Обсъждане на общ законопроект за лобистката дейност

---

На 18 март 2009 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект за лобистката дейност – обединен проект на приетите на първо гласуване на 22 юли 2008 г. Законопроект за публичност на лобизма № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова, и Законопроект за публичност на лобистката дейност № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители.

Заседанието бе открито в 14,50 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, откривам заседанието. Както се уточнихме миналия път, продължаваме с подготовката на доклада за второ четене на обобщения Законопроект за лобистката дейност.
Припомням ви докъде стигнахме.
Член 1 не е гласуван, но почти се уточнихме там, където става дума за административни актове, да запишем „общи административни актове”. Тоест:
„Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на лобистка дейност при подготовката, обсъждането и приемането на нормативни и общи административни актове от законодателната и изпълнителната власт и от органите на местно самоуправление.”
Изключваме индивидуалните административни актове, по които смятаме, че не е редно да има лобистка дейност.
Има ли възражения по това уточнение от миналия път? Няма.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Член 2 приехме миналия път.
В чл. 3 имаме поправки в ал. 1, където става дума за административен акт, да добавим „общ административен акт”; в ал. 2, т. 2 не „адвокатски сдружения”, а „адвокатски съдружия”.
По ал. 2 има предложение от народния представител Донка Михайлова, която не е в София, но тук е господин Любен Панов от Центъра за нестопанско право, който се е ангажирал да ни убеди да включим това предложение на госпожа Михайлова.
Заповядайте, господин Панов.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Добър ден! Госпожа Донка Михайлова ме помоли да представя от нейно име аргументи за направеното предложение.
На първо място, тя предлага юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието, да бъдат изключени, защото, от една страна, независимо че са изключени по тази точка, те са задължени да подават отчети в Министерството на правосъдието, в които декларират източниците на финансиране, така че в този случай имат по-голяма прозрачност. Това е първата част на предложението.
Втората част на предложението е да се разшири обхватът на институциите, които финансират, тоест проектите, по които може да се работи и за които не се счита, че са лобиране. Освен такива финансирания от държавата, Европейския съюз и публични институции, да се добавят други финансиращи програми. Като пример мога да дам програмата на ООН за развитие, различни посолства финансират различни инициативи много често след споразумение с държавата, така че се изпълнява един вид държавна политика. Предложението при всички случаи не включва извършване на стопанска дейност. Тоест, ако организацията получи заплащане, за да лобира и това е стопанска дейност, то тя не би попаднала в това изключение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз искам да попитам, господин Панов, защо разграничаваме едните юридически лица от другите – с нестопанска цел? Нали уточняваме тук, че трябва да бъдат регистрирани в Централния регистър и т.н.? Каква е причината, защо не трябва да останат според Вас само юридически лица с нестопанска цел?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Както казах, защото вписаните в Централния регистър, са публични, тоест те са задължени да подават годишни отчети и тъй като целта на целия закон е по-голяма прозрачност на процеса, дори и да извършват някаква дейност по проекти, която е свързана с влияние върху законодателството, то това ще бъде видно от отчетите им към Централния регистър.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Затова смятаме, че тяхната дейност не е лобистка? Тъй като тук уточняваме коя дейност не е лобистка.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Да, защото е част от нестопанската им дейност, от една страна, и защото както е формулирано в момента проекти и инициативи в обществена полза, дава възможност за много широко тълкуване и неясноти, които впоследствие при прилагането на закона ще създават проблеми – коя точно дейност е в обществена полза и т.н.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Другият ми въпрос е по второто предложение, където предлагате да бъдат добавени финансиращи институции и организации. Не може ли да бъде уточнено още малко дали става дума за публични институции. Какъв пример да дам? Фирмата „Титан” е финансираща институция по отношение на ЦСКА! Някак си голям брой финансиращи организации влизат в този текст. Струва ми се, че трябва да се уточни още малко.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Може например да се добави нещо от рода на това след публично обявен конкурс. Тоест фирма „Титан” не обявява конкурси за финансиране на проект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисълта ми е, че Вие казвате организация на ООН, но тук няма пречка да бъде някоя банка финансираща организация. Или това се изключва?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Не, няма проблем. Ако се добави „с публичен конкурс”, ще бъде публично ясно, че банката се опитва да промени някакъв закон.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Бих искал да доуточним още малко. Аз разбирам това предложение на Донка Михайлова за включването на юридическите лица с нестопанска цел като регистрирани в Централния регистър като ограничително. Вие изключвате другите видове юридически лица, нали така?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Точно така.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Добре. Откъде, по каква логика излиза, че само регистрираните в Централния регистър юридически лица с нестопанска цел, които наричаме юридически лица в обществена полза, но това е формално, по закона, само те могат да извършват дейност по повод изпълнение на проекти и инициативи, включващи изготвяне на предложения за усъвършенстване на законодателството? Какъв е критерият, по който ги разграничаваме? Специалният закон е предвидил разграничение на видовете юридически лица, разработил е цяла глава за юридически лица в обществена полза, предвидил е специален контрол и т.н., но в случая юридическото лице с нестопанска цел, което не е регистрирано в Централния регистър, ще изпълнява една дейност, която по съществото си не е лобистка. Значи тук разграничителният белег в ал. 2, т. 4 не е видът на юридическото лице, а дейността, която извършва. А вие привнасяте едно условие, което аз не мога да разбера. При това на мен ми се струва и малко некоректно в крайна сметка, защото тук смисълът на предложението (аз съжалявам, че вносителя го няма) е да се извърши подобно разграничение и да се разграничи от лобистката дейност тази дейност, която е по критерий на самата й същност, на съществото й на дейността, а не по вида на юридическото лице, което я извършва. И на мен ми се струва, че вие тук просто подменяте смисъла на този текст.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Донякъде въвеждаме ограничение, но се запазва и свързаността с вида на дейност, тоест дейност, свързана с промяна на законодателството.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По този начин вие всъщност вменявате правото само на юридическите лица, които са регистрирани в Централния регистър, да извършват такава дейност и да я категоризираме като нелобистка, а пък когато други юридически лица извършват тази дейност, ние я категоризираме като лобистка. А тя по същността си не е лобистка. На мен ми се вижда нонсенс цялата тази работа и аз искам колегите да вземат отношение по този въпрос, защото аз, извинявайте, не го разбирам защо е така. Госпожице Янкулова, какво ще кажете по този въпрос?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Аз споделям възгледите на господин Дончев и мисля, че се променя идеята на вносителя. Предложението има друг смисъл, а именно изяснения от господин Дончев.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Аз всъщност говоря от името на Асоциацията на индустриалния капитал.
Начинът, по който е структуриран текстът на чл. 3, ал. 2, фактически изключва от възможността всички работодателски организации, представляващи в това число и бизнес интереси, интересите на своите членове, да осъществяват лобистка дейност и респективно да изпълняват включително задълженията по законопроекта на простото основание, че повечето от осъществяваната от тях лобистка дейност практически не е срещу възнаграждение. Тя не е в интерес на клиент, тя е в интерес на членовете, за което ние съответно получаваме членски внос от нашите членове, преди всичко колективни членове, браншови и регионални асоциации и в някои от случаите – индивидуални членове.
Така че нашето предложение, разбира се, съзнавайки че може би не сме в такт с процедурата, на която вие сте подчинени, и спазвайки това становище и това предложение, е специално по чл. 3, ал. 2, т. 1 да бъде добавен следният текст, който ще обоснова:
„Не е лобистка дейност:
- осъществяването на контакти с органите и лицата по чл. 2 от представителните синдикални организации и организации на работодатели по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище и други обществени отношения в интерес на техните членове без възнаграждение.”
Тоест, обосновавайки това предложение, при сегашния текст от обхвата, от обекта на защита на интереси отпадат широк кръг обществени отношения. Например изпълнение на законодателството, свързано с околната среда, защитата на правата на интелектуална собственост. Всички други по-широки интереси, които са в интерес на нашите членове, на нашите работодателски и бизнес асоциации, които не са визирани в обхвата, отпадат от възможността да бъдат защитени, използвайки традиционните средства и контактите с представители, органи и лица по чл. 2.
В обратния случай ние дори нямаме тази възможност да защитаваме интересите на нашите членове, ако не сме възнаградени по съответния ред. И това произтича както от разпоредбите на чл. 6, така и от определението, което е дадено за лобистка дейност в § 1, т. 1, даващо определение за лобистки контакти, което вменява, че се защитават интересите на клиент – тоест срещу конкретно заплащане, за конкретен случай и за конкретен нормативен акт.
Така, че господин председател, нашето предложение, отново отчитайки процедурата, в която се намирате в момента, е текстът на чл. 3, ал. 2, т. 1 да бъде разширен с отправеното предложение, като по този начин се дава възможност на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите да защитават по-широк кръг интереси в по-широк обществени отношения, като респективно изпълняват тези задължения, които им се вменяват за конкретния случай.
Допълнението на чл. 3, ал. 2, т. 1, което предлагаме, е след думите „осигурителните отношения” да отпаднат думите „както и по въпросите” и да стане „осигурителните отношения, жизненото равнище и други обществени отношения в интерес на техните членове без възнаграждение”. Ще прочета ал. 2, т. 1 изцяло, за да стане по-ясно:
„(2) Не е лобистка дейност осъществяването на контакти с органите и лицата по чл. 2 от:
1. представителните синдикални организации и организации на работодатели по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, жизненото равнище и други обществени отношения в интерес на техните членове.”
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: От мотивите, които бяха изложени, аз разбирам, че те се отнасят за браншовите организации и изведнъж го включваме в точката, която е за синдикални организации. А на елемента възнаграждението не му е тук мястото. Тук изключваме дейност като лобистка, а елементът възнаграждението не се третира тук, по-нататък в закона казваме лобистът дали получава или не възнаграждение. И излиза, че тази дейност, която Вие казвате, ако се осъществява срещу възнаграждение, е лобистка. Това просто не съответства на структурата на ал. 2 така както е предложена.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Думите „без възнаграждение” могат да отпаднат, но смисълът е този. Вие споменахте само синдикалните организации, но тук всъщност са и организациите на работодателите – визират се и синдикалните, браншовите камари, секторните организации и сдружения. По силата на чл. 35 от Кодекса на труда браншовите камари и сдружения упълномощават национално представителните работодателски организации. Те са колективни наши членове – не само на Стопанската камара, а и на останалите представителни работодателски организации и се ползват от правата, които евентуално този текст би им дал.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тези формулировки са доста неясни. Вие като национално представителна работодателска организация осъществявате дейност по въпросите на други обществени отношения, свързани с интересите на вашите членове, която дейност се изразява в оказване на въздействие със законни средства при приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт, или при отхвърляне на проекти на такива без възнаграждение ще имате ли право да извършвате, след като това е лобистка дейност? Вижте определението на лобистка дейност по-нагоре. Текстът е толкова общ, че в него влиза и лобистката дейност.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Ако правилно разбирам текста на чл. 3, ал. 2, т. 1, на синдикалните и работодателските организации се дава възможност да извършват такава дейност по повод на визираните отношения, без да спазват останалите изисквания на закона, които са валидни към регистрираните лобисти. Така разбираме ние сегашния текст на законопроекта и мисля, че такова е било и намерението.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, но тази дейност не е определена. Формулировката е много обща.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Не е обща, защото визира само тези отношения, които са в Кодекса на труда, а ние представляваме интереси на нашите членове в много по-широк кръг обществени отношения. Мога да дам пример защо това не е партикуларна дейност, тоест не е в защита на обособен частен интерес. Например защитаваме интереси при промяна на Закона за енергетиката. Няма как и Стопанската камара, и Търговско-промишлената палата, и останалите колеги да тръгнат в защита на интереса само на производителя и доставчика на съответен енергиен ресурс или енергия. Да речем, производство, пренос и доставка на природен газ. По силата на нашите устави ние сме задължени да защитим в еднаква степен и интересите на потребителите на природен газ, така че не можем да защитим обособен корпоративен партикуларен интерес. Най-малкото, защото сме под контрола на устава и на браншовите секторни асоциации, които са наши колективни членове и които по повод на даден конкретен икономически интерес имат противоречиви интереси и ние сме длъжни да намерим този модус, това сечение, което ще удовлетвори обществения интерес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други желаещи да вземат думата има ли?
Ще ви предложа да махнем израза „без възнаграждение” и да оставим другата част от предложението, а именно „представителните синдикални организации и организации на работодателите по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, жизненото равнище и други обществени отношения в интерес на техните членове”.
Имате ли възражения?
ЛЮБЕН ПАНОВ: Мисля, че когато защитаваш някакви интереси на своите членове, това е лобиране. Във всички законодателства е лобиране.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако интересът на работодателите е колективен и се лобира в тази насока, това не е ли лобистка дейност? Каква е разграничителната черта? И ако е в обществен интерес, дайте да го формулираме по някакъв начин.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Аз искам да поясня откъде идва нашият проблем. Той идва от чл. 6. Действително дейността е лобистка, Вие сте прав. Но е казано, че лобист може да бъде лице, което действа само срещу заплащане, което включва и сдружение с нестопанска цел. За нас е невъзможно да отговорим на това изискване, защото срещу членския внос ние действаме в интерес на членовете си и на първо място в устава ни е записано, че представляваме и защитаваме интересите на членовете си, включително пред законодателния орган. Оттам идва нашият голям проблем. И голямата ни молба е да го разберете, защото иначе няма да има никаква възможност да въздействаме при приемане на нормативни актове, отнасящи се до българската икономика, които касаят членовете ни. Два са вариантите – или в чл. 3 да се направи това разширение на дейността и да не се счита за лобистка, или ако се приеме, че тя е лобистка, защото всъщност наистина е лобистка, просто по-нататък в чл. 6 да дадете възможност да я извършваме без възнаграждение по отношение на членовете си. Това е големият проблем, защото иначе няма да има никаква възможност за действие.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Аз искам само да кажа, че след края на миналото заседание госпожа Михайлова каза, че обсъжда сериозно идеята да направи предложение в чл. 6 да отпадне това задължително извършване на дейността срещу възнаграждение и да остави на лицата сами да регулират. А ако има възнаграждение, то да бъде описано в договора и вписано в регистъра, а ако няма – също да бъде отбелязано. Но за съжаление госпожа Михайлова я няма днес, за да направи това предложение и да видим дали ще се приеме.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Аз мисля, че и по сега действащия текст изискването срещу заплащане на лобистката дейност е свързано с изискване за регистрация в регистъра. Няма никаква забрана всеки да осъществява лобистка дейност без заплащане и тогава просто не следва да се регистрира в регистъра. В чл. 10 има допълнително изискване за регистрация дори на тези, които извършват такава дейност без заплащане.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тук има два различни варианта – едното понятие е лобистка дейност, а другото понятие е лобист. И заради това се получава усложнение. По общо виждане дейността, която всъщност извършвате вие, си е лобистка и в това няма нищо лошо, това не е лоша дума. Проблемът е, че при регистрацията се регистрират лобисти, хора или юридически лица, които извършват тази дейност, но срещу заплащане. А пък вие не взимате пари за тази работа, защото защитавате колективния интерес на членовете си. Законът е предвидил и вашия случай, защото в чл. 10, ал. 3 казва, че когато лобистката дейност се осъществява от лице по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, по негова инициатива и със собствени средства. На вас регистрацията ли ви тежи? Нека да видим какво търсим и да го направим.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Не, не ни тежи регистрацията. Кой се вписва в регистъра? В регистъра се вписва лобист. Кой е лобист? Лицата по чл. 6. Между другото, аз раздадох едно предложение, което е по чл. 6 – да ни се даде възможност да извършваме дейност без възнаграждение. Може би ще бъде разумно това също да се обсъди и би сложило нещата на място. Да извършваме лобистка дейност, да се регистрираме, да отговаряме на всички условия, но понеже я извършваме за членовете си, да я извършваме без възнаграждение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Може би това в крайна сметка е по-разумното.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Да, защото ние няма да извършваме дейността за определен клиент, а на хиляди членове.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Освен това не сте само вие, има и други такива колективни организации, които защитават интересите на своите членове. И те ще започнат да гърмят една подир друга и ще се окаже, че ние сме ги вкарали в един правен вакуум. Това е по-разумното.
КЕРАНА ТОДОШЕВА: Искам да добавя за една специфичност в нашата дейност. Поради националната представителност на нашите организации ние сме задължени да представяме обединени становища на нашите членове. Тоест ние не можем да защитаваме само производители, само потребители, само машиностроители, само кожари и т. н., което е позволено за браншовите организации. Ние защитаваме само интереси, които не вредят на другите. И поради това аз имам много силно съмнение дали това е лобистка дейност.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Да, вие представлявате общия интерес, но това е интересът на бизнеса. Може би има и граждански интереси, понякога общественият интерес е по средата между гражданския и бизнес интереса. Тоест не може да се каже, че бизнес организациите не извършват лобистка дейност, а всички други извършват.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз бих ви предложил през седмицата да се срещнете с госпожа Михайлова и с госпожица Янкулова и да направите този текст във вид, в който евентуално да го приемем следващата сряда.
По ал. 3 има предложение на госпожа Донка Михайлова. Господин Панов, ако може, да го поясните.
ЛЮБОМИР ПАНОВ: В ал. 3 има изброяване на дейности, които не са лобистки. Прибавили сме още няколко изключения, тъй като дори и в най-строгата система, която регламентира лобирането – американската – това са изключения. Изключение е когато се изказва становище при обществени обсъждания. Тоест няма задължение човек да се регистрира в регистъра на лобистите, ако дойде на едно публично обсъждане и каже какво според него не е наред в даден закон. Това – първо.
Второ. Дори и днес ние получихме становище от Министерството на правосъдието да изразим нашето мнение. Ако това изключение не фигурира, ние трябва първо да се регистрираме в регистъра на лобистите, преди да направим какъвто и да е коментар по закона иначе нарушаваме този закон. Това също не е редно. Тоест органите по чл. 2 могат да се обръщат към всякакви организации, регистрирани или нерегистрирани в регистъра на лобистите, за техните становища.
И третото изключение са актове, които директно биха засегнали дейността на дадена организация или дадена фирма. Да кажем, ако се разглежда промяна в Закона за енергетиката, който предвижда някакви нови такси за енергийните компании, те могат да се явят дори и да не са вписани в регистъра на лобистите и да защитят своя интерес. Това в американската действителност се нарича самозащита и също не е лобиране. Ти изразяваш становище по текст, който директно би засегнал твоята дейност и би ти навредил. В случая на граждански организации, да кажем, ако се въведе данък върху нашата дейност 20%, естествено ние ще искаме да защитим нашата позиция.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз подкрепям текста, той е абсолютно разумен. Според мен действително вероятно съществува в други законодателства, защото това е нещо изключително разумно и нормално. Нормално е по едно специфично обществено обсъждане да има изказване на становища и мнения на неправителствени организации и т.н. Нормално е и органите по чл. 2, примерно Народното събрание да изисква такива становища по нормативни и административни актове също от организации, които имат опит в тази област. А така наречената самозащита според мен също е нещо, което го изисква гражданското общество, защото действително много решения на администрацията, законодателни решения и т.н. често влизат в противоречие с интересите на групи хора, на част от обществото, на обществени организации, на цели прослойки. Така че това си е съвсем житейско и съвсем разумно предложение и трябва да се приеме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз също намирам това предложение за необходимо. Но може би изказването на становище предполага повече становище във вербален вид, докато становищата могат да бъдат и в писмена форма. Дали да не бъде „изразяване на становища”, за да обхваща всички възможности да се представи едно становище не само като бъде изговорено.
Ако нямате нищо против, да гласуваме ал. 3, като в т. 1 на ал. 3 още миналия път се уточнихме вместо „молби” да напишем „заявления”, тъй като думата „молба” ще бъде заличена от административния оборот.
Който е съгласен с ал. 3, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Ал. 3 се приема.
Чл. 4. Забрана за осъществяване на лобистка дейност.
Миналия път малко разширихме ал. 1 и големият проблем е ал. 3, т. 1 – дали да изброяваме тези комисии, агенции, комитети и т.н., пред които е забранено осъществяването на лобистка дейност, или както беше радикалното предложение на народния представител Трифон Митев да отпадне изброяването.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз предлагам да отпадне цялото това изброяване, тоест да отпадне цялата ал. 3.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, защото ние не сме и подготвени за такова изброяване. Цялата алинея трябва да отпадне.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Миналия път се обединихме около такава идея да отпадне цялата ал. 3 – къде е забранено осъществяване на лобистка дейност, защото в чл. 2 сме казали изрично само пред кои органи може да има лобизъм: Народното събрание, органите по чл. 19 от Закона за администрацията, това са всъщност централните и териториалните органи на изпълнителната власт, и общинските съвети и съветниците.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако не отпадне тази алинея, въвеждаме едно сериозно объркване в закона, защото първо казваме кои са органите, пред които може да се извършва лобистка дейност, след това въвеждаме частични изключения, с което променяме смисъла на закона и отваряме една вратичка, което е недопустимо да правим.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако приемем да отпадне цялата ал. 3, тогава естествено отпада и предложението на народния представител Ненко Темелков, който добавя няколко комисии и агенции, пред които не може да се лобира.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин председател, може ли да кажа нещо по ал. 1. Може би поради не точно и ясно представяне на това, което е обсъждано в Комисията, не знам дали сте забелязали, в изминалата седмица се разгоря един много ожесточен обществен дебат, че едва ли не нашата Комисия е посегнала на правата на някакви гей организации. Говореше се за абсурдна ситуация, че сме били забранявали браковете между гейове и т.н. Въпросът е, че такъв дебат не се е разгарял в Комисията, както вие много добре знаете, нито смисълът на предложението, което направих, беше в такава насока. На мен ми се струва, че този дебат е абсолютно кух и прилича по-скоро на развален телефон.
Предложението в текста по чл. 4, ал. 1, да се забрани лобистката дейност, когато противоречи на правилата на морала, е текст, който е изключително разумен и намира приложение и в други подобни закони. Има го и в Конституцията. Ако трябва да давам примери за приложението на този текст, този текст не намира приложение в някаква рестрикция към гей организации, към феминистки организации и т.н. По-скоро, ако тръгнем да умуваме сега, има много случаи, в които може да има лобиране в противоречие с морала, които могат да бъдат много абсурдни, но не точно тези, за които се разгоря този дебат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Например на второ четене да узаконим фактическото съжителство.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Фактическото съжителство, многоженство, евтаназия – всякакви подобни случаи има. Разбира се, това са само примери.
Искам да уточним какво всъщност сме имали предвид, когато сме вкарали този текст като предложение. Струва ми се, че дебатът, който се разгоря по медиите, в интернет пространството е до известна степен кух и не почива на реалната дейност на Комисията и реалния смисъл на това предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще ви прочета текста на ал. 1 така както го редактирахме на миналото заседание:
„(1) Забранява се лобистката дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите или на нормите на обществения морал.”
Заповядайте, госпожо Радомирова.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Аз не подкрепям това допълнение за морала, защото то е много широко понятие и може би е трудно да се определи. Вие дадохте пример, аз не се хващам за примера, защото многоженството може да бъде уредено със закон, евтаназия може да бъде уредена със закона. Това не са морални норми. И би могло да създаде големи проблеми при прилагането на закона, а законът трябва да е ясен и точен и да може да се прилага лесно, за да не ни упрекват от Европейския съюз, че правим закони, а после прилагането им не е както трябва. За да можем да ограничим такива противоречия по-нататък, аз не считам, че е много удачно да се записва, защото е широко понятие.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: А ако има някое абсурдно предложение, какво ще направите?
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Ами нали има възможност за преценка?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Кой ще преценява?
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Органът, пред който се прави предложението. Там са събрани все пак умни хора, те ще пресеят предложенията, ще ги оценят по значимост.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тогава какво Ви боде очите нашето предложение? Значи органът е достатъчно мъдър, лобистката дейност не е рестриктивно ограничена, тя е доста свободна.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Може би както медиаторите трябва да бъдат подготвени, така и лобистите трябва да бъдат подготвени. Може би в закона трябва да се включи изискване хората, които ще упражняват тази дейност, да имат някаква подготовка, някакъв професионализъм. Тази дейност е свързана все пак със защита на интереси и трябва да има специализирана подготовка. Не може всеки да дойде и да защити интересите примерно на организацията „Джемини”, както и интересите на други съсловия. Трябва да се изисква някаква подготовка и не е лошо в закона да се установи такова нещо – не много рестриктивно, но да се установи изискване за някаква подготовка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Като говорим за това, че общественият морал е широко понятие, искам да напомня, че ние сме възложили с друг закон на Съвета за електронни медии да съблюдава спазването на добрите нрави. Хайде да видим пък тук колко са широки критериите и как се спазват добрите нрави. Но това съществува в закона и в един момент, в който Съветът за електронни медии се опита да даде тълкувание на добрите нрави, беше вдигнат на върха на копието практически от всички медии. Но и аз съм съгласен, че това широко тълкувание като че ли не може да бъде основание въобще да няма такова изискване.
Госпожо Генчева, заповядайте.
АКСИНИЯ ГЕНЧЕВА: Благодаря Ви.
Аз си позволявам да говоря в интерес на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Първо, приветствам работата на Комисията, България имаше нужда от такъв закон от години. Това, което ме притеснява, е следното. Самият факт, че през изтеклата седмица медиите, интернет пространството, изобщо част от гражданите се занимаваха с тълкуванието на обществен морал и дали еднополовите съюзи попадат в противоречие с този морал означава, че този дебат тепърва ще се води и на политическо ниво, и на гражданско ниво. По никакъв начин не може да гарантираме днес ние тук, че след пет години вашите наследници или вие, ако все още сте действащи политици, няма да тълкуват обществения морал по друг начин.
От една страна, дефиницията на обществен морал означава тя да е рестриктивна. Колкото и обхватно да я разработи Комисията, тя винаги ще поставя някакви ограничения. От друга страна, вероятно е добре да има някакво определение кое се смята за морално. И това според мен трябва да е резултат от държавна политика. Но при всяко положение това, което ме притеснява, е следното. Написано така – обществен морал, особено в същата графа, където е подбуждане към етническа омраза, религиозна вражда и т.н., това оставя вратата много широко отворена към всякакви тълкувания. И както каза господин Дончев, тълкуванието е оставено в ръцете на органа, пред който се лобира, но понякога лобистката дейност може да е насочена срещу този орган. В моята практика в Българска гей организация „Джемини” това не ми се е случвало, но то може да се случи. И тогава по никакъв начин обективността на решението на този орган няма да бъде гарантирана.
Така или иначе, и в днешно време неща, които се смятат за не много морални, са обект на защита от гражданското общество и просто моралът и справедливостта са в ръцете на този, който борави с тях. Аз подкрепям по-скоро да няма дефиниция на морал, защото моралът в България се регулира от държавата и от законодателство и общо взето от политиката, която се води в една държава. Или да няма такава дефиниция, или да бъде много ясно разписана, дори ако трябва да е в отделен документ, какво се смята за морално, дали неспазването на закони, кои закони и какви са последствията от това.
Без да превръщам изказването си в лов на вещици, благодаря на господин Дончев, че направи това уточнение и ще се радвам да бъде отразено в медиите, господин Дончев, че не сте имали предвид това и че всъщност не сте обидили част от българските граждани по този начин. Благодаря Ви!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако искам да кажа нещо по медиите, ще го кажа. Ако искам да кажа нещо в Комисията, ще го кажа. Този, който иска да чуе становището ми в Комисията, да заповяда.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще подложа две неща на гласуване.
Първото е добавянето на обществения морал към ал. 1 на чл. 4 и второто е за отпадането на ал. 3.
Заповядайте, госпожо Тодошева.
КЕРАНА ТОДОШЕВА: Може ли да бъде лобист лице, което е осъдено за подкуп? Аз го смятам за абсолютно недопустимо. Сигурно има и други изисквания, които трябва да бъдат записани в закона по отношение на лобистите, за да постигне законът целта за прозрачност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вратата е отворена. Ако го уточните за следващата сряда, можем да помислим.
Който е съгласен с отпадането на ал. 3 от чл. 4, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Алинея 3 отпада.
Който е съгласен към ал. 1 да добавим и „нормите на обществения морал”, като това е понятие много по-широко от една или друга организация, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: В ал. 2, в т. 3 се бяхме разбрали накрая да добавим и Закона за електронните съобщения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Точно така.
Който е съгласен с тази добавка в ал. 2, т. 3 – да добавим, че се забранява осъществяването на лобистка дейност не само по Закона за радиото и телевизията, но и по Закона за електронните съобщения, тъй като там се издават лицензиите, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се и тази добавка.
Член 5 го приехме.
Член 6. Госпожице Янкулова, имате думата?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Член 6 изброява лобистите. Изведнъж в т. 5 казваме, че професионални лобисти са физически лица – български граждани, граждани на държави членки и чужденци и тях ги наричаме професионални, все едно другите не са професионални. Знам, че наистина другите държави имат термин „професионални лобисти” и това са тези, които работят срещу възнаграждение от името на трети лица. Затова ми се струва, че и тези по т. 4 също са такива. Всички са професионални лобисти, затова ми се струва, че т. 5 трябва да отпадне, за да не назоваваме само едната категория, след като всички са такива. Това би създало объркване, все едно има два режима, а според мен не е така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Проблемът беше с регистрацията, затова едните ги нарекохме професионални лобисти.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Нека да си остане така, ние нарочно записваме професионални лобисти, защото само там се говори за физически лица. Нека остане, така има яснота.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И според мен трябва да остане.
Има ли други възражения? Заповядайте.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Благодаря.
Аз ще ви напомня за нашия проблем. В чл. 6 всички са срещу заплащане. Раздадохме ви едно писмено предложение за ал. 2 към чл. 6, позволете ми да го прочета. Предлагаме една нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Лобисти са български и чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват лобистка дейност в интерес на членовете си без възнаграждение.”
ЛЮБЕН ПАНОВ: Аз мисля, че тук за да разрешим конкретен проблем на няколко представителни организации, ще засегнем интересите на всички юридически лица с нестопанска цел. Ако се въведе текст, че лобистка дейност е тази, която се извършва и без възнаграждение, това означава, че всяка гражданска акция, двама човека да се съберат в градинката, е лобистка дейност, ако се искам промяна в някакъв акт. Тоест по този начин може да се изведе в допълнителна точка специално статутът на тези организации, но да се дефинира, че всички юридически лица с нестопанска цел дари и без заплащане, това противоречи на идеята на целия закон според мен.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да се върнем отново към лобистката дейност, нейната професионализация и материалния интерес. Лобистът де факто е един посредник между носителя на интереса, между заинтересованото лице, организация, група, част от обществото и органите по чл. 2, нали така? Той е комерсиализираната трансмисия между този групов, частично обществен интерес, въобще интерес, който трябва да бъде реализиран в Народното събрание, в изпълнителната власт, в общинските съвети. В случая основното е професионализацията на тази дейност срещу пари, разбира се. Ние всъщност регулираме това, нали така? И вие искате да ви вкараме в този кюп. Защо? Искате ли да се регистрирате като лобисти?
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Да, искаме. В момента ние лобираме, стоим на тази маса. Ако законът влезе в този вид, ние можем да го правим само ако ни плащат специално за тази дейност и то случай за случай. Това значи, че ние няма да можем да стоим и да разговаряме с вас.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нали приехме в чл. 3, че изказването на становища при обществени обсъждания, представянето на становища по искане от органите по чл. 2 и т.н. не е лобистка дейност.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Да, но може да има проблеми, които все още не са уредени със закон и бихме могли да ги изложим в един пряк контакт, за да се провокира законодателна инициатива. Не е достатъчен онзи текст, повярвайте ми!
БОЙКО ВАТЕВ: Извинявайте, защо мислите, че само на лобистите ще се осигурява пряк контакт, а на вас, които не сте регистрирани като лобисти, няма да ви се обръща внимание? Даже ще ви уважават повече, защото го правите без пари.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Защото това е същата дейност по въздействие при приемане на акт.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Какви лобисти сте вие, вие защитавате интересите на определена организация? Лобист е онзи, който няма интерес, той просто може да си бъде някакъв човек, професионалист, който предлага услугите, има възможностите, има познанията и лобира примерно пред парламента, правителството или пред някаква друга организация. Вие защитавате интереси. Тогава трябва да направим и браншовите организации, които защитават интересите си, лобистки организации. Например нашият Лекарски съюз трябва да стане лобистка организация, той защитава интересите на лекарите. И тогава всички ставате лобисти. Това противоречи точно на закона, който приемаме сега. Действително се нарушава основният смисъл на закона. Това са си ваши задължения, защо ще бъдете лобисти? Аз не виждам логика в тази работа.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз подкрепям проф. Гайдарски и ще приведа един по-краен пример. Армията също е една организация. Тя си защитава интересите в една или друга посока. Работа на командването на армията е да си отстоява интересите на армията. Не смятам, че трябва да има едно безкрайно широко поле в закона, в което да вкарваме всички видове разговори. Мисля, че е достатъчно това: когато отстояваш конкретен интерес срещу възнаграждение.
НАТАЛИЯ СЪБЕВА: Една реплика. Ако приемем, че това не е лобистка дейност, много ви моля в чл. 3 да се отбележи, че тази дейност не е лобистка. Затова говорихме за чл. 3, изрично да се отбележи. Разбирате ли, или едното, или другото.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние отложихме чл. 3 и ще се намери начин това да се включи.
Разбрахме се в т. 5 да остане „професионални лобисти”.
Който е съгласен да приемем чл. 6, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 6 се приема.
Член 7. Госпожице Янкулова, заповядайте.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Тук мога да предложа няколко неща като подобрение. Едното е въз основа на предложението на народните представители Ася Михайлова и Любен Дилов – вписването да трае една година. В тази връзка би могло да се добави в ал. 2, че вписването се извършва за срок от една година.
В регистъра в ал. 2 бихме могли да добавим даренията, допустими по чл. 5, които са направени от лобиста.
Струва ми се, че трябва да отпадне служебното вписване от регистъра. Защото какво значи служебно? По-нататък имаме текстове, които казват, че вписването става въз основа на заявление, а служебно означава органът сам да се сезира и да вписва дори и да няма подадено заявление.
Така че в ал. 2 да отпадне думата „служебно”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагате в ал. 2 да отпадне „служебно” и в ал. 5 да се добави, че вписването е валидно 12 месеца от датата на вписване.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Като нова ал. 2 в чл. 7 да се запише: „Вписването в регистъра има действие за срок от една година”. И останалите алинеи да се преномерират.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен в ал. 2 по вносител да отпадне думата „служебно”, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен да добавим нова ал. 2, а именно „Вписването в регистъра има действие за срок от една година”, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Предложението на Ася Михайлова и Любен Дилов се приема.
Който е съгласен с целия чл. 7, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Член 8.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Тук отново в ал. 3 отпада думата „служебно” по същата логика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Друго има ли по чл. 8? Няма.
Който е съгласен да приемем чл. 8 без думата „служебно” в ал. 3, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 8 се приема.
Член 9. Има ли възражения по чл. 9? Няма.
Който е съгласен с чл. 9, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 9 се приема.
По чл. 10 има предложение от народния представител Донка Михайлова.
Господин Панов, заповядайте.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Тъй като в ал. 3 на чл. 10 се предлага да има вписване в регистъра на лобистите дори и когато дейността се извършва със собствени средства и по собствена инициатива и тя се отнася както към търговци, така и към юридически лица с нестопанска цел. Най-общо казано, ако една фирма иска да защити някакъв интерес, никой не я наема, тя сама отделя средства от собствената си печалба, с които финансира това лобиране – плаща заплата на някого, който я представлява пред Народното събрание. Според нас това е логично.
От друга страна, същото нещо, съпоставено към юридическите лица с нестопанска цел, означава всяка гражданска акция, която не изисква някакви средства, никой не е платил, за да се организира тази акция, да е акт на лобиране и за да се извърши, да се изисква регистрация в регистъра на лобистите, които мисля, че не е редно. Затова е направено предложението изискването по ал. 3 да не се прилага за вписаните в Централния регистър организации в обществена полза, като аргументът отново е, че те подават там отчет за своята дейност, както и за източниците си на финансиране. Тоест ясно е кой би финансирал техни акции.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По презумпция тези лица са в обществена полза. Затова съдът, когато ги регистрира, проверява техните цели дали са в съответствие не само със закона, а и с правилата на морала. Това е точно Закона за юридическите лица. Когато това е заложено в уставните цели по презумпция няма как да не е в обществена полза. Законът и много строг и е нормално когато те лобират с оглед на уставните си цели, това да се приеме, че е дейност в обществен интерес. Защото по закон, по презумпция, по регистрация, по всякакъв начин е в обществен интерес, така че за какво трябва да се регистрират. Тук вече разграничението е по дейност и по цели, а не по вид на лицето.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Виждам, че има подкрепа на това предложение на госпожа Донка Михайлова. Ако няма други изказвания, моля, който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Който възприема целия чл. 10 с току-що нанесената поправка, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 10 се приема.
По чл. 11 няма предложения. Имате ли да кажете нещо по чл. 11, колеги?
Заповядайте, госпожо Радомирова.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: А лицата, които не отговарят на изискванията на чл. 6? Не стана ясно възприема ли се това. Защото най-малкото пък е морално един лобист да бъде съден за престъпление от общ характер например.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля да се види през оставащите дни от седмицата заедно с нашата Правна дирекция как да включим това изискване и на следващото заседание да го отразим.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: И отново подсказвам да обсъдите и помислите по въпроса дали този лобист не трябва да има някаква подготовка.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Каква подготовка трябва да има?
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Някаква професионална подготовка. Аз нямам това самочувствие, че познавам проблема както вие го познавате, но съм ползвала една курсова работа на един студент и от неговата курсова работа се подсетих, че трябва да има такава подготовка. В нея се посочва, че трябва да има предварителни по-богати познания, за да може да защити, да лобира в някаква област. Не може тази работа да се извършва от съвсем случайни хора. Както за медиаторите – за да бъде медиатор, се въведоха един изисквания той да бъде подготвен, обучен.
БОЙКО ВАТЕВ: Ако искате да лобирате за нещо, свързано с изобразителното изкуство или музеите, ще дойдете при мен, ще Ви обясня и ще ме наемете за лобист, защото разбирам от тази работа. Но когато един човек от малцинствата отива да лобира за квартала и циганите си го наемат, той сигурно няма да отговаря на всички изисквания, които Вие искате да поставите, но той може да бъде народния трибун и най-добрият лобист за тях. Животът е многообразен и ние не можем да сложим някакви професионални, образователни или други ограничения по симпатии. Който си иска, си намира лобиста. Ако той му свърши работа, независимо от неговото образование, той е добър лобист, ако не му я свърши, значи не е добър лобист.
МАРИЯ СЛАВОВА: Искам да обърна внимание на грешното заглавие на този текст – „Отказ от вписване”, а не „Отказ за вписване” и по-нататък в текста навсякъде, където е използван този израз. Няма логика в „отказ за”, защото този, който подава документи, той кандидатства да бъде вписан, но този, който му отказва, носи предлога от самото съществително – отказ от вписване. Езиково така е правилно и нататък в текста следва да бъде коригирано по този начин.
Но аз искам да взема отношение към сега направеното предложение. Хубаво е да мислим, че приемаме закон, а не наредба или инструкция. Не мога да се съглася с разбирането, че след една година ще го поправим, хубаво е законът да действа по-продължително време. За мен решението на този въпрос трябва да бъде в изричен текст в чл. 6, да има една алинея в чл. 6, която да предвижда образователен ценз. И това няма да се възприеме като ограничително за лобистките организации, а като абсолютно задължение, че да лобират в Народното събрание, в изпълнителната и в местната власт могат само експертни лица, които имат достатъчно познания в съответната сфера. Никой няма интерес неправителствените организации или тези, които дръзнат да се впишат в регистъра на лобистите, да нямат съответните познания. Обръщам внимание, че в Съединените американски щати във факултетите по политически науки има специалност „Лобизъм”. Това е висше образование с магистърска степен. Тоест след едно висше образование се учи лобизъм, има професия лобист. И в нито една група, която се регистрира и фактически поема ограничението да бъде лобистка група и плаща данъци за това, не могат да участват хора, които нямат тази професионална ангажираност. Това не са произволни хора от улицата. Така че за мен е много резонно едно такова изискване. Друг е въпросът, че трябва да се помисли за форомулировката.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Друго по чл. 11 има ли освен поправката „отказ от вписване”? Няма.
Който е съгласен с чл. 11 с тази корекция в заглавието, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 11 се приема.
Член 12.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: По чл. 12 ми се струва, че т. 3 се повтаря с т. 1, затова би могла да отпадне.
След като приехме предложението на господин Любен Дилов и Ася Михайлова за едногодишен срок на вписването, може би е редно да добавим нова точка, че ще има заличаване след изтичане на срока по чл. 10, ал. 1 и лобистът не подаде заявление за ново вписване. Съвсем логично би било по искане на лобиста, макар и в този едногодишен срок, в който той е регистриран, да подаде молба.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Прекратява се регистрацията, ако лобистът не подаде заявление за нейното продължаване?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Точната редакция може да бъде следната:
„3. когато лобистът не подаде ново заявление за вписване след изтичане на едногодишния срок по чл. 10, ал. 1.”
Точка 4 да бъде:
„4. по искане на лобиста”.
МАРИЯ СЛАВОВА: Аз искам само да обърна внимание, че чл. 12, т. 1 и 3 не изчерпват своето приложно поле. Това не е вярно и не би могло да бъде вярно по следната причина. Забраната да лобистка дейност е изчерпателно направена в разпоредбите на чл. 4, предметът на една организация обаче може да бъде изменен междувременно. Така че проверката за това дали в предмета на организацията е включена лобистка дейност е един перманентен акт, който дава възможност междувременно някоя организация да не си смени предмета. И тук следва да се прави разграничение между европейския модел и американския модел. По американския модел това, което каза госпожица Янкулова, е абсолютно вярно, защото там контролът се прави по финансов път. Но в българския модел контролът се осъществява чрез регистрацията на предмета и единствено контролът върху предмета особено при тази неясна финансова конюнктура е една възможност организацията да се регистрира и след два месеца да си смени предмета и да продължи да върши онова, което всъщност е много важно обществено, а в някои случаи обществено опасно.
Така че аз мисля, че с оглед на българската специфика т. 3 трябва да остане. Проверката по т. 1 се прави с оглед на забраната по чл. 4, но проверката по т. 3 е с оглед на регистрацията и това е друг вид проверка с друг вид предмет. Според мен трябва да остане.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз съм съгласен с доц. Славова.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз също смятам, че доц. Славова е убедителна. Тогава цялата т. 3 си остава. Предложението за т. 4 – лобистът не подаде ново заявление за вписване след изтичане на едногодишен срок по чл. 10, ал. 1 и т. 5 да бъде по искане на лобиста.
Който е съгласен с тази редакция на чл. 12, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 12 се приема.
По чл. 13 няма предложения.
Колеги, има ли възражения от вас по чл. 13?
МАРИЯ СЛАВОВА: В чл. 13 да се поправи „за вписване” на „от вписване, да паднат думите „могат да”, тирето след административния съд да падне и Административно процесуалният да стане една дума. Тоест редакцията да бъде:
„Чл. 13. Отказът от вписване и заличаването на вписването на лобист се обжалват пред административния съд град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с чл. 13, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 13 се приема единодушно.
По член 14 няма предложения.
МАРИЯ СЛАВОВА: Защо има разграничение между нормативни и административни актове?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние в началото приехме „общи административни актове”, за да ги разграничим от индивидуалните и така си върви. Така че ще добавим и тук „общи”. Съгласни ли сте?
МАРИЯ СЛАВОВА: За мен този въпрос е основен въпрос в закона и на биха могли да се пренебрегнат поредицата от аргументи, че органите на централната и местната администрация осъществяват дейността си чрез индивидуални административни актове. Ако вие извадите индивидуалните административни актове от приложното поле на този закон, то законът всъщност се лишава от приложно поле. Защото когато става дума за дейността на Народното събрание, това е ясно – става дума за закони, става дума дори в някои случаи за политическите актове като декларации и обръщения, но когато става дума за изпълнителната власт, тя осъществява своята дейност чрез разпореждания и решения, които са индивидуални административни актове, а местната изпълнителна власт осъществява дейността си чрез решения и заповеди, които са индивидуални административни актове. И ако се направи една статистика на актовете, с които се осъществява управлението, ще се види, че съотношението е 10% към 90%. Ако вие извадите приложното поле на индивидуалните административни актове, този закон практически ще даде гръб на онази реална лобистка дейност, с която се осъществява управлението по места и той ще остане без приложно поле.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да помислим, защото ако го променим тук по начина, който казвате, това ще стане и в другите членове, които вече гласувахме.
МАРИЯ СЛАВОВА: В чл. 1 е казано „нормативни и общи нормативни актове от законодателната и изпълнителната власт”. Това означава да се влезе в приложното поле на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс и да се извади приложното поле на 80% от кодекса. Управлението се осъществява с индивидуални актове, то не се осъществява с нормативни и общи, защото нормативният акт не може да действа, ако не бъде конкретизиран в индивидуален акт.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да гласуваме чл. 14 в този вид, а ако ще направим тази поправка, то ще бъде на следващото заседание и ще засяга и другите членове.
Който е съгласен с чл. 14, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По чл. 15 няма предложения.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: В края на изречението на чл. 15 е малко неясно – „както и информация за органите по чл. 2, по отношение на които е осъществявана лобистка дейност”. На мен не ми става ясно коя точно информация за тези органи лобистът трябва да представи.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Явно идеята е пред кои от изброените в чл. 2 органи е осъществявал лобизъм.
МАРИЯ СЛАВОВА: Би могло да се запише „по чл. 2 обект на лобистка дейност”.
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Да, така ще бъде по-точно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние не можем да искаме информация за самите органи, а ще искаме информация каква лобистка дейност е извършена спрямо тях, нали така? Чакам редакция.
ТРИФОН МИТЕВ: Господин председател, защо годишният отчет да се представя до 30, а не до 31 януари?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, да стане 31 януари.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Предлагам редакция „както и органите по чл. 2, пред които е осъществявана лобистка дейност”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с тази редакция на чл. 15, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 15 се приема единодушно.
Член 16. Има ли предложения?
ПЕТЯ РАДОМИРОВА: Записано е да се осигури достъп до информацията по чл. 7 и чл. 8 чрез интерент, но къде е вменено задължение тези публични регистри да се водят в интернет? Тоест има достъп, но това означава, че органът, който води този регистър, трябва да бъде задължен да поддържа такава страница. Мисля, че е потребно да се вмени такова задължение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Струва ми се, че е по подразбиране.
Ако нямаме конкретно предложение, който е съгласен с чл. 16, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Член 16 се приема единодушно.
Предлагам да прекъснем дотук и до следващата сряда моля всички, които работят по законопроекта, да се съберат и да подготвят нещата във вид, в който да можем да ги гласуваме и да приключим с подготовката на доклада по законопроекта за лобистката дейност.
Благодаря ви за участието!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов



-----------------

Мария Славова старши експерт в Комисия по гражданско общество и медии
Светла Янкулова съветник дирекция „Законодателна дейност и парламентарен контрол”, Народно събрание
Петя Радомирова Министерство на правосъдието
Димитър Бранков Българска стопанска камара
Наталия Събева Българска стопанска камара
Любен Панов Български център за нестопанско право
Валентина Зарчева Българска търговско-промишлена палата
Керана Тодошева Българска търговско-промишлена палата
Аксиния Генчева Българска гей организация „Джемини”
Добромир Добрев Българска гей организация „Джемини”