Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
23/08/2006
Обсъждане на Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
На 23 август 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Предлагам една-единствена точка в дневния ред – Законопроект за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения за дневен ред? Нямате.
Благодаря ви.
Законопроектът е раздаден преди две или три седмици. Имаме и няколко становища, които също са ви раздадени. Имаме представители на вносителите, които ще представят законопроекта. Представител на Министерския съвет е г-н Валентин Милев, има представители на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на “Филмаутор”, тъй като някои от текстовете засягат и авторските права.
От името на вносителите има думата да представи законопроекта заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Валентин Хараламбов.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, дами и господа! Законопроектът за електронните съобщения и разработен изцяло в духа на Глава 19 “Телекомуникация и информационни технологии”. Законопроектът разглежда и въвежда в българското законодателство седем директиви на Европейския съюз. Те са разработени, като са намерили отражение в проекта на закон.
Законопроектът разглежда в началото поетото от държавата управление чрез Министерския съвет, Съвета за национален радиочестотен спектър и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, разглежда също регулаторните функции, които упражнява Комисията за регулиране на съобщенията. Становището ви е дадено. Ако имате конкретни въпроси, бихме могли да ги коментираме и да отговорим. Пред мен е и хармонограмата за отразяване на всички постановки на директивите на Европейския съюз, за които ви казах – това са седем директиви. Готови сме да отговаряме на въпроси, ако имате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Александров, заповядайте.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ (КРС): Единственото, което бих искал да добавя, е, че в резултата на вашата покана изпратихме вчера или онзи ден нашето официално становище, което сме внесли в Министерския съвет по проекта на закон в рамките на съгласуването по чл. 58. Така че, ако са необходими разяснения, можем да ви ги дадем, но в допълнение на това няма какво да кажа като начало.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Пешева, ще говорите ли от името на СЕМ?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА (СЕМ): Мога да кажа само, че сме внесли официално становище в Комисията по гражданско общество и медии и сме се произнесли по редица проблеми, свързани със законопроекта, най-вече някои дефицити, които касаят координацията между двата регулаторни органа – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Всички депутати имат становището, не смятаме за целесъобразно да го представяме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: От името на “Филмаутор”, заповядайте.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Добър ден! Аз съм изпълнителен директор на Дружество за колективно управление на авторски права “Филмаутор”. Ние защитаваме правата на режисьори, сценаристи и оператори. Благодаря ви за възможността да вземем отношение по законопроекта, който предстои да разгледате.
Бих искала да споделя нашата тревога от един конкретен текст в този законопроект. Става дума за § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, който въвежда изменение в Закона за авторските права. Идеята на този текст е да не се счита за препредаване по смисъла на Закона за авторското право препредаването, което осъществяват кабелните оператори на програмите на Българската национална телевизия.
Ние разбираме, че става дума за правилото маскери и че тук се цели да се защити общественият интерес всеки потребител да има достъп до тези програми, които са програми, които са програми на обществената телевизия, но така както е предложен текстът, ще доведе до лишаване на огромна част и най-вече на българските автори от възнаграждение, на което те имат право по силата на всички международни и други норми. Бихме могли да предоставим справка за практиките в държавите – членки на Европейския съюз. Там, където има маскери, практиките са раздвижени по отношение на това кой на кого дължи възнаграждение в отношението телевизия-кабелен оператор. Никъде обаче не стои под въпрос плащането на възнаграждения на авторите на произведения, включени в тези програми.
Бих могла да продължа с аргументите, но не знам доколко е уместно, след като имате нашето становище.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако сте достатъчно убедителна, може да промените нещата. Така че, продължете.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Най-напред мога да започна с хронологията на това как е въведен този текст маскери, тъй като такъв има и в действащия Закон за далекосъобщенията. Там е предвидено кабелните оператори да препредават безвъзмездно програмите на БНТ и БНР. От друга страна, БНТ и БНР са задължени също така безвъзмездно да предоставят програмите си. И точно тук е съотношението между този, който прави програма, и този, който я препредава. Според нашия закон никой на никого не дължи възнаграждение.
Работата обаче е там, че върху цялата програма правата са на Българската национална телевизия, но в нея има множество защитени от авторското право обекти. Например филми, музика и др., върху които правата принадлежат на отделни физически лица, български или чуждестранни граждани. Държавата може да реши, че за собствената програма на БНТ тя не иска възнаграждение – това е обществена телевизия, тя е държавна. Но не считаме, че е в реда на нещата и в съответствие с Конституцията държавата да се разпорежда с правата на физическите лица, които имат права върху отделните частици от тази програма. Българската национална телевизия урежда единствено правата за това, което тя използва, Българската национална телевизия излъчва тези произведения по ефирен път. БНТ плаща на “Филмаутор” за правото, което тя упражнява – излъчване.
Кабелният оператор е следващият ползвател на българския филм, който е включен в 20 ч. тази вечер в програмата на БНТ. Той осъществява различно от БНТ използване – БНТ излъчва по ефир, кабелният оператор препредава по кабел.
Законът за авторското право казва, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване от същия вид. Тоест авторът има право на възнаграждение за излъчването, което осъществява БНТ, и за препредаването, което осъществява кабелният оператор.
ПЕТЪР РЕНДОВ (КРС): Ако не е в едно и също време.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: И за препредаването, което осъществяват всички кабелни оператори, няма такъв термин, господин Рендов, в нашия закон за “едно и също време”. Такъв е текстът на чл. 21 от Закона за авторското право и в тази посока, тъй като от години се водят тези спорове, беше направено изменението, което е в сила от 10 януари т.г. в параграфа на Закона за далекосъобщенията, който третира правилото маскери. Беше уточнено, че независимо от задълженията на кабелните оператори да препредават Българската национална телевизия, те не са освободени от задълженията да уреждат правата на авторите на произведения, включени в тези програми.
Този текст е в сила от 10 януари 2006 г. Това, което в момента се прави опит да се вкара с § 5, е абсолютно в обратната посока и не съответства на практиката в Европейския съд. Разполагаме с едно решение на белгийски съд, който казва, че административното задължение на кабелния оператор да препредава програма не го освобождава от неговото гражданскоправно задължение да уважава правата на другите автори.
Друг аргумент, който бих могла да изтъкна, е това, че ще се създаде неравнопоставеност между правата на авторите, които са излъчвани по БНТ, и правата на авторите, които са излъчвани, съответно препредавани от другите програми.
Искам да изтъкна, че сме изключително притеснени от факта, че тази разпоредба ще се отрази най-вече на българските автори, защото всички знаете, че няма друга телевизия, която да показва толкова българска продукция, колкото БНТ. Лишаването на авторите от възнаграждение за препредаване на програмите на БНТ ще се отрази главно на българските автори.
Тук е колежката Мариана Андреева, която е представител на другото дружество – “Музикаутор”, мисля, че и тя може да допълни аргументацията ми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам да Ви помоля тази аргументация, за която казахте че разполагате, да я предоставите на комисията, тъй като вероятно между първо и второ четене ще се наложи нещо да се промени в текстовете.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Разбира се.
МАРИАНА АНДРЕЕВА (Музикаутор): Добър ден на всички! Много благодаря за възможността да присъствам на това заседание на комисията, макар че аз няма да скрия, че за нас възможността да участваме беше доста изненадваща. В рамките на няколко часа, вероятно до края на утрешния работен ден, ще бъде депозирано становището на Дружеството за колективно управление на авторските права върху музикални произведения “Музикаутор”.
Това, което аз мога да кажа, тъй като се запознах със становището на колегите от “Филмаутор”, а двете дружества за колективно управление на права имат изключително сходна позиция по този проблем, няма да скрия, че въпросът, който г-жа Палаурова постави на обсъждане, не е нов. Той многократно е присъствал в разговорите и срещите, които ние имаме в частност с кабелните оператори като вид ползватели на обекти, които се закрилят от Закона за авторското право.
Няма да скрия и това, че множество пъти са водени разговори, дори ожесточени спорове, но така или иначе, това, около което дружествата като цяло се консолидират, е, че действително когато става дума за безплатно разпространение на програми, анализът на държавите дори със сходна на нашата ситуация - и като икономически темп на развитие, и като пазар, сочи, че никъде няма освобождаване от ангажимента да се уредят правата за препредаване на обектите, включени в една програма. Дали една излъчваща организация ще реши да предостави своето сродно право безплатно, дали това ще е в резултат на наложен обществен интерес, е въпрос, който при всички положения би следвало да бъде координиран и синхронизиран с интересите на всички онези правоносители, чийто интелектуален труд е включен в обектите на тази програма.
Практиката, изобщо анализът, който се предоставя като информация от другите дружества, е, че именно защото общественият интерес налага разпространението на определени програми безплатно, възнагражденията, които се дължат в този случай за носителите на права върху обектите в тези програми, са значително по-ниски. Именно защото се търси баланс на интереси.
Това, с което ние разполагаме като информация и което съответно ще ви бъде предоставено, в случай че е необходимо, е, че няма държава, поне в рамките на Европа, където ангажиментът да е отпаднал изцяло.
Междувременно, когато се говори за безвъзмездно предоставяне на програми, въпросът може да бъде разгледан и от друга гледна точка. Българският Закон за авторското право изрични предвижда случаите, в които произведенията, обект на закрила, могат да се ползват свободно. Има два текста, в които хипотезите са изброени изчерпателно. Сред тях не фигурира тази възможност, която е предвидена сега като проект на текст в Законопроекта за електронните съобщения. Тоест един такъв текст би довел до незаконосъобразно разширяване на едно приложно поле, регламентирано с норми в закон, където изброяването е изчерпателно. В случаите, когато едно произведение може да се ползва свободно, без да се търси съгласието и волята на правоносителя, без да се дължат възнаграждения, хипотезите са изчерпателно изброени в нормативен акт. Аналогичен текст или текст със сходно съдържание в тази му редакция би довел до незаконосъобразно разширяване на приложното поле на свободното използване – нещо, което би противоречало и на международните нормативни актове, по които България е страна и които е включила в Закона за авторското право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: След като чухме вносителите и авторите на становища, да преминем към дискусия.
Аз моля вносителите да отговорят на поставените въпроси, както и на един въпрос, който аз имам, свързан с мястото на Съвета за електронни медии по-нататък. Ясно е, че преди имаше Закон за далекосъобщенията, мисля че беше в 1998 г., събитията се развиват, Европейският съюз приема правна рамка в 2002, тя се вгражда в този Закон за електронните съобщения, който ще замести Закона за далекосъобщенията. Това, което интересува нашата комисия, е от гледна точка на разрешителните за цифрово излъчване.
Прави ми впечатление, че ролята на Съвета за електронни медии се заключава само в аналоговото излъчване. Тоест след 2015, както е записано в законопроекта, това вероятно трябва да го разбираме 2012, тъй като ставайки член на Европейския съюз от 1 януари, за нас ще важат неговите директиви. А Европейският съюз трябва да мине изцяло към цифровизация на 1 януари 2012. Тоест СЕМ свършва своето съществуване дотам, тъй като няма да има повече аналогово излъчване и съответно няма да се издават лицензии за аналогово излъчване.
Аз не знам някъде да е отменен принципът на обвързаното лицензиране. И ако има такъв документ, моля да ни кажете. Ако не е отменен принципът на обвързаното лицензиране, значи Комисията за регулиране на съобщенията ще дава честотите, Съветът за електронни медии ще издава лицензиите, така както е досега. Ако има някакви основания тази практика да се промени, моля да бъдат посочени кои са тези основания, защото това не може да стане така тихомълком, трябва наистина да има някаква база в европейските документи. Ние познаваме детайлно Глава 20, предишната, Глава 19, може да не я знаем в такива детайли. Ако там сте намерили някакво основание като вносители, моля да го кажете.
Не виждам в законопроекта фигурата на мултиплексния оператор. Не е ясно едно и също лице ли ще прави програмите и ще излъчва чрез този мултиплекс или едно лице ще притежава мултиплекса, а пък други юридически лица ще правят програмите и ще ползват същия този мултиплекс с неговите пет, шест или седем платформи, по които може да се излъчва. Това според мен е един дефицит на законопроекта.
Това са моите въпроси. Ако колегите народни представители имат други въпроси или някакви съображения, могат да ги поставят, след което вносителите ще могат да отговорят.
Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: За електронните медии, няма някакво намерение. Чисто и просто са репродуцирани, може би не съвсем точно, съществуващите към момента отношения. Изпаднало е само едно изречение, което всъщност не е влизало никога в практика, и то не е особено важно. Изречението е, че като се направи нещо телекомуникационният регулатор, се уведомява за това СЕМ. Това очевидно не е обвързващо и не това е целта. Така че точно в тази част, която е свързана с електронните медии, по-скоро с цифровото разпространение, има какво да се допълва. Но то не можеше да бъде направено в периода досега, тъй като и в момента все още тези неща се обсъждат.
Ние очакваме това, което прави работната група към Министерството на културата, и това, което прави ДАИТС надяваме се някъде, може би към средата на м. октомври най-късно на яснота по тези въпроси и да се сложи за обсъждане и решение някакво предложение.
Като цяло идеята е някаква евентуална поправка на Медийната стратегия, която парламента прие, така че и депутатите ще имат думата по това кое как ще бъде.
Може би отговорът не е задоволителен, но в момента се работи по тези неща. Няма как ДАИТС да предопредели нещата, като каже, че ще бъде така или иначе, както няма как и КРС да ги предопределя. Останали са старите текстове са с някакъв несъществен пропуск. Те ще бъдат допълнени. Наистина е нужна дефиниция и разпоредби, свързани и с мултиплекса, и с допълнителните услуги, които се предоставят, и със взаимоотношенията между двата регулатора. В момента доста широк кръг от хора обсъждат предложения на публиката – под публика се разбират заинтересованите страни, включително държавните институции и парламента, кое да бъде водещо и откъде да се тръгва на базата на разни практики. Практиките наистина са различни.
Между другото, искам да кажа, че няма директива, в която да пише 2012 г. Никъде не е зашита 2012 г., но препоръката е да се движим към 2012 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
КАМЕН РАНГЕЛОВ : Наистина въпросът със Стратегията за въвеждане на цифрово разпръскване още не е решен, той виси. Като не е решен, не можем да го вкараме и в закона. Знаете, в Женева завърши регионалната конференция за честотни разпределения и прочие, но още не са уточнени мощности и други работи със съседните страни, камо ли за стратегията сега.
Една стратегия беше разработена в ДАИТС преди, но тя остана за вътрешна консумация. Беше разпространена неофициално, но тя е за вътрешна консумация. На базата на нея има нова работна група, която включва широк спектър – ДАИТС, КРС, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, БТК, СЕМ, прочие и прочие, която ще изготви по-скоро технологичната част на тази стратегия. И тя ще бъде допълнение и към аудиовизуалната стратегия, която се изготви от Комитета за култура. В такъв случай ние не бихме могли да дефинираме тези позиции. Явно това ще бъде с корекции на закона малко по-късно. Още повече, че Словения е поканила всички европейски страни в края на м. септември на едно съвещание за изясняване и уеднаквяване позициите на страните по прехода към цифрова телевизия. Ние трябва да изчакаме и тези решения, както аз настоях и казах в ДАИТС, нашата стратегия е да не вкараме първи стратегия за цифрово разпръскване в България. Така че поради тези неща ние не можем да дадем широк спектър, обхващащ цифровото разпръскване.
Разпределението на мултиплекса е технологичен въпрос, може да се зададе този въпрос.
Ако човек внимателно гледа нашия огромен закон, аз установих, че не мога да намеря човек, който да знае целия закон. Десетки хора го четат многократно, но те се уморяват, да кажем, до средата и забравят първата част. Практически психологически не съществува фигура, която да владее целия закон. Но там има доста неща за крайните устройства за цифрова телевизия, условният достъп към цифрова телевизия, услугите на цифровата телевизия, така че то е диспергинаро вътре. Но ние приемаме това, СЕМ непременно ще бъде допълнен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Милев, представител на Министерския съвет.
ВАЛЕНТИН МИЛЕВ (МС): Благодаря за предложенията за подобряване на този закон, все пак вносителят официално е Министерският съвет, независимо че законът е подготвен от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
По принцип този закон, в този си вид, е един доста сложен закон. Де факто това е почти преписаният Закон за далекосъобщенията с доста допълнения. Той може да е далеч от съвършенството, може да не са покрити всички случаи, които могат да възникнат, но гаранцията е, че е хармонизиран с европейското законодателство. Към него вървеше една много сложна матрица за съответствие с различните актове по различните глави и различните директиви.
Така че все пак, ако наистина имате информация, която е различна от нашата, каква е практиката в уреждането на авторските права в Европейския съюз, е добре да я представите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Народните представители искат ли думата? Заповядайте, госпожо Йотова. ИЛИЯНА ЙОТОВА: Уважаеми господин председател, благодаря за това, че ми дадохте думата. По тази дискусия, която е от началото на нашето заседание, аз, честно казано, не си представям точно как ще станат нещата. Имам чувството, че се въртим в един омагьосан кръг, в който не знаем кое трябва да е първото – дали да се изчака тази стратегия за цифрова телевизия, за да може да влязат ясни текстове в закона. Дали, от друга страна, този закон трябва да дефинира ясни текстове, които да влязат в стратегията след това. А да не говорим, че всички ние забравяме третия важен компонент, а той е, че ще бъде необходима съответно и промяна в Закона за радиото и телевизията. Така че аз се затруднявам каквото и да било конкретно становище, при положение че лично моите очаквания бяха, че в този закон ще бъдат регламентирани поне понятийно и като статут някои, примерно за мултиплексите, за това съотношение аналогова – цифрова телевизия, които да ни развържат ръцете. Вие си спомняте, че подобна дискусия проведохме и по въпроса за лицензирането. Тогавашното становище на Комисията за регулиране на съобщенията беше, че едва ли не вече всички започваме да работим усилено в тази посока. Сега изведнъж аз чувам на днешното заседание, че очевидно темповете не са чак толкова бързи и наложителни.
Бих искала от вносителите, от авторите на този закон малко повече яснота. Очевидно те все пак са по-добре запознати от нас с тази материя, правили са различни сравнения и с европейското, и с българското законодателство.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата госпожа Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: В подкрепа на казаното от госпожа Йотова и в продължение на казаното, тя е напълно права е хубаво уважаемата комисия да помисли, че промяната в текстовете на Закона за радиото и телевизията и на Закона за електронните съобщения, които касаят уреждането на лицензирането на цифровите бъдещи мултиплекси, трябва да става едновременно.
Аз поставих един казус на медийната среща в Банско, на който Комисията за регулиране на съобщенията ми отговори, че съм права, че Съветът за електронни медии е прав в това безпокойство и бих искала само в две изречения да го поставя и тук.
При препланирането на честотния ресурс за бъдещите цифрови мултиплекси ще се заделят честоти само и най-вече в големите областни градове. Колеги от Комисията за регулиране на съобщенията казват, че при това препланиране неминуемо ще попаднат и честоти на оператори, които излъчват на основание § 9а. Те излъчват телевизионни програми в 42 български града, което по същество минира разпоредбите и действието на § 9а относно телевизионните оператори. Така че това е въпрос, който трябва да се уреди законово. Хубаво би било и в двата закона, както казва и госпожа Йотова, паралелно да вървят нещата, да се знае как точно ще се уреди. В практиките в Европа има и самостоятелни закони, които уреждат цифровите мултиплекси.
Доколкото разбирам, идеята на Министерството на културата е да се направи допълнение към стратегията, да се уредя тези неща. Хубаво е да се мисли по тези въпроси едновременно, иначе ще се получи, че този закон ще е малко по-остарял, а бъдещата стратегия за цифрово наземно разпространение ще е по-актуална. Така ще се получи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата г-н Аблеким.
РЕХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, господин председател.
