Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г.

---

На 10 декември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г. – второ четене.

Заседанието бе открито в 15 ч. и председателствано от господин Иво Атанасов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, минаха 15 минути, предлагам да започнем нашата работа при условията на падащ кворум, но буквално след минути ще имаме пълен кворум.
Както се уточнихме миналия път, ще разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за второ гласуване в Народното събрание.
Ако в процеса на заседанието кворумът падне, имаме идея с госпожа Драганова и господин Аблеким като ръководство на Комисията утре да направим още едно заседание, в което да гласуваме тези текстове, за които евентуално не бихме имали кворум днес, но нека да направим дискусията днес.
Разрешете ми няколко встъпителни думи. Вие се познавате прекрасно, така че си позволявам да не ви представям. Знаете, че законопроектът беше внесен на 3 септември, беше приет на първо гласуване на 30 октомври. От приемането му на първо гласуване мина повече от месец, а от внасянето му – цяла парламентарна сесия, така че имахме възможност да се консултираме максимално широко с гилдията и практически да получим всички възможни становища, които могат да съществуват по тази проблематика.
В сравнение с миналото заседание имаме постъпили предложения само на Съвета за електронни медии, всеки от вас ги има вече. За предложенията, които господин Светослав Малинов ще представи устно, той има подкрепата на АБРО.
Искам да ви кажа също, че от внасянето на законопроекта на 3 септември до днес имаше много интензивен диалог между вносителите в лицето на Министерския съвет и ние като парламентарна комисия, в резултат на който се постигнаха взаимни компромиси. Това, което и аз ще предложа, и някои от колегите, да влезе в доклада за второ четене, отразява тъкмо тези компромиси. Те се състоят в следното.
Прие се от вносителя да има обществен мултиплекс на първата фаза на цифровизацията. Този обществен мултиплекс ще се създаде по силата на специален закон, който ще бъде внесен от Министерския съвет и приет в едно близко бъдеще. Защитава се в по-висока степен общественият интерес, като, така да се каже, се възстановяват правата на Съвета за електронни медии. Знаем, че в процеса на аналоговото лицензиране имаше режим на взаимна обвързаност, Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии действаха заедно по издаването на лицензиите, сега при цифровото лицензиране се предвижда водеща роля да има Комисията за регулиране на съобщенията, тя да обявява конкурсите. Първоначално според внесения законопроект за Съвета за електронни медии беше отредена ролята на един безпроблемен регистратор на всеки желаещ да качи програмата си на цифрова платформа. Сега се предвижда Съветът за електронни медии да издава лицензии на онези телевизии, които желаят програмите им да бъдат излъчвани цифрово. Лицензиите ще бъдат естествено повече от броя на мултиплексите, тъй като на един мултиплекс могат да се излъчват програмите на няколко телевизии, не на една. Тогава когато ще имаме собственици на мултиплекси след първата и втората фаза, собственикът на мултиплекса мотивирано ще съгласува със Съвета за електронни медии, ако, разбира се, поправките бъдат приети, вида и профила на телевизиите, които може да качи за цифрово излъчване. В режим на диалог собственикът, предприятието, което ще получи чрез конкурс мултиплекса, и Съвета за електронни медии ще уточнят профила и вида на телевизиите, след което предприятието, което притежава мултиплекса, ще избира от програмите, които СЕМ е лицензирал.
Това от една страна все пак дава свобода на собственика на мултиплекса да избира програми, от друга страна пък възстановява ролята на Съвета за електронни медии, който защитава обществения интерес, и от трета страна – накърнява възможностите за монополно поведение на този, който притежава мултиплексите, тъй като ако Съветът за електронни медии каже „не” на онова, което се предлага като вид и профил на програмите, просто няма да бъде качено нищо на този мултиплекс. В режим на диалог трябва да бъде изработена тази схема.
Това са основните компромиси от страна на вносителя, които бяха постигнати в хода на нашия диалог. Имаме много предложения, вие разполагате с тях. Сега ще започнем да ги гледаме текст по текст, освен ако някой друг не желае да каже встъпителни думи преди да минем към конкретната работа.
Веднага искам да кажа, че и аз ще оттегля някои от предложенията си, например предложението, което задължава операторите да имат 50% европейска продукция. Знаете, че в действащия закон има една запетайка и изречението продължава с „когато това бъде практически възможно”. Законът действа от 1998 г. и това все още не е станало практически възможно. Ние имаме голям натиск от страна на различни творчески организации, на съюзи на артисти и други от творческата сфера да махнем текста след запетаята, но същевременно и на тези дискусии, които АБРО организира в течение на пет вторника и които бяха много полезни, за въвеждането на новата Европейска директива за аудиовизията, фактически операторите бяха много категорични, че все още не е възможност текстът след запетаята да падне. Така че в името на разбирателството и на компромисите, които ние сме правили в своето взаимодействие, аз ще оттегля това предложение.
Ако имате нещо като уводни думи, всеки от колегите народни представители и от гостите, които участват в нашето заседание, имат възможност да го направят. Иначе продължаваме текст по текст.
Няма желаещи. Преминаваме към текстовете на законопроекта.
„§ 1. Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и предприятия по смисъла на Закона за електронните съобщения.”
Вносителят е направил това предложение, защото вече имаме не Закон за далекосъобщенията, имаме Закон за електронните съобщения и терминологията в нашия закон трябва да се смени, така че тя да съответства на Закона за електронните съобщения, който беше приет миналата година и в който в момента се правят промени.
Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз ще прочета някои от мотивите, тъй като предложенията ми са много, те са няколко десетки, и може би си заслужава аудиторията да ги чуе. Но могат да бъдат обобщени най-общо с това, че се въвежда фигурата на мултиплекс оператора и това въвеждане пронизва целия законопроект.
Каква е процедурата? Вярно е, предложенията ми са депозирани извън срока, но са писмени, трябва ли да ги чета всички?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз съм помолил секретарката да ги включи в проектодоклада, но по принцип, за да имат стойност по чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на парламента, тези, за които сме писали, че ще бъдат направени устно, ще бъдат валидни, ако наистина бъдат направени устно. За разлика от тези, които в предвидения в правилника срок сме внесли писмено.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Едно процедурно уточнение. Естествено е, че те придобиват статут на официално предложение, след като бъдат официално направени тук на това заседание. Но ако не са внесени, те биха могли да бъдат докладвани като предложения на Комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако се приемат от Комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така. Това е важно да се отбележи – по предложение на господин Малинов, но с волята на Комисията. Иначе, ако са направени писмено по надлежния ред, независимо дали Комисията ги е отхвърлила или не, те подлежат на разискване и гласуване и в пленарната зала.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: И така, става дума за създаване на нов §1а:
„§ 1а. В чл. 3 се създава нова ал. 1:
(1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио-, телевизионни и мултиплекс оператори въз основа на регистрации или лицензии, издадени по реда на този закон”.
„§ 1б.В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Настоящият текст става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Мултиплекс операторите са радио- или телевизионни оператори, които създават и/или управляват пакет от радио- и/или телевизионни програми в един мултиплекс и го предоставят за разпространение чрез наземно цифрово радиоразпръскване, по кабелен, спътников или друг технически начин, в кодиран или некодиран вид за непосредствено приемане от неограничен брой лица”.
Ако трябва да мотивирам това предложение, наистина трябва да изчета мотивите, но те съвпадат до голяма степен с това, което беше споделено миналия път и от СЕМ, така че предполагам, че можем да разчитаме на общата информираност и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Позволете ми да кажа, че в една част от предложенията на господин Малинов има принципна разлика с това, което сме приели на първо четене, а знаете, че първото четене е приемане на философията, концепцията на законопроекта, а на второ четене могат да се правят предложения, които са в унисон с това, което е утвърдено на първото гласуване.
Каква е принципната разлика? Тя е във въвеждането на нова фигура на мултиплекс оператора, която, забележете, може и да не бъде собственик на мултиплекс. Вносителят не приема това, защото, от една страна, ние сме разделили – поне така сме приели на първо четене – телевизионния и радиооператор от собственика на мултиплекса, защото смятаме, че собственикът на мултиплекса, ако има и собствена програма, може чрез различни начини да притеснява натрапените му програми, тези, които са му качени въпреки неговата воля, с финансови, технически и други условия. За да не се допусне такава практика, сме разделили радио- и телевизионния оператор от собственика на мултиплекса. Но ако въведем пък и оператор на мултиплекса, който да не е собственик на самия мултиплекс, според мен наистина се накърнява принципът на онова, което сме гласували на първото четене. И не само това. Трудно бихме могли да намерим кандидати, които да направят мултиплекса, при положение че друг ще менажира тази дейност. Той би могъл да се опита да възстанови разходите, които е направил, от таксите, които ще взема за услугата, която ще прави, а всъщност този, който ще менажира цялата тази дейност, без да е собственик на мултиплекса, се поставя като че ли в най-изгодна позиция.
Така че това е едно принципно различие, което ще срещнем на още няколко места в предложенията на господин Малинов, и аз като представител все пак на мнозинството, внесло законопроекта, не мога да го подкрепя.
Заповядайте за становища.
Госпожо Захариева, имате думата.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, че ми давате думата.
Искам да направя следното пояснение във връзка мултиплекс оператора, така както е предложен в промените на Закона за радиото и телевизията. И за да изясня още в началото леката терминологична разлика, която трябва да се направи, защото Вие също говорихте във Вашето слово за мултиплекс оператори, а в случая те са оператори на мрежа. Тези, които получават честотите по силата на Закона за електронните съобщения, и ще им бъдат издадени разрешения от Комисията за регулиране на съобщенията, са всъщност тези, които управляват честотите. Тази част на законопроекта остава такава каквато е внесена от вносителите. Това, което предлага господин Малинов, е въвеждането на фигурата на този, който ще управлява букета от програми, а не честотите. И това е много често срещана фигура в европейската практика и в други държави, тъй като там е възприето следното: този, който е телекомуникационен оператор и разбира от управлението на мрежи, нека се занимава с мрежите; това обаче, което е свързано с управлението на телевизионните програми, това как те да бъдат съчетани в един букет, кои да бъдат, как да бъдат предложени на крайните потребители, това е чисто радио- и телевизионна дейност, която може да бъде извършена само от телевизионни оператори. Операторът на мрежа не разбира от програми, той не знае какви програми да бъдат закарани до населението, това го знаят само телевизионните оператори на базата на своето ноу-хау, опит.
Това между другото беше препоръчано и в становището на Комисията по гражданско общество и медии на първото четене, и в становището на Съвета за електронни медии. Защото действително има нужда от ясно разделение между преноса и съдържанието. А преминаването от аналогово към цифрово разпространение е изключително трудна задача и във всички държави е вървяло с много сътресения, дори в тези, които имат традиции в броуткастинга, е вървял с много сътресения и много дълги години. У нас ние очакваме според цифровия план и според внесения законопроект това нещо да се случи много бързо. Ако искаме то да се случи толкова много бързо, трябва да се разчита на усилията на установените радио- и телевизионни оператори и то в това, което те могат най-добре – да правят програми, да правят пакети от програми и да използват преносната мрежа, която се управлява от телекомуникационен оператор, за да може този пакет от програми да стигне до крайните потребители.
Много важно е да се направи тази разлика в мултиплекс оператора, така както е предложен. Той не е оператор на мрежа, операторът на мрежата си остава такъв, какъвто го е предложил вносителят. Това е операторът, който управлява само съдържанието и той е телевизионен оператор. Той отново е ограничен по смисъла на проекта, внесен от вносителя, да кандидатства за честотите, той няма да бъде на конкурсите за честоти, честотите ще ги получи телекомуникационен оператор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други желаещи да вземат думата има ли?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз само искам да се изясня. С оглед на това много чисто според мен разделение Вашето притеснение, господин председател, е, че тъй като разделението е прекалено прецизно и радикално, няма да се явят кандидати или те ще се чувстват със силно накърнени интереси. Това ли е основната теза?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Основната теза е, че този, който прави преносната мрежа, не е собственик и ние така или иначе като държава по маскери го задължаваме да качи определени програми, с което да защитим обществения интерес. А в случая има позиция да се направи обществен мултиплекс. И ние не можем да кажем на този човек, който се е явил на конкурс, който е заплатил не малко пари, за да направи тази преносна мрежа, какво да качи на него. Не може някой да си купи една къща и изведнъж да дойде някой друг и да каже: в тази къща ще правиш това, това и това! Достатъчно бариери ще направим в Съвета за електронни медии, за да има лицензиране, за да има договорка какви да бъдат програмите, за да не се качат само спортни или само младежки, или само музикални, а да има целия спектър от програми. Но така или иначе, извинявайте, но това наистина е супернова философия в закона и тя не е редна.
Според мен основното притеснение е, че при такова условие няма да дойдат хора, които да вложат пари, за да изградят мултиплекс.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Извинявайте, но според мен точно в такъв случай ще дойдат. Защото телеком оператора не разбира от съдържание. Ако разбираше, мултиплекса на БТК в София щеше да процъфтява. А никой не е абонат на този мултиплекс, нали така? Идеята е всеки да прави това, от което разбира. И аз ви уверявам, че операторът на мрежата ще е много по-щастлив да има за партньори и да движи бизнеса си с хора, които могат да му помогнат и разбират от съответния бизнес, а то е програмирането. Той няма компетенциите да разбира какви програми да сложи в един мултиплекс, понеже никога не се е занимавал с това.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Но има компетенциите да си наеме човек, който разбира. Защото и вие си наемате хора в съответните телевизии, които разбират от определени програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека аз да отговоря.
Разбира се, спомням си прекрасно, че и на заседанието на Комисията, когато подготвяхме законопроекта за първо гласуване, и в пленарната зала – това беше включено и в доклада на Комисията – аз видях опасност от това собственикът на мрежата да бъде и собственик на мултиплекса. Какво е мрежата? Мрежата е това, което притежава БТК, тази система от кули, релейки и т.н. и т.н., които осигуряват разпространяването на сигнала. Ако това предприятие вземе и мултиплекса, се получава възможност за срастване, което не се препоръчва.
В интерес на истината, аз ви казах, че не по всички въпроси постигнахме компромис с вносителите на законопроекта. Имахме много продължителен и интензивен диалог. Но специално по този въпрос аз бях информиран, че още преди да се напише законопроектът, той е бил дискутиран като идея с някои от големите телевизии в България и точно тази идея тогава е била предложена от самите вносители – дали тези телевизии не биха имали нещо против да направят и мултиплексите. Такъв интерес не е бил проявен от страна на телевизиите, възприела се е друга философия и законопроектът е написан във вида, в който го имаме сега. Това беше една тема, която аз съм обсъждал с вносителите, но не успяхме да постигнем компромис. Според мен не е и нужно поради съображенията, които изложих преди малко.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст, внесен от Светослав Малинов? Заповядайте.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Явно проблемът идва от това, че в предложенията на колегата Малинов има друга логика. Самият мултиплекс е техника, замества старите телевизионни кули, релейки. Това е преносната мрежа – един мултиплекс, на който се качват радио- и телевизионни оператори. Аз не знам защо предлагате да има освен радио- и телевизионни и мултиплекс оператори. Ако може, да ми обясните какво включва понятието мултиплекс оператор, освен радио и телевизия.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Цифровото радиоразпръскване представлява продължение на съществуващото аналогово, като технологията е такава, че дава възможност на една честота да се пренасят повече от една програма. Ние и в момента правим това – на една честота пренасяме една програма, която се състои от множество предавания. Развитието на бизнеса предполага на този по-голям честотен капацитет да се разпространяват повече програми и те пак трябва да се менажират от радио- и телевизионен оператор. Аз затова казвам, че има терминологичен проблем, а едва ли проблемът е по същество. Мултиплексът в случая не това, което Вие казвате – сбор от телекомуникационни съоръжения и честоти, а представлява капацитет, състоящ се от телевизионни програми. Честотите се управляват по Закона за електронните съобщения и съставляват електронна съобщителна мрежа по смисъла на Закона за електронните съобщения. И не случайно предложението се прави в Закона за радиото и телевизията и много ясно се казва, че това е телевизионна дейност – за да бъде на сто процента отграничена от комуникационната дейност, която се разглежда в друг закон.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз благодаря за тези разяснения, но има нужда от прецизиране на терминологията, с която боравим. Общо взето, даже за изкушени членове на Комисията по гражданско общество и медии вероятно има известни проблеми при възприемането на съдържанието на тези сравнително нови категории за България.
Нека да подредим основните категории, с които боравим. Досега имаме една честота, на която се разполага един оператор, който обаче излъчва различни програми – казвате. Но операторът е един, така ли е?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Имаме една национална аналогова честота, за която съответният оператор има национална лицензия и само една.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казахте съответния оператор. При мултиплекса на една честота ще могат да работят различни оператори.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Не винаги това е задължително.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Знам. Но е възможно.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Възможно е, но на практика е неработещо.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не ме разбрахте. В случаите, когато са повече от един радио- и телевизионните оператори, въвеждате фигурата на оператор на операторите. Бъдете коректни!
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Може и така да се каже.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Да, може. За да има яснота – оператор на радио- и телевизионните оператори.
Въпросът, който се поставя от колегите (нека си кажем едно към едно нещата, за да се очертае политическата воля), е когато оператор на операторите стане един от досегашните оператори, създаваме ли предпоставки за равнопоставеност на всички участници в тази една честота, която дава възможност за различни участници. Когато операторът на операторите е един от операторите, какво се получава? Трябва да сме наясно. Аз зададох въпрос, не направих изказване. Ако въпросът ми е некоректен, кажете.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: По-нататък в текстовете се развива цялата идея. Защото в момента ние взимаме някакви откъси от нея. Мултиплекс операторът по принцип наистина ще е този, който ще събира съдържание на различни оператори. Но този мултиплекс оператор в предложението нататък е развито също да бъде лицензиран от Съвета за електронни медии, също да може да излъчва регистрирани (по тогавашния внесен законопроект), сега лицензирани телевизионни програми. Всъщност аз смятам, че с това предложения много повече се разбива монополът, отколкото се създава монопол. Защото в момента един-единствен телекомуникационен оператор управлява всички мрежи. А ние предлагаме това да бъде разбито поне на три за първата фаза и още три за втората фаза. Тоест създава се много повече плурализъм, отколкото със законопроекта, който е внесен.
Пак казвам, понеже Вие открихте един по-откровен диалог, това, което предлагаме, е всеки да прави това, което може. Телекомуникационният оператор не може да продава хубаво съдържание, това го могат само телевизионните оператори.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Много важен е моментът, в който обсъждаме. Защото това е просто една от точките. Вие правилно казахте, че става дума за нещо много по-сериозно и тъй като аз казах в мотивите си, че фигурата на мултиплекс оператора преминава през целия закон, още на този етап отхвърлянето или не може да предопредели голяма част от работата ни. Затова аз не знам как да процедираме, тъй като очевидно е необходимо да се чуят много солидни мнения тук, за да не се вземат решения сега, уж в началото, а всъщност засягащи целия закон. Самият езиков израз оператор на операторите създава усещане, че се прави началник на операторите и монополът от едно място скрито се превключва на друго място. Само че този оператор на операторите ще бъде с друг лицензионен режим и като че ли се получава, вместо да се говори за дом и за мебели, които друг налага, най-добре е да се мисли и да се говори за разделение на властите или на правомощията. Ако трябва да го кажа на друг език, така се получава много добро разделение на правомощията според мен и според колегите в интерес на потребителите. Наистина разделение на властта, което понякога ражда проблеми и забавяне, но е в интерес на потребителите. Аз бих се позовал на този принцип.
И тъй като тези неща ще преминават през Съвета за електронни медии, бих искал да чуя мнението на Съвета за електронни медии точно относно фигурата на мултиплекс оператора дали те смятат, че това нещо може да бъде регламентирано и дали тази регламентация, която предлагаме в чл. 32, § 5, е смислена. Защото някак си натоварваме и друг орган със задачи, които са много важни, а пък там са хората, които могат да кажат не точно „да” или „не”, а дали това е удачно или не. Защото мотивите ни съвпадат с това, което миналия път беше прочетено от председателя на СЕМ. Сега просто трябва да ни кажете дали по ваше мнение средствата, които ние избираме за постигане на нашите общи мотиви, са удачни.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Това, което бих могла да кажа, е, че в последните предложения, които сме представили на вниманието на народните представители, ние не се занимаваме с този казус. Този казус беше поставен в нашето обзорно становище по законопроекта, което представихме на вниманието на уважаемите господа народни представители преди това. В това становище ние сме се аргументирали с европейските практики. Но сега в конкретните предложения правим други конкретни предложения, които са свързани с по-голяма гаранция за участието на СЕМ в процеса на лицензирането на телевизионни програми – това, което господин Иво Атанасов каза – обръщаме внимание също на гаранцията на обществения интерес по отношение на излъчването на програмите на Българската национална телевизия и някои други неща.
Иначе това, което беше цитирано от Вас, е позиция на Съвета за електронни медии, изразена в голямото становище, което сме представили на вниманието на уважаемите господа депутати.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже казахме, че ще боравим с определенията, вие въвеждате фигурата на мултиплекс оператора определено и го правите коректно с предложение за дефиниция що е то мултиплекс оператор. Проблемът, който възниква в мен при възприемането на позицията ви, е точно този. Всъщност вашето определение за мултиплекс оператора е, че това е радио- и телевизионният оператор. Радио- и телевизионният оператор една сутрин се събужда като мултиплекс оператор. Това ли е? Това казвате.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Но не онзи, на който Комисията за регулиране на съобщенията ще издаде разрешение за националните честоти на трите мултиплекса в първа фаза и трите мултиплекса във втора фаза. Това не е и такъв мултиплекс, който по силата на последните предложения, предоставяте на Българската национална телевизия. На Българската национална телевизия предложенията дават възможност да получи много повече, отколкото ние предлагаме. Те получават и честотите, и възможността да създават и да управляват пакета програми вътре. Тоест те получават целия пакет програмен и далекосъобщителен лиценз, ако боравим с настоящите термини.
Това, което ние предлагаме, е оператора на мрежа, който предлага вносителят, да го допълним с този, който би могъл да управлява програмите в тази мрежа. Защото някой трябва да го прави. И ви уверявам, че никъде в Европа (аз съм изследвала цялата практика и мога да цитирам държава по държава как са разпределени мултиплексите) няма телекомуникационен оператор, който да се занимава със съдържанието. Няма такова нещо!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Бяхте коректна, разбрах Ви.
Последни две думи. Казвате, че този радио- и телевизионен оператор, който получи лицензия, за да бъде и мултиплекс оператор, той ще управлява програмите. Проблемът е, че когато на тази честота се качат и други радио- и телевизионни оператори, какъвто всъщност е смисълът на мултиплекса, този, който е получил вече лицензията наред с това да е радио- и телевизионен оператор да е и мултиплекс оператор, той, разбирайки от програми, ще управлява както собствените си програми, така и в някакъв смисъл програмите и на другите, които са качени. Къде е тук лоялността на конкуренцията? Проблемът е тук.
Казвате, че не се създава монополно положение, че сега монополът е повече. Заменяме ли един монопол с друг, това пак е монопол. Отговорете ми на този въпрос. Аз, радио- и телевизионният оператор, спечелил лицензия да бъда и мултиплекс оператор, освен собствените си програми ще управлявам и програмите на Баташов, който ще бъде втори качен, и на колегата, който е трети качен. Факт ли е това? Естествено моят интерес е свързан преди всичко с моите програми, но аз имам едно предимство, че съм мултиплекс оператор и другите трябва малко да внимават.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Още една реплика в тази посока. Тъй като се говори за монопол и в момента, аз бих казала, че за монопол можеше да се говори, когато нямаше съгласието да има обществен мултиплекс и нямаше съгласието Съветът за електронни медии да лицензира, а само да регистрира. Тоест ние по някакъв начин освобождаваме този процес. Общественият интерес с обществения мултиплекс ще бъде защитен, а все пак на собственик на една преносна мрежа или мултиплекс оператор в смисъла, в който вносителят го е казал, трябва да му се даде възможност той да избере. Защо някои от вас, тези, които знаят какво правят, да не влязат в разбирателство с него и да го убедят, че те са тези, които най-добре менажират, те да водят преговорите със Съвета за електронни медии какви да са програмите и т.н.
Аз не виждам смисъл да правим оператор на операторите, да утежняваме закона, да казваме отсега какво ще прави този, който ще бъде собственик на мрежата. Нека да му дадем все пак една свобода заради това, че той ще дойде да вложи парите си в България. Не може да се говори вече за монопол в този смисъл, тъй като ще има и обществен мултиплекс и то на първа вълна, ще има и лицензиране от страна на Съвета за електронни медии, който все пак е независимият регулаторен орган по всички изисквания на Европейския съюз.
Предлагам да преминем към гласуване, господин председател, и да поемем отговорността си.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да кажа и аз. В дух на самоирония да напомня един професор, който казваше на бъдещите журналисти „напиши го така, че да те разбере и средният кюстендилец”. Имаме мрежа. Собственик на мрежата е БТК. Има и други мрежи в страната, може да се появят и нови мрежи. Следващият етап е мултиплексът. Мултиплексът е един шкаф на половината на този, обаче много скъп, една апаратура, която получава сигнал от 4 или 6 телевизии, вкарва ги в една честотна лента и ги предоставя на мрежата за разпространение. Това е работа на мултиплекса. Въпросът всъщност тук е дали този, който притежава шкафа, наречен мултиплекс, да прави цялото това взаимодействие със СЕМ, за да реши в режим на диалог кои телевизионни програми да се излъчват, както предлагат вносителите, или да се потърси трето предприятие, което да менажира собствеността на второто предприятие и в някои случаи това трето предприятие може да бъде действащ телевизионен оператор, както предлага господин Светослав Малинов.
Това е всъщност нещото, което трябва да решим.
Заповядайте, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, почитаема госпожо Драганова! Аз съм много изненадан от това, което чувам днес – то е коренно противоположно на дискусията, която се води на първо четене в тази комисия. Коренно противоположно на становището на Съвета за електронни медии, коренно противоположно на становището на гилдията, включително Би Ти Ви и Нова телевизия, които са вложили за разработване на програми, за осигуряване на работни места за над 1 млрд. щатски долара в последните няколко години. Коренно противоположно е и на философията на доклада, който прие Комисията по гражданско общество и медии.
Предполагам, че до всички вас е стигнало писмото на господин Мокрич и господин Холдър, което е доста категорично. Те изразяват своето становище по този законопроект. Има едно наистина неразбиране кой ще бъде оператор на оператора, оператор на мрежата, оператор на мултиплекса и радио- и телевизионният оператор. Операторът на мултиплекса отговаря на изискванията да бъде радио- и телевизионен оператор, но в този мултиплекс той може и да не създава програма, той може да не включва и създава своя програма.
Реплика на казаното от госпожа Драганова. Смятате ли, че мерките, които са взети за държавен мултиплекс и че Съветът за електронни медии ще лицензира (само процедурата се казва лицензира, но де факто си е една проста регистрация, защото пише, че броят на лицензиите е неограничен, тоест всеки, който поиска, Съветът за електронни медии ще го лицензира), смятате ли, че това е достатъчна гаранция и условие за намаляване на създадения монопол? За мен това е просто едно бутафорно изискване, след което няма последици. Тоест монополът си е монопол и той съществува. Това че ще има някакви предпоставки пред него не го прави по-добър, по-лош, по-малък или по-голям монопол, него го има.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Според мен наистина си заслужава поне в началото на това заседание да се проведе една детайлна дискусия, понеже материята е нова, много трудна, със страхотни терминологични особености и на всеки човек му трябват години, за да разбере точно как се развиват процесите на цифровизация, къде какъв подход е избран и коя държава защо е избрала съответния подход и че това се дължи на нейните национални особености, на степента на разпространението на телевизионно съдържание по кабел и сателит. Никой не засяга тази тема. Цифровата платформа в България би трябвало да има за цел тя да бъде една платформа, която е конкурентна на вече достатъчно добре развитите кабелна със 75% покритие по население, което е изключително високо, с два развити DTH оператора, които също имат добро покритие. Значи на нас ни трябва една платформа, която конкурентно на тези две, пренасящи стотици програми, да стига до населението, това население да иска да си купи сет топ боксове, за да гледа безплатни ефирни телевизии и всичко това да се случи за три години, когато другите държави са го правили за 12.
За да се случи всичко това, трябва да има много добра основа и тази работа да се свърши от тези, които могат. Затова смятам, че предложението, което правим, е балансирано в тази посока. Мрежата се развива от оператор, който може да развива мрежи; букетът от програми – от оператори, които могат да развиват букет от програми; общественият интерес е защитен чрез това, че Съветът за електронни медии ще издаде лицензия на този, който ще развива букета от програми. Тоест той няма да може да си разиграва коня както иска.
Така че всеки си свършва своята работа там, където са най-добрите му компетенции и най-добрите му възможности. Защото Съветът за електронни медии също не би могъл от пазарна гледна точка, тъй като това не са неговите компетенции, да прецени наистина в един мултиплекс какви програми да бъдат поставени, така че на зрителя, на крайния потребител, в чийто интерес се прави това упражнение, защото то не се прави, за да бъдат доволни телевизионните оператори или БТК, или който и да е телекомуникационен оператор, прави се за зрителите, за да могат те да гледат безплатни програми в определено количество. Техният интерес ще бъде защитен чрез лицензирането от страна на СЕМ.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз смятам, че монополът е разрушен. И моето твърдо убеждение е, че монополът, за който говорим, е разрушен. Но това, което вие предлагате, е всъщност да дойде един мултиплексен оператор по вашия смисъл, който обаче притежава една голяма национална телевизия и който има още пет програми, които ще се стреми да качи на този мултиплекс. И ще започне един безкраен спор със СЕМ.
Аз смятам обаче, че мултиплексният оператор, който е собственик на преносната мрежа, ще бъде много по-обективен и ще си наеме един мениджър, който няма да е телевизионен оператор и който ще е специалист в тези телекомуникационни, телевизионни и така нататък проблеми, и ще избере програмите, които реши, че наистина имат тежест. Защото може Нова телевизия да е една от най-добрите, Би Ти Ви също да е една от най-добрите, затова по маскери се качват, за да може да е защитен общественият интерес. Но аз не съм сигурна, че другите програмите, които са притежание на тези телевизии, са достатъчно значими, за да бъдат качени и да станат национални. Поне това е моето лично убеждение.
Аз смятам, че тогава ще се получи монопол, когато един оператор дойде и стане мултиплексен оператор и си каже: ако аз си имам още пет телевизии, ще гледам да си ги защитя тях и ще направя всичко възможно да убедя Съвета за електронни медии, че това са достойните за качване телевизии. Но аз смятам, че този, който е собственик на преносната мрежа, може да избере мениджър, при който няма да съществува конфликт на интереси – няма да е собственик на една голяма телевизия, който ще се стреми да си качи своите програми на другите останали честоти.
Това е моето убеждение и аз смятам, че ако това е целта, тя не е оправдана и това не е общественият интерес, това не е държавният интерес. Имаме полза да го направим максимално бързо, максимално прозрачно и да може да тръгне.
Господин председателят каза, че първо трябва да има договорка със СЕМ. Но ние настояваме да сложим един времеви праг, да бъде казано служебно какви да са програмите и да се приключи този спор. Затова аз мисля, че най-добрият вариант е това, което е предложено, и това, за което все пак има разбирателство в коалицията и във вносителя. Мисля, че това е коректно и го казвам, за да си кажем докрай истината каква е. Не е полезно този оператор, за който вие говорите, да е човек, който е притежател или е телевизионен оператор, защото при всички положения той ще е голям телевизионен оператор, ще го докаже, но той ще се бори останалите телевизии, които са по-малки, също да се качат на мултиплекса и да станат национални. Тоест вече да няма една национална честота, както е досега, а да има четири. Мисля, че това е монопол в телевизионната среда. Ако не е така, поправете ме!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Политова, заповядайте.
ВИКИ ПОЛИТОВА, Би Ти Ви: Това, което си мисля, че е редно да знаем, е, че цифровият преход ще ни даде възможност след няколко години да гледаме 36 национални канала, което означава, че това предполага общо оператори на операторите или шест мултиплекс оператора. Де факто това означава, че ще има шест дружества, които ще могат да подбират програми, да управляват програми, да сондират пазарния интерес и наистина да предложат букет от програми, които ще тласкат този цифров процес напред.
Това, което в момента вие защитавате и за което пледирате, да има два мултиплекса, защо смятате, че ще това ще осигури по-добър тласък на този процес, ще елиминира монопола в контекста на това, че ние в крайна сметка предлагаме много повече дружества, които да взимат решения, а не само три. От тази гледна точка може ли да ни споделите в коя държава това е станало и този модел е проработил?
ГРИША КАМБУРОВ: Почитаема госпожо Драганова, съжалявам, нито управляващата коалиция, нито Вие, нито Съвета за електронни медии, нито ние в тази зала знаем какво иска обществото. Трябва да си го кажем в прав текст, че толкова време вече говорим за цифровизация, а не знаем дали обществото иска тази цифровизация и какво иска да гледа. Не беше направено нито едно проучване, за да се разбере какво точно иска да гледа това общество.
Ако погледнете доста обстойно практиката във всички държави, а тя е категорична, че националните оператори, в частност в България Българската национална телевизия, Би Ти Ви и Нова телевизия са единствените, които могат да докарат прехода до сполучлив такъв. Няма друг оператор, който в този кратък срок да постигне сполучлив преход с такива резултати. Ако този законопроект се приеме, първо, след дългите съдебни обжалвания 2012 г. ще дойде. Тя ще дойде много бързо и с поредната санкция срещу България. Аз считам, че в тази зала всички ние трябва да поемем своя морален дял в създаването на една добра нормативна уредба, която да не е в ущърб на нашите граждани, да не е в ущърб на нашата страна. Защото Европейската комисия като наложи санкция на България, тя я налага на всеки един гражданин, а не на правителството, не на управляващата коалиция или на някой друг.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз просто искам да очертая проблема от гледна точка на решението, което трябва да вземем наистина като политическа воля. Аз съм убеден, че сегашният законопроект не изпълнява основния принцип за разделянето на преноса от съдържанието. Дълбоко съм убеден в това. Това, което ние предлагаме, може и да усложнява нещата, но е крачка тъкмо в тази най-важна според мен посока. Убеден съм, че има нещо, което е по-лошо от държавния монопол и това е частният монопол, особено относно тематиката, за която говорим. Опасността от такъв монопол, ако не въведем фигурата на мултиплекс оператора, е много по-голяма, отколкото проблемите, които ще имаме, ако въведем тази фигура и усложненията, които ще следват. Тези усложнения ще се родят от самата практика, но ще има гарантиране на това разделение на пренос от съдържание и практиката ще спомогне всички тези проблеми да бъдат разрешавани. Но посоката и рамката ще бъдат правилни.
Тоест става дума за едно възлово решение, сега, става дума наистина за решение относно философията на процеса, който ни предстои. Аз приемам, че има много спорни моменти, че ще има много технически затруднения с това, което правим и въвеждаме, че дори самите ние ще бъдем затруднени и днес, и утре, може би и в петък. Но това, което ще направим, ако отхвърлим целия пакет от промени, фактически ще приемем лесния начин, който е дълбоко погрешен.
Това е моето предложение и затова ще гласувам за своето предложение и против сегашния вид на закона.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Преминаваме към гласуване. Дискутирахме може би цял час по тези два параграфа. Разбира се, тази продължителна дискусия беше необходима, защото тук се срещат две философии, две виждания за развитие на процеса и неговото отражение в закона.
Ще подложа на гласуване двете предложения, направени устно от господин Малинов, поотделно на гласуване, въпреки че те са в рамките на една и съща философия, която се разминава с принципите на онова, което сме приели на първо четене.
Който приема предложението на господин Светослав Малинов за създаване на нов § 1а с текста, който имате пред себе си, моля да гласува.
За – 1, против – 5, въздържали се – няма.
Който е съгласен да приемем второто предложение на господин Малинов, а именно за нов § 1б, моля да гласува.
За – 1, против – 5, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1. Моля, който е съгласен с текста на вносителя по § 1, да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – няма.
Госпожа Весела Драганова предлага нов §1а – в чл. 8 да се създаде ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Министерският съвет приема план за ежегодна национална информационна кампания за осведомяване на обществото относно преминаването от аналогово към наземно цифрово радиоразпръскване, изготвен от Съвета за електронни медии”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само две думи, господин председател. При предложенията, които съм направила в законопроекта, съм имала предвид защитата и правото на гражданите да получават адекватна информация, за да могат да научат какво е това цифрово наземно радиоразпръскване, тъй като това е изключителна новост за България и хората трябва да бъдат убедени, че както сега приемат само три програми със своите обикновени антени, в 2012 г. с една приставка ще приемат 36 програми. Мисля, че това трябва да се вмени като задължение да се прави ежегодно, за да може Министерският съвет, независимо кой е той, от средствата, които са предвидени в бюджета, да прави национална кампания и да излага предимствата на цифровизацията пред аналоговото разпръскване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз напълно приемам това, което предлага госпожа Драганова, но дали да го включим като законов текст? Да, навсякъде се правят рекламни кампании. Аз съм убеден, че когато напреднат нещата и Министерският съвет, в какъвто и състав да е, види, че населението не си купува сет топ боксове, ще бъде принуден да прави рекламна кампания. Така че не знам, нека да помислим заедно дали да го включим като текст в закона. Още повече, че даже и за тази година бяха предвидени около 2 млн. лева в бюджета...
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не, господин председател, 18 млн. лева бяха предвидени и една стотинка не е изразходвана за тази цифровизация. Госпожа Пръмова беше запитала тук какво е направено с тези пари. И затова аз се опасявам, че независимо кой е Министерският съвет , от догодина той трябва да започне убеждаването на хората за това и да осигури всъщност разбирането на обществото защо се случва това.
Колегите от АБРО казаха тук, че ние не сме питали народа дали иска или не иска. Трябва да ви кажа, че ние сме вече европейска държава и трябва да изпълняваме поетите ангажименти. А това е ангажимент към Европейския съюз и не става въпрос дали иска или не иска. Колкото и да не иска, това е представителната извадка избрани народни представители, които трябва да поемат отговорност към момента. От догодина може да са други, но на нас се пада нелеката задача да го направим.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господа депутати, госпожо Драганова! В плана, приет от Министерския съвет за преход от аналогова към цифрова телевизия, се предвижда ангажимент на всички основни заинтересовани институции, които да осигурят тази популяризираща кампания. Това са Съветът за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция по информационни технологии и самият Министерски съвет. Би било коректно по моя преценка (това е мое лично мнение, ние не сме включили това предложение в конкретните си предложения), но може би било редно поне основните регулаторни органи, които ще участват в цифровия преход – Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, заедно да обезпечават такава кампания. Пак повтарям, това е мое лично предложение. Би трябвало повече институции, които участват в цифровия преход, да имат отношение към тази кампания.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам основно притеснение – че този план вече не се изпълнява дори от самите нас. Просрочили сме всякакви срокове. Какво ни гарантира, че при следващ Министерски съвет, независимо кой е той, ще спазват този план и няма да го оставят въобще някъде да събира прах? Той няма силата на закон. Когато от закон ти е вменено определено нещо, ти нямаш как да избягаш. Аз нямам нищо против да включим „изготвен от СЕМ, КРС, ДАИТС”, но трябва някой да го направи и трябва да е задължение в закона за Министерския съвет. Това е била единствената ми логика, като съм се консултирала и с медийни експерти по въпроса. Ако Комисията реши да не го включи и счита, че всеки Министерски съвет може да го изпълни на добра воля, нямам нищо против.
ГРИША КАМБУРОВ: Само едно допълнение към госпожа Драганова. Планът, приет от Министерския съвет, е нормативен акт. По силата на закона той също трябва да се спазва, подлежи на изменения, подлежи на допълнения. Така разписаната форма е твърде бланкетна – само пише, че Министерският съвет приема ежегодно план за национална информационна кампания, но дали ще го приеме в края на годината про форма, за да изпълни нормата, или няма да го приеме, това е същото дали ще изпълни плана или дали закъснява с плана. Така че аз не знам дали в закона трябва да се записват такива норми, които са неработещи от самото начало. Изказвам лично мнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е едното. Другото е, че Съветът за електронни медии е независим орган и не можем да му вменяваме в задължение да поднася нещо на Министерския съвет. Не знам, казвайте!
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагам да не спорим, а да гласуваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Но аз съм убеден, че като тръгне процесът и като се види, че продажбата на адаптери върви слабо, ще се вземат мерки. Освен това, когато има пари за усвояване, не се съмняваме, че ще бъдат усвоени.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: За примера, който госпожа Драганова даде. Принципно винаги се отделят средства за рекламиране на цифровизация, но примера, който Вие дадохте с неизразходвания бюджет от тази година, е крещящо доказателство, че държавата не може да управлява този процес. Нито която и да било институция. Това е пазар, който може да се управлява само от играчите на този пазар. Просто в момента седим и говорим за нещата теоретично, а практиката и живият живот се случват по коренно различен начин.
Съжалявам, че този път не взех таблицата с разпределението на мултиплексите по държави, за да видите кой реално създава тези мултиплекси. В Италия това са два мултиплекса, дадени на „Медия сет”и на „Рай”; във Великобритания това са мултиплекси, дадени на Би Би Си и Ай Ти Ви, които са аналогът на Би Ти Ви и Нова телевизия; в Испания – по същия начин: „Телечинкуе” заедно с обществения оператор са тези, които управляват по цял мултиплекс. Не случайно сме ви направили това предложение, понеже топлата вода не я измисляме ние, тя е измислена в Европа. Вие седите в момента и натъкмявате процеса, но той няма да се случи така както смятате теоретично, че би трябвало, да се е било получило. В държава с такава кабелна пенетрация и с толкова развит сателитен пазар няма да се случат така нещата. Населението изобщо не се интересува от цифрово ефирно разпространение. Ние сме правили тези проучвания. И за да бъде населението заинтригувано, ще трябват огромни усилия и ресурси.
Благодаря ви.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Извинете, искам да кажа нещо. Слушам много внимателно дискусията, уважаеми господа депутати, и оставам с чувството, че има някакво дълбоко разминаване. Вие мислите ли, че тази цифровизация ще се случи без големите оператори? Защото ние имаме лицензии, как ни взимате лицензиите? Ако не се получи някакво разбирателство между нас и компромис от всички страни? Вие как си представяте – изключвате Нова телевизия и Би Ти Ви, взимате им честотите, как става?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нали по маскери се качват големите оператори и общественият интерес е защитен по този начин? Ние казваме на този оператор, който прави мултиплекса, че по правилото маскери трябва да качи еди-кои си телевизионни оператори задължително.
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Но нали ние трябва да се съгласим преди това да оставим нашите честоти? Ние имаме лицензии за тези честоти.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Но към 2012 в цяла Европа, поне такава е логиката, спира аналоговото излъчване?
СИЛВА ЗУРЛЕВА: Точно така. Но това не е адекватна компенсация за всичко това, което ние сме направили. Разбирате ли? Преди малко Вие говорехте за равнопоставеност. Аз не намирам никаква равнопоставеност във Вашето предложение. Защото имаме два големи национални оператора, които са вложили изключително много средства и всичко, което през годините е било необходимо да се направи в развитието на мрежата включително.
Аз ви давам пример с Нова телевизия, защото най-добре познавам там нещата. Ние наследихме така наречената руска честота, ако си спомняте, след безкрайни битки за този национален лиценз. Имаме доказани 7 млн. евро, вложени в мрежа и в предаватели! Как точно искате да стане тази цифровизация без нашето участие?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нали ще дойде човек, който ще си даде парите, госпожо Зурлева, за да изгради тази цифрова технологична мрежа? Той ще вложи и ще направи тази цифрова мрежа, а вие си плащате такса, че се качвате.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това са важни диалози, но предлагам да се концентрираме върху текста, който разглеждаме, защото сме на второ четене.
ГРИША КАМБУРОВ: Искам само да допълня, че качването по правилото на маскери не отнема лицензиите на националните аналогови оператори. Те имат лицензия до 2015 година. Тоест никой не може да им вземе лицензиите преди края на този срок, освен ако те доброволно не се съгласят.
Претупването и гласуването не е нормата за поемане на политическата и морална отговорност!
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Говорихме си за предложението на колежката Весела Драганова. Смятам, че от това да се прави национална информационна кампания за предстоящата цифровизацията в България не е заинтересована само българската държава, а абсолютно всички оператори, които са на българския пазар. Смятам, че държавата трябва да направи такава информационна кампания. Защото примерът с Италия е как на социално слабите бяха купени сет топ боксове и бяха раздадени от държавата. Давам само пример. Кабелните оператори или сателитните оператори подаряват сет топ боксове и искат само такса от абонатите си. Има най-различни варианти, но всички сме заинтересовани.
Аз не знам дали трябва да бъде изписано в този закон нарочно, че трябва да има информационна кампания. Тя просто е наложителна и ще я правим всички заедно – и държавата, и операторите, и Националната телевизия. Не съм много съгласен, че българските граждани не са заинтересовани да гледат цифрова телевизия, защото в много региони на България кабелните оператори не предоставят толкова качествени програми, а и не само програми, самото качество на излъчване на програмите, които предоставят, е лошо. Примерно в Русенския регион можете да се разходите във всички населени места, за да видите колко качествени предавания има. Така че не съм много съгласен.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, тъй като виждам мненията и всички вие изказали се тук считате, че това би могло да се направи самостоятелно от Министерския съвет, считате, че той ще има достатъчните компетенции, както и Съветът за електронни медии, и Комисията за регулиране на съобщенията, и т.н., оттеглям предложението си, щом смятате, че не е уместно да бъде в този закон. Въпреки че единственото ми желание, което ме е водило, е да вменим задължение на орган, който да изпълнява това и да се случва задължително.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова оттегля предложението си.
Следващото предложение оттегля моя милост. Във встъплението си аз вече говорих за създаването на нов § 1а – става дума за това дали да има 50% европейска продукция. Операторите смятат, че все още не е дошъл моментът, в който това изискване ще може да се спазва. А и новата европейска директива съдържа подобно условие.
Така че оттеглям предложението си.
Съветът за електронни медии също предлага да отпадне това предложение, което оттеглих преди малко.
Това, което предлага Съветът за електронни медии, на мен ми се струва, че не трябва да го включваме в закона, а те могат да си го уредят с един вътрешен правилник. Става дума за вътрешните правила, за основните месечни възнаграждения – това е т. 2 от вашето предложение. Тези неща Съветът за електронни медии може да си ги уреди. Както госпожа Драганова беше така добра да облекчи закона от излишни текстове, така и тук може би трябва да предоставим възможността на СЕМ, никой не им пречи, да си уредят този въпрос.
Няма да гласуваме предложението, защото не сме го прочели устно и Комисията не го е възприела.
Стигаме до § 2 на вносителя, по който няма предложения – терминът „далекосъобщения” се заменя с „електронни съобщения” според новия закон.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 7, без против и въздържали се.
Стигаме до предложението на господин Минчо Спасов, който настоява да се създаде нов § 2а, като в чл. 26, т. 3, накрая се добавя „и бившите разузнавателни служби на Българската народна армия”.
С две думи, знаете, че след решението на Комисията по досиетата, оглавявана от Евтим Костадинов, акад. Людмил Стайков като човек, за когото има данни, че е сътрудничил на бившата Държавна сигурност, се наложи да напусне състава на Съвета за електронни медии с решение на Съвета за електронни медии. Но господин Минчо Спасов предлага този лустрационен текст, така да го наречем, да включи онези, които са работили към Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана.
Имате думата. Но все пак трябва да ви кажа, че такива лустрационни текстове има само в два закона. Аз не смятам, че това, че този член на СЕМ е бил кадрови разузнавач в системата на Министерството на народната отбрана се е отразило по какъвто и да е начин на неговите гласувания в органа. Който се интересува, може да провери дали е имало някакво изкривяване вследствие на това, че той е бил разузнавач от Министерството на народната отбрана.
Така че аз не го приемам, но имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги! Това, което с господин Спасов съм коментирала по повод неговото предложение, е, че по-скоро направеното предложение привежда в съответствие със Закона за достъп и разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, тъй като Законът за радиото и телевизията е приет доста по-рано. Целта е точно това – да се приведе към този закон и да се уеднакви. Това е неговото предложение. Аз считам предложението за резонно. И след като имаме възможност да го направим в този момент, предлагам на Комисията да го гласуваме и да го приемем, тъй като мисля, че експертното становище на колегите от комисията и на самия господин Спасов, който е председател на комисията, имат по-сериозното виждане за проблема и за материята, отколкото ние като комисия в момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате думата. Предполагам, че това е въпрос, по който всеки има мнение и може би не трябва да го дискутираме.
Доцент Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз не съм съгласна с това предложение. Мисля, че лустрацията отдавна отпадна като елемент на разкриване на досиетата. Още повече, кадрови разузнавач! Сега нямаме ли кадрови разузнавачи? Мисля, че имаме. Не ги знаем и не трябва да ги знаем, но има такива големи разузнавателни служби, служби за борба с тероризма, в тях работят хора. Ние не сме живели в някаква държава, всичките завързани с белезници, и хайде сега, тези хора са лоши! Там има хора с много големи познания, които даже в цивилния живот не се научават.
Не съм съгласна с този текст и няма да гласувам за него.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тук пише, че не обхваща лицата от бившите разузнавателни служби на Българската народна армия.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Как да не обхваща? Нали накрая се добавя „и бившите разузнавателни служби на Българската народна армия”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов.
Който е съгласен с предложението на Минчо Спасов, моля да гласува.
За – 4, против – 3.
Ще бъде предложено в пленарната зала.
Тук може да се спори, че не е в обхвата на това, което сме приели на първо четене и предполагам, че в залата ще има дискусия по тази тема.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Това само за Съвета за електронни медии ли ще важи? Питам ще важи ли за управителните органи на Българската национална телевизия и Българското национално радио?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, ще важи.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: За никого не трябва да важи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Само за СЕМ.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Важи за всички, които са в обхвата на този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преминаваме към § 3 по вносител, по който няма направени предложения.
Който е съгласен с § 3 така както го предлага вносителят, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
По § 4 имаме едно предложение от господин Малинов, което можем да приемем, поне аз пледирам за това.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Параграф 4 се заличава.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вярвам, че и госпожа Пешева ще изрази мнението на СЕМ. По § 4 първоначално вносителят увеличаваше правомощията на председателя на Съвета за електронни медии, но в хода на диалога се разбрахме с вносителите, че Съветът за електронни медии е колегиален орган и няма защо да се фаворизира в такава степен фигурата на председателя. Междувременно господин Малинов прави устно предложение за отпадането на § 4.
Госпожо Пешева, имате думата.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само бих добавила, че това е категорична позиция на Съвета за електронни медии, взета с мнозинство. Съветът е колегиален и колективен орган и не е редно да се увеличават правомощията на председателя на СЕМ чрез закон. Той има доста големи правомощия и това би суспендирало донякъде колегиалния и колективния принцип за работа и дейност на Съвета за електронни медии.
Това е нашата позиция и тя е изразен в становището на Съвета за електронни медии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който приема направеното устно предложение на господин Малинов да влезе като предложение на Комисията, а именно да отпадне § 4, моля да гласува.
За – 7, без против и въздържали се.
Предложението на господин Малинов за отпадане на § 4 се приема.
По § 5 аз съм направил едно предложение, което оттеглям.
Господин Малинов ще направи устно едно предложение, което влиза в противоречие с онова, което гласувахме.
Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: За да си спестим взаимното дразнене, навсякъде където има такива предложения, предлагам да не ги разглеждаме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предложенията, които са извън тази философия, ще ги разглеждаме и гласуваме.
Правя устно предложение т. 4 на § 5 да се промени по следния начин. Става дума за правомощия на Съвета за електронни медии. Освен тези, които вносителят предлага, предлагам да се допълнят с нови три точки.
Предлагам следния текст:
„4. Създават се нови точки 19, 20 и 21 със следното съдържание:
19. издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, което е получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват;
20. определя вид и профил на лицензираните по т. 19 български телевизионни програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в случаите и по реда, предвидени в този закон;
21. съгласува вида и профила на телевизионните програми, които ще се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по реда на този закон.”
Това е режимът на диалог на предприятието, което ще спечели конкурса за мултиплекс и Съвета за електронни медии, при което Съветът за електронни медии ще е издал програмни лицензии на онези телевизии, които искат да минат на цифрова платформа и в режим на диалог предприятието, собственик на мултиплекса, и Съветът за електронни медии ще определят вида и профила на програмите, които ще се разпространяват, а пък след това предприятието, собственик на мултиплекса, ще избере от регистъра с лицензирани програми на СЕМ кои точно да бъдат телевизиите, които да се качат. За това става дума.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не е ли по-добре т. 20 и 21, които сте предложили, да се обединят в една? Защото той първо трябва да съгласува вида и след този съгласувателен режим да определи вида. Не се ли получава противоречие? Точка 20 определя вида и профила на програмите, а пък в 21 т. пише, че съгласува вида и профила. Мисля, че тези точки се бият помежду си. Може би трябва да се каже с кого е съгласувателният режим. Да не изпаднем в противоборство на нещата – веднъж определя вид и профил. Поне да сменим точките – първо да стане съгласува профила, а след правилата по т. 21 определя вида и профила на българските програми.
Не разбрах самият мултиплексен оператор ли ще предложи на СЕМ какви да са програмите или СЕМ ще предложи на мултиплексния оператор какви да бъдат програмите. Това е важно да се знае, защото по този начин излиза, че Съветът за електронни медии определя какъв да е видът на програмите, а след това ги предлага да се съгласуват с мултиплекс оператора.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имаме български програми, които на принципа маскери се качват на мултиплекса. Имаме още места за български програми, които са в т. 20. Българските програми са до две на мултиплекс. И имаме други програми, които са в т. 21. Така че предпирятието, което спечелва конкурса за мултиплекса, предлага на Съвета за електронни медии вид и профил на програмите, които да качи на всеки от мултиплексите. Съветът за електронни медии преди това е дал лицензии и е направил регистър на лицензираните програми на онези телевизии, които имат желание да се качат на цифрово излъчване. Собственикът на мултиплекса предлага вид и профил на програмите, които да се качат, влизат в диалог със СЕМ. Съветът за електронни медии преценява дали това, което предлага собственикът, е добро и защитава обществения интерес или не. Ако не е добро, Съветът за електронни медии го връща. Собственикът на мултиплекса дава ново предложение. И така, докато се получи една максимално възможна защита на обществения интерес.
Когато СЕМ каже „да”, тогава собственикът на мултиплекса подбира от регистъра на телевизии с лиценз, издаден от СЕМ, конкретните имена на програмите, които ще се качат.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не, аз имам друг въпрос. Това, което се разбира от точки 20 и 21, Вие казвате, че примерно на мултиплекса Хикс Съветът за електронни медии определя, че там ще има тези програми, които мултиплексният оператор може да си избере. Ако той е един за двата мултиплекса, значи четири програми ще може той да си избере какви да са, но те му казват: ти ще качиш една детска, една спортна, една новинарска, една обща програма. Обаче той не иска да са тези програмите, той иска да има примерно две музикални и две общи програми. Те веднъж са определили, че той ще има тези програми, след това обаче той не е съгласен и тръгва да го съгласува.
Затова тези точки според мен си противоречат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не си противоречат. Инициативата е на собственика на мултиплекса.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не е така, в т. 20 пише, че определя вида и профила на лицензираните български телевизионни програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Пешева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожа Драганова и господа депутати! Изказвам позицията на СЕМ, която е изразен в обстойното становище, което ви представихме. Ние приемаме този текст. Смятаме, че той отговаря на обществения интерес и че Съветът за електронни медии ще лицензира двете задължителни български програми. За тези две задължителни български програми (ако не съм права, господин Атанасов, поправете ме, тъй като Вие сте вносител на това предложение) ние ще определяме вида и профила на двете задължителни български програми.
По отношение на другите две програми операторът на мултиплекс има право да избере и да предложи на СЕМ по вид и профил, но той е задължен да ги съгласува със Съвета за електронни медии, който също ще се грижи за обществения интерес.
Така че, по моето скромно мнение текстът е прецизен и отговаря на първоначалната философия, заложена в този законопроект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Яна Иванова има думата.
ЯНА ИВАНОВА: Извинявам се, но може би чисто технологично би трябвало в текста да се добави, ако наистина това е смисълът, в който госпожа Пешева изтълкува, че това са двете задължителни съгласно Закона за електронните съобщения програми. Защото мултиплексният оператор може да качи още две български програми и така написан текстът, означава, че Съветът за електронни медии ще определя съдбата на всички български програми, качвани от един мултиплекс.
Ако пък смисълът е този, който господин Атанасов е имал предвид, се получава една неравнопоставеност между българските и чуждите програми, която е абсолютно ненужна. Тоест, ако той си избере чужди програми, Съветът за електронни медии не му казва какво да качва, а ако избере български, Съветът за електронни медии му казва. Просто текстът трябва да се прецизира чисто технологично и да се има предвид, че двете програми са съгласно Закона за електронните съобщения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Очевидно режимът на диалог с вносителя ще продължи. Предлагам да отложим този текст за утре.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, защото ако е така, точка 20 трябва да се допълни, че това са програмите, на които служебно им се дава лиценз и са тези, които надхвърлят 50% от територията на държавата, и т.н. Трябва да се уточни т. 20, а другата да е за свободните програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предложение на народния представител Четин Казак.
Спомняте си, че с последната поправка, внесена в Конституцията, се въведе едно задължение на институциите, които са избрани от Народното събрание или в чието съставяне Народното събрание участва с квота, ежегодно да се отчитат пред Народното събрание. Поради тази поправка идва примерно главният прокурор, внася доклад и т.н. Когато приемахме на първо четене законопроекта, имаше изказвания това конституционно изискване да се разшири и върху Съвета за електронни медии.
От една страна, не може да не се спазва Конституцията и да се вмени такова задължение на Съвета за електронни медии да внася доклад ежегодно. От друга страна обаче, все пак става дума за медии и аз съм много притеснен дали да не остане само текстът, който госпожа Драганова е предложила.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Моето предложение е за създаване на нов § 5а:
„§ 5а. Съветът за електронни медии ежегодно не по-късно от 31 март представя пред Народното събрание отчет за дейността си за предходната година и го публикува.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: На мен ми се струва, че това е по-добре - Съветът за електронни медии да представя отчет. Но парламентът да му го одобрява, ми се струва, че не е редно.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Все пак нека не забравяме, че днес дойде главният прокурор и внесе отчет. Не мисля, че Съветът за електронни медии е по-независим орган и мисля, че е добре да внася отчет, защото така обществото чува точно какво се случва в СЕМ. Така ще направим процеса по-демократичен. Затова съм направила предложение, още повече, че поех ангажимент от трибуната да направя това предложение и го правя в момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз приемам СЕМ да внася доклад всяка година, но ми се вижда малко рисковано да въведем изискване парламентът да одобрява този доклад.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Той може да го одобри за информация или да го приеме за информация, но не и да го одобрява.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Съветът за електронни медии не възразява срещу Вашето предложение, госпожо Драганова. Изхождаме и от поправката в Конституцията, така че - каквато е волята на законодателя. Не сме дали конкретни предложения по този текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По предложението на господин Четин Казак Съветът за електронни медии да изготвя ежегодно доклад за своята дейност и да го внася в Народното събрание за обсъждане и приемане, има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Както и госпожа Пешева вече подчерта,това предложение на колегите ми кореспондира с последните изменения и във върховния закон на страната – Конституцията. Мисля, че даже Съветът за електронни медии има нужда чрез представяне на годишни отчети, малко или много, да излезе от мита за абсолютно безотчетен орган. Аз не казвам безконтролен, казвам, безотчетен. Няма нужда да подхранваме този мит. Това че ще се проведе една дискусия във връзка с годишен доклад, мисля че е в полза на регулатора, не е акт, насочен срещу независимостта. Още повече, че Четиридесетото Народно събрание вече натрупа опит по изслушване на годишни доклади на независими органи, включително и годишните доклади, да речем, на омбудсмана. Тези разисквания не завършват непременно с акт на Народното събрание.
Така че, ако приемете по принцип предложението на колегата Четин Казак, бихте могли да го предложите на вниманието на пленарното заседание в редактиран вариант в духа, че представя годишни доклади, без да влизаме в детайлите на това дали парламентът приема или отхвърля. Защото биха възникнали много проблеми – ако отхвърли, какво ще следва от това?
Предлагам все пак да приемем по принцип предложението на колегата Казак.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз също предлагам да приемем по принцип предложението, още повече че има сходно предложение на госпожа Весела Драганова, като направим една добра редакция на текста.
Предлагам да приемем и двете предложения по принцип.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Преди няколко седмици това се обсъди и в Председателския съвет. Ние трябва да изпълним със съдържание Петата поправка на Конституцията в частта за отчетността на тези органи. Но обсъждането не е задължително да завърши с акт. Не бива обаче да създадем и обратното впечатление, че те просто го представят и не подлежи на обсъждане. Може би да ви възложим да помислите за една по-прецизна формулировка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Приемате ли текстът да звучи така: „Съветът за електронни медии ежегодно не по-късно от 31 март представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си за предходната година и го публикува”?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз приемам този текст. Да напишем: приема по принцип предложенията на Четин Казак и Весела Драганова и предлага съответната редакция.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Още веднъж бих казала, че Съветът за електронни медии няма нужда да бъде убеждаван, че трябва да представи отчет пред парламента. Лично аз нямам никакви притеснения. Бих напомнила само на уважаемите господа депутати, че по тяхна инициатива СЕМ в 2002 г. изработи съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията проект за стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно аналогово радиоразпръскване, която пролежа няколко години в парламента и беше приета чак при следващото парламентарно мнозинство. Много се опасявам да не се получава така и с отчетите на СЕМ. Ние ще ги представяме в срок, но ще ви моля в срок да ги обсъждате и да ги приемате, така би било коректно. Най-малкото, когато ние представим в срок този отчет, той в срок да бъде обсъждан и приеман от парламента.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма как да се постави срок на Народното събрание, но аз като вносител на една от частта, приемам редакционната бележка в ал. 1 да стане: „Съветът за електронни медии ежегодно не по-късно от 31 март представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си за предходната година и го публикува”.
А втората алинея е преписана първата алинея от сега действащия закон.
Предлагам по принцип да се приемат и предложението на господин Казак, и моето предложение. Това да е редакцията на Комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам следния текст:
Комисията подкрепя по принцип предложението на господин Казак и госпожа Драганова и включва в доклада текста, прочетен току-що от госпожа Драганова.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам процедура, господин председател. Процедурата ми е да преустановим за днес обсъждането на закона, тъй като мисля, че два часа са достатъчни в един работен порядък, за да можем да бъдем плодотворни, и да продължим, когато Вие обявите. Но имайте предвид, че утре има заседания на доста комисии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да чуем и други мнения и след това ще подложа на гласуване процедурното предложение.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Бих искала да информирам уважаемите господа депутати и всички колеги журналисти, че вчера на петчленен състав Върховният административен съд отсъди, че взетите решения на Съвета за електронни медии относно преустановяването на решенията относно телевизионните конкурси са правомерни. Така че този остър конфликт в историята на медийната регулация приключи в полза на взетите решения на Съвета за електронни медии.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз предлагам, тъй като има един пакет от поправки, който засяга СЕМ, да минем поне следващите две, които са свързани с увеличаване прозрачността на СЕМ и издигането на авторитета на този регулаторен орган. Нещата са логически свързани, нека направим усилие, тъй като утре има доста комисии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има още едно предложение на господин Четин Казак – създава се нов § 5а със следното съдържание:
„§ 5а. Досегашният текст на чл. 33 става ал. 1 на този член и в нея сегашната т. 2 се изменя така:
„2. спазване на задълженията по чл. 17, ал. 2.”
Искам да ви кажа какъв е досегашният чл. 33. Член 33 се произнася за надзора, който осъществява Съветът за електронни медии върху радио- и телевизионната дейност. Господин Четин Казак предлага ал. 1 да остане, сегашната т. 2, която засяга спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 чл. 7. Член 6 е, че обществените радио- и телевизионни оператори предоставят информация и т.н.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Той казва, че трябва да се спазват задълженията по чл. 17, ал. 2.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Член 17 формулира отговорността на радио- и телевизионните оператори за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение. Те имат отговорност, която според ал. 2 е: „Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 (това са принципите на радио- и телевизионната дейност) и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост и насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”.
Господин Казак иска да каже, че на три месеца трябва да се прави отчет в СЕМ.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господа депутати, Съветът за електронни медии предлага да се запази сега действащият текст, но той да придобие следната редакция:
„2. спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3, чл. 7 и по чл. 17, ал. 2;”
Член 6 се отнася до обществените оператори, чл. 7 се отнася до Българското национално радио и до Българската национална телевизия. Считаме, че така по-добре ще се гарантира общественият интерес, ако освен чл. 17 се прибавят и членове 6 и 7 от сега действащия медиен закон.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако позволите, ще подкрепя това предложение, това само ще подобри предложения от колегите текст. Както виждате, не се създават нови задължения на операторите, за спазването на които Съветът за електронни медии ще следи, а се въвежда едно изискване за периодичност на контрола. Мисля, че има логика, особено като имаме предвид, че политическият процес навлезе в една среда, в която езикът на омразата сякаш се превръща в норма на политическо говорене. Смятам, че има логика в това и би действало оздравяващо.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагам да приемем предложението по принцип и да допълним с тези членове, които госпожа Пешева каза – чл. 6, 7 и 17. И да го приемем като предложение на Комисията – приема по принцип т. 2 от направеното предложение на господин Четин Казак, като приемем и т. 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да уточним: т. 2 – спазване на задълженията по членове 6, 7 и 17, ал. 2.
РАЙНА НИКОЛОВА: Аз искам само да обърна внимание, че в чл. 33, където е указан начинът, по който ние извършваме мониторинга, текстът съществува като задължение. Доколкото разбирам, единственото, което вие искате, е да се добави чл. 17, ал. 2. Сегашният текст гласи: „Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно...” И т. 2 гласи: „спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Ние правим отчет на дейността на радио- и телевизионния мониторинг. Сега започваме едномесечен мониторинг на програма „Неделя 150” по спазване принципите, заложени в чл. 7, т. 6, за разнообразни идеи и плурализъм на гледни точки в програмите на БНТ и БНР. Ние постоянно с това се занимаваме.
Бих искала ясно да се дефинира пред кого на три месеца ще отчитаме резултатите на мониторинга. Ако е пред обществото, това не е никакъв проблем, ще го отчитаме. Такава е политиката на Съвета за електронни медии – политиката на Съвета за електронни медии е за активен професионален диалог и за корегулация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате думата, колеги.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Можем да гласуваме сега и да го отхвърлим, защото това наистина повтаря неща, които Съветът за електронни медии прави. А според мен предисторията на този текст е общо взето острият конфликт в Народното събрание по повод кандидатури и тогава панически бяха поети някакви ангажименти с оглед увеличаване прозрачността в работата на СЕМ, някои от които пък бяха некоректни спрямо СЕМ. Има неща в моите предложения, които според мен спомагат, има неща, които са излишни. Те не са новост, просто трябва да бъдат отминати, защото Съветът за електронни медии изпълнява тези свои задължения.
Хубаво би било господин Казак да е тук, но според мен това е мотивацията. Говоря от негово име, разбира се, но се опитвам да бъда коректен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е в § 5а дали да включим чл. 17, ал. 2. Иначе те го правят и по-често от това, което предлага г-н Казак.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз исках само да допълня за т. 3. Може би по-добрата редакция е: „Най-малко веднъж на три месеца СЕМ на свое заседание отчита и публикува резултатите”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Къде публикува?
ГРИША КАМБУРОВ: На своя сайт.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Публикува е достатъчно. Нека не уточняваме къде.
РАЙНА НИКОЛОВА: Информационният бюлетин на СЕМ излиза всеки месец. Само тази година имаше закъснение, защото се промени неговата концепция. Но иначе той излиза всеки месец и идеята на новата му концепция е да постъпват и в него да се публикуват абсолютно всички актове, които са излезли от Съвета – актове за установени нарушения, наказателни постановления, включително писма, кореспонденция, свързана със защита на потребителите, съдебната практика и документи от европейската аудиовизия.
Така че информационният бюлетин публикува такава информация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам да видим този член утре в присъствието на господин Казак.
Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Предложението, което правя, е следното.
Създава се нов § 5а:
В чл. 34 се създават нови алинеи 3 и 4 със следния текст:
„(3) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация и липсва надделяващ обществен интерес.
(4) Съветът за електронни медии огласява публично всички решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Бих искала да кажа, че съгласно сега действащия медиен закон, ал. 4, Съветът за електронни медии огласява публично всички решения, включително и начина, по който прилага закона. Това е буквален текст от сега действащия закон.
Що се отнася до публичните заседания, винаги решаваме, когато обсъждаме важни проблеми, при голям обществен интерес, дали част от заседанието да бъде публична, а друга част от нашите заседания са закрити. Тъй като заседанията на СЕМ са твърде дълги, ние заседаваме между три и пет часа, мисля, че е много трудно за работата на Съвета да се приеме такъв текст в закона. Говоря само от свое име, аз лично не виждам особен резон.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Ще го кажа като човек, който имаше мнение за СЕМ, създадено от медийни публикации, в които се твърдеше, че част от решенията се взимат тайно, противно на процедурите. Сами разбирате, подобна злонамереност няма как да бъде контрирана, защото тя се тиражира и постоянно уронва престижа на СЕМ. Имайки предвид ролята на този регулаторен орган, особено в държава като България, мисля, че от решаващо значение е да бъдат разпръснати всякакви съмнения, макар и с такава мярка, която и на мен, признавам, ми изглежда малко прекалена. Но публичността на заседанията трябва да съществува. Аз съм убеден, че няма да се промени кой знае колко вашата работа и тази публичност няма да ви затруднява, имайки предвид, че присъствието е просто присъствие. Не вярвам, че ще става дума за активно участие, каквото имате вие в заседанията на Комисията, което всъщност ни облекчава.
Така че, ще се пресекат всякакви злонамерени публикации и ще се въведе едно по-голямо спокойствие според мен, когато има публичност, имайки предвид решенията, които предстои да се взимат следващите години.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господин Малинов, аз се отнасям с голямо уважение към Вас, ние с Вас се познаваме много отдавна. Бих искала да кажа, че Вие сте добър експерт и политолог и знаете, че понятието публичност е много широко. Публичността на решенията на СЕМ означава след всяко заседание да се дават пресконференции или да се публикуват прессъобщения, веднага да се качват всички взети решения на сайта на СЕМ. Технологията на работата на Съвета, малката зала, с която разполага Съветът, провеждането на публични заседания като законово задължение на Съвета ще блокира работата на регулаторния орган. Бих ви уверила в това, че компликациите и злонамереността по отношение на дейността на регулатора по съдържанието ще стане още по-голяма и работата ще стане още по-трудна. Това не е в интерес на развитие на медийната среда, не е в интерес въобще на развитие на сектора и на самия регулатор по съдържанието. Иначе всички в тази зала знаят, че винаги съм предлагала открито гласуване и винаги съм била за голяма публичност и прозрачност в действията на СЕМ.
Говоря само и единствено от свое име.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, ако четем сега действащия закон, всъщност това са текстове, които се припокриват почти изцяло със сега действащия закон. Информационния бюлетин ние преди малко го приехме като приет текст от моето предложение и той остава като ал. 2 – че Съветът за електронни медии издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения, актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура и т.н. Току-що бе обявено, че това се прави всеки месец – правят се пресконференции, сайтът съществува, може да се отида в един компютър и да се види какво се публикува на сайта.
Така аз си мисля, че просто преповтаряме това и излишно утежняваме закона с повтарящи се текстове. Ако не е така, да ме поправят представители на Юридическия отдел към Народното събрание, но аз мисля, че тези два текста едно към едно препокриват вече съществуващи текстове.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, почитаема госпожо Драганова, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи членове на СЕМ! Да, ал. 4 препокрива сега действащия закон, обаче в ал. 3 се въвежда ново изречение, в което пише, че заседанията на Съвета за електронни медии са публични. Аз смятам, че това в тази институционална криза, в която се намира Съветът за електронни медии в момента, и публичното мнение за този орган, е полезно. Не смятам, че залата на Висшия съдебен съвет е по-голяма, а в закона изрично е записано, че заседанията са публични. Публичност не значи, че зрителите трябва да стоят в залата и да вземат интерактивно участие, на тях може да им бъде осигурена видеовръзка от залата и те да наблюдават на монитор.
РАЙНА НИКОЛОВА: Аз искам да споделя опита си като член на регулатора. На първото заседание на Съвета за електронни медии, на което присъствах като член, се бяха струпали много журналисти от повечето и по-големи медии, които щракаха през цялото време с фотоапарати, операторите се прескачаха с камерите един през друг, за да могат да заснемат това първо заседание на СЕМ. Искам да ви кажа от личен опит, че това беше най-неприятният ден от работата ми в Съвета за електронни медии. Първо, защото човек се притеснява пред толкова много камери, и второ, защото не може достатъчно добре да комуникира, свободно да комуникира.
Наистина Висшият съдебен съвет заседава с конферентна връзка, тоест журналистите не присъстват в залата, те са в отделна зала. Но Висшият съдебен съвет спечели един конкурс по една американска програма за подкрепа, за да може да си направи съответните процедури и да се снабди с такава техника и с такова оборудване. Не съм напълно сигурна, че в Закона за съдебната власт нещата са поставени по този конкретен начин. Лично аз смятам, че това наистина ще затрудни работата на Съвета за електронни медии. Не защото не съм за публичност и прозрачност, но ми се струва, че начинът, по който Съветът за електронни медии поднася информацията за своята дейност, наистина през последните няколко години леко се позатъмни по отношение на медиите, има дефицит на информация и това се дължи на обстоятелството, че Съветът за електронни медии имаше практика да предоставя дневния си ред за заседания. Искам да ви кажа, че това би бил един начин, чрез който медиите да получават предварителна информация за това за какво ще заседава Съветът, и ми се струва, че не би било пречка след тези заседания Съветът да дава пресконференции.
Категоричното ми лично мнение е, че по този начин ще се затрудни нашата дейност. Мисля, че е неуместно да присъстват журналисти по време на взимане на решенията. В края на краищата има Закон за достъп до обществена информация и който се интересува от решенията, които се взимат от нас, може да упражни правата си по линия на този закон.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз ви предлагам да гласуваме.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Не, искам да кажа нещо за протокола и ще си позволя да бъда рязък.
Не може точно орган като СЕМ да има по-ниска степен на публичност на своите заседания от Висшия съдебен съвет. И второ, никъде не е регламентирано каква форма на публичност на заседанията ще има и това не е направено случайно.
Разбирам неудобствата, разбирам проблема, всеки знае, че и поведението, и всичко е по-различно, когато знаете, че ви гледат. Но с оглед на функциите на СЕМ, образа му, бъдещето, това трябва да се направи сега. И ще го кажа точно като човек, който ще даде много силен аргумент и в пленарната зала – по-добре е това да стане с разбиране и участие от страна на членовете на Съвета за електронни медии, отколкото да бъде налагано от Народното събрание. Това ще бъде едно усещане за санкция, а не за естествено развитие на регулаторния орган в България, който преминава към една нова, по-висока степен на публичност.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мен ал. 4 в много голяма степен повтаря чл. 39, ал. 1 от действащия закон, която съгласно това, което приехме като предложение на госпожа Драганова, стана ал. 2.
Въпросът е за ал. 3 – за публичността. В действащия закон, в чл. 36, е записано, че при вземането на решенията си членовете на СЕМ се ръководят от принципите на публичност и прозрачност. При вземането на решения. Аз не съм много убеден, че пък трябва и при заседанията да има публичност. Нали е важно да огласиш това, което си взел като решение!
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Все пак бих искала уважаемите господа депутати да предоставят на СЕМ подходящи условия за провеждане на публични заседания в буквалния смисъл на думата. Бих обърнала внимание на уважаемите господа депутати, че част от въпросите, които разглежда СЕМ, се отнасят пряко до медийния бизнес и една част от тези въпроси имат и степен на конфиденциалност. Ние не винаги даваме цялата информация по Закона за достъп до обществена информация, която се иска от журналистите и се отправя към Съвета за електронни медии. Нашите юристи много често ни съветват да не даваме определена информация.
Така че нека да не се правят аналогии с Висшия съдебен съвет. Ако вие осигурите подходяща конферентна връзка, ако вие осигурите подходящи условия за работа, ако осигурите на СЕМ съответния бюджет, искайте буквално публични заседания. Иначе волята на законодателя е воля на законодателя. Ако приемете този текст, ще правим публични заседания и можете да бъдете убедени, че като председател на СЕМ ни най-малко не се страхувам от публични заседания. Ни най-малко! Ще ги водя с това хладнокръвие, с което 33 години чета лекции в авторитетни висши училища в България.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще подложа на гласуване предложението на господин Малинов за нов § 5а. Параграф 5б ще разгледаме утре.
Който е съгласен с направеното устно предложение в заседанието на Комисията от господин Малинов, моля да гласува.
За – 1, против – 0, въздържали се – 6.
При това положение няма да бъде включено в доклада.
Уважаеми дами и господа, нека да спрем дотук и да продължим утре от 14,30 ч.
Приятна вечер на всички!

(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов