Продължаване на дискусията по прехода към цифрово излъчване и необходимостта от промени в Закона за радиото и телевизията.

---

Заседанието бе открито в 16,10 ч. и председателствано от г-н Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданското общество и медии.
* * *
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Както се договорихме с г-н Иво Атанасов, днес продължава съвместното заседание на Комисията по гражданското общество и медии и Комисията по транспорт и съобщения.
Поводът е решението на Комисията за регулиране на съобщенията за временно прекратяване на лицензирането на аналоговите лицензионни оператори. Бяха проведени доста срещи и разговори, аз вчера разговарях с Комисията за регулиране на съобщенията, с Държавната агенция за информационни технологии. Ние в нашата комисия проведохме между 15 и 16 ч. една среща с Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция, на която помолихме и Комисията за регулиране на съобщенията направи една презентация кое наложи да се приеме това решение. Мисля, че е целесъобразно съвсем кратко тази презентация да бъде представена днес тук, за да се даде окончателен отговор и да няма повече твърдения, както днес е написано, че Комисията за регулиране на съобщенията ни спъва за Европа, няма изискване в 2012 г. да се спира аналоговата телевизия и т.н.
Предлагам ви днешното заседание на комисиите да протече в следния порядък. Първо, да дадем думата на КРС за една кратка презентация, политиката, която ще следва България в изграждането на цифрова телевизия, каква нормативна уредба съществува и последните препоръки или решения от юни т.г. от Женева, как ще се осъществи преходът от аналогова към цифрова телевизия, какъв е свободният ресурс и въобще цялата политика, която оттук нататък България ще трябва да развива. Второ, евентуално да обсъдим какви стъпки ще следва да извървим в близко време.
Следващата седмица в Народното събрание ще бъде внесен Законът за електронните съобщения. Това е досегашният Закон за далекосъобщения – един изключително сложен, но много важен закон за развитието на този бизнес в България. Законопроектът е много тежък, Комисията по транспорт и съобщения ще бъде водеща по него. Той е някъде около 90 страници. Ще ви напомня, че Законът за далекосъобщения имаше близо 300 текста от Министерския съвет, а предложенията на народни представители бяха над 350. Разбира се, много от тях бяха посочени от много други организации, неправителствени организации и потребители на тази услуга. Тоест ние имаме възможност с новия Закон за електронните съобщения и това, което Комисията за регулиране на съобщенията ще предложи тук, да намерим едно общо решение по-нататък. Следващата седмица ще има много дискусии по тези въпроси в друг формат и се надявам, че ще се вземе и съответно решение по тези въпроси.
Ако сте съгласни, да дадем думата на г-н Хараламбов или на неговите експерти за една много кратка презентация и главно да се обърне внимание върху това кое наложи това решение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, само едно уточнение. Виждам, че Медийната комисия няма кворум, така че ние ще участваме в заседанието като хора, които са вътре в проблематиката и искат да се намери някакъв пореден изход, но няма да можем да упражняваме правата и задълженията на парламентаристи докато не се получи кворум. Засега нямаме.
Нямам нищо против презентацията. Вчера в Комисията по културата имахме една подобна образователна програма, на която група студенти ни представиха политиката за опазване на културно-историческото наследство в Гърция и някои други страни.
Ще очакваме да чуем онова, което сте чули във вашата комисия и което би било полезно и за нашата комисия.
Благодаря.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: С тази разлика, че нашата презентация не е от студенти, а от независимия регулаторен орган по Закона за далекосъобщенията. Трябва да правим разлика, че това все пак е орган, който провежда политиката в България по тези въпроси.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господа председатели, ние миналата седмица проведохме изслушване на становищата на различните страни в този важен за медийната политика на България спор. Днес продължаваме втора седмица. В края на миналото заседание се обърнах към председателя г-н Атанасов и поисках на второто заседание да ни бъде предложен проект за решение. Сега разбирам, че и второто заседание ще се проведе в атмосфера отново на обсъждане на тези, които в общи линии ние вече чухме. Да не говоря, че тази презентация вече я чух преди един час. Лошото е, че и следващата седмица ще продължи това обсъждане. Питам как ще завършат тези заседания на двете комисии на Народното събрание? В крайна сметка трябва да има някакво финално становище, не знам под каква форма, но не можем да продължаваме непрекъснато с изслушвания.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Днешното заседание ще бъде допълнение и това, което колегите не са успели да подготвят за миналото заседание, ще го направят днес. Става дума главно за обосноваване на решението.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги! Аз бих предложила нещо съвсем прагматично. Тъй като уважаваният от мен председател г-н Мирчев не можа да вземе участие на миналото заседание, ние всъщност сега ще преповторим това, което правим от миналото заседание. Презентацията е нещо много добро и бих предложила колегите наистина да я направят, защото е нещо съществено, но да не дават прекалено много обяснения, защото част от тях миналия път сме си ги направили. Нека да маркират важните моменти само.
И много моля, да не се съсредоточаваме отново двете позиции да започнат да се бият. Знаем за какво става въпрос – АБТО казва едно, АБРО казва друго, КРС казва едно, а СЕМ мисли дали е точно така или не е така. В крайна сметка ще трябва да бъде взето политическо решение. Защото моето специално мнение – аз го изказах – е, че така или иначе това е нарушение на стратегията. Вярно е, че вече има ново обстоятелство, но трябва да бъдем извадени от този тупик и то колкото се може по-бързо с политическо решение от парламента. Това трябва да стане следващата седмица и това е ясно! Нямаме време за чакане. И това временно спиране на честотите трябва наистина да е временно, защото ще бъде излагане от друга гледна точка.
Затова моля господата, които ще направят презентацията, да бъдат лаконични, тъй като част от колегите са я чули и да не се впускаме в нови обяснения и в нови конфликти. Само ако нещо според другата теза не е вярно в презентацията, моля да кажат, за да си съставим нашето мнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Иванов, само да добавя, че аз имам готовност да предложа проекторешение и ще го направя в секундата, в която и нашата комисия влезе в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ИВАН ИВАНОВ: Това вече е нещо конструктивно.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: За това сме се разбрали.
Заповядайте да направите презентацията, като засегнете основно ключовите моменти, свързани с приетото решение от Комисията за регулиране на съобщенията.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Уважаеми господа председатели, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Тъй като двамата председателстващи и г-жа Драганова дадоха определени ограничения, аз си позволявам само да кажа, че нашата презентация ще бъде кратка. Извинявам се пред тези народни представители от Комисията по транспорт и съобщения, които ще я слушат за втори път, и съжалявам, че не присъстват народните представители от Медийната комисия. Считам това за продължение на дискусията и това е една от целите, които Комисията за регулиране на съобщенията преследваше – да се предизвика широк обществен дебат по въпросите за въвеждането на цифровата телевизия в България с цел взимане на правилни политически решения, които да формират един технологичен план, обезпечен финансово, политически, икономически, социално за плавен преход на цифровата телевизия в България в съответствие с всички документи, които ще ви бъдат посочени допълнително.
