Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
27/11/2008
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.
На 27 ноември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г. – второ четене.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Началото е трудно не само от техническа гледна точка. На мен честно казано даже не ми се започваше, но няма как, трябва да започнем да работим по подготовката на този проект за второ четене. Добре е да чуем всички, които уважиха нашата покана. Позволете ми от името на комисията да честитя на госпожа Маргарита Пешева за това, че от няколко дни отново е председател на Съвета за електронни медии. Да й пожелая на нея и на целия състав успешна работа!
Като начало мога да кажа, че имаме консенсус относно това да й намалим правомощията, да не подкрепим това, което е предложено от вносителя като увеличаване на правомощията на председателя на СЕМ.
Знаете, че изминаха три месеца от внасянето на законопроекта и един месец от гласуването му на първо четене. Имаше предостатъчно време и за дискусии, и за бележки, и за предложения, за изменения и допълнения, но както често се случва у нас, всичко правим в последния момент. В срока, в който имахме право да правим писмени предложения, някои от нас направиха. След това процесът на съгласуване на текстовете продължи и моя милост например ще оттегли някои от предложенията, които съм направил писмено, и ще направя предложения по отделни текстове по време на заседание на комисията. Това позволява чл. 70 от правилника. От това право ще се възползват и други народни представители, например господин Светослав Малинов. И тъй като с него имаме яснота какво ще предлагаме, сме включили това, което бихме предложили устно, в текста, който ви е раздаден сега. Правим това за улеснение, тъй като сме наясно кой какво ще предлага. Всеки от народните представители, който има предложения, има правото да ги предлага по време на заседанията на комисията устно и ако комисията ги подкрепи, те влизат в доклада за второто гласуване.
Знаете още, че имаше много спорни моменти във внесения от правителството законопроект. Бих казал, че консултациите продължават и в момента. Ясно е, че ние днес няма да подготвим текстовете за второ четене. За мен е важно да започнем работа. Тематиката е сериозна. При подобни проблеми в Комисията по транспорт и съобщения, където разглеждат промените в Закона за електронните съобщения, предлагат по четири параграфа на заседание. Сега ние ще се опитаме да работим с малко по-голяма скорост, но този закон е много по-сложен от други законопроекти, които сме разглеждали в нашата комисия.
Искам да ви кажа, че вече има желание да се коригират някои от сочените като недъзи на първоначално внесения проект моменти, като например това, че едно и също предприятие трябва да вземе и трите мултиплекса от първата фаза, има разбиране това да не е така. Имаше голяма критика защо няма обществен мултиплекс в първата фаза - има разбиране вече да има такъв мултиплекс. Разбира се, ако комисията подкрепи тези идеи. Една от критиките беше свързана с това, че практически се реализират правомощията на Съвета за електронни медии. Той се превръща в един безпроблемен регистратор на абсолютно всеки кандидат за цифрова платформа. Има разбиране това да се промени и Съветът за електронни медии да може да лицензира кандидатите да се качат на цифрова платформа. И други текстове, до които като стигнем ще можем да разговаряме.
Аз бих предложил да тръгнем текст по текст. Там, където имаме разбиране, да гласуваме. Там където имаме противоречия, да оставим нещата за едно следващо заседание. Още повече, че на мен ми предстои пътуване и в 15,00 ч. трябва да изляза от заседанието. Следващата седмица няма да съм в България, следващото заседание ще бъде, живот и здраве, на 10 декември. Там където възникват споровете, имаме десетина дни да можем като колеги да ги съгласуваме помежду си и да можем като хора, които са свързани с медийната гилдия, с общността, да се опитаме още веднъж да стигнем до онзи взаимно приемлив компромис, който би бил полезен за предстоящата цифровизация у нас и за приемането на законовата база за нейното стартиране.
Много от недъзите на законопроекта бяха посочени и в становището на комисията, което прочетохме при първото гласуване на проекта. Опитали сме се да представим нещата така както ги виждаме без да се влияем в една или друга посока.
Благодаря.
Иска ли някой да каже нещо като встъпление, защото като започнем да работим текст по текст няма да има възможност за общи изказвания.
Има думата госпожа Драганова, заместник-председател на комисията. Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Може би нашата комисия е една от най-отворените комисии, тя неслучайно се казва по гражданско общество и медии, в която се чува мнението на всички заинтересовани страни било то от неправителствения сектор, или други представители, независимо с кой закон са свързани. По този закон това са телевизионните оператори, нехните независими организации. И тук може би трябва да вметна, че по всеки един текст колеги, който бихте искали да бъде променен ад хок и спорим по него, вие може да направите предложение и той да бъде възприет от някой член от комисията или общо от комисията, и това да стане текст на самия закон.
Надявам се, че взаимно ще бъдем полезни, защото все пак тази материя е нова като цяло за нашата държава и тук в момента може да сгрешим, но това ще се види след години, когато може би ще се прави нов закон или нови поправки в този закон. Но така или иначе, ние сме призваните така да се каже, да направим и да отпочнем това (и без това доста сме закъснели), за да можем да изпълним нашите задължения пред европейските ни партньори, към 2012 г. да преминем напълно към цифровизация. Вярвам, че ще бъдем конструктивни и ще вървим напред. Това, което наистина е спорно, ще спорим по него, ще видим кое е най-доброто решение и в крайна сметка ще трябва колкото и странно и колкото и да не го искаме, ние да поемем нашата отговорност с вдигане на ръка. И така или иначе, господин Атанасов, ще ни се - не ще ни се, ще трябва да го направим. Въпреки че материята е доста, в крайна сметка считам, че ще установим добри контакти и ще вземем добрите взаимни решения.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на госпожа Маргарита Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Най-напред искам да Ви благодаря, господин Атанасов, за поздравленията. Ще се опитам да оправдая оказаното ми доверие от Съвета за електронни медии.
Уважаеми господа народни представители, драги колеги! Бих искала да представя на вашето внимание кратко експозе за позицията на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието, изразено в негово становище, изпратено на вниманието на Комисията по гражданско общество и медии относно представения за обсъждане в нея нов законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Първо, по отношение на обществения интерес. Представената за обсъждане регулаторна рамка трябва да гарантира свободата на избора на зрителя като медиен потребител. От съществено значение е чрез цифровата наземна телевизия да се утвърждава и разширява медийният плурализъм. Съветът за електронни медии смята, че е от особена важност отграничаването на оператора на мултиплекса от оператора на инфраструктурата, преносната мрежа. Тяхното сливане съдържа риск от медийни концентрации, които могат да се превърнат в опасности пред свободното слово, поради обстоятелството, че този който разполага с техническите съоръжения, с преносната мрежа, може да определя кои точно телевизионни програми ще стигат до зрителя, което може да ограничи неговото право на избор и информация. Новата регулаторна рамка трябва да гарантира свободата на избора на зрителя като медиен потребител. Тя трябва да защитава медийния плурализъм.
По отношение на ролята на обществения оператор - Българската национална телевизия, в новата цифрова среда, новата регулаторна рамка трябва да съдържа правила и гаранции за програмната, техническата и финансовата независимост на БНТ като обществен оператор, защото така най-добре ще бъде защитен общественият интерес.
Второ, по отношение на засилените правомощия на председателя на Съвета за електронни медии. С новата редакция на чл. 31, ал. 2, т. 2 предишните правомощия на председателя да свиква и ръководи заседанията прерастват в правомощието да организира и ръководи дейността на СЕМ. Въвежда се и ново правомощие да контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на Съвета за електронни медии. Същевременно се въвежда и еднолично правомощие на председателя да информира обществеността за дейността на Съвета за електронни медии, което накърнява конституционно гарантираните в чл. 39 и чл. 41 права на другите членове на Съвета за електронни медии като колегиален орган, а именно свободата да изразяват мнение и да разпространяват информация. Поради което СЕМ смята, че предвидените нови правомощия на председателя застрашават независимостта на СЕМ като колегиален орган и те могат да бъдат разглеждани като незаконосъобразни по отношение на сегашните разпоредби на медийния закон, който гарантира независимост, колективност и колегиалност на регулаторния орган.
Трето, по отношение на ролята и правомощията на Съвета за електронни медии по време на аналогово-цифровия преход, предвиден в Раздел ІІа от Закона за изменение и допълнение. Директива 2002 за конкуренцията на пазарите за електронни съобщителни мрежи и услуги, предвижда, че по отношение на правата за използване на радиочестотния спектър държавите членки нямат право да учредяват изключителни или особени права на ползване върху радиочестотите за извършване на електронни съобщителни услуги. Заедно с това те се задължават съгласно т. 2 да извършат разпределението на радиочестотите според обективни обосновани недискриминиращи и справедливи критерии.
Изхождайки от европейските правни предписания, Съветът за електронни медии счита, че въвеждането на законово правило за предоставяне на всички цифрови капацитети за разпространение на едно предприятие за три мултиплекса за първия етап от цифровизацията представлява грубо нарушение на европейските норми и предписания. На практика се получава, че цифровите капацитети на които могат да се разпространяват до 15 телевизионни програми, трябва да се предоставят за ползване на едно-единствено предприятие, избрано чрез конкурсна процедура, проведена от Комисията за регулиране на съобщенията. Тези цифрови капацитети би следвало да се предоставят чрез конкурсна процедура, проведена от Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието, защото той е компетентен да прецени как те да се разпределят, за да бъде максимално защитен общественият интерес.
Комисията за регулиране на съобщенията като регулатор по инфраструктурата не притежава подобна компетентност. Ето защо не може и да извърши преценка в хода на конкурсната процедура доколко се гарантира програмното многообразие и се защитава плурализмът на мнения. Още по-малко е допустимо тази преценка да се остави в ръцете само на един частноправен субект. Обстоятелството колко е важно с какви програми ще стартира у нас цифровизацията доказва опитът на Испания. Една от причините тя да се провали първия път при въвеждането на цифровата телевизия беше грешният избор на избраните от мултиплекса програми. Отговорността за този избор и защитата на обществения интерес налагат активното участие в него на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието.
Предвид европейските правни изисквания и практиката в други европейски държави, пренебрегването на Съвета за електронни медии в процеса на цифровизация на телевизионното съдържание е нецелесъобразно, защото няма да бъдат постигнати целите на приложимите за случая европейски директиви. Това ще доведе до колизия на българското медийно законодателство с европейските изисквания, което да се изрази в последващи санкции спрямо Република България.
Изключването на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието е също неконституционно и незаконосъобразно, тъй като липсват нужните гаранции за постигане на целите на медийно-правното регулиране от което следва, че съществено са засегнати общественият интерес и нормите на българската Конституция. Затова Съветът за електронни медии предлага на българския законодател още веднъж внимателно да прецени ролята и правомощията на регулатора по съдържанието в хода на цифровия преход.
Четвърто, по отношение на правилата, регламентиращи вертикалните и хоризонталните концентрации и монополни положения. Разпространението на цифровата телевизия неизбежно се съпровожда от предоставяне на допълнителни услуги, които са непознати на аналоговата телевизия. Относно тях в повечето законодателства на европейските страни членки има специфични законови правила за тяхната регламентация. Новият законопроект въобще не ги разглежда, но той също пренебрегва много важната за цифровото разпространение фигура на оператор на мултиплекс. Тези различни услуги могат да бъдат предоставени и от други лица, различни от оператора на мултиплекс, поради което повечето европейски законодателства предвиждат регистрационен режим за всички оператори, които предлагат технически или административни услуги по цифровото разпространение пред органа по съдържанието.
По отношение на сроковете и действията във връзка с радиооператорите по § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията. Съветът изразява своето несъгласие и по отношение съдържанието на разпоредбите, регламентиращи радиооператорите, работещи на основание § 9а. Предвидените срокове в законопроекта са къси и на практика неосъществими.
Именно през следващата година вниманието на Съвета трябва да се съсредоточи и върху провеждането на аналогово цифровия телевизионен преход. Ето защо е крайно недостатъчно до 31 декември 2009 г. в рамките на една календарна година Съветът за електронни медии да проведе конкурси в над 80 града. Това е фактически технически и физически неосъществимо в такъв кратък срок.
В заключение. Опасностите за свободното формиране на обществено мнение могат да бъдат синтезирани така. Този, който разполага с техниката, може да определи кои съдържания ще достигнат до зрителя и кои няма да достигат. Така чисто техническите услуги по веригата на създаване на цифровата телевизия се проявяват и като услуги, предлагащи съдържание.
Новият законопроект не съдържа никаква регламентация и по отношение на допълнителните услуги, специфични за цифровото разпространение. Той не разграничава и новите фигури на разпространение на телевизионното съдържание и създава вертикални концентрации. Създава условия за злоупотреба с господстващо положение на хоризонтално и на вертикално ниво и не отчита европейскоправните предписания в тази посока.
Като има предвид всичко казано дотук, Съветът за електронни медии смята че новият законопроект, макар и да представлява една добра основа, не зачита в достатъчна степен обществения интерес и не създава условия за формирането на плуралистична медийна среда. Съветът за електронни медии е органът, който по силата на чл. 20, ал. 2 от медийния закон трябва да следи за съблюдаване на интересите на обществото, като защитава свободата на словото и медийния плурализъм. Ето защо СЕМ като регулатор по съдържанието е в правото си да препоръча на българския законодател този законопроект да бъде съобразен с новите особености и изисквания на цифровото разпространение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател. Просто така се случва всъщност, че е като продължение на идеята на госпожа Пешева при нас има още две писма. Те ще останат ли без последствие,ще ги коментираме, или няма, които така или иначе повтарят спорни въпроси в законопроекта. Явно е, че онова което приемем на второ четене тук, след това и да има писма, и да има разговори, всичко е приключило.
И в процедурен план, понеже и окончателният текст за обсъждане е представен сега, а и 15,00 ч. наближава, мисля, че този законопроект не бива да се обсъжда в отсъствието на председателя. (С извинение към заместник-председателите.) Той е достатъчно е напрегнат, достатъчно конфликтен и достатъчно напрежение може да предизвика и след това. В процедурен план предлагам с всички спорни моменти и спорните текстове да се запознаят всички заинтересовани страни. До следващото заседание ръководството на постоянната комисия да проведе съответни разговори със заинтересованите и на другото заседание да няма писма и становища, а просто един законопроект, който поне в по-голямата си част да е стигнал до някакъв баланс.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Аз затова предлагам на днешното заседание да огласим всички пристигнали писма с конкретни предложения, възражения, има и подкрепящи писма, за да може в периода от една седмица, през която ще отсъствам, да направим едно още по-голямо сцепление между отделните виждания по проекта и да започнем да работим текст по текст в следващото заседание.
Така че който има желание в тази посока, моля да заповяда. Един проблем за нас е и че нямаме представител на Правната дирекция в парламента, защото в момента в Комисията по културата върви Законът за културното наследство - една също много тежка материя и един и същи представител на Правната дирекция отговаря и за двата законопроекта. И като гледам ние тук май нямаме юристи в нашата комисия. Така че е много важно да имаме представител на Правната дирекция на нашето заседание.
Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Повлиян съм, разбира се, от процедурното предложение, да не говорим пък от доклада на госпожа Пешева и становището на Съвета за електронни медии. Затова вместо да чета мотивите за няколкото десетки промени, които предлагам, между другото по-коректно е, тъй като подобен тип корекции, които са от мое име, те не са по силите на един депутат в лично качество да ги направи, пък било то и от опозицията, затова ще употребявам първо лице множествено число.
Промените които предлагаме, са наистина многобройни. Те влизат в конфликти с промени, направени от други колеги, затова аз първо се присъединявам към направеното процедурно предложение за изчакване и второ, мисля че трябва да се направи работна група към председателя, за да можем да имаме пространството, в което да се видим и да обсъдим някои неща, тъй като вероятно някои от колегите виждат моите предложения за първи път. Аз също виждам някои от предложенията за първи път. И редно е не само да изчакаме и да отложим гласуване на конкретен текст днес, а и да се подготвим още по-добре за следващия път, тъй като и след две седмици, ако не сме се срещнали и поговорили и съгласували, пак ще сме в същото трудно положение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Зурлева, заповядайте.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз искам само да обърна вашето внимание върху следното. Упълномощена съм от MTG да ви уведомя, че просто процедурно нямам възможност да представя такова писмо, каквото „Болкан нюз корпорейшън” ви представи. Те са собствениците на Нова телевизия, тоест нашите позиции в случая до голяма степен се припокриват и ще използвам следващите няколко дни да ви раздам това писмо лично.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи имаме и съдържателни причини да отложим с една седмица, освен транспортни.
Господин Камбуров, заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Предполагам всички са получили отвореното писмо на АБРО, изпратено до отговорните институции. В момента към България към същите адресати пътуват писмата на „Нюз корп” и MTG. На „Нюз корп” то вече е раздадено и е пред вас.
Следващата седмица у нас пристигат на официални визити главните изпълнителни директори на Нюз корп за Европа и на MTG за Европа. Те предполагам ще имат интерес да се срещнат с представители на медийната комисия, защото обсъжданият днес въпрос и за в бъдеще за тях е изключително важен. Предполагам за никого не е изненада реакцията на АБРО по повод разгледаните промени.
Накратко ще развия нашите аргументи, изложени в отвореното писмо.
Първоначалният общ прочит на така внесения законопроект развива няколко групи недостатъци, чието преодоляване е въпрос на законодателна воля и гаранция за бъдещо безпроблемно прилагане на нормативните актове. Като примерни общи с тематични нормотворчески слабости на проекта следва да бъдат посочени: липсата на подробна уредба за радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение по цифров път.
В текста на законопроекта използването на определението „аналогов” с пъти надхвърля използването на определението „цифров”. В три параграфа е разписана процедурата по сертифициране на създаване на радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространение по цифров път.
Неясна структура и тромава систематика на законопроекта. В подкрепа на посочения недостатък ще посочим, че законотворецът в един раздел и това е Раздел ІV кратко урежда едновременно две самостоятелни процедури, регистрационната процедура за радио- и телевизионни програми и водения от Съвета за електронни медии публичен регистър.
Каква трябва да бъде целта на така изготвения законопроект? Най-кратко, въвеждането на регулаторната рамка на Европейския съюз, тоест съобразяване с приложимите европейски изисквания и практики.
Изхождайки именно от тази цел, конкретно по предложения законопроект и по отделните постулати на същите негови текстове, моля да имате предвид следното.
На първо място, част от предвидените изменения в законопроекта на практика ще доведат до създаването на ново монополно положение. В проектозакона е предвидено недопустимо сливане на практически две отделни фигури в една - така наречения оператор на преносната мрежа, на когото са предоставени както управлението на определен радиочестотен цифров капацитет - честоти за съответната територия и време, така и изграждането, поддържането и управлението на преносната мрежа, аналог на настоящата функция на БТК.
Монополът, създаден по веригата за разпространение на цифровата телевизия е изключително важно. То беше подчертано също в становището, застъпено от госпожа Пешева и Съвета за електронни медии.
Опасността се изразява в хипотетично създадена още с приемането на закона зависимост и подчиненост на телевизионните оператори в посочения по-горе частноправен субект.
На второ място, чрез сливането на практически две фигури, които участват в цифровото разпространение, още на законово равнище, се изключва възможността за оператор на мултиплекс да кандидатства лице, което не притежава преносна мрежа или не възнамерява да я изгради. Това поставя незаконосъобразно ограничение пред свободната конкуренция. Предоставянето на телекомуникационни услуги е частна стопанска дейност, като всяка друга, за която важат конституционните принципи за свободна стопанска инициатива, а именно чл. 19, ал. 2 на Конституцията на Република България, съгласно който законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителите.
В мотивите към законопроекта се казва, че тези законови изменения са съобразени с обстоятелството, че изграждането на цифрова мрежа на територията на страната е изключително голяма инвестиция, която е рискова до известна степен, предвид на сигурността за развитието и бавната възвръщаемост на вложените средства. Трябва да се има предвид обаче, че тези разходи и съответният риск се носят и от телевизионните оператори. Първо, чрез заплащаната от тях такса за цифрово разпространение, в която се калкулират разходите по изграждането на новата мрежа, и второ, чрез заплащане за определен период на двойни разходи за периода на симулкастинг.
На трето място. В законопроекта е предвидено, че Съветът за електронни медии определя вида и профила на две от програмите на всеки мултиплекс, тоест търговска или обществена телевизия, политематичен или монотематичен профил. Поради липса на обществени телевизии на практика правилото се редуцира до търговски с политематичен или монотематичен профил, който трябва да отговаря на три твърде общо формулирани изисквания.
Към момента има над 100 телевизионни програми, които ще отговарят на евентуалното определение на Съвета за електронни медии за вид и профил. Следователно единственият критерий на монополиста за мрежата за избор измежду тези над 100 оператора е единствено икономическият. Опасностите, до които това може да доведе, са нереалното повишаване на разходите за разпространение и едностранно налагане на условия за разпространение пред телевизионните и радиооператори.
В закона е предвидено, че едновременно с избора на предприятие, което да изгради, поддържа и управлява мрежата през първия етап на плана, се провежда и процедура за избор на предприятие, което да изгради, поддържа и управлява мрежата в рамките на втория етап съгласно приет от Министерски съвет план. Неразбираеми остават мотивите за подобна уредба. Въпросите, които възникват са: актуална ли ще е втората кандидатура след първата, как ще завърши въобще първата конкурсна процедура, кога съдът ще излезе с решение по нея, защото тя ще се обжалва на сто процента.
Недоумение буди въвеждането на регионални ограничения и предвиждане на възможност за създаване на регионални монополисти. Недоумение буди и въведеното ограничение от телевизионни оператори или свързани с тях лица, чиито програми се разпространяват чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване в национален обхват, да няма право да се създават програми за разпространение чрез регионалните си мрежи.
Количественият критерий, заложен в случая, сам по себе си е ирелевантен и не може да окаже благотворно влияние върху плурализма на общественото мнение.
Изключително притеснителен е и фактът, че законодателят не е съобразил вече архаичните изисквания по отношение на радио- и телевизионните оператори, установени от сега действащия чл. 105 на Закона за радиото и телевизията, с неговите дадености на пазара. От приемането на същия са минали над 10 години, които чествахме тази седмица, и много от фактическите предпоставки за разписване на подобни ограничения вече не са налице. Нещо повече, например по отношение на чл. 105, ал. 4, т. 1, във връзка с извършване на застрахователна дейност самият Закон за застраховането, чийто член се цитира, е вече отменен, надживял фактическата обстановка на времето и правилото за охранителната дейност. Същото важи и за рекламна такава.
Все разпоредби, които в тези им редакции остават без практическо значение и приложение. В същото време се пропуска и тази възможност за създаване на модерни правила, които да отговарят на новите предизвикателства пред медийния пазар в цифрова среда. Защото така както тези ограничения преди десет години са имали актуално звучене, сега се имат предвид съвременни правила.
На следващо място, недоумение буди и правото на чл. 125а, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с което се предоставя правомощието на СЕМ да изисква предоставяне на информация от телевизионните оператори извън подробните сведения, които Съветът за електронни медии така или иначе получава в хода на така наречената регистрационна процедура. Обезпокоителен е фактът, че проектът не регламентира какъв е обхватът на информацията, която операторите могат да бъдат задължени да предоставят, ще повече, като е предвидено, че тази информация подлежи на вписване в регистъра и става публично достояние. Това правило крие опасност от разгласяване много чувствителни за радиотелевизионните оператори и въобще за целия бизнес тайни, които могат да бъдат изложени на сайта на Съвета за електронни медии.
Освен това дава един инструмент за неограничен контрол на регулаторния орган върху един свободен стопански субект, като санкция за непредоставяне на информация е възможна най-тежката такава санкция, а именно заличаване на регистрацията или отнемане на лицензията.
В Преходните и заключителните разпоредби в § 33 се урежда дейността на радиооператорите, които разпространяват програмите си на основание § 9а. В мотивите към проекта не са посочени основания, които налагат различно стартиране на тези, които упражняват дейност на основание § 9а, от тези, които упражняват своята дейност на основание §9а, ал. 1 и ал. 3. Още повече, Съветът за електронни медии доста категорично изложи своето становище, че той не може да справи в едногодишен срок да извърши нови конкурсни процедури за тези над 80 радиооператора. Ето защо ние предлагаме в ал. 4, залегналата дата до 31 декември 2009 г. да отпадне.
Още една голяма точка в този законопроект, че той не защитава обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите. Проектът дава ясно предпочитание и неаргументирано подислва функциите на оператора до пренос и комуникационния регулатор за сметка на радио- и телевизионните оператори и регулатора по съдържанието. Този дисбаланс е посочен в становището на всички заинтересовани – Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, АБРО и е част от доклада на Комисията по гражданско общество и медии. Редуцирането на ролята на лицата, създаващи съдържание, ще доведе до намаляване на качественото съдържание и така ще се засегнат правата на аудиторията.
В заключение искаме да обърнем внимание, че съответният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който да регламентира цифровото лицензиране, е не просто закон, който синхронизира Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Това е законопроект, който идва да уреди обществените отношения в телевизионната среда за години напред и мнението, че тези текстове са просто временни, до приемането на нов закон, е напълно неприемливо за нас.
Предвид горното ние предлагаме радио- и телевизионна дейност да се осъществява от радио- телевизионни и мултиплекс оператори въз основа на регистрация и лицензии, издадени по реда на Закона за радиото и телевизията. Да се въведе фигурата на мултиплекс операторите, които са радио- и телевизионни оператори, които да създават или управляват радио- и телевизионни програми, в един мултиплекс и го предоставят за разпространение чрез наземно цифрово радиоразпръскване по кабелен, спътников и друг технически начин в кодиран или некодиран вид за непосредствено приемане от неограничен брой лица.
Съветът за електронни медии да провежда конкурс за определяне на мултиплекс оператор, на който се издава лиценз за създаване, управление и разпространение на пакет от програми и допълнителни дейности. Съветът за електронни медии да уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за дадената лицензия с оглед вписване на задължения за пренос на пакет радио- и телевизионни програми и допълнителни услуги. Съветът за електронни медии да издава лицензия на мултиплекс оператор за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез създаване, управление и предоставяне на разпространение на пакет радио- и телевизионни програми и допълнителни услуги.
Мултиплекс да бъде разглеждан като капацитет или система от радио- и телевизионни канали за разпространение на пакети от радио- и телевизионни дейности чрез една MFМ или SFМ мрежа.
Мултиплексирането да бъде разглеждано като радио- и телевизионна дейност, която се състои от създаване или подбор и управление на радио- и телевизионни програми в рамките на определен мултиплекс и предоставянето им за разпространение чрез наземно цифрово радиоразпръскване по кабел чрез сателит или други технически платформи.
Призовавам ви да вземете предвид съществената важност на такъв законопроект и произтичащата от него политическа, морална и лична отговорност, като предприемете необходимите мерки да бъдат извършени няколко принципни промени, които да съответстват на държавната Стратегия за развитието на цифровите платформи и да отразяват промените в обществените отношения в областта на телевизията и разпространението на програмите.
Благодаря за вниманието.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тъй като виждам колеги, че е 15,00 ч., и нашият председател трябва да тръгне, аз имам едно конкретно предложение.
Всички имате пред себе си този доклад. Моля всички предложения да бъдат облечени по този начин, тъй като вече народните представители знаем, че ние този доклад нямаме как да го променим. Затова е хубаво до следващото заседание АБРО и всички заинтересовани, които имат директно текстове, които да бъдат вложени в закона, а разбирам какви са вашите, но тъй или иначе този текст трябва да се създаде. Той вече няма да бъде създаден по този начин, затова аз ви предлагам да видите къде да бъде създаден. Защото има неща, които са предложени, може би ще се приемат и вече ще решат част от проблемите, които казахте, затова е хубаво да видите доклада, да се съобразите, да видите това, което прочетохте, къде може да намери място и директно да има предложение от АБРО, което да бъде дадено чрез депутат или чрез комисията. В комисията е дадено, за да го знаем как ще дискутираме директно текст по текст. Защото ние повече няма да можем да имаме такава комисия, която да си казваме общо нещата и да говорим. Ние ще говорим текст по текст.
Затова е хубаво всеки заинтересован – телевизионни оператори, АБРО, СЕМ, БНТ – вие сте дали предложения конкретни във ваше писмо доста отдавна, и всички заинтересовани от този закон, да дадат конкретни текстове, които да коментираме. Защото така няма да може да бъде ползотворна работата.
А с господин Малинов съм съгласна, че когато ги имаме тези текстове от всички, които са подали допълнително, след като видите и този доклад, тъй като наистина нито аз съм видяла предложенията на господин Малинов предложенията, нито той могъл толкова бързо да се запознае с моите е, защото до последния момент се изработваше докладът. Тогава вече да направим една обща сбирка, да решим какво е положението и да вървим напред текст по текст - отхвърляме едно, приемаме друго, тезата е такава, приемаме тази теза, не тази и продължаваме напред. За да може да има ползотворност. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ:Госпожа Политова има думата.
ВИКИ ПОЛИТОВА: Бих искала от името на „Нюз корпорейшън” да благодаря на комисията за съвсем зрялото и отговорно отношение, което демонстрира на това заседание и за това, че отваря допълнително интервал от време за допълнителни консултации. Уверявам ви, това ще бъде много добре възприето от „Нюз корпорейшън”. Ще използваме отворения период, за да дадем наистина отговорни аргументи за това как смятаме че трябва да се развива медийната среда оттук нататък. Всичко това ще бъде съобразено с ползите за сектора и ползите на зрителите, така че ще имаме също така отговорно поведение в този процес, каквото и вие току-що демонстрирате. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека се разберем тогава така. В срок от една седмица да си дадете предложенията, за да ни останат 3-4 дни пък ние да ги съгласуваме с нашите парламентарни групи, както и помежду си. Знаете, нещата в края на краищата опират до гласуване и трябва да имаш мнозинство, макар и обикновено.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: До следващия петък ли имате предвид, господин Атанасов?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: До следващия четвъртък който каквото иска да предложи чрез някой народен представител, за да имаме време в понеделник или вторник да се срещнем парламентарните групи и след 10 декември, ако се наложи, да направим и едно-две извънредни заседания и да се опитаме за два-три дни да приключим проекта.
Има ли други идеи в това отношение?
ГРИША КАМБУРОВ: Аз си позволявам да ви приканя още веднъж да се вземе процедурно решение за създаване на работна група към председателя, която да работи по тези текстове, защото има взаимно изключващи се текстове. Смятам, че единствено работната група може да предложи дори и нови текстове, които не са създадени тук. Съгласете се, че чрез компилацията от различни текстове ще се получи неработещ закон.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми колеги, няма никакъв проблем, ако до четвъртък постъпят конкретните предложения, ръководството ще е преценило и там, където има по-големи конфликти, или то самото, или ще натовари група. Така че до заседанието има достатъчно време въпросът да се изчисти.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние, ръководството, се разбрахме да се съберем два-три дни, след като постъпят всички предложения. Много ясно е, че ние ще съгласуваме с нашите централи, трябва ли да обяснявам това?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Господин Атанасов, Съветът за електронни медии ако реши да прави конкретни предложения, трябва ли да търси депутат или трябва да ги предостави на вниманието на Комисията?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По-добре е предложението да влезе чрез някой депутат. Но защо да го нямаме ние предварително, за да си обмислим мотивите и антимотивите и да бъдем по-подготвени на самото заседание?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нека да го има в Комисията. Не е нужно да бъде чрез депутат. Комисията може да прецени да го приеме като свой общ текст. Така че не е нужно да бъде чрез депутат, по-добре е направо в Комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, като предложение на СЕМ.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
На 27 ноември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г. – второ четене.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Началото е трудно не само от техническа гледна точка. На мен честно казано даже не ми се започваше, но няма как, трябва да започнем да работим по подготовката на този проект за второ четене. Добре е да чуем всички, които уважиха нашата покана. Позволете ми от името на комисията да честитя на госпожа Маргарита Пешева за това, че от няколко дни отново е председател на Съвета за електронни медии. Да й пожелая на нея и на целия състав успешна работа!
Като начало мога да кажа, че имаме консенсус относно това да й намалим правомощията, да не подкрепим това, което е предложено от вносителя като увеличаване на правомощията на председателя на СЕМ.
Знаете, че изминаха три месеца от внасянето на законопроекта и един месец от гласуването му на първо четене. Имаше предостатъчно време и за дискусии, и за бележки, и за предложения, за изменения и допълнения, но както често се случва у нас, всичко правим в последния момент. В срока, в който имахме право да правим писмени предложения, някои от нас направиха. След това процесът на съгласуване на текстовете продължи и моя милост например ще оттегли някои от предложенията, които съм направил писмено, и ще направя предложения по отделни текстове по време на заседание на комисията. Това позволява чл. 70 от правилника. От това право ще се възползват и други народни представители, например господин Светослав Малинов. И тъй като с него имаме яснота какво ще предлагаме, сме включили това, което бихме предложили устно, в текста, който ви е раздаден сега. Правим това за улеснение, тъй като сме наясно кой какво ще предлага. Всеки от народните представители, който има предложения, има правото да ги предлага по време на заседанията на комисията устно и ако комисията ги подкрепи, те влизат в доклада за второто гласуване.
Знаете още, че имаше много спорни моменти във внесения от правителството законопроект. Бих казал, че консултациите продължават и в момента. Ясно е, че ние днес няма да подготвим текстовете за второ четене. За мен е важно да започнем работа. Тематиката е сериозна. При подобни проблеми в Комисията по транспорт и съобщения, където разглеждат промените в Закона за електронните съобщения, предлагат по четири параграфа на заседание. Сега ние ще се опитаме да работим с малко по-голяма скорост, но този закон е много по-сложен от други законопроекти, които сме разглеждали в нашата комисия.
Искам да ви кажа, че вече има желание да се коригират някои от сочените като недъзи на първоначално внесения проект моменти, като например това, че едно и също предприятие трябва да вземе и трите мултиплекса от първата фаза, има разбиране това да не е така. Имаше голяма критика защо няма обществен мултиплекс в първата фаза - има разбиране вече да има такъв мултиплекс. Разбира се, ако комисията подкрепи тези идеи. Една от критиките беше свързана с това, че практически се реализират правомощията на Съвета за електронни медии. Той се превръща в един безпроблемен регистратор на абсолютно всеки кандидат за цифрова платформа. Има разбиране това да се промени и Съветът за електронни медии да може да лицензира кандидатите да се качат на цифрова платформа. И други текстове, до които като стигнем ще можем да разговаряме.
Аз бих предложил да тръгнем текст по текст. Там, където имаме разбиране, да гласуваме. Там където имаме противоречия, да оставим нещата за едно следващо заседание. Още повече, че на мен ми предстои пътуване и в 15,00 ч. трябва да изляза от заседанието. Следващата седмица няма да съм в България, следващото заседание ще бъде, живот и здраве, на 10 декември. Там където възникват споровете, имаме десетина дни да можем като колеги да ги съгласуваме помежду си и да можем като хора, които са свързани с медийната гилдия, с общността, да се опитаме още веднъж да стигнем до онзи взаимно приемлив компромис, който би бил полезен за предстоящата цифровизация у нас и за приемането на законовата база за нейното стартиране.
Много от недъзите на законопроекта бяха посочени и в становището на комисията, което прочетохме при първото гласуване на проекта. Опитали сме се да представим нещата така както ги виждаме без да се влияем в една или друга посока.
Благодаря.
Иска ли някой да каже нещо като встъпление, защото като започнем да работим текст по текст няма да има възможност за общи изказвания.
Има думата госпожа Драганова, заместник-председател на комисията. Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Може би нашата комисия е една от най-отворените комисии, тя неслучайно се казва по гражданско общество и медии, в която се чува мнението на всички заинтересовани страни било то от неправителствения сектор, или други представители, независимо с кой закон са свързани. По този закон това са телевизионните оператори, нехните независими организации. И тук може би трябва да вметна, че по всеки един текст колеги, който бихте искали да бъде променен ад хок и спорим по него, вие може да направите предложение и той да бъде възприет от някой член от комисията или общо от комисията, и това да стане текст на самия закон.
Надявам се, че взаимно ще бъдем полезни, защото все пак тази материя е нова като цяло за нашата държава и тук в момента може да сгрешим, но това ще се види след години, когато може би ще се прави нов закон или нови поправки в този закон. Но така или иначе, ние сме призваните така да се каже, да направим и да отпочнем това (и без това доста сме закъснели), за да можем да изпълним нашите задължения пред европейските ни партньори, към 2012 г. да преминем напълно към цифровизация. Вярвам, че ще бъдем конструктивни и ще вървим напред. Това, което наистина е спорно, ще спорим по него, ще видим кое е най-доброто решение и в крайна сметка ще трябва колкото и странно и колкото и да не го искаме, ние да поемем нашата отговорност с вдигане на ръка. И така или иначе, господин Атанасов, ще ни се - не ще ни се, ще трябва да го направим. Въпреки че материята е доста, в крайна сметка считам, че ще установим добри контакти и ще вземем добрите взаимни решения.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на госпожа Маргарита Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Най-напред искам да Ви благодаря, господин Атанасов, за поздравленията. Ще се опитам да оправдая оказаното ми доверие от Съвета за електронни медии.
Уважаеми господа народни представители, драги колеги! Бих искала да представя на вашето внимание кратко експозе за позицията на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието, изразено в негово становище, изпратено на вниманието на Комисията по гражданско общество и медии относно представения за обсъждане в нея нов законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Първо, по отношение на обществения интерес. Представената за обсъждане регулаторна рамка трябва да гарантира свободата на избора на зрителя като медиен потребител. От съществено значение е чрез цифровата наземна телевизия да се утвърждава и разширява медийният плурализъм. Съветът за електронни медии смята, че е от особена важност отграничаването на оператора на мултиплекса от оператора на инфраструктурата, преносната мрежа. Тяхното сливане съдържа риск от медийни концентрации, които могат да се превърнат в опасности пред свободното слово, поради обстоятелството, че този който разполага с техническите съоръжения, с преносната мрежа, може да определя кои точно телевизионни програми ще стигат до зрителя, което може да ограничи неговото право на избор и информация. Новата регулаторна рамка трябва да гарантира свободата на избора на зрителя като медиен потребител. Тя трябва да защитава медийния плурализъм.
По отношение на ролята на обществения оператор - Българската национална телевизия, в новата цифрова среда, новата регулаторна рамка трябва да съдържа правила и гаранции за програмната, техническата и финансовата независимост на БНТ като обществен оператор, защото така най-добре ще бъде защитен общественият интерес.
Второ, по отношение на засилените правомощия на председателя на Съвета за електронни медии. С новата редакция на чл. 31, ал. 2, т. 2 предишните правомощия на председателя да свиква и ръководи заседанията прерастват в правомощието да организира и ръководи дейността на СЕМ. Въвежда се и ново правомощие да контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на Съвета за електронни медии. Същевременно се въвежда и еднолично правомощие на председателя да информира обществеността за дейността на Съвета за електронни медии, което накърнява конституционно гарантираните в чл. 39 и чл. 41 права на другите членове на Съвета за електронни медии като колегиален орган, а именно свободата да изразяват мнение и да разпространяват информация. Поради което СЕМ смята, че предвидените нови правомощия на председателя застрашават независимостта на СЕМ като колегиален орган и те могат да бъдат разглеждани като незаконосъобразни по отношение на сегашните разпоредби на медийния закон, който гарантира независимост, колективност и колегиалност на регулаторния орган.
Трето, по отношение на ролята и правомощията на Съвета за електронни медии по време на аналогово-цифровия преход, предвиден в Раздел ІІа от Закона за изменение и допълнение. Директива 2002 за конкуренцията на пазарите за електронни съобщителни мрежи и услуги, предвижда, че по отношение на правата за използване на радиочестотния спектър държавите членки нямат право да учредяват изключителни или особени права на ползване върху радиочестотите за извършване на електронни съобщителни услуги. Заедно с това те се задължават съгласно т. 2 да извършат разпределението на радиочестотите според обективни обосновани недискриминиращи и справедливи критерии.
Изхождайки от европейските правни предписания, Съветът за електронни медии счита, че въвеждането на законово правило за предоставяне на всички цифрови капацитети за разпространение на едно предприятие за три мултиплекса за първия етап от цифровизацията представлява грубо нарушение на европейските норми и предписания. На практика се получава, че цифровите капацитети на които могат да се разпространяват до 15 телевизионни програми, трябва да се предоставят за ползване на едно-единствено предприятие, избрано чрез конкурсна процедура, проведена от Комисията за регулиране на съобщенията. Тези цифрови капацитети би следвало да се предоставят чрез конкурсна процедура, проведена от Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието, защото той е компетентен да прецени как те да се разпределят, за да бъде максимално защитен общественият интерес.
Комисията за регулиране на съобщенията като регулатор по инфраструктурата не притежава подобна компетентност. Ето защо не може и да извърши преценка в хода на конкурсната процедура доколко се гарантира програмното многообразие и се защитава плурализмът на мнения. Още по-малко е допустимо тази преценка да се остави в ръцете само на един частноправен субект. Обстоятелството колко е важно с какви програми ще стартира у нас цифровизацията доказва опитът на Испания. Една от причините тя да се провали първия път при въвеждането на цифровата телевизия беше грешният избор на избраните от мултиплекса програми. Отговорността за този избор и защитата на обществения интерес налагат активното участие в него на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието.
Предвид европейските правни изисквания и практиката в други европейски държави, пренебрегването на Съвета за електронни медии в процеса на цифровизация на телевизионното съдържание е нецелесъобразно, защото няма да бъдат постигнати целите на приложимите за случая европейски директиви. Това ще доведе до колизия на българското медийно законодателство с европейските изисквания, което да се изрази в последващи санкции спрямо Република България.
Изключването на Съвета за електронни медии като регулатор по съдържанието е също неконституционно и незаконосъобразно, тъй като липсват нужните гаранции за постигане на целите на медийно-правното регулиране от което следва, че съществено са засегнати общественият интерес и нормите на българската Конституция. Затова Съветът за електронни медии предлага на българския законодател още веднъж внимателно да прецени ролята и правомощията на регулатора по съдържанието в хода на цифровия преход.
Четвърто, по отношение на правилата, регламентиращи вертикалните и хоризонталните концентрации и монополни положения. Разпространението на цифровата телевизия неизбежно се съпровожда от предоставяне на допълнителни услуги, които са непознати на аналоговата телевизия. Относно тях в повечето законодателства на европейските страни членки има специфични законови правила за тяхната регламентация. Новият законопроект въобще не ги разглежда, но той също пренебрегва много важната за цифровото разпространение фигура на оператор на мултиплекс. Тези различни услуги могат да бъдат предоставени и от други лица, различни от оператора на мултиплекс, поради което повечето европейски законодателства предвиждат регистрационен режим за всички оператори, които предлагат технически или административни услуги по цифровото разпространение пред органа по съдържанието.
По отношение на сроковете и действията във връзка с радиооператорите по § 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията. Съветът изразява своето несъгласие и по отношение съдържанието на разпоредбите, регламентиращи радиооператорите, работещи на основание § 9а. Предвидените срокове в законопроекта са къси и на практика неосъществими.
Именно през следващата година вниманието на Съвета трябва да се съсредоточи и върху провеждането на аналогово цифровия телевизионен преход. Ето защо е крайно недостатъчно до 31 декември 2009 г. в рамките на една календарна година Съветът за електронни медии да проведе конкурси в над 80 града. Това е фактически технически и физически неосъществимо в такъв кратък срок.
В заключение. Опасностите за свободното формиране на обществено мнение могат да бъдат синтезирани така. Този, който разполага с техниката, може да определи кои съдържания ще достигнат до зрителя и кои няма да достигат. Така чисто техническите услуги по веригата на създаване на цифровата телевизия се проявяват и като услуги, предлагащи съдържание.
Новият законопроект не съдържа никаква регламентация и по отношение на допълнителните услуги, специфични за цифровото разпространение. Той не разграничава и новите фигури на разпространение на телевизионното съдържание и създава вертикални концентрации. Създава условия за злоупотреба с господстващо положение на хоризонтално и на вертикално ниво и не отчита европейскоправните предписания в тази посока.
Като има предвид всичко казано дотук, Съветът за електронни медии смята че новият законопроект, макар и да представлява една добра основа, не зачита в достатъчна степен обществения интерес и не създава условия за формирането на плуралистична медийна среда. Съветът за електронни медии е органът, който по силата на чл. 20, ал. 2 от медийния закон трябва да следи за съблюдаване на интересите на обществото, като защитава свободата на словото и медийния плурализъм. Ето защо СЕМ като регулатор по съдържанието е в правото си да препоръча на българския законодател този законопроект да бъде съобразен с новите особености и изисквания на цифровото разпространение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател. Просто така се случва всъщност, че е като продължение на идеята на госпожа Пешева при нас има още две писма. Те ще останат ли без последствие,ще ги коментираме, или няма, които така или иначе повтарят спорни въпроси в законопроекта. Явно е, че онова което приемем на второ четене тук, след това и да има писма, и да има разговори, всичко е приключило.
И в процедурен план, понеже и окончателният текст за обсъждане е представен сега, а и 15,00 ч. наближава, мисля, че този законопроект не бива да се обсъжда в отсъствието на председателя. (С извинение към заместник-председателите.) Той е достатъчно е напрегнат, достатъчно конфликтен и достатъчно напрежение може да предизвика и след това. В процедурен план предлагам с всички спорни моменти и спорните текстове да се запознаят всички заинтересовани страни. До следващото заседание ръководството на постоянната комисия да проведе съответни разговори със заинтересованите и на другото заседание да няма писма и становища, а просто един законопроект, който поне в по-голямата си част да е стигнал до някакъв баланс.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Аз затова предлагам на днешното заседание да огласим всички пристигнали писма с конкретни предложения, възражения, има и подкрепящи писма, за да може в периода от една седмица, през която ще отсъствам, да направим едно още по-голямо сцепление между отделните виждания по проекта и да започнем да работим текст по текст в следващото заседание.
Така че който има желание в тази посока, моля да заповяда. Един проблем за нас е и че нямаме представител на Правната дирекция в парламента, защото в момента в Комисията по културата върви Законът за културното наследство - една също много тежка материя и един и същи представител на Правната дирекция отговаря и за двата законопроекта. И като гледам ние тук май нямаме юристи в нашата комисия. Така че е много важно да имаме представител на Правната дирекция на нашето заседание.
Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Повлиян съм, разбира се, от процедурното предложение, да не говорим пък от доклада на госпожа Пешева и становището на Съвета за електронни медии. Затова вместо да чета мотивите за няколкото десетки промени, които предлагам, между другото по-коректно е, тъй като подобен тип корекции, които са от мое име, те не са по силите на един депутат в лично качество да ги направи, пък било то и от опозицията, затова ще употребявам първо лице множествено число.
Промените които предлагаме, са наистина многобройни. Те влизат в конфликти с промени, направени от други колеги, затова аз първо се присъединявам към направеното процедурно предложение за изчакване и второ, мисля че трябва да се направи работна група към председателя, за да можем да имаме пространството, в което да се видим и да обсъдим някои неща, тъй като вероятно някои от колегите виждат моите предложения за първи път. Аз също виждам някои от предложенията за първи път. И редно е не само да изчакаме и да отложим гласуване на конкретен текст днес, а и да се подготвим още по-добре за следващия път, тъй като и след две седмици, ако не сме се срещнали и поговорили и съгласували, пак ще сме в същото трудно положение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Зурлева, заповядайте.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз искам само да обърна вашето внимание върху следното. Упълномощена съм от MTG да ви уведомя, че просто процедурно нямам възможност да представя такова писмо, каквото „Болкан нюз корпорейшън” ви представи. Те са собствениците на Нова телевизия, тоест нашите позиции в случая до голяма степен се припокриват и ще използвам следващите няколко дни да ви раздам това писмо лично.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи имаме и съдържателни причини да отложим с една седмица, освен транспортни.
Господин Камбуров, заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги! Предполагам всички са получили отвореното писмо на АБРО, изпратено до отговорните институции. В момента към България към същите адресати пътуват писмата на „Нюз корп” и MTG. На „Нюз корп” то вече е раздадено и е пред вас.
Следващата седмица у нас пристигат на официални визити главните изпълнителни директори на Нюз корп за Европа и на MTG за Европа. Те предполагам ще имат интерес да се срещнат с представители на медийната комисия, защото обсъжданият днес въпрос и за в бъдеще за тях е изключително важен. Предполагам за никого не е изненада реакцията на АБРО по повод разгледаните промени.
Накратко ще развия нашите аргументи, изложени в отвореното писмо.
Първоначалният общ прочит на така внесения законопроект развива няколко групи недостатъци, чието преодоляване е въпрос на законодателна воля и гаранция за бъдещо безпроблемно прилагане на нормативните актове. Като примерни общи с тематични нормотворчески слабости на проекта следва да бъдат посочени: липсата на подробна уредба за радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение по цифров път.
В текста на законопроекта използването на определението „аналогов” с пъти надхвърля използването на определението „цифров”. В три параграфа е разписана процедурата по сертифициране на създаване на радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространение по цифров път.
Неясна структура и тромава систематика на законопроекта. В подкрепа на посочения недостатък ще посочим, че законотворецът в един раздел и това е Раздел ІV кратко урежда едновременно две самостоятелни процедури, регистрационната процедура за радио- и телевизионни програми и водения от Съвета за електронни медии публичен регистър.
Каква трябва да бъде целта на така изготвения законопроект? Най-кратко, въвеждането на регулаторната рамка на Европейския съюз, тоест съобразяване с приложимите европейски изисквания и практики.
Изхождайки именно от тази цел, конкретно по предложения законопроект и по отделните постулати на същите негови текстове, моля да имате предвид следното.
На първо място, част от предвидените изменения в законопроекта на практика ще доведат до създаването на ново монополно положение. В проектозакона е предвидено недопустимо сливане на практически две отделни фигури в една - така наречения оператор на преносната мрежа, на когото са предоставени както управлението на определен радиочестотен цифров капацитет - честоти за съответната територия и време, така и изграждането, поддържането и управлението на преносната мрежа, аналог на настоящата функция на БТК.
Монополът, създаден по веригата за разпространение на цифровата телевизия е изключително важно. То беше подчертано също в становището, застъпено от госпожа Пешева и Съвета за електронни медии.
Опасността се изразява в хипотетично създадена още с приемането на закона зависимост и подчиненост на телевизионните оператори в посочения по-горе частноправен субект.
На второ място, чрез сливането на практически две фигури, които участват в цифровото разпространение, още на законово равнище, се изключва възможността за оператор на мултиплекс да кандидатства лице, което не притежава преносна мрежа или не възнамерява да я изгради. Това поставя незаконосъобразно ограничение пред свободната конкуренция. Предоставянето на телекомуникационни услуги е частна стопанска дейност, като всяка друга, за която важат конституционните принципи за свободна стопанска инициатива, а именно чл. 19, ал. 2 на Конституцията на Република България, съгласно който законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителите.
В мотивите към законопроекта се казва, че тези законови изменения са съобразени с обстоятелството, че изграждането на цифрова мрежа на територията на страната е изключително голяма инвестиция, която е рискова до известна степен, предвид на сигурността за развитието и бавната възвръщаемост на вложените средства. Трябва да се има предвид обаче, че тези разходи и съответният риск се носят и от телевизионните оператори. Първо, чрез заплащаната от тях такса за цифрово разпространение, в която се калкулират разходите по изграждането на новата мрежа, и второ, чрез заплащане за определен период на двойни разходи за периода на симулкастинг.
На трето място. В законопроекта е предвидено, че Съветът за електронни медии определя вида и профила на две от програмите на всеки мултиплекс, тоест търговска или обществена телевизия, политематичен или монотематичен профил. Поради липса на обществени телевизии на практика правилото се редуцира до търговски с политематичен или монотематичен профил, който трябва да отговаря на три твърде общо формулирани изисквания.
Към момента има над 100 телевизионни програми, които ще отговарят на евентуалното определение на Съвета за електронни медии за вид и профил. Следователно единственият критерий на монополиста за мрежата за избор измежду тези над 100 оператора е единствено икономическият. Опасностите, до които това може да доведе, са нереалното повишаване на разходите за разпространение и едностранно налагане на условия за разпространение пред телевизионните и радиооператори.
В закона е предвидено, че едновременно с избора на предприятие, което да изгради, поддържа и управлява мрежата през първия етап на плана, се провежда и процедура за избор на предприятие, което да изгради, поддържа и управлява мрежата в рамките на втория етап съгласно приет от Министерски съвет план. Неразбираеми остават мотивите за подобна уредба. Въпросите, които възникват са: актуална ли ще е втората кандидатура след първата, как ще завърши въобще първата конкурсна процедура, кога съдът ще излезе с решение по нея, защото тя ще се обжалва на сто процента.
Недоумение буди въвеждането на регионални ограничения и предвиждане на възможност за създаване на регионални монополисти. Недоумение буди и въведеното ограничение от телевизионни оператори или свързани с тях лица, чиито програми се разпространяват чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване в национален обхват, да няма право да се създават програми за разпространение чрез регионалните си мрежи.
Количественият критерий, заложен в случая, сам по себе си е ирелевантен и не може да окаже благотворно влияние върху плурализма на общественото мнение.
Изключително притеснителен е и фактът, че законодателят не е съобразил вече архаичните изисквания по отношение на радио- и телевизионните оператори, установени от сега действащия чл. 105 на Закона за радиото и телевизията, с неговите дадености на пазара. От приемането на същия са минали над 10 години, които чествахме тази седмица, и много от фактическите предпоставки за разписване на подобни ограничения вече не са налице. Нещо повече, например по отношение на чл. 105, ал. 4, т. 1, във връзка с извършване на застрахователна дейност самият Закон за застраховането, чийто член се цитира, е вече отменен, надживял фактическата обстановка на времето и правилото за охранителната дейност. Същото важи и за рекламна такава.
Все разпоредби, които в тези им редакции остават без практическо значение и приложение. В същото време се пропуска и тази възможност за създаване на модерни правила, които да отговарят на новите предизвикателства пред медийния пазар в цифрова среда. Защото така както тези ограничения преди десет години са имали актуално звучене, сега се имат предвид съвременни правила.
На следващо място, недоумение буди и правото на чл. 125а, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с което се предоставя правомощието на СЕМ да изисква предоставяне на информация от телевизионните оператори извън подробните сведения, които Съветът за електронни медии така или иначе получава в хода на така наречената регистрационна процедура. Обезпокоителен е фактът, че проектът не регламентира какъв е обхватът на информацията, която операторите могат да бъдат задължени да предоставят, ще повече, като е предвидено, че тази информация подлежи на вписване в регистъра и става публично достояние. Това правило крие опасност от разгласяване много чувствителни за радиотелевизионните оператори и въобще за целия бизнес тайни, които могат да бъдат изложени на сайта на Съвета за електронни медии.
Освен това дава един инструмент за неограничен контрол на регулаторния орган върху един свободен стопански субект, като санкция за непредоставяне на информация е възможна най-тежката такава санкция, а именно заличаване на регистрацията или отнемане на лицензията.
В Преходните и заключителните разпоредби в § 33 се урежда дейността на радиооператорите, които разпространяват програмите си на основание § 9а. В мотивите към проекта не са посочени основания, които налагат различно стартиране на тези, които упражняват дейност на основание § 9а, от тези, които упражняват своята дейност на основание §9а, ал. 1 и ал. 3. Още повече, Съветът за електронни медии доста категорично изложи своето становище, че той не може да справи в едногодишен срок да извърши нови конкурсни процедури за тези над 80 радиооператора. Ето защо ние предлагаме в ал. 4, залегналата дата до 31 декември 2009 г. да отпадне.
Още една голяма точка в този законопроект, че той не защитава обществения интерес по отношение на съдържанието на програмите. Проектът дава ясно предпочитание и неаргументирано подислва функциите на оператора до пренос и комуникационния регулатор за сметка на радио- и телевизионните оператори и регулатора по съдържанието. Този дисбаланс е посочен в становището на всички заинтересовани – Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, АБРО и е част от доклада на Комисията по гражданско общество и медии. Редуцирането на ролята на лицата, създаващи съдържание, ще доведе до намаляване на качественото съдържание и така ще се засегнат правата на аудиторията.
В заключение искаме да обърнем внимание, че съответният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, който да регламентира цифровото лицензиране, е не просто закон, който синхронизира Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Това е законопроект, който идва да уреди обществените отношения в телевизионната среда за години напред и мнението, че тези текстове са просто временни, до приемането на нов закон, е напълно неприемливо за нас.
Предвид горното ние предлагаме радио- и телевизионна дейност да се осъществява от радио- телевизионни и мултиплекс оператори въз основа на регистрация и лицензии, издадени по реда на Закона за радиото и телевизията. Да се въведе фигурата на мултиплекс операторите, които са радио- и телевизионни оператори, които да създават или управляват радио- и телевизионни програми, в един мултиплекс и го предоставят за разпространение чрез наземно цифрово радиоразпръскване по кабелен, спътников и друг технически начин в кодиран или некодиран вид за непосредствено приемане от неограничен брой лица.
Съветът за електронни медии да провежда конкурс за определяне на мултиплекс оператор, на който се издава лиценз за създаване, управление и разпространение на пакет от програми и допълнителни дейности. Съветът за електронни медии да уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за дадената лицензия с оглед вписване на задължения за пренос на пакет радио- и телевизионни програми и допълнителни услуги. Съветът за електронни медии да издава лицензия на мултиплекс оператор за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез създаване, управление и предоставяне на разпространение на пакет радио- и телевизионни програми и допълнителни услуги.
Мултиплекс да бъде разглеждан като капацитет или система от радио- и телевизионни канали за разпространение на пакети от радио- и телевизионни дейности чрез една MFМ или SFМ мрежа.
Мултиплексирането да бъде разглеждано като радио- и телевизионна дейност, която се състои от създаване или подбор и управление на радио- и телевизионни програми в рамките на определен мултиплекс и предоставянето им за разпространение чрез наземно цифрово радиоразпръскване по кабел чрез сателит или други технически платформи.
Призовавам ви да вземете предвид съществената важност на такъв законопроект и произтичащата от него политическа, морална и лична отговорност, като предприемете необходимите мерки да бъдат извършени няколко принципни промени, които да съответстват на държавната Стратегия за развитието на цифровите платформи и да отразяват промените в обществените отношения в областта на телевизията и разпространението на програмите.
Благодаря за вниманието.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тъй като виждам колеги, че е 15,00 ч., и нашият председател трябва да тръгне, аз имам едно конкретно предложение.
Всички имате пред себе си този доклад. Моля всички предложения да бъдат облечени по този начин, тъй като вече народните представители знаем, че ние този доклад нямаме как да го променим. Затова е хубаво до следващото заседание АБРО и всички заинтересовани, които имат директно текстове, които да бъдат вложени в закона, а разбирам какви са вашите, но тъй или иначе този текст трябва да се създаде. Той вече няма да бъде създаден по този начин, затова аз ви предлагам да видите къде да бъде създаден. Защото има неща, които са предложени, може би ще се приемат и вече ще решат част от проблемите, които казахте, затова е хубаво да видите доклада, да се съобразите, да видите това, което прочетохте, къде може да намери място и директно да има предложение от АБРО, което да бъде дадено чрез депутат или чрез комисията. В комисията е дадено, за да го знаем как ще дискутираме директно текст по текст. Защото ние повече няма да можем да имаме такава комисия, която да си казваме общо нещата и да говорим. Ние ще говорим текст по текст.
Затова е хубаво всеки заинтересован – телевизионни оператори, АБРО, СЕМ, БНТ – вие сте дали предложения конкретни във ваше писмо доста отдавна, и всички заинтересовани от този закон, да дадат конкретни текстове, които да коментираме. Защото така няма да може да бъде ползотворна работата.
А с господин Малинов съм съгласна, че когато ги имаме тези текстове от всички, които са подали допълнително, след като видите и този доклад, тъй като наистина нито аз съм видяла предложенията на господин Малинов предложенията, нито той могъл толкова бързо да се запознае с моите е, защото до последния момент се изработваше докладът. Тогава вече да направим една обща сбирка, да решим какво е положението и да вървим напред текст по текст - отхвърляме едно, приемаме друго, тезата е такава, приемаме тази теза, не тази и продължаваме напред. За да може да има ползотворност. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ:Госпожа Политова има думата.
ВИКИ ПОЛИТОВА: Бих искала от името на „Нюз корпорейшън” да благодаря на комисията за съвсем зрялото и отговорно отношение, което демонстрира на това заседание и за това, че отваря допълнително интервал от време за допълнителни консултации. Уверявам ви, това ще бъде много добре възприето от „Нюз корпорейшън”. Ще използваме отворения период, за да дадем наистина отговорни аргументи за това как смятаме че трябва да се развива медийната среда оттук нататък. Всичко това ще бъде съобразено с ползите за сектора и ползите на зрителите, така че ще имаме също така отговорно поведение в този процес, каквото и вие току-що демонстрирате. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека се разберем тогава така. В срок от една седмица да си дадете предложенията, за да ни останат 3-4 дни пък ние да ги съгласуваме с нашите парламентарни групи, както и помежду си. Знаете, нещата в края на краищата опират до гласуване и трябва да имаш мнозинство, макар и обикновено.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: До следващия петък ли имате предвид, господин Атанасов?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: До следващия четвъртък който каквото иска да предложи чрез някой народен представител, за да имаме време в понеделник или вторник да се срещнем парламентарните групи и след 10 декември, ако се наложи, да направим и едно-две извънредни заседания и да се опитаме за два-три дни да приключим проекта.
Има ли други идеи в това отношение?
ГРИША КАМБУРОВ: Аз си позволявам да ви приканя още веднъж да се вземе процедурно решение за създаване на работна група към председателя, която да работи по тези текстове, защото има взаимно изключващи се текстове. Смятам, че единствено работната група може да предложи дори и нови текстове, които не са създадени тук. Съгласете се, че чрез компилацията от различни текстове ще се получи неработещ закон.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми колеги, няма никакъв проблем, ако до четвъртък постъпят конкретните предложения, ръководството ще е преценило и там, където има по-големи конфликти, или то самото, или ще натовари група. Така че до заседанието има достатъчно време въпросът да се изчисти.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние, ръководството, се разбрахме да се съберем два-три дни, след като постъпят всички предложения. Много ясно е, че ние ще съгласуваме с нашите централи, трябва ли да обяснявам това?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Господин Атанасов, Съветът за електронни медии ако реши да прави конкретни предложения, трябва ли да търси депутат или трябва да ги предостави на вниманието на Комисията?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По-добре е предложението да влезе чрез някой депутат. Но защо да го нямаме ние предварително, за да си обмислим мотивите и антимотивите и да бъдем по-подготвени на самото заседание?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нека да го има в Комисията. Не е нужно да бъде чрез депутат. Комисията може да прецени да го приеме като свой общ текст. Така че не е нужно да бъде чрез депутат, по-добре е направо в Комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, като предложение на СЕМ.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
