Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
07/06/2007
1. Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции
П Р О Т О К О Л
№ 30
На 7 юни 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по гражданското общество и медиите.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.
Заседанието бе открито в 14.36 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Весела Драганова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми госпожи и господа, на мен се пада честта днес да водя заседанието на Комисията по гражданското общество и медиите.
Откривам заседанието на комисията с единствена точка в
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.
Темата е предварително обявена на народните представители.
Преди да започнем работата си искам да представя двама нови членове на комисията ни. Това са господин Альоша Даков от Коалиция за България на мястото на господин Бойко Радоев и госпожица Деница Гаджева от “Атака” на мястото на господин Димитър Стоянов.
Добре дошли! Надявам се да влеете свежа млада кръв в комисията с вашите мнения и впечатления.
Казвам добре дошли на нашите гости от Комисията за регулиране на съобщенията, от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, от Съвета за електронни медии, от Министерството на транспорта, от Българското национално радио.
Ще се опитаме да проведе максимално бързо дискусията, за да има всеки възможността да каже своето мнение и становище, въпреки че те в писмена форма са изпратени. Затова ще ви бъда благодарна, ако вие максимално точно и нещо повече от това, което сте изпратили като писмена информация.
Затова ще си позволя да дам думата на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Александров, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Предстои ни да обсъдим за пореден път един проблем, който е обсъждан много пъти на различни нива, и така или иначе не е намерил своето решение.
Истината е една. По Черноморието в ефира, особено в УКВ-ефира трудно се чува българска реч. Бедата не е в това, че се чуват много турски радиостанции, а, че не се чуват български радиостанции. Причините са много. По някои от тях се работи. Някои от тях се стремим да отстраним. Съвместно с колегите от Съвета за електронни медии те обявиха и започна лицензиране и конкурси за нови частни радиостанции по Черноморието, за да се увеличи техния брой.
Една от основните причина обаче, за да не се чува достатъчно български радиостанции, извинете ме за може би силния термин, но това е неадекватното до голяма степен на националните оператори. Какво имам предвид? Българското национално радио с влизане в сила още на първия Закона за далекосъобщенията, както и Българската национална телевизия, станаха лицензоносители. Тоест проблемът за разпространението на програмата е на Българското национално радио и Българската национална телевизия. БТК е частно. БТК е длъжно да сключва договори, но основната грижа за развитието и разпространението на програмите е на Българското национално радио в този случай, когато говорим за УКВ и чуем радиостанциите.
Какво се оказва? От 2004 г. досега на Българското национално радио са предоставени 69 работни честоти със съответни точки, на които да развие и да излъчва програмата си. От тях са усвоени 16. Имаме готовност и искаме от тяхна страна за още 8 честоти и 8 съответни точки – подготвени са, и в някои от следващите заседания на комисията ще им бъдат дадени. Какво означава това? Това означава, че на 52 честоти, на които би трябвало да се чува програма “Хоризонт” и програма “Христо Ботев”, не са усвоени и не работят. Това е извън компетенциите на комисията. Аз нямам право да говоря от името на комисията, но липса на средства ли е, политика ли е – това трябва да се решава по някакъв начин.
Втората причина. На няколко пъти установяваме, че Дарик радио не усвоява тези мощности, които идват по лиценз и трябва да се оказва натиск върху него, за да работи с максимални мощности.
Причините мисля, че няма защо да ги обяснявам. Първо, по-скъпо се заплаща. Второ, покриват се области, в които няма население, няма интерес от реклами. Но той затова е национален оператор, точно за да покрива територията, а не да се търси само рекламният ефект.
Другата причина е, че маса от възможните и планирани за България честоти са заети от чужди радиостанции. Това са трансграничните смущения. Най-често това по Черноморието са турски радиостанции. По неофициални данни в района на Истанбул работят няколко десетки УКВ-радиостанции с много големи мощности без никаква регулация освен може би програмна регулация, която се осъществява от турската страна.
Комисията за регулиране на съобщенията многократно е писала писма, на срещи и какво ли не с международните организации – Международният съюз по далекосъобщения (ITU), срещи със съответните регулатори и ефект досега няма. По това, което досега е направено на международно ниво, предполагам, че отношение ще вземе Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Тя е органът, който по закон представлява България в международните организации. Къде по наша инициатива, къде съвместно, къде по линия на Съвета за националния честотен спектър, ще си кажете мнението.
Едно от мероприятията, което заложи Комисията за регулиране на съобщенията, както е написано в писмото на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, че е крайна мярка повишаване на мощностите на работещите по Черноморието радиостанции. Ние имаме една такава препоръка. Решихме да повишим мощностите на 3000 вата. От 14 март т.г. техническите проекти на 8 такива радиостанции са готови, но не са съгласувани от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Аз разбирам напълно колегите от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Самият аз бях свързан в миналото доста с авиацията, макар и с военната, но искам да кажа, че независимо от всички аргументи, които в отговора на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, което е при вас, истината е една. По международно приетия програмен продукт “LEGBAG” и по разработения по задание още от ДКД и след това довършен в Комисията за регулиране на съобщенията програмен продукт за изследване на възможните смущения, такива смущения пряко в навигационните системи на Гражданската авиация на всички тези радиостанции не би трябвало да има, като защитните нива са достатъчно високи.
Колегите говорят за завишен общ шумов фон. Аз вече няколко пъти се шегувам – в ХІІ век шумовият фон е бил съвсем нормален, но имаме само гръмотевични разряди; в началото на ХХ век е било едно, а в ХХІ век е съвсем нормално шумовият фон да бъде завишен. Независимо от това, пак казвам, нашите програмни продукти показват достатъчно високи защитни нива при тези мощности на УКВ радиостанциите. Всички други техни аргументи като отчитане особености на релефа, той е отчетен. Базата, въведена в продукта, може би е някакъв аргумент, но досега не сме имали изненади. Смяната на точката на излъчване на оператори, които вече са вложили капиталовложения и имат вече работещи радиостанции и просто да го накараш ей-така: “Оттук, премести се там!”, кой ще му плати? Това е абсурдно в нашите времена, още повече че тези точки са съгласувани от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Колегите са съгласни да направим измерване при завишените мощности, само че това надали е много лесно да се реализира. Можеш ли да кажеш на един оператор: “Я, ти си купи един предавател 3 киловата, а пък измерванията... можеш и да го ползваш.” Някак си не е съвсем сериозно.
Госпожи и господа депутати, колеги! Има още един въпрос, който е изключително важен. В момента повод за това събиране в края на краищата стана проблемът със завишаване на мощността на няколко наши радиостанции по Черноморието. Едновременно с това трябва да се очаква, че освен тези 52 радиочестоти и точки – нови, които ще тръгнат по Българското национално радио, Съветът за електронни медии има за намерение за провеждане на още голям брой конкурси.
Ако ние сега не достигнем до някакво решение, то тогава как ще усвояваме и как ще реализираме тези конкурси занапред. Ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” счита, че е невъзможно запускането на нови радиостанции или ще чакаме съгласуването им с месеци, както в момента тези проекти чакат от 14 март, то тогава нека да се разберем и те да кажат: “Повече радиостанции в България няма да тръгват”. Или ще се планират с еди-каква си мощност. Да ни вземат функциите и да казват! Все пак въздухоплаването е тяхна отговорност и това е изключително важно.
От друга страна, искам да кажа - аз не мога да говоря от името на комисията, но някои мои колеги заявяват, че след като програмния продукт и методиката не би трябвало да има проблеми, те са готови да подпишат и да издадем лицензи, вече по новия закон – разрешения, за тези радиостанции да работят с по-големи мощности. Аз лично за себе си никога не бих разписал разрешение или лицензия, несъгласувана от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Значи все пак отговорността трябва да бъде споделена. Не можем ние да носим такава отговорност.
Основните въпроси, на които трябва да си отговорим днес, са какво правим в бъдеще време, трябва ли на достатъчно високо политическо ниво да се вдигне проблемът с работещите в Турция радиостанции на координирани за България честоти, радиостанции, работещи с големи мощности, и как да се направи това? Защото това, според мен, вече е извън компетенцията на Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Ще си позволя да дам думата на всички заинтересовани страни, за да може след това колегите да имат общ поглед на нещата и да поставят въпроси. Аз също имам въпроси, но нека да изслушаме всички.
Давам думата на представителите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Манчев.
Г-н МАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа депутати, колеги и гости! Господин Георгиев беше достатъчно подробен и ясен за стъпките, които са правени от страна на администрацията на Република България в областта на далекосъобщенията. Аз само ще припомня няколко случки, станали през тези десетина години.
Въпросът за трансграничните замърсявания са повдига на много високо ниво, дори на нивото на министър-председател и министър на външните работи за отношенията ни с Република Турция. Правени са хиляди постъпки, но винаги са завършвали безрезултатно.
Това, което е направено в последните години – господин Георгиев само това изпусна да каже, защото общо взето пак беше правено съвместно – имахме една работна група между нашата администрация и турската администрация в областта на далекосъобщенията с други въпроси, но въпросите, които се разглеждаха бяха въпросите с трансграничните замърсявания. Това беше преди около 2 години. Тогава се стигна до едно решение да направим една наредба или методика за измерване на радиоизлъчвания от страна на България, която да е съобразена с изискванията на Международния съюз по далекосъобщения и която да бъде предоставена на турската страна да я приеме. След като се приеме да признаваме взаимно измерванията и резултатите от измерванията в пограничните райони. Такова нещо обаче не се случи. Ние я написахме, преведохме я, изпратихме я, но досега няма никакъв резултат.
Има много голям проблем от това, че в Стокхолмския план от 1961 г., който фактически регулира запускането на радиостанции с определените мощности, честоти и точки на излъчване. В него имаме регистрирани към 800 такива обекти, докато турците имат само 200. Тоест ние сме с 4 пъти по-голямо чисто на разрешени радиостанции, а също така и за телевизионни предаватели. От тази гледна точка, че те не могат да ги съгласуват по международните правила, те пускат такива, които не са регистрирани в Международния съюз по далекосъобщенията. Освен че не са регистрирани, не са координирани и съгласувани, ги пускат и с мощности, които са по-големи от разрешените, които трябва да бъдат съгласувани.
