Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.

---

На 16 декември 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от господин Иво Атанасов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум и можем да започнем нашето заседание.
Докато не свършим със Закона за радиото и телевизията няма да имаме друг дневен ред. Отложихме обсъждането по § 5а, § 10 приехме, § 10а отложихме обсъждането. Г-н Малинов оттегли предложенията си по § 12. Стигнахме до § 13. Видяхме се със заместник-министър Явор Милушев и се разбрахме, че не трябва да отпадат авторските права.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Мотивите на вносителя трябва да се чуят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имаме представител на вносителя, когото предлагам да чуем във връзка със спора ни по чл. 111, ал. 1, т. 9, отнасяща се до договори и доказателства за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.
Има думата господин Георги Дамянов от Министерството на културата.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Аз ще прочета това, което съм подготвил, за да не губя време.
С предложената разпоредба към набора от документи, които кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност трябва да представят пред Съвета за електронни медии, са и договори с носители на авторски и сродни на тях права или упълномощени от тях организации за колективно управление на тези права при излъчване на радио- и телевизионни програми.
Необходимостта от това произтича от обстоятелството, че лицата, упражняващи радио- и телевизионна дейност, използват в своите програми преди всичко произведения, които са създадени от автори. За да могат те да се използват от упоменатите лица в тяхната дейност, последните трябва да получат предварително съгласието на носителя на правата произведението да бъде използвано. Собствениците на станции планират своята дейност и градят бизнес плана на медията си изцяло на използването на чужди произведения. Без съществуването на тези произведения тяхната дейност би била невъзможна. Затова уреждането на въпроса с правата върху произведенията се превръща в основен за тяхната бъдеща законна дейност.
По смисъла на Закона за авторското право и сродните му права тази дейност съставлява отделна форма на използване – излъчване, за законосъобразното осъществяване на което е необходимо разрешение от съответния правоносител или упълномощена от него организация за колективно управление на авторски и сродни на тях права.
В съществуващата електронна среда и наличието на стотици радио- и телевизионни станции получаването на съгласие от всеки автор поотделно за излъчването на хиляди произведения едновременно е невъзможно и затова най-често такива договори се сключват с упълномощени от тях организации. Тези договори са в основата на така нареченото колективно управление на авторски и сродни права, при което правата на авторите се управляват от упълномощени от тях организации.
От друга страна, в Закона за авторското право и сродните му права е записано, че авторът отстъпва правото за използване на произведението с договор. Следователно разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 9, трябва да съдържа думата „договори”, защото това е законовият път за получаване съгласието на автора за използване на неговото произведение. Организациите за колективно управление на права, спазвайки закона, отстъпват тези права на ползвателите само срещу писмен договор.
Практиката показва, че много от собствениците на радио- и телевизионни станции не са чували или съзнателно пренебрегват изискванията на сега съществуващата норма в Закона за радиото и телевизията и подменят договорите с всякакви други документи, които според закона не са годно доказателство за отстъпване на права. По този начин те започват да извършват своята дейност в нарушение на закона и се налага един по един да бъдат проверявани, санкционирани и по този начин принудени да сключват договори с правоимащите организации.
Направените предложения няма да доведат до допълнително усложняване на режима за издаване на лицензии за радио- и телевизионна дейност. Хармонизирането на текстовете на двата закона – Закона за радиото и телевизията и Закона за авторското право и сродните му права, може да бъде пример за добра европейска законодателна практика и ще улесни лицата, извършващи такава дейност, относно използване на обекти на интелектуалната собственост.
В случай че този текст не бъде приет, това ще бъде знак, че нашето общество не е подготвено за приемане на водещите политики на Европейския съюз в областта на интелектуалната собственост. Наред с други браншове, в случай че този текст отпадне от закона, европейските ни партньори могат да тълкуват това като отказ от спазване на Закона за авторското право и сродните му права – нещо, което там е недопустимо и е намерило решение в европейското законодателство.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще давам думата за по едно изказване за параграф. Моля да се изказвате достатъчно концентрирано, защо по един и същи параграф няма да давам думата втори път.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ЯНА ИВАНОВА: Господин Дамянов, ние от една страна, преди всичко сме притеснени от т. 10 и това са така наречените търговски права, което нас изключително много ни притеснява, защото то първо не е ясно какво е, така че молим да поясните Вашето становище по това какво имате предвид с тези търговски права изобщо.
Освен това, ако целта на параграфа е да уточни сегашния текст, ние така или иначе, договори за предварителна дейност не можем да имаме. Най-много да имаме предварителни договори. Защото ние още не сме започнали дейността, а Вие ни искате да имаме договори за тези авторски права.
Така че, ако целта е да се направи някакво уточнение, то трябва да пише „предварителни договори за...”, защото Съветът за електронни медии може да не ни регистрира, да ни откаже регистрация и т.н. А т. 10 във всички случаи трябва да падне, защото не е ясна, няма дефиниции за търговски права. Ако под това визирате права върху филми и програми, то наистина се явяваме в абсурда да искаме от „Уорнър брадърс” предварителен договор, за което в цял свят ще ни се смеят.
ГРИША КАМБУРОВ: Това, което каза господин Дамянов, изцяло потвърди нашата версия в разискванията, които имахме предния път – необходим контрол след осъществяване на дейността, тоест след като има издадена лицензия и работа на програмата, а не превантивен. Ние с колегите няколко пъти изразихме становище защо няма нужда от такива договори – най-малкото, защото те не са правно валидни. Със закона се отстъпват права за произведения, които се използват, а не които ще се използват евентуално някога, а може би никога няма да се използват.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Ако може господин Дамянов да поясни за търговските права и след това, ако ми позволите, ще взема думата.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Аз действително не съм работил по този текст, но доколкото знам практиката, търговските права се отнасят за тези обекти, които не са защитени по Закона за авторското право и сродните му права, в смисъл, футболни мачове и други спортни състезания, които не съдържат произведения, защитени от Закона за авторското право.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Затова исках сега да взема думата. Ще ви говоря с конкретни примери. Представете си една телевизионна програма, създавана в живия живот, която кандидатства. Тя кандидатства с програмен проект и програмен профил. Идва една програма, която е спортна. Аз ви гарантирам, че няма организация, която да й даде предварителен договор, така че тя да кандидатства. УЕФА шампионска лига - тук всички присъстващи са виждали тазгодишната оферта на шампионска лига, която представлява ей такова нещо и изисква да й се даде информация за лицензия, за покритието на програмата. Иначе въобще никой не разговаря с вас, ако не сте програма, която е регистрирана, лицензирана и излъчва в ефир, по кабел или сателит.
Такива предварителни договори за търговски права или за авторски права са абсурдни! Никой не дава такива договори. Не може да ги искате от нас предварително, искайте ги, когато започне програмата.
Преди да дойда разгледах Закона за филмовата индустрия, който е свързан с производство на филми и касае пак сродни права, каквито са правата на телевизионните организации. Няма такива изисквания от продуцента на филм да дойде при Комисията по филмова индустрия с договори за уредени права с артистите, които биха участвали в неговия филм. Господин Дамянов, Вие познавате този закон – има ли такова изискване към продуцентите? Няма такова изискване. Защо го поставяте пред телевизионните организации? Ние не можем да разговаряме с продуцент, който би евентуално пуснал някакво предаване в нашата програма, която би била лицензирана от Съвета за електронни медии. Няма такива.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да чуем мнението на Правната дирекция на Народното събрание.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: По отношение наличието на търговски права аз бих се присъединила в случая, като изказвам мнение от страна на Съвета за електронни медии, че търговските права не би следвало да се изискват. Такива договори нито един оператор не може да представи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това за какво се отнася?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: За новосъздадената т. 10 в § 13. Аргументите ми за това са, че и до момента Съветът за електронни медии не е изисквал такива доказателства за отстъпени търговски права. Представителите на АБРО са напълно прави, че предварителен договор за отстъпване на търговски права, извинявайте за израза, но „такова животно няма”.
Що се отнася обаче до предварителни договори за отстъпени авторски права, досега в практиката си Съветът за електронни медии е изисквал такива. Считам, че аргументите на Министерството на културата са доста силни в тази насока и този текст следва да се запази. Мотивите за запазването на този текст са, че действително относно спазването на авторските права Република България е поела и международни ангажименти и до момента България търпи доста сериозни критики в тази насока.
Затова, ако не възразявате, би могло да се предложи редакция в смисъл предварителни договори за отстъпени авторски права.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Точно това щях да предложа.
Господин председател, приемам като народен представител тези предложения – да се добави думата „предварителни” в т. 9. Предварителни договори и доказателства за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.
И следващото ми предложение е да отпадне т. 10.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз искам за себе си да уточня. Предварителни договори – това изглежда ясно. Но какво значи „доказателства”? Доказателствата предварителни ли са или не, в правните норми не може да се каже така. Може някой да се заяде, че става дума за предварителни договори, но истински доказателства.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Добре, по-коректно е може би „предварителни договори за отстъпени авторски права...”. И отпада т. 10.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля, който е съгласен с така внесените промени в предложения текст з § 13, да гласува.
За – 7, против и въздържали се няма.
По § 14 – член 115 се отменя, няма предложения на народни представители.
Предложението на господин Малинов е оттеглено.
Моля, който е съгласен с § 14 по вносител, да гласува.
За – 5, против и въздържали се няма.
По § 15 има предложение на народния представител Светослав Малинов, което следва същата логика.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други предложения по § 15 няма.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 15, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се няма.
По § 16 ситуацията е същата.
Моля, който е съгласен с § 16 по вносител, да гласува.
За – 6, против и въздържали се няма.
По § 17 – също. Господин Малинов няма да направи това предложение. Остава текстът на вносителя.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 17, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се няма.
По § 18 ситуацията е същата. Господин Малинов няма да направи предложението.
Имаме два спорни текста, към които ще се върнем утре, когато дойде някой да обясни каква е идеята. Защото ние работим в ситуация, при която редовно отсъства представител на вносителя.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 18, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържал се – 1.
По § 19 няма предложения.
Който е съгласен с текста на вносителя за § 19, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
По § 20 ситуацията с господин Малинов е същата, но аз съм внесъл писмено предложение, което оттеглям и правя устно предложение за нов текст на § 20.
Моля да го прочетете, в него се описва цялото взаимодействие по лицензирането.
Който е съгласен с тази редакция на Комисията за § 20, която включва моето предложение, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържал се – 1.
Комисията приема текста на вносителя и предлага редакция на комисията, предложена от народния представител Иво Атанасов.
ЯНА ИВАНОВА: Извинявайте, последно приемаме Вашия вариант, в който вместо регистрацията, която се иска от вносителя, съпроводена след това с договаряне със съответния оператор, гласувайки текста, че заменяте регистрацията с изцяло лицензиране, без да се добавя, че освен лицензирането този, който получава лицензия, трябва да има и договорка с този оператор, означава, че всеки лицензиран може да претендира (и ако съм аз, ще претендирам) задължително да ме качи операторът. Тоест това означава, че Съветът за електронни медии ще лицензира всички, които се качват от оператора.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Иванова, това е уредено в друг текст, в който детайлно е обяснено как става взаимодействието в режим на диалог между собственика на мултиплекса и Съвета за електронни медии, който издава лицензии.
ЯНА ИВАНОВА: Защото в предния текст, когато уточнявахме в предните параграфи, Вие казахте, че под лицензиране визирате само онези две програми, които Съвета за електронни медии по Закона за електронните съобщения лицензира. А в Закона за електронните съобщения все още стои, че останалите две програми се регистрират. В момента махайки регистрацията, означава, че този режим, за който Съветът за електронни медии ще определя всичко на програмите, които се качат, се отнася изцяло за всички програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Разбирам Ви. Но тъй като Комисията за регулиране на съобщенията още не е стигнала до тези текстове и тъй като вносителят е един и същи и неговата воля е цялостна, ние действаме все пак в синхрон с онова, което взимаме като текст на вносителя и който вярваме, че ще бъде приет и в двата законопроекта. Ако има някаква неточност в другия закон, това ще се прецени от този, който е внесъл и двата законопроекта, преди влизането им в пленарната зала. Но не ми се вярва, това да се случи.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Така или иначе, Съветът за електронни медии ще лицензира, след това ще се договарят какви да бъдат програмите по взаимна договорка и тогава вече съответният оператор ще избира кои да са тези лицензирани вече от СЕМ субекти. Това е логиката. Нататък тя ще се изясни.
ЯНА ИВАНОВА: Господин Атанасов, явно всички ние тук не разбираме логиката. Но тук има описана ясно от Вас процедура, по която Съветът за електронни медии, като лицензира програмите, може да откаже. Какво ще договаря после този мултиплексен оператор? Какви програми и какъв бизнес модел ще си изгради този мултиплексен оператор, ако Съветът за електронни медии е избрал програмите?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Нещо не се разбираме основно за какво става въпрос. Тези програми, които ще бъдат лицензирани, ще имат възможността да бъдат избрани от мултиплекс оператор, но преди това Съветът за електронни медии ще се договори колко спортни предавания да има, колко детски, колко общи, колко музикални и т.н. Когато вече се договорят какви ще бъдат по вид програмите, тогава вече мултиплексният оператор може да избере от лицензираните програми кои да са те. Извън тези по маскери, които ще качим задължително.
ЯНА ИВАНОВА: Разликата между разрешението и лицензията е, че лицензиите са толкова, колкото са честотите. Или поне така излиза от описания тук механизъм.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Защо? Не е ограничен броят. Ако отговарят на условията, лицензиите са неограничени. Но при всички положения желаещите ще са повече, отколкото са честотите, това е нормално.
ГРИША КАМБУРОВ: Господин Атанасов, ще ни обясните ли логиката на текстовете, които Вие внасяте?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Наистина не ни е ясно, честно казано. Ясно е, че броят на лицензиите не ограничен...
ГРИША КАМБУРОВ: Обяснете логиката като вносители.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Обяснявам тази логика вече един месец. Няма да повтарям на всяко заседание каква е идеята на вносителя, моля ви!
ЯНА ИВАНОВА: Но тук е изцяло нова идеята. Дотук беше, когато аз реша да си регистрирам програма, отивам в СЕМ и той ми я регистрира. Вие го замествате с обратния режим – аз мога да си регистрирам или лицензирам нова програма, само ако Съветът за електронни медии обяви конкурс. Това е огромна разлика, разбирате ли? Кога СЕМ ще обявява конкурс, тук не пише – само когато има свободни честоти? Или как сменя мултиплексният оператор програма, ако реши да я смени? Това е съвсем друг режим и няма нищо общо с принципа, който беше гласуван на първо четене. Кога се обявява конкурс – веднъж годишно, всеки месец или периодично? Или само когато Съветът за електронни медии си реши? Ако аз искам догодина да започна нова програма и да я договоря с оператора, какво става?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Този конкурс има смисъл преди да дойде мултиплексният оператор. Като качи едни програми, той няма да ги маха после, за да идва всеки всяка година да иска да се качва на мултиплекс. Вие знаете, че в края на 2009 г. трябва да има нов закон. Сега ние трябва да отворим процеса на цифровизацията.
ДИЛЯНА ИЛИЕВА: Според мен мултиплексният оператор трябва да има възможност да смени програмите, тъй като тук става дума и за търговски отношения. Ако един оператор не си плаща в момента на БТК, тя го реже и не му излъчва сигнала. Ако програмният оператор не си плаща на мултиплексния за пренос, няма ли да бъде сменен? Не трябва да затваряме всички врати и да правим едно статукво в самото начало. Би трябвало да има опция това статукво да се променя и тази опция да е в закона.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз бих предложил да спрем до § 21. Утре от 14,30 ч. продължаваме. Обещавам да доведа юриста, който има най-плътно отношение към текстовете, които в момента обсъждаме.
Стигнали сме до § 20 включително, като сме отложили параграфа за авторските права и параграфа за получаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Всичко друго до § 20 е изчистено.
Благодаря ви много, че отделихте време.
Утре продължаваме от 14,30 ч., независимо какво ще става в пленарната зала.

(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов