Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
08/11/2007
Обсъждане на финансовия разчет, подготвен от работна група, за необходимите разходи на БНТ във връзка с процеса на цифровизация на електронните медии.
На 8 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на финансовия разчет, подготвен от работна група, за необходимите разходи на БНТ във връзка с процеса на цифровизация на електронните медии.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
Към протокола се прилага списък с участниците в заседанието.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии с дневен ред обсъждане на финансовия разчет, подготвен от работна група, за необходимите разходи на Българската национална телевизия във връзка с процеса на цифровизация на електронните медии.
Кой от вносителите ще докладва? Заповядайте.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ, член на Управителния съвет на Българската национална телевизия: Няколко думи за предисторията на този финансов разчет, който е предоставен на вашето внимание. Той беше възложен на ръководството на Българската национална телевизия с писмо от Министерството на културата, с което се изискваше да се направят анализи и разчети какво е необходимо за преминаването от аналогова към цифрова телевизия. Въз основа на това писмо със заповед на генералния директор на Българската национална телевизия през м. юли беше сформирана под мое ръководство една комисия от различни специалисти от много ведомства. Комисията работи в течение на два месеца и разработи финансов разчет, който беше представен на ръководството на Българската национална телевизия, одобрен и представен след това на Министерството на културата. Понеже нашите специалисти участваха и в комисията към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, и в комисията при Министерството на културата, бяхме запознати с решенията и естествено когато тръгнахме да разработваме нашия документ, ние се опитахме да спазим основно тези точки, които бяха залегнали като факти и като условия за развитие, като дати и като неща, които трябва да бъдат изпълнени.
В този смисъл в това предложение ние сме се спрели и сме акцентирали преди всичко на това, че в документа, който е предоставен от Министерството на културата се предвижда развитието на цифровизацията за Българската национална телевизия да започне на втория етап, тоест в периода 2010-2012 година. Ние сме го разработили така е заложено, но след дълго мислене и дълги обсъждания по въпросната тема ние считаме, че общо взето нашето виждане, а и в редица документи на Европейския съюз и Съвета на министрите виждането е, че обществените телевизии трябва да играят водеща роля в реализацията на тези програми.
Вземайки предвид, че предложението касае втория етап от цифровизацията на телевизията, искам да изтъкна, че това ще доведе до някои негативи за развитието на обществената телевизия, на които бих желал да акцентирам тук, защото това е един от най-съществените моменти.
Първо, за нас това означава, че телевизията, започвайки да развива от 2010 г. своята структура, няма да може да развие така наречената многопрограмност, която е заложена в Плана за развитието на телевизията. Телевизията има желанието да има повече програми, тъй като на този етап ние имаме сериозни затруднения с изпълнението на своите задължения като обществена телевизия.
Второто нещо, което е залегнало като решение в първия етап да бъде „маст кери” (must carry), тоест с някои от тези, които са лицензирани с правото да правят мултиплекс и да строят системата за цифрово разпространение. На „маст кери” на този етап програмата на Българската национална телевизия се разпространява и на сателитния канал “България” и ние знаем какви са проблемите. Общо взето проблемите в това разпределение са огромни, тъй като сигналът не отговаря на необходимото качество, а възможността за контрол на показателите, по които се извършва тази услуга е твърде лоша, бих казал. Ние имаме страхотни оплаквания от големи региони на страната, където разпространението е по кабел или по сателит и сигналът не отговаря на необходимото качество.
Третото съображение, което бих го цитирал точно, е какъв трябва да бъде принципът, който е заложен във всички западни страни. Всеки, който приема телевизионно предаване аналогово, при цифровизацията трябва да има правото да получава тези програми и цифрово. Този принцип е заложен за всички телевизии и това означава, че трябва да се подходи много внимателно, когато се реализират тези програми.
Защо се спираме на този момент? Идеологията, която е заложена и в материала на Министерството на културата, и на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, на първия етап, 2010 г., се разчита, че покритието е задължително 75%. Чак в 2011, 2012 г. (в различните документи е различно) се предполага, че покритието е 90-95%. Това на практика означава, че една такава програма, която трябва да отговори на това, което казах, че всеки, който приема аналогово, трябва да приема и цифрово, една такава програма, реализирана по този начин, няма да изпълни задълженията. Трябва да ви кажа, че и сега обществената телевизия е затрупана от хиляди искания. Покритието официално на телевизията е 98-99%. Само днес сме подписали 15 или 20 писма за населени места, където не може да се приема по друг начин телевизия – няма сателитна, няма кабелна телевизия. живеят 10 души, 100 души, 500 души, 1000 души, но те трябва да приемат обществената телевизия. И този процес продължава.
Какво искам да кажа? Искам да кажа, че разликата между търговския и обществения оператор е категорична. Търговският оператор няма да има интереси да продължи да развива, защото стигайки до всеки зрител, това за него не е рентабилно. И оттук възниква големият проблем – как ще стигнем от тези 75% до 98-99% покритие, което в момента се реализира. Този въпрос никой не го е коментирал, даже и нашата разработка е направена в два варианта за първоначалните разходи. Първата позиция е за едновременно излъчване и разпространение, тоест ние предлагаме два варианта за въвеждане. Единият вариант е, ако се изпълнят точно указанията така както са заложени в документите на Министерството на културата и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, а във втория вариант е, че аналоговото разпространение продължава дотогава докато не се цифровизира цялата страна.
Следващият основен проблем за нас е, че инфраструктурата, с която разполага в момента аналоговата система, като се използва на първия етап изграждането на цифровата телевизия с националните мрежи и регионалните мрежи, които трябва да бъдат изградени, реално на втория етап тази инфраструктура ще се окаже почти заета и няма да има достатъчно място, където да се монтират допълнително такива устройства и може даже да се стигне до моменти, в които ще трябва да се изгражда нова такава инфраструктура.
И последното съображение, което е не по-малко важно от другите, е, че вторият етап доста разчита на освобождаването на така наречения честотен спектър, което се залага от освобождаването от Министерството на отбраната. Всички са запознати с това, там също се изискват достатъчно големи средства, може би тези средства ще се окажат толкова, колкото средства за необходими за Министерството на отбраната за освобождаването на съответния ресурс, колкото средства ще бъдат необходими за изграждането на мултиплекса и на цялата мрежа за развитие. Но неизпълнението на освобождаването на тези честоти също ще доведе до съответни затруднения.
Това са петте основни проблема на телевизията, които считаме, че са достатъчно сериозни и би трябвало да предизвикат преразглеждане и желание парите, които са необходими за изграждането на обществената телевизия, да бъдат отпуснати, за да разполага тя с мултиплекс още на първия етап.
Бих желал да кажа, че в самата разработка са заложени много неща, които ние сме приели априори, защото няма как да се подходи по друг начин. Ще ви ги прочета накратко, те са казани съвсем ясно:
Максимално да се използва наличната към момента на проектиране на мрежата инфраструктура независимо от факта чия собственост е тази инфраструктура – частна, общинска или държавна. Тоест тази инфраструктура е задължително да се използва.
Изходните мощности на телевизионните предаватели са такива, че да се осигури портативно приемане вътре в сградите в областните центрове и градовете с население над 30 хиляди души. Портативно приемане означава без допълнителни устройства. За останалите населени места – под 30 хиляди души, се осигурява приемане с фиксирани антени. Преноса на програмите залагаме от мултиплекс в телевизионните предаватели да се извършва по два начина, по хибриден способ, тоест да се използва спътниковият канал за връзка и наземни канали за пренасяне на мултиплексния сигнал.
