Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.

---

На 11 декември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от господин Иво Атанасов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум и можем да започнем нашето заседание, продължавайки темата от вчерашното.
Както знаете, останаха няколко текста за прецизиране.
На стр. 4 има мое предложение – да се създадат нови точки 19, 20 и 21 в § 5. Госпожа Весела Драганова постави въпроса за кои програми се отнася. След консултации и виждайки целия контекст на проблема, ви казвам, че т. 20 се отнася предимно за втория етап на цифровизацията, когато ще имаме до две български програми задължително на всеки от мултиплексите. И за тези до две български програми собствениците на мултиплексите ще влизат във взаимодействие със Съвета за електронни медии, за да определят вида и профила на тези програми и тъкмо към тях е насочена т. 20.
Точка 21 засяга първия етап. Това е обяснено в § 30, който е на 23 стр. в нашия доклад. Но както си спомняте, тези текстове според решение на Председателския съвет преминават към Закона за електронните съобщения. Комисията на господин Мирчев гледа не този текст тук, а § 30. Всъщност в т. 20, където пише, че всичко това става в случаите и по реда, предвидени в този закон, трябва да направим поправката и да пишем „в случаите и по реда, определени в закон”, защото те са определени в Закона за електронните съобщения.
Това е уточнението, което правя.
Имате ви възражения? Който е съгласен с така предложената редакция на § 5, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
Благодаря ви. Приема се.
Господин Аблеким, Вие казахте, че ще се консултирате по предложението на г-н Четин Казак. Едното знаем, че го приехме, съвместихме го заедно с това, което предлага г-жа Драганова, редактирахме го и го гласувахме вчера.
Другото, което виждаме тук, е за създаване на нов § 5а. Става дума за това, че Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3, и чл. 7 от действащия закон. Колегата иска да добави и чл. 17, ал. 2, но е зачертал другите членове, които са в действащия закон. Така че чл. 17, ал. 2 трябва да се добави към т. 2 от чл. 33 на закона и да стане:
„Спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3, чл. 7 и чл. 17, ал. 2.”
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Приемаме го по принцип и предлагаме тази редакция.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колега Аблеким, а по другото предложение за чл. 33 на стр. 5 – че най-малко веднъж на три месеца Съветът за електронни медии на свое заседание да отчита резултатите от осъществения текущ надзор и да взема решенията, това Съветът за електронни медии го има като задължение. Становището беше да не го записваме изрично в закона, защото те го правят.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Ако наистина го има вписано и е вменено като ангажимент на Съвета за електронни медии и те го правят, ако е записано в нормативните документи на Съвета за електронни медии, няма защо да го упоменаваме в закона.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Пешева, нали всеки месец вие правите анализ на надзора, който осъществявате?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Да.
ЯНА ИВАНОВА: Нормативен текст в този смисъл няма. Те имат вътрешно разбирателство, че трябва да го правят. Вие преценете дали трябва да е нормативно уредено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Пешева, въпросът е дали да запишем предложението на колегата Казак, че най-малко веднъж на три месеца Съветът за електронни медии на свое заседание отчита резултатите от осъществения текущ надзор по ал. 1 и направените проверки на радио- и телевизионните оператори съгласно чл. 14, ал. 4, и взема съответните решения. Това е по надзора, който Съветът за електронни медии осъществява в предвидените от закона случаи.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз мисля, че всичко това СЕМ осъществява и не виждам особен смисъл да се записва в закон.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Все пак Съветът за електронни медии е независим орган, нека да не го включваме.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Нали ще се отчитаме в парламента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В такъв случай, който е съгласен това предложение да бъде записано в закона, моля да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 2.
За предложенията на господин Малинов ще изчакаме, докато дойде.
Предложението на госпожа Драганова го приехме в редакция.
По § 6 няма предложения.
Който е съгласен да подкрепим § 6 по вносител, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
По § 7 правя предложение текстът да получи следната редакция:
„(3) Държавата изпълнява задължението си по чл. 44, ал. 2, като Съветът за електронни медии издава лицензии на БНР и БНТ за разпространение на програмите им чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.”
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Доколкото разбрах, че в Закона за електронните съобщения е прието да е служебна лицензията, защото както е записано тук да издава лицензии, излиза, че това означава да лицензира отново БНТ и БНР. Мисля, че се получава такава двусмислица, господин Атанасов.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Без конкурсна процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, може би трябва да се добави „без конкурсна процедура”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Без конкурсна процедура ще се издават и лицензии на онези телевизии, които ще се качват на мултиплексите. Така че не е същото. Това е текстът, който съм съгласувал с вносителя. Ако господин Камбуров има предложение, заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз предлагам редакция: „Съветът за електронни медии издава без конкурс лицензии”.
РАЙНА НИКОЛОВА: Член 105, ал. 3 отпада, така ли? В чл. 105, ал. 3 е казано, че БНТ и БНТ се лицензират без конкурс, в раздела, посветен на лицензирането. Предполагам, че искате да създадете някаква допълнителна гаранция за обществените оператори и този текст да не е само декларативен, а да има някакво съдържание.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Те са в различни глави. Параграф 7 е в глава „Българска национална телевизия и Българско национално радио”. Там е показана грижата на държавата за развитието на двете обществени медии. Така че има логика да остане така както е записано, а по-надолу, в § 9, където става дума за чл. 105, в който според ал. 3 получават без конкурс лицензии, там вече това е в глава „Лицензиране” и в съвсем друг контекст.
Така че има логика да останат и двата текста.
ЯНА ИВАНОВА: Не е ли практично да уточним, че става дума за програми, които ще се разпространяват на този държавен мултиплекс, който е предвиден в законопроекта. Да се запише, че всъщност ще издаде служебно лицензии за тези програми, които ще се качат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: То ще бъде уредено със специален закон след това.
Колеги, който е съгласен с § 7а във варианта, който предлагам устно на заседанието на Комисията, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Тук има още едно предложение, което съм направил писмено. Предложението ми е насочено към това взаимоотношенията да се уреждат с договор – всяка година да има договор между Българската национална телевизия и Народното събрание, който да определя реда и условията, по които се предоставя програмно време на Народното събрание. Смятам, че можем да уважим това искане на нашата парламентарна група.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Искам само да обърна внимание, че по действащия текст, чл. 52, ал. 2, по решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания и че предоставянето на програмно време е безвъзмездно.
Това, което Вие предлагате, според мен леко навлиза в противоречие със сегашните алинеи 2 и 3. Редът конкретно за програмно време за пряко предаване на пленарни заседания е уреден – ако вие решите с решение на Народното събрание да ви го предоставят, те са длъжни да ви го предоставят и то е безвъзмездно.
Какво друго може да урежда този договор? Какво друго може да се излъчва?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Може да има и други неща. Може да има парламентарни студиа, в които да се коментират различни проблеми. Прякото излъчване е от залата на Народното събрание, а може да се споразумее Народното събрание с Националната телевизия и за други неща. Ако някога има парламентарен канал, който е твърде възможен с оглед на това, че ще има обществен мултиплекс, могат много неща да се направят и то по доста интересен начин, както в други страни.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Атанасов, въпросът е да не стесним правата на Народното събрание. Защото в един договор всъщност се стеснява обхватът и се упоменава точно какво се урежда, докато другото е записано доста по-широко. И всъщност ако чрезвичайно се наложи излъчване, което се гласува в залата, може би наистина да приемем предложението на Правната дирекция - извън случаите в посочените алинеи.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз мисля, че в договора може да бъде записано като императив, че по желание Народното събрание може винаги да се включи когато трябва и за колкото време трябва. Така че договорът как ще стесни възможностите на Народното събрание?
РАЙНА НИКОЛОВА: По отношение на този текст народните представители трябва да имат предвид, първо, програмната независимост на обществения оператор и на второ място, ако се включи такъв текст, свързан с договора, макар да е минал през преглед на Конституционния съд този текст през 1999 г. и ако се предвижда изобщо подписването на договор, аз не бих го нарекла договор, а споразумение. Просто в самия Закон за радиото и телевизията трябва да бъдат посочени основните параметри на този договор. Защото нали разбирате, че става дума за обществени организации и трябва да се посочи дали ще става дума за възмезден или за безвъзмезден характер на подобно излъчване.
Тоест трябва да се обмислят доста неща, ако се сложи нов текст, свързан с договор.
ЯНА ИВАНОВА: Аз искам да кажа, че законът предвижда да се дава време и на други институции, не само на Народното събрание. Така може би се получава някакъв дисбаланс и наистина по този начин само ограничавате собствените си права, а не ги уточнявате или разширявате. Тъй като и Президентът има право да получи време, и други институции, да пише изрично само за вас, че това става с договор, според мен е безсмислено и само ви ограничава. Определени институции имат право и вече от вас зависи на какъв принцип да е. Този текст просто ви ограничава.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: В § 7, чл. 45, е записано за радиото специално „чрез електронна съобщителна мрежа”. Моето мнение е, че трябва да бъде „чрез електронни съобщителни мрежи”. Защото като знам мерака на генералния директор на радиото да развива DRM, е възможно той да получи да работи и в мултиплекс, и отделно. Затова да запишем „електронни съобщителни мрежи”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин професор, тук е казано в общия смисъл като понятие „електронна съобщителна мрежа”, а не че ще бъде една мрежата. Нали не го разбираме, че ще бъде една?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, да, това е общото понятие.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам този текст за договора между парламента и телевизията да го отложим за следващото заседание. Позволете ми да се консултирам с ръководството, което иска това.
По § 8 няма предложения. Ясно е, че терминологията на Закона за електронните съобщения се синхронизира с нашия закон, но все пак трябва да го гласуваме.
Който е съгласен с текста на вносителя по § 8, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 9 има предложения, които ще бъдат направени от господин Малинов. Както вчера гласувахме концепцията на вносителя, тези предложения са от другата философия, така че той би могъл и да не ги направи. Но тук се натъквам на много интересни неща.
Според мен това, което предлага вносителят като промяна на чл. 105, ал. 3, т. 2, едва ли бихме могли да подкрепим, уважаеми дами и господа.
Става дума за предложението на вносителя в ал. 4 на чл. 105 да се отмени т. 9. Алинея 4 казва кои не могат да кандидатстват за издаване на лицензия. В т. 9 такава забрана има за далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара. Вносителят предлага това да се отмени. Според мен това не трябва да се отменя.
ЯНА ИВАНОВА: Далекосъобщителните оператори, които ще са предприятията, които всъщност държат мрежа, по принцип по-нагоре сте им забранили изобщо да притежават лицензии. Така че това дали един телекомуникацонен оператор има монополно положение, на него така или иначе вече му е забранено да има лицензия по чл. 105.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това ли е логиката?
ЯНА ИВАНОВА: Според мен това е логиката и аз мисля, че наистина е логично. Просто за да има консистентност на текстовете, това следва да падне.
По този член бих искала да подкрепя предложението на господин Малинов, който е предложил повече текстове на този член да отпаднат. Бих искала да обясня чисто практически защо това за нас в бизнеса е изключително важно. Защото част от текстовете в чл. 105, ал. 4, са създадени, когато е създаван законът и когато са били съвсем различни обстоятелствата, при които са създавани. Част от текстовете са фирмите да нямат охранителна дейност, да нямат рекламна дейност и т.н. Това на практика на нас тепърва ще ни пречи, защото в момента на пазара навлизат – поне аз съм представител на фирма, която е собственик на вече голям чуждестранен инвеститор. В сегашната практика съгласно тези разпоредби доскоро Съветът за електронни медии изискваше при лицензионни процедури до десето коляно, тоест до всеки последен акционер кандидатстващият да декларира, че никой от неговите роднини, собственици и несобственици не осъществяват рекламна дейност. Първо, това няма как да стане при корпорации, които са акционерни дружества, какъвто е нашият случай.
Освен това се получава и друга аномалия. Да речем, моето дружество притежава и други телевизии. Всяка телевизия на практика осъществява рекламна дейност. Ние хубаво декларираме, че не ни пише в дружествените договори, но де факто това не е така. Тоест този член спира чуждестранните инвеститори. И ние смятаме, че подобни рестриктивни текстове вече са напълно остарели и няма обществен интерес, който да подкрепя тяхната наличност, а те само пречат на нашето европейско развитие, което се опитваме да следваме.
Бих искала просто да подкрепя, а мисля, че и Съветът за електронни медии би ни подкрепил, че тези рестрикции са излишни.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тоест Вие казвате, че според Вас не е конфликт на интереси да имаш рекламна агенция и да имаш собствена телевизия и всъщност да затвориш цикъла.
ЯНА ИВАНОВА: Ако се пише рекламна агенция, е едно. Но както е формулиран текстът да има рекламна агенция и да осъществява рекламна дейност, плюс това, че Съветът го тълкува разширително – не само за преките собственици на телевизията, а за собствените на собственика и така до последния собственик. Тази норма тепърва ще спъва развитието на бизнеса ни. Ако държите да има подобно нещо – да не може телевизия да е собственик на рекламна агенция, просто може би да се преформулира по някакъв начин текстът и да е ясно, че примерно не може „Болкан нюз корпорешън” да има и рекламна агенция. Но да декларираме, че не осъществяваме рекламна дейност, при положение че всяка телевизия като бродкастер реално излъчва реклама и това е рекламна дейност, според мен не е обосновано с нищо. Мисля, че и колегите ще ме подкрепят.
РАЙНА НИКОЛОВА: Аз първо искам да кажа, че Съветът за електронни медии не тълкува разширително закона, защото той провежда конкурсни процедури най-вече и за радиооператори. И по отношение например на радиооператорите за последните две години и половина има около 30 дела, по които съдът категорично е потвърдил практиката на Съвета за електронни медии да изисква информация относно собствеността във връзка със собственици, съдружници и да проверява до окончателния вариант. Такъв е случаят например с „Фокус - Нунти”. Ние имахме оператори, които кандидатстваха, които обжалваха именно на това основание решенията на Съвета и Съветът абсолютно категорично спечели в съда тези дела.
Така че аз не мога да кажа, че ние разширително тълкуваме закона, ние прилагаме закона правилно, така както го постанови Върховният административен съд на две инстанции. Имаше и дела, свързани с Дулово и с Малко Търново по отношение на радиоконкурси. Така че мисля, че Съветът не може да бъде обвиняван, че неправилно прилага Закона за радиото и телевизията.
По отношение обстоятелството дали става дума наистина за рекламна дейност, в правомощията на депутатите е да отменят този текст. Но наистина има проблем, свързан с това доколко рекламното съдържание и търговското слово могат да окажат въздействие и влияние върху взимането на програмните решения. Тоест доколко едно лице, което малко или много е свързано с рекламната дейност, не може да оказва влияние върху съдържанието на медията. И това е една от формите на концентрациите в медиите.
Наистина по съществото си рекламната дейност се осъществява от всички медии. Личното ми мнение е – тук не говоря от името на Съвета за електронни медии – че ако депутатите преценят, че всички останали текстове трябва да отпаднат, по отношение на изпирането на „мръсните пари” на мен ми се струва, че също е редно този текст да остане, тъй като все пак има някаква гаранция и възможност медиите да не се явяват центрофуга за сивата икономика.
Ако законодателят смята, че трябва да се отменят тези текстове за рекламната дейност, трябва все пак да се посочат рекламните агенции, защото не забравяйте, че едно от условията за несъвместимост за членовете на Съвета за електронни медии е именно по време на техния мандат и след прекратяването на мандата определен период от време да не бъдат консултанти на рекламни агенции и на оператори. Тоест законодателят, залагайки подобни текстове, е имал идеята, че рекламата и търговското съдържание влияят върху програмното съдържание. Може би не е уместна формулировката „рекламна дейност”.
ГРИША КАМБУРОВ: Това лято, когато започна дискусията по този закон, аз си направих труда да направя едно законодателно проучване в законите за банковата дейност, застраховането, енергетиката, инвестициите и всички дейности, които имат някаква социална отговорност като медиите. Важното във всички описани случаи в законодателствата, които изследвахме, е, че само в Закона за радиото и телевизията изискванията за издаване на лицензия се свеждат само и единствено до ограничения, които касаят осъществяване на конкретната дейност, свързани с нея, и въвеждането им предполага разум и целесъобразност. Например кандидатите, които разполагат с дадена техническа база и притежават специални умения, да могат да кандидатстват или съответно да не кандидатстват за определена лицензия.
За разлика от описания по-горе модел в Закона за радиото и телевизията са въведени два вида ограничения: основни изисквания към кандидатстващите лица и допълнителни ограничения по чл. 105, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията, който в момента разглеждаме, които по никакъв начин не са свързани с естеството на радио- и телевизионната дейност. Например това са ограничения във връзка със застраховането, охранителната дейност и т.н. Още по-важно е да се отбележи, че част от тези текстове, които препращат от ЗРТ към специалните закони, са отменени. Това е например за охранителната и застрахователната дейност.
От друга страна, осъществяването на радио- и телевизионна дейност в условията на децентрализирана пазарна икономика не е дейност на държавата, но това не я освобождава от задълженията при регулиране на този вид отношения. Тази свобода не се абсолютизира и съответно може да бъде ограничена по законодателен ред с цел защита на потребителите, предотвратяване на злоупотреба с монополно положение и нелоялна конкуренция. Това е по чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Оттук може да се твърди, че с въвеждане на допълнителни изисквания към кандидатите за осигуряване на радио- и телевизионна дейност в Закона за радиото и телевизията държавата превишава своите контролни правомощия. Това можем да го разгледаме и в решенията на Конституционния съд, които са от 2008 и от 1996 г. Ще ви дам малко практическа информация. В момента повечето дружества собственици на медии у нас са големи корпорации, които са листвани на борсата. Във всеки един момент те не знаят кой ще купи тяхна акция. И тогава Съветът за електронни медии трябва да дойде да отнеме тази лицензия. А никой не знае на борсата кой купува тези акции. Така че създаваме едни мъртви текстове, които не работят, създават само пречки.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми представители на АБРО! Когато тези текстове бяха създадени през миналия мандат, са създавани точно на базата на това, че са се случвали такива прецеденти и че хора използваха точно този начин, за да превъртат едни пари някъде. Аз смятам, че още не е дошъл моментът да отменим тези текстове. Може би наистина, както е написано, рекламна дейност не е точният термин, но всъщност така или иначе това се случва. И даже и в момента се случва.
Моето предложение е базирано на това, че такива рекламни агенции се регистрират като еднолични търговци и избягват това, че едноличните търговци не влизат като юридически лица. И това не се е премахнало с времето, както Вие казвате. Аз Ви разбирам, че при купуването на една акция се получават такива неща, но това пък е задължението на самите оператори и на съответните собственици да следят и да изпълняват съответното законодателство. Знае се кой е купил тази акция.
ЯНА ИВАНОВА: Как ще се знае? Нашите акции не са поименни. На Би Ти Ви също не са поименни.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз смятам, че в България все още се спекулира с това и затова съм направила предложението по-надолу в текста – да се добави към т. 7 „и едноличните търговци”. Считам, че това продължава да е прикрита практика.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: А бихте ли дали пример за добра практика?
ЯНА ИВАНОВА: Не, просто в световната практика подобна разпоредба няма. Аз съм проверила от колегите чрез CMY дали някъде има ограничение кой може да е собственик на телевизия и там да пише, че не може да е собственик на телевизия, който има какъвто и да е друг бизнес. Не говоря дали ще е рекламен, застрахователен и т.н. Защото и „Болкан нюз” и ние сме листвани на нюйоркската борса. Ако кандидатстваме за нова лицензия, а предстои пререгистрация, от нас се изисква да подпишем декларация, че никой от нашите собственици не осъществява рекламна дейност.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз разбрах, че в тъканта на вашата дейност има рекламна дейност.
ЯНА ИВАНОВА: Освен че другите ни дружества осъществяват такава, нашите собственици са физически лица, без да им знаем имената. Те са си купили акции от борсата чрез борсов посредник и т.н. и се изисква де факто ние да декларираме, че нашите собственици, които са някои безименни акционери, не осъществяват някъде по света рекламна дейност. Това е юридически абсурд.
ГРИША КАМБУРОВ: Господин председател, съжалявам, че госпожа Драганова напусна залата, но с моите уважения към нея, това, което тя каза, са пълни глупости. За съжаление тези дружества не са листвани на Българската борса, за да следиш кой купува, къде купува и какво продава, те са листвани на световната борса. Аз чрез компютъра си чрез финансов посредник мога да си купя акции. Предприятието, на което са тези акции, не може да знае кой ги купува във всеки един момент. Де факто във всяка една минута от денонощието това са декларации с невярно съдържание, от които настъпват проблеми. Тоест тези текстове са отживели своето време, което е било през 1998 г.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Като вносител предлагам да гласуваме. Мисля, че е съвършено ясно за какво става дума. Няма смисъл всеки да излага нивото на своята корпоративна и икономическа култура.
Предлагам да гласуваме предложението за отмяната на т. 1-9 в ал. 4.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз бих ви предложил да отложим този параграф за следващия път, защото имам договореност с вносителите да подобрим малко текста на ограниченията. Наистина господин Камбуров и госпожа Иванова сте прави, че с една акция аз мога да блокирам нечий лиценз. Най-малкото тук трябва да се прецизира за притежаване на контрола върху дружеството или нещо, което да не позволява такива абсурди – някой на борсата си купува една акция и блокира дейността на една голяма компания.
Затова бих ви предложил да оставим този текст и да го гласуваме при една по-прецизна редакция.
Вижте какво предлага госпожа Драганова по § 9 – там, където са забраните в действащия закон кой не може да кандидатства за лицензия, в т. 7 към юридическите лица тя предлага да се добавят и едноличните търговци. Добре, аз съзнавам, че са изпуснати. Но обърнете внимание, че тук има забрана за юридически лица, които имат съдружници или акционери, които са съдружници или акционери в юридически лица. А никъде нямаме забрана, колкото и да е странно, за юридически лица, в чийто предмет на дейност е записана рекламна дейност, да кандидатстват за лицензии.
ГРИША КАМБУРОВ: Едноличните търговци изживяха своя бум в началото на 90-те години, когато се създаде Търговският закон. Сега, ако напишем еднолични търговци и чуждестранни еднолични търговци?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз ще предложа един по-добър и по-точен текст на следващото заседание. Вероятно в един момент голяма част от тези забрани ще паднат, но нека си признаем, че сега не сме готови да направим това. И моята молба е за следващия ремонт на закона или когато ще има нов закон, зависи какво ще се реши на базата на новата Евродиректива за аудиовизията, да има един диалог не в деня на заседанието, не в заседанието да ни казвате каква практика има тук или там, а да можем да направим това достатъчно навреме, да го превърнем в законодателни текстове и тук да дойдем при една голяма степен на съгласие относно това как ще изглеждат текстовете.
ЯНА ИВАНОВА: Това изменение в закона изисква пререгистрация по тези изисквания. Тоест ние всички ще попълним отново едни декларации с невярно съдържание, за да ни издадете лицензия.
ГРИША КАМБУРОВ: Господин Атанасов, докато тупаме топката отново в областта на следващия закон, Съветът за електронни медии провежда радиоконкурсите, провежда и конкурси за телевизионна цифрова дейност. Така че е несериозно да си измием ръцете и да оставим проблема за някой друг.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Камбуров, асоциацията, която ръководите, дава всякакви предложения, но не и по тази тема, която разискваме сега. Не е ли така?
ГРИША КАМБУРОВ: Ще дадете ли пример, че нещо не мога да Ви разбера?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам да Ви кажа, че по чл. 105 за времето на цялото ни прекрасно общуване не сте дали нито едно предложение досега.
ГРИША КАМБУРОВ: Има предложение – на господин Малинов.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов предлага да отпаднат всички ограничения.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: От точки 1 до 9. И за чл. 105, ал. 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не смятам, че сме готови за това.
Нека да отложим целия § 9, включително това, което предлага господин Малинов, и това, което предлага госпожа Драганова, и с този съмнителен текст на ал. 4, т. 9.
Сега да видим § 5б, който господин Малинов предлага.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Няма да изтъквам мотиви, тъй като те са пряко свързани с това, което произтече вчера като дебат за публичността на СЕМ. Но за протокола ще изчета предложението си:
„Създава се нов § 5б:
Чл. 35 се изменя както следва:
„Чл. 35. Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Решенията се вземат лично и присъствено, с явно гласуване.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Разликата е, че се предлага явно гласуване.
Дами и господа от СЕМ, кажете каква е вашата практика.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз категорично съм за това предложение. Винаги съм предлагала явно гласуване при избор на генерални директори, при всички важни решения, които Съветът за електронни медии е вземал. Не мога да ангажирам целия Съвета за електронни медии, ангажирам само личната си позиция: аз подкрепям това предложение.
БОЙЧО КУЛИНСКИ: При избор на генерален директор на Българската национална телевизия и Българското национално радио досега гласуването е било тайно. Казвам каква е практиката.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Да, такава е практиката на Съвета.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вие кажете кое е по-демократичното.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: За да бъда коректна и да бъда разбрана правилно от всички колеги журналисти и уважаемите господа депутати, мнозинството в Съвета още от 2001 г. при изборите на генерални директори на двете обществени медии наложи тайното гласуване. Но личната ми позиция е различна. Тоест винаги съм предлагала явно гласуване и никога не съм била подкрепяна от Съвета. Това е практиката в Съвета.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е кое е по-демократично. Това е важното. Защото Съветът за електронни медии сега е в един състав, утре ще бъде в друг състав. Според мен тайното гласуване е по-демократично. Затова трябва да се остави възможността на СЕМ да преценява кога да гласува явно и кога да гласува тайно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля, че е по-демократично това, което предлага госпожа Пешева. Явното гласуване е по-демократично. Всеки човек в една свободна демократична държава може да изрази своето мнение и становище, ако има такова. А ако се страхува или е поел някакви ангажименти, тогава вече тайното гласуване дава възможност на всеки един да прави каквото си иска. Така че аз мисля, че по-демократичното е явното гласуване, ако, разбира се, този, който гласува, има здрав гръб.
ГЕОРГИ СТОИМЕНОВ: Ако направим една аналогия с практиката на Народното събрание, персоналните решения тук се гласуват винаги тайно. И не случайно законодателят е решил така. Няма нужда да се обосновавам.
ТРИФОН МИТЕВ: Ако позволите, само една реплика. Все пак там са 240 души и 240 не могат да поемат различни ангажименти, които да се скрият с тайното гласуване.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз съм тесен специалист по теория на демокрацията. Никога не може да свърши спорът кое е по-демократично. Въпросът е от какъв принцип се ръководим, когато отиваме към една процедура, кой е водещият принцип. Някой път принципът е ефективността, друг път принципът е публичност, прозрачност и пр. Това е продължение на спора за увеличаване по наше скромно мнение на прозрачността и публичността на заседанията на СЕМ. Следователно тук не трябва да си задаваме въобще въпроса кое е по-демократично, имайки предвид, че става въпрос за Съвета за електронни медии и за публичността. Въпросът за това кое е по-демократично е ирелевантен в случая.
РАЙНА НИКОЛОВА: На мен ми се струва, че Съветът за електронни медии наистина по отношение на взимането си на решения трябва да има явно гласуване, защото така би се ограничила евентуална зависимост от страна на неговите членове.
Освен това винаги има спекулации по отношение на това кой как е гласувал, ние сме девет човека. Трябва да призная, че доц. Пешева наистина винаги е предлагала явен вот и единствено последния път се въздържа да съобщи своя вот при избора на генерален директор на Националното радио. При избора на генерален директор на Българската национална телевизия всички гласуваха за една кандидатура, така че беше излишно оповестяването на вота.
С оглед по-голямата независимост на членовете на Съвета за електронни медии и то гарантиране на тяхната независимост аз си мисля, че е редно вотът да бъде изобщо явен.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Според мен въпросът е много важен и аз нямам намерение да споря по предложенията. Аз съм за явно гласуване, защото тайно или явно, то винаги е явно. От моята фатална кандидатура за генерален директор аз съм присъствал на един разговор, където едно лице притискаше един член на СЕМ и той трябваше да вади от джоба си бюлетини, за да доказва как е гласувал. Такива срамни сцени не би трябвало да съществуват никъде, но те съществуват. Извинявам се, че съм толкова откровен, но този въпрос е важен. Аз съм за явно гласуване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мен, ако едно лице е зависимо, не да е явно гласуването, но сричка по сричка да се гласува, пак ще гласува според това в каква зависимост е влязъл.
Ще подложа предложението на гласуване, но бих направил една редакция. Първото изречение на това, което предлага господин Малинов, съвпада дума по дума с първото изречение на действащия закон. Но второто изречение в действащия закон е: „Гласуването е лично и присъствено.” Аз предлагам да стане: „Гласуването е явно, лично и присъствено” вместо „Решенията се вземат лично и присъствено, с явно гласуване”. По-добре звучи, а казва същото.
Който е съгласен с така редактираното предложение, направено устно от господин Малинов на заседанието на Комисията, моля да гласува.
За – 3, против – 0, въздържали се – 3.
ТРИФОН МИТЕВ: Предлагам прегласуване на текста не на това заседание, а на следващото. И заедно с това искам да кажа, че вече стигаме до едно ниво на участие в заседанието, което може да компрометира закона. В момента вървят и други комисии, където се разглеждат също много отговорни неща и колегите трябва да отидат там. Едновременното обсъждане винаги ще ни държи на този крехък кворум.
Така че предлагам прегласуване на този текст на следващото заседание, когато ще бъдем в по-голям състав. И да преценим доколко можем да продължим да работим днес или утре паралелно със заседанието на Народното събрание.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Митев, приемам да прегласуваме предложението на следващото заседание, но не приемам да закрием заседанието, защото 24 комисии работят в два дни и винаги ще се налага някои депутати да бъдат на две места едновременно. Но ние трябва да придвижим този закон колкото се може по-пълно.
ТРИФОН МИТЕВ: Съгласен съм по принцип с бележката, но за този конкретен случай трябва да бъдем повече хора.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нашата комисия не е от най-натоварените. Нали никой не може да си сложи ръката на сърцето и да каже, че работим колкото Здравната комисия или Бюджетната комисия. Веднъж в годината ще се наложи да поработим пък ние с приоритет спрямо участието си в другите комисии.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз предлагам да направим утре едно извънредно заседание, когато другите комисии не заседават.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние ще направим не едно, а няколко извънредни заседания. Просто няма как да се включим във времето.
Приемам, ако има много спорен текст, да го отлагаме за едно по-силно присъствие на членове на Комисията, но там, където няма особени спорове, защо да не гласуваме текстовете.
Отлагаме прегласуването за явното и тайно гласуване в СЕМ.
По § 10 няма предложения от народни представители.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
По § 10а имаме едно предложение от господин Малинов да се заличи чл. 108. Искам да ви кажа, че чл. 108 засяга кандидатите за лицензии за радио- и телевизионна дейност – дали да притежават акции и дялове в дружества, които имат монополно положение на пазара.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може ли да прочета текста, за да го знаят всички, господин председател?
Сега действащият член 108 гласи: „При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.”
ЯНА ИВАНОВА: Може ли да ви разкажа какво значи на юридически език това? В Закона за защита на конкуренцията такава забрана няма. Там никъде не пише, че ако имаш повече от 30% дялове в нещо, не можеш да имаш повече. Този текст просто е неработещ текст.
От друга страна, в Закона за защита на конкуренцията има текстове, при които когато предприятия изкупуват едно, друго, вливат се, тогава Комисията за защита на конкуренцията е длъжна да се произнесе. Както това стана сега, когато Нова телевизия беше закупена от друго дружество, което притежава дялове и акции на нашия пазар. Но този текст е неработещ. Няма забранен обем, над който да можеш. Този текст няма смисъл поне в тази си редакция. Освен това няма такава световна практика да има подобен текст.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да го оставим за по-сериозния ремонт на закона, който ще бъде вероятно около Евродирективата. А ако господин Малинов държи, ще го подложа на гласуване.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Ако приемем принципа, че всичко, което е спорно, отлагаме за следващия път, когато има по-сериозно присъствие, съм съгласен да го отложим.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи отлагаме § 10а за следващото заседание.
По § 11 има предложение от господин Малинов, което е в рамките на другата философия.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Който е съгласен с текста на вносителя по § 11, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се няма.
По §12 има предложение на господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Който е съгласен с § 12 на вносителя, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
По § 13 има предложение на господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Малинов.
Няма други предложения от народни представители.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Направи ми впечатление,че в ал. 2, в т. 1 задължавате кандидатите за издаване на лицензия да прилагат задължително удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице. Доколкото схванах, това удостоверение те и сега го представят. Имате го по същия начин в ал. 1, т. 2 на чл. 111. Към заявлението те прилагат удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическо лице. Да не говорим, че го има и като член.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз искам да поставя въпроса, защо във всяка комисия се дава информация от вносителя, а тук вносителя го няма.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да приемем по принцип предложението на вносителя, като от това, което той предлага към нова ал. 2, а именно т. 1 – текстът за регистрацията и документите, удостоверяващи създаването на юридическото лице, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението по ал. 1, да отиде в ал. 1, т. 2, като стане „издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението”. Алинея 2 става ал. 3, като в нея добавяме, че заявлението и документите по ал. 1 и 2 се подават на български език.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, и точки 2, 3 и 4 стават 1, 2 и 3 към сегашното предложение на вносителя.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз преформулирам предложението си и предлагам ал. 1, т. 9 и 10 да бъдат заличени.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това са доказателства за отстъпени авторски права. Искате целият текст на вносителя да отпадне. Може ли да чуя Министерството на културата да си каже думата по тези въпроси?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Министерството на културата, но не като вносител. Защото вносителят е Министерският съвет.
Не мисля, че предложението на господин Малинов е удачно. Никъде в текстовете не се регламентират авторските и сродните права и ако отпаднат точки 9 и 10, това поле остава празно.
ГРИША КАМБУРОВ: Едно, че има специален закон, в който се регламентират авторските и сродните права. И второ, с любимия ми пример от къщата. Ти си харесваш една къща, отиваш в банката и кандидатстваш за кредит. Междувременно обаче си длъжен да сключиш договор да ти доставят вода, ток и интернет. А дали банката ще ти отпусне този кредит, тоест дали Съветът за електронни медии ще ти даде лицензия да купиш тази къща, не знаеш. Но ти поемаш определени задължения предварително по закон.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Донякъде сте абсолютно прави, че Законът за авторските и сродните права беше създаден след този закон. И всъщност всички граждани и оператори са длъжни да спазват този закон. Но все пак тук бих помолила Юридическия отдел да каже, ако ние отменим тази точка, наистина когато кандидатстваш, ти трябва да докажеш нещо, което не знаеш дали ще го консумираш. А така или иначе, има организации, които следят дали авторските права са защитени, най-вече в телевизиите това е видно и не може да бъде пропуснато по никакъв начин.
ГРИША КАМБУРОВ: Още повече трябва да се наблегне на последващия контрол, а не на превантивния.И не предварително да поемаш ангажименти.
ЯНА ИВАНОВА: само един практически пример. Ако досегашният текст, който с тази поправка се опитвате да доразвиете, гласи, че трябваше да представяме доказателства за отстъпване на авторски права, това, което ставаше на практика, беше всеки един от нас правеше един предварителен договор с авторските дружества или поне някои от тях и го представяше на Съвета за електронни медии. Сега отделянето на търговските права в отделна алинея означава договорът ни с „Уорнър” ние преди да имаме регистрирана програма или преди да сме получили лицензия, да отидем при „Уорнър” и да му кажем, отстъпете ни авторски права, ние може никога да не ги ползваме, но ни искат да пишем, че ги имаме. Това вече довежда нещата до една абсурдност.
Освен това кои права? Към кой момент? Ние за следващата година придобиваме нови права. Досега се мятаха в СЕМ по няколко договора за два-три филма, колкото да са ни окомплектовани документите (госпожа Пешева го потвърждава) и това е абсолютно формален, неработещ текст. Никому ненужен! Те нито успяват да проявят някакъв контрол, а ние ставаме смешни, повярвайте, пред всички тези чуждестранни дружества, още повече пред нашите чуждестранни инвеститори да им обясняваме какво сме искали да кажем с тези текстове.
Така че, наистина ви молим този абсурд да бъде поправен.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: По принцип спазването на авторските и сродните права от радио- и телевизионните оператори е изключително важен въпрос. Ние наистина изискваме такива рамкови договори. Не е вярно, че не ги проверяваме, проверяваме ги чрез организациите дали всичко е така. Разбира се, регулаторният орган проверява в рамките на правомощията си, но за попълване на декларации с невярно съдържание всички кандидати си носят отговорност по Наказателния кодекс. А иначе, чисто правно, нека госпожа Бонева от Министерството на културата да се произнесе, тъй като Законът за радиото и телевизията е специален за радио- и телевизионната дейност. Има друг специален закон за авторските и сродните права. Уреждането на една специфична материя като авторските и сродните права в няколко закона от моя скромен опит в работата ми в Съвета за електронни медии знам, че се затруднява дейността на операторите, тоест, когато се уреждат тези специфични права в няколко закона.
Освен това дирекция „Авторско право” е в Министерството на културата, те са актосъставител, така че би трябвало тя най-вече да се произнесе по казуса.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Това, което мога да ви кажа аз, е, че ако липсват тези текстове в закона, на каква база ще се осъществява контролът?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: На базата на другия закон.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Има случаи, в които авторските и сродни права за телевизиите и за радиата специално са специфични и в този случай по-добрият вариант е да има текстове, които да регламентират това, отколкото те тотално да липсват в Закона за радиото и телевизията. Няма логика в изискванията, които имаме в Закона за радиото и телевизията, към операторите да внасят като документация, да няма договори и доказателства за подписани авторски права.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на Правната дирекция.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Мога ли само да цитирам становището на Консултативния съвет по законодателство към парламента точно по тази точка? Юристите там, които са признати юристи в различни области на правото, също са дали мнение, че в тази формулировка (говоря за т. 9 по вносител) е изключително неясна и може да породи проблеми в практиката. Ще ви предложа редакцията, която те са дали. Те са цитирали, че противоречи на Бернската Конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. Те предлагат т. 9 да се прередактира така:
„9. доказателства за отстъпени авторски и сродни права;”
За т. 10 също имат обструкции. Според тях разграничението, че търговските права са отделени от сродните и авторските, е, че няма търговски права върху произведения, в смисъл, че правата върху произведенията са само авторски. Те приемат т. 10, но с възражението, че от т. 10 трябва да отпаднат думичките „за произведения”. Въпреки че по същество вие като вносители сте по-наясно за тези търговски права. Аз си признавам, че без т. 10 ми звучи по-добре, но това си е само мое мнение като юрист.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тоест да си остане сегашната т. 9, като отпаднат думите „доказателства за отстъпени авторски и сродни права”, без т. 10?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Да.
ГРИША КАМБУРОВ: Получава се така, че ще се сключват едни договори под условие, които се прекратяват след известно време и няма фактически плащания по тях. Затова е добре да има последващ контрол за спазване на авторските и сродни права, да не бъде той превантивен. Защото тези текстове не осигуряват мониторинга за спазването на правата, а изискват към момента за кандидатстване на лицензия и на регистрация да ги има тези договори.
Следователно какво се отстъпва с тези договори, щом ти не знаеш дали ще правиш програма?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Съветът за електронни медии ще ти разреши да правиш програма.
ГРИША КАМБУРОВ: Ако Съветът за електронни медии разреши, да. Но всъщност ти придобиваш права за едно нещо, за което плащаш предварително, без да знаеш дали ще имаш разрешение за програма. Според мен това е крайно неправилно и логиката е обърната – ти трябва да платиш за нещо, което реално ползваш, а не за нещо, което възнамеряваш някога някъде да ползваш, ако ти бъде разрешено.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Договор за намерения.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Господин председател, аз мисля, че редакцията на Консултативния съвет по законодателството е доста добра, защото се замислих в един момент, че има търговски марки и права над тези марки и те са защитени по специален закон, търговско право няма как да се представи. Според редакцията на Консултативния съвет е добра и можем да я приемем по принцип, като я доуточним след това.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Само искам да отбележа. Имаме три стъпала. Първо, аз предложих да отпаднат точки 9 и 10. Има второ предложение да отпадне т. 10 и т. 9 да бъде съкратена. Въпросът е дали имаме възможност да гласуваме сега или и това ще отложим. Защото най-накрая да стане само авторски права, без сродни. И така да си обясняваме нещата, но въпросът е дали ще гласуваме или ще прехвърлим и това предложение в графата „сложни” за другия път.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, имам процедура. Тъй като това е наистина професионален, юридически и търговски въпрос и трябва да се уточни, моята процедура е да закрием заседанието в момента и да направим извънредно заседание във вторник от 11 часа, като този въпрос бъде уточнен от Правния отдел и от юристите, които работят по другите закони, за да видим кое е правилно и кое – не. Вече сме само пет човека и нямаме право да гласуваме, затова предлагам да закрием заседанието.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Господин Атанасов, ние правим редовните си заседания във вторник от 10 часа.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: На мен ми е абсолютно невъзможно да дойда във вторник. Имам поет ангажимент точно с идеята, че във вторник сутрин обикновено сме свободни. При това ангажиментът ми е политически към избиратели. Тоест аз ще бъда елиминиран от дискусията на собствените ми предложения. Все пак да има някаква колегиалност. Готов съм да посещавам заседанията и в сряда, и в четвъртък, ако се наложи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние още не знаем във вторник кога ще работи пленарната зала. Но аз Ви обещавам, господин Малинов, Вашите текстове да ги гледаме във Ваше присъствие. А текстовете, по които нямате предложения, бихме могли да ги отхвърлим.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Приветствам специално този текст да го разгледаме на следващо заседание, защото тогава ще имам становището на колегите от дирекция „Авторско право”, които са юристи и могат да дадат точните формулировки дали търговските права влизат в тези изисквания.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да направя една забележка, въпреки че не виждам към кого да я адресирам. Винаги когато сме разглеждали законопроекти, е присъствал вносителят. И Комисията не е играла ролята на буфер между онова, което смята вносителят, и онова, което предлагат едни или други народни представители. Така беше по Закона за публичността на лобистката дейност, по Закона за прякото допитване до населението, по Закона за достъп до обществената информация и т.н. Ние тук не виждаме кой защитава законопроекта.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Председателството трябва да обърне внимание на вносителя да изпрати свой представител в лицето на Министерския съвет, не на Министерството на културата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Утре ще стане ясно кога ще бъде пленарното заседание във вторник и ако е след обяд, ще направим заседание сутринта от 11 ч. и обратно – ако работим сутринта в пленарната зала, ще направим извънредно заседание след обяд. Запазили сме зали и за сряда, и за четвъртък.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов