1. Проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии, внесено от Лютви Местан и Рейхан Аблеким.
2. Две писма, изпратени до комисията от председателя на Народното събрание г-н Пирински.

---

На 22 март 2007 г. се проведе заседание Комисията по гражданското общество и медии.

Заседанието бе открито в 14,45 ч. от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии, внесено от Лютви Местан и Рейхан Аблеким.
2. Две писма, изпратени до комисията от председателя на Народното събрание г-н Пирински.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? – Няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.

По първа точка – Проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии, моля вносителите да ни запознаят с проекторешението.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви представя мотивите за нашето предложение за попълване състава на Съвета за електронни медии, като ние предлагаме госпожа Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии.
Госпожа Мая Вапцарова е утвърден експерт в областта на филмовото изкуство. Тя е режисьор и автор на 63 филма – 60 документални дългометражни и три игрални, на чужди автори. За изключителния й принос към българското кино е наградена с орден „Св.Св. Кирил и Методий” І степен.
Госпожа Мая Вапцарова се ползва с обществен авторитет и професионално признание. Има активна позиция сред филмовите дейци, творческите среди и неправителствения сектор, с дългогодишната си дейност като член на Европейския форум за национално и културно наследство, Асоциацията на българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци в България, Съюза на българските писатели и съпредседател и изпълнителен директор на фондация „Вапцарова вяра” с реализирани проекти по програми на Европейския съюз „Лиен”, „Матра фар”, „Фаригон”.
Предлгаме г-жа Мая Борисова Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, защото притежава висока експертност, независимост от политически и корпоративни влияния, умения за работа в екип, готовност за диалог с медийната общност и ясна визия за нейните проблеми и развитие. Убедени сме, че тя ще допринесе за по-нататъшното утвърждаване на авторитета на този изключително важен регулаторен орган.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо Вапцарова, искате ли думата, за да допълните тази кратка биографична справка, която беше прочетена за Вас преди да видим дали ще има въпроси от колегите?
МАЯ ВАПЦАРОВА: По-добре е да минем към въпросите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре. Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за въпроси, за становища, за мнения към кандидата, така както сме процедирали при други избори на Съвета за електронни медии.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не толкова като въпрос. Това не е нито първият избор, нито първото попълване на състава на Съвета за електронни медии. Самият факт, че имаме усещане за рутинно действие означава, че сме се отдалечили от онези емоции, които задължително съпътстваха всеки един такъв избор през годините, още от създаването на Националния съвет за радио и телевизия.
Мисля, че медийната общност познава достатъчно добре г-жа Мая Вапцарова и струва ми се, че колегата Рейхан Аблеким представи само част от онова, което може да се каже за г-жа Мая Вапцарова. Аз нямам въпроси към нея, смятам, че е ясно защо няма и алтернативни предложения – не защото е безалтернативна кандидатурата на г-жа Мая Вапцарова, а защото всички съзнаваме, че онези идеи, които обсъждахме през годините като алтернатива на сегашната процедура за номиниране и избор на членове на този много важен регулаторен орган, явно е, че не се реализираха при действащите процедури. Спестете ми неудобството да припомня, но възможният начин за избор на член на Съвета за електронни медии е чрез инициатива на отделни народни представители.
Разбира се, ние следва да кажем, че сондирахме с редица неправителствени организации тази кандидатура и решихме да я предложим на вашето внимание, след като получихме еднозначно положителни оценки за това, че тя би била един много полезен член на Съвета за електронни медии.
Всички знаем, че предстоят много важни отговорности на този орган и бих предложил наистина, ако няма съображения против, или ако, след като бъдат изразени, да се ориентираме към гласуване и избор. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други колеги?
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Госпожо Вапцарова, ставате член на един наистина много важен орган, който, признаваме всички в тази зала, не е с особено добро име, предпочитам да си казваме нещата в прав текст.
Като специалист аз бих искала да чуя Вашето мнение за състоянието на медийния пазар в момента в страната, за това многообразие – да не кажа друга дума – на радиостанции и телевизии, кабелни програми и т.н. Как виждате ролята си в това отношение, като бъдеща част от Съвета за електронни медии?
МАЯ ВАПЦАРОВА: Аз не бих казала, че Съветът за електронни медии има лошо име. Струва ми се, че Съветът за електронни медии все още не е достатъчно добре формулирал пътя, стратегията, в която би трябвало да се побере и да съществува, тъй като има няколко органи и това би следвало да се разграничи и да се формулира много добре.
