Дискусия по прехода към цифрово излъчване и необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията

---

На 13 юли 2006 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по гражданско общество и медии и Комисията по транспорт и съобщения при
Д н е в е н р е д:

1. Дискусия по прехода към цифрово излъчване и необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията.
Заседанието бе открито в 16,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданското общество и медии.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното съвместно заседание на Комисията по гражданското общество и медии и Комисията по транспорт и съобщения по една тема, по която бяхме сезирани от Съвета за електронни медии. Както виждате, ще участват много представители на този бранш, като се започне от г-н Райчо Райков, председател на СЕМ, членове на СЕМ, г-н Георги Александров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и членове на тази комисия, г-н Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, проф. Добри Добрев от Техническия университет, представители на различни радио- и телевизионни организации.

Накратко, това съвместно заседание, което по всичко личи, че няма да бъде последно, е обявено като дискусия във връзка с приемането на цифровия план на България и евентуално необходимите промени в някои от законите, включително и в Закона за радиото и телевизията.
Както добре знаем, но все пак нека да припомня накратко, в началото на този мандат с приемането на Стратегията за радиото и телевизията беше деблокирано лицензирането, което беше спряно по време на миналия мандат. В Съвета за електронни медии постъпиха може би около 800 заявления за радио- и телевизионни честоти. В законовия срок Съветът за електронни медии отправи запитвания към Комисията за регулиране на съобщенията дали в тези пунктове има свободни честоти и в законовия срок Комисията за регулиране на съобщенията отговори на Съвета за електронни медии, че в повечето от случаите има свободни честоти. И също в законовия срок Съветът за електронни медии започна да обявява конкурси.
Междувременно в Женева завърши регионалната радиоконференция, на която беше утвърдена цифровата карта на Европа. На тази конференция на България бяха определени известен брой честоти както за национални, така и за регионални радио- и телевизионни оператори. В резултат на това постъпи едно искане, а доколкото разбрах, днес Комисията за регулиране на съобщенията е взела решение, част от честотите, които вече са обявени за свободни, да се блокират, тъй като това се налага във връзка с реализирането на плана от Женева за преминаване на България към цифрова платформа. Разбира се, срокът, който е уточнен в Женева за преминаване към цифрово излъчване, е към 2015 г., но България като член на Европейския съюз, надяваме се всички от 1 януари 2007 г., ще трябва да премине към цифрово излъчване към 1 януари 2012 г. Едва ли е възможно това да стане шоково, в един ден, това би било прецедент в Европа, никъде не се е случвало, навсякъде това става с един плавен преход. А плавният преход към цифрово излъчване предполага някои да започнат да излъчват на цифрова платформа догодина, други в 2008, в 2009 г. и така постепенно на 1 януари 2012 г. всички да излъчват на цифрова платформа.
Тъй като обаче честотите за едното и за другото излъчване са едни и същи, това създава купища проблеми и аз виждам, че тук ще се породи много голямо напрежение. Затова заедно с проф. Мирчев се уточнихме, каквато беше и молбата на онези представители на медийната гилдия, които участваха в предишното заседание на Медийната комисия, да стартираме с едно съвместно заседание на двете комисии, да изясним проблема, да видим какви са решенията, които се предлагат, и да помислим какво можем да направим оттук нататък.
Това според мен е едно кратко, сбито изложение на проблема, който възниква с приемането на цифровия план на Европа.
Разбира се, могат да възникнат много въпроси, сигурно ще стане така, но ние с г-н Радослав Илиевски, който е заместник-председател на Комисията по транспорт и съобщения и с когото ще ръководим това заседание, предлагаме да чуем първо Съвета за електронни медии, тъй като той ни сезира по проблема, и след това другите институции, които сме поканили, за да можем всички да придобием една много детайлна представа за това, което съществува като проблем вече, и да очертаем възможни изходи от тази ситуация.
Има думата г-н Райчо Райков.
РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря за предоставената дума, но ако не възразявате, господин Атанасов, струва ми се, че е по-редно първо да вземат думата колегите от КРС, тъй като новината е произведена в Комисията за регулиране на съобщенията днес и в голяма степен решенията, които са взели, като че ли предполагат един друг разговор в една друга насока. А аз ще ви запозная със становището ни, което е изразено много ясно в едно писмо до Вас.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има логика в това, което предлага г-н Райков.
Господин Александров, имате думата.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Преди два дни на свое заседание Комисията за регулиране на съобщенията реши, че е добре да предприеме някакви практически стъпки по отношение на проблема, който се създава във връзка с прехода към цифрово телевизионно разпръскване. Със свое решение комисията реши да отмени предишните си решения по отношение на обявения свободен честотен спектър специално в частта за телевизионно разпръскване. Мотивите за това решение са продиктувани от убеждението на всички членове на комисията, че ако свободният честотен спектър, който съгласно действащото законодателство в България действително е свободен, бъде използван изцяло за лицензиране сега на аналогови телевизии и не се задели някакъв буферен ресурс от спектър, който да позволи пускането във времето до 2012 г. постепенно на острови или по някакъв начин на цифровизация на ефира, ще доведе до невъзможност към крайната дата, на която България ще трябва изцяло да премине към цифрово телевизионно разпръскване, това нещо да се случи по нормален начин.
Аспектите на цифровизацията са многопосочни и с тези си свои действия и решения комисията няма за цел да блокира процеса на лицензиране, а по-скоро да предизвика някаква реакция от страна на всички институции, които имат връзка с бъдещата цифровизация – това далеч не са само двата регулаторни органа СЕМ и КРС, за да започне работа по изготвяне на програма за преминаване към цифрово телевизионно разпръскване в нашата страна. Такава програма има във всички страни, които в момента осъществяват този процес и тази програма в различна степен включва участие на институции, но никъде няма преход към цифрово телевизионно разпръскване без участието на държавата, казано най-общо.
Аспектите са най-различни, като започнем от политическите, минем през икономическите и свършим със социалните проблеми на едно такова преминаване. И именно затова аз и колегите ми от Комисията за регулиране на съобщенията считаме, че такава една стратегия трябва да бъде изработена с участието на абсолютно всички държавни институции, за да могат да бъдат отчетени необходимостите, които ще изисква този преход и този преход да се превърне в едно нормално и неусетно преминаване към приемане на цифрови телевизионни програми, а не да бъде шок и да лишим всички граждани на България от възможността за един период да гледат телевизия, ако това нещо стане по шоков начин. Защото ако целият честотен спектър бъде използван в момента за лицензиране на аналогови телевизии и техните лицензии са със срок до 2012 г., който и без това не е много дълъг, тогава някъде в 2012 г. ние ще трябва да спрем всички аналогови, за да пуснем бъдещите цифрови. Което неминуемо няма да стане в рамките на една минута време между дванадесет без пет и нула часа на следващата дата.
Освен това, както правилно каза г-н Атанасов, такъв прецедент няма никъде в световната практика на такова преминаване, навсякъде има период, в който двете платформи - старите аналогови и новите цифрови излъчват успоредно. Този период, първо, дава възможност постепенно да се премине към новата технология, а всяко едно преминаване към нова технология не е безпроблемно за хората от гледна точка на настройка, и второ, се решава донякъде и социалният аспект, защото преминаването към новата технология за всеки един зрител, който иска да приема цифрови програми, е свързано с известна инвестиция. Тази инвестиция с развитието на техниката, разбира се, като сума намалява. В момента едно такова устройство за приемане на цифрова ефирна телевизия е от порядъка на 50-60 евро, може би ще стане и по-евтино, но то така или иначе особено в контекста на България не е сума, която абсолютно всеки без проблем може още утре да извади от джоба си, за да може да продължи да гледа телевизия, ако изведнъж преминем на цифрово разпространение.
Разбира се, има много други аспекти – как съществуващите телевизии програми ще могат да преминават, как ще се осигури техният плавен преход, защото имаме освен регионални и три национално излъчващи телевизии, които имат своето място и те не могат да преустановят да излъчват дори и за една минута.
Считаме, че започвайки една такава дискусия и апелирайки тя да приключи в максимално кратък срок, за да не се блокира и без това дълго блокираното лицензиране, ние ще създадем предпоставки, първо, да се премине към нормално към цифрово излъчване и, второ, максимално бързо и безпроблемно да се продължи с вече започналия процес на лицензиране. Но без ясна програма във времето какво правим, кога го правим, колко острова или колко национални цифрови платформи ще бъдат пуснати, коя кога ще стартира, ние в Комисията за регулиране на съобщенията не можем да направим адекватно планиране на необходимия честотен спектър във времето и като количество.
Разбира се, има много аспекти на въпроса, има резерви, тъй като част от спектъра, който ще се използва за цифрово наземно разпръскване се намира в момента под разпореждането на Министерството на отбраната, а той би трябвало да бъде освободен. Това, разбира се, не е само въпрос на решение на институциите, тъй като е свързано най-вероятно с доста пари. Но това са все въпроси, които ако не започнем да дискутираме, няма да стигнем до техните решения. А както и да гледаме нещата, срокът 2012 г. не е чак толкова голям, когато става въпрос за мащаби, за които говорим, и за проблеми, които се опитах набързо да визирам.
Благодаря. Това беше само една обща част, ако има някакви конкретни въпроси, готов съм да отговарям.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Междувременно пристигна г-жа Ина Килева, заместник-министър на културата. Ще чуем и другите институции, но, господин Александров, моля Ви през това време да помислите по един такъв въпрос: не можеше ли Комисията за регулиране на съобщенията да предвиди тази ситуация, защото след като сте обявили едни честоти за свободни и по част от тях може би Съветът за електронни медии е стартирал конкурси, сега да ги блокирате, просто ще ни вдигнат във въздуха. Това ще създаде много голямо напрежение. Да не би в Женева да сме получили повече честоти, отколкото сме искали? Моля Ви, когато дойде време за отговаряне на въпросите, да отговорите на тези въпроси.
Господин Райков има думата.
РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря Ви.
Нашата позиция е много ясно изразена в писмото, което сме изпратили до президента, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до Вас лично, до проф. Мирчев и колегата Георги Александров. Без да правя какъвто и да е коментар, ще ви поднеса позицията на съвета, най-малкото, за да се запознаят всички колеги журналисти, както и членовете на двете комисии.
“Аудиовизуалният сектор, телекомуникациите и информационните технологии са сред най-динамично развиващите се области в световен мащаб. В условията на цифровизация днес голямо значение получават нормативната уредба, регулацията, бизнесмоделите, производството и потреблението на аудиовизуални услуги.
В България лицензирането на нови радио- и телевизионни оператори бе задържано за повече от четири години. Отговаряйки на изискванията за присъединяване към Европейския съюз, Народното събрание прие на 14 октомври 2005 г. изработената през 2002 г. от СЕМ и КРС Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. С това се създадоха предпоставки за развитие на радио- и телевизионната среда чрез обявяване на конкурси при наличния аналогов радиочестотен спектър. Така в Мониторинговия доклад на Европейската комисия бе отчетено, че преговорната Глава 20 “Култура и аудиовизия” е една от четирите безпроблемни в предприсъединителния процес.
Още при обсъждането на актуализираната Стратегия в Комисията по гражданско общество и медии през септември 2005 г. СЕМ ясно изрази позицията си, че е необходимо да се изработи Национална програма за развитие на аудиовизуалния сектор в България в условията на цифровизацията.
В изпълнение на Закона за радиото и телевизията и приетата от Народното събрание Стратегия в началото на 2006 г. СЕМ започна процеса на лицензиране на нови радио- и телевизионни програми и във връзка с това осъществи следните действия.
СЕМ поръча представителни социологически изследвания за динамиката на радио- и телевизионна аудитория за периода 2003-2006 г. на две агенции – TNS/BBS и “Маркет Тест. Изработи, прие и представи пред медийната общност и публикува, разбира се, в интернет страницата си доклад на тема “Развитие на радио- и телевизионната дейност н Република България през 2001-2006 г. Осъществи серия от срещи с професионални сдружения и организации от неправителствения сектор – АБРО, АБТО и др. Отправи запитване и получи предложения от АБТО и АБРО и обсъди с представители на медийната общност (на медийни събития “Златния чадър” в Албена 2006) и прие критерии за оценяване на кандидатите за лицензии. СЕМ прие и обработи постъпилите над 800 искания за обявяване на конкурси за нови радио- и телевизионни програми, а именно 493 искания за радио и 378 за телевизии. Отправи запитвания към КРС и получи утвърдителен отговор за наличен радио честотен спектър за 194 радио- и 110 телевизионни аналогови честоти. В отговора на колегите от КРС бе обявена липсата на 38 радиочестоти и 11 телевизионни честоти, включително и в национален обхват.
СЕМ реши да обяви конкурси за всички свободни аналогови радио- и телевизионни честоти, обявени от по този начин от КРС. Взе решения за обявяване на 22 конкурса за лицензиране на нови радиооператори в градовете Ямбол, Ловеч, Монтана и Габрово, това са 22 честоти, където до този момент не са били провеждани конкурси за радия. Взе решения и за обявяване на пет конкурса за лицензиране на нови телевизионни оператори във Варна и Пловдив и реши да обяви още четири конкурса за лицензиране на нови телевизионни оператори в София след получаване на отговор от Българската национална телевизия във връзка с отправеното от нея запитване за наличието на свободна телевизионна честота за гр. София и инициира след оповестяването на цифровия честотен план от Регионалното споразумение Женева 2006 срещи с КРС, както и днешната среща с Комисията по гражданско общество и медии на Народното събрание и Комисията по транспорт и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията и Работната група към Министерството на културата за изработване на Национална стратегия на аудиовизуалния сектор в България.
Във връзка с препоръката в Доклада от партньорската проверка в областта на аудиовизуалното законодателство и в изпълнение на мярка 564 от Плана за действие за 2006 г. и за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, а той е приет с протоколно решение по т. 31 от Протокол № 51 на заседание на Министерския съвет на 1 декември 2005 г., със заповед на министъра на културата от 21 март т.г. е сформирана Междуведомствена експертна работна група със задача разработване на Национална стратегия за развитие на аудиовизуалния сектор в България, включително с оглед изработване на концепция за суичоувър, която да бъде предоставена до 20 декември 2006 г. Първото заседание на тази Междуведомствена експертна работна група бе проведено на 27 юни 2006 г.
Съветът за електронни медии е убеден, че е наложително изработването на такава стратегия при координираните усилия и ясните ангажименти на законодателно и регулаторно равнище с отчитане възможностите на индустрията и защитата на конституционните права на аудиторията от информация. Според СЕМ за тази цел са нужни поправки в нормативната уредба, отнасящи се до лицензирането на бъдещите цифрови мултиплекси за далекосъобщителна и за програмна дейност; институционално и финансово осигурен одит на медийния пазар; ясни инвестиционни ангажименти – дали от държавата или от частния сектор – за осигуряване функционирането на бъдещите цифрови мултиплекси и приемането на цифрови програми по наземен път; и ясна комуникационна политика, отнасяща се до въвеждането на цифровото наземно разпространение в България.
Съветът за електронни медии изпълнява задълженията си по Закона за радиото и телевизията в областта на лицензиране на нови радио- и телевизионни програми и е готов да участва много активно в създаването на Националната стратегия за развитие на аудиовизуалния сектор в България.
Това е точният текст на писмото, което изразява нашето становище и което е изпратено до ръководителите на държавата. То изразява позицията на Съвета за електронни медии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Аз ще помоля следващите, които ще се изказват, да не ни четат текстове, които вече имаме и сме раздали на депутатите, а по-накратко да ни запознават със своята позиция по този въпрос.
Давам думата на г-н Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Господин председател, нашият материал е раздаден и предполагам, че сте го получили, аз ще бъда кратък. С това, което подписа в Женева, България пое ангажимента до 2015 г. да премине на цифрово телевизионно и радиоразпръскване, като обаче, така както Вие споменахте, с влизането на България в Европейския съюз тази дата се изтегля напред и става 2012 г. Тоест време според нас няма.
Какво следва да направи Държавната агенция по информационни технологии и съобщения след подписването на този акт? Ние сформираме група за изработване на стратегия или план за действие в много кратък период, нашето желание е това да стане до септември или октомври, далеч преди тази дата, за която г-н Райков говори за другата комисия, и да предложим на вашето внимание и въобще на органите в България една програма за преминаването и за изпълнението на това, което трябва да стане във връзка към преминаването на цифрова телевизия.
Във връзка с това мога да спомена и с проекта на закон за електронните съобщения, в който също се упоменават дата. Специално в този закон, в § 3 е упоменато, че след 31 декември 2007 г. просто няма да може да бъде издаван лиценз за аналогово разпространение. Мога да ви спомена и че законът днес е минал в Министерския съвет и така както са разчетите, ще бъде представен следващата седмица в Народното събрание.
Същевременно мога да допълня и още нещо, понеже стана дума. Голяма част от този спектър, който е в ІV и V банд е зает от честоти, които се ползват от Министерството на отбраната. Това е един процес, който действително трябва да се ускори, но там е разчетено до 2010 съобразно Националния план за радиочестотно разпределение в страната как това нещо да стане.
Така че според нас и това, което ние сме изразили в становището като държавна институция, считаме, че действително би трябвало да се преустанови раздаването и лицензирането на аналогови лицензии. Това е много сложен процес и за да може действително да се изпълнят ангажиментите н България, поети с този акт в Женева, наистина са необходими много действия и много добре разчетени неща, които трябва да се случат в този период.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Станчев. Това, което разбирам дотук, е, че КРС и ДАИТС предлагат блокиране на вече обявени свободни честоти, СЕМ предлагат да си вървят конкурсите. Ние сме поканили няколко известни експерти като проф. Добри Добрев от Техническия университет, проф. Емил Владков, но нека да чуем г-жа Ина Килева, която е заместник-министър на културата и която оглавява работна група, действаща в тази сфера, дали тези предложения, които възникват и то в съвсем официален вид от името на институции, могат да станат предмет на работа на работната група, какъв е хоризонтът във времето, който тази работна група си поставя, и може ли именно от нея да излязат такива предложения в закона, които да намерят някакво решение в ситуацията.
Госпожо Килева, заповядайте.
ИНА КИЛЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви, че ни поканихте на тази среща.
Първото уточнение, което искам да направя, е, че не съм ръководител на въпросната работна група, тъй като счетохме, че е необходимо ръководители да бъдат много компетентни и високоутвърдени професионалисти. Поради това ръководителите на работната група, създадена със заповед на министъра, която беше цитирана много услужливо от г-н Райков и по този начин той спести част от моите задачи, са доц. Георги Лозанов и г-н Петър Рендов. Съчетали максималното ноу-хау в областта на телекомуникационните връзки и компетентност за съдържанието, което фактически е в компетенциите на Министерството на културата. Знаете, че в този сектор нашите компетенции се преплитат и точно заради това са и доста трудни за координиране и регулиране.

Ще се върна малко назад с тези факти, които съобщи г-н Райков в тяхното становище. Не трябва да забравяме изключително важния пробив, който направихме заедно с уважаемите дами и господа народни представители от комисията с успешното приемане на стратегията, която отприщи четири години задържаното лицензиране в България. Благодарение на този факт ние бяхме в жълтия сектор, постоянно под критики и препоръки от страна на нашите европейски партньори. С този акт и със започването на лицензионни процедури ние успяхме по време на консултациите в Комитета по иновации непосредствено преди мониторинговия доклад да задържим позициите си в зеления сектор и вие знаете, в областта на аудиовизията, отново повтарям, защото това е много важно за България, сме безпроблемни от страна на нашите европейски партньори.
Аз имам един резерв, че ако ние сега, при една открита, стартирала процедура, при ясно разписани правила, правила, които са обсъдени със съответните гилдии в рамките на фестивал “Златният чадър” – критериите, за които говори г-н Райков, при стартирани процедури сега да поставяме тепърва въпроса за стопирането на лицензионния режим, ми се струва не особено далновидно и не особено добър ход предвид имиджа, който ние градихме с много усилия заедно пред Европейския съюз.
Мисля, че трябва да вървим по посока на конкретна работа в работната група. Както знаете, работната група е със задача разписването на стратегия, но предвид много съкратените срокове хората, които са компетентни в рамките на работната група, са стигнали до извода в рамките на това първо заседание, че трябва да се фокусираме по въпроса със суичоувъра, тоест целият акцент на работната група е да бъде изработена концепция за цифровизацията в радио- и телевизионния сектор в България. Това ще бъде темата, а не една широка концепция за аудиовизуалния сектор – това е една прекалено амбициозна задача за една междуведомствена работна група, бих казала.

Така че, нашето скромно виждане, че трябва да продължи лицензионният режим, защото ако се стопира, това ще бъде изключително лош знак към Европа в навечерието на поредния мониторингов доклад. Ние сме непрекъснато под мониторинг, това че сме в зелената зона в момента в аудиовизуалния сектор, не значи, че това е завинаги. Не виждам проблем да продължим заедно с компетентните специалисти в областта на цифровизацията за този процес, който ще протече. Аз не съм специалист в тази толкова тънка материя, изцяло разчитаме на компетентни хора. Това, което Министерството на културата ще отстоява, е защитаване на достъпа до култура. И аз мисля, че ние трябва заедно да намерим такъв алтернативен модел, имаме време за това, в нашата национална програма, доколкото знам, датата е 2015 г., 2015 г. е препоръчителната дата, аз съм била лично на обсъждания по тези теми. Това са теми, които много вълнуват европейските страни и дори старите страни членки, които са далеч по-напред в технологично отношение, защото става дума за достъп на гражданите до култура, до информация. Това са фундаментални човешки права, които ще бъдат засегнати, ако не бъдем достатъчно гъвкави, достатъчно отговорни в тази посока.
Мисля, че трябва да се намери разумният баланс ние да запазим нашите предимства, които вече сме отвоювали пред европейските партньори, и да работим върху концепцията за цифровизацията. Двете неща могат да се съвместят и не си пречат едно на друго. След като имаме честоти, не пречи за един определен срок, който да бъде срок на суичовър детланър да имаме лицензиране. Така ще дадем ясен знак на нашите европейски партньори, че има пазар, има феър плей, има правила, че не се връщаме отново в това капсулиране, в което за съжаление бяхме в продължение на няколко години и което се отрази много негативно върху оценките на нашите партньори.
Това е нашето становище – мисля, че двете неща не пречат едно на друго.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Ще дам думата на народните представители по темата, след което ще имат възможност да вземат отношение и другите поканени.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, дами и господа! Аз искам да изкажа по-скоро своето становище, тъй като политическото становище тепърва трябва да взето и от коалицията, и от съответните партии в нея, може би от всяка парламентарна група, тъй като въпросът беше много бързо подаден и много бързо влезе за обсъждане в Комисията по гражданско общество и медии.
Пред мен стоят доста становища и като че ли това на Комисията за регулиране на съобщенията е единственото за спиране на лицензирането до създаването на стратегия. Тоест, обявява се, както и госпожа заместник-министъра каза, че 2012 г. е крайният срок. Което не е точно така, тъй като България има един документ “Секторна политика в областта на далекосъобщенията”, в който е залегнал срок 2015 г. за изключване на аналоговата телевизия и преминаване към пълна форма на цифровизация. Аз не знам какъв е проблемът, но така или иначе, в момента има три национални оператора, което означава, че те ще заемат малко повече от половината от една цифрова честота. Не трябва ли пазарът да бъде отпушен, така да се каже, с лицензирането, за да може да имаме повече играчи на терена, когато дойде времето наистина за цифровизацията, тези хора да са се утвърдили, да имат възможностите, да са направили всичко необходимо и наистина, както каза госпожа Килева, да докажем, че в България има пазар, че той почива на ясни правила.
След това, в Закона за радиото и телевизията е дадена възможността Съветът за електронни медии да реши срока, до кога да бъде това. Той може да бъде до 15 години, но може да бъде и пет години. И аз не виждам нищо лошо в това сега да започнат лицензиите, да се обявяват конкурсите за всички свободни честоти и тогава когато вече се навлезе във фазата за решаване на цифровизацията, когато ще има нужната стратегия, да се направи необходимото и тези честоти да бъдат освободени, когато ще изтече вече и срокът на лицензиите на съответните оператори.
Още повече, че ако в момента спрем, както е предложено от Комисията за регулиране на съобщенията, това значи, че ние ще нарушим стратегията – тази стратегия, за която толкова много усилия положихме. Госпожа Килева не каза на какво беше плод тя. Ръководството на парламентарната комисия имаше среща с експерти от Европейската комисия, които бяха дошли точно по този въпроси. И ни дадоха ясно да се разбере, че ние ще имаме проблем, ако това не бъде направено, не бъде решено от Народното събрание и не само решено, но и не влезе в действие. Сега ако ние спрем действието на нещо, което сме решили и което е част от присъединяването на България към Европейския съюз, аз мисля, че ще дадем изключително лош сигнал към европейските наблюдатели и въобще към европейската общност.
Пред мен е становището на проф. Добрев от Техническия университет, имам и това, какво е казал в сутрешния блок на Би Ти Ви началник-отдел “Управление на радиосъобщения” и секретар на Съвета по радиочестотния спектър към Министерския съвет г-н Никола Манчев. Освен това нека да не забравяме, че до 2010 г. ще бъдат освободени честотите от военните и те също ще могат да бъдат използвани.
Затова аз апелирам малко по-професионално – защото не всички тук сме радиоспециалисти и радиочестотни специалисти – да ни информирате какъв е проблемът лицензионният режим да продължи с един срок, който ще има възможност след това да се премине дори и постъпателно. Защото доколкото разбрах, то става островно или изведнъж, но изведнъж става в богатите държави, а ние трябва да мислим и за хората, които трябва да сменят приемниците си или адапторите и т.н., което опира и до социален ефект в крайна сметка. И държавата също трябва да погледне и от този ъгъл, защото в една Италия са раздадени от държавата над 200 хиляди такива адаптора. Може ли нашата държава да си позволи това? Но това са много, много въпроси.
Моля ви, и експертните становища да са в това, ще пречи ли лицензионният режим в момента и заемането на всички свободни честоти в момента от телевизионни оператори, на цифровизацията? Това е въпросът. И ако е така, това означава, че ние трябва да го спрем и трябва да се съсредоточим в много максимално бърз срок да бъде създадена тази стратегия или мнение, или както и да го кръстим, за да може отново да започне лицензионният режим. Никой не може да спира един закона, още повече такъв, който влияе върху европейските ни перспективи и върху това от зелена зона тепърва да минем в жълта или червена. Това абсолютно не можем да си го позволим – нито като политици, нито като общественици, нито като експерти, нито като нищо. Нямаме време да играем на експертни становища и на мнения. Аз смятам, че днес тук сме се събрали хора и сме поканили хора, което винаги е ставало в Комисията по гражданско общество и медии, които наистина са експерти и които могат да кажат пречи или не, лицензирането трябва ли да стане или ако не останат свободни честоти, това ще пречи на цифровизацията занапред. Това е въпросът! Не в четенето на доклади, четенето на точки. Знаем, че всяка институция това може много добре да го направи, защото във всяка институция аз вярвам, че има нужните експерти, но ви моля съвсем просто следващите изказващи се експерти да кажат пречи или не лицензионният режим на цифровизацията, трябва или не той да бъде спрян. Ясно и точно! За да се чуе точно днес в тази зала кой какво предлага и защо го предлага.
Това е моето мнение. И наистина ако някой може да ми каже, тъй като 2015 г. е в нашия вътрешен документ, това означава ли, че ние като влезем от 1 януари 2007 г. като пълноправни членове на Европейския съюз, автоматично преминаваме към 2012 г. или остава срокът 2015 г.? Това също е много важно да бъде уточнено. Но това пак не е проблем, тъй като може за по-кратък срок да бъдат издадени лицензиите, ако са нужни две или три години за преминаването към цифровизацията. Така или иначе, ние трябва да докажем на европейските си партньори, че сме направили нещо стойностно и го изпълняваме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Аз ще повторя въпроса по още по-прост начин към експертите, когато дойде време за отговорите. Визирам най-вече двамата уважаеми професори и всеки, който се чувства познавач в тази сфера: преминаването от аналогово към цифрово излъчване на дадена честота с едно просто щракване на копче ли става или е необходимо известно време, през което тази честота да бъде свободна и да се подготвя за преминаване към цифрово излъчване? От отговора на този въпрос зависят някои неща.
Кой друг иска думата? Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ: Уважаеми господа председатели, колеги! Аз считаме, че още един съществен въпрос би трябвало да бъде повдигнат към това, което г-жа Драганова постави като тези. Считам, че преминаването към цифровизация всъщност ще даде много по-големи възможности на честотния спектър в страната, тоест ще има възможности за много повече телевизионни оператори, а също ще се появи и фигурата на мултиплексния оператор. И въпросът за това дали да освобождаваме в момента лицензирането на аналогови честоти или експлоатацията по аналогов ред на честотния диапазон поставя и този въпрос – ако да кажем, че до пет години трябва да бъдат раздадени тези честоти, всъщност преминаването впоследствие към излъчване в условията на цифровизация предполага, за да могат да участват повече оператори в излъчванията и в радио- и телевизионните предавания, да се проведат нови конкурси. И в такъв случай ние ще говорим за това дали един канал като цяло ще бъде в притежание на един мултиплексен оператор или този канал, както дава възможности в рамките на тези осем мегахерца, които той позволява, да се излъчват няколко телевизионни програми, няколко радиопрограми, при него да минава другата, нелицензирана информация, каквито са интернет информациите.
Това е много важен въпрос и той е принципен въпрос, който ми се струва, че трябва да залегне като елемент на тази стратегия и развитието на тази стратегия, защото на тази база впоследствие трябва да направим и съответните промени в Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Йотова, заповядайте.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз искам да задам един съвсем кратък въпрос към г-н Александров. Разбирам, че сте взели такова решение в комисията преди два дни, но според мен на никого в залата не стана ясно как точно виждате изработването на тази стратегия, господин Александров, и участието на държавните институции. Защото начинът, по който беше изработена предишната стратегия, и това, че стана заложник на много интереси в предишния парламент, блокира за четири години бизнеса на много хора, които се занимават с радио и с телевизия. Ако на този етап вие нямате ясна представа точно какъв орган трябва да бъде конституиран, какво се иска от него и най-вече в какви срокове, аз се страхувам, че развитието на целия този аудиовизуален сектор, за който говорим, ще бъде спрян за още известен период от време, съзнавайки тромавостта на всички институции, които евентуално би трябвало да имат отношение към този проект.
И подвъпросът ми е: по Вашата логика излиза, че в момента, за да не се пречи на цифровизацията, би трябвало да се спрат и сега действащите телевизионни и радиооператори?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Ватев има думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Първо, трябва да ви кажа, че аз много уважавам науката, така съм възпитан от малък. А пък науката казва в лицето на проф. Добрев и на Техническия университет в София, че лицензирането не пречи на цифровизацията. И за сведение на г-н Александров съм работил във вестника на съобщенията “Импулс”.
Мисля, че Комисията за регулиране на съобщенията е надхвърлила своите правомощия, като се опитва да ревизира един закон, едно решение на Народното събрание и да спре нещо, което четири години е било спирано ей така, с лека ръка. Аз не бих подкрепил това действие на Комисията за регулиране на съобщенията и в никакъв случай не бих подкрепил спирането на процеса на лицензиране. Защото това означава на практика отново да се продължи този монопол, който съществува. Европа наистина ще погледне с лошо око към нас и всъщност няма да има либерализация и няма да има едно съревнование на този пазар.
Ето какво е мнението на науката: “Нашето мнение е, че предстоящото лицензиране на нови оператори на аналогови мрежи за наземно разпръскване до 2015 г. няма да затрудни, а напротив, ще ускори прехода към цифровото радиоразпръскване и телевизионни сигнали.” Какво да говорим повече? И какви са тези решения, които се вземат от КРС?
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата проф. Добрев.
ДОБРИ ДОБРЕВ: Тъй като се засегна моето име, аз ще бъда кратък и ясен. Самата аналогова телевизия сама пречи на себе си, защото си пречи в проектиране. И всички канали се проектират, за да се покрие територия на България или на даден район. Когато се говори за цифровизация, още в началото е възприето, че двете системи – и аналоговата, и цифровата, са съвместими. Принципно те не си пречат. Принципно. Но никога едни система не се пуска, без да се проектира. Комисията за регулиране на съобщенията, която в момента защитава една друга позиция, е тази, която ще проектира във всеки момент дали една мрежа ще се пуска, дали един канал ще се пуска и всички ограничения, които се поставят, пречи ли се на друг канал, на друга телевизия, на цифрова, се вземат предвид и става ясно: този канал може да се ползва.
Да си мислим, че цифровизацията, която в днешния ден няма нито един оператор, който желае да я развива, сега ще тръгнем да я развиваме и това ще стане изведнъж, са глупости. Аз се съмнявам дали този въпрос ще приключи в 2015 г. Това ще стане плавно и единично – една мрежа, втора мрежа, трета мрежа. Във времето. Комисията за регулиране на съобщенията проектира. Блокира една мрежа като такава, която ще се развива, защото е обявен конкурс за нея, ще има процедури, и остава нещо неизползвано, пак дефинирано от Комисията за регулиране на съобщенията, нещо като от останалото, нещо като от брашнения чувал, от който винаги има възможност да се отдели. Аз си спомням примера, преди пет години в София нямаше свободен канал. Изведнъж чувалът се изтръска и има четири свободни канала. Защото, пак повтарям, планирането, с ограниченията, с условията, които се поставят, поставя въпроса в една друга светлина и следователно и има, и няма.
В моето становище пише ясно. Въпросът не е чисто технически. Има технически проблеми, но тяхното решение е възможно – с мощности, с антени, с всякакви други параметри, които има една мрежа. Но това е национален ресурс. Да го запечатате сега и да чакаме развитието му и да мислим, че ще се насилят! Вижте, още колко технологии вървят паралелно на цифровата телевизия, особено кабелните телевизии. И как ще накарате някои телевизионни оператори да произведат качествена програма? И аз да се върна да си сложа антената на покрива, която махнах.
Има проблеми. Аз съм за цифровата телевизия, това е високо качество, хубаво, перспективно. Хваля комисията, хваля държавната политика, че има много сериозен ресурс, който е заделен за България. Но нека да не го блокираме и да кажем, че пречи. Аз съм писал какви са проблемите на планирането – ами в ляво може, в дясно не може. Цифровите по принцип не пречат, а аналоговите по принцип на себе си пречат. Така че аз съм за временно отпушване на този процес с необходимите сериозни действия на планиране във всеки момент на развитието на двете – отмираща и развиваща се – технологии.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Професор Емил Владков има думата.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми регулатори и висши администратори! България има стратегия за развитие на телевизионната и радиодейност. Но тази стратегия не е актуална. Защо не е актуална? Защото има нов честотен план, приет на регионалната радиочестотна конференция в Женева, и положението се изменя. Това нещо трябваше да бъде предвидено още когато се правеше тази стратегия. Друг е въпросът какво е нейното качество. Тя не е създадена само за да отпуши лицензирането, а да извърши някаква дейност. Досега нищо не е извършено по тази стратегия – първо.
Второ, което е много важно, някои казват, че на България са дадени много цифрови честоти. Тези честоти са дадени благодарение на взаимното участие на двата органа - Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Благодарение на съвместната им работа България успя да завоюва един много широк диапазон от честоти. Но наличните честоти всъщност ги няма. Част от честотите са заети от други организации, а част от честотите са заети от аналоговите станции на сегашните национални мрежи.
Освен това, ако приемем, че има девет честоти в една зона, която е дадена от честотната конференция, в тези девет честоти едва ли има повече от шест ефективни. И някои от тези честоти и главно тези, които ще бъдат дадени за аналогови, ще бъдат използвани. С това използване безспорно ще се попречи на въвеждането на цифрова телевизия в началния период, защото в началния период цифровата телевизия ще бъде въведена в големите центрове, с голяма урбанизация. Това значи, че тъй като всички по-крупни кандидати са за тези честоти, това ще блокира въвеждането.
Какво трябва да се направи? Колегата ми проф. Добрев казва, че могат да вървят паралелно. Те не могат да вървят паралелно, в определен период, колкото по-кратък, толкова по-добре, едната система ще изключи и другата ще продължи да работи. Те ще работят в симул кастинг режим и двете, защото трябва да има защита на потребителя. Потребителят е в центъра на желанието да се въведе цифрова телевизия. Ако той не реагира както трябва, работата ще бъде обречена или на неуспех, или на много голям разход. Колкото по-дълъг е периодът симул кастинг, толкова по-скъпа е транслацията в цифровата сфера.
Затова аз поддържам мнението на Комисията за регулиране на съобщенията в това отношение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Владков, стигнахме до два синода и при експертите. Единият казва, че могат да вървят паралелно, другият казва, че не могат.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Могат, но в много кратък срок.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Само да поясня, че когато се прие тази стратегия, тя наистина беше много стара, но Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията я освежиха в известна степен и в т. 4 – основни приоритети, 4.1. цифровизация, е записано “допълване на стратегията с оглед развитието на електронните медии в условията на цифровизация.” Така че възможността да се допълни Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност е залегнала в самата стратегия. Друг е въпросът имаме ли време сега да възлагаме на Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии да работят по допълване на стратегията, защото КРС вече е блокирала тези честоти и не искам да си представя какво става от утре нататък.
Има ли още въпроси от народни представители?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз имам въпрос към проф. Владков. Извинявайте, не Ви разбрах,според Вас трябва максимално бързо когато се започне цифровизацията, тя да приключи, за да е ефективна. Това означава в рамките примерно на една година да се извърши цифровизацията, независимо коя година. Примерно казваме от 2014 до 2015 г. цифровизацията трябва да приключи, за да е ефективен процесът и да бъдат премахнати аналоговите честоти. Това така ли е или не е така?
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Не е така.
Госпожо заместник-председател, ще го кажа много просто. Това няма да стане за всички честоти и настъпването на дигитализацията ще стане по зони, постепенно. То няма да стане за една година. Най-малкият период, в който ще работят паралелно за една програма и аналогово и цифрово, ще бъде две години. Колкото е по-къс този период, толкова по-евтино ще бъде. Иначе всичко друго е разход, който операторите на телекомуникации няма да могат да понесат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Благодаря, господин председател.
Като народен представител в мен има едно противоречие, слушайки тезите. Аз съм завършил Далекосъобщителния институт. Комисията за регулиране на съобщенията влиза в противоречие със Съвета за електронни медии. Дайте това противоречие да го решим.
Вторият ми въпрос. Където и да отида, имам над 30 срещи в Пазарджишка област, постоянно ме питат кога тези лицензии ще бъдат дадени – брожение страшно! Радиата казват, може да ни има, може да ни няма, ще ни купуват други големи оператори, ние ще фалираме. И това между ще бъдат или няма да бъдат продължава вече 15 години! То касае и местните телевизии. Трябва да го пресечем бързо и това, което е необходимо, да го дадете, ние в Комисията по транспорт и съобщения ще се занимаваме, ако е необходимо, и денонощно.
Това обсъждане днес е необходимо, но не виждаме да ни казвате нещо, в което да участваме периодично, един път месечно съвместно. Ако трябва, можем да участваме и денонощно. Моите уважения към колегите, но ако аз съм един оператор долу, имам малка кабелна телевизия, може да ме има, може да ме няма, и аз нито смея договори да подпиша, нито техника да внасям и чакам дали ще ми бъде подновена лицензията. Такова изчакване не е необходимо.
Аз ви умолявам в скоро време, ако законът пречи нещо технически, нещо, което не е съобразено с новите изисквания, Комисията за регулиране на съобщенията да даде тези неща, да ги обсъждаме и законово да ги пускаме. Лицензиите, които можем временно, до две години примерно, да ги разрешим, а по-продължителна стратегия, въвеждане поетапно по места, по райони и т.н. в национален мащаб плюс регионален, също да го решаваме. И вече в процеса на времето цялата тази стратегия, която предлагате, да я осъществяваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Иска ли думата друг народен представител? Иска ли някой господин или дама извън народните представители и извън господата, които ще отговарят на въпросите ни?
Госпожа Захариева има думата.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на телевизиите, членуващи в Асоциацията на частните радио- и телевизионни оператори бих искала да обърна внимание на няколко съществени неща във връзка с дискутираната днес тема.
Първото и много важно е, че всъщност няма спиране на конкурсите и на лицензионната дейност, така както в момента се твърди, тъй като Комисията за регулиране на съобщенията, доколкото аз знам, е отменила своите решения, що се отнася до свободния спектър за телевизионно лицензиране в определени градове. Не са отменени решенията, които касаят радиолицензирането, което продължава.
С оглед на това не смятам, че има блокиране на лицензирането.
На второ място, смятам, че Комисията за регулиране на съобщенията има пълно основание да оттегли останалите си решения, тъй като след регионалната радиоконференция в Женева има промяна в обстоятелствата, тоест има нужда от препланиране на спектъра. Тук има много повече хора, които са технически запознати и знаят, че спектърът се нуждае от единно планиране и не може да се прави планиране на парче. Така че, когато се прави стратегия за цифровизация, най-напред с оглед на честотите, които са получени по новия план от Женева, трябва да се направи ново планиране.
От гледна точка на датата 2012 г. и съдържанието на местното законодателство, а именно действащата в момента секторна политика, смятам, че по-скоро тя ще коригира своята дата от 2015 г. на 2012 г., тъй като след като догодина България стане страна – членка на Европейския съюз, тя ще трябва да се съобразява с документите на Европейския съюз, а няма съмнение, че в комюникето на Европейската комисия се казва, че преминаването към цифровизация изцяло трябва да бъде извършено в началото на 2012 г. И до това си решение Европейската комисия е стигнала след много дебати, тъй като първоначалното мнение на комисията беше, че трябва да има гъвкав подход и всяка страна членка съобразно местните си особености да прецени кога да мине към цифрово разпространение изцяло. След това обаче се оказа, че този подход не е правилен, тъй като това затруднява индустрията, потребителите и трансграничното разпространение на програми, което е основен принцип в Европейския съюз.
Именно затова смятам, че датата началото на 2012 г. ще важи и за България.
И другото, на което искам да обърна внимание, е, че преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване във всички страни в Европа е отнел поне пет-шест-седем години, никъде това не се е случило отведнъж. И в това комюнике, което всеки от вас може да прочете на страниците на Европейската комисия, ясно е написано, че страните, които нямат точни, конкретни цифрови планове и в които не е проведена необходимата разяснителна политика и няма ясно отношение по темата, не са постигнали успех. Тъй като цифровизацията не е само технически въпрос, той представлява един сложен социологическо-икономически въпрос, тъй като касае правото на зрителите на информация, касае и нови бизнес модели в телевизията. Именно заради това трябва да се прави много плавно, много спокойно и с много ясна стратегия.
И понеже заговорих за стратегия, искам да се върна и с това ще приключа, като Ви благодаря, че ми дадохте думата, на действащата стратегия, която беше приета от Народното събрание и която определя като основен приоритет цифровизацията. Натам върви телевизията и говоря предимно за телевизията, тъй като навсякъде в Европа се говори за цифровизация на телевизията, в радиото тази тема не е толкова ясно застъпена. И доколкото говорим за изключване на аналоговото разпръскване, става дума за телевизията, телевизията върви само към цифровизация, няма път назад. Но това се прави бавно, особено в страни, които не са толкова икономически добре развити.
Така че призовавам да се съсредоточим върху създаване на стратегия и план за цифровизация и смятам, че Комисията за регулиране на съобщенията има право да направи необходимото планиране на спектъра и след това останалите аналогови честоти нека бъдат раздадени на конкурси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.

Иска ли думата друг от поканените на заседанието извън тези, които ще отговарят на въпросите? Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Многоуважаеми народни представители и вие членове и председатели на СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията! Тук доста дълго време слушахме сигурно обосновани технически понятия и технически тези, допълнени също с юридически тези. Само че въпросът не е технически, въпросът не е и юридически, въпросът е много по-сложен и в никакъв случай не трябва да се допуска да бъде потапян в технически и юридически термини, които за повечето хора са трудноразбираеми, те объркват, тези термини ни карат да се чувстваме глупави. Не ги разбираме.
Въпросът е, че хората искат вкъщи да пуснат телевизора и да хващат по някакъв начин – те не се интересуват по какъв – качествен продукт. Да имат избор между качествени медии. В момента статуквото не е такова. И всяко желание да се запази статуквото по-дълго време всъщност обрича България и българския зрител на това да бъде свидетел на не много качествени програми, които, както беше казано и в едно от становищата, ще пречат на цифровизацията, няма да й помагат.
Къде е проблемът, доколкото аз разбирам, при тази цифровизация? Проблемът е хората да пожелаят да инвестират пари, потребителите да инвестират пари в такива нови приемници, които да могат да хващат цифрова телевизия. Ако на тези цифрови платформи не са качени достатъчно добри продукти, тогава защо хората ще купуват нови апарати, да дават пари повече, с които да хващат един боклук. Никой не може да принуди потребителя да направи такава стъпка.
Затова би трябвало вниманието да се насочи към производството на качествени телевизионни програми. Това се превръща и в политически, и в икономически проблем. В политически проблем, защото Народното събрание е приело стратегия, в която са записани срокове, в които да се осъществи лицензирането на телевизионни и радиооператори за наземно разпространение. По този начин Съветът за електронни медии е извършил един голям обем от работа, преди това Народното събрание, преди това комисията е извършила обем от работа, взели са решения, положили са си подписа и гласовете под тези решения. Включително е дала решение, с което е казала, че тези честоти са свободни: действайте, обявявайте конкурси, правете критерии и т.н, и т.н. И сега изведнъж, след като нищо ново не се е случило в Женева, нищо различно, нищо, което неприятно да изненада бялата крава, напротив, тя е изненадана приятно, защото има десет мрежи.
Политическият проблем тук е, че изведнъж Комисията за регулиране на съобщенията с това свое решение да върне решението си обратно, поставя цялата политическа класа - Народното събрание и всички политици в едно неприятно положение и те да върнат своето решение и то действително месеци преди очаквания мониторингов доклад. Госпожа Драганова говори за това, а също и заместник-министър Килева какво означава това за нас, какво е поставено на карта в крайна сметка.
И накрая е и икономическият интерес, който не трябва да бъде подценяван. Защото досега са вложени доста средства в създаването на телевизионни продукти, които ние, зрителите, искаме да станат по-качествени. За да бъдат вложени още средства, хората трябва да имат някаква сигурност, за да инвестират пари – купуват се филми, купуват се програми, инвестира се в кадри. Всичко това са и работни места, и по-качествен продукт. Без обявяването на конкурси тази стабилност не може да бъде постигната.
Всъщност в искането да се запази статуквото аз виждам, като се абстрахирам от всички технически и юридически термини, много ясен интерес, който се защитава яростно в момента – интереса да бъде запазено статуквото, да бъдат запазени печалбите на определени хора, мога и да кажа, кои са тези хора, но хайде сега да не влизам в такива подробности, да тече там, където е текло.
РАДОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Хубаво е да се кажат нещата с техните имена.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Всичко да си кажа? Добре. Аз очаквах тук, както аз съм дошла, както са дошли представители на АБРО, аз като представител на Асоциацията на телевизионните оператори, да видя тук и г-н Красимир Гергов, който да защити своите интереси, а не някой друг да ги защитава, а той да се крие, както обикновено прави. Защото негови са тези интереси. Ако погледнем кои са ефирните телевизии в момента, ще видим, че те не предлагат никакво качество на пазара. Но той ги контролира по различни начини, той контролира и TNS Тиви план, който прави рейтингите на тези програми. По този начин се стичат рекламни приходи на едно и също място. Да не говорим, че крайното желание на г-н Гергов е да продаде тези честоти, които, ако вие, уважаеми депутати, му разрешите, той да си продължи състоянието, в което се намира. Той ще каже, ето аз ги продавам и ще си отиде да прави поредното голф игрище. Това е накратко.
Какво искаме обаче ние да защитим? Дали да защитим обществения интерес да се произвежда нещо по-добро, да се развива и цифровата телевизия в бъдеще, така че хората да могат да избират качествения продукт и да предпочетат тази цифрова телевизия или да си гледаме както сега гледаме по ефира GTV (съжалявам, не знам каква програма има GTV), една друга неясна телевизия, която излъчва фолк, и телевизия “7 дни”. Ако това защитава интересите на потребителите и вашия политически интерес е добре защитен по този начин, откажете се на половината на пътя от правенето на конкурси. Това е страхотно връщане назад за всички. Едно черно петно върху нашата политика и нашето бъдеще като европейци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Ако трябва да сме пределно откровени, извън интереса сме останали неколцина души тук. Няма никакво съмнение, че и двете противоположни мнения са подплатени от интереси. Ако някой тръгне да ме убеждава в противното, не говори сериозно.
Господин Аблеким има думата.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа председатели, колеги! Аз имам един въпрос към Комисията за регулиране на съобщенията. Разбираме, че на основание резултатите за България от регионалната конференция в Женева, България получава в три различни радиочестотни обхвата определен брой радиочестотни разпределения за цифрово наземно радио и телевизия, но в същото време от становището на професорите от Техническия университет разбираме, че настоящите аналогови честоти са част от тези три, получени от България в радиочестотния обхват. Пречи ли това, че в момента е стартирало лицензирането на база тези свободни честоти, с които разполагаме, и какъв е проблемът, ако сега наистина се проведат тези конкурси и за останалите радиочестотни разпределения, съставна част на тези различни обхвати, от 216 до 230 мегахерца, от 174 до 216 и от 470 до 862 мегахерца, след като и нашата стратегия, която сме приели в Народното събрание, има възможност, защото в нея е записано, че тя ще се подобри в посока цифровизация, да има следващи конкурси за останалите честоти в тези три различни обхвата?
Имам още един въпрос: каква е възможността на Комисията за регулиране на съобщенията, в какъв срок тя може да препланира радиочестотния спектър на България? Дали това може да стане за месец, два, три, пет, шест месеца и ако това е възможно, нека наистина, понеже лицензирането на радиата си върви, да направим съвсем малко отлагане, с няколко месеца, ако това е възможно, стартирането на конкурсите за телевизионните оператори, ако вие наистина успеете да препланирате този честотен спектър?
Това бяха моите два въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има г-н Илиевски, заместник-председател на Комисията по транспорт и съобщения.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми дами и господа, аз нямах намерение да взимам отношение, но бях провокиран и изпълнявайки Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, декларирам, че нямам никакъв интерес или конфликт на интереси в тази сфера, затова ще мога да говоря спокойно.
Това, което искам да споделя, в голяма част съвпада с това, което каза г-жа Диляна Грозданова, първо, и второ, в крайна сметка ние сме едно демократично общество, ние сме на финалната права по присъединяването ни към Европейския съюз и изведнъж даваме един много лош знак към този Европейски съюз и към нашите бъдещи партньори – знака, че ние сме непредсказуеми. А предсказуемостта е основното качество, което трябва да демонстрираме. Така че ние нарушаваме правилата на играта в ход съобразно това как ни е изгодно или както влияят някакви други фактори, за да бъдат нарушени правилата на играта. Никой няма да ни хареса по този начин, точно обратното! Ние, излизайки от една зелена зона, борейки се да стоим там устойчиво, изведнъж отиваме към по-други цветове на зоната по преговорния процес.
Кому е необходимо това в този момент? Видяхме, че има техническа възможност, видяхме, че не се спъва процесът на цифровизацията. И Народното събрание е това, което трябва да декларира своята политическа готовност, защото въпросът е и политически. Преди всичко е политически. Всичко друго е обслужващи, сателитни действия, които трябва да решат този въпрос. И аз мисля, че ние трябва твърдо да застанем за СЕМ и СЕМ да си продължи процедурата, и онова, което трябва да се случи, да се случи. Може това лицензиране да е с някакви по-кратки срокове до пълното влизане на цифровизацията – това вече е друг нюанс. Но да спираме живота, да блокираме процеса, да преследваме някакви други интереси – извинявайте, на една бъдеща, почти членка на Европейския съюз страна, не прилича.
Така че, дайте сега да не преливаме от пусто в празно, да прехвърляме от тая глава на оная глава, пък този, пък онзи е виновен. Комисията за регулиране на съобщенията има свои задължения по закон и трябва да ги изпълни. Ако трябва да се актуализира стратегията, да се актуализира в най-кратки срокове заедно със Съвета за електронни медии и това да се предложи на българския парламент. Но животът не може да бъде спрян и не можем да останем в това разкрачено състояние, в тази до известна степен летаргия именно в тази много отговорна и много нежна сфера на българския живот. Ами едно от достойнствата на демокрацията е гласността. Това не е ли индиректно посегателство върху нея и манипулиране на тази гласност, ако ние спрем процеса, търсейки и криейки се зад някакви технически параметри или нещо друго.

Моят призив към тези институции е такъв и призовавам колегите народни представители да заемем категоричната позиция, че ние тук няма да го превръщаме в говорилня. Изказаха се вече позиции и становища, ако трябва, господин председател на Комисията по медии като водеща комисия, да се направи много скоро едно второ заседание, където да се вземе конкретно решение с възлагане на конкретни задачи със срокове. Нямаме време за губене и за бавене, месеците, оставащи до края на 2006 г. са решаващи и не бива някой да ни слага непрекъснато динени кори или препъни камъни по пътя ни към Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Илиевски.
Много прав е господин Илиевски, че животът не трябва да спира. Проблемът е, че някои виждат продължаването на живота в цифровизацията, други – в продължаването на аналоговото излъчване. Но когато стигнем до отговорите на въпросите, ще коментираме в сериозен план тези неща, както го направи г-н Илиевски. И ако може, вече да вървим към финала на това заседание.
Заповядайте, г-н Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Господин председател, здравейте колеги от медиите! Доколкото схванах от всички тези изказвания, въпросът основно се върти около следното – да не се спират така започналите вече конкурси за раздаването на честоти, а от друга страна, да се помисли за възможностите за въвеждане на цифрова телевизия и за разпространение на цифров сигнал по наземен път. Затова може би най-доброто решение е соломоновското – и на двете да се даде ход. Тоест да се дадат известни честоти за аналогово разпространение, но да се запазят честоти, които по-късно да бъдат предложени за цифрово разпространение по наземен път.
Тъй като се говори много за качествена телевизия и че бъдещето на телевизията отива към цифровизация, второто решение – да се даде възможност чрез промени в законодателството Законът за медиите да бъде променен, така че да може да се организира втори конкурс за раздаване на цифрови честоти. Тъй като ще се дадат част от аналоговите честоти за цифрова телевизия, ще има възможност на пазара да излязат много повече телевизионни оператори, както и да бъде с по-високо качество предлаганата от тях телевизия.
Така че, аз призовавам колегите си и тези, които ще работят в насока за подобряване на медийния пазар, да работят именно с тези две идеи в съзнанието си – първо, да се продължи на СЕМ спряната процедура на конкурси, като това нещо обаче бъде ограничено в определен брой допустими за момента честотни обхвата, второ, да се предвидят промени в законодателството, за да може да бъде дадена възможност и за провеждане на конкурс за цифрова телевизия, разпространявана по наземен път.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Последен въпрос от г-н Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Въпросът ми е към г-н Александров. Искам да разбера дали днес КРС е взела решение, с което блокира определен брой честоти и ако е взел такова решение, защо го нямаме ние тук? И кога ще го имаме? Може ли да говорим върху някаква хипотетична ситуация?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други въпроси от народни представители? Няма.
Сега ще дам думата за отговори и да видим какво правим на финала. Аз също искам да повторя това, което казах в началото на г-н Александров, не можеше ли да се предвиди, знаеше се от година-две, че Женевската конференция ще се провежда, за да не се стига до тази за мен крайно неприятна ситуация – вече обявени честоти за свободни, назначени конкурси, сега да се дава заден ход. Аз не искам да си представя пък какво ще стане, ако тръгнат да обжалват днешното ви решение. Това ще затапи още повече цифровизацията и всякакви дейности по-нататък в медийната сфера.
Искам да попитам заместник-министър Килева може ли работната група към Министерството на културата, тъй като ясно е, че нашите законопроекти в по-голямата си част се продуцират в Министерството на културата, такава е и Глава 20 в преговорния процес “Култура и аудиовизия”, друг е въпросът, че комисията не е по култура и медии, а по медии и гражданско общество, може ли тази работна група заедно с КРС и със СЕМ да направи това вече необходимо допълване на стратегията, предвидено в точка 4.1. в един много разумен срок, да речем един-два месеца? За да може наистина да имаме една основа, на която институциите да работят, и ние, упражняващите парламентарен контрол, да изискваме от тези институции онова, което е предвидено и в стратегията, и в закона.
Нека преминем към становищата на уважаваните институции чрез техните представители. Господин Александров, може би Вие трябва да започнете, защото всъщност ваше решение е причина за това днешно съвместно заседание.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Въпросите са много, аз се постарах да ги запиша, ако пропусна някой, ще помоля да ме подсетите.
Ще започна от въпроса, който беше зададен още при приключване на предварителните разговори, защо Комисията за регулиране на съобщенията не информира по-рано или не взе такова решение по-рано? Причините са две. Първо, КРС работи в условията на действащото законодателство. Съгласно действащия в момента закон тези честоти, за които говорим тук, те са свободни. И с това си решение ние не искаме да казваме, че те са заети, просто с решението си искаме да опитаме да сложим някакъв ред при бъдещото им раздаване, тъй като тези честоти са едни и същи и за аналогово, и за цифрово радио- и телевизионно разпространение.
Това, което искаме да кажем, е не да се спре процесът на лицензиране, а за момента да се задържи лицензирането, докато се реши от тези свободни честоти, кои ще останат за аналогово разпръскване и кои ще бъдат използвани за бъдеща цифровизация. За мен, без да съм експерт радиочестотник, е ясно, а пък и там, където се прави цифровизация, единственият начин, по който се прави, е, че двете платформи – и цифровата, и аналоговата работят едновременно. Те работят в един и същи честотен диапазон, затова, ако трябва да работят едновременно, трябва част от свободните честоти да са за аналогово разпръскване, част от свободните честоти да бъдат предварително днес заделени за цифрово разпръскване. И затова именно ние се опитваме чрез нашето решение и с тази дискусия да създадем едно разбиране за това какво е добре да се случи, за да имаме нормален преход към цифрово телевизионно разпръскване.
Другото, което не съществуваше към момента, в който ние взимахме решение да обявим свободния честотен спектър, това бяха конкретните честотни назначения, които бяха постигнати на радиоконференцията в Женева, която приключи в средата на м. юни. В момента, в който вече имаме конкретните честоти, които България ще може да цифровизира оттук нататък, можехме да пристъпим към някаква процедура на тяхното планиране, на тяхното бъдещо международно съгласуване. Тъй като честотите са ясни, но оттук нататък всяка една точка и всеки един предавател, който ще излъчва цифрово, трябва да бъде съгласуван международно, процедурата отнема минимум 200 дни за всяка една точка за цифрово излъчване. И ние искаме да кажем, че трябва да се вземе решение кои от свободните честоти ще се използват за цифрово разпръскване, за да можем да започнем и планирането на мрежите, и международната координация на всяка една бъдеща точка на излъчването й.
По отношение на големия проблем, който възникна в рамките на дискусията, а именно да се даде възможност да тръгнат нови медии, аз лично считам, че ако се пуснат цифровите платформи, всяка една честота може да носи до пет програми, когато излъчва цифрово и само една програма, когато излъчва аналогово. В момента, в който ние пуснем една национална цифрова мрежа, автоматично пет програми тръгват да излъчват. Ако утре, условно казано, цифровизираме трите национални мрежи, които работят в България, автоматично означава, че между 12 и 15 програми ще могат да тръгнат веднага. Друг е въпросът, че технически те не могат да се цифровизират утре. Но пускането на цифрово излъчване означава отваряне много по-широко вратата за навлизане на нови програми, отколкото ако това се прави по аналогов път.
По отношение на въпроса как да се разработи стратегията и евентуално кои да са участниците. Моето лично мнение е (всеки от колегите може да си каже неговото), че за да се изработи програма (аз не искам да я наричам стратегия, за да не се бърка с другата) за цифровизацията, е необходимо да се привлекат участници от Министерството на финансите, тъй като тя трябва да бъде обезпечена финансово по отношение най-малкото освобождаване на честотите, които в момента са заети от Министерството на отбраната; трябва да има представител на Министерството на отбраната, защото те могат да кажат кога, как преминават на натовски стандарти, кое колко струва, за да се освободят блокираните там честоти; по отношение на съдържанието безспорно трябва да има представители на Министерството на културата и представители на колегите от Съвета за електронни медии, тъй като цифровизацията, пак искам да повторя, означава, че се отваря много по-широко вратата и много по-голям брой програми ще бъдат излъчвани и приемани от гражданите на България.
По отношение на социалните аспекти трябва да се помисли държавата има ли ресурс да подпомогне при прехода социално слабите слоеве по някакъв начин за закупуването на съответните устройства за приемане цифрова телевизия или няма да го прави. Това е въпрос, който е политически. На мен ми е трудно да дефинирам кой е органът, който трябва да вземе решение по този конкретен въпрос, но това нещо по някакъв начин трябва да бъде решено. В различните държави се решава по различен начин, но всеки има някакъв план за действие, който е обявен и който се изпълнява.
Всички тези стъпки и тези аспекти трябва да бъдат разписани във времето. На нас ни е необходимо да знаем коя година какви острови ще пускаме, кога ще сглобим първата национална мрежа евентуално на базата на островите, трябва да е ясно за всички действащи и бъдещи оператори, най-вече за действащите, кога ще могат те да преминат от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване, така че да няма срив във възможността на хората да гледат вече действащи програми. Новите производители на програми трябва да знаят от кога да си планират евентуално старта на програмите, те трябва да си получат съответните лицензии, ако такива се налагат, за цифрови програми, тъй като в сегашното законодателство такава фигура не съществува.
Въпросите са много. Това е само част от всичко, което предстои да се реши. Затова аз лично считам, че е необходимо да се създаде работна група, в която да участват минимум тези представители на институциите, които изброих, и да се разглеждат един по един всеки от въпросите, които също се опитах да визирам. Когато се започне детайлното разглеждане на всеки въпрос, аз съм сигурен, че ще възникнат много други, които сега нито можем да ги предвидим, нито това е целта на днешното събиране.
По отношение на въпроса, който беше повдигнат за сега съществуващите кабелни оператори, според мен цифровизацията по никакъв начин не ги засяга и не им пречи, те ще могат да продължат да излъчват, говорим само за ефирни оператори.
Пречи ли стартът на лицензиране и конкурсите за свободни честоти? По принцип лицензирането не пречи, никой не е против лицензирането, въпросът е само да се реши в момента кое ще се лицензира цифрово и кое ще се лицензира аналогово и да се помисли по въпроса, че ние неизбежно трябва да преминем към цифрово разпространение и раздавайки свободния честотен спектър сега за аналогово разпространение, безспорно това ще го затрудни.
Аз много бих се радвал, ако г-н Добрев би бил така добър да ни консултира и съветва в бъдеще в Комисията за регулиране на съобщенията как може без свободен честотен спектър ние да лицензираме нови цифрови предаватели. Аз не искам да навлизам в такива спорове, тъй като моята специалност не е радиочестотник, ако някой от колегите ми иска да влезе в такава дискусия, нека да го направи. Господин Добрев спомена за някакъв брашнен чувал и т.н., което аз лично може би не съм достатъчно компетентен да го разбера.
Ако нещо съм пропуснал, моля да ми кажете.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не стана ясно има ли решение?
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Да, има решение, с което ние отменяме предишните си решения по отношение на свободния честотен спектър.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Всичките? Телевизионни и радиочестоти?
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Телевизионни. Говорим само за телевизиите.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Защо го нямаме това решение?
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Може би просто не е оформено и не е качено на нашия сайт, но при всички случаи то ще излезе. Има технически период от време, в което се оформя.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Тоест искате да кажете, че това, което е взел Съветът за електронни медии като решение, вече е невалидно, тъй като вие сте спрели телевизионните честоти като несвободни? Това ли казвате в момента?
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Това, което искам да кажа, е, че телевизионните честоти продължават да са свободни. Ние искаме да знаем с оглед на нашата бъдеща работа и с оглед на преминаването ни към цифрово разпръскване кои от свободните честоти ще бъдат за аналогово разпръскване и кои ще бъдат за цифрово. На нас ни трябва време, за да можем да направим планирането и да можем да излезем със становище.
БОЙКО ВАТЕВ: Тоест вие ревизирате Народното събрание и спирате лицензирането, без да питате никого. Това е недопустимо!
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И точно днес, преди това заседание! Какво наложи точно днес да се вземе това решение, тъй като това е едно изключително дори в международен аспект за България решение. Аз съм изключително учудена, че Вие не започнахте с това. Значи ние говорим нещо, което всъщност вие сте го предрешили днес точно преди това заседание. Което е недопустимо от гледна точка на стратегията. Изключително съм учудена от това и не приемам този начин на действие, след като думата беше, че днес точно затова правим сбирка – за да уточним тези неща, от които Комисията за регулиране на съобщенията се интересува. Все пак България е парламентарна република и всички в тази парламентарна република се съобразяват със законите и с парламента на Република България, а той в момента е Четиридесетото Народно събрание.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Господин председател, имам въпрос към КРС. Господин Александров, много добре отговорихте на единия въпрос, който аз зададох, искам да ми кажете по втория ми въпрос колко време ви е необходимо да препланирате радиочестотния спектър в България, за да може все пак да знаем евентуално кога би стартирало това, което сте спрели. А за това, че сте взели такова решение в КРС и блокирате целия процес на лицензирането, тук ние всички от Комисията по гражданско общество и медии бяхме на тази среща с експерти от Европейската комисия, които, идвайки при нас, направиха няколко основни забележки. Мисля, че и вие би трябвало да се съобразите с тях. Една от тях е да се отпуши лицензирането, да се даде възможност на много хора да навлязат в този пазар, да има такъв пазар за разпространение на радио и телевизия в България, защото това са изискванията на Европейския съюз. А ние като страна сме поели този ангажимент заедно с разработването и приемането на стратегията сме влезли в зелената зона в последния мониторингов доклад. Сега на прага на предстоящия мониторингов доклад, който ще бъде през септември, не знам какво ние като комисия ще отговорим, както и на парламентарните си групи, на обществото и на всички радио- и телевизионни оператори в България.
Благодаря ви.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз имам съвсем кратък въпрос към г-н Александров. Тъй като ние по една или друга причина не разполагаме с вашето днешно решение, много е важно да ни кажете формулировката в това решение. Тоест вие спирате изобщо, спирате за определен срок, отменяте предишните си решения докога? Защото аз пак се връщам на предишния си въпрос, на който получих частичен отговор – това означава, че в следващите четири години отново този процес ще бъде блокиран.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: По наше мнение въпрос на добро желание и организация е до няколко месеца да бъде изработена такава програма, тя да бъде ресурсно обезпечена. Комисията в рамките на месец или два да направи препланиране на спектъра, да се задели този, който ще бъде използван за цифровизация, било то по острови или по какъвто начин се реши това да стане в България и оттам нататък съвсем реално е преди края на годината, ако има желание, да продължи процесът на лицензиране. Де юре свободен честотен спектър е такъв, какъвто комисията го е определила с предишното си решение и той продължава да бъде свободен. Ние не искаме да спираме процеса на лицензиране, искаме само да сме наясно какво ще се цифровизира и какво няма да се цифровизира.
Но за да вземем такова решение, ние като орган нямаме компетентността и ресурса. В предишните си изказвания аз се опитах да визирам всички аспекти или поне по-важните аспекти на процеса на цифровизация. Взимането на решение за това кога, как, колко ще струва и по какъв начин ще се цифровизира не е прерогатив единствено на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние можем честотно да обезпечим този процес, но всички останали аспекти на процеса на цифровизация не е компетентност на нашата комисия да ги реши. Тоест ние много лесно можем да кажем, да, от тези свободни честоти ние произволно решаваме, че половината ще са за цифровизация, но това няма да реши проблема с преминаването към цифрово телевизионно разпръскване. Всички останали аспекти – по отношение на освобождаване на спектъра, по отношение на това кога да се обявят конкурсите, защото ние не можем по сега действащото законодателство да обявяваме конкурси за честоти, които не са свободни. Ако сега всички честоти се заемат за аналогово разпръскване, до прекратяване на лицензиите за аналогово разпръскване няма да можем даже да обявим конкурс за цифрови острови или за цифрова мрежа на територията на България.
Важно е да се реши кои ще са приоритетните области – в големите градове ли ще тръгнем, по райони ли ще се пускат цифровите покрития. Да има програма за цифровизация.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Кой да го реши това?
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Мисля, че казах: Министерството на финансите, Министерството на отбраната и другите институции, които изброих.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще дам думата на г-н Янев, но през това време ще помоля г-н Райков да помисли как разбира отговорностите си, прави ли конкурси или не прави след днешното решение на КРС.
ЯНИ ЯНЕВ: Господин председател, колеги, аз смятам, че с оглед на това, че г-н Александров изрично заяви, че решението все още не е оформено и не е изнесено на сайта на КРС, аз предлагам преди то да е опубличено, Комисията за регулиране на съобщенията, имайки предвид съображенията, които бяха изложени днес на това обсъждане, да се събере отново и тъй като тя е в правото си да разглежда и сама да отменя решенията си, да обмисли отново правилността на това решение, което е взето днес.
Това е моето предложение и считам, че то ще ни изведе от тупика, в който попадаме, на предрешаване на въпроса във връзка с процедурата по лицензиране.
Аз считам, че и правно-технически, и технически има възможност да бъдат намерени решения, с които да не бъде ограничена възможността на България да преминава към цифровизация и същевременно в никакъв случай да не бъде спрян процесът на лицензирането, което, както разбрахте от общата реакция, е изключително лош сигнал пред нашите европейски партньори и това, което ни предстои да правим.
Така че, повтарям, моето предложение е, помислете дали трябва да опубличите това ваше решение и дали не е добре отново да се преразгледа и да се съобразите с изложените становища, които бяха направени на заседанието на двете комисии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля г-жа Килева да даде една поанта на тези не много лицеприятна дискусия.
ИНА КИЛЕВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Успешната политика е винаги екипна игра и това, което ние успяхме да направим в аудиовизуалния сектор, беше благодарение на това, че бяхме много синхронизирани и много добър екип. Затова на мен лично ми е неприятно да видя дисонанс в тази екипност, надявам се да се преодолее във времето с разумните действия, които г-н Яни Янев подсказа.

Що се касае до работната група, която би могла да се създаде, вече имаме такава работна група, тя е в изпълнение на конкретна мярка в екшън плана на Министерския съвет. В нейния състав има представители на всички тези институции, които Вие споменахте преди малко, включително двама души, които представляват уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията – г-н Петър Рендов, който е съпредседател на комисията, и доц. Георги Лозанов. Освен това г-н Свилен Попов – директор на Дирекция “Разрешителна дейност и честотно планиране” също е член на тази работна група. Имаме представител и на Министерството на отбраната, и на Министерството на финансите, на Министерския съвет, представители на СЕМ, двама души представители на ДАИТС, представители на Министерството на културата, което отговаря за съдържанието.
Така че не виждам защо тези компетентни представители на въпросните институции да не седнат в заложения в мярката срок до 20 декември да помислят върху концепция за цифровизацията на телевизията в България. С тази концепция ние всъщност ще дообогатим документа стратегия и там вие бихте могли като компетентна институция да подскажете разумните технически решения за създаването на тази инфраструктура на цифровизацията. Защото вие сте компетентни да решите как ще стане това, какви пътища, какви точки, какви острови, поетапно, какви мрежи, какви честоти – цялата тази детайлна инфраструктура, която вие може да разпишете и това да бъде вашият принос в работата на работната група. А вече Министерството на културата ще помисли за съдържанието, за социалния ефект от цифровизацията, за което стана дума и за което високоотговорните народни представители са загрижени, за достъпа до информация, за достъпа до качествена продукция.
Но аз отново бих се върнала на основния въпрос, а това е сме ли ние предсказуема страна или не. Аз много благодаря за тази поанта във Вашето изказване, защото ако ние в момента стопираме нещо, което тръгнахме много добре да го правим с една процедура, която се отпуши от стратегията, със създаване на правила на един аудиовизуален пазар, да стигнем отново до стагнация, не зная, аз не съм компетентна да взимам политически решения тук, има Народно събрание, ние сме парламентарна република, но все пак бих призовала да помислим отново да се върнем в екипната игра и към предсказуемостта и коректното поведение в Европа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има г-н Камен Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, аз се извинявам, че не можах да присъствам от началото на дискусията. Както господин Илиевски, аз също декларирам, че нямам финансови интереси в дискусията и поради това ще си позволя да участвам пространно в нея.
До преди една година и един месец бях заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, което ми дава възможност да познавам всички от присъстващите колеги от КРС и освен всичко друго да познавам и техния професионализъм и техните морални качества. И не мога да приема обвинения, които усещам към тях, че те или са непрофесионалисти, или не са си прегледали нещата и са мързелували, или че имат някакви други интереси. Призовавам ви, колеги, да четем добре стратегията и да я четем не както дяволът евангелието, а да я четем така, както трябва да се чете.
Чета ви точка 4.1. “Основни приоритети. Цифровизация. Приемане на единна цифрова платформа в унисон с единната европейска позиция, планиране на честоти за цифрово разпространение при разпределения на свободния радиочестотен спектър, допълване на стратегията с оглед развитие на електронните медии в условията на цифровизация, лицензиране на цифрови национални електронни медии.”
Доколкото разбирам, макар че не съм чел днешното решение на КРС, става въпрос за някакво временно спиране, тоест искане от тяхна страна за временен срок, в който да приведат свободния радиочестотен спектър в унисон с Женевския честотен план, след което, след месец, два или три, ако ние им създадем условия да приключат максимално бързо, да стартират отново конкурси за аналогова телевизия на свободните честоти. И аз не виждам какво пречи в този период от време Съветът за електронни медии да ускори провеждане на радиоконкурсите и като си свърши КРС работата в рамките на следващите няколко месеца, да бъдат обявени конкурсите за аналогова телевизия.
Разбира се, съгласен съм, че ситуацията е доста неприятна, при положение че СЕМ веднъж е обявил конкурси, а в един момент се оказва, че те не могат да ги проведат, тъй като няма среда, в която да провеждат конкурсите, но аз си мисля, че е по-добре да бъде направена една добра стратегия за цифровизация и да закъснее лицензирането на аналогови телевизии с един, два или три месеца, колкото е необходимо, отколкото нещата да бъдат правени така както са правени през последните 12 или 13 години.
Благодаря ви.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Имам въпрос, колега, към Вас. Вие считате ли, че ако лицензирането бъде направено за пет години, до 2011 г., е възможно от 2011 до 2015 г. да бъде осъществена цифровизацията? Аз мисля, че това не е проблем. Сега да бъдат раздадени лицензиите за аналогови честоти до 2011 и от 2011 до 2015 г. това да бъде направено. Тогава ще има достатъчно време да се обмисли какво точно да се прави с цифровизацията, дори и като допълване или като отделна стратегия. Така впрочем ще дадем отговор и на КРС, за да не се чувства в невъзможност да прави каквото и да е и да го прави качествено за този период.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Ако въпросът на колежката Драганова е отправен към мен, аз предпочитам да отговорят специалистите радиочестотници, тъй като макар и три години член на КРС, аз съм юрист по образование, не съм радиочестотник, но съм работил достатъчно дълго в комисията, за да познавам нещата. Въпреки това не бих се ангажирал да отговоря конкретно на този чисто инженерен въпрос.
Доколкото аз разбрах, става въпрос за временно спиране в рамките на няколко месеца, а не въобще за отмяна на аналоговото лицензиране.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата да отговори г-н Георгиев от Комисията за регулиране на съобщенията.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм инженер човек и ще говоря с цифри, макар че въобще нямах намерение да говоря. Нашето днешно решение е предизвикано от факта, че ако си бяхме премълчали и не го бяхме взели и, както действащият закон ни задължава, бяхме оставили целия радиочестотен спектър за телевизионно разпръскване, а той е еднакъв за аналогово и за цифрово, то в един момент цифровото телевизионно разпръскване в България щеше да бъде тотално блокирано.
Съгласен съм с проф. Добрев, че може теоретично да се реализира и аналогово, и цифрово. Само че той не знае изходните данни. Ние сме заявили пред СЕМ целия свободен радиочестотен спектър, който може да се използва за аналогово радиоразпръскване. Ще ви кажа, около 70 телевизионни канала. И ни остават за цифрово планиране 17 канала, които не могат да бъдат използвани, тъй като са или съседни или огледални на вече планираните или използвани. При това положение без честотен задел за цифрово телевизионно разпръскване ние не можем да планираме абсолютно нищо, за да направим плавен прехода.
С това днешно решение ние не искаме нищо друго, освен инструмент за реализиране на този честотен задел. Бога ми, който иска, каквото остане, ако иска за три месеца да си плаща лицензия, да взима и да върви аналогово. А аналоговото лицензиране, когато бях в Женева, защото аз бях заместник-председател на делегацията на Република България, като казах на международните специалисти, че ние ще имаме тепърва аналогово лицензиране, те ни погледнаха много странно. Не е най-добрият знак към Европа да рекламираме в този момент аналогови телевизии. Но това не е мой проблем, аз съм длъжен да осигуря честотен спектър. И ние осигуряваме честотен спектър, но още един път повтарям, по закон в момента сме дали целия свободен радиочестотен спектър на СЕМ, как да реализираме цифровите платформи на острови или на схеми?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Може ли да ми отговорите на въпроса, който зададох на колегата Ви? За пет години да бъде аналогово, след това да бъде направено цифрово.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Не исках да навлизам по-дълбоко, но явно ще бъда принуден. В момента принципа на аналоговото телевизионно разпръскване е един канал, една програма, един оператор. Цифровото радиоразпръскване по белия свят се прави така, че има далекосъобщителен оператор, който поддържа техническата част и на който тези, които произвеждат програми, плащат, за да бъдат излъчвани. Тоест ние трябва да проведем конкурс за далекосъобщителен оператор. През това време, в началото на планирането, СЕМ трябва да ни каже в кой град каква потребност има обществото, поне от колко програми. Тоест ние имаме съвместна работа с тях.
След това трябва да проведем конкурс за далекосъобщителен оператор, при който този оператор трябва да определи точките си. А всяка една точка минава на процедура за координация от 200 дни. При положение че ние в момента нямаме радиочестотен спектър за цифрово, въобще не може да се мисли за това. Второ, ако сега вече заделим такъв ресурс, трябва да координираме точки, да проведем конкурс и срокът, госпожо Драганова, не е 2015 г. За Европейския съюз той е 2012 г., желязно! В секторната политика (той е стар документ) пише 2015 г., в Женевската конференция обаче за Европа е 2012 г. Изключено е за една година да минем през този процес!
Съжалявам, май се разпалих малко повече отколкото трябва, дано поне да сте ме разбрали. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Иска ли някой друг думата?
Уважаеми дами и господа, аз смятам, че двете комисии нямаме основание да си променяме позицията. Позицията на комисията е в закона. След като не сме инициирали промяна в закона, значи ние го приемаме ако не 100%, поне 99%. В същото време въпросът е достатъчно сложен, тъй като имаме две управленски институции, каквито са Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията, които искат спиране на лицензирането или по-скоро временно спиране на лицензирането. Имаме днешно решение на Комисията за регулиране на съобщенията, с което са блокирани тези честоти. Разбира се, аз си мисля, че от утре тръгва една верига от обжалвания, която ще забави много повече нещата, но въпросът е достатъчно сериозен, за да си дадем няколко дни, през които аз се ангажирам да сезирам и Политическия съвет на коалицията, която управлява България, да съгласуваме позициите си вътре в нея и с представителите на другите политически сили в нашето Народно събрание, участващи в тези комисии, и на едно съвместно заседание на двете комисии следващия четвъртък да видим какво правим.
При всички случаи ще трябва да се допълни Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, но, госпожо Килева, декември ми се вижда много далеч като срок. Ако може някакъв по-близък хоризонт, защото събитията не чукат на вратата, а са я отворили. Така че стратегията трябва да бъде обновена в един срок може би два-три пъти по-кратък от този, който работната група към Министерството на културата определя. Но нека да поговорим допълнително, за да можем на следващото заседание да ви препоръчаме да направите това.
Призовавам към едно сериозно отношение към проблема. Не казвам, че досега не е било такова, но въпросът наистина има няколко страни, не може да се хване лековато едната позиция или другата. Затова нека си дадем тази седмица, през която да направим своите консултации и да можем следващия четвъртък на едно ново заседание да видим какъв изход да намерим от тази ситуация.
Аз се опасявам, че след днешното решение на КРС този въпрос ще излезе от нашите и вашите ръце и ще отиде в ръцете на съда. Между другото, това не е коректен ход от страна на КРС, тъй като знаят, че сме ги поканили на заседание днес да се запознаем точно с този въпрос и можеше да се изчака, господин Александров, днешното заседание и тогава да се предприемат или пък да не се предприемат тези действия. Не мога да си представя, че няма да се обжалва това, което сте взели днес като решение.
Господин Иванов иска думата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, днес ние изслушахме мненията на заинтересуваните институции и на гражданските сдружения. Всеки един от нас повече или по-малко си състави мнение, много ви моля следващия четвъртък след консултациите, които ще проведете с представители на двете комисии, да предложите проект за решение. На тази база да завършим дискусията и да излезем с ясно решение, за да останем на висотата на комисиите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Благодаря на всички, които участваха в днешното заседание, на експертите, които ни предоставиха своите становища.
Закривам заседанието с ангажимент следващия четвъртък да продължим.
(Закрито в 18,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов

Стенограф:
Ст. Белова



117 422 знака