Аз също съм малко объркан от цялата тази дискусия. Вярно, че този законопроект, който се предлага на нашето внимание днес, е един от важните закони, но ми се струва, че негови членове, параграфи и текстове са свързани с предстоящи изменения в стратегията на СЕМ, в Закона за радиото и телевизията, с това препланиране и съгласуване със съседите на честотите за цифрово излъчване и като че ли се затруднявам днес да взема някакво становище. Наистина много се обърквам.
Сега чуваме как в Словения ще има някаква среща. Още не се знае какво ще става с тая цифровизация. Комисията за регулиране на съобщенията спря лицензирането. Намираме се в омагьосан кръг, от който не знам всички как ще излезем. Струва ми се, че ако този закон е водещ, негови текстове трябва да се препращат или да има нов законопроект за изменение и допълнение на закони, свързани с този закон, защото няколко закона и стратегията зависят и са тясно свързани с предлагания законопроект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратък. Искам да направя едно допълнение на това, което каза господин Рендов. Той е напълно прав, че има някои работи, които са много сложни. В такъв смисъл, че мултиплексът не съдържа само телевизионни програми, а съдържа и далекосъобщителни данни от най-различен характер – услуги и т.н. Тук е именно тънката част на въпроса за мултиплекса. Но е вярно, че нямаше видимост за старта на цифровата телевизия, докато не се размърда европейската общественост и определи някакви дати. Затова в закона има текстове, които се подразбира, че се отнасят за цифрова телевизия. Но въпросът за мултиплекса, ако чакаме известно развитие, може би ще се закъснее със самия закон.
Аз мисля, че всички, които се занимават по този въпрос, знаят, че въпросът за мултиплекса е един технологически въпрос. Той се знае какво е. Сега какви са взаимоотношенията между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията - това е един въпрос, който трябва да се обработи много сериозно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е в аспекта на нашата комисия.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Обаче според мен не бива да се изчаква, а трябва да се работи он лайн, паралелно със стратегията и въпросът за мултиплекса, за да може законът да бъде активен до края на годината. Така мисля, че е и в плана на Народното събрание. А иначе въпросът е много усложнен от това, че има програми, има маскери, има много неща, които се знаят предварително и биха могли да бъдат поставени в една рамка и да се обсъждат през това време.
Благодаря за вниманието.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Един въпрос към Вас, господин Владков. Вие смятате ли, че в този закон имаме ресурс и възможности действително чисто технологично, както Вие казвате, целият статут на мултиплексите да бъде изписан тук?
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз смятам, че по този въпрос е работено. Тук е господин Рендов и той знае много добре какви са основите, за да се направи добавката в този закон. Той сега, разбира се, е много внимателен, защото той не е вносител на закона и затова каза, че трябва да се изчака стратегията. Но на практика той и някои други специалисти могат да направят добавката, заедно с ДАИТС и в това няма нищо грешно. Нищо, че законът е минал през Министерския съвет. Министерският съвет е одобрил закона, за да се внесе в Народното събрание. Това не е грешка. Напротив, сега е моментът да се вкара допълнението. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам да ви припомня, че когато се промени Законът за радиото и телевизията, за да се напише тази Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, даже имаше спорове кое е по-общо – стратегията или закона. Тогава казаха: Дайте да променим закона пък после ще пишем стратегията. Без всяко съмнение, стратегията е нещо по-общо. Законът е нещо като тактика за изпълнение на дадена стратегия. Ние в момента нямаме стратегия, която да отговаря на предизвикателствата, поставени от цифровизацията. В самата Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност е записано, че тя се променя тогава, когато цифровизацията ще дойде на дневен ред. Вече имаме цифровата карта на Европа, приета през м. юни в Женева. Имаме работна група в Министерството на културата, която работи по промяната на стратегията. Представител на комисията там е господин Светлозар Бахчеванов. Това, което мен ме притеснява, е, че тази работната група си е дала малко далечен хоризонт – чак до края на настоящата година да бъде готова със стратегията, и евентуално след това да се променят Законът за радиото и телевизията и Законът за далекосъобщенията. Това, само че в едно по-ускорено темпо, трябва да бъде нормалната последователност.
Ние вече имаме Закона за електронните съобщения, който е внесен от Министерския съвет. Виждам, че специалистите съзнават дефицита, който е налице в този законопроект. Това е един дефицит, който е точно в аспекта на нашата комисия. От целия огромен материал от 150 стр., нас ни интересува как ще се издават лицензиите, защитата на авторските права, разбира се, предполагам, че между двете четения ще търсим възможност да решим задоволително този проблем, който наистина стои от години. Всичко друго е, така да се каже, извън територията на нашата комисия. И не случайно не ние сме водеща комисия. Но какво бихме могли да направим сега, дали може да подкрепим този законопроект за първо четене? Аз не го виждам да мине за ден-два или за месец-два през пленарната зала. Сигурно ще отиде някъде около половин година. През тези 5-6 месеца да катализираме. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вижте, това са може би триста и няколко членове. Ако един депутат си постави за задача да го спре, може да го направи много лесно. Аз си спомням как спрях Закона за далекокосъобщенията 1998 г. По всеки член бях внесъл писмено предложение и правилникът ми даваше правото 5 минути да го защитавам от трибуната. И отидоха две седмици с този законопроект. Ако някой сега си постави тази цел – ето го тук Димитър Стоянов, пращи от желание, няма да мине до Нова година. Но въпросът не е в това. Ще имаме ли тези текстове, ще имаме ли тази стратегия, която да ни позволи да включим текстовете за взаимоотношенията със СЕМ? Ако ги имаме, съм склонен да дадем подкрепа за първо четене, но кога ще направим тези поправки така, че законът да излезе в един нормален вид, а не с
такъв дефицит? Други колеги желаят ли да се изкажат? Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: То беше точно като последна реплика. Тъй като аз започнах да се занимавам с тази материя за първи път като член на настоящата комисия, много добросъвестно в началото исках да разбера кое как стои и поне като някаква логическа последователност. Тогава първото, с което се сблъсках, беше стратегията, свързана със Закона за радиото и телевизията. Аз очаквах вътре да има нещо за дигитализация, така наречената цифровизация. Тогава ми беше казано – съжалявам, че не си нося собствените записки - че абсолютно сигурно е, че ще има специална стратегия за цифровизация и тя всеки момент ще бъде налице. Но понеже трябва да се отпуши лицензирането, нека да бъдем така добронамерени да приемем тази стратегия. Ние гласувахме веднъж добронамерено. Сега съм отново изправен пред същия казус – да разсъждавам пак за кокошката и за яйцето и пак да бъда добронамерен. Или мога пък да не бъда добронамерен, мога да бъда и злонамерен, но няма никакви основания нито за едното, нито за другото. Поне ми кажете защо да бъдем добронамерени и да дадем своето “за” днес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Считам, че въпросът с взаимоотношенията със Съвета за електронни медии при новия закон и при навлизането на цифровата телевизия значително се опростява спрямо сегашната ситуация, тъй като в доста по-голяма степен се развързва тази обвързаност, която в момента съществува.
Какво имаме в момента? Всяка една честота, която комисията за регулиране на съобщенията обяви за свободна, Съветът за електронни медии обявява конкурс и на нея може да се излъчва само една-единствена програма. Всъщност това е нещото, което много силно обвързва решенията на комисията и действа на комисията с решенията на Съвета за електронни медии. При цифровата телевизия, специално за телевизията говоря, и при мултиплекса всяка една честота позволява излъчването на 4-5 програми плюс допълнително съдържание, което е чисто далекосъобщително, то е чисто телекомуникационни и няма нищо общо с програмната функция, която Съветът за електронни медии упражнява и правомощията му по това да утвърждава какви са програмните формати, къде да се излъчват, съдържанието и териториалният обхват на програмите, които се излъчват. Така че, с въвеждането на цифровизацията, нуждата от чак толкова тясно обвързване на практика намалява. Всеки един лицензиран далекосъобщителен оператор, който има право да изгражда инфраструктурата, и ако се приеме моделът, че ще се въведе разделение между отделните играчи на пазара, тоест тези, които произвеждат програми, да нямат право да бъдат оператори на мултиплекс и да нямат право да бъдат и далекосъобщителни оператори, нещата се разрешават просто. Разбира се, има и други схеми, където на мултиплексните оператори се дава възможност да произвеждат програми, но при определени условия, за да няма конфликт на интереси. Така че функциите на Съвета за електронни медии не са затихващи. Те са такива, каквито са, и ще продължат да бъдат - да определят формата и териториалния обхват на програмите. Това, което Комисията за регулиране на съобщенията, поне по мое виждане, би трябвало да прави, е да лицензира далекосъобщителните оператори и евентуално мултиплексните оператори, тъй като те освен програми могат да излъчват и друг вид съдържание. А кой какви права ще има да бъде един или друг вид оператор, вече действително е въпрос на законодателно решение.
Оттам нататък има много по-стриктно разделение от сега между това какво прави СЕМ и обвързаността между дейността на Съвета за електронни медии и функциите на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само една дума бих искала да кажа като допълнение към казаното от господин Александров. Няма никакво логическо основание и предпоставка СЕМ да не лицензира ново телевизионно съдържание на нови телевизионни програми. Разбира се, че на цифровия мултиплекс могат да се качват лицензирани телевизионни програми, но новите телевизионни програми трябва да се лицензират от Съвета за електронни медии, докато лицензирането на преноса си остава в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. И във всички документи, които готви работната група, които бяха изпратени в Съвета за електронни медии – аз няколко дни ги чета много внимателно – никой от колегите експерти, които са писали, нито господин Рендов или госпожа Нели Огнянова, доц. Лили Райчева, Жанет Захариева, никой не оспорва това. Тоест няма такъв спор, няма такъв проблем.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: При десет национални покрития осигурени, ако се сложат минимум по четири програми, в България ще има възможност да се разпространят 40 национални програми. В момента имаме лицензирани четири. Могат да се лицензират още десет пъти по толкова национални програми.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Най-лесно е да не се реши един въпрос, като се отлага. Това е български синдром и сме свидетели на много такива работи. Но ние, независимо от нашите ангажименти към Европейската комисия, трябва да въвеждаме цифрова телевизия и това, което мислим да правим, е това да започне от следващата година. Така че като чуя, че този закон ще се обсъжда шест месеца, просто си казвам, че пак няма да направим нищо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Голям ентусиазъм.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това не е въпрос на ентусиазъм, това е въпрос на икономически интереси.
Законът за електронните съобщения трябва да влезе и да се приеме навреме. Той е необходим като технология за изпълнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Искам много принципно да възразя срещу този закон. По Конституция и по Закона за нормативните актове един закон трябва изчерпателно да урежда една материя като уреди възможно най-точно всички основни положения, които могат да се появят в обективната действителност, в обществените отношения.
Другото, което е също принцип при законодателството, това е, че един закон трябва да се изменя само тогава, когато в обществото възникнат едни нови обществени отношения, които не са уредени от него.
Аз тук внимателно слушах дискусията, прегледах и становищата – някои от тях са доста изчерпателни, и никъде не видях някой да твърди, че този проект, който е представен в момента, е добър във вида, в който е представен в момента. Тоест, за мен, това, което се е целяло с него, е да се угоди на натиска от страна на Европейската комисия за приемане на такъв закон и отново е правен закон на тъмно, през пръсти, набързо с цел да се уреди възможно най-бързо материята, за да се угоди на Европейската комисия, пък след това дайте да го поправяме в крачка, там, където материята не е уредена.
Пред мен е становището на Комисията по европейска интеграция. Мисля, че законопроектът още не е приет, тъй като трябваше да се обсъжда на миналото заседание, но то се отложи, където има също цели четири точки критики към закона, една от които е директно свързана с европейска норма. Тоест, че член от закона не отговаря на европейска норма. Като цяло се прави заключението, че е синхронизиран, но все пак има проблем, което означава нова поправка.
Аз не виждам никаква причина да подкрепя този законопроект на първо четене, защото явно не отговаря на никакви принципи в законодателството. Трябва по-внимателно да се прави, особено такъв голям закон, който урежда явно много важна част от обществените отношения в този сектор.
Как очаквате да стане бързо едно разискване по един такъв закон, ако работата на тези, които са го писали, не е свършена добре. Аз също не мога да очаквам, ако напиша един не добър закон, той да бъде разгледан набързо и приет, въпреки че е важен и съм улучил точно това, което има нужда от уреждане. Така че аз няма да подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Законът урежда в детайли електронните медии. Ето ви три страници, това са извадки от текстове, които го уреждат детайлно. Въпросът е, че обществените отношения не са фиксирани. В момента ние имаме много детайлно уреждане, което ще може да работи, даже и без дефиниция на мултиплекс, на базата на текстовете, които сега съществуват. Въпросът е, че вероятно те няма да са удовлетворителни.
Има три начина, по които тая стратегия може да реши проблема. Провежда процедура, която е подробно описана в закона, в различни страници от тези три страници, и определя кой управлява канала. Оттам нататък СЕМ, пак по този закон и по Закона за радиото и телевизията – трябва да се пипнат съвсем малко, лицензира съдържание и при определени условия оставяме двата контрагента да се разберат как най-изгодно да формират програмен пакет. Това решение е залегнало в момента. То е най-лесното като идея. Може би не е най-доброто. И затова тази работна група разглежда два други варианта.
Единият вариант е Съветът за електронни медии получава от нас канал, те определят кой е този, който трябва да държи този канал на базата на някакви принципи, и регулаторът е, както в аналоговия случай, помощно лице. Това едва ли е най-доброто решение по причина на това, което каза господин Александров - заради многото възможности за телекомуникационни дейности, базирани на тази платформа.
Третият начин, който в момента ще се разбере дали ще работи, ние предлагаме СЕМ да поеме ангажимента да каже каква е предпочитаната от СЕМ палитра от българско съдържание за българско цифрово разпространение. Ако те направят това, двата регулатора ще работят съвместно. Ще има предимство програмата, ще има по-голяма тежест и ние сме готови с критериите за това нещо. Това са обществените отношения, които могат евентуално да се променят. Ние имаме закон, който е достатъчно детайлен, за да работи. Въпросът е, че той работи при неща, които са наслоени от миналия закон. В момента се обсъжда не е ли по-добре за България, при положение че СЕМ поеме този ангажимент и е в състояние да каже кои са минимум нужните програми за България, да се направи малко видоизменена стратегия.
Второ. Това, което каза господин Владков, го подкрепям. Законът има една основна функция, това са телекомуникациите, и там няма спор, че в основни линии добре урежда нещата.
Вярно, че тук е Медийна комисия и тя се интересува от медийната част на закона и си е права да го разглежда доколко тя е пълна или не, но все пак, от наша гледна точка, това е по-далеч.
Така че има смисъл законът да се движи напред, а дали основните елементи на стратегията ще бъдат готови в средата или в края на м. октомври, е въпрос, който се надявам, че ще има такъв тип отговор. До момента съм получил шест или седем отговора на около 40 въпроса, които задаваме, базата на които е да предложим на вас, заинтересованите, да си подберат какво ще искат.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само да добавя, че Съветът за електронни медии в понеделник разгледа всички тези въпроси и по част от тях имаме формулирана позиция. Смятаме, че лицензирането на цифровия мултиплекс би трябвало да става с търг. СЕМ счита, че при всички обстоятелства би трябвало да се качи програмата на обществения оператор “Българска национална телевизия – Канал 1”. При всички обстоятелства смятаме, че трябва да се следи за високото качество на българските телевизионни програми, които ще се качват на бъдещите цифрови мултиплекси. Обсъдихме и други проблеми. Ако колежката Стефанова иска, може да допълни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да чуем господин Станчев и да вървим към гласуване. Госпожо Стефанова, искате ли думата? Заповядайте.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Исках малко да засиля гласа на Съвета за електронни медии. Всъщност ние наистина обсъдихме детайлно тези предложения, които се работят в работната група, за което говориха и господин Рендов, и госпожа Пешева. Най-важното за нас е именно съдържанието на програмите, тъй като регулаторът – Съветът за електронни медии, е призован да прави именно това. Тоест за нас е важно и в предстоящото цифрово лицензиране ние да отговаряме за съдържанието на програмите, съответно и за качеството на съдържанието на тези програми, които ще се лицензират. Така че дали ще е обвързано лицензирането или не, според мен този законопроект, който се предлага, не защитава принципа на обвързаното лицензиране. Но ако все пак народните представители решат, че този принцип трябва да се отстоява, ние нямаме никакви проблеми, и досега работим добре с колегите в Комисията за регулиране на съобщенията, така че ще продължим да работим в този дух. Важното обаче е да знаем какви програми ще лицензираме и ние да издаваме съответните лицензи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Станчев.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се изкажа и не знам дали ще мога да убедя господин Димитър Стоянов да гласува за законопроекта. Но преди това искам да ви прочета чл. 2 от този закон – “Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения”. Така че той е чисто технически закон и третира чисто техническата страна на въпроса.
Колкото до това, че законът е правен на тъмно и набързо, уверявам ви, това не е така. Законът е правен в рамките на две години, а може би и повече. Работили са съвместни колективи. Освен че те са сформирани със съответната заповед, вътре при различните глави са викани експерти, обсъждано е съвместно с ДАИТС и КРС. Освен това законът е изваден на обществено обсъждане, изваден е на електронната страница на ДАИТС, във всички случаи е съгласуван с чл. 58, така че това не е точно така.
За становището на Комисията по европейска интеграция. Аз бях на това заседание и съм отговорил на всички въпроси, които бяха зададени там. Трите от въпросите са чисто технически, които касаят редакцията – примерно да не бъде “Комисия за еди какво си”, ами да бъде “еди какво си за Комисия”, от този род са нещата, което е съвсем правилно и ние го приехме.
Що се отнася за чл. 49, става дума така наречените Ес Ен Пи оператори, когато на два различни пазара има оператори с преобладаващо въздействие, обяснено е, този въпрос се третира в чл. 149 на настоящия проект с методика, която ще бъде издадена съвместно между Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията и одобрена от Министерския съвет. Така че на въпросите, които бяха зададени от Комисията по европейска интеграция, бяха дадени отговори и с господин Папаризов обсъждахме това, което трябва да бъде.
Що се отнася до този въпрос специално за това, че не е намерила отражение думата мултиплекс или за цифровата платформа на телевизията, просто е съвпадение на нещата. Месец юни беше и конференцията и законът беше пред финал – много пъти го обяснявахме. Просто нямаше как да стане това нещо.
Правим всичко възможно – говоря за тази работна група, която ДАИТС, с участието на колеги от различни институции, включително от Комисията за регулиране на съобщенията – всичко възможно правим да ускорим процеса. Но, пак ви казвам, там става дума само за честотното планиране, за освобождаване на честотния спектър и за разпределението кога това в годините ще се случи. По наше виждане, то е част от тази стратегия, която трябва да бъде изработена, която ще работи под егидата на Министерството на културата. Мисля, че краят на срока за тая работна група в заповедта, подписана от господин Вачков, е 30 октомври. Така че междувременно, вероятно между първо и второ четене, затова ви призовавам да подкрепите законопроекта, тогава ще могат да бъдат нанесени тези изменения, а няма никакъв проблем тези изменения впоследствие, след като бъдат приети, след като бъде приета и цялата стратегия, тогава всъщност да бъдат тема на друг акт, който урежда тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на господин Милев.
ВАЛЕНТИН МИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се присъединя към моите колеги и да ви призова да подкрепите този законопроект. Ситуацията е, че в този законопроект се коментират страшно много неща – далекосъобщения, телефонни услуги, предоставяне на връзката номера 112, предоставяне на информация за потребители в телефонни указатели и т.н.
Единствената част от закона, която очевидно представлява проблем, това е цифровата телевизия и лицензирането. В този смисъл законът е доста изчерпателен. Може би някои текстове наистина са далече от съвършенството, но аз пак бих искал да ви призова да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене и между двете четения да внесем онези поправки, които сега дискутираме.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
С това дневният ред е изчерпан.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Стенограф:
Ст. Белова
На 23 август 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
Обсъждане на Законопроект за електронните съобщения № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 3 август 2006 г.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Предлагам една-единствена точка в дневния ред – Законопроект за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения за дневен ред? Нямате.
Благодаря ви.
Законопроектът е раздаден преди две или три седмици. Имаме и няколко становища, които също са ви раздадени. Имаме представители на вносителите, които ще представят законопроекта. Представител на Министерския съвет е г-н Валентин Милев, има представители на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на “Филмаутор”, тъй като някои от текстовете засягат и авторските права.
От името на вносителите има думата да представи законопроекта заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Валентин Хараламбов.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати, дами и господа! Законопроектът за електронните съобщения и разработен изцяло в духа на Глава 19 “Телекомуникация и информационни технологии”. Законопроектът разглежда и въвежда в българското законодателство седем директиви на Европейския съюз. Те са разработени, като са намерили отражение в проекта на закон.
Законопроектът разглежда в началото поетото от държавата управление чрез Министерския съвет, Съвета за национален радиочестотен спектър и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, разглежда също регулаторните функции, които упражнява Комисията за регулиране на съобщенията. Становището ви е дадено. Ако имате конкретни въпроси, бихме могли да ги коментираме и да отговорим. Пред мен е и хармонограмата за отразяване на всички постановки на директивите на Европейския съюз, за които ви казах – това са седем директиви. Готови сме да отговаряме на въпроси, ако имате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Александров, заповядайте.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ (КРС): Единственото, което бих искал да добавя, е, че в резултата на вашата покана изпратихме вчера или онзи ден нашето официално становище, което сме внесли в Министерския съвет по проекта на закон в рамките на съгласуването по чл. 58. Така че, ако са необходими разяснения, можем да ви ги дадем, но в допълнение на това няма какво да кажа като начало.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Пешева, ще говорите ли от името на СЕМ?
МАРГАРИТА ПЕШЕВА (СЕМ): Мога да кажа само, че сме внесли официално становище в Комисията по гражданско общество и медии и сме се произнесли по редица проблеми, свързани със законопроекта, най-вече някои дефицити, които касаят координацията между двата регулаторни органа – Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Всички депутати имат становището, не смятаме за целесъобразно да го представяме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: От името на “Филмаутор”, заповядайте.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Добър ден! Аз съм изпълнителен директор на Дружество за колективно управление на авторски права “Филмаутор”. Ние защитаваме правата на режисьори, сценаристи и оператори. Благодаря ви за възможността да вземем отношение по законопроекта, който предстои да разгледате.
Бих искала да споделя нашата тревога от един конкретен текст в този законопроект. Става дума за § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, който въвежда изменение в Закона за авторските права. Идеята на този текст е да не се счита за препредаване по смисъла на Закона за авторското право препредаването, което осъществяват кабелните оператори на програмите на Българската национална телевизия.
Ние разбираме, че става дума за правилото маскери и че тук се цели да се защити общественият интерес всеки потребител да има достъп до тези програми, които са програми, които са програми на обществената телевизия, но така както е предложен текстът, ще доведе до лишаване на огромна част и най-вече на българските автори от възнаграждение, на което те имат право по силата на всички международни и други норми. Бихме могли да предоставим справка за практиките в държавите – членки на Европейския съюз. Там, където има маскери, практиките са раздвижени по отношение на това кой на кого дължи възнаграждение в отношението телевизия-кабелен оператор. Никъде обаче не стои под въпрос плащането на възнаграждения на авторите на произведения, включени в тези програми.
Бих могла да продължа с аргументите, но не знам доколко е уместно, след като имате нашето становище.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако сте достатъчно убедителна, може да промените нещата. Така че, продължете.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Най-напред мога да започна с хронологията на това как е въведен този текст маскери, тъй като такъв има и в действащия Закон за далекосъобщенията. Там е предвидено кабелните оператори да препредават безвъзмездно програмите на БНТ и БНР. От друга страна, БНТ и БНР са задължени също така безвъзмездно да предоставят програмите си. И точно тук е съотношението между този, който прави програма, и този, който я препредава. Според нашия закон никой на никого не дължи възнаграждение.
Работата обаче е там, че върху цялата програма правата са на Българската национална телевизия, но в нея има множество защитени от авторското право обекти. Например филми, музика и др., върху които правата принадлежат на отделни физически лица, български или чуждестранни граждани. Държавата може да реши, че за собствената програма на БНТ тя не иска възнаграждение – това е обществена телевизия, тя е държавна. Но не считаме, че е в реда на нещата и в съответствие с Конституцията държавата да се разпорежда с правата на физическите лица, които имат права върху отделните частици от тази програма. Българската национална телевизия урежда единствено правата за това, което тя използва, Българската национална телевизия излъчва тези произведения по ефирен път. БНТ плаща на “Филмаутор” за правото, което тя упражнява – излъчване.
Кабелният оператор е следващият ползвател на българския филм, който е включен в 20 ч. тази вечер в програмата на БНТ. Той осъществява различно от БНТ използване – БНТ излъчва по ефир, кабелният оператор препредава по кабел.
Законът за авторското право казва, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване от същия вид. Тоест авторът има право на възнаграждение за излъчването, което осъществява БНТ, и за препредаването, което осъществява кабелният оператор.
ПЕТЪР РЕНДОВ (КРС): Ако не е в едно и също време.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: И за препредаването, което осъществяват всички кабелни оператори, няма такъв термин, господин Рендов, в нашия закон за “едно и също време”. Такъв е текстът на чл. 21 от Закона за авторското право и в тази посока, тъй като от години се водят тези спорове, беше направено изменението, което е в сила от 10 януари т.г. в параграфа на Закона за далекосъобщенията, който третира правилото маскери. Беше уточнено, че независимо от задълженията на кабелните оператори да препредават Българската национална телевизия, те не са освободени от задълженията да уреждат правата на авторите на произведения, включени в тези програми.
Този текст е в сила от 10 януари 2006 г. Това, което в момента се прави опит да се вкара с § 5, е абсолютно в обратната посока и не съответства на практиката в Европейския съд. Разполагаме с едно решение на белгийски съд, който казва, че административното задължение на кабелния оператор да препредава програма не го освобождава от неговото гражданскоправно задължение да уважава правата на другите автори.
Друг аргумент, който бих могла да изтъкна, е това, че ще се създаде неравнопоставеност между правата на авторите, които са излъчвани по БНТ, и правата на авторите, които са излъчвани, съответно препредавани от другите програми.
Искам да изтъкна, че сме изключително притеснени от факта, че тази разпоредба ще се отрази най-вече на българските автори, защото всички знаете, че няма друга телевизия, която да показва толкова българска продукция, колкото БНТ. Лишаването на авторите от възнаграждение за препредаване на програмите на БНТ ще се отрази главно на българските автори.
Тук е колежката Мариана Андреева, която е представител на другото дружество – “Музикаутор”, мисля, че и тя може да допълни аргументацията ми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам да Ви помоля тази аргументация, за която казахте че разполагате, да я предоставите на комисията, тъй като вероятно между първо и второ четене ще се наложи нещо да се промени в текстовете.
МАРИЯ ПАЛАУРОВА: Разбира се.
МАРИАНА АНДРЕЕВА (Музикаутор): Добър ден на всички! Много благодаря за възможността да присъствам на това заседание на комисията, макар че аз няма да скрия, че за нас възможността да участваме беше доста изненадваща. В рамките на няколко часа, вероятно до края на утрешния работен ден, ще бъде депозирано становището на Дружеството за колективно управление на авторските права върху музикални произведения “Музикаутор”.
Това, което аз мога да кажа, тъй като се запознах със становището на колегите от “Филмаутор”, а двете дружества за колективно управление на права имат изключително сходна позиция по този проблем, няма да скрия, че въпросът, който г-жа Палаурова постави на обсъждане, не е нов. Той многократно е присъствал в разговорите и срещите, които ние имаме в частност с кабелните оператори като вид ползватели на обекти, които се закрилят от Закона за авторското право.
Няма да скрия и това, че множество пъти са водени разговори, дори ожесточени спорове, но така или иначе, това, около което дружествата като цяло се консолидират, е, че действително когато става дума за безплатно разпространение на програми, анализът на държавите дори със сходна на нашата ситуация - и като икономически темп на развитие, и като пазар, сочи, че никъде няма освобождаване от ангажимента да се уредят правата за препредаване на обектите, включени в една програма. Дали една излъчваща организация ще реши да предостави своето сродно право безплатно, дали това ще е в резултат на наложен обществен интерес, е въпрос, който при всички положения би следвало да бъде координиран и синхронизиран с интересите на всички онези правоносители, чийто интелектуален труд е включен в обектите на тази програма.
Практиката, изобщо анализът, който се предоставя като информация от другите дружества, е, че именно защото общественият интерес налага разпространението на определени програми безплатно, възнагражденията, които се дължат в този случай за носителите на права върху обектите в тези програми, са значително по-ниски. Именно защото се търси баланс на интереси.
Това, с което ние разполагаме като информация и което съответно ще ви бъде предоставено, в случай че е необходимо, е, че няма държава, поне в рамките на Европа, където ангажиментът да е отпаднал изцяло.
Междувременно, когато се говори за безвъзмездно предоставяне на програми, въпросът може да бъде разгледан и от друга гледна точка. Българският Закон за авторското право изрични предвижда случаите, в които произведенията, обект на закрила, могат да се ползват свободно. Има два текста, в които хипотезите са изброени изчерпателно. Сред тях не фигурира тази възможност, която е предвидена сега като проект на текст в Законопроекта за електронните съобщения. Тоест един такъв текст би довел до незаконосъобразно разширяване на едно приложно поле, регламентирано с норми в закон, където изброяването е изчерпателно. В случаите, когато едно произведение може да се ползва свободно, без да се търси съгласието и волята на правоносителя, без да се дължат възнаграждения, хипотезите са изчерпателно изброени в нормативен акт. Аналогичен текст или текст със сходно съдържание в тази му редакция би довел до незаконосъобразно разширяване на приложното поле на свободното използване – нещо, което би противоречало и на международните нормативни актове, по които България е страна и които е включила в Закона за авторското право.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: След като чухме вносителите и авторите на становища, да преминем към дискусия.
Аз моля вносителите да отговорят на поставените въпроси, както и на един въпрос, който аз имам, свързан с мястото на Съвета за електронни медии по-нататък. Ясно е, че преди имаше Закон за далекосъобщенията, мисля че беше в 1998 г., събитията се развиват, Европейският съюз приема правна рамка в 2002, тя се вгражда в този Закон за електронните съобщения, който ще замести Закона за далекосъобщенията. Това, което интересува нашата комисия, е от гледна точка на разрешителните за цифрово излъчване.
Прави ми впечатление, че ролята на Съвета за електронни медии се заключава само в аналоговото излъчване. Тоест след 2015, както е записано в законопроекта, това вероятно трябва да го разбираме 2012, тъй като ставайки член на Европейския съюз от 1 януари, за нас ще важат неговите директиви. А Европейският съюз трябва да мине изцяло към цифровизация на 1 януари 2012. Тоест СЕМ свършва своето съществуване дотам, тъй като няма да има повече аналогово излъчване и съответно няма да се издават лицензии за аналогово излъчване.
Аз не знам някъде да е отменен принципът на обвързаното лицензиране. И ако има такъв документ, моля да ни кажете. Ако не е отменен принципът на обвързаното лицензиране, значи Комисията за регулиране на съобщенията ще дава честотите, Съветът за електронни медии ще издава лицензиите, така както е досега. Ако има някакви основания тази практика да се промени, моля да бъдат посочени кои са тези основания, защото това не може да стане така тихомълком, трябва наистина да има някаква база в европейските документи. Ние познаваме детайлно Глава 20, предишната, Глава 19, може да не я знаем в такива детайли. Ако там сте намерили някакво основание като вносители, моля да го кажете.
Не виждам в законопроекта фигурата на мултиплексния оператор. Не е ясно едно и също лице ли ще прави програмите и ще излъчва чрез този мултиплекс или едно лице ще притежава мултиплекса, а пък други юридически лица ще правят програмите и ще ползват същия този мултиплекс с неговите пет, шест или седем платформи, по които може да се излъчва. Това според мен е един дефицит на законопроекта.
Това са моите въпроси. Ако колегите народни представители имат други въпроси или някакви съображения, могат да ги поставят, след което вносителите ще могат да отговорят.
Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: За електронните медии, няма някакво намерение. Чисто и просто са репродуцирани, може би не съвсем точно, съществуващите към момента отношения. Изпаднало е само едно изречение, което всъщност не е влизало никога в практика, и то не е особено важно. Изречението е, че като се направи нещо телекомуникационният регулатор, се уведомява за това СЕМ. Това очевидно не е обвързващо и не това е целта. Така че точно в тази част, която е свързана с електронните медии, по-скоро с цифровото разпространение, има какво да се допълва. Но то не можеше да бъде направено в периода досега, тъй като и в момента все още тези неща се обсъждат.
Ние очакваме това, което прави работната група към Министерството на културата, и това, което прави ДАИТС надяваме се някъде, може би към средата на м. октомври най-късно на яснота по тези въпроси и да се сложи за обсъждане и решение някакво предложение.
Като цяло идеята е някаква евентуална поправка на Медийната стратегия, която парламента прие, така че и депутатите ще имат думата по това кое как ще бъде.
Може би отговорът не е задоволителен, но в момента се работи по тези неща. Няма как ДАИТС да предопредели нещата, като каже, че ще бъде така или иначе, както няма как и КРС да ги предопределя. Останали са старите текстове са с някакъв несъществен пропуск. Те ще бъдат допълнени. Наистина е нужна дефиниция и разпоредби, свързани и с мултиплекса, и с допълнителните услуги, които се предоставят, и със взаимоотношенията между двата регулатора. В момента доста широк кръг от хора обсъждат предложения на публиката – под публика се разбират заинтересованите страни, включително държавните институции и парламента, кое да бъде водещо и откъде да се тръгва на базата на разни практики. Практиките наистина са различни.
Между другото, искам да кажа, че няма директива, в която да пише 2012 г. Никъде не е зашита 2012 г., но препоръката е да се движим към 2012 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
КАМЕН РАНГЕЛОВ : Наистина въпросът със Стратегията за въвеждане на цифрово разпръскване още не е решен, той виси. Като не е решен, не можем да го вкараме и в закона. Знаете, в Женева завърши регионалната конференция за честотни разпределения и прочие, но още не са уточнени мощности и други работи със съседните страни, камо ли за стратегията сега.
Една стратегия беше разработена в ДАИТС преди, но тя остана за вътрешна консумация. Беше разпространена неофициално, но тя е за вътрешна консумация. На базата на нея има нова работна група, която включва широк спектър – ДАИТС, КРС, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, БТК, СЕМ, прочие и прочие, която ще изготви по-скоро технологичната част на тази стратегия. И тя ще бъде допълнение и към аудиовизуалната стратегия, която се изготви от Комитета за култура. В такъв случай ние не бихме могли да дефинираме тези позиции. Явно това ще бъде с корекции на закона малко по-късно. Още повече, че Словения е поканила всички европейски страни в края на м. септември на едно съвещание за изясняване и уеднаквяване позициите на страните по прехода към цифрова телевизия. Ние трябва да изчакаме и тези решения, както аз настоях и казах в ДАИТС, нашата стратегия е да не вкараме първи стратегия за цифрово разпръскване в България. Така че поради тези неща ние не можем да дадем широк спектър, обхващащ цифровото разпръскване.
Разпределението на мултиплекса е технологичен въпрос, може да се зададе този въпрос.
Ако човек внимателно гледа нашия огромен закон, аз установих, че не мога да намеря човек, който да знае целия закон. Десетки хора го четат многократно, но те се уморяват, да кажем, до средата и забравят първата част. Практически психологически не съществува фигура, която да владее целия закон. Но там има доста неща за крайните устройства за цифрова телевизия, условният достъп към цифрова телевизия, услугите на цифровата телевизия, така че то е диспергинаро вътре. Но ние приемаме това, СЕМ непременно ще бъде допълнен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Милев, представител на Министерския съвет.
ВАЛЕНТИН МИЛЕВ (МС): Благодаря за предложенията за подобряване на този закон, все пак вносителят официално е Министерският съвет, независимо че законът е подготвен от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
По принцип този закон, в този си вид, е един доста сложен закон. Де факто това е почти преписаният Закон за далекосъобщенията с доста допълнения. Той може да е далеч от съвършенството, може да не са покрити всички случаи, които могат да възникнат, но гаранцията е, че е хармонизиран с европейското законодателство. Към него вървеше една много сложна матрица за съответствие с различните актове по различните глави и различните директиви.
Така че все пак, ако наистина имате информация, която е различна от нашата, каква е практиката в уреждането на авторските права в Европейския съюз, е добре да я представите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Народните представители искат ли думата? Заповядайте, госпожо Йотова. ИЛИЯНА ЙОТОВА: Уважаеми господин председател, благодаря за това, че ми дадохте думата. По тази дискусия, която е от началото на нашето заседание, аз, честно казано, не си представям точно как ще станат нещата. Имам чувството, че се въртим в един омагьосан кръг, в който не знаем кое трябва да е първото – дали да се изчака тази стратегия за цифрова телевизия, за да може да влязат ясни текстове в закона. Дали, от друга страна, този закон трябва да дефинира ясни текстове, които да влязат в стратегията след това. А да не говорим, че всички ние забравяме третия важен компонент, а той е, че ще бъде необходима съответно и промяна в Закона за радиото и телевизията. Така че аз се затруднявам каквото и да било конкретно становище, при положение че лично моите очаквания бяха, че в този закон ще бъдат регламентирани поне понятийно и като статут някои, примерно за мултиплексите, за това съотношение аналогова – цифрова телевизия, които да ни развържат ръцете. Вие си спомняте, че подобна дискусия проведохме и по въпроса за лицензирането. Тогавашното становище на Комисията за регулиране на съобщенията беше, че едва ли не вече всички започваме да работим усилено в тази посока. Сега изведнъж аз чувам на днешното заседание, че очевидно темповете не са чак толкова бързи и наложителни.
Бих искала от вносителите, от авторите на този закон малко повече яснота. Очевидно те все пак са по-добре запознати от нас с тази материя, правили са различни сравнения и с европейското, и с българското законодателство.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата госпожа Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: В подкрепа на казаното от госпожа Йотова и в продължение на казаното, тя е напълно права е хубаво уважаемата комисия да помисли, че промяната в текстовете на Закона за радиото и телевизията и на Закона за електронните съобщения, които касаят уреждането на лицензирането на цифровите бъдещи мултиплекси, трябва да става едновременно.
Аз поставих един казус на медийната среща в Банско, на който Комисията за регулиране на съобщенията ми отговори, че съм права, че Съветът за електронни медии е прав в това безпокойство и бих искала само в две изречения да го поставя и тук.
При препланирането на честотния ресурс за бъдещите цифрови мултиплекси ще се заделят честоти само и най-вече в големите областни градове. Колеги от Комисията за регулиране на съобщенията казват, че при това препланиране неминуемо ще попаднат и честоти на оператори, които излъчват на основание § 9а. Те излъчват телевизионни програми в 42 български града, което по същество минира разпоредбите и действието на § 9а относно телевизионните оператори. Така че това е въпрос, който трябва да се уреди законово. Хубаво би било и в двата закона, както казва и госпожа Йотова, паралелно да вървят нещата, да се знае как точно ще се уреди. В практиките в Европа има и самостоятелни закони, които уреждат цифровите мултиплекси.
Доколкото разбирам, идеята на Министерството на културата е да се направи допълнение към стратегията, да се уредя тези неща. Хубаво е да се мисли по тези въпроси едновременно, иначе ще се получи, че този закон ще е малко по-остарял, а бъдещата стратегия за цифрово наземно разпространение ще е по-актуална. Така ще се получи.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата г-н Аблеким.
РЕХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, господин председател.
Аз също съм малко объркан от цялата тази дискусия. Вярно, че този законопроект, който се предлага на нашето внимание днес, е един от важните закони, но ми се струва, че негови членове, параграфи и текстове са свързани с предстоящи изменения в стратегията на СЕМ, в Закона за радиото и телевизията, с това препланиране и съгласуване със съседите на честотите за цифрово излъчване и като че ли се затруднявам днес да взема някакво становище. Наистина много се обърквам.
Сега чуваме как в Словения ще има някаква среща. Още не се знае какво ще става с тая цифровизация. Комисията за регулиране на съобщенията спря лицензирането. Намираме се в омагьосан кръг, от който не знам всички как ще излезем. Струва ми се, че ако този закон е водещ, негови текстове трябва да се препращат или да има нов законопроект за изменение и допълнение на закони, свързани с този закон, защото няколко закона и стратегията зависят и са тясно свързани с предлагания законопроект.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, проф. Владков.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратък. Искам да направя едно допълнение на това, което каза господин Рендов. Той е напълно прав, че има някои работи, които са много сложни. В такъв смисъл, че мултиплексът не съдържа само телевизионни програми, а съдържа и далекосъобщителни данни от най-различен характер – услуги и т.н. Тук е именно тънката част на въпроса за мултиплекса. Но е вярно, че нямаше видимост за старта на цифровата телевизия, докато не се размърда европейската общественост и определи някакви дати. Затова в закона има текстове, които се подразбира, че се отнасят за цифрова телевизия. Но въпросът за мултиплекса, ако чакаме известно развитие, може би ще се закъснее със самия закон.
Аз мисля, че всички, които се занимават по този въпрос, знаят, че въпросът за мултиплекса е един технологически въпрос. Той се знае какво е. Сега какви са взаимоотношенията между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията - това е един въпрос, който трябва да се обработи много сериозно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е в аспекта на нашата комисия.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Обаче според мен не бива да се изчаква, а трябва да се работи он лайн, паралелно със стратегията и въпросът за мултиплекса, за да може законът да бъде активен до края на годината. Така мисля, че е и в плана на Народното събрание. А иначе въпросът е много усложнен от това, че има програми, има маскери, има много неща, които се знаят предварително и биха могли да бъдат поставени в една рамка и да се обсъждат през това време.
Благодаря за вниманието.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Един въпрос към Вас, господин Владков. Вие смятате ли, че в този закон имаме ресурс и възможности действително чисто технологично, както Вие казвате, целият статут на мултиплексите да бъде изписан тук?
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз смятам, че по този въпрос е работено. Тук е господин Рендов и той знае много добре какви са основите, за да се направи добавката в този закон. Той сега, разбира се, е много внимателен, защото той не е вносител на закона и затова каза, че трябва да се изчака стратегията. Но на практика той и някои други специалисти могат да направят добавката, заедно с ДАИТС и в това няма нищо грешно. Нищо, че законът е минал през Министерския съвет. Министерският съвет е одобрил закона, за да се внесе в Народното събрание. Това не е грешка. Напротив, сега е моментът да се вкара допълнението. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Искам да ви припомня, че когато се промени Законът за радиото и телевизията, за да се напише тази Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, даже имаше спорове кое е по-общо – стратегията или закона. Тогава казаха: Дайте да променим закона пък после ще пишем стратегията. Без всяко съмнение, стратегията е нещо по-общо. Законът е нещо като тактика за изпълнение на дадена стратегия. Ние в момента нямаме стратегия, която да отговаря на предизвикателствата, поставени от цифровизацията. В самата Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност е записано, че тя се променя тогава, когато цифровизацията ще дойде на дневен ред. Вече имаме цифровата карта на Европа, приета през м. юни в Женева. Имаме работна група в Министерството на културата, която работи по промяната на стратегията. Представител на комисията там е господин Светлозар Бахчеванов. Това, което мен ме притеснява, е, че тази работната група си е дала малко далечен хоризонт – чак до края на настоящата година да бъде готова със стратегията, и евентуално след това да се променят Законът за радиото и телевизията и Законът за далекосъобщенията. Това, само че в едно по-ускорено темпо, трябва да бъде нормалната последователност.
Ние вече имаме Закона за електронните съобщения, който е внесен от Министерския съвет. Виждам, че специалистите съзнават дефицита, който е налице в този законопроект. Това е един дефицит, който е точно в аспекта на нашата комисия. От целия огромен материал от 150 стр., нас ни интересува как ще се издават лицензиите, защитата на авторските права, разбира се, предполагам, че между двете четения ще търсим възможност да решим задоволително този проблем, който наистина стои от години. Всичко друго е, така да се каже, извън територията на нашата комисия. И не случайно не ние сме водеща комисия. Но какво бихме могли да направим сега, дали може да подкрепим този законопроект за първо четене? Аз не го виждам да мине за ден-два или за месец-два през пленарната зала. Сигурно ще отиде някъде около половин година. През тези 5-6 месеца да катализираме. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вижте, това са може би триста и няколко членове. Ако един депутат си постави за задача да го спре, може да го направи много лесно. Аз си спомням как спрях Закона за далекокосъобщенията 1998 г. По всеки член бях внесъл писмено предложение и правилникът ми даваше правото 5 минути да го защитавам от трибуната. И отидоха две седмици с този законопроект. Ако някой сега си постави тази цел – ето го тук Димитър Стоянов, пращи от желание, няма да мине до Нова година. Но въпросът не е в това. Ще имаме ли тези текстове, ще имаме ли тази стратегия, която да ни позволи да включим текстовете за взаимоотношенията със СЕМ? Ако ги имаме, съм склонен да дадем подкрепа за първо четене, но кога ще направим тези поправки така, че законът да излезе в един нормален вид, а не с
такъв дефицит? Други колеги желаят ли да се изкажат? Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: То беше точно като последна реплика. Тъй като аз започнах да се занимавам с тази материя за първи път като член на настоящата комисия, много добросъвестно в началото исках да разбера кое как стои и поне като някаква логическа последователност. Тогава първото, с което се сблъсках, беше стратегията, свързана със Закона за радиото и телевизията. Аз очаквах вътре да има нещо за дигитализация, така наречената цифровизация. Тогава ми беше казано – съжалявам, че не си нося собствените записки - че абсолютно сигурно е, че ще има специална стратегия за цифровизация и тя всеки момент ще бъде налице. Но понеже трябва да се отпуши лицензирането, нека да бъдем така добронамерени да приемем тази стратегия. Ние гласувахме веднъж добронамерено. Сега съм отново изправен пред същия казус – да разсъждавам пак за кокошката и за яйцето и пак да бъда добронамерен. Или мога пък да не бъда добронамерен, мога да бъда и злонамерен, но няма никакви основания нито за едното, нито за другото. Поне ми кажете защо да бъдем добронамерени и да дадем своето “за” днес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Считам, че въпросът с взаимоотношенията със Съвета за електронни медии при новия закон и при навлизането на цифровата телевизия значително се опростява спрямо сегашната ситуация, тъй като в доста по-голяма степен се развързва тази обвързаност, която в момента съществува.
Какво имаме в момента? Всяка една честота, която комисията за регулиране на съобщенията обяви за свободна, Съветът за електронни медии обявява конкурс и на нея може да се излъчва само една-единствена програма. Всъщност това е нещото, което много силно обвързва решенията на комисията и действа на комисията с решенията на Съвета за електронни медии. При цифровата телевизия, специално за телевизията говоря, и при мултиплекса всяка една честота позволява излъчването на 4-5 програми плюс допълнително съдържание, което е чисто далекосъобщително, то е чисто телекомуникационни и няма нищо общо с програмната функция, която Съветът за електронни медии упражнява и правомощията му по това да утвърждава какви са програмните формати, къде да се излъчват, съдържанието и териториалният обхват на програмите, които се излъчват. Така че, с въвеждането на цифровизацията, нуждата от чак толкова тясно обвързване на практика намалява. Всеки един лицензиран далекосъобщителен оператор, който има право да изгражда инфраструктурата, и ако се приеме моделът, че ще се въведе разделение между отделните играчи на пазара, тоест тези, които произвеждат програми, да нямат право да бъдат оператори на мултиплекс и да нямат право да бъдат и далекосъобщителни оператори, нещата се разрешават просто. Разбира се, има и други схеми, където на мултиплексните оператори се дава възможност да произвеждат програми, но при определени условия, за да няма конфликт на интереси. Така че функциите на Съвета за електронни медии не са затихващи. Те са такива, каквито са, и ще продължат да бъдат - да определят формата и териториалния обхват на програмите. Това, което Комисията за регулиране на съобщенията, поне по мое виждане, би трябвало да прави, е да лицензира далекосъобщителните оператори и евентуално мултиплексните оператори, тъй като те освен програми могат да излъчват и друг вид съдържание. А кой какви права ще има да бъде един или друг вид оператор, вече действително е въпрос на законодателно решение.
Оттам нататък има много по-стриктно разделение от сега между това какво прави СЕМ и обвързаността между дейността на Съвета за електронни медии и функциите на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Пешева.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само една дума бих искала да кажа като допълнение към казаното от господин Александров. Няма никакво логическо основание и предпоставка СЕМ да не лицензира ново телевизионно съдържание на нови телевизионни програми. Разбира се, че на цифровия мултиплекс могат да се качват лицензирани телевизионни програми, но новите телевизионни програми трябва да се лицензират от Съвета за електронни медии, докато лицензирането на преноса си остава в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. И във всички документи, които готви работната група, които бяха изпратени в Съвета за електронни медии – аз няколко дни ги чета много внимателно – никой от колегите експерти, които са писали, нито господин Рендов или госпожа Нели Огнянова, доц. Лили Райчева, Жанет Захариева, никой не оспорва това. Тоест няма такъв спор, няма такъв проблем.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: При десет национални покрития осигурени, ако се сложат минимум по четири програми, в България ще има възможност да се разпространят 40 национални програми. В момента имаме лицензирани четири. Могат да се лицензират още десет пъти по толкова национални програми.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Най-лесно е да не се реши един въпрос, като се отлага. Това е български синдром и сме свидетели на много такива работи. Но ние, независимо от нашите ангажименти към Европейската комисия, трябва да въвеждаме цифрова телевизия и това, което мислим да правим, е това да започне от следващата година. Така че като чуя, че този закон ще се обсъжда шест месеца, просто си казвам, че пак няма да направим нищо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Голям ентусиазъм.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това не е въпрос на ентусиазъм, това е въпрос на икономически интереси.
Законът за електронните съобщения трябва да влезе и да се приеме навреме. Той е необходим като технология за изпълнение.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател. Искам много принципно да възразя срещу този закон. По Конституция и по Закона за нормативните актове един закон трябва изчерпателно да урежда една материя като уреди възможно най-точно всички основни положения, които могат да се появят в обективната действителност, в обществените отношения.
Другото, което е също принцип при законодателството, това е, че един закон трябва да се изменя само тогава, когато в обществото възникнат едни нови обществени отношения, които не са уредени от него.
Аз тук внимателно слушах дискусията, прегледах и становищата – някои от тях са доста изчерпателни, и никъде не видях някой да твърди, че този проект, който е представен в момента, е добър във вида, в който е представен в момента. Тоест, за мен, това, което се е целяло с него, е да се угоди на натиска от страна на Европейската комисия за приемане на такъв закон и отново е правен закон на тъмно, през пръсти, набързо с цел да се уреди възможно най-бързо материята, за да се угоди на Европейската комисия, пък след това дайте да го поправяме в крачка, там, където материята не е уредена.
Пред мен е становището на Комисията по европейска интеграция. Мисля, че законопроектът още не е приет, тъй като трябваше да се обсъжда на миналото заседание, но то се отложи, където има също цели четири точки критики към закона, една от които е директно свързана с европейска норма. Тоест, че член от закона не отговаря на европейска норма. Като цяло се прави заключението, че е синхронизиран, но все пак има проблем, което означава нова поправка.
Аз не виждам никаква причина да подкрепя този законопроект на първо четене, защото явно не отговаря на никакви принципи в законодателството. Трябва по-внимателно да се прави, особено такъв голям закон, който урежда явно много важна част от обществените отношения в този сектор.
Как очаквате да стане бързо едно разискване по един такъв закон, ако работата на тези, които са го писали, не е свършена добре. Аз също не мога да очаквам, ако напиша един не добър закон, той да бъде разгледан набързо и приет, въпреки че е важен и съм улучил точно това, което има нужда от уреждане. Така че аз няма да подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Рендов.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Законът урежда в детайли електронните медии. Ето ви три страници, това са извадки от текстове, които го уреждат детайлно. Въпросът е, че обществените отношения не са фиксирани. В момента ние имаме много детайлно уреждане, което ще може да работи, даже и без дефиниция на мултиплекс, на базата на текстовете, които сега съществуват. Въпросът е, че вероятно те няма да са удовлетворителни.
Има три начина, по които тая стратегия може да реши проблема. Провежда процедура, която е подробно описана в закона, в различни страници от тези три страници, и определя кой управлява канала. Оттам нататък СЕМ, пак по този закон и по Закона за радиото и телевизията – трябва да се пипнат съвсем малко, лицензира съдържание и при определени условия оставяме двата контрагента да се разберат как най-изгодно да формират програмен пакет. Това решение е залегнало в момента. То е най-лесното като идея. Може би не е най-доброто. И затова тази работна група разглежда два други варианта.
Единият вариант е Съветът за електронни медии получава от нас канал, те определят кой е този, който трябва да държи този канал на базата на някакви принципи, и регулаторът е, както в аналоговия случай, помощно лице. Това едва ли е най-доброто решение по причина на това, което каза господин Александров - заради многото възможности за телекомуникационни дейности, базирани на тази платформа.
Третият начин, който в момента ще се разбере дали ще работи, ние предлагаме СЕМ да поеме ангажимента да каже каква е предпочитаната от СЕМ палитра от българско съдържание за българско цифрово разпространение. Ако те направят това, двата регулатора ще работят съвместно. Ще има предимство програмата, ще има по-голяма тежест и ние сме готови с критериите за това нещо. Това са обществените отношения, които могат евентуално да се променят. Ние имаме закон, който е достатъчно детайлен, за да работи. Въпросът е, че той работи при неща, които са наслоени от миналия закон. В момента се обсъжда не е ли по-добре за България, при положение че СЕМ поеме този ангажимент и е в състояние да каже кои са минимум нужните програми за България, да се направи малко видоизменена стратегия.
Второ. Това, което каза господин Владков, го подкрепям. Законът има една основна функция, това са телекомуникациите, и там няма спор, че в основни линии добре урежда нещата.
Вярно, че тук е Медийна комисия и тя се интересува от медийната част на закона и си е права да го разглежда доколко тя е пълна или не, но все пак, от наша гледна точка, това е по-далеч.
Така че има смисъл законът да се движи напред, а дали основните елементи на стратегията ще бъдат готови в средата или в края на м. октомври, е въпрос, който се надявам, че ще има такъв тип отговор. До момента съм получил шест или седем отговора на около 40 въпроса, които задаваме, базата на които е да предложим на вас, заинтересованите, да си подберат какво ще искат.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само да добавя, че Съветът за електронни медии в понеделник разгледа всички тези въпроси и по част от тях имаме формулирана позиция. Смятаме, че лицензирането на цифровия мултиплекс би трябвало да става с търг. СЕМ счита, че при всички обстоятелства би трябвало да се качи програмата на обществения оператор “Българска национална телевизия – Канал 1”. При всички обстоятелства смятаме, че трябва да се следи за високото качество на българските телевизионни програми, които ще се качват на бъдещите цифрови мултиплекси. Обсъдихме и други проблеми. Ако колежката Стефанова иска, може да допълни.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да чуем господин Станчев и да вървим към гласуване. Госпожо Стефанова, искате ли думата? Заповядайте.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Исках малко да засиля гласа на Съвета за електронни медии. Всъщност ние наистина обсъдихме детайлно тези предложения, които се работят в работната група, за което говориха и господин Рендов, и госпожа Пешева. Най-важното за нас е именно съдържанието на програмите, тъй като регулаторът – Съветът за електронни медии, е призован да прави именно това. Тоест за нас е важно и в предстоящото цифрово лицензиране ние да отговаряме за съдържанието на програмите, съответно и за качеството на съдържанието на тези програми, които ще се лицензират. Така че дали ще е обвързано лицензирането или не, според мен този законопроект, който се предлага, не защитава принципа на обвързаното лицензиране. Но ако все пак народните представители решат, че този принцип трябва да се отстоява, ние нямаме никакви проблеми, и досега работим добре с колегите в Комисията за регулиране на съобщенията, така че ще продължим да работим в този дух. Важното обаче е да знаем какви програми ще лицензираме и ние да издаваме съответните лицензи. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Станчев.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се изкажа и не знам дали ще мога да убедя господин Димитър Стоянов да гласува за законопроекта. Но преди това искам да ви прочета чл. 2 от този закон – “Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения”. Така че той е чисто технически закон и третира чисто техническата страна на въпроса.
Колкото до това, че законът е правен на тъмно и набързо, уверявам ви, това не е така. Законът е правен в рамките на две години, а може би и повече. Работили са съвместни колективи. Освен че те са сформирани със съответната заповед, вътре при различните глави са викани експерти, обсъждано е съвместно с ДАИТС и КРС. Освен това законът е изваден на обществено обсъждане, изваден е на електронната страница на ДАИТС, във всички случаи е съгласуван с чл. 58, така че това не е точно така.
За становището на Комисията по европейска интеграция. Аз бях на това заседание и съм отговорил на всички въпроси, които бяха зададени там. Трите от въпросите са чисто технически, които касаят редакцията – примерно да не бъде “Комисия за еди какво си”, ами да бъде “еди какво си за Комисия”, от този род са нещата, което е съвсем правилно и ние го приехме.
Що се отнася за чл. 49, става дума така наречените Ес Ен Пи оператори, когато на два различни пазара има оператори с преобладаващо въздействие, обяснено е, този въпрос се третира в чл. 149 на настоящия проект с методика, която ще бъде издадена съвместно между Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията и одобрена от Министерския съвет. Така че на въпросите, които бяха зададени от Комисията по европейска интеграция, бяха дадени отговори и с господин Папаризов обсъждахме това, което трябва да бъде.
Що се отнася до този въпрос специално за това, че не е намерила отражение думата мултиплекс или за цифровата платформа на телевизията, просто е съвпадение на нещата. Месец юни беше и конференцията и законът беше пред финал – много пъти го обяснявахме. Просто нямаше как да стане това нещо.
Правим всичко възможно – говоря за тази работна група, която ДАИТС, с участието на колеги от различни институции, включително от Комисията за регулиране на съобщенията – всичко възможно правим да ускорим процеса. Но, пак ви казвам, там става дума само за честотното планиране, за освобождаване на честотния спектър и за разпределението кога това в годините ще се случи. По наше виждане, то е част от тази стратегия, която трябва да бъде изработена, която ще работи под егидата на Министерството на културата. Мисля, че краят на срока за тая работна група в заповедта, подписана от господин Вачков, е 30 октомври. Така че междувременно, вероятно между първо и второ четене, затова ви призовавам да подкрепите законопроекта, тогава ще могат да бъдат нанесени тези изменения, а няма никакъв проблем тези изменения впоследствие, след като бъдат приети, след като бъде приета и цялата стратегия, тогава всъщност да бъдат тема на друг акт, който урежда тази материя. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Давам думата на господин Милев.
ВАЛЕНТИН МИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се присъединя към моите колеги и да ви призова да подкрепите този законопроект. Ситуацията е, че в този законопроект се коментират страшно много неща – далекосъобщения, телефонни услуги, предоставяне на връзката номера 112, предоставяне на информация за потребители в телефонни указатели и т.н.
Единствената част от закона, която очевидно представлява проблем, това е цифровата телевизия и лицензирането. В този смисъл законът е доста изчерпателен. Може би някои текстове наистина са далече от съвършенството, но аз пак бих искал да ви призова да подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене и между двете четения да внесем онези поправки, които сега дискутираме.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
С това дневният ред е изчерпан.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
Стенограф:
Ст. Белова
