Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавните-членки, отнасящи се до упражняване на телевизонна дейност

---

На 24 януари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Становище на комисията относно новата Европейска директива за аудиовизията.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, добре дошли на първото ни заседание за 2008 година! Желая тя да бъде много по-успешна от миналата!
Уважаеми народни представители, пред мен е законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни 2008 г., тоест за второто полугодие. Между много законопроекти виждам, че е предвиден законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за м. януари и за м. март е предвиден законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който приехме преди по-малко от година.
За днес предлагам една точка от дневния ред, а именно Становище на комисията относно новата Европейска директива за аудиовизията. Ние трябва да се произнесем дали тя отговаря на държавния интерес. Това е процедурата, която се предприема в подобни случаи.
Има ли други предложения за дневния ред днес? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Предлагам първо да дадем думата на госпожа Аксения Бонева, главен експерт в звено “Аудиовизия” в Министерството на културата. Знаете, че това е нашето министерство, ние работим чрез него. Когато се внасят законопроекти, за да могат да се ползват с приоритет като законопроекти на Министерския съвет, минават през Министерството на културата. Така че позволете да дам думата на госпожа Бонева да представи проектостановището.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Добър ден на всички! Първо, смятам, че трябва да се поздравим с приемането на новата Европейска директива за аудиовизията и с това, че се постигна една обща позиция, която беше приета на Съвета по младеж, култура и образование на 24 май миналата година. Тази обща позиция съдържа важни точки, към които България винаги е имала отношение и от миналата година, от началото на януари, откакто е пълноправна страна членка, участваше активно в заседанията на Съвета по линия на директивата.
Това, което бях помолена да представя, е позицията на министерството относно българския превод на директивата. Много от вас тук присъстваха на обсъжданията, които текоха миналото лято. Те започнаха от април-май месец и приключиха през септември-октомври. Като начало получихме текст на общата позиция на български език, с който не бяхме съгласни в голяма степен. Имаше терминологични неточности, имаше неточности по отношение на превода на термини, които вече са влезли и съществуват в българското законодателство. Ние направихме обществена консултация по този текст в рамките на Работна група 18, която е “Политика в областта на културата, аудиовизията, интелектуалната и индустриалната собственост” в нейната част “Аудиовизия”.
На базата на бележките, които получихме от всички колеги и бяха нанесени корекции в българския текст на директивата, се проведоха преговори в Брюксел с групата на юристите лингвисти към Съвета, които имат ангажимент за превода на българския текст. Трябва да кажа, че преводите никак не бяха лесни, защото колегите юристи лингвисти от Съвета са независим орган, който всъщност е орган към Съвета и ние нямаме право да дадем категорична позиция, че нещо е или не е така, можем просто да дадем експертно мнение за това как биха били преведени тези термини на български език и кое съответства най-точно на аудиовизуалната ситуация в България – на рекламния пазар, на медийния пазар, на индустрията и т.н.
Бяха взети под внимание абсолютно всички бележки от членовете на работната група и този текст беше внесен в Съвета през Секретариата на Съвета. Бяха проведени няколко поредни срещи: на 14 септември с юристите лингвисти, след това една допълнителна среща, която инициира госпожа Данаилова, която е ръководител на Работна група 18.
Становището на Министерството на културата е, че успяхме да постигнем максималния компромис, който беше възможен на този етап. Защото има неща, които не са много точни в българския превод на директивата, ние продължаваме да твърдим, че това е така, но от друга гледна точка за транспонирането на тази директива ние я приемаме по смисъл и по същество. А как тя ще бъде хармонизирана с българското законодателство е въпрос, който трябва да решим ние всички присъстващи тук.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кой иска думата по този въпрос от представителите на институциите, които сме поканили?
Госпожо Бонева, искам да Ви попитам нещо. Останах с впечатлението, че Вие сте участвали във финалната права на изготвяне на тази директива, тъй като България през миналата година вече беше член на Европейския съюз и до голяма степен сме заварили директивата в готово състояние. Това, което сме успели да направим – поне такова е моето впечатление – е да съобразим термините с тези, които съществуват в нашето законодателство. Това ли е колизията, това ли е проблемът? Тъй като нашата задача е да видим доколко директивата защитава българския държавен интерес, нали това не се свежда само в защитата на термините, които ние употребяваме?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Разбира се, че не се свежда само в защитата на термините. Ние наистина влязохме във финалната права като пълноправни преговарящи, но представители на България е имало и на предишните заседания и винаги на всяко едно от заседанията, които са от януари миналата година, е имало позиция на България, която е съгласувана със Съвета по европейски въпроси. Това е консолидирана позиция, тоест ние сме защитили интереса на България и смятаме, че в нито една от точките на директивата той не е в разрез с интересите на България. Имаше спорове по юрисдикция, имаше спорове по пласиране на продукт, както са го превели, имаше спорове по регулация и саморегулация, имаше спорове почти по всяка една от точките, но интересът на България според Министерството на културата е защитен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Понеже почти всички ние не сме участвали в тази процедура на съгласуване на директивата, се опитваме да си представим какво точно като наш интерес е защитено и дали е имало заплаха за българския интерес, която ние сме преодолели, или всъщност на е имало особена драма и не е било нужно кой знае колко да се борим, за да отстоим своя интерес в тази директива.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател. Като продължение на Вашия въпрос искам да попитам всъщност защитата на нашия интерес създава ли колизия с някои от съседите ни, които са членове на Европейския съюз? И второ, следва ли от директивата необходимост и според Министерството на културата промяна в сега действащото наше законодателство и ако следва, в какво отношение?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Не само че следва, а е задължително. Защото тази директива разширява обсега на досега действащата директива “Телевизия без граници” до аудиовизуални медийни услуги. И едно пристъпване към нов закон, който да бъде вече за аудиовизуални медийни услуги, е абсолютно наложително и много навременно. Тоест сега с въвеждане на цифровизация, с промяната на Закона за електронните съобщения и на Закона за радиото и телевизията трябва да мислим за бъдещето, трябва да мислим за един закон, който да обхване всички тези точки, които присъстват в директивата. И това вече не са само радио и телевизия.
А по първата част на въпроса за колизия в отношенията ни с наши съседи – членове на Европейския съюз, не, в никакъв случай не създава. Няма точки, които да ни конфронтират със съседи – членове на Европейския съюз. Ако има такива точки, то те не са обект на тази директива.
ТРИФОН МИТЕВ: И като допълнителен въпрос, все пак кое е главното, което сме успели да защитим в дискусиите с Европейския съюз? И второ, при положение че следва доста сериозна промяна в нашето законодателство, в хода на подготовката на директивата и нашето участие, консултации и становища с наши органи, в случая със Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, имало ли е и какво следва от това?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Консултации е имало непрекъснато. На този етап, в който ние вече се включвахме активно в заседанията, всяка една от нашите позиции е минавала през Съвета по европейски въпроси, който преди се казваше Съвет по европейска интеграция. За да бъда по-точна, позициите на България не са излезли единствено и само от Министерството на културата, те са съгласувани.
ТРИФОН МИТЕВ: Моля да извинение че отново вземам думата, може ли да ни кажете две думи за нещо конкретно, което България е защитила като интерес в отношенията?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Имаше разногласия по отношение на юрисдикцията, имаше разногласия по отношение на времетраенето на рекламните спотове. България в този случай подкрепи позицията на председателстващата страна Германия, която водеше едни много балансиран диалог между Европейския парламент и Европейската комисия. В този случай България, подкрепяйки немската страна и германското председателство, смятам, че защити достойно правото на операторите, защити достойно позицията си по отношение на юрисдикцията. Това са двете основни неща, които според Министерството на културата трябваше да бъдат съблюдавани.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Моля колегите от Съвета за електронни медии и от Комисията за регулиране на съобщенията да изразят позицията си по този въпрос.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Аз бих искала само да кажа, че ние, членовете на Съвета за електронни медии, се запознахме с окончателния текст на директивата, която беше приета в края на миналата година, и в нашия план за 2008 г. тази директива ще бъде разгледана подробно, тъй като се нуждаем от още експертни мнения. Както каза и колегата, имаме двегодишен период, в който всъщност трябва да синхронизираме нашето законодателство съобразно новата директива.
В процеса на преговорите, както отбеляза и колегата от Министерството на културата, Съветът за електронни медии участваше. Участвахме и в едно от последните заседания в Брюксел, където ставаше дума за телевизионните игри, как те се определят в съответната държава членка, дали като реклама. Дискусиите бяха интересни, мога да кажа това от личната ми гледна точка, и смятам, че в голяма степен държавният интерес е защитен съобразно текстовете в тази директива. Остава обаче по-трудната задача – нашето законодателство да влезе в крак с тази европейска рамка.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, уважаеми госпожи и господа, колеги! Разбира се, че човек трябва да чете много внимателно директивата, текст по текст, да навлезе в материята, да я преосмисли, защото преводът наистина е малко странен като превод и не е интерпретиран така както ние говорим и така както ние пишем, а е преведено буквално. Може би това е с цел да бъде направено по-коректно това.
Тъй като основно предложенията в тази директива съдържат мерки за защита на обществените интереси, културното многообразие, правото на информираност, медийния плурализъм, непълнолетните лица и потребителите, така или иначе направен ли е един анализ по всяка една точка от директивата къде ние излизаме от рамката и къде трябва да пипнем нашето законодателство, изключая да се направи нов закон, както вие казахте, но в съществуващото законодателство къде във всяка точка от директивата ние не сме в синхрон с нея и къде трябва това да се направи? Може би е нужно да се направи една много сериозна работна група с различни експерти от различните ведомства под ръководството на Министерството на културата, за да може наистина да се изчистят точно тези точки и тези проблеми.
Друг е въпросът, че тази среда е много динамична в развитието на техническите и пазарните промени. И в крайна сметка аз не съм много убедена в каква степен ние в България сме се изравнили с тази динамика в другите европейски държави, дали ние ще можем да отговорим на тази динамика, за да вървим заедно с тях по тези проблеми. Това също може би трябва да бъде отчетено.
Аз искам да Ви попитам има ли Министерството на културата виждане по тематиката на директивата и по отделните раздели какво точно ние не сме изпълнили в нашето законодателство?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Ако въпросът е към мен, министерството има виждане, но може би малцина от вас знаят, че Комисията инициира в момента комюникета, едното от които за творческото съдържание онлайн, другото е за медийната грамотност. И двете комюникета текат като работни програми в момента и на следващите срещи на аудиовизуалната работна група в Брюксел ще се обсъждат именно те. Тоест Европейската комисия сама предприема по-задълбочени и по-диференцирани действия и тепърва предстоят анализи.
Що се отнася за България, аз смятам, че тук има много да се работи по въпроса, особено за медийната грамотност, която е от изключителна важност. Защото на тази база оттук нататък ние можем да стъпим, за да надграждаме това, което е динамика. А динамиката безспорно в областта на медийните услуги ще бъде огромна, тя започва да се усеща – мобилна телевизия, видео до поискване, изобщо неща, които ще ни засипят като лавина и ние трябва да бъдем готови. Смятам, че в Министерството на културата съществуващата Работна група 18 има капацитета да направи подобни изследвания и с това трябва да се заеме в най-скоро време, това предстои.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Ще ви прочета проектостановището, което предлагаме да стане становище на нашата комисия, без да ви чета увода:
“Работата по текстовете на Директивата за аудиовизуални медийни услуги продължи повече от две години. Общата позиция бе приета на Съвета по култура, младеж и образование на 24 май 2007 г. Текстът на общата позиция бе разпространен в превод на всички официални езици на Европейския съюз, включително и на български. Целта бе да се извършат консултации по превода с юристите лингвисти към Съвета на Европейския съюз.
На 5 октомври бе свикана работна група към Министерството на културата, като текстът на българския превод и нанасяните корекции бе подложен на широка дискусия. Целта бе да се обсъдят и изяснят всички спорни моменти при превода и тълкуването на някои термини, които да залегнат в окончателния вариант. Въпреки изключително сложната материя, медийното, а и не само медийното законодателство на отделните страни – членки на Европейския съюз, е доста различно, особено специфичната терминология, от българска страна бяха положени максимални усилия да се приближат текстовете от директивата към действащото в Република България медийно законодателство. Постигна се максималният компромис между преговарящите страни.
Директивата бе приета на 11 декември 2007 г., като в окончателния българския превод бяха нанесени всички корекции. Бъдещото транспониране на директивата е приемане по смисъл и съдържание на принципите й. Въвеждането на директивата в българското законодателство ще бъде съобразено не само с българския превод, а и с останалите преводи на референтните езици – английски, френски и немски. Всяка страна членка, включително и Република България трябва да извърши промените в законодателството, съобразено с новите изисквания на директивата най-късно до 19 октомври 2009 г., като законодателите трябва да известят Европейската комисия за тези промени. Срокът изглежда достатъчно дълъг, но не бива да забравяме, че директивата засяга доста области на правото на всяка страна членка и предстоящата работа ще бъде доста голяма по обем и сложна като съгласуване.
Комисията по гражданско общество и медии смята, че на този етап държавните интереси на Република България в процеса на приемането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги са защитени.”
Това е текстът, който ще подложа на гласуване след малко. Има ли все пак някой, който желае да изясни още нещо, да добави, да предложи към проектостановището?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това наистина е един много сложен текст. Само един бегъл поглед по него показва, че пред ред институции в България се отваря огромна работа и аз лично като представител на законодателя не съм много наясно кой ще я свърши.
Веднага задавам един въпрос. Например някъде четох доста категорична препоръка за ограничаване рекламирането на храни, особено в детски предавания, с високо съдържание на мазнини. Кой определя съдържанието на мазнини? Съветът за електронни медии? Ако допуснем, че Съветът за електронни медии е компетентен да разбере кое е тютюн, кое – не, много се съмнявам, че може да определи съдържанието на мазнини в храните. И как се случва? Не го казвам, за да упрекна нечия грамотност, просто наистина ми е неясно къде ние го дефинираме? Може би Комисията по гражданско общество и медии наистина трябва да получи някакъв критичен прочит на този текст, в който поне с молив отсреща е отбелязано кой в България е адекватен на определените компетенции.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ако няма други желаещи, да вървим към гласуване. Ние тепърва ще се занимаваме с тази директива, с нейното транспониране, с това дали промени в медийния закон или изцяло нов медиен закон. Поне от това, което аз успях да прочета и в интернет, и в някои вестници, като че ли повечето експерти смятат, че сега е времето да се приеме изцяло нов медиен закон, като някои необходими неща, свързани с отпушването на цифровизацията, бъдат коригирани сега, а пък в едно по-далечно бъдеще (знаете, че срокът е октомври следващата година) бъде приет изцяло нов медиен закон. Но това са неща, които тепърва ще изясняваме в синхрон със Съвета за електронни медии, с Комисията за регулиране на съобщенията, с Министерството на културата. Аз започнах малко да се притеснявам от тези работни групи, защото има такава и в Министерството на културата, има такава и към нашата комисия, които работят, събират се, даже стенограмите от заседанията на нашата работна група се качват ден или два след това в сайта на комисията в интернет, но все още няма продукт.
Мисля си дали не би било по-бързо да се хванем няколко доброволци и да свършим тази работа, да напишем една основа, да предложим този законопроект на гилдията за обсъждане, след което да съобразим всички бележи и да преценим кои са разумни и така да направим закона, отколкото още година и половина да разчитаме на тези работни групи.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Двете групи да ни информират докъде са стигнали.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Весела Драганова предлага да поканим работните групи на едно следващо заседание да ни кажат докъде са стигнали нещата, какви са перспективите, в какви срокове.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Не да ни кажат докъде са стигнали, а да ни кажат кога ще има продукт, това е целта на срещата.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Добре е да изясним тези неща, защото този продукт трябва да се превърне в законопроект. Ние разбираме деликатността - ние сме законодателният орган, но пък правителствените проекти се ползват с приоритет при разглеждането и е добре този законопроект да дойде от Министерството на културата. Но ако той не дойде в едно нормално време, колкото и да е неудобно, ще бъдем принудени да го внесем ние. Така че моята молба е да направим така че това да стане по-бързо. Защо да не приемем в рамките на този парламент един нов закон, още повече че колкото се отива към края на мандата, съдейки по други състави на Народното събрание, започват разни политически колизии, започва да се провалят заседания, внасят се вотове и се вършат разни други паразитни дейности, които са много важни от политическа гледна точка, но не от гледна точка на създаването на закони. Ние бихме могли да използваме тази ситуация и да предложим медийния закон, който бихме направили, тъй като в него почти няма политически противопоставяния. Като изключим състава на Съвета за електронни медии, всичко друго си е експертно съдържание и в една предизборна ситуация бихме могли наистина да приемем медийния закон, който е далеч от тези баталии, които предстоят в нашия политически живот в близките 12 – 15 месеца.
Госпожо Стефанова, заповядайте.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря Ви.
Господин председател, аз само искам да информирам Вас и Вашите колеги, че Съветът за електронни медии се погрижи и поработи доста по някои текстове за синхронизиране на Закона за радиото и телевизията със Закона за електронни съобщения. Всъщност тази синхронизация трябваше вече да е извършена, но се движим с малко закъснение. И както ви казах преди началото на работата на тази комисия, ние ще сме готови в началото на февруари да ви предоставим нашите текстове, които обсъждахме и в работната група в Министерството на културата, и в Съвета за електронни медии съвместно и с АБРО. Очакваме от АБРО последна информация. В предпоследния момент изявиха желание да се присъединят колегите от АБТО, така че ще приемем и ще изслушаме и техните мнения. Всичко това като документация ще ви бъде предадено в началото на февруари. На 29 януари имаме заседание, на което окончателно ще обсъдим всички текстове.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще ви бъда много задължен.
Други мнения има ли? Няма.
Който от народните представители е съгласен с проекта за становище, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Становището се приема.
Благодаря на всички за участието в заседанието! Желая ви приятен ден, месец и година! Закривам заседанието.



(Закрито в 15,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов