Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
19/01/2006
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-4, внесен от Иво Атанасов на 11.01.2006 г.
2. Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по гражданското общество и медии
П Р О Т О К О Л № 9
На 19 януари 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията № 654-01-4, внесен от Иво Атанасов на 11.01.2006г.
2. Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането.
Заседанието бе открито в 14,20 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дами и господа, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
В днешното заседание имаме представители на няколко институции – на Министерството на културата, заместник-министрите г-жа Килева и г-н Токаджиев; Министерството на финансите г-н Петров и г-н Горанов; Комисията за регулиране на съобщенията г-н Георги Александров; тук е председателят на Съвета за електронни медии г-н Райков, както и няколко членове на СЕМ; от Българското национално радио Георги Темелков, член на Управителния съвет, Албена Миланова; от Българската национална телевизия – г-жа Пръмова, генерален директор; от Българска медийна коалиция Георги Лозанов и други представители; от АБРО – Константин Марков; от Асоциацията на българските кабелни оператори Меглена Георгиева; от КТ “Подкрепа” Николай Варадинов; от “Космополит ню медиа проджект”.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако нямате, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред се приема с единодушие.
По първа точка – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, тъй като съм вносител, позволете ми да ви припомня накратко следното. Със Закона за държавния бюджет се допусна една грешка, с която беше изравнено рекламното време на търговските медии с това на обществените. Веднага след като стана явна тази грешка, определена от някои като досадна, от други – като добронамерена, внесох законопроект, с който предлагам да се възстанови досегашното положение, свързано с общото времетраене на рекламата. Буква по буква съм написал текста на бившия вече чл. 86. Казвам “бившия”, защото той е поправен със Закона за държавния бюджет.
Така че ние сега евентуално ще променим Закона за радиото и телевизията в частта му на чл. 86, като възстановим старото положение. Разбира се, някога сигурно ще се наложи да дебатираме по тази тема, тъй като вие сте свидетели, че Националната телевизия поиска в края на миналия мандат разблокиране на праймтайма за рекламата, която Българската национална телевизия излъчва. Тогава даже имаше заседание на комисията, но не стигна календарно време на миналия парламент, за да се разгледа този въпрос и в пленарната зала. А моето убеждение е, че такива важни въпроси, които могат да имат сериозно отражение върху рекламния пазар, не трябва да се решават на крак, нито пък на 290-а страница от друг закон, а от Закона за радиото и телевизията. Когато проведем тази дискусия, трябва да я проведем достатъчно внимателно с един сериозен анализ и с една висока степен на сближаване на позициите и напасване на интересите на отделните играчи на рекламния пазар.
Затова сега предлагам възстановяване на досегашното разпределение на рекламните минути. Смятам, че имаме обявена готовност от страна на ръководствата на няколко парламентарни групи този законопроект да мине по най-бързия начин през пленарната зала и създаденото напрежение да бъде неутрализирано.
Това е, което мога да кажа като мотиви.
Заповядайте, ако има изказвания по тази точка.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, дами и господа! Искам да заявя от името на Национално движение “Симеон Втори”, че ние също подкрепяме така направеното предложение, че по никакъв начин не сме били известени предварително за тази поправка. Голяма част от вас присъстваха, когато се разглеждаше бюджетът на първо четене в комисията, и много добре знаете, че този текст не е разискван в Медийната комисия. На второ четене бюджетът се гледа само в Комисията по бюджет и финанси и там има един текст, който е изписан като член еди-кой си, алинея еди-коя си и много трудно може да се знае от всички колеги какво точно представлява и да се поиска становището на Медийната комисия.
Така че тази досадна грешка, както е наречена, ние имаме волята – и от управляващата коалиция, предполагам и в опозицията – да бъде поправена в най-кратки срокове. И аз ще спомогна за това чрез ръководството на парламентарната група на НДСВ този въпрос да бъде внесен в дневния ред на Народното събрание максимално бързо. Дори бих предложила, господин Атанасов, тази поправка да мине на две четения в Народното събрание, защото тук няма какво да се поправя, ние знаем този текст и предлагам това да бъде предложено и в самата пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз имам малко по-различна интерпретация на казуса, но искам да започна с това, че Демократи за силна България в мое лице ще подкрепят поправката. Ще отбележа обаче нещо, което ми се струва, че ще бъде важно за нашата работа оттук нататък.
Разбира се, подборът на думи е много внимателен в политиката, но на мен ми е малко обидно това нещо да се определя като грешка или като досадна грешка. Ако прочетете двата текста – чл. 86 в предишния му вариант и във варианта, който е променен – не може да имате никакво съмнение, че това не е досадна греша, а е нещо много точно “пипнато” от експерт, за да може да промени смисъла и по някакъв начин много дълбоко да промени това, което наричаме пазар. Припомням ви само, промяната е: “Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава (цитирам стария вариант) за Българската национална телевизия 15 минути в денонощие и 4 минути на час и (новия вариант) общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15% от програмното време за деня и 12 минути на час.”
Много моля, ние не сме хора, лишени от здрав разум, това не е досадна грешка! Остава въпросът защо се е появил този текст. Искам да уведомя тези, които интерпретират, че си струва да се позамислим и да видим как се появяват такъв тип манипулации.
И още нещо като съвет към изключително уважаваните от мен хора от АБРО и от всички тези частни медии, организирани или не чак толкова в подобни организации, много моля, внимателно следете всичко, което прави правителството и много внимателно следете законодателната дейност и инициатива в детайли. Ние, депутатите от опозицията не сме в състояние да обхванем и да осмислим всеки един детайл по всички закони. Ваше задължение обаче е да го направите. И това нещо беше пропуснато от вас. Разбира се, и от нас, но най-вече от вас, защото сте изключително заинтересовани. Ние не го видяхме, за което по някакъв начин можем да понесем отговорност, но имаме някакво оправдание. Единственото оправдание за вас е, че изглежда вярвате в добронамереността и джентълменското поведение на чиновниците от правителството. Препоръчвам ви да не го правите и да си спестяваме такъв тип недоразумения.
Знам колко е непопулярно да се прехвърля така вина и отговорност, но аз изключително съжалявам, че това не беше забелязано както от политиците, така и най-вече от вас. Не бива да се очаква добронамереност и почтеност, трябва да следите зорко за тези интереси и да информирате онези хора от опозицията или от другите парламентарни групи, които смятате, че биха могли да ви бъдат полезни. Аз предлагам услугите си в този смисъл. Благодаря ви. Иначе ще подкрепим поправката.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Йотова, заповядайте.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Господин председател, аз няма да правя изказване, но тъй като тръгваме по наклонената плоскост на интерпретациите и тук така и така има представители на Министерството на финансите, нека да чуем тяхното становище по този въпроса, за да не гадаем повече.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще им дам думата, разбира се. По тази тема може да се говори изключително много. Господин Малинов е нов народен представител, но той има опит, наблюдава политическия живот от няколко години и сигурно знае, че не този парламент е първият, който допуска такива грешки. Аз поне се сещам за 38-то Народно събрание, когато на второ четене всички гласуваха срещу правото на лицето, на което е отказан международен паспорт, да обжалва този отказ. Съжалявам, че трябва да дам пример със себе си, но тогава моя милост беше единственият буден в пленарната зала, гласувах “против” и тогавашният президент Петър Стоянов наложи вето тъкмо върху този член. Така че такива случаи е имало, въпросът е дали наистина е грешка, тъй като това и мен ме терзае, даже може би повече, как е станало. Затова ще чуем представителите на Министерството на финансите, които бяха тогава и на заседанието на комисията. Ние си спомняме, че по никакъв начин не ни беше обърнато внимание, че се внася такава поправка. След това, на второто четене текстът дори не е четен в залата, тъй като с оглед необходимостта да се приемат много закони във връзка с нашето европрисъединяване, тези членове от който и да е закон, по които не са внесени писмени предложения за промяна от народни представители, не се четат, само се съобщават номерата на членовете. И този текст е гласуван ан блок заедно с още десетина други текстове просто по номера. Това дава поле за размисъл дали, бързайки към Европа, няма да допуснем подобни грешки и занапред. В края на краищата хубаво е, че това се квалифицира като грешка – когато има грешка, тя е поправима. Когато има замисъл, това вече по-трудно може да бъде поправено.
Както казах, това е тема, по която си струва да разговаряме достатъчно внимателно, спокойно, сериозно, така както след малко ще направим по темата за лицензирането.
Ако някой от господата Горанов и Петров иска думата, заповядайте.
Г-Н ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувам от известно време, че е допусната досадна грешка. Дали е досадна или не, важното е, че е грешка. Който не работи, той не греши.
Процесът на съставянето на бюджета е един сложен и продължителен процес. Той започва от м. февруари и приключва през м. октомври, когато съгласно Закона за устройството на държавния бюджет правителството трябва да внесе в Народното събрание два месеца преди изтичане на календарната година законопроекта за бюджета за новата година, в случая за 2006 година. Процедурата е много сложна, защото работим в три различни аспекта: един път – в средносрочен тригодишен план, един път – в първата година от тригодишния план, в случая за 2006 г. И вторият сложен момент е, че един път работим по икономически елементи, а паралелно с това прилагаме и програмния формат на бюджетиране и всички министерства, които са членове на Кабинета, са ангажирани в процеса паралелно с бюджета по икономически елементи да разработят и програмните формати. При тези дебати е възможно нещо да влезе от материята, която е била обсъждана. Съвсем отговорно казвам, процедурата е преминала през различни етапи, през различни нива на гледане и аз лично считам, че няма някакъв умисъл или някакъв елемент на чиновническо нехайство и на чиновническа недобросъвестност или недобронамереност с оглед да се взривят взаимоотношенията, които съществуват на рекламния пазар. Действително когато имаше няколко варианта в обсъжданията, имаше и няколко предложения и по наше мнение текстът беше свален. Но в хода на подготовката на документите – пак ви казвам, работим паралелно и по икономически елементи, и в програмен формат, а програмният формат е от порядъка на 120 страници, даденият бюджет на адресата, в случая на Министерството на икономиката и енергетиката.Паралелно с това наличният закон е с доста обем страници, с доста преходни и заключителни разпоредби и може тази грешка да е станала при компютърната обработка. Аз лично не мога да си го обясня, но факт е, че е грешка. Смятам обаче, че грешките са два вида грешки – грешки, които не са поправими, и грешки, които са поправими. В случая тази грешка е поправима и благодарение на вашата воля, а както разбирам, воля има и максимално бързо ще се създаде организация грешката да бъде отстранена. Разбира се, съсловните организации и организациите, които народният представител призова, трябва да бъдат по-бдителни и по принцип да осъществяват така наречения контрол, тъй като ние не стремим непрекъснато бюджетната процедура да става все по-прозрачна, да бъде достъпна до всички и се мъчим максимално подробно в доклада, придружаващ Закона за бюджета, да бъдат обхванати всички политики, всички действия и всички намерения, които правителството има в Закона за бюджета като лост за управление за съответната година. И мисля, че по-важното е тази грешка да бъде отстранена и час по-скоро да се възстанови нарушеният баланс, който се е появил. Все пак тази грешка е поправима, за което аз лично изказвам гореща благодарност към народните представители, които смятат да подкрепят промяната в Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Госпожа Пръмова,
заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Много се изписа и се изговори, аз няма да правя интерпретации, искам само да ползвам повода от това, което чух, и да кажа следното. Тъй като всички заинтересовани лица сме тук, мисля, че няма да е прибързано, ако все пак обсъдим разблокирането на праймтайма на Българската национална телевизия. Това искане беше направено в края на миналия парламент и беше логично или да се отхвърли, или да се потвърди от новата медийна комисия, защото то съществува като факт - така както на мен ми се налага и изпълнявам заварени договори. При положение че стана ясно, че Българската национална телевизия с гласуваните й параметри “Приходи” и “Разходи” не може да има повече от 13,5 млн. приходна част, нито да похарчи, мисля, че тук не става дума за изземване на нещо от рекламния пазар, каквото и да било, става дума за един улеснен за БНТ начин да добие тези приходи. Имам предвид тази сума, не повече. В Закона за радиото и телевизията има една много рестриктивна клауза за петте минути рекламно време в праймтайма. Сами разбирате, че в най-гледаното време, което е най-скъпо, това са една трета от приходите, които ние можем да получим. То е много трудно, аз мога да го изчисля. Тоест, позовавайки се на постановлението и на приходната част, която е одобрена и която ние не можем да надвишим, както и разходната част, ние бихме могли и бихме били улеснени да постигнем тази приходна част с едно разблокиране на праймтайма, а не увеличаване обема на рекламно време. Лично аз смятам, че това не би нарушило рекламния пазар, нека колегите от частния сектор да си кажат мнението, макар че може би между нас няма такива специалисти по рекламния пазар, но аз мисля, че това не е така. Това не е прибързано, това е коментирано и ще припомня, че и опозицията, и част от сегашните управляващи тогава подкрепиха тази медийна поправка и не виждам защо отново да не се каже “да” или “не” и кога, ако това не е сега. Защото се боя, че отново прибързано ще се върне едно статукво, което след няколко месеца ще трябва отново да разглеждаме. Пак повтарям, това няма да промени параметрите на бюджет на Българската национална телевизия и мисля, че няма да нанесе сътресения на рекламния пазар, доколкото аз мога да направя една проста сметка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата зам.-министър Токаджиев. ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя предварителната уговорка, че ние подкрепяме предложението в законопроекта, но аз вземам повод от изказването на уважаемата г-жа Пръмова, че все пак трябва да имаме и памет за това, което се е случило на този пазар, и че порочното зачатие поражда такива проблеми, които рано или късно се изявяват. Ние знаем по какъв начин беше ограничен пакетът реклами в Българската национална телевизия, защо се случи това. И пак казвам, наясно съм, че това нещо трябва да стане единствено и само след продължителен дебат с всички участници в рекламния пазар. Така че подкрепям предложението за законопроекта и считам, че предложението на г-жа Пръмова за дебат по този въпрос – ясен и открит – също трябва да предстои. Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, подлагам законопроекта на гласуване.
Който е съгласен нашата комисия да подкрепи този законопроект, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма. Приема се.
Госпожа Драганова предлага законопроектът да се гласува на първо и на второ гласуване в едно заседание, но това предложение трябва да се направи в пленарната зала, не е необходимо тук да го гласуваме. Разбира се, то зависи много от факта дали някой народен представител няма да направи по време на първото четене предложения за второто му четене. Ако един-единствен народен представител направи такова предложение, едновременното гласуване на първо и второ четене става невъзможно. Така че нека да имаме добрата воля и да наблюдаваме събитията, които ще покажат дали ще можем да гласуваме законопроекта на две четения. Затова предлагам да приключим засега по тази точка, тъй като и аз споделям възгледа, че е нужно да се коментира темата и да се стигне до някакво решение, но не така както е станало и както щеше да стане в края на миналия парламент. Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред - Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането. В края на миналата година, преди по-малко от месец направихме една работна група, в която участват членове на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, със задача да се коментират възможните необходими промени в Закона за радиото и телевизията във връзка с деблокирането на лицензирането. Състояли са се няколко срещи. Аз имах разговор с голяма част от участниците в този процес и днес е заседанието, на което можем да обсъдим идеите, до които стигна тази контактна група, да се опитаме да постигнем една достатъчно висока степен на съгласие. Ако успеем да сторим това, ще внесем тези идеи вече като законопроект и да настояваме пред ръководството на парламента този законопроект да мине по най-бързия начин в пленарната зала. Ако не направим това до края на март, ще навлезем в такава каскада от скандали, че последният ще ни изглежда много блед.
Господин Райков, може би Вие ще докладвате до какви идеи сте стигнали, да ги обсъдим и да видим какво ще правим по-нататък. Заповядайте. РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря, господин Атанасов. Поредната среща на тази работна група, в която са повечето от членовете на Съвета за електронни медии и почти цялото ръководство на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, се състоя вчера. Разговаряхме и трябва да призная, че разговаряхме притиснати от много важни обстоятелства. Преди да започнем да разсъждаваме върху едни или други възможности аз искам да ви кажа, че лицензирането започна. Търсихме различни варианти, но в условията на обстоятелства, които много силно ни пресират. Първото и основно обстоятелство е, че лицензирането започна от 1 януари, без да ни питат дали сме готови, дали не сме, дали сме се уточнили, дали не сме, ще правим ли, няма ли да правим изменения в закона. Дотук са стартирани 81 процедури за 81 точки на излъчване, от които 60 - телевизионни и 21 – радиозаявления. Имаме желание за нови 60 телевизии, от които една – подчертавам – национална, 60 местни телевизии и 21 радиа. Или поне така изглеждаше картината до 12 часа. Говоря по часове, защото идват нови и нови заявления и искания за разкриване на процедури по конкурса за използване на налични или изграждане и поддържане на нови съоръжения. Тоест оказа се, че има много желаещи.Това, което бих си позволил да резюмирам от снощи като последни уточнения с колегите от АБРО, е следното. Нашите тези бяха две. Има възможност да се тръгне с бързи, да не кажа светкавични промени в закона. Давам си сметка колко е опасно това, което казвам, защото няма нито бързи, нито светкавични промени, известна ми е процедурата в парламента, тя е строго регламентирана – две четения в комисията, две четения в други комисии, две четения и гласувания в пленарна зала. Но трябва да обсъдим и двете опции. Ако тръгнем по този път, ние смятаме, че трябва да се регламентират чрез някаква законова норма процедури и механизми, които дават възможност регулаторите в областта на програмите и далекосъобщенията, съответно Съветът за електронни медии и колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, да определят приоритети за прилагането на процедурата по смисъла на чл. 116 и следващите го. Или, преведено на български език, къде започваме и къде отказваме конкурси и защо започваме и защо не отказваме.
Искам да подчертая, че само по § 9а работят 147 оператора. Един от тях, телевизионен оператор по § 9а, например има 27 точки. Тоест, ако така експонираме какво трябва да бъде решено и добавим към него новите желания и искания, ние или трябва да приберем честотите на всички съседни балкански държави, или да разширим територията поне четири пъти, за да може някак си да се удовлетвори и § 9а, и всички искания, които валят и ще продължават да валят. Това е единият начин – да се даде възможност на Съвета за електронни медии да посочи приоритети от гледна точка на спазването на Стратегията, която е в сила и е приета с решение на Народното събрание, тоест един достатъчно висок нормативен акт. Разбира се, разглеждахме и други начини, но подчертавам, че това е най-важното становище, до което стигнахме. С колегата от Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров вече проведохме няколко разговора, вероятно той е запознал колегите комисари. Дали не следва да се помисли, след като така или иначе се променя Законът за радиото и телевизията, за един период за непрехвърляемост на получени лицензии по § 9а. Поначало има непрехвърляемост на всички лицензии за срок от две години, но сега говорим за § 9а. Не че имам дълбоки и тежки подозрения, но просто го знам. И всички го знаете. Колегите от АБРО също знаят, че много хора се втурнаха в тази авантюра, наречена § 9а, за да получат едно право, което бързо да препродадат.Би трябвало да помислим и да възстановим чл. 107 от Закона за радиото и телевизията, неясно защо отменен преди години. Той беше онзи член, който даваше възможност на Съвета за електронни медии да отменя, заличава издадени от НСРТ, но никога не работили и неработещи програмни лицензии, които никога не са имали и честота. Да не навлизаме в подробностите на стария режим за лицензиране, но там един орган лицензираше, друг решаваше, но НСРТ издаваше, класираше съответния брой оператори от първо до трето място – малко олимпийски принцип. Накрая последният казва: няма да е първият, третият взима лицензията, а другите казват, че чакат честота. А честоти няма или поне принципът на обвързаното лицензиране е една програмна лицензия – една честота. Говорихме също и евентуално за въвеждане на някакъв срок за действие на регистрациите, равен и дори по-кратък от срока на лицензиите, защото ние сме уникална държава не само с природни, географски дадености и красота, талантлив и мъдър трудолюбив народ, но и с това, че сме единствените, които имаме безсрочни лицензии. Аз не си спомням в друга книга, освен в Библията да се казва до края на всички времена и светове, както е написано в Закона за радиото и телевизията. Затворихме Глава “Култура и аудиовизия”, която е в зелената зона между аплодисментите и ругатните, но така или иначе е добре, спокойна засега. Не знам как биха реагирали нашите бъдещи съкооператори в общия европейски дом, ако ние по време на състезанието променяме правилата. Състезанието започна – дотук в Комисията за регулиране на съобщенията сме изпратили 60 решения за разкриване на нови процедури. От друга страна, ние не можем да отлагаме повече и по никакъв начин аз поне не бих застанал на такава теза, да задържаме процеса на лицензиране, той започна. В понеделник имам не удоволствието, а неудоволствието да пътувам за Брюксел, където във вторник много внимателно ще ме разпитват дали е тръгнало лицензирането. И аз ще кажа “да”. Но искам като кажа “да”, да го кажа с чиста съвест. Много кандидат-оператори, вероятно и оператори си позволяват да се съмняват в административния капацитет или експертните възможности на Съвета за електронни медии да провежда толкова процедури. Защото, формално погледнато, ние трябва да стартираме около 100 процедури едновременно. Разбира се, това е безумие и ние няма да го направим, най-малкото защото трябва да спазим Стратегията, която казва какво е трябвало да направим в 2005 г., най-късно до 2006 г. А там се говори за този прословут § 9а. Това е втората възможност – без да пипаме каквото и да е в закона, да започнем. Че ще ядем бой, ще ядем, че ще има много недоволни от кандидатите, ще има. Страшното е, ако всички са недоволни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това обща воля ли е, господин Райков, на тези, които се събрахте, или индивидуална?
РАЙЧО РАЙКОВ: Смея да кажа, че е обща. Това е, върху което разговаряхме снощи. Като казах там, аз бих застъпил първата теза, тоест бих застанал на искането за бързи, почти светкавични промени в Закона за радиото и телевизията. Ако вие сега ни отговорите на въпроса можете ли до края на февруари да гарантирате, че ще имаме тези промени, да тръгваме в тази посока. Ако не можем да имаме тази гаранция, само ще оплетем още повече и без това оплетената наследствена обремененост, която имаме от гледна точка на толкова много оператори, толкова проблеми и толкова много мераклии за нови оператори.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожа Стефанова, имате думата.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.Искам да се обърна към всички представители тук – депутати и представители на различните политически сили в Народното събрание и да кажа, че всъщност наистина лицензирането започна и да ви уверя в това, че в Съвета за електронни медии има достатъчно квалифициран персонал, а също така и съветниците имат необходимия административен капацитет, за да проведем това лицензиране. Във връзка с това си позволявам да ви задам един въпрос, не знам дали можете да ми отговорите: кога евентуално ние ще имаме нови колеги, тъй като нашият състав не е попълнен и до момента работим с колегите си, които отпаднаха при последната ротация и които не са мотивирани да работят? Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е много изненадващ. Надявам се, скоро. Нито една парламентарна група няма потенциала сама да избере новия член на Съвета за електронни медии. Така че, надявам се две или повече парламентарни групи да се обединят около една кандидатура. Ако тази кандидатура не е внесена, да бъде внесена в Деловодството на Народното събрание, да мине през комисията и след това да бъде предложена за гласуване в пленарната зала. Ориентировъчната дата е 21 януари, защото преди две години на 21 януари стана ротацията, въпреки че жребият също беше теглен през ноември. Но тази дата е ориентировъчна и аз не мога да кажа твърдо, че тогава вече ще имаме достатъчно голямо обединение на желание да бъде гласувано за една или друга кандидатура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, слушайки изложението на г-н Райков, стигам до извода, че вариантите са два, както разбрах – или бързи промени в закона, или правим лицензии по някакви правила и каквото става. Отказваме по някакви правила, едните са доволни, другите са недоволни и продължаваме напред. Само че лошото е, че тези правила ще бъдат създадени по субективен начин и ще има много обжалвания, много такива неща, които ще останат във времето напред и ще затрудняват работата по лицензирането. Затова аз наистина съм привърженик на първия вариант – бързи промени. Само че, гледайки тук това, което сте дали като разбирателство, това са едни точки, които всъщност трябва да бъдат изработени като точни текстове в определеното законодателство, което също изисква време. Моят въпрос към г-н Райков или към който от представителите реши да вземе отношение, е как виждате във времето това? Ако това може да стане до десетина дни, евентуално ние бихме могли да поемем някакъв ангажимент, че до края на февруари, най-много до 5-6 март, би могло това да се случи с едноседмично разстояние между първо и второ четене. Но ако няма готовност това да бъде направено като конкретни текстове, как ще поемем такъв ангажимент? Да речем, че сте постигнали разбирателството. Смята ли се, че разбирателството е постигнато? Ако се смята, че разбирателството е постигнато, аз бих предложила експерти от комисията и експерти от Правната дирекция на Народното събрание съвместно с хората, с които сте изработили това съгласие, с юристи от съответните институции да работят по текстовете. Защото много лесно е след това да се внесе от името на ръководството на Комисията по гражданско общество и медии текстът и по най-бързия възможен начин, който е внасяне чрез народни представители, текстът да влезе в Народното събрание, това не е проблем. Но още преди Нова година, когато имахме заседание, аз поставих въпроса за времевите измерения на нещата. И слава богу, днес ние се събираме и дискутираме тези въпроси. Значи би следвало текстовете да са готови до седмица. Защото ако не са готови до седмица, разбирате, че много трудно който и да било би могъл да поеме ангажимент, че те биха минали до края на м. февруари, както има смисъл да минат, иначе нещата ще отидат в съвсем друга плоскост. Затова моят въпрос към следващите изказващи се е има ли такава готовност, биха ли приели участие на експерти на комисията и на експерти от Правната дирекция на Народното събрание, за да може максимално бързо, на базата на това разбирателство текстовете да влязат на първо четене, които със сигурност ще уточняваме и ще изглаждаме между първо и второ четене, ако има нещо, по което не можете да се разберете като организации и което би могло да се уточни в тези рамки.
Затова аз апелирам някой от вас да отговори възможно ли ви се вижда това да се случи до седмица? Защото ако не е възможно да се случи до седмица, е безсмислено да го правим. Благодаря. ИЛИЯНА ЙОТОВА: Господин председател, аз се извинявам, но ние, членовете на комисията, не разполагаме с текстовете и предложенията от Съвета за електронни медии и на мен ми е малко трудно да говоря за нещо, което не познавам. Не зная чия е грешката, че не разполагаме с тяхното становище и това разбирателство, което очевидно е някакъв много траен документ, затова ще моля страните, които са обсъждали вече тези проблеми в работната група, да ни дадат поне две-три пояснения в каква насока са тези изменения. За да имаме все пак някаква минимална ориентация. Защото, извинявайте, аз просто не знам в момента за какво говорим. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Марков.
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Благодаря, господин председател. Напълно споделяме мнението, че тези неща трябва да станат бързо. Смятаме, че имаме достатъчен потенциал да свършим тази работа. В Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори има медийни експерти и юристи, които са доказали възможностите си. Това, което ние предлагаме, е не нов закон, а просто две точки, които не смятаме, че е особен проблем да бъдат приети и гласувани, въпрос на добра воля е от страна на политическите сили да ги приемат и да може най-после тази процедура да започне да работи нормално. Ние днес имахме една последна среща, едно разширено заседание с членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Единствената разлика от това, което вчера дискутирахме със Съвета за електронни медии, е, че ние настояваме да бъде публикуван и наличният честотен ресурс, тъй като считаме, че липсата на такъв създава възможност за една голяма неяснота, създава възможност да се започнат процедури и да бъдат спрени в един момент, защото се започва процедура за нещо, което на практика го няма. Такава е практиката в целия свят – когато се кандидатства за нещо, трябва да се знае има ли го или го няма. Именно поради това ние смятаме, че в приоритетите, които Съветът за електронни медии ще изработи, които ще се отнасят към Комисията за регулиране на съобщенията, трябва да влезе и тази подробност. Необходимо е да бъде публикуван честотният ресурс. Не знам дали е необходимо да ви чета, това са две прости изречения. В чл. 116 и чл. 32 от Закона за радиото и телевизията да се даде възможност на СЕМ да запиши в съответствие със Закона за радиото и телевизията и Стратегията приоритети по процедурата на лицензирането. И операторите по § 9а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби да бъдат лицензирани с конкурс в рамките на една служебна процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това, което сте съгласували, как сте го решили? Съветът за електронни медии да решава правилата и по едната, и по другата точка?
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Да.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Аз бих искала да подпомогна юридически г-н Марков. Това, което обсъждахме вчера и горе-долу се обединихме около него, е следното. Изхождайки от последната среща на 22 декември, говорейки по всички оператори по § 9а, вие казахте: извадете най-добросъвестните, за да можем да ги лицензираме без конкурсна процедура. Тук има разминаване между мненията на хората, защото засегнатите интереси са много. Моето мнение и мисля, че това мнение се подкрепя от доста голяма част от представителите на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, е, че най-добросъвестните оператори – това са операторите по § 9а, т. 2, като там предложението е следното. Операторите по т. 2 са само една категория, примерно по т. 1 са различни категории, § 14, § 16 и т.н., там има много разминавания и не може да бъде решено екс леге кои са добросъвестните и кои – не. Но по отношение на т. 2, това са всички оператори, които са работили, които имат издадена програмна лицензия, имат издадена временна далекосъобщителна лицензия и които са загубили тези далекосъобщителни лицензии вследствие на отменени конкурсни процедури от Върховния административен съд.
Нашето законодателно предложение, в частност моето или на част от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, е всъщност тези оператори по т. 2 екс леге, без провеждане на конкурсна процедура, да придобият постоянна далекосъобщителна лицензия. Те са 42 радиа, които работят на пазара, имат програмни лицензии и временни далекосъобщителни. Те да придобият статут на постоянна далекосъобщителна лицензия без конкурсна процедура, екс леге. Що се отнася до другите оператори по § 9а, на въпроса, който зададохте, отговорът е: да, Съветът за електронни медии в рамките на правомощията си и в рамките на провеждана процедура по лицензиране и във връзка със Стратегията систематизира критерии при оценка на кандидатите за лицензиране. Разписва тези критерии, имаме уверението на СЕМ, че тези критерии ще бъдат съгласувани до голяма степен по отношение на тези градове, където има § 9, и с медийната общност, и в частност с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и най-добросъвестните от § 9а, по тези критерии, вече в рамките на лицензионната процедура, ще имат относително по-голяма тежест при оценяването за лиценз. Чисто процедурно дотук сме стигнали. Това е максималното конкретно, което мога да кажа в момента. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Жанет Захариева има думата. ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители, заместник-министри, колеги! Тъй като не бих искала да навлизаме в юридическа конкретика, ще ви предоставим текстовете. Само ще обобщя накратко какви са исканията на членовете на Управителния съвет на АБРО, така че да станат ясни на всички исканията на членовете такива каквито те днес ни бяха представени и дадени като мандат от разширената работна среща.
Първото, което членовете искаха, е да разберем дали има парламентарна воля за бързи промени, така че започналите конкурсни процедури да не бъдат впоследствие опорочени от това, че по време на открити процедури се подменят правилата. На този въпрос доколкото виждам вие вече дадохте своя отговор и очевидно има воля тези положения да бъдат разрешени с бързи промени. Другото, което нашите членове искат, е да се даде възможност в предконкурсна, служебна процедура, да бъдат преиздадени временните лицензии със статут на постоянни на операторите, които досега са работили по силата на § 14 и § 16 от Закона за далекосъобщенията – това е § 9, ал. 1, и на тези, чиито лицензии са отменени. Това са всички оператори, които от 1993 г. насам работят на радио- и телевизионния пазар на базата на най-различни документи, било издадени още по времето на Временния съвет по радиочестоти, било след това на база лицензии, издадени от Държавната комисия по далекосъобщенията. Така или иначе, тяхната логика днес беше (тук искам да отговоря на г-жа Килева, която миналия път каза: да, но вие подменяте конкурсната процедура), че те всички са се явявали многократно и на всякакви конкурсни процедури и сега се питат отново ли ще се явяваме на конкурсни процедури, които след това ще бъдат обжалвали и те пак в рамките на три-четири години ще работят в несигурност. Още повече, че тези оператори работят на тези честоти вече от години. И тук се поставя въпросът когато бъде обявен свободният радиочестотен спектър, който е необходим за да се види къде могат да бъдат обявявани конкурсите, техните честоти ще бъдат ли включени в този свободен радиочестотен спектър. Те смятат, че не трябва, тъй като са на този пазар от 12 години на базата на най-различни документи и лицензии. От друга страна обаче законът не казва така. Желанието на членовете е тези от тях, които са работили на пазара и имат вече издадени временни лицензии, те да им бъдат потвърдени в рамките на предконкурсна процедура и да станат постоянни. Това според тях ще бъде честно и по отношение на останалите участници, които така ще получат възможност наистина да знаят за кои свободни честоти става дума в рамките на последващия конкурс.Другото, което ние смятаме и подкрепяме, това е, че Съветът за електронни медии трябва да има възможност да запише приоритети в самото лицензиране, тъй като г-н Райков каза с колко много заявления са бомбардирани и няма институция в света, която е в състояние да открие едновременно 32 конкурса за радио и 32 конкурса за телевизия, независимо с каква администрация разполага. Така че на Съвета за електронни медии според нас би трябвало да бъде дадена възможност да разпише приоритетите и нашето предложение заедно с това е, след като Съветът за електронни медии разпише тези приоритети, които според нас биха били за това в кои градове ще се започне лицензирането, тогава Комисията за регулиране на съобщенията наистина да публикува свободния радиочестотен спектър в тези определени приоритетни райони. Тъй като досега това, което Комисията за регулиране на съобщенията, че не може по принцип да публикува радиочестотен спектър, тъй като трябва да им се даде задание за къде. И ние казваме, ако Съветът за електронни медии си даде приоритетите, които ще бъдат градове и населени места, тогава Комисията за регулиране на съобщенията ще има възможност, предполагам, да даде карта на честотния ресурс. На това изключително много настояват нашите членове, защото инак те няма да могат да имат ориентира къде биха кандидатствали, тъй като нямат информация за какво кандидатстват изобщо. Това е накратко. Ангажираме се да ви предоставим конкретните текстове в срока, който вие определихте. Отново ще работим в пряка координация със Съвета за електронни медии.
Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да чуем и г-н Александров. ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Бих искал да направя само две уточнения. Първо, предвид това, че вече беше обявено началото на лицензирането по сега действащия закон, имаме срокове, които текат. А те са, че в тримесечен срок от постъпване на заявленията на Съвета за електронни медии за откриване на конкурси, Комисията за регулиране на съобщенията трябва да се произнесе за това къде има честотен спектър. От онзи ден, когато постъпиха първите заявления, този тримесечен срок тече. Ако нещо ще се прави, или трябва да стане в рамките на тези три месеца, или трябва да се предвидят с промените в закона някакви различни срокове за това нещо. Второто, което исках да уточня, е по отношение на свободния честотен ресурс. Много важно е в рамките на бъдещите законови промени да се уточни кой честотен ресурс е свободен и кой не е. По сега действащия закон честотите на тези, които сега работят с временни лицензии, се считат за свободни. И ако Комисията за регулиране на съобщенията трябва да публикува тези честоти като свободни, без промени в закона, тя ще ги публикува като свободни.
РАЙЧО РАЙКОВ: Те са условно заети. Така да ги наречем.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Това е един работен термин, който сме приели ние, но де юре тези честоти са свободни. И третото нещо, което бих искал да се подчертае още веднъж и от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, е, че е абсолютно задължително Съветът за електронни медии да обяви приоритети. В противен случай ние няма да сме в състояние да направим честотно планиране. Ако е необходимо, бих дал един съвсем прост пример. При наличие на две свободни честоти в даден град, да вземем произволно Пазарджик, това означава, че ако бъде издаден лицензия за Пазарджик, същите честоти не могат да се ползват в Пловдив. Ако се счете, че Пловдив е по-приоритетен от Пазарджик, местата на градовете може да се разменят и тези честоти да се дадат в Пловдив вместо в Пазарджик. Тъй като честотното планиране е процес, който е многовариантен, трябва да се определят някакви фиксирани точки, за които трябва да се знае, че там задължително се дава честотен спектър и оттам нататък каквото остане свободно може да се дава в географско съседство в някакви определени граници. Иначе, да честотен спектър има, но той не може да бъде даден целият навсякъде – тоест, след като се даде на едно място в близкия район, същата честота вече не е свободна. Точно затова е необходимо да има приоритети, които да ни дадат възможност на нас в работата по честотно планиране да сложим някои неща, които не подлежат на вариантност и да разработим вариантите по отношение на оставащия честотен спектър. РАЙЧО РАЙКОВ: Ние с г-н Александров разговаряхме. Примерно в Сливен има честоти, но ако в Сливен се дадат една или две честоти, автоматично няма да има в Ямбол, оттам автоматично пада и Стара Загора. Аз изслушах внимателно колежката Жанет Захариева. Не знам какво да искаме – всичко ли да искаме и каквото дадете, или по-скоро три реални много важни неща. Разбира се, че членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори имат своите притеснения, те са свързани с това, че тези хора са вложили огромни средства, стоят на пазара, работят радиа и две-три телевизии, но има нещо, което много ме смущава. Докато не промените закона и кажете, че има и друг начин да се получи лицензия освен единствено и само чрез конкурс, няма как да се служи това, госпожо Захариева. Не могат да получат автоматически, няма автоматизъм. Автоматично изтича само мандатът на председателя на СЕМ. Това е единственият автоматичен срок, за който аз знам в Закона за радиото и телевизията или в друг закон. След това, има и нещо друго – това, което каза г-н Александров, ние водихме с него разговор повече от час. Това е като чашата – полупразна или полупълна. За мен тези честоти, за които се говори – по § 9а, ако вие така ги искате, КРС трябва да ги изпълни по закон. На временната далекосъобщителна лицензия на операторите пише: срок на действие – до провеждането на конкурс. Тоест честотата е условно заета. И след като е условно заета и условието й настъпва, тя е свободна. Тогава ще създадем един истински огромен хаос. Защото става дума за 102 или 107 радиа по § 9а. Не бива да търсим автоматизъм. Бихме могли да говорим за някакъв квазиконкурс, конкурс при преференциални условия, но думата “конкурс”, състезателното начало трябва да присъства. Естествено ние – декларирам това – ще зачетем това, че са били на пазара, че са работили. Системата от критериите така ще бъде конструирана, че без да изпадаме в страшно сложната ситуация да преценяваме добросъвестност или недобросъвестност на операторите, да решаваме кой да получи постоянен лиценз на честотата, на която е работил, и кой да не я получи. Но именно по системата на критериите. Аз съм съгласен с едно – отново в тази мини работна група в рамките на СЕМ и КРС утре, в петък, в събота, в неделя, да разгледаме през нашата Стратегия дали няма някаква възможност при условие че законодателят, сиреч Народното събрание, не успее да направи тези бързи, светкавични промени или изобщо ако не се стигне до такава воля, ние не можем ли да формулираме тези приоритети стабилно през нашата Стратегия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВА: Аз се боя, че колкото повече се изказвате, толкова повече тръгвате в различни посоки. Което, разбира се, е ваша право, но нас ще ни затрудните безкрайно много. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз ще направя едно процедурно предложение. Така или иначе, тази тема наистина е много широка и ние можем да говорим до утре сутринта. Имам едно предложение: нека тези текстове, около които вие се обедините, ние да ги имаме максимум до седмица, защото все пак, разберете, че ние като политици ще трябва да обсъдим тези съгласувани между вас текстове и да искаме съдействието от нашите парламентарни групи. Те също трябва да разберат за какво става въпрос. Досега ние не сме ги информирали в пълнота, тъй като не знаехме вашата съгласуваност и вашето разбирателство до каква степен и кога ще бъде изцяло готова.Така или иначе, ние трябва да съгласуваме това с всички парламентарни групи, на които сме представители в настоящата комисия. Затова сега стигам до едно прагматично ниво и предлагам сега да прекратим това обсъждане, защото то така или иначе до нищо няма да доведе, ще разговаряме надълго и нашироко в детайли за нещо, което ние принципно трябва да прекараме през технически проблеми. Предлагам на тази съвместна група до една седмица да ни предостави тези текстове, ние да имаме възможността да ги съгласуваме на политическо ниво в съответните парламентарни групи и да видим възможно ли е това да се случи или не е възможно. Ако е възможно, стъпките са такива, ако не е възможно, стъпките са тези, които г-н Райков предложи преди малко.Така че, господин председател, аз бих предложила да прекратим разискванията, да си определим тези срокове и да действаме по тях. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Обръщам се към депутатите от комисията: има ли различно, обратно на направеното от г-жа Драганова процедурно предложение? Няма. Това значи, че предложението се приема. Няколко последни думи в посока на това дали е достатъчно време една седмица. МАРИЯ СТЕФАНОВА: Господин Атанасов и госпожо Драганова, вероятно е възможно да се приемат такива поправки в такива срокове, но личното ми мнение, което искам да споделя сега с вас, е, че от моя гледна точка, а надявам се, че и от гледна точка на колегите ми в Съвета за електронни медии не се налагат толкова спешни поправки в Закона за радиото и телевизията. Всички съветници имат достатъчни правомощия, дадени от Закона за радиото и телевизията, и ръководейки се от Стратегията, в чието написване ние сме участвали и можем спокойно да си продължим процеса на лицензиране. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това е съвсем ново нещо.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Напротив, това в голяма част е изчистеното мнение на съветниците от СЕМ. Другото, което бих искала да уточня, е, че според мен, ако ние ще лицензираме операторите по § 9а, трябва да се приложи принципът “или всички, или никой”. Ако започнем да ги делим на групи, тогава наистина хаосът ще стане още по-голям.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не става въпрос за една седмица да се промени законът, а за една седмица да се предоставят текстовете, които биха искали тази работна група да се променят в този закон, който ние трябва да съгласуваме, да го внесем и да преминем през всички процедури до края на февруари месец, ако наистина искате в тази работна група това да се случи. Защото сега от г-жа Стефанова разбирам, че не било толкова бързо. Трябва да има едно разбирателство, което да се вижда тук, защото ако има разногласия, тогава и политическата воля няма да бъде поета, тъй като не се знае от поетата политическа воля после пък какви разногласия ще излязат. За това става въпрос – принципно дали работната група има готовност да предостави консенсусни за вас текстове, върху които ние като политици да поемем политическа си воля или не воля спрямо съответните парламентарни групи.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Бих си позволил в подкрепа на това, което предложи г-жа Драганова да апелирам в рамките на Медийната комисия да се сформира работна група, в която да бъдат поканени участници от всички страни. Защото, първо, това, което виждате предложено в момента като текстове, не е обсъждано с Комисията за регулиране на съобщенията, ние не сме го виждали. Както виждам и членове на комисията също не са запознати. Затова, ако не възразявате, нека да бъде конституирана, условно казано, една работна група под егидата на Народното събрание, в която да бъдат поканени представители от всички заинтересовани страни и която работна група всъщност да изработи текстовете. Накратко казано, да има организация. Ако не възразявате. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз категорично ще възразя! Моето становище не е такова, тъй като ако няма разбирателство между трите организации и те не ни предложат нещо, няма да дойде инициативата от Народното събрание, за да правим още един месец сбирки и всеки да казва кое не е така и кое е така. Това е безсмислено. Тази работна група така или иначе се е събирала, тя има становище, разбрах, че има капацитет за това, нека ни предостави текстовете. И да видим ние съгласието на тези организации. Защото ако няма съгласието на тези организации, моето предложение ще бъде всички да минат по общия ред и да няма никакви преференции за никого, за да не е разсърден никой. Защото ако вътре няма разбирателство, то никакви промени не са необходими и Народното събрание няма да поеме тази политическа отговорност. Защото такава група, създадена в Народното събрание, веднага идва да каже, че Народното събрание е инициаторът и то поема отговорността, по-конкретно Комисията по гражданско общество и медии. И за да няма грешки, ние предлагаме работната група, която досега се е срещала, да реши върху какво се обединява, да изработи тези две точки, както казаха тук много от изказващите се, да ги предостави и ние като народни представители ги съгласуваме и ги поемам или не ги поемаме като ангажимент.Затова аз мисля, че всеки трябва да поеме своята част от отговорността и да направи необходимото.
Г-Н ПУНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм от първия ден в този бизнес, а само в последните дни имаме може би четири или пет заседания, които са на тази тема и те са включвали както АБРО в разширен състав, така и в състав Управителен съвет, срещи със Съвета за електронни медии, с други организации, които са заинтересовани от този проблем, и смело мога да кажа, че няма големи противоречия. Аз лично се ангажирам, защото знам мнението на колегите след тези дискусии, че ние можем най-късно до вторник сутринта или може би и по-рано да поднесем нашия вариант на тези текстове. В АБРО няма разминаване по тези въпроси. Защото е факт, че процесът трябва да се отпуши, тъй като е запушен в последните шест години. И ми се струва, че въпросът започва да се усложнява повече отколкото всъщност е сложен. Факт е, че има много желаещи, но има много хора, които с 12-годишната си практика са защитили своя бизнес. Едните имат и двата вида лицензии, другите имат единия вид лицензия и са познати на публиката и не могат да бъдат смесвани с хора, които в последните четири или пет месеца попълниха съмнителни декларации. Така че, изобщо не могат да бъдат поставени на едно място. И самите тези хора, попълнили декларации, не оспорват това. И аз си мисля, че няма защо да усложняваме нещата и наистина тези, които са по § 9а, т. 2, са без съмнение най-лесната точка и тя може да бъде решена така, че една трета от тези въпроси да бъде решена буквално за часове. Оттам нататък естествено с конкурс, но с ясни приоритети за тези, които са се доказали, и тези, които са се появили в последните седмици, могат да бъдат разпределени останалите неща. Наистина не е сложно и аз поемам ангажимента като член на управителния съвет на АБРО, че ние до вторник можем да предложим такъв текст. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че не се съмнявате в нашето желание, то е много видно, да се съобразим максимално с онова, което се предложи от сектора. Вие сте работили в този формат повече от месец, добре е този ваш труд да бъде опредметен в няколко много конкретни текстове. Ако ги имаме във вторник по обяд, това е един плюс, тъй като обикновено във вторник вечерта парламентарните групи провеждат своите заседания и ние бихме могли да поставим тези въпроси всеки на заседанието на своята парламентарна група. И да се опитаме по един най-бърз начин да направим от тези текстове законопроект, да поискаме положителни становища от нашите групи и картбланш да ги прокараме бързо през пленарната зала. Добре е наистина така както започна днешното заседание, с една голяма степен на сходство в позициите, това да го видим написано в предложенията за законодателни текстове.Не ми се иска, а предполагам и не само на мен, при толкова време, което отделихме, за да си съгласуваме позициите, да се наложи на Медийната комисия да влиза в ролята на бай Сандо Горския от известния виц за партизаните и полицаите. Нека наистина да направим така, че да търсим онова, което е полезно, а не всеки да се стреми да защити само интереса на организацията, която представлява.Предлагам да завършим днешното заседание с тази уговорка, господин Пунчев, ако може във вторник да получим текстовете, за да се опитаме по възможно най-бързия начин да ги представим в нашите парламентарни групи. Вратата не е затворена, срещите тепърва ще продължават, желанието да се съобразим с вас е налице в много голяма степен.
ИНА КИЛЕВА: Само една идея. Тъй като така или иначе ще работите с текстове, просто ви предлагам да осмислите дали това, което г-н Райков каза за чл. 107 и за сроковете за регистрацията, да не го инкорпорирате в този законопроект. Този въпрос се поставя вече няколко пъти. Добре е да се направи, за да има икономия на парламентарно време. Ако считате, че това е полезно, необходимо и помага на процеса, разпишете и тези текстове. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние говорихме, че има почти консенсус да се възстанови чл. 107, за да може Съветът за електронни медии да прекратява лицензии, които не се усвояват от години. Закривам заседанието.
/Закрито в 15,35 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Стенограф: Ст. Белова
2. Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по гражданското общество и медии
П Р О Т О К О Л № 9
На 19 януари 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията № 654-01-4, внесен от Иво Атанасов на 11.01.2006г.
2. Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането.
Заседанието бе открито в 14,20 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Дами и господа, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
В днешното заседание имаме представители на няколко институции – на Министерството на културата, заместник-министрите г-жа Килева и г-н Токаджиев; Министерството на финансите г-н Петров и г-н Горанов; Комисията за регулиране на съобщенията г-н Георги Александров; тук е председателят на Съвета за електронни медии г-н Райков, както и няколко членове на СЕМ; от Българското национално радио Георги Темелков, член на Управителния съвет, Албена Миланова; от Българската национална телевизия – г-жа Пръмова, генерален директор; от Българска медийна коалиция Георги Лозанов и други представители; от АБРО – Константин Марков; от Асоциацията на българските кабелни оператори Меглена Георгиева; от КТ “Подкрепа” Николай Варадинов; от “Космополит ню медиа проджект”.
Имате ли други предложения по дневния ред? Ако нямате, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Дневният ред се приема с единодушие.
По първа точка – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, тъй като съм вносител, позволете ми да ви припомня накратко следното. Със Закона за държавния бюджет се допусна една грешка, с която беше изравнено рекламното време на търговските медии с това на обществените. Веднага след като стана явна тази грешка, определена от някои като досадна, от други – като добронамерена, внесох законопроект, с който предлагам да се възстанови досегашното положение, свързано с общото времетраене на рекламата. Буква по буква съм написал текста на бившия вече чл. 86. Казвам “бившия”, защото той е поправен със Закона за държавния бюджет.
Така че ние сега евентуално ще променим Закона за радиото и телевизията в частта му на чл. 86, като възстановим старото положение. Разбира се, някога сигурно ще се наложи да дебатираме по тази тема, тъй като вие сте свидетели, че Националната телевизия поиска в края на миналия мандат разблокиране на праймтайма за рекламата, която Българската национална телевизия излъчва. Тогава даже имаше заседание на комисията, но не стигна календарно време на миналия парламент, за да се разгледа този въпрос и в пленарната зала. А моето убеждение е, че такива важни въпроси, които могат да имат сериозно отражение върху рекламния пазар, не трябва да се решават на крак, нито пък на 290-а страница от друг закон, а от Закона за радиото и телевизията. Когато проведем тази дискусия, трябва да я проведем достатъчно внимателно с един сериозен анализ и с една висока степен на сближаване на позициите и напасване на интересите на отделните играчи на рекламния пазар.
Затова сега предлагам възстановяване на досегашното разпределение на рекламните минути. Смятам, че имаме обявена готовност от страна на ръководствата на няколко парламентарни групи този законопроект да мине по най-бързия начин през пленарната зала и създаденото напрежение да бъде неутрализирано.
Това е, което мога да кажа като мотиви.
Заповядайте, ако има изказвания по тази точка.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, дами и господа! Искам да заявя от името на Национално движение “Симеон Втори”, че ние също подкрепяме така направеното предложение, че по никакъв начин не сме били известени предварително за тази поправка. Голяма част от вас присъстваха, когато се разглеждаше бюджетът на първо четене в комисията, и много добре знаете, че този текст не е разискван в Медийната комисия. На второ четене бюджетът се гледа само в Комисията по бюджет и финанси и там има един текст, който е изписан като член еди-кой си, алинея еди-коя си и много трудно може да се знае от всички колеги какво точно представлява и да се поиска становището на Медийната комисия.
Така че тази досадна грешка, както е наречена, ние имаме волята – и от управляващата коалиция, предполагам и в опозицията – да бъде поправена в най-кратки срокове. И аз ще спомогна за това чрез ръководството на парламентарната група на НДСВ този въпрос да бъде внесен в дневния ред на Народното събрание максимално бързо. Дори бих предложила, господин Атанасов, тази поправка да мине на две четения в Народното събрание, защото тук няма какво да се поправя, ние знаем този текст и предлагам това да бъде предложено и в самата пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз имам малко по-различна интерпретация на казуса, но искам да започна с това, че Демократи за силна България в мое лице ще подкрепят поправката. Ще отбележа обаче нещо, което ми се струва, че ще бъде важно за нашата работа оттук нататък.
Разбира се, подборът на думи е много внимателен в политиката, но на мен ми е малко обидно това нещо да се определя като грешка или като досадна грешка. Ако прочетете двата текста – чл. 86 в предишния му вариант и във варианта, който е променен – не може да имате никакво съмнение, че това не е досадна греша, а е нещо много точно “пипнато” от експерт, за да може да промени смисъла и по някакъв начин много дълбоко да промени това, което наричаме пазар. Припомням ви само, промяната е: “Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава (цитирам стария вариант) за Българската национална телевизия 15 минути в денонощие и 4 минути на час и (новия вариант) общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15% от програмното време за деня и 12 минути на час.”
Много моля, ние не сме хора, лишени от здрав разум, това не е досадна грешка! Остава въпросът защо се е появил този текст. Искам да уведомя тези, които интерпретират, че си струва да се позамислим и да видим как се появяват такъв тип манипулации.
И още нещо като съвет към изключително уважаваните от мен хора от АБРО и от всички тези частни медии, организирани или не чак толкова в подобни организации, много моля, внимателно следете всичко, което прави правителството и много внимателно следете законодателната дейност и инициатива в детайли. Ние, депутатите от опозицията не сме в състояние да обхванем и да осмислим всеки един детайл по всички закони. Ваше задължение обаче е да го направите. И това нещо беше пропуснато от вас. Разбира се, и от нас, но най-вече от вас, защото сте изключително заинтересовани. Ние не го видяхме, за което по някакъв начин можем да понесем отговорност, но имаме някакво оправдание. Единственото оправдание за вас е, че изглежда вярвате в добронамереността и джентълменското поведение на чиновниците от правителството. Препоръчвам ви да не го правите и да си спестяваме такъв тип недоразумения.
Знам колко е непопулярно да се прехвърля така вина и отговорност, но аз изключително съжалявам, че това не беше забелязано както от политиците, така и най-вече от вас. Не бива да се очаква добронамереност и почтеност, трябва да следите зорко за тези интереси и да информирате онези хора от опозицията или от другите парламентарни групи, които смятате, че биха могли да ви бъдат полезни. Аз предлагам услугите си в този смисъл. Благодаря ви. Иначе ще подкрепим поправката.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Йотова, заповядайте.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Господин председател, аз няма да правя изказване, но тъй като тръгваме по наклонената плоскост на интерпретациите и тук така и така има представители на Министерството на финансите, нека да чуем тяхното становище по този въпроса, за да не гадаем повече.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще им дам думата, разбира се. По тази тема може да се говори изключително много. Господин Малинов е нов народен представител, но той има опит, наблюдава политическия живот от няколко години и сигурно знае, че не този парламент е първият, който допуска такива грешки. Аз поне се сещам за 38-то Народно събрание, когато на второ четене всички гласуваха срещу правото на лицето, на което е отказан международен паспорт, да обжалва този отказ. Съжалявам, че трябва да дам пример със себе си, но тогава моя милост беше единственият буден в пленарната зала, гласувах “против” и тогавашният президент Петър Стоянов наложи вето тъкмо върху този член. Така че такива случаи е имало, въпросът е дали наистина е грешка, тъй като това и мен ме терзае, даже може би повече, как е станало. Затова ще чуем представителите на Министерството на финансите, които бяха тогава и на заседанието на комисията. Ние си спомняме, че по никакъв начин не ни беше обърнато внимание, че се внася такава поправка. След това, на второто четене текстът дори не е четен в залата, тъй като с оглед необходимостта да се приемат много закони във връзка с нашето европрисъединяване, тези членове от който и да е закон, по които не са внесени писмени предложения за промяна от народни представители, не се четат, само се съобщават номерата на членовете. И този текст е гласуван ан блок заедно с още десетина други текстове просто по номера. Това дава поле за размисъл дали, бързайки към Европа, няма да допуснем подобни грешки и занапред. В края на краищата хубаво е, че това се квалифицира като грешка – когато има грешка, тя е поправима. Когато има замисъл, това вече по-трудно може да бъде поправено.
Както казах, това е тема, по която си струва да разговаряме достатъчно внимателно, спокойно, сериозно, така както след малко ще направим по темата за лицензирането.
Ако някой от господата Горанов и Петров иска думата, заповядайте.
Г-Н ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувам от известно време, че е допусната досадна грешка. Дали е досадна или не, важното е, че е грешка. Който не работи, той не греши.
Процесът на съставянето на бюджета е един сложен и продължителен процес. Той започва от м. февруари и приключва през м. октомври, когато съгласно Закона за устройството на държавния бюджет правителството трябва да внесе в Народното събрание два месеца преди изтичане на календарната година законопроекта за бюджета за новата година, в случая за 2006 година. Процедурата е много сложна, защото работим в три различни аспекта: един път – в средносрочен тригодишен план, един път – в първата година от тригодишния план, в случая за 2006 г. И вторият сложен момент е, че един път работим по икономически елементи, а паралелно с това прилагаме и програмния формат на бюджетиране и всички министерства, които са членове на Кабинета, са ангажирани в процеса паралелно с бюджета по икономически елементи да разработят и програмните формати. При тези дебати е възможно нещо да влезе от материята, която е била обсъждана. Съвсем отговорно казвам, процедурата е преминала през различни етапи, през различни нива на гледане и аз лично считам, че няма някакъв умисъл или някакъв елемент на чиновническо нехайство и на чиновническа недобросъвестност или недобронамереност с оглед да се взривят взаимоотношенията, които съществуват на рекламния пазар. Действително когато имаше няколко варианта в обсъжданията, имаше и няколко предложения и по наше мнение текстът беше свален. Но в хода на подготовката на документите – пак ви казвам, работим паралелно и по икономически елементи, и в програмен формат, а програмният формат е от порядъка на 120 страници, даденият бюджет на адресата, в случая на Министерството на икономиката и енергетиката.Паралелно с това наличният закон е с доста обем страници, с доста преходни и заключителни разпоредби и може тази грешка да е станала при компютърната обработка. Аз лично не мога да си го обясня, но факт е, че е грешка. Смятам обаче, че грешките са два вида грешки – грешки, които не са поправими, и грешки, които са поправими. В случая тази грешка е поправима и благодарение на вашата воля, а както разбирам, воля има и максимално бързо ще се създаде организация грешката да бъде отстранена. Разбира се, съсловните организации и организациите, които народният представител призова, трябва да бъдат по-бдителни и по принцип да осъществяват така наречения контрол, тъй като ние не стремим непрекъснато бюджетната процедура да става все по-прозрачна, да бъде достъпна до всички и се мъчим максимално подробно в доклада, придружаващ Закона за бюджета, да бъдат обхванати всички политики, всички действия и всички намерения, които правителството има в Закона за бюджета като лост за управление за съответната година. И мисля, че по-важното е тази грешка да бъде отстранена и час по-скоро да се възстанови нарушеният баланс, който се е появил. Все пак тази грешка е поправима, за което аз лично изказвам гореща благодарност към народните представители, които смятат да подкрепят промяната в Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Госпожа Пръмова,
заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Много се изписа и се изговори, аз няма да правя интерпретации, искам само да ползвам повода от това, което чух, и да кажа следното. Тъй като всички заинтересовани лица сме тук, мисля, че няма да е прибързано, ако все пак обсъдим разблокирането на праймтайма на Българската национална телевизия. Това искане беше направено в края на миналия парламент и беше логично или да се отхвърли, или да се потвърди от новата медийна комисия, защото то съществува като факт - така както на мен ми се налага и изпълнявам заварени договори. При положение че стана ясно, че Българската национална телевизия с гласуваните й параметри “Приходи” и “Разходи” не може да има повече от 13,5 млн. приходна част, нито да похарчи, мисля, че тук не става дума за изземване на нещо от рекламния пазар, каквото и да било, става дума за един улеснен за БНТ начин да добие тези приходи. Имам предвид тази сума, не повече. В Закона за радиото и телевизията има една много рестриктивна клауза за петте минути рекламно време в праймтайма. Сами разбирате, че в най-гледаното време, което е най-скъпо, това са една трета от приходите, които ние можем да получим. То е много трудно, аз мога да го изчисля. Тоест, позовавайки се на постановлението и на приходната част, която е одобрена и която ние не можем да надвишим, както и разходната част, ние бихме могли и бихме били улеснени да постигнем тази приходна част с едно разблокиране на праймтайма, а не увеличаване обема на рекламно време. Лично аз смятам, че това не би нарушило рекламния пазар, нека колегите от частния сектор да си кажат мнението, макар че може би между нас няма такива специалисти по рекламния пазар, но аз мисля, че това не е така. Това не е прибързано, това е коментирано и ще припомня, че и опозицията, и част от сегашните управляващи тогава подкрепиха тази медийна поправка и не виждам защо отново да не се каже “да” или “не” и кога, ако това не е сега. Защото се боя, че отново прибързано ще се върне едно статукво, което след няколко месеца ще трябва отново да разглеждаме. Пак повтарям, това няма да промени параметрите на бюджет на Българската национална телевизия и мисля, че няма да нанесе сътресения на рекламния пазар, доколкото аз мога да направя една проста сметка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата зам.-министър Токаджиев. ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя предварителната уговорка, че ние подкрепяме предложението в законопроекта, но аз вземам повод от изказването на уважаемата г-жа Пръмова, че все пак трябва да имаме и памет за това, което се е случило на този пазар, и че порочното зачатие поражда такива проблеми, които рано или късно се изявяват. Ние знаем по какъв начин беше ограничен пакетът реклами в Българската национална телевизия, защо се случи това. И пак казвам, наясно съм, че това нещо трябва да стане единствено и само след продължителен дебат с всички участници в рекламния пазар. Така че подкрепям предложението за законопроекта и считам, че предложението на г-жа Пръмова за дебат по този въпрос – ясен и открит – също трябва да предстои. Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, подлагам законопроекта на гласуване.
Който е съгласен нашата комисия да подкрепи този законопроект, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма. Приема се.
Госпожа Драганова предлага законопроектът да се гласува на първо и на второ гласуване в едно заседание, но това предложение трябва да се направи в пленарната зала, не е необходимо тук да го гласуваме. Разбира се, то зависи много от факта дали някой народен представител няма да направи по време на първото четене предложения за второто му четене. Ако един-единствен народен представител направи такова предложение, едновременното гласуване на първо и второ четене става невъзможно. Така че нека да имаме добрата воля и да наблюдаваме събитията, които ще покажат дали ще можем да гласуваме законопроекта на две четения. Затова предлагам да приключим засега по тази точка, тъй като и аз споделям възгледа, че е нужно да се коментира темата и да се стигне до някакво решение, но не така както е станало и както щеше да стане в края на миналия парламент. Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред - Дискусия по Закона за радиото и телевизията във връзка с лицензирането. В края на миналата година, преди по-малко от месец направихме една работна група, в която участват членове на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, със задача да се коментират възможните необходими промени в Закона за радиото и телевизията във връзка с деблокирането на лицензирането. Състояли са се няколко срещи. Аз имах разговор с голяма част от участниците в този процес и днес е заседанието, на което можем да обсъдим идеите, до които стигна тази контактна група, да се опитаме да постигнем една достатъчно висока степен на съгласие. Ако успеем да сторим това, ще внесем тези идеи вече като законопроект и да настояваме пред ръководството на парламента този законопроект да мине по най-бързия начин в пленарната зала. Ако не направим това до края на март, ще навлезем в такава каскада от скандали, че последният ще ни изглежда много блед.
Господин Райков, може би Вие ще докладвате до какви идеи сте стигнали, да ги обсъдим и да видим какво ще правим по-нататък. Заповядайте. РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря, господин Атанасов. Поредната среща на тази работна група, в която са повечето от членовете на Съвета за електронни медии и почти цялото ръководство на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, се състоя вчера. Разговаряхме и трябва да призная, че разговаряхме притиснати от много важни обстоятелства. Преди да започнем да разсъждаваме върху едни или други възможности аз искам да ви кажа, че лицензирането започна. Търсихме различни варианти, но в условията на обстоятелства, които много силно ни пресират. Първото и основно обстоятелство е, че лицензирането започна от 1 януари, без да ни питат дали сме готови, дали не сме, дали сме се уточнили, дали не сме, ще правим ли, няма ли да правим изменения в закона. Дотук са стартирани 81 процедури за 81 точки на излъчване, от които 60 - телевизионни и 21 – радиозаявления. Имаме желание за нови 60 телевизии, от които една – подчертавам – национална, 60 местни телевизии и 21 радиа. Или поне така изглеждаше картината до 12 часа. Говоря по часове, защото идват нови и нови заявления и искания за разкриване на процедури по конкурса за използване на налични или изграждане и поддържане на нови съоръжения. Тоест оказа се, че има много желаещи.Това, което бих си позволил да резюмирам от снощи като последни уточнения с колегите от АБРО, е следното. Нашите тези бяха две. Има възможност да се тръгне с бързи, да не кажа светкавични промени в закона. Давам си сметка колко е опасно това, което казвам, защото няма нито бързи, нито светкавични промени, известна ми е процедурата в парламента, тя е строго регламентирана – две четения в комисията, две четения в други комисии, две четения и гласувания в пленарна зала. Но трябва да обсъдим и двете опции. Ако тръгнем по този път, ние смятаме, че трябва да се регламентират чрез някаква законова норма процедури и механизми, които дават възможност регулаторите в областта на програмите и далекосъобщенията, съответно Съветът за електронни медии и колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, да определят приоритети за прилагането на процедурата по смисъла на чл. 116 и следващите го. Или, преведено на български език, къде започваме и къде отказваме конкурси и защо започваме и защо не отказваме.
Искам да подчертая, че само по § 9а работят 147 оператора. Един от тях, телевизионен оператор по § 9а, например има 27 точки. Тоест, ако така експонираме какво трябва да бъде решено и добавим към него новите желания и искания, ние или трябва да приберем честотите на всички съседни балкански държави, или да разширим територията поне четири пъти, за да може някак си да се удовлетвори и § 9а, и всички искания, които валят и ще продължават да валят. Това е единият начин – да се даде възможност на Съвета за електронни медии да посочи приоритети от гледна точка на спазването на Стратегията, която е в сила и е приета с решение на Народното събрание, тоест един достатъчно висок нормативен акт. Разбира се, разглеждахме и други начини, но подчертавам, че това е най-важното становище, до което стигнахме. С колегата от Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров вече проведохме няколко разговора, вероятно той е запознал колегите комисари. Дали не следва да се помисли, след като така или иначе се променя Законът за радиото и телевизията, за един период за непрехвърляемост на получени лицензии по § 9а. Поначало има непрехвърляемост на всички лицензии за срок от две години, но сега говорим за § 9а. Не че имам дълбоки и тежки подозрения, но просто го знам. И всички го знаете. Колегите от АБРО също знаят, че много хора се втурнаха в тази авантюра, наречена § 9а, за да получат едно право, което бързо да препродадат.Би трябвало да помислим и да възстановим чл. 107 от Закона за радиото и телевизията, неясно защо отменен преди години. Той беше онзи член, който даваше възможност на Съвета за електронни медии да отменя, заличава издадени от НСРТ, но никога не работили и неработещи програмни лицензии, които никога не са имали и честота. Да не навлизаме в подробностите на стария режим за лицензиране, но там един орган лицензираше, друг решаваше, но НСРТ издаваше, класираше съответния брой оператори от първо до трето място – малко олимпийски принцип. Накрая последният казва: няма да е първият, третият взима лицензията, а другите казват, че чакат честота. А честоти няма или поне принципът на обвързаното лицензиране е една програмна лицензия – една честота. Говорихме също и евентуално за въвеждане на някакъв срок за действие на регистрациите, равен и дори по-кратък от срока на лицензиите, защото ние сме уникална държава не само с природни, географски дадености и красота, талантлив и мъдър трудолюбив народ, но и с това, че сме единствените, които имаме безсрочни лицензии. Аз не си спомням в друга книга, освен в Библията да се казва до края на всички времена и светове, както е написано в Закона за радиото и телевизията. Затворихме Глава “Култура и аудиовизия”, която е в зелената зона между аплодисментите и ругатните, но така или иначе е добре, спокойна засега. Не знам как биха реагирали нашите бъдещи съкооператори в общия европейски дом, ако ние по време на състезанието променяме правилата. Състезанието започна – дотук в Комисията за регулиране на съобщенията сме изпратили 60 решения за разкриване на нови процедури. От друга страна, ние не можем да отлагаме повече и по никакъв начин аз поне не бих застанал на такава теза, да задържаме процеса на лицензиране, той започна. В понеделник имам не удоволствието, а неудоволствието да пътувам за Брюксел, където във вторник много внимателно ще ме разпитват дали е тръгнало лицензирането. И аз ще кажа “да”. Но искам като кажа “да”, да го кажа с чиста съвест. Много кандидат-оператори, вероятно и оператори си позволяват да се съмняват в административния капацитет или експертните възможности на Съвета за електронни медии да провежда толкова процедури. Защото, формално погледнато, ние трябва да стартираме около 100 процедури едновременно. Разбира се, това е безумие и ние няма да го направим, най-малкото защото трябва да спазим Стратегията, която казва какво е трябвало да направим в 2005 г., най-късно до 2006 г. А там се говори за този прословут § 9а. Това е втората възможност – без да пипаме каквото и да е в закона, да започнем. Че ще ядем бой, ще ядем, че ще има много недоволни от кандидатите, ще има. Страшното е, ако всички са недоволни. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това обща воля ли е, господин Райков, на тези, които се събрахте, или индивидуална?
РАЙЧО РАЙКОВ: Смея да кажа, че е обща. Това е, върху което разговаряхме снощи. Като казах там, аз бих застъпил първата теза, тоест бих застанал на искането за бързи, почти светкавични промени в Закона за радиото и телевизията. Ако вие сега ни отговорите на въпроса можете ли до края на февруари да гарантирате, че ще имаме тези промени, да тръгваме в тази посока. Ако не можем да имаме тази гаранция, само ще оплетем още повече и без това оплетената наследствена обремененост, която имаме от гледна точка на толкова много оператори, толкова проблеми и толкова много мераклии за нови оператори.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожа Стефанова, имате думата.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.Искам да се обърна към всички представители тук – депутати и представители на различните политически сили в Народното събрание и да кажа, че всъщност наистина лицензирането започна и да ви уверя в това, че в Съвета за електронни медии има достатъчно квалифициран персонал, а също така и съветниците имат необходимия административен капацитет, за да проведем това лицензиране. Във връзка с това си позволявам да ви задам един въпрос, не знам дали можете да ми отговорите: кога евентуално ние ще имаме нови колеги, тъй като нашият състав не е попълнен и до момента работим с колегите си, които отпаднаха при последната ротация и които не са мотивирани да работят? Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е много изненадващ. Надявам се, скоро. Нито една парламентарна група няма потенциала сама да избере новия член на Съвета за електронни медии. Така че, надявам се две или повече парламентарни групи да се обединят около една кандидатура. Ако тази кандидатура не е внесена, да бъде внесена в Деловодството на Народното събрание, да мине през комисията и след това да бъде предложена за гласуване в пленарната зала. Ориентировъчната дата е 21 януари, защото преди две години на 21 януари стана ротацията, въпреки че жребият също беше теглен през ноември. Но тази дата е ориентировъчна и аз не мога да кажа твърдо, че тогава вече ще имаме достатъчно голямо обединение на желание да бъде гласувано за една или друга кандидатура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, слушайки изложението на г-н Райков, стигам до извода, че вариантите са два, както разбрах – или бързи промени в закона, или правим лицензии по някакви правила и каквото става. Отказваме по някакви правила, едните са доволни, другите са недоволни и продължаваме напред. Само че лошото е, че тези правила ще бъдат създадени по субективен начин и ще има много обжалвания, много такива неща, които ще останат във времето напред и ще затрудняват работата по лицензирането. Затова аз наистина съм привърженик на първия вариант – бързи промени. Само че, гледайки тук това, което сте дали като разбирателство, това са едни точки, които всъщност трябва да бъдат изработени като точни текстове в определеното законодателство, което също изисква време. Моят въпрос към г-н Райков или към който от представителите реши да вземе отношение, е как виждате във времето това? Ако това може да стане до десетина дни, евентуално ние бихме могли да поемем някакъв ангажимент, че до края на февруари, най-много до 5-6 март, би могло това да се случи с едноседмично разстояние между първо и второ четене. Но ако няма готовност това да бъде направено като конкретни текстове, как ще поемем такъв ангажимент? Да речем, че сте постигнали разбирателството. Смята ли се, че разбирателството е постигнато? Ако се смята, че разбирателството е постигнато, аз бих предложила експерти от комисията и експерти от Правната дирекция на Народното събрание съвместно с хората, с които сте изработили това съгласие, с юристи от съответните институции да работят по текстовете. Защото много лесно е след това да се внесе от името на ръководството на Комисията по гражданско общество и медии текстът и по най-бързия възможен начин, който е внасяне чрез народни представители, текстът да влезе в Народното събрание, това не е проблем. Но още преди Нова година, когато имахме заседание, аз поставих въпроса за времевите измерения на нещата. И слава богу, днес ние се събираме и дискутираме тези въпроси. Значи би следвало текстовете да са готови до седмица. Защото ако не са готови до седмица, разбирате, че много трудно който и да било би могъл да поеме ангажимент, че те биха минали до края на м. февруари, както има смисъл да минат, иначе нещата ще отидат в съвсем друга плоскост. Затова моят въпрос към следващите изказващи се е има ли такава готовност, биха ли приели участие на експерти на комисията и на експерти от Правната дирекция на Народното събрание, за да може максимално бързо, на базата на това разбирателство текстовете да влязат на първо четене, които със сигурност ще уточняваме и ще изглаждаме между първо и второ четене, ако има нещо, по което не можете да се разберете като организации и което би могло да се уточни в тези рамки.
Затова аз апелирам някой от вас да отговори възможно ли ви се вижда това да се случи до седмица? Защото ако не е възможно да се случи до седмица, е безсмислено да го правим. Благодаря. ИЛИЯНА ЙОТОВА: Господин председател, аз се извинявам, но ние, членовете на комисията, не разполагаме с текстовете и предложенията от Съвета за електронни медии и на мен ми е малко трудно да говоря за нещо, което не познавам. Не зная чия е грешката, че не разполагаме с тяхното становище и това разбирателство, което очевидно е някакъв много траен документ, затова ще моля страните, които са обсъждали вече тези проблеми в работната група, да ни дадат поне две-три пояснения в каква насока са тези изменения. За да имаме все пак някаква минимална ориентация. Защото, извинявайте, аз просто не знам в момента за какво говорим. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Марков.
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Благодаря, господин председател. Напълно споделяме мнението, че тези неща трябва да станат бързо. Смятаме, че имаме достатъчен потенциал да свършим тази работа. В Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори има медийни експерти и юристи, които са доказали възможностите си. Това, което ние предлагаме, е не нов закон, а просто две точки, които не смятаме, че е особен проблем да бъдат приети и гласувани, въпрос на добра воля е от страна на политическите сили да ги приемат и да може най-после тази процедура да започне да работи нормално. Ние днес имахме една последна среща, едно разширено заседание с членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Единствената разлика от това, което вчера дискутирахме със Съвета за електронни медии, е, че ние настояваме да бъде публикуван и наличният честотен ресурс, тъй като считаме, че липсата на такъв създава възможност за една голяма неяснота, създава възможност да се започнат процедури и да бъдат спрени в един момент, защото се започва процедура за нещо, което на практика го няма. Такава е практиката в целия свят – когато се кандидатства за нещо, трябва да се знае има ли го или го няма. Именно поради това ние смятаме, че в приоритетите, които Съветът за електронни медии ще изработи, които ще се отнасят към Комисията за регулиране на съобщенията, трябва да влезе и тази подробност. Необходимо е да бъде публикуван честотният ресурс. Не знам дали е необходимо да ви чета, това са две прости изречения. В чл. 116 и чл. 32 от Закона за радиото и телевизията да се даде възможност на СЕМ да запиши в съответствие със Закона за радиото и телевизията и Стратегията приоритети по процедурата на лицензирането. И операторите по § 9а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби да бъдат лицензирани с конкурс в рамките на една служебна процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това, което сте съгласували, как сте го решили? Съветът за електронни медии да решава правилата и по едната, и по другата точка?
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Да.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Аз бих искала да подпомогна юридически г-н Марков. Това, което обсъждахме вчера и горе-долу се обединихме около него, е следното. Изхождайки от последната среща на 22 декември, говорейки по всички оператори по § 9а, вие казахте: извадете най-добросъвестните, за да можем да ги лицензираме без конкурсна процедура. Тук има разминаване между мненията на хората, защото засегнатите интереси са много. Моето мнение и мисля, че това мнение се подкрепя от доста голяма част от представителите на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, е, че най-добросъвестните оператори – това са операторите по § 9а, т. 2, като там предложението е следното. Операторите по т. 2 са само една категория, примерно по т. 1 са различни категории, § 14, § 16 и т.н., там има много разминавания и не може да бъде решено екс леге кои са добросъвестните и кои – не. Но по отношение на т. 2, това са всички оператори, които са работили, които имат издадена програмна лицензия, имат издадена временна далекосъобщителна лицензия и които са загубили тези далекосъобщителни лицензии вследствие на отменени конкурсни процедури от Върховния административен съд.
Нашето законодателно предложение, в частност моето или на част от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, е всъщност тези оператори по т. 2 екс леге, без провеждане на конкурсна процедура, да придобият постоянна далекосъобщителна лицензия. Те са 42 радиа, които работят на пазара, имат програмни лицензии и временни далекосъобщителни. Те да придобият статут на постоянна далекосъобщителна лицензия без конкурсна процедура, екс леге. Що се отнася до другите оператори по § 9а, на въпроса, който зададохте, отговорът е: да, Съветът за електронни медии в рамките на правомощията си и в рамките на провеждана процедура по лицензиране и във връзка със Стратегията систематизира критерии при оценка на кандидатите за лицензиране. Разписва тези критерии, имаме уверението на СЕМ, че тези критерии ще бъдат съгласувани до голяма степен по отношение на тези градове, където има § 9, и с медийната общност, и в частност с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и най-добросъвестните от § 9а, по тези критерии, вече в рамките на лицензионната процедура, ще имат относително по-голяма тежест при оценяването за лиценз. Чисто процедурно дотук сме стигнали. Това е максималното конкретно, което мога да кажа в момента. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Жанет Захариева има думата. ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители, заместник-министри, колеги! Тъй като не бих искала да навлизаме в юридическа конкретика, ще ви предоставим текстовете. Само ще обобщя накратко какви са исканията на членовете на Управителния съвет на АБРО, така че да станат ясни на всички исканията на членовете такива каквито те днес ни бяха представени и дадени като мандат от разширената работна среща.
Първото, което членовете искаха, е да разберем дали има парламентарна воля за бързи промени, така че започналите конкурсни процедури да не бъдат впоследствие опорочени от това, че по време на открити процедури се подменят правилата. На този въпрос доколкото виждам вие вече дадохте своя отговор и очевидно има воля тези положения да бъдат разрешени с бързи промени. Другото, което нашите членове искат, е да се даде възможност в предконкурсна, служебна процедура, да бъдат преиздадени временните лицензии със статут на постоянни на операторите, които досега са работили по силата на § 14 и § 16 от Закона за далекосъобщенията – това е § 9, ал. 1, и на тези, чиито лицензии са отменени. Това са всички оператори, които от 1993 г. насам работят на радио- и телевизионния пазар на базата на най-различни документи, било издадени още по времето на Временния съвет по радиочестоти, било след това на база лицензии, издадени от Държавната комисия по далекосъобщенията. Така или иначе, тяхната логика днес беше (тук искам да отговоря на г-жа Килева, която миналия път каза: да, но вие подменяте конкурсната процедура), че те всички са се явявали многократно и на всякакви конкурсни процедури и сега се питат отново ли ще се явяваме на конкурсни процедури, които след това ще бъдат обжалвали и те пак в рамките на три-четири години ще работят в несигурност. Още повече, че тези оператори работят на тези честоти вече от години. И тук се поставя въпросът когато бъде обявен свободният радиочестотен спектър, който е необходим за да се види къде могат да бъдат обявявани конкурсите, техните честоти ще бъдат ли включени в този свободен радиочестотен спектър. Те смятат, че не трябва, тъй като са на този пазар от 12 години на базата на най-различни документи и лицензии. От друга страна обаче законът не казва така. Желанието на членовете е тези от тях, които са работили на пазара и имат вече издадени временни лицензии, те да им бъдат потвърдени в рамките на предконкурсна процедура и да станат постоянни. Това според тях ще бъде честно и по отношение на останалите участници, които така ще получат възможност наистина да знаят за кои свободни честоти става дума в рамките на последващия конкурс.Другото, което ние смятаме и подкрепяме, това е, че Съветът за електронни медии трябва да има възможност да запише приоритети в самото лицензиране, тъй като г-н Райков каза с колко много заявления са бомбардирани и няма институция в света, която е в състояние да открие едновременно 32 конкурса за радио и 32 конкурса за телевизия, независимо с каква администрация разполага. Така че на Съвета за електронни медии според нас би трябвало да бъде дадена възможност да разпише приоритетите и нашето предложение заедно с това е, след като Съветът за електронни медии разпише тези приоритети, които според нас биха били за това в кои градове ще се започне лицензирането, тогава Комисията за регулиране на съобщенията наистина да публикува свободния радиочестотен спектър в тези определени приоритетни райони. Тъй като досега това, което Комисията за регулиране на съобщенията, че не може по принцип да публикува радиочестотен спектър, тъй като трябва да им се даде задание за къде. И ние казваме, ако Съветът за електронни медии си даде приоритетите, които ще бъдат градове и населени места, тогава Комисията за регулиране на съобщенията ще има възможност, предполагам, да даде карта на честотния ресурс. На това изключително много настояват нашите членове, защото инак те няма да могат да имат ориентира къде биха кандидатствали, тъй като нямат информация за какво кандидатстват изобщо. Това е накратко. Ангажираме се да ви предоставим конкретните текстове в срока, който вие определихте. Отново ще работим в пряка координация със Съвета за електронни медии.
Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да чуем и г-н Александров. ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Бих искал да направя само две уточнения. Първо, предвид това, че вече беше обявено началото на лицензирането по сега действащия закон, имаме срокове, които текат. А те са, че в тримесечен срок от постъпване на заявленията на Съвета за електронни медии за откриване на конкурси, Комисията за регулиране на съобщенията трябва да се произнесе за това къде има честотен спектър. От онзи ден, когато постъпиха първите заявления, този тримесечен срок тече. Ако нещо ще се прави, или трябва да стане в рамките на тези три месеца, или трябва да се предвидят с промените в закона някакви различни срокове за това нещо. Второто, което исках да уточня, е по отношение на свободния честотен ресурс. Много важно е в рамките на бъдещите законови промени да се уточни кой честотен ресурс е свободен и кой не е. По сега действащия закон честотите на тези, които сега работят с временни лицензии, се считат за свободни. И ако Комисията за регулиране на съобщенията трябва да публикува тези честоти като свободни, без промени в закона, тя ще ги публикува като свободни.
РАЙЧО РАЙКОВ: Те са условно заети. Така да ги наречем.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Това е един работен термин, който сме приели ние, но де юре тези честоти са свободни. И третото нещо, което бих искал да се подчертае още веднъж и от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, е, че е абсолютно задължително Съветът за електронни медии да обяви приоритети. В противен случай ние няма да сме в състояние да направим честотно планиране. Ако е необходимо, бих дал един съвсем прост пример. При наличие на две свободни честоти в даден град, да вземем произволно Пазарджик, това означава, че ако бъде издаден лицензия за Пазарджик, същите честоти не могат да се ползват в Пловдив. Ако се счете, че Пловдив е по-приоритетен от Пазарджик, местата на градовете може да се разменят и тези честоти да се дадат в Пловдив вместо в Пазарджик. Тъй като честотното планиране е процес, който е многовариантен, трябва да се определят някакви фиксирани точки, за които трябва да се знае, че там задължително се дава честотен спектър и оттам нататък каквото остане свободно може да се дава в географско съседство в някакви определени граници. Иначе, да честотен спектър има, но той не може да бъде даден целият навсякъде – тоест, след като се даде на едно място в близкия район, същата честота вече не е свободна. Точно затова е необходимо да има приоритети, които да ни дадат възможност на нас в работата по честотно планиране да сложим някои неща, които не подлежат на вариантност и да разработим вариантите по отношение на оставащия честотен спектър. РАЙЧО РАЙКОВ: Ние с г-н Александров разговаряхме. Примерно в Сливен има честоти, но ако в Сливен се дадат една или две честоти, автоматично няма да има в Ямбол, оттам автоматично пада и Стара Загора. Аз изслушах внимателно колежката Жанет Захариева. Не знам какво да искаме – всичко ли да искаме и каквото дадете, или по-скоро три реални много важни неща. Разбира се, че членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори имат своите притеснения, те са свързани с това, че тези хора са вложили огромни средства, стоят на пазара, работят радиа и две-три телевизии, но има нещо, което много ме смущава. Докато не промените закона и кажете, че има и друг начин да се получи лицензия освен единствено и само чрез конкурс, няма как да се служи това, госпожо Захариева. Не могат да получат автоматически, няма автоматизъм. Автоматично изтича само мандатът на председателя на СЕМ. Това е единственият автоматичен срок, за който аз знам в Закона за радиото и телевизията или в друг закон. След това, има и нещо друго – това, което каза г-н Александров, ние водихме с него разговор повече от час. Това е като чашата – полупразна или полупълна. За мен тези честоти, за които се говори – по § 9а, ако вие така ги искате, КРС трябва да ги изпълни по закон. На временната далекосъобщителна лицензия на операторите пише: срок на действие – до провеждането на конкурс. Тоест честотата е условно заета. И след като е условно заета и условието й настъпва, тя е свободна. Тогава ще създадем един истински огромен хаос. Защото става дума за 102 или 107 радиа по § 9а. Не бива да търсим автоматизъм. Бихме могли да говорим за някакъв квазиконкурс, конкурс при преференциални условия, но думата “конкурс”, състезателното начало трябва да присъства. Естествено ние – декларирам това – ще зачетем това, че са били на пазара, че са работили. Системата от критериите така ще бъде конструирана, че без да изпадаме в страшно сложната ситуация да преценяваме добросъвестност или недобросъвестност на операторите, да решаваме кой да получи постоянен лиценз на честотата, на която е работил, и кой да не я получи. Но именно по системата на критериите. Аз съм съгласен с едно – отново в тази мини работна група в рамките на СЕМ и КРС утре, в петък, в събота, в неделя, да разгледаме през нашата Стратегия дали няма някаква възможност при условие че законодателят, сиреч Народното събрание, не успее да направи тези бързи, светкавични промени или изобщо ако не се стигне до такава воля, ние не можем ли да формулираме тези приоритети стабилно през нашата Стратегия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВА: Аз се боя, че колкото повече се изказвате, толкова повече тръгвате в различни посоки. Което, разбира се, е ваша право, но нас ще ни затрудните безкрайно много. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз ще направя едно процедурно предложение. Така или иначе, тази тема наистина е много широка и ние можем да говорим до утре сутринта. Имам едно предложение: нека тези текстове, около които вие се обедините, ние да ги имаме максимум до седмица, защото все пак, разберете, че ние като политици ще трябва да обсъдим тези съгласувани между вас текстове и да искаме съдействието от нашите парламентарни групи. Те също трябва да разберат за какво става въпрос. Досега ние не сме ги информирали в пълнота, тъй като не знаехме вашата съгласуваност и вашето разбирателство до каква степен и кога ще бъде изцяло готова.Така или иначе, ние трябва да съгласуваме това с всички парламентарни групи, на които сме представители в настоящата комисия. Затова сега стигам до едно прагматично ниво и предлагам сега да прекратим това обсъждане, защото то така или иначе до нищо няма да доведе, ще разговаряме надълго и нашироко в детайли за нещо, което ние принципно трябва да прекараме през технически проблеми. Предлагам на тази съвместна група до една седмица да ни предостави тези текстове, ние да имаме възможността да ги съгласуваме на политическо ниво в съответните парламентарни групи и да видим възможно ли е това да се случи или не е възможно. Ако е възможно, стъпките са такива, ако не е възможно, стъпките са тези, които г-н Райков предложи преди малко.Така че, господин председател, аз бих предложила да прекратим разискванията, да си определим тези срокове и да действаме по тях. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Обръщам се към депутатите от комисията: има ли различно, обратно на направеното от г-жа Драганова процедурно предложение? Няма. Това значи, че предложението се приема. Няколко последни думи в посока на това дали е достатъчно време една седмица. МАРИЯ СТЕФАНОВА: Господин Атанасов и госпожо Драганова, вероятно е възможно да се приемат такива поправки в такива срокове, но личното ми мнение, което искам да споделя сега с вас, е, че от моя гледна точка, а надявам се, че и от гледна точка на колегите ми в Съвета за електронни медии не се налагат толкова спешни поправки в Закона за радиото и телевизията. Всички съветници имат достатъчни правомощия, дадени от Закона за радиото и телевизията, и ръководейки се от Стратегията, в чието написване ние сме участвали и можем спокойно да си продължим процеса на лицензиране. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това е съвсем ново нещо.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Напротив, това в голяма част е изчистеното мнение на съветниците от СЕМ. Другото, което бих искала да уточня, е, че според мен, ако ние ще лицензираме операторите по § 9а, трябва да се приложи принципът “или всички, или никой”. Ако започнем да ги делим на групи, тогава наистина хаосът ще стане още по-голям.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не става въпрос за една седмица да се промени законът, а за една седмица да се предоставят текстовете, които биха искали тази работна група да се променят в този закон, който ние трябва да съгласуваме, да го внесем и да преминем през всички процедури до края на февруари месец, ако наистина искате в тази работна група това да се случи. Защото сега от г-жа Стефанова разбирам, че не било толкова бързо. Трябва да има едно разбирателство, което да се вижда тук, защото ако има разногласия, тогава и политическата воля няма да бъде поета, тъй като не се знае от поетата политическа воля после пък какви разногласия ще излязат. За това става въпрос – принципно дали работната група има готовност да предостави консенсусни за вас текстове, върху които ние като политици да поемем политическа си воля или не воля спрямо съответните парламентарни групи.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Бих си позволил в подкрепа на това, което предложи г-жа Драганова да апелирам в рамките на Медийната комисия да се сформира работна група, в която да бъдат поканени участници от всички страни. Защото, първо, това, което виждате предложено в момента като текстове, не е обсъждано с Комисията за регулиране на съобщенията, ние не сме го виждали. Както виждам и членове на комисията също не са запознати. Затова, ако не възразявате, нека да бъде конституирана, условно казано, една работна група под егидата на Народното събрание, в която да бъдат поканени представители от всички заинтересовани страни и която работна група всъщност да изработи текстовете. Накратко казано, да има организация. Ако не възразявате. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз категорично ще възразя! Моето становище не е такова, тъй като ако няма разбирателство между трите организации и те не ни предложат нещо, няма да дойде инициативата от Народното събрание, за да правим още един месец сбирки и всеки да казва кое не е така и кое е така. Това е безсмислено. Тази работна група така или иначе се е събирала, тя има становище, разбрах, че има капацитет за това, нека ни предостави текстовете. И да видим ние съгласието на тези организации. Защото ако няма съгласието на тези организации, моето предложение ще бъде всички да минат по общия ред и да няма никакви преференции за никого, за да не е разсърден никой. Защото ако вътре няма разбирателство, то никакви промени не са необходими и Народното събрание няма да поеме тази политическа отговорност. Защото такава група, създадена в Народното събрание, веднага идва да каже, че Народното събрание е инициаторът и то поема отговорността, по-конкретно Комисията по гражданско общество и медии. И за да няма грешки, ние предлагаме работната група, която досега се е срещала, да реши върху какво се обединява, да изработи тези две точки, както казаха тук много от изказващите се, да ги предостави и ние като народни представители ги съгласуваме и ги поемам или не ги поемаме като ангажимент.Затова аз мисля, че всеки трябва да поеме своята част от отговорността и да направи необходимото.
Г-Н ПУНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина съм от първия ден в този бизнес, а само в последните дни имаме може би четири или пет заседания, които са на тази тема и те са включвали както АБРО в разширен състав, така и в състав Управителен съвет, срещи със Съвета за електронни медии, с други организации, които са заинтересовани от този проблем, и смело мога да кажа, че няма големи противоречия. Аз лично се ангажирам, защото знам мнението на колегите след тези дискусии, че ние можем най-късно до вторник сутринта или може би и по-рано да поднесем нашия вариант на тези текстове. В АБРО няма разминаване по тези въпроси. Защото е факт, че процесът трябва да се отпуши, тъй като е запушен в последните шест години. И ми се струва, че въпросът започва да се усложнява повече отколкото всъщност е сложен. Факт е, че има много желаещи, но има много хора, които с 12-годишната си практика са защитили своя бизнес. Едните имат и двата вида лицензии, другите имат единия вид лицензия и са познати на публиката и не могат да бъдат смесвани с хора, които в последните четири или пет месеца попълниха съмнителни декларации. Така че, изобщо не могат да бъдат поставени на едно място. И самите тези хора, попълнили декларации, не оспорват това. И аз си мисля, че няма защо да усложняваме нещата и наистина тези, които са по § 9а, т. 2, са без съмнение най-лесната точка и тя може да бъде решена така, че една трета от тези въпроси да бъде решена буквално за часове. Оттам нататък естествено с конкурс, но с ясни приоритети за тези, които са се доказали, и тези, които са се появили в последните седмици, могат да бъдат разпределени останалите неща. Наистина не е сложно и аз поемам ангажимента като член на управителния съвет на АБРО, че ние до вторник можем да предложим такъв текст. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че не се съмнявате в нашето желание, то е много видно, да се съобразим максимално с онова, което се предложи от сектора. Вие сте работили в този формат повече от месец, добре е този ваш труд да бъде опредметен в няколко много конкретни текстове. Ако ги имаме във вторник по обяд, това е един плюс, тъй като обикновено във вторник вечерта парламентарните групи провеждат своите заседания и ние бихме могли да поставим тези въпроси всеки на заседанието на своята парламентарна група. И да се опитаме по един най-бърз начин да направим от тези текстове законопроект, да поискаме положителни становища от нашите групи и картбланш да ги прокараме бързо през пленарната зала. Добре е наистина така както започна днешното заседание, с една голяма степен на сходство в позициите, това да го видим написано в предложенията за законодателни текстове.Не ми се иска, а предполагам и не само на мен, при толкова време, което отделихме, за да си съгласуваме позициите, да се наложи на Медийната комисия да влиза в ролята на бай Сандо Горския от известния виц за партизаните и полицаите. Нека наистина да направим така, че да търсим онова, което е полезно, а не всеки да се стреми да защити само интереса на организацията, която представлява.Предлагам да завършим днешното заседание с тази уговорка, господин Пунчев, ако може във вторник да получим текстовете, за да се опитаме по възможно най-бързия начин да ги представим в нашите парламентарни групи. Вратата не е затворена, срещите тепърва ще продължават, желанието да се съобразим с вас е налице в много голяма степен.
ИНА КИЛЕВА: Само една идея. Тъй като така или иначе ще работите с текстове, просто ви предлагам да осмислите дали това, което г-н Райков каза за чл. 107 и за сроковете за регистрацията, да не го инкорпорирате в този законопроект. Този въпрос се поставя вече няколко пъти. Добре е да се направи, за да има икономия на парламентарно време. Ако считате, че това е полезно, необходимо и помага на процеса, разпишете и тези текстове. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние говорихме, че има почти консенсус да се възстанови чл. 107, за да може Съветът за електронни медии да прекратява лицензии, които не се усвояват от години. Закривам заседанието.
/Закрито в 15,35 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Стенограф: Ст. Белова
