Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
13/09/2007
Доклад на Сметната палата за извършена проверка за изпълнението на препоръките по одитен доклад за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до личните данни за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г.
На 13 септември 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по гражданско общество и медии
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършена проверка за изпълнението на препоръките по одитен доклад за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до личните данни за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г.
Заседанието бе открито в 14.42 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Иво Атанасов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, откривам заседанието на комисията.
Предлагам в дневния ред да бъде разгледана следната точка:
Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършена проверка за изпълнението на препоръките по одитен доклад за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до личните данни за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г.
Имаме разпореждане от председателя на Народното събрание Георги Пирински да разгледаме този въпрос.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред за това заседание? Няма.
Приема се единодушно.
При нас е проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, и част от неговият екип, а именно: Горица Грънчарова, Таня Константинова, Людмила Търпоманова и Виктория Лазова, и господин Иво Стефанов – председател на Комисията за личните данни.
Предлагам най-напред да изслушаме представителите на Сметната палата, след което господин Иво Стефанов. Ако уважаемите народни представители имат въпроси, да ги зададат и да видим какво ще стане на финала на нашето заседание и дали ще приемем, че препоръките, които са направени от Сметната палата към Комисията за личните данни, вече са реализирани.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека съвсем накратко представя одита, който беше извършен от Сметната палата и неговите резултати.
На основание чл. 37 от Закона за Сметната палата със заповед на ръководителя на Отделение № 2 е извършен одит на дейността на Комисията за личните данни, на нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до лични данни за период от 3 години – от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2005 г.
Искам да обърна внимание, че този одит е т.нар. одит на изпълнението, ако използваме професионалния език на Сметната палата. С други думи това не е традиционен, типичен финансов одит, който се занимава с финансови и бюджетни въпроси, а е одит доколко комисията като държавна институция е ефективна и ефикасна при осъществяване на своята специфична дейност по закон.
Одитният доклад е съставен и е връчен на председателя на комисията господин Иво Стефанов по установения ред на 5 юли 2006 г. в съответния срок. Не е постъпило писмено становище от председателя на комисията. След това на свое заседание на 19 октомври 2006 г. Сметната палата приема одитния доклад с одитните доказателства към него. В изпълнение на своето правомощие по чл. 41 от Закона за Сметната палата, Сметната палата е адресирала до комисията в лицето на нейния председател 60 препоръки, като е определен срок до 28 февруари, в който комисията да уведоми Сметната палата за предприетите мерки по изпълнението на препоръките. Искам да обърна внимание, че Сметната палата отправя препоръки в изпълнение на свое законово правомощие Тези препоръки трябва да бъдат изпълнени. Те са задължителни за изпълнение. През м. март е извършена проверка от одитен екип за степента на изпълнение на дадените препоръки, като екземпляр от доклада с резултатите от проверката е предоставен на вниманието на всеки народен представител.
Какво установи проверката? Комисията и нейната администрация са положили сериозни усилия за изпълнение на препоръките, като към датата на проверката от общо 60 препоръки 32 са изпълнени изцяло, 19 – частично, и 9 препоръки остават неизпълнени.
Няколко думи ще кажа за най-съществените препоръки, които са изпълнение и съответно, които не са изпълнени. Правилникът за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и основни вътрешни актове са приети с решение на комисията в края на 4-месечния срок, определен за изпълнение на препоръките. Това е 28 февруари 2007 г., като правилникът е обнародван в “Държавен вестник” бр. 25/2007 г. Основната част от приетите вътрешни документи са утвърдени от председателя през м. март 2007 г.
Какви са проблемите? Служителите от администрацията не са запознати с всички вътрешни документи, включително за мисията, целите и приоритетите на комисията, тъй като документите са приети в последния момент. По същата причина продължава да не функционират в пълен обем системата за възлагане, наблюдение, проследяване, изпълнение и отчитане на задачите, системата за финансово управление и контрол на комисията, системата за планиране и отчитане дейността на комисията и нейната администрация. Все още комисията не разполага с методология за пълноценно упражняване на контролната си дейност. Не е предвидена процедура за уведомяване на администратора на лични данни за резултати от извършената, когато не са установени нарушения. Не е изпълнено законовото задължение по чл. 10 от Закона за защита на личните данни, като в Правилника за дейността на комисията не са регламентирани реда за налагане на временна забрана за обработване на лични данни. Няма все още определени правила за съдържание, комплектоване, поддържане, съхраняване и архивиране на преписките по проверките, включително по жалбите. Регистърът за водене на преписките е непроменен и не дава и не дава възможност за проследяване на състоянието на преписките във всеки един момент. Не е изпълнена и препоръката за привеждане на трудово-правните отношения на членовете на комисията в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на личните данни, Кодекса на труда и решението на Народното събрание от 23 май 2002 г.
Като цяло Сметната палата отчита, че извършването на този одит и съответно дейността по изпълнение на препоръките са допринесли за подобряване на организационното изграждане и дейността на Комисията за защита на личните данни. Това е, с което исках да запозная уважаемите народни представители.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Някой от членовете на Сметната палата желае ли добави нещо? Няма.
Господин Стефанов, имате думата.
ИВО СТЕФАНОВ: Аз благодаря на Комисията за гражданското общество и медии, че разглежда този проблем, първо, и второ, още веднъж благодаря на Сметната палата за така направените препоръки и констатации по дейността на комисията, въпреки че с някои от тях не съм съгласен и те не могат да се вменят във вина на мен като председател или във вина на комисията.
Ако трябва да бъдем честни, защитата на личните данни е една от основните дейности, които защитават гражданските права на основата на чл. 8 от Конвенцията за основните права и свободи. На мен като човек и специалист в началото на дейността на комисията ми беше много приятно да се занимавам с тези въпроси. Впоследствие обаче се оказа, че срещнахме редица трудности както от вътрешен характер в комисията, така и от външен характер. То беше, че комисията, която е изградена и по закон трябва да е независим държавен орган, всъщност беше попълнена от хора с политически пристрастия и в определени моменти тези хора не се държаха адекватно и отговорно на стоящите пред комисията задачи.
На второ място, голяма роля изигра това, което се смята за неизпълнение на една от препоръките, да се приведат трудово-правните отношения на членовете на комисията в съответствие с изискванията на труда. Това беше един проблем, който още със създаването на комисията възникна и при чието разрешаване аз не срещнах подкрепа от Народното събрание, тоест от Народното събрание ми се каза, че такива трудово-правни отношения те не могат да уреждат. Това е пропуск в Закона за администрацията и в цялостната практика на т.нар. независими органи, които се занимават с изпълнението на даден закон. Не е определен органът, който сключва съответните трудови договори или споразумения с избраните в такива случаи лица. Този въпрос беше отнесен и в Комисията за ред и сигурност. Тогавашният председател господин Владимир Дончев каза, че по този въпрос има политическо решение и че аз няма какво да се занимавам с него. С това въпросът приключи. За това обстоятелство бяха уведомени и одиторският екип, разбира се, обаче явно се смята за незначително. Според мен, той изигра една основна роля в случая за цялостната дейност на комисията, бих казал.
В този ред на мисли господата, които бяха явно предложени от някакви политически сили, тръгнаха да се противопоставят по много въпрос на мен, като председател на комисията. Дори и с едни от измененията на закона бяха така направени някои изменения, които не съответстват на Закона за държавната администрация. Примерно назначаването на служители да става след решение на комисията и други такива въпроси, които по принцип в първоначалния вариант на закона бяха дадени като мои правомощия като председател.
С голямо търпение се опитах да разрешавам така дипломатично редица проблеми. Стигнахме до някакви резултати в се пак в края на мандата, който изтече и мисля, че това, което е направено в този мандат, независимо от редицата препоръки, които даде Сметната палата, до голяма степен е задоволително. Комисията изгради един административен капацитет, който работи с малки забележки, главно по набирането на кадри. Защото кадри се намират много трудно. Оказа се, че заплащането в държавната администрация не е привлекателно за добри специалисти, а в други области добри специалисти не могат да се намерят, защото спецификата е доста голяма и т.н. Все пак хора работят. В комисията има назначени 50 души в момента – административен персонал. Общо взето като цяло се стремим да осъществяваме основната цел, а това е защитата на личните данни на територията на страната.
В моя личен план в началото беше залегнала и задачата да станем регионален лидер в защитата на личните данни в Югоизточна Европа. Тази цел донякъде е постигната, но не напълно разбира се. Фактът, че всички органи от заобикалящите ни страни – Румъния, Македония, след това Босна и Херцеговина, а сега преди 2-3 дни и Косово, ни търсят за съвети и помощ при изграждане на тяхната защита на личните данни, говори красноречиво затова.
Мисля, че няма какво да се спирам на отделните препоръки. Ние ги имаме предвид и по тези, които не са изпълнени, продължаваме да работим, за да решим тези въпроси, които Сметната палата е решила, че са недостатъчно решени в комисията. Ако има конкретни въпроси и случаи, ще отговаря допълнително. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Уважаеми дами и господа, както е известно, Сметната палата прави одити по две линии. Едната линия е, така да се каже, финансова – за усвояването на средствата, с които борави всяка организация – обект на одит, а другата, е доколко дадената институция изпълнява функцията, за които е създадена. В този случай става дума за втория тип одит, когато се установява дали капацитетът на Комисията за защита на личните данни е достатъчен или организацията на работа е подходящ до такава степен, че да могат да се реализират функциите, с които е създадена тази комисия.
Смятам, че можем да подредим констатациите, които е направила Сметната палата, и същевременно да кажем, че една голяма част от препоръките, които са направени, вече се реализира.
Ще чуем представителите на Сметната палата дали имат още претенции – дали смятат, че всичко, което предписано от тях, вече е направено. Иначе ние имаме повече поглед, непрофесионален бих казал, към този въпрос – и това, което четем, и това, с което се сблъскваме и в чужбина, и в България – на кражбата на личните данни, кражбата на идентичност, злоупотребата с идентичност вече става едно от модерните престъпления. Вероятно това е било едно от съображенията, за да бъде създадена такава комисия и тук не говоря толкова за криминално ниво на ХХ век – начин, подход да се придобиват такива лични данни, какъвто подход все още се практикува. Миналата седмица например в един от областните градове беше разбира колата на лидера на една от политическите партии. След няколко дни разбивачът беше идентифициран, беше направен оглед в дома му и там бяха намерени около 50 лични карти. Това е прийом от миналия век. Вероятно има и по-изтънчени начини да се влиза в нашите лични данни и с тези лични данни след това да бъде злоупотребявано. Така че напълно основателен е интересът и на Сметната палата, и на нас, като комисия, и на обществото доколко Комисията за защита на личните данни е в състояние и доколко изпълнява функциите, за които е тя е създадена.
Господин Стефанов, според Вас има ли още нещо, което ви пречи, за да постигнете необходимия капацитет, с който да имаме една по-голяма степен на сигурност. Разбира се, много неща са въпрос на решения не само на комисията – ние сме свидетели как нашите лични карти се използват като жетони едва ли не, когато отидеш някъде в хотелите, на рецепциите. Дори в парламента, когато вземах пропуск, оставаш залог личната карта, за да можеш да влезеш вътре – сякаш не е възможно да ти вземат данните, след това да ти предоставят този документ, за да не може да става злоупотреба на тези данни.
Тук говорим за начина, по който се организира работата в една институция, и доколко това, което Сметната палата е направила като препоръка, е спазено. Затова моят въпрос към господин Стефанов е дали има още нещо, което да се направи дали, освен това, което казахте като критика към Народното събрание, че не е станало възможно изпълнението на втората препоръка за привеждане на трудово-правните отношения в съответствие с Кодекса на труда, дали има някакви такива други моменти, с които ние освен да упражняваме правото си парламентарен контрол, дали бихме могли да помогнем с нещо, за да може комисията да изпълнява функциите, за които е създадена.
Уважаеми дами и господа, имате думата по тези въпроси. Ако представителите на сметната палата, след като чуха изявлението на господин Стефанов, биха желали да уточнят някои детайли, също могат да го направят.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да изразя удовлетворение от работата на Сметната палата и заедно с това да поставя въпрос пред господин Стефанов по две неща. Първо, за трудовите правоотношения. При положение че стои такъв проблем, в момента как са уредени нещата? Това, че господин Дончев по-рано е казал нещо, все пак това не е нормативен документ. Явно много време изтича, докато намерим конкретно решение по въпроса. Според Вас, какво е конкретното решение, за да може комисията да се намеси, така че да нямате затруднения и Сметната палата да не отбелязва отново, че не е решен въпросът. Как работят хората в момента? Това е единият въпрос.
Другият въпрос, който общо взето ме притеснява, защото може да доведе до злоупотреба вътре в самата комисия: има ли такава злоупотреба относно противопоставянето на политическа основа, което казахте на членове на комисията и спрямо Вас? Това означава ли, че е политизирана работата в комисията и има ли такава опасност, пак повтарям, която може да доведе до злоупотреба? Ако има такъв момент на политизиране и злоупотреба с политически позиции, сигнализирани ли са централите, които са изпратили своите представители в комисията. Ако е необходимо, този въпрос да го поставим пред председателя на Народното събрание и Председателския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Стефанов, за да отговорите на зададените въпроси.
ИВО СТЕФАНОВ: Благодаря.
За съжаление по първия въпрос не мога да кажа, че нещо е направено досега, тъй като членовете на комисията са преподаватели. Изглежда има нещо в Закона за висшето образование, което ги кара да не се съгласяват на първи трудов договор в комисията. Аз не знам точно каква е нормата, но в Закона за висшето образование има някаква норма, която ги спира да подпишат някакъв трудов договор или споразумение и някакви неблагоприятни за тях последици от подписването на такъв документ.
По втория въпрос. Мисля, че досега не сме допускали политизиране на работата на комисията. Главно аз, моето внимание основно е било насочено в това направления и мисля, че нямаме политизиране в дейността на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Ще си позволя една реплика по първия въпрос.
Вие, като ръководител на комисията, би трябвало да изясните дали в един, в друг или в трети има някакъв проблем. Все пак трябва да се създава една администрация, която да гарантира личните данни и в случая няма кой друг, освен Вие да знаете точно механизма, който да гарантира и задължава хората да изпълнят своите ангажименти. Така че аз не съм доволен от първия отговор – явно просто трябва по-бързо да намерите лично решение по този въпрос. Благодаря Ви.
ИВО СТЕФАНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитрова, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека да поясня малко повече за трудово-правното положение на членовете на комисията. То е много аналогично – бих дал пример, с трудово-правното положение на част от членовете на Сметната палата, включително и аз. Някои от членовете на Сметната палата, както и на Комисията за защита на личните данни, са преподаватели и изследователи, тоест те се занимават с преподавателска и научно-изследователска дейност в университетите.
Смятам, че с оглед на изключителната значимост и тежестта на функцията, която се възлага на комисията, за да бъдеш ефективен член на един подобен орган означава действително твоето основно трудово правоотношение да бъде в съответния орган. Бих дал пример със Сметната палата. Преподавателите сме на втори трудов договор в съответните университети, но с намалена натовареност, като основното им правоотношение е в Сметната палата. Така е и в много други държавни институции.
В комисията се наблюдава обратното явление – основният им трудов договор е в съответния университет, а като втори трудов договор и договорът в комисията. Получава се така, че работата в комисията е така малко между другото.
Аз и колегите-одитори в Сметната палата, които са осъществявали този одит, смятаме, че в края на краищата наистина сериозността и отговорността на тази задача предполага, че тя може да бъде осъществявана от хора, които са на основен трудов договор. Няма пречка да има и друго трудово правоотношение, но само като допълнително, а не като основно. Това е нашата позиция, тъй като смятаме, че пълноценно можеш да осъществяваш подобни функции на такава колегия, само ако си на основен трудов договор.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Може ли само да допълня?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Екипът не оспорва правото им да упражняват преподавателска дейност. В никакъв случай. Но трима от членовете на комисията участват в управителните съвети на съответните университет. Значи, ние това оспорваме. За нас, те трябва да бъдат на основен трудов договор в комисията. Това, че осъществяват преподавателска дейност, разбира се, ние не оспорваме този факт.
ИВО СТЕФАНОВ: Аз благодаря и на господин Димитров за неговото становище. То изцяло се покрива с моето становище по въпроса, че за да бъдат ефективни в работата си в комисията, трябва бъдат твърдо на пръв трудов договор в комисията нейните членове. Но това явно не се желае от самите членове, които са преподаватели. Тъй като между тях има юристи, непрекъснато намират някакви юридически аргументи да не стане това подписване на първи трудови договори с комисията. Разбира се, да се надяваме, че в една бъдеща комисия този въпрос ще бъде решен. Аз не можах да го реша. Това го отчитам като моя слабост в момента.
Що се отнася до членуването в управителни съвети, аз не зная за такова членуване в такива съвети.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Това сме го взели от интернет-страницата на вашия сайт и това го пише за трима от членовете – Радев, Димитров и Миронов.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Боя се да не останем с впечатлението, че най-важното в работата на тази комисия е дали членовете й са на трудово правоотношение или не са.
Господин Стефанов, нали не Вие назначавате членовете?
ИВО СТЕФАНОВ: Не, Народното събрание ги избира.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ясно е, че не може ръководителят на тази комисия не може да каже на парламента кого да разбере. От тази гледна точка може би неговите усилия не се увенчават с успех да направи правоотношенията, които имат те в съответствие с Кодекса на труда. Но все ми се струва, че не това е най-важното.
Господин Димитров, има ли нещо друго, което като препоръка да не е изпълнено и ние като комисия да акцентираме върху него и да го препоръчаме на Комисията за защита на личните данни, за да има смисъл от това заседание или да приемем, че една голяма част от препоръките вече са се изпълнили и нещата вече са се подобрили. Нека да насочим дискусията натам.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като нашата проверка за изпълнение на препоръките беше концентрирана във времето през м. март, след като през м. февруари изтече срокът за изпълнение на препоръките. През м. март беше направена целева проверка за изпълнение на препоръките. Установихме, че голяма част от препоръките са изпълнение. Все още има неизпълнени препоръки, но аз бих си позволи да попитам тук господин Стефанов, тъй като междувременно той каза, че продъжлава процесът на изпълнение на препоръките и на укрепване на административния капацитет, проблемът като цяло и като генерален извод, който се налагаше от нашия одит, че комисията не упражнява ефективно контролната си дейност върху администраторите на лични данни, която да осигури на гражданите що се отнася до тяхната лична сфера, са добре защитени. Отсъстваше, как да го кажа, контролът в достатъчно количество и качество, който наистина да дисциплинира операторите на лични данни – да им покаже, че има действащ ефективен орган за защита на правата на гражданите на тяхната лична сфера.
В тази връзка бих попитал, господин Стефанов, междувременно как протичат нещата с контролната дейност на комисията, за която бяха констатирани ред недостатъци и все още недоизграден капацитет? Как протича в момента контролната дейност на комисията? Осъществяват ли се достатъчно действия, достатъчно проверки, достатъчно принудителни мерки, достатъчно административни наказания, които да покажат, че комисията действително, образно казано, живее и упражнява един действащ ефективен контрол.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е същественото.
На мен ми се иска господин Стефанов да обърне внимание върху тази страна на проблематиката.
ИВО СТЕФАНОВ: Мисля, че в момента осъществяваме такъв контрол. Освен проверките по жалби, които извършваме, сме извършили около сто проверки по чл. 17б от закона, тоест на администратори, които обработват т.нар. чувствителни данни и резултатът от тези проверки е вписване в регистъра или отказ от вписване в регистъра и не позволяваме обработката на лични данни, ако не са изпълнени съответните условия. В случай, когато не са изпълнени условията, се издават препоръки за надеждна обработка на личните данни и администраторът не се вписва преди да изпълни тези условия.
Освен това общо за препоръките и за изпълнението на неизпълнените препоръки голяма част от тях са включени в два проекта по ФАР, които в момента осъществяваме. Единият е за цялостната система на комисията. Там влиза създаването на публичен регистър и цялостната дейност с документи в комисията – деловодство, контрол по изпълнението на задачите и всички съпътстващи дейности с тези основни дейности. На второ място, провеждаме обучение на персонала във връзка с неговата дейност и главно сме наблегнали в обучение по посока на контролната дейност. Партньори са ни испанската агенция за защита на данни и непрекъснато техни представители са тук или за провеждането на дадени семинари, или за оказване на конкретна помощ, като сме набелязали в плановете ни за извършване на една така наречена секторна проверка, когато ще се проверят администраторите в даден сектор, което е практика в повечето от органите за защита на личните данни. Ние сме се насочили към банковия сектор за такава секторна проверка.
Следващата секторна проверка ще бъде сигурно на мобилните оператори, защото в тези две сфери наблюдаваме едно доста нерегламентирана обработка на лични данни във връзка с копиране и запазване за дълго време и съхраняване на копия от личните карти на гражданите. Банките това го оправдават с борбата за пране на пари. Телекомуникационните оператори не са си намерили още оправдание, но мисля, че единственият мотив за този вид дейност е това, че те нямат доверие на собствените си служители, когато подписват някакви документи, договори и т.н. и с тези копия на картите удостоверяват истинността на подписания договор или извършеното действие от служителя.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз например, господин председател, би конкретизирал така нещата. Законът за защита на личните данни – Глава четвърта “Защита на личните данни”, предвижда определени задължения, които трябва да спазват администраторите на лични данни, които са огромен брой и са под контрола на комисията с цел да защитят правата на лицата, до чиито лични данни, те имат достъп. Тези задължения трябва да се проверят от комисията, като тя може да издава задължителни предписания, съответно може да налага забрана за водене на лични данни, в драстични случаи. Може да налага административни наказания.
Господин Стефанов спомена затова, че те са се насочили в момента към банковия сектор. Може би би било добре да посочат в резултата н тази контролна дейност имали констатации за съответно спазване или неспазване от страна на администратори на лични данни на този режим по закона – има ли драстични случаи на неспазване на този режим? Налагани ли са тези мерки като забрана за лични данни, давани ли са задължителни предписания, налагани ли са глоби? Защото в това резултира контролната дейност на комисията в тези мерки.
ИВО СТЕФАНОВ: Правени са както предписания, така вече имаме и глоби. Имаме издадени вече около 10 наказателни постановления, които разбира се се обжалват пред съдилищата. Краен резултат от тях нямаме, но се развива тази страна на контролната дейност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате ли други въпроси?
Има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Преди всичко трябва да благодарим на работната група на Сметната палата, която доста задълбочено е навлязла в дейността на Комисията за защита на личните данни. Няма съмнение, че това е една дейност, в която този тип контрол трябва да се осъществява преди всичко от Народното събрание.
Ние за първи път се занимаваме с този случай. Аз знам, че други комисии преди това изслушваха ръководството на комисията. Може би трябва да се изясни дали занапред нашата комисия ще наблюдава работата на Комисията за защита на личните данни, защото ако това е така самите ние трябва да придобием една активност и евентуално да отидем на една среща с комисията, да предвидим механизъм за взаимодействие, за представяне на отчети от тяхна страна и въобще трябва да си изясним нашите отговорности в това направление. Иначе трябва да си дадем сметка, че става дума за една нова изключително сложна дейност – част от тези нови явления, свързани с настъпващото информационно общество. В този смисъл, от една страна, трябва да проявим разбиране към комисията, която овладява една нова и сложна материя, в която няма традиции и няма практики.
Радвам се, че са ангажирали проекти по линия на Програмите ФАР, търсят чуждестранно партньорство, за да се осъществява чуждия опит. Защото няма никакво съмнение, че това са явления, от които не може да се избяга. Те се превръщат част от нашия живот. Очевидно от тази комисия ще трябва да се очакват много самостоятелни инициативи занапред. Още повече, тя има един изключително висок статус – един такъв независим орган. Той на практика е изведен извън контрола на централната държавна администрация, защото ще трябва да упражнява контрол именно върху нейните подразделения, върху дейността на различни други неправителствени, финансови и всякакви институции.
Става дума за една изключително важна функция и смятам, че ние, самото Народното събрание, използвайки сътрудничеството, както е в случая на Сметната палата, но ние трябва да имаме инициативата. Ние евентуално трябва да излъчим работна група, която да проучи нещата на място и на основата на тези препоръки, които сметната палата е направила ние да поемем един по-стриктен контрол в работата на комисията, защото очевидно става дума за оценки, които трябва да имат политически характер – нещо, което не е редно да прави Сметната палата, до каква степен една такава новосъздадена институция упражнява своите функции. Тоест, водеща роля трябва да има Народното събрание и евентуално нашата комисия, ако се реши, че ние трябва да бъдем тези, които ще поемат отговорността. Защото има и други такива независимо органи, които са също в такова висящо положение – създават се от Народното събрание или с негово участие, а на практика се оставят сами на себе си. Очевидно е, че без наблюдението на Народното събрание не може да се очаква, че те пълноценно ще осъществяват своите функции. Бих предложил в тази посока да съсредоточим нашето внимание и на първо време една работна група на място да се срещне със състава на комисията. Все пак това е първи състав – да се изслушат хората, да се изслушат евентуалните проблеми. Това, за което стана дума – за трудово-правните отношения, мен лично не ме изненадва, защото това са колеги, които са все още нехабилитирани по всяка вероятност и не могат да си позволят да се отдалечат от съответните факултети, защото в академичните среди има един много специфичен морал – много често най-близките до теб ти забиват ножа в най-неочаквания за теб момент. Така че е разбираемо от тази гледна точка. Проблемът пак е наш до голяма степен, затова, че явно е засилил присъствието на хора от академичните среди, които не могат пълноценно да се отдадат на осъществяването на своите функции.
Аз предлагам с разбиране да се отнесем към това, което се прави в комисията. Радвам се, че една значителна част от препоръките вече са взети предвид и са предприети съответни мерки за тяхното съобразяване, за предприемане на практически мерки.
Понеже преди известно време се вдигна много голям шум – създаде се впечатление, че там едва ли не случват страшни неща, незаконосъобразност, бездействие...
ИВО СТЕФАНОВ: Медийна атака беше.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Доста сериозна медийна атака.
Трябва да се опитаме да внесем повече трезвост в тези отношения. Не трябва да се търси скандалът винаги и във всички случаи, защото тази комисия осъществява полезни функции без които не може и трябва да й помогнем да преодолее затрудненията, още повече при отсъствието на каквато и да било практика досега, отколкото да се дава повод за подобни скандали, които в крайна сметка само сковават дейността на комисията, а не отварят пространства за едно нормално функциониране. Очевидно е, че става дума за конфликт на интереси. Това са болезнени сфери, свързани с личните данни, частната сфера на индивидите, съответно интересите на отделни влиятелни среди, които искат да имат свръх гаранции за своите собствени интереси.
Мисля, че ако ние ще наблюдаваме дейността на тази комисия, трябва да се запознаем по-отблизо с това, което правят тези хора и да се опитаме да им помогнем, разбира се със съдействието на нашите приятели от Сметната палата, които няма съмнение, че са свършили една много сериозна дейност, още повече са навлезли в нещо, което не е свойствено. Тук не става дума за финансови злоупотреби или нещо от този род. Самите те трябва да навлязат в една доста сложна дейност и да дават своята преценка, така че можем само да им благодарим. Така че можем само да им благодарим, че са направили нещо, което би трябвало да стане с нашето съдействие.
Надявам се да установим един нормален ход на взаимодействие занапред и да подпомогнем работата на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Ако няма, предлагам вървим към края на нашето заседание и да приемем едно становище, в което да има няколко елемента:
Първо, че споделяме констатациите, направени от Сметната палата, в Одитен доклад № 02-0000-805.
Второ, приемаме, че една голяма част от препоръките, които са направени, са изпълнени от Комисията за защита на личните данни.
Трето, да препоръчаме на комисията да финализира работата си по изпълнение на препоръките, като акцентира повече в своята дейност на контрол върху операторите на лични данни относно спазването на чл. 17, ал. 2 и спазването изобщо на Закона за защита на личните данни.
Четвърто, да ни възложите един разговор с господин Георги Пирински, от който да разбера дали и занапред нашата комисия ще се занимава с тази проблематика. Ако отговорът е “да”, нека на първо време ръководството на комисията да отиде на една среща с господин Стефанов, за да видим какви други проблеми има, какво съдействие може да окаже комисията и Народното събрание и какви претенции биха възникнали от наша страна допълнително, за да може да се подобри работата на Комисията за защита на личните данни.
Има ли нещо друго, което да включим като елемент на това становище?
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Може би само като допълнение след разговора с господин Пирински. Ако остане това наблюдение в сектора на нашата комисия, следващата стъпка да е преглед на самия закон, така че да може проблеми, които възникват, да бъдат решени с известни промени в закона. Ако не, това да бъде споменато пред господин Пирински, съответно за другата комисията, която би се занимавала с този въпрос.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Ако си спомняте в началото на мандата на Народното събрание, когато приемахме правилника, стана един дебат за това, че Народното събрание трябва да осъществява един по-всеобхватен и задълбочен контрол и върху прилагането на законодателството. Даже се възприе идеята за упражняване на контрол върху ефективността и прилагането на законите. Това е един нов закон. Имаме една първоначална практика. Напролет бихме могли да направим, след съответни предварителни проучвания, едно заседание, посветено на прилагането и ефективността на Закона за защита на личните данни и на тази основа вече да направим по-сериозни препоръки за подобряване на дейността.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това вече е извод от работата на нашата комисия.
Има ли някой от народните представители – членове на комисията, които да имат възражения срещу така формулираното становище? Няма.
Благодаря за участието и до нови срещи!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво АТАНАСОВ
На 13 септември 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по гражданско общество и медии
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършена проверка за изпълнението на препоръките по одитен доклад за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до личните данни за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г.
Заседанието бе открито в 14.42 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Иво Атанасов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Колеги, откривам заседанието на комисията.
Предлагам в дневния ред да бъде разгледана следната точка:
Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършена проверка за изпълнението на препоръките по одитен доклад за извършен одит на изпълнението на дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до личните данни за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г.
Имаме разпореждане от председателя на Народното събрание Георги Пирински да разгледаме този въпрос.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред за това заседание? Няма.
Приема се единодушно.
При нас е проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, и част от неговият екип, а именно: Горица Грънчарова, Таня Константинова, Людмила Търпоманова и Виктория Лазова, и господин Иво Стефанов – председател на Комисията за личните данни.
Предлагам най-напред да изслушаме представителите на Сметната палата, след което господин Иво Стефанов. Ако уважаемите народни представители имат въпроси, да ги зададат и да видим какво ще стане на финала на нашето заседание и дали ще приемем, че препоръките, които са направени от Сметната палата към Комисията за личните данни, вече са реализирани.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека съвсем накратко представя одита, който беше извършен от Сметната палата и неговите резултати.
На основание чл. 37 от Закона за Сметната палата със заповед на ръководителя на Отделение № 2 е извършен одит на дейността на Комисията за личните данни, на нейната администрация за предотвратяване на неправомерен достъп до лични данни за период от 3 години – от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2005 г.
Искам да обърна внимание, че този одит е т.нар. одит на изпълнението, ако използваме професионалния език на Сметната палата. С други думи това не е традиционен, типичен финансов одит, който се занимава с финансови и бюджетни въпроси, а е одит доколко комисията като държавна институция е ефективна и ефикасна при осъществяване на своята специфична дейност по закон.
Одитният доклад е съставен и е връчен на председателя на комисията господин Иво Стефанов по установения ред на 5 юли 2006 г. в съответния срок. Не е постъпило писмено становище от председателя на комисията. След това на свое заседание на 19 октомври 2006 г. Сметната палата приема одитния доклад с одитните доказателства към него. В изпълнение на своето правомощие по чл. 41 от Закона за Сметната палата, Сметната палата е адресирала до комисията в лицето на нейния председател 60 препоръки, като е определен срок до 28 февруари, в който комисията да уведоми Сметната палата за предприетите мерки по изпълнението на препоръките. Искам да обърна внимание, че Сметната палата отправя препоръки в изпълнение на свое законово правомощие Тези препоръки трябва да бъдат изпълнени. Те са задължителни за изпълнение. През м. март е извършена проверка от одитен екип за степента на изпълнение на дадените препоръки, като екземпляр от доклада с резултатите от проверката е предоставен на вниманието на всеки народен представител.
Какво установи проверката? Комисията и нейната администрация са положили сериозни усилия за изпълнение на препоръките, като към датата на проверката от общо 60 препоръки 32 са изпълнени изцяло, 19 – частично, и 9 препоръки остават неизпълнени.
Няколко думи ще кажа за най-съществените препоръки, които са изпълнение и съответно, които не са изпълнени. Правилникът за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и основни вътрешни актове са приети с решение на комисията в края на 4-месечния срок, определен за изпълнение на препоръките. Това е 28 февруари 2007 г., като правилникът е обнародван в “Държавен вестник” бр. 25/2007 г. Основната част от приетите вътрешни документи са утвърдени от председателя през м. март 2007 г.
Какви са проблемите? Служителите от администрацията не са запознати с всички вътрешни документи, включително за мисията, целите и приоритетите на комисията, тъй като документите са приети в последния момент. По същата причина продължава да не функционират в пълен обем системата за възлагане, наблюдение, проследяване, изпълнение и отчитане на задачите, системата за финансово управление и контрол на комисията, системата за планиране и отчитане дейността на комисията и нейната администрация. Все още комисията не разполага с методология за пълноценно упражняване на контролната си дейност. Не е предвидена процедура за уведомяване на администратора на лични данни за резултати от извършената, когато не са установени нарушения. Не е изпълнено законовото задължение по чл. 10 от Закона за защита на личните данни, като в Правилника за дейността на комисията не са регламентирани реда за налагане на временна забрана за обработване на лични данни. Няма все още определени правила за съдържание, комплектоване, поддържане, съхраняване и архивиране на преписките по проверките, включително по жалбите. Регистърът за водене на преписките е непроменен и не дава и не дава възможност за проследяване на състоянието на преписките във всеки един момент. Не е изпълнена и препоръката за привеждане на трудово-правните отношения на членовете на комисията в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на личните данни, Кодекса на труда и решението на Народното събрание от 23 май 2002 г.
Като цяло Сметната палата отчита, че извършването на този одит и съответно дейността по изпълнение на препоръките са допринесли за подобряване на организационното изграждане и дейността на Комисията за защита на личните данни. Това е, с което исках да запозная уважаемите народни представители.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Някой от членовете на Сметната палата желае ли добави нещо? Няма.
Господин Стефанов, имате думата.
ИВО СТЕФАНОВ: Аз благодаря на Комисията за гражданското общество и медии, че разглежда този проблем, първо, и второ, още веднъж благодаря на Сметната палата за така направените препоръки и констатации по дейността на комисията, въпреки че с някои от тях не съм съгласен и те не могат да се вменят във вина на мен като председател или във вина на комисията.
Ако трябва да бъдем честни, защитата на личните данни е една от основните дейности, които защитават гражданските права на основата на чл. 8 от Конвенцията за основните права и свободи. На мен като човек и специалист в началото на дейността на комисията ми беше много приятно да се занимавам с тези въпроси. Впоследствие обаче се оказа, че срещнахме редица трудности както от вътрешен характер в комисията, така и от външен характер. То беше, че комисията, която е изградена и по закон трябва да е независим държавен орган, всъщност беше попълнена от хора с политически пристрастия и в определени моменти тези хора не се държаха адекватно и отговорно на стоящите пред комисията задачи.
На второ място, голяма роля изигра това, което се смята за неизпълнение на една от препоръките, да се приведат трудово-правните отношения на членовете на комисията в съответствие с изискванията на труда. Това беше един проблем, който още със създаването на комисията възникна и при чието разрешаване аз не срещнах подкрепа от Народното събрание, тоест от Народното събрание ми се каза, че такива трудово-правни отношения те не могат да уреждат. Това е пропуск в Закона за администрацията и в цялостната практика на т.нар. независими органи, които се занимават с изпълнението на даден закон. Не е определен органът, който сключва съответните трудови договори или споразумения с избраните в такива случаи лица. Този въпрос беше отнесен и в Комисията за ред и сигурност. Тогавашният председател господин Владимир Дончев каза, че по този въпрос има политическо решение и че аз няма какво да се занимавам с него. С това въпросът приключи. За това обстоятелство бяха уведомени и одиторският екип, разбира се, обаче явно се смята за незначително. Според мен, той изигра една основна роля в случая за цялостната дейност на комисията, бих казал.
В този ред на мисли господата, които бяха явно предложени от някакви политически сили, тръгнаха да се противопоставят по много въпрос на мен, като председател на комисията. Дори и с едни от измененията на закона бяха така направени някои изменения, които не съответстват на Закона за държавната администрация. Примерно назначаването на служители да става след решение на комисията и други такива въпроси, които по принцип в първоначалния вариант на закона бяха дадени като мои правомощия като председател.
С голямо търпение се опитах да разрешавам така дипломатично редица проблеми. Стигнахме до някакви резултати в се пак в края на мандата, който изтече и мисля, че това, което е направено в този мандат, независимо от редицата препоръки, които даде Сметната палата, до голяма степен е задоволително. Комисията изгради един административен капацитет, който работи с малки забележки, главно по набирането на кадри. Защото кадри се намират много трудно. Оказа се, че заплащането в държавната администрация не е привлекателно за добри специалисти, а в други области добри специалисти не могат да се намерят, защото спецификата е доста голяма и т.н. Все пак хора работят. В комисията има назначени 50 души в момента – административен персонал. Общо взето като цяло се стремим да осъществяваме основната цел, а това е защитата на личните данни на територията на страната.
В моя личен план в началото беше залегнала и задачата да станем регионален лидер в защитата на личните данни в Югоизточна Европа. Тази цел донякъде е постигната, но не напълно разбира се. Фактът, че всички органи от заобикалящите ни страни – Румъния, Македония, след това Босна и Херцеговина, а сега преди 2-3 дни и Косово, ни търсят за съвети и помощ при изграждане на тяхната защита на личните данни, говори красноречиво затова.
Мисля, че няма какво да се спирам на отделните препоръки. Ние ги имаме предвид и по тези, които не са изпълнени, продължаваме да работим, за да решим тези въпроси, които Сметната палата е решила, че са недостатъчно решени в комисията. Ако има конкретни въпроси и случаи, ще отговаря допълнително. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Уважаеми дами и господа, както е известно, Сметната палата прави одити по две линии. Едната линия е, така да се каже, финансова – за усвояването на средствата, с които борави всяка организация – обект на одит, а другата, е доколко дадената институция изпълнява функцията, за които е създадена. В този случай става дума за втория тип одит, когато се установява дали капацитетът на Комисията за защита на личните данни е достатъчен или организацията на работа е подходящ до такава степен, че да могат да се реализират функциите, с които е създадена тази комисия.
Смятам, че можем да подредим констатациите, които е направила Сметната палата, и същевременно да кажем, че една голяма част от препоръките, които са направени, вече се реализира.
Ще чуем представителите на Сметната палата дали имат още претенции – дали смятат, че всичко, което предписано от тях, вече е направено. Иначе ние имаме повече поглед, непрофесионален бих казал, към този въпрос – и това, което четем, и това, с което се сблъскваме и в чужбина, и в България – на кражбата на личните данни, кражбата на идентичност, злоупотребата с идентичност вече става едно от модерните престъпления. Вероятно това е било едно от съображенията, за да бъде създадена такава комисия и тук не говоря толкова за криминално ниво на ХХ век – начин, подход да се придобиват такива лични данни, какъвто подход все още се практикува. Миналата седмица например в един от областните градове беше разбира колата на лидера на една от политическите партии. След няколко дни разбивачът беше идентифициран, беше направен оглед в дома му и там бяха намерени около 50 лични карти. Това е прийом от миналия век. Вероятно има и по-изтънчени начини да се влиза в нашите лични данни и с тези лични данни след това да бъде злоупотребявано. Така че напълно основателен е интересът и на Сметната палата, и на нас, като комисия, и на обществото доколко Комисията за защита на личните данни е в състояние и доколко изпълнява функциите, за които е тя е създадена.
Господин Стефанов, според Вас има ли още нещо, което ви пречи, за да постигнете необходимия капацитет, с който да имаме една по-голяма степен на сигурност. Разбира се, много неща са въпрос на решения не само на комисията – ние сме свидетели как нашите лични карти се използват като жетони едва ли не, когато отидеш някъде в хотелите, на рецепциите. Дори в парламента, когато вземах пропуск, оставаш залог личната карта, за да можеш да влезеш вътре – сякаш не е възможно да ти вземат данните, след това да ти предоставят този документ, за да не може да става злоупотреба на тези данни.
Тук говорим за начина, по който се организира работата в една институция, и доколко това, което Сметната палата е направила като препоръка, е спазено. Затова моят въпрос към господин Стефанов е дали има още нещо, което да се направи дали, освен това, което казахте като критика към Народното събрание, че не е станало възможно изпълнението на втората препоръка за привеждане на трудово-правните отношения в съответствие с Кодекса на труда, дали има някакви такива други моменти, с които ние освен да упражняваме правото си парламентарен контрол, дали бихме могли да помогнем с нещо, за да може комисията да изпълнява функциите, за които е създадена.
Уважаеми дами и господа, имате думата по тези въпроси. Ако представителите на сметната палата, след като чуха изявлението на господин Стефанов, биха желали да уточнят някои детайли, също могат да го направят.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да изразя удовлетворение от работата на Сметната палата и заедно с това да поставя въпрос пред господин Стефанов по две неща. Първо, за трудовите правоотношения. При положение че стои такъв проблем, в момента как са уредени нещата? Това, че господин Дончев по-рано е казал нещо, все пак това не е нормативен документ. Явно много време изтича, докато намерим конкретно решение по въпроса. Според Вас, какво е конкретното решение, за да може комисията да се намеси, така че да нямате затруднения и Сметната палата да не отбелязва отново, че не е решен въпросът. Как работят хората в момента? Това е единият въпрос.
Другият въпрос, който общо взето ме притеснява, защото може да доведе до злоупотреба вътре в самата комисия: има ли такава злоупотреба относно противопоставянето на политическа основа, което казахте на членове на комисията и спрямо Вас? Това означава ли, че е политизирана работата в комисията и има ли такава опасност, пак повтарям, която може да доведе до злоупотреба? Ако има такъв момент на политизиране и злоупотреба с политически позиции, сигнализирани ли са централите, които са изпратили своите представители в комисията. Ако е необходимо, този въпрос да го поставим пред председателя на Народното събрание и Председателския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте, господин Стефанов, за да отговорите на зададените въпроси.
ИВО СТЕФАНОВ: Благодаря.
За съжаление по първия въпрос не мога да кажа, че нещо е направено досега, тъй като членовете на комисията са преподаватели. Изглежда има нещо в Закона за висшето образование, което ги кара да не се съгласяват на първи трудов договор в комисията. Аз не знам точно каква е нормата, но в Закона за висшето образование има някаква норма, която ги спира да подпишат някакъв трудов договор или споразумение и някакви неблагоприятни за тях последици от подписването на такъв документ.
По втория въпрос. Мисля, че досега не сме допускали политизиране на работата на комисията. Главно аз, моето внимание основно е било насочено в това направления и мисля, че нямаме политизиране в дейността на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Ще си позволя една реплика по първия въпрос.
Вие, като ръководител на комисията, би трябвало да изясните дали в един, в друг или в трети има някакъв проблем. Все пак трябва да се създава една администрация, която да гарантира личните данни и в случая няма кой друг, освен Вие да знаете точно механизма, който да гарантира и задължава хората да изпълнят своите ангажименти. Така че аз не съм доволен от първия отговор – явно просто трябва по-бързо да намерите лично решение по този въпрос. Благодаря Ви.
ИВО СТЕФАНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитрова, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека да поясня малко повече за трудово-правното положение на членовете на комисията. То е много аналогично – бих дал пример, с трудово-правното положение на част от членовете на Сметната палата, включително и аз. Някои от членовете на Сметната палата, както и на Комисията за защита на личните данни, са преподаватели и изследователи, тоест те се занимават с преподавателска и научно-изследователска дейност в университетите.
Смятам, че с оглед на изключителната значимост и тежестта на функцията, която се възлага на комисията, за да бъдеш ефективен член на един подобен орган означава действително твоето основно трудово правоотношение да бъде в съответния орган. Бих дал пример със Сметната палата. Преподавателите сме на втори трудов договор в съответните университети, но с намалена натовареност, като основното им правоотношение е в Сметната палата. Така е и в много други държавни институции.
В комисията се наблюдава обратното явление – основният им трудов договор е в съответния университет, а като втори трудов договор и договорът в комисията. Получава се така, че работата в комисията е така малко между другото.
Аз и колегите-одитори в Сметната палата, които са осъществявали този одит, смятаме, че в края на краищата наистина сериозността и отговорността на тази задача предполага, че тя може да бъде осъществявана от хора, които са на основен трудов договор. Няма пречка да има и друго трудово правоотношение, но само като допълнително, а не като основно. Това е нашата позиция, тъй като смятаме, че пълноценно можеш да осъществяваш подобни функции на такава колегия, само ако си на основен трудов договор.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Може ли само да допълня?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Екипът не оспорва правото им да упражняват преподавателска дейност. В никакъв случай. Но трима от членовете на комисията участват в управителните съвети на съответните университет. Значи, ние това оспорваме. За нас, те трябва да бъдат на основен трудов договор в комисията. Това, че осъществяват преподавателска дейност, разбира се, ние не оспорваме този факт.
ИВО СТЕФАНОВ: Аз благодаря и на господин Димитров за неговото становище. То изцяло се покрива с моето становище по въпроса, че за да бъдат ефективни в работата си в комисията, трябва бъдат твърдо на пръв трудов договор в комисията нейните членове. Но това явно не се желае от самите членове, които са преподаватели. Тъй като между тях има юристи, непрекъснато намират някакви юридически аргументи да не стане това подписване на първи трудови договори с комисията. Разбира се, да се надяваме, че в една бъдеща комисия този въпрос ще бъде решен. Аз не можах да го реша. Това го отчитам като моя слабост в момента.
Що се отнася до членуването в управителни съвети, аз не зная за такова членуване в такива съвети.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Това сме го взели от интернет-страницата на вашия сайт и това го пише за трима от членовете – Радев, Димитров и Миронов.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Боя се да не останем с впечатлението, че най-важното в работата на тази комисия е дали членовете й са на трудово правоотношение или не са.
Господин Стефанов, нали не Вие назначавате членовете?
ИВО СТЕФАНОВ: Не, Народното събрание ги избира.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ясно е, че не може ръководителят на тази комисия не може да каже на парламента кого да разбере. От тази гледна точка може би неговите усилия не се увенчават с успех да направи правоотношенията, които имат те в съответствие с Кодекса на труда. Но все ми се струва, че не това е най-важното.
Господин Димитров, има ли нещо друго, което като препоръка да не е изпълнено и ние като комисия да акцентираме върху него и да го препоръчаме на Комисията за защита на личните данни, за да има смисъл от това заседание или да приемем, че една голяма част от препоръките вече са се изпълнили и нещата вече са се подобрили. Нека да насочим дискусията натам.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като нашата проверка за изпълнение на препоръките беше концентрирана във времето през м. март, след като през м. февруари изтече срокът за изпълнение на препоръките. През м. март беше направена целева проверка за изпълнение на препоръките. Установихме, че голяма част от препоръките са изпълнение. Все още има неизпълнени препоръки, но аз бих си позволи да попитам тук господин Стефанов, тъй като междувременно той каза, че продъжлава процесът на изпълнение на препоръките и на укрепване на административния капацитет, проблемът като цяло и като генерален извод, който се налагаше от нашия одит, че комисията не упражнява ефективно контролната си дейност върху администраторите на лични данни, която да осигури на гражданите що се отнася до тяхната лична сфера, са добре защитени. Отсъстваше, как да го кажа, контролът в достатъчно количество и качество, който наистина да дисциплинира операторите на лични данни – да им покаже, че има действащ ефективен орган за защита на правата на гражданите на тяхната лична сфера.
В тази връзка бих попитал, господин Стефанов, междувременно как протичат нещата с контролната дейност на комисията, за която бяха констатирани ред недостатъци и все още недоизграден капацитет? Как протича в момента контролната дейност на комисията? Осъществяват ли се достатъчно действия, достатъчно проверки, достатъчно принудителни мерки, достатъчно административни наказания, които да покажат, че комисията действително, образно казано, живее и упражнява един действащ ефективен контрол.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това е същественото.
На мен ми се иска господин Стефанов да обърне внимание върху тази страна на проблематиката.
ИВО СТЕФАНОВ: Мисля, че в момента осъществяваме такъв контрол. Освен проверките по жалби, които извършваме, сме извършили около сто проверки по чл. 17б от закона, тоест на администратори, които обработват т.нар. чувствителни данни и резултатът от тези проверки е вписване в регистъра или отказ от вписване в регистъра и не позволяваме обработката на лични данни, ако не са изпълнени съответните условия. В случай, когато не са изпълнени условията, се издават препоръки за надеждна обработка на личните данни и администраторът не се вписва преди да изпълни тези условия.
Освен това общо за препоръките и за изпълнението на неизпълнените препоръки голяма част от тях са включени в два проекта по ФАР, които в момента осъществяваме. Единият е за цялостната система на комисията. Там влиза създаването на публичен регистър и цялостната дейност с документи в комисията – деловодство, контрол по изпълнението на задачите и всички съпътстващи дейности с тези основни дейности. На второ място, провеждаме обучение на персонала във връзка с неговата дейност и главно сме наблегнали в обучение по посока на контролната дейност. Партньори са ни испанската агенция за защита на данни и непрекъснато техни представители са тук или за провеждането на дадени семинари, или за оказване на конкретна помощ, като сме набелязали в плановете ни за извършване на една така наречена секторна проверка, когато ще се проверят администраторите в даден сектор, което е практика в повечето от органите за защита на личните данни. Ние сме се насочили към банковия сектор за такава секторна проверка.
Следващата секторна проверка ще бъде сигурно на мобилните оператори, защото в тези две сфери наблюдаваме едно доста нерегламентирана обработка на лични данни във връзка с копиране и запазване за дълго време и съхраняване на копия от личните карти на гражданите. Банките това го оправдават с борбата за пране на пари. Телекомуникационните оператори не са си намерили още оправдание, но мисля, че единственият мотив за този вид дейност е това, че те нямат доверие на собствените си служители, когато подписват някакви документи, договори и т.н. и с тези копия на картите удостоверяват истинността на подписания договор или извършеното действие от служителя.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз например, господин председател, би конкретизирал така нещата. Законът за защита на личните данни – Глава четвърта “Защита на личните данни”, предвижда определени задължения, които трябва да спазват администраторите на лични данни, които са огромен брой и са под контрола на комисията с цел да защитят правата на лицата, до чиито лични данни, те имат достъп. Тези задължения трябва да се проверят от комисията, като тя може да издава задължителни предписания, съответно може да налага забрана за водене на лични данни, в драстични случаи. Може да налага административни наказания.
Господин Стефанов спомена затова, че те са се насочили в момента към банковия сектор. Може би би било добре да посочат в резултата н тази контролна дейност имали констатации за съответно спазване или неспазване от страна на администратори на лични данни на този режим по закона – има ли драстични случаи на неспазване на този режим? Налагани ли са тези мерки като забрана за лични данни, давани ли са задължителни предписания, налагани ли са глоби? Защото в това резултира контролната дейност на комисията в тези мерки.
ИВО СТЕФАНОВ: Правени са както предписания, така вече имаме и глоби. Имаме издадени вече около 10 наказателни постановления, които разбира се се обжалват пред съдилищата. Краен резултат от тях нямаме, но се развива тази страна на контролната дейност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате ли други въпроси?
Има думата господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Преди всичко трябва да благодарим на работната група на Сметната палата, която доста задълбочено е навлязла в дейността на Комисията за защита на личните данни. Няма съмнение, че това е една дейност, в която този тип контрол трябва да се осъществява преди всичко от Народното събрание.
Ние за първи път се занимаваме с този случай. Аз знам, че други комисии преди това изслушваха ръководството на комисията. Може би трябва да се изясни дали занапред нашата комисия ще наблюдава работата на Комисията за защита на личните данни, защото ако това е така самите ние трябва да придобием една активност и евентуално да отидем на една среща с комисията, да предвидим механизъм за взаимодействие, за представяне на отчети от тяхна страна и въобще трябва да си изясним нашите отговорности в това направление. Иначе трябва да си дадем сметка, че става дума за една нова изключително сложна дейност – част от тези нови явления, свързани с настъпващото информационно общество. В този смисъл, от една страна, трябва да проявим разбиране към комисията, която овладява една нова и сложна материя, в която няма традиции и няма практики.
Радвам се, че са ангажирали проекти по линия на Програмите ФАР, търсят чуждестранно партньорство, за да се осъществява чуждия опит. Защото няма никакво съмнение, че това са явления, от които не може да се избяга. Те се превръщат част от нашия живот. Очевидно от тази комисия ще трябва да се очакват много самостоятелни инициативи занапред. Още повече, тя има един изключително висок статус – един такъв независим орган. Той на практика е изведен извън контрола на централната държавна администрация, защото ще трябва да упражнява контрол именно върху нейните подразделения, върху дейността на различни други неправителствени, финансови и всякакви институции.
Става дума за една изключително важна функция и смятам, че ние, самото Народното събрание, използвайки сътрудничеството, както е в случая на Сметната палата, но ние трябва да имаме инициативата. Ние евентуално трябва да излъчим работна група, която да проучи нещата на място и на основата на тези препоръки, които сметната палата е направила ние да поемем един по-стриктен контрол в работата на комисията, защото очевидно става дума за оценки, които трябва да имат политически характер – нещо, което не е редно да прави Сметната палата, до каква степен една такава новосъздадена институция упражнява своите функции. Тоест, водеща роля трябва да има Народното събрание и евентуално нашата комисия, ако се реши, че ние трябва да бъдем тези, които ще поемат отговорността. Защото има и други такива независимо органи, които са също в такова висящо положение – създават се от Народното събрание или с негово участие, а на практика се оставят сами на себе си. Очевидно е, че без наблюдението на Народното събрание не може да се очаква, че те пълноценно ще осъществяват своите функции. Бих предложил в тази посока да съсредоточим нашето внимание и на първо време една работна група на място да се срещне със състава на комисията. Все пак това е първи състав – да се изслушат хората, да се изслушат евентуалните проблеми. Това, за което стана дума – за трудово-правните отношения, мен лично не ме изненадва, защото това са колеги, които са все още нехабилитирани по всяка вероятност и не могат да си позволят да се отдалечат от съответните факултети, защото в академичните среди има един много специфичен морал – много често най-близките до теб ти забиват ножа в най-неочаквания за теб момент. Така че е разбираемо от тази гледна точка. Проблемът пак е наш до голяма степен, затова, че явно е засилил присъствието на хора от академичните среди, които не могат пълноценно да се отдадат на осъществяването на своите функции.
Аз предлагам с разбиране да се отнесем към това, което се прави в комисията. Радвам се, че една значителна част от препоръките вече са взети предвид и са предприети съответни мерки за тяхното съобразяване, за предприемане на практически мерки.
Понеже преди известно време се вдигна много голям шум – създаде се впечатление, че там едва ли не случват страшни неща, незаконосъобразност, бездействие...
ИВО СТЕФАНОВ: Медийна атака беше.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Доста сериозна медийна атака.
Трябва да се опитаме да внесем повече трезвост в тези отношения. Не трябва да се търси скандалът винаги и във всички случаи, защото тази комисия осъществява полезни функции без които не може и трябва да й помогнем да преодолее затрудненията, още повече при отсъствието на каквато и да било практика досега, отколкото да се дава повод за подобни скандали, които в крайна сметка само сковават дейността на комисията, а не отварят пространства за едно нормално функциониране. Очевидно е, че става дума за конфликт на интереси. Това са болезнени сфери, свързани с личните данни, частната сфера на индивидите, съответно интересите на отделни влиятелни среди, които искат да имат свръх гаранции за своите собствени интереси.
Мисля, че ако ние ще наблюдаваме дейността на тази комисия, трябва да се запознаем по-отблизо с това, което правят тези хора и да се опитаме да им помогнем, разбира се със съдействието на нашите приятели от Сметната палата, които няма съмнение, че са свършили една много сериозна дейност, още повече са навлезли в нещо, което не е свойствено. Тук не става дума за финансови злоупотреби или нещо от този род. Самите те трябва да навлязат в една доста сложна дейност и да дават своята преценка, така че можем само да им благодарим. Така че можем само да им благодарим, че са направили нещо, което би трябвало да стане с нашето съдействие.
Надявам се да установим един нормален ход на взаимодействие занапред и да подпомогнем работата на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Ако няма, предлагам вървим към края на нашето заседание и да приемем едно становище, в което да има няколко елемента:
Първо, че споделяме констатациите, направени от Сметната палата, в Одитен доклад № 02-0000-805.
Второ, приемаме, че една голяма част от препоръките, които са направени, са изпълнени от Комисията за защита на личните данни.
Трето, да препоръчаме на комисията да финализира работата си по изпълнение на препоръките, като акцентира повече в своята дейност на контрол върху операторите на лични данни относно спазването на чл. 17, ал. 2 и спазването изобщо на Закона за защита на личните данни.
Четвърто, да ни възложите един разговор с господин Георги Пирински, от който да разбера дали и занапред нашата комисия ще се занимава с тази проблематика. Ако отговорът е “да”, нека на първо време ръководството на комисията да отиде на една среща с господин Стефанов, за да видим какви други проблеми има, какво съдействие може да окаже комисията и Народното събрание и какви претенции биха възникнали от наша страна допълнително, за да може да се подобри работата на Комисията за защита на личните данни.
Има ли нещо друго, което да включим като елемент на това становище?
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Може би само като допълнение след разговора с господин Пирински. Ако остане това наблюдение в сектора на нашата комисия, следващата стъпка да е преглед на самия закон, така че да може проблеми, които възникват, да бъдат решени с известни промени в закона. Ако не, това да бъде споменато пред господин Пирински, съответно за другата комисията, която би се занимавала с този въпрос.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Ако си спомняте в началото на мандата на Народното събрание, когато приемахме правилника, стана един дебат за това, че Народното събрание трябва да осъществява един по-всеобхватен и задълбочен контрол и върху прилагането на законодателството. Даже се възприе идеята за упражняване на контрол върху ефективността и прилагането на законите. Това е един нов закон. Имаме една първоначална практика. Напролет бихме могли да направим, след съответни предварителни проучвания, едно заседание, посветено на прилагането и ефективността на Закона за защита на личните данни и на тази основа вече да направим по-сериозни препоръки за подобряване на дейността.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Това вече е извод от работата на нашата комисия.
Има ли някой от народните представители – членове на комисията, които да имат възражения срещу така формулираното становище? Няма.
Благодаря за участието и до нови срещи!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво АТАНАСОВ
