Представяне и обсъждане на Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2009 г.

---

На 14 април 2009 година се проведе съвместно заседание на Комисията по гражданско общество и медии и Комисията по транспорта и съобщенията при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне и обсъждане на Законопроект за публичното радиоразпръскване.
Заседанието беше открито и ръководено от Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, и двете комисии имаме кворум – и тази по гражданско общество и медии, която е водеща по законопроекта, който ще разгледаме, и тази по Транспорта и съобщенията.
Откривам съвместното заседание.
Като председател на водещата комисия на мене се падна честта да водя днешното заседание.
Точката, която предлагам за дневния ред, е:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ.
Както вече стана дума, законопроектът е разпределен на Комисията по гражданско общество и медии като водеща и на Комисията по транспорта и съобщенията.
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Смятам, че го приемаме единодушно.
Имам цял списък на представители на различни институции с отношение към проблема, но за да пестим време, позволете ми да не го чета, а когато отделни дами и господа ще вземат думата, те ще се представят.
Нека да започна с писмото от министър-председателя Сергей Станишев, което получих днес, адресирано до мене като председател на водещата комисия и до народните представители от двете комисии, тъй като вносител на законопроекта е Министерският съвет:

С настоящото изложение бих искал да представя на Вашето внимание законопроект за публичното радиоразпръскване, одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание за приемане.
Съгласно разпоредбата на § 5г от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения, следва да се приеме закон, който да осигури необходимия радиочестотен спектър за разпространение на обществените радио и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио. В изпълнение на законовата разпоредба Министерският съвет на Република България одобри законопроекта, който представям на Вашето внимание.
Във връзка със законопроекта, който ще бъде разглеждан днес моля да имате предвид следното:
Проектът на Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР) регламентира ангажиментите на държавата по отношение на осигуряване на разпространението на програмите на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). Предвижда се държавата да изпълнява ангажиментите сакато осигури изграждането на цифрова наземна мрежа, както и като осигури необходимия радиочестотен спектър, за да може да бъде експлоатирана тази мрежа.
В Глава втора от законопроекта се предлага цифровата мрежа, чрез която ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР, да бъде изградена и експлоатирана от създадено с проекта държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване"
Националната компания ще бъде юридическо лица със седалище в гр. София, като основният й предмет на дейност ще бъде изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на БНТ.
По отношение на Националната компания ще са приложими редица ограничения като:
- Националната компания няма да може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радио и телевизия и няма да може да участва в търговски дружества, които създават програми.
- Националната компания няма да има право да изгражда и експлоатира мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.Горепосочените две ограничения са приложими и по отношение на търговските дружества, които ще изграждат такъв тип мрежи на разпространение на програми на търговските оператори. По този начин е осигурена равнопоставеност между мрежата, изградена от Националната компания и другите подобни мрежи, които ще бъдат изградени вследствие на получено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, след провеждане на конкурс.
Министерският съвет предлага органи на управление на Националната компания да са министърът на финансите, управителен съвет, състоящ се от пет членове, включително и изпълнителен директор.
Членовете на управителния съвет ще се назначават с указ на президента на Републиката по предложение на министър-председателя. Членовете на управителния съвет ще трябва да отговарят на изискванията за член на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
В допълнение към гореизложеното следва да се има предвид, че в законопроекта е разписан начинът на финансиране на Националната компания - тя ще се финансира от републиканския бюджет, от приходи от възнаграждения от БНТ и БНР и от приходи от търговска дейност в случай, че такава се извършва. Възнаграждението, което ще заплащат от БНТ и БНР на Националната компания, е нормативно определено и включва цена за покриване на разходите по поддръжка и развитие на мрежа за цифрово радиоразпръскване и обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Националната компания ще използва приходите, които постъпват за заплащане на такси за ползване на предоставения радиочестотен спектър; за изграждане, поддържане и развитие на мрежа за цифрово радиоразпръскване; за плащане на възнаграждения към предприятието, с което ще сключи договор за пренос на радио- и телевизионни програми и за издръжка на дейността си.
В глава трета от проекта на закон е регламентирано изграждането на мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. Тази мрежа ще придобие статут на национален инфраструкурен обект, като същата ще бъде изградена от търговско дружество, което ще бъде учредено по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Дружеството ще бъде към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Държавното участие в дружеството ще бъде не по-малко от 50 на сто. Основният предмет на дейност на дружеството ще бъде изграждане, развитие и експлоатация на мрежата за пренос на радио- и телевизионни програми.
Възнаграждението, което ще са заплаща от Националната компания на Дружеството, ще бъде определено от Дружеството при спазване на принципите на обективност, справедливост, недискриминационност и равнопоставеност,
С Преходните и заключителна разпоредби на законопроекта се правят изменения в ЗРТ, като се дава възможност чрез националните мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване от Първия и Втория етап на Прехода от аналогово към цифрово наземно радиоразпръскване да се разпространяват и програми на оператори, или свързани с тях лица, на които е издадено разрешение за ползване радиочестотен спектър за аналогово радиоразпръскване с национален обхват, чийто срок изтича след 2010 г. По такъв начин на зрителската аудитория ще се осигури достъп до програмите, които се ползват с голямо доверие и представляват интерес за зрителите, и се осигурява баланс между интересите на телевизионните оператори, чиито аналогови разрешения ще бъдат прекратени преди изтичане на срока им и задълженията на държавата да гарантира прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване.
С уважение:
Сергей Станишев
Министър-председател на
Република България

Това е становището на вносителя на законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата по самия законопроект.
РУМЕН АНГЕЛОВ: На мене за първи път ми се случва с писмо някой да си представя законопроекта. Това е неуважение към парламентаризма в България. Не мога да разбера първо писмото на вносителя Сергей Станишев. И искам двамата председатели на комисии да ги питам: сега аз кого да питам? Тъй като това писмо е крайно нелогично, съдържанието му е противоречиво.
Имам поне 12 въпроса и как да ги задам към вносителя, който ми пише някакво писмо, което най-вероятно го е написал някой друг човек, а не самият той? Как сега да правим, уважаеми господа председатели, дискусия?
Изпратил ли е министър-председателят някой, който да го замества и какъв човек ще е този, който ще замества министър-председателя?
Моля да ми отговорите как ще продължи оттук нататък дискусията. Тъй като едно писмо може да е достатъчно за някои хора, но за хората, с които ние имаме обществен договор, е крайно недостатъчно. Ние от тяхно име не можем сега да зададем въпроси на никого. Как ще излезем от това положение? Искам да ми отговорите, за да знам как ще продължи работата на двете комисии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз не мога да се чувствам виновен за това, че някой не е в състояние да разбере едно писмо. В залата има достатъчно експерти – специалисти, с помощта на които и с чието участие можем да направим дискусията. Така че всеки, който иска да се включи в нея, нека заповяда.
Господин Ангелов, ако Вие не харесвате писмото, естествено имате необходимото право да гласувате против.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Не ми отговорихте на въпроса: кого да попитам?
МИТКО ДИМИТРОВ: По-скоро саркастично – да пита мен.
Дами и господа законодатели, аз за първи път виждам такъв закон. На този закон в момента му липсва само една червена петолъчка отпред.
Писмото, което беше прочетено преди малко, изцяло противоречи на съдържанието на закона. Защото в закона пише, че тази новосформирана структура изгражда, поддържа, развива и експлоатира. А писмото твърди съвсем друго нещо. Тази структура се назначава от президента с указ. Структура, която копае канали и пуска оптики, се назначава от президента с указ.
Ние имаме закон за електронните съобщения. Имаме агенции, които имат техническа, структурна и друга възможност да строят подобни неща. вие в момента изграждате нещо, което след 6 месеца ще бъде приватизирано, само и само да има нещо за приватизиране. Нека някой да обясни какво ще прави този закон, какво замества и каква структура създава.
И забележете – тази национална компания „Обществено радиоразпръскване” изпълнява обществена функция и осигурява достъпа до обществената услуга. Как може този кабел да изпълнява обществената функция? Обществената функция изпълнява Българското национално радио- и Националната телевизия, като продават и предлагат своя продукт. Те изпълняват обществената функция, а не компанията, която ще изгражда цифрово радиоразпръскване.
Моля ви, отговорете. Кажете какво е това, което приемаме в момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата госпожа Драганова за процедура.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господа председатели, колеги и гости! Имам процедурно предложение. Тъй като е изключително важно да има наистина представител на вносителя, аз не знам кой трябва да бъде – дали министърът на културата, дали вицепремиер, дали лично министър-председателят, след като той се е подписал. Но тъй като има достатъчно обезпокоителни моменти във философията на този закон, аз предлагам да прекратим заседанието и да поканим на следващото заседание вносителя, за да може на всички отправени въпроси да бъде даден отговор – каква е била идеята, когато е внесена точно тази философия в точно този закон.
Иначе законът е много важен и ние от НДСВ сме го искали, защото смятаме, че общественият интерес трябва да бъде защитен чрез обществен мултиплекс. Но така или иначе трябва да има представител на вносителя. Това наистина е прецедент, който не трябва да позволяваме. Трябва да има кой да отговори.
Процедурата ми е да прекратим заседанието и на следващото заседание да бъде поканен представител на вносителя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, ще подложа на гласуване Вашата процедура. Но кажете ми кой е над Сергей Станишев, за да знам точно кого да поканя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Сергей Станишев трябва да реши.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Той ни запозна с мнението си.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Съжалявам, но не мога да му кажа кого да изпрати.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз правя обратно процедурно предложение, защото според мене по-скоро се търси формален повод за отлагане. Разбира се, вносителят отсъства, но това не ни пречи да проведем една дискусия по същество.
Няма да отговарям на язвителните бележки на господин Димитров, защото те са според мене абсолютно несъстоятелни и търсене изместването на дискусията от съществената й плоскост към някаква площадна плоскост. Ясно е, че законът е написан в продължение на Закона за електронните съобщения, където ясно е описано какво се случва и по какъв начин се случва.
Така че моето предложение е да не подкрепяме предложението на госпожа Весела Драганова, а да преминем към дискусия по същество, ако, разбира се, колегите от комисията имат някои същностни аргументи.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, в случая аз искам да зная тук ли е вносителят или негов представител. Защото имам редица въпроси, които трябва да отправя към вносителя. Нито към Вас като председател на Медийната комисия, нито към господин Камен Костадинов като заместник-председател на Комисията по транспорта и съобщенията.
Ще ви кажа още първия си въпрос: този закон как стои в общностното законодателство, съгласуван ли е, има ли справка, както трябва да се подготви един закон от страна – членка на Европейския съюз, как този въпрос е решен в другите 26 страни на Европейския съюз? Дали не откриваме нещо специално като Закон за публичното радиоразпръскване или по същия начин са решени тези въпроси във всички други страни?
След като това е Закон за публичното радиоразпръскване, проведена ли е обществена дискусия върху закона? Има ли писмени становища от Българското национално радио и Българската национална телевизия, които са страна по този закон? Ако ги има, защо не са предоставени на членовете на двете комисии? Ако ги няма, коя е причината?
Аз подкрепям предложението на госпожа Драганова и съгласно правилата на Народното събрание моля Ви, подложете на гласуване нейното предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз ще подложа на гласуване предложението на госпожа Драганова. Но искам да се обърне внимание, господин Иванов, че тук е генералният директор на Българската национална телевизия и генералният директор на Българското национално радио, представители на Министерството на културата, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, така че ще има кой да отговори на вашите въпроси.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Весела Драганова.
Който е съгласен да прекратим заседанието и да го отложим за следващ път, когато ще дойде – така и не разбрах, не беше уточнено кой е над Сергей Станишев, моля да гласува.
Тъй като заседанието е съвместно, и двете комисии имат кворум, преброяването е общо.
ИВАН ИВАНОВ: Винаги гласуването е поотделно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, ще го направим поотделно. Но кажете какво ще правим, ако едната комисия е „за”, а другата е „против”?
Господин Илиевски, имате думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми колеги, това, което господин Иванов предложи, е в качеството му на член на Транспортната комисия. Това, което госпожа Драганова предложи, е в качеството й на член на Медийната комисия. Ние гледаме един общ кворум, защото правим съвместно заседание. Ако правихме диференцирани заседания, тогава трябваше да гласуваме поотделно.
Затова предлагам процедурата по гласуване да бъде обща.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, предполагам, че няма да ме лишите от правото да отговоря на господин Илиевски.
Господин Илиевски, при съвместните заседания винаги досега гласуването се извършва поотделно за двете комисии, независимо какъв е поводът за гласуване. Общо гласуване няма, няма и по Правилника на Народното събрание, освен ако Вие по правилник ми покажете това, което твърдите.
Аз предложих на председателя да подложи на гласуване предложението на госпожа Драганова и всяка една от комисиите ще се произнесе по този въпрос.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Първо гласува Комисията по гражданско общество и медии, която е водеща.
Който от членовете на Комисията по гражданско общество и медии е съгласен да прекратим днешното заседание, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 6, въздържали се няма.
Комисията по гражданско общество и медии не подкрепя това предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията по транспорта и съобщенията е представена от 15 души на днешното заседание.
Който от Комисията по транспорта и съобщенията подкрепя предложението на госпожа Драганова, моля да гласува.
Гласували: за 5, против 10, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заседанието продължава.
Има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Днес разглеждаме един изключително важен законопроект. Той е продължение на това, което записахме преди месец и половина със Закона за електронните съобщения – до 1 март да бъде приет един специфичен закон, който да отразява самостоятелно изграждания мултиплекс на Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Аз ще се опитам да направя някои принципни въпроси в този законопроект, без да навлизам в подробности.
Да, действително такъв законопроект е необходим. Това, че той не е обсъждан, както е възприето, с Българската национална телевизия, с Българското национално радио или с други неправителствени организации, това е отделен въпрос. Ние сме свидетели през последните две седмици на много дискусии по Българското национално радио, по Дарик радио, също по други медии относно съдържанието на законопроекта.
Този законопроект ние го разделяме на две части. Първата част се отнася до въпроси, свързани повече със Закона за електронните съобщения. Аз ще взема отношение само по тях.
Втората част са въпроси, свързани с изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия. Няма да се произнасям по тях, защото има компетентна комисия и експерти по този въпрос.
По първата част на законопроекта. Да, такъв закон категорично е необходим. Ние това го обсъждахме със Закона за електронните съобщения. И тъй като тук няма представител, на когото да се зададат тези въпроси, аз ще ги поставя на присъстващите членове на комисията, на гостите и, разбира се, след гласуването на законопроекта и гласуването му в залата – за предложения между първо и второ четене.
Първият ми въпрос е: кой трябва да бъде принципалът на Националната компания? Дали министърът на финансите? И защо съгласно Закона за електронните съобщения секторната политика в областта на телекомуникациите, информационните технологии и съобщенията се води от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения? Тук е господин Манчев, може би той ще вземе отношение, тъй като той е специалист точно в тази област.
Защо в този законопроект е изолирана Държавната агенция за информационни технологии и съобщения? Тя е все пак един орган, на който е възложена секторната политика. Още повече, че стратегията за цифровизация и другите въпроси – да не ги изброявам, бяха внесени на заседанието на Министерския съвет именно от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Пак казвам, не оспорвам законопроекта. Но кой трябва да бъде принципал – министърът на финансите, на Националната компания, министъра на регионалното развитие или на търговското дружество, което трябва да има минимум 50 процента държавно участие и частни инвестиции?
Министърът на културата само на едно място е допълнен към министъра на финансите. Но за мене това е основният въпрос – кой трябва да бъде принципалът.
Вторият основен въпрос е следният. Национални компании, създадени по чл. 62, ал. 3 на Търговския закон, има десетки в България. Много от тях са създадени със закони, минали през Комисията по транспорта и съобщенията.
Национална агенция „Пътна инфраструктура” – със специален статут, със Закона за пътищата, която е на подчинение на министър-председателя.
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, която оперира и събира инфраструктурните такси от преминаващите полети.
Национална електрическа компания;
Национална компания за железопътна инфраструктура, която получава ежегодно като такси и трансфери, било за пътищата – за пътната инфраструктура, било за железопътната и т.н., която събира инфраструктурни такси за достъп и ползване.
Въпросът е: да, национална компания. Но дали трябва да бъде тази национална компания към министъра на финансите или към някакъв друг принципал или да бъде изградена, след като нейната роля е изключително важна за обществото, да бъде примерно, както е Национална агенция „Пътна инфраструктура”, тоест към министър-председателя.
Всяка национална компания има управителен съвет и навсякъде този управителен съвет, включително генералният директор на тази национална компания се назначава от принципала. Ако е изградена по модела на Пътната инфраструктура, тогава министър-председателят назначава управителния съвет. Това е логиката на търговския закон и на правилата.
Защо издигаме да става с указ на президента? Честно казано, има едно изречение в мотивите за държавната политика и т.н. Ами и пътищата, и железниците, и РВД, и НЕК са не по-малко важни за страната.
Така че вторият основен въпрос е: трябва ли с указ да се назначава този управителен съвет?
Трети основен въпрос. Моля ви внимателно да прочетете писмото, което току-що господин Атанасов прочете. Има дублиране на функциите на национална агенция от Национална компания „Обществено радиоразпръскване” и търговското дружество.
Забележете, и на двете пише: изгражда, поддържа, развива и експлоатира. Каква е разликата между този, който ще изгради инфраструктурата, и този, който ще извършва преноса, както е казано, за търговското дружество?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: По закон е забранено.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз искам и за себе си да изясня, за да знаем какви предложения ще правим между първо и второ четене.
Защо трябва да създаваме и национална компания, и търговско дружество, при положение, че много от функциите се дублират? Направо се дублират в единия и в другия случай. Това също трябва да го изясним, за да сме наясно какви предложения ще правим, за да подобрим този закон за пленарната зала между първо и второ четене. Иначе не е ясно какво искаме да направим.
Следващият момент. Една национална компания, която ще изгради инфраструктура за стотици милиони, няма да имаме проблем и да искаме разрешение от Брюксел, че това не е държавна помощ. Това е много важен въпрос. Аз го поставих още преди законопроектът да бъде в Министерския съвет. Ние ще трябва да искаме от Брюксел, че това не е държавна помощ.
Такъв пример имаме и в момента. Ние гласувахме 45 милиона за рециклираме на пътнически вагони за държавния бюджет за 2009 г. и чакаме вече 4 месеца съгласие на Брюксел, че това не е държавна помощ. А за другите 50 милиона измислихме формула, като ги написахме „субсидия”.
Това е също важен въпрос от гледна точка на това няма ли да възникнат проблеми при финансирането на тази инфраструктура.
След като я създаваме като национална компания към определен министър, ако е компания, или ако е национална агенция – към министър-председателя, което аз го считам за по-добре от гледна точка на спецификата и това, че все пак това са обществени потребности, трябва да запишем и съответно възможността, както другите компании, да събират инфраструктурни такси. Тук в закона е написано за печалба или че Българската национална телевизия и Българското национално радио ще плащат на тази национална компания средства. Тези средства те ще ги набират или от реклами, или ще ги получават от държавата, за да плащат на националната компания. Тези финансови механизми също трябва да бъдат изяснени.
Принципът за национална компания или държавно предприятие – аз цитирах само няколко, защото те са продукт на нашата комисия чрез съответни закони, трябва да бъде разписано ,че държавата утвърждава цени за инфраструктурни такси, така както е за РВД, за пътищата, за железниците, за летищата, за пристанищата. Това е подобна инфраструктура, в която се инвестира и съответно възвращаемостта се реализира чрез събирането на съответни такси, които се утвърждават от Министерския съвет, всички задължително.
Това са ми въпросите, върху които, дори да няма представител на вносителя, за нас, членовете на комисията, които ще правят предложенията между първо и второ четене, са важни, за да знаем в каква насока трябва да направим закона работещ.
И в Преходните и заключителни разпоредби се отменят едни текстове, отнасящи се до задълженията на БТК – цитирам по памет – да извършва за Българската национална телевизия и Българското национално радио. След като отменим тези текстове, няма ли да създадем проблем в БТК, независимо дали това национално управление е продадено или не е продадено от австрийците, дали е приключена сделката или не, по отношение нарушаването на режима на излъчването на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио? Или ако трябва, примерно да заложим някакъв преходен период. Но да се знае, че не се освобождава БТК или нейният собственик от задължението да излъчва тези програми.
Другите неща, които аз имам, са от по-дребен характер и с тях няма да ви занимавам. Но това ми е основното, върху което според мене трябва да поработим.
Аз няма да говоря, че някои текстове са неподредени, едно и също нещо е написано на три-четири места: държавата финансира, държавата гарантира, държавата еди-какво си. Но тези неща са от чисто редакционен характер и са поправими.
Но философията за принципала – кой да ги назначава, функциите на компанията и на търговското дружество, според мене трябва да ги изчистим, както и начина на финансирането на държавната компания. Те ще получават капиталови трансфери от бюджета за изграждането, но по-нататък за експлоатацията, за другите неща те ще събират инфраструктурните проекти. Тоест да въведем познатите стандарти и принципи въобще на законодателството.
Реално това е една преносна система, вид транспортна услуга, само че осъществявана по по-специфичен ред.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Господин председател! Понеже три или четири пъти питахте кой е над министър-председателя, все едно той е над всички, искам да Ви кажа, че ние сме над министър-председателя. Ние всички тук сме над министър-председателя. И той проявява неуважение към нас.
Тъй като той ми пише писма, разбирам, лично до мене като избран народен представител, аз също ще му напиша писмо, най-вероятно ще го публикувам във всички медии, за да ми отговори писмено на въпросите. Защото устно той не може да ми отговори.
Както господин Мирчев, така и аз и всички колеги, които най-вероятно ще говорят след мене, само ще си говорим и цялата тази приказка ще остане във въздуха. А на нашите въпроси няма кой да отговори, което предварително превръща дебата в монолог. Поради което аз ще акцентирам върху три основни неща, а другите ще ги напиша писмено.
Първо, с този закон по много краен начин се пренебрегват и СЕМ, и КРС, два изключително важни органа в Република България.
Второ, ще кажа защо.
Създава се национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”, което явно не е търговско дружество, което ще се финансира, поради това, че не е търговско дружество, изцяло от бюджета на Република България.
Някой от нас прочел ли е становище от министъра на финансите например в бюджета ни има ли около 1 млрд. лева за тази цел. За друга цел разбираме, че няма. За това няма, за онова няма, изведнъж тук министърът на финансите не ни е писал на нас да каже че има.
В същото време министърът на финансите става принципал на някаква такава национална компания. Какво общо има той?
Второ, кой пита данъкоплатеца дали е ефективно да се похарчат толкова много пари за една компания, за едно дружество, което ще изгражда на практика паралелна мрежа? С нашите пари някой друг решава да прави нещо, което на България не е необходимо. Защото ние притежаваме такава мрежа и с десетки пъти по-малко пари може да се разпространява всичко това, което се нарича обществени медии.
Тази национална компания всъщност какво е? Тя е един мултиплекс оператор, което значи, че управлява – точно така е, господин професор, Вие сте инженер по ж.п., аз съм такъв по цифрова комуникация – предоставените честоти. Това е мултиплекс оператор.
В същото време това предприятие, тази национална компания си има управителен съвет, който определя възнагражденията. И в този момент на генералните директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия им се дава право да избират лица, с които да създавам смесени дружества. Как така? На какъв принцип? По какъв закон? С какъв конкурс? Това трябва да бъде извършено, ако въобще е допустимо, от държавен орган и този орган се казва СЕМ. Не може със закон СЕМ да се замества с двама генерални директори. Моите уважения към тези хора и към другите. Нямам нищо лично.
Това е репресивен закон и не само в този си текст. Как така двама генерални директори ще заменят цял държавен, при това изключително важен и отговорен орган? Защото тук става въпрос за обществени програми, не става въпрос за търговски такива. Ако ставаше въпрос за търговски програми, съгласен съм. Но тук става въпрос за обществени програми.
Или с едно изречение искам да кажа, че по този начин, без някой да плаща, с един подпис, без регламент, без контрол от страна на СЕМ, от страна на държавата на практика без пари се купува, се подарява голяма част от обществената телевизия и от общественото радио.
Кой вносител има тази наглост да ни напише това?! Как така се пренебрегва СЕМ? Как се пренебрегва КРС, още по-важен регулатор, регулатор, който регулира 18 комуникационни пазари?
Правите едно друго търговско дружество, което – забележете, пак има 50 процента частно участие, не държавно. Няма лошо, добре. Което харчи 1 милиард, за да изгражда мрежа или, да кажем, инфраструктура. Защото мрежата и инфраструктурата са много различни неща. по едното се пренася, а другото са предаватели, кули и т.н. Пък тези, вторите, изискват отчуждаване, разпореждане с право на собственост върху земя и някакви такива процеси. Там отиват едни големи пари – аз казвам, около милиард за изграждане на една ненужна на данъкоплатеца паралелна мрежа за цифрово пренасяне на сигналите.
В този проект на закон с това дружество – 50 процента държавно, 50 процента частно, не се предвижда абсолютно никаква възможност за регулация върху предприятието, инфраструктурата и мрежата. Някак си пише, че КРС го регулира. Обаче искам много ясно да кажа, че КРС регулира само такива предприятия, които са със значително въздействие върху пазара. А това не е. Това предприятие, което се създава, не е със значително въздействие върху пазара на комуникациите в България. И КРС няма да има почти никакви механизми да регулира това предприятие, което ще изгражда инфраструктурата и мрежата. И на него е принципал един министър, който се занимава примерно да прави пътища.
В същото време искам да кажа, че тук е записано, че това предприятие се финансира от бюджета, възмездено право на строеж и ползване и т.н. И тук има цяла група от въпроси – на кого е нужно това нещо.
Аз дотук засегнах само два въпроса, а уверявам ви, те са много повече. Но ще говоря за тях или по медиите, или когато има някой, който да ми отговори. Само два въпроса, които касаят две основни институции – КРС и СЕМ.
Основният въпрос е: на кого е нужно това нещо? На данъкоплатеца със сигурност не. На бюджета със сигурност не. На Българската национална телевизия и Българското национално радио абсолютно не им трябва такова нещо, защото това ще ги пороби и ще ги ограничи. На кого е нужно? Няма кой да ми отговори.
Накрая искам да кажа, че чрез този закон се променя Законът за електронните съобщения. И то отново в тази част, която беше скандална в този закон, когато подарихме разни неща и ограничихме финансирането от чужди, знаещи инвеститори. Тук се променя по следния начин: задължава се още на първия конкурс този ,който спечели двата мултиплекса, да излъчва три национални програми. Нали поради тази причина решихме Българската национална телевизия и Българското национално радио да са в отделна точка. Сега хем правим такъв закон, хем задължаваме всички останали мултиплекси да качват програмите. Едно от двете е нужно на потребителя – кое е по-евтиното? Не това, което ни се представя с този закон.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз имам право на реплика. Няма да отварям закона. Имам претенциите, че много добре съм се подготвил.
Първо, ако отворите на чл. 8, ал. 3, там пише, че Националната компания ”Обществено цифрово радиоразпръскване” не може да бъде радио и телевизионен оператор. Вие казахте, че може. Аз наруших правилника и се обадих по време на Вашето изказване, но категорично е написано, че не може да бъде радио- и телевизионен оператор. Вие казахте „оператор”. Аз друг оператор не знам.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Казах „мултиплекс оператор” и твърдя, че е така. А радио- и телевизионен оператор е нещо съвсем различно.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Другото е, че все пак аз Ви моля да обърнете внимание на чл. 8, ал. 5, където е казано, че няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми, а предметът на дейност по ал. 1 е, че изгражда, развива, поддържа и експлоатира. Затова казах, че има много неща, които трябва да се уточняват.
И едно нещо ще си позволя в рамките на репликата да допълня, че не може в този закон да се пише, че членовете на управителния съвет на националната компания трябва да отговарят на изискванията на членовете на КРС. Или трябва да се разпишат функциите... Това не е регулаторен орган, това е друга структура, която ние ще видим как ще се създаде. Но не може с такива текстове да се препраща към други неща. Или когато има спор между националната компания и търговското дружество, които са с много сходни функции и те не могат да се разберат, арбитър да бъде КРС. Това също според мене е недопустимо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, уважаеми представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио, телевизии, обществени организации. Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, защото според мене голяма част от поставените въпроси от господин Ангелов са решени в Закона за електронните съобщения. Аз неведнъж съм заявявал, че господин Ангелов е един прекрасен специалист. Но за съжаление напоследък специалистът остава на заден план и на преден план идва политиканът. От негова гледна точка, разбира се, това е вярно – наближават избори, когато си в опозиция и трябва да влезеш отново в парламента, такива реплики и такова държане може би са позволени и нормални.
Аз считам, че законът е едно естествено продължение на Закона за електронните съобщения. До голяма степен той е балансиран и добре направен според мене.
Въпросите, които зададе проф. Мирчев, наброяват 6 отговора. Наистина има съществено различие между Националната компания и предприятието, проф. Мирчев. Мисля, че господин Ангелов обясни тези различия. Това беше един от моментите, когато той говори като професионалист, а не като политикан.
Моето предложение е да гласуваме на първо четене законопроекта. Аз обявявам от името на моите колеги от Движението за права и свободи, че ще го подкрепим. Като, разбира се, имаме известни редакционни и смислови забележки, които не променят по същество смисъла на закона, които ще направим между първо и второ гласуване.
По отношение на това, че Министерският съвет не е провел обществена дискусия. Министерският съвет е един морално поставен вносител, както всеки един народен представител, който има законодателна инициатива. И аз не знам по силата на кой нормативен документ той е длъжен да провежда обществени дискусии. Разбира се, добре би било между първо и второ гласуване да се вземат предвид мненията на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на другите обществени радио- и телевизионни оператори, на представителите на гражданското общество, както сме го правили досега. Надявам се, че и сега ще се отразят техните смислови забележки, които целят подобряване на текста на закона.
Доколкото Министерският съвет е длъжен да направи процедура на съгласуване между министерствата, аз се надявам, че те са спазили тази процедура. Министърът на финансите е дал своя отговор доколко това е финансово обезпечено със средства от републиканския бюджет.
А дали ще имаме такъв обществен мултиплекс и такова предприятие, което да изгради самата мрежа за разпространение, това е една отдавна приключила дискусия, която приключи с приемането на Закона за радио и телевизия.
В заключение, отново повтарям, че ние ще подкрепим законопроекта на първо гласуване както днес в комисията, така и в пленарната зала и ще направим съответните предложения между първо и второ гласуване, които целят подобряване на неговото съдържание.
В този смисъл подкрепям съдържателното изказване на проф. Мирчев, макар че според мене на голяма част от въпросите му има отговори. Разбира се, право на Министерския съвет е да определи като държавен принципа кой неин представител – дали Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дали Министерството на финансите ще упражнява правата на собственик на капитала на търговското дружество. Националната компания е предложено да бъде изградена като държавно предприятие.
Така че според мене въпросите, които проф. Мирчев зададе, са съществени, но същевременно биха могли да бъдат сложени в графата на неспорни въпроси, които лесно могат да бъдат решени в дискусионна форма и да получат консенсусна подкрепа.
Завършвам с призив към колегите да подкрепят на първо гласуване законопроекта.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова поиска думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господа председатели, колеги! Сега ще имам възможността да се изкажа по същество, тъй като процедурата ми не бе приета.
Аз казах, че има обезпокоителни елементи във философията на закона. Но преди да кажа кои са те съвсем накратко, заявявам, че парламентарната група на НДСВ ще подкрепи закона на първо четене, като се надяваме, че с нашите коалиционни партньори ще изчистим много от нещата, които наистина са обезпокоителни и ще постигнем обща визия за едно общо решение по един национален, важен въпрос, който сме приели и имаме задължение към Европейския съюз.
Така или иначе и двата закона – приетият вече и този - трябва да вървят заедно, за да можем наистина да изпълним нашите задължения.
В една парламентарна република национално важните въпроси се разрешават или от парламента, или в Министерския съвет, който е избран от парламента.
Тук се солидаризирам с моя колега господин Мирчев, че е недопустимо по някакъв начин президентът да назначава управителния съвет. Даже недоумявам как може в мотивите, които са подписани от министър-председателя, да бъде записано, че по този начин се запазва ролята на президента в осъществяването на електронните съобщения в радио- и телевизионната дейност. По-скоро може би трябва да мислим в посока дали това да не е предприятие към Министерския съвет или дори национална агенция. И защо трябва да има дублиране на функциите? Защо то да не е едно единствено и да няма дублиране на функциите с това търговско дружество, което се учредява към друг принципал?
Тук по-скоро бих искала да обърна внимание на втората част, където се променя отново Законът за радио- и телевизия, в части, за които ние сме се разбрали – кои са обществено значимите телевизионни оператори и ние сме задължили съответните мултиплекс оператори, които ще спечелят на първа и втора вълна какво да правят.
Ето тук например, в Заключителните разпоредби към § 37а се пише: задължително разпространява и други програми над 50 процента покритие на населението в страната.
След това се казва, че задължително разпространява и две програми, които имат продължаващо действие, чийто срок изтича след 2012 година.
След това задължително разпространява и една програма, чийто срок изтича след 2010 година.
И най-притеснителното е създаването на чл. 41 и чл. 47а, където Българската национална телевизия и Българското национално радио имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица и радио- и телевизионни оператори в странна форма, регламентирана съгласно българското законодателство – обществени програми по смисъла на Закона за радио и телевизия. Там няма обществени програми, там има обществени оператори. А друг освен Българската национална телевизия и Българското национално радио все още не знаем да има.
Аз бих запитала: какво точно е наложило тези 3-4 страници промени в Преходните и заключителни разпоредби, точно в законодателство, което сме го гледали съвсем скоро и сме определили обхвата на важността на програмите? Това наистина е много притеснително, поне за мене и за моите колеги.
Затова, господин председател, аз бих помолила всички заинтересовани институции, тъй като не знам дали времето ще позволи, а те са поне четири-пет, дори и повече, да изкажат мнението си, в писмена форма, тъй като те нямаха възможност поради бързото внасяне на законопроекта и бързото гледане в комисия – от днес за утре, да изразят своите становища, да представят такива евентуално до края на работната седмица, за да можем ние в началото на другата седмица да се запознаем с тях и да решим какво да правим. Защото като гледам, като бъде подкрепен законопроектът на първо четене, нищо чудно утре да бъде в програмата на Народното събрание и да влезе в пленарната зала на първо четене. Явно се бърза. Не знам причината, мога само да я гадая.
Така или иначе срокът беше до 1 март, нека да изпълним това, но нека да го изпълним с отговорност и да отчетем предложенията на всички заинтересовани, които не са имали възможност да дадат своите писмени становища и ние като народни представители да се запознаем с тях.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, присъединявам се към Вашата молба да имаме становища от институциите, които споменахте, между двете четения на законопроекта. Ако днес искат думата, разбира се, че ще ги чуем. Но това не отменя молбата ни да получим и писмени становища.
Има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги! Процедурата за приемането на един закон в парламента е такава ,че на първо четене законът се гледа, за да се види първо има ли политическа воля за разрешаването на определен въпрос, на определен обществен интерес. И тук ние не можем да подминем този факт. Общественият интерес не само, че е факт, той е разписан дори в един от предните закони, който беше дълго време дебатиран, дискутиран, с много разширени заседания в Комисията по транспорта и съобщенията. И там ние разписахме една разпоредба, която не беше оспорена от никого в Закона за електронните съобщения, че до 1 март 2009 г. Народното събрание трябва да приеме закон, който да урежда обществения мултиплекс.
Да, този срок е доста просрочен. Ние в момента сме изправени пред казуса: как ще решим проблема? А не в детайли да се впускаме на първо четене какво е предвидено. По технологията на приемане на един закон тези дебати се случват между първо и второ четене, когато се правят и конкретните предложения. А това, че самата конструкция на закона и философията, заложена в него, е търсила първо баланс на интересите на всички, които са като страни в този законопроект, баланс на интересите в управлението на държавата – президент, министър-председател, Народно събрание, всичко това е намерило точната мяра. Сигурно ще се наложат някакви корекции, сигурно ще се наложи някакво прецизиране в тези взаимоотношения. Но те в никакъв случай не трябва да довеждат до дебалансиране и превръщане в ябълката на раздора на обществените медии – Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Точно този законопроект ще създаде едни ясни правила за тяхната работа, така че те да не бъдат, пак казвам, разменна монета или ябълка на раздора.
Ние в момента трябва да коментираме имаме ли политическата воля да изпълним един закон, който вече сме приели, или отново ще се впуснем в хаоса на някакви излишни дебати, на избуяване на страсти, които няма да ни доведат към нищо добро.
Затова, уважаеми колеги, аз ви призовавам ние да подкрепим днес в двете комисии на първо четене законопроекта. Време, като сложим и празничните дни, ще има достатъчно, ако обаче се приеме на първо четене в пленарната зала, за да се направят съответните предложения от всички преждеговоривши и взимайки предвид онова, което ще кажат останалите страни, които законът ще обслужва, но които нямат законодателна инициатива. Това са и Българската национална телевизия, и Българското национално радио, и КРС, и ДАИТС и т.н., и най-вече СЕМ, който буквално контролира дейността на шефовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Достатъчно време ще има да дадат своите бележки чрез когото искат от народните представители, за да може между първо и второ четене да се постигне онзи баланс на интересите да се постигне един работещ закон и точно онези колеги, които в момента не слушат и после ще кажат че нещо не са разбрали или не са чули, да го внесат между първо и второ четене, за да видим кое е работещото, кое е антикорупционното и кое обслужва обществения интерес, а не някакви, както каза колегата Румен Ангелов, частни интереси.
Такъв подход предлагам да приемем днес в нашата работа, като декларирам, че Коалиция за България ще подкрепи този законопроект.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Реплика. Колега Илиевски, никак не сте прав в по-голямата част от изказването си.
Първо, Вие казахте, че текстовете са така съзидателно направени от Закона за електронните съобщения и не са оспорвани от никого, което не е вярно. Това, че бяха оспорвани от нас и вие не ги приехте, не е толкова важно. Но искам да Ви припомня, че Конституционният съд на Република България е сезиран и има заведени две дела по тези текстове, които Вие казвате, че не са оспорвани от никого. Къде да ги оспорваме?
И така, тук искам Вас да Ви информирам, за да не си позволявате такива тежки грешки и да заблуждавате обществеността. Ние сезирахме и Европейската комисия за тези текстове. И Ви уверявам, че и Конституционният съд на Република България, и най-вече Европейската комисия ще наложи такива санкции за тези текстове, които казахте, че не са оспорвани. Вие обаче не носите никаква отговорност. Поне казвайте истината.
Второ. Имаше в изказването Ви една голяма истина. Ясно казахте – в стенограмата е записано, че този закон е събрал интересите на президента, министър-председателя и част от парламента. Аз съм съгласен с това. Ясно е, че е така.
И трето, искам да ви кажа: намесихте някак си ДАИТС в тази работа в изказването. ДАИТС е принципал на цялата държавна мрежа. И ако говорим за каквато и да е мрежа, това трябва да е основната агенция, която трябва да се занимава с това. Така че ДАИТС не е някаква си агенция, която трябва да даде някакво си становище. ДАИТС е основното.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин Ангелов, Вие малко повече емоционално и повече едностранно интерпретирахте моето изказване.
Първо, аз се извинявам, ако ДАИТС съм го сложил в словореда някъде на последно място в изреждането на тези, които все пак трябва да изразят компетентното становище. Но мисля, че управителното тяло на ДАИТС се назначава от този Министерски съвет, който е вносител на този законопроект. И ДАИТС е неразделна част от изпълнителната власт. И това дали съм ги степенувал – КРС преди ДАИТС или Българската национална телевизия и Българското национално радио, извинявайте, но не съм влагал в това степенуване някакъв смисъл, нито пък съм искал да подценявам тази или онази институция. Не се опитвайте тук да забивате някакъв клин ида налагате разделителни линии между институциите в държавата.
Второ, аз казах, че в законопроекта, в неговата политическа рамка е постигнат един баланс между обществения интерес и властите в държавата, а не между група народни представители, министър-председател, президент. Искам правилно да бъда разбран и не деформирайте моето изказване. А общественият интерес е ясен.
Трето, това, че вие сте обжалвали в Конституционния съд, това е ваше конституционно право. Добре сте го направили. Само че вие не сте обжалвали това, че ние от 1 март трябва да приемем в Народното събрание закона за обществения мултиплекс – казвам работното му заглавие. Всъщност става въпрос за този законопроект, който лежи пред нас. Вие това не сте го обжалвали. Вие сте обжалвали други текстове.
Така че вие заблуждавате обществеността и медиите с тези Ваши твърдения. А в крайна сметка това, че по повод и без повод някои опозиционни сили в държавата се опитват да чернят България пред европейските структури, е факт. И то непрекъснато осъществява едно голямо натоварване върху България като държава. И от това страдат всички данъкоплатци.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Страдат от некадърното управление.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Ние няма да коментираме некадърно ли е управлението. Оценката за управлението се дава на избори. Тя не се дава сега в тази зала. Но да черним България по повод и без повод, затова че на някой не му се развива схема или че на някой някъде му е нарушен интересът...
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ние вече имаме един депутат, който се изявява като говорител на прокуратурата, едва ли имаме нужда от друг депутат, който да се изявява като говорител на Конституционния съд, защото той все пак е независим, господин Ангелов.
Давам думата на господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаеми господа председатели на двете комисии, колеги! Аз предлагам да предоставим думата на експертите, на представителите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, ДАИТС, Министерството на културата, Съвета за електронни медии да изразят своите становища съвсем накратко.
Иначе философията на този закон е изцяло в подкрепа на обществения интерес, така че няма защо да изпадаме в полемики. Предлагам да го гласуваме. А забележките, които имат колегите, след като прочетат много добре текстовете, да ги предложат и тогава ще ги обсъждаме. Но нека да чуем все пак експертите и представителите на двете медии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата вече поиска господин Никола Манчев от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
НИКОЛА МАНЧЕВ: Уважаеми депутати, уважаеми колеги, становището на ДАИТС се покрива почти напълно с това, което се каза в началото от проф. Мирчев и от редица други депутати, които изразяват мнението, че е необходим такъв закон. Още повече, този закон е залегнал в Закона за електронните съобщения. И тук се направи добра забележка, че не беше оспорвано, че такъв закон трябва да има.
Това нещо трябва да се случи преди всичко, защото през 2012 година всички знаем, че трябва да се прекрати аналоговото излъчване на Българската национална телевизия, което ще рече, че всяко едно закъснение във въвеждането на един такъв закон или едни такива правила за изграждане на такава компания, на такава търговска организация, която да осигури преноса на радио- и телевизионните програми, е необходима.
Що се отнася до самите постановки в закона, действително има неща, които трябва да се оправят.
Аз се придържам към предложението на госпожа Драганова, че трябва да се изготви едно писмено становище – от нашия председател вече има такава задача да го изготвим, и то ще бъде изпратено както на министър-председателя, така и до Народното събрание.
Що се касае до изказването на господин Румен Ангелов, че ДАИТС отговаря за мрежата за разпространение на радио и телевизионни сигнали в България, мисля, че всички знаете, че не е така. Ние имаме действително една държавна мрежа, но тя няма нищо общо с разпространението на радио- и телевизионните програми в България. Това са преди всичко БТК и някои части от търговските оператори, които имат някои ретранслатори и предаватели.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Благодаря, господин председател. Моето предложение е да прогласуваме така направеното предложение за закона. Защото първо, това, за което се безпокояхме, че няма да има обществен интерес, тук е записано, че има.
Второ, участието на държавата в изграждането на съоръженията е разписано.
Трето, обществените български национални радио и телевизия са приоритети и, които се нормират по другите закони, ще бъдат осъществени.
И не на последно място, дава се възможност в изграждането и ползването на честотния спектър същевременно да участват и други частни оператори.
Тоест ние, когато приехме останалите закони, притесненията бяха, че в бъдеще ще работят само някои частни и т.н. и националното ще изчезне. И радиото, и телевизията ще бъдат поставени при условия, при които не може да функционира държавата, изискванията, нормите и т.н.
Така че в този си вид има възможност и необходимост от корекции, но за тези корекции трябваше двамата председатели да вземат предвид участието и на министри, и на заместник-министри и тяхното мнение. Сега не можем да кажем, че няма да го приемем, защото няма за кога. Април минава, май го знаем.
Така че предлагам да се съсредоточим върху гласуването, много спешно предложенията и на двете комисии да бъдат предоставени и законът да бъде приет , защото той е крайно необходим. Ние на гражданите, на радиа и на местни телевизии обещахме, даже още миналата година, през декември и щяхме да им дадем възможности, честоти, временни и т.н., но не се получи. Ще направим така, че местните радиа – до мене има писма и др. – не знаят ще им дадат ли, няма ли да им дадат лиценз, ще се развиват ли, няма ли да се развиват.
Така че нека да го направим сега, защото не трябва да го оставяме на другите да го решават. Сега ние трябва да вървим напред. Има процедурни грешки и недостатъци в закона, които ще отстраним доколкото можем.
Приканвам ви да гласуваме.
КИРИЛ МИРЧЕВ: Господин председател, аз все пак моля членовете на комисията малко да не взимат отношение. Хубаво е да чуем представителите на БНТ, на Българското национално радио, тук са представителите на СЕМ, има неправителствени организации. Много е важно да се ориентираме към това в каква посока виждат подобряването на закона. Това е целта на днешната дискусия. Че ще го гласуваме – ще го гласуваме. Но да не взимаме вече ние думата, защото можем да си говорим и утре в пленарната зала, както и навсякъде. Хубаво е да чуем вас. Ние от тях не сме слушали нищо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Петър Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Аз имам един въпрос към вносителите: какви са били съображенията да се направят дублиращи се държавни предприятия – и държавно, и частно, тоест публично-частно партньорство?
Вторият ми въпрос е кой ще определи частния партньор във второто предприятие, където държавата участва с повече от 50 процента? Само ще оставим на министъра на регионалното развитие да види кой ще сключи този договор или ще се трансформира в обществена поръчка? Това нещо не е казано в закона как ще стане.
И тъй като, доколкото разбрах, второто предприятие го задължаваме да излъчва задължително обществените оператори – българските радио и телевизия, значи твърдо се прави едно и също нещо в две предприятия. Какви са били мотивите за това?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Костадинов, заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Манолов, аз не съм вносител, но понеже може би Вие закъсняхте, господин Ангелов, макар и доста критично да се изказа, направи една съществена разлика. Държавното предприятие е собственик на мрежата, която разпространява, докато националната компания е нещо съвършено различно. Мултиплекс е националната компания, а собственикът на мрежата за разпространение на радиосигналите е държавно предприятие. Има достатъчно закони, които регламентират как се образува държавното предприятие с над 50 процента държавно участие. Описано, че може да се прави апорт. Най-вероятно те имат предвид, макар че това трябва да го каже наистина вносителят, да бъде апортирана мрежата, която в момента се управлява от ДАИТС, а да се търси партньор, който да финансира.
Има Закон за обществените поръчки. Всички те регламентират как се осъществява публично-частното партньорство на собственици с над 50 процента държавно участие.
Така че на тези въпроси има отговор. Аз съжалявам, че се опитвам да отговарям. Не съм част от вносителите, но това е разликата. Между компанията и предприятието има много съществена разлика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата Станка Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господа депутати, аз предлагам да приемем на първо четене законопроекта, защото никой не взе отношение по чл. 1, където фактически е съсредоточена философията на закона – че този закон урежда участието на държавата при осигуряване разпространението на обществените програми, че този закон осигурява разпространението на обществените програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио и че държавата осигурява разпространението.
Аз мисля, че това участие на държавата е изключително важно. И особено в чл. 4 това е много ясно формулирано.: осигурява на всички граждани на Република България политическа, икономическа, социална, културна, научно-образователна и други значими за обществото информации. Ние тръгнахме да разглеждаме технологичната част, която, откровено казано, на мене никак не ми е ясна. Но това, което е подчертано в Общите положения – официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот, от това се интересуват абсолютно всички, без да знаят как се разпространява и на кого се предава.
И следващите две точки – общочовешките ценности националната наука, образованието, националното, европейското и световното културно наследство. Само това е достатъчно според мене да приемем този законопроект на първо чете. Вече от специалистите чухме какви проблеми има. Разбрахме, че могат да бъдат в дискусия с участието на специалисти уточнени. Но смятам, че това е изключително важно и ние трябва да подкрепим този закон.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Ангелов за реплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Държавата, колежке, сме ние – данъкоплатецът. Не правителството.
Много ме притесни във Вашето изказване, че пишело държавата какво обещава. Едно време пишеше, че ни обещава светло бъдеще. Това не е достатъчно основание да се приеме законът.
Господа председатели, аз вече съм убеден, че от тази дискусия няма никакъв смисъл. Не само защото няма кой да отговаря от страна на вносителите, а защото явно пролича сговорът да се подкрепи този закон.
Така че считам, че каквото оттук нататък да продължавам да говоря или който и да е от нас, ефектът ще бъде нулев. Поради това аз напускам това заседание. Аз съм против този закон. Той е вреден за нацията, вреден е за хората, несправедлив. Но вие ще го подкрепите. Аз се чувствам безсилен в този случай, предполагам и други мои колеги.
Напускам демонстративно заседанието. (Излиза от залата.).
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата Мария Стефанова – Съвет за електронните медии.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, господин Атанасов. Уважаеми председатели на двете комисии, уважаеми народни представители! Упълномощена съм от моите колеги в съвета за електронни медии да представя накратко нашето мнение за това, че наистина има необходимост от по-бързо приемане на този Закон за публичното радиоразпръскване.
Имаме доста бележки. Те най-вече са концентрирани върху терминологичните несъответствия в текстовете, които прочетохме, понеже ги получихме едва вчера. Но с удоволствие ви информирам, че между първо и второ четене ще дадем писмено становище, ако бъдем помолени за това. Тъй като за нас е важно все пак да има такъв закон и обществените радио и телевизия да имат свой мултиплекс и да разпространяват своите програми, така, както търговските оператори ще го правят.
Само още едно допълнение. Несъответствията, които ние открихме, сигурно ще ви се сторят смешни, но съм длъжна да ги кажа. Например в Закона за радиото и телевизията се говори за обществени оператори, а в този нов законопроект се говори за обществени програми. На пръв поглед това може би е много дребно, но ние го намираме за съществено.
Също така се говори за обществени оператори, а всъщност Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени оператори.
Така че между първо и второ четене се надявам, че ще имаме възможност да направим своето становище, да го изработим и да го представим на вашето внимание. Нашата председателка е в болнични, но ме упълномощи да направя това изказване в двете комисии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на генералния директор на единия национален обществен оператор – Българската национална телевизия, госпожа Пръмова.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Трябва да си призная, че дълго се колебах дали да взема думата, защото цялата дискусия, ако така можем да я наречем, придоби привкус на скандал. Не знам дали това е заради задаващите се избори и дали е заради самия законопроект.
Но искам да кажа, че ако вървим по логиката на скандала, единственото скандално нещо, което аз мога да кажа, е, че уреждането на честотите на националните обществени оператори се случва в последния етап на нормативното и законово уреждане на цифровизацията в България.
И понеже тук стана дума за това каква е европейската практика, би трябвало редица народни представители да са запознати с нея. Защото във всички препоръки на Съвета на Европа и във всички европейски харти, конвенции и резолюции обществените национални оператори са водещи в цифровизацията.
Така че ако има нещо скандално, то е това.
Още по-скандално ще бъде, че ако те в рамките на това Народно събрание не се уредят. Защото в деня, в който се обявяват конкурсите за частни мултиплекси, ние дебатираме къде и как да се разпространяват програмите на БНТ и БНР.
Сега ще кажа нещо по същество. Съгласен съм с няколко неща, непременно с Мария Стефанова относно терминологичното разминаване, с проф. Мирчев относно това, че таксите, които БНТ заплаща, би трябвало да бъдат регламентирани от държавата, така, както всички други такси, защото ние иначе изпадаме в някаква неяснота.
Мисля, че вече изяснихме въпроса, че ДАИТС не притежава мрежата, която разпространяват БНТ и БНР и че БНТ и БНР и досега, от пет години насам, а може и повече, ежемесечно плащат милиони на частната компания БТК. Така че дали ще плащат на държавна или на частна, аз много не виждам разлика.
Другото, което бих искала да кажа чисто терминологично, това е най-вече в тези два члена, които засягат БНТ и БНР и нейните евентуално нови програми, защото те са свързани с промени в Закона за радиото и телевизията. Тук бяха споменати генералните директори на БНТ и БНР като някакви хора, които ще сложат еднолично подписа си под нещо и ще приватизират програмите на БНТ и на БНР.
Имаше един директор, който си сложи еднолично подписа под един търговски договор, без съгласието и мандат от управителния съвет, и той вече не е генерален директор.
Ако става дума за приватизация на БНТ, БНТ беше приватизирана, в частност едната й програма, преди повече от 10 години. Това беше приватизацията. Тук аз лично намирам една врата или възможност, при малкия бюджет който получава БНТ и при категоричната неяснота как ще продължи да се финансира Националната телевизия, за създаване на нови програми с други физически и юридически и други частни телевизионни оператори.
Какво разбирам аз под този член? Защото си направих труда, макар че изтеглих текста преди няколко дни от страницата на Народното събрание, да проверя какво би означавало това.
Първо, категорично смятам, че в чл. 47 трябва да се добави „нови програми”, за да не се предполага, че и първа програма на БНТ може да се прави с някакви нови физически и юридически и други лица, както и четирите регионални програми на БНТ, които съществуват.
Преди година може би проведохме една поредица от дискусии с ръководството на парламента за съвместно коопериране в правенето на един парламентарен канал, какъвто знаете, че има в много европейски страни. Той не е канал само за работата на народните представители, а е политически канал. В случая мога да кажа, че Народното събрание е юридическо лице и под този един член, който тук се променя, БНТ би могла да направи програма с това юридическо лице. Казвам го само като пример. Защото под „частни и други лица” не се предполага непременно един човек.
Другото, което мога да кажа като пример, е, че телевизионната програма „Арте”, която знаете, че е създадена от Германия и от Франция и е канал изключително за култура, преди две години беше при нас с предложение да направим съвместна програма на български език за територията на България. Тук аз не намирам нищо скандално. Напротив, намирам една възможност БНТ да разгърне по-голяма част от тематични програми. И като сложим, че никъде в тези промени, които визират БНТ и Закона за радио и телевизия, не се зачерква ролята на СЕМ. Напротив, всичко връща към СЕМ, тъй като всяка програма, която БНТ пуска, се лицензира от СЕМ и нейното програмно съдържание се одобрява от СЕМ. Още повече, че дейността както на генералния директор, така и на управителния съвет на БНТ се контролира през три или шест месеца, в зависимост от договорите, напълно от СЕМ във всичките си параметри.
Още повече, че новите програми,с които се дава възможност – не се задължава БНТ, а се дава възможност на БНТ да създаде, са под контрола на управителния съвет на БНТ.
Така че никъде аз не виждам едноличното право на който и да било генерален директор – а видимо с темповете, с които всичко се движи, това няма да съм аз – да подпише и да направи програма с не знам кой си. Разбирате ли, това е просто абсурд.
И когато става дума за конкурс, ако ние решим да направим парламентарна програма, тя с конкурс ли ще бъде? Как ще изберем българския парламент за партньор, примерно казано?
Така че мисля, че ако се върнете в тези два члена, които визират нас, към Закона за радио и телевизия, ще видите, че няма да има никакво нарушаване на обществения интерес на БНТ. И не виждам защо частният капитал изведнъж стана лош, след като частният капитал произведе за 10 години десетки и стотици телевизии и радиа в България, някои от които много стойностни.
Това е, което бих искала да кажа.
И последно, като заключение – нека наистина тези, от които зависи, ние писмено ще си изложим, разбира се становището между първо и второ четене, дано да е от полза , не бавят този закон. Защото скандалът не в Европейската комисия, а и в Европейския парламент относно лишаването от цифрови честоти на БНР и БНТ ще бъде по-голям, отколкото с еврофондовете – уверявам ви в това.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Костадинов иска кратка реплика.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз ще бъда много кратък. Съгласен съм с всичко, което каза госпожа Пръмова. Съжалявам, че господин Ангелов си тръгна. Но искам да кажа, че Съветът за електронни медии по никакъв начин не е пренебрегнат, тъй като всички действия както на управителния съвет, така и на генералните директори се контролират от Съвета за електронни медии.
Само една забележка, дано да е лапсус. Не съм съгласен, госпожо Пръмова, че Народното събрание е юридическо лице. Ако Народното събрание е юридическо лице, то най-вероятно да говорим да бъде приватизирано.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Може би е лапсус. Ако парламентът реши отново да прави програма с БНТ, ще минава през конкурс, защото няма как да изберем друг. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Валерий Тодоров – генерален директор на Националното радио, иска думата.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ние депозирахме свое становище в писмен вид за заседанието.
Аз подкрепям и имам увереността, че такъв закон е необходим и той трябва наистина да бъде приет, тъй като ние реално изоставаме в прехода към цифровизация.
Мога само да кажа, че като един опит за насърчаване на усилията в тази област, Българското национално радио стартира миналата година цифрово излъчване по технологията Ди Ар Ем за чужбина. Така че ние сме повече от убедени, че такъв закон е необходим.
Същевременно в забележките, които ние сме предоставили на комисията, отбелязваме някои проблеми, свързани с терминологията, която е използвана в този закон. Тя е в някои от случаите по-неточна и по-неясна от терминологията, използвана в Закона за радио и телевизия, където са отчетени всички изисквания към общественото радиоразпръскване.
Бих искал да изразя нашите опасения – по-скоро се надявам, че тези въпроси ще бъдат уточнени при редакциите на закона. В него се предвиждат случаи, когато част от предоставения ресурс не се запълва. По какъв начин той ще бъде запълнен?
Обръщам внимание, че Българското национално радио в момента има 10 програми, като 9 от тях са 24-часови обществени национални и регионални медии. За разлика от други национални радиооператори, които примерно имат в отделни градове едночасови или двучасови програмни модули, за разлика от други страни, където в повече от случаите радиопрограмите са се развивали по тематичен признак, при нас ние имаме една информационно-музикална програма и една национална културно-образователна програма.
Третата програма, която приемаме, че има национален характер, това е радио „България”, която готви програми и излъчва новини на 11 езика.
Във връзка с този проблем възниква въпросът: този законопроект и тази технология на изграждане на цифровия мултиплекс предвижда ли и гарантира ли излъчванията за чужбина? Допуска ли този закон използването на друг цифров формат и по какъв ред?
Както казах, няма да засягам въпроси, които очевидно се нуждаят от редакционно уточнение.
Същевременно съществува у нас една такава загриженост – начина, по който ще се определя размерът на годишните възнаграждения, таксите. Тъй като ви напомням, че сега, при съществуващия монопол на БТК доста твърдо и недостатъчно обосновано се променят таксите, които ние плащаме за излъчване на нашите програми.
Надявам се, че в този закон или в редакциите на този закон по-точно ще бъде регламентиран начинът, по който ще се съгласува с нас процедурата за доказване на разходите които ние ще правим за цифрово излъчване на нашите програми.
Смятам, че се нуждае от уточнение идеята за създаване на съвместни програми с физически и юридически лица, тъй като юридическата отговорност по Закона за радиото и теливизията ще носим ние. Ако тези физически и юридически лица са подвластни на Търговския закон, ще възникне конфликт на интереси между нас и тях, ако изобщо говорим за съвместни цифрови радиопрограми.
Виждате, че философията, по която се разсъждава за цифровото телевизионно радиоразпръскване и самото радиоразпръскване, е малко по-различна. Надявам се, че тези различия ще бъдат усетени в редакциите на закона.
Надявам се, че тези забележки, които сме депозирали, ще бъдат отчетени и ще послужат за аргументиране на поправки между първо и второ четене.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Последно може би изказване на господин Гриша Камбуров – Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори.
ГРИША КАМБУРОВ: Ние приветстваме така внесения законопроект и експедитивността, с която е разгледан от Народното събрание. Защото това е един доста важен закон, който урежда разпространението на БНТ и БНР.
Аз също тук не виждам скандал.
Изцяло подкрепям това, което каза госпожа Пръмова, че така разписаните разпоредби дават сериозна възможност за развитието на националните обществени радио- и телевизионни оператори и считам, че те трябва максимално бързо да бъдат приети и да влязат в сила.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи за изказване? – Няма.
Дискусията не беше краткотрайна, близо 120 минути. Даже футболистите не могат толкова дълго време да се изявяват.
Отиваме към гласуване.
Може много да се говори, дами и господа, за този законопроект. Но предлагам това да направим утре или когато ще ни дойде ред в пленарната зала.
Само едно нещо ме учуди в думите на рано излезлия колега Румен Ангелов – кому е нужно това? Та нали точно ние с вас наложихме да има обществен мултиплекс в България. Нали си спомняме, че по първоначално внесения проект на Закона за радиото и телевизията не се предвиждаше да има обществен мултиплекс. И успяхме да постигнем това в диалог между двете четения между парламента и вносителя в лицето на Министерския съвет. Защото смятахме, че това е нужно и защото такава е преобладаващата европейска практика.
Това, че го постигнахме, ни дава увереност – надявам се, на всички нас – че и по този проект, по който има проблеми, те бяха подчертани най-вече в изказването на проф. Мирчев, между двете гласувания ние ще успеем да постигнем добри текстове, които да направят закона работещ.
Затова предлагам да го подкрепим на първото гласуване, да дадем един доклад за пленарната зала, който да препоръча на народните представители да го подкрепят на първо гласуване и да се съобразим между двете четения с тези бележки, които бяха направени, насочени към подобряване на законопроекта.
Тъй като според правилника трябва двете комисии, въпреки че има съвместно заседание, да представят отделни доклади и да има отделно гласуване, аз подлагам на гласуване законопроекта първо между членовете на Комисията по гражданско общество и медии като водеща комисия по този законопроект.
Който от членовете на тази комисия е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Искам да кажа за протокола и за присъстващите, че комисията има 13 члена, от които 7 са тук, тоест имаме не падащ, а нормален кворум.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Преди да подложа на гласуване законопроекта, искам да кажа, че Комисията по транспорта и съобщенията започна с присъствие от 16 души. В момента сме 11, тоест напълно покриване правилника.
Да се върна малко назад. В първоначално внесеният проект на Министерския съвет по Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения никъде не беше решен въпросът за БНТ и БНР, за така наречения обществен мултиплекс. Но такъв текст влезе в законопроекта. Няма да разказвам историята как влезе. Лично съм се занимавал с тази тема. Ние с господин Камен Костадинов бяхме вносителите и аз искам да благодаря още един път на комисията, че именно в Закона за електронните съобщения ние създадохме този текст, що се отнася да бъде предоставен на БНТ и БНР и съответно записахме срок в закона, който малко закъсня, но това не е проблем.
Както вече казах, присъстват 11 души от нашата комисия. Ние имаме падащ кворум.
Който от Комисията по транспорта и съобщенията подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Може би ще бъде полезно, господин Атанасов, след като мине законопроектът в пленарната зала, да направим една работна група, може би с представители на БНР и БНТ, да уточним някои неща, да изчистим текстовете и да не даваме основание за обжалване пред Конституционния съд и т.н. Това ще бъде от полза за всички.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ:

Иво Атанасов