По принцип аз не виждам ролята на Съвета за електронни медии само в даването на лицензии, особено при идващото цифрово формиране на телевизията. Все пак тук може би ще се наложи да има няколко модела на предлагане – финландски, холандски, италиански, смесен и т.н. Така че може би ролята на Съвета за електронни медии би могла да се сведе до програмния лиценз и в това има смисъл, това е истинската роля на Съвета за електронни медии. Но все пак би трябвало да се помисли и по друго. Например в Лондон има само осем радиа, а в София са 40. Имаме 300 телевизионни програми. Представяте ли си какво нещо е това? Все пак Съветът за електронни медии би трябвало да регулира точно тази дейност според мен.
Освен това колкото технически, толкова според мен и важни проблеми предстоят пред Съвета за електронни медии. Ние хващаме последния влак за нашето младо поколение, тъй като почти сме загубили хората, които са между 7 и 17 години. Разправяха ми наскоро, че има детски частни телевизии – нещо, което би могло да помогне на тази младеж да се ориентира.
Не съм мислила задълбочено върху тези неща, но изказвам по-скоро мнението си на човек, който действително цени ценностите, които са създадени в тази държава и продължават да поддържат тази държава и ми се иска да работя по-скоро в тази насока, отколкото в някаква друга.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Други въпроси или мнения? Няма.
Аз също смятам, че всички, които сме били управляващи, имаме колкото челен, толкова и черен опит в упражняването на натиск върху медиите, като се започне от директните позвънявания на министри в „Неделя 150”, да речем, мобифонното право и се стигне до дежуренето на полицаи пред студията на Националното радио.
Тази управляваща коалиция обаче не упражнява натиск върху българските медии, особено върху българските електронни медии. Нещо повече, може би пък сме отишли прекалено далеч в обратната посока, защото от февруари миналата година Зина Трифонова е подала оставка в КРС и ние не сме намерили експерт, който да я замести, забавяме някои срокове, които се изискват от закона, за избор на представители на парламента в един или друг орган.
Казвам това като доказателство, че нещата някак си влизат в едно по-нормално русло, особено и с промените в Медийния закон в началото на този мандат, според които вече няма да има жребий, а всеки член на Съвета за електронни медии има мандат за шест години, мандатите на членовете на СЕМ съвпадат с мандатите на правителствата, което създава възможност органът да бъде освободен от политическата опера.
Ако някога можем да направим така, че финансирането специално на Българската национална телевизия и Българското национално радио да не бъде от бюджета, а постепенно да се финансира от фонд „Радио и телевизия”, нещо, което се предвижда в закона от 1998 г., но и до ден-днешен не е проработило, нашите обществени медии ще бъдат в пълния смисъл на думата независими. Това, което в момента донякъде ги кара да се съобразяват, е именно начинът, по който се финансират. И не случайно, може би два месеца, откакто е внесена кандидатурата на г-жа Мая Вапцарова, няма нито една друга кандидатура, внесена от някой представител на българския парламент. Това говори достатъчно красноречиво както за нейните качества, така и за нормалната обстановка поне от тази гледна точка, в която действат българските медии сега.
С оглед на това бих предложил да подкрепим внесеното от господата Местан и Аблеким проекторешение за избор на г-жа Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии на мястото на починалия Райчо Райков. Всъщност, ако тя бъде избрана, ще довърши неговия мандат.
Който е съгласен с проекторешението на двамата господа, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По този начин приключваме с тази точка. Становището на комисията ще бъде написано в близките ден-два и ще бъде предоставено на ръководството на Народното събрание да прецени кога да го включи в дневния ред на Народното събрание.

Позволете ми да кажа няколко думи по втората точка от дневния ред.
Има доста сериозни текстове, изпратени от генералния секретар на Международната федерация на журналистите г-н Айдън Уайт, от г-н Ерхард Бусек, който е шеф на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, във връзка с онова, което направиха представители на политическата формация “Атака” през м. февруари по повод на една публикация в български седмичник. И в двата текста, които са изпратени до председателя на парламента г-н Пирински, и до министър-председателя, се изразява много сериозно безпокойство от името на Международната федерация на журналистите във връзка с тези посегателства срещу свободата на словото. Международната федерация на журналистите представя над 500 хиляди журналисти от повече от 100 държави в света.
