Законопроект за публичното радиоразпръскване, № 902-01-22, внесен от Министерски съвет на 06.04.2009 г.

---

На 28 април 2009 година се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии при следния

ДНЕВЕН РЕД:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ – второ четене.
На заседанието взеха участие: Камен Рангелов – директор на дирекция „Политика и съобщенията” в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Валерий Тодоров – Българско национално радио, Гриша Камбуров – Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори, , Светла Янкулова – от Правния отдел на Народното събрание и Зина Трифонова
Заседанието беше открито и ръководено от Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии.
(Открито в 14,20 ч.)


ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Имаме една точка от дневния ред:
ПОДГОТОВКА НА ДОКЛАДА ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ.
Имате ли други предложения за дневния ред? – Няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Както е по правилник, ще вървим текст по текст.
Най-напред по заглавието на закона – „Закон за публичното радиоразпръскване.
Има ли възражения по заглавието? – Няма. Защото ако стане Закон за общественото радиоразпръскване”, се получава една много лоша абревиатура. Затова предлагаме да стане „Закон за публичното радиоразпръскване”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли непублично радиоразпръскване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: То е по отношение на собствеността, а не на други критерии.
Който е съгласен с това заглавие на законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
По Глава първа – „Общи положения”.
Член 1, ал. 1. Имате текста на вносителя.
С проф. Мирчев предлагаме думата „обществените” да се заличи, а думата „програми” да се замени с „програмите”. Това е по предложение на Националната телевизия. Има основание, тъй като в закона става дума за оператори, а не за обществени програми. Така че нормално е думата „обществените” да отпадне.
Има ли възражения срещу това предложение? – Няма.
Който е съгласен с така предложения ви в доклада текст на чл. 1 с предложението, което правим моя милост и проф. Мирчев, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 2. Същото предложение имаме с проф. Мирчев – да отпадне думата „обществените” поради същите аргументи, а думата „програми” да се заменят с „програмите”.
Има ли възражения? Има ли предложения за добавки, изменения? – Няма.
Който е съгласен с чл. 2 с направените предложения от проф. Мирчев и моя милост, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 3. Има предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов думите „Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” да се заменят с думите „Национална агенция „Обществено цифрово радиоразпръскване”.
Народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов предлагат в чл. 3 ал. 5 да отпадне.
Имат думата вносителите.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение всъщност е фундаментално от предложенията, които аз и колегата Баташов сме направили от името на парламентарната група на НДСВ. Ще кажа това ,че за нас е много важно тази компания или в случая национална агенция да отразява наистина публичността на това, което ще прави, и да бъде прозрачно абсолютно всичко, като имаме предвид, че тя ще обедини с по-нататъшните предложения абсолютно всички задължения, които бяха дадени на търговското дружество с частно участие.
Ние считаме, че това трябва да е изключително държавно предприятие или агенция. Както знаете, и партньорите ни от Европейския съюз приветстват това да е директно към Министерския съвет, принципал да е министър-председателят, да се финансира от държавния бюджет и неговата дейност да е абсолютно прозрачна. Защото въпросът за цифровизацията на обществените телевизии и техните програми е наистина от важно значение за правото на гражданите на България да получават адекватна и точна информация, най-вече в обществените телевизии.
Ние считаме с колегата – той пътува от Плевен, всеки момент трябва да дойде и ме помоли да бъде извинен, - че по този начин наистина ще направим един работещ закон, а не под всякакви други предлози следващото мнозинство да може да го сменя, само защото трябва да смени управителния съвет.
Аз смятам, че нашата задача тук днес е да направим така, че общественият мултиплекс, както ние сме го казали, или Законът за публично радиоразпръскване да бъде наистина закон, който да е работещ, да е с прозрачно управление и да няма никакво съмнение, че се решават частно-партийни интереси или корпоративни интереси с другото търговско дружество.
Затова нашето предложение е да се промени наименованието и да стане Национална агенция „Обществено цифрово радиоразпръскване”. Като това е наистина фундаментално предложение, ако нататък вървим по тази логика. Аз считам, че тази логика е правилната.
Предлагам ви да вземем такова решение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, аз споделям съображенията на госпожа Драганова и на господин Баташов, да не кажа, че ги подкрепям. Но не съм сигурен, че предложената редакция на чл. 3, ал. 4 е достатъчно коректна.
Нека да помислим как онова, което те имат предвид, може да се реализира с един малко по-коректен текст. Защото основното ми съображение е, че думата „агенция” вече е маркирана в българския правен мир като наименование на определени държавни институции. А явно тук има идея да се въведе фигурата на определен търговец. Няма никакво значение дали той ще е със 100 процента държавна собственост. Имаме и други търговци, които са със 100 процента държавна собственост, на които принципал се явява изпълнителната власт. Гайдарски е бил принципал на множество 100 процента държавни дружества.
Струва ми се, че в случая, когато чуем „национална агенция”, ние ще имаме предвид наименование по-скоро на държавен орган, отколкото на юридическо лице.
Ако това се има предвид...
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Те не са частни, а държавни.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие не ме разбрахте. И болниците не са частни. Те са 100 процента държавни, но са търговски дружества.
Искам да знам: ние създаваме още един държавен орган – национална агенция, която ще се занимава с това, или това нещо ще има статут на търговец? Това трябва да изясним. Ако няма да е търговец, може да бъде агенция, може да бъде министерство за радиоразпръскването, може да бъде какво ли не. Трябва да сме наясно какво правим. Защото ако ще е търговец, думата „агенция” е категорично неподходяща. Това ми е съображението. Иначе подкрепям предложението.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Местан, много мислихме по този въпрос, който Вие поставяте. Но няма никаква пречка, защото Националната агенция „Пътна инфраструктура” взима и такси, и какви ли не неща прави. Няма никаква пречка агенция да има и такава дейност. Консултирали сме се с юристи. Нищо не пречи цялата дейност, която е записана и в това предприятие, и в търговското дружество, да бъде окрупнена в тази агенция.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Госпожо Драганова, започвам с уточнението, че споделям съображенията ви. Въпросът, който поставям, е доколко редакцията, която предлагате, е най-коректната.
Аз предлагам тук да спрем споровете, мисля, че се опитвам да формулирам въпроса достатъчно ясно – и да чуем отговора на този въпрос от експертите и на Народното събрание, говорим за юристите. Това вече е експертен казус. Защото това е държавно предприятие по смисъла на Търговския закон и по силата на текст, който вече гласувахме.
Имайте предвид, че има легална дефиниция за „агенция” в редица законови и подзаконови нормативни актове. И думата „агенция” е неподходяща за нещо, което възниква по смисъла на Търговския закон. Защото текстът, който гласувахме, е, че като създава държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Аз смятам за неудачно по силата на Търговския закон да възникват агенция. Те са маркирани като наименования на държавни органи, а не по смисъла на Търговския закон. Затова призивът ми е да намерим най-точната формулировка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз мисля, че господин Местан беше достатъчно убедителен.
Професор Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тук не може да бъде агенция. И аз ще посоча един пример.
Единственият случай в България на национална агенция е Националната агенция „Пътна инфраструктура”, която беше създадена- но там е записано, че се създава национална агенция към Министерския съвет. Тя е създадена извън чл. 62, ал. 3.
След като това е прието, ако трябваше да говорим за национална агенция, трябваше да не се базираме на бл. 62, ал. 3. Това е търговско дружество., независимо дали се нарича държавно предприятие или национална агенция.
Просто давам само за пример, че едно единствено нещо имаме в България като изключение, но със специален закон.
След като вече вие гласувахте чл. 62, или трябва да се върнете към него – ако е национална агенция, чле. 62, ал. 3 от Търговския закон говори за нещо съвсем друго. Просто се получава конфликт между Търговския закон и това, което се създава.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратък, господин председател.
Подкрепям изцяло това, което каза проф. Мирчев. Но всъщност съществените предложения на колегата Драганова и на колегата Баташов се появяват малко по-късно. Тук в чл. 3 националната компания е като че ли става въпрос за държавно предприятие.
Наистина според мене е несъвместимо едно държавно предприятие да се нарича „Национална агенция”, тъй като националната агенция е натоварена с друг смисъл.
Но по същество опит за обединение на национална компания и търговско дружество според мене изцяло променя философията на закона. Това са две съвършено различни дейности, които вносителят предвижда да се осъществяват от търговското дружество и от националната компания. И според мене предложенията на колегите не са удачни и изцяло променят философията на закона.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Съгласна съм, че вече с приетия текст по чл. 62, ал. 3 е трудно да се нарече агенция. И съм склонна заедно с колегата да оттеглим предложението и да остане „компания”. Но наистина съществената философия е тази, че се обединяват в това дружество или в тази компания, или в тази агенция – както и да я наречем, двете важни дружества. Да няма търговско дружество, да няма частно участие, всичко да е на светло, всичко да е към Министерския съвет, както е прието при НАПИ, всичко да бъде прозрачно и тук да няма нищо, което да казва на хората, че в случая защитаваме някакъв партиен или друг интерес. Всички знаем колко трудно направихме промените в Закона за радиото и телевизията. Сега няма да ни е по-малко трудно. Но предлагам да направим наистина един добър закон.
Аз искам да оттегля предложението, което правим с колегата, и да остане „компания”. Но наистина в чл. 3 се съвместяват двете дружества и там е разковничето на това кой какво иска да направи с този закон.
Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е много хубаво, тъй като по-нататък навсякъде, където се предлага да бъде нещо друго ,освен компания, с това оттегляне въпросът се решава.
По предложението на народните представители Ангелов, Димитров и Йорданов няма кой да го защити, въпреки че и тримата колеги са уведомени.
Има ли някой да каже нещо по това предложение?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз имам въпрос по-скоро към господин Местан. Държавата задължително трябва да гарантира финансирането.
Но, господин Местан, преди това имаме електронно-съобщителна мрежа за надземно цифрово радиоразпръскване. Тук имаме електронно-съобщителна мрежа за електронни смущения – пренос. Не е ли по-хубаво да се напише „за пренос”? все пак тук да кажат юристите и специалистите. Става въпрос за ал. 5.
Аз съм категоричен, че този текст трябва да остане, защото без него няма никакви гаранции, че ще бъде изградена електронно-съобщителна мрежа.
В ал. 2 се гласува за радиоразпръскването – става въпрос за пренос. Тиренце ли трябва да се постави? Едното се включва в другото.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Според мене би следвало да бъде приета терминологията, която е в Закона за електронните съобщения. Там чл. 48 предвижда именно това – електронно съобщителна мрежа – пренос. Тоест така, както е записано тук, по същия начин терминологията е еднаква.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: За надземно цифрово няма спор.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Става въпрос за онзи текст, който изисква лицето, което радиоразпръсква, да не осъществява пренос, господин професоре. Там е използвана същата терминология.
Така че както е в Закона за електронните съобщения, така трябва да бъде и тук.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тук тирето замества „чрез”.
Искам да ви уверя, че авторите на текста са заместили „чрез” с тире единствено и само за да избегнат повторението на „чрез”. Не променя смисълът. За да се избегне повторението, „чрез” се заменя с едно тире. Но е важен въпросът, който поставяте.
И понеже мотивите, с които се подкрепя един акт или една норма, са част от самата норма, ние трябва да знаем какво гласуваме.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Електронно съобщителна мрежа – за разпръскване и електронно съобщителна мрежа – за пренос.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преминаваме към гласуване. Госпожа Драганова и господин Баташов оттеглят предложението си.
Който е съгласен с предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 9, въздържали се няма.
Не се приема.
Който е съгласен с целия текст на чл. 3, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 4.
Тъй като проф. Мирчев в един момент се обърна към госпожа Трифонова с един въпрос, искам да ви съобщя, че съм я поканил като консултант към комисията, както я бях поканил по предишния законопроект.
Искам да ви съобщя, че в събота в ефира на Българското национално радио ще бъде поканена госпожа Нели Огнянова. Искам да я помоля да се присъедини към нас на заседанието на комисията, за да можем да се домогнем и към нейната експертна подготовка. Така че всеки сам за себе си решава дали да уважи поканата на комисията или не, тъй като тази дейност е на абсолютно доброволни начала, без граждански договори или други форми, с които сме свикнали да работим в Народното събрание. Така че не се учудвайте за присъствието на тези две дами, ако госпожа Огнянова дойде.
По чл. 4. Имаме предложение с проф. Мирчев за известна промяна в ал. 2, а именно текстът да спре до запетаята. Текстът е пред вас. Имате ли възражения?
ЛЮТВИ МЕСТАН: В този закон не се предвижда нищо друго.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Този закон не засяга дейността на БНТ и БНР като национални обществени оператори, а по-скоро излъчването на техните програми на цифрова платформа.
Не искаме да се мисли, че ние се опитваме да се бъркаме в програмните виждания на Националната телевизия и на Националното радио.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Въпросът Ви е правилен. Ако погледнем Закона за публичното радиоразпръскване, трябва да се махне „по реда и условията на този закон”. Защото с този закон се променя изцяло Законът за радиото и телевизията. Затова на първи прочит се смята, че с този закон се уреждат и функциите на Националното радио и Националната телевизия.
А в Преходните и заключителни разпоредби вие ще видите, че всичките тези текстове са изцяло концентрирани в Закона за радиото и телевизията. Затова това, което се казва тук, е излишно. Тук се разглеждат само общественият характер, задълженията на държавата и с какви структури тя ще реализира тази политика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Всичко това го разбрах. Аз разбрах защо трябва да отпадне подчиненото изречение - „освен ако в този закон е предвидено друго”. Въпросът ми сега е: защо ще имаме нужда от ал. 2? Какво ни казва ал. 2? Това е нормативно излишество. Този текст е уреден в Закона за радиото и телевизията. Аз затова ви задавам въпроса.
Убедихте ме защо трябва да отпадне подчиненото изречение. Сега питам: какво ни дава ал. 2, след като ал. 1 казва достатъчно? Това ми е въпросът. Може би имате някакви съображения да имаме ал. 2. Кажете ги, тогава ще се съглася. Това ми беше въпросът.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тогава целият чл. 5 е излишен.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека юристите да кажат.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря ви, господин председател.
Съвършено прав сте, господин Местан. Предвид на това, че отпада текстът „освен ако в този закон е предвидено друго”, тъй като в този закон нищо друго не се предвижда, и ал. 2 е безсмислена.
Но според мене текстът на ал. 1 трябва да остане, предвид на това, че те наистина са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията. И това, което предвиждат разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, е задължително по отношение на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Алинея 1 има логика. Но ал. 2 трябва да отпадне.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: След това, което казаха господата Лютви Местан и Йордан Мирчев и госпожа Трифонова като експерт, да преминем към гласуване.
Първо, ще гласуваме нашето предложение с проф. Мирчев.
Който е съгласен да подкрепи по принцип нашето предложение с проф. Мирчев, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се по принцип нашето предложение с проф. Мирчев.
Гласуваме редакцията на чл. 5, която да остане с текста на ал. 1, като няма да има алинеи, а само един текст на члена:
„Чл. 5. Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.”
Който е съгласен с този текст на чл. 5, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Трябва да гласуваме и чл. 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към Глава втора със заглавие „Разпространение на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио”.
Госпожа Драганова, какво става с вашето предложение?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен със заглавието на Глава втора, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 6. С проф. Мирчев имаме аналогично предложение.
Има ли нещо друго? – Няма.
Който е съгласен с предложението на Мирчев – Атанасов, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен с целия чл. 6, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 7. Има предложение на господата Драганова – Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттегляме предложението.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Думите „държавни предприятия” трябва да отпаднат. По Търговския закон или е държавно предприятие, или е национална компания. Тъй като приехме да бъде национална компания, думите „държавно предприятие” трябва да отпаднат. Не може да бъде друго. Държавно предприятие е НАПИ, РВД и т.н. Не може да бъдат и двете. Имаме Национална компания „Железопътна инфраструктура”, имаме държавно предприятие РВД по чл. 62, „Съобщения и възстановяване”, „Строителство и възстановяване” – това са бившите ГУСВ, ТСВ и т.н. Имаме Национална компания „Пристанищна инфраструктура”. Или е компания, или е държавно предприятие.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Господин професоре, аз не съм съгласна с Вас. В железопътния транспорт имаме държавно предприятие и национална компания.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма такова нещо. Кажете ми един пример у нас, където има държавно предприятие и национална компания.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Националната компания по смисъла на Търговския закон е държавно предприятие.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Не е така. В чл. 62, ал. 3 от Търговския закон говорим за държавно предприятие или национална компания.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Националната компания по смисъла на Търговския закон е държавно предприятие.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, веднъж като е казано в ал. 2, защо пак трябва да се повтаря.
Предлагам да прекратим разискванията и да подложим на гласуване. Дайте да махнем „държавно предприятие” и да остане само национална компания”.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Тук има нужда от експертиза, а не от гласове.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Какъв е рискът, ако махнем „държавно предприятие”?
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ще стане държавно предприятие с наименование „Национална компания за обществено радиоразпръскване”.
Аз предлагам юристите да направят експертиза, а ние да вървим нататък.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Юристите да направят справка.
Прескачаме чл. 7, за да се уточни.
По чл. 8. Има предложение на господата Драганова и Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, по принцип навсякъде в текста предложението в точки 1, 4 и 6, където „национална компания” се замества с „национална агенция” го оттегляме.
Но що се касае до това фундаментално предложение, за което говорим – да се обединят в едно предложените от вносителя компании – търговското дружество и националната компания, тук ние даваме решението, като преносът също идва към тази компания. Всъщност не е необходимо да има друго търговско дружество, което да има и частно участие, и друг принципал.
Както казахме, другата агенция, която е създадена, е създадена за да е по-прозрачно и нашите партньори да виждат, че ние правим нещо съществено.
Затова сега да не влизаме в друга сфера по същия начин, за да дойдат един ден да ни кажат, че не сме го направили както трябва.
Затова ви предлагам да остане само т. 5 от нашето предложение. Останалите предложения ги оттегляме, но предложението по т. 5 да бъде подложено на гласуване, за да може да се разбере как ще вървим по-нататък и какво ще правим. Това е точно, както господин Костадинов каза, фундаменталното предложение, което сменя философията в цялата схема.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук според мене не става дума за прозрачност, защото се приема едното или другото. Става дума кой какво прави. Тук има много хора, които съм поканил, които са специалисти в тази област. Може би не съм прав, но според мене компанията прави мрежа за цифровото радиоразпръскване, а дружеството изгражда тези вишки, кули, в които се поместват тези мултиплекси. Затова ще приемем, че трябва компанията да прави едно, дружеството да прави друго. Ние в момента имаме много кули в страната, които се използват не само за разпространяване на сигналите на телевизиите и радиата, те се използват и за телефония, сигурно се използват и за РВД, за джи ес еми и за други цели вероятно. Използва се тази инфраструктура, която притежава БТК и НУРТС – Националното управление за радио- и телевизионни системи или нещо подобно.
Така че сигурно съображението на вносителя тук е свързано с разделението на функциите между компанията, която осъществява цифровото радиоразпръскване, и търговското дружество, което изгражда инфраструктурите и се осъществява преносът на сигнала тогава, когато примерно от Копитото трябва да се прехвърли на по-ниската планина сигнала и вече да се разпространява цифрово чрез мултиплекса, което ще бъде монтирано в тамошната кула.
Затова според мене има разграничаване между двете неща. моля, който иска, да ме коригира.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само едно допълнение – точно това сме имали предвид.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз съм поканил Камен Рангелов да вземе отношение.
КАМЕН РАНГЕЛОВ: Аз ще взема само инженерно отношение. НУРТС-ът е единна система. Ние като инженери винаги знаем, че такава мрежа е единна. Тя няма отделно пренос, отделно разпръскване, няма такива неща. Тя е единна. Нещото, което я отличава, е, че е единна мрежа с единно управление.
Разбира се, би могло да се раздели мрежата на разпръскване и на пренос. Но представете си следната ситуация. НУРС представлява географски точки, на които са поставени предаватели, които са върху кули със съответната инфраструктура, ВиК, енергоподаване и пренос на сигнал до тези кули.
Представете си сега, че ние откъсваме преноса и го даваме на някой друг да го управлява. Това значи, че остават отделни предаватели – 100-200 предавателя в цялата страна, които нищо не ги прави мрежа, не може да ги направи единно управление, единен контрол на качеството, единно подаване на сигналите и пр.
Мултиплексът не е в самия предавател. Мултиплексът се намира в студиото. Той създава комплексен сигнал, който се разпространява по някаква преносната мрежа до тези предаватели.
Значи едната страна са голи предаватели. Каква е тази мрежа, аз не знам, но да я наречем някаква виртуална мрежа.
Сега взимаме другото предприятие, което се занимава с преноса. Основната цел на това предприятие според мене трябва да бъде не изграждане на мрежа, а пренасяне на сигнали. Това е първата му задача – чрез изграждане на мрежа, а защо не и наемане. Ние имаме 10-11 бегбона оптични мрежи в страната, огромен капацитет, който би могъл да се наеме, да се плати за това. Какво представлява второто предприятие, кое го прави мрежа – това са парчета от радиорелейни линии, от оптични истории, абсолютно хетерогенна среда, не само технологично, но и като собственост. Защото тя може да бъде частна фирма, ти може да наемеш капацитет от „Орбител”, може да наемеш от Мтел, може от БТК, отвсякъде можеш да наемеш. Но кое го прави мрежа? Нищо не го прави мрежа. Това са хетерогенни парчета.
Най-малко това трябва да има единно управление, единен качествен контрол, да може да превключваш резервни канали и пр., и пр. неща.
Аз говоря само технологично, инженерно. Не се намесвам в никакви случаи. И второто предприятие дава възможност за търговска ниша, много повече играчи да влязат при преноса и т.н. Но от инженерна гледна точка съществуват тези нюанси.
Нито едно от двете разделено така, не прави мрежа. Кое го прави мрежа? Нищо.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Мисля, че решението по този въпрос дали да бъде една национална компания, трябва да го разглеждаме по следния начин. Ако погледнем по-нататък закона, за търговското дружество е казано, че там има минимум 50 процента държавно участие и чуждестранни инвестиции. Ако е само една национална компания, веднага трябва паралелно с това да решим въпроса как ще става достъпът на чуждестранни инвестиции върху тази инфраструктура. Защото тогава вече събираме в едно радиоразпръскването и преноса, тоест участието на националната компания в смесени дружества.
Поначало този въпрос за действащите национални компании е решен. Те могат с решението на принципала да създават джойнт венчъри и т.н.
Вторият въпрос, който и господин Рангелов засегна – наемането. Все пак това е въпрос, който според мене трябва да се дискутира. Още повече, че в закона е казано, че националната компания обслужва с електронно-съобщителната мрежа за радиоразпръскване само БНТ и БНР, докато в търговското дружество, ако четете по-нататък закона, се намесват, освен БНТ и БНР, и други предприятия. Не мога да си спомня точно кой член беше. Тоест това означава, че тя може да се ползва и под наем.
Така че не е въпросът само да ги съберем, а как ще функционират след това, въпросът за чуждестранните инвестиции и взаимоотношенията с другите предприятия, за които по-нататък е записано, че когато не се реши въпросът между националната компания и търговското дружество, арбитър е Комисията за регулиране на съобщенията. Има такъв текст.
Значи не е въпросът само да го решим еднократно.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, тъй като текстът е предложен от нас с господин Баташов, искам да ви кажа, че всичко това, което казахте технически, господин Рангелов, е много хубаво. То дава още едно доказателство, че би могло да е едно предприятие, една компания, би могло да бъдат пет, както казахте. Но въпросът тук е политически. И всичко може да се вземе като решение, въпросът е кой зад какво ще застане. Кой има интерес да са две, кой има интерес да има 50 процента частно участие.
След това всичко може и чуждестранни инвестиции да дойдат, както каза господин Мирчев, ако е една компанията, всичко абсолютно може да се подреди. Друг е въпросът какво политическо решение ще се вземе в момента и кой зад какво политическо решение ще застане. И как ще обясни защо е застанал зад това решение. Технически няма проблем това да е една компания. Така или иначе може да се раздели на две, на пет, на десет, да вкараме и десет компании, ако решим. Но въпросът е тук политически да вземем решение какви интереси и какво защитаваме.
Принципно решението, което сме предложили, ние считаме, че защитава изцяло обществения интерес в най-прозрачната му форма.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не ми се иска да решаваме политически такъв тип въпроси. Затова нека да чуем повече експертни мнения.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Господин председател, аз малко се обърках. Веднъж говорим за технологичната част на целия този проблем, следващия път нашите колеги – вносители на това предложение, говорят за съвсем друго нещо.
Аз не виждам абсолютно нищо лошо в това, ако днес българската държава, защитавайки само и единствено обществения интерес, предлагайки на българското общество и население на тази територия, използва публично-частно партньорство за изграждане на една такава система. Защото само и единствено водещото за мене лично е общественият интерес, българският гражданин, без значение къде се намира и къде живее, да получи адекватен достъп до програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
Оттам нататък, ако държавата прецени, че няма финансови възможности, а може да го направи посредством публично-частно партньорство, и партньорът на държавата в тази инвестиция е готов да вложи средства, след като населението на България ще бъде доволно от всичко това, което се прави, само и единствено за него, няма никакъв проблем.
А технологично малко ме объркаха колегите с цялата тази работа, която много експертно представиха. Аз съм инженер, но като те обясняват детайлите, нека да ги обясняват малко по-разбираемо, за да не се объркаме съвсем при гласуването.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз искам да взема отношение по този закон.
Тук се прави една голяма грешка, която колегата Рангелов се опита да поправи.
Вярно е, че мрежата се състои от предаватели и пренос. Това е мрежата. Но при цифровата интерпретация на мрежа работата е още по-сложна. Защото самият пренос при синхронна мрежа е свързан тясно с предавателите. Там има синхронизация на предавателите, което може да стане или по мрежа, или чрез джи пи ес, който джи пи ес пък трябва да се осигурява от преноса.
Така че ако при аналоговата система може да бъдат навързани няколко предприятия, тук мрежата и преносът е абсолютно задължително да са заедно. Нямаме никакво основание да ги разделяме и никъде това не става. Дойъчетелеком например си управлява и преноса, и мрежата. Преносът може да стане чрез оптичен кабел, чрез радиорелейни линии или сателитно. Въпрос на икономическо решение как да стане тази работа. но предавателите са свързани тясно.
Освен това трябва да се знае какво получават предавателите по преноса, което е свързано. Има три вида пренос на сигналите. Те са различни в трите случая.
Така че, моля, не разделяйте преноса от мрежата. Те са единно цяло.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това значи ли, че други предприятия, на които има издадени лицензии, освен националната компания, тоест, ако ние ги обединим, други предприятия не могат да ползват тази мрежа, чрез която да правят пренос? Тоест това е същественото в случая. Защото философията на вносителя изгражда едно предприятие, което да има техническа инфраструктура, с която да има пренос не само националната компания, но и други предприятия, които имат лиценз. А в случая, когато ги обединим на едно място, другите няма да могат да го ползват.
Според мене това е фундаменталното и тук трябва да се замислим.
Аз с цялото ми уважение към това, което каза проф. Владков, в случая може би технически той е прав, но идеологията и смисълът на закона според мене са съвършено различни. Тази мрежа, която се изгражда от това дружество, според мене идеята да се ползва освен от националната компания, ако има възможност в конкурентни условия да се ползва и от други предприятия.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! господин Костадинов е прав, че ако се слее в една компания, мрежата трудно би било да се ползва от други юридически лица, които желаят това.
Бих искал да напомня на народното представителство, че с поправките в на Закона за електронните съобщения изрично беше записано, че мрежата е отделно от предприятието, което получава лиценза от Комисията за регулиране на съобщенията и управлява честотния ресурс.
Считам, че това решение не е толкова експертно, а по-скоро е политическо. И ако се вземе решение това да бъде една национална компания, би следвало да се направи изменение в Закона за електронните съобщения, а тук специално да се разпише по някакъв начин, че тази мрежа евентуално би могла да бъде използвана и от други юридически лица.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Като стигнем до чл. 20, там е записано, че държавата трябва да има поне 50 процента участие. Тъй като всички говорят, че много пари ще се вложат и че дали трябва да се влагат в период на глобална финансова криза, това означава, че би могло държавата да има право на участие с непарични вноски. Може да се намери един партньор, който да даде парите. Може теоретично и тези, които сега купиха НУРТС-а на БТК, също теоретично да се включат в това дружество. Законът според мене не го забранява, има текстове, които по-нататък предстоят.
Така че, от една страна, държавата се връща в този сектор, инвестирайки в него, от друга страна, си оставя възможности за едно по-гъвкаво поведение, при което да могат да се използват и частни капитали за издържането на тази структура, която е предвидена със закона.
Така че според мене по-скоро отиваме към приемане - поне моето разбиране е такова – на текста на вносителя, отколкото към приемането на предложенията за неговото изменение.
Разбира се, това е въпрос на гласуване. Ако искайте, заповядайте за още мнения по този въпрос.
ГРИША КАМБУРОВ: Само едно изречение. Това, че е дадена възможност да има публично-частно партньорство, не е вменено като задължение. Тоест държавата, ако реши, може да има 100 процента от едно дружество. Това, че е записано, че трябва да запазим минимум 50 процента, е някаква охранителна процедура за защита на обществения и на държавния интерес.
В случая фундаментално важното е, че това търговско дружество на търговски принцип ще работи както с националната компания, така и с други лицензирани оператори. Докато в предложението на колегата Драганова и колегата Баташов нещата имат съвършено различен характер.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз щях да предложа по веднъж да се изказват експертите, но нека да ви бъде позволено по два пъти да взимате думата.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз искам само да отбележа, че ако искаме да осигурим предвидимост на средата. Комисията за регулиране на съобщенията вече обяви първите конкурси, в които изрично се казва, че операторите и лицата, които кандидатстват за тези конкурси, не може да имат мрежа. Не можем да създадем според мене различни условия, защото те са на един пазар. Така че и това трябва да се промени.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Бих ли могъл и аз да кажа няколко думи.
Очевидно е, че има едно разминаване в този закон между разбирането, което експертите влагат в смисъла на закона, и това, което е изразено, условно да го наречем, като политическа воля, тоест философия.
Всъщност, следвайки тази логика, мрежа е мултиплексът с преноса, а инфраструктурата, предавателната част, тоест разпространението е втората част, която се регламентира. Колкото и да изглежда условно, всъщност това създава предпоставки за два вида дейности и съответно за два вида бизнес.
Първата част е изграждането на самия мултиплекс с разделянето на сигнала и обозначаването на лицензираните честоти и подаването им към предавателната мрежа.
Втората част е вече дружеството, което ще изгражда инфраструктурата. Като бих искал специално да обърна внимание, че има съществена разлика при изграждането на тази инфраструктура за обществено цифрово телевизионно и необществено разпространение и при цифровото радиоразпространение. Тук става дума за технологичните възможности на сега действащите предаватели. Това е въпросът, който трябва да се разгледа.
Така че смятам, че по-скоро въпросът трябва да се разглежда като възможност в икономическия спектър за вид плурализъм, тоест повече участници, повече интереси да бъдат фиксирани в тази законодателна база.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Ако сме изчерпили дискусията, да преминем към гласуване. Който каквото мнение си е съставил, надявам се, не политически съображения, ще го изрази чрез гласуване.
Госпожо Драганова, доколкото разбирам, оттегляте другите точки, само т. 5 не. Остава да решим дали приемаме т. 5, внесена съвместно с господин Баташов.
Който приема т. 5 от предложението на госпожа Драганова и господин Баташов, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 3, въздържали се 3.
Предложението за т. 5 не се подкрепя.
Гласуваме текста на чл. 8 във вида, в който е предложен от вносителя.
Гласували: за 6, против 2, въздържали се няма.
Приема се тестът на вносителя.
По чл. 9. Има предложение на госпожа Драганова и господин Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттеглям т. 1 на предложението.
Втора точка е по философията на законопроекта – тоест принципал да не е министърът на финансите, а да се замени с министър-председателя, тъй като философията, която сме вложили с колегата, е това предприятие или тази национална компания да е към Министерския съвет с принципал министър председателя.
Затова предложението е следното. Смятаме, че по-редно да бъде вместо да има толкова изменения – назначава се от президента по предложение на министър-председателя, а, видите ли, министърът на финансите е принципал, става нещо, което не знам как да го определя. Много неестествено е и няма според мене друг такъв прецедент по този начин да се процедира.
Затова предложението ни е принципалът да е министър-председателят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Коментари по това предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако отворим Закона за електронните съобщения, кой провежда секторната политика в областта на електронно-съобщителните мрежи, да не ги изброявам? Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Ние в този закон тотално сме ги изолирали тях от всичко. Те правят секторната политика.
Освен това има един правителствен документ, който се нарича план – да не го ровя сега как точно се нарича. Той определя политиката и стратегията на България в областта на цифровизацията. Малко телевизионно е написано там, не е радиорапръскване. Но това е отделен въпрос.
Честно казано, защо министърът на финансите трябва да бъде принципал? Аз говоря за текста на вносителя. Според мене министър-председателят е принципал, ако е национална агенция. Като не е, защо ще бъде министър-председателят принципал?
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз смятам за съвсем неуместно предложението принципал да бъде министър-председателят. Той е политическо лице. Ние натоварваме министър-председателя с една функция, която трябва да бъде обществена по принцип. Как ще бъде министър-председателят принципал?
Освен това министър-председателят знаете ли колко агенции ръководи? Та и тази да му я дадем!
Аз си спомням, че последния път стана голяма караница за една друга агенция, която искаха да е към него – тази за пътищата, и той беше категорично против – става въпрос за този министър-председател, не зная кой ще бъде следващият. Той отказа категорично. Тази агенция е към Министерския съвет, но не е към министър-председателя.
Не виждам защо трябва непрекъснато да товарим един министър-председател с такива функции. Не са се свършили неговите функции.
Така че дайте да решим към кого да бъде, но не и към министър-председателя.
Аз поддържам проф. Мирчев, че не трябва да бъде и към министъра на финансите. Откъде накъде да бъде към министъра на финансите! Откъде накъде министърът на финансите ще отговаря? Може би защото той държи парите. И той е политическо лице, разбира се.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин председател, аз ще си позволя да не се съглася с доводите на проф. Мирчев, тъй като това кой упражнява политиката в известен сектор и това кой е собственик на дадена компания нямат нищо общо. Доколкото се изгражда едно изцяло ново държавно предприятие, би било възможно принципал да стане министърът на културата, а защо не и министърът на здравеопазването, както се пошегува господин Атанасов.
Според мене има логика да бъде министърът на финансите, тъй като, пак казвам, това е едно изцяло ново държавно предприятие, което не ползва никаква основа при своето изграждане. Няма никаква логика министър-председателят да бъде натоварван с такива несвойствени за него задачи. Тъй като за разлика от всеки един министър, който упражнява правото на собственик в някакви дружества, министър-председателят няма такива функции. Неговите функции са малко по-различни от тези на един министър.
Така че според мене предложението на вносителя е удачно.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Ние не правим закона за определен министър-председател, даже и за някой, който тепърва ще дойде. Ние го правим по принцип. Нека да изхождаме от тезата, че това е от стратегическо важно значение за обществото, тъй като при преминаване на пълна цифровизация това ще е общественият мултиплекс, който ще бъде разпространен така, че почти целия народ да може да хваща Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Аз мисля, че когато един въпрос е от стратегическо важно значение, той трябва да бъде на подчинение на този, който управлява държавата, тоест министър-председателят, а Министерският съвет да решава за управителния съвет. Не агенции, не някой ресорен министър, не нещо. Това е от стратегически важно значение и за нас като вносители това е бил най-важният въпрос. Ако тук народното представителство счита, че това не е стратегически важен въпрос, аз смятам, че обществената информация, която се получава чрез Националната телевизия и Националното радио е такъв въпрос.
Затова сме сложили министър-председателят да е принципалът и по негово предложение по-нататък Министерският съвет да взима решение за Управителния съвет.
Това е била нашата логика, не принципно някакво техническо решение или просто да сложим задължение на някого, защото давал парите или защото министърът на културата не знам какво правил. Това е логиката, по която сме вървели – че е от изключително важно значение, когато вече няма да има аналогова честота и когато ще бъдат отнети аналоговите честоти на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, общественият интерес да е защитен чрез министър-председателя и Министерския съвет, който всъщност се избира от най-висшия орган в държавата – парламента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако някой иска още нещо да каже, има възможност. Няма желаещи.
Да преминем към гласуване. Има предложение от колегите Драганова и Баташов, което се поддържа, а именно по т. 2 – „министърът на финансите” да се замени с „министър-председателят”.
Който е съгласен с предложението на двамата народни представители, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 4, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9.
Гласували: за 5, против 2, въздържал се 1.
Член 9 се приема.
Между другото, какво стана, уважаеми юристи от Народното събрание, с този член, който трябваше да се уточни?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Национална компания „Железопътна инфраструктура” според Закона за железопътния транспорт е със статут на държавно предприятие. Няма причини да не се възприеме и тук абсолютно същата редакция. Със статут – или както ние сме го казали. Това е едно и също.
Според нас няма проблем да възприемем, ако вие настоявате, израза „със статут”.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е коректното определение – със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Не е ли по-добре да се напише: „образува се държавно предприятие „Национална компания...”?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: „Държавно предприятие” да бъде с малка буква.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми юристи на Народното събрание, това ли е последната ви дума?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: След като го има в един закон, няма пречка и тук да го възприемем: „образува се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Текстът да спре до „държавно предприятие”.
АБАДЖИЕВ: Понеже колегата Камен Костадинов нещо напомни, аз съм си пренесъл кавичките пред „национална компания”, още като го обсъждахме преди малко. Както е изписан чл. 7 – „образува се държавно предприятие” и преместим кавичките пред „национална компания”, няма никакъв проблем и е най-добре така да си остане.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Тогава е държавно предприятие.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Това е едно и също.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Каква е разликата?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има текст „образува се държавно предприятие РВД”. Има разлика, когато се събират такси и т.н.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Няма никаква разлика.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам да приемем становището на проф. Мирчев, така убедително защитено пред целия личен състав на комисията и пред цялата журналистическа гилдия и да направим така, както ни посъветваха от Правния отдел на Народното събрание, а именно: „Образува се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” със статут на държавно предприятие.
Който е съгласен с тази промяна в т. 7, а останалите текстове остават така, както са предложени от вносителя, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не е ли добре да се помисли по въпроса да бъде евентуално първостепенен разпоредител с бюджетни кредити? Има такива случаи. Примерно Националната агенция „Пътна инфраструктура” е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Тук говорим за друг характер на инфраструктурата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как ще бъде първостепенен разпоредител?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Така пише в Закона за пътищата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да вървим по-нататък.
По чл. 10. Има предложение на Весела Драганова и Андрей Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това предложение е свързано с отхвърленото предложение. Аз не го оттеглям и принципно стоя на тази позиция, така че може да гласуваме. По тези текстове ние с господин Баташов ще се въздържаме, защото считаме, че това е правилната логика.
Виждате ли какво става тук? Министър-председателят предлага на президента, президентът назначава, министърът на финансите е принципал, обаче видите ли, в този текст той пък съгласува с министъра на културата. И въобще става едно такова чудо, което няма да има край доникъде.
Така че аз не оттеглям нашето предложение. Стоим зад него.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с предложението на господата Драганова и Баташов по чл. 10, моля да гласува.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаеми колеги, нека да помислим малко. Аз нямам нищо против, че министърът на културата провежда държавната политика. Ако беше Закон за радиото и телевизията, щях да се съглася за министъра на културата, защото това е секторна политика и за тези неща в България нашата комисия кореспондира с Министерството на културата. Но понеже този закон, който в момента разглеждаме, касае повече технологични промени и става въпрос за една бъдеща инвестиция, ми се струва, че би било по-подходящо да бъде министърът на финансите, съгласувано с ДАИТС, защото те са хората, които правиха тази програма и политика за тези мултиплекси толкова време.
Нека пак да помислим, но ми се струва, че на министъра на културата точно тук не му е мястото. Би било по-подходящо да е ДАТИС, вместо министъра на културата. Ако беше Закон за радиото и телевизията – за, съгласен съм да бъде министърът на културата. Но тук е по-уместно да бъде ДАИТС.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Малко странно ми е един министър да съгласува с една агенция нещо. Нивата са различни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Защо да е странно? Единият министър съгласува с другия.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Единият министър с другия – да. Но предложението е да бъде ДАИТС. Аз ви казвам, че тук наистина става една каша. По-добре да отпадне министърът на културата и въобще да го няма чл. 10, ал. 1.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Не се съгласявам с колежката Драганова. Само ще ви напомня, колеги, и да се върнем малко назад. Кой написа стратегията за цифровизация в България? ДАИТС. Защо сега говорим пак глупости? Не правя никакъв бъркоч и буламач, извинявам се за изразите. Тук става въпрос за подпомагане провеждане на държавната политика по предоставена обществена услуга. Министерският съвет подготви цялата тази стратегия.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Да, но технологично.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Къде е тук мястото на министъра на културата? Това е обществено радиоразпръскване.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз също смятам, че е неправилно да се съгласува с министъра на културата. Няма смисъл. Тук въпросът е за технологичната част. Това не е по стратегията – какво ще се прави, как ще се разпръсква и т.н. Ако трябва да се съгласува с някого, това трябва да бъде ДАИТС или някой друг. Но не и с министъра на културата в случая. Не виждам неговата намеса тук.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Според мене е изключително важно съгласуването с министъра на културата. Недейте да забравяте, че става въпрос за обществените програми на Българската национална телевизия. Това е обществената услуга. Точно това се третира – как държавата в крайна сметка ще осигури разпространението на обществените програми по цифров път. Това е предметът на този закон. Заради това министърът на културата отговаря пред Европейската комисия от страна на правителството на Република България относно аудио-визуалната политика в Република България, включително осигуряването на обществената програма на всички зрители безплатно. Това е всъщност ролята на министъра на културата. Поради това вероятно вносителят е посочил съгласуването с министъра на културата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам въпрос към Вас, господин председател: къде е вносителят да обясни защо принципал при това, което каза госпожа Зина Трифонова, не е министърът на културата, а е министърът на финансите? И защо отново нямаме представител на вносителя да обясни всъщност каква е тази логика и защо? Защото ние тук можем само да гадаем кой какво има предвид. Наистина може да се има предвид нещо много основателно, ама няма кой да ни го обясни.
Аз и от трибуната помолих и като заместник-председател, и Вас като човек, който има контакт с вносителите, защото все пак те са от Тройната коалиция и защото и министърът на културата, и министър-председателят са от страна на БСП и Коалиция за България, да помолите да дойде един човек от вносителите и да обясни защо.
Госпожа Трифонова има основание. Наистина министърът на културата отговаря пред Европейската комисия. Но защо не е той принципалът, а е министърът на финансите? Ние седим тук и не можем да кажем едно нещо както трябва.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, вече четвърта година се държа като пръв между равни и като такъв аз мога да Ви задам същия въпрос.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не, Вие сте председател на тази комисия. Аз не съм.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Господин председател, искам да си помислим пак с госпожа Трифонова. Връщам се назад и чета:
„Чл. 5 (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.” Тогава Министерството на култура има отношение към техните програми по европейската директива за аудиовизия и всички други неща, които ние трябва да спазваме и сме разписали с Брюксел. Но в случая ние въобще не се намесваме в програмното съдържание или в програмите на БНТ и БНР. И няма защо министърът на културата тук да съгласува политиката за изграждане на съоръженията, които ще пренасят данни по цифров път, за да получат българските граждани подобаваща цифрова телевизия.
Съжалявам много, аз така го разбирам и не съм съгласен с всичко това.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Гласуваме и толкоз.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли още съображения.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма смисъл да го отлагаме, защото няма да дойде кой да ни обясни. Нека да гласуваме и това е.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не се ли канят тези хора? Защо никога не идват?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мене този вносител, който имаме ние, влиза само за Закона за държавния бюджет в пленарната зала. По другите законопроекти просто не влиза. То няма и случай да е вносител на нещо друго, според мене.
Аз искам да припомня, че още в преговорния процес аудиовизията беше към Глава двадесета – „Култура и аудиовизия” и преговорите се правеха от Министерството на културата. И до ден днешен той е нещо като родител-настойник на нашата комисия. Защото всяка комисия си има подопечно министерство, докато въпросите на нашата комисия се придвижват от Министерството на културата.
Друг е въпросът, че по този законопроект, както и по промените в Медийния закон, които направихме преди няколко месеца, се получиха някои разногласия, които ни доведоха до тази ситуация да работим в отсъствието на вносител. Ние вече сме на второ четене, подготвяме законопроекта за второто гласуване, така че оттук нататък ние каквото кажем, а не каквото каже вносителят, както беше и по Медийния закон. Вносителят предложи да има търговски мултиплекс, а ние решихме да има един обществен мултиплекс. И го приехме.
Така че казвайте който каквото смята и не се съобразявайте вече в такава степен с вносителя. Той каквото е могъл да направи, е направил.
ГРИША КАМБУРОВ: Само искам да подчертая пред уважаемото народно представителство ал. 1 да се гледа заедно с ал. 2: „Органите по ал. 1 създават условия за финансиране на Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”.
Така че след като министърът на финансите, да речем, че от него излизат парите, ще финансира, би следвало финансирането да бъде съгласувано с министъра на културата и той да дава парите. Тук има някакво недоразумение.
Госпожа Трифонова е абсолютно права, че министърът на културата по принцип е отговорен за секторната политика в тази област. Така че отново смятам, че това е политическо решение.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Дали точната дума е „съгласува”?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да преминем към гласуване. Като че ли се изчерпиха аргументите в едната и в другата посока. Моля ви за внимание.
Който е съгласен с предложението на госпожа Драганова и господин Баташов по т. 2 от тяхното предложение, а именно дали да отпаднат думите „съгласувано с министъра на културата”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Поддържам т. 2 от нашето предложение. Всичките точки поддържам.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: След като вече гласувахме, че принципалът е министърът на финансите, просто няма смисъл да подлагаме точка 1 на гласуване, също и 3 – това се реши вече. Остава т. 2, а именно думите „съгласувано с министъра на културата” се заличават.
Който е съгласен да се приеме това предложение, предложено от нашите колеги, моля да гласува.
Гласували: за 3, против 2, въздържали се 3.
Не се приема.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз имам предложение за ал. 2. Министърът на финансите осигурява финансирането.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Защото вече не върви да е „органите”.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз бих го приел, след като чуем и други мнения, разбира се. Бих го приел, тъй като по ал. 1 министърът на културата участва в съгласуването на държавната политика, докато предложението за финансиране трябва да си бъде категорично към министъра на финансите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други становища? Има ли някой против? – Няма.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Значи, ал. 2 да стане: „Министърът на финансите осигурява финансирането на националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Той би ли могъл да каже – това е бюджетът?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: На него това му е работата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Може би не трябва да бъде толкова категорично, тъй като той веднага ще ни препрати към бюджета и ще каже: това е работа на парламента.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това му е задължението.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Предлагам да бъде „осигурява финансирането”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Значи се предлага да бъде „осигурява финансирането”.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това съответства на гласуваните вече текстове в ал. 2 и 3 . Държавата гарантира. След като държавата гарантира, трябва да гарантира и министърът на финансите. Аз го казвам да бъде конкретно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тогава подлагам на гласуване чл. 10, като в ал. 2 по предложение на проф. Мирчев, което ще стане предложение на комисията, текстът стане: „министърът на финансите осигурява финансирането на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Член 10 се приема с предложената от проф. Мирчев поправка.
По чл. 11. Има предложение на Весела Драганова и Андрей Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Поддържаме предложението по т. 1. По втора точка отпада като предложение. Но по т. 1 поддържаме, че управителният съвет се състои от петима членове, включително изпълнителния директор, които се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, а не както е предложено – от президента по предложение на министър-председателя. Защото смятаме, че в една парламентарна република тези предложения могат да бъдат взети като решения поне от министър-председателя и от Министерския съвет.
А ако някой, колеги, е имал предвид, че може по този начин, като се смени министър-председателят, да бъдат циментирани тези хора, пък дори после с мандата на президента, много се мъжете. Защото всяка една комисия и всяко едно мнозинство може да смени закона във всеки един момент.
Така че дайте да не правим прецедент и поне за това да не ни се смеят, а по предложение на министър-председателя Министерският съвет да ги назначава.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук има предложение на народните представители Иво Атанасов, Лютви Местан, Геарги Юруков и Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Колеги, предложението, което сме направили с колегите Атанасов, Местан и Юруков, се състои в това, че предлагаме членовете на управителния съвет и изпълнителният директор да имат мандат вместо 5 години – 6 години, което съответства на мандата на Комисията за регулиране на съобщенията.
И доколкото вносителят предлага членовете на управителния съвет да отговарят на изискванията за член на Комисията за регулиране на съобщенията, нашето предложение е председателят на управителния съвет и изпълнителният директор да получават възнаграждение, което е равно на възнаграждението на председателя на КРС, а членовете на управителния съвет да получават възнаграждение, равно на възнаграждението на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Считаме, че общественото значение на дейността, която ще извършват въпросните членове на управителния съвет, предполага изравняване на техния статут с Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, имате думата.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Колеги, аз предлагам да остане текстът на вносителя – пет човека, включително изпълнителен директор. Действително да бъдат докладвани от министър-председателя, а назначавани с указ на президента. Веднага обяснявам. Министърът на финансите е политическо лице, което обикновено е подчинено на министър-председателя. Министър-председателят и министърът на финансите, ако рекат да играят заедно, те могат да наложат политическа концепция на този управителен съвет. Докато когато и президентът играе... Има значение.
Аз мисля, че тук вносителите са се съобразили с това нещо и мисля, че по-правилното е това, което е предложено от вносителите. Категорично съм убеден в това.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Мога ли да попитам: имаме ли друг прецедент в българското законодателство? – Няма.
ЙОРДАН МИРЧЕВ Президентът по Закона за регулиране на съобщенията назначава членовете на КРС и членовете на СЕМ. Това са квоти на президента.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вижте, съвсем сериозно говорим. Става въпрос – петима членове, включително изпълнителния директор, които се назначават с указ на президента на Република България по предложение на министър-председателя. Тоест не се отнемат функциите на министър-председателят. Но все пак тук има нещо, което създава зависимост на тези хора, които ще бъдат там, от президента.
Не е задължително президентът да бъде от същата партия. Защото ако ние дадем възможност на министър-председателя и на министъра на финансите да управляват пари, ясно ви е какво може да се получи. Да не казвам сега кой може да бъде министър-председателят и какво може да се случи по-нататък.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Репликата ми е следната. Пак повтарям, ние сме парламентарна република, законите от всяко мнозинство по всяко време може да бъдат променени. И ако някой си мисли, че ще циментира тези пет човека за пет или за шест години, даже две или три години след мандата на настоящия президент, много се лъже. Просто ще ни се смеят всички хора и този закон ще бъде направен на пух и прах. Както казах, това ще бъде първият закон, който ще променим, когато дойде новото мнозинство. И ще имат абсолютно право, който и да е, защото, колеги, това е смешно. Наистина е смешно. Казвам го с цялото съзнание и затова е направено това предложение. Дайте да не правим наистина смешни неща. никой нищо няма да циментира, просто ще им дадем в ръцете логиката, по която да сменят тези петима човека и да направят други петима или други двама, да ги променят от мнозинството, което ще бъде. Няма значение кое ще бъде то, може същото да бъде.
Казвам ви, че това не е редно да го правим като парламентаристи.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз искам да ми обясниш, Драганова, защо логиката диктува, че ако се назначават директно от министър-председателя, а не от президента с указ, ще се случи така, че тези хора ще бъдат сменени от новото мнозинство?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Ако се назначават от президента...
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Кое е по-лесното: да смениш петима човека, които са назначени с указ на президента, или назначени от министър председателя? Кое е по-лесното?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Всяко е лесно, като се направи промяна в закона. Но когато са назначени от президента, няма такъв прецедент. И това наистина ще има логика да бъде сменено. Но когато са назначени от министър-председателя, ще кажат: ето, всичко е изпълнено. В една парламентарна република министър-председателят е оторизиран, него Министерският съвет го назначава и всичко е както трябва, както се прави с другите закони и както е редно да бъде направено. Но наистина няма такъв прецедент.
Аз предлагам да гласуваме, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Само искам да припомня, може би и на Вас, госпожо Драганова, че ние сме първото мнозинство, което, като се формира, не смени Закона за радиото и телевизията, не смени Съвета за електронни медии, не смени управителните тела на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Ние сме първите, които дадохме възможност на формулата за ротация, по която се прави обновяването в СЕМ, да заработи. И сега вече всеки един член на СЕМ си изкарва шестте години и съответно президентът или парламентът, от чиято квота е съответният член, решава дали да му повтори мандата или не. Така че положихме основите на една демократична практика.
И тук, когато виждаме този сложен начин на формиране на органа, то не е, за да се циментира някого, а за да може да стане така, че да се предпазим от партийни изкушения в една или в друга посока.
Неслучайно по този сложен начин се формира и Комисията за регулиране на съобщенията с квоти от различни места – от президента, от министър-председателя, от Министерския съвет, от парламента. Така по сложен начин се формира и Съветът за електронни медии. Така по своему по сложен начин се формира и Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”.
Според мене целта не е увековечаването на определени фигури там, а предпазване от изкушенията да се залита в полза на един или друг партиен интерес. Това е според мене логиката.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Партиен интерес е когато има квоти: квота на президента, квота на Народното събрание.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно това, което Вие предлагате, дава възможност за партийни назначения. Защото министър-председателят заедно с министъра на финансите винаги са от една и съща партийна квота. За това става въпрос. И там е опасността. Докато когато са назначени с указ на президента, това вече предполага, че там ще бъдат вкарани хора, които няма да защитават интересите само на една партия. А с това, което Вие предлагате, такава възможност съществува. И тя е реална.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам първо да гласуваме предложението на госпожа Драганова и господин Баташов.
Който е съгласен с тяхното предложение за изменение на чл. 11, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 4, въздържали се 2.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Лютви Местан, Георги Юруков и Камен Костадинов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може ли да гласуваме по точки това предложение?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Който е съгласен с т. 1 от нашето предложение – казвам нашето, защото и аз съм един от вносителите, моля да гласува.
Гласували: за 6, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване т. 2 от нашето предложение.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен с целия чл. 11, заедно с тези две предложения на четиримата народни представители, които току-що приехме, моля да гласува.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 2.
Приема се чл. 11 в този му вид.
По чл. 12. Няма направени предложения от народни представители.
Който е съгласен да приемем текста на чл. 12, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 13. Има предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов.
Госпожо Драганова, какво означава второто ви предложение?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагаме да се заличи т. 7. Защото какво означава „и други”?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Което не му е забранено, му е разрешено.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Няма смисъл да бъде записано. Предлагам да отпадне.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Съгласни ли сте да се заличи т. 7?
Ако няма много сериозни възражения от юристите на Народното събрание, предлагам да приемем предложението на госпожа Драганова и господин Баташов да отпадне т. 7. Има ли възражения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен да приемем целия чл. 13 с приетото предложение, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 14. Няма направени предложения. Няма желаещи да кажат нещо.
Който е съгласен да приемем чл. 14, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 15. Има предложение на госпожа Драганова и господин Баташов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттеглям това предложение, оттеглям си предложенията и по чл. 17 и чл. 18.
Ако нямате други предложения, поставям на гласуване членове 15, 16, 17 и 18.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Преминаваме към Раздел ІІ със заглавие „Финансиране”.
Който е съгласен със заглавието на раздела, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 19.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако няма други предложения, който е съгласен, моля да гласуваме чл. 19.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 20. Има предложение от Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов. Колегата Ангелов е в чужбина.
Имате ли коментари по чл. 20?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам да коментирате т. 2. Това са все пак търговски дружества. На търговски принцип ли ще бъде? На всички останали компании и държавни предприятия в България таксите примерно за въздушно движение, за преминаване по пътища, по железници, през пристанища, през летища се утвърждават от Министерския съвет. Ако искаме да дадем по-голяма свобода на националната компания, тя трябва да се осъществява на търговски принцип. Но дали думата „възнаграждения” е най-подходяща?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да падне въобще.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Как се уреждат отношенията между две търговски дружества? – С договор.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Такси са.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: И те се утвърждават от Министерския съвет. Ако искаме Министерският съвет да утвърждава таксите, трябва да се промени. Но тук е заложен принципът на взаимоотношения между две търговски дружества – чрез договор. Тук нека все пак юристите да кажат – дали думата „възнаграждения” е най-подходящата? Или някаква друга дума да употребим. Думата „възнаграждения” дразни.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Може би юристите трябва да пояснят какъв смисъл се влага в понятието „възнаграждения”, защото според мене ние досега плащахме такси. И беше описано „и други възнаграждения”. Но тук дали думата „възнаграждения” е прецизна от юридическа гледна точка, трябва вече те да кажат.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но таксите, които плащате, ги е определил Министерският съвет.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Този нюанс съществува.
Примерно има такса за използване на честотата. Възнаграждение ли е сумата, която плащаме ние за предавателната мрежа на БТК? Аз не се наемам да тълкувам от юридическа гледна точка.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Таксата е държавна.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Как ще бъде определено това възнаграждение? Тогава трябва предварително да вкараме една дума, примерно „с договори”. Тук пише „приходи от възнаграждения от операторите, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”. Значи тук трябва предварително да бъде сключен договор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз предлагам да оставим този текст за утре. Още повече, че навлизаме в една сложна проблематика.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Става въпрос, че трябва да има предварителен договор. Изключено е да остане така, както е сега – само думата „възнаграждения”. Защото това после ще бъде чист рекет.
Бихте ли се съгласили, господин Тодоров, да има такава формулировка и примерно операторът явно да ви изнудва?
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Таксата е държавна.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Точно държавните изнудват. Така че получава сега, например в болниците, тези болници, които са държавни, най-много взимат пари. Частните болници не изнудват пациентите си.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: На мене ми се струва, че се отдалечихме от коефициента на своята полезност. Така че бих предложил да гласуваме чл. 20 и следващите текстове да оставим за утре.

Първо, подлагам на гласуване предложението на Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов за отпадане на т. 3. Поканили сме ги, но ги няма, за да си защитят предложението.

Който е съгласен с тяхното предложение, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 7, въздържал се 1.
Не се приема.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Защо не дадем възможност Националната компания да ползва кредити като възможност за финансиране?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Каквото не е забранено, е разрешено.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В тази криза остава и кредити да взимат!
Подлагам на гласуване целия чл. 20. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 6, против и въздържали се няма.
Приема се.

Уважаеми дами и господа, спираме дотук. Запазили сме същата зала за утре. Продължаваме след края на пленарното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Атанасов