.
И втората ми бележка е между т. 5 и т. 6 се получава известно припокриване и може би е добре да се намери друго решение. Те се покриват. Може би е уместен начин вместо т. 5 тези хипотези да се отнасят само към производствена и търговска тайна, те да се отнасят общо към случаите на надделяващ обществен интерес и тогава отпада необходимостта от т. 6.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Но нали точно това е една от целите на промяната – да има легална дефиниция на обществен интерес.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Само да уточня. Точки 5 и 6 в настоящия им вид имат известно дублиращо се съдържание. То не е точно легална дефиниция на обществен интерес, това са случаи на изброяване. Аз предлагам да бъдат обединени по някакъв начин, примерно да се каже, че надделяващ обществен интерес е налице, когато. Това е само предложение, както прецените. Защото в б. „г” пише: разкрива злоупотреби с власт и корупция и в следващия текст на т. 6 отново виждаме „разкрива злоупотреби с власт и корупция”. Това е очевидно припокриване. Може би трябва въобще да падне това, че не представляват търговска тайна, а да остане както започва т. 6: „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация...” И след това да следват тези букви. Това е, което аз предлагам като обединение на двете точки.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако не запишем изрично търговска и производствена тайна, пак ще има опити да не се дава информация.
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз мисля, че безпокойството на господин Кашъмов тук не е основателно, защото става дума за изясняване на съдържанието на два различни термина – горе става дума за обществен интерес, долу става дума за надделяващ обществен интерес. Дублира се само първата част на буква „г” и на т. 6.
Друг е въпросът, че е зле формулирано езиково и редакционно – разкрива злоупотреби – в правните текстове поначало се използва единственото число. Като се каже „злоупотреба”, ние разбираме всички случаи. Затова не е редно да се говори в множествено число – злоупотреба с власт. Което е едната хипотеза. Не разкрива злоупотреба с корупция, каквато е логиката, а разкрива случаите на корупция. За да се разграничи злоупотребата с власт от корупцията, защото това са две различни хипотези.
И дотук свършва. Оттам нататък т. 6 говори за повишаване на прозрачността и т.н. В този смисъл няма опасност, че има дублиране. Друг е въпросът, че редакционно е добре текстът да се изчисти.
Още едно допълнение искам да направя. Прозрачността и отчетността не се повишават, те не са на скала, те могат да се засилват или да отслабват. В този смисъл може да се коригира терминът „повишава”, но това е въпрос на волята на депутатите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Може да се обърне редът и да стане „разкрива корупция и злоупотреба с власт”.
МАРИЯ СЛАВОВА: Да, това би било много добре езиково – разкрива корупция и злоупотреба с власт. Това ще избегне по-тежкият случай на езиков оборот със случаи на корупция.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Аз не възразявам срещу тази редакционна бележка, само искам да кажа, че е използван дословно изразът от АПК. Просто възниква въпросът за идентичност на текстовете.
МАРИЯ СЛАВОВА: Ако говорим за идентичност на текстовете, тогава трябва да помислим и за това публичноправна организация какво прави и това ще ни вкара в друга хипотеза. Но това е въпрос на спор в залата, а не тук.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Това за публичноправна организация е именно синхронизирано със Закона за обществените поръчки. Защото досега беше нещо коренно различно и беше в противоречие с директивата на Европейския съюз.
МАРИЯ СЛАВОВА: Досега не говорехме за осъществяване на търговска дейност, та сега вече говорим и за осъществяване на търговска дейност. Но според мен това е спор за залата, едва ли бихме могли ние да го решим.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Напротив, това е много важно. Това всъщност е една от идеите за изменение, защото иначе, ако се изключи търговската дейност, цялата тази проблематика остава извън приложното поле на Закона за достъп до обществена информация.
И второ, Директива 2003/98 за повторно използване на информация въвежда изрично като публичноправна организация същата дефиниция, която е по отношение на обществените поръчки. Тоест досега Законът за достъп до обществена информация боравеше с една абсолютно неправилна и в противоречие на директивите дефиниция.
МАРИЯ СЛАВОВА: Единственото, което искам да кажа, ако ми разрешите, е, че корекцията е налице, тя има своите мотиви, но когато се стесни обхватът на едно правно понятие, се изключват другите правни субекти. И това се получава сега. Къде остават правните субекти, които не осъществяват търговска дейност? Четете добре текста и ще видите, че сега сте фрустрирани върху търговска дейност.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: „Независимо от” е все едно дали има търговски и производствен или няма търговски и производствен характер.
МАРИЯ СЛАВОВА: „Независимо от осъществяваната от тях търговска дейност” означава, че те осъществяват и без друго търговска дейност.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Или осъществяват, или не осъществяват.
МАРИЯ СЛАВОВА: Организациите с обществена полза по Закона за юридическите лица въобще не осъществяват търговска дейност.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Това, което тук се казва, е „или-или”. Аз съм напълно съгласен, че дефиницията в Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки не е много точна. Но с това изменение не може да се изменят всички закони. Иначе приемам, че има проблем.
МАРИЯ СЛАВОВА: Формулировката е крайно непрецизна. Тя не отговаря и на европейското право. Впрочем това, че АПК и Закона за обществените поръчки правят този миш-маш и сега в Закона за достъп до обществената информация ще го отрази, ще го мултиплицира.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: За мен е по-добре да бъдат адекватни отделните закони помежду си, а в един момент вече наистина трябва да бъдат оправени тези дефиниции. Но едно нещо е законите помежду си да бъдат в синхрон, друго нещо е директивите да бъдат проведени, което е отделна тема.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Няма да можем да променим нито ЗОП, нито АПК с този малък проект. Макар и да не сме съгласни, може би трябва да ги приемем по този начин, защото е много важно да падне търговската тайна и производствената тайна, за да не служи като мотив за отказ за достъп до информация. А пък вярвам, че когато в българския парламент настъпи това време, както в много европейски парламенти, да се разглеждат по три-четири закона на годината, тогава вече ще се стигне до един законодателен перфекционизъм, който ще хармонизира всички тези текстове. Засега виждаме колко е невъзможно да го направим.
Заповядайте.
АТАНАСКА КОЛЕВА, дирекция „Европейски съюз”: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на тази дефиниция бих искала да кажа, че тя вече съществува в Закона за обществени поръчки, както видяхте, и нямаме никакви забележки от Европейската комисия. Според тях тя е правилно въведена. Не може ли просто да се препрати към тази дефиниция, тъй като така или иначе в тази директива пак се препраща към тази дефиниция, без да се прави нова. Защо трябва да се преповтаря в два закона една и съща дефиниция, когато тя съществува. Аз мисля, че и в Закона за нормативните актове, когато има вече дадена дефиниция, се ползва тя.
МАРИЯ СЛАВОВА: Мога ли да отговоря? Отговорът на Вашия въпрос е написан в началото – по смисъла на този закон. Този закон не би могъл да препрати, той е специален закон.
АТАНАСКА КОЛЕВА: В такъв случай е редно да се приеме същата дефиниция като тази, която е абсолютно същата, каквато е в Закона за обществените поръчки.
МАРИЯ СЛАВОВА: Изгубени в превода...
АТАНАСКА КОЛЕВА: Там всичко е съгласувано вече Европейската комисия и нямаме право да се връщаме назад или поне без тяхното съгласие да си променяме дефиниции, които вече са приети.
МАРИЯ СЛАВОВА: Това че Европейската комисия не е направила забележка не означава, че текстът те добър. Напротив, текстът е лош.
АТАНАСКА КОЛЕВА: Ако мога да си позволя и една последна забележка. Специално по този закон имаше доста дълги съгласувания и те трябваше да одобрят почти всеки текст. Не знам на тях доколко им е ясно, но те поне се съгласиха, така че мисля, че би трябвало да се възприеме същият текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако няма да можем да разместим нищо в дефиницията в т. 6, поне да сложим едно „на” – да стане „разкриване на злоупотреба с власт и на корупция”, защото иначе се разбира, че е злоупотреба с корупция.
МАРИЯ СЛАВОВА: Корупцията е по-важно социално явление, по-широко понятие, така че да бъде на първо място.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, става „разкриване на корупция и на злоупотреба с власт”.
Друго има ли?
УЛЯНА ТОДОРОВА: В последните два параграфа, които са Преходни и заключителни разпоредби, правителствената препратка е по чл. 15а, ал. 1 и 2. Тъй като този член се състои само от тези две алинеи, е излишно това уточняване и нека да бъде само чл. 15а.
В § 9 финалът е „и осигуряват обучението на служителите по чл. 3”, но в чл. 3 не се говори въобще за такива служители. Нека да заличим „на служителите по чл.3” и да запишем „осигуряват обучението на своите служители”. По-горе става въпрос за ръководители в системата на изпълнителната власт. Лишавайки се от тази препратка поради това, че не е коректна, ви предлагам тази замяна, ако я възприемете. В текста на вносителите беше свързано с един срок, който тук е изпуснат, защото навсякъде е много индивидуално в какъв срок те могат да направят това нещо.
Това са моите финални бележки по тези два параграфа.
Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Въпросът ми е единствено дали не може да се каже „в същия срок”. Какви са мотивите? За да може да се осъществи нещо реално в публичната власт, трябва да има пари. А парите идват с бюджета. Смисълът на този едногодишен срок е да се даде възможност Бюджет 2009 да предвиди тези дейности. Тоест нека да има вече някаква реалистичност в нещата. Защото е хубаво да се пишат закони, но всичко трябва да бъде ясно и точно предвидено, а не да се пишат декларативни разпоредби.
Иначе съм съгласен с Вашите предложения за редакция.
ВЕСЕЛИН ИВАНОВ: Министърът на финансите изпрати становището си и той заявява, че ръководителите по чл. 15 имат необходимите средства и те всеки момент могат да обезпечат финансирането.
МАРИЯ СЛАВОВА: Езиково бихме могли да въведем редакционна корекция. Обезпечават означава осигуряват на български. И те не обезпечават финансово, а финансово осигуряват изпълнението. Защото няма финансово изпълнение, това е нонсенс. Финансово осигуряват изпълнението на задължението по чл. 15а и осигуряват обучението на служителите в нея – в изпълнителната власт. Защото ръководителите нямат свои служители.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Приемам.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Би могло да стане „осигуряват финансово изпълнението ти обучението”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да стане така: „Задължените по чл. 15 ръководители в системата на изпълнителната власт осигуряват финансово изпълнението на задължението по чл. 15а и обучението на служителите в нея”.
Има ли други бележки? Няма.
Приехме всички текстове. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов