Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.

---

На 12 ноември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2008 г.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да открия заседанието на Комисията, докато имаме кворум. Подчертавам това, тъй като има заседания практически поне на половината комисии днес, другата половина – утре. Всички те се занимават с бюджета в своята сфера за 2009 г.
Така че, да стартираме заседанието. Господин Местан ще отиде да ръководи заседанието на своята комисия, но когато дойде време за гласуване, ще го поканим да дойде да гласува. Предлагам и останалите колеги, които ще отидат на заседание на друга комисия, да оставят телефоните си при сътрудника, за да можем да ги извикаме за гласуването.
Предполагам,че нямате идеи за други точки в дневния ред освен Законопроекта за бюджета за 2009 г.
Сред нас са заместник-министърът на културата господин Явор Милушев, господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите, генералният директор на Националното радио, от Националната телевизия, главният секретар на Българската телеграфна агенция, Мария Стефанова – председател на Съвета за електронни медии, господин Тошо Пейков – председател на Управителния съвет на фонд „13 века България”, проф. Стоян Денчев – председател на Съюза на българските читалища, и други наши гости, които имат интерес към темата, която ще разглеждаме днес.
Господин Горанов, заповядайте да представите законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, искам първо да се извиня на народните представители, че за съжаление само до моето ниво присъствие можем да си позволим днес в напрегнатата работа на комисията. Това в никакъв случай не е подценяване на проблематиката. Ще бъда съвсем кратък с оглед на това, че и на мен ми се налага участие в следваща комисия на Народното събрание.
Съвсем накратко ще ви представя основните параметри, след което ще отделя по няколко минути на съставните бюджети, които са предмет на разглеждане от комисията.
Законопроектът за държавния бюджет за 2009 г. е съставен при познатите за вас параметри, затова ще ги пропусна.
Основните параметри, които са заложени в него, са повишаване качеството на средното и висшето образование и създаване на повече възможности за младите семейства, създаване на условия за подобряване качеството на живот и интегриране на възрастните в обществото. В тази посока сме съсредоточили значителни усилия в пенсионната система. Увеличаване размера на публичните инвестиции като контрамярка на процесите, които протичат в световната икономика, и значителни усилия за изсветляване на икономиката чрез по-активна намеса на държавата при събирането на публичните вземания.
Основните промени и политики в 2009 г. са следните. Не най-важната, а една от тях – промяна в осигурителната тежест за здравно осигуряване, увеличаване вноската от 6 на 8%, нов размер и нов подход при разпределение на осигурителната тежест за държавното обществено осигуряване. На този етап тя е изготвена при съотношение 8:10:12 с навлизане на държавата като участник в осигурителния процес.
Съществена политика, която оказва влияние върху цялостния бюджет, това е политиката по отношение на пенсиите. Предвиждаме двукратно нарастване с един нов тип политика – от 1 април се предвижда промяна в пенсионната форма, увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж, което е качествено нова политика, различна от провежданата досега по Кодекса за социално осигуряване. Предвижда се увеличение на пенсиите от средата на годината с 9,7%, така че общият процент на увеличение на пенсиите през 2009 г. да съответства на действащото правило в Кодекса за социално осигуряване – 50% от инфлацията и 50% от осигурителен доход.
Безспорно част от мерките, защото, първо, постоянно се анализират необходими мерки за противодействие на евентуални неблагоприятни последствия, и второ, не е нормално всички мерки да бъдат изговаряни на глас, част от мерките, които ние сме предвидили в бюджета като буфери срещу неблагоприятни последствия: са запазване на политиката, водена досега на бюджет с положително салдо, което на този етап предлагаме да бъде 3%, като, разбира се, при необходимост, с оглед допълнителни инвестиции за подобряване процесите в икономиката ще предложим евентуално при определени условия неговото редуциране до 2 пункта; добре познатото правило от преди една година, тоест до 2008 г. то не съществуваше - утвърждаване до 93% на разходите и трансферите и запазване като буфер на 7% от тях, които правителството при определени макроикономически условия ще може да харчи и ще може да взема решения за тяхното харчене; забрана за своеволно изразходване на разходи, предвидени за инвестиции към текущата издръжка, тоест гарантиране едно ниво на инвестиции в публичния сектор и възможност за прехвърляне само в посока увеличение на техния размер, а не и обратно.
Естествено има още много неща, които могат да бъдат изговорени във връзка с предизвикателствата пред бюджета.
Ще премина съвсем накратко към съставните части на разходите, които разглежда комисията.
Разходите за бюджета на Българското национално радио са 60,1 млн., в това число капиталовите разходи са 8,8 млн. Нарастването е 21,5%. Основният мотив за това е опит от страна на Министерския съвет да увеличи часовете, които Българското национално радио има като ангажимент да финансира, и значително увеличените цени за услуги, които Българското национално радио заплаща на Българската телекомуникационна компания за разпространение на програмите си.
Българската национална телевизия се предлага да има 92,3 млн. разходи, от които 23,4 млн. да бъдат капиталови разходи. Целевата субсидия за тях обаче е само 9 млн. за дълготрайни материални активи. Ръстът тук е малко по-малък, но от по-голямото число ръстът винаги е по-малък – 12,25% е номиналният ръст.
Българската телеграфна агенция получава 4,6 млн. субсидия за 2009 година.
В частта „Субсидии”, с които Законът за държавния бюджет реално си взаимодейства със самостоятелните бюджети на националните медии, субсидията за Българското национално радио е 58 млн., субсидията за Българската национална телевизия е 76,8 млн. Споменах, че има 9 млн. лева целеви за придобиване на дълготрайни материални активи.
Съветът за електронни медии предлагаме да разполага с бюджет от 1 млн. 907 хил. лева. Капиталовите разходи за дейността на съвета са близо 219 хил. лева.
Предлагаме за поредна година промени, които се налагат в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радио и телевизия, свързани с механизма на финансиране, така известния фонд „Радио и телевизия”. Това са промени, които стандартно предлагаме. Отлагаме с още една година ангажимента за финансиране от фонда.
По отношение на юридическите лица с нестопанска цел, след прецизен анализ, на базата и на предложения на Министерството на труда и социалната политика можем да отчетем едно нарастване, което е средно с 18,9 на сто. За някои юридически лица с нестопанска цел, които исторически са по-изостанали в размера на финансирането от държавата, сме взели предвид това и в рамките на възможностите от 8,7 млн. приблизително те нарастват до 10,3 млн. лева.
Разбира се, готов съм да коментирам всяко юридическо лице с нестопанска цел.
Извинявам се, че бях толкова кратък. Мога да споделя още много детайли.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Валери Тодоров ме помоли да вземе пръв думата, тъй като му предстои пътуване. Нека да уважим това негово желание и да му дадем възможност да изрази мнението на Българското национално радио по предвидената субсидия и въобще разходите за следващата година, след което ще продължим с обсъждането на законопроекта за бюджета за 2009 година.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВАЛЕРИ ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Господа депутати, колеги! Обикновено всички колеги подчертават при такива ключови обсъждания, че парите са малко. Аз няма да направя изключение. Искам обаче да подчерта, че ние все пак ще се справим, независимо от това, че някои от приоритетите ни няма да бъдат изпълнени във вида, в който ние бихме искали.
Искам да благодаря на Министерството на финансите за професионалния подход и за разбирането. Отчитайки тази ситуация, която се задава, трудностите, които са свързани с бюджета, ние ще се опитаме в рамките на зададените параметри да се справим.
Преди всичко бих искал да подчертая още веднъж, че Българското национално радио е най-многопрограмната медия, ако мога така да се изразя, и, смея да твърдя, най-динамично развиващата се медия в момента. Ние имаме вече 9 програми – 2 национални, една програма „Радио България”, която предава на десет езика и същевременно излъчва чрез своя интернет сайт новини на десет езика в текстови вид. Имаме шест регионални програми. Най-новата ни регионална програма е „Радио София” и подготвяме старта на още две регионални програми, с което изпълняваме европейските директиви за развитието на регионалното радио и за подкрепа на онази политика, която е подчинена на девиза „Европа на регионите”. Поставяме изключително силен акцент върху развитието на регионалните ни програми, въпреки че продължаваме да изпитваме сериозни затруднения с реализирането на нашата идея за по-голямо покритие на мрежата.
В момента ние разполагаме 50 нови предаватели с малка мощност по цялата територия на страната. Въпреки увеличените разходи за поддръжка на предавателната ни мрежа, БТК все още не успяла да изпълни и една трета от поетите ангажименти по съвместната инвестиционна програма през 2004 г. Това е един изключително важен проблем за нас, тъй като там беше предвидено двойно увеличение на мощностите, бяха предвидени по-бързи темпове на смяната на поляризацията на антените. За да разберете състоянието на предавателната мрежа, ще ви приведа един такъв факт – че до миналата година програма „Христо Ботев” – може би най-обществената програма в нашия електронен ефир, не разполагаше с нито един РДС, тоест не беше разпознаваема за по-голямата част от аудиторията.
Искам също така да подчертая, че в момента, в който аз влязох в сегашния управленски мандат, основната част от колегите пишеха на пишещи машини и ние трябва да преодолеем един много важен технологичен етап, буквално да прескочим един технологичен етап, да изравним нивата на технологично развитие на нашите програми, за да затворим цифровия цикъл в подготовката на програмите и да вървим към следващия етап – цифровизацията на предавателната мрежа. За съжаление покритието на националните програми се движи някъде около 70%, което е един изключително сериозен проблем и смятам, че ще са необходими допълнителни инвестиции за развитие на този ресурс. Това се случва в момента, в който растат цените и се усложняват условията за реализация на тези намерения. Но като един добър пример за условията, в които работим, и начина, по който решаваме ние проблемите, ще ви дам пример с „Радио София”, нашата най-млада програма, която излъчва в 24-часов режим с 26 души щатен състав. Колегите, които са попадали или са работили в медия, могат да оценят този факт. Това е направено с нова организация на труда, с нова технология и изцяло върху основата на цифровите технологии.
През изтеклата година ние преминахме към 24-часов режим на излъчване на всички наши регионални програми заедно с включването на тази нова регионална програма, което означава, че в рамките на тази бюджетна субсидия реализираме 54 часа дневно програма повече.
На фона на увеличения обем програми се засилиха и медийните ни партньорства. Ние върнахме отново конкурсите, ние организираме много от културните и музикалните прояви, които дават шанс на българските изпълнители. Българското национално радио е най-големият продуцент на музика и драматургия. Същевременно мога да твърдя, че ние сме и най-големият медиен партньор на всички културни и музикални прояви.
Естествено тази наша културно-обществена мисия се развива паралелно с всички медийни ангажименти, които сме възприели и приели по силата на Закона за радиото и телевизията.
През тази година ние стартирахме и цифрово излъчване по технологията DRM за чужбина. Избрахме този вариант, за да не нарушаваме Националната стратегия за развитието на цифровизация на предавателната мрежа. За съжаление и у нас, както в повечето страни от Европа се говори повече за цифровизиране на телевизията, а на практика ние доказахме, че цифровизацията на радиото е един реален факт и този факт може да разширява пространството, може да получи реално развитие. Ние сме единствената медия в България, която излъчва специализирани програми за чужбина. Затова избрахме тази технология, тъй като при нея дълбочината на проникване на сигнала и то на качествения сигнал е многократно по-добра - при двойно по-малка инвестиция се постига четирикратно по-добър ефект и като качество, и като проникване на сигнала. Тези програми са ориентирани не само към чуждата аудитория, но и към нашите сънародници в чужбина. Ние имаме вече голяма българска диаспора в много от страните на Западна Европа, в Северна Америка. Така че Българското национално радио дава един шанс и на нашите сънародници да слушат оригиналните български програми заедно с програмите на съответните езици. Излишно е да напомням, че този експеримент се нуждае не само от морална, но и от финансова подкрепа и смятам, че докато изчакваме разработването на националната стратегия и синхронизирането на Закона за радиото и телевизията, ние показахме как можем да преодолеем и проблемите в законодателството, и проблемите с финансирането.
Един изключително важен въпрос за нас е оценката и прехвърлянето на архивите върху цифрови носители. Искам да ви кажа, че оценката само на музикалния фонд е над 400 хиляди единици. Всичко това се нуждае от разработването на електронен каталог, от прехвърляне и то дублиране в два цифрови формата. Обикновено едно такова прехвърляне става средно по 70 показатели. Разбирате какъв огромен обем от работа и какъв огромен разход е една такава амбиция.
В навечерието на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България ние тиражирахме един диск с гласовете на 21 български министър-председатели като един знак за онова, което се съхранява, за онова, което трябва да бъде съхранено, развивано, запазено за поколенията в Златния фонд на Българското национално радио.
През тези години на преход за съжаление в условията на динамично развитие на радиопазара технически и технологично Българското национално радио изостана, главно заради недостатъчното финансиране. Смятаме, че от доказаното досега ние имаме възможност да защитим и по-голяма субсидия от тази, която ни е предоставена, но, подчертавам, разбираме затрудненията, разбираме ситуацията, в която държавата като се намира.
Бих подчертал, че в момента всички наши програми са изцяло реорганизирани, като програмни направления с нови предавания, нови програмни линии, нови сигнали и нова организация на труда и нова технология. Ако този процес не продължи, ние ще загубим и това компенсиран, което постигнахме през последната година и половина.
Смятам, че наше постижение е и съществуването, издръжката и подкрепата за шестте музикални състава, които са в системата на Българското национално радио. Това ни дава възможност да излъчваме концерт на звукозаписваща дейност. Всички най-големи диригенти, солисти и изпълнители държат да работят с нашите музикални състави, да записват в нашите студийни комплекси. Същевременно дори и музикалните ни студийни комплекси се нуждаят от ремонт, от вкарването на това техника.
Това са приоритети, които не бих искал нито да пресилвам, нито пък бих искал да подценяваме, тъй като Българското национално радио излъчва най-много от съвременната и от съхраняваната, от архивираната българска продукция – музика, драматургия и всичко, което е прехвърлено на звукови носители.
Уважаеми колеги, аз не бих искал да ангажирам прекалено вниманието ви, но бих искал да подчертая, че една значителна част от тази бюджетна субсидия ще отиде за издръжка на предавателната мрежа, тоест тази сума буквално ще премине през нас.
Сумите за развитието на програмите са доста по-скромни и те фактически не отчитат реално увеличеното програмно време.
Често пъти се спекулира с волята, с желанието на данъкоплатеца. Даже неотдавна станахме свидетели на едно изявление, което постави под въпрос съществуването на обществените медии. Бих искал по този повод да кажа именно тук, в тази комисия, че нашият път все пак е през Европа и мисля, че европейските критерии, описани във всички директиви, с които, надявам се, са запознати повечето от колегите, пътят е ясен – дуализмът в развитието на медиите е неоспорим. Съществуването на търговски и на обществени медии паралелно според мен е европейски приоритет, който би било нелепо ние да оспорваме по какъвто и да било начин.
Така че аз моля всички колеги, когато спорят и когато се лансират идеи примерно да се прави обществена поръчка за обществени функции, да бъдат така добри да се запознаят с европейските практики и с европейските директиви. Иначе ние ще изпаднем в нелепо положение да откриваме смесителния кран, при условие преди това сме демонтирали мивките. Затова пледирам да се отнесем с необходимата отговорност към обществената функция на обществените медии. Ние сме единствената медия, която произвежда, тиражира детски програми. Много от онова, което се съдържа в нашите фондове, ние сме подготвили за издаване. Издали сме и в момента подготвяме и последните версии на десет от най-популярните български детски песни в DVD вариант и вариант караоке, който смятам, че ще постигне две цели – веднъж ще пресече пиратската поява на подобна продукция на пазара, второ, ще даде тон за ново качество на всички медийни и мултимедийни продукти, които ние се стремим да изкараме на пазара. Смея да твърдя, че ние сме единствената, уникална, медия с много от функциите които не бих искал тук да изброявам, главно за да не губя от ценното ви време, но съм аргументирал и преди в Комисията по гражданско общество и медии, готов съм да мотивирам и по-нататък.
Като благодаря още веднъж за професионалния подход на колегите от Министерството на финансите и с надеждата, че това няма да са последните възможности за финансиране на обществените медии, благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Само пред скоба да кажа по проблема, който беше поставен от един съименник на генералния директор на Българското национално радио, че Българското национално радио трябва да се приватизира, че най-малкото в нашия мандат това няма да стане. Вярвам, че няма да се случи и след предстоящите избори следващата година.
Кой друг иска думата? Има думата господин Тошо Пейко от Дарителски фонд „13 века България”.
ТОШО ПЕЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми членове на Комисията по гражданско общество и медии! На 16 септември т.г. депозирахме писмо в Комисията по бюджет и финанси и Министерството на финансите с предложение от страна на фонд „13 века България” за 2009 г. на фонда, който за пръв път тази година получи една скромна субсидия, да бъде определена субсидия от 390 хил. лева. За съжаление в проекта, който е внесен в Народното събрание, субсидията е редуцирана до 220 хил. лева и аз съм тук, за да защитя нашето предложение.
Длъжен съм да поясня пред представителите на Министерството на финансите, че фондът сам осигурява изплащането на работните заплати, осигуровките, данъците, задължителните застраховки, електрическа енергия и т.н. Но освен това ние осигуряваме и средства за изпълнение волята на дарителите, като в отговор на техните изисквания организираме изложби, финансираме възстановяване на войнишки паметници, възстановяване на черкви, манастири и други. Но средствата на фонда са недостатъчни за осигуряване на широката и богата дейност в обществена полза.
За 2008 г. субсидията беше недостатъчна и свободните от дарителска воля средства не стигнаха, защото по решение на Министерския съвет, което е добро решение, на фонда беше прехвърлена собствеността върху незавършения обект „Дом Родна стряха” в Борово, на „Манастирски ливади”, който пустее близо 25 години и заради който областният управител на област София иска да заплатим близо 80 хил. лева за режийни разноски, такси и ДДС. Това води до изчерпване на свободните средства и затруднява работата ни до края на 2008 г., а през 2009 г. предстоят значителни плащания, свързани с довършването на строителството, което обаче в бъдеще ще донесе средства за култура и за поддържане на културно-историческото наследство. Това е един огромен обект.
Това е и нашият първи аргумент да поискаме малко повече средства за 2009 г.
Второ, фондът управлява и стопанисва имоти, които са публична държавна собственост и са паметници на културата от национално значение, каквито са Сарафската къща в Самоков, комплексът „Хаджиданчови къщи” в Сливен и къщата, дарена от Цветана Шуманова във Велинград, която е един малък културен дом на този град. В две от тях ние организираме етнографски сбирки, но постъпленията от такси не са достатъчни, имотите се нуждаят от поддържане, от ремонт, от реставрация, от противопожарни и охранителни процедури, което не е възможно да се извърши само със свободните от дарителска воля средства на фонда.
Трето, като организация с идеална цел фондът започна кампания за допълнително включване в списъка на ЮНЕСКО на обекти от българското културно-историческо наследство със световно значение. В тази връзка през 2009 г. продължаваме тази кампания и с издаване на мултимедийни дискове и презентации за популяризиране на нашите обекти в страната и в чужбина. Мултимедийните ни продукти се ползват при изнасянето на лекции, беседи, уроци и други нагледни прояви за опознаване на нашето наследство в България, а от м. ноември вече и в Румъния.
И не на последно място, продължаваме кампанията, започната от фонда през 2007 г. с национална и международна кръгла маса в НДК за опазване чистотата на българския език на тема „Съхранена духовност и неизвестно бъдеще”. За популяризиране на кирилицата съвместно с Министерството на образованието и науката възнамеряваме да организираме кътове с ликовете на Светите братя Кирил и Методий, на Цар Борис І Покръстител, на Светите Седмочисленици в българските училища. Нямаме собствени средства за целта, а пристигат заявки за такива кътове от студентските общности в Нюрнберг и в други градове.
И последно, фонд „13 века България” подготвя редица проекти, като проекта за интернет самоучител по български език. Целта е да се създаде хипермедийно образователно пространство чрез уеб базиране на самоучител, създаден за изучаване на българския език и за приобщаване към българската култура на деца от български произход, живеещи в чужбина и откъснати от българската културна и езикова среда. Известно е, че в условията за кандидатстване се изисква кандидатстващият да осигури самофинансиране на част от разходите по проекта, а за сведение през 2008 г. спечелихме голям международен проект по програма на Европейския съюз за частично финансиране, но не ни достигат собствени средства, за да го дофинансираме, както и проект на Министерството на културата за приобщаване на българската общност в град Браила, който предстои през този месец.
И накрая, уважаеми членове на комисията, на основание на така изложените мотиви моля Комисията по бюджет и финанси и вашата комисия да бъдат така снизходителни и да завишат бюджета на фонда от 220 хиляди, както са предложили от Министерството на финансите и Министерският съвет, на 350 хил. лева за 2009 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Пейков.
Професор Денчев, заповядайте.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-председатели, драги членове на Комисията по гражданско общество и медии, господин заместник-министър, скъпи колеги! Аз няма да пледирам за нищо. Съюзът на народните читалища като най-старата и най-масовата обществена организация в България иска да изкаже своята благодарност на Министерството на финансите, на Министерството на културата и на Народното събрание за разбиранията, които вие сте проявили към нас относно реализацията на най-българската дейност на територията на нашата страна, а и в чужбина.
Приемете моите искрени благодарности. Ние сме съгласни с предложения бюджет. Бих могъл да пледирам за тази от бюджета на Министерството на културата, която касае народните читалища в България, надявам се, че средствата, които са предвидени, са достатъчни, имайки предвид също така че страната, както и целият свят, се намира в период на криза и трябва да отчитаме обективно съществуващите реалности.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, професоре.
Кой друг иска думата? Заместник-министър Милушев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР МИЛУШЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа заместник-председатели и народни представители! В момента министърът на културата проф. Стефан Данаилов обсъжда бюджета в Комисията по култура и аз като ресорен заместник-министър дойдох във вашата комисия за обсъждането на бюджета. След изказването на господин Горанов, в което много обстойно се спря, и особено изказването на генералния директор Валери Тодоров, мисля, че не е необходим по-голям коментар. Като човек, който се занимава с медиите, аз съм солидарен, че Българското национално радио е пример не просто за усвояване, а за модернизация на медиите и то в съзвучие не само със Закона за радиото и телевизията, а в съзвучие с новите европейски изисквания. Трябва обективно да признаем това и ако може, този пример да ни служи за сравнение за развитието на другия медиен сектор.
Бих искал да обърна внимание, че може би в материалите, които ви са дадени, и това, което чухте от господин Горанов, има известна разлика. В проектобюджета на Българската национална телевизия за функция „Култура” първоначално ви е подадено 93 млн. 441 хил. лева, а той докладва за 92,3 млн. лева. Доколкото си спомням, това е ръст с 12,25%. Тази малка редукция очевидно е след исканата първоначална сума и по-меродавна е цифрата, представена от господин Горанов. Същото се отнася и до проектобюджета на Българското национално радио, за което във вашите данни е 60 млн. 973 хиляди, а всъщност е 60 млн. 112 хил., което е ръст 21,54 процента.
Ако господин Горанов няма забележки, мисля, че беше коректно да направя това уточнение, тъй като тези данни, които първоначално са подадени, не биха съвпаднали. Надявам се, и в Комисията по култура има също така компетентен човек от Министерството на финансите, така че когато моят министър представя бюджета на министерство, да може тази малка разлика, може би несъществена, но важна, да бъде коригирана.
Иначе ние подкрепяме абсолютно този бюджет, защитаван е и от министъра в Министерския съвет.
Относно другите пера при необходимост съм готов да ви докладвам, но считам, че с оглед деловата работа на вашата комисия това не е необходимо в момента.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Стефанова, заповядайте.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател на Комисията, госпожо Драганова, дами и господа народни представители! Моля да приемете моето изказване в ролята ми на адвокат Българското национално радио и Българската национална телевизия, защото няма да се спирам на бюджета на Съвета за електронни медии, той не е необходимо да бъде обсъждат. Нашите преговори с Министерството на финансите протекоха както винаги много стегнато и ние също сме благодарни за отзивчивостта, така да се каже, в нашето общуване.
Първото нещо, което исках да съобщя на уважаемата комисия, е да благодаря за вашето доверие и затова че аз вече съм във втория си мандат като член на Съвета за електронни медии и в момента изпълняващ длъжността председател. Съветът вече се събира в новия си състав – госпожа Ани Хаджиева, която беше избрана също за втори мандат от парламента, и госпожа Анюта Асенова, която е от квотата на Президента.
И сега – към ролята ми на адвокат на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Ясно е, че субсидиите не са достатъчни, но аз по-скоро бих искала да обърна вашето внимание върху факта, че фонд „Радио и телевизия” откакто е записано в Закона за радиото и телевизията, не работи. Свързвам този факт също с една забрана на Европейския съюз за директните субсидии на обществените оператори. Така че тук трябва да се подходи много внимателно и в бъдеще по отношение на следващото бюджетиране за 2010 г. може би това трябва да бъде отправната точка.
Това, което Съветът за електронни медии, разбира се, насърчава с удоволствие и с голяма загриженост, е работата по цифровизацията на нашите обществени медии.
И ако позволите, в края на моето изказване едно мое наблюдение. Може би сте забелязали, че веднага след първата година на мандатите на новите генерални директори винаги се случва така, че програмите на обществените телевизии чувствително се променят. И сега сме свидетели на една много разнообразена програма и с нова опаковка на Българската национална телевизия. Използвам случая да поздравя колегите за това.
Същото се случи и с програмите на Българското национално радио.
Така че може би трябва да се опитаме с ваша помощ да подкрепяме този ентусиазъм, който да трае през времето на целия мандат.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има госпожа Андреева – главен секретар на БТА.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз наистина няма да отнемам от времето за работа на тази комисия, просто искам да изразя позицията на Българската телеграфна агенция, която естествено ще приеме бюджета такъв какъвто е определен от Министерството на финансите и ще се придържа към това, което ни е предоставено за следващата година.
Това, което бих искала да кажа само, са акцентите и приоритетите защо Българската телеграфна агенция е важен информационен институт на държавата и което е приоритет в работата на институцията за тази и за следващата година.
В международен аспект Българската телеграфна агенция е длъжна да се придържа към изискванията на европейските и на международните агенции. Начинът, по който го правим, е с част от субсидията, която получаваме, и със собствени приходи. Собствените приходи, както предполагам повечето от вас знаят, си ги набавяме ние, като отваряме непрекъснато нови рекламни канали, чрез които да можем да увеличим финансирането си.
Ние сме длъжни да останем лидер на информационния пазар в България, тъй като сме единствената информационна агенция член на Асоциацията на европейските агенции и член на Асоциацията на световните агенции, а от два месеца сме и председатели на новосъздадената Асоциация на държавите от Черноморския регион.
Всичко това ни задължава да бъдем на нивото на тези агенции и в информационен план, и в обществен план. Това е и фактор, който кара Българската телеграфна агенция да се държи като обществен фактор и да прави събития, които са малко по-встрани от чисто информационната дейност, но пък са важни за държавата ни.
Другото, което бих искала да отбележа, както и други години, когато съм присъствала на тези заседания, е приоритетът който отдава Българската телеграфна агенция във вътрешен план. Всички знаете, нашият архив е от 1934 г. Имаме повече от 3,5 млн. фотокадъра, които всекидневно се опитваме да дигитализираме. И това е важно не само за нас, не само за нашите десетки абонати, важно е за всеки българин, който в условията на такъв информационен поток, който отвсякъде се стича, трябва да избере точно това, което търси. Ако този архив не е дигитализиран и продължава да се работи в папки, в изрезки, в кадри на фотоленти, той реално е неизползваем. Продължаваме да го правим с усилията на собствено финансиране и с усилията на това, което ни е предоставено от бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Тук в списъка на субсидии за юридически лица с нестопанска цел разбирам, че това са хора с различни увреждания и то трайни увреждания, повтарят се едни и същи сдружения. Имаме Съюз на инвалидите и Национална асоциация на Националния съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на кооперациите на военноинвалидите. Отделно има Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това са различни организации.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Не търси ли някой начин тези хора да се обединят. Парите се размиват. Като субсидия погледнато, не е малко но как се отчитат и каква работа вършат? Ето – Асоциация на родителите на деца с увреден слух. За увредения слух на децата въпросите са решени – има слухови импланти, това го плаща изцяло държавата, Касата ги поема. По-нататък за социализацията на тези деца имаме едни от най-хубавите училища за деца с увреден слух, както и за слепотата и т.н.
Мисълта ми е на какъв принцип са обединени и са създадени тези съюзи и би ли могло да се направи нещо за тяхното по-ефективно представяне в обществото и използването на тези средства по целесъобразност? Ако трябва нещо да се направи, трябва да се направи за хората с мултипленна склероза. Другите са наследствени, прогресиращи и влизат в рехабилитация.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това са национално представителни асоциации. Те са доказали, че имат тази разпространеност в държавата, за да са национално представителни. Другите ги има, както Вие казвате, но те не са доказали, че имат национална представителност и затова в последната 24 точка е записано, че другите могат да кандидатстват в процеса. Но ние не можем да ги принудим да се обединят, защото това са сдружения на гражданското общество.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Добре, какво правят с тези средства?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Красимир Коцев – председател на Съюза на инвалидите.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-председатели на Комисията, уважаеми дами и господа народни представители! Явно се налага да внесем малко разбиране. Става въпрос за следното. България е член на Европейския съюз и като такава държава тя отдавна хармонизира своето законодателство с европейското. Вярно е, че изборите са най-точният измерител за влиянието на една партия или обществена организация. Поради това обаче, че изборите са едно скъпо занятие, в европейското законодателство те залегнал принципът в сферата на социалните отношения, каквито са държава, работодателски организации, синдикални организации, представители на хората с увреждания, е залегнал във всички страни следният принцип: за да не се провеждат избори, предоставено е правото в законодателството на отделните държави, а следващата година предстои да се приеме и специална директива за хората с увреждания в Европа, тъй като такава нямаше, Барозу отказа да разработят такава и ни принудиха две години да събираме подписи. Събрахме 1,5 млн. подписи в Европа и принудихме Европейската комисия да разработи специална директива.
Та, по този критерий всяка от синдикалните организации, която покрие тези критерии, става национално представителна. В момента синдикатите са два. В България има много синдикати, в България има и много работодателски организации, но национално представителни са само пет. Защото само пет са успели да покрият тези критерии. В сферата на уврежданията в момента от тази година станаха вече 16 организации, които са успели да покрият тези критерии и по специалния Закон за интеграция на хората с увреждания те получават субсидия. Няма проблеми по отношение на останалите организации. Аз ще дам следния пример. В България има около 250 партии. Някой да пречи на тези партии да отидат на избори, да спечелят над 1% и по Закона за политическите партии да получат субсидия, независимо че не са прескочили 4-процентовата бариера и не са влезли в парламента? Не! Някой да пречи на синдикатите да покрият нормативите за национално представителство това да стане 10? Не! Някой да пречи на работодателските организации о примерно стотици да покрият нормативите и да станат национално представителни? Сигурно никой не им пречи!
В България в момента има повече от 850 организации, които са се обявили, че работят за хората с увреждания. Но за съжаление само 16 до момента са поискали да изградят своите национални структури в минимум 30% от българските общини. Всяка от нас има изградени структури и присъства най-малко в 123 общини в България. Говоря за нашата, най-голямата, тя присъства в 211 общини. Така че по силата на този закон тези организации получават тази субсидия.
На практика всяка от организациите извършва онази дейност, която е записана в нейния устав и за която е взело съответното решение общото събрание на тази организация. Има специфика, защото проблемите при хората със сензорно увреждане, примерно слепота, са различни от хората с другите сензорни увреждания, глухота. При хората с физически увреждания има други зависимости. При хората с ментални увреждания има други проблеми и характеристики. При децата с увреждания има съвсем други проблеми. Затова някои от организациите са се профилирали.
Но искам да ви кажа, че онова, което в момента се предоставя от бюджета, ние съзнателно не реагираме и не поставяме въпроса за повече средства, защото разбираме, че няма как да стане, особено в ситуацията, в която сега изпадна световната икономика. На нас също не ни стигат средствата. Ако погледнем онова, което на нас би ни трябвало, за да можем да реализираме своите програмни цели и задачи през следващата година, сумите са значително по-големи. Но така или иначе, ние ще бъдем принудени да свием онова, което сме планирали, горе-долу с около 45%. Защото и дарителството вече стана под въпрос. Ако пък сега се отнемат и някои преференции, които касаеха организациите на хората с увреждания и физическите лица с уврежданията, каквото е предложението за промяната в закона, нещата съвсем ще се стагнират в тази сфера. И аз не мисля, че тези средства, които ще се предоставят от бюджета, ще се изразходват нецелесъобразно. Но поради тази причина че ние получаваме държавна субсидия, през година в нашата организация влиза Сметната палата и прави проверка. В моята организация тази година Сметната палата беше три месеца, направи съответните проверки, изпрати съответните протоколи и там, където има нарушения или не нарушения, а ако щете, и злоупотреби, но такова нещо в тези организации няма да намерите. Защото по всяко време при нас може да влезе и Сметната палата, може да влезе и Държавен финансов контрол и да види за какво става въпрос.
Ние изпращаме всеки месец отчети за своята дейност и в Министерството на финансите, и в Сметната палата. Всяка година, когато нашите общи събрания приемат отчета за дейността през изтеклата година, тези материали се предоставят и в Министерството на правосъдието, където по Закона за юридическите лица с нестопанска цел е открит един специален регистър на тези организации. И ако вие влезете в интернет и влезете в регистъра на Министерството на правосъдието, ще намерите нашите подробни отчети за 2007 г., а след няколко месеца ще намерите нашите подробни отчети по видове дейности, по услуги, по бройки на предоставените услуги в отделните видове дейности и за 2008 година.
А иначе що се касае до обединението, госпожо, ние сме го започнали. Съюзът, на който имам честта да съм председател, беше инициаторът, който започна това обединение. Когато тук дойде председателят на Европейския форум на хората с увреждания, това е единствената организация, призната от Европейската комисия за партньор в сферата на уврежданията... Между другото Съюзът на инвалидите е единствената организация от България, която като отделна организация членува там. Той каза така: ние в Гърция бяхме 22 организации и се обединявахме около 20 години. Колко ли ще ни е необходимо на нас, тези 850 организации, да се обединим? И въпреки всичко ние сме започнали този процес, четвърта година той върви успешно. В момента са 12 организациите в така наречения Национален съвет на организациите на хората с увреждания в България, на който имам честта да съм председател вече четвърти мандат, и мисля, че процесът ще върви, но той няма да е толкова бърз. Вие сама разбирате, че ние сме на Балканите. Ако бяхме някъде на друго място, може би щяхме бързо да извършим това обединение. Защото и ние добре съзнаваме, че когато сме обединени, тогава наистина ще бъдем и много по-силни. Тогава с много по-бързи темпове ще се променя законодателството и ще се приемат от управляващите онези принципи и критерии, които в Европа са добре развити и са на много по-високо ниво от нивото, което е у нас. Но за съжаление сме в България, за съжаление имаме ограничение в ресурсите – финансови, трудови, експертни, всякакви. И ние искаме бързо да правим тези процеси, но просто не винаги се получава толкова бързо, колкото ние искаме да ги ускоряваме.
Ако това е достатъчно, благодаря за вниманието.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз много благодаря за информацията. Нямам никакви забележки по отношение на съществуването на тези организации. Просто ми направи впечатление, че с почти едно и също наименование фигурират такива структури. И понеже съм лекар и много добре знам проблемите на децата и виждам, че тук има две-три такива организации, затова поставих въпроса.
Много Ви благодаря за информацията. Да се надяваме, че обединенията наистина ще станат и тогава субсидията ще бъде много по-голяма, концентрирана и ще бъде използвана по-целесъобразно според мен. Затова зададох този въпрос, не че подлагам на съмнение дейността, която организациите вършат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, драги гости! Аз в началото бих искала да изкажа своето задоволство от това, че работата на финансовата мисъл в коалицията и изражението й в бюджета в тази му част, в която ние гледаме днес, е едно добро постижение за това, което смятам, че предоставя финансовата криза, за това какъв трябва да бъде бюджетът принципно в една такава обстановка.
Тук искам да кажа, че субсидията за юридическите лица с нестопанска цел в централния бюджет е увеличена с близо 2,5 млн. лева, което все пак е успех. На всички позиции са увеличени субсидиите са увеличени с 20 до 30%, а някъде и 50%, което е един успех в сегашната ситуация.
Но все пак нека да знаем, че част от тези организации събират и членски внос освен дарения, например Рилската света обител има и дотации и различни плащания от Светия Синод. Тук също си мисля, че резерви от средствата за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, тоест всички останали, които не са покрили критериите за национално представителни организации, могат да кандидатстват за тази субсидия. Тези организации биха могли да кандидатстват и по множество проекти са Европейския съюз, които се откриват в още по-голяма степен догодина.
Това, което каза господин Пейков, аз напълно го разбирам, защото до миналия бюджет нямаше субсидия за фонд „13 века България”. Това е една организация, която не получава нито такси, нито някакви други субсидии, освен ако държавата не даде за управлението на тези фондове, които са от дарения. Даренията така или иначе са спрели, доколкото аз разбрах от господин Пейков, вече няколко години такива дарения няма. Но все пак това, което е дарение от държавата, то трябва да се управлява и то трябва да се управлява добре, за да не се загуби.
В този смисъл аз бих подкрепила господин Пейков, тъй като виждаме тук в папките и дейностите, които успяха да се развият в последната година на базата на това, че все пак организацията получи своя бюджет. Би могло да се помисли и ще направя предложение в този смисъл между първо и второ четене.
Още веднъж поздравявам екипа. Надявам се Българската национална телевизия и Българското национално радио да имат шанса в тези рамки да направят и своите подобрения на механичната част на цифровизацията, защото тя ще е изключително важна другата година. В този смисъл, като адвокат, госпожо Стефанова, както се явихте на Българското национално радио и Българската национална телевизия, бихме могли да кажем, че цялата Комисия е един адвокат, защото сами разбираме, че цифровизацията е един много важен преход за българските електронни медии и това ще е нещо ново за България. Ние дори може би не си представяме какво точно в технически план до 100% трябва да се направи, но пък затова има и други инструменти, затова има и преизпълнение на бюджети. Да се надяваме, че който и да дойде на тази маса от следващата година ще има същата отговорност и ще счита това като изключителен приоритет, защото така или иначе ние сме поели ангажимента си към Европейския съюз, а ангажиментите към партньорите ни трябва да се изпълняват.
Желая успех и дано да се оправим в рамките на този бюджет следващата година!
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? Господин Аблеким, заповядайте.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря Ви, господин председател.
Въпреки всичко, всяка година, когато обсъждаме бюджет в нашата комисия аз много добре разбирам и Българското национално радио, и Българската национална телевизия, и Българската телеграфна агенция, и нестопанските организации. Разбира се, ресурсите са ограничени. Още повече, трябва да се радваме, че България не беше засегната на първия етап от тази глобална икономическа криза, която има големи размери. Не искам да си представям изобщо, ако бяхме Унгария, днес какъв бюджет щяхме да гледаме. На фона на тази рецесия българската държава успя да предложи на Народното събрание един много добър бюджет. И аз смятам, че в нашата комисия това, което касае нашите ресори, сме постигнали ръст и това ще бъде достатъчно.
А на неправителствените организации, особено тези, които се занимават професионално с различните типове заболявания или са се сдружили на базата на тези свои членове, оперативната програма „Човешки ресурси” предоставя възможност на организациите, които са доставчици на социални услуги, да кандидатстват и да ползват европейски пари за своята дейност. Така че, ако не сте лицензирани в министерството, добре е вие като национално представителни да го направите и да се възползвате.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Лицензирани са всичките със сигурност.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Защото споменаха, че няма да им стигне субсидията, но имат прекрасната възможност да ползват европейски средства от оперативна програма „Човешки ресурси”.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи или да отиваме към края на днешното заседание.
Господин Аблеким даде пример с Унгария. Аз бих дал пример с Ирландия, където имах възможност да бъда на два пъти през последните години. Първия път беше преди пет години. Всички бяха възторжени от „Келтския тигър”, от „Ирландското чудо”, довело страната до първите места по брутен вътрешен продукт на глава от населението и по редица други показатели. Миналата седмица с госпожа Мария Стефанова имахме възможност да бъдем там: столицата, блокирана от протести на учители, правителството вдига данъците, намалява субсидиите за различните бюджетни сфери. Няма и следа от този оптимизъм, който беше налице там преди пет години. Не се знае дали ще оцелее самото правителство.
Още пò на север една друга страна като Исландия фалира цялата.
Тоест ситуацията, в която ние се намираме, е много тежка – една финансова криза, тръгнала от самото сърце на финансовия свят, от „Уолт стрийт”, от Ню Йорк, но нашето правителство не вдига данъците, те остават едни от най-ниските и в Европа, и в света, не намалява бюджетните субсидии, виждаме, че имаме нарастване с около 20% на субсидиите в сферата, която наблюдаваме ние.
Знаете, че не съм безкритичен апологет на това правителство, но в случая не може да не се кажат тези добри думи, защото при нас реалностите са по-различни. Така че можем доста убедено да подкрепим този законопроект, като естествено между първо и второ разглеждане в пленарната зала (ако дотогава влезе в сила Законът за лобизма) ще се поддадем на определени лобирания и можем да поискаме повишаване на субсидиите за една или друга организация, която е в нашия списък.
Предлагам да гласуваме, като искам да ви кажа, ситуацията днес е много напрегната, има и други комисии, всеки от нас участва и в други заседания, трима души с подписа си заявиха, че гласуват „за”. Това са д-р Емил Георгиев, Лютви Местан и проф. Радослав Гайдарски, а един народен представител се подписа, че е „против” – това е Светослав Малинов.
Моля от тези, които сме тук, който е съгласен да подкрепим законопроекта за държавния бюджет, да гласува с вдигане на ръка.
За – 8, въздържали се – няма, против – 1.
Законопроектът се приема с 8 гласа „за” и 1 „против”.
Напомням ви, че 20 ноември, 18 ч. е срокът, в който можете да внасяте предложения за второто четене на поправките в медийния закон. Моля, имайте го предвид и който е решил да прави изменения и допълнения спрямо онова, което сме гласували на първо четене, има възможност да го стори до 20 ноември включително.
Благодаря ви за участието в днешното заседание! Приятен ден на всички!

(Закрито в 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов