Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
15/04/2009
Разглеждане на годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г., № 939-00-43, внесен от омбудсмана на Република България на 27.03.2009 г.
На 15.04.2009 г. от 16,05 ч. се проведе съвместното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по гражданско общество и медии и Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Огнян Герджиков.
* * *
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г., № 939-00-43, внесен от омбудсмана на Република България на 27.03.2009 г.
(Списък с гостите на заседанието се прилага към протокола.)
* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Позволете ми в условията на очакван кворум, да открия съвместното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съвместно с Комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, по гражданско общество и медии, и по въпросите на държавната администрация. По съвместното заседание, дневният ред включва на първо място – годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г. Доколкото разбрах, Комисията по въпросите на държавната администрация има също собствена точка, която ще бъде процедурно много делово мината, и след това в една точка „Разни” една скромна, но от сърце почерпка по повод на наближаващите Великденски празници.
Ако не възразявате на така предложения дневен ред, ми позволете да го считам за приет, и с удоволствие да дам думата на омбудсмана на Република България, в неговия типичен елегантен стил, и този път неочаквано стегнато, да представи есе върху годишния доклад. Заповядайте, г-н Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Благодаря, г-н председателю.
Все пак, уважаеми господин председателю, дами и господа, вълнение е за омбудсмана да прави доклад пред парламента, основанията са много. И тази година докладът няма отчетен характер, преди всичко. Той е акт, който предоставя на вниманието на законодателната и в цялата йерархия на изпълнителната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които искат законодателни, искат управленски решения и освен това искат действия. Добре е да си спомним, че през миналата 2008 г. се отбеляза 60-годишнината на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. Големият смисъл на тази декларация не е в каталога от права, който тя съдържа, а от това, че поставя човешката личност върху пиедестала на нейното собствено достойнство и възведе и човека, и неговия пиедестал в най-висша ценност на съвременната цивилизация.
Казвам това, за да повторя – с тази взискателност и през 2008 г., българският омбудсман като висш конституционен орган продължи да осъществява свой независим граждански контрол върху органите на властта на централно и местно равнище. Докладът тази година е онасловен „Справедливостта е душата на добрата администрация”. И това заглавие говори за съдържанието на този текст достатъчно добре.
Ще се спра само на няколко идеи и предложения, които сме се опитали да сумираме в така наречената глава Първа. Целта е не в детайлите, а целта е – да се създаде настроение и да се създаде воля, по-голяма и по-силна за противопоставянето на нарушенията на човешките права и за проявите на лоша администрация. И тази година трябва да се каже – доброто управление и добрата администрация не са само европейски императив, а те са наша собствена българска взискателност към цялата йерархия на управлението и на неговата администрация.
Между всички принципи, те са доста ясно изброени в теорията на доброто управление, сега се открояват със своето значение само няколко:
– Прозрачност на управлението;
– Отчетност на управлението;
– Децентрализацията на властта не като затихващ процес, а като императив, който не може да се заобиколи;
– Гражданското участие във вземането на решенията с политически характер.
И тези четири идеи, ще видите как се повтарят, и тягостно, в констатациите, които ние правим. Така че, критерии за добра политика днес е зачитането на правата на гражданите, съчетано със зачитането и на обществения интерес.
Изреждат се някои тревожни проблеми. Докладът на омбудсмана по своята характеристика е градивно-критичен, вежлив, но категоричен, както винаги.
Първо. Недостатъчна прозрачност и отчетност на органите на властта, се превръща в хроничен проблем за цялата система на българската администрация. Тук не става дума нито за хронична хрема, нито за синузит, а става дума за друго заболяване с по-тревожна и медицинска, и обществена характеристика.
Недостатъчна прозрачност и отчетност в управлението, например, на публичните ресурси в общините. Или, има ли в общините в необходимата степен публични регистри – регистър за общинската собственост, регистър за общинските концесии, регистър за рекламните площи, регистър за общинските жилища, регистър за проектите, които се изпълняват с пари на Европейския съюз. И един много дълбок анализ казва, че около една пета от общините само имат регистър за общинската собственост, регистър за концесиите – едва около една трета от общините, регистър за търговските дружества с общинско участие – най-много една пета от всичките общини. Всичкото това не би имало значение, ако не стигнем до извода – недостатъчната прозрачност, липсата на отчетност в работата на държавните и общинските органи пречи в борбата срещу корупцията. И това е толкова просто – тези регистри откриват достъпа на хората до всички тези ресурси и гражданския контрол би бил налице. В това отношение тази година има една новела. Ние до миналата година, с вас заедно говорихме за корупцията по високите етажи, но дойде часът да се каже – тревожната корупция в България е така наречената малка или административна корупция. Това е корупцията при първият досег на гражданите и на бизнеса с най-ниските етажи на административната йерархия, и това са най-напред местните органи на власт и на самоуправление. Не е голословно, защото, чуйте още веднъж междинния доклад на Европейската комисия от февруари, тази година, едно изречение: „България следва да вземе допълнително мерки за борбата с предотвратяване на корупцията в местното управление.”
Прекомерно много се забави въвеждането на ефикасни механизми за предотвратяване на конфликта на интереси. Това беше една отдавна назряла нужда, не само у нас, а едва в края на миналата година се прие този закон – за предотвратяване на конфликта на интереси, и уж със съображения за неговото усъвършенстване той се отложи, още не е влязъл в сила, и затова органите на властта продължават да са в дълг към българските граждани по този проблем.
Липсва реално гражданско участие при вземането на управленски решения по проблеми с широк обществен резонанс. Омбудсманът констатира на базата на много проучвания, че участието на гражданите в процеса на формирането на обществените политики и участието в подготовката на решения за управлението е недостатъчна. И не само, не е достатъчна, но в много случаи е формална.
Също така, трябва да се каже – приемането на нормативната уредба във връзка с етажната собственост, приемането на нормативната уредба по топлофикационните дружества, нормативната уредба за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд в страната, и по тези толкова чувствителни за хората закони нямаше достатъчно обсъждане, нищо не се чу от истинските аргументи на общественото мнение. Правихме няколко дискусии. И, вижте голямото несъгласие на хората с три примера: откъде-накъде, етажната собственост ще принуждава тези, които живеят там принудително да правят юридически лица, откъде-накъде Топлофикацията отново на своята мисъл, да прави една сметка за една абонатна станция. Или пък, какви идеи има, които увеличават недопустимо финансовите натрупвания и разходи на хората с цел да се повишава енергийната ефективност на техните сгради. Не се прави така, няма такава директива, нещата са много по-постепенни, а ние отиваме към един радикализъм, който е негативен.
Много високо оценяваме още веднъж възможността, която Народното събрание дава на омбудсмана на Републиката, то да участва в законодателния процес. Многобройните обсъждания, които ние правим се обобщават в много ясни и конкретни претенции на общественото мнение. Всички тези работи се внасят в комисии, в парламентарна зала. Чест прави на парламента това. Аз казвам малко фигуративно, в духа на есето – чрез омбудсмана, общественото мнение влиза в залата на Народното събрание. И това е така.
Няма на общинско ниво обсъждания на проектите за решения там. Но, не е въпроса само да се събират предложенията. Общините са длъжни на всяко от тези предложения да дават отговор, защо „да” и защо „не”, и той да бъде мотивиран.
Това ми дава повод за едно малко обобщение. Зачитането на правата на гражданите там, където те живеят е много важно. Регионалната политика, наблюдения върху тази политика с критично око е един стратегически приоритет за омбудсмана. Аз искам да вярвам, че и за държавата. И това не трябва да стихва.
Ние направихме много срещи и продължаваме да ги правим с общинските ръководства. С много от кметовете подписваме протоколи, с които те са задължени да прилагат доброто управление и добрата администрация, и да не си позволяват да посягат на гражданите с нехайни и безотговорни административни действия. Аз ще продължа да викам на висок глас, до прегракване – имаме нужда от компетентна, дейна и човечна администрация. Това не е така днес.
Недостатъчен и неефикасен е гражданския и парламентарен контрол върху Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност. Доказано е многократно. Този контрол трябва да бъде по-активен, да бъде с ефикасни механизми и практиката на такъв системен контрол от страна на гражданите са гаранция за зачитането на основните права на хората и на техните основни свободи. Честно казано, този контрол е частичен, защото има служби, които ги знаете по-добре от мен – Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба – никакви мерки не са предвидени там и никакви действия, за да се подложат на такъв контрол, няма и нормативни предпоставки. Така че, този контрол или е инцидентен, или е частичен. Но и в единия, и в другия случай – той е недостатъчен.
Публичност и прозрачност иска омбудсмана на България към бюджетите на Министерството на вътрешните работи на ДАНС. Така е в другите страни. Толкова ли е трудно това да се направи? Трябва да бъде под окото на хората този бюджет. Това отдавна не е никакво тайнство. Тайнство продължават да бъдат престъпленията, които не се разкриват. Но това е друга тема.
Вижте какво казва Европейската комисия по този въпрос – „прозрачни и подлежащи на отчет отношения с ДАНС и Министерството на вътрешните работи, във връзка с използването на специалните разузнавателни средства, обхвата на парламентарния контрол да бъде по-активен”, и това се казва вчера в междинния доклад. Предпоставка за стриктното спазване на основните конституционни права на гражданите е този контрол и той трябва да се наложи. Тогава личният живот на хората, тайната на кореспонденцията и другите съобщения, прекаленото полицейско насилие, зачитане на правото на защитата на задържаните лица, всичко това няма да бъде обект толкова изобилно на медиите които четем, макар небрежно.
Правата на пациента. Откровено, те се нарушават чувствително от управлението на здравеопазването у нас. Вместо пациента да върви по асфалт за своите собствени права, той криволичи по калдаръма на клиничните пътеки. Това не е възможно. И могат да се изброят някои до достъпа на здравеопазване. Не е гарантиран. Принуждават се пациентите да заплащат под формата на право на избор на лекар, лекарствата и тяхното отпускане, лошото качество на места, на медицинското обслужване, грубо отношение към пациентите, недостатъчни грижи. А има Европейска харта за правата на пациента. Те са каталогизирани – 18 на брой. Лекарите ако попитате не могат да ви изброят повече от три, а повече от едно – не прилагат. Аз като пациент, и вие, как равнопоставено ще си търсим правата от този, от който чакаме помощ. Значи, тази пропорция трябва да бъде сменена с една взискателност на хората, и с един кураж на гражданското общество.
Правата на потребителите. Често обществените услуги се предлагат грубо, неточно и високомерно от дружествата доставчици. Това ме навежда на една мисъл. Да отворим конституцията, вижте чл. 19, ал. 2. Гражданите като потребители се защитават. Трябва да се преодолеят и много стари инерции в отношението на държавните органи, които пряко контролират дейността на дружествата за услуги, и отношенията на самите дружества към всички нас като потребители. Аз ще избързам да кажа нещо, което бях оставил мисловно за по-нататък. Ние не сме доволни от държавните органи-регулатори, така наречената комисия на г-н Шушулов. Вижте общите условия, които тя утвърждава в договорите, които ежедневно сключваме, или комисията за съобщенията. Тези общи условия фаворизират предприятията и дружествата доставчици на услуги. Докато е обратно, не търговския интерес, не техния стопански интерес на тези субекти, а правото на гражданина трябва да бъде водещ. И тази критика, надявам се да бъде чута, защото е казана достатъчно ясно.
Има една резолюция 68 от 2003 г. на Комисията по правата на човека на ООН. Там се казва ясно: „Всички държави са обвързани императивно със спазването на правата, включително, при приемането на мерки за борба с тероризма и организираната престъпност.” Това го цитирам, за да кажа ясно, че правата на човека, националната сигурност и борбата срещу тероризма не водят до колизия между спазването на правата на човека и националната сигурност. И това трябва веднъж завинаги да се разбере, защото са правени многобройни изследвания. Стана така, че след прочутия 11 септември в Америка, и след идентифицирането на тероризма като голяма заплаха, центъра на тежестта до известна степен се премести. Изведнъж националната сигурност се извежда до нивото на базисна национална ценност, която, едва ли не, може да ограничи или да си позволи да заобикаля човешките права. Затова казвам, няма колизия между опазването на националната сигурност и защитата на правата на хората. И затова цитирах тази резолюция 68. Трябва да се спазват правата на хората, даже, когато се приемат мерки за борба с тероризма и с организираната престъпност. Но това иска мисъл, иска воля, иска едно ясно действие.
Годишният доклад на Европейския съюз за правата на човека от миналата година – 2008 г., и заключението на Съвета на Европейския съюз казват: „Борбата на Европейския съюз с тероризма трябва да стъпи здраво на правна рамка, която гарантира зачитането на човешките права.” Ако това не е ясна норма, а ние бяхме стигнали до това, с един подзаконов акт да газим човешките права, защото в името на националната сигурност трябвало да правим безконтролни наблюдения на интернет комуникациите и на разпечатките на всички телефонни разговори. Добре, че парламента не се съгласи с всичко това.
Конституционна е повелята на чл. 34-ти. Забранява се, да се накърнява тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, освен по изключение само с разрешение на съда и в случаите на тежки престъпления. Аз, смятам че, вие сте запознати повече със същността на този дебат. Вярвам, че някои ще се опита да го повтори отново, но дано не бъде скоро.
Има една новела, ролята на държавата при прилагането на принципите на корпоративната социална отговорност. Ролята на бизнеса при спазването на правата на гражданите в цялата тяхна палитра – икономически, социални, политически и прочее е много важна. Бизнесът със своята интензивна и икономическа активност няма право да посяга на правата на човека. И тука роля има държавата. Тъкмо това се нарича стандарти, регулации, мерки на корпоративната социална отговорност и държавата има роля да охранява правата на гражданина от така наречените бизнес злоупотреби. Те са в областта на трудовите права, дискриминацията и най-често правото на чиста среда за живот.
Тези тенденции са ясно изразени на територията на целия доклад. Те будят тревога. Аз отново искам да повторя това, с което започнах – прозрачността, отчетността, децентрализацията и активното участие на гражданите. Това прави една цялостна политика, която не трябва да бъде насочена просто в борбата с корупцията и злоупотребата с власт. Това би било ужасно, ако живеем в общество, което се е преборило с корупцията. Ние искаме да живеем в общество, където постигането до добро и почтено управление е нашата цел. Борбата срещу корупцията е само в преддверието на тази цел. Разбира се индивидуалните жалби, които идват в голямо изобилие в канцелариите на омбудсмана, те са истинският източник на безкрайните проверки, които правим. Ние трябва да подчертаем още веднъж. Щастие е за омбудсмана, че няма административна власт. Той има морална власт и влияние, той е високоговорител на справедливото обществено мнение и високоговорител, ако има батерии, а батериите – това е активното гражданско общество. При омбудсмана са постъпили досега повече от 9000 жалби, само за миналата година те са 2405. Чуйте само един процент – 87 от тези жалби са напълно приключени, защитени са правата на уязвени граждани и възстановено правото на добро управление, което всеки един от нас има.
Отново има една градация. Най-много жалби се отнасят по проблемите на собствеността, включително териториалното и селищно устройство, възстановяване на земеделски земи, след това, предоставянето на лоши услуги, социални права, административно обслужване, здравеопазване, обществен ред и т.н. Върху това, ако има въпроси, ние сме готови под формата на отговори да се върнем към едно изложение без притеснение, че тогава може да стане дълго.
Много данни сочат, че расте доверието в омбудсманската институция. Това, че той няма административна власт, но има другата, по-мощната, моралната власт, е много важно. Силата на омбудсмана идва от това, че той наистина отразява общественото мнение и справедливия глас на гражданите. Той просто е глашатай на гражданския контрол. Гражданският контрол е над всички видове други контроли, които имат своите ограничения на правомощията си. Омбудсманът и миналата година и сега продължава да върви по този свой път за защита на правата на гражданите, но с още по-голяма сила и още по-безкомпромисно, аз ви убеждавам. Преди две години имаше една справедлива критика от ваша страна, че докладът на омбудсмана беше доста вежлив, сега пак е вежлив като израз, но е много категоричен като негативни констатации, негативни, но справедливи.
Аз накрая, в един мой стил, съм си позволил с една умерена скромност, да предложа три омбудсмански повели на властта.
Първо – властта е почтена само, когато зачита правата на човека.
Второ – тези права се зачитат само, когато действията на властта са прозрачни и лежат върху справедливото обществено мнение.
Трето – те лежат, но не се излежават, защото трябва непрекъснато да тичат и непрестанно да се отчитат пред това обществено мнение, което ги е създало.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря, г-н Ганев, за критичния и добронамерен тон, и макар малко да внесохте по-голям обем в есеистичния подход, вие все пак спазихте по дух този подход. И сега вече мога да дам думата на всеки, който желае към омбудсмана и неговия екип за въпроси, за становище, за мнения.
Имате думата. Заповядайте, г-н Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първият въпрос, който, смятам че основателно трябва да бъде поставен е за това, че докладът се внася в последните работни дни на мандата на това Народно събрание и може би има смисъл да се внесе в началото на мандата на следващото Народно събрание, тъй като ролята на омбудсмана е да предизвика действия от тези които вземат решения, а в случая няма достатъчно време, за да се предизвикат действия по препоръките, които са отправени, независимо дали ще бъдат възприети или – не. Но няма да има време това да се направи, затова бих искал да поставя този въпрос – дали не е уместно омбудсманът да предприеме действия в началото на мандата на 41-во Народно събрание и да запознае със своите гледища следващия парламент.
От различните въпроси, които бяха засегнати има един, който, според мен, е много важен. Той засяга едно естествено човешко право, и това е правото на здравеопазване. В България и до момента на здравеопазването се гледа по-скоро като на някаква социална дейност, а не толкова като право. А ако погледнем в Международната харта за правата на човека, както във всеобщата декларация, така и в пакта, който я следва, там правото на здравеопазване е записано точно като право, следователно то не може да бъде подложено на някакви ограничения от съображения, които са прагматични, тъй като, както правото на живот е над останалите права, оттам се извежда и правото на здравеопазване, защото здравеопазването е пряко свързано с това право на живот на всяко човешко същество. И оттук въпросът – дали може да има листи на чакащи за лекарства? Това е скандално според мен, изобщо недопустимо, ако разглеждаме здравеопазването като човешко право, и то естествено човешко право, от основните човешки права. Това не може да бъде така. Трябва да се осигури на всеки, който има нужда от лечение необходимите лекарства от които има нужда. Такива листи на чакащи, или недофинансирани клинични пътеки, които трябва да се дофинансират от самите пациенти. Това, според мен, не е редно да се прави, защото за голямата част от пациентите това е много трудно. Така че те по финансови съображения биват ограничавани да използват това човешко право. Ние водихме такъв дебат по време на гледането на бюджета, и не е невъзможно да се намерят средствата, които са необходими. Те не са толкова големи средства, че да не можем да покриеме това изискване за спазване на това човешко право. И, аз смятам, че ако омбудсманът в следващия мандат постави този въпрос остро, защото по този въпрос не може да има партийни различия, той е основен въпрос за спазването на човешките права. Тогава би трябвало да се намери съгласие, един национален консенсус, затова че лечението трябва да бъде осигурявано на всеки, който има нужда от това.
Бих искал, да ви кажа също, за опита на някои от държавите по отношение на организацията, от гледна точка на пациента на получаването на това право. Отива при лекаря, лекарят се свързва веднага още в кабинета си с една комисия, която в момента разглежда, дали той ще получи едно лекарство, или няма да го получи, и когато той отива в аптеката, там вече го очаква разрешението да получи това лекарство. Това е във Великобритания, в Австралия и в други страни, и това е много удобно за пациента. Няма да чака на опашки пред Здравната каса. Всичко това се извършва чрез модерните технологии много лесно, много бързо, има постоянно действащи комисии, които решават веднага този въпрос и така пациентът наистина се ползва от това право, което е записано в нашата Конституция, ние сме го приели като норма, обаче приложението не е това, което съответства на разбирането, че това е човешко право. Мога да продължа, но, смятам че този въпрос е достатъчно да бъде поставен, за да смятаме, че сме направили нещо добро.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, г-н Тошев. Дали веднага бихте искали, да вземете отношение към поставения от г-н Тошев въпрос? Заповядайте г-н Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: На страниците на този дебел том, наречен Доклад на омбудсмана с неговите приложения, има много подробности свързани с това. Ние в няколко случаи, действията на министъра на здравето, сме ги квалифицирали като лоша администрация. Един пример – няма промяна в така наречените медицински експертизи за работоспособността. Нормите изискват, когато един човек поиска такава експертиза тя да му бъде предоставена в тримесечен срок. Знаете ли какви парадокси има? В комисията по здравето сме ги разисквали специално. В 2008 г. гражданин иска такава експертиза от т. нар. НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия), дават му дата за 2013 г. В 2013 г. неговото здравословно състояние няма да бъде същото, ако нямам по-мрачно въображение. А той трябва сега да има тази констатация, защото сега иска да има определена пенсия. Така че г-н Тошев много са тези примери. И по отношение на лекарствените средства, вие знаете каква голяма група граждански организации има с които ние работим пряко. Цялата анатомия е превърната в граждански организации, защото хората не са доволни. Така че, вашите разсъждения са в тази насока, в която са и нашите констатации и това не трябва да стихва като усилия, докато не бъде внесен ред в тази работа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Г-н Олимпи Кътев иска думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря на нашия омбудсман, че с един достоен за академичен труд едно четиво, доста полезно, доста обхватно, отразяващо дейността на омбудсмана за 2008 г. и на неговата скромна администрация. Аз искам да подчертая само това, че в рамките на един доста скромен бюджет, от около 3 милиона лева, омбудсманът и неговата администрация вършат една добра и полезна работа. Който е прочел доклада вижда много неща, които са свързани от неговата администрация, много полезни препоръки към законодателството, към изпълнителната власт, към местната власт, разбира се, и доста повече критики от предишни доклади.
Аз искам да се спра само на три кратки законопроекти, които бяха обсъдени съвместно с националния омбудсман и препоръките, които той даде, значителна част от тях бяха включени в тези законопроекти, които са много актуални към настоящата обществена и политическа обстановка в държавата.
Първият, това е закона за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси. Ние сме благодарни, че към нашата комисия на питането и на искането за становище и мнение, националният омбудсман даде предложения, които бяха разумни, които бяха възможни да бъдат внесени и приети в събранието, и това действително се случи.
Също така сме доволни от НДСВ, че позицията на Националния омбудсмана съвпада и по нашата позиция свързани със закона за електронните съобщения. Ако някои от колегите, днес е имал време да прочете, това което ни дадоха сутринта в зала, т.е. този голям сборник от архивни документи, и е прочел на страниците на Конституцията от още преди сто и кусур години, точно се повтаря почти дословно това, което г-н Ганев прочете преди малко от нашата Конституция, т.е. правото на неприкосновеност на писмата, на съобщенията. Значи, това право на неприкосновеност е било същото преди 130 години близо, сега е същото, т.е. защитата трябва да бъде и е била открай време приоритет на българската Конституция.
На трето място, сме доволни, че позицията на Националния омбудсмана съвпада с позицията на НДСВ по отношение на защитата на правата на пациента. Това е наша последователна политика. Неслучайно ние внесохме и проектозакон в Народното събрание и ще държим изключително много на тези права, както на пациентите в здравното обслужване, така и изобщо на правата на потребителите.
Благодаря Ви г-н омбудсман, ние сме доволни и подкрепяме вашата дейност и, считаме че избора, който направихме преди няколко години за сетен път е потвърдил, че НДСВ подкрепя и работи с хора, които заслужават доверие.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-н Кътев. Други желаещи да вземат отношение? Заповядайте г-н Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, г-н председател. Аз искам да споделя следното, че още веднъж можем да се убедим, че омбудсманът, дали искаме или не искаме, омбудсманът – иска ли, не иска ли, това е без значение, но през него минават всички проблеми на хората, на цялостния обществен живот събрани в отделни жалби, в отделни съдби, в отделни напрежения, в отделни личности. Можем да потвърдим, че омбудсманът в България се утвърждава като една институция на морала.
Аз искам да се спра на въпроса, относно административното обслужване на хората. В тази връзка ще имам и своя въпрос. Първо, в жалбите свързани с административното обслужване и правото на хората за добро управление – местно управление, най вече, се отразява в многото жалби, които пристигат и в тях се отразява ежедневието на гражданите. Дали за отделна разписка, дали е за някакъв документ-скица, каквото е необходимо днес на човека, то минава през административното обслужване. Там има различни тревоги, различни напрежения, разочарования, притеснения и съответно създаване на много негативни нагласи понякога към цялостната политическа или гражданска система. Стана дума, и в материала е посочено, също и взаимодействието, както с централните органи на властта, така и с местните органи на властта, и особено за подписването на тези протоколи с местната администрация за решаване на отделни проблеми. Като се отнасям с уважение и оценявам труда на омбудсмана в това отношение, защото не е лесно от морална страна да застанеш срещу лицето на администрацията, когато понякога тя не иска да реши въпроса, или не иска да общува.
Моят въпрос е следния – след подписването на тези протоколи какво следва? Има ли последващо наблюдение, последваща оценка на действията на отделната администрация, това от една страна, пряко със съответните представители на местната власт – кметове, общински съветници или председатели на общини, или просто служители. И в същото време по тези въпроси взаимодействие със сдружението на общините, от една страна, и със самото министерство на административната реформа.
Какви са последващите действия в тази връзка, и има ли отзивчивост от другата страна в това отношение?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на г-н Митев. Аз предполагам, че омбудсмана или неговият екип ще даде отговор на въпросите, които се съдържаха в изказването на г-н Митев. Г-н Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Протоколите не са, за да се увеличава писмената следа. Тези протоколи са един ясен документ за двустранни задължения и веднага след това мониторинг едни групи от хора, не толкова от омбудсмана, главно хората там, където живеят в общините – има добри граждани активни, специалисти, критична преса, и с други специалисти и тези протоколи се проверяват непрекъснато. Промяната е налице. Ние сме направили този документ, който отчитахме миналата година, правото на добро управление и местната власт. Там в един каталог точно е казано – задължението на кмета, задължението на общинските съветници. Те не са изчерпателни, но навеждат на идеи, които един добър кмет, един добър общински съвет рязко подобряват своята работа. Това е констатацията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Г-жо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА: Безспорно е, че срещите, които провежда омбудсманът в различни градове на България с местните органи на власт, с кметовете, председателите на общински съвети, общински съветници, с участието на представители на гражданското общество, дават своето отражение върху резултата от работата, в това число и по конкретни жалби. В тази мисъл и подписването на такива протоколи, които обвързват местните органи с конкретни задължения също дават такива добри резултати, и те се усещат в нашата работа, защото постигането на добър резултат с малкия ресурс с който разполага омбудсманът, е изключително важно да бъде постигнат в по-кратки срокове, т.е. да не се разпростира във времето, защото човек се нуждае от подкрепа, от медиация днес, когато днес са му нарушени правата.
Аз, разбира се, че мога да ви посоча много примери, но това което искам да ви кажа е, че с ангажирането на местните органи и с тези протоколи, и с другите механизми, които ние ползваме, в редица общини в България бяха приети ред за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, когато тази услуга не се ползва. За съжаление много често, при проверката, която направихме констатирахме, че има една значителна част от българските общини, в които тази услуга е задължителна за всички, независимо от това, дали тя се ползва или не. Тук няма да коментирам какво е това нарушение, то е абсурдно. Аз ще ви кажа някои от тях, в които точно с натиска на омбудсмана беше приет такъв ред – Твърдица, Садово, Ловеч, Нова Загора, Бяла Слатина, Чупрене, Диново, Горна Оряховица, Златарица, Полски Тръмбеш, Лясковец, Борово, Сливо поле, Ковачевци, Радомир, Казанлък, Свищов. Това е последната община, която ни извести през месец януари, че е приела такъв ред. За съжаление има и такива общини, като Кюстендил и Варна, които продължават да упорстват, но аз ви уверявам, че ние ще продължаваме в разговори с общинските съветници да оказваме този натиск, за да може да се гарантират правата на хората и да се приеме такъв ред.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-жо Тоткова. Заповядайте, г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми дами и господа, кратко и лаконично искам да подкрепя омбудсмана за дейността му и за отчета за годишната дейност, не само с академичното експозе, а най-вече за директното му присъствие в регионите. Мога да дам конкретни примери за Плевен и Плевенска област с конкретни случаи, както по посока на г-н Ганев, така и в обратна посока – в кореспонденцията, конкретно по жалбите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали има още някой, който да е останал желаещ? Няколко заключителни думи, г-н Ганев? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Омбудсманът фигуративно трябва да изгради една стена, но не като стената на плача в Йерусалим, където търсиш процепи да си мушнеш книжната молба, а една стена на противопоставянето на лошото управление. Ако това не стане – едно право на гражданите и на гражданското общество, нищо няма да се получи. Администрацията е в спор с гражданите. Щом говорим за добро управление, въпросът е до доверието на хората към властта и нищо друго. Това доверие се възстановява с активна политика и активни действия на самите администрации. Затова се казва, и в една красива теория, която може би си измислям – и правителствата, и администрацията въобще са учещи се организации, не техните структури правят управлението, а управлението се прави от желанието на хората. Те трябва само добре да служат и добре да тълкуват протеста, искането, предложението на активните хора. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-н Ганев. Позволете ми и аз да се присъединя към добрите думи, които се чуха в тази зала за труда на омбудсмана и неговия екип. Аз, смятам че, тази институция си върши работата в духа на доброто управление, макар да няма административен капацитет, и в духа на вече установената парламентарна практика, би следвало ние да приемем за сведение доклада на омбудсмана на Републиката за 2008 г. Моето предложение е, гласуването да бъде анблок за всичките комисии, тъй като имаме съвместно заседание и едва ли трябва комисия по комисия да гласуваме. Ако не възразявате срещу този подход, моля ви тези, които, смятат че можем да приемем за сведение годишния доклад на омбудсмана на Република България да дадат знак по подходящия начин.
Виждам много вдигнати ръце. Благодаря.
Има ли против? Против – няма.
Въздържали се. Въздържали се – няма.
Което означава, че единодушно, четирите комисии по Правата на човека и вероизповеданията, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, по гражданско общество и медии и по държавната администрация приемат доклада и ще предложим на Народното събрание да го приеме също за сведение, както и да вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, които са посочени в самия този доклад.
Благодаря на г-н Ганев и неговия екип. Желая ви по-нататъшни успехи!
Втора точка е точка на Комисията по държавната администрация, но г-н Методиев го няма. Те в оперативен ред са го направили. Поздравявам ги!
Закривам заседанието.
* * *
(Заседанието завърши в 17,00 ч. )
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КОМИСИЯ ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ,
И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков Ремзи Осман
КОМИСИЯ ПО ГРАЖДАНСКО КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА
ОБЩЕСТВО И МЕДИИ ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов Веселин Методиев
На 15.04.2009 г. от 16,05 ч. се проведе съвместното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по гражданско общество и медии и Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Огнян Герджиков.
* * *
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г., № 939-00-43, внесен от омбудсмана на Република България на 27.03.2009 г.
(Списък с гостите на заседанието се прилага към протокола.)
* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Позволете ми в условията на очакван кворум, да открия съвместното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съвместно с Комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, по гражданско общество и медии, и по въпросите на държавната администрация. По съвместното заседание, дневният ред включва на първо място – годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г. Доколкото разбрах, Комисията по въпросите на държавната администрация има също собствена точка, която ще бъде процедурно много делово мината, и след това в една точка „Разни” една скромна, но от сърце почерпка по повод на наближаващите Великденски празници.
Ако не възразявате на така предложения дневен ред, ми позволете да го считам за приет, и с удоволствие да дам думата на омбудсмана на Република България, в неговия типичен елегантен стил, и този път неочаквано стегнато, да представи есе върху годишния доклад. Заповядайте, г-н Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Благодаря, г-н председателю.
Все пак, уважаеми господин председателю, дами и господа, вълнение е за омбудсмана да прави доклад пред парламента, основанията са много. И тази година докладът няма отчетен характер, преди всичко. Той е акт, който предоставя на вниманието на законодателната и в цялата йерархия на изпълнителната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които искат законодателни, искат управленски решения и освен това искат действия. Добре е да си спомним, че през миналата 2008 г. се отбеляза 60-годишнината на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. Големият смисъл на тази декларация не е в каталога от права, който тя съдържа, а от това, че поставя човешката личност върху пиедестала на нейното собствено достойнство и възведе и човека, и неговия пиедестал в най-висша ценност на съвременната цивилизация.
Казвам това, за да повторя – с тази взискателност и през 2008 г., българският омбудсман като висш конституционен орган продължи да осъществява свой независим граждански контрол върху органите на властта на централно и местно равнище. Докладът тази година е онасловен „Справедливостта е душата на добрата администрация”. И това заглавие говори за съдържанието на този текст достатъчно добре.
Ще се спра само на няколко идеи и предложения, които сме се опитали да сумираме в така наречената глава Първа. Целта е не в детайлите, а целта е – да се създаде настроение и да се създаде воля, по-голяма и по-силна за противопоставянето на нарушенията на човешките права и за проявите на лоша администрация. И тази година трябва да се каже – доброто управление и добрата администрация не са само европейски императив, а те са наша собствена българска взискателност към цялата йерархия на управлението и на неговата администрация.
Между всички принципи, те са доста ясно изброени в теорията на доброто управление, сега се открояват със своето значение само няколко:
– Прозрачност на управлението;
– Отчетност на управлението;
– Децентрализацията на властта не като затихващ процес, а като императив, който не може да се заобиколи;
– Гражданското участие във вземането на решенията с политически характер.
И тези четири идеи, ще видите как се повтарят, и тягостно, в констатациите, които ние правим. Така че, критерии за добра политика днес е зачитането на правата на гражданите, съчетано със зачитането и на обществения интерес.
Изреждат се някои тревожни проблеми. Докладът на омбудсмана по своята характеристика е градивно-критичен, вежлив, но категоричен, както винаги.
Първо. Недостатъчна прозрачност и отчетност на органите на властта, се превръща в хроничен проблем за цялата система на българската администрация. Тук не става дума нито за хронична хрема, нито за синузит, а става дума за друго заболяване с по-тревожна и медицинска, и обществена характеристика.
Недостатъчна прозрачност и отчетност в управлението, например, на публичните ресурси в общините. Или, има ли в общините в необходимата степен публични регистри – регистър за общинската собственост, регистър за общинските концесии, регистър за рекламните площи, регистър за общинските жилища, регистър за проектите, които се изпълняват с пари на Европейския съюз. И един много дълбок анализ казва, че около една пета от общините само имат регистър за общинската собственост, регистър за концесиите – едва около една трета от общините, регистър за търговските дружества с общинско участие – най-много една пета от всичките общини. Всичкото това не би имало значение, ако не стигнем до извода – недостатъчната прозрачност, липсата на отчетност в работата на държавните и общинските органи пречи в борбата срещу корупцията. И това е толкова просто – тези регистри откриват достъпа на хората до всички тези ресурси и гражданския контрол би бил налице. В това отношение тази година има една новела. Ние до миналата година, с вас заедно говорихме за корупцията по високите етажи, но дойде часът да се каже – тревожната корупция в България е така наречената малка или административна корупция. Това е корупцията при първият досег на гражданите и на бизнеса с най-ниските етажи на административната йерархия, и това са най-напред местните органи на власт и на самоуправление. Не е голословно, защото, чуйте още веднъж междинния доклад на Европейската комисия от февруари, тази година, едно изречение: „България следва да вземе допълнително мерки за борбата с предотвратяване на корупцията в местното управление.”
Прекомерно много се забави въвеждането на ефикасни механизми за предотвратяване на конфликта на интереси. Това беше една отдавна назряла нужда, не само у нас, а едва в края на миналата година се прие този закон – за предотвратяване на конфликта на интереси, и уж със съображения за неговото усъвършенстване той се отложи, още не е влязъл в сила, и затова органите на властта продължават да са в дълг към българските граждани по този проблем.
Липсва реално гражданско участие при вземането на управленски решения по проблеми с широк обществен резонанс. Омбудсманът констатира на базата на много проучвания, че участието на гражданите в процеса на формирането на обществените политики и участието в подготовката на решения за управлението е недостатъчна. И не само, не е достатъчна, но в много случаи е формална.
Също така, трябва да се каже – приемането на нормативната уредба във връзка с етажната собственост, приемането на нормативната уредба по топлофикационните дружества, нормативната уредба за повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд в страната, и по тези толкова чувствителни за хората закони нямаше достатъчно обсъждане, нищо не се чу от истинските аргументи на общественото мнение. Правихме няколко дискусии. И, вижте голямото несъгласие на хората с три примера: откъде-накъде, етажната собственост ще принуждава тези, които живеят там принудително да правят юридически лица, откъде-накъде Топлофикацията отново на своята мисъл, да прави една сметка за една абонатна станция. Или пък, какви идеи има, които увеличават недопустимо финансовите натрупвания и разходи на хората с цел да се повишава енергийната ефективност на техните сгради. Не се прави така, няма такава директива, нещата са много по-постепенни, а ние отиваме към един радикализъм, който е негативен.
Много високо оценяваме още веднъж възможността, която Народното събрание дава на омбудсмана на Републиката, то да участва в законодателния процес. Многобройните обсъждания, които ние правим се обобщават в много ясни и конкретни претенции на общественото мнение. Всички тези работи се внасят в комисии, в парламентарна зала. Чест прави на парламента това. Аз казвам малко фигуративно, в духа на есето – чрез омбудсмана, общественото мнение влиза в залата на Народното събрание. И това е така.
Няма на общинско ниво обсъждания на проектите за решения там. Но, не е въпроса само да се събират предложенията. Общините са длъжни на всяко от тези предложения да дават отговор, защо „да” и защо „не”, и той да бъде мотивиран.
Това ми дава повод за едно малко обобщение. Зачитането на правата на гражданите там, където те живеят е много важно. Регионалната политика, наблюдения върху тази политика с критично око е един стратегически приоритет за омбудсмана. Аз искам да вярвам, че и за държавата. И това не трябва да стихва.
Ние направихме много срещи и продължаваме да ги правим с общинските ръководства. С много от кметовете подписваме протоколи, с които те са задължени да прилагат доброто управление и добрата администрация, и да не си позволяват да посягат на гражданите с нехайни и безотговорни административни действия. Аз ще продължа да викам на висок глас, до прегракване – имаме нужда от компетентна, дейна и човечна администрация. Това не е така днес.
Недостатъчен и неефикасен е гражданския и парламентарен контрол върху Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност. Доказано е многократно. Този контрол трябва да бъде по-активен, да бъде с ефикасни механизми и практиката на такъв системен контрол от страна на гражданите са гаранция за зачитането на основните права на хората и на техните основни свободи. Честно казано, този контрол е частичен, защото има служби, които ги знаете по-добре от мен – Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба – никакви мерки не са предвидени там и никакви действия, за да се подложат на такъв контрол, няма и нормативни предпоставки. Така че, този контрол или е инцидентен, или е частичен. Но и в единия, и в другия случай – той е недостатъчен.
Публичност и прозрачност иска омбудсмана на България към бюджетите на Министерството на вътрешните работи на ДАНС. Така е в другите страни. Толкова ли е трудно това да се направи? Трябва да бъде под окото на хората този бюджет. Това отдавна не е никакво тайнство. Тайнство продължават да бъдат престъпленията, които не се разкриват. Но това е друга тема.
Вижте какво казва Европейската комисия по този въпрос – „прозрачни и подлежащи на отчет отношения с ДАНС и Министерството на вътрешните работи, във връзка с използването на специалните разузнавателни средства, обхвата на парламентарния контрол да бъде по-активен”, и това се казва вчера в междинния доклад. Предпоставка за стриктното спазване на основните конституционни права на гражданите е този контрол и той трябва да се наложи. Тогава личният живот на хората, тайната на кореспонденцията и другите съобщения, прекаленото полицейско насилие, зачитане на правото на защитата на задържаните лица, всичко това няма да бъде обект толкова изобилно на медиите които четем, макар небрежно.
Правата на пациента. Откровено, те се нарушават чувствително от управлението на здравеопазването у нас. Вместо пациента да върви по асфалт за своите собствени права, той криволичи по калдаръма на клиничните пътеки. Това не е възможно. И могат да се изброят някои до достъпа на здравеопазване. Не е гарантиран. Принуждават се пациентите да заплащат под формата на право на избор на лекар, лекарствата и тяхното отпускане, лошото качество на места, на медицинското обслужване, грубо отношение към пациентите, недостатъчни грижи. А има Европейска харта за правата на пациента. Те са каталогизирани – 18 на брой. Лекарите ако попитате не могат да ви изброят повече от три, а повече от едно – не прилагат. Аз като пациент, и вие, как равнопоставено ще си търсим правата от този, от който чакаме помощ. Значи, тази пропорция трябва да бъде сменена с една взискателност на хората, и с един кураж на гражданското общество.
Правата на потребителите. Често обществените услуги се предлагат грубо, неточно и високомерно от дружествата доставчици. Това ме навежда на една мисъл. Да отворим конституцията, вижте чл. 19, ал. 2. Гражданите като потребители се защитават. Трябва да се преодолеят и много стари инерции в отношението на държавните органи, които пряко контролират дейността на дружествата за услуги, и отношенията на самите дружества към всички нас като потребители. Аз ще избързам да кажа нещо, което бях оставил мисловно за по-нататък. Ние не сме доволни от държавните органи-регулатори, така наречената комисия на г-н Шушулов. Вижте общите условия, които тя утвърждава в договорите, които ежедневно сключваме, или комисията за съобщенията. Тези общи условия фаворизират предприятията и дружествата доставчици на услуги. Докато е обратно, не търговския интерес, не техния стопански интерес на тези субекти, а правото на гражданина трябва да бъде водещ. И тази критика, надявам се да бъде чута, защото е казана достатъчно ясно.
Има една резолюция 68 от 2003 г. на Комисията по правата на човека на ООН. Там се казва ясно: „Всички държави са обвързани императивно със спазването на правата, включително, при приемането на мерки за борба с тероризма и организираната престъпност.” Това го цитирам, за да кажа ясно, че правата на човека, националната сигурност и борбата срещу тероризма не водят до колизия между спазването на правата на човека и националната сигурност. И това трябва веднъж завинаги да се разбере, защото са правени многобройни изследвания. Стана така, че след прочутия 11 септември в Америка, и след идентифицирането на тероризма като голяма заплаха, центъра на тежестта до известна степен се премести. Изведнъж националната сигурност се извежда до нивото на базисна национална ценност, която, едва ли не, може да ограничи или да си позволи да заобикаля човешките права. Затова казвам, няма колизия между опазването на националната сигурност и защитата на правата на хората. И затова цитирах тази резолюция 68. Трябва да се спазват правата на хората, даже, когато се приемат мерки за борба с тероризма и с организираната престъпност. Но това иска мисъл, иска воля, иска едно ясно действие.
Годишният доклад на Европейския съюз за правата на човека от миналата година – 2008 г., и заключението на Съвета на Европейския съюз казват: „Борбата на Европейския съюз с тероризма трябва да стъпи здраво на правна рамка, която гарантира зачитането на човешките права.” Ако това не е ясна норма, а ние бяхме стигнали до това, с един подзаконов акт да газим човешките права, защото в името на националната сигурност трябвало да правим безконтролни наблюдения на интернет комуникациите и на разпечатките на всички телефонни разговори. Добре, че парламента не се съгласи с всичко това.
Конституционна е повелята на чл. 34-ти. Забранява се, да се накърнява тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, освен по изключение само с разрешение на съда и в случаите на тежки престъпления. Аз, смятам че, вие сте запознати повече със същността на този дебат. Вярвам, че някои ще се опита да го повтори отново, но дано не бъде скоро.
Има една новела, ролята на държавата при прилагането на принципите на корпоративната социална отговорност. Ролята на бизнеса при спазването на правата на гражданите в цялата тяхна палитра – икономически, социални, политически и прочее е много важна. Бизнесът със своята интензивна и икономическа активност няма право да посяга на правата на човека. И тука роля има държавата. Тъкмо това се нарича стандарти, регулации, мерки на корпоративната социална отговорност и държавата има роля да охранява правата на гражданина от така наречените бизнес злоупотреби. Те са в областта на трудовите права, дискриминацията и най-често правото на чиста среда за живот.
Тези тенденции са ясно изразени на територията на целия доклад. Те будят тревога. Аз отново искам да повторя това, с което започнах – прозрачността, отчетността, децентрализацията и активното участие на гражданите. Това прави една цялостна политика, която не трябва да бъде насочена просто в борбата с корупцията и злоупотребата с власт. Това би било ужасно, ако живеем в общество, което се е преборило с корупцията. Ние искаме да живеем в общество, където постигането до добро и почтено управление е нашата цел. Борбата срещу корупцията е само в преддверието на тази цел. Разбира се индивидуалните жалби, които идват в голямо изобилие в канцелариите на омбудсмана, те са истинският източник на безкрайните проверки, които правим. Ние трябва да подчертаем още веднъж. Щастие е за омбудсмана, че няма административна власт. Той има морална власт и влияние, той е високоговорител на справедливото обществено мнение и високоговорител, ако има батерии, а батериите – това е активното гражданско общество. При омбудсмана са постъпили досега повече от 9000 жалби, само за миналата година те са 2405. Чуйте само един процент – 87 от тези жалби са напълно приключени, защитени са правата на уязвени граждани и възстановено правото на добро управление, което всеки един от нас има.
Отново има една градация. Най-много жалби се отнасят по проблемите на собствеността, включително териториалното и селищно устройство, възстановяване на земеделски земи, след това, предоставянето на лоши услуги, социални права, административно обслужване, здравеопазване, обществен ред и т.н. Върху това, ако има въпроси, ние сме готови под формата на отговори да се върнем към едно изложение без притеснение, че тогава може да стане дълго.
Много данни сочат, че расте доверието в омбудсманската институция. Това, че той няма административна власт, но има другата, по-мощната, моралната власт, е много важно. Силата на омбудсмана идва от това, че той наистина отразява общественото мнение и справедливия глас на гражданите. Той просто е глашатай на гражданския контрол. Гражданският контрол е над всички видове други контроли, които имат своите ограничения на правомощията си. Омбудсманът и миналата година и сега продължава да върви по този свой път за защита на правата на гражданите, но с още по-голяма сила и още по-безкомпромисно, аз ви убеждавам. Преди две години имаше една справедлива критика от ваша страна, че докладът на омбудсмана беше доста вежлив, сега пак е вежлив като израз, но е много категоричен като негативни констатации, негативни, но справедливи.
Аз накрая, в един мой стил, съм си позволил с една умерена скромност, да предложа три омбудсмански повели на властта.
Първо – властта е почтена само, когато зачита правата на човека.
Второ – тези права се зачитат само, когато действията на властта са прозрачни и лежат върху справедливото обществено мнение.
Трето – те лежат, но не се излежават, защото трябва непрекъснато да тичат и непрестанно да се отчитат пред това обществено мнение, което ги е създало.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря, г-н Ганев, за критичния и добронамерен тон, и макар малко да внесохте по-голям обем в есеистичния подход, вие все пак спазихте по дух този подход. И сега вече мога да дам думата на всеки, който желае към омбудсмана и неговия екип за въпроси, за становище, за мнения.
Имате думата. Заповядайте, г-н Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първият въпрос, който, смятам че основателно трябва да бъде поставен е за това, че докладът се внася в последните работни дни на мандата на това Народно събрание и може би има смисъл да се внесе в началото на мандата на следващото Народно събрание, тъй като ролята на омбудсмана е да предизвика действия от тези които вземат решения, а в случая няма достатъчно време, за да се предизвикат действия по препоръките, които са отправени, независимо дали ще бъдат възприети или – не. Но няма да има време това да се направи, затова бих искал да поставя този въпрос – дали не е уместно омбудсманът да предприеме действия в началото на мандата на 41-во Народно събрание и да запознае със своите гледища следващия парламент.
От различните въпроси, които бяха засегнати има един, който, според мен, е много важен. Той засяга едно естествено човешко право, и това е правото на здравеопазване. В България и до момента на здравеопазването се гледа по-скоро като на някаква социална дейност, а не толкова като право. А ако погледнем в Международната харта за правата на човека, както във всеобщата декларация, така и в пакта, който я следва, там правото на здравеопазване е записано точно като право, следователно то не може да бъде подложено на някакви ограничения от съображения, които са прагматични, тъй като, както правото на живот е над останалите права, оттам се извежда и правото на здравеопазване, защото здравеопазването е пряко свързано с това право на живот на всяко човешко същество. И оттук въпросът – дали може да има листи на чакащи за лекарства? Това е скандално според мен, изобщо недопустимо, ако разглеждаме здравеопазването като човешко право, и то естествено човешко право, от основните човешки права. Това не може да бъде така. Трябва да се осигури на всеки, който има нужда от лечение необходимите лекарства от които има нужда. Такива листи на чакащи, или недофинансирани клинични пътеки, които трябва да се дофинансират от самите пациенти. Това, според мен, не е редно да се прави, защото за голямата част от пациентите това е много трудно. Така че те по финансови съображения биват ограничавани да използват това човешко право. Ние водихме такъв дебат по време на гледането на бюджета, и не е невъзможно да се намерят средствата, които са необходими. Те не са толкова големи средства, че да не можем да покриеме това изискване за спазване на това човешко право. И, аз смятам, че ако омбудсманът в следващия мандат постави този въпрос остро, защото по този въпрос не може да има партийни различия, той е основен въпрос за спазването на човешките права. Тогава би трябвало да се намери съгласие, един национален консенсус, затова че лечението трябва да бъде осигурявано на всеки, който има нужда от това.
Бих искал, да ви кажа също, за опита на някои от държавите по отношение на организацията, от гледна точка на пациента на получаването на това право. Отива при лекаря, лекарят се свързва веднага още в кабинета си с една комисия, която в момента разглежда, дали той ще получи едно лекарство, или няма да го получи, и когато той отива в аптеката, там вече го очаква разрешението да получи това лекарство. Това е във Великобритания, в Австралия и в други страни, и това е много удобно за пациента. Няма да чака на опашки пред Здравната каса. Всичко това се извършва чрез модерните технологии много лесно, много бързо, има постоянно действащи комисии, които решават веднага този въпрос и така пациентът наистина се ползва от това право, което е записано в нашата Конституция, ние сме го приели като норма, обаче приложението не е това, което съответства на разбирането, че това е човешко право. Мога да продължа, но, смятам че този въпрос е достатъчно да бъде поставен, за да смятаме, че сме направили нещо добро.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, г-н Тошев. Дали веднага бихте искали, да вземете отношение към поставения от г-н Тошев въпрос? Заповядайте г-н Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: На страниците на този дебел том, наречен Доклад на омбудсмана с неговите приложения, има много подробности свързани с това. Ние в няколко случаи, действията на министъра на здравето, сме ги квалифицирали като лоша администрация. Един пример – няма промяна в така наречените медицински експертизи за работоспособността. Нормите изискват, когато един човек поиска такава експертиза тя да му бъде предоставена в тримесечен срок. Знаете ли какви парадокси има? В комисията по здравето сме ги разисквали специално. В 2008 г. гражданин иска такава експертиза от т. нар. НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия), дават му дата за 2013 г. В 2013 г. неговото здравословно състояние няма да бъде същото, ако нямам по-мрачно въображение. А той трябва сега да има тази констатация, защото сега иска да има определена пенсия. Така че г-н Тошев много са тези примери. И по отношение на лекарствените средства, вие знаете каква голяма група граждански организации има с които ние работим пряко. Цялата анатомия е превърната в граждански организации, защото хората не са доволни. Така че, вашите разсъждения са в тази насока, в която са и нашите констатации и това не трябва да стихва като усилия, докато не бъде внесен ред в тази работа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Г-н Олимпи Кътев иска думата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря на нашия омбудсман, че с един достоен за академичен труд едно четиво, доста полезно, доста обхватно, отразяващо дейността на омбудсмана за 2008 г. и на неговата скромна администрация. Аз искам да подчертая само това, че в рамките на един доста скромен бюджет, от около 3 милиона лева, омбудсманът и неговата администрация вършат една добра и полезна работа. Който е прочел доклада вижда много неща, които са свързани от неговата администрация, много полезни препоръки към законодателството, към изпълнителната власт, към местната власт, разбира се, и доста повече критики от предишни доклади.
Аз искам да се спра само на три кратки законопроекти, които бяха обсъдени съвместно с националния омбудсман и препоръките, които той даде, значителна част от тях бяха включени в тези законопроекти, които са много актуални към настоящата обществена и политическа обстановка в държавата.
Първият, това е закона за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси. Ние сме благодарни, че към нашата комисия на питането и на искането за становище и мнение, националният омбудсман даде предложения, които бяха разумни, които бяха възможни да бъдат внесени и приети в събранието, и това действително се случи.
Също така сме доволни от НДСВ, че позицията на Националния омбудсмана съвпада и по нашата позиция свързани със закона за електронните съобщения. Ако някои от колегите, днес е имал време да прочете, това което ни дадоха сутринта в зала, т.е. този голям сборник от архивни документи, и е прочел на страниците на Конституцията от още преди сто и кусур години, точно се повтаря почти дословно това, което г-н Ганев прочете преди малко от нашата Конституция, т.е. правото на неприкосновеност на писмата, на съобщенията. Значи, това право на неприкосновеност е било същото преди 130 години близо, сега е същото, т.е. защитата трябва да бъде и е била открай време приоритет на българската Конституция.
На трето място, сме доволни, че позицията на Националния омбудсмана съвпада с позицията на НДСВ по отношение на защитата на правата на пациента. Това е наша последователна политика. Неслучайно ние внесохме и проектозакон в Народното събрание и ще държим изключително много на тези права, както на пациентите в здравното обслужване, така и изобщо на правата на потребителите.
Благодаря Ви г-н омбудсман, ние сме доволни и подкрепяме вашата дейност и, считаме че избора, който направихме преди няколко години за сетен път е потвърдил, че НДСВ подкрепя и работи с хора, които заслужават доверие.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-н Кътев. Други желаещи да вземат отношение? Заповядайте г-н Трифон Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, г-н председател. Аз искам да споделя следното, че още веднъж можем да се убедим, че омбудсманът, дали искаме или не искаме, омбудсманът – иска ли, не иска ли, това е без значение, но през него минават всички проблеми на хората, на цялостния обществен живот събрани в отделни жалби, в отделни съдби, в отделни напрежения, в отделни личности. Можем да потвърдим, че омбудсманът в България се утвърждава като една институция на морала.
Аз искам да се спра на въпроса, относно административното обслужване на хората. В тази връзка ще имам и своя въпрос. Първо, в жалбите свързани с административното обслужване и правото на хората за добро управление – местно управление, най вече, се отразява в многото жалби, които пристигат и в тях се отразява ежедневието на гражданите. Дали за отделна разписка, дали е за някакъв документ-скица, каквото е необходимо днес на човека, то минава през административното обслужване. Там има различни тревоги, различни напрежения, разочарования, притеснения и съответно създаване на много негативни нагласи понякога към цялостната политическа или гражданска система. Стана дума, и в материала е посочено, също и взаимодействието, както с централните органи на властта, така и с местните органи на властта, и особено за подписването на тези протоколи с местната администрация за решаване на отделни проблеми. Като се отнасям с уважение и оценявам труда на омбудсмана в това отношение, защото не е лесно от морална страна да застанеш срещу лицето на администрацията, когато понякога тя не иска да реши въпроса, или не иска да общува.
Моят въпрос е следния – след подписването на тези протоколи какво следва? Има ли последващо наблюдение, последваща оценка на действията на отделната администрация, това от една страна, пряко със съответните представители на местната власт – кметове, общински съветници или председатели на общини, или просто служители. И в същото време по тези въпроси взаимодействие със сдружението на общините, от една страна, и със самото министерство на административната реформа.
Какви са последващите действия в тази връзка, и има ли отзивчивост от другата страна в това отношение?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на г-н Митев. Аз предполагам, че омбудсмана или неговият екип ще даде отговор на въпросите, които се съдържаха в изказването на г-н Митев. Г-н Ганев, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Протоколите не са, за да се увеличава писмената следа. Тези протоколи са един ясен документ за двустранни задължения и веднага след това мониторинг едни групи от хора, не толкова от омбудсмана, главно хората там, където живеят в общините – има добри граждани активни, специалисти, критична преса, и с други специалисти и тези протоколи се проверяват непрекъснато. Промяната е налице. Ние сме направили този документ, който отчитахме миналата година, правото на добро управление и местната власт. Там в един каталог точно е казано – задължението на кмета, задължението на общинските съветници. Те не са изчерпателни, но навеждат на идеи, които един добър кмет, един добър общински съвет рязко подобряват своята работа. Това е констатацията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Г-жо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА: Безспорно е, че срещите, които провежда омбудсманът в различни градове на България с местните органи на власт, с кметовете, председателите на общински съвети, общински съветници, с участието на представители на гражданското общество, дават своето отражение върху резултата от работата, в това число и по конкретни жалби. В тази мисъл и подписването на такива протоколи, които обвързват местните органи с конкретни задължения също дават такива добри резултати, и те се усещат в нашата работа, защото постигането на добър резултат с малкия ресурс с който разполага омбудсманът, е изключително важно да бъде постигнат в по-кратки срокове, т.е. да не се разпростира във времето, защото човек се нуждае от подкрепа, от медиация днес, когато днес са му нарушени правата.
Аз, разбира се, че мога да ви посоча много примери, но това което искам да ви кажа е, че с ангажирането на местните органи и с тези протоколи, и с другите механизми, които ние ползваме, в редица общини в България бяха приети ред за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, когато тази услуга не се ползва. За съжаление много често, при проверката, която направихме констатирахме, че има една значителна част от българските общини, в които тази услуга е задължителна за всички, независимо от това, дали тя се ползва или не. Тук няма да коментирам какво е това нарушение, то е абсурдно. Аз ще ви кажа някои от тях, в които точно с натиска на омбудсмана беше приет такъв ред – Твърдица, Садово, Ловеч, Нова Загора, Бяла Слатина, Чупрене, Диново, Горна Оряховица, Златарица, Полски Тръмбеш, Лясковец, Борово, Сливо поле, Ковачевци, Радомир, Казанлък, Свищов. Това е последната община, която ни извести през месец януари, че е приела такъв ред. За съжаление има и такива общини, като Кюстендил и Варна, които продължават да упорстват, но аз ви уверявам, че ние ще продължаваме в разговори с общинските съветници да оказваме този натиск, за да може да се гарантират правата на хората и да се приеме такъв ред.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-жо Тоткова. Заповядайте, г-н Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми дами и господа, кратко и лаконично искам да подкрепя омбудсмана за дейността му и за отчета за годишната дейност, не само с академичното експозе, а най-вече за директното му присъствие в регионите. Мога да дам конкретни примери за Плевен и Плевенска област с конкретни случаи, както по посока на г-н Ганев, така и в обратна посока – в кореспонденцията, конкретно по жалбите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали има още някой, който да е останал желаещ? Няколко заключителни думи, г-н Ганев? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ – Омбудсман: Омбудсманът фигуративно трябва да изгради една стена, но не като стената на плача в Йерусалим, където търсиш процепи да си мушнеш книжната молба, а една стена на противопоставянето на лошото управление. Ако това не стане – едно право на гражданите и на гражданското общество, нищо няма да се получи. Администрацията е в спор с гражданите. Щом говорим за добро управление, въпросът е до доверието на хората към властта и нищо друго. Това доверие се възстановява с активна политика и активни действия на самите администрации. Затова се казва, и в една красива теория, която може би си измислям – и правителствата, и администрацията въобще са учещи се организации, не техните структури правят управлението, а управлението се прави от желанието на хората. Те трябва само добре да служат и добре да тълкуват протеста, искането, предложението на активните хора. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, г-н Ганев. Позволете ми и аз да се присъединя към добрите думи, които се чуха в тази зала за труда на омбудсмана и неговия екип. Аз, смятам че, тази институция си върши работата в духа на доброто управление, макар да няма административен капацитет, и в духа на вече установената парламентарна практика, би следвало ние да приемем за сведение доклада на омбудсмана на Републиката за 2008 г. Моето предложение е, гласуването да бъде анблок за всичките комисии, тъй като имаме съвместно заседание и едва ли трябва комисия по комисия да гласуваме. Ако не възразявате срещу този подход, моля ви тези, които, смятат че можем да приемем за сведение годишния доклад на омбудсмана на Република България да дадат знак по подходящия начин.
Виждам много вдигнати ръце. Благодаря.
Има ли против? Против – няма.
Въздържали се. Въздържали се – няма.
Което означава, че единодушно, четирите комисии по Правата на човека и вероизповеданията, по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, по гражданско общество и медии и по държавната администрация приемат доклада и ще предложим на Народното събрание да го приеме също за сведение, както и да вземе акт от констатациите, оценките и препоръките, които са посочени в самия този доклад.
Благодаря на г-н Ганев и неговия екип. Желая ви по-нататъшни успехи!
Втора точка е точка на Комисията по държавната администрация, но г-н Методиев го няма. Те в оперативен ред са го направили. Поздравявам ги!
Закривам заседанието.
* * *
(Заседанието завърши в 17,00 ч. )
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КОМИСИЯ ПО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ,
И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И БЛАГОУСТРОЙСТВО
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков Ремзи Осман
КОМИСИЯ ПО ГРАЖДАНСКО КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА
ОБЩЕСТВО И МЕДИИ ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов Веселин Методиев
