1. Редакционни поправки в доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
2. Законопроект за равенството на половете, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
3. Писмо от генералния директор на Българската национална телевизия Уляна Пръмова за начина, по който господин Волен Сидеров е поискал право на отговор от БНТ.

---

На 28 януари 2009 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Редакционни поправки в доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
2. Законопроект за равенството на половете, внесен от народните представители Трифон Митев и Атанаска Тенева.
3. Писмо от генералния директор на Българската национална телевизия Уляна Пръмова за начина, по който господин Волен Сидеров е поискал право на отговор от БНТ.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието. Преди двете точки, за които се разбрахме миналия път, моля за вашето съгласие да направим две редакционни поправки на текстовете, които гласувахме за доклада за второто четене на Закона за радиото и телевизията. Когато подготвяхме доклада, се откриха две несъответствия, които не са големи и аз затова не го подписах вчера. Предлагам първо да направим тези поправки, по тях няма да има спор, след което да продължим по предварително обявения дневен ред.
Народните представители имат ли нещо против да започнем с това? Нямат, благодаря.
Госпожа Манолова ще ни представи поправките.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Първата поправка касае § 9 по вносител, който става § 13. Отнася се за измененията в чл. 105. В ал. 1 се оказа, че е останал текстът, че радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, се осъществява въз основа на удостоверение за регистрация или лицензия, а от философията на закона стана ясно, че тази дейност ще подлежи на лицензиране, а не на регистриране. Затова редакционната поправка, която текстът трябва да претърпи, е от ал. 1 да отпадне изразът „удостоверение за регистрация”, да остане само че тази дейност се извършва въз основа на индивидуални лицензии, издавани от Съвета за електронни медии по реда и условията на този закон.
Втората поправка касае § 20 по вносител, който става § 24 в редакцията на Комисията, относно чл. 116е, ал. 3. Ако си спомнят уважаемите народни представители, на предишните заседания разписахме текст с оглед избягването на двойното подаване на документи от кандидатите за лицензия. Оказа се, че така както сме разписали текста, само за тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125б към Съвета за електронни медии, има задължение да подават доказателства за възможностите да създадат качествена собствена продукция и проект на бизнес план.
Затова предлагам следната редакция на чл. 116е, ал. 3, за да се изясни, че волята на Комисията е била такава:
„(3) Кандидатите за издаване на лицензия към заявлението по ал. 2 прилагат и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнес план за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125б, прилагат и документите по чл. 111.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние коментирахме тези неща в Комисията и стигнахме до съгласие, но сме пропуснали да ги гласуваме на предишните заседания. Така че, ако нямате възражения, да ги подложа на гласуване последователно и да внасяме доклада, защото Законът за радиото и телевизията вече влиза в дневния ред.
Който е съгласен с първата поправка, предложена от госпожа Манолова, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен втората поправка да бъде внесена от името на Комисията, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. С това затваряме работата по медийния закон в Комисията и очакваме приемането му от пленарната зала.

По втора точка – Законопроект за равенство на половете, искам да ви представя нашите гости. Господин Ясен Янев – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Емилия Войнова – директор на дирекция „Демографска и семейна политика и равни възможности”; госпожа Лилия Абаджиева – експерт в отдел „Равни възможности”; господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация; госпожа Ирина Милушева от Комисията за защита от дискриминация; госпожа Гергана Тишева и госпожа Станимира Хаджимитова от Фондация Джендър изследвания; госпожа Катя Владимирова от Демократичния съюз на жените.
Вносители на законопроекта са нашите колеги Атанаска Тенева и Трифон Митев. Материалите са ви раздадени.
Предлагам ви да дадем думата на господин Митев като вносител, след което ще преминем към дискусия.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Най-напред искам да извиня отсъствието на госпожа Тенева, която е съвносител на законопроекта. Ще се постарая да представя пред вас основните идеи и основанията, поради които предлагаме този законопроект. Благодаря на представителките на джендър организациите, които се отзоваха за участие в работата на нашата комисия.
Ще представя основните неща, без да губя времето на Комисията.
Първо, тази тема не възниква сега за първи път, тя е обсъждана и в предния мандат на Народното събрание, а сигурно и преди него, обсъждана е в обществеността и в различните неправителствени организации, които работят по проблемите на равнопоставеността на половете. Заедно с това в Народното събрание е депозиран отделно един законопроект на Министерския съвет, който е разпределен на други комисии. Така или иначе, разговорите по него не приключиха, смятам, че няма да приключат дори и след днешното обсъждане. Просто темата е такава, че не може изведнъж да приключи, независимо какво решение или един или друг акт се приемат и представят.
В международен план, в повечето други държави – членки на Европейския съюз, и не само членки на Европейския съюз, но и в нашите съседни балкански страни имат нарочно законодателство по проблемите за равнопоставеността на половете. Тези въпроси са обсъждани заедно с тях и с представители на различни организации. Това беше един от приоритетите на Френското председателство на Европейския съюз. Само три-четири дни след като Франция пое председателството на Европейския съюз, проведе международен семинар по проблемите на равнопоставеността на половете. В съседните страни – Румъния, Сърбия, Косово и Турция, има съответни позиции и законодателство, както и структури, които да работят в направление за равнопоставеността на половете.
Комисията по правата на човека заедно с представители от Сърбия, Косово и Македония проведе семинар в Старозагорски минерални бани през изминалото лято на тази тема и конкретно за равнопоставеността и законодателството в отделните страни.
Като вносители смятаме определено, че има потребност от законопроекта. Заедно с това искам да отбележа, че българското законодателство има своите достойнства по отношение на регулиране на тези взаимоотношения – в Наказателния кодекс, в Закона за държавния служител, в Закона за защита от дискриминация и други закони.
Отнасяме се с уважение към положителната работа, която се провежда в Министерството на труда и социалната политика, в Комисията за защита срещу дискриминация, омбудсмана и други институции, които също са се ангажирали със защита на правата на човека. Но в същото време смятаме, че това не е достатъчно, че е необходимо да се провежда държавна политика и именно закон може да постави нейните основания. Държавна политика, която да стимулира работата и да гарантира равнопоставеността на половете не когато се жалват хората, не когато подават жалби в Комисията за защита срещу дискриминацията или търсят правораздавателните органи, а една политика, която в крайна сметка да не довежда дотам. Това може да направи държавата и тя може да го направи с един орган, който да координира цялостната дейност на отделните институции – министерства и други ведомства, независимо на какво равнище са държавните институции. Имам предвид министерства, областна управа, общини. Отделни опити в това отношение има. Тук трябва да споделя успешния опит в тази посока на община Казанлък през изминалия мандат на общинските съвети, където работеше и комисия по тези проблеми.
Въпросът за равнопоставеността на половете не е въпрос на еманципация или феминизъм, той е много по-широк, той е на отношение на самото общество и на отношение на развитие на демократичните процеси в страната. Предложението, което правим, не противоречи с нищо на Закона за защита срещу дискриминацията и не измества дейността на самата комисия в това отношение. Разбирам, че работата на комисията е много натоварена и заедно с това тя има последващ характер – при съответна жалба, при настъпване на някакво събитие в една или друга посока по определен признак на дискриминация. Именно в тази посока предлагаме да има държавен орган. Всъщност и сега служителите в Министерството на труда и социалната политика и госпожа Абаджиева полага невероятно много усилия за координация между отделните ведомства, но съществен резултат не се постига, просто защото са различни компетенциите, а не има или няма желание да се извършва самата дейност. Различни са компетенциите и правомощията, които служителите имат, и разбира се, не съответстват от това дали са от ръководителите на министерства или други агенции в тази посока.
Именно затова предлагаме този държавен орган, агенция, която да има съответните правомощия, да може да прави анализ на законодателството, да прави предложения пред ръководството на изпълнителната власт. В същото време да може равностойно да провежда разговорите с останалите държавни органи и със своите правомощия да може да координира провеждането на политика в тази посока.
Искам да споделя само две неща. Един от сериозните проблеми, които и министерството се старае да решава заедно със синдикатите, е неравностойното заплащане на еднакъв труд при мъжете и жените. Не казвам това просто наизуст. Второ, има определени професии, които са достатъчно феминизирани, примерно учителската професия, и там само една целенасочена държавна политика може да доведе до това мъжете да влязат в учителската професия по-активно.
Споделям това само като примери за единия и за другия пол, защото, пак искам да подчертая с този пример, че въпросът не стои само и единствено до джендър политиката. Това че организациите, работещи по джендър политика са по-активни в това отношение, не променя нещата и аз бих се радвал един ден и повече мъже да бъдат ангажирани по проблемите на равнопоставеността на половете.
Разбира се, от досегашните дискусии, които се провеждаха в комисиите, и становищата, които са правени, ние като вносители можем да си вземем съответни бележки. Аз приемам, че може би терминът „равенство на половете” не е точният, точният термин е „равнопоставеност на половете”, но може би при подготовката, за да не се наслагва много повтарянето на термина доведе до това заглавие. Но не е проблем да се отиде към „равнопоставеност”.
Другият сериозен въпрос, който се поставя, е необходима ли е агенция или не е необходима, дали да бъде агенция или друг държавен орган към Министерския съвет на принципа на Дирекцията по вероизповедания по Закона за вероизповеданията. Бихме могли да разсъждаваме в тази посока, но отстояваме необходимостта от държавен орган, който да координира и да работи в посока на единна, цялостна държавна политика по равнопоставеността на половете.
И не на последно място, искам отново да споделя, че този законопроект няма никакви амбиции да измества или конкурира Закона за защита срещу дискриминацията. Това са различни материи, различни нива, различни плоскости.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Митев.
Предлагам да дадем думата най-напред на госпожа Драганова, тъй като й се налага да излезе, след което да проведем дискусията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще изкажа може би за енти път моето мнение и може би много от вас очакват, че като съм председател на Партия на българските жени, ще подкрепя с две ръце такъв един законопроект. Но човек трябва да следва принципи, а не толкова желания, които така или иначе пренася автоматично от един свят в друг.
Само трима сме депутатите от Комисията, които сме били и през изминалия мандат в настоящата комисия и ако се обърнем към това време, когато течеше един много сериозен процес на синхронизация на законодателството на България, ще трябва да си спомним и тук ще трябва да кажа, че България изключително бе похвалена за общия си антидискриминационен закон. В много малко европейски държави има такива закони и те вървят към обединяване на законодателството си по всички дискриминационни признаци. Такъв закон, какъвто ние имаме, е един от еталоните в Европейския съюз. И аз считам, че не е необходимо - много пъти съм изказвала това мнение – не е необходимо да се създава отделен закон за равните възможности между мъжете и жените, тъй като тази идея и всички директиви на Европейския съюз по този въпрос са изпълнени с този закон. Още повече, че Комисията за защита от дискриминация върши прекрасна работа, за което поздравявам господин Кемал Еюп, и ние вървим към оптимизация на структурите, а не към роене на нови и нови. Мисля, че просто ще натежи цялата система.
Законът има действително един недостатък, който ние, след като сме го създали като нещо съвсем ново, то трябва да действа в практиката, за да видим къде това нещо не е както трябва. И това нещо е точно в думата „превенция”. Но тази дума не е само и единствено за признака равнопоставеност на половете, а за всички останали признаци – по етнос, по религия, по възраст и т.н. И ако нещо трябва да поправим в закона и аз категорично считам, че трябва да се поправи и да се засили темата за равните възможности на жените и мъжете точно в този закон, това е превенцията. Не само когато хората, както каза колегата Митев, се оплачат, тогава да има разглеждане на въпроса и решение, а превенция по определените признаци.
Една от идеите, за която беше направен общият антидискриминационен закон, беше точно тази - че хората са дискриминирани едновременно по няколко признака. Примерно жените, когато са от определен етнос или определена религия, могат да бъдат дискриминирани. Мъжете, когато са по-възрастни или примерно един мъж може ли да стане медицинска сестра? Ами това е дискриминация по някакъв начин.
Така че тези въпроси трябва да се обединят, както са обединен в този закон, но ние да направим проект, с който да засилим тази превенция по всички признаци. И това е слабата брънка на закона. Ние сме се стремили да изпълним директивите и сме го направили, но всъщност тази работа, предшестваща действието, трябва да направим.
И завършвам с това, че считам, че ако създадем един такъв отделен закон, още повече че има вече внесен един от Министерския съвет, който върви по комисиите и е спрял във водещата комисия, си мисля, че ако създадем такъв закон, по някакъв начин ще дискриминираме останалите дискриминирани. Защото по тази логика каква е причината да няма отделни закони по всички дискриминационни признаци?
Колеги, аз ще гласувам „против” и ще моля, господин председател, ако случайно изляза преди гласуването, моят глас да се счита „въздържал се”, тъй като проблемът наистина е съществен, но той трябва да бъде решен с разширяване във вече съществуващия общ антидискриминационен закон, за което искам да декларирам, че работя в момента с експертна група, за да бъде внесена такава поправка в общодискриминационния закон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Драганова. Вече усещам, че дискриминирате моето първоначално антидискриминационно мнение, но се надявам да получим достатъчно аргументи, за да направи всеки от нас преценка за себе си как да гласува, тъй като това не е политически въпрос, за да се съобразяваме с това какво са казали централите ни. Трябва да решаваме всеки според съвестта си.
Кой иска думата? Господин Еюп, заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В никакъв случай ние от Комисията за защита от дискриминация не се притесняваме от някаква конкуренция било от това, че се предвижда да се създава отделна агенция, или пък от нещо друго в областта на антидискриминацията. Винаги е добро дошло да се търсят различни механизми, но имаме определени възражения. Освен това трябва да погледнем и как се решават нещата в Европейския съюз, в някои европейски държави.
Само ще щрихирам някои моменти.
Първо, създаването на една такава агенция поставя въпроса, тъй като Законът за защита срещу дискриминация е рамков закон, кой е специален, кой – рамков. Там се предвиждат принудителни административни мерки, глоби и т.н., а в нашия закон има специален раздел, Глава пета, където е казано, че правомощията по прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушенията на всички закони, уреждащи равенство в третирането, са възложени на Комисията за защита от дискриминация. Отделен е въпросът, че има нужда от държавна политика, както госпожа Драганова спомена, но ако видим това, което е дадено като правомощие в закона – координацията, аз не мога да разбера например как една агенция ще координира Народното събрание и дали това нещо не противоречи на Конституцията.
Създава се също един прецедент по един признак да се приеме специален закон. По същата логика да тръгнем по други признаци тогава. Или пък политика по един-единствен признак, дори обезпечена със законодателни мерки, според мен не е удачна. Това конкурира политиката по по-всеобхватна защита от дискриминация по всички признаци. То даже омаловажава множествената дискриминация. Една агенция ще констатира нещо и оттам нататък има доста спорни моменти, но омаловажава множествената дискриминация, тъй като при нас практиката показва, че наистина много повече е увеличението на сезирането където има множествена дискриминация, отколкото по отделни признаци.
Нашето мнение е, че всички тези неща, както и госпожа Драганова каза, можеше да се решат, ако има непълноти в нормативната уредба с едни поправки в Закона за защита срещу дискриминацията или пък увеличаване правомощията на Централния съвет по равенство на половете към Министерския съвет, който да се оправомощи с повече права и задължения в областта на политиката за равнопоставеност на половете. Но нека да видим каква е тенденцията в Европейския съюз. Позицията на Европейската комисия е еднозначна. Знаете много добре, 2007 г. беше европейска година за равните възможности и на заключителната конференция се изказаха доста представители. Вече има политика да се обединят двете директиви – едната, която третира расово-етническа дискриминация, и другата за равно третиране на мъже и жени в областта на заетостта и професиите, в една интегрирана директива. Тоест тенденцията е да се обединят всички признаци. Защото иначе някои специалисти поставят въпрос, йерархизирането на признаците също е дискриминация по отделни признаци. Защото в закона никъде не е казано и в нашата практика някой от признаците да се ползва с някаква привилегия, преимущество и т.н. Тоест няма класиране кой признак тежи повече.
Единен орган по равнопоставеност, който е сравним с Комисията за защита от дискриминация, има в Холандия, Великобритания, Ирландия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Австрия, Кипър, Естония, Литва, Словакия и Чехия. Това потвърждава далновидността на българския законодател с такъв всеобхватен Закон за защита срещу дискриминацията и един национален орган, който следи защитата от дискриминация.
В редица страни имаше процес на сливане и обединяване на съществуващите два или повече органи по равнопоставеност, например в Швеция, където от 1 януари 2009 г. двете институции на омбудсмана бяха обединени в един орган за равнопоставеност. От октомври 2007 г. във Великобритания е създаден един орган за равенство по всички признаци – Комисия по правата на човека и равенството, която обединява три предишни органа.
Всичко това мисля, че подкрепя нашата теза, че ако е необходимо да се усъвършенства, то е добре да се усъвършенства специалният Закон за защита срещу дискриминацията и ако е необходим орган за политика в областта на антидискриминация, лично моето мнение е той да е по-всеобхватен, а не само по един признак. Може да се помисли както за национален съвет към Министерския съвет, като се помисли и за разширяване на признаците включително.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Ще бъда съвсем кратък, защото много от аргументите, които исках да приведа във връзка с моето мнение, бяха казани от преждеговорившите. Аз ще гласувам против този закон, той е ненужен. Той отваря вратата към ненужно увеличение на администрацията, според мен е доста фрагментарен – казвам го като юрист – в него липсват доста съществени разпоредби, които трябва да бъдат разписани, имаме само едни принципи. По-скоро той е пожелателен. Аз бих го нарекъл дублиращ закон. Не ни е необходим, всички цели, които са заложени в него, могат да бъдат изпълнени чрез приложението на основния закон, който действа и в момента. Нямаме никаква нужда от създаване на нов административен орган.
Мисля, че с това изчерпвам моето мнение. Гласувам против този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министър Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Обратно на досега изказаните мнения Министерството на труда и социалната политика по принцип подкрепя предложения законопроект за равенство на половете. Този проектозакон е нов от гледна точка на съществуващата у нас законодателна уредба. Той е нетрадиционен от гледна точка на своята философия и съдържание. Този закон засяга проблем, който досега не е бил в обсега на правното регулиране и е израз на политическа воля за следване стандартите на Европейската общност, чийто пълноправен член и България. В този смисъл законопроектът би довел до създаване на двукомпонентна, допълваща се правна уредба в областта на равнопоставеността на жените и мъжете – единият компонент, който е свързан с антидискриминационното законодателство, и вторият е със специфично законодателство, целящо изграждане на ефективен и действен механизъм за гарантиране и насърчаване на равните възможности на мъжете и жените.
Считаме, че приемането на подобен закон би следвало законовата база за изпълнение на вече приетата от Министерския съвет Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за периода 2009 г. – 2015 година.
Разбира се, Министерството на труда и социалната политика има и някои съображения по представения законопроект. Първото от тях е, че е целесъобразно да се обмисли наименованието на закона и предлагаме да се замени с „равнопоставеност на жените и мъжете”, тоест равенството на половете да бъде заменено с равнопоставеност на жените и мъжете.
Предлагаме да се обмисли също така и целесъобразността на разпоредбите, които в сегашния законопроект в глава ІV по отношение на санкциите съществуват, поради припокриване на функции със специализирания закон за антидискриминация.
Считаме, че за органите по реда на предлагания закон следва да се намери съответно някакво функционално решение, различно от предложеното от вносителите – не като обособена агенция, а на функционален принцип и би било най-добре този орган да бъде ситуиран в Министерството на труда и социалната политика.
Също така искам да добавя, че е необходимо разработване и реализиране на една държавна политика по равнопоставеност на половете, за да не се стига до дискриминация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Янев.
Кой иска думата? Заповядайте.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В 1999 г., когато Съветът на Европа организира кръгла маса по темата домашно насилие, тогавашният председател на Комисията по правата на човека – представете си! – изслуша всички доклади, след което му се даде думата, той каза само едно изречение: „Ами мисля, че жените си заслужават боя!”, стана и излезе. Ако искате, вярвайте, има свидетели на това нещо. Ще се сетите сами кой е. След една година той си преразгледа мнението, на аз казвам това, защото той излезе и след това нямаше с кого да водим диалог, залата беше туширана от това изречение.
Казвам го още, защото приемането на такъв закон е нещо, свързано с преосмисляне в нашите глави на една концепция по правата на човека, която наистина е сравнително нова и е свързана с онези стереотипи, които сме наследили от миналото. Този закон има съвсем различна философия. Всъщност аз искам да поздравя господин Митев, защото по повечето много важни неща виждам как мъже имат много сериозни аргументи в този закон, много добра се разбрали неговата философия и това ме радва. Това показва, че ние в нашата страна наистина правим крачки напред.
Философията е друга. Нека не говорим непрекъснато за тези признаци и да ги слагаме на една маса. Жени и мъже е универсално деление, включително вътре имаме всички останали групи. И това е огромна разлика, първа разлика. Ако имаме един орган, който прави политиката, той вътре след това ще види, да, в групата на мъжете има ли нещо, което можем да пипнем по отношение на закон или други актове, политики, които да предотвратят дискриминация на мъже от единия етнос например. Тоест това е много по-сложна материя и тя да се вмени като мандат за работа на Комисията за защита от дискриминация, струва ми се изключително неудачно. Политика няма да може да се прави. Два са важните глагола – държавен орган, който прави политиката, и който я координира. Ще дам след малко примери от практиката, защото всички може би знаете, че отдавна се занимавам с тези въпроси. Практиката опровергава това, което досега се каза в полза на Закон за защита срещу дискриминацията.
Второ, някой спомена, че не е политически въпросът. Политически въпрос е! И тук трябва да знаем кой кой е. Аз не се сърдя на госпожа Драганова, че тя застава срещу него, защото нейната партия – аз съм имала честта да бъда поканена от нея на нейния конгрес и знам, че нейната партия е християндемократическа. Една такава партия не е либерална, нищо че е в коалиция с НДСВ. Една такава партия защитава по принцип, априори се предполага, че защитава връщането на жените вкъщи, такава партия по принцип би трябвало да е срещу абортите. Ако сте християндемократическа, значи е това! Затова аз не Ви се сърдя, нищо че сте лидер на една партия за жените, което е голяма претенция и би трябвало наистина да се очаква да ни подкрепите.
БОЙКО ВАТЕВ: Това е факт, не е претенция.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Претенция е, защото е членувано – „на българските”.
Равнопоставеност между другото означава не просто и не непременно да имаме равен брой жени и равен брой мъже в някакво тяло или равен брой момичета и момчета да участват в някаква дейност. Не е даже непременно да са третирани по един и същи начин, това означава да приемеш и съответно да разпознаеш, истински да го приемеш, че мъжете и жените често имат различни нужди, различни приоритети на правене на политика и това всъщност няма как да се отрази, ако ти говориш само за дискриминация. Тук вече не говорим за дискриминация, жените не са група в неравностойно положение. Това е голямата разлика с останалите групи, за които ние говорим.
И сега да кажа за националния съвет. Аз също не бих подкрепила, както и господин заместник-министърът се изрази, санкциите да са в този закон. Това наистина може прекрасно да си го изпълнява Комисията за защита от дискриминация. Тоест има неща, които могат да се пипнат, ако уважаемите депутати приемат законопроекта на първо четене и след това ние бихме се включили с каквото можем да помогнем да се оправят някои текстове. Но въпросът е в мандата. Била съм на заседание на Националния съвет като представител в гражданското общество. Министерството е в голямо затруднение – всеки път на тези съвещания идват различни хора, независимо че трябва да е заместник-министър, идват различни хора от министерствата, които са на все по-ниско и по-ниско ниво, които нищо не знаят и заседанието започва от нулата всеки път. Защо? Защото де подценява материята.
Ще ви дам друг пример. Кажете ми кой отговаря в тази страна за прилагането на Закон за защита срещу дискриминацията? Ето и сега знам, че има проект за неговата промяна, където да има тяло фонд и никой не иска този фонд.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Комисията за защита от дискриминация какво прави сега?
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Тя е постфактум, тя е като тип ом, защото тя е след като има вече дискриминационна случка.
КЕМАЛ ЕЮП: Това не е вярно, ние имаме правомощия в областта на превенцията, а не само санкции след подадени жалби или сигнали.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: По принцип самият закон е превантивен, аз с това съм съгласна, както и Законът за защита от домашно насилие също играе превантивна роля. Но не се прави политиката и не се координира политиката.
Ще ви дам друг пример. Бизнеса – малкия и средния бизнес, жените и мъжете в бизнеса. Продължава включително и в министерството да се смята, че бизнесът е джендърно неутрален. Аз ви уверявам, че не е така. Има много аргументи, но за да не ви губя времето, ще ви кажа, че в 90-те години жените и мъжете не стартирахме еднакво в бизнеса, ние не участвахме наравно в приватизацията. По много причини. Аз потърсих статистика и се оказа, че статистика в Министерството на икономиката и енергетиката за жените предприемачки няма. Те не знаят там колко са, в какъв бизнес са. Това веднага ми говори, че там никой не се интересува от това.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Но те не знаят и мъжете колко са, те ги знаят общо, не ги делят на мъже и жени.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Аз завършвам с апел да преодолеем стереотипите в нашето мислене, да погледнем малко напред и да видим наистина смисъла на този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Баташов има думата.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо! Започвам краткото си изразяване на своето мнение със следното условие. Аз дълбоко вярвам, че вие, жените, ни правите нас мъже. Правя много кратко въвеждане в темата с цялото ми уважение към по-прекрасната и по-интелигентната част от човечеството. Защото явно на нас мъжете ни липсва онази интелигентна част от мозъка, която ни кара непрекъснато да се бием по 24 часа в денонощието. И ако ви нямаше вас, жените, ние сигурно щяхме да се бием по 24 часа в денонощието и да воюваме.
Но за да бъда изключително изчерпателен и кратък, цитирам ви част от становището на Министерството на образованието и науката: „От 1 януари 2004 г. е в сила Закон за защита срещу дискриминацията, който урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Законът установява забрана за дискриминация въз основа на различни признаци, в това число и пол, и съдържа уредба на защитата при упражняване на отделни права, като правото на труд, правото на образование и обучение и други. Изрично е установено правомощие на държавните и обществени органи и органите на местното самоуправление да провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже в управлението и вземането на решения.”
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Бойко Ватев има думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз ще подкрепя този законопроект на първо четене, въпреки че госпожа Хаджимитова се опита с нейните аргументи да ме разколебае. Въпреки всичко ще го подкрепя, защото искам да бъда поне равен на жена си, а пък и след културния закон не вярвам моят колега да е създал нещо толкова лошо, сигурен съм, че е по-добър. Затова ще го подкрепя.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други изказвания? Заповядайте.
ГЕНОВЕВА ТИШЕВА, управител на Българска фондация за джендър изследвания: Юрист съм по професия и повече от десет години се занимавам с права на човека и десет години изрично с равнопоставеност на половете. И ми се струва, че не бих се занимавала, ако това нямаше смисъл. Вярвайте ми, един юрист не би се занимавал с нещо, което няма правен смисъл.
Тук ще посоча, че имаме успех със Закона за защита срещу домашното насилие, което нашата фондация и свързаните с нас организации изнесохме като кауза и благодарим, че се прие именно и с подкрепата на силата на НДСВ, на Марина Дикова и колегите й, и всички други, които го подкрепиха. Тоест не сме се занимавали с нещо, което не си струва. Идентифицира се проблемът в обществото чрез неправителствените организации и се изнесе до парламент. Защото това е факт, такова насилие съществува и то в много по-голяма степен засяга жените, това е факт и в България, и навсякъде, поради което е джендър проблем.
И в Европейския съюз, където се сочат примери, че има вече съединяване на работата общо по недискриминацията и равните възможности, делене на тези въпроси има все още, всички знаем, и в директивите, и все още дори в органите, които са по наблюдението, и във външните експертни органи – също. Аз вече пета година съм член на Мрежата на независимите юридически експерти към Европейската комисия и също считам, че всички ние от всички тези страни не се занимаваме с нещо несмислено.
Искам да посоча, че приемането на един такъв законопроект, разбира се, с резерва, че се нуждае от преработване между първо и второ четене, се обосновава от европейските директиви, тъй като независимо от изразеното от наша страна становище, че има съответствие с европейските директиви по отношение на органа за равнопоставеност, такова няма към момента. Тук не се каза, но ще подчертая, че по отношение на органа за равнопоставеност на половете има по-големи изисквания за функциите му, отколкото към органите по другите признаци и те са насърчаване на равнопоставеността на мъжете и жените и в същото време изискване за мониторинг и анализ, което е една постоянна дейност. Тези дейности и функции са поставени изрично в директивите по отношение на равнопоставеността на половете. И всяка държава трябва да намери начин да изведе това нещо на най-високо анализаторско, мониторингово ниво, което да обхваща всички органи.
Това, което имаме тук в момента, наистина са наченки на механизъм. Приемаме, че Комисията за защита от дискриминация е един много добър орган, който работи в своята област, но тук също не се каза по този признак, абсолютно обратно на това, което е в действителността, в живия живот, няма дела. Практически те са много малко. Или тези, с които се обръщаме, не получават решение, тъй като много често те са въпрос на политика, на това как борим стереотипите в дадена област и фактически липсва държавният орган, който да умозре всички тези житейски полета и да види там, както се изрази госпожа Хаджимитова, равнопоставеност на жените и мъжете. Не само да премери, но да види къде трябва да се насърчи в даден момент, за да се изравнят след време – това, което е предложено като временни специални мерки в този законопроект.
Аз не случайно съм ви раздала едно становище, което съм изказала вече тук пред парламента и което е основано на една конвенция, доста забравена у нас, ратифицирали сме я отдавна, много похвално, ние сме една от първите държави, които са я ратифицирали, но от последните при изпълнението й. По тази конвенция предстои доклад в Женева. Това е конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Считаме, че от последния доклад в 1998 г., на представянето на който аз също присъствах, когато българското правителство представи доклада, ние представихме контрадоклад, неправителствен, тъй като наистина нещата бяха в много начална фаза, без всички тези закони, които прие парламентът. Но сега това, което ще попита Комитетът, е какво става точно по тези точки, които и ние сме посочили там, къде ви е механизмът на най-високо правителствено ниво, това, което е по конвенцията, това, което е по Пекинската платформа, която също с инвестиции в наши хора, които отиват там, подписват, ангажират се, също сме подписали, къде са тези органи и къде ви е органът, който ще се занимава с всички сфери и ще формира всички сфери на обществения живот и ще се бори със стереотипите.
Връщам се към изказването на господин Баташов. Много интересно е становището на Министерството на образованието и науката, тъй като примерът ми е точно оттам. В Закон за защита срещу дискриминацията има много хубав текст, че ще се въвежда обучение по равнопоставеност на половете още от най-ранни години. Прекрасен текст. Както има и за сегрегацията. 2004 година. Той много хубаво го каза – от началото на 2004 г. действа този закон, до момента, обръщали сме се и към Министерството на образованието и науката, това не ги касае. Те казват: няма пряко задължение към нас. И такова образование не се въвежда. Всичко това стои като стереотип – поне борба срещу него да се започне. И сега гледам, че се е приела Стратегия за равнопоставеност на половете 2009 г. – 2015 г., също прекрасно, но в нея основна точка е борба със стереотипите за ролята на жените и мъжете в образованието, здравеопазването и т.н. Къде отиваме? Преди пет години, както цитира и господин Баташов, е приет този закон, той сега не е изпълнен, ние го приемаме в стратегия като задача. Прекрасно!
И понеже в началото на годината правя анализ на постигнатото и ненаправеното през изминалата година, видях, че доста неща, залегнали много добре като задачи, вече как ще се изпълнят е въпрос, ги има в закони, но не имало кой да ги координира и да ги изпълни. Това не е от компетенцията на уважаемата комисия.
Аз смятам, че един такъв орган, пък и друг, ако се реши, вижте, господин Еюп, нека да се реши и по друг признак ако се налага в България да се приеме, няма лошо. В Дания имаше и все още има по много признаци, защото считат, че е необходимо за страната. Това не е въпрос, как да ви кажа, да копираме от някаква друга държава, както Вие казвате, кой се съединил, кой – разделил, просто при нас е огромен проблем.
Това е, което исках да кажа, че не е в съответствие и с директивите на Европейския съюз и това ще стане ясно час по-скоро, тъй като докладите вървят към Комисията, въпреки това, което се казва от правителството, и другото, което се казва от гражданското общество и на експертно ниво, просто има своето влияние. Същото е за конвенцията, по която представих материала – за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Там също предстои доклад и скринингът ще е много строг, особено при една държава вече в Европейския съюз.
И понеже виждам тук и господин Гайдарски, искам да кажа, че изследвах законодателството в областта на здравеопазването и ще ви кажа, че в репродуктивното здраве има толкова много неща, толкова много стереотипни неща, да не казвам, дискриминационни. Ако бръкнем в Наказателния кодекс, къде се урежда сексуалното насилие срещу жените – в глава „Разврат”! Такова заглавие в нито една държава не намерих. А изнасилването? Изнасилването, подвеждането към проституция – всичко това е в глава „Разврат”. Никъде го няма това. Някой трябва да го прегледа, защото то е просто немислимо.
Да ви кажа за репродуктивното здраве. Въпреки провежданата политика, в едно конституционно решение от 1992 г. във връзка с чл. 47, ал. 2 за безплатната акушерска помощ за бременните жени, стои като аргумент на Конституционния съд да потвърди защо имат право жените, се казва, че от демографски съображения. Този стереотип все още стои горе в Конституционния съд. Жената, бременната жена, че и мъжът само демографски единици ли са? Това е право на бременната жена. Тя не е само демографска единица, съжалявам!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви. Гиньо Ганев често напомняше, че законодателството е прекалено отговорно поприще, за да се поверява само на юристи.
Господин Гайдарски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Искам да отговоря на госпожа Тишева.
Искам да кажа това, което мен ме смущава. Ние решаваме да направим един закон и по отделен признак – това е признакът за равенството между жените и мъжете, по пол. Ами не е ли по-важен например законът за религиите. В света се води битка не между жените и мъжете, а се води битка на религиите. Има написани цели книги по този въпрос. Следователно трябва да създадем още една агенция, например за религиозно равенство, отделно примерно за дискриминация по цвят на кожата и т.н.
Аз не съм против закона. Напротив, нека да има един закон, който да уреди този проблем в края на краищата, защото винаги ще има недоволни във връзка със Закона за защита срещу дискриминацията, той не е пълен, има неща, които би трябвало да го допълнят. Но мен ме смущава например това, че когато правим някакъв закон, вижте как започваме: Народното събрание създава законова основа за равенство на половете, приема стратегия за равенството. Нали ви е ясно как се прави стратегия? Три години правихме стратегия за здравеопазването и чак накрая се прие една стратегия, която напълно промени началната идея на тази стратегия. Министерският съвет създава национален съвет за равенство на половете. Е, добре, аз питам в този национален съвет какво ще прави Комисията за защита от дискриминация? Те ще имат ли някаква връзка или просто едното ще бъде комисия, а другото ще бъде национален съвет за равенство на половете.
След това, създава държавна агенция за равенство на половете. Приема национална програма за равенство и т.н. Щом като имаме такава национална агенция, това означава, че ние трябва да създадем органи и по областите, понеже това ще бъде една централна агенция на високо ниво в страната. Ние трябва да имаме на областно ниво някакви комисии, после ще трябва да ги създадем на общинско ниво. И какво се получава? Създаваме агенции, агенции. Същото беше за репродуктивното здраве, знаете тази битка, която се водеше. В един момент решихме да дадем 10 милиона, дадоха се. Хайде след това още 10 милиона - станаха 20 милиона. И какво се реши тогава? Да създаваме фондове.
Знаете ли колко генетични заболявания има само на окото? 800 генетични заболявания има само в окото! Ако слушате например специалистите, всеки иска да изтъкне неговия приоритет в тази област на първо място. В страната се раждат примерно 5 деца н годината с определен проблем. Те ще се съберат за годините и ще станат 120. И веднага искат фонд, искат агенция. Имате ли представа за какво става въпрос? Заболяванията са над 10 хиляди, кое да изведем напред? Нещо подобно се получава и тук. Ето това ме смущава, не законът. Мен законът не ме смущава. Ако е необходимо, нека да създадем и нов закон, да направим така че този закон действително да бъде модерен, да го сравним със законите в тези страни, за които вие непрекъснато говорите, че има такъв закон. Казахте, че им в Сърбия, Косово, но аз мисля, че точно Сърбия и Косово малко трудно биха ни послужили като пример.
Защо трябва да създаваме непрекъснато – агенции, национални съвети и т.н. Създаваме една администрация, която в края на краищата унищожава всичко. Вие, правистите, това искате, нали? Да има много такива агенции и тогава трябва да създадете още 16 към сега съществуващите 16 факултета, защото няма да ви стигнат кадрите за обслужване на тези правни въпроси, които ще възникнат с тези агенции, фондации и т.н. Това ме смущава.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Друг народен представител иска ли думата по този закон?
Госпожа Тишева има думата за реплика.
СТАНИМИРА ХАДЖИМИТОВА: Вие сте много прав. Не е въпросът само да ги създаваме. Аз искам да попитам има ли оценка на ефективността с оглед решаване на проблема. За мен единственото съизмерване за решаване на натрупаните проблеми е това ефективно ли е или не. И тогава съм съгласна с Вас да не се създава.
Убедена съм, че ако това нещо се създаде добре и с хора, които са добри експерти, не само политически, защото всичко е политическо у нас, партийно, ще работи. Може да работи със седем-осем души. Аз като научавам, че имат администрации по 30-40 души, казвам ви, другите страни също вдигат ръце. Нещата работят добре със осем до десет души, не е необходима огромна администрация.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други желаещи има ли? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, внесен от господин Митев и госпожа Тенева, моля да гласува.
За – 4, против – 1, въздържали се – 4.
Законопроектът не се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Тук са госпожа Пръмова и господин Бойко Василев.
Знаете, че се случи един инцидент в началото на годината в Българската национална телевизия, предизвикан от господин Волен Сидеров. Имаме писмо от госпожа Пръмова по този повод, имаме параф на господин Пирински на вниманието на Комисията.
Поканили сме госпожа Пръмова и водещия „Панорама” господин Бойко Василев. Поканили сме и господин Волен Сидеров, но тъй като „Атака” не участва в работата на парламента, може би той няма да дойде.
Затова позволете ми да дам думата на представителите на Националната телевизия, ако имат да кажат нещо повече от това, което е написано в писмото. Писмото ви е раздадено.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Едва ли имаме какво да кажем повече, защото ако решим да кажем повече, ще трябва да разкажем повече като подробности, което в никакъв случай няма да е много симпатично. Бойко Василев като пряко потърпевш би могъл, ако искате, да се върне към тази история.
Искам само да допълня неща, които ги няма в писмото, макар че може би на някого ще се стори малко емоционална тази реакция от наша страна, но тя е принципна, не е емоционална. Защото с оглед на ескалиращото напрежение преди изборите, което ние усещаме най-добре, не бихме искали такива неща да се повтарят, мултиплицират и да добият още по-грозни размери.
Господин Волен Сидеров след този случай беше изключително афектиран от факта, че ние му дадохме някаква публичност – казвам някаква, защото тя беше много внимателна, ако сте следили нещата. Той написа две писма, в които ни обвини в още сто смъртни гряха. Аз му отговорих. Предложихме му право на отговор в „По света и у нас”, тъй като той оспорваше някои неща от нашето становище. Той не пожела право на отговор по начина, по който това се случва, тоест писмено, в размера, в който е било нашето съобщение. Не получихме писмено възражение и по отношение на „Панорама”, в какво той точно се чувства засегнат.
Поканихме, така както и той желаеше в писмото, господин Сидеров, на него присъстваха Бойко Василев и Вяра Анкова. Той също дойде с двама съпартийци. Разговорът, трябва да кажа, мина в съвсем друг стил и тон, за разлика от петък вечерта, която е визирана в писмото. От разговора стана ясно, че господин Волен Сидеров е повече афектиран от самото присъствие на събеседника на Бойко Василев – Бойко Борисов, отколкото от нещо, което е срещу него. Защото името на господин Сидеров е споменато един-единствен път в едно изречение заедно с името на президента Първанов и там някаква обида няма.
Още повече, че според очевидци, а това са редакторите на „Панорама”, първото обаждане на Волен Сидеров на техните телефони с желание да се включи по телефона и да опровергава Бойко Борисов е много преди да бъде споменато името му. Тоест той реагира на самия Бойко Борисов. Всеки може, включително и тук седящите, да бъде несъгласен с излагането на някакви тези, това е съвършено нормално. Но той се обажда безпардонно по телефона с желание да бъде включен пряко. В „Панорама” по принцип няма практика като в сутрешните блокове, който се почувства афектиран, да вдигне телефона и да се получава този тип дебат, защото то е предаване с друга структура. И след като му е отказано това пряко включване, той се появява в телевизията. Пред нас той оспори израза „нахлуване”, защото той не е нахлул с взлом. На което ние му казахме, че все пак когато някой някъде не е поканен, това е пак нахлуване.
Естествено че полицаите и охраната в телевизията са го пуснали, той е народен представител, който казва, че отива в „Панорама”. Няма никакъв спор, упътват го, включително до ефирната апаратна, където започва тази дивна разправия. Можете да си представите как е работил екипът, когато излъчва живо предаване. Ако искате и Бойко Василев може да допълни, разправията продължава в коридора след края на предаването. На него му е пуснат включително и записът на „Панорама”, за да чуе за какво става дума. Той обвинява екипа, че е манипулирал записа, макар че, откровено казано, за това няма физическо време.
Това е допълнение и развитие на нещата след случката.
Много неща са ни минали през главите, за първи път обаче виждам колегите си притеснени по този начин. Момичетата – редакторките на „Панорама”, до такава степен бяха възмутени от езика и от това, което са чули ушите им и от обвиненията, които господин Волен Сидеров, разбира се, отрече на нашата среща да е казвал.
Така че ние сега да правим очна ставка кой какво е казал, ще трябва да се споменат изрази, които просто аз лично не мога да си позволя да произнеса в тази компания и Комисията, но съм убедена, че не е било много прилично. Длъжна съм и вярвам на хората, с които работя. Не бих искала да обидя нито един народен представител и никога телевизията не се е държала обидно, включително и към представителите на „Атака” и господин Волен Сидеров. Няма забрана за неговото появяване в телевизията, както той си мисли, защото той си отбелязва минути, секунди и появявания, нито пък има квотен принцип на появяване.
Това е, което мога да допълня. Не е мое еднолично решение, решихме, че трябва все пак за този случай да уведомим председателя на Народното събрание, тъй като господин Волен Сидеров е народен представител и както той, така и ние трябва да спазваме някакви норми на поведение. Още повече, че в следващите месеци ни очаква законното и естествено напрежение преди парламентарните избори. Не бихме искали да бъдем подложени на подобни ексцесии.
Може би Бойко Василев ще допълни нещо.
БОЙКО ВАСИЛЕВ: Това са фактите. Фактите са точно такива, каквито бяха изложени от госпожа Пръмова, фактите са точно такива, каквито са изложени в писмото. Нашето писмо не търси някакъв резултат или санкция, нашето писмо е продиктувано от желанието ни да уведомим председателя на Народното събрание, а покрай него и Народното събрание за този случай и нашето желание е това да не става практика.
Искам да ви кажа съвсем честно, че чух всичко това със собствените си уши, като изключим времето, когато бях в ефир, и гарантирам сто процента, че беше истина.
Искам да кажа също така още веднъж, че първото обаждане на Волен Сидеров – защото второто обаждане и самото му идване в телевизията бяха по-късно – първото обаждане беше преди въобще името му в ефир да бъде споменато. Между другото, ако всички хора, чиито имена бяха споменати тази вечер, включително Ангела Меркел, Саркози и т.н., се бяха обадили по телефона, трябваше да имаме още една „Панорама”.
Апелираме към вашето разбиране, ние знаем, че поради това че в сутрешните блокове има много политика, че поради това че има вече много телевизии и много предавания и много политика по всички тези предавания, има 240 народни представители, има гражданско общество, има други институции и по някакъв начин всеки от тях има усещането, че не е представен или малко е представен. „Панорама” е едно седмично предаване в 57 минути и те не могат да бъдат разтеглени в това физическо пространство. Ние нямаме никаква възможност във всяко предаване да участват всички. Стремим се, включително и спрямо „Атака” да осигурим справедлив баланс и справедливо редуване, справедливо присъствие, което от една страна, отговаря на събитията на деня и от друга страна – дава възможност за една елементарна справедливост. В „Панорама” няма постоянни събеседници, което мисля че вие може спокойно да потвърдите, ако гледате това предаване.
Още веднъж да кажа, нашата загриженост, че оттук до изборите това ще се случва много пъти и то вероятно не само с Волен Сидеров, нашето притеснение, че по някакъв начин всички влизаме в тази изнервена обстановка, в която искаме да говорим все повече и да се показваме все повече, подтикна и нашето писмо. Иначе ние друга цел зад това нещо нямаме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Според Закона за радиото и телевизията, който урежда и правото на отговор, никъде не е вписано задължение то да се реализира аламинутно, на секундата. Напротив, трябва да се реализира в следващо предаване, а ако няма подходящо предаване в следващите дни, в друго по реда си предаване не по-рано от 24 часа след постъпването на искането за право на отговор. Така че това, което е направил колегата, не можем да го подкрепим по никакъв начин.
Аз бих предложил да гласуваме едно принципно становище с три точки: първо, че предизвиканият от господин Волен Сидеров инцидент в Българската национална телевизия не първият, имаше такъв случай преди две години, когато той нахлу в редакцията на „168 часа” и когато се стигна до широк отзвук от Европа с негативен за България характер; второ, че правото на отговор е уредено в Закона за радиото и телевизията, който възлага задължение в това отношение както на електронните медии, така и на онези, които искат да се възползват от правата си; и една трета точка, че статутът на политик или имунитетът на народен представител не дава повече права отколкото на всеки друг гражданин, напротив тези лица, облечени в политическа власт, трябва да дават пример и в търсенето на правото на отговор. Този пример може да се следва от обществото и ако не е положителен, води до негативни резултати.
Имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Във връзка с предложението за становище на Комисията. Подкрепям предложението и мисля, че няма да е добре, ако си остане просто затворено в тази зала. И ако приемем становището, то трябва да бъде огласено в медиите. Иначе няма смисъл от това, което правим в момента.
Мисля, че това е въпрос и за Комисията по парламентарна етика и тя би могла да вземе конкретно решение конкретно по поведението на народния представител, но едва ли ще е коректно ние да предлагаме тя да се самосезира в това отношение.
Подкрепям предложението, което прави господин Атанасов, и в същото време предлагам и настоявам то да бъде огласено в медиите, макар че мина доста време оттогава.
Благодаря.
БОЙКО ВАТЕВ: Ние трябва да го изслушаме и него. Ние трябва да го поканим от Комисията официално и когато той дойде или не дойде, тогава да го гласуваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Той е поканен от Комисията.
БОЙКО ВАТЕВ: Сега той ще излезе по „Скат” и ще започне да говори, че сме направили нещо зад гърба му. Познавате го. Ние трябва да го поканим с писмо.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Той е поканен и не иска да дойде. Цялата им група е напуснала Народното събрание и той възползвайки се от това деяние, няма да дойде тук. Ако не е поканен, е друг въпрос. Но той е поканен. При това положение аз предлагам категорично да гласуваме трите точки, които предложи председателят Иво Атанасов и повече да не се занимаваме с него. Ще го чакаме той да дойде! Ами той може изобщо да не дойде никога. И ние какво, няма да вземем решение, така ли?
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Колеги, аз мисля, че този акт е много страшен и много деликатно, бих казала, го представи Българската национална телевизия. Защото който владее телевизията, знаете какво става! Трябва да има много строги правила за участие на политиците и на гражданското общество, и на всички в тези предавания.
Аз подкрепям това, което Вие предлагате, но сега върви и Законът за политическите партии, и Избирателният закон. Може би е време да се вмъкнат някои текстове, в които да се обърне внимание на хората, участващи в предавания. Като не му харесва тази телевизия, да отиде да говори в друга телевизия, но да говори, да сподели становище, а не да се нахвърля върху представителите на медията. Сега не мога точно да формулирам какво да бъде това съдържание, но знаете, че изборната борба ще бъде много ожесточена, ще има нападки, това е ясно. Но когато тази нападка се изложи в нужния тон, е едно, а когато започват заплахи срещу всички, е съвсем друго.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Само две думи. Изцяло подкрепям предложенията на господин Атанасов. Искам да кажа, че това писмо на Българската национална телевизия, в което според мен са спестени много факти, е изключително притеснително. Защото мисля, че хората от една институция като Народното събрание на Република България не могат да се отнасят към друга национална институция като Българската национална телевизия по този начин. И ще ви кажа, даже не съм съгласен, че в някакъв специален закон, в специален член и специална алинея трябва да се разписва. Това е въпрос на морал и етика, които отсъстват в този случай.
Затова аз ще гласувам за Вашето предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Върнах се специално от заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за да изразя една подкрепа на Българската национална телевизия и нейните представители тук. И дори малко не съм съгласен с вашия леко мек и, струва ми се, като че ли извинителен тон. Недейте тека! Вие имате нашата подкрепа. Това, което се случва, ако ние го оставим, то ще бъде страшно за демокрацията въобще в страната. И не бива да го оставяме.
Не виждам кой ще сезира Комисията по парламентарна етика, ако не ние. Да караме телевизията да пишат ново писмо? Или да се самосезират от медиите?
Имам конкретно предложение. Според мен трябва да включим като четвърта точка и сезиране на Комисията по парламентарна етика с поведението на Волен Сидеров. Защото ми омръзна такива хора да наваксват нещо, което им липсва, с допълнителна маса от хора около тях, да ходят да плашат и институциите, и обикновените хора. Дайте да го прекъснем в зародиш.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Той и в Комисията по парламентарна етика няма да дойде.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, но се поставя в малко по-друга ситуация. Затова помислете, колеги, дали да не го направим това, а не да си замълчим. Настоявам да се случи това нещо, не се страхувам където и да е да пише, че аз съм направил това предложение и държа на него. Но трябва да престанат такива неща.
Българската национална телевизия като национална институция няма да се огъне, но някоя друга медия може и да се огъне. Някой журналист ще се чувства фрустриран, уплашен притеснен. Идват избори, онези ходят на тълпи... Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз съм склонен да го приема, виждам, че и вие сте склонни.
Тогава да подложа на гласуване тези четири точки. След като ги приемем, аз ще ги редактирам и ще го изпратим още след обяд на медиите: първо, че това не е първият инцидент с господин Волен Сидеров, да напомним предишния случай; второ, че правото на отговор е уредено в Закона за радиото и телевизията и той определя задълженията както на медиите, така и на търсещите право на отговор; трето, че статутът на политик и имунитетът на народен представител не са извинение за арогантно и безпардонно поведение; и четвърто, че Комисията по гражданско общество и медии сезира Комисията по парламентарна етика по случая, който е станал на 9 януари.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Само една дума да добавим, че нашата комисия осъжда поведението на народния представител.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: „Осъжда” е термин от наказателното право, може би „порицава”.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Ако не беше народен представител, щяха да го арестуват още на вратата!
УЛЯНА ПРЪМОВА: Благодаря ви за позицията. Искам само да кажа, че ние не сме се уплашили, малко сме се притеснили. Притеснили сме се не от страх, а от това да не се повтарят такива неща, защото всичко може да се случи. И не защото някой ще проникне в ефира или ще изрече някакви сквернословия. Самият маниер е отвратителен, още повече, че пет дни след това ти идваш в телевизията и казваш, че това не е вярно или почти не си спомняш поведението си и отричаш това, което си казал, а в дните през това време използваш въпросната телевизия „Скат”, за да обливаш с помия Националната телевизия и всички, които работят в нея.
Така че тук не става дума за амнезия, става дума за абсолютно преднамерено поведение и за търсене на скандал. Дали да влезеш, дали да се говори за теб – ефектът от това поведение е много странен.
Аз съм склонна, даже ако наистина ни поканят и в Комисията по парламентарна етика, където господин Волен Сидеров сигурно ще дойде, там ние бихме могли, надявам се, че Бойко Василев като мъж (равенството на половете не го позволява), Бойко като мъж и като свидетел ще каже за какви думи става въпрос все пак. Ще стигнем и дотам. Защото за да се афектират журналисти от телевизията, които са чували всичко... Не, не става дума за псуване, доста по-гнусно е!
Всеки може да си мисли каквото иска за другия, но когато си народен представител, все пак трябва да внимаваш. Аз ще предоставя на вашето внимание копия от неговите писма, както и копие от нашия отговор, за да сте напълно запознати със съдържанието на разменената между нас кореспонденция. А разговора ви казах как протече – без никакви инциденти, все едно че нищо не е било.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на госпожа Пръмова.
БОЙКО ВАСИЛЕВ: Ако разрешите, само още едно изречение. Ако се бяхме уплашили, нямаше да дадем гласност на този случай. Ако нямаше гласност, този случай така си отиваше и край! Нито той щеше да го повдигне, нито ние щяхме да го повдигнем, нито който и да е щеше да разбере, че това нещо се е случило.
Аз не искам да тълкувам поведението на този или онзи, но само ще ви обърна внимание, че при предишното му участие в „Панорама” той не искаше да влезе, а излезе от предаването по средата. Афектира се и излезе. Но аз не искам да го тълкувам.
Това са фактите и малко или много ние не искаме да бъдем инструмент в нито една игра на преднамерено публично поведение и след това да бъдем използвани като аргументи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложеното становище. Който е съгласен с тези четири точки, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се с единодушие. Ще изпратим становището до края на деня на медиите.
С това закривам заседанието.
Благодаря ви за участието! Благодаря и на представителите от телевизията! Хубава вечер!

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов