Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
29/03/2007
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.
На 29 март 2007 г. се проведе заседание Комисията по гражданското общество и медии.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. от г-жа Весела Драганова – заместник-председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на Комисията по гражданското общество и медии.
Предлагам дневният ред да се състои от една точка:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.
Има ли възражения или други предложения за дневен ред?
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? – Няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Ще си позволя да представя гостите на нашето заседание: представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа г-н Ангел Иванов – заместник-министър, г-жа Леончия Сеизова – началник-отдел, г-жа Вяра Панайотова – експерт; от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Стойчо Стойков – заместник-председател, г-н Димитър Станчев, г-жа Десислава Кръстева, г-жа Адриана Атанасова и г-жа Радост Вълчева; от програма “Достъп до информация” г-жа Гергана Жулева и г-н Александър Кашъмов; от граждански клуб “Компетентност и морал” г-н Вилям Попов; от Общност на софийските граждански сдружения г-жа Деница Кюранова.
Добре дошли! Ще имате възможност и вие да изкажете своите мнения.
Законопроектът е разпределен на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Комисията по гражданското общество и медии – водеща комисия, на Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейските въпроси.
Становищата са ви раздадени. Комисията по европейските въпроси е приела законопроекта, тъй като той е по директива, която ние е трябвало да изпълним от 1 януари 2007 г., а Комисията по въпросите на държавната администрация го е отхвърлила. Останалите становища от неправителствените сдружения са положителни, в подкрепа на законопроекта.
Господин Мирчев, заповядайте да представите законопроекта от името на вносителите.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо заместник-председател.
Накратко аз като съвносител ще представя законопроекта, след това ще продължите с г-н Румен Ангелов, а г-н Радослав Илиевски остана да води заседанието на Комисията по транспорт и съобщения.
Съгласно Договора за пълноправно членство на България в Европейския съюз България е поела по Глава 19 – Телекомуникации и информационни технологии, две задължения. От началото на 2007 г. да въведе нов Закон за електронните съобщения – този законопроект след близо три-четири месеца по три заседания на седмица вече се намира в пленарната зала, така че с това ние изпълняваме задълженията си и се надявам, че в доклада за оценката за България, който в момента се пише, това ще бъде отразено положително.
Вторият ангажимент, който е поела България с Договора за присъединяване, е да транспонира Директива 98/2003 г., отнасяща се до повторно използване на информацията. Тази задача трябваше да бъде изпълнена от Министерския съвет – дали от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения или от Министерството на държавната администрация, не е моя работа да коментирам. Но тъй като беше допуснато определено закъснение, което за България означава негативна оценка и налагане съответно на една санкция от порядъка на около 1 млн. евро месечно.
От 27 страни или ако изключим България и Румъния, които се присъединиха съвсем скоро, от 25 страни в 20 страни тази директива е транспонирана в различни варианти – било със закон за достъп до обществената информация или в някакви други варианти. Може би Държавната агенция за информационни технологии и съобщения ще даде по-конкретни данни.
Спрямо пет от страните е стартирала процедура за налагане на санкции заради неизпълнение на ангажименти, поети при приемането им в Европейския съюз. Ние в Комисията по транспорта и съобщенията, с участието на 19 членове на комисията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения обсъждахме този законопроект и беше направено предложение той да влезе в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. Аз предложих и комисията се съгласи и реши единодушно, че не съответства напълно на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с преходни и заключителни разпоредби да променяме един закон в обем от 7-8 страници. Затова комисията пое колективно отговорността и поради допуснатото закъснение от вносителя, и евентуално ако този законопроект мине през Министерския съвет, Народното събрание, действително ще се получи едно огромно закъснение, ние поехме риск комисията с решение възложи на ръководството на Комисията по транспорт и затова законопроектът е внесен от мен и от двамата заместник-председатели.
Какво основно решава този закон? Имаше много сериозни дебати. Миналата седмица направихме една публична дискусия в зала “Изток” на Народното събрание с участието на всички неправителствени организации, с участието на министър Николай Василев и неговия екип, с участието на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Пламен Вачков и целия екип, който присъства тук днес. Считаме, че този законопроект не променя нищо съществено, той транспонира именно Директива 98/2003 г. за повторно използване на информацията, това трябва да се подчертае, той не променя действащия Закон за достъп до обществената информация, транспонира само в частта повторно използване на информацията в няколко основни направления.
Възникнаха спорове в няколко основни направления: дали да запазим сегашния срок до 14 дни (тук е предложено до 20 дни). Ние сме готови и г-н Румен Ангелов заяви, между първо и второ четене да стане до 14 дни.
Втората забележка беше от гледна точка на един текст “заинтересованите”. Ние сме съгласни да се запази думата “заявител”, както е в действащия Закон за достъп до обществената информация.
Имаше и още едно предложение. Тъй като повторната информация се използва за търговски и за нетърговски цели. Тази информация се подготвя и тук е важно да се знае, че повторна информация ще се дава само когато тя е създадена по Закона за достъп до обществената информация, няма да се създава нова. Но тя е съпроводена с определени разходи и Министерският съвет трябва да утвърди някакви цени. Тези цени Николай Василев като министър на държавната администрация и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения ще ги внесат, като се предполага, че те ще бъдат разходоориентирани от гледна точка на разходи за размножаване, за хартия и други неща. Разбира се, тук има и други мнения, които колегите сигурно ще изразят.
С нищо транспонирането на тази директива не накърнява правата на човека, не ограничава достъпа до обществена информация. И аз ще помоля и г-н Румен Ангелов, и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които присъстваха на дискусията в зала “Изток”, също да вземат отношение по този въпрос. Според мен законопроектът не създава никакви проблеми, но ние трябва да изпълним своите задължения, за да не бъдем критикувани за един такъв не дотам сложен въпрос по прилагане на директивата и това, което сме свършили, да бъде отразено в доклада в края на м. юни и да няма финансови последици за България.
Това е, което мога да кажа предварително. Готови сме с г-н Румен Ангелов да отговаряме на всички въпроси. Ще помоля Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която разполага с повече информация, и Министерството на държавната администрация и административната реформа също да вземат отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Румен Ангелов има думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Госпожо председател, колеги! Аз ще предпочета да отговоря след това на въпросите, които възникнат. Отстъпвам реда си на държавните ведомства, които са дошли да защитят законопроекта. Имам какво да добавя в полза на внесения съвсем съзнателно и обмислено от нас законопроект. Имам какво да добавя към този законопроект и в частта му, че той е внесен открито, а не по някакви тайни и тъмни пътища, както се пише по всякакви сайтове и преси.
Ще предпочета да отговоря на въпросите, след като изслушаме представителите на учрежденията.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Думата има г-н Ангел Иванов – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, Министерството на държавната администрация и административната реформа подкрепя както транспонирането на съответната директива, така и регламента, предвиден за повторно използване на информацията.
Това решение е взето на базата на участие на нашите специалисти в споменатата вече среща.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стойков.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, аз подкрепям положените усилия от господа депутатите и още веднъж им благодаря от името на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, че успяха и намериха възможност да предложат на обществото този Законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация.
Ние направихме представянето напълно прозрачно. Гарантирани са процедурите, по които могат да се ползва тази информация за повторно използване. Освен това с тези изменения се дават възможности на гражданите да развият добавена стойност върху тази информация, за която веднъж държавата е направила разходи и е дала средства. Ако те са затворени в една информационна система и не се ползват, няма възможност за развиване на нови видове услуги.
В заключение мога да кажа, че четири държави членки в Европа – Франция, Чехия, Словакия и Словения, са приели този подход за изменение на техните закони за достъп до обществена информация преди да направят възможно повторно използване на информация в обществения сектор.
Мисля, че с приемането на промените в този закон ще се реализират целите на Директива 98/2003 г. и ще се създаде възможност за икономически растеж и развитие на информационната индустрия в Република България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря и аз, господин Стойков.
Обръщам се първо към народните представители. Колеги, имате думата за мнения, въпроси и изказвания. След това ще имат възможност да вземат думата и представителите на обществените организации.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, аз имах възможността да бъда на обсъждането, което се инициира от председателя на Комисията по транспорт и съобщения в зала “Изток”. Там се чуха в широк аспект възраженията на представители на организации, които имаха претенции към законопроекта. И аз мисля, че това, което каза господин Мирчев, до голяма степен изчиства онези притеснения във връзка с евентуалните ограничения чрез създаването на нови фигури на участие в този процес.
За мен лично като юрист появата на фигурата на заинтересовано лице, което не е обяснено какво точно значи, препраща на пръв поглед към процесуалната фигура на заинтересованото лице в рамките на един административен процес, където обосноваването на заинтересоваността е предпоставка за допускане в участие на този процес.
Очевидно текстовете, така както са формулирани, независимо от употребата на този термин, подсказват, че тук не се влага това съдържание и напълно нормално колегите са доразвили тезата си, защото действително няма такова съдържание във включването на фигурата заинтересовано лице – това, което трябва да ползва информацията, и се отива към заявител, което е едно от основните възражения.
