Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
13/12/2007
1. Обявяване на начало за набиране на номинации от парламентарната квота за членове на Съвета за електронни медии.
2. Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Заседанието бе открито в 13,40 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете за открия заседанието и да предложа първа точка в дневния ред да бъде обявяване на начало за набиране на номинации за двете места от парламентарната квота на Съвета за електронни медии, които вече са освободени в края на ноември поради изтичане на шестгодишния мандат на двама членове, а втората точка да бъде Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Съгласни ли сте с този дневен ред? Благодаря.
По първа точка - Обявяване на начало за набиране на номинации за двете места от парламентарната квота на Съвета за електронни медии, предлагам нашата комисия да приеме следното решение:
На редовно заседание, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии реши:
Открива процедура за внасяне и разглеждане на проекторешения за избиране на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Ако приемем това решение, ще изпратим съобщение на медиите, в което ще опишем и какви документи трябва да представят кандидатите в Деловодството на Народното събрание. Според изискванията на закона това са: биография (да го нарека CV) на кандидата, копие от дипломата за висше образование, свидетелство за съдимост и декларация по чл. 26, точки 2 и 3 от Закона за радиото и телевизията, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, че нямат участие във фирма с рекламна дейност и още няколко забрани.
Както казах, мандатът на Лилия Райчева и на Мария Стефанова изтече на 25 ноември. Практика е комисията да обяви началото на събиране на кандидатури. Не предлагаме край на тази процедура не само защото при предишното попълване, когато почина членът на Съвета Райчо Райков, изминаха дълги месеци, докато се избере негов заместник, а тъй като всеки народен представител може на самото заседание в пленарната зала да издигне кандидатура и да предложи някого за гласуване и това обезсмисля поставянето на срок от нас за подаване на проекторешения по този повод в Деловодството на Народното събрание.
Така че предлагам да гласуваме това проекторешение, с което откриваме процедурата по набиране на номинации във връзка с предстоящата ротация в Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 7, против и въздържали се – няма.
Решението се приема.
Предлагам сега да преминем към втора точка от дневния ред - Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Поканили сме представители на различни институции. Виждам, че присъстват г-жа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Миглена Желева – началник отдел “Социални услуги, закрила на децата и рисковите групи”о, г-н Константин Томанов – секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Министерския съвет, Диана Вакарелска и Цветелина Бонова от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), от Националния съюз “Безопасност и охрана” Методи Борисов и госпожа Мария Петкова, директор на фондация “Лале”.
Ние не сме водеща комисия, но проекторешението, свързано с приемането на Националната стратегия за детето, е разпределено и на нашата комисия.
Стратегията ще представи заместник-министър Иванка Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Досега политиката по закрила на детето се основаваше повече на намеса, когато се появи риск за детето. Затова и тя се наричаше политика за закрила на детето.
В една от промените в Закона за закрила на детето по предложение на народните представители миналата година се предложи да се изготви една стратегия за всички деца в България, която да обхваща всички политики, всички институции, които имат отношение по въпросите на децата. Поради тази причина ние направихме една сериозна подготовка като министерство, което координира политиката за децата. Направихме две работни групи – едната работна група беше само от министри и заместник-министри от Министерството на труда и социалната политика, ръководена от министъра на труда и социалната политика, която определи политическата рамка на самата стратегия, а другата беше от експерти от всички институции, като в нея работиха и много неправителствени организации, които са лицензирани и работят по различни услуги, свързани с децата, които работят в образованието, и т.н.
Стратегията всъщност очерта една основна цел, която е осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното им и пълноценно развитие.
Тази стратегическа цел има четири оперативни цели, едната от които е свързана със здравеопазването на децата, втората е свързана с достъпа до предучилищно и училищно образование на децата и, разбира се, участието на децата в целия този процес. Също така една от основните оперативни цели е преодоляване на бедността при децата.
Стратегията се състои от три части. Първата част е една картина-анализ на състоянието досега на всички деца. Този анализ е направен на базата на всички документи, които бяха изработени по отношение на децата. Втората част представлява мерки, които са свързани с децата. Третата част е какво ще се постигне и как да бъде извършен този мониторинг по изпълнение на стратегията.
Бих искала да кажа, че и досега по Закона за закрила на детето всяка година се изработва една национална програма по закрила на детето, в която участват всички институции. Тази програма се отчита ежегодно. Предложението е тази национална програма да продължава да се изготвя и да бъде в унисон с тази стратегия и в нея да бъдат разписани всички конкретни мерки в конкретни срокове и финансирането на изпълнението на тази стратегия.
Освен това се предвижда през три години да се прави пълен анализ на стратегията, един доклад от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и ако се прецени, че е необходимо, през този период стратегията да бъде допълнена или ревизирана.
Това е в общи линии съвсем накратко представянето на нашата стратегия. В нея има място и ролята на медиите във възпитанието на децата.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Тъй като споменахте ролята на медиите, там се предвижда една четвърт от времето в обществените медии да бъде отделено за предавания за децата, опитах се да намеря някакъв документ, който да фиксира този процент и не можах да намеря нито в новата Директива за аудиовизията на Европейския съюз, нито в Конвенцията, която преди това беше ратифицирана от нашата страна. Така че ще помоля да кажете на какво се позовавате, за да определите тези 25%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Ако позволите, ще отговоря веднага.
Както казах, ние бяхме привлекли много научни работници в разработването на тази стратегия, външни експерти, и ние също си задавахме този въпроси. Тяхното мнение е, че ролята на медиите е изключително важна във формирането на психиката на децата. Имаше много негативни реакции по отношение на някои предавания специално във времето, когато децата са пред телевизорите. Но така или иначе, те настояваха това да остане. Дали ще бъде една четвърт или вие ще трябва да кажете, е друг въпрос. За нас колкото повече е времето, свързано с образователни програми и спектакли за децата, толкова по-добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Може ли да попитам, след като някой иска 25% от каквото и да е, кой ще се грижи за тези програми? Кой ще направи тези програми и кой ще ги финансира?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Казано е обществените медии, което означава, че се има предвид все пак десетгодишният период на тази стратегия. Това не значи, че следващата година трябва да е тази голяма част от обществените медии, може да е след осем години, след девет години, но да се стремим към това обществените медии да отделят повече време за децата. Това е идеята на стратегията. И както казах, тя може да бъде ревизирана и променяна през тригодишен период. Аз мисля, че това е в пълен синхрон с целите на самата стратегия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз просто искам да Ви попитам имате ли представа сега в Българската национална телевизия и в Българското национално радио какъв процент заемат детските предавания. Като казвам “детски”, имам предвид предавания за 12-годишни, 18-годишни. Много често в 20,30 ч. има филми, които също са детски. Но имаме ли яснота колко процента са детските предавания сега в момента, за да знаем от каква база тръгваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това е много трудно изчислимо, но при всички случаи е много по-малко от това, което се предлага в стратегията.
БОЙКО ВАТЕВ: Малко несериозно е. Значи е много трудно изчислимо, но 25% ще бъдат по-лесно изчислими, така ли? Вие сега не можете да изчислите колко е, как ще изчислите 25%?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Идеята е да се стремим всяка една от обществените медии да предлага една четвърт от времето програми за деца и това да става в периода до 2010 година. Ако трябва да се обоснова защо е 25%, а не 26%, трудно бих могла да го направя.
БОЙКО ВАТЕВ: Явно не ме разбрахте. Аз просто исках да разбера сегашното състояние какво е. Може би Съветът за електронни медии или някакъв друг орган трябва да направи един мониторинг, за да знаем, че сега, да речем, в Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото това са основно обществените медии, детските предавания са примерно 9%. Те са в тези часови пояси, разпределят се така и така между различните аудитории – от 3 до 18 години – по такъв и такъв начин, за да можем след това да видим как ще направим тези 25%. Ако сега е трудно да се изчислят 9-те процента, аз ви казвам, че тогава още по-трудно ще се изчислят 25-те процента. Мисля, че всичко може да се провери.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук е употребено едно по-широко понятие, като програми за деца – обществените медии да предвиждат поне една четвърт от програмата да е за деца и да е подходяща за деца. В тази рубрика могат да влязат много и най-различни предавания, а не непременно типично детските предавания – образователни, познавателни, филми, които са възпитаващи, музика. Това ми се вижда не толкова неизпълнимо за обществените медии. въпреки че ние имаме малко горчива практика, свързана с това, че от няколко години се мъчим да премахнем една запетая в медийния закон, в който се казва, че 50% от програмите на обществените медии трябва да бъде българска продукция, но има една запетая пред текста “когато това бъде възможно”. Медиите го разбират не да си направят един план за действие в течение на три-четири години да стане възможно, да правят български програми, да купуват български филми и т.н., а го разбират като един начин да се отдалечава във времето изпълнението на това изискване. Но струва ми се, че специално за децата биха могли да се справят, тъй като рамката не е прекалено тясна, за да ограничи обществените медии да изпълнят това изискване.
Господин Бахчеванов, експерт към комисията, иска думата.
СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Понеже вниманието се концентрира върху този въпрос, бих искал да кажа няколко думи. Имаме няколко изследвания, едно от последните е, че между 6 и 10% от времето на обществените телевизии е посветено на децата. В България има една обществена телевизия, един канал.
По въпроса, който се повдигна, искам да кажа, че наистина това време винаги се стеснява. Когато програмата на bTV кандидатстваше през 1999 г., в програмния лиценз имаше изискване по този въпрос. Преди три години те кандидатстваха пред Съвета за електронни медии и премахнаха това изискване за промяна на програмния лиценз. Както виждате, нещата са обтекаеми. Огромната трудност тук е не е дали ще се достигне такова равнище, а че може би това е един вариант и Министерството на труда и социалната политика да помага в политическите решения в този случай – това е за евентуално втори канал на Българската национална телевизия. При наличието само на един канал е просто абсурдно да се мисли, че ще се постигне такова нещо по простата причина, че програмното време не е разтегателно и да се сложи шест часа за деца, както и да се съчетава, и спортни предавания да има, и образователни предавания да има, пак не може да стане.
Освен това европейската практика е предаванията, които са произведени от самата телевизия за деца, се излъчват винаги сутрин и след обяд, според това кога учат децата, повтарят се непрекъснато и затова се изисква специализирана програмна стратегия, която в момента не може да се направи по никакъв начин.
Така че специално от медийна гледна точка, макар че тя е много малка в цялата стратегия, достигането й ще бъде много трудно. Но се надявам, ако има втори канал на обществената телевизия, ще може да се говори за постигане на такова равнище.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Някой друг от експертите иска ли да вземе думата? Сега имате тази възможност да говорите за или против стратегията, а в пленарната зала ще говорят депутатите.
Госпожа Петкова от фондация “Лале” има думата.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Добър ден! Аз искам да започна с това, че гражданският сектор, към който и аз принадлежа, много сериозно акламира изработването, обсъждането и приемането на такава стратегия. Много важно е една държава да има стратегия по нещо, което за нея е приоритет.
Благодаря за поканата да участвам в тази дискусия. Мисля, че имаше много организации, които не просто биха искали да участват в дискусията, но има доста неправителствени организации в България, които имат опита и практиката от последните 15-16 години на работа и които имат своите коментари.
Ние също сме изпратили едно писмо с конкретни предложения, аз няма да ги цитирам, но има няколко неща, които наистина бих повторила още веднъж. Много важно е, ако има стратегия, тя да бъде подкрепена със съответната финансова рамка. Разбира се, никой не очаква тя да бъде за десет години, но само стратегия без финансово обезпечаване едва ли ще промени сериозно нещата. Аз самата съм участник в разработването на предишни стратегии за детето от 1992 г. насам и мисля, че това е едно от сериозните неща.
Разбира се, има и други предложения, които по някакъв начин са свързани с използването на капацитета и на ресурсите на гражданските организации. Аз съм много далеч от мисълта, че това са организациите, които ще направят политиката, които ще предоставят услугите в една държава. Не е сериозно да се мисли така. Но това са организации, които биха могли да допринесат много, това са организациите, които и в последните години да участвали и са допринасяли в адаптирането, прилагането, тестването в България на нови модели, начини и методи на работа, които преди да покажат устойчивост, преди да покажат резултатност, преди наистина да бъдат адаптирани и да станат пожелани в България, трудно е да се очаква било общините, било държавата в централната си власт да ги прилага.
Разбира се, аз мога да говоря от името на нашата организация, но зад нас стоят може би повече от 300 неправителствени организации в цяла България, които ние сме финансирали през последните десет години. Мога да кажа, че наистина тези организации са готови да участват и занапред с ноу-хау и с материалите, които имат, със знанията и методите, които имат, много от които са резултат на партньорска работа в последните години за организация от старите страни – членски на Европейския съюз.
Още веднъж подчертавам, ние акламираме приемането на стратегията, надявам се, че тя няма да остане само стратегия. И още веднъж казвам, по всякакви практически неща има много организации, които са готови да участват.
Бих засегнала и още един момент и това е известно притеснение в последната година в практическата си работа, която имаме от началото на тази година, когато общините поеха ангажимент и за предоставянето на социални услуги. Може би е хубаво да се помисли за някакъв механизъм, в който общините да бъдат насърчени, да бъдат обучени техни хора, да бъдат насочени към това какви са съвременните модели, мерки и начини на грижа за децата. Защото на много места виждаме един тенденции от преди много години – не можеш да виниш за нещо конкретния кмет или заместник-кмет или хората в общината, защото те се сменят, те имат други позиции, никой не очаква от тях да бъдат социални работници, те не са учили това. В много случаи виждаме как всъщност тръгва една идея, която вече като практика дори и в България вече е отречена. За да не бъда голословна, ще дам конкретен пример. Има едно село горе на хълма, там почти няма вече хора, училището е затворено, обаче старото училище от 1938 г. можем да го използваме за нещо и сега ние ще го ремонтираме, ще сложим там децата, които имат противообществени прояви, глухите деца, децата с увреждания, децата, които нямат родители, децата, които са в риск. А всички ние знаем, че това няма да сработи, това е една много отминала практика.
Хубаво е да се помисли за механизъм, в който отговорните лица от общините да имат някаква техническа, професионална подкрепа, за да бъдат малко по-наясно и да са мотивирани да следват държавната политика по отношение на децата. Защото този тип стихийно, разбира се, добро чувство да помогнем, да направим нещо, ако не е основано на съвременен професионален подход, няма да даде очакваните резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Рейхан Аблеким има думата.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря Ви, господин председател.
Лично аз ще подкрепя стратегията, имам само един въпрос. Смятате ли, че след десет години тази стратегия заедно с оперативните мерки, които са заложени в нея, ще предотврати случаите като Могилино и дали ще съумеем да интегрираме деца от този вид в нашето общество и те да намерят своето място такова каквото трябва да бъде по стратегията – ако не родителски грижи, всякакъв вид социално подпомагане?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: По време на разглеждането на стратегията аз пропуснах преди малко да кажа, че тя беше много широко обсъждана. Имаше обсъждания на стратегията в Търново, във Варна, в София, тя беше качена на сайта на Министерството на труда и социалната политика и всеки, който имаше отношение по този въпрос, можеше да дава предложения. Освен това беше обсъждана в Националния съвет за закрила на детето, който е консултативен орган на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Държавната агенция организира и няколко обсъждания с детските съвети на регионален принцип. Така че в самата стратегия са участвали много неправителствени организации – и в изготвянето й, и в обсъжданията й.
По време на дискусиите възникнаха няколко сериозни въпроса, единият от които беше за децата с увреждания. Даже беше разработен един цял раздел за децата с увреждания, но този въпрос по принцип е регламентиран в два закона – в Закона за социалното подпомагане, където са развити услугите за всички, включително и за деца с увреждания, и в Закона за интеграция на хората с увреждания. И тъй като това е една стратегия за всички деца на България, включително и за децата с увреждания, затова впоследствие, когато се обсъждаше тази стратегия, решението на всички беше този въпрос да отпадне. Това не значи, че те няма да бъдат обект на политиката, напротив, в стратегията е записано за развитие на социални услуги в общините. Даже вчера в Комисията по образование имаше предложение това да става под методическото ръководство на Държавната агенция за закрила на детето и ние приехме това предложение. Мисля, че е логично да има методически орган, който да ръководи общините по отношение на услугите.
Ако ми разрешите, да кажа само няколко думи за Могилино, тъй като това е изключително болезнен въпрос за всички. В законодателството, специално в Закона за закрила на детето са развити услугите за отглеждане в семейна среда. Тоест едно дете освен че може да бъде осиновено, може да бъде настанено при близки и роднини, може да бъде настанено и в приемни семейства, като приемните семейства биват два вида: едното е доброволно приемно семейство, а другото е професионално приемно семейство – това е семейство, което получава заплата за това, че отглежда дете, което получава средства за издръжка на самото дете, а ако бъде настанено дете с увреждания, съответно размерите са по-големи. Искам да кажа, че това е факт от 2007 г. и резултатите от системата естествено ние не можем да ги кажем в момента, може би трябва да минат една или две години, защото тези приемни семейства преминават задължителен курс на обучение, който не е лек – първо те се набират, проучват, обучават и т.н. В момента има около 120 приемни семейства, като една малка част, мисля че 20, са професионални приемни семейства. Сега се подготвят и се обучават и други.
В България е по-характерно настаняването при семейства на близки и роднини, то е по-типично за нашата култура. И съответно всички възможности, които има да се настани едно дете при баба, при дядо, се използват и тези хора се подкрепят детето да бъде отгледано при тях.
Бих искала да кажа, че специално за децата с увреждания от 2005 г., за да остане детето в семейството, което е целта, семейството се подкрепя със 70% от минималната работна заплата, детски добавки и интеграционните добавки. Освен това майката или бащата може да стане личен асистент и също да получава определени средства. Това наистина не е много, но като се има предвид, че тази програма стартира само от две години, в България в момента над 20 хиляди деца с увреждания над 50% се отглеждат в семействата. Това даде много сериозно намаление към хода на самите институции, което беше и целта на това законодателство.
