1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Обсъждане проект на доклад (второ гласуване) на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

---

Заседанието бе открито в 11,00 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, който е
съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Моля представителя на вносителя да представи законопроекта.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Благодаря. Предложеното изменение на закона е много кратко и много ясно. Става дума в чл. 49, ал. 1, да се заличат думите “предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език”.
Става дума, че в издържана от държавния бюджет българска медия не може да има никакви предавания на какъвто и да е друг език освен официалния език на Република България. А това, както знаете, по Конституция е българският език.
В Германия има осем или може би десет милиона турци. Пуснете държавната германска телевизия, за да видите има ли там новини на турски език. В Австрия, която е по-близка като критерий и като общо население и турско присъствие 300 хиляди души турци, също не можете да срещнете подобен феномен. В Швеция има една малцинствена група, нарича се сами, за която шведското правителство полага изключително големи усилия за запазването на нейната идентичност – строят училища, осигуряват културни центрове, но новини на езика на сами няма да видите по шведската издържана от държавния бюджет национална телевизия. Вместо това в Швеция има канал, по който по цял ден предават парламентарните заседания, което е нова практика, изключително популярна в момента. Може би трябва да се помисли нещо такова да бъде направено и в България като част от прозрачността.
Затова ние предлагаме това изменение, защото е съвсем ясно, че в европейската традиция и практика няма такъв случай да се осигуряват програми по националната телевизия, издържана от държавния бюджет, от данъкоплатците, на чужд език, освен на официалния за страната език. Частните телевизии естествено затова са частни, за да могат да си решават какви програми да излъчват. Както забелязвате, нямаме много голям ентусиазъм да се излъчват програми на чужд език по частните телевизии, което също е показателно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, дами и господа, ако имате въпроси към вносителя или изказвания.
Отбелязвам, че тук е заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, парламентарният секретар Емил Бехар, има колеги от други комисии.
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Българският народен съюз ще подкрепи това предложение. Ние смятаме, че предаванията в 17 ч. по Българската национална телевизия на език, който не е официалният, не е българският, по-скоро създават раздразнение и недоволство у хората, а не сплотяват населението в страната. Приказките, че, видите ли, нашите съграждани от турски произход биха могли да получат информация за това какво става в София, в Българи, в 17,15 ч., като си оставят мотиките на нивите и тичат бързо към своя телевизор, са приказки за наивници. На практика те не гледат тези предавания, те не са важни за тях. Но те са важни за партията Движение за права и свободи, за да повишат техния авторитет и да покажат тяхната сила. И ако по този начин една определена политическа прослойка е удовлетворена, то това прави така, че още седем милиона да бъдат неудовлетворени.
Нашите съграждани от турски произход имат нужда да гледат новините на официалния език, те трябва да го знаят, осми клас е задължителен като образователен ценз. И ако те не знаят българския език, те няма да се интересуват и от тези десет минути, защото няма да се интересуват от държавата. Аз смятам, че те го знаят и гледат другите предавания. Ако трябва да има образователна, информационна и друга програма, Движението за права и свободи е една доста заможна партия, тя би могла да направи цяла една телевизия и тя да предава съответните новини.
Смятаме, че това не беше добро решение на правителството, което го въведе и затова ние ще подкрепим предложението на колегите от “Атака”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, днес сме свидетели на един опит развитието на демократичния процес в страната да се върне с 15 години назад. И може би с това трябва да завърша изказването си. Но ще кажа още няколко думи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители и господин председател! Ние с Вас бяхме в Тридесет и осмия парламент, когато се прие новият Закон за радиото и телевизията, в това число и тези текстове, които сега се оспорват с този законопроект. Спомняте си, че тогава на България й предстоеше да започне преговори за членство в европейския съюз, като едно от условията за това бе да приключи мониторингът по линия на Съвета на Европа. Ако сега ние сме в режим на мониторинг по линия на Европейския съюз и на Европейската комисия, за да стигнем до днешния ден, ние първо трябваше да покрием критериите като страна-член на Съвета на Европа и определено един от императивите беше решаването и на този въпрос. И парламентът тогава с широко съгласие, бих казал, близко до конституционното мнозинство, реши този въпрос.
Съвършено съзнателно намесих външнополитически обстоятелства, макар тогава в редица изказвания български политици казаха, че го правят не за да отговорим на едни или други изисквания, наложени ни отвън, а защото го правим с ясното съзнание, че това решение е в съответствие с българския национален интерес – колкото по-интегрирано е едно общество, толкова по-стабилно е то. И ако някой тук ми каже, че предаванията на майчин език водят до дезинтеграция на обществото, това ще означава, че все още нямаме ясна представа за истинската същност на интеграционните процеси.
Аз много моля да не си служим с мотивация с държавния бюджет – че не може с държавен бюджет да се финансират предавания на майчин език. Това е абсолютно антибългарска теза! Това е теза, която категорично е против националния интерес, защото води до разделяне на българското общество и до противопоставянето на едни граждани на други. Ако предаванията на майчин език са културна потребност за една част от българските граждани, то моят въпрос е тези граждани не формират ли брутния вътрешен продукт на страната и не плащат ли данъци, за да може държавният бюджет да бъде някакъв мотив, именно защото е държавен, да не може да се финансират чрез него предавания, които биха задоволили културни потребности на също така български граждани, част от българския народ?
Също не бих могъл да приема позоваването на европейската практика, избирателно поднесените примери. Европейската практика е доста шарена, за да може да ни служи като стандарт. Но стандарти има, стандарти има и те да заложени в редица международни договори, които са ратифицирани от българския парламент и са станали част от българския правен мир, част от вътрешното право на страната. Без да се позовавам на конституционния текст за примата, ще кажа, че този закон противоречи в този смисъл на редица други закони и международни договори, които са ратифицирани от българския парламент и за спазването на които България вече се е задължила.
И най-вече, аз мисля, че този въпрос за пореден път ще постави въпроса за това – и това може би е най-важният въпрос – каква концепция имаме ние за българската нация. Конституционният текст е, че България е еднонационална държава. Това е скритият мотив на законопроекта. Моят въпрос е: еднонационалност на държавата означава ли, че всички български граждани са етнически българи? Това ли казвате, господин Стоянов? Питам: всички български граждани етнически българи ли са? Бидейки българската държава еднонационална и българската нация да е нация на всички български граждани – да! Но означава ли това, че всички български граждани са етнически българи? Ако казвате това, Вие връщате процеса в България не с 15 години, а с 20 години, с 30 години – към 1971 г., към 1984 г. Това вече е нов възродителен процес.
Ако ние, приемайки принципа за еднонационалност на българската държава, казваме, че българската нация е нацията на всички български граждани и този термин може да понесе етническите и религиозните различния, защото под нация разбираме една надетническа категория, едно качествено състояние на гражданското общество като цяло и в този смисъл България е единна и неделима и еднонационална държава, то, уважаеми госпожи и господа, би следвало принципът за еднонационалност на държавата да не е пречка за провеждане на политика на толерантност, на уважение към етническите и към религиозните различия. Това е духът на българската Конституция и независимо от драматичните противоречия и от противоречивото време, в което тази конституция е била приета, българските конституционалисти са били достатъчно прозорливи наред с принципа за еднонационалност на държавата, да заложат в Конституцията достатъчно ясни текстове за уважение към етническите, религиозните и културните различия, ако щете, и Конституцията трябва да се чете във взаимовръзката на всички нейни текстове. И точно този подход позволи на Конституционния съд в 1999 г. да излезе с нарочно решение, че ратификацията на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на малцинствата не противоречи на Конституцията. И с една декларация, в която ние уточнихме приложното поле на този документ, ние обозначихме и обекта, и субекта на тази конвенция, без по никакъв начин да се нарушава българската Конституция и действащия Закон за радиото и телевизията не нарушава конституцията.
Всякакъв опит за отнемане на вече гарантирани права ще даде обратния резултат – ще доведе не до единение на обществото, а до разделянето и до противопоставянето му.
Поради тези съображения, с уважение към Конституцията, с уважение към всички международни договори, които именно защото не са в противоречие с българската Конституция, Движението за права и свободи, загрижена за процесите на интегрирането на всички в българското общество, загрижена за необходимостта от стабилно, здраво, интегрирано българско общество, ще гласува против внесения от г-н Волен Сидеров и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Думата има г-н Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм член на тази комисия, но като видях предложението, останах малко изненадан. Като заместник-председател на Комисията по правата на човека трети мандат искам да споделя някои мисли.
Искам да разбера от вносителите кога България ще има полза – когато това малцинство гледа наша телевизия или турска телевизия? Защото вие в момента с тази забрана ще забраните тези хора да гледат Българската национална телевизия, а пак да си гледат турската телевизия. Това в продължение на години като се оформи като манталитет, като хора, които вече са свикнали само това да гледат, дали в бъдеще няма да бъде опасно за България?
Ние като парламентарна група с наше решение няколко пъти в Комисията по правата на човека проведохме среща с генералния директор на Българската национална телевизия г-жа Пръмова относно качеството на това предаване. Защото действително всички новини на български език се повтарят на турски език и тези хора, които знаят добре български език, няма нужда да слушат турски език. Въпреки това този проблем не се реши. Но когато наближат избори, всички парламентарни групи леят крокодилски сълзи колко обичат малцинствата, целуват ги, прегръщат ги да дойдат гласове, а в парламента гледам, че се действа по друг начин.
Аз очаквах, че някоя политическа сила в българския парламент ще предложи друго – да се подобри качеството на тези предавания.
В проекта, който е посочен, и мотивите се позовават на чл. 3 от Конституцията. Да, но има чл. 4, чл. 5 на българската Конституция – че международните договори и договорености България трябва да ги спазва. Има Рамкова конвенция, която беше приета в 1999 г. от Костовото правителство, и някои колеги, които сега подкрепят този проект, бяха в коалиция с това българско правителство. Ние сме благодарни, че се прие Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, където чл.5 и чл. 6 уреждат този проблем. И по силата на чл. 25, ал. 1 всяка година българското правителство трябва да изготвя доклад и то изготвя доклад. И какво ще кажем сега? Предишният доклад е едно, а сега вече забраняваме – друго!
Да погледнем какво е състоянието в комшиите, които не са напреднали толкова относно евроинтеграцията. В Македония, която не знам дали е кандидат още, Канал 2 на македонската национална телевизия – подчертавам, национална телевизия – излъчва пет часа емисии на турски език.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На албански.
АХМЕД ЮСЕИН: Албанските предавания не ме интересуват, пет часа излъчва на турски език.
Втора програма на македонското национално радио излъчва емисия на турски език без прекъсване от 1948 година. За сведение на залата, в Македония има само 80 хиляди турци.
В Гърция национални емисии на турски език няма. В районите обаче с компактно турско население в областта Ксанти има три частни канала, в Коматини има четири частни канала.
В Турция, където най-много се третират правата на човека, от 2004 г. Канал 3 излъчва емисии на кюрдски език.
В Румъния има седмично едночасово културно предаване на турски език.
Аз бих се радвал като български народен представител правителствата на Украйна, на Молдова, на Македония, където има българско малцинство, Западните покрайнини даже (те, разбира се, ползват нашите канали) да има предавания по националните телевизии, защото те също са данъкоплатци.
Какъв е проблемът сега? Ние сме наказани да бъдем само данъкоплатци! Така излиза. Ако този ваш проект мине, тогава когато се обсъжда държавният бюджет, аз ще направя предложение от бюджета, който се отделя от държавния бюджет за националната телевизия, 10 % да бъде заделен и да ни бъде даден ние да си направим частен канал - какво друго ни предлагате?
Разбира се, какво ще бъде след гласуването и след като вече това стане факт и какво ще бъде нашето поведение в Европейския парламент – това е другата страна на въпроса. Но ние считаме, че това е един мини възродителен процес. Първо се консултирайте със съответните служби какво ще бъде поведението на това население, ако този ваш проект мине!
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Каракачанов има думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги! Ще започна с някои бележки към изказването на г-н Юсеин.
Първо, не смятам за нормално като тон в българския парламент и то от една управляваща партия да се говори на “ние” и “вие”. Защото само преди малко г-н Местан разви една съвременна теза за характера на българската нация. Така че “ние” и “вие” и 10% от бюджета за нас, пък другото – за вас, това подсилва онези съмнения, които карат българското общество да протестира против тези новини по Българската национална телевизия.
Второ, нека не говорим за малцинства в България, защото все пак г-н Юсеин е четвърти мандат народен представител, би трябвало да е прочел Конституцията още през първия си мандат. Там много ясно и точно пише, че България е еднонационална държава и се говори за етнически общности.
Относно примера с комшиите, много показателна е практиката на Гърция, за съжаление негативна, по отношение на малцинствата. Гърция между другото не признава такива. И ще поправя г-н Юсеин, в Западните Родопи не говорим само за турско малцинство, а говорим за българомохамедани. Нека не ги сме смесваме, не са едно и също. Гърция не само че не позволява образование и телевизия – не казвам, че това е демократично, но това е практика. За Турция мисля, че няма смисъл да влизаме в спор. А цитирането на Македония и Румъния не е коректно, защото по конституция в Македония и в Румъния е признат статут на национални малцинства на определени общности хора. Но не знам дали Македония е най-хубавият пример с така широко прокламираните права на малцинствата там, защото тя всъщност, реално погледнато, в една трета от територията си няма свой държавен суверенитет, там не управляват официално избраните правителства. И въобще една държава, която е пред разпад, не би могла да бъде добрият пример за България.
Относно самия законопроект. Аз не казвам, че точно сега е мястото на този законопроект като време от гледна точка на дневния ред на парламента. Но след като е внесен, мисля, че е хубаво да разсъждаваме прагматично и откровено, а не с идеологически заклеймявания. Аз продължавам да смятам и тук пак се обръщам към г-н Юсеин, когато през 1999 г. беше гласувана въпросната Конвенция за националните малцинства, не сте наблюдавали може би внимателно дебата, депутатите от ВМРО в тогавашната парламентарна група на ОДС гласуваха “против” – между другото, заедно със сега управляващата партия БСП. Против, защото тази конвенция беше налагана по никакъв начин от никого. Тук няма да се съглася с моя уважаван приятел и колега г-н Местан, че някой ни е налагал да имаме новини на турски по Българската национална телевизия или пък Конвенцията за малцинствата ни е налагала. Само ще припомня и продължавам да смятам, че това беше една от глупостите на Тридесет и осмото Народно събрание, тогава гласувахме “против”, организирахме и една подписка за новините на турски, събраха се над 150 хиляди подписа, които бяха връчени в Народното събрание.
Тук не е въпросът за това, че някой щял да развие сепаратизъм от едни новини на турски. Въпросът е, че в самия член на закона пише: “Предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин, включително на техния език.” Тоест освен турско население в България има поне толкова цигани, има арменци, има евреи, има власи, има руско малцинство. Представете си какво би означавало всички тези седем-осем етнически групи, които по преброяванията живеят в България, да искат по десет минути определено предаване по Българската национална телевизия! Несериозно е! А да не говорим, че фактът, че има само предаване само на единия от езиците на една етническа общност е дискриминация спрямо другите.
Така че, както и да го погледнем, за права и интереси малко трудно можем да говорим.
Относно това, че ако те не гледали тези 5-минутни новини, щели да гледат турска телевизия, мисля, че г-н Юсеин не си прави илюзия, че те така и така гледат турска телевизия. Така че целта не е да им забраним да гледат,нека да гледат – нека да гледат и Си Ен Ен, нека да гледат и Дойче веле, и Би Би Си, няма нищо лошо в това. Въпросът обаче касае смисъла на българската Конституцията. А българската Конституцията е ясна в това отношение – официален език е българският. И с искането да се премахне това предаване не става въпрос да се дискриминира някой. Защото аз смятам, че дискриминация е на да учиш етническите общности в България на български, а да водиш политика, с която да ги отучваш от това да говорят български.
В последните 15 години демократични достижения моите лични наблюдения, предполагам, че вашите не се различават особено много, са, че етническите общности в България, но най-вече турското население и циганското население не говорят по-добър български език, не са по-добре образовани и не се интегрират по-успешно в обществото. Точно обратното е. Специално за циганското население – то не говори български, не се интегрира в обществото, защото не се образова. Така че нямаме кой знае какви културни или големи достижения, с които бихме могли да се похвалим.
Пак казвам, опирайки се на Конституцията, нямаме право да изпадаме в политически пазарлъци или в политиканстване. Конституцията е ясна – официален език е българският език. И целта на Българската национална телевизия и на българската държава – Министерството на образованието, Министерството на културата – е етническите общности в България да нямат разлика в своя образователен ценз и в ползването си на българския език. Защото ние искаме да ги интегрираме в обществото, а не да ги сепарираме. Защото като ги сепарираме, се появяват лица като Адем Кенан, ОМО “Илинден” и други подобни, които започват да поставят под съмнение конституционния ред на републиката.
Между другото, в голяма част от жалбите срещу България в Страсбург, в Европейския парламент и т.н. е от една групичка, които се наричат македонско малцинство, се позовават именно на това, че в България вече има прецедент, че България безусловно е подписала Конвенцията за малцинствата и я е ратифицирала и че е разрешила предаване на турски език по Българската национална телевизия. Тоест на този прецедент в нарушение на Конституцията се базират и техните претенции. Мисля, че това не е полезно за националната цялост и спокойствието в България.
Относно самата Конвенция за малцинствата, тогава аз гласувах “против”. Вярно, тогавашният министър-председател обеща да погребе българския национализъм – не се случи. Гласувах “против”, защото никой не ни натискаше. И към онзи момент Франция не беше ратифицирала конвенцията, Белгия – столицата на Европейския съюз, не ратифицира конвенцията, Гърция, за Турция не говорим. А Германия беше направила такава интерпретираща декларация, с която обясняваше, че тя признава духа на конвенцията, но за етнически малцинства признава само датчаните, лужишките сорби и още едно леко холивудско малцинство от няколко хиляди човека. Горе-долу в рамките на 80 хиляди човека признаха наличието на национални малцинства от 80-милионната държава.
Така че нека да не цитираме документи, които, първо, беше безумие, че в този вид ги приемаме. Можехме да направим една интерпретираща декларация по германски образец, каквато бяхме предложили ние тогава и по този начин щяхме да изчистим. Ето виждаме, че на базата на тази конвенция и на базата на този член от закона започват претенции за признаване на малцинствен статут, виждаме как се решават проблемите в Страсбург с подобни претенции и с България и мисля, че оттук нататък, говорейки за интеграцията – аз съм съгласен с г-н Местан, тази теза е много хубава, че всички български граждани са част от българската нация, тогава защо е необходимо на различните езици на различните етноси да има отделни предавания. Нали целта е да интегрираме тези различни етнически групи, да бъдат равноправна част от българската нация, а не да бъдат една сепарирана, сегрегирана част от обществото. И най-вече проблемът с тези новини е това, че този прецедент създава възможност за съмнения, особено в една бедна държава, която 15-16 години не може да намери нормалния път да осигури нормален стандарт на живот и сигурност на своите граждани, това дава възможност да се избива в прецеденти, които не са добри.
От тази гледна точка аз смятам, че този въпрос, поставен отново, този път от колегите от “Атака”, заслужава сериозен дебат, а не категорично отхвърляне само на базата на принципа, че е поставен от тази парламентарна група, защото и самият дух на парламентаризма изисква уважение към всяко едно предложение на който и да е народен представител, още повече на цяла парламентарна група.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Местан има думата за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин Каракачанов, когато ние говорим за интеграция, правим ясна разлика между понятието интеграция и една друга думичка – асимилация.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Разбира се!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Интеграцията е възможна само при запазени идентичности в рамките на цялото. Няма ли запазени идентичности, отново влизаме в логиката на възродителния процес. Темата е много по-широка от конкретното приложно поле на този закон. Затова направих това уточнение, че ние във връзка с тази тема можем да започнем един много сериозен разговор за основни политически и културологични, ако щете, категории, като интеграция, асимилация, идентичност и т.н. и т.н.
Моля ви, да не смесваме интеграцията с асимилацията!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Дилов-син има думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Господин председател, колеги! Аз ще бъда кратък. Ние сме медийна комисия и искам да благодаря на колегите от “Атака”, че с този закон наистина отварят поле за един голям разговор, но за мен този разговор е в съвсем друга посока, той изобщо дори не засяга националната политика на държавата или някакъв опит да се предефинира тя или да си поизясним какво пише в Конституцията.
Има няколко прости, но в същото време много сложни въпроси, които този законопроект поставя, и мисля, че именно те са предмет на дейността на нашата комисия.
Първият въпрос според мен е следният. Българската национална телевизия национална, обществена или държавна телевизия е, независимо какво пише в закона. Защото ако тя примерно е държавна телевизия, ние можем спокойно да приемем, че тези новини на турски език са някакви новини, с които държавата се опитва да се съобщава на свои граждани, които не разбират много-много нейния език. Така например старият проф. Андрейчин има едно прекрасно изследване за Шоплука, в които обяснява, че Шоплукът е единственото място, където кадиите трябвало да знаят български, защото шопите били толкова прости, че не можели да научат турски и няма съдопроизводство. Става дума за времето под турско, можете да го видите, мисля, че това изследване го има и в нашата библиотека.
Аз имам едно конкретно предложение, защото сега няма да можем да изчерпим тази тема. За мен това предаване по това време, по този начин, по този канал излъчено, независимо какви цели си поставя, е една типична недоправена работа като многото други български работи. Защото аз не знам за кого то е предназначено. Ако то е предназначено за тези говорещи турски език граждани на България, които аз познавам, примерно от Делиормана, в 17 ч. те не гледат новини, защото са земеделски работници. Аз наистина нямам отговор на въпроса за кого са тези новини. По това време ли трябва да се излъчват, каква функция имат? Не е ли по-добре да има по-други предавания на турски език и на други езици, примерно на българския сателит, при ясно дефинирани обществени ангажименти.
Предлагам нещо съвсем конкретно. Дали на НЦИОМ да възложим, дали на някой друг, просто да си даде труд и да провери в компактните територии, където живее компактно население, говорещо турски, кой гледа тази телевизия и изобщо има ли смисъл от нея, точно от това предаване. Аз съм убеден, че резултатите ще бъдат комични. И целият наш спор ще бъде излишен. Да, всеки един спор е хубав, защото в него може да се роди истината, но ще видите, че ако ние наистина сме медийна комисия, трябва да помислим доста по-сериозно и да си отговорим повече на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: За реплика има думата г-н Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дали наистина г-н Дилов-син смята, че е възможно да придадем чисто количествени характеристики на културните потребности и това да бъде основание за едно или друго управленско решение? Това вероятно е един великолепен подход за една комерсионална търговска медия, която в зависимост от проучванията на зрителския интерес си води рекламната политика и т.н. Но говорим именно за българската държавна медия, която, вярно, трябва да се превърне в обществена, но, извинете, аз не вярвам, че ние бихме могли да дадем количествени характеристики и измерения на културните потребности.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Опазил ме господ! Последното, за което си мисля, са количествените измерения, говоря за качествени. Просто това предаване не се гледа в този час. То е безсмислено, отбиване на номер. Ако наистина искаме да има държавна политика, както Вие намекнахте, че може би телевизията е държавна – нещо, в което аз съм убеден, тя не е обществена – то тогава тази задача трябва да бъде предефинирана изцяло.
Ще Ви кажа нещо друго. Без да съм специалист-филолог по турски език, моите наблюдения от тези райони са, че хората не разбират дори този турски език, който се говори по телевизията, те си говорят малко по-друг турски, техен си.
Така че цялата история е една игра на стъклени перли според мен, което е напълно безсмислено. И от нас зависи като комисия дали ще я тласнем в нейната професионална посока като език, защото не забравяйте, че езикът е най-вече и средство за общуване освен всичко останало, или ще я тласнем в нейната политическа, философска, държавническа част, където ще си изясняваме българската нация и инструментите за нейното консолидиране.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Малинов има думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Като представител на Демократи за силна България искам да обявя, че ние ще гласуваме против този законопроект. Смятаме, че Рамковата конвенция и нейната ратификация е едно от най-големите достижения на българския преход. В този смисъл има и много тежка символична стойност отнемането на нещо, което вече е постигнато, връщането назад на законодателството и бих казал на общополитическия климат, когато става дума за отнемане на нещо вече дадено. Трябва да се има предвид и този най-общ консервативен аргумент – че е много по-болезнено да се връщат нещата назад, защото тогава възможностите за интерпретации винаги клонят към най-лошото.
Искам обаче да се съглася с продиктуваната от чисто зpдрав разум забележка, че наистина се усеща специфично напрежение и че нещата – нека да го кажем така – между българските граждани от различен етнически произход и тяхното политическо представителство не стоят добре, не стоят така както бихме искали.
Искам само да отбележа, че ние ще продължаваме да действаме тъкмо в тази насока, но не по линия на премахване или връщане назад и отнемане на вече придобити и приети от българския парламент права, свободи, практики и институции, а чрез постоянна критика на ролята, която ДПС играе в българския политически живот. Смятаме, че специфичното поведение на лидерите на тази формация фактически са причината за това напрежение. И не смятаме, пак повтарям, че това е пътят за ограничаването на това напрежение.
Не знам дали е редно, но искам да изкажа и недоволството си, да не кажа, възмущение от изказването на единия от представителите на ДПС, което беше точно в тона на най-лошите образци на такова говорене. Нямам този опит и вероятно не е много редно да се коментира, но искам да го изкажа, тъй като то потвърди по един особено болезнен начин за мен част от опасенията, които бяха изказани.
И все пак ние ще гласуваме “против”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Бойко Ватев има думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз исках да репликирам и г-н Местан, и г-н Юсеин, когато говориха, защото те говориха дълго, напоително и доста витиевато. Но ще кажа само две изречения.
Аз съм ужасен, че турският национален идентитет се дължи на тези 10 минути, а ако ги няма, те ще бъдат асимилирани.
Второто, от което съм потресен. Господин Юсеин, в Македония има предавания и на македонски език, но този македонски език е български. Така че, да не си даваме такива примери.
И все пак искам да ви кажа, че нещо, което ни разделя, а това е едно предаване, то не може да ни интегрира. И тези приказки, че, видите ли, ако го махнем, те ще обърнат сателитните антени към Истанбул, са приказки за наивници. Това нещо няма да ни интегрира, то просто създава раздразнение в седем милиона души. И това раздразнение се увеличава. Самият факт, че “Атака” е тук в парламента, показва, че пет години турски език по телевизията не са допринесли за интегрирането на нацията. А най-хубавото е, което се случи, е че я има партията на Костов.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека да припомня съвсем накратко най-близката история на въпроса. През есента на 1997 г. тогавашният президент Петър Стоянов подписа Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. През 1998 г. мнозинството на Иван Костов приема Закона за радиото и телевизията. Първоначално в него беше предвидено програма на майчин език, различен от българския, да има в регионалните центрове на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Президентът Петър Стоянов наложи вето върху няколко текста от Закона за радиото и телевизията и един от текстовете беше именно за предаванията на майчин език. Той беше мотивирал отлагателното си вето с тезата, че така турското население се сепарира, а не се интегрира. Може да се спори, чух такива мнения в днешното заседание, и аз тогава в изказването си казаха, че интегрирането става с официалния език. Ако представител на една етническа общност може да реши всичките си проблеми със своя майчин език, то това вече не е по посока на интегрирането, а на нещо друго. Тоест не можем да спорим, че интеграцията става с официалния език.
Но в края на краищата това е въпрос и на права, това е въпрос на недискриминация. А такива права имаше при Тодор Живков. Искам да припомня на по-младите, че имаше предавания на турски език по телевизията, по радиото, имаше вестници на турски език, имаше списания на турски език. И не това беше причината за събитията, които се случиха през 80-те години. И няма и сегашните новини от 10 минути да бъдат причина за някакви, не дай си боже, подобни събития. Причините са други. Можем да си задаваме въпроса къде са и дали някой има интерес от това.
Тогава Българската национална телевизия имаше все още два канала и аз предложих да се запише в закона по един от каналите на БНТ винаги да тече предаване на български език. Тоест да не се приватизира “Ефир 2”, за да може тогава, когато ще има програми на турски или на някакъв друг език, основното население, чийто майчин език е официалният, да може да си гледа програма на български език. Това предложение беше мое, на Атанас Мерджанов и Драгомир Шопов и беше отхвърлено с гласуване. Нямам спомен г-н Волен Сидеров тогава да е протестирал и да е изразил недоволството си.
Припомням този факт, за да се опитаме да видим какви интереси стоят зад днешното предложение. Беше прието да има програми на майчин език то Българската национална телевизия, по Българското национално радио, без уточнение, че трябва да има още един канал, по който да върви емисия на български език. Разбира се, с тези надписи, които се появяват, донякъде това неудобство се спестява. Но то безспорно съществува.
През февруари 1999 г. в тогавашното Народно събрание се ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Наистина ние и ВМР, и други парламентарни групи гласувахме “против”, защото в съпътстващата декларация не беше записано, че в България няма национални малцинства. Такова предложение направи ВМРО чрез Анатоли Величков и Красимир Каракачанов, такова предложение направи Жорж Ганчев, такова предложение направи Христо Иванов като независим.
Защо ние настоявахме да има такова уточнение? Защото никъде няма дефиниция на термина “национални малцинства”, няма такава дефиниция и в самата Рамкова конвенция, което дава възможност за спекулации. Затова ние искахме да се уточни, че в България няма национални малцинства. Това изречение от съпътстващата декларация беше отхвърлено чрез гласуване. Нямам спомен г-н Волен Сидеров да е протестирал, да е правил предавания и да е писал статии във връзка с ангажиментите, които България поема с тази Рамкова конвенция. Между другото, тогавашният председател на парламентарната група на Демократичната левица, сега президент, Георги Първанов в изказването си употребява термина “етническа общност”. Може да се спори много по това, но по принцип национално малцинство като статут – не говоря като един гол факт – има, когато са присъединени територии с първично население с друг език а от България отвсякъде са откъсвани територии.
Както и да е, изправени сме пред един законопроект, не можем да не дадем становище. Дори аз бях критикуван, че съм го забавил. В интерес на истината искам да кажа, че комисията беше създадена на 24 август. Законопроектът вярно е внесен през юли, но аз не мога да отговарям за този месец и половина, през който законопроектът е бил внесен, а аз не само че не съм бил председател на комисията, но дори не е имало комисия. Така че не смятам, че съм нарушил Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и спазвам тримесечния срок.
Според мен въпрос на права е да има новини на език, различен от българския. И всеки, който мисли демократично, не може да отрече това. В света има най-различни практики. Ако тръгнем да се позоваваме на практиката от близки или по-далечни страни, ще извадим аргументи в подкрепа и на едната, и на другата теза. Но в края на краищата не може в днешна България, която се смята за по-демократична, етническите общности да имат по-малко права, отколкото в онова време, което наричахме тоталитарно. Ако някой спори по това, очевидно скритата пружина на неговото мислене е друга, а не демократичните права и свободи, не общочовешките права, не недискриминацията с тези ангажименти, които ние сме поели като страна с редица международни документи, включително и тази Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. Да са ме послушали в 1998 г., да са ми гласували предложението. Не са го гласували. Оттук развитието може би не е такова, каквото някои са очаквали, но в края на краищата трябва да се реагира тогава, когато нещо се случва, а не след пет, шест, десет или 15 години да се вади нещо от контекста и да се прави от него политическа тема и да се печелят политически дивиденти. Ако сме искали тогава да има дефиниция на национално малцинство, то е било за да не се подхранват нито националистически, нито сепаратистични амбиции. Тогава това не се получи. Хранителна среда и в едната, и в другата посока има, но на мен ми се струва, че с премахването на тези десет минути няма да укротим нещата, а само ще ги разпалим.
Дали се гледат или не се гледат – много неща не се гледат. Ако съдим по това какво се гледа, трябва от 0 до 24 часа да има чалга по всяка една телевизия и някакви други подобни предавани. Така че не може гледаемостта да бъде критерий за спазването на правата на българските граждани. Защото всички са данъкоплатци и всеки има права, равни с тези на другите.
Искам да кажа още, че имаме становище от министерството на културата, което няма да чета. Министерството на културата не подкрепя предложения законопроект.
Ако има още изказвания, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Една дума, господин председател. Много е богат българският език и затова позволява и витиеватост. И понеже става въпрос за езика, това ми е последната дума. В позицията на Движението за права и свободи не може да има даже нюанс на “или-или”. Нашата визия е друга. Не можем да говорим за политика на изучаване на майчин език като алтернатива на официалния. Напротив. Разбира се, основният интегративен ресурс е на официалния език, но за да говорим за интеграция, а не за асимилация, бива да се знае и майчиният, защото е богатство. Благодаря. “и-и”, а не “или-или”. Това е накратко формулата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз също имам една реплика.
Уважаеми колеги, отново се опитвам чисто професионално да насоча разговора. Разбира се, че всички тук се упражняваме в държавничество и както чух от г-н председателя, това упражнение има история. Въпросът е в друго – че ако се занимаваме с медии, нашите търсения трябва да са в друга посока. И аз отново повтарям предложението си, ако искате, подложете го на гласуване, Вие имате право като председател на комисията, да възложим на Центъра за изследване на общественото мнение да проучи смисъла на това предаване. Говоря за смисъла. Очевидно според мен то си губи смисъла. Ние го натоварваме с някакво невероятно значение, правим гръмки и големи обобщения около неговото съществуване или не, то е някакъв видим знак. Цялата българска политика се осъществява в много малко практически действия и много големи видими знаци, които се излъчват напред и назад и затова сме на този хал изобщо.
Имате право като председател на комисията да помолите НЦИОМ, въобще не става дума за мерене на рейтинг или популярност, просто то върши ли работа. Според мен то не върши работа по две очевидни причини: лошо време за излъчване, а другата ще я спестя.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Но това, господин Дилов, е въпрос на програмиране, не е въпрос на законопроекта. Има пийпълметри в България, има рейтинги на отделните предавания, ако се интересувате, можете да видите рейтингите на отделните предавания на Българската национална телевизия на база на пийпълметричната агенция.
Господин Стоянов, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Първо искам да кажа, че продължавате практиката на вашата партия да си водите изключително тенденциозно заседанията на комисията. Мисля, че тоталитарното мислене специално за вашата партия никак не чуждо и това е разбираемо.
Колкото до припомнянето на фактите, паметта Ви се оказа учудващо селективна относно едни неща, а други някак си не можете да си ги припомните. Точно затова има нещо, което се нарича течение на вестниците, в Народната библиотека го има, отивате, отваряте вестниците, има десетки статии по въпроса.
Противниците на законопроекта изляха огромно количество демагогия.
Тази въпросна Рамкова конвенция, както Вие споменахте, касае националните малцинства. Много преди нея, в 20-те години, България е страна по една друга конвенция, която много точно дефинира националното малцинство – Виенската конвенция. В България национални малцинства не съществуват. Турското малцинство не отговаря на критериите във Виенската конвенция и то не е такова.
Ще започна с изказването на г-н Местан, който си позволи демагогията да свързва новините на турски с членството ни в Европейския съюз. Вече просто няма законопроект в това народно събрание, който, макар и да няма нищо общо, да не се свързва с европейския съюз. Добре, значи ние сме започнали тези новини, когато България е започнала преговорите. Ами сега Турция започва преговорите, а в Турция живеят неколкостотин български граждани – нека Турция направи новини на български език. Ако не го направи, значи не е било европейско изискване. А Турция, както виждам, обилно хвърля обещания и нищо не изпълнява после.
Обвиненията, че по този начин се цели да се раздели обществото и че тези новини го интегрирали и сплотявали, са просто абсурдни. Как може да сплотяваш едно общество, когато му казваш в очите на различните му членове: ти си такъв, а ти си различен. Защото точно това правят тези новини – те ясно посочват, че в българското общество няма еднонационалност.
Въпросните закони за ратификация на разни международни договори, които между другото не бяха назовани поименно, така че аз не съм сигурен дали въобще съществуват такива, със сигурност са антиконституционни, защото те противоречат на чл. 3 от Конституцията. Господин Юсеин, международните договори не могат да стоят над Конституцията на Република България.
АХМЕД ЮСЕИН: Те са над местното законодателство.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Те са над местното законодателство, но Конституцията е върховен закон, над който не може да стои нищо друго.
Било нов възродителен процес. Ами съвсем наскоро в Турция на някои от изселниците им върнаха българските имена, които са били по време на възродителния процес. Това възродителен процес ли е?
Аз никак не се учудвам, че Конституционният съд е излязъл с решение, че конвенцията не противоречи на Конституцията. Той преди години по същия начин е излязъл с едно решение, че ДПС не е етническа партия, въпреки че нейното първо име е “Движение за права и свободи на турците в България”. Така че Конституционният съд е една абсолютно зависима институция, чиито решения са без никаква стойност за моята политическа сила.
Така че тези закони, за които г-н Местан говори, са в противоречие на Конституцията.
Господин Юсеин, каква полза има България от това, че се гледа Българската национална телевизия? Каква полза има сега? Вие така или иначе водите фундаменталистка пропаганда в тези региони.
АХМЕД ЮСЕИН: Това е много силно обвинение.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Освен това демагогствахте как политическите сили са се прегръщали и целували с малцинствата с цел да спечелят гласове. Ами преглътнете най-после, че част от турците припознаха в “Атака” истинската национална сила, която иска да се изпълняват Конституцията и разпоредбите за еднонационалността на държавата. Ние нито сме се целували, нито сме се прегръщали с някого, просто част от вашите избиратели престанаха да бъдат ваши избиратели и станаха наши избиратели. Правете си изводите.
Въпросът с данъкоплатците – като чета сега тук за акциза на цигарите, вашите избиратели ще спрат да плащат данъци, защото няма да има какво да произвеждат, като се закрият фабриките. Затова мисля, че е много неправилно и много демагогско ДПС да казва “виждате ли колко много се грижим за турците, осигурили сме им новини”. Ами погрижете се икономически за тях! Не сте си мръднали пръста за всичките тези години, през които сте на власт, за най-обикновените хора, които всеки ден отиват на нивата с тютюн. Не сте направили нищо за тях!
Господин Юсеин даде пример с Македония, но Македония, както знаете, промени конституцията си и вече не еднонационална държава. Това ли искате да стане в България?
Освен това предлагате да вземете част от бюджета и да направите частен канал. Всъщност кой трябва да направи този частен канал – ДПС ли? Това е практика на ДПС да взима пари от държавния бюджет и да прави свои частни инициативи? Ето откъде се е появил обръчът от фирми.
Формулировката, че някои български граждани не разбира официалния език и затова се нуждаят от новини на чужд език е обедна за самата държава и за самите тези граждани. Как може да има такива граждани, след като задължение на всеки гражданин на съответната държава е да знае официалния й език?
И накрая ще завърша, като се обърна към г-н Дилов. Ако НЦИОМ проведе това проучване, което Вие предлагате, което по принцип не е лоша идея, ние от “Атака” винаги сме подкрепяли проучванията директно сред народа и пряката демокрация възможно най-широко да се прилага, но ако точно НЦИОМ го проведе, резултатите ще са доста убедителни за оставането на новините, като комунистически референдум.
Това е, което исках да коментирам, след като изслушах всичките ви мнения. Ако някой иска да отговори на въпросите, които поставих, моля да заповяда.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Виждам, че дискусията приключва. Ще подложа на гласуване законопроекта, внесен от г-н Волен Сидеров.
Който е съгласен комисията да утвърди този законопроект и да го предложи на пленарната зала на първо четене, моля да гласува.
За – 2, против – 9, въздържал се – 1.
Не се приема.
Благодаря ви. Комисията ще излезе с писмен доклад.
Прекъсваме заседанието засега и в 14,15 ч. ще продължим с втора точка от дневния ред.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Освен кворум имаме и присъствието на Министерството на културата в лицето на заместник-министъра Иван Токаджиев, парламентарния секретар г-н Емил Бехар. Тук е и г-ца Светла Янкулова от Правната дирекция на Народното събрание в качеството й на експерт към комисията.
Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред: Изготвяне на доклада по обобщения проект за изменение и допълнение на закона за радиото и телевизията.
Проектите бяха два – единият с вносител Министерският съвет, другият с вносители г-жа Драганова и г-н Янев. След приемането им в комисията направихме обобщен проект, раздадохме го. Срокът за внасяне на предложения изтече в понеделник и днес можем да пристъпим към подготовката на доклада.
Ще разглеждаме законопроекта текст по текст.
“§ 1. В чл. 5 след думата “лицензия” се добавя “и регистрация” и текстът придобива следната редакция:
“Чл. 5. Търговските радио- и телевизионни оператори са еднолични търговци и търговски дружества с лицензия и регистрация за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.”
Тук новото е, че при приемането на закона през 2001 г. сме изпуснали регистрацията като основание да бъдеш радио- и телевизионен оператор. Знаете, че разпространението на такъв сигнал по кабел подлежи на регистрация, а не на лицензия. Тук отстраняваме един пропуск, допуснат тогава.
След “лицензия” трябва да стане “и/или регистрация”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Точно това исках и аз да предложа – навсякъде да го направим “и/или”, защото не може да е само “и”, може да бъде и “или”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: “§ 2. В чл. 6, ал. 1, след думата “лицензия” се добавя “ и регистрация” и тестът придобива следната редакция:
“Чл. 6 (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически лица – еднолични търговци, и юридически лица с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.”
По тези два параграфа има ли друго виждане?
За - 7, против – няма, въздържали се – няма.
§ 3. В чл. 19 се правят следните допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 19 става ал. 1.
Създава се нова ал. 2:
“Чл. 19. (2) Радио- и телевизионните оператори представят на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми на всеки шест месеца.”
3. Създава се нова ал. 3:
“Чл. 19 (3) В 14-дневен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по предходната алинея и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.”
Тук имаше предложение след първото четене за промяна на срока.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател. Предложението е в ал. 2 след думата “представят” да се допълни “ежегодно”, за да се знае, че това се прави всяка година при поискване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нека вместо “ежегодно” запишем “всяка година”.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Добре. Текстът добива следния вид:
“Чл. 19 (2) Радио- и телевизионните оператори представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.”
В следващата ал. 3 срокът да бъде вместо 14-дневен – един месец:
“Чл. 19 (3) В едномесечен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по предходната алинея и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.”
Имате ли въпроси?
СЕВЕРИНА ЛЮБЕНОВА, Сдружение на частните радио- и телевизионни оператори: Формулировката, която всъщност нас ни притеснява, е, че нашите членове трябва да представят и доказателства за търговски отстъпени авторски права. Текстът, който е включен в предложението за нова ал. 2, е копиран директно от чл. 111 на Закона за радиото и телевизията. Между прочем, член 111 и в момента създава проблем, защото той твърди, че такива доказателства трябва да се представят например при кандидатстване за издаване на лицензия, при прехвърляне на лицензии и т.н. Към този период например в момента не може да се представят доказателства, защото всички носители на авторски и сродни права на нас ни отказват договори. Казват, че ще сключат такива в момента разберат, че ние сме надлежно лицензирани и регистрирани радио- и телевизионни оператори. Затова и в момента всъщност текстът на чл. 111 не се прилага.
Според мен рискуваме да изпаднем в същата ситуация с чл. 19, ал. 2.
Ние предлагаме вместо доказателства тук да бъде включено предоставяне на информация. Първо, защото договорите представляват търговска тайна, второ, защото уреждането на отношенията с носителите на сродни права е въпрос, който се решава между частни субекти, а доказателства означава, че на Съвета за електронни медии донякъде ще му бъдат възложени арбитражни функции – той да преценява, а ние да доказваме, че сме носители на отстъпени от страна на авторите и съответно останалите носители на сродни права – права на ползване.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предоставянето на информация е нещо съвсем различно. Те ви питат имате ли предоставени такива права и вие казвате: да, имаме. Как той ще види, че това, което вие давате като отговор в писмото, е истина?
СЕВЕРИНА ЛЮБЕНОВА: Ние можем да приложим към отговора си и доказателства.