Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.

---

На 9 ноември 2006 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г.

Заседанието бе открито в 14:40 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, откривам заседанието
Преди да предложа дневния ред искам да приветствам генералния директор на Българската национална телевизия г-жа Пръмова; генералния директор на Българското национално радио госпожа Поля Станчева; председателя на Съвета за електронни медии г-н Райчо Райков; от БТА – Евелина Андреева и Йордан Антонов; от Министерството на финансите г-н Владислав Горанов – началник отдел в дирекция “Държавни разходи”, Юлия Цанева – държавен експерт, и Зоя Касърова – главен експерт; от Съюза на народните читалища Анастас Герджиков – секретар; от Българския институт по стандартизация г-жа Мая Станева – изпълнителен директор, от Съюза на инвалидите – г-жа Русана Александрова-Чакърова; от Български червен кръст Божидара Данева – парламентарен секретар, и Катя Димитрова – главен счетоводител; от Центъра за психологически изследвания и психотерапия – д-р Диана Инджова, директор; от Института “Отворено общество” г-жа Иванка Иванова, директор на Правен отдел.
Това са гостите по точка първа. По точка втора ще имаме и други гости.
Предлагам на вашето внимание в днешния дневен ред първа точка да бъде разглеждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. в частта, която е в периметъра на нашата Комисия по гражданско общество и медии .
Точка втора предлагам да бъде Законопроект за публичност на лобизма, внесен от народните представители Любен Дилов и Ася Михайлова.
Има ли други предложения по дневния ред?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз имам едно предложение – днес да разглеждаме само първа точка от дневния ред, като оставим Законопроекта за публичност на лобизма за следващото ни заседание. Смятам, че няма да успеем да разгледаме и двете точки, понеже нашата част от бюджета не е толкова малка и няма да ни стигне времето.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други мнения има ли? Какво е мнението на вносителя?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Съгласен съм. Чакаме всеки момент проекта на ДПС, проекта на омбудсмана, който е доста сходен. Разбира се, има същностни разлики, но за нас ще бъде удоволствие да ги гледаме наведнъж.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре, след като стигаме до такова разбирателство. Може би се създава проблем с това, че дойдоха хората по втората точка и ще трябва да ги помолим да дойдат още веднъж. Ако искат да участват в днешното заседание, са добре дошли, нека да останат, включително и студентите.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, не за днешното заседание, но така с премълчаване няма да стане. Предлагам в работата на едно от следващите заседания на комисията да помолим ръководството на Българското национално радио да ни запознае със становища, свързани с вече близо година постоянно течащи жалби от радио “Стара Загора”. Мисля, че подобна ситуация има в Благоевград. По Ваша преценка и преценка на ръководството на радиото да прецените и на едно от следващите заседания да изслушаме едно подобно становище.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Наистина и в комисията има сигнал от радио “Стара Загора”. Може би трябва да помислим и да видим какво става там, въпреки че тази комисия вече не е предишната медийна комисия, която беше практически управляваща. Имам предвид от преди епохата на Съвета за електронни медии, господин Райков, но доколкото комисията все пак е сезирана, ние не можем да останем пасивни за нещата, които се случват там. Но това ще остане за едно следващо заседание.
Приемаме първа точка и единствена за днес Законопроекта за държавния бюджет.
От името на вносителите има думата г-н Горанов, който ще представи законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, колеги! Преди да ви представя проекта за бюджет в частта му за националните медии и Съвета за електронни медии и субсидиите за юридически лица с нестопанска цел бих искал с няколко думи да ви запозная с предизвикателствата, ограниченията и допусканията, при които е разработен бюджетът за 2007 г.
Прогнозираме брутният вътрешен продукт за 2007 г. да достигне 51 млрд. 141 млн. Лева или реален ръст на същия от 5,8 на сто. Инфлацията, която очакваме за 2007 г., е около 3,1 на сто при средногодишен темп от 4,4 процента. Основното ограничение, стоящо пред Министерството на финансите при разработването на бюджета и за следващата година, остава предизвикателството за високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. В тази връзка една от възможните компенсационни мерки, които ние сме предвидили и заложили в бюджет, е излишъкът в консолидираната фискална програма, възлизащ номинално на около 385 млн. Лева или 0,8 на сто от равнището на прогнозирания вътрешен продукт.
Разходите на консолидираната фискална програма възлизат на 40,9 на сто от брутния вътрешен продукт, което включва в себе си и вноските бюджета на Европейския съюз. Общото нивото на разходите номинално е с 11,1% над бюджета за 2006 г.
Освен вноската в бюджета на Европейския съюз, която - вероятно сте запознати от доклада на Министерския съвет – е около 634 млн. лева, другото важно предизвикателство в рамките на общия размер на разходите за бюджета е осигуряването на необходимото национално съфинансиране във връзка с ефективното усвояване на присъединителната помощ от Европейския съюз, която е от няколко компонента: обща селскостопанска политика, структурни и кохезионния фонд, които плащания ще се извършват през 2007 г., а така също и авансовото финансиране, защото знаете, че в по-голямата част от схемите Европейската комисия възстановява направените разходи след тяхното извършване и одитиране.
С няколко думи основните политики по основните икономически елементи, които касаят целия бюджетен сектор.
За първа година от последните няколко години е предвидено такова нарастване на заплатите на заетите в бюджетния сектор, което се планира в размер на 10 на сто от средата на следващата година. Планираното осъвременяване на пенсиите – споменавам го, тъй като е важна социална политика – е с 8,5 на сто също от средата на следващата година при механизма на Кодекса за социално осигуряване за отчитане на 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени за предходната година.
Като жест, по-скоро отново свързан с политиката по доходите, можем да възприемем и запазването на съотношението в осигурителната тежест, разпределението й между осигурителя и осигуреното лице. Разчетите в бюджета са направени така,че разпределението на осигурителната тежест за 2007 г. да се запази на нивото на 2006 г. – 65:35.
Като важен приоритет са изведени капиталовите разходи, които нарастват с над 24 на сто за 2007 г. Логичното обяснение на това преструктуриране на разходите в консолидираната фискална програма се свързва с това, че големият процент от разходите, които очакваме да направим във връзка с усвояване на средствата от европейските фондове, са свързани с големи инвестиционни проекти и основни капиталови разходи.
В консолидирания бюджет за 2007 г. – тук навлизам в конкретиката, касаеща основно работата на комисията – за Българското национално радио са планирани разходи в размер на приблизително 39,7 млн. лева, в това число за дълготрайни материални активи 2 млн. 798 хил. лева. Както е известно, в текущите разходи включваме разходите за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, а икономическият разрез на същите е естествено заплати, възнаграждения, вноски и т.н.
Общите разходи за Българската национална телевизия са разчетени в консолидираната програма в размер на приблизително 74,2 млн. лева при 4 млн. 664 хил. за дълготрайни материални активи от общо 19 млн. за дълготрайни активи, но голяма част от този разход, близо две трети, са разходи за нематериални дълготрайни активи. Всъщност по този разход се отчитат правата върху продукции, които са закупени и се излъчват за по-дълъг период – права върху филми и други предавания, които се отчитат по този начин.
Предвидени са като субсидии от централния бюджет за Българската телеграфна агенция 4 млн. 100 хил. лева, от които капиталовият трансфер, тоест целеви трансфери за придобиване на дълготрайни материални активи от страна на агенцията са 400 хиляди лева.
Няколко думи за приходите.
В същата последователност за Българското национално радио има минимално нарастване на приходите. То е планирано на нивото на 1 млн. 992 хил. лева, а за Българската национална телевизия – 13,5 млн. лева.
Субсидиите или това, с което държавата съгласно закона финансира създаването и разпространението на телевизионна и радиопрограма, са определени съответно за Българското национално радио на 37,8 млн. лева, в това число субсидия за дълготрайни материални активи 2,8 млн. лева. За Българската национална телевизия са предвидени 6,7 млн. лева субсидия, в това число за придобиване на дълготрайни материални активи са 4,7 млн. лева.
Обемът, с който са разчетени тези показатели е: за Българското национално радио 73 730 часа общ обем радиопрограма, за Българската национална телевизия същият показател е 18 980 часа телевизионна програма.
Планиране се Съветът за електронни медии в следващата година да разполага с 1 млн. 565 хил. лева разходи, от които 198,6 хил. са капиталови разходи или разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт. Знаете, че през тази година след извършените от страна на народното представителство изменения в Закона за радиото и телевизията имаме функционираща тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност. В тази връзка в приходната част на бюджет на Съвета за електронни медии и след съгласуване с тях са планирани очаквани обеми на постъпления от подобни такси за 2007 г. в размер на 640 хил. лева.
От страна на Министерския съвет са предвидени технически, козметични промени в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията, това е предложено с § 82 от преходните и заключителни разпоредби, които Министерският съвет предложи. Те са свързани с текстове, които предвиждат финансирането на националните медии да се осъществява единствено и само от фонда, който е предвиден да функционира съгласно закона, но който знаем по обективни причини няма източник и в тази връзка отлагаме с още една година сроковете в преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията с една година.
Няколко думи за Българската телеграфна агенция или за какво точно даваме по нашите разчети цитираните от мен 4 млн. и 100 хиляди лева. За текуща дейност от тях са 3 млн. 700 хил., в това число за технико-икономическо обслужване на чуждестранни агенции 361 хил. лева. Разбира се, има и разходи за кореспондентски бюра в страната и в чужбина – 310 хиляди, разходи за международни комуникации и техническо осигуряване – 410 хиляди, и такси за членство в Алианса на европейските прес-агенции – 30 хиляди. Общи разходи за агенцията, които можем да класифицираме като издръжка на състава на агенцията – 2 млн. 600 хиляди лева. Капиталовият трансфер е 400 хиляди, както ви го цитирах.
Няколко думи за другата част от предмета на комисията – гражданското общество. За следващата година държавният бюджет предвижда да разпредели 7 млн. 101 хил. лева за юридически лица с нестопанска цел, които са описани в Приложение № 4 към чл. 8 от законопроекта на Министерския съвет. Знаете, че основно в списъка по Приложение № 4 фигурират юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза на и за хора с увреждания. Това е основната група. Те получават субсидия от бюджета на база на Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане. В същото приложение са включени и Съюзът на народните читалища, Българският червен кръст, който е субсидиран на основание на Закона за българския червен кръст, Рилската света обител. За да не правя прекалено пространно моето изложение, няма да ви цитирам разпределението на направленията. Ако желаете, по-късно за всяка една от организациите мога да ви цитирам точно за какво са предвидени средствата. Новата организация, която ще видите, това е Българският институт по стандартизация с 900 хиляди, който съгласно Закона за националната стандартизация е определен да функционира като юридическо лице с нестопанска цел.
За трета поредна година е предвиден един механизъм, който можем да наречем като фонд, това е посоченият в същото приложение резерв от средства за юридическа лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, които имат право на проектно-конкурсен принцип да кандидатстват пред Министерството на правосъдието. Има разписана процедура за участие в закона, която ще бъде продължена с постановлението на Министерския съвет за изпълнение на бюджета, и организация, която спечели проект, който бива финансиран, получава периодично през годината това финансиране от централния бюджет и се отчита пред Министерството на финансите за извършените действия. Предвидените средства за тази цел са 930,6 хил. лева, които са упоменати като резерв за юридически лица с нестопанска цел.
Готови сме с колегите да отговорим на всички въпроси на комисията.
В заключение, молбата е проектът на Закона за държавния бюджет да бъде разгледан и приет.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Сега ще дам думата на представителите на институциите, които получават субсидия по линия на министерството чрез нашата комисия, но моят въпрос към Вас е нали нямаме капан от рода на този който имаше миналата година, когато трябваше да търсим с ловджийско куче някъде по преходните и заключителните разпоредби един текст, който се отнася за рекламата? Нали гарантирате, че сега няма такива.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мога да Ви уверя, господин председателю, че грешки в компютрите тази година няма.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Пръмова.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Аз не знам дали трябва да се съглася или не, защото мисля, че моето съгласие или несъгласие е безсмислено. Мога да кажа какви са били намеренията и с какво са били мотивирани исканията на Българската национална телевизия за по-голям бюджет и какви са проблемите, които този бюджет ще създаде пред националната телевизия.
Първият и основен проблем са часовете програма. Отново в проектобюджета са заложени 18 хиляди часа програма. Моля телевизията да не се разглежда само като Канал 1, тук става дума и за сателитния канал “България” и четири регионални програми. Реалният обем програма, който телевизията произвежда тази година, е 23,578 часа. Това означава 24-часова програма на Канал 1, 18 часа сателитна програма и по 6 часа регионални програми в центровете Благоевград, Пловдив, Варна и Русе. Ще уточня само, че според лицензията, дадена ни от Съвета за електронни медии, ние за следващата година трябва да произвеждаме вече по 18 часа регионална програма.
Тази година ние от 1 март стартирахме шестчасови регионални програми, до по-миналата година четиричасови. Това увеличение с два часа на ден на четирите регионални програми води до един разход от 1 млн. 200 хил. лева на година само за сигнал. Не говоря за самата програма, за филмите и за производството, което това изисква, говоря само за сигнала. И тази година БНТ продължи да излъчва 18 часа сателитна програма, която смея да твърдя, че е с 15 нови предавания, специално произведени за българите в чужбина.
За разлика от преди две години сателитният канал има самостоятелна програма освен повторенията на значимите предавания от Канал 1. Всичко това гълта сериозен ресурс, защото това означава увеличаване не само на разходите за сигнал, а означава увеличаване и на авторските права. Знаете, че всяко допълнително излъчване на програма увеличава нашите плащания към творческите дружества.
През следващата година ние сме изправени пред реалната възможност, имайки предвид отчитането и поскъпването на всички – и спортни права, и филмови права, и авторски права, ние сме изправени пред дилемата дали да продължим с шестчасови регионални програми и 18-часова сателитна програма. Мога да ви уверя, че ние няма да направим това връщане назад, независимо че това ще ни коства много. Но увеличаването на обема програма на нещо, което ние смятаме, че е витрина на държавата за пред света, и на регионалните програми, които са една много съществена част в тялото, в организма на една обществена европейска телевизия, където ние ще се появим от 1 януари, ще бъде силно затруднено. Ресурсът, който отива в тази допълнителна програма, е за сметка на Канал 1.
Това е първото, което искам да кажа.
Второ, какъв е реалният факт какъвто е за тази година? За първи път по сега действащия Закон за бюджета ние нямаме стопроцентова държавна субсидия. Това означава, че телевизията тази година работи с 93% от държавната субсидия, а не със 100%. Какво на практика означава това колегите от Министерството на финансите знаят най-добре. Седемте процента държавна субсидия се превеждат в края на годината, през м. декември и остават винаги като преходен остатък за следващата година, което на практика подпомага следващия бюджет. Тази година това няма да го има, защото просто не фигурира в закона.
Казано грубо, това са около 5 млн. лева. Само искам да уточня, че Пето студио на Българската национална телевизия, което другата седмица влиза в действие след преоборудване, струва близо 4 млн. лева. Така че сумата за капиталови разходи, която тази година е по-малко от миналата година, е просто смехотворна. Една камера струва 150 хил. лева, един камерен канал.
Казвам, че това са реалните препъни-камъни в този бюджет. Тук няма да се спирам на инвестициите за техника, казвам само, че недостатъчни не е точната дума, те са просто мизерни. От 1 януари 2007 г., когато ние трябва да влезем в някакво реално сравнение с другите обществени телевизии, то вече ще бъде факт. И никой няма да ни пита защо не сме го направили.
Така че аз тук мога да ви призова единствено за един диалог, ако искате и смятате за необходимо, за бъдещото финансиране на Българската национална телевизия, тъй като всички тук присъстващи знаем, че Законът за радиото и телевизията в тази му част не функционира, кой е най-добрият за България за финансиране на обществената телевизия. Аз съм внесла материали, които са сравнителни – как се прави в другите страни, включително и в Румъния, която е, да кажем, на нашето положение.
Това е първият въпрос, който изисква един сериозен дебат, защото, избирайки варианта държавен бюджет, това трябва да бъде все пак законово регламентирано и няма да бъде нещо като това, което става в последните години – всяка година ние отлагаме влизането в сила на този член на закона. Мисля, че това е най-сериозният дебат, който трябва да проведем – как ще бъде финансирана обществената телевизия в България, сравнявайки я с другите европейски страни.
И вторият дебат, на който не знам дали мястото му е тук, но мисля, че вашата подкрепа ще има значение, е за механизма и начина, по който бързо, в рамките на три години Българската национална телевизия в техническо и технологично отношение да добие европейски вид. Казвам съвсем сериозно, проблемът е изключително сериозен. Цифровата ера навлиза, и ако всяка година с по 4 млн. кърпим технологичната и техническа база на телевизията, след няколко години ние ще се окажем в изключително нелицеприятна ситуация по отношение на европейските телевизии, с които ние сме длъжни по естеството на членството си в Европейския съюз за радио и телевизия да общуваме. А се общува не само творчески и личностно, общува се и технически.
На въпроса, който европейските ни партньори ни задават, какъв е носителят, каква е нашата техника, нашите отговори винаги са обтекаеми, просто защото конкретният отговор означава абсолютна липса на отношение към този проблем.
Искам накрая да кажа и нещо друго. Проблемите, които съществуват в другите обществени телевизии в Европа, също не са малки. Там обаче нещата са се развили по друг начин. В един момент, когато се появяват частни телевизии, пазарът се променя, обществените телевизии вече не са сами, се поставя много сериозно въпросът тези телевизии как ще изглеждат, как ще функционират, как ще се финансират и как ще се реформират. Като реформата не означава, че един или пет души измислят и решават какво да правят. Дебатът се провежда на институционално ниво с експертни комисии, със световни агенции, световни одиторски фирми как и по каква линия да се развива обществената телевизия с абсолютно сериозен и твърд ангажимент на държавата. Никъде няма пренебрежение към обществената телевизия, защото безспорно нейното място в тези европейски общества е завоювано.
Мисля, че ние трябва да следваме този модел и всички заинтересовани страни да започнем един наистина сериозен, не политически, дебат за бъдещето на националната телевизия независимо от това кой ще дойде в нея и как ще дойде. Защото това, което е било 15 години в телевизията – кърпене на парче и по една две години мандат на генерален директор, който знае, че след година или след година и половина конюнктурата или нещо друго ще го смени, е довело до това, което аз преди две години заварих.
Смея да твърдя, че сме положили всички усилия, на които сме способни, за да променим нещата, че сме въвели абсолютно строг финансов контрол върху разходите и върху оптимизирането на разходите в телевизията, но има сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени с едногодишни държавни субсидии в размер на 4 млн. лева. Това са проблеми, с които ние се сблъскваме ежедневно, тъй като производството на телевизионна програма е свързано не само с хора, а предимно с техника и технологии.
Само ще спомена и проблема, който имаме с БТК, с качеството на сигнала, който БТК подава. Мисля, че този разговор е безкраен и няма да го решим тук, но това също е сериозен проблем, защото БТК до този момент не е инвестирала в предавателната и преносната мрежа. Ние имаме един от най-лошите сигнали, за което даваме 13 млн. 500 хил. държавни пари на БТК.
Това е, което мога да кажа. Не очаквам промяна в бюджета, защото изложението от страната на Финансовото министерство е достатъчно силно, за да парира всякакви доводи. Но тъй като вие сте комисия, ангажирана с дейността и развитието на тази електронна медия, която представлявам временно, смея да твърдя, че проблемите в това отношение са много сериозни и са станали сериозни поради отлагането и нерешаването им на чисто институционално ниво, което е задължително според мен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Пръмова.
Госпожо Станчева, заповядайте.
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз за съжаление ще започна оттам, където свърши Уляна, за това, че тези едногодишни бюджети определено не ни дават възможност да направим цялостна стратегия за цифровизацията на двете електронни медии. Ако ние имахме някаква възможност да сключим рамков договор с БТК, като обвържем БТК с реални инвестиции в предавателна мрежа, може би нямаше да се изправим пред тези неразрешими проблеми, като изключително лошо качество на услуга, много слаб и некачествен сигнал, непокриване на страната. Знаете, че според нашите лицензии ние би трябвало да покриваме 95% населението на страната, ние в момента в най-добрия случай стигаме 70%. Господин Райков ми прави забележка, че ние не си изпълняваме лицензията. За съжаление това не е наша вина, защото услугата, която ни предлага БТК, е изключително нискокачествена. Ние не сме в състояние да усвоим честотите, които са ни отредени от Комисията за регулиране на съобщенията, и те вече две години стоят свободни. Тези честоти не могат да бъдат усвоени, защото ние нямаме предвидени разходи. Инвестиционната ни политика лежи само върху това, което ни предоставя бюджетът, а то за съжаление не е много. Това безспорно ни лишава от възможността да гледаме в перспектива.
И тъй като става дума за цифровизация, знаете, че цифровизацията вече чука на вратата и на радиото, противно на логиката първо телевизията се цифровизира и на Запад, това се случва и у нас, ние все още не сме решили основни проблеми как ще бъде извършена тази цифровизация. Единственото, което в момента ние правим, е да се опитваме да цифровизираме нашия радиопроцес. И това го правим вече втора година, слава богу, благодарение на една целева субсидия от държавата. В момента е сменена централната апаратна на националното радио, която беше в изключително тежко състояние, защото за последен път там е инвестирано в 1976 година.
Приблизително такова е състоянието на техниката в много голяма част от студиата на националното радио. В последните няколко години ние успяхме да подменим техниката на програма “Хоризонт”, която в момента е със съвременна цифрова техника, централната апаратна, но ни предстоят други две програми. Това е програмата “Христо Ботев” и радио “България”, които също така трябва да преминат на цифрово излъчване, а това са инвестиции. Инвестиции, които за съжаление ние не можем да планираме.
Бих искала да ви кажа, че не само не изпълняваме лицензията си за покриване на територията и населението на България, но за съжаление ние не успяваме да изпълним и лицензията за часовете програма, които трябва да произвеждаме. Регионалните ни радиостанции по лиценз би трябвало да бъдат 24-часови. За съжаление субсидията, която ни се отпуска въз основа на часовете, които вие изчислявате, е изчислена на 18 часа. Тоест четири регионални радиостанции излъчват 18-часови програми и препредават 6 часа национална програма. И това е вече от години, въпреки нашето желание да увеличим и възможността, която имаме, защото ние разполагаме с огромен фонд, който бихме могли да използваме, но проблемът ни, разбира се, са таксите към БТК, които трябва да бъдат заплащани.
И така, ако се върнем на таксите към БТК, в момента с увеличението, което предстои, нашият дефицит ще възлиза на около 2 млн. лева. А ние няма да бъдем в състояние да заплатим 2 млн. догодина. Тази година със 7-те процента, които ние няма да получим, няма да бъдем в състояние да изплатим 1 млн. лева на БТК.
Освен това препоръката на Комисията за регулиране на съобщенията е да се увеличат мощностите, за да можем да решим онзи отдавна съществуващ проблем за липса на чуваемост в погранични райони и най-вече Черноморието, където избиват, както знаете, под нашите радиостанции турски радиостанции и това пак се дължи на намалени мощности, които БТК поддържа.
Парите, за които в момента говоря, може би не са най-тревожното, най-тревожното за нас е и това, че ние няма да бъдем в състояние да отговорим на изискванията на европейския закон да заплатим авторските права, защото за съжаление и “Профон”, и “Музикаутор” – аз не веднъж поставям този въпрос – искат 1% от нашата държавна субсидия. Години наред ние успяваме да подпишем договори, които са многократно под този процент, започнали сме с 0% и сме стигнали до 0,5%. Но ако ние заплатим авторските права, които те искат да получат и които вероятно имат основание да искат от нас в рамките на тази сума, определено ние ще срещнем много сериозни затруднения.
Бих могла да продължа, безспорно има много неща, които могат да бъдат изречени, но искам само да попитам как бихме могли евентуално въпреки това решение, което е взето за 7-те процента, поне да получим онзи преходен остатък от тези 7%, които са в собствения ни приход. Защото ние тази година отново имаме завишение на собствените си приходи, които не сме в състояние да ги използваме, поне този 7%-ов остатък от прихода ни, поне той да ни бъде предоставен. Смятам, че това е изключително разумно предложение, което може да бъде прието.
За всичко останало смятам, че няма да можем да получим положителен отговор. Съжалявам, че завършвам толкова песимистично, но не за първи път се опитвам да защитя този бюджет.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Станчев.
Това е и моят въпрос към Вас, господин Горанов, за този преходен остатък. Освен това и Българската национална телевизия, и Българското национално радио писмено помолиха да бъдат включени в разпределението на част от излишъка, който се получава при изпълнението на държавния бюджет за тази година. Моля Ви да имате предвид и ходатайството на нашата комисия в това отношение.
Да чуем г-н Райчо Райков.
РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз съм много раздвоен по две причини. Тук ни заля една река от песимизъм, която аз добре познавам – средства, които не достигат, един опит за скок в бъдещето, г-жа Станчева говори за цифровизация в радиото, тя дори няма още начална дата за Европа, но е хубаво да имаме амбиции. В същото време аз съм сащисан и оттам идва моето раздвоение, в момента провеждаме конкурси, ще се избият за Ямбол за пет честоти. Има 68 кандидата, страшен бой! За Монтана за пет честоти кандидатстват 39 кандидати и всички казват: имаме пари, дайте ни честоти, тръгваме утре.
Въпрос на държавен приоритет е иска ли нови чалгаджийници и музикални кутии или иска да развива националните медии. Очевидно не иска да ги развива. Затова и аз не съм долюбван, защото казвам нещата едно към едно. Добре, нека не ги развиваме, обаче да не ги убиваме. Въпросът за националните медии е въпрос на националната сигурност. Въпросът за националната сигурност се корени в двете национални медии. Вероятно има много частни оператори или търговски, както ги наричаме, за които тези цифри звучат страхотно – 50 млн., 60 млн. В същото време при един елементарен анализ три четвърти от тези десетки милиони отиват в БТК. Какво правим ние, другарки и другари, госпожи и господа? Работим за приватизаторите на БТК, които непрекъснато искат нови и нови пари, непрекъснато им извиват ръцете. И на цялата тази работа черешката на тортата се нарича “Профон” и “Музикаутор”. Искат 3% от оборота! Три процента от общия оборот на двете медии е над 100 млн. лева. Вие разбирате ли за какво става дума? Мисля, че трябва да го разбирате.
Аз не знам защо примерно тук досега никога не съм ги видял, а само когато трябва да защитават парите. Скоро имахме среща с “Профон”, там се поставя въпрос само за пари и как не се плащали права. Не можаха да ми отговорят на простичкия въпрос: ще дадете ли един публичен отчет, взел Кольо, похарчил Кольо. Колко пари прибрахте? Някъде отчитат ли се тези “Профон”, “Промузик” и т.н., та чак да стигнем до “Артистаутор” и вероятно “Скриптаутор”?
Извинете, че така емоционално защитавам националните медии, пак повтарям, въпрос на национална сигурност е. Нито един частен търговски оператор няма да седне да прави предаване за глухите. Аз съм го правил в Българската национална телевизия и знам колко скъпо струва. Знам колко струва и един, който превежда от турски език, и то от литературен, и как трудно се намират. Знам колко струва и едно предаване и често пъти Поля Станчева (ползвам случая, за да й се извиня), сме я изстисквали като мокър пешкир в Съвета за електронни медии за обема минимум 10% външни продуценти. С какво ще им плати на тези продуценти, с какви пари? Знам, че веднага ще поставите въпроса за рекламния пазар. Рекламният пазар наистина е голям, но недостатъчно голям, за да търпи, издържа, хрантути и грижи за 211 телевизии, ефир, кабел и сателит, които произвеждат програма на български, и 473, сега ще ги направим някъде към 500 радиа до Нова година. Няма такъв пазар, който да издържи.
Ще стигна и до нашия бюджет. На мен ми омръзна вече, аз побелях, оплешивях, до пенсия стигнах покрай този СЕМ, всеки път, и пак ще го запишете, и пак държавата няма да го направи, беше 1 млн. 300 хил. да се подмени шуменския предавател. Сега сигурно е поне 3 млн. Виждате ли как нараства! Догодина вероятно ще е 4,5 млн. Разбирате ли какъв абсурд е това! И това са вързани честоти за над 10-15 търговски местни телевизии, дори аналогови и поне още 20-30 радиа, които можем да пуснем през конкурс, на които поне да им взимаме такса “Мониторинг” и да плащат за ползване на честотата на КРС, някакви пари да влизат в държавата. Този пусти шуменски предавател ще излезе не златен, а диамантен.
Ако вие наистина намерите сили като държава – обръщам се към Вас, уважаеми господин председател Атанасов, госпожи и господа членове на комисията, ние няма на кого да се оплачем, това сте вие. Ние сме един абсолютно независим орган, я се видим с премиера, я се видим с Президента. Но се виждам редовно с Вас. Ако Вие не влезете в един наистина много открит диалог-двубой с БТК да престане с тази разбойническа политика, ще удушим местните радиа. Явно на друг принцип се разпространяват търговските медии. Аз усещам как г-н Малинов ще ми зададе въпрос: а как става при радиоверигите? Ами вижте, много лесно е да пускаш от сутрин до вечер Азис, една музикална кутия с малко реклами и излъчени от другаде новини.
Аз не знам защо г-жа Пръмова, може би поради една неподозирана за мен скромност я накара да се въздържи да ви попита няма ли да дадете пари да помисли за цифровизация. Идва 2012 година. Искам да ви кажа нещо, което винаги ме е карало да се срамувам като българин. Знаете ли, че единствената електронна медия в ефира на България, която е моно, е Българската национална телевизия. Обърнете внимание, ако не сте го забелязали, тя е моно, дори не е стерео! А ние говорим за цифровизация, говорим за цифрови мултиплекси, за платформи и не знам още какво.
Наистина трябва да направите всичко възможно (не искам да съм на ваше място, ама въобще не го искам!), но трябва да направите всичко възможно. Между другото, утре след дълги настоявания аз трябва да се видя с господин посланика на Великобритания, който строши вратите на Президента, на министър-председателя, на председателя на Народното събрание, за да продължи БиБиСи да излъчва в София. БиБиСи, която не си изпълнява лицензията от една година! Онези приятели, които са измисли райграса, дипломацията и футбола, знаят, че може един да те слуша, но трябва да те слуша. Впрочем това е 34-ата програма в София. Аз там няма да бъда по-малко гневен отколкото сега, но искам да ви кажа как си гонят интересите. А ние как душим собствените си национални медии. Да, мастодонти са, много пъти сме разговаряли, може да се помисли по линия именно на цифровизация, реорганизация, да се намалят разходите. Но те са най-малките разходи – и това е смешно – за издръжка на персонала, защото там отиват най-евтино платените специалисти.
И така, след, надявам се, поучителната ми реплика, с която защитих най-искрено, уверявам ви в това, тезите на двете госпожи генерални директори на двете медии, искам да ви кажа, забравете, че ще съберем 640 хиляди. Хубаво е, че сте ги писали, един проект за приход, но просто няма как да се случи. Никой не плаща, България е демократична страна, уважаеми господин директор в Министерството на финансите, никой не плаща. Ние не можем да си съберем глобите. Ходя като селски пъдар по кметовете, не мога да им връча наказателните постановления. А вероятно знаете по-добре и от мен, че като им ги връча, те се мотаят две години и като минат три – давност, приятелю! Държавата по мои скромни преценки само в рамките на Съвета за електронни медии, не на НСРТ, има загуби около 300 хил. лева от неплатени наказателни постановления.
Трябва да ви кажа, че тази година СЕМ наистина успя и изгради – да е жив и здрав Европейският съюз и ние покрай него! – дадоха едни пари, направихме шест регионални мониторинга. Ще ги затворим, уважаеми дами и господа, до средата на следващата година. С всичките скъпи компютри. Аз се колебаех, но сега ще се върна и ще разреша да се качат пиратски софтуери на 46 работни станции. Съветът за електронни медии няма пари да плати 46 уиндоуса, те струват много пари. Вие сте ни дали 198 хиляди. Изчислете колко струват уиндоусите и то само в София. В Съвета за електронни медии има много малко увеличение на числения състав, АТП. С регионалните центрове това са по двама души експерти, шест регионални центъра. Никой не помисли, че тези регионални центрове, да, държавата в рамките на кофинансирането на проектите по ФАР, който ние спечелихме и създадохме, уверявам ви, най-модерния дигитален мониторинг в Европа. Аз съм бил и във Франция, и в Англия по линията на покани и съм го виждал с очите си. Ние имаме най-модерния дигитален мониторинг. Ще го унищожим, защото нямаме пари първо да му купим софтуера. А това са най-скъпите компютри в Европа.
Извивахме ръцете на Европейската комисия в България, отпуснаха седем служебни автомобила за шестте регионални центъра, за да могат да обикалят, да гледат. Пак ви казвам, това са страшно много телевизии и радиа. Никой обаче не помисли, че тези коли ще трябва да се застраховат, че ще трябва да се плаща бензин, че ще трябва да се плаща издръжка. А знаете ли колко струва на месец включването в СОТ, колко струва интернетът. Честно ви казвам, най-късно до средата на годината ще рапортувам бодро, че Съветът за електронни медии удря кепенците и спира да прави регионален мониторинг. Вижте, от 1 млн. 564 хил. целево са отпуснати за годишната среща на ЕПРА 100 хиляди. Този път България ще бъде домакин на традиционната среща на Европейската платформа на регулаторните органи. Ами това струва пари. Навсякъде министрите на културата стоят не над, но близо, и стоят с парите си до регулаторните си органи. И когато тези срещи се организират, ние винаги сме поне два дни гости на министъра на културата на съответната страна. Просто, уверявам ви, ще заколим златната кокошка и ще си направим супа от нея, за да не умрем от глад.
Господин Атанасов, съжалявам, не мога да бъда друг освен откровен. Аз разбирам, че държавата ни не е най-богатата, по-скоро обратното, но по-добре да не бяхме правили това и сега да стоим и да го гледаме. Няма да влизам в детайли с това, че на мен ми е все по-трудно да обяснявам на колегите си от Европейския съюз, но има една елегантна дама Вивиан Рединг, която пита какви обществени медии са тези, които държавата издържа. Извинявайте, това въобще не се брои за обществена медия.
УЛЯНА ПРЪМОВА: В Гърция е същото.
РАЙЧО РАЙКОВ: Тя на гърците не смее да им каже нищо, с мен се заяжда. И пита няма ли най-сетне да направим потребителска такса. Колкото повече се отлага този въпрос, толкова по-трудно ще стане плащането на потребителска такса. Никой няма да плати такса. Предпочита да плати 16-17-18 лева за кабел, но такса 2 или 5 лева няма да плати.
В линии това са “малките” проблеми на електронните медии.
Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Райков.
Госпожо Андреева, заповядайте.
ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА, главен секретар на БТА: Първо искам да извиня г-н Максим Минчев, който е ангажиран с поредната среща, която БТА прави на балканските автори, писатели, чиято цел е отново популяризиране по някакъв начин на България, на българската култура, литература.
Аз ще се опитам да бъда по-кратка. Основната функция на Българската телеграфна агенция, както всички знаете, е да захранваме с информация от света за България и в обратната посока, като най-важното за всички наши клиенти и държавни институции е тази информация да не бъде каквато и да е, да бъде достоверна и обективна. Няма да скромничим, че през последните няколко години не сме опровергавали собствена информация, което за нас е много важно.
За да бъде обаче тази информация такава каквато е и всички медии да бъдат наши клиенти и да можем да снабдяваме с информация всички държавни институции, са ни нужни всички тези пера, които бяха споменати и които са включени в искания от нас бюджет за следващата година. И нещо, което е задължително за Българската телеграфна агенция, да бъдем съизмерими и сравними с националните и дори, смея да кажа, със световните агенции.
За да бъде тази дейност изпълнена по този начин, на нас ни трябва задължителен годишен абонамент към всички световни и национални агенции, трябва ни ежегодно разширяване на кореспондентската мрежа в страната и в чужбина, участие на агенцията в европейски, световни, балкански асоциации, където обменяме опит с колегите от другите агенции. Не бих желала да разказвам как правим това нещо и какво струва на агенцията, но това, което е най-важно за нас и което мисля, че е важно и за държавата, заради това аз споменах и тази балканска среща, която е поредният опит за реклама и PR на България, нуждаем се от едно техническо развитие и обезпечаване, с което БТА разполага. А Българската телеграфна агенция разполага с един от най-богатите фотоархиви и информационни архиви. За съжаление при нас все още тези неща не са качени всички електронно, имаме архиви в папки и стаи и т.н.
Така или иначе, ще се съобразим с това, с което разполагаме като финансово перо за тази година и за догодина, и това, което ще правим, ще се опитваме да го правим със собствени средства, както всъщност го правихме и през 2006 г. Смятам, че оценката за работата ни е това, че запазваме клиентите и че не опровергаваме информация, която е важна за страната ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Някой от юридическите лица с нестопанска цел иска ли думата? Няма желаещи.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Докато си помислите, нека и аз прибавя няколко въпроса към г-н Горанов. Надявам се, че това е последният рестриктивен бюджет и следващата година по това време ще можем да се изказваме в друг дух. Да изтърпим, както се казва, още 12 месеца. Но много важно е да се направи някакъв механизъм, да се планират нещата в течение на две, три, четири години. Особено сега с цифровизацията, пък и не само с цифровизацията, технологичното обновление предполага един по-дълъг хоризонт на планиране. Ние работим година за година и практически не може да се направи нищо важно в институциите, чиито субсидии в момента обсъждаме. Не знам дали това не е проблем и на други комисии и на други сфери, но за нашата сфера е един много сериозен проблем. Дано Министерството на финансите има добрата воля да предложи такъв механизъм, така че един генерален директор да има такава възможност. Догодина изтичат мандатите на генералните директори, ще започнат нови мандати и генералният директор трябва да бъде в състояние като прави проект, с който ще се яви пред Съвета за електронни медии, за да бъде избран за генерален директор, да има такива договорености с Министерството на финансите, че в течение на тези три години, които може и да съвпадат с мандата на поредния парламент, може и да не съвпадат, но Министерство на финансите винаги ще има, да може да се планира в перспектива и да се направи нещо сериозно и в Българската национална телевизия, и в Българското национално радио, и в другите институции.
Проблемът за таксите, който беше поставен от председателя на СЕМ, е много важен. Така и не заработи събирането на радио- и телевизионна такса на база на притежаване на електромери, нямаше и как да заработи в нашата страна. Не знам дали и сегашното правителство ще намери политическа воля да въведе тези такси. Моята прогноза е, че по-скоро няма да намери тази воля, но упреците към нашата страна, че практически ние имаме обществени медии, които са бюджетно финансирани и в които рекламата е толкова, колкото каже държавата, са основателни. Тези медии са зависими в икономическо отношение, въпреки че това не води до политическа зависимост. Аз смятам, че г-жа Пръмова и г-жа Станчева, и шефът на БТА могат да потвърдят, че в последните години не е оказван абсолютно никакъв политически натиск върху ръководствата. Но така или иначе, те трябва да се отърсят от опеката на държавата, ако ще бъдат наистина обществени медии.
Това е, което аз имам като въпрос и към Вас, господин Горанов.
Аз ще призова да подкрепим проектобюджета. Много от тезите, които бяха изказани на днешното заседание от представителите на медиите, ще ги включа в доклада на комисията, който ще бъде четен в пленарната зала. Надявам се, че като прозвучат от това може би най-авторитетно място в България и като сме единни в отстояването на тези позиции, които споделихме тук днес, ще можем да стигнем до тяхната реализация.
Госпожо Йотова, заповядайте.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Аз също се присъединявам към въпросите към представителите на Финансовото министерство. Специално гледам сега бюджета на Националната телевизия. Много бих искала да получа разяснение защо решихте да намалите капиталовите разходи, какъв е механизмът на преценка на всички тези цифрички, които сте написали тук? Дали действително колегите от Българската национална телевизия са ви убедили, че нямат нужда от тези пари или по някаква друга причина просто се решили сами за себе си. Защото, каквото и да си говорим – аз ще бъда по-остра – срамота е два месеца преди приемането ни в Европейския съюз националната телевизия в България да изглежда във вида, в който тя е в момента. Ще Ви дам един пример, струва ми се, че всяка вечер ставаме свидетели, елате и вижте как работи същата тази телевизия и същото това радио и същият този кореспондентски пункт на БТА в Народното събрание. Ние сме парламентарна република, това е най-важната институция в държавата. Ще видите с каква техника се работи, специално за телевизията тя е от времето на Иван Славков. И всяка вечер парламентът е представен в една безумна картина, а след това се чудим защо няма рейтинг, защо институцията се срива и т.н.
Това е едното, което искам да Ви попитам.
Второ, наистина се присъединявам към въпросите на останалите колеги за преходния остатък, който дължите на медиите.
И не на последно място, аз също ще подкрепя бюджета, защото очевидно ще се търси друг начин за резерви, тъй като тези три медии ще имат особено важни задачи около присъединяването към Европейския съюз. Върху тях ще падне една огромна тежест, защото всички ние сме абсолютно наясно, че ние ще изискваме от тези медии, ние не можем да поставяме условия на частните телевизии, но най-лесно ни е да ги поставяме на обществените телевизии и да искаме дори невъзможни неща. Във всяка предизборна кампания сме свидетели на това, което става. И тук няма да бъде по-различно. Идва година, в която освен всички други разходи ще има и два типа избори и ние отново ще искаме от същите тези медии.
Следващият ми въпрос, който е изключително важен, може би тук с колегите от Съвета за електронни медии, и от Комисията за регулиране на съобщенията, и от нашата комисия, господин председателю, трябва според мен на много високо ниво да се постави въпросът за взаимоотношенията с БТК. Всъщност какво се получава? От цялата тази схема се получава, че държавата финансира една частна фирма. И това наистина далеч не си кореспондира дори с нивото на услугите, тоест не си кореспондират нивото на парите с нивото на услугата, която се предоставя.
И още нещо ми се иска да кажа. Миналата година ние водихме подобен разговор, когато защитавахме пак бюджета на националните медии и на Съвета за електронни медии. Тогава, ако си спомняте, имахме една идея дали пък така и така бюджетите са рестриктивни, аз за съжаление нямам същия оптимизъм като нашия председател, че догодина бюджетът ще бъде друг, много по-различен, дали пък не е време да пипнем Закона за радиото и телевизията, специално в графата “Финансиране”. Моето лично мнение отдавна е известно, че аз съм против ограниченията, които са въведени там за националните медии и за използването на средствата от рекламата. Разбира се, те не могат да бъдат на равна нога с останалите медии, които така или иначе би трябвало да се изхранват само от това, но една известна оптимизация в това отношение според мен е необходима. Защото всичко това, за което си говорим – и мултиплексите, които сега се зараждат, и програмите, които чакаме, и честотите, които тепърва ще разберем дали имат възможност за аналогови, цифрови или какви ли не още, всичко това, нека да бъдем съвсем откровени на тази маса, са една далечна перспектива. Страхувам се, че догодина ще бъдем изправени пак пред същите проблеми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Йотова.
Има думата г-н Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Аз имам един въпрос. Тук съм си отбелязал за регионалните програми на Българската национална телевизия, които в лицензията и в момента са шест часа, защо в бюджета за следващата година те са заложени пак четири броя по четири часа?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Сателитният канал по бюджет е 12 часа, следващата година също е заложен 12 часа. Ние правим 18 часа и 6 часа регионални програми без бюджет. Увеличили сме тези часове на собствен риск. Но този риск не можем дълго време да го попълваме, защото цените се променят, времето се променя. Но ние не можем да си върнем програмите в този вид, в който бяха, защото обществото ще реагира. Този обем програми, които произвеждаме, не е реален за следващата година.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Въпросът е към г-н Горанов. По същия начин и за радио “България” на Националното радио. Там предаванията са много интересни. Доколкото разбрах, времето, за което са заложени средствата като излъчване, е много по-малко от действителното състояние на програмите.
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: Още повече, че ние имаме интернет страница на десет езика, която поддържаме. Може би това е единствената страница в България, която се поддържа на десет езика. За нея ние не получаваме никаква субсидия, а естествено тя също струва пари.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Това бяха въпросите ми към Министерството на финансите. Аз подкрепям абсолютно всички изказали се преди мен и националните медии, наистина трябва вече да имаме една много сериозна стратегия веднъж като национални медии и Българската телеграфна агенция, Съвета за електронни медии за това какво ни предстои в следващите години. Започваме от цифровизацията, която вече толкова време обсъждаме на всякакви форуми, но това е едно много голямо предизвикателство и като че ли наистина трябва да огледаме Закона за радиото и телевизията и да видим какви възможности и какви механизми има за въздействие върху целия този процес. Опасявам се, че в следващата година цифровизацията в Българската национална телевизия и Българското национално радио трудно ще се осъществи, защото, както разбрахме от г-н Райков, все още слушаме моно национална телевизия, даже не стерео, а говорим за мултиплекси, за цифровизация. И може би когато предлагаме следващите бюджети, националните медии трябва да са малко по-активни. Преди да дойде този бюджет на масата тук в Комисията по гражданско общество и медии заедно да обсъдим всички цифри и потребности на националните медии и да направим една много сериозна стратегия за развитието им за следващите поне пет години.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз няма да имам такива душевни терзания, както моите колеги от управляващите, при гласуването на бюджета, разбирам ви. Знам само, че министърът на финансите и въобще правителството ще отчетат накрая на годината едно добро икономическо развитие на държавата. И то е така, в последните седем-осем години държавата се развива и въпреки нас добре икономически, с по 5-6%. Това обаче не го виждаме отразено в бюджета на радиото и на телевизията, най-вече на Съвета за електронни медии. Просто се чудя защо това добро, ускорено икономическо развитие, това едва ли не процъфтяване и това влизане в Европа не се отразява на бюджета. Той за пореден път е рестриктивен. чуха се гласове, че може би ще остане и догодина такъв, чу се и оптимизъм, че може би няма да е такъв. Но след като всички казват, че бюджетът е лош, че бюджетът е рестриктивен, че всъщност той не си изпълнява своите функции дори и по отношение на националната сигурност, аз няма да го подкрепя и затова ще остана в хармония със съвестта си.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Горанов, Вие сте на финала.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Ще започна с ограниченията за тази година и това, което можахме, макар и незначително, да променим за следващата във връзка с наречената гъвкавост на бюджета и резерва, който се предвижда, в случай че има неблагоприятни последствия относно бюджетния баланс и бюджетното салдо.
Именно по причини – ще кажа на драматично, може би отстрани на един човек, който не се занимава надълбоко с теория на макроикономиката няма да изглежда толкова притеснително, но равнището на дефицита по текущата сметка на платежния баланс наистина е много обезпокоително високо. По тази причина беше предвиден такъв буфер в закона за 2006 г., който даваше възможност на правителството да прецени дали ще отпусне 7-те на сто допълнителни разходи за бюджетите, ограничени от това правило, а това са министерствата, ведомствата, националните медии и висшите училища, само в случай че планираното целево ниво на дефицита по текущата сметка не се влоши допълнително.
Да, ние сме върха в графиката и очакваме в следващите години тенденцията да е по-скоро положителна, но за съжаление през тази година този буфер и законовото ограничение в Закона за бюджета не даде никаква маневреност и нито един разпоредител с бюджетни кредити няма да получи финансиране над 93-те на сто. Това действително не е в правомощията на правителството. Правителството може да вземе решение колко и на кого да даде, само в случай че този показател за дефицита по текущата сметка не се беше влошил. Напротив, той трябваше да се подобри.
Виждайки проблемите на националните медии, това, което успяхме да предложим и се надявам да бъде подкрепено и от тази комисия, е в следващата година ограничението, което пак по фискални съображения вече е 10 на сто, тоест този буфер, за който говорим, предложили сме да не се прилага по отношение на Българската национална телевизия и Българското национално радио. И ако отворите закона, ще видите, че за разлика от текущата година, в 2007 г. в чл. 7, в който се регламентират субсидиите за националните медии, подобно ограничение под условие за част от средствата не се предвижда.
Що се отнася до въпроса, поставен от Националното радио за частта от преходния остатък, получихме вашето напомняне, че Министерството на финансите дължи тези пари. Аз на експертно ниво съм склонен да мисля, че по-скоро тези средства ще бъдат осигурени на медията, имайки предвид, че с много малко неща бихме могли да помогнем до края на годината, за да приключите една наистина трудна година. Не вярвам и г-жа Пръмова да отрече, че от страна на Министерството на финансите, поне на нивото, на което ние си общуваме, винаги са срещали разбиране.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Разбиране, което не е облечено в цифри.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Основният структурен проблем в бюджета за 2007 г., за разлика от 2006 г., не исках да влизам в тази риторика, е това, че един огромен ресурс на разходи, планирани по оперативните програми на Европейския съюз, които ще бъдат финансирани от структурните и кохезионния фонд, трябва да бъде планиран (тук дори не говоря за вноската, която трябва да направим от 1,2 % от брутния продукт) същият този обем от разходи от около 3-4 на сто от брутния продукт трябва да бъде вместен в политически договореното и според мен коректно определена рамка от 40 на сто от брутния продукт. Държавата трябва да намери този баланс на преразпределение в икономиката, който, от една страна, да не попречи икономиката да загуби своята конкурентоспособност, от друга страна – да изпълнява цялата си функция. Проблемът е, че всички тези допълнителни разходи от около близо 4,5% от брутния продукт, които намират място в тази рамка от 40,9 на сто, от тях пари за медии няма.
Проблемът е, че едни приоритети на общата европейска политика, свързани с общата селскостопанска политика, социална кохезия, инфраструктурно развитие, тези средства, включени целево в националния бюджет, в много голяма степен изтласкват националното финансиране. Фактически това е главният проблем на бюджета за 2007 г. – как да пренастроим традиционните си разходи и да ги разпределим между отделните сектори така, че секторите, за които европейските фондове не предвиждат финансиране и които не са част от общата европейска политика, да могат да запазят функционирането си относително стабилно през 2007 г. Дано да не се налага някой представител на Министерството на финансите да го обяснява по същия начин и за 2008 г., но си мисля, че при този размер на преразпределение от страна на държавата около 40 на сто проблемът с медиите, които са вътрешна, национална политика, ако не се търси законов механизъм за някаква друга структура на финансиране, трудно ще може да бъде драстично различен. А ако се приоретизира от гледна точка на Министерството на финансите, може леко да се отличат и те да дойдат и да кажат: добре, вие се опитахте да направите нещо, но драматична разлика не би могло да има през следващите години.
Що се касае до цифровизацията, част от колегите тук участват в работната група към Министерството на културата. Работата й не е приключила и е трудно на този етап да се направи оценка за цената на цифровизацията като цяло и в частност цифровизацията на преноса на наземното разпространение - един мултиплекс. Реални разчети в това отношение не са правени.
Планирането на регионалните програми. Това бяха основните бележки и на двете национални медии пред нас, даже някои колеги реагираха по-емоционално и казаха “ами хубаво, ще ги хвърлим тези лицензии и ще влезем на по-нисък час програми”, което не е моя работа да казвам дали е редно, дали е възможно или не, но може да се обмисли освен това многогодишно планиране на модернизацията, което се препоръчва от председателя, да се помисли за един анализ изчерпани ли са всички вътрешни резерви в системата. Защото при тези 40,9% от брутния продукт разходи единственият извод, който вече можем да правим, е не как да надграждаме, а как да търсим ефективност и ефикасност на тези разходи. За съжаление.
Вероятно не съм успял да изчерпя всички въпроси, които биха могли да бъдат зададени, но начинът, по който сме разсъждавали и действали, за да съставим проектобюджетът, който е представен, е този.
Благодаря Ви, господин председател.
ИЛИЯН ЙОТОВА: А за часовата разлика в програмите?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разликата между лицензията и това, което се изпълнява ли? Госпожо Йотова, този въпрос може да бъде поставен и по друг начин – как да определим субсидията или норматива за единица час. Но тогава бихме се противопоставили ние от Министерството на финансите с медиите, а никога не сме имали такава цел. Ние по-скоро считаме, че когато Министерският съвет или негови органи не участват по никакъв начин в планирането на лицензиите, а примерно един независим регулатор съвместно с националната медия определят програмната схема и часовете, то ние не бихме могли да реагираме адекватно на всяко разширяване или свиване на общия брой часове радиопрограма. Да, казват колегите от телевизията, ние имаме лицензия от Съвета за електронни медии и трябва да започнем да разпространяваме на територията на София и София-област (ако бъркам, госпожо Пръмова, моля да ме поправите).
УЛЯНА ПРЪМОВА: Не сме получили лицензия, имаме одобрена програма. Ние правим реално 14 часа програма на ден повече отколкото имаме финансиране. Тоест, ако говорим за вътрешно оптимизиране, ние сме го направили, но то не може да бъде безкрайно при така съществуващата материално-техническа база.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Напълно съм съгласен с Вас. Вие си спомняте, че и за последните три години се правят стъпки да се догони обемът. Преди три години ние водихме разговора от много по-различни равнища. За съжаление обаче натрупванията за тези години, които и Вие споменахте, все още не позволяват нивото на финансиране и без съпътстващи мерки на ниво закон, да изпълним цялостната лицензия, което е проблем не само на медиите, а, повярвайте ми, били сте свидетели на сериозни анализи и разговори и при нас в същата насока.
Та, ако мога да завърша, госпожо Йотова, тръгнали сме от много ниска база, стараем се година след година да надграждаме – къде да допълваме капиталовия компонент на субсидията, къде лека-полека да надграждаме в частта субсидия за производство и разпространение. Цените обаче на БТК, с други фактори вътре, политика по доходите, различните виждания за числеността, с която би следвало да работят медиите, правят така, че все още не сме достигнали стопроцентовото покритие на часовете съгласно лицензиите на двете медии.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, ще преминем към гласуване, но позволете ми само няколко изречения, които да бъдат не като обобщение, а по-скоро като заявка за бъдещи действия.
Голямото предизвикателство е цифровизацията, което по никакъв начин не е отразено в бюджета за 2007 г. Да речем, че не е готова и стратегията, да допуснем, че работата ще стартира през 2008 г. Тя започна вече не по най-добрия начин, защото Законът за електронните съобщения мина на първо четене, без да имаме стратегия за цифровизация. Имаме две работни групи – едната е към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която, съдейки по последните новини, вече е почти готова със стратегията за цифровизация, и една към Министерството на културата. Но според мен нещата се развиват много бавно и тук искам да взема повод от онова, което каза г-жа Йотова, у мен все повече назрява идеята да инициираме една работна група по линия на комисията, която да предложи текстове за промени в медийния закон, не в другите в закони и не така както сега са тези групи – събират се и си говорят, че мостът трябва да бъде напречно на реката, а не надлъжно – а да излезем с конкретни текстове, които да предложим на вниманието на медийната общност и след едно обсъждане да ги предложим за подпис от народните представители да ги регистрираме в парламента и в следващата година да се борим тези промени да станат факт. Защото цифровизацията не е нещо, което може да ни прескочи. Тук е необходима една много силна рекламна кампания, тя ще отнеме вероятно стотици хиляди лева, защото за разлика от телефоните, където искаш-не искаш БТК те прехвърля от аналогов на цифров режим, при телевизията и при радиото отделният зрител трябва да бъде убеден да даде тези 60 или 70 лева да си купи този адаптер. Той трябва да бъде купен, той няма да бъде раздаван предизборно вместо капачки за буркани. А за да го купи отделният потребител, той трябва да бъде убеден и това може да стане в рамките на една наистина масирана рекламна кампания, която струва пари.
В България трябва да има поне един държавен мултиплекс, не може всичко да бъде в частни ръце. Почти няма страна в Европа без държавен мултиплекс. В Италия има два държавни мултиплекса, отделно Берлускони си има три, но държавата има два, на които е качила трите програми на “Рай” и другите три до шест на всеки мултиплекс дава на търговско-развлекателни спортни канали, които, плащайки такса за пренос, фактически издържат държавните канали. Защо в България да нямаме един такъв държавен мултиплекс, който много бързо ще възстанови тези 20 или 30 млн. лева?
Всичко това са проблеми, с които ние ще се занимаваме следващата година. Надяваме се, че в бюджета вече за 2008 г. ще намерят отражение всички тези неща, но, разбира се, на базата на стратегия, на базата на Закона за електронните съобщения, на базата на променен медиен закон. Когато ще променяме медийния закон, е хубаво да го огледаме от всички страни, за да не го променяме през ден или на час по лъжичка, а да му се направи един основен ремонт. На мен ми се вижда малко невъзможно да направим изцяло нов закон, защото проходимостта на нашата проблематика до пленарната зала не е от най-високите. Но един сериозен ремонт на медийния закон се налага при всички случаи.
Нека да минем към гласуване.
Който от народните представители е съгласен да подкрепим внесения от правителството Законопроект за държавния бюджет и да го предложим на пленарната зала за първо гласуване, моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – няма.
Приемаме положително становище на нашата комисия.
Благодаря на всички за участието! Закривам заседанието.


(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов

90290 знака

Стенограф:
Стойка Белова