Това, което притеснява, е, че атаката срещу свободата на словото се предприема от представители на българския парламент, не от някои случайни лица, че е свързана със заплахи за физическа разправа, с нахлуване в сгради, с организиране на привърженици, които да стоят като подкрепление, ако се наложи да се наложи да бъдат включени като резерв в действие, както пише в писмата, и с намерението да се внесе законопроект за печата – един законопроект, който няма какво друго да бъде освен цензура, нещо, което ние като представители на българския парламент не можем да приемем за нормално. Знаем, че свободата на словото е основата на всички свободи и затова сме склонни ревниво да пазим свободата на печата, на изразяването, свободата на медиите в България.
Представям ви тези писма информативно. Можем да поговорим какво и дали трябва нещо да направим. Ние най-добре си знаем какво става в България, но след като има такъв широк отзвук навън в такива авторитетни организации, може би трябва да помислим дали да не формулираме един текст за декларация на Народното събрание, която да бъде съгласувана с ръководствата на парламентарните групи, и евентуално тогава да бъде предложена на Народното събрание.
Този момент през февруари, когато се предприе атаката на “Атака” срещу един български вестник, беше много ключов и ако ние не реагираме адекватно, би могло да се стигне до такова пречупване на ситуацията, след което да няма връщане назад, след което един такъв прецедент да стане обичайна ежедневна практика – нещо, което е против принципите, против устоите, против същността на демократичното общество.
Това е, което си мисля по повод на писмата, изпратени до нашата комисия. Ако някой от дамите и господата народни представители има някаква идея в тази посока, моля да я сподели.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, разбира се, че никой от нас не може да приеме действията на дейци на “Атака” спрямо средствата за информация. Защото не става дума само за печатните издания, не става дума само за мобифонно право и пр., подобни действия и опити за влияние има и върху електронните медии, така че въпросът е по-широк.
Разбира се, че трябва да се вземе отношение, но мисля, че по конкретния повод сме закъснели много. Не го казвам като упрек, казвам го и за себе си, защото и аз не реагирах. Медиите реагираха много по-бързо и по-адекватно – веднъж като позиция и втори път, с мерките, които предприемат по съдебен път. Това си е тяхно право и е правилно да предприемат такива мерки.
В случая това, че ние приемаме нарочна декларация по повод на тези две писма, мисля, че не е най-удачното. Защото, първо, е закъсняла, второ, отново някой отвън ни подсеща. Трето, дори да готвим текст, нещата станаха през февруари, а ние няма да го приемем до средата на май, като имаме предвид и Великденската ваканция, и пр. Но е възможно да се каже в представянето на кандидатурата на г-жа Вапцарова в пленарната зала, когато се представя становището на комисията, по този повод както и като ангажимент и задача на Съвета за електронни медии, така и на нашата комисия, така и на всички останали да пазим свободата на словото като цяло, не само на печата. Мисля, че по този начин бихме могли да изразим позиция, без да правим нарочна декларация, която ненужно ще взриви нещата и то с няколко месеца закъснение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на г-н Митев.
Думата има г-н Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги, госпожи и господа! Съгласен съм, че една декларация сега, месец и нещо след инцидента, ще стои по-скоро като закъснял отговор, резултат от тези писма. Факт е, че можеше парламентът да реагира незабавно, без за това да е необходимо проектът за декларация да минава през комисии, с една бърза консултация между парламентарно представените политически сили. Факт е, че не го направихме.
Но мисля, че се случи нещо не по-малко важно от декларацията. Мисля, че всички парламентарни групи имаха общо говорене като израз на несъгласие с това, което една политическа сила си позволи като отношение към две печатни медии.
Също така е факт, че почти всички парламентарно представени политически сили изразиха категорична позиция против идеята да има нарочен закон за печата. Почти всички парламентарно представени политически сили казаха, че даже и да стоят най-добри намерения зад една такава идея за нарочен закон за печата, даже този закон да се мотивира с желанието да се защитят журналистите, в крайна сметка ще се превърне в закон против свободата на словото, а не за защита на свободата на словото.
Струва ми се, че това може да се съдържа в едно писмо на нашия председател г-н Иво Атанасов до председателя на парламента във връзка с единия от адресантите. Но адресатът на другото писмо е до министър-председателя, министъра на вътрешните работи и председателя на парламента. Аз предлагам Вие да подготвите проект за отговор, но Вие да го направите – чрез председателя на парламента и чрез другите адресати, ако прецените за необходимо, да кажем, че в България има нарочни закони като Наказателния кодекс, който регулира тези отношения, когато говорим за съмнение за нарушаване на правовия ред и т.н. А що се отнася до въпроса за свободата на словото, в писмото да се съдържа един обзор за реакциите на основните политически сили в страната, включително и против идеята за нарочен закон за печата. Струва ми се, че това ще звучи достатъчно тежко.
Едно писмо, в което ще се съдържа категоричната позиция против един такъв закон, даже и той да бъде внесен, че няма никакви шансове да бъде приет, също ще бъде един отговор, който отчасти ще изтрие това петно, което подобни действия на една политическа сила биха могли да нанесат върху страната, върху доброто име на европейска България.
Предлагам все пак да има някакъв отговор на това, не непременно с декларация. Не защото не можем да я приемем още утре. Не е вярно, че поради Великденската ваканция приемането ще отиде чак до май месец, ако има добра воля, това става за 15 минути – не влиза по общия ред, а със съгласие на шест от парламентарните групи тя може да се гласува по предложение на председателя без даже да е точка от дневния ред. Неведнъж сме правили подобни неща, когато има ако не консенсус, то широко съгласие. Но действително ще звучим несериозно с декларация. А писма до г-н Айдън Уайт и Ерхард Бусек чрез председателя на парламента бихме могли да подготвим. Разбира се, той ще си направи преценка.
БОЙКО РАДОЕВ: Точно такава е резолюцията на г-н Пирински – да предложим отговор.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Простете, но предложението ми не беше в изпълнение на резолюцията на председателя на Народното събрание, а защото съзирам логика в това.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други мнения по този въпрос?
Госпожа Йотова, заповядайте.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Според мен е някакво решение да напишем на пишем един отговор до председателя, в който да изразим позицията на комисията.
ЛЮТВИ МЕСТАН: В отговора ще се съдържа информация, че комисията е разгледала казуса не само във връзка с писмата и е взела отношение.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Господин Местан, готова съм да споря с Вас, ние не сме разгледали казуса. Ние разгледахме две писма, даже не две писма, а един превод. Комисията остана безучастна към казуса още преди един месец. Днес ние също не сме разгледали казуса по същество. Защото аз не съм абсолютно убедена, че всички ние имахме еднакво мнение по закона за печата, аз четох и други изявления в същата тази преса, в която наши колеги депутати имаха друго мнение по въпроса, включително, струва ми се, членове на тази комисия.
Така че аз поставям тук принципния въпрос: ние искаме ли да имаме отношение по този въпрос като Медийна комисия или не искаме да имаме такова отношение? Късно – рано, това е! На две заседания тази комисия не се е събирала по една или друга причина. Но въпросът е принципен. Защото с един отговор до председателя на Народното събрание този казус не се предотвратява занапред.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Без да имам желание да споря с Вас, съгласен съм с това, че може би наистина не направихме нарочно заседание, за да разгледаме инцидента и може би ни приличаше като комисия да го направим – не го приемайте като бележка, господин председател, това е по-скоро в самокритичен дух, защото всеки един от нас можеше да предложи подобно нещо. Не за това ми е обаче репликата, това по-скоро е съгласие с това, което казахте.
Репликата ми е за друго. Българското общество като реакция по казуса показа една висока степен на зрялост. Може би не като формат – обсъждане, заклеймяване на това на заседание на нарочната комисия, но като реакция обществото показа висока степен на зрялост. Мисля, че са в изолация гласовете в подкрепа, първо, за идеята за нарочен закон за печата и второ, да не кажа, че са в абсолютна изолация гласовете в подкрепа на подобно поведение и отношение към една или друга медия, била печатна или електронна.
Моята идея е ние да информираме чрез председателя на парламента, ако той прецени, авторите на тези писма, че в България не е възможно подобно развитие на нещата по посока на ограничаване свободата на словото, че обществото ни е достатъчно зряло. Именно защото вече сме европейска страна, ще бъде грешка, ако не го кажем. Ако кажем, че не сме били достатъчно адекватни като реакция и се съгласявам с Вас, едно по-нататъшно мълчание и оставяне без отговор на тези писма ще бъде продължение на неадекватното поведение.
Не знам, госпожо Йотова, приемате ли това ми предложение, ако щете, и като корекция в чисто формален план.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Васил Иванов-Лучано има думата.
ВАСИЛ ИВАНОВТ-ЛУЧАНО: Господин председател, аз искам да подкрепя г-н Местан в неговото виждане по простата причина, че, първо, тези писма не са до нас, те са до г-н Станишев, до Румен Петков и до Георги Пирински. Ние, както се казва, буквално нямаме нищо общо като комисия, но понеже сме членове на българския парламент, бихме могли да направим едно писмо, с което да подпомогнем и министър-председателя, и вътрешния министър, и председателя на Народното събрание да отговорят на тези писма. Това, че ние сме закъснели, е ясно, но с това писмо, което бихте написали Вие, с нашето становище и с нашето виждане наистина бихме могли да подпомогнем хората, които управляват тази държава на най-високо ниво, така че да може да има реален отговор на Международната федерация на журналистите.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Аз искам само да припомня, че преди епохата на Националния съвет за телевизия и радио всички текущи скандали влизаха в Медийната комисия, било от Българската национална телевизия, било от Българското национално радио, било откъдето и да си представите другаде от сферата на аудиовизията - и при председател Михаил Неделчев, и при Клара Маринова, и при Жорж Ганчев, и при Стоян Райчевски. След създаването на надзорния орган вече всеки опит на комисията или на неин представител дори да попита какво става се тълкуваше като политическа намеса в работата на независима медия. И тази практика беше преустановена, според мен – правилно. Ние не сме се занимавали с текущи скандали нито веднъж през този мандат. Така беше и в миналия мандат, когато г-жа Милотинова беше председател на комисията.
Може би това ни е довело до нагласата да не реагираме като комисия на онова, което се случи на 23 февруари т.г. с автор политическа формация “Атака”. Но аз смятам, че всеки член на комисията, може би като изключим колегата от “Атака”, имаше възможност да изрази своята категорична позиция пред най-различни аудитории по този въпрос. Спомням си, че ние с г-жа Весела Драганова бяхме в странната ситуация в предаването “Здравей, България!” да отстояваме тезата, че закон за печата не е необходим, а водещият журналист да ни насочва в другата посока. Това беше забелязано и от “Труд”, и от “24 часа”, които излязоха с редакционни коментари, изразявайки учудването си от подобна размяна на ролите. Защото обикновено управляващите са онези, които биха искали да има закон за печата, за да натискат медиите и да си гарантират медиен уют. Парадоксът при нас е, че това го иска част от опозицията. А сигурно за Книгата на Гинес е фактът, че някои журналисти искат закон за печата.
Почти всеки от нас излезе със статии във вестници, с изявления по радиа и по телевизии, така че смятам, че членовете на комисията, бих казал, парламентът, бих казал, и обществото като цяло реагираха много зряло на този прецедент. Което доказва онова, което спомена пред нас г-н Местан, че нашето общество вече е достатъчно демократично, за да има една – от тази гледна точка – правилна реакция на подобни прецеденти.
Приемам идеята да подготвим като комисия един отговор до г-н Пирински, тъй като той е адресатът на тези писма в България, за да обясним на техните автори, че ако има някоя сфера, в която демокрацията в България да е най-развита, това е сферата на печата, на медиите, на свободата на словото, на свободата на изразяване, на търсенето на информация, на ползването на информация. И да уверим авторите на писмата, че има убеденост и занапред на подобни акции да се гледа като на опасни изключения, а не като на нещо, което пробва почвата, за да се утвърди като ежедневна практика.
Да споменем също така, че нагласата на повечето парламентарни групи, може би без една, е да няма закон за печата в България и че той дори и да бъде внесен, няма никакво желание от страна на повечето парламентарни групи да бъде приет. С това да кажем истината, а тя е, че демокрацията в България функционира въпреки всички чудатости, които неизбежно се срещат по нейния път.
Ако преценим, според мен е добре, на едно следващо заседание или ако текстът бъде готов до ден-два, да го предложа на всеки от вас да го види, да внесе своите корекции и да го предложим на председателя на парламента Георги Пирински, за да го подпомогнем в отговора, който той така или иначе трябва да изпрати до авторите на тези две писма.
Приема ли се това като решение за днес? Благодаря ви, приема се.
Има ли нещо в точка “Разни”?
Госпожа Вапцарова, заповядайте.
МАЯ ВАПЦАРОВА: Аз искам да благодаря за доверието, което ми гласувахте. Ще се опитам да го оправдая. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.



(Закрито в 15,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Атанасов