Най-важното е, че при всички цени ние сме ползвали цената на наетата инфраструктура, която е определена по действащите в момента тарифи на БТК. Цените на тази инфраструктура в момента се определят, най-грубо казано, по следния начин – около 50% от аналоговата цена и около 20% от стойността отива за поддръжка на инсталираните мощности. Средствата, които са представени, разглеждат три момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че ще ни задръстите с данни, от които няма да можем да излезем. Ако искате да бъдем полезни, трябва да ни кажете максимално какво иска Българската национална телевизия.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Максимално ясно, искаме да бъдем включени още на първия етап и искаме допълнителни средства за развитие на телевизията, тъй като независимо от това дали Българската национална телевизия ще има мултиплекс или няма да има мултиплекс, тя трябва да приведе своите средства в съответствие с изискванията на Европейската компания за развитие на телевизията. Ще ви приведа няколко примера, които са просто потресающи. В момента за един мач от европейското или световното първенство изискването е да се предава с 24 телевизионни канала, за да отговорим на стандартите на Европейската компания за развитие на телевизията. Тези пари нямат нищо общо с цифровизацията, тези пари са необходими, за да можем да посрещнем съответните нужди.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Много пъти казвам, че трябва да бъдем по-концентрирани. Не искам да кажа, че не сте концентрирани, напротив, говорите за вашата работа и за това, което искате да стане, но колкото по-кратко и ясно се заяви нещо пред комисията, толкова по-големи са шансовете то да бъде подкрепено. Доколкото аз разбрах от г-н Михайлов, държавната телевизия не е доволна от това, че в концепцията за преминаване към наземно цифрово излъчване е включена във втората фаза – 2010-2012 г., тя иска това да стане в първата фаза, като се мотивира с различни аргументи. Един от аргументите звучи много европейски, институционално, тъй като има препоръка на Съвета на министрите на Европейския съюз и за ключовата роля на обществените телевизии в този процес, като Националната телевизия уверява, че прехвърлянето от втората в първата фаза няма да се отрази на общото количество на разходите, на общия обем на разходите, а само ще се отрази върху тяхното разпределение по години. Така ли е, господин Михайлов?
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Точно така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако това е проблемът, моля да чуем и други мнения по него.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Да, точно така е, разпределението на средствата ще бъде запазено. Но това съгласно таблица 7 влияе и върху бюджета за 2008 г. Тук трябва да се каже точно, че исканите средства са 12 млн. 308 хил. лева. Това означава, че тези пари трябва да се търсят в бюджета, който след две седмици ще се гледа на първо четене. Това също е едно от основните искания, което води до това да бъдете включени в първата фаза и да бъде променена концепцията за въвеждане на наземно цифрово разпространение на телевизионните програми, както е цитирано в т. 4. Много моля останалите участници в дискусията да се съсредоточат точно върху това и да кажат как виждат тези два проблема – включването в първата фаза и отражението на това решение в бюджета за 2008 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА, Министерството на културата: Искам да отбележа само, че в концепцията на Министерството на културата Националната телевизия не е изключена от първата фаза, тя фигурира там. Но вероятността да получи самостоятелна честота или мултиплекс е предвидена за втората фаза. Иначе Националната телевизия фигурира в първата фаза на осъществяването на цифровизацията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: С такова разпределение на средствата ли е, както при тях?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Разпределението на средствата тепърва предстои.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: За първата фаза какво е предвидено за БНТ? Да се преоборудва вътрешно и да се подготви за втората фаза?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Да започне да преобразува по някакъв начин да преобразува сигнала си. Освен това паралелното излъчване аналогово и цифрово, което се предвижда за „маст кери” периода, също е свързано с тази цифровизация.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Аз казах, че ние сме спазили всичко така както е заложено от Министерството на културата, само че средствата, които са необходими във връзка с подготовката за преминаването и които ние сме искали, не са заложени в тези 12 млн. 800 хил. лева. Те са необходими независимо дали мрежата е от днес, от първия етап или от втория етап. Тези средства във времето са едни и същи независимо дали ще бъде в първия или във втория етап.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, Българската национална телевизия: Само да допълня, че предпоследната колона в таблица 7 не зависи от етапите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ, Държавната агенция по информационни технологии и съобщения: Уважаеми господин председател, въпросната самостоятелна мрежа на Българската национална телевизия и Българското национално радио като модел съществува доста отдавна. Друг е въпросът, че се пропуснаха някои възможности или просто такова беше решението. Но този материал, който е представен тук, касае техническо оборудване, касае програми, касае и кадрово обезпечаване. Тоест той много малко се допира или е следствие на един друг материал, който ние изготвихме – Плана за въвеждане на цифрова телевизия в България.
Благодаря на г-н Михайлов, защото за мен текстът на стр. 3 звучеше като упрек към нашия материал за въвеждане в първата фаза. В нашия план такова нещо няма, ние просто не определяме кой ще е операторът и кой ще бъде включен в първа или във втора фаза. Това, както се разбра, е в текста на Министерството на културата. В този смисъл предложената финансова справка трябва да бъде изчистена и по-коректно поднесена. Защото наистина планът, който ние предлагаме и който все още е проект, не е приет, действително е озаглавен така – План за въвеждане на цифрова телевизия в България.
Вероятно ще възникнат въпроси, затова искам да ви обясня докъде е стигнал този план. Знаете, че има публичен спор между две министерства - Министерството на отбраната и Министерството на финансите. За съжаление ние сме посредник в това събитие, но нямаме нито ресурса, нито правото да решаваме този спор. Планът е изнесен на ниво министър-председател. Последното, което мога да ви кажа, че предстои да се сформира една работна група, която да уреди спора между двете министерства, тоест да се стигне до някакъв разумен разход. Тази работна група вероятно, или поне това са нашите искания, ще приключи в рамките на този месец, защото действително не остава време за въвеждане на цялата тази процедура.
Ние сме подготвили и втори вариант специално на финансовата част на тази програма, тя е доста амбициозна, който е значително по-малък като разход на държавата. Оставяме спора между двете министерства на един следващ етап, когато се вземе решение за влизане в действие на Плана за въвеждане на цифрова телевизия.
Има още нещо, което трябва да се знае – че всички материали от Женевската конференция са ратифицирани, приети са от правителството с решение, така че се движим в тази посока. Но сравнявайки тези последни цифри с това, което предстои в нашия план, виждаме, че сумата е доста голяма. Може би трябва да се търси някакъв компромис и в двете посоки. Според мен има възможност цифрите да се редуцират малко. Например прави впечатление, че в нашата програма, която правителството трябва да приеме, ние залагаме сума от 5 млн. лева за реклама на целия този процес. Това го има и тук и е 2 милиона. Така че оттук и оттам може да се намали малко.
По самия материал има и някои други неща, които съм си отбелязал, но те не трябва нас да ни касаят. Например има един термин, който на мен определено не ми звучи – придобиване на телевизионни предаватели. Става дума за закупуване, защото придобиване има малко по-друго значение.
Благодаря.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми колеги, нито от министерството, нито от Вас чух дали вие приемате това, което Българската национална телевизия предлага, включително и таблица 7. Одобрявате ли това или не одобрявате? Ние можем много да си говорим, но много ви моля, кажете в прав текст, Министерството на културата одобрява ли този документ, така ли е или не е така? Комитетът за регулиране на съобщенията одобрява ли или не? Съветът за електронни медии одобрява ли или не? Нали затова сме се събрали, за да може комисията да вземе на базата на вашите експертни оценки свое становище. Министерството на финансите моля също да каже какво мислят за този документ, одобряват ли го или не.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Стефанова има думата.
МАРИЯ СТЕФАНОВА, Съвета за електронни медии: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Атанасов, госпожо Драганова, господин Аблеким, уважаеми колеги! В началото бих искала да изразя неодобрението на моите колеги в Съвета за електронни медии, тъй като ние не сме запознати с този документ по простата причина че той не е изпратен в Съвета за електронни медии от Българската национална телевизия и едновременно с това да благодаря на Комисията по гражданско общество и медии, която вчера беше така любезна да ни предостави този текст. Запознахме се набързо с него и има няколко неща, които съм упълномощена от моите колеги да съобщя тук на комисията.
Съветът за електронни медии работи по промяна на Закона за радиото и телевизията, включени сме в работната група към Министерството на културата. Разбира се, няколко пъти вече разглеждахме и плана за цифрово телевизионно разпръскване. Според нас Българската национална телевизия трябва да има свой мултиплекс, ако се изразим с този жаргон, тъй като в Закона за електронни съобщения мултиплекс не съществува като понятие. Но това, пак според Съвета за електронни медии, може да стане на втората фаза от плана за цифрово телевизионно разпръскване, както това е описано.
Нямаме отношение към таблица 7, която се коментира тук, тъй като не можем да коментираме цифри, за които предварително нямаме информация откъде са взети, как са разчетени.
Така че, изразявайки, господин Михайлов, това неодобрение и несъгласие на моите колеги, просто бих искала да се уверя, че в бъдеще ще работим в синхрон, тъй като ние сме вашите естествени съюзници. Съветът за електронни медии би искал да подкрепи Българската национална телевизия да има свой мултиплекс, а нашето мнение е, че на първата фаза на плана вие задължително ще бъдете качени на друг мултиплекс и ще бъдете във функцията на „маст кери”, както и досега.
Благодаря ви.
ИРИНА ИВАНЧЕВА, Министерството на културата: Бих искала да изразя съжалението на заместник-министър Милушев, който трябваше спешно да замине в чужбина, че не може да присъства днес, но мнението на Министерството на културата беше, че трябваше първо да се направи една среща между Министерството на финансите и Българската национална телевизия, за да изяснят финансовата страна на прехода. Такава среща дори беше запланувана, затова все още не може да се каже, че ние имаме окончателно мнение по предложението на Българската национална телевизия, в момента се работи по финализирането му.
Бих искала също така да допълня, че в разчета на Българската национална телевизия поне ние не видяхме предвидени средства за обучение на вече работещите хора в Националната телевизия, а всички знаем, че това е един много скъпоструващ процес. Дали предварително ще бъде заложена някаква сума за тези разходи за обучение на персонала?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Искам да допълня колегата Иванчева и във връзка с това, което каза госпожа Стефанова. Ние бяхме запланували да поставим въпроса тук дали Съветът за електронни медии е запознат с този финансов разчет. Защото според нас по Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии е органът, който взема решение по отношение на бюджета на Националната телевизия и ние не бихме могли да имаме становище, без да знаем становището на Съвета за електронни медии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз мисля, че когато говорим за пари, хората от Министерството на финансите трябва да си кажат мнението, защото каквото и да се случи тук в тази комисия, няма да мине без тях. Те трябва да кажат има ли пари или няма пари.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Горанов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, Министерството на финансите: Благодаря Ви, господин председателю, да споделим нашето виждане по темата. То още не е изкристализирало, тъй като има още много параметрични въпроси по реформата, които трябва да бъдат изяснени преди да се вземе решение за крайната цена. Защото реформата може да бъде проведена и за 600 милиона (сборът от освобождаването на честотите и изграждането на мрежа на БНТ и развитие на допълнителни програми), може да бъде и за по-малко средства – това е дискутирано много пъти и в работната група на експертно ниво към комисията.
Общо взето прави впечатление, че или армията, в случая Министерството на отбраната, или Българската национална телевизия се опитват по повод цифровизацията да разгледат и да поставят и някои други въпроси, които не са сто процента неразривно свързани с процеса на промяна на разпространението на сигнала. Ние не говорим тук в частност за Българската национална телевизия или за други телевизии с национален обхват (такава е поне нашата представа), а говорим за промяна на начина на наземно разпространение на сигнала.
Българската национална телевизия е представила разчет. Ние, макар и на по-късен етап, се запознахме с него. Опитахме се нещо да провизираме в бюджета. Разбира се, то не е включено в техния бюджет, тъй като, пак казвам, трябва да сме напълно наясно в правителството и в Народното събрание концептуално как ще се случват нещата като участници в процеса и като време, за да знаем на кого трябва да даваме и какви пари. Това са решения, които са по-скоро стратегически, за да не ги наричам политически, и не са от нашата компетентност. Ние сме предвидили следващата година на базата на някакви вътрешни усещания, тъй като никой не може точно да каже за въвеждане на наземно цифрово разпространение колко пари трябват в 2008 г. Нито представителите на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, нито на Министерството на културата са казали за изпълнение на тези и тези дейности, които ще допринесат в България да се разпространява цифрово сигнал, колко милиона са необходими. В централния бюджет за 2008 г. има 16 милиона. Как сме стигнали до това число? Гледали сме какво иска телевизията, разбира се, не сме разбрали от така представения материал точно за какво й трябват 12 милиона, това може да е наш пропуск, тъй като материалът е на по-висок стил. Липсва достатъчно конкретика за дейностите, не е ясно каква част от тези конкретни дейности са иманентно присъщи на текущия бюджет на една национална медия, който също се развива.
А що се отнася до другия участник в процеса, който едва ли не е ключов за финализиране на процеса, макар че според представители на КРС в първия етап не е задължително Министерството на отбраната да освободи всички честоти, които се искат от нея. Така или иначе обаче поетапно – ние също сме се запознали с техните сметки, там също имаше едно леко залитане от цифровизацията и необходимостта от освобождаване на честотен ресурс да се решат всички въпроси, свързани с комуникациите на армията, преминаването към натовски стандарти и т.н., въпреки че там, където са планирани и за изграждане на мобилни комуникации в армията, и за цифровизацията, има средства, които са от порядъка на около 70 млн. лева. Безспорно никоя държава не може да си позволи да финансира бюджетно целия процес в рамките на една година. Мислили сме нещо, има някакъв ресурс, който обаче засега стои в централния бюджет, за да се определи на кого трябва да се предостави и с каква цел конкретно.
Това е от нас, господин председателю. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Хараламбов.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ, заместник-председател на Комисия за регулиране на съобщенията: Господин Атанасов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз умишлено изчаках да се изкаже представителят на Министерството на финансите, защото нашите позиции с Министерството на финансите са абсолютно еднакви. Като експерти можем да кажем само, че в първия етап на цифровизацията, така както е предложен планът и концепцията, не са необходими канали на Министерството на отбраната, тоест не трябва финансов ресурс, и този процес на цифровизация може вече да започне, който вече година и нещо тъпче на едно място. Но Министерският съвет и Народното събрание трябва да приемат съответните два документа – план и концепция.
Що се отнася конкретно до финансовия отчет на Българската национална телевизия, аз подкрепям колежката, четох го ад хок тук на място, той е много общ. Вярно е, че на Националната телевизия й трябват средства за преоборудване на студия за въвеждане на цифрова платформа. За мен като експерт, не казвам общо за комисията, дори не е необходимо и на втория етап да бъде включен държавен мултиплекс. Защото това са средства не само за програмите, които трябва да организира и излъчва Българската национална телевизия, това са средства и за техническата инфраструктура, която трябва да направи тази национална мрежа. Кой ще е този, който ще направи техническата инфраструктура? Кой ще я поддържа? Кой ще плаща ежегодно на този, който ще я поддържа? Това са въпроси, които държавата трябва да реши – дали има тези ресурси в бъдещ етап. Има примери от други държави, в които „маст кери”, както казват колегите от Съвета за електронни медии, обществените оператори могат да се качват на мултиплексните реформи. Тоест до десет обществени програми, ако по един оператор качваме и по една програма качваме на десетте мултиплекса, с които България разполага, защитени в Женева, значи ще имаме десет обществени програми и не е необходимо те да бъдат на държавен мултиплекс. Това е моя лична позиция и на колегата ми Свилен Попов, но е въпрос и на дискусия държавата да каже дали това е необходимо и има ли този финансов ресурс. Това е сериозен ресурс не за еднократно изграждане, а за ежегодно поддържане.
С това приключвам. Ако можем да дадем някаква експертна оценка, бих помолил колегите от Българската национална телевизия да отделят точно средствата, които са им необходими за цифрова платформа вътре в студията и какво оборудване им трябва. И ако в 2008 г. има проведен конкурс и имаме цифров мултиплекс да може с решение на Съвета за електронни медии да се качат на този мултиплекс и те да могат да излъчват националната телевизия, както впрочем в момента излъчват по цифровия предавател за град София.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Станчев, заповядайте.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Искам да отговоря на колегата от Министерството на финансите. Планът е съгласуван по чл. 58, там има подробна финансова справка Образец 1, която е подробна по години какви разходи са необходими за въвеждане на цифрова телевизия в България. И точно с тази справка вие не сте съгласни. Така че не приемам упрека, че няма финансова обосновка на целия процес.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не Ви упреквам в нищо. Исках да кажа, че ние не сме видели какви дейности ще се извършат и кой трябва да ги извърши за тези пари, които се планират в тази финансова обосновка. Ние не приемаме финансовата обосновка, а не нейната липса.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Вие не приемате сумата, но това е друга тема.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Владков, имате думата.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа членове на комисията, представители на държавните регулатори и на Министерството на финансите! Аз бих искал да разделя въпроса на две, защото той наистина в сметката е разделен на две.
Първо, не съм съгласен с мнението на инж. Добри Михайлов, че модернизацията на телевизията е вътрешна работа и от това не зависи цифровата платформа. Не е възможно да се допусне в бъдеще, особено във втория етап, Българската национална телевизия да излъчва в настоящия формат, трябва да премине към 16:9 и ако е възможно да има още една до две програми, за да може тя да бъде не конкурентна, а да изпълнява своите социални задачи като обществена телевизия.
Съгласен съм с първата част на разчета, не може да се влиза в една нова къща със стари мебели или дрехи, трябва да се поднови всичко. Още по-задължително е това за цифровата телевизия. Това е крайно необходимо, даже ако остане и аналоговата телевизия, но цифровата телевизия е задължително. Не говоря за телевизия с висока задължителност, защото тя много далеч от нашите национални планове и може да се случи след пет, десет или повече години.
По втората част. Както се изказаха тук представителите на Министерството на културата, уважаваният от мен заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения г-н Станчев, председателката на Съвета за електронни медии, представителят на Комисията за регулиране на съобщенията, както и представителят на Министерството на финансите, в плана е точно фиксирано, че Българската национална телевизия започва заедно с другите цифрово излъчване, обаче това ще стане на етапи. Разбира се, тук има един много гъвкав въпрос – как ще се постигне „маст кери” за цялата територия. Естествено ще има някои предаватели, които ще продължат да излъчват заради Българската национална телевизия по-дълъг период отколкото предвидената една година симулкаст фаза, но това е вече въпрос на групата, която ще управлява въвеждането на цифровата телевизия. Според мен, ако сега се отпуснат тези средства, което аз се съмнявам че ще стане, за първия етап на мултиплекс, този мултиплекс не може да се състои във времето, което е планирано в плана, който ние направихме за въвеждане на цифрова телевизия, защото това изисква проектиране, изисква придобиване, както каза колегата Михайлов, на предаватели и много работа, която засега не е свойствена на състава на Българската национална телевизия. Тоест трябва ново предприятие към Българската национална телевизия, което да осигури тази дейност. Затова е много хубаво да има обществен мултиплекс на Българската национална телевизия и аз поддържам това, обаче то трябва да се планира и за по-нататъшния период на въвеждането. Ако може да стане, аз нямам никакви забележки по този въпрос, бих се радвал Българската национална телевизия да има собствен мултиплекс, както БиБиСи има. Въпреки че БиБиСи не притежава предавателната мрежа, обаче има мултиплекс. Притежанието на мултиплекс е въпрос, който е отделен от системата за предаватели. В България тези работи малко се смесват, така ги направихме. Но това е национален въпрос.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи да вземат думата преди да приключим това заседание?
Ясно е, че процесът на цифровизацията в България закъснява. Всички свързваме закъснението с неприетия план от Министерския съвет, който е представен още в началото на годината. Планът не е приет, тъй като, както стана ясно и днес, има спорове между две министерства – спорове за честоти и спорове за пари. Но аз допускам, че в близките месеци този план ще бъде приет и тогава ще имаме по-голяма яснота за решаване на цялата гама от въпроси. В противен случай ние тук обсъждаме не някакъв документ, а някакъв работен вариант, нещо, което още няма постоянен характер. Може би пък това ни дава шанса да променим нещо в него, докато още не е прието. Но да видим кое е разумното да се направи.
Аз съм голям привърженик на това да има държавен мултиплекс в България. В почти всички страни на Европейския съюз има държавен мултиплекс. Да, има и страни без държавни мултиплекси, например Финландия, но там единият мултиплекс излъчва изцяло програмите на обществената телевизия. така е направен конкурсът, че този, който е спечелил правото да организира мултиплекса, е длъжен да излъчва само програмите на обществената телевизия. Той не е държавен, но е длъжен да не излъчва нищо друго освен програмите на националната финландска телевизия. Тук дойде един господин с прекрасното име Буржоа, министър на Фландрия, на външните работи, на медиите, на културата и т.н. Като го попитахме има ли държавен мултиплекс във Фландрия, той каза: “Що за въпрос? Никакви други няма в тази държава. Не ни е минало и през ум, че могат да бъдат други освен държавни.”
Така че практиката е различна, но въпросът е кое е по-полезно за нас, кое може да се приложи. Защо има държавни мултиплекси? Защото в края на краищата в този процес на глобализация някой трябва да има като своя грижа запазването на националната идентичност, на редица дейности, които не са в полезрението на търговските оператори. И няма как да бъдат, защото те по закон трябва да работят за печалба, те нямат обществени функции. И затова вероятно много страни имат държавни мултиплекси. Аз по-скоро се опасявам тук, тъй като изграждането на един мултиплекс не е евтино мероприятие, че ако държавата не се заеме да направи един, ние скоро няма да имаме мултиплекс. Това ме притеснява. Кой е този, който ще хвърли парите, при положение че по Закона за електронни съобщения го задължаваме да качи две български телевизии и две български радиопрограми? От какво ще печели той? Той няма от какво да печели и като няма от какво да печели, няма да изгражда мултиплекс. Можем да се озовем в ситуацията като наближим сакралната дата 1 януари 2012 г., стачки – не стачки, напрежение или без напрежение, да се принудим да хвърлим голяма сума държавата да направи един мултиплекс, за да можем да кажем, че има цифрово излъчване в България.
Проблемът е много сериозен, ние не сме готови в момента да направим някакво генерално заключение. Аз бих предложил до началото на другата седмица институциите, които участват в днешното заседание – и министерствата на финансите и на културата, и ДАИТС, и КРС, и СЕМ – нека ни предоставят официално становище по проблема, който Българската национална телевизия внесе за обсъждане, и нека да инкорпорираме тази дискусия в дебатите по първото четене на бюджета. Това, което може евентуално да се промени, е единствено между първо и второ четене да има някаква промяна в милионите, които Министерството на финансите предвижда. Така че аз ви каня следващия четвъртък, когато ще разгледаме бюджета в частта, която нашата комисия наблюдава, и тогава вече да видим дали можем да направим нещо по Вашите идеи, господин Михайлов, на хората от Българската национална телевизия. Имам предвид да направим нещо финансово, като средства. Или по-разумно би било наистина Министерският съвет да приеме Плана за преминаване към цифрово излъчване и на базата на този план вече да се разполагат разходите в годините и тогава да се преценява кое е ней-разумно.
Ако има други възгледи, кажете. Ако няма, ние дебатирахме достатъчно, можем да завършим с отворен финал днешното заседание и да го пренесем на следващото заседание, когато участниците в днешната дискусия ще ни представят тяхното становище.
Благодаря на всички за участието!
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
08.11.2007 г.
Министерство на културата
Емил Бехар – парламентарен секретар
Ана Емануилова – директор „Правна дирекция”
Дени Юрукова – директор „Финансова дирекция”
Аксения Бончева – гл.експерт звено „Аудиовизия”
Ирина Иванчева – гл.експерт звено „Аудиовизия”
Министерство на финансите
Юлия Цанева – експерт
Владислав Горанов
Съвет за електронни медии
Мария Стефанова
Маргарита Пешева
Комисия за регулиране на съобщенията
Валентин Харалампиев
Свилен Попов
Албена Мирошникова
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
Димитър Станчев – зам.-председател
Българска национална телевизия
Иван Георгиев – технически директор
Добри Михайлов – член на УС на БНТ
Александър Иванов – инженер-технолог
На 8 ноември 2007 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на финансовия разчет, подготвен от работна група, за необходимите разходи на БНТ във връзка с процеса на цифровизация на електронните медии.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
Към протокола се прилага списък с участниците в заседанието.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии с дневен ред обсъждане на финансовия разчет, подготвен от работна група, за необходимите разходи на Българската национална телевизия във връзка с процеса на цифровизация на електронните медии.
Кой от вносителите ще докладва? Заповядайте.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ, член на Управителния съвет на Българската национална телевизия: Няколко думи за предисторията на този финансов разчет, който е предоставен на вашето внимание. Той беше възложен на ръководството на Българската национална телевизия с писмо от Министерството на културата, с което се изискваше да се направят анализи и разчети какво е необходимо за преминаването от аналогова към цифрова телевизия. Въз основа на това писмо със заповед на генералния директор на Българската национална телевизия през м. юли беше сформирана под мое ръководство една комисия от различни специалисти от много ведомства. Комисията работи в течение на два месеца и разработи финансов разчет, който беше представен на ръководството на Българската национална телевизия, одобрен и представен след това на Министерството на културата. Понеже нашите специалисти участваха и в комисията към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, и в комисията при Министерството на културата, бяхме запознати с решенията и естествено когато тръгнахме да разработваме нашия документ, ние се опитахме да спазим основно тези точки, които бяха залегнали като факти и като условия за развитие, като дати и като неща, които трябва да бъдат изпълнени.
В този смисъл в това предложение ние сме се спрели и сме акцентирали преди всичко на това, че в документа, който е предоставен от Министерството на културата се предвижда развитието на цифровизацията за Българската национална телевизия да започне на втория етап, тоест в периода 2010-2012 година. Ние сме го разработили така е заложено, но след дълго мислене и дълги обсъждания по въпросната тема ние считаме, че общо взето нашето виждане, а и в редица документи на Европейския съюз и Съвета на министрите виждането е, че обществените телевизии трябва да играят водеща роля в реализацията на тези програми.
Вземайки предвид, че предложението касае втория етап от цифровизацията на телевизията, искам да изтъкна, че това ще доведе до някои негативи за развитието на обществената телевизия, на които бих желал да акцентирам тук, защото това е един от най-съществените моменти.
Първо, за нас това означава, че телевизията, започвайки да развива от 2010 г. своята структура, няма да може да развие така наречената многопрограмност, която е заложена в Плана за развитието на телевизията. Телевизията има желанието да има повече програми, тъй като на този етап ние имаме сериозни затруднения с изпълнението на своите задължения като обществена телевизия.
Второто нещо, което е залегнало като решение в първия етап да бъде „маст кери” (must carry), тоест с някои от тези, които са лицензирани с правото да правят мултиплекс и да строят системата за цифрово разпространение. На „маст кери” на този етап програмата на Българската национална телевизия се разпространява и на сателитния канал “България” и ние знаем какви са проблемите. Общо взето проблемите в това разпределение са огромни, тъй като сигналът не отговаря на необходимото качество, а възможността за контрол на показателите, по които се извършва тази услуга е твърде лоша, бих казал. Ние имаме страхотни оплаквания от големи региони на страната, където разпространението е по кабел или по сателит и сигналът не отговаря на необходимото качество.
Третото съображение, което бих го цитирал точно, е какъв трябва да бъде принципът, който е заложен във всички западни страни. Всеки, който приема телевизионно предаване аналогово, при цифровизацията трябва да има правото да получава тези програми и цифрово. Този принцип е заложен за всички телевизии и това означава, че трябва да се подходи много внимателно, когато се реализират тези програми.
Защо се спираме на този момент? Идеологията, която е заложена и в материала на Министерството на културата, и на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, на първия етап, 2010 г., се разчита, че покритието е задължително 75%. Чак в 2011, 2012 г. (в различните документи е различно) се предполага, че покритието е 90-95%. Това на практика означава, че една такава програма, която трябва да отговори на това, което казах, че всеки, който приема аналогово, трябва да приема и цифрово, една такава програма, реализирана по този начин, няма да изпълни задълженията. Трябва да ви кажа, че и сега обществената телевизия е затрупана от хиляди искания. Покритието официално на телевизията е 98-99%. Само днес сме подписали 15 или 20 писма за населени места, където не може да се приема по друг начин телевизия – няма сателитна, няма кабелна телевизия. живеят 10 души, 100 души, 500 души, 1000 души, но те трябва да приемат обществената телевизия. И този процес продължава.
Какво искам да кажа? Искам да кажа, че разликата между търговския и обществения оператор е категорична. Търговският оператор няма да има интереси да продължи да развива, защото стигайки до всеки зрител, това за него не е рентабилно. И оттук възниква големият проблем – как ще стигнем от тези 75% до 98-99% покритие, което в момента се реализира. Този въпрос никой не го е коментирал, даже и нашата разработка е направена в два варианта за първоначалните разходи. Първата позиция е за едновременно излъчване и разпространение, тоест ние предлагаме два варианта за въвеждане. Единият вариант е, ако се изпълнят точно указанията така както са заложени в документите на Министерството на културата и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, а във втория вариант е, че аналоговото разпространение продължава дотогава докато не се цифровизира цялата страна.
Следващият основен проблем за нас е, че инфраструктурата, с която разполага в момента аналоговата система, като се използва на първия етап изграждането на цифровата телевизия с националните мрежи и регионалните мрежи, които трябва да бъдат изградени, реално на втория етап тази инфраструктура ще се окаже почти заета и няма да има достатъчно място, където да се монтират допълнително такива устройства и може даже да се стигне до моменти, в които ще трябва да се изгражда нова такава инфраструктура.
И последното съображение, което е не по-малко важно от другите, е, че вторият етап доста разчита на освобождаването на така наречения честотен спектър, което се залага от освобождаването от Министерството на отбраната. Всички са запознати с това, там също се изискват достатъчно големи средства, може би тези средства ще се окажат толкова, колкото средства за необходими за Министерството на отбраната за освобождаването на съответния ресурс, колкото средства ще бъдат необходими за изграждането на мултиплекса и на цялата мрежа за развитие. Но неизпълнението на освобождаването на тези честоти също ще доведе до съответни затруднения.
Това са петте основни проблема на телевизията, които считаме, че са достатъчно сериозни и би трябвало да предизвикат преразглеждане и желание парите, които са необходими за изграждането на обществената телевизия, да бъдат отпуснати, за да разполага тя с мултиплекс още на първия етап.
Бих желал да кажа, че в самата разработка са заложени много неща, които ние сме приели априори, защото няма как да се подходи по друг начин. Ще ви ги прочета накратко, те са казани съвсем ясно:
Максимално да се използва наличната към момента на проектиране на мрежата инфраструктура независимо от факта чия собственост е тази инфраструктура – частна, общинска или държавна. Тоест тази инфраструктура е задължително да се използва.
Изходните мощности на телевизионните предаватели са такива, че да се осигури портативно приемане вътре в сградите в областните центрове и градовете с население над 30 хиляди души. Портативно приемане означава без допълнителни устройства. За останалите населени места – под 30 хиляди души, се осигурява приемане с фиксирани антени. Преноса на програмите залагаме от мултиплекс в телевизионните предаватели да се извършва по два начина, по хибриден способ, тоест да се използва спътниковият канал за връзка и наземни канали за пренасяне на мултиплексния сигнал.
Най-важното е, че при всички цени ние сме ползвали цената на наетата инфраструктура, която е определена по действащите в момента тарифи на БТК. Цените на тази инфраструктура в момента се определят, най-грубо казано, по следния начин – около 50% от аналоговата цена и около 20% от стойността отива за поддръжка на инсталираните мощности. Средствата, които са представени, разглеждат три момента.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Мисля, че ще ни задръстите с данни, от които няма да можем да излезем. Ако искате да бъдем полезни, трябва да ни кажете максимално какво иска Българската национална телевизия.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Максимално ясно, искаме да бъдем включени още на първия етап и искаме допълнителни средства за развитие на телевизията, тъй като независимо от това дали Българската национална телевизия ще има мултиплекс или няма да има мултиплекс, тя трябва да приведе своите средства в съответствие с изискванията на Европейската компания за развитие на телевизията. Ще ви приведа няколко примера, които са просто потресающи. В момента за един мач от европейското или световното първенство изискването е да се предава с 24 телевизионни канала, за да отговорим на стандартите на Европейската компания за развитие на телевизията. Тези пари нямат нищо общо с цифровизацията, тези пари са необходими, за да можем да посрещнем съответните нужди.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Много пъти казвам, че трябва да бъдем по-концентрирани. Не искам да кажа, че не сте концентрирани, напротив, говорите за вашата работа и за това, което искате да стане, но колкото по-кратко и ясно се заяви нещо пред комисията, толкова по-големи са шансовете то да бъде подкрепено. Доколкото аз разбрах от г-н Михайлов, държавната телевизия не е доволна от това, че в концепцията за преминаване към наземно цифрово излъчване е включена във втората фаза – 2010-2012 г., тя иска това да стане в първата фаза, като се мотивира с различни аргументи. Един от аргументите звучи много европейски, институционално, тъй като има препоръка на Съвета на министрите на Европейския съюз и за ключовата роля на обществените телевизии в този процес, като Националната телевизия уверява, че прехвърлянето от втората в първата фаза няма да се отрази на общото количество на разходите, на общия обем на разходите, а само ще се отрази върху тяхното разпределение по години. Така ли е, господин Михайлов?
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Точно така.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако това е проблемът, моля да чуем и други мнения по него.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Да, точно така е, разпределението на средствата ще бъде запазено. Но това съгласно таблица 7 влияе и върху бюджета за 2008 г. Тук трябва да се каже точно, че исканите средства са 12 млн. 308 хил. лева. Това означава, че тези пари трябва да се търсят в бюджета, който след две седмици ще се гледа на първо четене. Това също е едно от основните искания, което води до това да бъдете включени в първата фаза и да бъде променена концепцията за въвеждане на наземно цифрово разпространение на телевизионните програми, както е цитирано в т. 4. Много моля останалите участници в дискусията да се съсредоточат точно върху това и да кажат как виждат тези два проблема – включването в първата фаза и отражението на това решение в бюджета за 2008 г.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА, Министерството на културата: Искам да отбележа само, че в концепцията на Министерството на културата Националната телевизия не е изключена от първата фаза, тя фигурира там. Но вероятността да получи самостоятелна честота или мултиплекс е предвидена за втората фаза. Иначе Националната телевизия фигурира в първата фаза на осъществяването на цифровизацията.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: С такова разпределение на средствата ли е, както при тях?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Разпределението на средствата тепърва предстои.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: За първата фаза какво е предвидено за БНТ? Да се преоборудва вътрешно и да се подготви за втората фаза?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Да започне да преобразува по някакъв начин да преобразува сигнала си. Освен това паралелното излъчване аналогово и цифрово, което се предвижда за „маст кери” периода, също е свързано с тази цифровизация.
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Аз казах, че ние сме спазили всичко така както е заложено от Министерството на културата, само че средствата, които са необходими във връзка с подготовката за преминаването и които ние сме искали, не са заложени в тези 12 млн. 800 хил. лева. Те са необходими независимо дали мрежата е от днес, от първия етап или от втория етап. Тези средства във времето са едни и същи независимо дали ще бъде в първия или във втория етап.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, Българската национална телевизия: Само да допълня, че предпоследната колона в таблица 7 не зависи от етапите.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ, Държавната агенция по информационни технологии и съобщения: Уважаеми господин председател, въпросната самостоятелна мрежа на Българската национална телевизия и Българското национално радио като модел съществува доста отдавна. Друг е въпросът, че се пропуснаха някои възможности или просто такова беше решението. Но този материал, който е представен тук, касае техническо оборудване, касае програми, касае и кадрово обезпечаване. Тоест той много малко се допира или е следствие на един друг материал, който ние изготвихме – Плана за въвеждане на цифрова телевизия в България.
Благодаря на г-н Михайлов, защото за мен текстът на стр. 3 звучеше като упрек към нашия материал за въвеждане в първата фаза. В нашия план такова нещо няма, ние просто не определяме кой ще е операторът и кой ще бъде включен в първа или във втора фаза. Това, както се разбра, е в текста на Министерството на културата. В този смисъл предложената финансова справка трябва да бъде изчистена и по-коректно поднесена. Защото наистина планът, който ние предлагаме и който все още е проект, не е приет, действително е озаглавен така – План за въвеждане на цифрова телевизия в България.
Вероятно ще възникнат въпроси, затова искам да ви обясня докъде е стигнал този план. Знаете, че има публичен спор между две министерства - Министерството на отбраната и Министерството на финансите. За съжаление ние сме посредник в това събитие, но нямаме нито ресурса, нито правото да решаваме този спор. Планът е изнесен на ниво министър-председател. Последното, което мога да ви кажа, че предстои да се сформира една работна група, която да уреди спора между двете министерства, тоест да се стигне до някакъв разумен разход. Тази работна група вероятно, или поне това са нашите искания, ще приключи в рамките на този месец, защото действително не остава време за въвеждане на цялата тази процедура.
Ние сме подготвили и втори вариант специално на финансовата част на тази програма, тя е доста амбициозна, който е значително по-малък като разход на държавата. Оставяме спора между двете министерства на един следващ етап, когато се вземе решение за влизане в действие на Плана за въвеждане на цифрова телевизия.
Има още нещо, което трябва да се знае – че всички материали от Женевската конференция са ратифицирани, приети са от правителството с решение, така че се движим в тази посока. Но сравнявайки тези последни цифри с това, което предстои в нашия план, виждаме, че сумата е доста голяма. Може би трябва да се търси някакъв компромис и в двете посоки. Според мен има възможност цифрите да се редуцират малко. Например прави впечатление, че в нашата програма, която правителството трябва да приеме, ние залагаме сума от 5 млн. лева за реклама на целия този процес. Това го има и тук и е 2 милиона. Така че оттук и оттам може да се намали малко.
По самия материал има и някои други неща, които съм си отбелязал, но те не трябва нас да ни касаят. Например има един термин, който на мен определено не ми звучи – придобиване на телевизионни предаватели. Става дума за закупуване, защото придобиване има малко по-друго значение.
Благодаря.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми колеги, нито от министерството, нито от Вас чух дали вие приемате това, което Българската национална телевизия предлага, включително и таблица 7. Одобрявате ли това или не одобрявате? Ние можем много да си говорим, но много ви моля, кажете в прав текст, Министерството на културата одобрява ли този документ, така ли е или не е така? Комитетът за регулиране на съобщенията одобрява ли или не? Съветът за електронни медии одобрява ли или не? Нали затова сме се събрали, за да може комисията да вземе на базата на вашите експертни оценки свое становище. Министерството на финансите моля също да каже какво мислят за този документ, одобряват ли го или не.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Стефанова има думата.
МАРИЯ СТЕФАНОВА, Съвета за електронни медии: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Атанасов, госпожо Драганова, господин Аблеким, уважаеми колеги! В началото бих искала да изразя неодобрението на моите колеги в Съвета за електронни медии, тъй като ние не сме запознати с този документ по простата причина че той не е изпратен в Съвета за електронни медии от Българската национална телевизия и едновременно с това да благодаря на Комисията по гражданско общество и медии, която вчера беше така любезна да ни предостави този текст. Запознахме се набързо с него и има няколко неща, които съм упълномощена от моите колеги да съобщя тук на комисията.
Съветът за електронни медии работи по промяна на Закона за радиото и телевизията, включени сме в работната група към Министерството на културата. Разбира се, няколко пъти вече разглеждахме и плана за цифрово телевизионно разпръскване. Според нас Българската национална телевизия трябва да има свой мултиплекс, ако се изразим с този жаргон, тъй като в Закона за електронни съобщения мултиплекс не съществува като понятие. Но това, пак според Съвета за електронни медии, може да стане на втората фаза от плана за цифрово телевизионно разпръскване, както това е описано.
Нямаме отношение към таблица 7, която се коментира тук, тъй като не можем да коментираме цифри, за които предварително нямаме информация откъде са взети, как са разчетени.
Така че, изразявайки, господин Михайлов, това неодобрение и несъгласие на моите колеги, просто бих искала да се уверя, че в бъдеще ще работим в синхрон, тъй като ние сме вашите естествени съюзници. Съветът за електронни медии би искал да подкрепи Българската национална телевизия да има свой мултиплекс, а нашето мнение е, че на първата фаза на плана вие задължително ще бъдете качени на друг мултиплекс и ще бъдете във функцията на „маст кери”, както и досега.
Благодаря ви.
ИРИНА ИВАНЧЕВА, Министерството на културата: Бих искала да изразя съжалението на заместник-министър Милушев, който трябваше спешно да замине в чужбина, че не може да присъства днес, но мнението на Министерството на културата беше, че трябваше първо да се направи една среща между Министерството на финансите и Българската национална телевизия, за да изяснят финансовата страна на прехода. Такава среща дори беше запланувана, затова все още не може да се каже, че ние имаме окончателно мнение по предложението на Българската национална телевизия, в момента се работи по финализирането му.
Бих искала също така да допълня, че в разчета на Българската национална телевизия поне ние не видяхме предвидени средства за обучение на вече работещите хора в Националната телевизия, а всички знаем, че това е един много скъпоструващ процес. Дали предварително ще бъде заложена някаква сума за тези разходи за обучение на персонала?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Искам да допълня колегата Иванчева и във връзка с това, което каза госпожа Стефанова. Ние бяхме запланували да поставим въпроса тук дали Съветът за електронни медии е запознат с този финансов разчет. Защото според нас по Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии е органът, който взема решение по отношение на бюджета на Националната телевизия и ние не бихме могли да имаме становище, без да знаем становището на Съвета за електронни медии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз мисля, че когато говорим за пари, хората от Министерството на финансите трябва да си кажат мнението, защото каквото и да се случи тук в тази комисия, няма да мине без тях. Те трябва да кажат има ли пари или няма пари.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Горанов, имате думата.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, Министерството на финансите: Благодаря Ви, господин председателю, да споделим нашето виждане по темата. То още не е изкристализирало, тъй като има още много параметрични въпроси по реформата, които трябва да бъдат изяснени преди да се вземе решение за крайната цена. Защото реформата може да бъде проведена и за 600 милиона (сборът от освобождаването на честотите и изграждането на мрежа на БНТ и развитие на допълнителни програми), може да бъде и за по-малко средства – това е дискутирано много пъти и в работната група на експертно ниво към комисията.
Общо взето прави впечатление, че или армията, в случая Министерството на отбраната, или Българската национална телевизия се опитват по повод цифровизацията да разгледат и да поставят и някои други въпроси, които не са сто процента неразривно свързани с процеса на промяна на разпространението на сигнала. Ние не говорим тук в частност за Българската национална телевизия или за други телевизии с национален обхват (такава е поне нашата представа), а говорим за промяна на начина на наземно разпространение на сигнала.
Българската национална телевизия е представила разчет. Ние, макар и на по-късен етап, се запознахме с него. Опитахме се нещо да провизираме в бюджета. Разбира се, то не е включено в техния бюджет, тъй като, пак казвам, трябва да сме напълно наясно в правителството и в Народното събрание концептуално как ще се случват нещата като участници в процеса и като време, за да знаем на кого трябва да даваме и какви пари. Това са решения, които са по-скоро стратегически, за да не ги наричам политически, и не са от нашата компетентност. Ние сме предвидили следващата година на базата на някакви вътрешни усещания, тъй като никой не може точно да каже за въвеждане на наземно цифрово разпространение колко пари трябват в 2008 г. Нито представителите на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, нито на Министерството на културата са казали за изпълнение на тези и тези дейности, които ще допринесат в България да се разпространява цифрово сигнал, колко милиона са необходими. В централния бюджет за 2008 г. има 16 милиона. Как сме стигнали до това число? Гледали сме какво иска телевизията, разбира се, не сме разбрали от така представения материал точно за какво й трябват 12 милиона, това може да е наш пропуск, тъй като материалът е на по-висок стил. Липсва достатъчно конкретика за дейностите, не е ясно каква част от тези конкретни дейности са иманентно присъщи на текущия бюджет на една национална медия, който също се развива.
А що се отнася до другия участник в процеса, който едва ли не е ключов за финализиране на процеса, макар че според представители на КРС в първия етап не е задължително Министерството на отбраната да освободи всички честоти, които се искат от нея. Така или иначе обаче поетапно – ние също сме се запознали с техните сметки, там също имаше едно леко залитане от цифровизацията и необходимостта от освобождаване на честотен ресурс да се решат всички въпроси, свързани с комуникациите на армията, преминаването към натовски стандарти и т.н., въпреки че там, където са планирани и за изграждане на мобилни комуникации в армията, и за цифровизацията, има средства, които са от порядъка на около 70 млн. лева. Безспорно никоя държава не може да си позволи да финансира бюджетно целия процес в рамките на една година. Мислили сме нещо, има някакъв ресурс, който обаче засега стои в централния бюджет, за да се определи на кого трябва да се предостави и с каква цел конкретно.
Това е от нас, господин председателю. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Хараламбов.
ВАЛЕНТИН ХАРАЛАМБОВ, заместник-председател на Комисия за регулиране на съобщенията: Господин Атанасов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз умишлено изчаках да се изкаже представителят на Министерството на финансите, защото нашите позиции с Министерството на финансите са абсолютно еднакви. Като експерти можем да кажем само, че в първия етап на цифровизацията, така както е предложен планът и концепцията, не са необходими канали на Министерството на отбраната, тоест не трябва финансов ресурс, и този процес на цифровизация може вече да започне, който вече година и нещо тъпче на едно място. Но Министерският съвет и Народното събрание трябва да приемат съответните два документа – план и концепция.
Що се отнася конкретно до финансовия отчет на Българската национална телевизия, аз подкрепям колежката, четох го ад хок тук на място, той е много общ. Вярно е, че на Националната телевизия й трябват средства за преоборудване на студия за въвеждане на цифрова платформа. За мен като експерт, не казвам общо за комисията, дори не е необходимо и на втория етап да бъде включен държавен мултиплекс. Защото това са средства не само за програмите, които трябва да организира и излъчва Българската национална телевизия, това са средства и за техническата инфраструктура, която трябва да направи тази национална мрежа. Кой ще е този, който ще направи техническата инфраструктура? Кой ще я поддържа? Кой ще плаща ежегодно на този, който ще я поддържа? Това са въпроси, които държавата трябва да реши – дали има тези ресурси в бъдещ етап. Има примери от други държави, в които „маст кери”, както казват колегите от Съвета за електронни медии, обществените оператори могат да се качват на мултиплексните реформи. Тоест до десет обществени програми, ако по един оператор качваме и по една програма качваме на десетте мултиплекса, с които България разполага, защитени в Женева, значи ще имаме десет обществени програми и не е необходимо те да бъдат на държавен мултиплекс. Това е моя лична позиция и на колегата ми Свилен Попов, но е въпрос и на дискусия държавата да каже дали това е необходимо и има ли този финансов ресурс. Това е сериозен ресурс не за еднократно изграждане, а за ежегодно поддържане.
С това приключвам. Ако можем да дадем някаква експертна оценка, бих помолил колегите от Българската национална телевизия да отделят точно средствата, които са им необходими за цифрова платформа вътре в студията и какво оборудване им трябва. И ако в 2008 г. има проведен конкурс и имаме цифров мултиплекс да може с решение на Съвета за електронни медии да се качат на този мултиплекс и те да могат да излъчват националната телевизия, както впрочем в момента излъчват по цифровия предавател за град София.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Станчев, заповядайте.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Искам да отговоря на колегата от Министерството на финансите. Планът е съгласуван по чл. 58, там има подробна финансова справка Образец 1, която е подробна по години какви разходи са необходими за въвеждане на цифрова телевизия в България. И точно с тази справка вие не сте съгласни. Така че не приемам упрека, че няма финансова обосновка на целия процес.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не Ви упреквам в нищо. Исках да кажа, че ние не сме видели какви дейности ще се извършат и кой трябва да ги извърши за тези пари, които се планират в тази финансова обосновка. Ние не приемаме финансовата обосновка, а не нейната липса.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Вие не приемате сумата, но това е друга тема.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Владков, имате думата.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа членове на комисията, представители на държавните регулатори и на Министерството на финансите! Аз бих искал да разделя въпроса на две, защото той наистина в сметката е разделен на две.
Първо, не съм съгласен с мнението на инж. Добри Михайлов, че модернизацията на телевизията е вътрешна работа и от това не зависи цифровата платформа. Не е възможно да се допусне в бъдеще, особено във втория етап, Българската национална телевизия да излъчва в настоящия формат, трябва да премине към 16:9 и ако е възможно да има още една до две програми, за да може тя да бъде не конкурентна, а да изпълнява своите социални задачи като обществена телевизия.
Съгласен съм с първата част на разчета, не може да се влиза в една нова къща със стари мебели или дрехи, трябва да се поднови всичко. Още по-задължително е това за цифровата телевизия. Това е крайно необходимо, даже ако остане и аналоговата телевизия, но цифровата телевизия е задължително. Не говоря за телевизия с висока задължителност, защото тя много далеч от нашите национални планове и може да се случи след пет, десет или повече години.
По втората част. Както се изказаха тук представителите на Министерството на културата, уважаваният от мен заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения г-н Станчев, председателката на Съвета за електронни медии, представителят на Комисията за регулиране на съобщенията, както и представителят на Министерството на финансите, в плана е точно фиксирано, че Българската национална телевизия започва заедно с другите цифрово излъчване, обаче това ще стане на етапи. Разбира се, тук има един много гъвкав въпрос – как ще се постигне „маст кери” за цялата територия. Естествено ще има някои предаватели, които ще продължат да излъчват заради Българската национална телевизия по-дълъг период отколкото предвидената една година симулкаст фаза, но това е вече въпрос на групата, която ще управлява въвеждането на цифровата телевизия. Според мен, ако сега се отпуснат тези средства, което аз се съмнявам че ще стане, за първия етап на мултиплекс, този мултиплекс не може да се състои във времето, което е планирано в плана, който ние направихме за въвеждане на цифрова телевизия, защото това изисква проектиране, изисква придобиване, както каза колегата Михайлов, на предаватели и много работа, която засега не е свойствена на състава на Българската национална телевизия. Тоест трябва ново предприятие към Българската национална телевизия, което да осигури тази дейност. Затова е много хубаво да има обществен мултиплекс на Българската национална телевизия и аз поддържам това, обаче то трябва да се планира и за по-нататъшния период на въвеждането. Ако може да стане, аз нямам никакви забележки по този въпрос, бих се радвал Българската национална телевизия да има собствен мултиплекс, както БиБиСи има. Въпреки че БиБиСи не притежава предавателната мрежа, обаче има мултиплекс. Притежанието на мултиплекс е въпрос, който е отделен от системата за предаватели. В България тези работи малко се смесват, така ги направихме. Но това е национален въпрос.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи да вземат думата преди да приключим това заседание?
Ясно е, че процесът на цифровизацията в България закъснява. Всички свързваме закъснението с неприетия план от Министерския съвет, който е представен още в началото на годината. Планът не е приет, тъй като, както стана ясно и днес, има спорове между две министерства – спорове за честоти и спорове за пари. Но аз допускам, че в близките месеци този план ще бъде приет и тогава ще имаме по-голяма яснота за решаване на цялата гама от въпроси. В противен случай ние тук обсъждаме не някакъв документ, а някакъв работен вариант, нещо, което още няма постоянен характер. Може би пък това ни дава шанса да променим нещо в него, докато още не е прието. Но да видим кое е разумното да се направи.
Аз съм голям привърженик на това да има държавен мултиплекс в България. В почти всички страни на Европейския съюз има държавен мултиплекс. Да, има и страни без държавни мултиплекси, например Финландия, но там единият мултиплекс излъчва изцяло програмите на обществената телевизия. така е направен конкурсът, че този, който е спечелил правото да организира мултиплекса, е длъжен да излъчва само програмите на обществената телевизия. Той не е държавен, но е длъжен да не излъчва нищо друго освен програмите на националната финландска телевизия. Тук дойде един господин с прекрасното име Буржоа, министър на Фландрия, на външните работи, на медиите, на културата и т.н. Като го попитахме има ли държавен мултиплекс във Фландрия, той каза: “Що за въпрос? Никакви други няма в тази държава. Не ни е минало и през ум, че могат да бъдат други освен държавни.”
Така че практиката е различна, но въпросът е кое е по-полезно за нас, кое може да се приложи. Защо има държавни мултиплекси? Защото в края на краищата в този процес на глобализация някой трябва да има като своя грижа запазването на националната идентичност, на редица дейности, които не са в полезрението на търговските оператори. И няма как да бъдат, защото те по закон трябва да работят за печалба, те нямат обществени функции. И затова вероятно много страни имат държавни мултиплекси. Аз по-скоро се опасявам тук, тъй като изграждането на един мултиплекс не е евтино мероприятие, че ако държавата не се заеме да направи един, ние скоро няма да имаме мултиплекс. Това ме притеснява. Кой е този, който ще хвърли парите, при положение че по Закона за електронни съобщения го задължаваме да качи две български телевизии и две български радиопрограми? От какво ще печели той? Той няма от какво да печели и като няма от какво да печели, няма да изгражда мултиплекс. Можем да се озовем в ситуацията като наближим сакралната дата 1 януари 2012 г., стачки – не стачки, напрежение или без напрежение, да се принудим да хвърлим голяма сума държавата да направи един мултиплекс, за да можем да кажем, че има цифрово излъчване в България.
Проблемът е много сериозен, ние не сме готови в момента да направим някакво генерално заключение. Аз бих предложил до началото на другата седмица институциите, които участват в днешното заседание – и министерствата на финансите и на културата, и ДАИТС, и КРС, и СЕМ – нека ни предоставят официално становище по проблема, който Българската национална телевизия внесе за обсъждане, и нека да инкорпорираме тази дискусия в дебатите по първото четене на бюджета. Това, което може евентуално да се промени, е единствено между първо и второ четене да има някаква промяна в милионите, които Министерството на финансите предвижда. Така че аз ви каня следващия четвъртък, когато ще разгледаме бюджета в частта, която нашата комисия наблюдава, и тогава вече да видим дали можем да направим нещо по Вашите идеи, господин Михайлов, на хората от Българската национална телевизия. Имам предвид да направим нещо финансово, като средства. Или по-разумно би било наистина Министерският съвет да приеме Плана за преминаване към цифрово излъчване и на базата на този план вече да се разполагат разходите в годините и тогава да се преценява кое е ней-разумно.
Ако има други възгледи, кажете. Ако няма, ние дебатирахме достатъчно, можем да завършим с отворен финал днешното заседание и да го пренесем на следващото заседание, когато участниците в днешната дискусия ще ни представят тяхното становище.
Благодаря на всички за участието!
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
08.11.2007 г.
Министерство на културата
Емил Бехар – парламентарен секретар
Ана Емануилова – директор „Правна дирекция”
Дени Юрукова – директор „Финансова дирекция”
Аксения Бончева – гл.експерт звено „Аудиовизия”
Ирина Иванчева – гл.експерт звено „Аудиовизия”
Министерство на финансите
Юлия Цанева – експерт
Владислав Горанов
Съвет за електронни медии
Мария Стефанова
Маргарита Пешева
Комисия за регулиране на съобщенията
Валентин Харалампиев
Свилен Попов
Албена Мирошникова
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
Димитър Станчев – зам.-председател
Българска национална телевизия
Иван Георгиев – технически директор
Добри Михайлов – член на УС на БНТ
Александър Иванов – инженер-технолог