Аз обаче бих повдигнал и една друга тема, която е добре принципно да се проговори в рамките на първо четене – това е темата в крайна сметка за целите на използването на публичната информация от обществения сектор. Защото ми се струва, че ако ние изходим от общата цел на обществената информация, която да подпомага развитието като цяло обществото, от една страна, от друга страна – всеки един член на обществото да може да формира своите виждания по отношение дейността на институциите или по какъвто и да било друг проблем от обществено значение, тук всъщност се показват двете тези. В единия случай тази информация би могла да бъде ползвана за търговски цели и тя многократно да бъде използвана повторно и от това нейният потребител да не печели. А ние все пак знаем, че се касае за обществена информация, която е събрана от държавни институции, за които са ползвани средства от държавния бюджет. И различно е тогава, когато аз я ползвам за своя собствена нужда, за да изработя своето мнение.
От тази гледна точка ми се струва и поставям това като предмет на обсъждане, че би могло и е редно да има различен подход съобразно целите за повторно ползване на информацията, дали тя да бъде по-високо заплащана такса в тези случаи и когато тя ще се ползва за лична нужда на потребителя, да бъде с една по-ниска такса. Даже когато тя е под определен обем, да кажем, три, четири или пет страници като обем на информация, да не се плаща никаква такса.
Това са няколко неща, които поставям като тема за разискване в рамките на първо четене с оглед евентуалното предприемане на действия след приемането на законопроекта, биха могли да се развият с текстове между първо и второ четене. Аз заявявам своята подкрепа като цяло за него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин Янев.
Колеги, имате ли други въпроси? Становища?
Да дадем тогава думата на гостите.
Госпожо Жулева, Вие заявихте желание. Заповядайте.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА, програма “Достъп до информация”: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги от неправителствения сектор и от медиите! Аз ще бъда съвсем кратка. Поддържаме нашето становище, което вече вие всички познавате, на абсолютно отрицателно неприемане на внесения законопроект, защото смятаме, че този законопроект не въвежда Директива 98/2003 г. и България ще има проблеми не защото не е приела предложения законопроект, а по други причини – поради това че не е създала условия за свободно и безпрепятствено използване на информацията от обществения сектор – това, което е и целта на Директива 98/2003 г.
Преди да дам думата на нашия колега, ръководител на правния екип, който да разясни малко по-подробно нашето становище, ще кажа на уважаемите народни представители, че тъй като повечето от становищата, които се изпращат и до председателите на комисиите, и до председателите на парламентарните групи, до председателя на Народното събрание, постъпват и при нас, може би има някои неправителствени организации, тъй като те са около 55 хиляди в България, които много радушно са приели този законопроект, но към нас постъпиха много становища от неправителствени организации, които ние познаваме от години, които работят в областта на екологията, на човешките права, на медиите, и използват много активно сега действащия Закон за достъп до обществената информация. Не е тайна, че в повечето от случаите ние оказваме правна помощ, когато се търси информация от държавните органи на централно и местно равнище и от други публични институции.
Неслучайно работя с тези понятия, защото това са понятията на сега действащия закон. Твърдя, че те са напълно тъждествени по съдържание – тези от вас, които са учили логика, знаят, че понятията имат и съдържание. Съдържанието на понятията с в новоприетия (казвам новоприетия, защото виждам, че нещата вървят нататък) законопроект. Там се въвеждат няколко понятия, повечето от които са абсолютно тъждествени на понятията на сега действащия Закон за достъп до обществената информация.
Тези предложения и становища, които постъпиха при нас и са постъпили при вас, уважаеми народни представители, показват какво е отношението на действащите и работещите неправителствени организации в страната.
С това аз приключвам и ви призовавам да не подкрепяте този законопроект да върви към второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, дами и господа! Смятам, че няма съмнение в тази зала, надявам се, в това, че програма “Достъп до информация” десет години работи както в България, така и по целия свят. Ходили сме поне на пет континента във връзка със задачите, с които се занимаваме. Нашата програма ратува и винаги е подкрепяла правото на гражданите на по-голям достъп до информация от държавните институции.
В този смисъл и становището, което ние изразяваме, е резултат на нашето безпокойство, което е съвсем сериозно и което поддържаме тук пред вас. На няколко пъти тук се споменаха две неща, които от гледна точка на логиката не са тъждествени понятия – подкрепя ли се директивата и подкрепя ли се законопроектът. Съвсем естествено, това са две различни неща. Аз мисля, че никой не е поставен в положение да не подкрепя една директива на Европейския съюз, която ние сме абсолютно задължени да спазваме. Истинският въпрос тук е този законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация, който е внесен, въвежда ли директивата. Нашето становище е, че той не я въвежда.
Въпросът, който се постави тук, не се променя за достъпа до обществена информация. Думата “променя” се използва в гражданския сектор в правото, говорим за изменение и допълнение. Изменението и допълнението винаги променя един закон. Нашето безпокойство е основно от гледна точка на правната техника на този законопроект, въпреки че ние сме убедени, че е работен съвестно. Но ние сме притеснени от правната техника, защото добре е известно, че в правото и най-малката разлика между две понятия, колкото и те да изглеждат близки, води до проблеми в тълкуването, до противоречива практика и при една администрация, която прилага в момента Закон за достъп до обществената информация, изпълнява го, но всички вие знаете, в определени моменти с големи усилия, с натиск от страна на гражданското общество, с решения от страна на съда и т.н. Когато администрацията има пред себе си две понятия за едно и също нещо, това вещае хаос. Впрочем това беше и позиция, която беше изразена в едно от предходните заседания на комисиите от представител на Министерството на държавната администрация.
Това е основният източник на нашето притеснение.
Защо не се въвежда директивата? Защото повторното използване в българския правен контекст се свежда основно до достъпа до информация. Тъй като ние за разлика от други държави нямаме режим на използване на информация, тоест тук не се издават разрешителни от страна на една държавна институция на искащия достъп до информация, за да може той да я ползва.
Следователно нещата се свеждат до достъпа и това е видно от внесения проект. Той изцяло се занимава с разпоредби, касаещи достъпа. В този смисъл всички тези термини, като интерес, заинтересован, цели – търговски или нетърговски (в директивата пише търговски и нетърговски), но това не означава, че ние в закона, където нямаме разграничение за търговски и нетърговски цели, трябва тепърва да го въведем, за да се въведе един платен достъп и това да рефлектира върху правата на гражданите. Защото утре администрацията как ще тълкува наличието на два режима за плащане? Мисля, че всички ние се досещаме.
Това, което в момента съществува като режим, е достатъчно добро. Аз съм абсолютно съгласен с това, което казаха преди малко вносителите. Да, така е, в част от държавите – членки на Европейския съюз, директивата е въведена със Закон за достъп до обществената информация. Ние сме на същата позиция, ние също смятаме, че директивата е въведена със Закона за достъп до обществената информация.
Във връзка с това ние сме категорично против разпоредбата за таксите, за сроковете, за интереса. Частичният достъп, нещо, което се пропусна тук, но то е много важно според нас – държавните институции вече няма да бъдат длъжни да предоставят частичен достъп, нещо, което в момента е тяхно задължение, и вече след толкова години на прилагане на закона от година и половина се започна даване на достъп до документи.
Това общо взето са важните неща. Ние представихме в комисията, предполагам, че се познава и таблицата освен становище, в която таблица ние сме анализирали съответствието между директивата и българския Закон за достъп до обществената информация, който действа сега. Аз няма да се връщам към това, че интересът не фигурира в директивата, нито частичният достъп фигурира в директивата. Това, с което ние сме в неизпълнение на директивата и ще останем в неизпълнение на директивата, ако не се предприемат спешни законодателни мерки, е: ние нямаме електронен държавен вестник, достъпен в интернет. Уважаеми народни представители, има в момента висящ законопроект в Народното събрание, който трябва час по-скоро да бъде приет и това ще доведе до въвеждане на директивата Трябва да бъдат въведени спешно електронният търговски регистър, електронният кадастър, Агенцията по вписванията. За част от тези задължения има и срокове. Това са реалните стъпки за въвеждане на директивата.
И последното, което може би е важно да бъде изтъкнато, в нашата таблица на съответствието, за която говоря, има един текст от директивата – аз трябва да го кажа публично, защото ние все пак доста експедитивно и притиснато движейки този набързо внесен законопроект, в хода на времето се занимавахме повече и повече с проблематиката. Има един невъведен текст, това е текстът на чл. 9 от директивата, на който във внесения законопроект има един съответстващ текст, това чл. 45. Това е единственият, подчертавам, единственият текст от законопроекта, който според нас въвежда директивата. Всички останали я отвеждат, ако мога да се изразя по този образен начин. Ние обаче горещо препоръчваме този текст да бъде конкретизиран.
Базата на тази оценка е начинът, по който унгарците, едни отличници не само в Централна и Източна, но и сред западноевропейските страни, са въвели директивата – просто с преходните и заключителни разпоредби на Закон за достъп до обществената информация е задължително да се каже, че директивата се въвежда. Това е задължение по самата директива, това действително трябва да бъде написано. И другото нещо е, че един текст по смисъла на сегашния чл. 45, но много по-подробен, който да описва видовете информации, които да бъдат публикувани в интернет, трябва да бъде приет. Това би довело до въвеждане на директивата.
Но тъй като 95 или 98% от този текст, който се предлага, не въвежда директивата, обратно, може да създаде отрицателни практики, това е причината ние да държим на нашето становище. Считаме, с оглед сроковете и правната техника, че няма никакъв проблем след неприемането на този законопроект да бъде работено бързо.
Искам само да отговоря на неща, които излязоха в медиите. Програмата “Достъп до информация” никога не е получавала пари и не е имала, не е имала намерение, нито има такова намерение да работи по текстове и да ги внася. Разбира се, ние винаги ще помогнем безвъзмездно, подчертавам, в тази работа, която би се извършила. Това е така, защото ние имаме общо финансиране за нашата гражданска работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И аз Ви благодаря. Но аз трябва да кажа, че никога не е отказвано на обществените организации при внасянето на текстове по които и да било закони, в които и да било комисии, да бъдат разглеждани и ако бъдат приети от народните представители, да бъдат приети от самата комисия. Доколкото разбирам обаче, вие приемате една малко по-друга философия, тъй като пред мен е вашето становище и накрая освен че отричате и се обявявате против приемането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, вие предлагате директивата да бъде въведена в отделен законодателен акт, какъвто може да бъде и специален закон. Това е ваше становище, подписано от г-жа Жулена и Вас самия.
Явно тук се борят две мнения – дали трябва да има отделен специален закон или трябва да бъдат въведени новите текстове в сегашното законодателство и в сегашния Закон за достъп до обществената информация. Явно, че нашите колеги в желанието да транспонират по-бързо директивата и да не се губи времето в това завъртане до Министерския съвет, Народното събрание и т.н., са направили необходимото, както те самите казаха, съвсем прозрачно, разбира се. В борбата на мнения или в спора се ражда истината.
Заповядайте, колега.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз слушам внимателно вероятно за пети или шести път изказванията на колегите и всеки път те се изказват все по-малко и по-малко. След публичното обсъждане на законопроекта миналата седмица аз очаквах, че в сегашното си изказване те няма да споменат нещата, които ние възприехме благодарение на тях. Това са три основни според тях неща. Аз лично считам, че не са опасни, но въпреки всичко ние възприехме тяхното мнение. Най-вероятно нямат какво друго да кажат и пак повториха тези неща.
Колеги, вашите предложения на 100% ги възприехме, не ги повтаряйте пак като аргумент в подкрепа на тезата си.
В днешното Ви изказване, колега, което е добро, все пак Вие сте юрист, аз не видях нито един аргумент. Няма аргументи в позицията Ви. Има добро говорене. но това, че един човек се е научил да говори добре, не значи, че той говори аргументирано. В цялото Ви изказване аз съзрях само два аргумента и ще ги спомена веднага. Единият е, че ограничаваме частичния достъп, което не е вярно. Това не е вярно, не искам да кажа другата дума, която Вие използвате!
В законопроекта, предложен от нас, изрично е разписано задължителност, задължително осигуряване на ограничен достъп.
Що се отнася до електронния достъп и законопроекта, с който Вие се опитвате да манипулирате общественото мнение и то от доста време (казвам Ви го за втори път), зная, че работите в тази посока – по електронен достъп, по разширяване на достъпа и ползване на информация по електронен път. Но ако изчакаме Вашето предложение, ние ще ограничим предоставянето на обществена информация, защото тази информация, колега, не е само електронна. Ако възприемем Вашата теза, как ние, гражданите, фирмите и всички хора, ще искаме от държавните и общинските учреждения примерно документ и информация, която е на видеоносител, на аудиозапис, на хартиен носител? Или ще ми кажете, че държавата задължително трябва да я качи на интернет. Добре, но след 50 години.
Ако възприемем Вашия подход, ние ще ограничим повторното използване и предоставяне на документи, собственост на данъкоплатеца. Тук не съм съгласен с колегата си, че този разход е направен от държавата. Този разход за събиране на всички документи, които сега стоят някъде по всички държавни и общински учреждения, са събрани и този разход е направен от нас, от данъкоплатците, от нашите бащи и майки. Това е причината, поради която аз съм убеден, че ние всички трябва и ще ползваме всичкото това събрано като документи, без да плащаме за него повторно. Защото след като в държавните и общинските учреждения е събрано огромно количество материали, документи и информация, не разбирам защо ние трябва да плащаме повторно пари, за да си ги набавим, вместо повторно да ги използваме безплатно, защото те са си наши.
Законопроектът, внесен от нас, гарантирано въвежда Директива 98/2003 г. И всякакво друго изказване аз не приемам. Мога да приема градивни предложения и ги приемам, но изказването, че не се въвежда, а се отвежда – къде, не знам – просто не е истина.
Беше направен правилна забележка по един член от директивата, по който държавата ще въведе показалец по-лесно малките фирми, които явно нямат информация, или хората, които явно нямат информация, по-лесно да взаимодействат с държавните и общинските служби, за да ползват повторно собствената си информация. Ще има показалец и по директивата това е разписано ясно. Едва ли, колега, в закона това трябва да бъде записано. Но това ще бъде направено.
Не съгласен, че когато информацията се използва за фирмени нужди, цената трябва да бъде по-голяма. Аз съм на позицията, че когато се подаде заявление, с което се изисква да се предоставят някакви документи, карти или каквото и да – умишлено не искам да използвам думата “информация”, защото се манипулира с тази дума, когато някой заяви, че иска, да си плати единствено и само стойността на направения разход по предоставянето. Може да е хартия, пощенски разходи, магнитен диск и каквото и да било друго – има си цена, по която може да се заплати, като в директивата е записано, че цената не трябва да превишава значително направения разход по предоставянето. И въпреки всичко аз ще защитавам между първо и второ четене тя да бъде равна на цената, която е разходната цена. Но това все пак е работа на Министерския съвет как ще си направи тарифата.
Завършвайки, искам да ви кажа, че съм убеден в полезността на този закон и поради тази причина съм го подписал и държа на подписа си. Няма да си оттегля подписа от него, защото съм убеден, че българските граждани имат право да ползват всичко свое. Останалото е манипулация.
Поддържам мнението и на тримата вносители за необходимост, а не само за въвеждане, и ви моля комисията да подкрепи законопроекта на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега Ангелов.
Господин Бойко Ватев изяви желание за изказване.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз ще бъда кратък, понеже колегата Ангелов беше много убедителен. Но все пак си спомням, че г-жа Жулева призова хората, които са учили логика, на помощ. Аз съм учил психология и затова малко се притесних, че срещу този закон е фондацията “Световен фонд за дивата природа”, Дунавско-карпатска програма, Българското дружество за защита на птиците. И въпреки тези сериозни протести срещу този закон аз се доверявам на компетентността на вносителите и ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има думата г-н Георги Димитров, фондация “Право на интернет”.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря за предоставената дума. Фондация “Право на интернет” е неправителствена организация, която работи много сериозно през последните няколко години по създаването на българската правна рамка, свързана с уреждане на отношенията, свързани с информационните и комуникационни технологии. Работили сме по Закона за електронните съобщения, Закона за електронните документи и електронен подпис, Закона за електронна търговия и т.н. и т.н., включително по уредбата на повторно използване на информация от обществения сектор.
Това, което искам да споделя с вас, госпожи и господа народни представители, е, че той въвежда право не на достъп до обществена информация, а право на повторно използване на информация от обществения сектор, което е едно субективно право и което в сегашния закон не съществува, не е ясно разписано. Това е едно ново право. Това не ограничава по никакъв начин правото за достъп до информация. Когато едно лице желае да осъществи достъп до обществена информация, редът от досегашния закон ще продължава да си бъде същият. Но когато тази информация, н която всъщност не се покриват тъждествено термините “обществена информация” и “информация от обществения сектор”, това е по-различно като обем понятие, тогава всяко едно лице, което желае да използва информация повторно, има право държавата да му я предостави. Той има това право вече с въвеждането на новата уредба, предложена от народните представители. За това естествено трябва да бъде заплатена съответна такса.
До момента се задаваха много проблеми и въпроси дали въобще имат право и при какви условия лицата да ползват повторно информация от обществения сектор. Знаете скандалите, свързани с БУЛСТАТ и с информацията от Търговския регистър, и т.н. Сега се въвежда ясен режим.
Колегите са прави, ще има дви отделни определения – информация от обществения сектор и обществена информация. Но и два различни закона да има, те пак ще са си две определения. Така или иначе, риск крие въвеждането на всяка една нова нормативна уредба, докато обществото се ограмоти, докато адресатите на нормите разберат тяхното значение и смисъл, докато я анализират и започнат да я предлагат. Има един такъв период, който просто трябва да се приеме, че е факт и че ще го има.
По въпроса за повторно използване на информация от обществения сектор нашата фондация два пъти изготвя подробни анализи, включително на практиката в останалите европейски държави, включително анализ по какъв начин трябва да се въведе в българското законодателство, това е станало през 2005 г., така че, откровено казано, аз лично не вижда някакъв особен проблем в това да се въведе по този начин. Има една таблица за съответствие, която беше подробно анализирана. Просто всички текстове на директивата са въведени правилно според мен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Вилям Попов има думата.
ВИЛЯМ ПОПОВ, председател на Управителния съвет на Граждански клуб “Компетентност и морал”: Благодаря, че ми беше дадена възможност да присъствам и да кажа няколко думи. Аз присъствах на предишното публично обсъждане на законопроекта в зала “Изток” и там казах редица неща, които са протоколирани. Сега ще кажа няколко различни изречения от тези, които казах тогава.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз ще говоря накратко като гражданин и като човек, който има може би петгодишен личен опит от прякото използване на Закона за достъп до обществената информация. Между другото, аз съм носител на “златния ключ” за достъп до информация за 2006 година.
Преди всичко буди известна тревога и безпокойство, и то принципно, у мен като гражданин това, което съобщи много пъти г-н Мирчев, както и останалите вносители – че причина за включването на този законопроект в рамките на Закона за достъп до обществената информация е, че този начин е технически най-бързият и най-лесният начин за въвеждането на Директива 98/2003 г. И друг път съм чувал, защото много подробно следя работата на нашия парламент, подобни доводи. Според мен това не е добър довод, не е и мотив. Технически причини не би трябвало да бъдат основен мотив, основен довод за това да се предприемат такива стъпки.
Дали ще бъде отделен закон, дали трябва по друг начин да се вложи в Закона за достъп до обществената информация директивата, това е друг въпрос. Този начин не се възприема добре от гражданите. Целите, принципите на работа на парламента би трябвало да бъдат други – в никакъв случай бързане! Ние сме, казват, закъснели, изпуснали сме време и за да няма глоби от 1 млн. евро, трябва да го направим тук. Това буди тревога у мен и аз не го приемам.
Мога да изкажа моето задоволство от това, че редица бележки бяха приети, тоест направеното обсъждане има своето значение. Мисля, че това е добре.
Втората ми тревога. Струва ми се, че г-н Ангелов проявява една недобронамереност и една надменност към гражданите в своите изказвания. На няколко пъти той използва думата “манипулации” и т.н. Мисля, че това няма място в такива обсъждания тук, особено от наша страна ние не можем да манипулираме с нищо.
И последно, откъде идват специално нашите граждански опасения и тази, може би, прекалена несиметрична струваща се на нас реакция срещу този начин на действие? Моят личен опит, за който мога да ви разказвам много часове, говори, че управляващите у нас с не много голямо удоволствие, казвам го най-меко, прибягват до предоставяне на информация, различните институции по различен начин. Слагането на каквито и да е нови текстове в досегашния добре действащ и с много богата съдебна практика закон мисля, че ще даде някои основания, когато ние искаме от различните институции на властта информация, да започнат нови спорове, позовавания на някои текстове. Разбира се, аз виждам доброто желание на народните представители, но това непременно ще доведе до някои обърквания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И аз благодаря.
Преди да дам думата за реплика, бих искала да направя едно уточнение. Това, че този начин е по-бърз, е само техническата страна на въпроса. Много често в Народното събрание се използват народни представители, за да могат законопроекти, които са подготвени професионално, да стигат по-бързо до пленарната зала, но в никакъв случай това не става за сметка на професионалната им подготвеност.
Така че, аз считам, че колегите са използвали цялата гама експерти, консултирали са се и са направили най-доброто в експертно отношение.
И второто уточнение е, че не знам дали се разбира, че това е относно повторното използване на информация от обществения сектор, а всички други текстове, както и г-н Георги Димитров обясни, продължават да действат. Това са новите текстове, които трябва да удовлетворят точно Директива 98/2003 г., за да можем да сме изпълнили абсолютно цялата гама изискуеми текстове относно Директива 98/2003 г., която е трябвало да влезе при нас от 1 януари 2007 г. Такова е основанието и така сме подписали в Глава 19. По никакъв начин не смятам, че гражданството би могло да бъде незачетено. А това за трудния достъп е друг въпрос, има субективен фактор. Вие сам казахте, че някъде е по-бързо, някъде е по-бавно, така че субективен фактор винаги ще има. Всяко ново нещо се изпитва във времето и когато се види, че има добри текстове или добри практики, то се променя. Затова животът върви, затова има изменения и допълнения във всеки един парламент и ще ги има и доста дълго след нас.
Колега Ангелов, заповядайте за реплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми колега, аз преди малко направих изказване към точно определено изказване и точно определено лице – колегата, който седи до Вас. Пак ще кажа, за мен голяма част от това изказване е манипулативно. В никакъв случай не съм имал предвид гражданското общество и гражданите, както ни вменявате, и категорично се противопоставям срещу това вменяване. Защото аз такова нещо не съм казал. Говорех за точно определени думи, изречени от точно определен човек.
Повтарям, в никакъв случай не ми вменявайте, че аз се обръщам към гражданите, към Вас или към гражданското общество. Това не е така. Ако така сте го разбрали, извинявам се.
Що се отнася до управляващите, аз съм съгласен с Вас. Но аз съм опозиция, аз съм депутат от опозицията и с пълно съзнание се боря управляващите да предоставят всичко, което е на гражданите и което е мое и Ваше. Правя това с пълно съзнание и съм подписал тези промени. Като депутат, силно опозиционен депутат, заедно с Вас и аз искам да бъде разписан закон, в който да е регламентирано това – да ползвам моето, Вие да ползвате Вашето и никакви управляващи да не могат да спрат този достъп и това ползване на документи, материали и, както Вие казвате, информация. Защото само законът може да ни предостави това, никакви пожелания.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега.
Госпожо Жулева, ще Ви помоля да бъдете съвсем кратка.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Съвсем накратко към г-н Ангелов. Чукате в отворена врата, господин Ангелов. И сега гражданите имат право на цялата информация, която се създава и съхранява от държавните органи. Не само гражданите, но и юридическите лица. И сега по заповед № 10 на министъра на финансите са определени материалните разходи.
Но аз искам да кажа нещо друго. Явно че сега действащият закон не се познава, пък и няма интерес да се познава неговата практика. Защото при предлагане на едни изменения в сега действащия Закон за достъп до обществената информация ми се струва, че е редно народното представителство да изслуша какво става с този закон в момента, какви са съдебните дела, какво се търси, какво се отказва и т.н. Да се чуе мнението на бизнеса, който търгува с информация. Но очевидно че се бърза.
Друго. Извинявайте, господин Ангелов, програма “Достъп до информация”, манипулаторът в случая, в 1997 г. проведе първото си проучване за състоянието на публичните регистри. Още тогава ние дадохме препоръки към тогавашното Народно събрание. Законът за достъп до обществената информация беше приет в 2000 г. Всяка година ние издаваме и изпращаме на всички народни представители, на всички до един, по пощата доклади с нашите препоръки. Това е по отношение на това докога ще чакате нашите препоръки. Ами, разбира се, хубаво е човек да бъде писател, но хубаво е и да бъде читател от време на време.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ: Аз се извинявам, че вземам думата за втори път, но ми се струва, че много приказваме, пък няма полезност. Имам едно конкретно предложение към представителите на неправителствени организации. Вие споделяте тук едни ваши притеснения, но има няколко въпроса, на които трябва да си дадем отговор – кое е цялото, кое е частта, кое е общото, кое е частичното.
Второ, щом като имаме такова отношение, в какво се различават в информационно съдържание двете понятия, каква е степента на тяхното различие. Оттам насетне да мислим за това налага ли се да има различни процедури за повторното използване на информация от обществения сектор или не.
Честно казано, бих желал да чуя този съдържателен елемент на дебата. А ние само си хвърляме упреци за това какво било и какво не било. Няма лошо, но все пак в момента хората се противопоставят въобще да се приеме този закон. И аз искам да чуя съдържателните им аргументи в тази насока. Засега не ги чувам. Ако няма, да не си губим взаимно времето.
Говорим, че сме юристи. Ето това е подходът – разлика в обема на понятията и какво предполагат процедурите оттук насетне. Така че, ако имате бележки в тази насока, дайте ни ги, ще ги разгледаме съвсем внимателно, но сега тук слушаме тези, които не са съвсем сериозни.
Второ, по отношение на целия закон. В момента ние правим едно изменение и допълнение, което е една нова тема, вкарваме една нова тема в този закон под формата на изменение и допълнение. Тези промени нямат за цел да правят ревизия на закона с оглед сегашното му приложение. Така че, ако в тази насока има натрупана информация, ще я разгледаме с най-голямо удоволствие. Това също е един нормален процес - след като един закон е действал пет-шест години, да се погледне как действа, да се види кое е положителното, кое е отрицателното и да се направят конкретните предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега Янев.
Има ли други изказвания?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Наистина тук се постави един много сериозен въпрос – разликата между повторно използване и достъп до информация. Тъй като в България използването на информация е свободно съгласно чл. 41 от Конституцията и няма регулация по този въпрос, по тази причина и в сега предложения законопроект не се предлага нищо, свързано с използването на информация. Както се вижда от съдържанието на предложените разпоредби, те се отнасят до достъпа до информация. Това е причината за нашите възражения, съвсем кратко казано.
Понеже г-н Ангелов изрази становище, че в законопроекта не се третира частичният достъп, ще ви цитирам чл. 42, ал. 2, според която организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това е свързано с предоставяне на части от документи.
И последно, предполагам, че в Народното събрание е получен този пресен лист, но просто исках да обърна внимание, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е изразила също становище по повод внесените изменения, което е свързано с безпокойство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, има ли други становища и мнения?
Предлагам да приключим дискусията и да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, който подкрепя така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема от комисията на първо четене.
Преди да закрия заседанието бих отправила едно пожелание към гражданското общество и неговите представители, неправителствения сектор да работим заедно и да направят своите предложения между първо и второ четене. Ще се опитаме срокът между първо и второ четене да бъде две седмици, за да има възможност всички текстове да бъдат изчистени и взаимно да бъдем доволни от това, което правим.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Весела Драганова
На 29 март 2007 г. се проведе заседание Комисията по гражданското общество и медии.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. от г-жа Весела Драганова – заместник-председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на Комисията по гражданското общество и медии.
Предлагам дневният ред да се състои от една точка:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.
Има ли възражения или други предложения за дневен ред?
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против? – Няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Ще си позволя да представя гостите на нашето заседание: представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа г-н Ангел Иванов – заместник-министър, г-жа Леончия Сеизова – началник-отдел, г-жа Вяра Панайотова – експерт; от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Стойчо Стойков – заместник-председател, г-н Димитър Станчев, г-жа Десислава Кръстева, г-жа Адриана Атанасова и г-жа Радост Вълчева; от програма “Достъп до информация” г-жа Гергана Жулева и г-н Александър Кашъмов; от граждански клуб “Компетентност и морал” г-н Вилям Попов; от Общност на софийските граждански сдружения г-жа Деница Кюранова.
Добре дошли! Ще имате възможност и вие да изкажете своите мнения.
Законопроектът е разпределен на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Комисията по гражданското общество и медии – водеща комисия, на Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейските въпроси.
Становищата са ви раздадени. Комисията по европейските въпроси е приела законопроекта, тъй като той е по директива, която ние е трябвало да изпълним от 1 януари 2007 г., а Комисията по въпросите на държавната администрация го е отхвърлила. Останалите становища от неправителствените сдружения са положителни, в подкрепа на законопроекта.
Господин Мирчев, заповядайте да представите законопроекта от името на вносителите.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо заместник-председател.
Накратко аз като съвносител ще представя законопроекта, след това ще продължите с г-н Румен Ангелов, а г-н Радослав Илиевски остана да води заседанието на Комисията по транспорт и съобщения.
Съгласно Договора за пълноправно членство на България в Европейския съюз България е поела по Глава 19 – Телекомуникации и информационни технологии, две задължения. От началото на 2007 г. да въведе нов Закон за електронните съобщения – този законопроект след близо три-четири месеца по три заседания на седмица вече се намира в пленарната зала, така че с това ние изпълняваме задълженията си и се надявам, че в доклада за оценката за България, който в момента се пише, това ще бъде отразено положително.
Вторият ангажимент, който е поела България с Договора за присъединяване, е да транспонира Директива 98/2003 г., отнасяща се до повторно използване на информацията. Тази задача трябваше да бъде изпълнена от Министерския съвет – дали от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения или от Министерството на държавната администрация, не е моя работа да коментирам. Но тъй като беше допуснато определено закъснение, което за България означава негативна оценка и налагане съответно на една санкция от порядъка на около 1 млн. евро месечно.
От 27 страни или ако изключим България и Румъния, които се присъединиха съвсем скоро, от 25 страни в 20 страни тази директива е транспонирана в различни варианти – било със закон за достъп до обществената информация или в някакви други варианти. Може би Държавната агенция за информационни технологии и съобщения ще даде по-конкретни данни.
Спрямо пет от страните е стартирала процедура за налагане на санкции заради неизпълнение на ангажименти, поети при приемането им в Европейския съюз. Ние в Комисията по транспорта и съобщенията, с участието на 19 членове на комисията и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения обсъждахме този законопроект и беше направено предложение той да влезе в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения. Аз предложих и комисията се съгласи и реши единодушно, че не съответства напълно на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с преходни и заключителни разпоредби да променяме един закон в обем от 7-8 страници. Затова комисията пое колективно отговорността и поради допуснатото закъснение от вносителя, и евентуално ако този законопроект мине през Министерския съвет, Народното събрание, действително ще се получи едно огромно закъснение, ние поехме риск комисията с решение възложи на ръководството на Комисията по транспорт и затова законопроектът е внесен от мен и от двамата заместник-председатели.
Какво основно решава този закон? Имаше много сериозни дебати. Миналата седмица направихме една публична дискусия в зала “Изток” на Народното събрание с участието на всички неправителствени организации, с участието на министър Николай Василев и неговия екип, с участието на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения г-н Пламен Вачков и целия екип, който присъства тук днес. Считаме, че този законопроект не променя нищо съществено, той транспонира именно Директива 98/2003 г. за повторно използване на информацията, това трябва да се подчертае, той не променя действащия Закон за достъп до обществената информация, транспонира само в частта повторно използване на информацията в няколко основни направления.
Възникнаха спорове в няколко основни направления: дали да запазим сегашния срок до 14 дни (тук е предложено до 20 дни). Ние сме готови и г-н Румен Ангелов заяви, между първо и второ четене да стане до 14 дни.
Втората забележка беше от гледна точка на един текст “заинтересованите”. Ние сме съгласни да се запази думата “заявител”, както е в действащия Закон за достъп до обществената информация.
Имаше и още едно предложение. Тъй като повторната информация се използва за търговски и за нетърговски цели. Тази информация се подготвя и тук е важно да се знае, че повторна информация ще се дава само когато тя е създадена по Закона за достъп до обществената информация, няма да се създава нова. Но тя е съпроводена с определени разходи и Министерският съвет трябва да утвърди някакви цени. Тези цени Николай Василев като министър на държавната администрация и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения ще ги внесат, като се предполага, че те ще бъдат разходоориентирани от гледна точка на разходи за размножаване, за хартия и други неща. Разбира се, тук има и други мнения, които колегите сигурно ще изразят.
С нищо транспонирането на тази директива не накърнява правата на човека, не ограничава достъпа до обществена информация. И аз ще помоля и г-н Румен Ангелов, и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които присъстваха на дискусията в зала “Изток”, също да вземат отношение по този въпрос. Според мен законопроектът не създава никакви проблеми, но ние трябва да изпълним своите задължения, за да не бъдем критикувани за един такъв не дотам сложен въпрос по прилагане на директивата и това, което сме свършили, да бъде отразено в доклада в края на м. юни и да няма финансови последици за България.
Това е, което мога да кажа предварително. Готови сме с г-н Румен Ангелов да отговаряме на всички въпроси. Ще помоля Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която разполага с повече информация, и Министерството на държавната администрация и административната реформа също да вземат отношение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Румен Ангелов има думата.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Госпожо председател, колеги! Аз ще предпочета да отговоря след това на въпросите, които възникнат. Отстъпвам реда си на държавните ведомства, които са дошли да защитят законопроекта. Имам какво да добавя в полза на внесения съвсем съзнателно и обмислено от нас законопроект. Имам какво да добавя към този законопроект и в частта му, че той е внесен открито, а не по някакви тайни и тъмни пътища, както се пише по всякакви сайтове и преси.
Ще предпочета да отговоря на въпросите, след като изслушаме представителите на учрежденията.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Думата има г-н Ангел Иванов – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, Министерството на държавната администрация и административната реформа подкрепя както транспонирането на съответната директива, така и регламента, предвиден за повторно използване на информацията.
Това решение е взето на базата на участие на нашите специалисти в споменатата вече среща.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стойков.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, аз подкрепям положените усилия от господа депутатите и още веднъж им благодаря от името на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, че успяха и намериха възможност да предложат на обществото този Законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация.
Ние направихме представянето напълно прозрачно. Гарантирани са процедурите, по които могат да се ползва тази информация за повторно използване. Освен това с тези изменения се дават възможности на гражданите да развият добавена стойност върху тази информация, за която веднъж държавата е направила разходи и е дала средства. Ако те са затворени в една информационна система и не се ползват, няма възможност за развиване на нови видове услуги.
В заключение мога да кажа, че четири държави членки в Европа – Франция, Чехия, Словакия и Словения, са приели този подход за изменение на техните закони за достъп до обществена информация преди да направят възможно повторно използване на информация в обществения сектор.
Мисля, че с приемането на промените в този закон ще се реализират целите на Директива 98/2003 г. и ще се създаде възможност за икономически растеж и развитие на информационната индустрия в Република България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря и аз, господин Стойков.
Обръщам се първо към народните представители. Колеги, имате думата за мнения, въпроси и изказвания. След това ще имат възможност да вземат думата и представителите на обществените организации.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, аз имах възможността да бъда на обсъждането, което се инициира от председателя на Комисията по транспорт и съобщения в зала “Изток”. Там се чуха в широк аспект възраженията на представители на организации, които имаха претенции към законопроекта. И аз мисля, че това, което каза господин Мирчев, до голяма степен изчиства онези притеснения във връзка с евентуалните ограничения чрез създаването на нови фигури на участие в този процес.
За мен лично като юрист появата на фигурата на заинтересовано лице, което не е обяснено какво точно значи, препраща на пръв поглед към процесуалната фигура на заинтересованото лице в рамките на един административен процес, където обосноваването на заинтересоваността е предпоставка за допускане в участие на този процес.
Очевидно текстовете, така както са формулирани, независимо от употребата на този термин, подсказват, че тук не се влага това съдържание и напълно нормално колегите са доразвили тезата си, защото действително няма такова съдържание във включването на фигурата заинтересовано лице – това, което трябва да ползва информацията, и се отива към заявител, което е едно от основните възражения.
Аз обаче бих повдигнал и една друга тема, която е добре принципно да се проговори в рамките на първо четене – това е темата в крайна сметка за целите на използването на публичната информация от обществения сектор. Защото ми се струва, че ако ние изходим от общата цел на обществената информация, която да подпомага развитието като цяло обществото, от една страна, от друга страна – всеки един член на обществото да може да формира своите виждания по отношение дейността на институциите или по какъвто и да било друг проблем от обществено значение, тук всъщност се показват двете тези. В единия случай тази информация би могла да бъде ползвана за търговски цели и тя многократно да бъде използвана повторно и от това нейният потребител да не печели. А ние все пак знаем, че се касае за обществена информация, която е събрана от държавни институции, за които са ползвани средства от държавния бюджет. И различно е тогава, когато аз я ползвам за своя собствена нужда, за да изработя своето мнение.
От тази гледна точка ми се струва и поставям това като предмет на обсъждане, че би могло и е редно да има различен подход съобразно целите за повторно ползване на информацията, дали тя да бъде по-високо заплащана такса в тези случаи и когато тя ще се ползва за лична нужда на потребителя, да бъде с една по-ниска такса. Даже когато тя е под определен обем, да кажем, три, четири или пет страници като обем на информация, да не се плаща никаква такса.
Това са няколко неща, които поставям като тема за разискване в рамките на първо четене с оглед евентуалното предприемане на действия след приемането на законопроекта, биха могли да се развият с текстове между първо и второ четене. Аз заявявам своята подкрепа като цяло за него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин Янев.
Колеги, имате ли други въпроси? Становища?
Да дадем тогава думата на гостите.
Госпожо Жулева, Вие заявихте желание. Заповядайте.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА, програма “Достъп до информация”: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги от неправителствения сектор и от медиите! Аз ще бъда съвсем кратка. Поддържаме нашето становище, което вече вие всички познавате, на абсолютно отрицателно неприемане на внесения законопроект, защото смятаме, че този законопроект не въвежда Директива 98/2003 г. и България ще има проблеми не защото не е приела предложения законопроект, а по други причини – поради това че не е създала условия за свободно и безпрепятствено използване на информацията от обществения сектор – това, което е и целта на Директива 98/2003 г.
Преди да дам думата на нашия колега, ръководител на правния екип, който да разясни малко по-подробно нашето становище, ще кажа на уважаемите народни представители, че тъй като повечето от становищата, които се изпращат и до председателите на комисиите, и до председателите на парламентарните групи, до председателя на Народното събрание, постъпват и при нас, може би има някои неправителствени организации, тъй като те са около 55 хиляди в България, които много радушно са приели този законопроект, но към нас постъпиха много становища от неправителствени организации, които ние познаваме от години, които работят в областта на екологията, на човешките права, на медиите, и използват много активно сега действащия Закон за достъп до обществената информация. Не е тайна, че в повечето от случаите ние оказваме правна помощ, когато се търси информация от държавните органи на централно и местно равнище и от други публични институции.
Неслучайно работя с тези понятия, защото това са понятията на сега действащия закон. Твърдя, че те са напълно тъждествени по съдържание – тези от вас, които са учили логика, знаят, че понятията имат и съдържание. Съдържанието на понятията с в новоприетия (казвам новоприетия, защото виждам, че нещата вървят нататък) законопроект. Там се въвеждат няколко понятия, повечето от които са абсолютно тъждествени на понятията на сега действащия Закон за достъп до обществената информация.
Тези предложения и становища, които постъпиха при нас и са постъпили при вас, уважаеми народни представители, показват какво е отношението на действащите и работещите неправителствени организации в страната.
С това аз приключвам и ви призовавам да не подкрепяте този законопроект да върви към второ четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, дами и господа! Смятам, че няма съмнение в тази зала, надявам се, в това, че програма “Достъп до информация” десет години работи както в България, така и по целия свят. Ходили сме поне на пет континента във връзка със задачите, с които се занимаваме. Нашата програма ратува и винаги е подкрепяла правото на гражданите на по-голям достъп до информация от държавните институции.
В този смисъл и становището, което ние изразяваме, е резултат на нашето безпокойство, което е съвсем сериозно и което поддържаме тук пред вас. На няколко пъти тук се споменаха две неща, които от гледна точка на логиката не са тъждествени понятия – подкрепя ли се директивата и подкрепя ли се законопроектът. Съвсем естествено, това са две различни неща. Аз мисля, че никой не е поставен в положение да не подкрепя една директива на Европейския съюз, която ние сме абсолютно задължени да спазваме. Истинският въпрос тук е този законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация, който е внесен, въвежда ли директивата. Нашето становище е, че той не я въвежда.
Въпросът, който се постави тук, не се променя за достъпа до обществена информация. Думата “променя” се използва в гражданския сектор в правото, говорим за изменение и допълнение. Изменението и допълнението винаги променя един закон. Нашето безпокойство е основно от гледна точка на правната техника на този законопроект, въпреки че ние сме убедени, че е работен съвестно. Но ние сме притеснени от правната техника, защото добре е известно, че в правото и най-малката разлика между две понятия, колкото и те да изглеждат близки, води до проблеми в тълкуването, до противоречива практика и при една администрация, която прилага в момента Закон за достъп до обществената информация, изпълнява го, но всички вие знаете, в определени моменти с големи усилия, с натиск от страна на гражданското общество, с решения от страна на съда и т.н. Когато администрацията има пред себе си две понятия за едно и също нещо, това вещае хаос. Впрочем това беше и позиция, която беше изразена в едно от предходните заседания на комисиите от представител на Министерството на държавната администрация.
Това е основният източник на нашето притеснение.
Защо не се въвежда директивата? Защото повторното използване в българския правен контекст се свежда основно до достъпа до информация. Тъй като ние за разлика от други държави нямаме режим на използване на информация, тоест тук не се издават разрешителни от страна на една държавна институция на искащия достъп до информация, за да може той да я ползва.
Следователно нещата се свеждат до достъпа и това е видно от внесения проект. Той изцяло се занимава с разпоредби, касаещи достъпа. В този смисъл всички тези термини, като интерес, заинтересован, цели – търговски или нетърговски (в директивата пише търговски и нетърговски), но това не означава, че ние в закона, където нямаме разграничение за търговски и нетърговски цели, трябва тепърва да го въведем, за да се въведе един платен достъп и това да рефлектира върху правата на гражданите. Защото утре администрацията как ще тълкува наличието на два режима за плащане? Мисля, че всички ние се досещаме.
Това, което в момента съществува като режим, е достатъчно добро. Аз съм абсолютно съгласен с това, което казаха преди малко вносителите. Да, така е, в част от държавите – членки на Европейския съюз, директивата е въведена със Закон за достъп до обществената информация. Ние сме на същата позиция, ние също смятаме, че директивата е въведена със Закона за достъп до обществената информация.
Във връзка с това ние сме категорично против разпоредбата за таксите, за сроковете, за интереса. Частичният достъп, нещо, което се пропусна тук, но то е много важно според нас – държавните институции вече няма да бъдат длъжни да предоставят частичен достъп, нещо, което в момента е тяхно задължение, и вече след толкова години на прилагане на закона от година и половина се започна даване на достъп до документи.
Това общо взето са важните неща. Ние представихме в комисията, предполагам, че се познава и таблицата освен становище, в която таблица ние сме анализирали съответствието между директивата и българския Закон за достъп до обществената информация, който действа сега. Аз няма да се връщам към това, че интересът не фигурира в директивата, нито частичният достъп фигурира в директивата. Това, с което ние сме в неизпълнение на директивата и ще останем в неизпълнение на директивата, ако не се предприемат спешни законодателни мерки, е: ние нямаме електронен държавен вестник, достъпен в интернет. Уважаеми народни представители, има в момента висящ законопроект в Народното събрание, който трябва час по-скоро да бъде приет и това ще доведе до въвеждане на директивата Трябва да бъдат въведени спешно електронният търговски регистър, електронният кадастър, Агенцията по вписванията. За част от тези задължения има и срокове. Това са реалните стъпки за въвеждане на директивата.
И последното, което може би е важно да бъде изтъкнато, в нашата таблица на съответствието, за която говоря, има един текст от директивата – аз трябва да го кажа публично, защото ние все пак доста експедитивно и притиснато движейки този набързо внесен законопроект, в хода на времето се занимавахме повече и повече с проблематиката. Има един невъведен текст, това е текстът на чл. 9 от директивата, на който във внесения законопроект има един съответстващ текст, това чл. 45. Това е единственият, подчертавам, единственият текст от законопроекта, който според нас въвежда директивата. Всички останали я отвеждат, ако мога да се изразя по този образен начин. Ние обаче горещо препоръчваме този текст да бъде конкретизиран.
Базата на тази оценка е начинът, по който унгарците, едни отличници не само в Централна и Източна, но и сред западноевропейските страни, са въвели директивата – просто с преходните и заключителни разпоредби на Закон за достъп до обществената информация е задължително да се каже, че директивата се въвежда. Това е задължение по самата директива, това действително трябва да бъде написано. И другото нещо е, че един текст по смисъла на сегашния чл. 45, но много по-подробен, който да описва видовете информации, които да бъдат публикувани в интернет, трябва да бъде приет. Това би довело до въвеждане на директивата.
Но тъй като 95 или 98% от този текст, който се предлага, не въвежда директивата, обратно, може да създаде отрицателни практики, това е причината ние да държим на нашето становище. Считаме, с оглед сроковете и правната техника, че няма никакъв проблем след неприемането на този законопроект да бъде работено бързо.
Искам само да отговоря на неща, които излязоха в медиите. Програмата “Достъп до информация” никога не е получавала пари и не е имала, не е имала намерение, нито има такова намерение да работи по текстове и да ги внася. Разбира се, ние винаги ще помогнем безвъзмездно, подчертавам, в тази работа, която би се извършила. Това е така, защото ние имаме общо финансиране за нашата гражданска работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И аз Ви благодаря. Но аз трябва да кажа, че никога не е отказвано на обществените организации при внасянето на текстове по които и да било закони, в които и да било комисии, да бъдат разглеждани и ако бъдат приети от народните представители, да бъдат приети от самата комисия. Доколкото разбирам обаче, вие приемате една малко по-друга философия, тъй като пред мен е вашето становище и накрая освен че отричате и се обявявате против приемането на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, вие предлагате директивата да бъде въведена в отделен законодателен акт, какъвто може да бъде и специален закон. Това е ваше становище, подписано от г-жа Жулена и Вас самия.
Явно тук се борят две мнения – дали трябва да има отделен специален закон или трябва да бъдат въведени новите текстове в сегашното законодателство и в сегашния Закон за достъп до обществената информация. Явно, че нашите колеги в желанието да транспонират по-бързо директивата и да не се губи времето в това завъртане до Министерския съвет, Народното събрание и т.н., са направили необходимото, както те самите казаха, съвсем прозрачно, разбира се. В борбата на мнения или в спора се ражда истината.
Заповядайте, колега.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз слушам внимателно вероятно за пети или шести път изказванията на колегите и всеки път те се изказват все по-малко и по-малко. След публичното обсъждане на законопроекта миналата седмица аз очаквах, че в сегашното си изказване те няма да споменат нещата, които ние възприехме благодарение на тях. Това са три основни според тях неща. Аз лично считам, че не са опасни, но въпреки всичко ние възприехме тяхното мнение. Най-вероятно нямат какво друго да кажат и пак повториха тези неща.
Колеги, вашите предложения на 100% ги възприехме, не ги повтаряйте пак като аргумент в подкрепа на тезата си.
В днешното Ви изказване, колега, което е добро, все пак Вие сте юрист, аз не видях нито един аргумент. Няма аргументи в позицията Ви. Има добро говорене. но това, че един човек се е научил да говори добре, не значи, че той говори аргументирано. В цялото Ви изказване аз съзрях само два аргумента и ще ги спомена веднага. Единият е, че ограничаваме частичния достъп, което не е вярно. Това не е вярно, не искам да кажа другата дума, която Вие използвате!
В законопроекта, предложен от нас, изрично е разписано задължителност, задължително осигуряване на ограничен достъп.
Що се отнася до електронния достъп и законопроекта, с който Вие се опитвате да манипулирате общественото мнение и то от доста време (казвам Ви го за втори път), зная, че работите в тази посока – по електронен достъп, по разширяване на достъпа и ползване на информация по електронен път. Но ако изчакаме Вашето предложение, ние ще ограничим предоставянето на обществена информация, защото тази информация, колега, не е само електронна. Ако възприемем Вашата теза, как ние, гражданите, фирмите и всички хора, ще искаме от държавните и общинските учреждения примерно документ и информация, която е на видеоносител, на аудиозапис, на хартиен носител? Или ще ми кажете, че държавата задължително трябва да я качи на интернет. Добре, но след 50 години.
Ако възприемем Вашия подход, ние ще ограничим повторното използване и предоставяне на документи, собственост на данъкоплатеца. Тук не съм съгласен с колегата си, че този разход е направен от държавата. Този разход за събиране на всички документи, които сега стоят някъде по всички държавни и общински учреждения, са събрани и този разход е направен от нас, от данъкоплатците, от нашите бащи и майки. Това е причината, поради която аз съм убеден, че ние всички трябва и ще ползваме всичкото това събрано като документи, без да плащаме за него повторно. Защото след като в държавните и общинските учреждения е събрано огромно количество материали, документи и информация, не разбирам защо ние трябва да плащаме повторно пари, за да си ги набавим, вместо повторно да ги използваме безплатно, защото те са си наши.
Законопроектът, внесен от нас, гарантирано въвежда Директива 98/2003 г. И всякакво друго изказване аз не приемам. Мога да приема градивни предложения и ги приемам, но изказването, че не се въвежда, а се отвежда – къде, не знам – просто не е истина.
Беше направен правилна забележка по един член от директивата, по който държавата ще въведе показалец по-лесно малките фирми, които явно нямат информация, или хората, които явно нямат информация, по-лесно да взаимодействат с държавните и общинските служби, за да ползват повторно собствената си информация. Ще има показалец и по директивата това е разписано ясно. Едва ли, колега, в закона това трябва да бъде записано. Но това ще бъде направено.
Не съгласен, че когато информацията се използва за фирмени нужди, цената трябва да бъде по-голяма. Аз съм на позицията, че когато се подаде заявление, с което се изисква да се предоставят някакви документи, карти или каквото и да – умишлено не искам да използвам думата “информация”, защото се манипулира с тази дума, когато някой заяви, че иска, да си плати единствено и само стойността на направения разход по предоставянето. Може да е хартия, пощенски разходи, магнитен диск и каквото и да било друго – има си цена, по която може да се заплати, като в директивата е записано, че цената не трябва да превишава значително направения разход по предоставянето. И въпреки всичко аз ще защитавам между първо и второ четене тя да бъде равна на цената, която е разходната цена. Но това все пак е работа на Министерския съвет как ще си направи тарифата.
Завършвайки, искам да ви кажа, че съм убеден в полезността на този закон и поради тази причина съм го подписал и държа на подписа си. Няма да си оттегля подписа от него, защото съм убеден, че българските граждани имат право да ползват всичко свое. Останалото е манипулация.
Поддържам мнението и на тримата вносители за необходимост, а не само за въвеждане, и ви моля комисията да подкрепи законопроекта на първо четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега Ангелов.
Господин Бойко Ватев изяви желание за изказване.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз ще бъда кратък, понеже колегата Ангелов беше много убедителен. Но все пак си спомням, че г-жа Жулева призова хората, които са учили логика, на помощ. Аз съм учил психология и затова малко се притесних, че срещу този закон е фондацията “Световен фонд за дивата природа”, Дунавско-карпатска програма, Българското дружество за защита на птиците. И въпреки тези сериозни протести срещу този закон аз се доверявам на компетентността на вносителите и ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има думата г-н Георги Димитров, фондация “Право на интернет”.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Колеги, благодаря за предоставената дума. Фондация “Право на интернет” е неправителствена организация, която работи много сериозно през последните няколко години по създаването на българската правна рамка, свързана с уреждане на отношенията, свързани с информационните и комуникационни технологии. Работили сме по Закона за електронните съобщения, Закона за електронните документи и електронен подпис, Закона за електронна търговия и т.н. и т.н., включително по уредбата на повторно използване на информация от обществения сектор.
Това, което искам да споделя с вас, госпожи и господа народни представители, е, че той въвежда право не на достъп до обществена информация, а право на повторно използване на информация от обществения сектор, което е едно субективно право и което в сегашния закон не съществува, не е ясно разписано. Това е едно ново право. Това не ограничава по никакъв начин правото за достъп до информация. Когато едно лице желае да осъществи достъп до обществена информация, редът от досегашния закон ще продължава да си бъде същият. Но когато тази информация, н която всъщност не се покриват тъждествено термините “обществена информация” и “информация от обществения сектор”, това е по-различно като обем понятие, тогава всяко едно лице, което желае да използва информация повторно, има право държавата да му я предостави. Той има това право вече с въвеждането на новата уредба, предложена от народните представители. За това естествено трябва да бъде заплатена съответна такса.
До момента се задаваха много проблеми и въпроси дали въобще имат право и при какви условия лицата да ползват повторно информация от обществения сектор. Знаете скандалите, свързани с БУЛСТАТ и с информацията от Търговския регистър, и т.н. Сега се въвежда ясен режим.
Колегите са прави, ще има дви отделни определения – информация от обществения сектор и обществена информация. Но и два различни закона да има, те пак ще са си две определения. Така или иначе, риск крие въвеждането на всяка една нова нормативна уредба, докато обществото се ограмоти, докато адресатите на нормите разберат тяхното значение и смисъл, докато я анализират и започнат да я предлагат. Има един такъв период, който просто трябва да се приеме, че е факт и че ще го има.
По въпроса за повторно използване на информация от обществения сектор нашата фондация два пъти изготвя подробни анализи, включително на практиката в останалите европейски държави, включително анализ по какъв начин трябва да се въведе в българското законодателство, това е станало през 2005 г., така че, откровено казано, аз лично не вижда някакъв особен проблем в това да се въведе по този начин. Има една таблица за съответствие, която беше подробно анализирана. Просто всички текстове на директивата са въведени правилно според мен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Вилям Попов има думата.
ВИЛЯМ ПОПОВ, председател на Управителния съвет на Граждански клуб “Компетентност и морал”: Благодаря, че ми беше дадена възможност да присъствам и да кажа няколко думи. Аз присъствах на предишното публично обсъждане на законопроекта в зала “Изток” и там казах редица неща, които са протоколирани. Сега ще кажа няколко различни изречения от тези, които казах тогава.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз ще говоря накратко като гражданин и като човек, който има може би петгодишен личен опит от прякото използване на Закона за достъп до обществената информация. Между другото, аз съм носител на “златния ключ” за достъп до информация за 2006 година.
Преди всичко буди известна тревога и безпокойство, и то принципно, у мен като гражданин това, което съобщи много пъти г-н Мирчев, както и останалите вносители – че причина за включването на този законопроект в рамките на Закона за достъп до обществената информация е, че този начин е технически най-бързият и най-лесният начин за въвеждането на Директива 98/2003 г. И друг път съм чувал, защото много подробно следя работата на нашия парламент, подобни доводи. Според мен това не е добър довод, не е и мотив. Технически причини не би трябвало да бъдат основен мотив, основен довод за това да се предприемат такива стъпки.
Дали ще бъде отделен закон, дали трябва по друг начин да се вложи в Закона за достъп до обществената информация директивата, това е друг въпрос. Този начин не се възприема добре от гражданите. Целите, принципите на работа на парламента би трябвало да бъдат други – в никакъв случай бързане! Ние сме, казват, закъснели, изпуснали сме време и за да няма глоби от 1 млн. евро, трябва да го направим тук. Това буди тревога у мен и аз не го приемам.
Мога да изкажа моето задоволство от това, че редица бележки бяха приети, тоест направеното обсъждане има своето значение. Мисля, че това е добре.
Втората ми тревога. Струва ми се, че г-н Ангелов проявява една недобронамереност и една надменност към гражданите в своите изказвания. На няколко пъти той използва думата “манипулации” и т.н. Мисля, че това няма място в такива обсъждания тук, особено от наша страна ние не можем да манипулираме с нищо.
И последно, откъде идват специално нашите граждански опасения и тази, може би, прекалена несиметрична струваща се на нас реакция срещу този начин на действие? Моят личен опит, за който мога да ви разказвам много часове, говори, че управляващите у нас с не много голямо удоволствие, казвам го най-меко, прибягват до предоставяне на информация, различните институции по различен начин. Слагането на каквито и да е нови текстове в досегашния добре действащ и с много богата съдебна практика закон мисля, че ще даде някои основания, когато ние искаме от различните институции на властта информация, да започнат нови спорове, позовавания на някои текстове. Разбира се, аз виждам доброто желание на народните представители, но това непременно ще доведе до някои обърквания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: И аз благодаря.
Преди да дам думата за реплика, бих искала да направя едно уточнение. Това, че този начин е по-бърз, е само техническата страна на въпроса. Много често в Народното събрание се използват народни представители, за да могат законопроекти, които са подготвени професионално, да стигат по-бързо до пленарната зала, но в никакъв случай това не става за сметка на професионалната им подготвеност.
Така че, аз считам, че колегите са използвали цялата гама експерти, консултирали са се и са направили най-доброто в експертно отношение.
И второто уточнение е, че не знам дали се разбира, че това е относно повторното използване на информация от обществения сектор, а всички други текстове, както и г-н Георги Димитров обясни, продължават да действат. Това са новите текстове, които трябва да удовлетворят точно Директива 98/2003 г., за да можем да сме изпълнили абсолютно цялата гама изискуеми текстове относно Директива 98/2003 г., която е трябвало да влезе при нас от 1 януари 2007 г. Такова е основанието и така сме подписали в Глава 19. По никакъв начин не смятам, че гражданството би могло да бъде незачетено. А това за трудния достъп е друг въпрос, има субективен фактор. Вие сам казахте, че някъде е по-бързо, някъде е по-бавно, така че субективен фактор винаги ще има. Всяко ново нещо се изпитва във времето и когато се види, че има добри текстове или добри практики, то се променя. Затова животът върви, затова има изменения и допълнения във всеки един парламент и ще ги има и доста дълго след нас.
Колега Ангелов, заповядайте за реплика.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Уважаеми колега, аз преди малко направих изказване към точно определено изказване и точно определено лице – колегата, който седи до Вас. Пак ще кажа, за мен голяма част от това изказване е манипулативно. В никакъв случай не съм имал предвид гражданското общество и гражданите, както ни вменявате, и категорично се противопоставям срещу това вменяване. Защото аз такова нещо не съм казал. Говорех за точно определени думи, изречени от точно определен човек.
Повтарям, в никакъв случай не ми вменявайте, че аз се обръщам към гражданите, към Вас или към гражданското общество. Това не е така. Ако така сте го разбрали, извинявам се.
Що се отнася до управляващите, аз съм съгласен с Вас. Но аз съм опозиция, аз съм депутат от опозицията и с пълно съзнание се боря управляващите да предоставят всичко, което е на гражданите и което е мое и Ваше. Правя това с пълно съзнание и съм подписал тези промени. Като депутат, силно опозиционен депутат, заедно с Вас и аз искам да бъде разписан закон, в който да е регламентирано това – да ползвам моето, Вие да ползвате Вашето и никакви управляващи да не могат да спрат този достъп и това ползване на документи, материали и, както Вие казвате, информация. Защото само законът може да ни предостави това, никакви пожелания.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега.
Госпожо Жулева, ще Ви помоля да бъдете съвсем кратка.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Съвсем накратко към г-н Ангелов. Чукате в отворена врата, господин Ангелов. И сега гражданите имат право на цялата информация, която се създава и съхранява от държавните органи. Не само гражданите, но и юридическите лица. И сега по заповед № 10 на министъра на финансите са определени материалните разходи.
Но аз искам да кажа нещо друго. Явно че сега действащият закон не се познава, пък и няма интерес да се познава неговата практика. Защото при предлагане на едни изменения в сега действащия Закон за достъп до обществената информация ми се струва, че е редно народното представителство да изслуша какво става с този закон в момента, какви са съдебните дела, какво се търси, какво се отказва и т.н. Да се чуе мнението на бизнеса, който търгува с информация. Но очевидно че се бърза.
Друго. Извинявайте, господин Ангелов, програма “Достъп до информация”, манипулаторът в случая, в 1997 г. проведе първото си проучване за състоянието на публичните регистри. Още тогава ние дадохме препоръки към тогавашното Народно събрание. Законът за достъп до обществената информация беше приет в 2000 г. Всяка година ние издаваме и изпращаме на всички народни представители, на всички до един, по пощата доклади с нашите препоръки. Това е по отношение на това докога ще чакате нашите препоръки. Ами, разбира се, хубаво е човек да бъде писател, но хубаво е и да бъде читател от време на време.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ: Аз се извинявам, че вземам думата за втори път, но ми се струва, че много приказваме, пък няма полезност. Имам едно конкретно предложение към представителите на неправителствени организации. Вие споделяте тук едни ваши притеснения, но има няколко въпроса, на които трябва да си дадем отговор – кое е цялото, кое е частта, кое е общото, кое е частичното.
Второ, щом като имаме такова отношение, в какво се различават в информационно съдържание двете понятия, каква е степента на тяхното различие. Оттам насетне да мислим за това налага ли се да има различни процедури за повторното използване на информация от обществения сектор или не.
Честно казано, бих желал да чуя този съдържателен елемент на дебата. А ние само си хвърляме упреци за това какво било и какво не било. Няма лошо, но все пак в момента хората се противопоставят въобще да се приеме този закон. И аз искам да чуя съдържателните им аргументи в тази насока. Засега не ги чувам. Ако няма, да не си губим взаимно времето.
Говорим, че сме юристи. Ето това е подходът – разлика в обема на понятията и какво предполагат процедурите оттук насетне. Така че, ако имате бележки в тази насока, дайте ни ги, ще ги разгледаме съвсем внимателно, но сега тук слушаме тези, които не са съвсем сериозни.
Второ, по отношение на целия закон. В момента ние правим едно изменение и допълнение, което е една нова тема, вкарваме една нова тема в този закон под формата на изменение и допълнение. Тези промени нямат за цел да правят ревизия на закона с оглед сегашното му приложение. Така че, ако в тази насока има натрупана информация, ще я разгледаме с най-голямо удоволствие. Това също е един нормален процес - след като един закон е действал пет-шест години, да се погледне как действа, да се види кое е положителното, кое е отрицателното и да се направят конкретните предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, колега Янев.
Има ли други изказвания?
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Наистина тук се постави един много сериозен въпрос – разликата между повторно използване и достъп до информация. Тъй като в България използването на информация е свободно съгласно чл. 41 от Конституцията и няма регулация по този въпрос, по тази причина и в сега предложения законопроект не се предлага нищо, свързано с използването на информация. Както се вижда от съдържанието на предложените разпоредби, те се отнасят до достъпа до информация. Това е причината за нашите възражения, съвсем кратко казано.
Понеже г-н Ангелов изрази становище, че в законопроекта не се третира частичният достъп, ще ви цитирам чл. 42, ал. 2, според която организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това е свързано с предоставяне на части от документи.
И последно, предполагам, че в Народното събрание е получен този пресен лист, но просто исках да обърна внимание, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е изразила също становище по повод внесените изменения, което е свързано с безпокойство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, има ли други становища и мнения?
Предлагам да приключим дискусията и да преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, който подкрепя така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закон за достъп до обществената информация, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема от комисията на първо четене.
Преди да закрия заседанието бих отправила едно пожелание към гражданското общество и неговите представители, неправителствения сектор да работим заедно и да направят своите предложения между първо и второ четене. Ще се опитаме срокът между първо и второ четене да бъде две седмици, за да има възможност всички текстове да бъдат изчистени и взаимно да бъдем доволни от това, което правим.
Закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Весела Драганова