Аз не искам да чета писмото, което писахме до Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, до господи Атанасов, в което посочваме – ще прочета само накрая, че решение може да се търси само на високо ниво. Така че ако имате конкретни въпроси, защото имаме документи – измервателни протоколи, събрани данни за всички тези срещи, работни групи, които сме правили, но досега резултатът е нулев. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има думата госпожа Райчева от Съвета за електронни медии. Трябваше да седнете тук около масата. Вие малко се отдалечихте.
ЛИЛИ РАЙЧЕВА: Аз не случайно се отдалечих отстрани, защото в цялата на тази компания като че ли Съветът за електронни медии, който е свързан предимно със съдържанието, може само да изкаже своето безпокойство, че този проблем твърде дълги години не е решаван.
Безпокойството се засилва от факта, че като че ли вече стана възможно лицензирането на нови радио- и телевизионни станции в страната, като че ли няма законови пречки, но като че ли този процес не върви с темповете, които специално на съвета му се иска, пък и на хората, които са от местните райони.
Ще повторя това, което каза колегата Георгиев в началото, ние сме в процес на процедура за раздаване на лицензии в някои от граничните райони, като Малко Търново, Ахтопол, Царево, Айтос и Дулово. Този проблем с трансграничното замърсяване, като че ли не само, че не се разрешава, но може би се и увеличава.
Единственият ход, който ми се вижда в обозримо бъдеще, и който не знам дали ще има някакъв резултат, е да бъде сезиран Постоянният комитет по трансгранична телевизия за тези смущения и оттам-нататък да се упражнява постоянно интерес, ако ли не натиск, за разрешаването на този проблем.
Използвам случая, за да изкажа безпокойството си от това, че националният план за цифрово разпръскване все още не е приет, което още повече затруднява самия процес, който след време може да стени и безпредметен – говоря за процеса на лицензиране.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Комисията за регулиране на съобщенията ще дадат информация по въпроса, който постави госпожа Райчева.
ЛИЛИ РАЙЧЕВА: А всъщност не зададох въпрос, а споделих безпокойство. Не упреквам никого.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Не става дума за упрекване. Преди това отвън разговаряхме с госпожа Райчева и аз й казах как стои въпросът с плана и докъде е той. Това не е тайна. Планът е предвиден за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Проблемът е там, че в този план се визират едни доста крупни суми по отношение на Министерството на отбраната, за което лично аз, пък и цялата агенция, сме малко скептици дали този план в този си вид ще мине в Министерския съвет. Така или иначе България е поела ангажимент и за нас връщане назад няма. Планът е разписан от нас, пуснат е в Министерството на външните работи, тъй като те трябва да го внесат, имам информацията, че от днес той е разпратен в министерствата за съгласуване, така че предполагам до края на този месещ ще има отговор и от Министерския съвет.
Що се отнася до темата, за която сме се събрали, за нея спокойно може да се каже: “Отново е лято, отново има проблеми”. Защото наистина ги има тези проблеми, но си мисля, че ще бъде много едностранчиво разглеждането им, ако ние се съсредоточим само върху предавателите, които са от Турция.
Мисля, че същите проблеми ги има по всичките ни граници. Действително най-фрапиращо и най-болезнен е проблемът в Източна България – по морето, и то през лятото става това. Но мисля, че е крайно време е, защото наистина тук всички, които се изказаха, пък и болшинството от хората, сме съвременници на този проблем. Защото той започна някъде около 1992-1993 г. Ако не се намери някакво адекватно решение и не се осъществяват контактите със съответните администрации – зная проблема с турската администрация, наистина е така. Но има други администрации, с които може би трябва да започнем отнякъде. Бих ви препоръчал, като един от най-благосклонните в този случай или най-добрият случай за придобиване на опит и даже на кураж, ако щете да си говорим откровено, мисля, че това е македонската администрация. С македонския регулатор би могло да се проведат подобни разговори, би могло от там да се започне, ако ние действително имаме на базата на измерванията, доказателства, че тези техни предаватели излъчват на наши честоти и излъчват със завишени мощности. Но в противен случай да отидем и да твърдим: “Вие ни запушвате тук”, защото в Благоевград се слуша предимно македонска реч или надолу в Сандански – гръцка, някак си това не работи.
Трябва да имаме меродавни протоколи, на които протоколи и измервания – даже нещо повече, това, което сме предлагали и това, което спомена господин Манчев, между другото той присъства тук и като секретар на Съвета за радио- и честотен спектър, което идеята за съответни измервания със съответната администрация от двете страни на границата. Там има едни защитни зони, за да може наистина да се тръгне отнякъде и да се стигне до някакво решение. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Сега бих искала да дам думата на господин Владислав Петров, който е експерт в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Преди да Ви дам думата, господин Петров, имаме вашето писмо в отговор на исканията. Виждаме, че имало среща между Комисията за регулиране на съобщенията, Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, но е записано, че е логично да се предположи, че приемането на сигнали на борда на въздухоплавателните средства и наземното оборудване ще бъде влошено по същите причини, което означава, че не давате разрешение на 3000 вата да бъдат увеличени мощностите в България.
Моят основен въпрос към Вас, който е по-скоро технически, е: тъй като всички други страни явно излъчват на тези честоти, явно заглушават нашите, те нямат ли проблем с тяхното въздухоплаване в този смисъл?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Ще започна точно с техническата страна на въпроса, защото той се появява при усвояването на честотната лента 88-108 MGHz, и тогава се открива, че комбинация от предаватели създават т.нар. интермодулационни продукти, които при определени условия оказват силно претоварващо влияние на входовете на приемниците както на въздухоплавателните средства, така и приемниците, разположени на земята. Това в еднаква степен касае средствата за навигация и комуникация в честнотната лента 108-137 MGHz.
Съществуват такива проблеми в цял свят, но те са сериозно разглеждани на различни нива, в различни организации, на препоръки на съответните документи.
В нашата страна Комисията за регулиране на съобщенията от близо 5-6-годишен период от време положи изключително много усилия, извърши се една сериозна работа, за да може да се регулират нещата така, че да бъдат намалени максимално смущенията върху авиационните обхвати.
От една страна, бяха изработени различни методики, бяха направени мероприятия по промяна на поляризация на антените на УКВ радиостанциите и други такива, които действително значително подобриха състоянието в авиационния обхват. Тъй като тези интермодулационни продукти – те основно се влияят от повишаване на мощностите, затова ние сме много чувствителни към всяко едно повишаване на мощностите. В тази връзка въпреки добрата координация с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията малко бяхме изненадани от техните препоръки, приети преди една година, като плодовете от тези препоръки сега започват да се появяват в исканията на осем радия да си увеличат мощностите. Не мога да знам как се решава по другите страни. Познаваме международните препоръки, международните изисквания.
Такива проблеми съществуват навсякъде, те са описани в литературата, но конкретно нещата се решават на няколко нива.
Първо, чрез едно адекватно честотно планиране, чрез едни теоретични изчисления – господин Георгиев спомена програмата “LEGBAG”, която беше закупена от Комисията за регулиране на съобщенията по наше изрично настояване, но това е едно теоретично изследване, което дава възможност и едни резултати за това дали дадена радиостанция, която ще се открие с нейните параметри, би оказала влияние върху нашите съоръжения. В конкретния случай обаче Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” поиска базата данни, с които Комисията за регулиране на съобщенията извършва изследванията и в нея не се съдържат данни за нито една трансгранична станция, което ни кара да считаме, че тези изследвания не са пълни, тъй като де факто ние говорим за станции, които заглушават нашите, тоест техният сигнал е с по-големи нива, а не участва в това изследване. Значи картината, която се получава, ние я считаме за непълна.
Предполагам, че колегите от Комисията за регулиране на съобщенията са направили сериозни изследвания преди да дадат тези препоръки, ние също, за да оценим обстановката, направихме едно изследване на базата на данните, които се съдържат в сайта “predavatel.com”, който по наша оценка е сериозен сайт и искам да ви кажа, че картината не е чак такава, каквато изглежда. За информация в Шабла например се чуват 3 радия, в Каварна - 24, в Балчик- 28, в Албена – 28, в Златни пясъци - 24, в Чайка - 24, във Варна – 29. Тоест тук имаме извадка от около 20 населени места по Черноморието и като приемем, че този сайт фактически го приемаме за 80 процента достоверен, все пак можем да направим някои изводи. Тези радия, които в момента са подали искане за увеличаване на мощността, съгласно данните на този сайт, например тези от Варна – радио “Енерджи”, с 500 вата, когато е открито – това са данните на сайта, се е чувало в Каварна, Балчик, Албена, Златни пясъци, Варна, Чайка, Бяла и Обзор. Това е с 580 вата. След това мощността му е повишена на 1000 вата. Сега се иска да се повиши на 3000 вата. Ние питаме защо, след като е по териториален обхват за Варна, а се чува от Каварна до Обзор? За нас е меко казано учудващо защо това радио иска да си повишава мощността, след като, когато е пуснато е с 580 вата е покривало този обхват и изведнъж един път е увеличено двойно и сега отново искат още едно увеличаване?
Същата е картината с “Радио едно” –и то се чува от Каварна до Обзор, с 580 вата, по данните на този сайт. И т.н., и т.н.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само за секунда – Вие споменавате част от тези 8 радия, които сега искат увеличаване на мощността до 3000 вата.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Да. Всички, които са във Варна, абсолютно всички, и то когато е регистрирано в сайта, че се приемат тези точки от Каварна до Обзор, те са били на 580 вата, след това са минали на 1000 вата, сега искат 3000 вата. За нас това е необяснимо, след като един такъв широк диапазон се покрива от тези радия.
Тези, които са в точките на Бургас, например радио “Тангра”, то се приема от Обзор до Созопол и това се е приемало с 800 вата. След това са увеличени на 1000 вата, а сега искат 3000 вата. Особено ни притесняват другите две радия, тъй като съгласно този “LEGBAG” особено критични са честотите над 104 MGHz и там всякаква мощност над 1 квт е определено застрашаваща. Радио “Ретро” от Бургас се чува от Обзор, след Стара планина, до Созопол на 1000 вата на честота 105,9. Защо е необходимо повече да му се увеличава мощността, след като и тази мощност му е голяма. Такъв е случаят – тук е дадено становище на МВР, че също имат опасения за смущения, тъй като в известна степен и за тях важат тези процеси. “Южен бряг”, който с 440 вата е покривало от Обзор до Созопол след това е направено на 1000 вата, а в момента искат 3000 вата. Защо е необходимо това?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Моля да не ги изброявате всички, за да бъдем по-конструктивни. Това можем да го вземем като информация.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Искам само да цитирам една справка за района на Варна, която е интересна с това, че в района на Варна се чуват 29 български радия, а също така се чуват 51 турски радия, като има съвпадение на честоти само върху 3 броя радия.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Където се чуват повече на турски, отколкото на български.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Да, така е.
Това не е защото примерно те заглушават, а ние там нямаме радия. Това е логично.
В този смисъл смятаме,че някои от радио операторите решават други техни си проблеми, но има случай например, когато едно радио с лиценз за Поморие се изнася към Каменар, навлизайки в зоната на действие на системата за кацане, иска да си повиши мощността, а същото с мощността, която е била тогава от 500 вата, се е чувало от Обзор до Созопол. И искат 3 квт. Ние, разбира се, си даваме сметка, че всяко едно увеличение на мощностите освен, че ще увеличи замърсяването в съседните диапазон, по същия начин ще увеличи и смущенията. Тоест ние ще направим трансгранични смущения на съседните нам държави. Логично е да ескалира, както се и вижда. Защото цитираните радия всички са започнали с 500 вата, след това им е разрешено по 1000 вата, сега искат по 3000, а догодина ще искат по 6000. Ние не бихме могли да се съгласим с тази крайна мярка увеличаване на мощностите, при все че, за да има едно уверено приемане, параметрите са няколко, а не е само мощността. Има височина на антена, има етажирани антени, изместване на точки и т.н. Има и честотно планиране, смяна на честоти. Ние се хващаме за това което прави на нас, в случая не само на нас като авиация, но и на цялата държава създаваме проблем, а не се хващаме да реализираме другите неща.
Според мен, за да има някакво трайно решаване на въпроса трябват много сериозни международни договорености и което ние разбира се заявихме на срещата с Комисията за регулиране на съобщенията – ние сме съгласни да подпишем, ние не можем да изземваме техните функции. Защото тяхна е отговорността за това, че те разрешават 3 квт. Ние можем незабавно да искаме промяна на параметри или дори спиране на радио, ако то по някакъв начин застраши сериозно безопасността на полетите. Така че ние не се явяваме противник на идеята да се решат проблемите на нашето Черноморието с българските радия, но считаме, че това е крайният, и то най-неблагоприятният начин за решаването му.
Второто нещо, за което стана въпроси и е отразено в нашето писмо, е, че ние имаме изисквания за нашите съоръжения за шумовото ниво в честотните канали. Да, ние сме съгласни, но искаме Комисията за регулиране на съобщенията да извърши измерване в нашите честотни канали, тоест по Черноморието и като установим, че шумовото ниво съответства на международните изисквания, ние нямаме нищо против да продължат тези процеси с увеличаване на мощностите. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Господин Георгиев, имате думата.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Бих искал да кажа съвсем накратко. Не наричайте “сериозно изследване” изчитането на един рекламен сайт. Сайт “predavatel” е реклама на радиостанциите докъде евентуално могат да се чуят. Това въобще не може да се нарече сериозно изследване. Ние имаме приети норми на нивото. Едно е да събираш реклами и да казваш: “Аз се чувам оттук до Истанбул”, а е друго реално да се чуеш.
Второ, проблемите с честотното планиране, колеги от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, все пак е законово право на Комисията за регулиране на съобщенията. Ако искате вие да планирате честотно, кажете и ще ви дадем това право – поне тук е законодателят, да вземем и да го направим. Моля ви се, дайте да се уважаваме! Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Съвсем накратко, ние не искаме да вземаме никакви права, това си е функция на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние сме един ползвател, както и радията. Ние искаме да си защитаваме нашия обхват, което е длъжно да прави Комисията за регулиране на съобщенията – да ни защитава.
По отношение на сайта, това е само за обща информация. Нека, ако търсим някакво решение, да направим едни съвместни измервания в тези точки и да придобием ясна картина.
Нещо повече, предлагам този, който иска си увеличи мощността, да се направят конкретно замервания конкретно в неговата зона на действия от Комисията за регулиране на съобщенията и като има протокол, че: “Да, това радио се смущава в зоната му на действие”, тогава обсъждаме въпроса за 3 квт. А не както този, които цитирахме - Поморие-Каменар, е несериозно да ме убедите, че с 3 квт ще покрива само Каменар. Това е несериозно!
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Може ли?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господа, не може! Защото няма такава практика тук в комисията – тези неща могат да се уточняват на срещи между вас. Аз мисля, че комисията в момента изслушва становища, а не е събрала съответните институции да спорят и да си хвърлят реплики. Явно всички заедно ще трябва да решим проблема. Той не е несъществен, но доколкото разбирам Министерството на транспорта има съображение, че тези, които имат искане да си увеличат мощността, по-скоро искат да си увеличат обхвата без да си плащат затова, а не само там, където им е ареалът и територията. Това е тяхното безпокойство. Това, разбира се, Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии да го обсъждате и да решите дали ответната реакция е така, или не е. Но ние сме се събрали за съвсем друго нещо и аз сега си позволявам да дам думата на Българското национално радио господин Владимир Стоименов – експерт.
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Към изказванията на господин Георгиев към Комисията за регулиране на съобщенията само ще добавя още един проблем – че чуждите радиостанции се чуват дори и на честотите на Българското национално радио. Имам предвид и Северното Черноморие, и Южното Черноморие, и Благоевградския район. Така че това е още един проблем.
Тези 58 честоти, за които каза Комисията за регулиране на съобщенията са поискани и са им били предоставени благодарение на нашето искане. Това нещо е, за да може да се постигне 100 процента покритие на страната с УКВ-обхват. Тоест това не е приумица. Това е нашето желание, но както винаги възможностите са други. Досега наш оператор беше БТК, имаше обещание от БТК, че ще се усвоят тези честоти. Досега не са усвоени. Сега вече ние тръгваме да развиваме сами собствена предавателна мрежа, която естествено ще бъде осъществена при наличието на средства.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Относно проблема, имате ли нещо да кажете?
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Аз ви казвам нашите предаватели, с които излъчваме програмите, нито един не е достигнал позволеното ми ниво на сигнал. Тоест при нас трябва да се случат някои увеличавания на мощностите, особено на Черноморието, но нашите честоти са международно защитени и това вече е чудото, че на такива международни честоти излизат чужди радиостанции – турски и гръцки, което пак става един международен въпрос, който трябва да се реши на международно ниво.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Доколкото разбирам, вие продължавате да развивате честотите, които са ви дадени и е въпрос на финансови средства. Така отговорихте на Комисията за регулиране на съобщенията.
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Да.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, професор Златков.
ЕМИЛ ЗЛАТКОВ: Благодаря.
Въпросът има двояко значение. Едното е българската честотна ситуация, която се определя с програмата на Комисията за регулиране на съобщенията. Тук обаче се намесва веднага ръководството на Въздушно движение. Те с право могат да кажат с всичко, но това всичко първо, се казва в един много дълъг срок, който пречи на разширяването на мрежите, и от друга страна, простото увеличаване на мощностите не е всичко. Модулационно изкривяване може да се получи и вследствие на качествата на предавателите. Предавателите по отношение на цена се движат 1:10, ако добавите и фон на добра филтрация и е добре планиран в ситуацията, мощността не би трябвало да играе такава голяма роля. Това, че предавателите в България могат да бъдат всякакви, е друга работа. Но това е работа на Комисията за регулиране на съобщенията и тя би трябвало да оправя цялата работа.
Не е нормално в другите държави въздушното движение да не се смущава от FM-обхватът, а тук постоянно да възникват тези въпроси. Има един конкретен случай, когато една от софийските радиостанции се измества от едно място в друго и веднага влиза в сила ембаргото на Въздушно движение. Това е точно поради смяната на мястото.
Вторият въпрос е въпросът за турските радиостанции. Ние говорим, че турските радиостанции никой не ги контролира. Защото и там, както разбрахме, не ги контролират. Те не са пиратски, но не са под обхвата на техния регулатор. Просто не ги знаят или по-скоро се правят, че не ги знаят.
От цялата работа може да се зададе въпросът как нашите радиостанции ще попречат на въздушното движение, а турските радиостанции не пречат в цялата работа? Това е един много интересен въпрос. Това е положението. Но във всички случаи въпросът трябва да бъде в ръцете на Комисията за регулиране на съобщенията за решаване на тези неща като има много добри измервания по отношение на параметрите на радиостанциите, които искат да си увеличат мощностите. Защото е естествено, че при една по-лоша филтрация комбинационните честоти, които ще се появят, ще бъдат по-силни изразени и шумът, за който стана дума, ще бъде по-голям. И едната страна има право, но от друга страна, има право тя да решава този въпрос, като със своите измервания доказва тази ситуация, която се налага. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Заповядайте, господин Манчев.
Г-н МАНЧЕВ: Благодаря.
Не, за да задам въпрос, а искам да отговоря на въпрос, който беше зададен от госпожа Райчева, че трябва да се обърнем към Трансгранична телевизия за решаване на въпроса. Там не може да се обърнем. Единственото място, където можем да се обърнем е Международният съюз по далекосъобщенията. Ние това сме го правили, обаче те казват, че въпросът, който поставяме, би трябвало да се реши двустранно между страните, които са заинтересовани. Тоест те само регистрират координирани и съгласувани честотни назначения, а когато възникнат такива проблеми, те не могат да бъдат арбитър. Единствено могат да напишат по-строго писмо накрая.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за това, което казахте.
От всичко казано дотук, всички страни твърдят, че дипломатическите възможности и разговорите, които имаме със съседите си, почти са изчерпани и аз виждам решението тук между нас, в нашите институции – какво правим, как го правим, по какъв начин го правим. Затова си позволявам да апелирам към вас да помислите за директни стъпки, които биха могли от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, от страна на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, от страна на Съвета за електронни медии, от страна на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – какво конкретно заедно тези институции да направят, за да може този проблем вътрешно да се разреши до степен, така че да бъде намалено влиянието на чуждите радиостанции и същевременно да не се пречи на гражданското въздухоплаване, защото това е основен проблем. Наистина може би всяка радиостанция, която иска увеличение на мощността, да се обследва и да се правят измервания. Това е моето мнение като член на комисията.
Заповядайте, господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да се обърна с една препоръка към държавните институции, които днес са ни гости. Щях да се радвам, ако днес бях получил подобна извадка, а не от някакъв сайт, а примерно от Комисията за регулиране на съобщенията или от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с вече направени замервания. Защото проблемът, който разискваме, не стои на дневен ред отсега. Вместо да търсим причината в радиооператорите на съседните нам държави, да предложите на вниманието на комисията – ние не сме инженери, сигурно има и инженери, но като ни обясните, ще разберем техническата терминология, информация за това с какви лостове ще разполагат нашите радиооператори - дали проблемът не е в мощностите, които те са монтирали като предаватели, защото вие ги контролирате и да ни дадете наистина какви радия излъчват в пограничните райони, където имаме този проблем, на какви честоти, колко са чуждите и къде точно е проблемът. Ако трябва да правим някакви постъпки, в смисъл като държавни органи, смятам, че България като европейска страна най-лесно би започнала с Гърция и Румъния, като наши съседи, с които също има такъв проблем – да кажем Добруджа или долу в Благоевградско и да търсим европейски регламенти за решаването на това трансгранично замърсяване. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ: Може ли да ви дам малко техническа, макар че комисията е от по-особен вид. Става дума, че в УКВ-диапазона, където се разпространяват между 88 и 108 MGHz, професорът каза, че мощността не винаги е от значение за покриване на дадена площ. Така че много от операторите, дори да поискат и 1 квт предаватели, те в момента извършват на мощност между 500 и 800 вата, макар че за някои регионални радия няма да поправи нещата.
При съвременните системи за комуникация, особено предавателите, там нещата са уредени. Там не се прави типично радио любителски. Много от тези системи са идеално филтрирани, така че фирмите са поели ангажимента да излъчват точно на тази определена честота.
Проблемът е, че в почти цялата Югоизточна България основно се приемат турски радиостанции. Ако тръгнете на 10 км след Сливен по магистралата – има около 5-6 радия в гр. Сливен, след първия склон тези радия не се чуват. До входа на Бургас, до караулката на Бургас, в момента, ако искате можете да тръгнете по новото трасе на магистрала “Тракия” там се чуват едно след друго 12 сканирани различни турски радиопрограми, различни и никъде български радиопрограма. Релефът наистина е особен там, но от друга страна, всички тези радиопредаватели, които се приемат в България са разположени изцяло в голяма близост до границата. Това е като започнете от Кърджалийско и стигнете до региона на Странджа. До Бургас - там вече е по-особеното, защото влизаме на ниско ниво до нула метра на морското равнище, около Бургас се чуват 4-5 радиостанции, някои от които не се чуват и в Созопол дори. А в Созопол излизат поне 10 турски радиостанции. Бяхме пуснали едно питане в парламента защо тези радиостанции не се чуват, а те отговориха, че било отражение от водата. Това не е така. Ако е така, би трябвало и бургаските радиостанции да се чуват в Созопол, а те не се чуват.
Казахме, че трудно можем да направим международна регулация. Те излъчват. Навремето до 1986 г. имаше специални постове – там към Голям Дервент и край Свиленград, където се грижеха за тези неща, да не бъдат с такава чуваемост.
Другият вариант. Вече има изграден оптичен пръстен - мисля на “Булгаргаз”, който дори се използва от “Тюксел” за връзка – това вече е друга комуникация, може в тези региони - в Карнобат и Айтос, да се сложат малки предаватели. Казвам “малки”, дори за тези 108 MGHz могат да работят дори 100-ватови предаватели, които регионално да покриват региона. Това е единственият вариант.
Другият вариант е цифровизацията, която беше пусната за региона на Ямбол, Приморско и този регион – Странджа. Но там пък вече тази цифровизация в най-близко време не би могла да се осъществи. Мисля, че ще се намерят регионални фирми, които едновременно с рекламата, която може да се направи, на разрешена честота – да речем регионално радио Бургас да бъде приемано и в Айтос. Това са 40 км., да бъдат направени изнесени малки предаватели – 100 до 200 вата, които да покриват дадения регион.
Другият вариант е чисто технически насочени антени. Там малко има повече физика, повече механика за пренасочване на определени антени. Така в УКВ-диапазона и да слагате 3 квт мощности този проблем няма да изчезне. Отново в Карнобат, Айтос, Ямбол и надолу няма да чуват радията, които са в Бургаския регион. Така че не винаги мощността увеличена може да разшири обхвата на предаването. Това може да стане на средни и къси вълни.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за изчерпателната техническа информация, защото на всички ни липсваше.
Има ли други мнения, колеги?
Заповядайте, господин Георгиев.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: В подкрепа на думите на господин Димитров – за мощностите. Не винаги решават всичко, но много често мощността си решава, защото е мощност и зона на обслужване.
Защо не се чуват? Варна – програма “Хоризонт” има право да работи с 30 квт, а работи с 20 квт. “Христо Ботев” има право да работи с 30 квт, а работи с 3 квт. “Регионална” има право да работи с 30 квт, а работи с 2,5 квт. За какво говорим?
Именно това е нашето безпокойство. Предстои вдигане на мощности. Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е против вдигане на мощностите. Националният интерес е свързан с вдигането на мощностите. Програмните продукти дават нормални защитни нива. Говорим за шум, говорим за изследвания. Съгласен съм – ще направим изследване и в интерес на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Нашето безпокойство е, че тези технически проекти отлежават от 14 март. Дойде лято, а на кой юни или на 26 май се сещаме да правим и излиза идеята за правене на измерванията. Така няма да защитим националния интерес.
Трябва да се работи действително, както каза госпожа Драганова, бързо, оперативно, да се изпълняват лицензионните условия и да се търси решение на всеки един конкретен проблем в реално време. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин Георгиев. Абсолютно сте прав. Благодаря за подкрепата на това, което казах.
Има ли други мнения, колеги?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Само едно допълнение искам да внеса.
Господин професорът зададе въпроса: в чуждите държави има ли смущения? Има смущения. В зависимост как регулаторът там е организирал нещата, в зависимост от това колко напред е технически една държава смущенията са по-малко. Защото знаете, че в много от европейските столици не се концентрират много предаватели на една точка, което ние правим тук по типично български начин, но се правят много предавателчета с малки мощности и това също е един от проблемите, за което господин Димитров спомена.
Аз искам само да допълня,че на летище Бургас от последните две седмици кацат по 100 самолета на ден. Искам да ви информирам, че ние почти всеки месец имаме доклади от екипажите за смущения на каналите за комуникация, че чуват музика, а също така, което е много тревожно, на международната честота за бедствие 121,5. Имаме добра координация със служба “Защита на свръзките” на Министерството на вътрешните работи и тази информация ние съответно им я предаваме и те вземат мерки, когато това се налага.
Считам и още един път заявявам, че ние не сме против увеличаване на мощността, но само при положение, че се гарантира в нашите диапазони шумово ниво и условия, които се изискват от международните документи.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има необходимите измервания, които да доказват необходимото. Благодаря.
Заповядайте, господин Лучано.
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм специалист, но бих искал да попитам нещо, както примерно Мтел и Глобъл, всеки има някаква честота – 0888 или 0898, това е направено по някакъв начин. Не може ли Гражданската авиация да бъде защитена по някакъв начин, така че да не се чува музика и в същото време ние да си слушаме българските радия, защото наистина ако тръгнем от Слънчев бряг до Варна, там се чува само турска музика, като минем малко по-нагоре се чува румънска. Това е много странно и много различно. Това трябва да бъде направено по някакъв начин и това трябва да го направят техниците.
Не разбирам от техника, но пак казвам, че това нещо по някакъв начин трябва да се направи така, че хем да не пречи на самолетите...
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това се опитваме да направим.
МИТКО ДИМИТРОВ: По теория радиоприемането е случайно явление, така че на онова място може да го няма, а тук може да го има.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, господин Попов.
СВИЛЕН ПОПОВ: Във връзка с въпроса на господин Иванов. Има местни и национални радия. Всичко това, което говори, че навсякъде трябва да се приема, са националните радия. Това, което в момента се говори, което Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” не иска засега да се гласува е увеличаване на мощността на местните радия.
Тяхната зона на обслужване в населено място, за което е издаден този лиценз. Така че между населените места трябва да се приема е националното радио. Това е едното.
Второто, което исках само да кажа, е, че на една честота не може да работят – това, което каза господин Димитров. Това ще стане в цифровия свят, тоест, когато ще направим синхронните мрежи. Тоест, когато се приеме този план и когато започне усвояването на цифровата телевизия, тогава работим на една честота за голяма област. Тъй като този ресурс действително е ограничен, не можем да пуснем до безкрайност малки предаватели, които да покриват с една програма дадена голяма територия.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за техническите допълнения.
Има ли конструктивни въпроси, предложения и мнения? Няма.
В такъв случай, колеги, бих предложила на членовете на комисията следното
Р Е Ш Е Н И Е:
“Упълномощава ръководството на парламентарната Комисия по гражданското общество и медии да изготви проект на становище, което да се представи пред комисията за обсъждане и вземане на решение”.
Имате ли предложения, колеги, по така направеният проект за решение? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.35 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Весела ДРАГАНОВА
П Р О Т О К О Л
№ 30
На 7 юни 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по гражданското общество и медиите.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.
Заседанието бе открито в 14.36 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията госпожа Весела Драганова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми госпожи и господа, на мен се пада честта днес да водя заседанието на Комисията по гражданското общество и медиите.
Откривам заседанието на комисията с единствена точка в
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.
Темата е предварително обявена на народните представители.
Преди да започнем работата си искам да представя двама нови членове на комисията ни. Това са господин Альоша Даков от Коалиция за България на мястото на господин Бойко Радоев и госпожица Деница Гаджева от “Атака” на мястото на господин Димитър Стоянов.
Добре дошли! Надявам се да влеете свежа млада кръв в комисията с вашите мнения и впечатления.
Казвам добре дошли на нашите гости от Комисията за регулиране на съобщенията, от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, от Съвета за електронни медии, от Министерството на транспорта, от Българското национално радио.
Ще се опитаме да проведе максимално бързо дискусията, за да има всеки възможността да каже своето мнение и становище, въпреки че те в писмена форма са изпратени. Затова ще ви бъда благодарна, ако вие максимално точно и нещо повече от това, което сте изпратили като писмена информация.
Затова ще си позволя да дам думата на Комисията за регулиране на съобщенията.
Господин Александров, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Предстои ни да обсъдим за пореден път един проблем, който е обсъждан много пъти на различни нива, и така или иначе не е намерил своето решение.
Истината е една. По Черноморието в ефира, особено в УКВ-ефира трудно се чува българска реч. Бедата не е в това, че се чуват много турски радиостанции, а, че не се чуват български радиостанции. Причините са много. По някои от тях се работи. Някои от тях се стремим да отстраним. Съвместно с колегите от Съвета за електронни медии те обявиха и започна лицензиране и конкурси за нови частни радиостанции по Черноморието, за да се увеличи техния брой.
Една от основните причина обаче, за да не се чува достатъчно български радиостанции, извинете ме за може би силния термин, но това е неадекватното до голяма степен на националните оператори. Какво имам предвид? Българското национално радио с влизане в сила още на първия Закона за далекосъобщенията, както и Българската национална телевизия, станаха лицензоносители. Тоест проблемът за разпространението на програмата е на Българското национално радио и Българската национална телевизия. БТК е частно. БТК е длъжно да сключва договори, но основната грижа за развитието и разпространението на програмите е на Българското национално радио в този случай, когато говорим за УКВ и чуем радиостанциите.
Какво се оказва? От 2004 г. досега на Българското национално радио са предоставени 69 работни честоти със съответни точки, на които да развие и да излъчва програмата си. От тях са усвоени 16. Имаме готовност и искаме от тяхна страна за още 8 честоти и 8 съответни точки – подготвени са, и в някои от следващите заседания на комисията ще им бъдат дадени. Какво означава това? Това означава, че на 52 честоти, на които би трябвало да се чува програма “Хоризонт” и програма “Христо Ботев”, не са усвоени и не работят. Това е извън компетенциите на комисията. Аз нямам право да говоря от името на комисията, но липса на средства ли е, политика ли е – това трябва да се решава по някакъв начин.
Втората причина. На няколко пъти установяваме, че Дарик радио не усвоява тези мощности, които идват по лиценз и трябва да се оказва натиск върху него, за да работи с максимални мощности.
Причините мисля, че няма защо да ги обяснявам. Първо, по-скъпо се заплаща. Второ, покриват се области, в които няма население, няма интерес от реклами. Но той затова е национален оператор, точно за да покрива територията, а не да се търси само рекламният ефект.
Другата причина е, че маса от възможните и планирани за България честоти са заети от чужди радиостанции. Това са трансграничните смущения. Най-често това по Черноморието са турски радиостанции. По неофициални данни в района на Истанбул работят няколко десетки УКВ-радиостанции с много големи мощности без никаква регулация освен може би програмна регулация, която се осъществява от турската страна.
Комисията за регулиране на съобщенията многократно е писала писма, на срещи и какво ли не с международните организации – Международният съюз по далекосъобщения (ITU), срещи със съответните регулатори и ефект досега няма. По това, което досега е направено на международно ниво, предполагам, че отношение ще вземе Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Тя е органът, който по закон представлява България в международните организации. Къде по наша инициатива, къде съвместно, къде по линия на Съвета за националния честотен спектър, ще си кажете мнението.
Едно от мероприятията, което заложи Комисията за регулиране на съобщенията, както е написано в писмото на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, че е крайна мярка повишаване на мощностите на работещите по Черноморието радиостанции. Ние имаме една такава препоръка. Решихме да повишим мощностите на 3000 вата. От 14 март т.г. техническите проекти на 8 такива радиостанции са готови, но не са съгласувани от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Аз разбирам напълно колегите от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Самият аз бях свързан в миналото доста с авиацията, макар и с военната, но искам да кажа, че независимо от всички аргументи, които в отговора на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, което е при вас, истината е една. По международно приетия програмен продукт “LEGBAG” и по разработения по задание още от ДКД и след това довършен в Комисията за регулиране на съобщенията програмен продукт за изследване на възможните смущения, такива смущения пряко в навигационните системи на Гражданската авиация на всички тези радиостанции не би трябвало да има, като защитните нива са достатъчно високи.
Колегите говорят за завишен общ шумов фон. Аз вече няколко пъти се шегувам – в ХІІ век шумовият фон е бил съвсем нормален, но имаме само гръмотевични разряди; в началото на ХХ век е било едно, а в ХХІ век е съвсем нормално шумовият фон да бъде завишен. Независимо от това, пак казвам, нашите програмни продукти показват достатъчно високи защитни нива при тези мощности на УКВ радиостанциите. Всички други техни аргументи като отчитане особености на релефа, той е отчетен. Базата, въведена в продукта, може би е някакъв аргумент, но досега не сме имали изненади. Смяната на точката на излъчване на оператори, които вече са вложили капиталовложения и имат вече работещи радиостанции и просто да го накараш ей-така: “Оттук, премести се там!”, кой ще му плати? Това е абсурдно в нашите времена, още повече че тези точки са съгласувани от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Колегите са съгласни да направим измерване при завишените мощности, само че това надали е много лесно да се реализира. Можеш ли да кажеш на един оператор: “Я, ти си купи един предавател 3 киловата, а пък измерванията... можеш и да го ползваш.” Някак си не е съвсем сериозно.
Госпожи и господа депутати, колеги! Има още един въпрос, който е изключително важен. В момента повод за това събиране в края на краищата стана проблемът със завишаване на мощността на няколко наши радиостанции по Черноморието. Едновременно с това трябва да се очаква, че освен тези 52 радиочестоти и точки – нови, които ще тръгнат по Българското национално радио, Съветът за електронни медии има за намерение за провеждане на още голям брой конкурси.
Ако ние сега не достигнем до някакво решение, то тогава как ще усвояваме и как ще реализираме тези конкурси занапред. Ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” счита, че е невъзможно запускането на нови радиостанции или ще чакаме съгласуването им с месеци, както в момента тези проекти чакат от 14 март, то тогава нека да се разберем и те да кажат: “Повече радиостанции в България няма да тръгват”. Или ще се планират с еди-каква си мощност. Да ни вземат функциите и да казват! Все пак въздухоплаването е тяхна отговорност и това е изключително важно.
От друга страна, искам да кажа - аз не мога да говоря от името на комисията, но някои мои колеги заявяват, че след като програмния продукт и методиката не би трябвало да има проблеми, те са готови да подпишат и да издадем лицензи, вече по новия закон – разрешения, за тези радиостанции да работят с по-големи мощности. Аз лично за себе си никога не бих разписал разрешение или лицензия, несъгласувана от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Значи все пак отговорността трябва да бъде споделена. Не можем ние да носим такава отговорност.
Основните въпроси, на които трябва да си отговорим днес, са какво правим в бъдеще време, трябва ли на достатъчно високо политическо ниво да се вдигне проблемът с работещите в Турция радиостанции на координирани за България честоти, радиостанции, работещи с големи мощности, и как да се направи това? Защото това, според мен, вече е извън компетенцията на Комисията за регулиране на съобщенията. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Ще си позволя да дам думата на всички заинтересовани страни, за да може след това колегите да имат общ поглед на нещата и да поставят въпроси. Аз също имам въпроси, но нека да изслушаме всички.
Давам думата на представителите на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Манчев.
Г-н МАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа депутати, колеги и гости! Господин Георгиев беше достатъчно подробен и ясен за стъпките, които са правени от страна на администрацията на Република България в областта на далекосъобщенията. Аз само ще припомня няколко случки, станали през тези десетина години.
Въпросът за трансграничните замърсявания са повдига на много високо ниво, дори на нивото на министър-председател и министър на външните работи за отношенията ни с Република Турция. Правени са хиляди постъпки, но винаги са завършвали безрезултатно.
Това, което е направено в последните години – господин Георгиев само това изпусна да каже, защото общо взето пак беше правено съвместно – имахме една работна група между нашата администрация и турската администрация в областта на далекосъобщенията с други въпроси, но въпросите, които се разглеждаха бяха въпросите с трансграничните замърсявания. Това беше преди около 2 години. Тогава се стигна до едно решение да направим една наредба или методика за измерване на радиоизлъчвания от страна на България, която да е съобразена с изискванията на Международния съюз по далекосъобщения и която да бъде предоставена на турската страна да я приеме. След като се приеме да признаваме взаимно измерванията и резултатите от измерванията в пограничните райони. Такова нещо обаче не се случи. Ние я написахме, преведохме я, изпратихме я, но досега няма никакъв резултат.
Има много голям проблем от това, че в Стокхолмския план от 1961 г., който фактически регулира запускането на радиостанции с определените мощности, честоти и точки на излъчване. В него имаме регистрирани към 800 такива обекти, докато турците имат само 200. Тоест ние сме с 4 пъти по-голямо чисто на разрешени радиостанции, а също така и за телевизионни предаватели. От тази гледна точка, че те не могат да ги съгласуват по международните правила, те пускат такива, които не са регистрирани в Международния съюз по далекосъобщенията. Освен че не са регистрирани, не са координирани и съгласувани, ги пускат и с мощности, които са по-големи от разрешените, които трябва да бъдат съгласувани.
Аз не искам да чета писмото, което писахме до Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, до господи Атанасов, в което посочваме – ще прочета само накрая, че решение може да се търси само на високо ниво. Така че ако имате конкретни въпроси, защото имаме документи – измервателни протоколи, събрани данни за всички тези срещи, работни групи, които сме правили, но досега резултатът е нулев. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има думата госпожа Райчева от Съвета за електронни медии. Трябваше да седнете тук около масата. Вие малко се отдалечихте.
ЛИЛИ РАЙЧЕВА: Аз не случайно се отдалечих отстрани, защото в цялата на тази компания като че ли Съветът за електронни медии, който е свързан предимно със съдържанието, може само да изкаже своето безпокойство, че този проблем твърде дълги години не е решаван.
Безпокойството се засилва от факта, че като че ли вече стана възможно лицензирането на нови радио- и телевизионни станции в страната, като че ли няма законови пречки, но като че ли този процес не върви с темповете, които специално на съвета му се иска, пък и на хората, които са от местните райони.
Ще повторя това, което каза колегата Георгиев в началото, ние сме в процес на процедура за раздаване на лицензии в някои от граничните райони, като Малко Търново, Ахтопол, Царево, Айтос и Дулово. Този проблем с трансграничното замърсяване, като че ли не само, че не се разрешава, но може би се и увеличава.
Единственият ход, който ми се вижда в обозримо бъдеще, и който не знам дали ще има някакъв резултат, е да бъде сезиран Постоянният комитет по трансгранична телевизия за тези смущения и оттам-нататък да се упражнява постоянно интерес, ако ли не натиск, за разрешаването на този проблем.
Използвам случая, за да изкажа безпокойството си от това, че националният план за цифрово разпръскване все още не е приет, което още повече затруднява самия процес, който след време може да стени и безпредметен – говоря за процеса на лицензиране.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви.
Комисията за регулиране на съобщенията ще дадат информация по въпроса, който постави госпожа Райчева.
ЛИЛИ РАЙЧЕВА: А всъщност не зададох въпрос, а споделих безпокойство. Не упреквам никого.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Не става дума за упрекване. Преди това отвън разговаряхме с госпожа Райчева и аз й казах как стои въпросът с плана и докъде е той. Това не е тайна. Планът е предвиден за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Проблемът е там, че в този план се визират едни доста крупни суми по отношение на Министерството на отбраната, за което лично аз, пък и цялата агенция, сме малко скептици дали този план в този си вид ще мине в Министерския съвет. Така или иначе България е поела ангажимент и за нас връщане назад няма. Планът е разписан от нас, пуснат е в Министерството на външните работи, тъй като те трябва да го внесат, имам информацията, че от днес той е разпратен в министерствата за съгласуване, така че предполагам до края на този месещ ще има отговор и от Министерския съвет.
Що се отнася до темата, за която сме се събрали, за нея спокойно може да се каже: “Отново е лято, отново има проблеми”. Защото наистина ги има тези проблеми, но си мисля, че ще бъде много едностранчиво разглеждането им, ако ние се съсредоточим само върху предавателите, които са от Турция.
Мисля, че същите проблеми ги има по всичките ни граници. Действително най-фрапиращо и най-болезнен е проблемът в Източна България – по морето, и то през лятото става това. Но мисля, че е крайно време е, защото наистина тук всички, които се изказаха, пък и болшинството от хората, сме съвременници на този проблем. Защото той започна някъде около 1992-1993 г. Ако не се намери някакво адекватно решение и не се осъществяват контактите със съответните администрации – зная проблема с турската администрация, наистина е така. Но има други администрации, с които може би трябва да започнем отнякъде. Бих ви препоръчал, като един от най-благосклонните в този случай или най-добрият случай за придобиване на опит и даже на кураж, ако щете да си говорим откровено, мисля, че това е македонската администрация. С македонския регулатор би могло да се проведат подобни разговори, би могло от там да се започне, ако ние действително имаме на базата на измерванията, доказателства, че тези техни предаватели излъчват на наши честоти и излъчват със завишени мощности. Но в противен случай да отидем и да твърдим: “Вие ни запушвате тук”, защото в Благоевград се слуша предимно македонска реч или надолу в Сандански – гръцка, някак си това не работи.
Трябва да имаме меродавни протоколи, на които протоколи и измервания – даже нещо повече, това, което сме предлагали и това, което спомена господин Манчев, между другото той присъства тук и като секретар на Съвета за радио- и честотен спектър, което идеята за съответни измервания със съответната администрация от двете страни на границата. Там има едни защитни зони, за да може наистина да се тръгне отнякъде и да се стигне до някакво решение. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Сега бих искала да дам думата на господин Владислав Петров, който е експерт в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Преди да Ви дам думата, господин Петров, имаме вашето писмо в отговор на исканията. Виждаме, че имало среща между Комисията за регулиране на съобщенията, Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, но е записано, че е логично да се предположи, че приемането на сигнали на борда на въздухоплавателните средства и наземното оборудване ще бъде влошено по същите причини, което означава, че не давате разрешение на 3000 вата да бъдат увеличени мощностите в България.
Моят основен въпрос към Вас, който е по-скоро технически, е: тъй като всички други страни явно излъчват на тези честоти, явно заглушават нашите, те нямат ли проблем с тяхното въздухоплаване в този смисъл?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Ще започна точно с техническата страна на въпроса, защото той се появява при усвояването на честотната лента 88-108 MGHz, и тогава се открива, че комбинация от предаватели създават т.нар. интермодулационни продукти, които при определени условия оказват силно претоварващо влияние на входовете на приемниците както на въздухоплавателните средства, така и приемниците, разположени на земята. Това в еднаква степен касае средствата за навигация и комуникация в честнотната лента 108-137 MGHz.
Съществуват такива проблеми в цял свят, но те са сериозно разглеждани на различни нива, в различни организации, на препоръки на съответните документи.
В нашата страна Комисията за регулиране на съобщенията от близо 5-6-годишен период от време положи изключително много усилия, извърши се една сериозна работа, за да може да се регулират нещата така, че да бъдат намалени максимално смущенията върху авиационните обхвати.
От една страна, бяха изработени различни методики, бяха направени мероприятия по промяна на поляризация на антените на УКВ радиостанциите и други такива, които действително значително подобриха състоянието в авиационния обхват. Тъй като тези интермодулационни продукти – те основно се влияят от повишаване на мощностите, затова ние сме много чувствителни към всяко едно повишаване на мощностите. В тази връзка въпреки добрата координация с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията малко бяхме изненадани от техните препоръки, приети преди една година, като плодовете от тези препоръки сега започват да се появяват в исканията на осем радия да си увеличат мощностите. Не мога да знам как се решава по другите страни. Познаваме международните препоръки, международните изисквания.
Такива проблеми съществуват навсякъде, те са описани в литературата, но конкретно нещата се решават на няколко нива.
Първо, чрез едно адекватно честотно планиране, чрез едни теоретични изчисления – господин Георгиев спомена програмата “LEGBAG”, която беше закупена от Комисията за регулиране на съобщенията по наше изрично настояване, но това е едно теоретично изследване, което дава възможност и едни резултати за това дали дадена радиостанция, която ще се открие с нейните параметри, би оказала влияние върху нашите съоръжения. В конкретния случай обаче Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” поиска базата данни, с които Комисията за регулиране на съобщенията извършва изследванията и в нея не се съдържат данни за нито една трансгранична станция, което ни кара да считаме, че тези изследвания не са пълни, тъй като де факто ние говорим за станции, които заглушават нашите, тоест техният сигнал е с по-големи нива, а не участва в това изследване. Значи картината, която се получава, ние я считаме за непълна.
Предполагам, че колегите от Комисията за регулиране на съобщенията са направили сериозни изследвания преди да дадат тези препоръки, ние също, за да оценим обстановката, направихме едно изследване на базата на данните, които се съдържат в сайта “predavatel.com”, който по наша оценка е сериозен сайт и искам да ви кажа, че картината не е чак такава, каквато изглежда. За информация в Шабла например се чуват 3 радия, в Каварна - 24, в Балчик- 28, в Албена – 28, в Златни пясъци - 24, в Чайка - 24, във Варна – 29. Тоест тук имаме извадка от около 20 населени места по Черноморието и като приемем, че този сайт фактически го приемаме за 80 процента достоверен, все пак можем да направим някои изводи. Тези радия, които в момента са подали искане за увеличаване на мощността, съгласно данните на този сайт, например тези от Варна – радио “Енерджи”, с 500 вата, когато е открито – това са данните на сайта, се е чувало в Каварна, Балчик, Албена, Златни пясъци, Варна, Чайка, Бяла и Обзор. Това е с 580 вата. След това мощността му е повишена на 1000 вата. Сега се иска да се повиши на 3000 вата. Ние питаме защо, след като е по териториален обхват за Варна, а се чува от Каварна до Обзор? За нас е меко казано учудващо защо това радио иска да си повишава мощността, след като, когато е пуснато е с 580 вата е покривало този обхват и изведнъж един път е увеличено двойно и сега отново искат още едно увеличаване?
Същата е картината с “Радио едно” –и то се чува от Каварна до Обзор, с 580 вата, по данните на този сайт. И т.н., и т.н.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само за секунда – Вие споменавате част от тези 8 радия, които сега искат увеличаване на мощността до 3000 вата.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Да. Всички, които са във Варна, абсолютно всички, и то когато е регистрирано в сайта, че се приемат тези точки от Каварна до Обзор, те са били на 580 вата, след това са минали на 1000 вата, сега искат 3000 вата. За нас това е необяснимо, след като един такъв широк диапазон се покрива от тези радия.
Тези, които са в точките на Бургас, например радио “Тангра”, то се приема от Обзор до Созопол и това се е приемало с 800 вата. След това са увеличени на 1000 вата, а сега искат 3000 вата. Особено ни притесняват другите две радия, тъй като съгласно този “LEGBAG” особено критични са честотите над 104 MGHz и там всякаква мощност над 1 квт е определено застрашаваща. Радио “Ретро” от Бургас се чува от Обзор, след Стара планина, до Созопол на 1000 вата на честота 105,9. Защо е необходимо повече да му се увеличава мощността, след като и тази мощност му е голяма. Такъв е случаят – тук е дадено становище на МВР, че също имат опасения за смущения, тъй като в известна степен и за тях важат тези процеси. “Южен бряг”, който с 440 вата е покривало от Обзор до Созопол след това е направено на 1000 вата, а в момента искат 3000 вата. Защо е необходимо това?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Моля да не ги изброявате всички, за да бъдем по-конструктивни. Това можем да го вземем като информация.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Искам само да цитирам една справка за района на Варна, която е интересна с това, че в района на Варна се чуват 29 български радия, а също така се чуват 51 турски радия, като има съвпадение на честоти само върху 3 броя радия.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Където се чуват повече на турски, отколкото на български.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Да, така е.
Това не е защото примерно те заглушават, а ние там нямаме радия. Това е логично.
В този смисъл смятаме,че някои от радио операторите решават други техни си проблеми, но има случай например, когато едно радио с лиценз за Поморие се изнася към Каменар, навлизайки в зоната на действие на системата за кацане, иска да си повиши мощността, а същото с мощността, която е била тогава от 500 вата, се е чувало от Обзор до Созопол. И искат 3 квт. Ние, разбира се, си даваме сметка, че всяко едно увеличение на мощностите освен, че ще увеличи замърсяването в съседните диапазон, по същия начин ще увеличи и смущенията. Тоест ние ще направим трансгранични смущения на съседните нам държави. Логично е да ескалира, както се и вижда. Защото цитираните радия всички са започнали с 500 вата, след това им е разрешено по 1000 вата, сега искат по 3000, а догодина ще искат по 6000. Ние не бихме могли да се съгласим с тази крайна мярка увеличаване на мощностите, при все че, за да има едно уверено приемане, параметрите са няколко, а не е само мощността. Има височина на антена, има етажирани антени, изместване на точки и т.н. Има и честотно планиране, смяна на честоти. Ние се хващаме за това което прави на нас, в случая не само на нас като авиация, но и на цялата държава създаваме проблем, а не се хващаме да реализираме другите неща.
Според мен, за да има някакво трайно решаване на въпроса трябват много сериозни международни договорености и което ние разбира се заявихме на срещата с Комисията за регулиране на съобщенията – ние сме съгласни да подпишем, ние не можем да изземваме техните функции. Защото тяхна е отговорността за това, че те разрешават 3 квт. Ние можем незабавно да искаме промяна на параметри или дори спиране на радио, ако то по някакъв начин застраши сериозно безопасността на полетите. Така че ние не се явяваме противник на идеята да се решат проблемите на нашето Черноморието с българските радия, но считаме, че това е крайният, и то най-неблагоприятният начин за решаването му.
Второто нещо, за което стана въпроси и е отразено в нашето писмо, е, че ние имаме изисквания за нашите съоръжения за шумовото ниво в честотните канали. Да, ние сме съгласни, но искаме Комисията за регулиране на съобщенията да извърши измерване в нашите честотни канали, тоест по Черноморието и като установим, че шумовото ниво съответства на международните изисквания, ние нямаме нищо против да продължат тези процеси с увеличаване на мощностите. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Господин Георгиев, имате думата.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Бих искал да кажа съвсем накратко. Не наричайте “сериозно изследване” изчитането на един рекламен сайт. Сайт “predavatel” е реклама на радиостанциите докъде евентуално могат да се чуят. Това въобще не може да се нарече сериозно изследване. Ние имаме приети норми на нивото. Едно е да събираш реклами и да казваш: “Аз се чувам оттук до Истанбул”, а е друго реално да се чуеш.
Второ, проблемите с честотното планиране, колеги от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, все пак е законово право на Комисията за регулиране на съобщенията. Ако искате вие да планирате честотно, кажете и ще ви дадем това право – поне тук е законодателят, да вземем и да го направим. Моля ви се, дайте да се уважаваме! Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Съвсем накратко, ние не искаме да вземаме никакви права, това си е функция на Комисията за регулиране на съобщенията. Ние сме един ползвател, както и радията. Ние искаме да си защитаваме нашия обхват, което е длъжно да прави Комисията за регулиране на съобщенията – да ни защитава.
По отношение на сайта, това е само за обща информация. Нека, ако търсим някакво решение, да направим едни съвместни измервания в тези точки и да придобием ясна картина.
Нещо повече, предлагам този, който иска си увеличи мощността, да се направят конкретно замервания конкретно в неговата зона на действия от Комисията за регулиране на съобщенията и като има протокол, че: “Да, това радио се смущава в зоната му на действие”, тогава обсъждаме въпроса за 3 квт. А не както този, които цитирахме - Поморие-Каменар, е несериозно да ме убедите, че с 3 квт ще покрива само Каменар. Това е несериозно!
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: Може ли?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господа, не може! Защото няма такава практика тук в комисията – тези неща могат да се уточняват на срещи между вас. Аз мисля, че комисията в момента изслушва становища, а не е събрала съответните институции да спорят и да си хвърлят реплики. Явно всички заедно ще трябва да решим проблема. Той не е несъществен, но доколкото разбирам Министерството на транспорта има съображение, че тези, които имат искане да си увеличат мощността, по-скоро искат да си увеличат обхвата без да си плащат затова, а не само там, където им е ареалът и територията. Това е тяхното безпокойство. Това, разбира се, Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии да го обсъждате и да решите дали ответната реакция е така, или не е. Но ние сме се събрали за съвсем друго нещо и аз сега си позволявам да дам думата на Българското национално радио господин Владимир Стоименов – експерт.
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Към изказванията на господин Георгиев към Комисията за регулиране на съобщенията само ще добавя още един проблем – че чуждите радиостанции се чуват дори и на честотите на Българското национално радио. Имам предвид и Северното Черноморие, и Южното Черноморие, и Благоевградския район. Така че това е още един проблем.
Тези 58 честоти, за които каза Комисията за регулиране на съобщенията са поискани и са им били предоставени благодарение на нашето искане. Това нещо е, за да може да се постигне 100 процента покритие на страната с УКВ-обхват. Тоест това не е приумица. Това е нашето желание, но както винаги възможностите са други. Досега наш оператор беше БТК, имаше обещание от БТК, че ще се усвоят тези честоти. Досега не са усвоени. Сега вече ние тръгваме да развиваме сами собствена предавателна мрежа, която естествено ще бъде осъществена при наличието на средства.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Относно проблема, имате ли нещо да кажете?
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Аз ви казвам нашите предаватели, с които излъчваме програмите, нито един не е достигнал позволеното ми ниво на сигнал. Тоест при нас трябва да се случат някои увеличавания на мощностите, особено на Черноморието, но нашите честоти са международно защитени и това вече е чудото, че на такива международни честоти излизат чужди радиостанции – турски и гръцки, което пак става един международен въпрос, който трябва да се реши на международно ниво.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Доколкото разбирам, вие продължавате да развивате честотите, които са ви дадени и е въпрос на финансови средства. Така отговорихте на Комисията за регулиране на съобщенията.
ВЛАДИМИР СТОИМЕНОВ: Да.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, професор Златков.
ЕМИЛ ЗЛАТКОВ: Благодаря.
Въпросът има двояко значение. Едното е българската честотна ситуация, която се определя с програмата на Комисията за регулиране на съобщенията. Тук обаче се намесва веднага ръководството на Въздушно движение. Те с право могат да кажат с всичко, но това всичко първо, се казва в един много дълъг срок, който пречи на разширяването на мрежите, и от друга страна, простото увеличаване на мощностите не е всичко. Модулационно изкривяване може да се получи и вследствие на качествата на предавателите. Предавателите по отношение на цена се движат 1:10, ако добавите и фон на добра филтрация и е добре планиран в ситуацията, мощността не би трябвало да играе такава голяма роля. Това, че предавателите в България могат да бъдат всякакви, е друга работа. Но това е работа на Комисията за регулиране на съобщенията и тя би трябвало да оправя цялата работа.
Не е нормално в другите държави въздушното движение да не се смущава от FM-обхватът, а тук постоянно да възникват тези въпроси. Има един конкретен случай, когато една от софийските радиостанции се измества от едно място в друго и веднага влиза в сила ембаргото на Въздушно движение. Това е точно поради смяната на мястото.
Вторият въпрос е въпросът за турските радиостанции. Ние говорим, че турските радиостанции никой не ги контролира. Защото и там, както разбрахме, не ги контролират. Те не са пиратски, но не са под обхвата на техния регулатор. Просто не ги знаят или по-скоро се правят, че не ги знаят.
От цялата работа може да се зададе въпросът как нашите радиостанции ще попречат на въздушното движение, а турските радиостанции не пречат в цялата работа? Това е един много интересен въпрос. Това е положението. Но във всички случаи въпросът трябва да бъде в ръцете на Комисията за регулиране на съобщенията за решаване на тези неща като има много добри измервания по отношение на параметрите на радиостанциите, които искат да си увеличат мощностите. Защото е естествено, че при една по-лоша филтрация комбинационните честоти, които ще се появят, ще бъдат по-силни изразени и шумът, за който стана дума, ще бъде по-голям. И едната страна има право, но от друга страна, има право тя да решава този въпрос, като със своите измервания доказва тази ситуация, която се налага. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища. Заповядайте, господин Манчев.
Г-н МАНЧЕВ: Благодаря.
Не, за да задам въпрос, а искам да отговоря на въпрос, който беше зададен от госпожа Райчева, че трябва да се обърнем към Трансгранична телевизия за решаване на въпроса. Там не може да се обърнем. Единственото място, където можем да се обърнем е Международният съюз по далекосъобщенията. Ние това сме го правили, обаче те казват, че въпросът, който поставяме, би трябвало да се реши двустранно между страните, които са заинтересовани. Тоест те само регистрират координирани и съгласувани честотни назначения, а когато възникнат такива проблеми, те не могат да бъдат арбитър. Единствено могат да напишат по-строго писмо накрая.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за това, което казахте.
От всичко казано дотук, всички страни твърдят, че дипломатическите възможности и разговорите, които имаме със съседите си, почти са изчерпани и аз виждам решението тук между нас, в нашите институции – какво правим, как го правим, по какъв начин го правим. Затова си позволявам да апелирам към вас да помислите за директни стъпки, които биха могли от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, от страна на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, от страна на Съвета за електронни медии, от страна на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – какво конкретно заедно тези институции да направят, за да може този проблем вътрешно да се разреши до степен, така че да бъде намалено влиянието на чуждите радиостанции и същевременно да не се пречи на гражданското въздухоплаване, защото това е основен проблем. Наистина може би всяка радиостанция, която иска увеличение на мощността, да се обследва и да се правят измервания. Това е моето мнение като член на комисията.
Заповядайте, господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да се обърна с една препоръка към държавните институции, които днес са ни гости. Щях да се радвам, ако днес бях получил подобна извадка, а не от някакъв сайт, а примерно от Комисията за регулиране на съобщенията или от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с вече направени замервания. Защото проблемът, който разискваме, не стои на дневен ред отсега. Вместо да търсим причината в радиооператорите на съседните нам държави, да предложите на вниманието на комисията – ние не сме инженери, сигурно има и инженери, но като ни обясните, ще разберем техническата терминология, информация за това с какви лостове ще разполагат нашите радиооператори - дали проблемът не е в мощностите, които те са монтирали като предаватели, защото вие ги контролирате и да ни дадете наистина какви радия излъчват в пограничните райони, където имаме този проблем, на какви честоти, колко са чуждите и къде точно е проблемът. Ако трябва да правим някакви постъпки, в смисъл като държавни органи, смятам, че България като европейска страна най-лесно би започнала с Гърция и Румъния, като наши съседи, с които също има такъв проблем – да кажем Добруджа или долу в Благоевградско и да търсим европейски регламенти за решаването на това трансгранично замърсяване. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ: Може ли да ви дам малко техническа, макар че комисията е от по-особен вид. Става дума, че в УКВ-диапазона, където се разпространяват между 88 и 108 MGHz, професорът каза, че мощността не винаги е от значение за покриване на дадена площ. Така че много от операторите, дори да поискат и 1 квт предаватели, те в момента извършват на мощност между 500 и 800 вата, макар че за някои регионални радия няма да поправи нещата.
При съвременните системи за комуникация, особено предавателите, там нещата са уредени. Там не се прави типично радио любителски. Много от тези системи са идеално филтрирани, така че фирмите са поели ангажимента да излъчват точно на тази определена честота.
Проблемът е, че в почти цялата Югоизточна България основно се приемат турски радиостанции. Ако тръгнете на 10 км след Сливен по магистралата – има около 5-6 радия в гр. Сливен, след първия склон тези радия не се чуват. До входа на Бургас, до караулката на Бургас, в момента, ако искате можете да тръгнете по новото трасе на магистрала “Тракия” там се чуват едно след друго 12 сканирани различни турски радиопрограми, различни и никъде български радиопрограма. Релефът наистина е особен там, но от друга страна, всички тези радиопредаватели, които се приемат в България са разположени изцяло в голяма близост до границата. Това е като започнете от Кърджалийско и стигнете до региона на Странджа. До Бургас - там вече е по-особеното, защото влизаме на ниско ниво до нула метра на морското равнище, около Бургас се чуват 4-5 радиостанции, някои от които не се чуват и в Созопол дори. А в Созопол излизат поне 10 турски радиостанции. Бяхме пуснали едно питане в парламента защо тези радиостанции не се чуват, а те отговориха, че било отражение от водата. Това не е така. Ако е така, би трябвало и бургаските радиостанции да се чуват в Созопол, а те не се чуват.
Казахме, че трудно можем да направим международна регулация. Те излъчват. Навремето до 1986 г. имаше специални постове – там към Голям Дервент и край Свиленград, където се грижеха за тези неща, да не бъдат с такава чуваемост.
Другият вариант. Вече има изграден оптичен пръстен - мисля на “Булгаргаз”, който дори се използва от “Тюксел” за връзка – това вече е друга комуникация, може в тези региони - в Карнобат и Айтос, да се сложат малки предаватели. Казвам “малки”, дори за тези 108 MGHz могат да работят дори 100-ватови предаватели, които регионално да покриват региона. Това е единственият вариант.
Другият вариант е цифровизацията, която беше пусната за региона на Ямбол, Приморско и този регион – Странджа. Но там пък вече тази цифровизация в най-близко време не би могла да се осъществи. Мисля, че ще се намерят регионални фирми, които едновременно с рекламата, която може да се направи, на разрешена честота – да речем регионално радио Бургас да бъде приемано и в Айтос. Това са 40 км., да бъдат направени изнесени малки предаватели – 100 до 200 вата, които да покриват дадения регион.
Другият вариант е чисто технически насочени антени. Там малко има повече физика, повече механика за пренасочване на определени антени. Така в УКВ-диапазона и да слагате 3 квт мощности този проблем няма да изчезне. Отново в Карнобат, Айтос, Ямбол и надолу няма да чуват радията, които са в Бургаския регион. Така че не винаги мощността увеличена може да разшири обхвата на предаването. Това може да стане на средни и къси вълни.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за изчерпателната техническа информация, защото на всички ни липсваше.
Има ли други мнения, колеги?
Заповядайте, господин Георгиев.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ: В подкрепа на думите на господин Димитров – за мощностите. Не винаги решават всичко, но много често мощността си решава, защото е мощност и зона на обслужване.
Защо не се чуват? Варна – програма “Хоризонт” има право да работи с 30 квт, а работи с 20 квт. “Христо Ботев” има право да работи с 30 квт, а работи с 3 квт. “Регионална” има право да работи с 30 квт, а работи с 2,5 квт. За какво говорим?
Именно това е нашето безпокойство. Предстои вдигане на мощности. Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е против вдигане на мощностите. Националният интерес е свързан с вдигането на мощностите. Програмните продукти дават нормални защитни нива. Говорим за шум, говорим за изследвания. Съгласен съм – ще направим изследване и в интерес на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Нашето безпокойство е, че тези технически проекти отлежават от 14 март. Дойде лято, а на кой юни или на 26 май се сещаме да правим и излиза идеята за правене на измерванията. Така няма да защитим националния интерес.
Трябва да се работи действително, както каза госпожа Драганова, бързо, оперативно, да се изпълняват лицензионните условия и да се търси решение на всеки един конкретен проблем в реално време. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин Георгиев. Абсолютно сте прав. Благодаря за подкрепата на това, което казах.
Има ли други мнения, колеги?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Само едно допълнение искам да внеса.
Господин професорът зададе въпроса: в чуждите държави има ли смущения? Има смущения. В зависимост как регулаторът там е организирал нещата, в зависимост от това колко напред е технически една държава смущенията са по-малко. Защото знаете, че в много от европейските столици не се концентрират много предаватели на една точка, което ние правим тук по типично български начин, но се правят много предавателчета с малки мощности и това също е един от проблемите, за което господин Димитров спомена.
Аз искам само да допълня,че на летище Бургас от последните две седмици кацат по 100 самолета на ден. Искам да ви информирам, че ние почти всеки месец имаме доклади от екипажите за смущения на каналите за комуникация, че чуват музика, а също така, което е много тревожно, на международната честота за бедствие 121,5. Имаме добра координация със служба “Защита на свръзките” на Министерството на вътрешните работи и тази информация ние съответно им я предаваме и те вземат мерки, когато това се налага.
Считам и още един път заявявам, че ние не сме против увеличаване на мощността, но само при положение, че се гарантира в нашите диапазони шумово ниво и условия, които се изискват от международните документи.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Има необходимите измервания, които да доказват необходимото. Благодаря.
Заповядайте, господин Лучано.
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм специалист, но бих искал да попитам нещо, както примерно Мтел и Глобъл, всеки има някаква честота – 0888 или 0898, това е направено по някакъв начин. Не може ли Гражданската авиация да бъде защитена по някакъв начин, така че да не се чува музика и в същото време ние да си слушаме българските радия, защото наистина ако тръгнем от Слънчев бряг до Варна, там се чува само турска музика, като минем малко по-нагоре се чува румънска. Това е много странно и много различно. Това трябва да бъде направено по някакъв начин и това трябва да го направят техниците.
Не разбирам от техника, но пак казвам, че това нещо по някакъв начин трябва да се направи така, че хем да не пречи на самолетите...
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Това се опитваме да направим.
МИТКО ДИМИТРОВ: По теория радиоприемането е случайно явление, така че на онова място може да го няма, а тук може да го има.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Заповядайте, господин Попов.
СВИЛЕН ПОПОВ: Във връзка с въпроса на господин Иванов. Има местни и национални радия. Всичко това, което говори, че навсякъде трябва да се приема, са националните радия. Това, което в момента се говори, което Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” не иска засега да се гласува е увеличаване на мощността на местните радия.
Тяхната зона на обслужване в населено място, за което е издаден този лиценз. Така че между населените места трябва да се приема е националното радио. Това е едното.
Второто, което исках само да кажа, е, че на една честота не може да работят – това, което каза господин Димитров. Това ще стане в цифровия свят, тоест, когато ще направим синхронните мрежи. Тоест, когато се приеме този план и когато започне усвояването на цифровата телевизия, тогава работим на една честота за голяма област. Тъй като този ресурс действително е ограничен, не можем да пуснем до безкрайност малки предаватели, които да покриват с една програма дадена голяма територия.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря за техническите допълнения.
Има ли конструктивни въпроси, предложения и мнения? Няма.
В такъв случай, колеги, бих предложила на членовете на комисията следното
Р Е Ш Е Н И Е:
“Упълномощава ръководството на парламентарната Комисия по гражданското общество и медии да изготви проект на становище, което да се представи пред комисията за обсъждане и вземане на решение”.
Имате ли предложения, колеги, по така направеният проект за решение? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.35 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Весела ДРАГАНОВА
