---

На 10 ноември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2006 г. № 502-01-46, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
2. Изслушване на Съвета за електронни медии във връзка с негово решение от 7 ноември 2005 г.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по гражданско общество и медии.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, моля народните представители да гласуват.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По първа точка - Обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България има думата г-н Владислав Горанов – началник отдел “Социални разходи” на Министерството на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Преди да ви запозная накратко с частта от бюджета, който е определен за юридическите лица с нестопанска цел, съвсем накратко ще ви представя ограниченията или по-скоро основните предпоставки при разработването на проекта на закона за Бюджет 2006 г. Очакваният брутен вътрешен продукт на база на ръста на икономиката, който отчитаме, е през 2006 г. брутният вътрешен продукт е да достигне 45 млрд. 615 млн. 400 хил. лева. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт е 5,5% при очаквана средногодишна инфлация 5,8%, а в края на 2006 г. очакваме инфлацията да бъде 4,9 на сто. Три са основните допускания или опорни точки, на които се стъпи за разработването на този законопроект. Първата, може би най-важната, тъй като за пръв път от 15 години се постига, е балансиран бюджет по план. В последните няколко години държавният бюджет приключваше балансиран, дори миналата с излишък, но за първа година от 1990 г. насам имаме балансиран бюджет по план.
Второто допускане е твърдият ангажимент за ограничаване дела на намесата на държавата в икономическите процеси и като така ограничаване на общите разходи, които държавата ще разпределя, до 40% от брутния вътрешен продукт. На трето място, заделен е един немалък ресурс за изпълнение на ангажиментите, които сме приели и трябва да финансираме до края на 2006 г. за подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз. Приходите на консолидираната фискална програма са 18 млрд. 258 млн. лева или с 12,4% номинално повече от 2005 г. При балансиран бюджет, разбира се, разходите са също толкова – 18 млрд. 258 млн. лева. В политиката по доходите е заложено увеличение на заплатите на заетите в бюджетната сфера с 6% от 1 юли, за минималната заплата от 150 на 160 лева. Много важно е да се спомене в раздела за политиката по доходите и несимволичното, значителното намаляване на данъчно-осигурителната тежест и най-вече на осигурителната тежест. Знаете, че от 1 януари следващата година се предвижда вноската за фонд “Пенсии”, който е част от бюджета на Държавното обществено осигуряване да намалее от 29 на 23 на сто за лицата, родени преди 1959 г., респективно от 26 на 19 на сто, тъй като предвиждаме и още един процент да бъде определен за втория пенсионен стълб, с което на практика в бизнеса и в осигурените лица ще останат разпределени съответно 65 към 35 около 620 млн. лева. Вероятно сте запознати и с промените в данъчните закони и най- вече промяната на необлагаемия доход в Закона за облагане доходите на физическите лица. По наши изчисления този закон от новата система за данъчно облагане на физическите лица ще остави разполагаем допълнителен реален доход на населението около 200 млн., тоест това е загубата, която бюджетът очаква да получи, респективно тя ще остане на разположение на хората. Разглеждайки този много важен документ – годишния ни финансов план, допълнително трябва да имате предвид, че 2006 г. е много важна от гледна точка на подготовката на фиска за поемане на предизвикателствата от пълноправното членство, тъй като Маахстрихтският критерий допуска не повече от трипроцентни пункта дефицит по бюджета на държава-членка. Към момента ние сме на нулев дефицит, но ако средствата, които очакваме да получим за няколкото години в началото, са такива по размер, че ние трябва да търсим механизми за преструктуриране на традиционните национални разходи, които през последните години сме правили чрез бюджета, за да можем при равни други условия да осигурим възможност тези 4 до 6 на сто нови допълнителни разходи на Европейския съюз съгласно поетите ангажименти за развитие на инфраструктура, земеделие и т.н. да ги вместим в нашата консолидирана програма. Тоест стъпките оттук нататък ще бъдат за такова преструктуриране на функционалните направления на разходите, където да действа държавата, че да успеем да поемем този допълнителен финансов ресурс при спазване на трипроцентното ограничение за дефицит. Много важно също е да се спомене нещо, което не е свързано пряко с дейността на вашата комисия, но е много неприятно състоянието с един основен икономически показател – текущата сметка. Може би заради цените на долара или по куп други причини, но по споразумението с Международния валутен фонд за 2005 г. целевото ниво на дефицита по текущата сметка беше 7,5% от брутния вътрешен продукт, а понастоящем то върви към 13-14 на сто. За икономистите това значи, че може бюджетът на държавата да е балансиран, но икономиката на държавата е силно дисбалансиране. И това е един проблем, за който Международният валутен фонд ни съветва да ограничаваме и поне чрез ресурса на бюджета да не създаваме допълнителен натиск за повишаване на този дефицит, тъй като това буквално самоизяжда икономиката на държавата. Конкретно с няколко думи за бюджета, който засяга вас. За 2006 г. за Българското национално радио са определени разходи, включени в консолидираната фискална програма, 38, 1 млн. лева в това число 3 млн. лева за дълготрайни материални активи. За Българската национална телевизия респективно 72,5 млн. лева, от които пет млн. лева за дълготрайни материални активи. За Българската телеграфна агенция сме предвидили субсидия от централния бюджет в размер на 3,8 млн. лева, в това число за придобиване на дълготрайни материални активи капиталов размер – 400 хил. лева.
Приходите на националното радио са определени на 1 млн. 860 хил. лева, а на Българската национална телевизия – 13,5 млн.
Вие знаете, че по закон ние не контролираме разходите, в смисъл, че не можем да въздействаме на самостоятелните бюджети и за да не ви отегчавам повече, ще ви кажа, че субсидията от републиканския бюджета за самостоятелните бюджети на Българското национално радио и Българската национална телевизия са съответно 36,2 млн. лева за Българското национално радио, в това число 3 млн. лева за дълготрайни материални активи и почти 59 млн. лева субсидия за Българската национална телевизия, в това число 5 млн. лева за дълготрайни материални активи. Споменах ви за Българската телеграфна агенция, която не е бюджетно предприятие и тя взаимодейства с републиканския бюджет на един ред с числото 3 млн. 800 хил. лева. Съветът за електронни медии е с почти запазени параметри от миналата година. Общите разходи за съвета са планирани в размер на 1 млн. 352,2 хил. лева, от които 170 хил. лева са капиталовите разходи.
За юридическите лица с нестопанска цел, които също са предмет на тази комисия, е предвидено е едно немалко нарастване на средствата спрямо миналата година, средно около 37 на сто, като те достигат до 6 млн. лева общо. За втора година сме запазили механизма, чрез който на конкурсен принцип да се разпредели около 1 млн. лева резерв. Ние сме го кръстили резерв, той е сложен, за да бъде разпределен за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза и вписани в регистъра към министъра на правосъдието, които ще могат да кандидатстват по механизъм и по определени критерии и правила, описани отчасти в този законопроект в чл. 8 и които ще бъдат продължени с постановлението за изпълнението на бюджета през 2006 г. Тези организации ще могат да кандидатстват и да получат финансиране от бюджета за изпълнение на обществено значими програми и проекти.
Благодаря ви. Имаме достатъчно информация, която можем да ви предоставим, ще ви я дадем впоследствие, ако нещо ви интересува в детайли.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви. Сред нас е заместник-министърът на труда и социалната политика Явор Димитров, на когото предоставям думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Цифрите вече бяха споменати. Наистина има значително увеличение на организациите, отговарящи за и на хората с увреждания. Това е много добре, тъй като за периода 2003-2005 г. не е имало такова увеличение. За пръв път се приложи цялата тази процедура, която е записана в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, че предложенията, които национално представените организации на хората с увреждания, минават за съгласуване с министъра на труда и социалната политика. На базата на това в Министерството на труда и социалната политика се запознахме много добре с цялата организация на работа на тези неправителствени организации и подкрепихме техните предложения, в резултат на което беше създадено и това финансиране от Министерството на финансите. Искам обаче да подчерта едно нещо, защото тук има и представители на тези организации, до края на годината изтича тригодишният срок, в който те трябва да се пререгистрират като национално представителни. За да не останат напразни тези усилия и парите, които са предоставени от държавния бюджет, до края на годината те трябва да представят съответния комплект от документи чрез министъра на труда и социалната политика, за да може от януари да ползват съответната субсидия. В противен случай може да се окаже, че има предвидени средства за тях, но те няма да могат да ги използват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, сега ще дам думата на представителите на институциите, чиито проектобюджети разглеждаме – това са Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция и Съвета за електронни медии, след което народните представители ще могат да коментират това, което е заложено в проектобюджета. Госпожо Пръмова, заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Аз ще се опитам съвсем накратко да защитя не предложения от Министерството на финансите бюджет, а бюджета, който телевизията би трябвало да има. И защо ние поискахме отново пари тази година, които, разбира се, не получихме.Първо, искам да подчертая, че Българската национална телевизия, която досега и много хора разглеждат като Канал 1, съвсем не се ограничава до първа програма, тя има на практика шест канала. Занемарен беше сателитният канал на телевизията, който е един самостоятелен, сериозен канал, мисля, че няма кого в тази зала да убеждавам каква необходимост има България от този канал. За първи път през тази година ние пуснахме осем самостоятелни произведени специално за този канал предавания. Обявихме в конкурса си за външни продукции три позиции специално за този кана. И всичко това беше направено без да имаме допълнително пари от бюджета, увеличавайки програмата на сателитния канал с шест часа.В много тежко състояние са регионалните центрове на телевизията. Години наред те не могат да помръднат от 4-часовата си регионална програма. Миналата година Българската национална телевизия също не получи бюджета за увеличаване на тези регионални програми. Няма европейска телевизия, която да не прави регионалните си програми и канали почти равностойни на централната. И смея да подчертая, че ако приоритет на бюджета е евроинтеграцията, Българската национална телевизия е част от тази евроинтеграция. На всички средства, които сме имали с представители на Европейския съюз за радио и телевизии, изискванията към нас са такива, че аз не знам колко години ще ни трябват при тези бюджети, за да ги покрием и да бъдем равностойни партньори, респективно това, което България ще бъде като страна в Европейския съюз, ние на нашите колеги от европейските страни.Ще кажа само, че дълги години Българската национална телевизия не е преоборудвана технически. Сами разбирате, че това пречи на техническото и технологично общуване с другите европейски телевизии. Миналата година телевизията получи 5 млн. лева от излишъка на бюджета с едно писмо за инвестиционната й програма, която мога да кажа, че ние изпълнихме. Затова тази година ние дооборудвахме новинарското студио на Българската национална телевизия, което вие като зрители виждате как изглежда. В ход е да довършим и Пето студио – най-голямото студио на телевизията на “Сан Стефано”, оборудвахме ефирния комплекс на телевизията, който всеки момент ще бъде завършен. Миналата седмица приключи конкурсът за първата сателитна връзка на телевизията, защото само БНТ на фона на частните телевизии нямаше мобилна сателитна връзка, за да може веднага да се окаже на мястото на събитието. Сега започва поредната ни, последна за тази година, процедура за една голяма подвижна телевизионна станция, каквато телевизията има само един брой. Тоест ние трябва да направим още една.
Искам да кажа, че парите, които ни бяха дадени миналата година за техническо оборудване, са изразходвани по предназначение и можем да се похвалим с добър успех в това отношение.
Какво се случва сега при тези цифри, които бюджетът и Министерството на финансите ни предоставя? Моля колегите да ме прощават, ние с тях сме водили няколко пъти разговори, не искам да обвинявам тях персонално, разбира се, но все пак вие като парламентаристи трябва да знаете какви са реалните факти.
На практика увеличението, което е с 4 млн. в сравнение с миналогодишния бюджет, означава следното. Ако ние сметнем увеличението на горивата и електроенергията и увеличението с близо 10% на лицензната такса на БТК, това означава, че увеличението от 2 млн., което е тук в параграф “Издръжка”, отива само това, а няма и да го покрие. Българската национална телевизия дава 11 млн. на година за такси за предаване на програмите си на Българската телекомуникационна компания. Това увеличение следващата година с писмо от ръководството на БТК ще бъде близо 10%.
Увеличението, което ние поискахме, е за да поддържаме сателитната програма 18 часа, да я развиваме и да увеличим програмите на регионалните центрове – нещо, което тази година по отношение на сателитния канал направихме с пари за цялата телевизия. Нашите планове за тази година бяха именно да стегнем новините, да похарчим парите за техника, за това, което е приоритетно важно за телевизията и следващата година да заложим на едно увеличение и подобряване съдържанието и качеството на регионалните центрове и влагане на качество в Канал 1, тоест в първа програма.
При така формирания бюджет за следващата година ние ще бъдем принудени – дай боже да не се случи така – да свалим часове програма. Защото реално ние имаме по-малко пари от миналата година.
Регионалните ни центрове, които са четири в страната, ще останат отново с 4-часова програма. Сами разбирате, че с 4-часова програма те не могат да бъдат конкурентни на частните и кабелните телевизии в съответните региони.
Казвам това с пълното съзнание за реалността в държавата, но не бих искала Българската национална телевизия да бъде жертва на природните бедствия по простата причина, че след една година – пожелавам това на всички в залата – ако станем членове на Европейския съюз, ние просто ще бъдем едно сираче. Мога да кажа, че всяка една стотинка, която е дадена от бюджета на Българската национална телевизия, е изразходвана по предназначение тъй като ние освен огромните такси за БТК даваме над 3 млн. лева на година за авторски права.
Аз имам справка за задължителните ни разходи. Ако ги прочета, ще видите, че две трети от държавната субсидия отива за това, без което просто не може: българско кино, което е 5 млн., външни продукции, които са по закон, такси, текущи разходи, горива, електроенергия и авторски права.
Няма да ви отнемам повече време. Мисля, че са очертани основните проблеми в телевизията. Не казвам, че ние няма да се справим и с тази ситуация, защото тя е текуща в годините, но аз призовавам всички към държавническо отношение към Българската национална телевизия, която сами разбирате, че не може да не съществува в бъдещата ни европейска ориентация и работа.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожа Поля Станчева има думата.
ПОЛЯ СТАНЧЕВА: За съжаление ще трябва да продължа монолога на Уляна в същия дух, защото това увеличение, което ние сме получили тази година, е крайно недостатъчно. Само бих искала да кажа, че обемът програма на Българското национално радио е 73 730 часа. Това е изключително голям обем. Ние имаме две национални програми, пет регионални програми и едно радио “България”, което, всички знаете, излъчва на десет езика. За съжаление и тази година ние не можахме да постигнем това, което искахме, а именно да увеличим нашата програмна продукция на турски език на три часа и да започнем за излъчваме на арабски език. Не ни стигнаха средства за това. Но успяхме да направим нещо друго, което също струва пари – то може да се види в нашата Интернет-страница. В момента всъщност ние имаме още една медия, защото Българското национално радио е единствената институция, която поддържа своя страница на десет езика и излъчваме информация на всички тези езици и я актуализираме ежедневно.
Увеличението, което е предвидено в проектобюджета, е с 2 млн. лева, но всъщност тези 2 млн. едва ли ще стигнат, за да покрием само 10-те процента увеличение, което Българската телекомуникационна компания вече ни подготвя за таксите за разпространение на нашите радиопрограми. А вие знаете, че от целия ни бюджет, 36% отиват за такси към БТК.
Разбира се, ние ще се опитаме да преструктурираме бюджета си така, че да можем да се справим с тези средства. Тук искам да изкажа благодарност на Министерството на финансите, че се опитаха да отговорят на нашите очаквания в частта капиталови разходи – там, където сме започнали една много сериозна реконструкция и модернизация на технологичната база на националното радио, защото тази година успяхме да реализираме започнатото преструктуриране и обновяване на Централната апаратна. А това е сърцето на радиото, без което трудно биха могли да бъдат излъчени всичките тези 73 хиляди часа годишно. Успяхме не само да обновим Централната апаратна, но и да обновим студията на програма “Хоризонт”.
Пред нас стоят и задачите, които рано или късно ще трябва да решим, а това са студията на другите две програми – на програма “Христо Ботев”, и Радио “България”.
Тук искам да кажа, че от капиталовите разходи тази година ние успяхме да обявим конкурс и се надявам съвсем скоро да купим голямата новинарска система за програма “Хоризонт” и така да отговорим на предизвикателствата на другите радиостанции. Знаете, че радиостанциите са над 300, но въпреки това Българското национално радио продължава да бъде информационен лидер. Това определено пари. Никак не е лесно да бъде поддържана една много голяма кореспондентска мрежа в страната.
Едновременно с това нашите регионални радиостанции също имат нужда от обновление. Ние имаме пет регионални радиостанции и само една от тях излъчва 24-часова програма, а всички те имат капацитет да излъчват свои 24-часови програми. За съжаление обаче финансовият ресурс е сериозно редуциран тази година, така че няма да можем да пристъпим към увеличаване на програмното време на регионалните радиостанции, които стоят изключително добре в регионите си и често пъти са водещи.
Разбира се, тук няма да подмина и въпроса за авторските права и това, че ние отделяме една голяма част от своя бюджет за авторски права. И тази година не успяхме да постигнем необходимото споразумение, очакваното от “Музик аутор” и “Профон” увеличение на исканите от тях средства за авторски права, защото нашият бюджет не го позволява. А те претендират за 1% от нашия бюджет, което е една изключително голяма сума и ние не сме в състояние да я заделим.
Това са проблемите, които ние трябва да решаваме. Разбира се, ние ще преструктурираме нашия бюджет, така че да се справим, но ако има, макар и малка възможност в частта такси за разпространение на програмата да бъде коригиран нашият бюджет, ще бъде голяма помощ за националната медия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Станчева.
Има думата представителката на Българската телеграфна агенция. ЕВЕЛИНА АНДРЕЕВА, главен секретар на БТА: С оглед набелязаната програма за развитие на БТА, която вече е реалност и се изпълнява, Българската телеграфна агенция беше заявила по-голямо увеличение на субсидията от това, което чухме като цифра в момента. И то е свързано с едно-единствено изискване, което е наложено на БТА от условията, в които работи не само като национална институция с обществени функции, а и в условията на една колегиална общност, тъй като знаете, че БТА е член и на Асоциацията на балканските информационни агенции, и на Асоциацията на европейските агенции. Ние имаме обмен на информация с тях. Работим по програма, която изисква създаване на нови звена, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз. Ние имаме сайт “Европейския съюз”, който ежедневно се поддържа и зарежда, имаме нови информационни продукти, които пазарът и клиентите ни налагат, работим по увеличаване на кореспондентската мрежа в страната, както и създаване на мрежа от пресклубове, които до този момент не сме имали. Такива вече има повече от десет в страната. Не е необходимо да губя времето ви с излишни параметри от програмата, по която работим вече втора или трета година. Всички тези параметри са критерий, по които сме изграждали нашето искане за увеличаване на субсидията ни през 2006 г. Независимо от този факт ще се съобразим с решението на Министерството на финансите и единственият начин да се справим със ситуацията е да мобилизираме вътрешните финансови ресурси и да разчитаме в голяма степен на нашите възможности, ако трябва, и затягане на финансовата дисциплина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Давам думата на г-н Райков от Съвета за електронни медии.
РАЙЧО РАЙКОВ: Благодаря, господин председател.Миньорен е в известна степен тонът, който се наложи. Бих искал да отбележа, както ясно се каза, че основните параметри се запазват спрямо миналата година, но искам специално да подчертая два много утежняващи момента, свързани с нашата работа. Както всички знаете, Съветът за електронни медии изпълнява един проект, който спечели по Програма “ФАР”. Звучи доста бомбастично, но това действително е една огромна сума с оглед параметрите на независим регулаторен орган, състава му и т.н. Става дума за 2 млн. 400 хил. евро, от които 400 хиляди са национално кофинансиране и то е с оглед укрепване на административния капацитет на органа. От парите, които бяха отпуснати от бюджета, бяха закупени пет офиса за регионални мониторинги със съответните тръжни процедури и подбиране на оптималното възможно – да не е висока цената, да е на комуникативно място офисът, да бъде изграден съобразно изискванията на европейските експерти, които в крайна сметка буквално нареждат кое и как да бъде, на какви примерно единици трябва да отговаря осветлението, каква влажност на въздуха да има в работните помещения и пр.
Тук се спомена за контакти с международни организации. Ние също сме членове на Европейската платформа на регулаторните органи – един орган, който е много важен за нас и преди и сега особено в навечерието на евентуалното ни присъединяване към Европейския съюз в 2007 г. Там имаме също поети ангажименти. Сумата, която вероятно в граждански смисъл звучи много, определена от Министерството на финансите на 170 хил. лева за капитални разходи, всъщност трябва да призная е недостатъчна, тъй като сега очакваме още осем помещения на шестия етаж в сградата, в която се намираме, където ще развием седмото, координиращо, звено за регионалния мониторинг, който най-сетне трябва да започне да работи, за да бъде Съветът за електронни медии всъщност регулаторен орган, който да мониторира всички или поне да има възможността да го прави във всеки момент на радио- и телевизионни програми, независимо от способа на тяхното разпространяване на територията на страната. Там трябва да се извършат сериозни строителни и реконструктивни дейности. Парите определено ми се струва, че са малко, но както каза колежката от Българската телеграфна агенция, че ще търсят вътрешни финансови ресурси, ние такива нямаме. Доста съм притеснен от гледна точка на нарасналите цени на топлоенергия, на електроенергия, на водата, но си давам ясна сметка, че държавата е това, финансите са тези, възможностите са тези. Така че ще се мъчим общо взето с жестоки икономии и дано да не е за сметка на качеството на работа на отделните звена, особено мониторинга в Съвета за електронни медии, да се задоволим с този бюджета за 2006 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Имат думата народните представители и всеки от гостите, който би желал да каже своето мнение по предложените числа в проектобюджета, след което ще дам думата на представителите на Министерството на финансите, за да видим доколко са се повлияли от това, което се казва тук.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! ОДС няма да подкрепи този бюджета по ред съображения, с които няма да ви занимавам, от политически, от икономически характер, от философията. Смятаме, че е сбъркан още в заглавието си – да изведеш приоритет, нещо, което безспорно е политически приоритет, но пък е подкрепен с една значителна част от бюджета. Евроинтеграцията като основен мотив на създаването му е според нас смешно и подвеждащо. Но да се съсредоточим върху темите, които са ни събрали. Похвално е увеличението за неправителствения сектор, особено за хората с увреждания. Обществото е изключителен длъжник. Тук използвам случая да порицая управляващите, а и колегите от медиите, защото миналата и по-миналата седмица не знам по каква причина се развихри една доста странна кампания за това, че инвалидите били много. Тя съвпадна с посещението на онзи комичен човек с мустаците, сякаш на него му се оплаквахме, че има много инвалиди. А от друга страна, не ги виждаме по улицата, защото просто не можем да ги видим, понеже нищо не е пригодено за тях. Тези пари, разбира се, са крайно недостатъчни, както са и крайно недостатъчни парите за електронните медии. Тук е основното ми несъгласие с липсата на политическа воля не само от сега управляващите, но и от предишния