Освен това ние сме си позволили да дадем в двете комисии на господа депутатите малки материали с два текста. В единия има извадки от нормативната уредба, които касаят въпроса за взаимнобвързващото регулиране и кой какви ангажименти от регулаторите има, и второ, хронология за работата на Комисията за регулиране на съобщенията след излизане на стратегията, утвърдена от Народното събрание през октомври 2005 г., и Женевската конференция и последвалите събития.
В тази връзка давам думата за презентация на експертите г-н Попов и г-н Колев. Господин Попов е директор на Честотна дирекция в Комисията за регулиране на съобщенията.
СВИЛЕН ПОПОВ: Добър ден! Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък, за да не ставам отегчителен за дамите и господата народни представители. Виждате слайдовете, вие ги имате и разпечатани пред вас, който иска, може да ги прочете.
Кое налага преминаването към цифрово радио- и телевизионно разпръскване? Наземната цифрова телевизия е една от основните платформи за достъп до информационното общество съгласно плана за действие е-Европа 2005 и новата стратегическа рамка на европейското информационно общество и аудиовизуалната медийна политика на Европейския съюз. Виждате комюникетата на Комисията към Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически социален комитет и Комитета на регионите.
Необходима е навременната политическа намеса включително и в България в процеса на прехода към наземното радиоразпръскване, за да се реализират пълноценно неговите преимущества.
Вторият слайд на същата тема е Комюнике 204 от 2005 г. и Резолюция на Европейския парламент от 16 ноември 2005 г. относно ускоряването на прехода към цифрово радиоразпръскване в съответствие с приоритетите на политиката за управление на честотния спектър за преминаване към цифрови технологии. Това е комюникето, което показва годината 2012 г.
Следващия слайд е конференцията на Международния съюз по далекосъобщения, Женева – юни 2006 г. Какво се случи на нея? Това, което вече много пъти го казваме, тук го виждате маркирано:
Подписано е Регионалното споразумение и е приет План за въвеждане на наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване в обхватите 174-230 мегахерца, 470-862 мегахерца.
Вторият важен момент е ревизирането на Стокхолмското споразумение от 1961 г. относно наземното аналогово телевизионно разпръскване. Аналоговият план ще съществува само в рамките на преходния период, когато може да се излъчва както аналогова, така и цифрова телевизия, след изтичането на който аналоговата телевизия следва да бъде спряна.
В съответствие с взетите решения международното координиране на новите честоти за аналогова телевизия е преустановено от датата на приключване на втората сесия на конференцията. Република България се присъедини официално към декларации на тази конференция. Тук е изведен текстът на една от декларациите – че страните-членки на Европейския съюз, и тези, подписали Договора за присъединяване към Европейския съюз, заявяват, че ще прилагат разпоредбите на заключителните актове на Регионалната радиоконференция, така както са приети, в съответствие със задълженията си, произтичащи от Договора на Европейската общност. Оттук произтича и годината 2012 г. за България.
От кога и защо е актуално Регионалното споразумение? Текстът на Споразумението е следният.
“Член 12.2. Разпоредбите на Споразумението ще бъдат предварително приложими от 17 юни 2006 г. в 1 часа по Гринуич.
Член 12.3. Считано от датата, спомената в § 12.2 по-горе, станции за радиоразпръскване в експлоатация с честотни назначения, които се срещат в плановете или които не са в съответствие със Споразумението и свързаните с него планове, може да продължат да бъдат експлоатирани, при условие че не причиняват недопустими смущения и не изискват защита от които и да е назначения в съответствие със Споразумението и свързаните с него планове.”
Член 12.5. Преходният период ще започне на 17 юни 2006 г. в 1 часа по Гринуич.”
На този слайд е честотният план, разпределението на зоните, в които ще има едночестотни синхронни мрежи, които правят впоследствие национално покритие, но на различни честоти. Няма една национална честота.
Кое налага временното спиране на издаването на лицензии за аналогови телевизии? Това, че аналоговите и цифровите честотни канали в утвърдения План за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване в голяма част се припокриват; че е необходимо съвместно функциониране на аналоговите и цифровите предаватели по време на преходния период, което изисква достатъчен свободен честотен ресурс; налице е сериозен дефицит на радиочестотен спектър в ІІІ и ІV обхват, както и в V обхват, особено в районите на големите градове; силно ограничен свободен честотен ресурс към настоящия момент, за нуждите на действащите три национални оператори и Министерството на отбраната се използва почти половината от ІV и V телевизионен обхват.
Недостатъчният свободен честотен ресурс води до взаимна несъвместимост на аналоговите и цифровите мрежи на национално и международно ниво. Лицензирането на нови аналогови телевизии ще доведе на практика до изчерпване на свободния честотен ресурс, което ще затрудни плавния преход. Предвид продължителния период на координиране – поне 200 дни, процесът по международна координация и усвояване на планираните честотни назначения за цифрова телевизия трябва да стартира във възможно най-кратки срокове, тоест в самия процес на координация.
Благодаря за вниманието. ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, имате презентацията, тя е разпечатана, в нея има много повече информация отколкото тук. Целта беше представянето да бъде кратко, а в самата разпечатка има много информация относно темата, която разглеждаме днес.
Господин Станчев, може би Вие ще вземете думата като упълномощен представител на правителството по тези въпроси и въобще по държавната политика в областта на информационните технологии и съобщения и участник в срещата в Женева?
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Господа председатели на комисиите, господа депутати, колеги и гости! Както казах и миналия път, България на 16 юни 2006 г. пое ангажимента и се присъедини към споразумението или към честотното планиране за наземна честотна телевизия, прието на конференцията в Женева. Това разпределение се подписа от всички 101 страни, участвали в тази конференция. Тя е регионална конференция, защото включваше страни от Африка, Азия и цяла Европа. Разбира се, подготовката за това участие е правена доста време, това всъщност е финалната конференция, проведена в периода 15 май - 16 юни т.г., като предварително вследствие на съвместната работа на двете ведомства – на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията – вследствие на дългогодишен анализ и проучване на предложенията, спокойно може да се каже, че това, което България е постигнала в Женева и което е подписано за България е един добър старт за навлизане на цифровата технология в телевизията въобще.
Искам да уточня това, което се спомена тук и което Вие, господин Мирчев казахте, да, действително в Женева не е подписана и не е фиксирана датата 2012 г. Тя обаче е ангажимент на България като бъдещ член на Европейския съюз. Това е решение на Брюксел, както каза и г-н Попов. Така че, България, ставайки член на Европейския съюз, във всички случаи годината 2015 г. се редуцира в 2012 г.
Какво следва да се направи или какво правим ние като политически орган? Знаете, че съществува една междуведомствена комисия под егидата на Министерството на културата, която работи за стратегия в областта на аудиовизия и цифрова телевизия. Проблемът е много голям и това, което показа опитът на другите страни в един такъв преход, защото става дума действително за революционен преход в начина на разпространение на медиите, включва в себе си много аспекти – икономически, социални, технически. Така че, за да се осъществи тази стратегия, за която се говори много пъти, тази стратегия трябва да бъде разработена с участието на много и различни подгрупи от експерти в тази област. Точно като една такава подгрупа ще бъде групата, която започва вече да се формира, под ръководството на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която обаче ще се съсредоточи и ще разглежда само техническите проблеми от гледна точка на разпределение на честотния спектър. Това е платформата, върху която трябва да стане цялото това разпределение или цялото това преминаване на цифрова платформа. Защото, бързам да спомена, че разумният подход в случая е наличието на действително свободен честотен спектър, за да може безпроблемно да стартира процесът на цифровизацията. Ако не съществува такъв свободен честотен спектър, просто целият този период до 2012 г., който е и преходен период, ще бъде стопиран и ще върви много трудно. Знаете, че става дума включително и за съгласуване със съседните страни, а едно такова съгласуване трае достатъчно много време, 200 дни и повече, със съседните страни, на които евентуално бихме смущавали предавателите.
Разбира се, ние не тръгваме от голата поляна, имаме разработена стратегия, която е правена във връзка точно с приемането и с последната конференция на Женева. Тази стратегия е правена миналата година, преди конференцията в Женева, преди последните резултати от нея и тя би трябвало да се осъвремени. Така че правим всичко възможно максимално бързо да излезем с някакви разчети кога и как трябва да стане това.
Има проблем обаче, който трябва да си го кажем и знаем – че всичко това е свързано с доста разходи. Разходи, както стана дума тук за освобождаване на горния честотен спектър, където са ІV и V обхват, честоти, които са заети за различни нужди на отбраната. Тези честоти трябва да бъдат освободени, въпреки че са разписани в Националния честотен план по години, във всички случаи тяхното освобождаване е свързано с финансово обезпечаване на отбраната. Защото за да се освободи нещо, съответно трябва да бъде сложено на друго място. Така че това също е един проблем, по който трябва да работим - един много голям проблем, който, разбира се, всички държави, които са тръгнали по този път, имат.
Това, което е казано за отбраната, е въпрос на тази стратегия, която евентуално ние ще разработваме и която ще бъде част от голямата стратегия.
Друго, което г-н Попов не каза в съкратения вариант на презентацията, но го има в по-разширения вариант и в раздадените документи, това е рекламната част или убеждаването на населението в предимствата на този вид излъчване. Същевременно тук е и големият проблем с обезпечаването или с овъзмездяването на хората, чисто социалният проблем във връзка с възможността за приемане на тези програми.
Тук, разбира се, е и проблемът за дистрибуцията, проблемът с производството на такава апаратура, която в достатъчно добър обем би трябвало да бъде предоставена на населението, за да може наистина в 2012 г., когато трябва да приключи този процес, населението да бъде обезпечено.
В Закона за електронните съобщения, който предстои да бъде приет от Народното събрание, след като е приет вече от Министерския съвет и е на път за Народното събрание, в § 3 на Преходните и заключителните разпоредби изрично е записано, че даването на аналогови лицензии на радиочестотен спектър ще се извършва до 31 декември 2007 г.
Пак се връщам на това, с което започнах – записана е датата 2015 г. просто защото в момента е стъпено на Женевското споразумение. За България, присъединявайки се към Европа, във всички случаи ще бъде валидна годината 2012 г.
Благодаря ви.
ЯНА ИВАНОВА, изпълнителен директор на АБТО: Аз на първо място бих искала да кажа, че телевизионните оператори, членове на нашата асоциация, в никой случай нямат нужда от убеждаване, както мисля, че и тук присъстващите, в предимствата на цифровата телевизия. Ние самите сме готови и сме изразявали винаги готовност да изразим усилията за изграждането на такава стратегия.
Имам няколко конкретни въпроса, породени от днешната презентация.
На първо място, колегите от Комисията за регулиране на съобщенията твърдят, че ако се раздадат аналоговите честоти, това ще попречи за този плавен преход. Първият ми въпрос е как при положение че в повечето западни страни, за разлика от при нас, по очевидни причини беше спряно лицензирането, в останалите западноевропейски страни всички свободни честоти са били експлоатирани и се експлоатират и към момента? Как при тях се осъществява този плавен преход, при положение че техните честоти са раздадени и явно това не им пречи да осъществят своите стратегии за преминаване към този плавен преход? Това е първият ми директен въпрос.
Вторият ми въпрос е колко свободен честотен ресурс, тоест колко честоти според КРС са необходими, за да се реализира преходният модел? Защото това, което аз знам като лаик, е, че на дигитална честота могат да се излъчват до шест програми. Тоест сега наличните аналогови честоти, които се излъчват ефирно, ако минем на този модел да се излъчват паралелно дигитално и аналогово, което по принцип е изключително скъпо, защото някой трябва да поеме разхода за дублиращото излъчване, при положение че се покрива една и съща зрителска аудитория, по моите елементарни преценки една честота би била достатъчна, ако се задели за този преходен период.
И третият ми въпрос е колко според Комисията за регулиране на съобщенията ще отнеме като време създаването на тази стратегия, която всички искат ние да изчакаме, за да се реализира лицензирането. Защото всички знаем, че тази стратегия отнема един доста голям период от време, за да се вземат решения по няколко въпроса, които са с изключителен социален ефект върху нашето население. Преди всичко да се вземе стратегическото решение кой да поеме цената на този преход. Аз съм убедена и твърдо вярвам, че и КРС не биха отговорили безотговорно, че това е възможно за два-три месеца. Тоест, ако е невъзможно тази стратегия да бъде направена за два-три месеца, а след стратегията тя тепърва трябва да бъде отразена в нормативните актове, тоест в Закона за радиото и телевизията и в Закона за електронните съобщения, който ще замени Закона за далекосъобщенията, тогава този срок, който според моите представи за хронологията на процеса е минимум две години, то след две години практически няма да има лицензиране, защото след две години лицензирането на аналогови телевизии няма да спре.
И последният ми въпрос е как през този период, ако аналоговото излъчване пречи, ще спре осъществяващото се аналогово излъчване на телевизиите по § 9а? В техните лицензии пише, че те могат да бъдат спрени единствено чрез конкурс. Тоест до провеждането на такъв конкурс те напълно законово ще се излъчват на тези аналогови лицензии, които Комисията за регулиране на съобщенията твърди, че й трябват, за да осъществи прехода. Как тези аналогови лицензии на тези телевизии, които, държа да напомня, че нямат програмен ангажимент към когото и да било, защото те нямат програмни лицензии и излъчват каквото си решат, няма да им пречи на прехода, докато ако се лицензират телевизии и те се излъчват на същите тези честоти, те ще пречат на Комисията за регулиране на съобщенията?
Благодаря ви.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Аз ще отговоря на г-жа Иванова съвсем отначало, а после колегите експерти ще отговорят точно. Но мисля, че ние с АБТО си говорим само чрез медиите и тези въпроси ги слушам за четвърти или пети път. И ние сме дали пет пъти отговори.
Така че, госпожо Иванова, ако използвате форума, за да Ви даваме отговор, ще Ви направим и това удоволствие.
Никога Комисията за регулиране на съобщенията или неин член, или служител от КРС не е поставял въпроса, че трябва да се спре аналогово лицензиране. Говорим за временно преустановяване до изготвяне на технологичен план, за да се отговори на тези въпроси, които поставяте и Вие – колко време ще продължават тези честоти, как ще продължават в годините, кой ще ги обезпечи финансово, кой ще даде ресурсно обезпечение. Защото това не е проблем на Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, ако сте чели Закона за далекосъобщенията, сте се уверили, отговаря за ефективно използване на честотния спектър. Държавната политика по отношение на определяне на честотния спектър се осъществява от Министерския съвет в лицето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Ние сме притеснени след обстоятелството Женева 2006, че ефективното използване на честотния спектър в посока плавен преход ще бъде затруднено, ако държавата днес, сега (ние алармираме и затова взехме това решение) не вземе бързи мерки да направи своята програма, да градира честотите, които ще се ползват, независимо дали са по 9а, по 7плюс и по еди-какво си, да се градират и да се каже: за София честотите за цифрово излъчване ще започнат от 2007 г., за Пловдив – от 2008 г. Те ще бъдат две или три и са точно разписани в План Женева – канал 11 за София, канал 12 – за еди-къде си. Разбирате ли, ние сами нямаме този ресурс да го въведем, нямаме нито правомощията, нито политическата воля. Има законодателна власт, която ще облече в законови условия, ще прецени дали ще променя закони или няма да променя. Министерският съвет ще прецени има ли Министерството на финансите ресурс да освобождава и Министерството на отбраната честотния спектър, който е включен в План Женева, в кои години ще дават този финансов ресурс. Социалното министерство ще реши какви слоеве от населението в България ще бъдат обезпечени социално, за да могат да приемат цифрова платформа и кога, в кои градове ще започнат експериментите и преходите.
Тоест има много неща, които предизвикаха решението на комисията. Ние със становище алармирахме Съвета за електронни медии да бъдат съучастници в този процес. Резултат на нашето становище след приемането на документите в Женева беше определяне на два конкурса за Варна и Пловдив.
След това алармирахме президент, председателя на Народното събрание, председатели на парламентарни комисии, министър-председателя. Проведохме среща със Съвета за електронни медии по тяхно желание, за да се обозначим и да видим съвместно какво ще правим.
Това е подходът, който сме приели. И говорим, разберете, за временно преустановяване, докато се направи технологичен план. Възможностите на Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения са до три месеца да имаме такъв технологичен план. Но някой трябва да разпореди да участват представители на Министерството на отбраната, представители на Министерството на финансите, представители на Министерството на икономиката, което не е в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията.
Това са уводните ми думи, а точните отговори още веднъж ще чуете от г-н Георгиев и г-н Попов.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Благодаря ви, господа председатели.
Уважаеми депутати, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Иванова, на конкретните въпроси. Как стана така, че в западните страни сравнително безболезнено става този преход? Ще Ви отговоря. Много пъти сме казвали, голяма част от честотния спектър, който се използва за наземно телевизионно разпръскване в България – цифрово и аналогово – е заета за нуждите на отбраната и сигурността. В София 23-и, 47-и, 68-и – седем канала; в Пловдив – шест канала. И така нататък. Ако имахме този честотен спектър, въобще нямаше да поставяме въпроса за каквито и да е решения. Освобождаването на този честотен спектър за граждански нужди ще бъде една от основните цели на тази план-програма, която искаме да бъде реализирана. Реализацията на това освобождаване обаче е свързано с финансови средства. Комисията за регулиране на съобщенията не може да ги осигури. Аз съм член на Съвета по националния честотен спектър от момента на неговото основаване. Автоматично всяка година сроковете за освобождаване на този спектър се премества във времето. Крайно време е да се вземе решение. Тук са нужни усилията и на държавни органи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите.
Вторият въпрос – колко честоти са необходими, за да се реализира този преходен период, тоест за да може безпроблемно да тръгне и цифровата телевизия, да работят и аналоговите. Ние считаме, че трябва в големите градове, защото който и да е телевизионен оператор не се стреми да тръгне от Горно Нанадолнище, Трън, Гоце Делчев или Силистра. Значи би трябвало да имаме поне два мултиплекса в град, за да можем да товарим от осем, десет атрактивни програми и хората да бъдат действително ангажирани. Никой за четири или пет програми няма да купува сеттоп бокс и да осъществява този преход. Само че, кажете ми как да тръгнем с две честоти в София, когато и четирите, които сме обявили на СЕМ (едната абсолютно свободна и трите, на които работят програми по 9а) са в честотния план 2006 г. и още седем са заети от Министерството на отбраната. И брашненият чувал, за който говореше проф. Добрев, е изтръскан до дупка.
Ето така стоят въпросите и в Пловдив, и във Варна, и в другите големи градове. Това ни накара да вземем това решение.
Третият въпрос – как ще се реализира преходът с тези, които работят по 9а без програмни лицензии. Първо, дали имат програмен лиценз, това въобще не е проблем на КРС, второ, изключително трудно е при преходния период да се защитават каквито и да са аналогови телевизионни станции, независимо дали са по § 9а или е национална телевизия. Защото аналоговата телевизия е много по-незащитена шумово отколкото и цифровата. Защото един цифров предавател гръмне ли, горко и тъжно на аналоговите. Ето това е и целта ни – да осигурим защита на аналоговите радиостанции. А как ще бъде реализирано тяхното спиране в новите условия, извинявайте, но това е проблем на законодателната власт. Разбира се, изразявам лично мнение.
Благодаря ви. въпрос.
КОСТАДИН КОБАКОВ: Уважаеми господин председател, на миналата среща аз поставих няколко въпроса, които касаят народните представители.
Към господин Станчев: имате ли намерение този протокол да бъде ратифициран от Народното събрание? Оттам да се започне, като представите това, което трябва да се случи.
Второ, по това напрежение, което е в обществото с операторите и тези разправии с лицензиите, да излезете като специалисти съвместно със Съвета за електронни медии с един материал. Да ни представите бърз план за взимане на политическо решение, парламентът да го утвърди и да можете да работите. Няма ние да седнем да ви правим програмата, няма ние да ви казваме нещата, когато вие сте специалисти да предложите и от нас да поискате това, което трябва да се случи законодателно. Още повече, ако ние не сме готови, ще откажем вероятно да гледаме и останалите неща, които се случват.
Ние няма да излизаме в отпуск, ще гледаме следващия закон, а не сме готови с основното – кои честоти, кои канали, ще освободят ли военните всичко това. Подгответе го да го разгледаме, да ратифицираме най-напред споразумението и да се каже точно, че няма задължение в протокола да бъде 2012 г. Казваме, че е до 2015 г., но ние, влизайки в Европейския съюз, се стремим до 2012 г. да сме готови. Финансово да го обезпечим в бюджета на следващата година. През септември месец ще влезе бюджетът, а ние няма да сме готови с предложението. Какво правим тогава? Не в 2007, ами и в 2010 няма да можем да осигурим средства.
Затова много ви моля споразумението да се ратифицира. При такива големи капацитети, както слушам, да излезете с няколко разработки за различните хората, не само за специалистите, за да може и обикновеният човек да види качеството на цифровото, да знае, че аналоговото излъчване има смущения, ако си по-далеч, ще имаш сенки. Всичко това да се подготви за обществеността и оттам да можем ние законодателно и с новия бюджет да предприемем необходимите действия. Честотите, които ползват военните, при всички случаи ще бъдат освободени.
Аз съм доволен от тези срещи, но те не са ефективни. Ние закъсняваме. Имаме един месец, имаме сума ти закони да приемем и ако те не подготвени, не ни ги предложите бързо, през септември ще изпуснем бюджета за следващата година и тогава на кого ще се сърдим.
Господин председател, не знам какво да предложа за момента, но на пръв поглед излизат две неща – едното е за ратифицирането, другото е да помоля специалистите да излязат пред обществото с няколко материала, да се каже това нещо. В разговорите с операторите долу те считат, че едва ли не това е далавера.
Тук има и представители на медиите, нека излязат с материали пред обществото, а не да излизат заглавия, че КРС спъва влизането ни в Европейския съюз, СЕМ спира лицензиите и т.н.
Благодаря ви.
БОЙКО ВАТЕВ: Доколкото разбрах от г-н Валентин Георгиев и от Комисията за регулиране на съобщенията, трудностите за България ги правят военните. Останах с впечатлението, че на Запад военните си предават съобщенията с пощенски гълъбчета. И не знам как го правят този плавен преход. Тук при нас военните са виновни за всичко.
Разбрах, че той е имал нещо против Гоце Делчев, Годеч и някои други по-малки градчета. Не може да осигури средства. Разбрахме, че целият народ и цялата държава ще бъде впрегната да се занимава с тази цифровизация. Това ще бъде огромно дело и ще спрем да садим и домати, за да може да оправим и цифровизацията. Това го разбрах. Но всъщност не разбрах как Комисията за регулиране на съобщенията нищо не може да направи, но може да спре един конкурс и едно лицензиране и да спре една програма, която е приета от Народното събрание.
Разбрах, че всъщност тази независима организация, структура, инстанция, държавен орган може да спре решението на Народното събрание. Значи тя има правомощия за това, а всичко друго не може да го направи, всичко друго е трагично и тя не може да се справи, затова трябва да й се изпрати определена помощ.
Мисля си друго. Понеже аз съм бил журналист и съм литератор, не съм инженер. Едно време работех във в. “Импулс”, на съобщенията и вие го четяхте тогава. Става дума за това дали не може да се започне лицензирането, дали не може тези лицензии да се дават до 2010 г. и паралелно с това нещо да се изгражда тази многоуважавана от всички нас стратегия. Защо трябва да се спре едно нещо уж за три месеца, а ще стане за една година, а едновременно с това да няма и процес на лицензиране? Нека да си върви лицензирането с по-ограничени във времето лицензии и през това време да се направи тази стратегия, ще ви помогнем.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Аз ще започна с отговора, понеже г-н Георгиев беше излязъл за малко и не можа да Ви чуе, а въпросите Ви бяха конкретно към него, но и към КРС. Аз съм колега на г-н Георгиев и ще Ви отговоря. Щом сте работили в “Импулс”, аз съм работил в БТК, така че заедно сме творили нещо. Цифровизацията така я обяснявахме тогава за телефонните централи, тогава някои искаха само аналогови телефони, но след десет години вече всички искат цифрови. Сега сме в период на цифровизация на ефира.
Знаете добре, че България беше в един друг военен блок, а сега влиза в друг. Трябва ли да обяснявам защо нашият честотен ресурс на отбраната е на друго ниво, какви са нашите самолети, какво е оборудването им и т.н.? Нуждае ли се тук депутатството от това обяснение? Защото вие добре знаете, че този ресурс е друг. В момента, влизайки в честотния план с вече натовски стандарти, ние се оказваме със зает честотен ресурс по отношение на отбраната и нехармонизиран честотен план. Господин Георгиев беше ясен, ние не молим за помощ от никого, ние си имаме свои специфични задължения по Закона за далекосъобщенията и изпълняваме тях, изпълняваме стратегията, която вие сте приели, и на основание на тази стратегия и Закона за далекосъобщенията са основани нашите решения. Ако Вие или някой друг в тази зала счита, че не са обосновани законосъобразно, има институция, която е Върховният административен съд, който може да отмени тези решения по съответния ред. Затова предварително ви бяхме дали наредби и други, които се съдържат в тези закони, по взаимнообвързаното лицензиране.
Във връзка с това ние не молим никого, ние на база на приоритета, който ни предложи Съветът за електронни медии януари месец, въпреки че предупредихме, дадохме целия свободен ресурс в посока пръв подал заявление, първо заявление, обработено с решение на СЕМ, първо честотно назначение, прехвърлено в СЕМ отново от КРС, честотно назначение с определена точка, както сме длъжни по Закона за далекосъобщенията. Примерно, получи се честотно назначение в Карнобат за втора ефирна телевизия. Може ли някой от медийния сектор да ми каже трябва ли Карнобат да има две ефирни телевизии? Фактически честотният спектър е заделен и той е честотно несвободен, предаден фактически в СЕМ. Докога според вас ще се проведат 300 конкурса от Съвета за електронни медии? В кои години Съветът за електронни медии ще стигне до провеждане на конкурс? Дали няма да е 2009 или 2010 след процесите на обжалване, върховен съд и т.н., това не е наша работа, за това нека да отговарят колегите от Съвета за електронни медии.
Ще ви дам само един пример от нашата практика. Миналата година проведохме тръжна процедура за конкурс по технологията и стандарта “Уаймакс”. Държавата спечели 70 млн. лева за своя бюджет. До момента още се водят съдебните дела. Едва една година след това мина съдебното дело на тричленния състав, никой от нас не може да каже кога ще мине на петчленния състав. Тоест, задържайки честотния ресурс в аналоговия спектър по приоритета, който ни предложи Съветът за електронни медии, ние нямахме възможност да направим технологичен план, за който искаме период от време, но с другите институции, които вие като законодатели трябва да задължите да имат своите ангажименти, да се направят съответните промени в закона и да се разпише кои честоти в коя година ще се ползват и за какъв период. Ние ги имаме определени в План Женева точно. Оттук нататък, след този период от време ще може отново да се стартира аналоговото лицензиране за останалите свободни честоти и за периода от време, за който те могат да се ползват. За някои той ще бъде 2008, за други – 2009, за трети – 2010. Това ще стане така, както се разпише в този план.
Дано да съм Ви отговорил на въпроса, господин Ватев.
РАЙЧО РАЙКОВ: Уважаеми господа председатели, господа народни представители, колеги журналисти! Вече не знам колко часа се въртим около проблема цифровата телевизия има ли почва у нас. Никой тук не смее да каже, че е против цифровизацията. Всички го въртят, правят, струват – “ние сме за, обаче”.
Тук чувам от колегата и му благодаря, че не се намесва в полето на нашата компетентност, както ние също си спазваме правомощията и не се произнасяме по далекосъобщителни въпроси, 2007, 2008. Аз искам да обърна внимание на четири факта, ако не възразявате.
Първо, думата стратегия, признавам, ме плаши. Когато искаш да спреш нещо, ти пишеш стратегия. Но – тук изказвам лично мнение - когато искаш да направиш нещо относително нормално, без да спираш един процес, който върви, и без да слагаш препятствия пред един следващ процес, от който няма отърване, щом България влиза в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Това са правилата – щом искаме, ще играем по правилата.
Подкрепям това, което каза колегата Хараламбов за наистина едно много бързо, много срочно изработване на национален цифров план за преход. Стратегията, пак казвам, ме плаши – това ще са едни дълги и сложни спорове, едно увъртане и в крайна сметка ще минат месеци.
Аз лично си представям едно много кратковременно отлагане на старта на конкурсите, в които аз не вярвам особено много. Говорим за телевизии. Защо не вярвам, уважаеми дами и господа народни представители? Бях в командировка в страната и се върнах специално заради това заседание и днес виждам, че вече ни обжалват решенията за конкурсите във Варна и в Пловдив. Обжалват и вече е в съда решението, с което приехме критерии за оценка на конкурсните книжа на кандидатите за радио- и телевизионни конкурси.
В никакъв случай не мога да приема, че е изключено да бъдат обжалвани решенията и на колегите от Комисията за регулиране на съобщенията, с които те отмениха своите предишни решения, тоест изчезна предметът на нашите конкурси.
Виждате ли в какъв затворен кръг влизаме? И все се въртим около аналоговото. Без да си позволявам да критикувам Върховния административен съд, но това е един съд, който не работи с такива темпове, каквито на някои им се иска. Както каза колегата Хараламбов, никой не може да гарантира, че от тричленния до петчленния състав няма да минат едва-две години. Дори и да започнем да лицензираме, дори и с невероятна скорост да напишем първата лицензия, тя, разбира се, ще бъде обжалвана от всички, които са загубили конкурса. Тоест отново нещата се връщат във Върховния административен съд и отново тръгваме кога е тричленката и господ знае кога е петчленката.
Така че наистина много се отмества в годините реално според мен, пак подчертавам, това е едно мое лично мнение, и цялата история ми се струва твърде обречена. Твърде обречена е от гледна точка именно на това обжалване, това размотаване, това разтакаване. Аз го казвам и смятам, че няма нужда да го доказвам, всички знаем какво имам предвид.
Някой употреби израза “очевидни причини за спиране на лицензирането”. Ами след като веднъж е станало това с онази стратегия, която ни възложи Народното събрание, след което забрави за нея (моля да не го считате като упрек конкретно към вас, съобщавам един факт) и тя четири години събира прах, накрая беше преработена и приета. Четири години и половина не е лицензиран нито един нов оператор. Нито един! Единствените лицензирани са Българското национално радио и районните радиостанции. Това е истината. Горчива е. Но ето как едно непремерено действие ражда много тежки последици след пет години, които отиват в следващите пет.
Благодаря за вниманието.
ПЕТКО ТОДОРОВ: Колеги, разбирам трудностите и се връщам няколко години назад, за да каже, че изобщо радиочестотният спектър до преди няколко години беше тайна. Спомням си как бяха освободени двете честоти за Нова телевизия и за телевизия “7 дни” от ген. Михов.
Понеже се занимавам с журналистика и пиша, разбирам интереса на колегите към темата и понякога появяващите се публикации, които носят хубаво заглавие, интригуващо за читателската аудитория, и то не винаги е вярно. Така и ще бъде. Значи това е натискът, който медиите ще оказваме върху органите да работят.
Има много неточности във връзка с това, че се занимавам вече 12-а година с телевизия “7 дни”. Първо, хвърлянето в пространството думички, че някои телевизии работят по § 9а без лиценз, не е вярно. Първо, има лицензия, която е до приключването на конкурса, издаден по стария закон от сегашната Комисия за регулиране на съобщенията. Второ, в тази зала тук на това място стоеше този, който нарече нас журналистите “новите варвари”, а аз стоях оттатък с концепция на телевизия “7 дни”, до мен стоеше д-р Тренчев, Андрей Пантев, Хачо Бояджиев като членове на обществения съвет. Защитихме и получихме лицензия август месец 2000 г. Не се наричаше програмен, но тогава НСРТ отговори на ДКД, че приема тази програмна схема – толкова процента такива предавания и т.н. Значи работим 12 години честно по лицензия.
Аз приветствам Съвета за електронни медии за това, че е написал и той до върховете на държавата едно писмо, особено в точката “институционално и финансово осигурен одит на медийния пазар”. Защото ако нещо става сега, то става за пари, става под натиска на пари, които се изливат в медийния пазар. Откъде, как – ние виждаме на изхода какво има, каква програма, коя колко струва, как се осъществява и т.н. Не знаем какво е на входа. Ами има финансово разузнаване, да се разбере какво е на входа, да се разбере за какви пари става дума и какви нужди се удовлетворяват. Иначе нуждите и оценката на аудиториите показват рейтингите. Да, телевизия “7 дни” се развива по-бавно, защото се развива само със собствени средства, но няма нито един кредит, няма нито едно обезпечаване с нечии имоти на такъв кредит и т.н. Влизайки насам, срещнах политолога Тони Гълъбов и той ми каза: писал съм ви в една публикация, че като системна институционализация доказвате, че всяка власт е еднаква. Трето правителство не харесва телевизия “7 дни” заради националния и социалния й характер.
Благодаря.
ЯНА ИВАНОВА: Само искам да кажа, че не получих отговор на въпроса си и Комисията за регулиране на съобщенията не се ангажира публично колко е този срок, който им трябва – два месеца, три месеца? Според мен е две години.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Хараламбов каза три месеца.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми господа и дами депутати! Виждам, че останаха по-малко депутати отколкото публика и това се превръща по-скоро в нещо като свободен разговор.
Не мога да не споделя своето разочарование, че присъствам на един разговор, на който вече бях. Защото миналата седмица ние проведохме такъв разговор. Честно казано и с много големите ми уважения към господата от Комисията за регулиране на съобщенията, но те вече така ме объркват, че аз знам само двете си имена Диляна Грозданова, средното се чудя как беше.
Проблемът не е технически, това е безспорно, проблемът е друг. И защо трябва толкова дълго време да слушаме цифровизации, аналогови, платформи, мрежи и т.н.? Въпросът не е технически. Нищо не пречи, и това се доказа още миналия път, да се проведат конкурсите както Съветът за електронни медии е взел решение за аналоговите местни ефирни телевизии и същевременно Комисията за регулиране на съобщенията колкото време иска да си пише стратегията и да я представи аргументирано пред органите, които трябва да я приемат, и така страната да се подготвя за цифровизация. Това че за два месеца не може да стане, е очевидно.
А никой, господа от КРС, не казва защо в крайна сметка вие нарушавате закона? Може да не ви харесва този закон, и на мен много работи не ми харесват, обаче законът е еднакъв за всички. Вие в момента с вашето решение, което огласихте, че спира лицензирането нарушавате закона, тъй като по закон нямате такива правомощия. Правомощията ви са разписани строго по отношение на лицензирането и те са помощни.
Честно казано, аз се учудвам и на колегите от Съвета за електронни медии, че те не реагират на това грубо посегателство на техните правомощия. Това че някой ще съди някого, че правораздаването било бавно и тягостно и щяло да забави процеса, ми прилича малко на защо да обядваме, като пак ще огладнеем на вечеря. Процесът е започнал и е просто недопустимо да бъде прекъсван по средата от орган, който няма правомощията да го прекъсне. И никой не му казва на този орган, че той нарушава закона. Това просто е недопустимо да бъде толерирано.
Аз лично очаквах от колегите от СЕМ да си обнародват решението в “Държавен вестник”, двуседмичният срок изтича утре.
РАЙЧО РАЙКОВ: Не можем да го обнародваме, защото имаме двуседмичен срок за обжалване.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Тук влизаме в § 22 – те обжалват нещо, което вие още не сте публикували, много странно защо.
Смятам, че нещата трябва да продължат така както са разписани от закона. Това е моето очакване като гражданин на Република България. Заявявам най-откровено и ясно, че имам интерес и като представител на АБТО да има конкурси. Който е по-добър, нека си спечели лицензията. След това за тази цифрова платформа да имаме ние достатъчно качествени програми, защото една програма не се създава от днес за утре и това е доста солиден труд, не по-малко солиден от едно техническо цифровизиране и тогава да се качи на този мултиплекс. Едното, пак казвам, не пречи на другото и моите очаквания са да се изисква спазването на закона.
Благодаря за вниманието.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Госпожо Грозданова, с всичкото ми уважение към Вас, за кой закон говорите, че Комисията за регулиране на съобщенията нарушава? Ние работим по Закона за далекосъобщенията и всички наши актове са индивидуални. Ако комисията като колективен орган нарушава със своите решения Закона за далекосъобщения или преходни разпоредби, които пренасят към други закони, това се обжалва във Върховния административен съд и решенията падат. Аз бях съвсем категоричен в началото: ние сме колективен независим държавен орган. Ние имаме експерти, тук е директорът на Правната дирекция, всички експерти от Техническата дирекция, мислите ли, че нашите решения ги взимаме само двама или трима човека, събрани на седянка? Те са обосновани с доклади. Възможно е решението ни да падне, пробвайте във Върховния административен съд.
Но аз задавам следния въпрос и Вие ми отговорете. Вие сте спечелили конкурса и получавате от нас далекосъобщителна лицензия ведно с програмна, с разписан текст до 2012 г. да излъчвате от този предавател аналогова телевизия. Кой е този орган, ако няма законова промяна, сега, в момента, при равни правила за всички, при равен старт за всички, който ще отмени тази лицензия? Как ще стане отмяната на тази лицензия? Сигурно имате хипотези. На нас някой трябва да ни го разпише законово.
Моите уважения към програмата на “ТV 7”, това е прекрасна програма, тя си е с лицензия за кабелната и сателитната мрежа, нямам нищо против да бъде и ефирна програма. След като се разпишат тези правила, тя може да се качва на мултиплексна платформа, може вие да бъдете собствениците на мултиплексната платформа. Но в същото време, след като се определят честотите, ще остане свободен честотен спектър или той ще бъде свободен до определена дата, на която Съветът за електронни медии също ще има възможност да продължи процеса на аналогово лицензиране.
Тук не говорим за стратегии, говорим за технологичен план, необходим, разписан във времето, с финансово и законово обезпечаване. Някой иска да създава нов § 9а, не го създавайте сега!
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Аз не мога нищо да създам в момента, но мога, господин Хараламбов, да Ви кажа, че Вие за моя изненада работите само по Закона за далекосъобщенията, но Вие също като гражданин на тази република сте длъжен да работите по всички останали закони, а не само по един закон. Трябва да спазвате и Закона за движение по пътищата. Така че има и един друг закон, който Вие не споменавате, но който нарушавате - Закона за радиото и телевизията. Този закон, господин Хараламбов, нарушавате с това, че си присвоявате правомощия, които не притежавате.
А за другите – кой щял да ме спре, ако аз съм си купила мултиплекс от “Била”, да кажем”, доколкото знам, Съветът за електронни медии има правомощията да издаде лицензия за определен срок. Да издаде лицензията за този определен срок и естествено тогава когато срокът изтече, ще изтече и правото на ефирно излъчване. Не е ли така?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Всички тези лицензии са до 2012 г. Тогава нямаше цифрово излъчване.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Не са всичките лицензии, господин Хараламбов, до 2012 г.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Откъде знаете какви са конкурсните книжа в СЕМ?
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Моля Ви се! Съветът за електронни медии е в правото си да реши за колко време ще издаде такава лицензия. Тук колежката Иванова, с която Вие така хубаво си говорихте, попита как ще спрете тези по § 9а.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Уважаеми колежки, § 9а не е проблем на Комисията за регулиране на съобщенията, това е проблем на законодателната власт и на СЕМ. Ние сме си разписали ясно правилата. Защо в радиата в момента не текат конкурси? И там има § 9а.
РАЙЧО РАЙКОВ: Текат, текат.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Така че, госпожо Грозданова, аз като комисар изпълнявам Закона за далекосъобщения, като гражданин изпълнявам всички други закони в България. Но като комисар нося отговорност за решенията, за които гласувам. И категорично като инженер по съобщителна техника заявявам тук пред всички депутати, че е необходимо планиране, препланиране, ако искаме да вървим към процес на цифровизация. Нямам никакви интереси в медийния пазар, не разбирам от медии, не разбирам от медиен пазар, аз съм техническо лице, работя с честоти, със сигнали и други такива неща. Просто Комисията за регулиране на съобщенията изпълни един свой ангажимент по Закона за далекосъобщенията и в изпълнение на стратетията в България. И при всичкото ми уважение към вас, казвам отново: временно! Сигнализирали сме институциите, които трябва да разпишат това временно в какви срокове ще бъде, ние не можем да го кажем. Не се молим на никого, просто алармираме и сигнализираме. Ако някой в държавата каже: аналоговото лицензиране продължава, а цифровото ще започне в 2009, това може да се разписва единствено от Министерския съвет като изпълнителна власт, нека да го кажат. Такъв ще бъде и планът. Просто разберете, нямаме нищо лично към нито една телевизия като програма и желаем възможно повече програми да се качат на мултиплексна платформа.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА: Аз се извинявам, че взимам думата, но само да Ви отговоря накратко.
Господин Хараламбов, никой тук не е срещу цифровизацията. Това е бъдещето, безспорно. Въпросът е, Вие така изкарвате работите, че конкурсите, които бяха обявени или вече не са – не знам, не разбирам и СЕМ какво е направил, и някой обжалвал, пък какъв е правният интерес на bTV и Нова телевизия да обжалват конкурси за местни ефирни телевизии, това е друг голям въпрос. Какъв е техният правен интерес, това вече юристите могат да го кажат аргументирано. Обикновено има две страни.
Но нищо не ви пречи вие да си правите тази цифровизацията, да си подготвяте всичко и да си текат конкурсите.
Съжалявам много, че пак го казвам, с това, което правите вие, задържате статуквото, а статуквото е вредно. Смятам, че не можете да аргументирате задържането на статуквото.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз мисля, че днес се събрахме не за да се убеждаваме в ефективността на цифровото излъчване, а да говорим конкретно по решението на Комисията за регулиране на съобщенията и да намерим някакъв изход от създалата се ситуация. Всичко, което беше казано от КРС и като отговори на поставени въпроси в определена степен повтаря дискусията, но имаше и нови моменти. ЛИЛИЯ РАЙЧЕВА: Колеги, тъй като някак си изпадаме в едно състояние на задънена улица – хем от една страна всички сме за цифрова телевизия, хем пък трудно може да се реализира този проект и още по-трудно би могла да бъде приета една стратегия в близко време, аз имам един конкретен въпрос като член на Съвета за електронни медии. Ние сме обявили конкурси във Варна и в Пловдив и намерението ни беше да обявяваме конкурси и в София. С това в общи линии да се изчерпи дейността ни за тази година. Въпросът ми е за тези девет честоти възможно ли е да бъде направено такова планиране, че, образно казано, и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, тоест и конкурсите да вървят, и успоредно да се работи този честотен план за цифровизация.
Възможно ли е до Нова година да се планират тези девет честоти за тези девет конкурса, които Съветът за електронни медии има намерение да обяви, а в това време спокойно и не прибързано да се работи върху плана за цифровизация?
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Ако има воля в Министерството на отбраната да освободи девет честоти и да направите конкурсите, ще реализирате ли конкурсите примерно до 2009 г.? Ще бъдат ли ефективно реализирани конкурсите и ще могат ли тези предаватели и тези оператори да излъчват? Вие бихте ли се ангажирали със срок? Вие в момента сте с блокиран конкурс. Няма да коментираме тук процедурата и да обвиняваме Върховния административен съд, защото си е институция.
Ако има воля в държавата и някой осигури финансов ресурс, ще има свободен спектър. Ние в момента сме изтеглили четирите свободни честоти, за да можем да препланираме. Ако всички власти в София кажат, че няма да има примерно цифрова телевизия в София за период от време до 2010 г., тоест София ще бъде най-назад като град, тогава ще могат да се ползват за аналогова телевизия. Ние ще планираме в 2010 г. да се ползват за цифрова телевизия. Вие ще се ангажирате ли да определите, че в 2010 г. трябва да има цифрова телевизия в София, а не да бъде примерно в 2007?
ЛИЛИЯ РАЙЧЕВА: Според мен не е работа само на Съвета за електронни медии, нито на Комисията за регулиране на съобщенията да се ангажира. Аз имам усещането, че тези дискусии ще продължават и ще стават все по-безплодни и по-безплодни и ще бъдем в една постоянна подготовка за цифрова телевизия, докато най-накрая останем едно островче в Европа, в което няма да има цифрова телевизия. Да сме живи и здрави, но аз съм уверена, че в 2012 г. този процес няма да е много напреднал в нашата страна. Но отнякъде трябва да се започне.
Може да се окаже така, че технологично да има голяма подготовка, да има мултиплекси, пък да няма лицензирани програми, които да се излъчват по тези мултиплекси.
И още един друг въпрос, който е важен, е социалният въпрос. В България има три милиона домакинства. Някой трябва да се ангажира да подпомогне хората в тези домакинства, конституционно те всички са равноправни, за да могат да си купят конвекторните устройства, а по-заможните ще могат да си купят телевизори. Ако средно 50 долара струва едно такова устройство, това значи минимум 150 млн. долара в някакво бъдеще също да бъдат заложени. Трябва да има комуникационна политика.
Струва ми се, че трябва да се извървят едни консенсусни стъпки, в които успоредно да вървят и двата типа дейности – и лицензиране по аналогов път, и по цифров. Нека не забравяме, че и лицензиите на двата търговски оператора с национален обхват – bTV и Нова телевизия – също са с някакъв срок и те горе-долу приключват в този срок, който е поставен от Женева.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Споделям, господин Мирчев, мнението на колежката.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз искам да дам малко по-оптимистичен край на диалога, който водихте. Колежката гледа много песимистично на този процес.
Дискусията по тези въпроси ще продължи, може би в следващия вторник в друг формат, където именно ще се вземат и решения по този въпрос. И днес, и утре продължават дискусиите на други нива, в други формати. Надявам се, че другата седмица, след срещата във вторник ще има повече оптимизъм и ще има решение на този въпрос.
Така че нека не приключваме днешната дискусия с песимизъм, а с надежда, че поне определена част от тези въпроси ще намерят решение в близките седмица-две.
Предлагам да приключим и ако е необходимо, след вторник, когато ще има дискусия в друг формат, ще ви информираме, за да може да се формират, ако трябва, и законодателни мерки или пък това, което ще трябва да свърши Комисията за регулиране на съобщенията в кратко време със Съвета за електронни медии и евентуално двете комисии в парламента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на всички за вниманието.
(Закрито в 17,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов