Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение

---

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от господин Иво Атанасов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем нашето първо заседание за 2009 г. Добре дошли на всички! Нека новата година да бъде по-здрава, по-успешна и по-справедлива! Нека новата година не бъде като някои нови лица в политиката, а по-добра!
Предлагам да продължим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията оттам, докъдето стигнахме в края на миналата година.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Припомням ви, че стигнахме до § 23 включително, но отложихме два параграфа - § 9 и § 10, защото не можахме да се уточним кой е най-добрият текст, около който да се обединим.
По § 9 има писмено предложение от госпожа Весела Драганова и може би господин Малинов ще направи устно едно предложение.
Госпожа Драганова предлага да се добави еднолични търговци, които не могат да кандидатстват.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз ще повторя това, което казах и предишния път, че за мен едноличните търговци не са включени и по този начин някои хора, които искат да съвместяват и двете, избягват от закона. Затова предложението ми е да се включат и едноличните търговци, като съм разговаряла и с хора от Съвета за електронни медии, и с хора от медийния свят. Счита се, че наистина по този начин се избягва това едноличните търговци да могат да осъществяват и рекламна дейност. Това ме е водило да предложа съответния текст и добавянето на еднолични търговци.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други желаещи има ли?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз искам само да кажа, че ако се приеме предложението на госпожа Драганова за забрана за едноличните търговци, в т. 7 чисто редакционно и като смисъл се налага корекция, като тази поправка „физически лица, еднолични търговци с регистриран предмет на дейност рекламна дейност, които осъществяват рекламна дейност” да дойде в края на точката, за да се избегне двусмислието, че едноличните търговци могат да имат съдружници, което от гледна точка на правото не е вярно.
И пак чисто правно, в т. 1, тъй като вече няма Закон за застраховането, предлагам да се изчисти и т. 1 да стане: „юридически лица, на които е отказано или отнето разрешение за извършване на застрахователна дейност”. И изречението да спре дотук.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да повторя, че § 9 се отнася за чл. 105 от действащия закон, „Общи положения” в главата „Лицензиране”. Става дума за това кои нямат право да кандидатстват за лицензии. Нека да приемем това, което предлага госпожа Манолова, в чл. 105, ал. 4, т. 1, където се цитира един закон, който вече е отменен, текстът да стане: „юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешение за извършване на застрахователна дейност”. И тук да сложим точката. Тези юридически лица да нямат право да кандидатстват за лицензия.
Освен това коментирахме в един етап дали да не отпадне т. 8, която забранява на юридически лица, които имат съдружници или акционери, които са съдружници, или акционери и в юридически лица с регистриран предмет охранителна дейност или осъществяват охранителна дейност, да не могат да кандидатстват за лиценз”. Това беше една забрана преди 10-12 години, когато темата беше актуална. Ако нямате нищо против, да отпадне сега, тъй като вече няма силово застраховане и обективно няма нужда от такава забрана.
И третото, което предлагам, е ал. 1 на § 9 – тя завършва с израза „по реда на този закон”. Предлагам този израз да падне, тъй като може би има радио- и телевизионни оператори, които са по друг закон, не по българския, а по нечий друг. И ако конкретизираме само по реда на този закон, онова, което се опитваме да забраним, ще важи за всички други, които действат не по нашия закон, а примерно по закона на някоя страна – членка на Европейския съюз.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз само да уточня чисто редакционно: „се осъществява въз основа на удостоверение за регистрация и индивидуална лицензия, издадена от Съвета за електронни медии”. Съветът за електронни медии издава такива документи въз основа и по този закон, не по други закони. Пише, че тези документи се издават въз основа на решения от Съвета за електронни медии. Тоест пише, че тези документи са издадени въз основа на решения от СЕМ - Съветът за електронни медии издава лицензия и регистрацията въз основа на този закон, а не на някой друг закон.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: По отношение на § 9, чл. 105, ал. 4, т. 9 Съветът за електронни медии предлага да се запази сега действащият текст, като той придобие следната редакция:
„9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара, когато кандидатстват за издаване на индивидуална лицензия за аналогово радиоразпръскване”.
ЯНА ИВАНОВА: Извинявам се, че отново ще повторя неща, които съм казвала. Лошото е, че повечето от тези изисквания, особено тези, които са за рекламната дейност, не само са остарели, тях ги няма в нито едно законодателство. Подобни ограничения няма. Така че мисля, че предложението на господин Малинов да отпаднат няколко от точките изобщо е изключително европейско и ще отговаря на европейската практика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз разбирам, че е така, но все пак ние сме на няколко месеца от изборите и ако си позволим няколко души от тази комисия да внесем такова предложение, после има да се обясняваме чак до следващите избори.
Струва ми се, че от предложенията на господин Малинов за отпадане можем да приемем онова, което е безспорно, което няма да създаде напрежение и няма да дава повод за какви ли не обвинения, а именно забраните, свързани с охранителната дейност. Докато ако сега свалим забраните, свързани с реклама, всички се сещате какво ще прочетем утре по вестниците. Сигурно този момент ще дойде, вероятно ще бъде в мандата на следващия парламент. Това е моето мнение.
ГРИША КАМБУРОВ: А не се ли притеснявате, че всеки един момент от времето, в което живеем, ще има оператори, на които може да се отнемат разрешенията и регистрациите, именно защото някой акционер, купил си акциите на борсата, ще има рекламна дейност?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това го чухме миналия път. Ако имате нови аргументи, прибавете ги, ако не – ще гласуваме.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Аз искам да направя само едно уточнение по това, което казахте „по реда на този закон”. Той не се отнася за § 9.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, оттеглям това, което казах – да се съкрати краят на ал. 1.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Драганова за включване на едноличните търговци в списъка на онези, за които има забрана при определени условия.
Който е съгласен с предложението на госпожа Драганова, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен да отпадне т. 8 от ал. 4, от забраните, а именно за юридическите лица, свързани с охранителна дейност, като един текст, който е изживял времето си и по който не може да има спекулации, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 1.
В т. 1 е цитиран Законът за застраховането, който вече не съществува, затова предлагам текстът да завърши с думите „застрахователна дейност”.
Който е съгласен да отпадне Законът за застраховането така както е цитиран в действащия закон, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Госпожо Пешева, повторете, ако обичате, още веднъж предложението за т. 9.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: „9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара, когато кандидатстват за издаване на индивидуална лицензия за аналогово радиоразпръскване”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Чухте текста. Господин Камбуров, заповядайте.
ГРИША КАМБУРОВ: Ако може, да чуем мотивите към текста, защото, честно казано, практически така разписан, той няма никакъв смисъл.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Ще отговори госпожа Паланкова, която е наш консултант.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Сега действащата редакция на т. 9 е далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара. Тази т. 9 по предложенията, които вие сте направили, би следвало да отпадне. Такава е логиката, защото има други ограничения и тези далекосъобщителни оператори нямат право в условията на цифровизация да участват. Само че остава една хипотеза, в случай че все още се проведе някакво аналогово лицензиране, в която е все още актуално това ограничение на т. 9. Такава беше логиката и на вътрешните юристи на Съвета за електронни медии, и на мен като външен консултант на Съвета да я предложим, въпреки че е твърде малко вероятно тази хипотеза да се сбъдне, все пак да остане в закона.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА, КРС: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По повод предложението на доц. Пешева искам специално да обърна внимание, че, първо, има непрецизност в терминологията. Вече не боравим с термина „далекосъобщителни оператори”, би следвало да бъде „предприятия, осъществяващи електронни съобщения”.
На второ място, терминът „монополно положение” по мое мнение е конкурентен термин, в смисъл, термин от конкурентното право, а не термин от сферата на електронните съобщения. Защото Законът за електронните съобщения борави с термина „предприятия със значително въздействие” и то върху съответен пазар.
От гледна точка на пазарите, които анализира регулаторът в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията, ние нямаме пазар, който да е релевантен към темата, която обсъждаме – радио- и телевизионно разпръскване.
В този ред на мисли струва ми се, че в Закона за радиото и телевизията се намесва понятие от сферата на електронните съобщения и на всичкото отгоре се намесва и термин от конкурентното право. Би трябвало да се помисли как ще се прецизират тези условия.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Добре, ние бихме могли да оттеглим това предложение.
ЯНА ИВАНОВА: Според мен госпожа Пешева е напълно права. Това, което иска да каже, е, че в предишните текстове вие забранихте на предприятията по време на дигитализация изобщо да имат лицензии. Затова единственият случай, в който такова предприятие изобщо може да има лицензия, е при аналогово лицензиране. Тоест те искат просто да прецизираме текста. Защото по принцип е забранено изобщо такова предприятие да има лицензия. Единствената хипотеза е, когато става дума за все още аналоговото, особено за радиолицензиране, е актуално. И колежката наистина е права, че терминът не е „далекосъобщителни”, а е „предприятия”, което колегите могат да поправят. Защото с предишните текстове вие просто забранихте на останалите предприятия изобщо да участват.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Правният отдел казва, че е така.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това че ние трябва да гласуваме текста, ако го приемем като текст на Комисията, този, който госпожа Пешева прочете, с поправката от госпожата – комбинацията между двете. Да се промени това, което тя каза. Това предлагам да гласуваме като текст на Комисията, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние имаме малко внесени писмени предложения, така че това, което дискутираме и се приеме, в повечето случаи ще бъде докладвано като текст на Комисията.
Който е съгласен предложението на госпожа Пешева да бъде включено в доклада с поправката, като текст на Комисията, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Господин Малинов има предложение да отпаднат ограниченията при кандидатстване за лицензии от т. 1 до 9.
Който е съгласен с отпадането на точки 1 – 9, моля да гласува.
За – 1, против – 1, въздържали се – 5.
Който е съгласен с целия § 9 с промените, които току-що гласувахме, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 е приет.
Господин Малинов поддържа предложението си за създаване на нов § 10а, който засяга чл. 108 от закона, а именно:
„§ 10а. При представяне на документите за получаване на лицензии кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или други права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.”
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз поддържам много силно това предложение. Беше много добре изтъкнато колко нелепо е, ако нещата не се променят. Затова нека да чуем отново аргументите.
ЯНА ИВАНОВА: Може ли да направя едно практическо предложение? Не знам каква е практиката, но възможно ли е вашата комисия да направи питане до съответния орган, който отговаря за конкурентната дейност, тоест Комисията за защита на конкуренцията, дали има определен размер, над който е забранено. Защото моята и на колегите теза е, че такъв размер няма в конкурентното ни право, няма забрана над определен размер. Този текст е несъстоятелен. Защо трябва да декларираш над определен размер една забрана, каквато не съществува. В Закона за защита на конкуренцията такъв определен размер, над който нямаш право да притежаваш дялове и акции, и при пълен монопол, който е забранен, няма.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Този текст е приет по време, в което в европейското право имаше такъв минимален размер. Това е семантиката на този текст. Тогава имаше определен размер, такъв размер обаче вече няма нито в европейското право, нито никъде, така че исторически той също е изживял своето време.
Изразявам съвсем лично мнение на юрист, не обвързвам СЕМ с това, предложението на господин Малинов е съвсем коректно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще подложа на гласуване предложението, като си признавам, че аз още не съм готов да подкрепя отпадането на тези изисквания.
Някой друг иска ли думата по този въпрос?
Който е съгласен Комисията да подкрепи предложението на господин Малинов за създаване на нов § 10а, който заличава чл. 108 от действащия закон, моля да гласува.
За – 2, против – 2, въздържали се - 3.
Предложението на господин Малинов не се приема.
Искам да ви обърна внимание на следното. Гласували сме чл. 116и, ал. 1: „Предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, не може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на този закон”.
Ако не махнем израза „по смисъла на този закон”, всеки друг радио- и телевизионен оператор по смисъла на всички други радио- и телевизионни закони в света може да получи такова разрешение. Ясно е, че сме пропуснали да конкретизираме това.
Който е съгласен чл. 116и да завърши с израза „радио- и телевизионен оператор”, а да задраскаме „по смисъла на този закон”, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Стигаме до § 24. Имаме един обширен текст на вносителя. Господин Малинов ще направи предложения, аз ще направя предложение. Имаме внесено предложение от госпожа Весела Драганова.
Госпожа Драганова има думата да защити предложението си.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми колеги, предложението, което съм направила, е може би една от хипотезите и бих се съгласила с една по-продължителна комбинация от текстовете, ако се направи редакция, че тук давам възможност, ако 12 месеца след регистрацията на програмата съответният оператор не започне дейност, с 30-дневно предупреждение да трябва да започне своето разпространение на програмата. И тогава вече, ако това не се случи, Съветът за електронни медии може да заличи регистрацията.
Разбира се, има хипотеза, че той може да работи примерно една година и тогава да прекъсне за 12 месеца. Съгласна съм да се направи по-добра редакция, ако се приеме по принцип това предложение. Ние коментирахме и с Правния отдел да важи за всички случаи – и веднага след лицензията, и по всяко време непрекъснати 12 месеца, за да може да има някакъв ред, Съветът за електронни медии наистина да има някакво поле за действие, а не само по определен случай, което е написано и в предложението от вносителя.
Това е била целта ми – да прецизираме кога Съветът за електронни медии може да заличи регистрацията. Защото пък тук е съвсем завоалирано и не става ясно, тази хипотеза, която аз предлагам, я няма. Няма и за последователни 12 месеца, когато и да било. Ако може Правният отдел да помогне с редакция, ще бъда благодарна.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Само да поясня. Става въпрос за предложението на госпожа Драганова за чл. 125д, ал. 2, т. 1. Това са двете хипотези, когато Съветът за електронни медии може с решения да заличи регистрацията, за разлика от първата хипотеза на ал. 1, когато задължително заличава.
Редакцията, която успяхме да направим (не гарантирам, че е коректна, колегите могат да вземат думата) е т. 1 на ал. 2 да стане:
„1. регистрираната програма не се разпространява за период по-дълъг от 12 последователни месеца от вписване в регистъра или считано от което и да е време след регистрацията;”.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз имам един въпрос. Програмата е регистрирана или ще трябва да чакат 12 месеца да подготвят програмата си и след това още един месец предупреждение, което прави 13 месеца. Защо трябва да се чака 13 месеца за една програма, когато програмата е регистрирана, нали така?
ЯНА ИВАНОВА: Като практик бих искала да обясня. Обикновено когато се започва с един медиен проект, се правят значими инвестиции. За да си получил регистрация, ти обикновено не ги правиш. А стартът на една телевизионна програма, повярвайте, наистина изисква време и много усилия, така че 12 месеца е един общо взето разумен срок.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Добре, групата, която регистрира програмата, няма представа за какво регистрира, така ли?
ЯНА ИВАНОВА: След като се регистрира, се започва наемане на хора, помещения.
Покрай този случай бих искала да обърна внимание на нещо, което би могло да създаде по-голям проблем от практическа гледна точка в тази редакция. Иначе предложението има смисъл.
Въпросът ми е, че когато вие гласувахте, беше гласувано набързо и ние с колегите не разбрахме предложението на господин Атанасов как точно да става регистрацията. Към момента гласуваният и приет текст предвижда това да става, като Съветът за електронни медии поеме инициативата и обявява конкурс, което за първото лицензиране е много хубаво. Но има хипотези, да речем, след 12 месеца някои от тези лицензирани, с който операторът е имал сключен договор, Съветът за електронни медии му отнема лицензията по тази точка. Няма процедура, при която ако аз съм нов оператор, имам нова програма и нова концепция, да инициирам Съветът за електронни медии да ме лицензира, за да мога да се кача на оператора.
Затова моето предложение е, ако може в проблемните текстове, които гласувахте за системата за лицензиране да бъде добавено, че освен по инициатива на СЕМ процедурата за лицензиране може да бъде поискана и от оператор. Защото може след 12 месеца, след 13 месеца на ефира да се освободи място. А без да има отворена процедура, някои оператори де факто на практика няма да имат достъп до пазара. Ако се изпразни една честота и има необходимост тя да бъде заменена с нещо, само Съветът за електронни медии може да инициира, друг вариант всъщност няма.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: В този случай естествено че се инициира, защото има свободна честота. Никой няма полза, дори самият мултиплексен оператор няма полза от това. Той ще сезира Съвета за електронни медии и Съветът за електронни медии ще инициира такъв нов конкурс за тази освободена честота. Но тук аз смятам, че е коректен текстът, който Правният отдел прочете. Ние трябва да помислим за всички случаи.
Господин Гайдарски, не е много 12 месеца, защото хората, които кандидатстват за определена програма, всъщност са създали духовната част и знаят кой е автор на програмите, какво правят и т.н., но материалната част създават след това. Защото никой не купува нещо предварително, без да знае дали след това ще му дадат лицензия. Безсмислено е да купиш сграда, да купиш техника и да искаш лицензия. Ако не ти я дадат, ти какво правиш? Това е един нормален изчислен период за подобна работа в медийната среда, особено в електронните медии – радио и телевизия. Затова е даден срок 12 месеца и това е максималният срок.
Така че, аз уточнявам още хипотеза, която да даде шанс при всяко едно, дали веднага след това, дали не изпълнява програмна схема, дали 12 месеца веднага след регистрацията не си е изпълнил задълженията, както аз предлагам, или както вносителят предлага 12 месеца когато и да било, да може Съветът за електронни медии да има правото да предупреди и да ги махне от ефира или от честота на мултиплексния оператор и тогава вече да инициира нов конкурс и т.н.
Затова тук трябва да прецизираме този текст, за да можем да използваме всички възможни хипотези да освободим ръцете на Съвета за електронни медии, за да може този процес да върви и да няма кухи програми, които всъщност не действат, и ръцете на Съвета за електронни медии да са вързани от закона и те да не могат да направят нищо.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз бих искала да кажа от името на СЕМ, че текстът е коректен. Когато кандидатстват за лицензии определени оператори за радиодейност, те поемат ангажимент за срок, в който ще стартират програмата. Този срок се движи от три до шест месеца, както и при регистрациите. Така че е съвсем нормално, ако те са поели някакъв ангажимент в определен срок – три, шест или девет месеца, да стартират програмата, да се подготвят и не са успели да стартират в рамките на една година, напълно коректно е Съветът за електронни медии да има правото да заличи тази регистрация, която е куха, както каза госпожа Драганова, неработеща и няма никакъв смисъл тя да съществува.
Така че едногодишният срок е коректен.
ЯНА ИВАНОВА: Може ли да попитам, съвсем хипотетично, в началото има четири свободни честоти. Прави се общо лицензиране, лицензират се десет програми, от тях четири се качват. Останалите шест чакат 12 месеца и де факто след 12 месеца Съветът за електронни медии взима всички останали лицензии, защото не са започнали дейност.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Говорим за регистрации.
ГРИША КАМБУРОВ: В продължение на казаното от госпожа Иванова на предната й реплика, наистина е така. Правя аналогия, че и в сега действащия Закон за радиото и телевизията освен СЕМ по инициатива на физически и юридически лица може да бъде откривана конкурсна процедура. С така предлаганите поправки това право на юридическите и физическите лица се отнема, което е притеснително. Защото ще мине първият етап на лицензии и регистрации, но после, като има заличен или някой, който ще се откаже, няма механизъм, по който някой да поиска да бъде лицензиран, тоест качен на мултиплекс.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Приключваме дискусията по това предложение. По принцип да подкрепим предложението на госпожа Драганова, като чл. 125д, ал. 2, т. 1 се изменя така:
„1. регистрираната програма не се разпространява за период по-дълъг от 12 последователни месеца от вписване в регистъра или по което и да е време след регистрацията;”
Който е съгласен с тази редакция на предложението на госпожа Драганова, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Аз бих предложил, госпожо Пешева, обърнете внимание дали ще приемете текста, към чл. 125г, в ал. 1, т. 1, където се говори за Първи раздел, който включва радио- и телевизионни програми (става дума за регистъра, който се води от СЕМ) да бъдат „български радио- и телевизионни програми”.
Към т. 3, където се говори за „Трети раздел, който включва „радио- и телевизионни програми”, да бъде „Трети раздел, който включва лицензирани радио и телевизионни програми”.
Имате ли възражения по това необходимо допълнение?
Който е съгласен да го запишем като предложение на Комисията, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Госпожо Манолова, тук имаше още едно уточнение. Моля Ви да вземете думата.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: От гледна точка на законодателна техника параграфът ще претърпи малка корекция, защо не може с един параграф да изменяме няколко члена. Чисто правно-технически всеки член трябва да бъде изменян с отделен параграф. Това не е по същество, а от чисто правно-техническа гледна точка.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз изчаквах да взимам думата, тъй като тези, които са били по-коректни и по-бързи, са си направили предложенията писмено и имат някакво психологическо предимство.
Но аз предлагам в § 24, с който Раздел ІV на глава шеста се изменя, в новия чл. 125 да се направят следните изменения:
Точка 4 да се измени както следва:
„4. зачитане на човешкото достойнство”.
За да ви улесня, след „закрила на непълнолетни и малолетни”идва т. 4 – зачитане на човешкото достойнство.
Точка 5 да отпадне. Нейното съдържание е „предоставяне на информация за съвет на СЕМ, включително под формата на изготвен от Съвета въпросник”.
Вмъква се „зачитане на човешкото достойнство” между „закрила на непълнолетните и малолетните” и „спазване на авторските права”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Бихте ли прочели как би звучал целият текст?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: „Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания: спазване на изискванията по чл. 10, ал. 1; осигуряване на определено съотношение...; закрила на непълнолетни и малолетни; зачитане на човешкото достойнство; спазване на авторските и сродни права; предоставяне информация на СЕМ.
Просто добавяме нещо, не го слагаме на мястото на друго.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз бих казала, че принципите на радио- и телевизионна дейност включват и зачитане на човешкото достойнство. В самите принципи, които детайлно са изброени, зачитането на човешкото достойнство имплицитно участва.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не винаги обаче! В ефира звучи непрекъснато точно унижение на човешкото достойнство! Съгласен съм с предложението на господин Малинов да включим и този текст в закона.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, мисля, че за подобни коректни предложения, за човешкото достойнство и ние самите като народни представители имаме интерес от този текст, защото понякога и нашето човешко достойнство се поругава
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Декларирате интерес?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Декларирам интерес в този смисъл, ако това е интерес. Мисля, че е интерес за всички нас и мисля, че дискусията е излишна, защото терминът „човешко достойнство” включва много голяма гама въпроси и би следвало наистина да е включен тук. Може би вносителят не го е счел като практика или текст, но мисля, че е коректно и нека го приемем като устно направено предложение и да го включим като предложение на Комисията.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Текстът е коректен и аз също го поддържам.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Извинявайте, само искам да попитам всъщност какво налага изрично включването на човешкото достойнство, при положение че става въпрос за принципите, които включват и човешкото достойнство? Значи ли това, че особено голям проблем е зачитането на човешкото достойнство в програмите на българските радио- и телевизионни оператори? Тоест това особено изискване ли е?
Работната група, която работеше по проекта в чл. 125а от т. 1 до т. 5 в ал. 1 включва основните изисквания, които следва да се спазват от всички радио- и телевизионни оператори на територията на страната. В този смисъл са записани принципите, съотношението на годишното програмно време, което е и ангажимент на страната ни към Европейския съюз, непълнолетни и малолетни – особено важно, авторски и сродни права и информацията на Съвета за електронни медии. Счита ли се, че човешкото достойнство е особено важно и следва изрично да бъде записано като отделна точка или то е част от принципите по т. 1?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: На мен ми се струва, че е част от принципите, но ако преценим, че се накърнява масово и повсеместно, ежедневно, ежечасно и ежеминутно и в масов мащаб (както беше заемката от един класик), да го включим.
ЯНА ИВАНОВА: Това дали трябва изрично или не да го включим според мен е въпрос на техника. Мен това, което ме притеснява като юрист-практик, е текстът за информацията на Съвета за електронни медии. При положение че в новия законопроект има бланкетно задължение ние да попълваме някакви въпросници, в които изобщо не е уточнено какво може да ни попита Съветът за електронни медии, означава ли, че ако СЕМ поиска от един оператор търговска информация, трябва да я получи и как точно ще се контролира тази точка с информацията? Ако може вносителят да каже две думи за наше успокоение, защото най-вероятно текстът няма да падне. Какво значи това спазване на изискването да даваме информация? И няма да можеш да бъдеш лицензиран, ако не спазваш изискването да даваш информация? Как се доказва това дори чисто като техника?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Господин председател, разрешавате ли ми да отговоря? Благодаря Ви.
Каква е била идеята на текста? Аз съжалявам, че доц. Николова я няма тук, тъй като всъщност този текст беше разглеждан в рамките на работната група и съобразно практиката на Съвета за електронни медии, дотолкова доколкото Съветът за електронни медии е компетентната оправомощена институция в България, която е свързана с аудиовизуалната политика, която се провежда от държавата и която е в крайна сметка част от общата политика на държавата ни като страна – членка на Европейския съюз. В този смисъл например от Европейския съюз се изисква значителна информация, която следва да бъде предоставена включително от Съвета за електронни медии, включително и като член на организация ЕПРА, която е на регулаторните органи в областта на медиите.
В този смисъл Комисията за регулиране на съобщенията (извинявам се, че препращам така грубо) като държавен регулатор в областта на електронните съобщения ежегодно, тримесечно, ежечасно изпраща въпросници на предприятията, които работят в този сектор. Разбира се, че не се предвижда подобна практика, но Съветът за електронни медии следва да има възможността да попита и съответно радио- и телевизионните оператори да отговорят. Тук никъде не е разписано, че става въпрос за търговска тайна, която следва да се пази от Съвета за електронни медии. Добре, би било подходящо в такъв случай да се запише една алинея, че информацията, която се предоставя от съответните радио- и телевизионни оператори, може да бъде отбелязано, че е търговска тайна и следва да се съхранява от Съвета за електронни медии по съответния начин.
ЯНА ИВАНОВА: Първо, има много голяма и съществена от юридическа гледна точка разлика между Комисията за регулиране на съобщения и Съвета за електронни медии. В документите, регулиращи КРС, пише изрично, че тя е държавен орган. В документите, регулиращи въпросния закон, пише, че СЕМ е независим регулаторен орган. Имаме конституционна практика, която доказва това, че Съветът за електронни медии не е свързан с държавата, а е независим обществен орган. Тоест първият аргумент за мен е несъстоятелен.
Що се отнася до търговската тайна. Не е въпросът само до търговската тайна. Да речем, че Съветът за електронни медии ни каже: дайте ни информация за всички авторски права, които сте използвали. Повярвайте ми, това е огромна информация! Това – само за пример.
От друга страна, как точно ще се контролира? Защото това е текстът който казва кой може да бъде лицензиран, как аз доказвам, че ще отговарям на тези въпросници? Аз лично като юрист не разбирам как ще се прилага този текст.