мандат и може би тази липса на политическа воля ги събра сега в едно управляващо мнозинство, да подходи по-радикално и по-рационално по проблемите на националните медии, а именно ясно да се разбере що е то обществена телевизия и обществено радио, как се финансира и да се опитаме наистина да отделим държавата от това нещо, като поставим в една привилегирована позиция Българската национална телевизия и Българското национално радио, осигурявайки им необходимия финансов ресурс – било чрез данъци или пряко чрез някаква такса. Мисълта ми е за следното. Колкото и да е парадоксално за хората в медиите, които са пораснали в последните 15 години като мен, под привилегирована позиция разбирам позиция, при която те разполагат с достатъчно много средства и да инвестират, и да си развиват програмите съобразно с обществения интерес и в същото време не излъчват реклами. Тоест получават абсолютното предимство да не тормозят потребителите си с рекламни спотове, нещо, за което, както знаем, досега се водеше обратният бой – да имат възможност да излъчват повече реклами, за да разполагат с повече приходи. Точно тук според нас е заровено кучето и неразбирането на ролята, която играе една обществена медия, подкрепена от цялото общество. Ако така се подредят нещата, всичко след това идва по местата си. Всички въпроси, които си задаваме за смисъла от съществуването на Съвета за електронни медии, за неговия състав и как да се избира, за Закона за радиото и телевизията, функцията на саморегулиране на медийните гилдии, се подреждат някак естествено покрай този репер, както и отпадат всички съмнения за нелоялна конкуренция на пазара, където, както знаете, в момента и Българската национална телевизия, и Българското национално радио са поставени в една неравнопоставена позиция с останалите медии. Въпросът е ние вадим ли ги пред скоби или не ги вадим. С всички съществуващи опасности да бъдем заподозрени в политическа умисъл. В крайна сметка изборите са за това, за да размесват картите, да разбъркват нещата и ако един днес го направи уж в своя полза, то следващият, който идва, ще го ползва той. И има някаква справедливост, която произтича от върховния суверен, от народа, който гласува. Това са нашите съображения. Можем дълго да спорим какви суми трябва да се отпуснат за създаване на регионални центрове, аудио- или телевизионни, важно ли е да ги има или не трябва да ги има изобщо, защото две медии са именно национални, а да се остави това на частното предприемачество по места. Може да има различни концепции, но всички те са производни от основното – липса на визия какво се случва. За жалост такава визия няма не само в бюджета, то е функция, няма я и в Стратегията за радио и телевизия. Извън нещата, които се случват по света, като дегитализация и т.н., да твърдим, че ние ще ги правим, това не е стратегия, това означава, че ние ще правим като другите.
Това са нашите коментари. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Бойко Ватев има думата. БОЙКО ВАТЕВ: Добър ден! Чух ръководителите и представителите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, на БТА, на Съвета за електронни медии. Всички те са недоволни от този бюджет, от това разпределение на средствата, но всички те казват, че за съжаление няма как, ще се опитат да го направят. И те ще работят с това, което им се предлага от този бюджет и правителство. Парламентарната група на Българския народен съюз не може да каже “ще работим с тези пари, които ни се дават” и затова ние няма да подкрепим бюджета. Особено тъжно ми е за регионалните телевизии, те просто са едни сирачета, неконкурентни и са жалки на фона дори на кабеларките. За радост ние имаме тази възможност да не подкрепим този бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, заповядайте. ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми представители на медиите! И аз изслушах с голяма болка това, което имаха да кажат представителите на националните медии. Разбира се, че и на мен, господин Дилов, много ми се иска бюджетите да са поне двойни и наистина да има една стратегия за друго развитие на нашите национални медии. Но така или иначе, управляващите са, за да решават точно какво да бъде включено в бюджета и точно колко пари има, точно за какво и как да се изразходват, а опозицията е за да е недоволна и да казва какво не е направено и какво още трябва да се направи.
Бюджетът има една рамка, една сума, която трябва да бъде разпределена и за здравеопазване, и за образование, и за ред други дейности, включително и за националните медии, които са очите, бих казала, на нашето общество и трябва да се намери начин допълнителни средства извън бюджета да се намерят за дейностите, които в националното радио и националната телевизия трябва да се развиват. Затова бих помолила и колегите си от ръководството на Комисията по гражданско общество и медии, и аз лично, включително и представителя на Министерството на финансите да имаме възможност в първото полугодие на 2006 г. да говорим за допълнително финансиране на тези институции по отношение на техните преки дейности, които те трябва да извършат. Не да изхарчат, както тук г-жа Пръмова каза, две трети от бюджета си за увеличените такси, увеличените цени на парно, ток и т.н., а да могат да имат средства за дейност, която всъщност най-важната в тяхната работа. Аз лично, а предполагам, че и моите колеги от ръководството на комисията ще се съгласят, че това ще го направим, няма да забравим. Ще поискаме и ще предложа на Министерския съвет в средата на 2006 г., след като се знае преизпълнението за полугодието, да бъдат отпуснати допълнителни средства за дейност на националните медии. Мисля, че това е честно. Но сега това е реалният бюджет, това са възможностите на този бюджет и ние трябва да се съобразим. Аз ви благодаря, че вие намирате сили, въпреки много “но”, да кажете, че ще направите бюджетите така, че да бъдат изпълними в тези рамки, в които се предлага от Министерския съвет.Тук може би трябва да отправя един въпрос към Министерството на финансите, който ще изникне само след три месеца. Вчера с измененията и допълненията на Закона за радиото и телевизията беше взето решение да има такси за радио- и телевизионна дейност. Къде ще отидат тези такси – в републиканския бюджета, ще останат на разположение на Съвета за електронни медии? Знаем, че фондът беше закрит с въвеждането на валутния борд. Всъщност ние ще събираме такси, които няма да знаем къде ще отидат. Според мен те трябва да остават в Съвета за електронни медии. В този смисъл от 7 февруари СЕМ ще има и собствени приходи. Това не е отчетено в тези суми и мисля, че те ще се почувстват малко по-добре от м. март 2006 г. Благодаря за вниманието.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Демократи за силна България ще гласуват против този проектобюджет. Ще си запазя аргументите за по-нататък. ЛЮБЕН ДИЛОВ: Господин председател, да добавя нещо, което може би е недоглеждане. Имахме възможност при обсъждането на промените в Закона за радиото и телевизията да кажем, че вероятно след като правителството обяви тарифата, ние ще трябва отново да умуваме как да променяме закона именно във връзка с това, което г-жа Драганова каза.Но обръщам внимание, че след нашия епохален труд снощи по Закона за авторското право тежестта, която ще падне върху всички електронни медии, но най-много върху националните, понеже няма как да се скрият, за разлика от другите, също ще се увеличи. Тоест, ако те очакват някакво розово бъдеще в тази посока, напротив – не мога да прогнозирам точно с колко, но поне с една трета от досегашната сума ще се вдигне цената поради куп неясноти в този закон. И ако в нормални условия може да се разчита на някаква благосклонност от страна на бирниците на държавата, разсрочки и т.н., този закон, който вероятно другата седмица ще влезе в пленарната зала, дава изключителна сила и правомощия на организациите за колективна защита на авторски права. Тоест те ще подгонят вас най-вече, защото знаят, че при вас няма как да не плащате. Това също трябва да се съобрази. Не знам дали може да се въведе някакъв компенсаторен механизъм на полугодието, това ще кажат колегите финансисти. В Комисията по културата умувахме върху варианта можем ли предварително в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета да фиксираме процент от евентуално негово преизпълнение, който да се пренасочи към култура и електронни медии. Обясни ни се, че не може, то е и логично това да ни обяснят хората, които правят бюджета – дори и да може, да твърдят, че не може. Имам предвид скрито преизпълнение на бюджета, което със сигурност ще се появи по наши сметки доста сериозно, само от акцизните разлики, въпреки твърденията, че това е балансиран бюджет. Но по силата на едно гласуване 0,6% от преизпълнението ще се разпределя от парламента, така че аз завършвам с едно пожелание към всички колеги, независимо как гласуваме, ако дай боже дойде този щастлив миг, в който да преразпределяме пари, да се сетим за неправителствените организации, Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако няма други желаещи, да дам думата на представителите на Министерството на финансите, след което ще преминем към гласуване.
Заповядайте, г-н Горанов. ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз приемам притесненията на ръководителите на националните медии, ние сме го коментирали и на срещите в министерството. Дори стигахме до шеги – колко се разбираме взаимно и как не можем да си помогнем. Така или иначе според мен изводът, който се направи от генералния директор на националното радио, е сравнително коректен, че с това, което сме осигурили, номинално ръстът на двете медии е около 10 на сто в разходите. Трябва да се потърсят механизми и за вътрешни структурни мерки, за да можем да се справим в рамките на определените нива. В началото на моето изложение, без да претендирам за изчерпателност, споменах, че предизвикателствата пред фиска на държавата са доста по-сериозни, отколкото може би изглежда отстрани. И всичко се мотивира с общото състояние на икономиката като позиция в международен аспект. Най-големият ни проблем е големият дефицит по текущата сметка, който държавата много трудно може да регулира. Спомняте си истерията с ограничаването на кредитирането и т.н., за да се намали потреблението. Така или иначе, този дефицита, а и средствата от Европейския съюз, които ще трябва да усвоим през бюджета, няма да ни позволят да удовлетворим абсолютно всички искания за разходи и всеки трябва да потърси резерви в собствената си къща.По отношение на тарифата за таксите на Съвета за електронни медии, ако позволите, госпожо Драганова, ще Ви коригирам, отдавна беше определено, че трябва да я има, но не сработи поради малформация в закона. Тази поправка беше дискутирана многократно в тази комисия и в 39-тото Народно събрание. Като представител на Министерството на финансите ви благодаря за разбирането в тази насока. Да, трябва да се плаща за извършването на дадена услуга от регулаторния орган, приходите ще постъпват с самия регулаторен орган и ще останат там, няма да ги национализираме. Трябва обаче да имате предвид това, за което говори г-н Дилов и което ние не оспорваме, че е коректно и правилно, ограничението, което народното представителство прави в правомощията на Министерския съвет, респективно на министъра на финансите. По досега действащия Закон за устройството на държавния бюджет, чл. 35, ал. 2, министърът на финансите имаше право да оперира с всяко едно преизпълнение на приходите над разходите. Понастоящем това е значително ограничено. И ако други години си говорим за някакви милиарди, догодина този ресурс, който ще бъде предоставен в правомощията на правителството, ще бъде около 280 млн. лева. Разликата ще идва на вашата маса. Така че според мен предварително в преходните и заключителните разпоредби или на друго място да предрешаваме и да поемаме такива ангажименти е рано.
И последното нещо, на което исках да ви обърна внимание, е, че за нас е важно да отчетете становището на правителството по отношение на бюджета на съдебната власт, тъй като възможностите на бюджета позволиха в сметките, които Министерството на финансите е предложило на правителството, да залегнат различни числа от тези, които Висшият съдебен съвет по силата на Конституцията и на Закона за съдебната власт е внесъл на вашето внимание. Затова ви предлагам да го подкрепите, като между първо и второ четене отчетете становището на Министерския съвет по отношение на бюджета на съдебната власт. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Желае ли още някой думата? Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Споменахте, че всяка услуга се заплаща и че средствата, които се събират от таксите, ще постъпят в Съвета за електронни медии. Правилно ли разбрах, че това са средствата, които се събират от такса радио и телевизия или само от операторите? ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не, само от операторите.
РАЙЧО РАЙКОВ: Господин Дилов, ние в момента събираме такси и те влизат в бюджета на СЕМ, дори ще ви кажа какви са. По Закона за достъп до обществена информация доста често напоследък от нас се иска и ние сме длъжни да направим на какъвто си поискат носител заявителите за достъп – на хартия или в електронен вид – да я дадем. И прибираме таксата, която е определена със закон, между два и пет лева. Има такива такси. За това става дума, както и за административните дейности, свързани с издаването, това, което тепърва, след като се утвърди тарифата и мине през Министерския съвет, такси, свързани примерно с издаването на копие от лицензия, извършване на годишния мониторинг и т.н. Това не са онези такси, за които говорите – потребителските. Става дума само за тези такси, които са в тарифата на Съвета за електронни медии за извършената от него административна дейност.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Други желаещи да вземат думата? Ако няма, да преминем към гласуване.
Разбира се, ако кажа, че този проектобюджет ми харесва, ще трябва да излъжа. Ако кажа, че е единствено възможният, сигурно и това не е вярно. Но това е един възможен проектобюджет при приоритетите, които правителството си е поставило за следващата година. А те са свързани с преодоляване на щетите от бедствията, социалната политика и евроинтеграцията.
Така че, това е възможен бюджета. Ние ще направим необходимото между двете четения някои от исканията на четирите институции, чийто бюджет, разглеждаме сега, да ги предложим. Например за този Шуменски предавател не може най-после да не се намерят пари. Моля Министерството на финансите да си запише това, тъй като там нарушаваме международни споразумения. Има и някои други неотложни разходи, които трябва да се поемат за следващата бюджетна година.
Уточнявам, господин Дилов, с тези такси не натоварваме зрителите и слушателите, те ще се събират от радио- и телевизионните оператори. Не знам дали правителството ще има политическа воля да започне да събира радио- и телевизионната такса от зрителите и слушателите, не знам дали тя може да се събира на база притежаване на електромер, но нейното несъбиране се отразява върху финансирането на Българската национална телевизия и Българското национално радио и върху тяхната независимост. Това няма как да се оспорва, тъй като вместо парите да идват от един независим фонд, те идват от бюджетната субсидия. Дори с вас като комисия да намерим необходимото съгласие при това положение да дадем възможност на БНТ част от рекламните минути да си включи в прайм тайма или няма да стигнем до това съгласие, това е въпрос на наши бъдещи заседания, на една дискусия в гилдията, тъй като увеличаването или допускането на минути на Българската национална телевизия в това време естествено настройва частните медии в обратната посока. Но това са все проблеми, свързани с финансиране, които ще стоят на вниманието на нашата комисия през следващата година. Да се надяваме, че ще ги решаваме по начин, който да не ни обвързва с корпоративни интереси, а да води до съгласуването на интересите на различните играчи в медийната сфера. Подлагам на гласуване проекта за бюджет на Република България за 2006 г. Моля, гласувайте.
За – 7, против – 3, въздържали се – 0.
Законопроектът се подкрепя от нашата комисия. Това ще бъде отразено в становището, което комисията ще представи при първото четене на Законопроекта за държавния бюджет.

/ Закрито в 16,55 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов

Стенограф: Ст.Белова