В различни кръгове сме обсъждали въпроса за Могилино. Какво е необходимо да се прави още? Въпросът не е само в паричната помощ на семейството. Това е изключително важно, но много по-важно е всъщност семейството да получи една професионална подкрепа през периода на израстване на това дете. Тоест да има дневни центрове, в които децата да бъдат оставяни, с тях да работи логопед, психиатър, физиотерапевт – хора, които ще допринесат за неговото развитие, за компенсиране на неговия дефицит дотолкова доколкото това е възможно. В това време пък родителите да имат възможност да работят, да си отдъхнат, защото отглеждането на едно такова дете е изключително тежко. Освен това този вариант е най-добрият и за самото дете, защото то в семейството не може да получи такава квалифицирана помощ. Всички действа са насочени в тази посока. Истината е, че се създадоха доста дневни центрове, но също така е истина, че само до преди няколко години в България нямаше никакви алтернативни услуги, а само институции – изостанали, в малки селища, отдалечени от големите градове. Този процес на деинституционализация, както и в другите държави изисква време. В другите държави ако е ставал за 20-30 години, то ние закрихме доста домове за 4-5 години. Истината е, че има предостатъчно домове не само за деца, а и за възрастни с увреждания.
Единствената алтернатива, която може да се развива, е домове за стари хора, което е съвсем различно от тази институционална грижа и за което има огромна нужда в България поради демографския проблем. Общо взето, най-малко сме разкривали домове за стари хора. Принципът е, че общината трябва да прецени потребността, която има, тоест да каже в зависимост от населението колко деца с увреждания има, толкова възрастни и за тях е приоритено да развият един рехабилитационен център, един дневен център или защитено жилище примерно. Това става, когато общината вземе решение на общинския съвет точно каква е нуждата и съответно залегне в бюджета за следващата година делегирана държавна дейност за издръжка на този вид услуга.
Засега принципът е този. Там, където общините са активни, действени, там, където има развит неправителствен сектор, има цяла мрежа от социални услуги, без общините да са много големи. Тоест в една малка община има и защитено жилище, и дневен център за деца, някъде той е смесен за деца и възрастни. Така се отговаря на нуждите на населението, което има граждани с увреждания. Но това наистина е един много дълъг процес. Мога да кажа, че засега в България са разкрити над 150 такива услуги за периода от 3,5 – 4 години максимум. Аз си спомням периода, в който молехме общините да откриват такива дневни центрове, а сега е съвсем различно – те също разбират важността на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър.
Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Изцяло в подкрепа на това, което госпожа Христова казва, искам да добавя още нещо. Аз си спомням времето преди 10-12 години, когато реално нямаше никакви алтернативни услуги нито за деца, нито за семейства. Ние сме организацията, която финансира първите 10, 12 или повече дневни центрове и първите защитени жилища и ако си позволявам да говоря, то е основано на практически опит.
Това, което сега вече виждаме и смятам, че това трябва да бъде окуражено от държавната политика, е фактът, че само наличието на един дневен център например за деца с увреждания в един по-голям или по-малък град, вече не е достатъчно. Преди осем или девет години това беше достатъчно, смятахме, че като направим дневен център в града, това е най-прекрасното нещо. Там, където направихме, виждаме, че то не е достатъчно. Защото родителите освен да си оставят децата през деня имат нужда от подкрепа, имат нужда от някакви малки обучения, от консултиране, пък и не само родителите, а и другите деца в семейството, другите хора. Ако децата тръгнат в масовото училище, учителите, възпитателите, другите деца, родителите на другите деца имат нужда от подкрепа. Тоест за нас като общество вече е дошъл моментът да говорим за това, което наричаме интегрирани услуги. Не само един център или място за консултиране, или място за няколко часа, просто там, където е сложена основата, е много важно ние всички заедно да тласкаме развитието нататък, така че и децата, и семействата им, включително всички членове на семействата да имат достъп до услуги. Някои ще ги ползват, някои няма да ги ползват, но достъпът до услуги е изключително важен и смятам, че сега със средствата по оперативните програми парите в следващите няколко години няма да бъдат вече проблем.
Това, което е важно за всички нас, е координацията на усилията. И наистина целенасочени усилия, защото в много случаи не са необходими кой знае колко средства или кой знае какъв опит и ноу-хау, за да се направят нещата.
Ще си позволя да се върна към това, което преди малко пропуснах да кажа по отношение на стратегията. Много хубаво е, че стратегията я има, надяваме се, че ще бъде приета, но имам по-скоро един коментар и въпрос: възможно ли е изпълнението на тази стратегия в следващите години да бъде представено на обществото по някакъв начин, да се знае докъде е стигнала. Може би всяка година, може би на две години. Смятам, че една година не е дълъг срок и може би министерството, може би държавната агенция, няма значение кой точно, това е въпрос на друго решение, но смятам, че едно публично представяне на това какво се е случило в рамките на една година и неговото публично обсъждане ще бъде от полза за децата и за семействата им. Защото винаги е хубаво да се правят планове, но оценката на плановете, адаптирането на плановете е важно.
Това е едно предложение, в което ние сме готови не само да участваме, но и да допринесем с различни неща.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Господин Аблеким искам да направи едно допълнение.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, господин председател.
Искам само да допълня това мислене, понеже виждам в стратегията образоване на обществото. И на мен ми се струва, че стратегията е много добра, тя дава основните насоки, чрез които ние искаме да постигнем някакви сериозни резултати, касаещи възпитанието и отглеждането на бъдещото поколение на България, но не трябва да скриваме това, че проблемът е повече в обществото. За да стигне тази стратегия по някакъв начин до хората, вместо една четвърт образователни програми за деца или детски предавания, да има повече предавания, които рекламират тази стратегия и обясняват на обществото как трябва да се интегрират и как държавата иска да интегрира децата, как тя иска да ги възпита и как иска да помогне на родителите за тяхното възпитание. Тогава ще имаме много по-голям успех с тази стратегия. Аз съм русенски народен представител и Могилино ми е някаква болка, не искам да допускам целият свят днес да се е надигнал и да се събират подписи във Великобритания и къде ли не и да обвиняват България, че не се грижи по никакъв начин за тези свои деца. А виждам как обществото мълчи по тази тема. Не че не сме милосърдни, не че не сме състрадателни, напротив, но понеже имаме някакъв страх да го приемем, защото все още като че ли не можем да приемем различния или имаме някакви табута наложени в съзнанието ни през годините.
Затова смятам, че тази стратегия, предоставена на обществото чрез телевизионни програми, чрез обществените оператори, би имала много по-голям ефект.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да задам един съвсем кратък въпрос на госпожа Христова. След приемането на стратегията какви са първите практически стъпки, които предстои да се извършат в близките три-четири месеца? Отново въпросът за финансирането и по-специално за координиране на финансирането, защото институциите са различни. Аз лично не залагам изцяло на европейските програми – има сложни изисквания и не навсякъде в общините, пък и не само в общините, има възможности да подготвят съответните проекти.
Заедно с това искам да предложа може би през м. май в нашата комисия пак да говорим за стратегията, но вече как вървят първите й стъпки, като поканим тук и съответните заинтересовани институции и медиите - Българската национална телевизия, Българското национално радио, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Социалното министерство, и да поговорим конкретно кое и как тръгва. За да може да се търси корекция в стратегията, ако е необходимо, и да търсим начините за финансирането. Според мен гръбнакът трябва да бъде в публичните финанси, всички останало, което можем да привлечем като граждански сектор и като европейски програми, ще бъде добре дошло.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доцент Мария Славова има думата.
МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание само на един аспект, който е чисто юридически. Безспорно министерството е свършило една добра работа, личи, че е работено, но има два елемента, които на мен ми правят впечатление и по тях трябва да се помисли. Стратегията е един акт, който не може да не изхожда от Закона за закрила на детето, това е нашето законодателство, и не може да не носи в себе си основните понятия от Конвенцията за закрила на детето на ООН. Прави ми впечатление например на стр. 29 – здравни грижи и обслужване, записано е “достъп до качествено здравеопазване за всички социални групи”. Конвенцията на ООН работи с понятието “най-добър, най-висок здравен стандарт”. По същия начин на стр. 27, където се говори за осиновяването, което трябва да е обосновано от интереса на детето. Тук отново има един приоритет, върху който трябва да се акцентира – най-добрия интерес на детето. Тези понятия не са голословни, не са някаква риторика, а са понятия, които носят след себе си конкретно финансиране. Тук има представители на УНИЦЕФ, те биха могли да говорят много повече по този въпрос, защото Конвенцията за закрила на детето на ООН предвижда финансови мерки.
Така че ми се иска, когато е изработен такъв текст, той да изхожда от онова, което е вече действащо вътрешно, а и международно право, защото знаете, че по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията конвенцията е вътрешно право и трябва да бъде изпълнявана.
От друга страна, разбира се, че трябва да има и една програма по изпълнението, както се чу преди малко, за да направи този текст много по-оперативен.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Кой иска думата? Заповядайте.
МЕТОДИ БОРИСОВ, представител на Националния съюз “Безопасност и охрана”: В този аспект на отношение, което вземаме, преди всичко искам да благодаря за поканата. Нашият съюз като неправителствена организация съвместно със Синдиката на българските учители и Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната като държавни институции през периода 2006-2007 г., тази година завърши в НДК и националното съвещание под надслов “Да опазим децата на България”, реално погледнато, точка 28, която е обединена като становище на преподаватели, директори, педагогически съветници от цялата страна, ние направихме съвещания с обучение, там беше теоретическата част със застъпени четири лекции, като навсякъде имаше лекции от страна на Националния съюз “Безопасност и охрана”, Министерството на вътрешните работи, съответно регионалните инспекторати по образованието. С една дума, ние направихме допитване от гледна точка на онези, които работят с материята за детето. На съвещанието имаше участници и от Агенцията по закрила на детето, в съвещанието участва и лично министър Масларова.
От тази гледна точка нещата са поставени в рамките на въпроси, които обобщихме и сме ги представили в Народното събрание. Отново благодарим, че Комисията по гражданско общество и медии покани и нас като неправителствена организация. Обединяването на усилията в рамките на общата стратегия за детето, няма спор, че трябва да бъде водещо от гледна точка на държавна политика и всичко останало да бъде свеждано в рамките не на отчет през май месец, а въпросът за детето стои болезнено поставен от всичко, което аз чух по време на националното съвещание. Допълвам веднага, че представители на Министерството на вътрешните работи винаги трябва да присъстват тук, защото понякога се получава разнобой в членовете, касаещи прилагането на някои елементи от гледна точка на това кой е придружител (чл. 45 от Закона за закрила на детето). Предложението е винаги този придружител да бъде брат, сестра, майка, баща, а не някой, който се представя за такъв. С една дума място трябва да имат, така както е формулирано в стратегията, всички, касаещи детето в тази динамична и не особено защитаваща стратегия в последните години, наречена закрила на детето.
Още един път благодаря за поканата!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Борисов.
Желае ли още някой думата? Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Наистина благодарност специално на вашата Комисията по гражданско общество и медии за тази дискусия, защото много специалисти, професионалисти, хора, които директно професионално са ангажирани с грижи за децата и с работа по темата, очевидно са участвали в предварителното създаване на стратегията и в нейното обсъждане. Но както заместник-министър Христова каза и това е много важно за всички нас, това е стратегия за всички деца в България. Аз под гражданско общество разбирам не само неправителствените организации, отделни професионалисти, които имат и професионален, и морален и човешки ангажимент, но мисля, че е много важно всички граждани на тази държава да имат отношение. Едно от нещата, които ние сме казали, е, че е хубаво и родителите да участват. В тази връзка е важно да се говори за стратегията, тя да бъде представена, за да знаят за нея всички граждани. Повечето граждани са или родители, или деца, или бъдещи родители и е много важно всички те да се чувстват съпричастни, да знаят, че стратегията не е само за деца, които са в едни домове, които те не са виждали и чувствали, че нищо не могат да направят, защото те не знаят как да помогнат. Това в много случаи прави гражданите пасивни, изолирани.
Мисля, че поради тази причина е важно да се говори, че това е стратегията за всички деца, това е стратегията за десет години напред. Дори тези, които сега не са родители, в тези десет години ще станат родители и е важно всеки да бъде по някакъв начин ангажиран. Най-малкото да знае, че има такова нещо.
Аз представлявам и Българския директорски форум, който е една организация на дарителските организации в България и мога от името на тази организация да кажа, че има особен интерес между дарителите, огромната част от програмите, даренията и дейностите на тези организации са насочени към. Това е много хубаво, но е важно това да не остават изолирани усилия или дейности на отделни организации, на различен тип организации. Защото те важно за гражданите да знаят, че ние всички сме едно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Господин председател, аз само бих искал да кажа, че ще подкрепя стратегията, но като се замислих за това, което говорим, в 2001 г., когато аз станах председател на Държавната агенция за младежта и спорта, три дена след това се случи огромната трагедия в “Индиго”. И до ден-днешен всички ние говорим, че обществото, родителите и всички трябва да се запитаме какво се случи. Лично аз съм член на една фондация в Италия от 15 години, която е под личния патронаж на папата и на външния министър на Италия, ние работим името на децата и на хората, които имат нужда от това.
Много важно е това, което сте написали като стратегия, и мога да ви дам само един съвет. Този документ не трябва да остане като един написан лист, а трябва да бъде изпълнен със съдържание. Аз лично имам три деца, на път съм да стана и дядо, но просто трябва да гледаме децата и да накараме обществото да си гледа децата. Виждаме какво стана вчера в Разград, днес чуваме какво се случи в Самоков – в училищата се случва нещо, което няма нищо общо с написаното. С една стратегия, с едно написано нещо не се случва нищо. Ако ние самите не отиваме на родителска среща да поговорим с родителите, с учителите, ако не отидем на площадките, които почти не съществуват вече, няма да направим нищо.
Така че аз ще подкрепя стратегията, но пак казвам, направете всичко възможно тя да бъде изпълнена със съдържание. Като родител и като народен представител имате моята подкрепа, но трябва наистина да си гледаме децата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ДИАНА ВАКАРЕЛСКА, програмен директор на УНИЦЕФ: Искам да кажа, че може би аз съм пристрастна към тази стратегия, защото ние сме работили заедно с Министерството на труда и социалната политика по изготвянето й. Тя наистина беше подложена на едно много голямо обществено обсъждане, много външни експерти и неправителствени организации се включиха в изготвянето й. Това, което за нас е от много голямо значение, е, че тя е базирана на Конвенцията за правата на детето на ООН и поставя въпроса от гледна точка на правата на децата.
Много важно за нас също е, че се прави за първи път опит да се вкара принципът “парите следват детето”. Тоест ресурсът, който ще застане зад тази стратегия, ще върви с всяко дете и ще дава възможност на децата да ползват различните форми на услуги и да се ползват от различните права, които държавата им гарантира.
Искам да изкажа благодарности на Министерството на труда и социалната политика за усилията, които са вложили в разработването на този документ, и да ги уверя, че ние ще ги подкрепяме и в бъдеще в реализирането на стратегията.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо заместник-министър, искате да дадете някои отговори на въпросите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Няколко думи за финансирането на стратегията. Самият текст за създаването на тази стратегия е в Закона за закрила на детето, а в Закона за закрила на детето има един текст, според който ежегодно се изготвя програма. Естествено е тази програма да бъде подчинена на тази стратегия. Всички институции участват в тази ежегодна програма със свои конкретни мерки и конкретно финансиране. Освен това Министерският съвет ни задължи и ние отчитаме на шест месеца изпълнението на тази програма.
В самата стратегия сме записали да правим отчет, преглед и ревизия на три години, председателят да изготвя доклад, този доклад да бъде приет от Националния съвет за закрила на детето. Вероятно този доклад ще бъде представен в Министерския съвет, така както се отчитаме на шест месеца, но нищо не пречи той да бъде публикуван и на сайта, за да се запознават хората с резултатите от изпълнението на стратегията, както и с евентуалните предложения след този тригодишен анализ за промяна в някаква насока. Мисля, че това е добър начин за мониторинг на самата стратегия и това беше решено от цялата работна група.
Още за финансирането искам да кажа, че това са средства от бюджета. Специално от програмата “Развитие на човешките ресурси” направляващият комитет одобри за тази година 10 млн. евро, които са само за институциите за деца и то за институциите, които са за деца с увреждания и за институциите за деца, лишени от родителска грижа. Така че аз се надявам в края на януари ние да сме готови с насоките и вече всички неправителствени организации и общини да могат да кандидатстват за реформиране на всички институции за деца. Останаха само тези, които са от 0 до 3 години, но това е въпрос, който предстои да се реши в бъдеще.
Огромният въпрос за изпълнението на стратегията. Първо, аз още веднъж искам да кажа, че ние координирахме целия този процес, но това е стратегия на всички институции, които участваха активно, на много неправителствени организации. Остава въпросът за участието на родителите, както казахте. Ние подехме една кампания за отговорното родителство и даже имаме идеята с катедрата по начална педагогика в Софийския университет да разработим едни програми, които да бъдат типично родителски програми и даже подготовка на младите за семеен живот, което е изключително важно.
В общи линии много неща в самата стратегия бяха обсъждани в много широк кръг и това е резултат, продукт от усилията на много организации, много институции. Ние просто координирахме и се стараехме всичко това да бъде съобразено с Конвенцията на ООН.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви, уважаем госпожо министър.
Очевидно стратегията ще получи положителна оценка от комисията, но все пак се обръщам към колегите народни представители, който от тях е съгласен Националната стратегия за детето за 2008-2018 г. да получи подкрепа от нашата комисия, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
С това изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието и благодаря на всички, които участваха както в работата по изготвянето на обща стратегия, така и в работата на нашата комисия днес!
/Закрито в 15,40 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
2. Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Заседанието бе открито в 13,40 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете за открия заседанието и да предложа първа точка в дневния ред да бъде обявяване на начало за набиране на номинации за двете места от парламентарната квота на Съвета за електронни медии, които вече са освободени в края на ноември поради изтичане на шестгодишния мандат на двама членове, а втората точка да бъде Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Съгласни ли сте с този дневен ред? Благодаря.
По първа точка - Обявяване на начало за набиране на номинации за двете места от парламентарната квота на Съвета за електронни медии, предлагам нашата комисия да приеме следното решение:
На редовно заседание, проведено на 13 декември 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии реши:
Открива процедура за внасяне и разглеждане на проекторешения за избиране на членове на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Ако приемем това решение, ще изпратим съобщение на медиите, в което ще опишем и какви документи трябва да представят кандидатите в Деловодството на Народното събрание. Според изискванията на закона това са: биография (да го нарека CV) на кандидата, копие от дипломата за висше образование, свидетелство за съдимост и декларация по чл. 26, точки 2 и 3 от Закона за радиото и телевизията, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, че нямат участие във фирма с рекламна дейност и още няколко забрани.
Както казах, мандатът на Лилия Райчева и на Мария Стефанова изтече на 25 ноември. Практика е комисията да обяви началото на събиране на кандидатури. Не предлагаме край на тази процедура не само защото при предишното попълване, когато почина членът на Съвета Райчо Райков, изминаха дълги месеци, докато се избере негов заместник, а тъй като всеки народен представител може на самото заседание в пленарната зала да издигне кандидатура и да предложи някого за гласуване и това обезсмисля поставянето на срок от нас за подаване на проекторешения по този повод в Деловодството на Народното събрание.
Така че предлагам да гласуваме това проекторешение, с което откриваме процедурата по набиране на номинации във връзка с предстоящата ротация в Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Който е съгласен, моля да гласува.
За - 7, против и въздържали се – няма.
Решението се приема.
Предлагам сега да преминем към втора точка от дневния ред - Национална стратегия за детето 2008-2018 г.
Поканили сме представители на различни институции. Виждам, че присъстват г-жа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Миглена Желева – началник отдел “Социални услуги, закрила на децата и рисковите групи”о, г-н Константин Томанов – секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Министерския съвет, Диана Вакарелска и Цветелина Бонова от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), от Националния съюз “Безопасност и охрана” Методи Борисов и госпожа Мария Петкова, директор на фондация “Лале”.
Ние не сме водеща комисия, но проекторешението, свързано с приемането на Националната стратегия за детето, е разпределено и на нашата комисия.
Стратегията ще представи заместник-министър Иванка Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Досега политиката по закрила на детето се основаваше повече на намеса, когато се появи риск за детето. Затова и тя се наричаше политика за закрила на детето.
В една от промените в Закона за закрила на детето по предложение на народните представители миналата година се предложи да се изготви една стратегия за всички деца в България, която да обхваща всички политики, всички институции, които имат отношение по въпросите на децата. Поради тази причина ние направихме една сериозна подготовка като министерство, което координира политиката за децата. Направихме две работни групи – едната работна група беше само от министри и заместник-министри от Министерството на труда и социалната политика, ръководена от министъра на труда и социалната политика, която определи политическата рамка на самата стратегия, а другата беше от експерти от всички институции, като в нея работиха и много неправителствени организации, които са лицензирани и работят по различни услуги, свързани с децата, които работят в образованието, и т.н.
Стратегията всъщност очерта една основна цел, която е осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното им и пълноценно развитие.
Тази стратегическа цел има четири оперативни цели, едната от които е свързана със здравеопазването на децата, втората е свързана с достъпа до предучилищно и училищно образование на децата и, разбира се, участието на децата в целия този процес. Също така една от основните оперативни цели е преодоляване на бедността при децата.
Стратегията се състои от три части. Първата част е една картина-анализ на състоянието досега на всички деца. Този анализ е направен на базата на всички документи, които бяха изработени по отношение на децата. Втората част представлява мерки, които са свързани с децата. Третата част е какво ще се постигне и как да бъде извършен този мониторинг по изпълнение на стратегията.
Бих искала да кажа, че и досега по Закона за закрила на детето всяка година се изработва една национална програма по закрила на детето, в която участват всички институции. Тази програма се отчита ежегодно. Предложението е тази национална програма да продължава да се изготвя и да бъде в унисон с тази стратегия и в нея да бъдат разписани всички конкретни мерки в конкретни срокове и финансирането на изпълнението на тази стратегия.
Освен това се предвижда през три години да се прави пълен анализ на стратегията, един доклад от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и ако се прецени, че е необходимо, през този период стратегията да бъде допълнена или ревизирана.
Това е в общи линии съвсем накратко представянето на нашата стратегия. В нея има място и ролята на медиите във възпитанието на децата.
Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Тъй като споменахте ролята на медиите, там се предвижда една четвърт от времето в обществените медии да бъде отделено за предавания за децата, опитах се да намеря някакъв документ, който да фиксира този процент и не можах да намеря нито в новата Директива за аудиовизията на Европейския съюз, нито в Конвенцията, която преди това беше ратифицирана от нашата страна. Така че ще помоля да кажете на какво се позовавате, за да определите тези 25%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Ако позволите, ще отговоря веднага.
Както казах, ние бяхме привлекли много научни работници в разработването на тази стратегия, външни експерти, и ние също си задавахме този въпроси. Тяхното мнение е, че ролята на медиите е изключително важна във формирането на психиката на децата. Имаше много негативни реакции по отношение на някои предавания специално във времето, когато децата са пред телевизорите. Но така или иначе, те настояваха това да остане. Дали ще бъде една четвърт или вие ще трябва да кажете, е друг въпрос. За нас колкото повече е времето, свързано с образователни програми и спектакли за децата, толкова по-добре.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Може ли да попитам, след като някой иска 25% от каквото и да е, кой ще се грижи за тези програми? Кой ще направи тези програми и кой ще ги финансира?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Казано е обществените медии, което означава, че се има предвид все пак десетгодишният период на тази стратегия. Това не значи, че следващата година трябва да е тази голяма част от обществените медии, може да е след осем години, след девет години, но да се стремим към това обществените медии да отделят повече време за децата. Това е идеята на стратегията. И както казах, тя може да бъде ревизирана и променяна през тригодишен период. Аз мисля, че това е в пълен синхрон с целите на самата стратегия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Ватев, заповядайте.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз просто искам да Ви попитам имате ли представа сега в Българската национална телевизия и в Българското национално радио какъв процент заемат детските предавания. Като казвам “детски”, имам предвид предавания за 12-годишни, 18-годишни. Много често в 20,30 ч. има филми, които също са детски. Но имаме ли яснота колко процента са детските предавания сега в момента, за да знаем от каква база тръгваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Това е много трудно изчислимо, но при всички случаи е много по-малко от това, което се предлага в стратегията.
БОЙКО ВАТЕВ: Малко несериозно е. Значи е много трудно изчислимо, но 25% ще бъдат по-лесно изчислими, така ли? Вие сега не можете да изчислите колко е, как ще изчислите 25%?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Идеята е да се стремим всяка една от обществените медии да предлага една четвърт от времето програми за деца и това да става в периода до 2010 година. Ако трябва да се обоснова защо е 25%, а не 26%, трудно бих могла да го направя.
БОЙКО ВАТЕВ: Явно не ме разбрахте. Аз просто исках да разбера сегашното състояние какво е. Може би Съветът за електронни медии или някакъв друг орган трябва да направи един мониторинг, за да знаем, че сега, да речем, в Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото това са основно обществените медии, детските предавания са примерно 9%. Те са в тези часови пояси, разпределят се така и така между различните аудитории – от 3 до 18 години – по такъв и такъв начин, за да можем след това да видим как ще направим тези 25%. Ако сега е трудно да се изчислят 9-те процента, аз ви казвам, че тогава още по-трудно ще се изчислят 25-те процента. Мисля, че всичко може да се провери.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тук е употребено едно по-широко понятие, като програми за деца – обществените медии да предвиждат поне една четвърт от програмата да е за деца и да е подходяща за деца. В тази рубрика могат да влязат много и най-различни предавания, а не непременно типично детските предавания – образователни, познавателни, филми, които са възпитаващи, музика. Това ми се вижда не толкова неизпълнимо за обществените медии. въпреки че ние имаме малко горчива практика, свързана с това, че от няколко години се мъчим да премахнем една запетая в медийния закон, в който се казва, че 50% от програмите на обществените медии трябва да бъде българска продукция, но има една запетая пред текста “когато това бъде възможно”. Медиите го разбират не да си направят един план за действие в течение на три-четири години да стане възможно, да правят български програми, да купуват български филми и т.н., а го разбират като един начин да се отдалечава във времето изпълнението на това изискване. Но струва ми се, че специално за децата биха могли да се справят, тъй като рамката не е прекалено тясна, за да ограничи обществените медии да изпълнят това изискване.
Господин Бахчеванов, експерт към комисията, иска думата.
СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Понеже вниманието се концентрира върху този въпрос, бих искал да кажа няколко думи. Имаме няколко изследвания, едно от последните е, че между 6 и 10% от времето на обществените телевизии е посветено на децата. В България има една обществена телевизия, един канал.
По въпроса, който се повдигна, искам да кажа, че наистина това време винаги се стеснява. Когато програмата на bTV кандидатстваше през 1999 г., в програмния лиценз имаше изискване по този въпрос. Преди три години те кандидатстваха пред Съвета за електронни медии и премахнаха това изискване за промяна на програмния лиценз. Както виждате, нещата са обтекаеми. Огромната трудност тук е не е дали ще се достигне такова равнище, а че може би това е един вариант и Министерството на труда и социалната политика да помага в политическите решения в този случай – това е за евентуално втори канал на Българската национална телевизия. При наличието само на един канал е просто абсурдно да се мисли, че ще се постигне такова нещо по простата причина, че програмното време не е разтегателно и да се сложи шест часа за деца, както и да се съчетава, и спортни предавания да има, и образователни предавания да има, пак не може да стане.
Освен това европейската практика е предаванията, които са произведени от самата телевизия за деца, се излъчват винаги сутрин и след обяд, според това кога учат децата, повтарят се непрекъснато и затова се изисква специализирана програмна стратегия, която в момента не може да се направи по никакъв начин.
Така че специално от медийна гледна точка, макар че тя е много малка в цялата стратегия, достигането й ще бъде много трудно. Но се надявам, ако има втори канал на обществената телевизия, ще може да се говори за постигане на такова равнище.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Някой друг от експертите иска ли да вземе думата? Сега имате тази възможност да говорите за или против стратегията, а в пленарната зала ще говорят депутатите.
Госпожа Петкова от фондация “Лале” има думата.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Добър ден! Аз искам да започна с това, че гражданският сектор, към който и аз принадлежа, много сериозно акламира изработването, обсъждането и приемането на такава стратегия. Много важно е една държава да има стратегия по нещо, което за нея е приоритет.
Благодаря за поканата да участвам в тази дискусия. Мисля, че имаше много организации, които не просто биха искали да участват в дискусията, но има доста неправителствени организации в България, които имат опита и практиката от последните 15-16 години на работа и които имат своите коментари.
Ние също сме изпратили едно писмо с конкретни предложения, аз няма да ги цитирам, но има няколко неща, които наистина бих повторила още веднъж. Много важно е, ако има стратегия, тя да бъде подкрепена със съответната финансова рамка. Разбира се, никой не очаква тя да бъде за десет години, но само стратегия без финансово обезпечаване едва ли ще промени сериозно нещата. Аз самата съм участник в разработването на предишни стратегии за детето от 1992 г. насам и мисля, че това е едно от сериозните неща.
Разбира се, има и други предложения, които по някакъв начин са свързани с използването на капацитета и на ресурсите на гражданските организации. Аз съм много далеч от мисълта, че това са организациите, които ще направят политиката, които ще предоставят услугите в една държава. Не е сериозно да се мисли така. Но това са организации, които биха могли да допринесат много, това са организациите, които и в последните години да участвали и са допринасяли в адаптирането, прилагането, тестването в България на нови модели, начини и методи на работа, които преди да покажат устойчивост, преди да покажат резултатност, преди наистина да бъдат адаптирани и да станат пожелани в България, трудно е да се очаква било общините, било държавата в централната си власт да ги прилага.
Разбира се, аз мога да говоря от името на нашата организация, но зад нас стоят може би повече от 300 неправителствени организации в цяла България, които ние сме финансирали през последните десет години. Мога да кажа, че наистина тези организации са готови да участват и занапред с ноу-хау и с материалите, които имат, със знанията и методите, които имат, много от които са резултат на партньорска работа в последните години за организация от старите страни – членски на Европейския съюз.
Още веднъж подчертавам, ние акламираме приемането на стратегията, надявам се, че тя няма да остане само стратегия. И още веднъж казвам, по всякакви практически неща има много организации, които са готови да участват.
Бих засегнала и още един момент и това е известно притеснение в последната година в практическата си работа, която имаме от началото на тази година, когато общините поеха ангажимент и за предоставянето на социални услуги. Може би е хубаво да се помисли за някакъв механизъм, в който общините да бъдат насърчени, да бъдат обучени техни хора, да бъдат насочени към това какви са съвременните модели, мерки и начини на грижа за децата. Защото на много места виждаме един тенденции от преди много години – не можеш да виниш за нещо конкретния кмет или заместник-кмет или хората в общината, защото те се сменят, те имат други позиции, никой не очаква от тях да бъдат социални работници, те не са учили това. В много случаи виждаме как всъщност тръгва една идея, която вече като практика дори и в България вече е отречена. За да не бъда голословна, ще дам конкретен пример. Има едно село горе на хълма, там почти няма вече хора, училището е затворено, обаче старото училище от 1938 г. можем да го използваме за нещо и сега ние ще го ремонтираме, ще сложим там децата, които имат противообществени прояви, глухите деца, децата с увреждания, децата, които нямат родители, децата, които са в риск. А всички ние знаем, че това няма да сработи, това е една много отминала практика.
Хубаво е да се помисли за механизъм, в който отговорните лица от общините да имат някаква техническа, професионална подкрепа, за да бъдат малко по-наясно и да са мотивирани да следват държавната политика по отношение на децата. Защото този тип стихийно, разбира се, добро чувство да помогнем, да направим нещо, ако не е основано на съвременен професионален подход, няма да даде очакваните резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Рейхан Аблеким има думата.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря Ви, господин председател.
Лично аз ще подкрепя стратегията, имам само един въпрос. Смятате ли, че след десет години тази стратегия заедно с оперативните мерки, които са заложени в нея, ще предотврати случаите като Могилино и дали ще съумеем да интегрираме деца от този вид в нашето общество и те да намерят своето място такова каквото трябва да бъде по стратегията – ако не родителски грижи, всякакъв вид социално подпомагане?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: По време на разглеждането на стратегията аз пропуснах преди малко да кажа, че тя беше много широко обсъждана. Имаше обсъждания на стратегията в Търново, във Варна, в София, тя беше качена на сайта на Министерството на труда и социалната политика и всеки, който имаше отношение по този въпрос, можеше да дава предложения. Освен това беше обсъждана в Националния съвет за закрила на детето, който е консултативен орган на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Държавната агенция организира и няколко обсъждания с детските съвети на регионален принцип. Така че в самата стратегия са участвали много неправителствени организации – и в изготвянето й, и в обсъжданията й.
По време на дискусиите възникнаха няколко сериозни въпроса, единият от които беше за децата с увреждания. Даже беше разработен един цял раздел за децата с увреждания, но този въпрос по принцип е регламентиран в два закона – в Закона за социалното подпомагане, където са развити услугите за всички, включително и за деца с увреждания, и в Закона за интеграция на хората с увреждания. И тъй като това е една стратегия за всички деца на България, включително и за децата с увреждания, затова впоследствие, когато се обсъждаше тази стратегия, решението на всички беше този въпрос да отпадне. Това не значи, че те няма да бъдат обект на политиката, напротив, в стратегията е записано за развитие на социални услуги в общините. Даже вчера в Комисията по образование имаше предложение това да става под методическото ръководство на Държавната агенция за закрила на детето и ние приехме това предложение. Мисля, че е логично да има методически орган, който да ръководи общините по отношение на услугите.
Ако ми разрешите, да кажа само няколко думи за Могилино, тъй като това е изключително болезнен въпрос за всички. В законодателството, специално в Закона за закрила на детето са развити услугите за отглеждане в семейна среда. Тоест едно дете освен че може да бъде осиновено, може да бъде настанено при близки и роднини, може да бъде настанено и в приемни семейства, като приемните семейства биват два вида: едното е доброволно приемно семейство, а другото е професионално приемно семейство – това е семейство, което получава заплата за това, че отглежда дете, което получава средства за издръжка на самото дете, а ако бъде настанено дете с увреждания, съответно размерите са по-големи. Искам да кажа, че това е факт от 2007 г. и резултатите от системата естествено ние не можем да ги кажем в момента, може би трябва да минат една или две години, защото тези приемни семейства преминават задължителен курс на обучение, който не е лек – първо те се набират, проучват, обучават и т.н. В момента има около 120 приемни семейства, като една малка част, мисля че 20, са професионални приемни семейства. Сега се подготвят и се обучават и други.
В България е по-характерно настаняването при семейства на близки и роднини, то е по-типично за нашата култура. И съответно всички възможности, които има да се настани едно дете при баба, при дядо, се използват и тези хора се подкрепят детето да бъде отгледано при тях.
Бих искала да кажа, че специално за децата с увреждания от 2005 г., за да остане детето в семейството, което е целта, семейството се подкрепя със 70% от минималната работна заплата, детски добавки и интеграционните добавки. Освен това майката или бащата може да стане личен асистент и също да получава определени средства. Това наистина не е много, но като се има предвид, че тази програма стартира само от две години, в България в момента над 20 хиляди деца с увреждания над 50% се отглеждат в семействата. Това даде много сериозно намаление към хода на самите институции, което беше и целта на това законодателство.
В различни кръгове сме обсъждали въпроса за Могилино. Какво е необходимо да се прави още? Въпросът не е само в паричната помощ на семейството. Това е изключително важно, но много по-важно е всъщност семейството да получи една професионална подкрепа през периода на израстване на това дете. Тоест да има дневни центрове, в които децата да бъдат оставяни, с тях да работи логопед, психиатър, физиотерапевт – хора, които ще допринесат за неговото развитие, за компенсиране на неговия дефицит дотолкова доколкото това е възможно. В това време пък родителите да имат възможност да работят, да си отдъхнат, защото отглеждането на едно такова дете е изключително тежко. Освен това този вариант е най-добрият и за самото дете, защото то в семейството не може да получи такава квалифицирана помощ. Всички действа са насочени в тази посока. Истината е, че се създадоха доста дневни центрове, но също така е истина, че само до преди няколко години в България нямаше никакви алтернативни услуги, а само институции – изостанали, в малки селища, отдалечени от големите градове. Този процес на деинституционализация, както и в другите държави изисква време. В другите държави ако е ставал за 20-30 години, то ние закрихме доста домове за 4-5 години. Истината е, че има предостатъчно домове не само за деца, а и за възрастни с увреждания.
Единствената алтернатива, която може да се развива, е домове за стари хора, което е съвсем различно от тази институционална грижа и за което има огромна нужда в България поради демографския проблем. Общо взето, най-малко сме разкривали домове за стари хора. Принципът е, че общината трябва да прецени потребността, която има, тоест да каже в зависимост от населението колко деца с увреждания има, толкова възрастни и за тях е приоритено да развият един рехабилитационен център, един дневен център или защитено жилище примерно. Това става, когато общината вземе решение на общинския съвет точно каква е нуждата и съответно залегне в бюджета за следващата година делегирана държавна дейност за издръжка на този вид услуга.
Засега принципът е този. Там, където общините са активни, действени, там, където има развит неправителствен сектор, има цяла мрежа от социални услуги, без общините да са много големи. Тоест в една малка община има и защитено жилище, и дневен център за деца, някъде той е смесен за деца и възрастни. Така се отговаря на нуждите на населението, което има граждани с увреждания. Но това наистина е един много дълъг процес. Мога да кажа, че засега в България са разкрити над 150 такива услуги за периода от 3,5 – 4 години максимум. Аз си спомням периода, в който молехме общините да откриват такива дневни центрове, а сега е съвсем различно – те също разбират важността на този проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо заместник-министър.
Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Изцяло в подкрепа на това, което госпожа Христова казва, искам да добавя още нещо. Аз си спомням времето преди 10-12 години, когато реално нямаше никакви алтернативни услуги нито за деца, нито за семейства. Ние сме организацията, която финансира първите 10, 12 или повече дневни центрове и първите защитени жилища и ако си позволявам да говоря, то е основано на практически опит.
Това, което сега вече виждаме и смятам, че това трябва да бъде окуражено от държавната политика, е фактът, че само наличието на един дневен център например за деца с увреждания в един по-голям или по-малък град, вече не е достатъчно. Преди осем или девет години това беше достатъчно, смятахме, че като направим дневен център в града, това е най-прекрасното нещо. Там, където направихме, виждаме, че то не е достатъчно. Защото родителите освен да си оставят децата през деня имат нужда от подкрепа, имат нужда от някакви малки обучения, от консултиране, пък и не само родителите, а и другите деца в семейството, другите хора. Ако децата тръгнат в масовото училище, учителите, възпитателите, другите деца, родителите на другите деца имат нужда от подкрепа. Тоест за нас като общество вече е дошъл моментът да говорим за това, което наричаме интегрирани услуги. Не само един център или място за консултиране, или място за няколко часа, просто там, където е сложена основата, е много важно ние всички заедно да тласкаме развитието нататък, така че и децата, и семействата им, включително всички членове на семействата да имат достъп до услуги. Някои ще ги ползват, някои няма да ги ползват, но достъпът до услуги е изключително важен и смятам, че сега със средствата по оперативните програми парите в следващите няколко години няма да бъдат вече проблем.
Това, което е важно за всички нас, е координацията на усилията. И наистина целенасочени усилия, защото в много случаи не са необходими кой знае колко средства или кой знае какъв опит и ноу-хау, за да се направят нещата.
Ще си позволя да се върна към това, което преди малко пропуснах да кажа по отношение на стратегията. Много хубаво е, че стратегията я има, надяваме се, че ще бъде приета, но имам по-скоро един коментар и въпрос: възможно ли е изпълнението на тази стратегия в следващите години да бъде представено на обществото по някакъв начин, да се знае докъде е стигнала. Може би всяка година, може би на две години. Смятам, че една година не е дълъг срок и може би министерството, може би държавната агенция, няма значение кой точно, това е въпрос на друго решение, но смятам, че едно публично представяне на това какво се е случило в рамките на една година и неговото публично обсъждане ще бъде от полза за децата и за семействата им. Защото винаги е хубаво да се правят планове, но оценката на плановете, адаптирането на плановете е важно.
Това е едно предложение, в което ние сме готови не само да участваме, но и да допринесем с различни неща.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Господин Аблеким искам да направи едно допълнение.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, господин председател.
Искам само да допълня това мислене, понеже виждам в стратегията образоване на обществото. И на мен ми се струва, че стратегията е много добра, тя дава основните насоки, чрез които ние искаме да постигнем някакви сериозни резултати, касаещи възпитанието и отглеждането на бъдещото поколение на България, но не трябва да скриваме това, че проблемът е повече в обществото. За да стигне тази стратегия по някакъв начин до хората, вместо една четвърт образователни програми за деца или детски предавания, да има повече предавания, които рекламират тази стратегия и обясняват на обществото как трябва да се интегрират и как държавата иска да интегрира децата, как тя иска да ги възпита и как иска да помогне на родителите за тяхното възпитание. Тогава ще имаме много по-голям успех с тази стратегия. Аз съм русенски народен представител и Могилино ми е някаква болка, не искам да допускам целият свят днес да се е надигнал и да се събират подписи във Великобритания и къде ли не и да обвиняват България, че не се грижи по никакъв начин за тези свои деца. А виждам как обществото мълчи по тази тема. Не че не сме милосърдни, не че не сме състрадателни, напротив, но понеже имаме някакъв страх да го приемем, защото все още като че ли не можем да приемем различния или имаме някакви табута наложени в съзнанието ни през годините.
Затова смятам, че тази стратегия, предоставена на обществото чрез телевизионни програми, чрез обществените оператори, би имала много по-голям ефект.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да задам един съвсем кратък въпрос на госпожа Христова. След приемането на стратегията какви са първите практически стъпки, които предстои да се извършат в близките три-четири месеца? Отново въпросът за финансирането и по-специално за координиране на финансирането, защото институциите са различни. Аз лично не залагам изцяло на европейските програми – има сложни изисквания и не навсякъде в общините, пък и не само в общините, има възможности да подготвят съответните проекти.
Заедно с това искам да предложа може би през м. май в нашата комисия пак да говорим за стратегията, но вече как вървят първите й стъпки, като поканим тук и съответните заинтересовани институции и медиите - Българската национална телевизия, Българското национално радио, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Социалното министерство, и да поговорим конкретно кое и как тръгва. За да може да се търси корекция в стратегията, ако е необходимо, и да търсим начините за финансирането. Според мен гръбнакът трябва да бъде в публичните финанси, всички останало, което можем да привлечем като граждански сектор и като европейски програми, ще бъде добре дошло.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доцент Мария Славова има думата.
МАРИЯ СЛАВОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание само на един аспект, който е чисто юридически. Безспорно министерството е свършило една добра работа, личи, че е работено, но има два елемента, които на мен ми правят впечатление и по тях трябва да се помисли. Стратегията е един акт, който не може да не изхожда от Закона за закрила на детето, това е нашето законодателство, и не може да не носи в себе си основните понятия от Конвенцията за закрила на детето на ООН. Прави ми впечатление например на стр. 29 – здравни грижи и обслужване, записано е “достъп до качествено здравеопазване за всички социални групи”. Конвенцията на ООН работи с понятието “най-добър, най-висок здравен стандарт”. По същия начин на стр. 27, където се говори за осиновяването, което трябва да е обосновано от интереса на детето. Тук отново има един приоритет, върху който трябва да се акцентира – най-добрия интерес на детето. Тези понятия не са голословни, не са някаква риторика, а са понятия, които носят след себе си конкретно финансиране. Тук има представители на УНИЦЕФ, те биха могли да говорят много повече по този въпрос, защото Конвенцията за закрила на детето на ООН предвижда финансови мерки.
Така че ми се иска, когато е изработен такъв текст, той да изхожда от онова, което е вече действащо вътрешно, а и международно право, защото знаете, че по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията конвенцията е вътрешно право и трябва да бъде изпълнявана.
От друга страна, разбира се, че трябва да има и една програма по изпълнението, както се чу преди малко, за да направи този текст много по-оперативен.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Кой иска думата? Заповядайте.
МЕТОДИ БОРИСОВ, представител на Националния съюз “Безопасност и охрана”: В този аспект на отношение, което вземаме, преди всичко искам да благодаря за поканата. Нашият съюз като неправителствена организация съвместно със Синдиката на българските учители и Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната като държавни институции през периода 2006-2007 г., тази година завърши в НДК и националното съвещание под надслов “Да опазим децата на България”, реално погледнато, точка 28, която е обединена като становище на преподаватели, директори, педагогически съветници от цялата страна, ние направихме съвещания с обучение, там беше теоретическата част със застъпени четири лекции, като навсякъде имаше лекции от страна на Националния съюз “Безопасност и охрана”, Министерството на вътрешните работи, съответно регионалните инспекторати по образованието. С една дума, ние направихме допитване от гледна точка на онези, които работят с материята за детето. На съвещанието имаше участници и от Агенцията по закрила на детето, в съвещанието участва и лично министър Масларова.
От тази гледна точка нещата са поставени в рамките на въпроси, които обобщихме и сме ги представили в Народното събрание. Отново благодарим, че Комисията по гражданско общество и медии покани и нас като неправителствена организация. Обединяването на усилията в рамките на общата стратегия за детето, няма спор, че трябва да бъде водещо от гледна точка на държавна политика и всичко останало да бъде свеждано в рамките не на отчет през май месец, а въпросът за детето стои болезнено поставен от всичко, което аз чух по време на националното съвещание. Допълвам веднага, че представители на Министерството на вътрешните работи винаги трябва да присъстват тук, защото понякога се получава разнобой в членовете, касаещи прилагането на някои елементи от гледна точка на това кой е придружител (чл. 45 от Закона за закрила на детето). Предложението е винаги този придружител да бъде брат, сестра, майка, баща, а не някой, който се представя за такъв. С една дума място трябва да имат, така както е формулирано в стратегията, всички, касаещи детето в тази динамична и не особено защитаваща стратегия в последните години, наречена закрила на детето.
Още един път благодаря за поканата!
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Борисов.
Желае ли още някой думата? Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Наистина благодарност специално на вашата Комисията по гражданско общество и медии за тази дискусия, защото много специалисти, професионалисти, хора, които директно професионално са ангажирани с грижи за децата и с работа по темата, очевидно са участвали в предварителното създаване на стратегията и в нейното обсъждане. Но както заместник-министър Христова каза и това е много важно за всички нас, това е стратегия за всички деца в България. Аз под гражданско общество разбирам не само неправителствените организации, отделни професионалисти, които имат и професионален, и морален и човешки ангажимент, но мисля, че е много важно всички граждани на тази държава да имат отношение. Едно от нещата, които ние сме казали, е, че е хубаво и родителите да участват. В тази връзка е важно да се говори за стратегията, тя да бъде представена, за да знаят за нея всички граждани. Повечето граждани са или родители, или деца, или бъдещи родители и е много важно всички те да се чувстват съпричастни, да знаят, че стратегията не е само за деца, които са в едни домове, които те не са виждали и чувствали, че нищо не могат да направят, защото те не знаят как да помогнат. Това в много случаи прави гражданите пасивни, изолирани.
Мисля, че поради тази причина е важно да се говори, че това е стратегията за всички деца, това е стратегията за десет години напред. Дори тези, които сега не са родители, в тези десет години ще станат родители и е важно всеки да бъде по някакъв начин ангажиран. Най-малкото да знае, че има такова нещо.
Аз представлявам и Българския директорски форум, който е една организация на дарителските организации в България и мога от името на тази организация да кажа, че има особен интерес между дарителите, огромната част от програмите, даренията и дейностите на тези организации са насочени към. Това е много хубаво, но е важно това да не остават изолирани усилия или дейности на отделни организации, на различен тип организации. Защото те важно за гражданите да знаят, че ние всички сме едно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ВАСИЛ ИВАНОВ: Господин председател, аз само бих искал да кажа, че ще подкрепя стратегията, но като се замислих за това, което говорим, в 2001 г., когато аз станах председател на Държавната агенция за младежта и спорта, три дена след това се случи огромната трагедия в “Индиго”. И до ден-днешен всички ние говорим, че обществото, родителите и всички трябва да се запитаме какво се случи. Лично аз съм член на една фондация в Италия от 15 години, която е под личния патронаж на папата и на външния министър на Италия, ние работим името на децата и на хората, които имат нужда от това.
Много важно е това, което сте написали като стратегия, и мога да ви дам само един съвет. Този документ не трябва да остане като един написан лист, а трябва да бъде изпълнен със съдържание. Аз лично имам три деца, на път съм да стана и дядо, но просто трябва да гледаме децата и да накараме обществото да си гледа децата. Виждаме какво стана вчера в Разград, днес чуваме какво се случи в Самоков – в училищата се случва нещо, което няма нищо общо с написаното. С една стратегия, с едно написано нещо не се случва нищо. Ако ние самите не отиваме на родителска среща да поговорим с родителите, с учителите, ако не отидем на площадките, които почти не съществуват вече, няма да направим нищо.
Така че аз ще подкрепя стратегията, но пак казвам, направете всичко възможно тя да бъде изпълнена със съдържание. Като родител и като народен представител имате моята подкрепа, но трябва наистина да си гледаме децата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте.
ДИАНА ВАКАРЕЛСКА, програмен директор на УНИЦЕФ: Искам да кажа, че може би аз съм пристрастна към тази стратегия, защото ние сме работили заедно с Министерството на труда и социалната политика по изготвянето й. Тя наистина беше подложена на едно много голямо обществено обсъждане, много външни експерти и неправителствени организации се включиха в изготвянето й. Това, което за нас е от много голямо значение, е, че тя е базирана на Конвенцията за правата на детето на ООН и поставя въпроса от гледна точка на правата на децата.
Много важно за нас също е, че се прави за първи път опит да се вкара принципът “парите следват детето”. Тоест ресурсът, който ще застане зад тази стратегия, ще върви с всяко дете и ще дава възможност на децата да ползват различните форми на услуги и да се ползват от различните права, които държавата им гарантира.
Искам да изкажа благодарности на Министерството на труда и социалната политика за усилията, които са вложили в разработването на този документ, и да ги уверя, че ние ще ги подкрепяме и в бъдеще в реализирането на стратегията.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо заместник-министър, искате да дадете някои отговори на въпросите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Няколко думи за финансирането на стратегията. Самият текст за създаването на тази стратегия е в Закона за закрила на детето, а в Закона за закрила на детето има един текст, според който ежегодно се изготвя програма. Естествено е тази програма да бъде подчинена на тази стратегия. Всички институции участват в тази ежегодна програма със свои конкретни мерки и конкретно финансиране. Освен това Министерският съвет ни задължи и ние отчитаме на шест месеца изпълнението на тази програма.
В самата стратегия сме записали да правим отчет, преглед и ревизия на три години, председателят да изготвя доклад, този доклад да бъде приет от Националния съвет за закрила на детето. Вероятно този доклад ще бъде представен в Министерския съвет, така както се отчитаме на шест месеца, но нищо не пречи той да бъде публикуван и на сайта, за да се запознават хората с резултатите от изпълнението на стратегията, както и с евентуалните предложения след този тригодишен анализ за промяна в някаква насока. Мисля, че това е добър начин за мониторинг на самата стратегия и това беше решено от цялата работна група.
Още за финансирането искам да кажа, че това са средства от бюджета. Специално от програмата “Развитие на човешките ресурси” направляващият комитет одобри за тази година 10 млн. евро, които са само за институциите за деца и то за институциите, които са за деца с увреждания и за институциите за деца, лишени от родителска грижа. Така че аз се надявам в края на януари ние да сме готови с насоките и вече всички неправителствени организации и общини да могат да кандидатстват за реформиране на всички институции за деца. Останаха само тези, които са от 0 до 3 години, но това е въпрос, който предстои да се реши в бъдеще.
Огромният въпрос за изпълнението на стратегията. Първо, аз още веднъж искам да кажа, че ние координирахме целия този процес, но това е стратегия на всички институции, които участваха активно, на много неправителствени организации. Остава въпросът за участието на родителите, както казахте. Ние подехме една кампания за отговорното родителство и даже имаме идеята с катедрата по начална педагогика в Софийския университет да разработим едни програми, които да бъдат типично родителски програми и даже подготовка на младите за семеен живот, което е изключително важно.
В общи линии много неща в самата стратегия бяха обсъждани в много широк кръг и това е резултат, продукт от усилията на много организации, много институции. Ние просто координирахме и се стараехме всичко това да бъде съобразено с Конвенцията на ООН.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви, уважаем госпожо министър.
Очевидно стратегията ще получи положителна оценка от комисията, но все пак се обръщам към колегите народни представители, който от тях е съгласен Националната стратегия за детето за 2008-2018 г. да получи подкрепа от нашата комисия, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
С това изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието и благодаря на всички, които участваха както в работата по изготвянето на обща стратегия, така и в работата на нашата комисия днес!
/Закрито в 15,40 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