ГРИША КАМБУРОВ: Господин Атанасов, госпожа Зина Трифонова правилно прави една релация за въпросниците на Комисията за регулиране на съобщенията, но нека ни обясни как е разписан в Закона за електронните съобщения статутът на този въпросник и въобще разписан ли е? Защото като чета тук т. 5, аз си представям, че Съветът за електронни медии утре може да реши да пита за колко лева сте продали рекламното време на предприятието Хикс, в какъв обем и какви търговски отстъпки сте му дали? Тази информация е публична, тя трябва да бъде качена в регистъра, така че няма защо да говорим за търговска информация. Това от въпросника се качва в регистъра на СЕМ всеки момент. Тоест информацията, която се подаде, ще стане публична. Не виждам здравия смисъл тук. Добре, нека има въпросник, но нека в закона е разписано какво съдържание може да има той.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кой предлага този текст да отпадне?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз предлагам да отпадне този текст. Но ние не гласуваме предложението ми за включване на „зачитане на човешкото достойнство”. Това е много специфичен термин, аз лично държа на него. Той не е липса на неприкосновеносот, не е нещо друго, а е човешко достойнство. Не възнамерявам да го обяснявам, аз съм чувствителен към този термин и държа да присъства изрично.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложението на господин Малинов за включване на „зачитане на човешко достойнство” към ал. 1 като т. 5, моля да гласува.
За – 6, против- няма, въздържали се – 1.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагам да бъде т. 2 и следващите да се преномерират.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Не възразявам да бъде т. 2.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предложението се приема.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Сега вече правя предложение т. 6 по новата номерация да се заличи.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми колеги, по принцип телевизионните оператори са длъжни да предоставят на Съвета информация относно европейски произведения, съответния процентен дял. Ние сме качили една таблица, там има относителен дял на европейски произведения, създадени от независими продуценти. Тази информация се иска от Брюксел. Така че е хубаво да има някакъв текст.
Разбира се, че госпожа Иванова е права, когато казва, че този текст трябва да бъде дефинират по-ясно, но иначе е хубаво да има текст, че в общи линии трябва да се предоставя нужната информация на Съвета за електронни медии. Да се конкретизира и прецизира този текст, но има много хипотези, в които радио- и телевизионните оператори предоставят информация на Съвета. Говоря по принцип. Нека текстът да бъде по-ясно дефиниран, по-ясно прецизиран, за да няма някакви притеснения, че Съветът за електронни медии ще изисква информация, която е търговска тайна. Ние не си позволяваме това. Дори когато изискваме рекламните договори от радио- и телевизионните оператори при съответния вид нарушение, ние им предоставяме възможност да заличат цялата конфиденциална информация, която се съдържа в тези рекламни договори. Така че такава информация, която е търговска тайна, сме искали само по отношение на рекламния договор на „Видео интернешънъл”. Всички тук около тази маса знаят за какъв казус ставаше дума. Но ние държим този договор в касата на СЕМ и никой от нас не си е направил копие. И досега не е изтекла информация. Няма такъв случай от Съвета за електронни медии да е изтекла конфиденциална информация и да сме имали жалба от радио- или телевизионен оператор, че ние сме разпространили търговска тайна.
Текст да се събира информация трябва да има. Ние събираме различни видове информация и по авторските права. Въобще е хубаво да я има. Само че го направете така, че той да защитава специфичните интереси и на регулатора, и на операторите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз също смятам, че трябва да има такъв текст. Не го казвам като аргумент, но да ви припомня, че ние направихме поправка в Закона за достъп до обществената информация и когато има надделяващ обществен интерес може даже да се иска информация, съдържащи производствена и търговска тайна. Тук не става дума за това, но определена информация, която е необходима на Съвета за електронни медии, той да може да я иска.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Знам, че този въпрос е изключително чувствителен. От една страна, Съветът за електронни медии казва, на мен ми е необходима информацията, от друга страна, съвсем разбираемо е притеснението на бизнеса, който казва, ами те ще се сещат до обед и след обед да ни искат по нещо! Съгласна съм, това може да се превърне в тормоз. В този смисъл наистина би следвало да се намери баланс между едното и другото.
Предлагам ви, ако искате, тази точка да бъде отложена и следващия път господин Атанасов да предложи на заседанието на Комисията съответна подходяща редакция, така че хем Съветът за електронни медии да има възможност да поиска информация, включително с въпросник, хем да е защитен и балансиран интересът на бизнеса.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Съгласен съм да отложим този текст за следващия път и с това да приключим работата по § 24.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Още една добавка в § 24, чл. 125в. Предложението на вносителя е: „Предприятие, което разпространява чуждестранни програми, се задължава да предоставя на СЕМ на всеки шест месеца актуализиран списък на излъчваните чуждестранни програми и документи, свързани с придобиване на правата на разпространение”. Поправката се състои в това, че към чуждестранни програми добавям „и български”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз лично не възразявам.
ЯНА ИВАНОВА: Мотивът за това е, защото нас ни крадат кабелните оператори. Мотивът е, че искаме Съветът за електронни медии все пак да има някакъв контрол кои кабелни оператори ни разпространяват. Защото в момента никой не осъществява какъвто и да е контрол и нашите програми си се излъчват от всички кабелни оператори, без ние да сме им разрешили. По този начин освен чуждите програми, които явно са защитени, би било хубаво да защитим и българските програми. Затова Съветът за електронни медии поне да има списък на програмите, които се излъчват.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Поддържам предложението на господин Малинов. Защо само чуждестранни програми, а не и български програми?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да подкрепим това предложение на господин Малинов, което да стане предложение на Комисията, защото е направено устно на заседанието, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Извинявайте, че ще върна малко работата назад, обаче миналия път госпожа Иванова постави един много резонен въпрос, свързан с това следва ли някой радио- и телевизионен оператор да бъде първо регистриран и после лицензиран или направо може да бъде лицензиран.
Целта на работната група, когато работехме по проекта, беше първо да имаш регистрация, за да можеш след това да бъдеш лицензиран. В този смисъл предлагаме на вашето внимание да подкрепите текст в чл. 125а, § 24, като нова ал. 8 със следния текст:
„(8) Кандидатите за лицензия по чл. 116е, ал. 3, се регистрират по реда на ал. 1 и 2.”
Така лицето, което ще може да кандидатства за издаване на лицензия, следва да бъде регистрирано, а след това ще има правото да отиде да кандидатства за лицензия. Само регистрирано лице ще може да получи лицензия за разпространение на програмата чрез цифров способ. Мотивирам се. Причината е свързана с това, че към момента текстовете на Раздел ІІа, които определят какви са документите за кандидатстване за лицензия, не изискват голяма част от тези, които са необходими за регистрация и се създава неравнопоставеност по отношение на тези лица, които могат от една страна да бъдат разпространявани чрез ефир, и другите лица, които могат да бъдат разпространявани чрез кабел.
В този смисъл би било справедливо, честно и равнопоставено лицата да имат еднакви изисквания към себе си. В противен случай би следвало да се създаде нов текст, който да каже, че тези документи, които се изискват за регистрация, би следвало да се изискват и за лицензиране. Възможен е и този подход.
ЯНА ИВАНОВА: Но за всяко нещо те ни взимат такси.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Никъде в закона засега не е записано какви са парите за лицензиране. Има постановление на Министерския съвет, с което е приета тарифа за таксите. Но те се определят от Министерския съвет, а не със законодателен акт.
ЯНА ИВАНОВА: Аз съм съгласна, че това предложение трябва да се поправи, но моля да минем на втория вариант, предложен от колежката, тоест да се искат едни и същи документи при регистрация и лицензиране, а не операторите да минават два пъти една и съща процедура, защото единия път ще събираме пълен комплект документи, другия – частичен. Това просто е абсурдно и ненужно губене на административно време и на СЕМ. Ние готвим документите и за нас е проблем да ги готвим два пъти и да чакаме СЕМ два пъти да се произнесе. Така че, молим просто да се уеднаквят документите за регистрация и лицензиране.
ГРИША КАМБУРОВ: Министър Николай Василев прави отчаяни опити да ограничи административния произвол до минимум. За съжаление тук виждаме две повтарящи се процедури. Тоест трябва да се подготвят два комплекта документи за две процедури, които да отнемат два пъти повече време на регулатора, а същевременно да се плащат такси. Считам, че това е неприемливо предложение. Говоря от името на всички оператори, ние сме категорично против това.
Що се отнася до логиката, която госпожа Трифонова изрази, вторият вариант е по-работещ, той трябва да бъде приложен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Трифонова, ще предложите ли една по-добра редакция или да подлагам текста на гласуване?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Дори и нищо да не се напише, имайте предвид, че има текстове в законопроекта, който е приет вече от Комисията, които по тълкувателен път водят до извода, че първо се регистрират, а след това се лицензират. Мога да ви покажа текстовете от проекта, които вече са гласувани на второ четене в рамките на Комисията, които водят чисто тълкувателно до извода, че първо е необходимо регистриране и след това лицензиране.
Какви са документите, които следва да бъдат представени? Те са по чл. 111 и аз не виждам кой знае какъв проблем във връзка с представянето на документите.
Що се отнася до таксите, разберете, че това не е законов проблем! Таксите са разходоориентирани, за какви пари става дума? Колеги, хайде да си кажем за какви пари става дума за разглеждане на документи! За 150 лева!
ЯНА ИВАНОВА: За служители, които работят минимум пет дена!
ГРИША КАМБУРОВ: Не говорим за парите, говорим за времето, което операторът губи, за да ги подготви.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Представете си хипотеза, в която един оператор иска да се разпространява цифрово. Тоест трябва да се лицензира. Защо ще го карате да се регистрира, впоследствие не му се издава лицензия, остава някаква куха регистрация, от която той не взима полза. Наистина няма логика в това нещо.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: А Съветът за електронни медии на какво мнение е? При втора хипотеза – да има едно от двете: или регистрация, или лицензиране.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз говоря като лаик. В общи линии колегите, които се изказаха, имат сериозно основание, тъй като това удвоява процедурата и създава излишно натрупване на документи. Освен това, както каза и госпожа Паланкова, която е наш външен консултант, ако тази регистрация не бъде задвижена и не се превърне в една лицензия, всъщност ще остане една куха регистрация. След една година ще трябва да минем през процедурата за заличаване на тази регистрация.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Извинете, госпожа Пешева, искам да Ви попитам досега колко регистрирани оператори имате по вашия регистър? Да кажем над 250. А колко реално се разпространяват?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Реално поне една трета не се разпространяват.
ЗИНА ТРИФОНОВА: И какво се случва от това, че първо са регистрирани?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Ние започваме да ги заличаваме и да се опитваме да събираме таксите, тъй като те не ги внасят, и т.н.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Аз не виждам никаква драма, че първо ще бъдат регистрирани и след това ще им се издаде лицензия.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Това е двойна процедура.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля, че си губим времето. Спорът е абсолютно безсмислен. Защо трябва да се регистрират 250 оператора, а след това да бъдат издадени лицензии на 30? По същия начин ние регистрираме нашите здравни заведения. Те се регистрират с лицензирането. Болничното заведение подава искане от министъра на здравеопазването да дойде комисия, която лицензира и акредитира (при нас има и акредитация). Но тук най-напред ще регистрираме 250 субекта, а след това ще дадем лицензия на 15. защо?
В самото начало, доколкото разбрах, спорът беше дали документите за регистриране и за лицензиране да бъдат едни и същи. Ако решим по принцип да има и регистриране, и лицензиране, разбира се, че би следвало документите да бъдат едни и същи. Защо документите за регистриране трябва да бъдат едни, а пък за лицензиране – други? С едни и същи документи трябва да може да се регистрират и да се лицензират.
Аз отивам и по-нататък – да няма и регистриране и лицензиране. Съгласен съм с доц. Пешева, че трябва да има един акт. Защо трябва да има регистрация, пък след това ще лицензираме?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, има едно неразбиране. Могат всички 250 да поискат да бъдат лицензирани и вече оттам мултиплексният оператор да предложи кои от регистъра да бъдат лицензирани. Всички може да искат да станат национални чрез цифрова телевизия, не 15-20. Това е тезата. Така или иначе, те трябва да минат веднъж през регистрация, веднъж през лицензиране.
Предлагам ви да отложим този текст и да предложим коректен текст в може би една от двете форми – да бъде с еднакви документи, за да не кандидатстват по два пъти. Тези, които искат да бъдат лицензирани, ще искат само за цифрова, а тези, които искат да кандидатстват, да бъдат регистрирани.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: По принцип всеки, който е регистриран, за да бъде отхвърлен, трябва да бъде лицензиран. Няма начин да бъде регистриран и СЕМ да каже: ние лицензираме 30 или 40 субекта, а останалите не ги лицензираме. Всеки, който е регистриран, трябва да бъде лицензиран и тогава отхвърлен или съответно одобрен. Това е пътят.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Госпожа Драганова е права, може би наистина трябва да се обмисли. Само че искам да ви кажа – бизнесът е този, на когото ще бъде по-трудно, ако трябва да подаде документите за лицензиране.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да оставим и този текст за следващия път. Аз съм съгласен процедурата да се опростява, стига да не я докараме дотам да даваме лицензии по устно докладване.
Нека да отложим тези два текста за следващия път.
Минаваме на § 25. Госпожа Драганова е внесла едно предложение. Имате думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми колеги, предложението, което съм направила, е за прецизиране, но може би трябва да бъда по-коректна. Тук имаше редакция, която беше предложена за уеднаквяване – вместо да е от 3 до 10 хил. лева да бъде от 5 до 10 хил. лева.
Новата редакция звучи така: „За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, вследствие на което са възникнали обстоятелства по чл. 126а, ал. 4, т. 1 и/или т. 2, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 5 до 10 хил. лева”.
Това е новата редакция, която предлагам за уеднаквяване на другите параметри.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз искам да поставя въпроса всъщност кое налага да завишаваме санкцията? Какво показва практиката? Необходимо ли е?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Защото другите са такива и трябва да ги уеднаквим.
ТРИФОН МИТЕВ: Но все уеднаквяваме в посока нагоре.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Идеята беше, че тези суми се степенуват съобразно наказанията и съобразно тежестта. И затова тази тежест е по-голяма от другите, където е от 3 до 5 хил. лева. Тук е от 5 до 10 хил. лева и това е логиката да се степенуват по този начин. Затова аз се съгласих с този начин на степенуване.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Може ли да попитам нещо? На мен ми се струва, че тук промяната е не само в санкцията, а по принцип това предложение сякаш е свързано и с горното предложение. Ако предложенията са така както тук са записани, логиката е такава, че в чл. 125д, който преди малко гласувахте, има някакви нарушения и там е казано, че една регистрация се заличава, без да се налага глоба, а направо се заличава. После в следващия параграф се казва „може да се заличи”. А след това идват някакви параграфи с глоби. Тоест има несъответствие между 125д и следващите санкции, които са предвидени.
Доколкото аз разбирам, предложението на госпожа Драганова е това несъответствие да се отстрани и да има първо налагане на глоби, а при системно нарушаване да има глоби в двоен размер и едва тогава да има заличаване на регистрацията. В тази логика е и Вашето предишно предложение, в което казвате, че програма, която не се излъчва 12 месеца, се заличава, защото това е единствената хипотеза, която не е обхваната от санкциите след това на § 126. Така разбирам логиката на тези предложения, а за размера на санкциите не мога да коментирам.
ЯНА ИВАНОВА: Аз смятам, че по-широката граница от 3 до 10 хиляди поставя въпроса за преценка на обществената опасност на деянието в ръцете на СЕМ, който органът, който би следвало като професионален такъв най-добре да може да прецени. И според мен няма логика законодателят да го задължава да наложи 5 хиляди, ако примерно Съветът за електронни медии преценява, че нивото на обществена опасност не е толкова голяма. Тоест по-широкият диапазон от 3 до 10 дава преценката в ръцете на органа, който би следвало да е най-компетентен да прецени.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други мнения или да приемем от 3 до 10?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Малинов, моля да мотивирате Вашите предложения.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: В § 25 се създава нова ал. 5 на чл. 126а:
„(5) За нарушение на разпоредбите на чл. 125в се налагат имуществени санкции както следва:
1. за непредоставяне на информация в определения срок или при предоставяне на невярна или непълна информация – от 2000 до 5000 лв.
2. за разпространение на програми без надлежно уредени права – от 5000 до 20 000 лева.”
Досегашната ал. 4 става ал. 6.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: СЕМ има същото предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи го поддържате.
ЯНА ИВАНОВА: Предполагам, че всички колеги от бизнеса ни ще го поддържат, защото в момента ние сме в ситуация, при която никой не контролира какво излъчват кабелните програми. Те крадат нашите програми, излъчват ги с неуредени права и никой не може да им наложи каквато и да било санкция.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз имам един въпрос. Санкцията за разпространение на програми без надлежно уредени права е от 5 до 20 хил. лева. На мен ми се струва, че тази сума е много малка. Не знам дали знаете, но аз имам представа за няколко кабелни оператора в провинцията, които бяха наказвани с 3 или 5 хил. лева и хората продължават да си излъчват програмите. Пуснали са български програми и особено немски програми, които даже не са и преведени, печелят пари, сигурно изкарват стотици хиляди и милиони за една година, а ние ще им наложим една глоба от 20 хил. лева. Аз съм сигурен, че те са готови да платят не 20, а 50 хиляди и пак ще излъчват.
ГРИША КАМБУРОВ: Да ви обясня чисто практически как стоят нещата. Кабелният оператор Хикс в провинцията си купува пакет на „Булсатком” и приемайки пакет с 60 програми на „Булсатком”, ги разпростравят по мрежата си без уредени права за нито една от тях. От всичките си абонати той получава между 10 и 20 лева.
Така че аз освен че подкрепям това предложение, подкрепям предложението на проф. Гайдарски, защото това наистина е една много малка имуществена санкция. Но все пак трябва да започнем отнякъде, за да възпитаме култура у кабелните оператори.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз също подкрепям това предложение. Ние имаме още едно предложение, което го няма във вашия доклад – в чл. 126 да се завиши долният праг на санкциите за нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 11–14, чл. 16-18, чл. 19, ал.1, членове 73, 75, 80, 82-86, 90-92 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 3000 до 15 000 лева. Сега е от 2000 до 15 хиляди, предлагаме да завишим малко долния праг.
ЯНА ИВАНОВА: Госпожо Пешева, от регулаторния орган изцяло зависи дали да качи долния праг. Ако е две, вие винаги можете да ни накажете с три хиляди. Защо Народното събрание трябва да ви задължи да ни накажете с три хиляди? Защото има случаи, чиято обществена опасност наистина не е за три хиляди? Това на вас помага, дава ви свободата да можете да преценявате коректно по скалата на обществената опасност.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Предложението беше по-скоро естетическо, защото останалите санкции, които са по новия закон, започват от три хиляди нагоре. А това са много съществени нарушения на Закона за радиото и телевизията и просто не е коректно да бъде две хиляди при толкова съществени нарушения.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз също се присъединявам към колегите от Българското национално радио от колежката Иванова. Не всички от изброените нарушения представляват толкова висока обществена опасност. Точно в ръцете на регулаторния орган следва да бъде оставено да прецени какво административно наказание ще приложи в конкретния случай. Така че аз не виждам защо изкуствено да завишаваме санкцията, защото за един радиооператор от селото или града Хикс 1000 лева при годишен оборот от 25 хиляди, повярвайте, са много пари.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз имам предвид кабелните оператори, а не радиооператорите. Съветът за електронни медии ще прецени за кабелните и за радиооператорите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Оставам с впечатление, че подкрепяме предложението на господин Малинов във вида, в който го е внесъл, и със сумите, които е предвидил.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Съжалявам, че от името на КРС ще взема отношение, но все пак, гледайки текста, констатираме някаква нередност. В момента обсъждаме параграф, който в основната си алинея визира нарушения на разпоредбите на чл. 125в. Ако погледнете чл. 125в, текстът гласи: предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми... Обръщам внимание на една терминологична особеност. Доколкото ми е известно, Законът за радиото и телевизията работи с друг термин – говорим за радио- и телевизионни оператори. Предприятие е използвано в контекста на Закона за електронните съобщения. И ако чл. 125 визира един класически кабелен оператор, а именно предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, в Закона за електронните съобщения няма изискване, по силата на което ние, Комисията за регулиране на съобщенията бдим за спазване на принципите за разпространяване само на програми с уредени авторски права. Така че струва ми се, че този текст трябва да се прецизира, защото в крайна сметка санкцията касае за нарушения на този текст. Съгласно релевантния наш Закон за електронните съобщения и цялата подзаконова нормативна уредба, а и Законът за електронните съобщения започва с текст, че Комисията за регулиране на съобщенията не следи за спазване на авторските права, това нещо трябва да се види.
ЯНА ИВАНОВА: Ние точно това казваме – че понеже вие не следите и никой не следи, поне Съветът за електронни медии да следи. Ние това искаме – най-сетне някой да следи. Това е целта на този текст. Мисля, че всички го разбрахме.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Ако смятате, че това със сигурност въвежда едно задължение, по силата на което Комисията за регулиране на съобщенията ще трябва постоянно да дава някаква информация или Съветът за електронни медии да следи нашия регистър, в който са вписани всички кабелни оператори, няма друг механизъм за следене. Защото в нашия регистър са предприятията, които могат да осъществяват тази дейност, а именно разпространение на радио- и телевизионни програми. Така че Съветът за електронни медии ще трябва постоянно да следи нашия регистър, за да следи дали тези предприятия му предоставят информация.
ГРИША КАМБУРОВ: Дали ще следи вашия регистър или по сигнал. Но тук си има предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми. Тоест Съветът за електронни медии ще следи за всички предприятия, които разпространяват такива програми. А има такива, които не са регистрирани и при вас, не са ви уведомили, че го правят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложението на господин Малинов във вида, в който го е записал, моля да гласува.
За - 6, против и въздържали се – няма.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Отново от чисто законодателна техника ще ми позволите да оправя текста, за да се изяснят двата състава на административнонаказателната норма. Защото за нарушение на разпоредбите на чл. 125в реално самите нарушения са в т. 1 и 2. така че от шапката няма смисъл.
Мисълта ми е, че трябва да започне така: „На лице, което не предоставя информация, или не предоставя в срок... се налага имуществена санкция”. И после: „На лице, което разпространява програми без надлежно по чл. 125 в, се налага...” Ще стане един член с две алинеи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да позволим на госпожа Манолова да предложи правно-техническа редакция на текста.
Който е съгласен с целия § 25 с тези промени, които внесохме, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Параграф 25 се приема.
В § 26 пак става дума за санкции.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз имам редакционно предложение. Сегашният текст в чл. 126 в е: „Който без лицензия разпространява радио- и телевизионни програми...” Предложението е: „Който без лицензия предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми...” И във ал. 2, отново: „Който без регистрация предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми...”
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Пак чисто редакционно, да не е „Който без лицензия... се наказва”, защото имуществената санкция не е глоба, а и не е наказание „глоба”, а да стане: „На лице, което без лицензия разпространява... се налага имуществена санкция”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам Комисията да приеме по принцип предложението на Иво Атанасов в редакцията, предложена от господин Аблеким.
ЕВГЕНИЯ ПАЛАНКОВА: Остана единствено хипотезата „който създава без лицензия”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз мога да си създавам колкото искам програми. Разпространението е важното според мен.
Подлагам на гласуване предложението, което съм направил, да бъде прието по принцип и да бъде включено в редакцията, предложена от господин Аблеким.
Който е съгласен да приемем § 26, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приемаме § 26.
По § 27 има думата господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Става дума за т. 34 – „Системни” са три и повече нарушения, извършени за срок от една година.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Господин Малинов, и в действащия текст сега на § 1, т. 5 е казано какво е „системно” – извършване на нарушения по една глава на този закон три или повече пъти. Може да се добави една добавка за срока, ако се приеме от Комисията.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Хубаво е да има този срок, защото системните и грубите нарушения са в хипотезите отнемане на лицензия. Така че те са много важни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, да го сложим в Преходните и заключителните разпоредби.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: В т. 34 българска програма по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 19 е програма. Не е ли уместно т. 19 да отпадне?
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Би трябвало да отпадне въобще по смисъла на чл. 32, ал. 1, защото има такъв принцип, че едно понятие, което се използва в закон, би трябвало да се тълкува по еднакъв начин във всички норми, в които се използва. Още повече, че шапката на Допълнителната разпоредба е „по смисъла на този закон”. Затова ви казвам, че е излишно да се казва по смисъла на чл. 32, защото дори и да се използва на друго място в закона, българска програма е това. Не може в чл. 32 да е една българска програма, а в другия член да е друг смисъл.
Затова идеята ми е да отпадне „по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 19”, да остане само: „Българска програма е програма, която се създава от лице...”
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми депутати, при системните нарушения хубаво е да имате предвид, че съдебният контрол обикновено не свършва в рамките на една година. Ако се запише този срок, може да има хипотеза, при която да не е възможно нито едно системно нарушение да е минало през съдебен контрол и да е влязло в сила. Тогава вече правната фигура отнемане на лицензия няма да работи изобщо.
ЯНА ИВАНОВА: Не е така. Чисто юридически, от правна гледна точка не е така, защото няма нарушение, докато не е влязла в сила присъда от съда. Можем да запишем „извършени в рамките на една година”. Но то така е и предложено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля госпожа Манолова да прочете редакцията на „системно”.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: „5. „Системно” е нарушение, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение по една глава на този закон.”
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Стана много сложно.
ЯНА ИВАНОВА: Както си е сега, само да се добави „едногодишен срок”.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: „Системно” е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти в едногодишен срок.
ЯНА ИВАНОВА: Извършени в рамките на едногодишен срок.
ГРИША КАМБУРОВ: Може би логиката на предложението за системни е друга – да се отмени дефиницията, която е дадена в момента в Закона за радиото и телевизията, и да се напише, че системни са три и повече нарушения, извършени за срок от една година. Да не пишем по една глава, а да го вземем като общо.
ЯНА ИВАНОВА: Задължително е да е по една глава, колега Камбуров, защото всеки оператор извършва дребни нарушения по много глави. По една глава, в рамките на една година!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз поддържам предложението.
Предлагам да гласуваме предложението, редактирано от госпожа Манолова и да влезе в Преходните и заключителните разпоредби.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Оттеглям т. 37 и предлагам, ако може да се подложи на гласуване, да прекратим заседанието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Съгласен съм, но нека да гласуваме целия § 27, като уточним в т. 34 пада ли „по смисъла на този закон” за българската програма.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: От гледна точка на правна техника трябва да падне „по смисъла на този закон”. Защото във всяка една допълнителна разпоредба, когато се регламентират дефиниции, те са по смисъла на този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен да стане „Българска програма е програма, която...”, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се това изменение.
Който е съгласен с целия текст на § 27, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Параграф 27 е приет.
Предлагам да спрем дотук. Следващата сряда ще продължим.
Предполагам, че ви е раздадено писмото, което получихме от госпожа Пръмова, адресирано до председателя на парламента, за начина, по който господин Волен Сидеров е поискал да реализира правото си на отговор в Националната телевизия. Можем да преценим и да направим едно принципно становище за това как един депутат трябва да се възползва от това право, което му е гарантирано.
С това закривам заседанието! Благодаря ви за усърдието!



(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов