1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.
2. Становище по Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии 2009 – 2013 г., № 803-01-78, внесена на 29 октомври 2008 г.

---

На 22 януари 2009 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г., второ четене - продължение.
2. Становище по Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии 2009 – 2013 г., № 803-01-78, внесена на 29 октомври 2008 г.

Заседанието бе открито в 14,05 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, откривам днешното извънредно заседание.
Бих предложил госпожа Драганова да докладва, тъй като една голяма част от текстовете са нейни предложения.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, първият текст е § 28б, който след обсъждания на една малка сбирка преди Комисията, правя устно предложение пред Комисията да бъде в следния вид, като пак казвам, че Комисията за регулиране на съобщенията има търговския интерес, Съветът за електронни медии има обществения интерес и затова съвместно трябва да следят за тези принципи.
Предлагам текстът да придобие следния вид:
„§ 28б (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуален определен ограничен ресурс за цифрово наземно радиоразпръскване, осигурява достъп за разпространение на телевизионните програми при спазване на принципите:
1.обективност;
2.справедливост;
3.недискриминационност;
4.равнопоставеност.
(2) В случай че предприятието по ал. 1 и телевизионният оператор, който следва да бъде разпространяван по силата на задължение, произтичащо от този закон, не постигнат съгласие за условията на разпространение, то всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от СЕМ и КРС.
(3) Обжалването по ал. 2 не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго.”
Колеги, аз се съгласих, че не може да се постави на един търговски оператор задължение да бъдат еднакви цените за всички и направихме това единствено за тези, които са качени по маскери на първата вълна на двата мултиплекса. Изключвам обществения, защото той ще бъде със специален закон.
Всъщност това, което правим, е тези оператори да имат възможността, ако не могат да постигнат в каквито и да било параметри съгласие мултиплексния оператор, да имат възможност да сезират СЕМ и КРС и тяхното решение да бъде задължително за страните, което може да бъде обжалвано, но то всъщност няма да спре изпълнението на действието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Имате думата по тези текстове. Има ли някой, който възразява? Няма.
Който е съгласен § 28б в редакцията, предложена от госпожа Драганова, да стане окончателен текст на Комисията за нов § 28б, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Следващото ми предложение е в § 31а, където предлагам да има социална защита на социално слабите хора в България, на които ще се наложи да купят сет топ боксове. Предлагам § 31а да звучи по следния начин:
„31а (1) Министерският съвет осигурява прехода от аналогово към цифрово телевизионно и радиоразпръскване, като приема до 31 декември 2009 г. план за реализирането му.
(2) Планът по ал. 1 предвижда и мерки за подпомагане на социално слаби граждани.”
ЗИНА ТРИФОНОВА: Само едно допълнение. Ако е възможно, тъй като все пак актът на Министерския съвет, който определя честотите и как се усвояват и как се реализира цифровизацията чисто по електронносъобщителен начин, имам предвид плана за въвеждане на наземно цифрово разпространение, приет от Министерския съвет, дали не е по-добре да бъде програма вместо план?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма проблем.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Нека да е програма, за да няма объркване между двата документа, които трябва да изготви Министерският съвет.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, „програма” вместо „план”.
Който подкрепя предложението на госпожа Драганова по този текст, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: По § 31, господин Атанасов, към Вашето устно предложение за ал. 3, аз искам да инкорпорирам това, което съм предложила, за да не разводнявам текста.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам в § 31 да се направят следните изменения:
В ал. 1 преди думите „български телевизионни програми” да се добави „лицензирани”. Ясно е защо.
Алинеи 2 и 3 да се изменят както следва:
„(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.
(3) Освен програмите по ал. 1 предприятието разпространява програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз имам предложение по регионалните програми на Българската национална телевизия след думата „разпространява” да се добави „регионалните програми на Българската национална телевизия в съответните региони, както и програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи освен регионалните програми на Българската национална телевизия, за което имаше изрично настояване от госпожа Пръмова, да се разпространяват и три български телевизионни програми. Другото е волна програма за местните мултиплекси.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Атанасов, може би тук да кажем, че на първия етап са 12 регионални (по четири програми), а на втория етап са 15 регионални (по четири програми).
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли възражения по текстовете, предложени от госпожа Драганова и от мен в редакцията на госпожа Драганова за § 31?
Който е съгласен с предложенията, направени от мен и госпожа Драганова, които се приемат по принцип и след това ще бъдат инкорпорирани в основния текст на § 31, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен с целия § 31 с измененията, които току-що гласувахме, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тъй като се налага при вече приетите накрая текстове да кажем, че няма съмнение, че се прилагат същите изисквания към цифровите телевизионни оператори, по § 18 (искам да ви върна) предлагам да се запише нова т. 2 със следния текст:
„2. в ал. 3 към сега действащия закон накрая да се добавят думите „или при наземно цифрово радиоразпръскване;”
Става дума за мултиплексните оператори, като сегашната т. 2, която сме приели, става т. 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Който е съгласен с редакцията на госпожа Весела Драганова, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Обръщам се към госпожа Манолова, господин Камбуров, госпожа Трифонова, госпожа Пешева: има ли нещо, което да сме пропуснали? Няма.
С това смятаме, че сме приключили работата по подготовката на доклада за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Благодаря ви за усърдието през тези многобройни извънредни и редовни заседания, които направихме, за да можем да дадем своя законодателен принос за старта на цифровизацията в България.

Точка втора – Решение за стартиране на Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии 2009 – 2013 г. № 803-01-78, внесена на 29 октомври 2008 г. от Министерския съвет.
Нашите експерти са подготвили едно становище, което ще ви прочета. Ако приемем, че няма нещо, по което възразяваме, ще го гласуваме, ако не – ще го отложим за следващия път.
„Опорни точки по програмата на Общността
за защита на децата при използване на интернет и други комуникационни технологии
Целта е да се създаде програма на Общността за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и други комуникационни технологии, особено от деца, и за борба срещу незаконното съдържание и увреждащо поведение онлайн. Програмата е известна като програма „По-безопасен интернет”. Тя обхваща период от пет години – от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2013 г. с предложен бюджет от 55 млн. евро, което е с 10 млн. повече от последната програма в тази област.
Програмата цели да осигури продължаването и разширяването на дейностите по предходните програми на Европейския съюз, които се оценяват като успешни в разработването и прилагането на общоевропейска политика за стимулиране на ползването на интернет от непълнолетни и борба с незаконното и вредно за деца съдържание в интернет.
Използването на интернет и на комуникационни технологии или на онлайн технологии като мобилни телефони все още нараства значително. Докато, от една страна, по този начин се предоставят редица възможности, рискът за децата и злоупотребите с технологиите продължава да съществува. Освен това продължават да възникват нови рискове и злоупотреби.
С цел да бъдат насърчавани възможностите и предимствата на интернет е необходимо приемането на мерки за по-безопасното му използване. В този контекст децата и подрастващите са чести ползватели, но често не са наясно за рисковете, на които са изложени, и за начините, чрез които могат да се справят с проблема. Измежду рисковете, пред които са изправени, рискът да бъдат изложени на сайтове, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, или с тях да бъде осъществен директен контакт от извършителите, които се сприятеляват с тях с цел извършване на сексуална злоупотреба („сприятеляване”), както и да станат жертви на психически тормоз в онлайн средата (кибертормоз).
От 1996 г. насам Европейският съюз играе водеща роля по отношение защитата на децата в онлайн средата и последвалите програми за по-безопасен интернет са основна част от дейността на Комисията в тази област.
Имайки предвид, че предизвикателствата в тази област бяха утежнени от възникването на нови технологии и услуги, Европейската комисия реши да предложи нова програма, за да защити по-добре децата от новите рискове, на които са изложени. За да се постигнат целите на програмата, са предвидени следните четири насоки на действия:
- осигуряване на обществена осведоменост;
- борба срещу незаконното съдържание и увреждащо поведение онлайн;
- насърчаване на по-безопасна онлайн среда;
- създаване на база от знания.
Защитата на ползвателите на интернет и най-вече на децата от излагане на незаконно вредно съдържание и поведение в онлайн средата и ограничаването на разпространението на незаконно съдържание са постоянна грижа на лицата с политически и законотворчески правомощия, на индустрията, на крайните потребители и по-специално на родителите, настойниците и възпитателите.
Прави се разлика между това, което е незаконно, от една страна, и от друга страна - това, което е вредно, тъй като за тях са нужни различни методи, стратегии и инструменти. Това, което се счита за незаконно, може да се различава в различните страни, тъй като се определя в зависимост от приложимото национално законодателство и от компетенцията на правоприлагащия орган и други правителствени органи.
Под „вредно съдържание” се разбира съдържанието, което родителите, учителите или други възрастни хора считат за потенциално вредно за децата.
Определенията за такъв вид тип съдържание се различават в различните страни и култури и могат да включват от уеб сайтове с порнография и насилие до такива с расизъм, ксенофобия, текстове и музика, призоваващи към омраза, самоосакатяване, анорексия и самоубийство. Поради това е трудно да се установят международни партньорства относно такъв тип съдържание, но трябва да бъдат положени усилия на национално ниво за повишаване на осведомеността относно инструментите, методите и технологиите за защита на децата от излагане на такъв тип съдържание.
Създаването на тази нова програма ще допринесе за насърчаването на по-безопасното използване на интернет и други комуникационни технологии, най-вече за децата, и за борба срещу незаконното съдържание и вредното онлайн поведение, като се улесни сътрудничеството, обмяната на опит и най-добрите практики на всички нива по въпросите, свързани с детската безопасност в оналнайн средата.
Република България е участвала активно в досега съществуващата Програма за по-безопасен интернет плюс, по която национален координатор е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и подкрепя предложението на Европейската комисия за стартиране на нова програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 - 2013 г. Нашата страна отчита важността на проблемите, свързани със защита на децата в онлайн средата, които имат глобален и комплексен характер.
Изразената позиция от Република България по предложение за решения на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на интернет и други комуникационни технологии е съобразена с интересите на страната в областта и може да бъде подкрепена.”
Нашата задача е да преценим дали нашите евродепутати са защитили българския интерес, когато са гласували позиция, чиито опорни точки прочетох преди малко пред вас. Спомняте си миналата година имахме подобно гласуване, когато беше приета новата Европейска директива за аудиовизията и аудиовизуалните услуги. Тогава с вас преценихме, че нашите представители в Европейската комисия и Съвета на Европа са защитили българския интерес при гласуването на този документ. Така че, това е задачата ни и сега.
Ако някой иска да оспори това, което депутатите ни са преценили като тяхна позиция и като самооценка, може да го направи. Ако някой иска да подкрепи, също може да го направи.
Заповядайте.
ИРИНА ИВАНЧЕВА: Безспорно текстът, който прочетохте, беше много изчерпателен. Но аз искам да добавя, за да не остане някакво недоразумение, че новата програма „Безопасен интернет за децата” е досие, което за 2009 г. – 2013 г. е досие, разпределено на Министерството на културата и де факто Министерството на културата е новият координатор на програма, а не ДАИТС. Това е единственото ми допълнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, ще го поправим.
А по самото съдържание? Смятате ли, че нашият интерес е защитен там?
ИРИНА ИВАНЧЕВА: Трябва да кажа, че ние от Министерството на културата участвахме по време на обсъждането на тази програма в аудиовизуалната група на Съвета на Европейския съюз и сме защитили българската позиция в много отношения.
Бих искала да спомена само, че във финалния текст на програмата е включено участие на децата при създаването на практики за защита на интернет и това е предложението на българската делегация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
От Агенцията за закрила на детето имате ли да добавите нещо? Нямате. Благодаря.
Само да ви информирам, че Комисията по европейските въпроси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта са подкрепили позицията, която българската страна е застъпила по време на дискусиите по тази проблематика.
На нашето заседание не се чуха възражения за по-различна позиция от позицията на подкрепа на изразената от българската страна позиция, така че може би трябва да подложа на гласуване подкрепа и от страна на нашата комисия.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви много.
С това изчерпваме дневния ред за днес. Мина един голям проблем, поне на ниво комисия, какъвто беше Медийният закон.
Знаете, че ние сме водеща комисия по Закона за публичност на лобистката дейност.
Имаме един законопроект, внесен от господин Трифон Митев и госпожа Атанаска Тенева за равенство на половете, разпределен на нашата комисия.
Благодаря ви за участието в работата по Закона за радиото и телевизията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов