---

На 24 ноември 2005 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при Д н е в е н р е д:
Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори по повод стартиране на лицензирането след приемане на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
Заседанието бе открито в 15,15 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов – председател на комисията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам една-единствена точка в дневния ред - Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори по повод стартиране на лицензирането след приемане на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма. Приема се единодушно. На заседанието присъстват представители на АБРО, на Съвета за електронни медии, на Българското национално радио и други гости. Има думата г-жа Антоанета Арсова от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
АНТОАНЕТА АРСОВА: Добър ден! Благодаря на господин Иво Атанасов за това, че прие да организира тази среща с управителния съвет на АБРО Позволете ми накратко да представя присъстващите тук представители на асоциацията.
Господин Константин Марков – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори; Мартин Захариев – управител на “Ретро радио”, член на управителния съвет на АБРО; г-жа Силва Зурлева – председател на борда на “Нова телевизия”, член на Управителния съвет на АБРО; Жанет Захариева – главен юрисконсулт на Би Ти Ви – също член на Управителния съвет; Димитър Липовански – управител на Радио “Мелодия” – Силистра, също член на Управителния съвет на АБРО; г-н Петър Пунчев – член на Управителния съвет на АБРО.
Бих искала да предоставя думата на г-н Константин Марков, който накратко да представи на вашето внимание проблемите, които ние след многогодишната ни практика с лицензионни процедури и с Националния съвет за телевизия и радио, и с Държавната комисия по далекосъобщенията, и с Комитета за регулиране на съобщенията, и т.н., сме видели в закона и които бихме искали народните представители да вземат предвид.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, г-н Марков.
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Ще се опитам под друга форма да изкажа нашето становище. Най-напред искам да благодаря за вашата готовност да приемете нашата молба за среща. Ще се опитам да изложа проблемите, които гилдията има пред себе си и които не са от тази година, а са от доста години назад и за които ние смятаме, че ако бъдат взети под внимание нашите предложения, биха могли да се избягнат много неблагополучия, които досега пречеха на нормалния процес на лицензирането у нас.Какво имам предвид? Всички знаем, че след приемането на Стратегията – трябва много ясно да кажа, от наша гледна точка Стратегията вече не отговаря на реалностите, нито на реалностите на пазара, нито изобщо на реалностите в медийния сектор – така или иначе тя открива една възможност за започване на подновяване на процедурата по лицензиране, която беше отлагана цели четири години. Преди всичко считаме, че е изключително важно да се обяви най-после наличният честотен ресурс у нас, тоест, какъв брой лицензии в края на краищата биха могли да бъдат дадени. Защото практиката досега показва, че това беше правено само частично. Обикновено когато се обявява конкурс, се казва, че има някакви честоти, след това се оказва обаче, че има още честоти. И това нещо продължава до безкрайност. Считаме, че е редно и ще бъде от полза за всички, ако най-после се обяви този честотен ресурс и се каже, че има възможност за толкова лицензии, не повече. Освен това смятаме, че един от много важните проблеми, който стои пред гилдията, е, че е необходимо да се обсъди статутът на работещите вече оператори. Това са оператори, които работят от много години, те са изпълнявали добросъвестно своите задължения, подали са всички необходими документи за лицензии, минали са през всички процедури, но не са били лицензирани не по тяхна вина до този момент. И сега се оказва, че те трябва да участват наравно с всички останали от една конкурсна процедура. Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори настоява на тях да им се даде някакъв бонус при самите конкурси, но радикалното решение в това отношение е, ако на тях просто им се дадат лицензии още преди откриването на конкурса. Смятаме, че по този начин ще се избегне възможността за един нов хаос и ново напрежение, което е излишно да се създава в момента. Тези хора са минали през изключително тежки процедури в течение на годините или конкурси още от времето на Държавната комисия по далекосъобщения, честотите им са планирани много отдавна, даже преди подаването на документи те са кандидатствали за определени честоти. Това са половината от работещите в момента радиооператори. Така че даването на лиценз на тези хора би намалило напрежението в огромна степен.Смятаме също така, че така както е определено в закона, не е ясно поведението на Съвета за електронни медии при откриването на самата процедура. Освен Комисията за регулиране на съобщенията ще се взема ли предвид и в каква степен ще се вземе предвид общественият интерес и обществената необходимост от даването на лиценз на този или на онзи оператор, ще бъде ли направено нещо, за което ние настояваме от толкова време – оценка на пазара и което се прави във всички страни, за да може да се разбере какъв е потенциалът на пазара и какъв брой оператори биха могли нормално да работят там. Ще се взема ли предвид наличието на вече издадени лицензии. Тоест в един град като Габрово има издадени три лицензии, необходимо ли е да се издадат още шест и дали пазарът може да ги понесе?
Има неясноти също така и по отношение на конкурсните книжа. Необходимо е в самия пакет да бъде обявен проектът за лицензия. Това нормално се прави във всички страни. И да бъде включен още в самото начало. Според нас не е ясен и съставът на експертната комисия – това равно ли е на Съвета за електронни медии или е нещо друго, какъв е нейният състав, какъв е статутът й, как ще бъдат класирани и определяни спечелилите в конкурса и кой и как ще даде комплексната оценка. Има и други проблеми, ние сме ги описали в материалите, които ще ви представим. Но аз бих искала Жанет Захариева да внесе малко повече яснота по отношение на законодателните детайли. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата г-жа Захариева.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители, председателят на Управителния съвет на АБРО вече ви изложи идеите, с които днес сме дошли при вас. И тъй като от 1 януари 2006 г. се очаква да започне лицензирането на радио- и телевизионния пазар там, където то не е било извършвано досега, ние имаме няколко конкретни предложения, две от които са за законодателни инициативи и предполагам, че биха били достойни за вашето пряко внимание. Първата е свързана със ситуацията, която г-н Марков току-що изложи, а именно със ситуацията на пазара, това, че има много действащи оператори с различен статут, започнали да действат по различно време – част от тях още през 1999 г., и част от тях, преминали през многократни и многобройни процедури в различните органи, включително Временната комисия по радиочестоти, след това Комитета по пощите и далекосъобщенията, след това Държавната комисия по далекосъобщения, Националния съвет за телевизия и радио и всеки един от тях е придобил множество документи, част от тях са стигали почти до финала на процедурата, когато тя със законодателни промени се е сменяла. Другата категория оператори, които сме засегнали в нашето предложение за промени в закона, ако, разбира се, то бъде възприето от вас, са тези, които са участвали в конкурси, проведени през 1999 и 2000 г. на Държавната комисия по далекосъобщения и са стигнали до получаване на лицензии, но техните лицензии са били отменени от Върховния административен съд в резултат на това, че същият е намерил пропуски в лицензионната процедура. Всички тези оператори, заедно с още една категория, които започнаха дейност след поправките на закона, направени през 2001 г., са обект на § 9а от Закона за радиото и телевизията, на базата на който те са получили временни лицензии и разрешителни. Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори преди месец проведе общо събрание на членовете си, на което разисква предстоящото лицензиране и различния статут на тези три групи оператори, които досега ви изброих, и се стигна до становище на мнозинството, което е следното. На операторите, които са имали лицензия, тоест разрешителни по реда на § 14 от Закона за далекосъобщенията, който вече е отменен, както и тези, чиито лицензии са били отменени от съда, да им бъде дадена възможност да се явят на специална процедура, която да предшества лицензионните процедури, и при положение че те отговарят на строго определени изисквания в закона, а именно докажат законосъобразно осъществявана дейност, платени такси, липса на данъчни задължения, уредени авторски и сродни права и редица други изисквания, които изброяваме в предложението, тези две категории оператори да получат лицензии, без да се явяват на нарочни конкурси. Смятаме, че това предложение, освен справедливо за самите тези оператори, ще бъде справедливо и за останалите участници в конкурсите. Тъй като аз по линия на предходната си работа съм била свидетел на всички досега провеждани конкурси в рамките на Държавната комисия по далекосъобщения, знам, че винаги на изрядните оператори, които са действали на пазара и които са дали всички доказателства, че действат законосъобразно, е било давано предимство. Това до известна степен обезсмисля участието на всички останали и смятам, че ще е един добър жест и към операторите, и към участниците в конкурса те самите да знаят какво ще се случи – колко наистина реално са свободните честоти, които се разиграват в съответния конкурс. Тъй като и към момента в градовете, в които досега не е обявяван конкурс, честоти има заети от действащи оператори от трите категории, които току-що изброих. В този смисъл е и нашето предложение, което правим за промяна на закона, тоест въвеждане на един § 9б. То е внесен днес от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, ще имате възможност да се запознаете с него, ако прецените, ще можем да го коментираме на един по-късен етап. Но общо взето гилдията смята, че това би било едно справедливо и бързо разрешение на съществуващата в момента ситуация на пазара. Втората точка, която също смятаме, че подлежи на законодателни промени и изисква промени в закона, това е главата “Лицензиране” и цялата лицензионна процедура, която в момента е изписана в Закона за радиото и телевизията. Аз се радвам, че тук присъстват и членове на Съвета за електронни медии, които също добре са запознати с тази процедура и вярвам и те намират в нея множество слабости и недовършени неща, които според нас в едни бъдещи лицензионни процедури ще доведат до пороци в самата процедура и до възможност евентуалният благоприятен изход от конкурса да бъде след това обжалван и пак да се стигне до същото, на което сме свидетели в момента – редица отменени лицензии, получени в резултат на конкурс.Ние имаме готово предложение и за главата “Лицензиране”, но смятаме, че по-скоро вашата комисия е тази, която би следвало да инициира някакъв консултационен процес, в рамките на който всички заинтересовани – регулатор, оператори, юристи, които се чувстват компетентни по темата, да могат да изложат своите становища. Идеята на всички тези промени, които ви предлагаме, е най-после да се постигне стабилност в този сектор, който от години, от 1993 г. насам, вече 12 години не е могъл да постигне стабилно уреждане на пазара, именно поради непрекъснатите смени в процедурата и поради това, че има временни лицензии, временни оператори. Нашата цел с всичко това, което ви предлагаме, и тази среща, за която ви благодарим, че се отзовахте, да се поставят определени стъпки за достигане на такава предвидимост и стабилност на пазара, която е толкова важна за нас, тъй като пазарът е изключително конкурентен и ще става все по-конкурентен. Ние бихме искали тази конкуренция да се развива по едни ясни и прозрачни законово определени процедури. И не на последно място, макар и да го споменавам последно и то да не е в момента приоритет, това е отново повдигнатата дискусия за обновяване на Стратегията за радио- и телевизионното разпръскване. Смятаме, че настоящата е неизчерпателна, няма статута на стратегия в смисъл да очертае стъпките, приоритетите, етапите за развитие. Още повече, че в нея липсва основна част, каквато е планът за цифровизация, също с точните етапи и срокове за развитие, какъвто план за цифровизация има почти всяка европейска държава. Мисля, че България закъснява драматично в това да бъде приет такъв план. Той е от значение не само за държавата като държавна политика, но и за целия пазар и сектора, за да можем ние да бъдем подготвени какви ще са идеите на държавата за развитие на сектора в годините на цифровизация. Това е, което аз на този етап бих могла да кажа. Разбира се, всеки от колегите би могъл да допълни и заедно да отговорим на вашите въпроси или коментари, ако имате такива. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Друг представител на АБРО иска ли думата? Ние ще се запознаем с вашите предложения. Това е една много голяма тема. С приемането на Стратегията ние навлизаме в едно тресавище на лицензирането, в което на всичко отгоре е монтиран и един лабиринт и трябва да се опитаме да излезем от него по възможно най-справедлив начин. Така че на мен ми се иска да организираме една по-широка дискусия, защото това не е проблем, който можем да решим на една маса в рамките на едно заседание на комисията. Исканията на АБРО до голяма степен са известни, господин Липовански, от последната среща в Русе. Една голяма част от тях на мен поне ми се виждат основателни. Разбира се, тези, които са излъчвали досега и са работили, би трябвало да имат най-малкото един бонус, ако не някакво решително предимство при лицензирането, имам предвид тези, които правят местни програми. Но в същото време има оператори, които са направили декларации че са излъчвали, а не са излъчвали или са излъчили 30 секунди, тъй като в закона няма ограничение колко време трябва да е излъчвано, могат да стартират наравно с другите. Въобще проблематиката е много сложна, интересите са противоположни и това беше едно от съображенията при приемането на Стратегията, на базата на което отложихме влизането й в сила от 1 януари 2006 г. Тя беше приета на 28 септември, но Съветът за електронни медии имаше нужда да обмисли какво ще прави, каква стратегия и схема да приложи при стартиралото лицензиране от 1 януари 2006 г. Така че аз възприемам тази среща като едно начало на дискутиране на тази проблематика, за да можем да стигнем до решение, което да бъде приемливо в достатъчна степен.На моите години ще ми бъде трудно да бъда революционер, представям си какво би представлявала смяната на собствеността в медиите, защото революциите винаги се правят за смяна на собствеността. В същото време не трябва решенията, които ще вземем, било като законодателство, било като решение на независимия Съвет за електронни медии, да противоречат на правните норми, всички разбираме това. Така че оттук нататък стартира дискусия по тази проблематика с надежда в началото на следващата година да имаме една позиция, около която да се обединят по възможност повече личности, институции и длъжностни лица, за да можем да решаваме. Ако все пак някой иска да даде анонс за позицията си по тази проблематика още сега, има възможност да го направи.
АНТОАНЕТА АРСОВА: Господин Атанасов, само бих искала да допълня, че ние с радост бихме отговорили на въпросите, които вие може би имате по становището, което имате пред себе си. ЛЮБЕН ДИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Повечето от изразените мнения, поне на първо четене, са доста рационални. Може би по-скоро въпросът ми е към някого, който знае, примерно Съвета за електронни медии, каква би била възможната причина изобщо да не се обявява съществуващия честотен ресурс? Какъв е той? Дълго време ни се отговаряше, че имало някакви честоти на Варшавския договор, който май не можело много да съобщават – някакви такива нелепи неща. Да не би сега да има нови честоти на НАТО, които също да не могат да се съобщават? А иначе аз имам един въпрос: имате ли представа за съотношението между стари и нови оператори като заявки за лицензиране в момента? Защото безспорно е, че има смисъл от бонус за хората, които са минали цялата тази административна лудница, но пък иначе ако се приложи много стриктно един такъв подход, няма как да се появят и нови хора. Самите вие не бихте се появили, ако е бил прилаган такъв. Разбира се, всяко нещо трябва да е с мярата. Къде е мярата за съществуващите? Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори имате ли стандарт за добра практика? Може би това е много полезно нещо. Защото такова едно нещо ще се институционализира в скала на добрата практика. Всички знаем, че съществуват безумни радиостанции и канали, както и много качествени и стойностни. Само количествените измерения кой от кога е на терена нищо не дават.
Благодаря. МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Добър ден, колеги! Бих искала да кажа, че говоря само от свое име, тъй като в Съвета за електронни медии не сме започнали отново да разглеждаме процедурата по бъдещия процес на лицензиране. Аз лично се отнасям с уважение към инициативата на АБРО и на целия неправителствен медиен сектор, който в продължение на много години прави всички възможни опити да стабилизира медийната среда и най-вече радио- и телевизионните програми, които работеха с тези временни разрешения. Лично аз много се надявам, че неправителственият сектор, който изисква от Съвета за електронни медии да приема становища по професионални стандарти след широк консултативен процес, ще приеме същата добра практика по отношение на СЕМ и когато става дума за процеса на лицензиране, който предвижда обвързана администрация между Комисията за регулиране на съобщенията-СЕМ и медийната среда, ще търсим заедно, след широки дискусии и консултации най-оптималното и вярно решение на този въпрос. Защото аз съм убедена, че медийната среда ще се развива вярно и правилно, ако има един широк консултативен процес. Ако примерно това предложение на АБРО беше изпратено до Съвета за електронни медии, ако бяхме поканени на една среща, щяхме да дискутираме по тези въпроси, тъй като проблемите, свързани с издаването на лицензии, поне духът на Медийния закон е такъв – лицензиите и ограниченият ресурс се обвързват с конкурс. Има едно изключение в закона, чл. 105, ал. 3, направено за Българското национално радио и Българската национална телевизия, чиито програми се лицензират и регистрират без търг и конкурс. От тази гледна точка аз смятам, че този разговор, който сега започва, е много полезен. Той е в съвсем начална фаза, би трябвало страшно много неща да се уточнят и лично аз – говоря, разбира се, от свое име – мисля, че те могат да се уточнят след широк консултативен процес със Съвета за електронни медии като регулаторен орган, с неправителствения сектор, с развитието на саморегулацията, с Комисията за регулиране на съобщенията, която би могла да отговори, господин Дилов, за честотния спектър и за честотния ресурс, тъй като законът предвижда, пак ще повторя, обвързана администрация в процеса на лицензирането, която обвързва Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. Този разговор те много полезен и той по моя преценка няма да бъде нито лек, нито толкова кратък. Благодаря.
ПЕТЪР ПУНЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Съвсем кратко ще се опитам да отговоря на г-н Любен Дилов по темата стари и нови. Разбира се, темата е доста сложна и може би чисто схематично не е лесно да се предаде в няколко изречения, но съвсем накратко тя изглежда така. Така наречените стари оператори, към които очевидно се причислявам и аз, защото съм в този бизнес от първия му ден, 15 октомври 1992 г., се делят според мен на две групи в контекста на нашето предложение и в контекста на всичко, което ние знаем или поназнайваме за радиобизнеса. Старите се делят, най-общо казано, на две групи: коректни и некоректни в бизнес практиката си, а новите, поне според очакванията на АБРО, трябва да бъдат само от един вид – само коректни. И тук много зависи как ще сглобим конструкцията така, че наистина чрез прозрачност и чрез следване на принципите, които сме заложили и които изложихме преди малко тук, да осигурим една изключителна коректност на всички така наречени вече нови, тоест бъдещи оператори. Смятам, че едната разделителна линия минава по линията градове, в които е имало конкурси, и градове, в които не е имало конкурси. Там, където е имало конкурси, а не бива да забравяме, че последните практически приключиха през 2000 г., общо взето, макар и с много скърцане, вероятно с някои не съвсем обективни решения на НСРТ и т.н., всички ние приехме като приключен етап. След тази фаза, от 2000 г. насам не би трябвало да има нито една нова радиостанция. За съжаление настъпиха някои изменения през последните години, които бяха по-скоро в услуга на отделни радиостанции, отколкото в услуга на бизнеса като цяло, и тези промени позволиха наистина с фалшиви декларации или по пътя на не съвсем коректни действия група от оператори, някои от които могат да бъдат наречени условно нови и стари, да се настанят на пазара. Говоря за интервала 2000-2005 г., когато практически лицензионен процес не е имало. Изключително несправедливо е – казвам го от името на коректните, тези, които през 2000 г. каквото можаха да спечелят в онази битка, го спечелиха и го развиват, ние смятаме, че е крайно некоректно без никаква лицензионна процедура да се прекрои пазарът. Нещо подобно се случи, тъй като ние говорим сега за десетки нови радиостанции, които буквално нахлуха в ефира в последната няма и една година. Не искам да ги назовавам поименно, не съм съд да доказвам кой документ е верен и кой не е, но всички в радиобизнеса, говорейки за добрата практика, знаем кои от тези радиостанции и оператори са коректни и кои не са. Така че, едното разделение със сигурност е на коректни и некоректни и то до голяма степен е резултат от тези не докрай обмислени поправки, които бяха направени в последните две години. Това е много важно да бъде известно на всички, които се занимават с тази тематика.Разбира се, цялата сложна история на радиоразпръскването си има етап, който предшества 2000 г. и в който наистина имаше усложнения, поредица от обжалване пред различните съдилища в България и т.н. Ще кажа съвсем накратко, че радиостанции, които излъчват от десетина години и все още са в нестабилно от гледна точка на закона положение. Те трябва да бъдат подкрепени. Това е очевидно и това е нещо, което ние предлагаме, защото тези радиостанции са част от пейзажа, те са се доказали имат – смело мога да кажа – близо десетгодишна практика. Така че ние не поставяме под съмнение тези радиостанции, но тези, дошли след 2000 г., задължително трябва да минат през конкурс и много бдително трябва да бъде приложен най-строгият критерий към всяка една от тях.Отново казвам, те са разнородни, не са еднородни, тъй като сред тях има, нека да ги наречем нови, тоест хора, на които не сме виждали очите в радиобизнеса, и обратното – наши колеги, които в голямата си част са били коректни в бизнеса, но в дадения случай не постъпиха коректно. И ние сме им го казали, макар да липсва понятието добра практика, ние коректно им казахме, че така не се постъпва. Законово погледнато обаче, ние не можем да кажем нищо, тъй като поправката мина през парламента и беше гласувана. Съвсем накратко, според мен така стоят нещата. Аз лично смятам, че такава дискусия е редно да има. И още нещо, което ние винаги сме казвали, но вече е доста късно булке за целувка, това е, че пазарът се претовари още преди 2000 г. и броят на радиостанциите не съответства на възможностите на този пазар. Тоест много хубаво звучи всеки призив да дойдат нови и нови оператори, но де факто за тях няма въздух, няма средства и това би нанесло само непоправими щети. С това не казвам, че не трябва да има нови играчи, напротив, но искам и това нещо също да се знае. И за да приключа с темата за старите, те са също така и нови оператори, тъй като да речем “Радио FМ+”, което в случая представлявам, естествено ще кандидатства навсякъде, където ще има такива процедури, тъй като би желало да развива успешната си досега 13-годишна история в райони, в които досега не е имало възможност да кандидатства, и това радио, което обикновено разчита на местна програма, макар и под една-единна марка, също ще бъде нов оператор в тези райони. Не би могло да бъде третирано по друг начин. Така че делението е доста условно, важно е обаче наистина да се подкрепи справедливостта, доколкото това е възможно. Казвам отново, никой не говори за незаконни действия, говорим за дълбоко нередни, неетични действия, в които за съжаление ръка има и законът. Благодаря ви за вниманието.
РАЙНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин председател, членове на парламентарната комисия и членове на Управителния съвет на АБРО! Приветствам организирането на тази среща, на която започва разговор, посветен на лицензирането у нас. Дълбоко се надявам, че този разговор ще протече с нужния професионален тон, в който ще надделеят повече професионални категории, отколкото единствено и само бизнес интереси, които биха могли да повлияят негативно по отношение развитието на плурализма в медийната среща – нещо, към което ние се стремим.Това, което бих искала първоначално да ви предоставя като информация, което показва колко мащабна е темата, която започваме да обсъждаме в момента, е, че по време на посещението на представителите на Европейската комисия в началото на септември, на срещата, която се организира в Съвета за електронни медии, неколкократно бе обърнато внимание, тъй като, запознавайки се със ситуацията в България, им бе направило силно впечатление, че има изключително развит кабелен пазар на телевизионни оператори и изключително ограничен пазар на ефирни радиооператори. На няколко пъти представителите на Европейската комисия акцентираха върху възможностите и административния капацитет на Съвета за електронни медии относно започването на лицензионните процедури и по-специално на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби от закона от 2002 г., който предвижда, че след приемането на Стратегията ще продължат започнатите процедури. А за тези започнали процедури Съветът за електронни медии на 21 септември пусна информация относно действалите процедури до приемането на онази поправка в закона, изискваща появата на стратегия и нейното приемане от Народното събрание. Те са десет по отношение на заинтересованите лица, свързани с радио дейност, седем са относно започнали процедури за осъществяване на радио дейност чрез наземно радиоразпръскване в съответствие с указание на Върховния административен съд, което означава, че има остатъци от стари лицензионни процедури.
Започналите процедури за осъществяване на телевизионна дейност, открити по инициатива на Съвета за електронни медии, са в седем града, а започналите процедури за осъществяване на радио дейност, открити по инициатива на Съвета за електронни медии, са в седем града. Тоест, обсъждайки темата за лицензирането и приемането на подобни текстове, аз смятам, че ние задължително трябва да минем и през тази тема в контекста на това доколко е справедливо, за да можем да обхванем изцяло операторите и да не се постигне негативният ефект, че по някакъв начин сме ограничили пазара – нещо, което не се приема добре в рамките на Европейския съюз. Стремежът е да има колкото се може повече нови инвеститори и Съветът за електронни медии приветства идеята, че те трябва да навлизат на българския пазар и трябва да им се дава възможност това да се случи.
Така че, Съветът за електронни медии, ако бъде поканен да участва в такава дискусия, казвам го от свое лично име, но смятам, че така мислят и моите колеги, ще участваме активно, за да можем да намерим златната среда за развитието на българския пазар.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ:Благодаря.
Други желаещи? Очевидно този разговор ще продължи. Може би трябва да изчакаме ротацията в Съвета за електронни медии и да помислим как да го организираме, така че да стигнем до едно достатъчно широко приемливо решение и същевременно опряно на закона и на правните принципи и норми.
Ако нямате желание да добавите нещо ново към тази проблематика, да завършим днешното заседание, да се запознаем с текстовете, които ни предлага Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и да помислим какво да направим преди да стартира лицензирането, така че то да върви по един най-полезен за България начин. Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Използвам шанса, че имаме тази среща, за да допълня още малко картината, тъй като считам, че 26-и ще бъде водоразделна за българския радио бизнес по много причини, с оглед не само влизането ни в Европа, така дългоочаквано, но и поради причината, че ние днес коментираме един пазар, който съществува на предела на оцеляването си. Когато разсъждаваме за този пазар, много бих искал да отчитате този фактор, защото това е самата истина. Ние сме хора, които идват от пазара и колкото тази дума да не се харесва на Съвета за електронни медии и на другия регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията, в крайна сметка ние издържаме бюджетите на тези два регулатора и бих искал към нас да има уважително отношение.
Моля да имате предвид, че единственият шанс за саниране на този пазар е влизането на чужди инвестиции. И ако толерираме това чуждите инвестиции да се оглеждат към България, което се забелязва за щастие и в нашия сектор, ние трябва да поднесем ясна законова рамка и стабилни лицензии. От скромния си опит – колегите от АБРО могат да потвърдят – че в преговорите с чужди мултинационални компании, които заявяват интерес към нас, ние стоим твърде несигурно и сме сериозна пречка за навлизане на пазара при отсъствието на стабилни лицензии. Стабилната лицензия е изключително важен документ за привличането на чуждестранни капитали, нещо, което наистина ще спаси българския радио пазар от инерционния цикъл, от наркозата, в която е изпаднал. От друга гледна точка, ще използвам кредит от това, което г-н Пунчев каза, вече няма стари и нови оператори, има добросъвестни и недобросъвестни. Според мен Съветът за електронни медии, бидейки лицензиращ орган, трябва да намери ясни критерии в последните разграничения на § 9, ал. 1, 2, и 3, именно кои са добросъвестните и кои са недобросъвестните. И когато 2006 г. ни завари в лицензионен цикъл, да бъде справедлив, когато отсъжда и дава. Най-малко плурализмът е засегнат от така стичащите се процеси в радио пазара, засегнат е обаче пазарът. И ние, уважаеми господин председател, нямаме много време, защото на 30-о число плащаме заплати на твърде много хора, плащаме авторски и сродни права, плащаме честотен ресурс и нямаме време за шест години опити за комуникация с медийни комисии, с регулатори, които си сменят абревиатурите и т.н., да дискутираме нашироко теми. Очакваме от вас наистина някакви дела. И очакваме от вас бърз отговор, ако е възможно, поне в рамките на медийната комисия, преди 2006 г. да ни завари в процедура на лицензиране. Иначе съм напълно съгласен, че в диалогичен режим заедно с регулатора, заедно с вас, заедно с целия пазар трябва да стигнем до някакви становища. Нямаме време за безкрайно отлагане, защото 2006 г. е само след месец и половина. И аз се опасявам, че ако сега не оправим радио пазара с ваша помощ, с вашата експертиза и с вашата политическа воля, този пазар ще бъде съкрушен. Давам пример с това, което се случи в телевизионния пазар. Навлизането на чуждия капитал там в лицето на два национални оператора с частна собственост, като Би Ти Ви и Нова телевизия създаде нови правила на играта. Създаде нови техники на продажба на реклама, създаде ново програмиране, създаде ново качество на програмата, създаде, ако щете, и нов плурализъм – това, за което всички искаме да се борим. Но това не би могло да стане, ако ние не отворим вратите за чуждите инвеститори. Не бих искал да ги изгоним в 2006 г. от неясни законови правила и от недобросъвестни играчи на пазара, каквито не липсват. За съжаление част от тях са членове и на АБРО.
Ние не сме тук, за да представим нашите комерсиални интереси, а ние ползвахме кредит на решение на общото събрание на АБРО, проведено преди един месец, с гласувана декларация на него, за да дойдем при вас с вече правно оформеното си становище и аргументи. Не искам никой да прочита каквито и да било комерсиални или търговски интереси в нашето искане, това е само желание за подредба на пазара и за стабилизиране на правната рамка и лицензионния режим.
Благодаря. КОНСТАНТИН МАРКОВ: Ако ми позволите, само едно допълнение към това, което Мартин Захариев каза. За сравнение в момента в България има около 160 работещи лицензирани или нелицензирани оператори на приблизително 8 млн. население. 160 са и радиостанциите в Англия при един изобщо несравним икономически потенциал и 56 млн. население. В София има 37 или 36 в момента работещи радиостанции. Тази ситуация от гледна точка на един сериозен инвеститор е просто абсурдна.
Да не говорим, че дори инвестирайки в България, инвеститорът няма възможност по смисъла на сега действащия закон нормално да купи някоя друга радиостанция, която е решила, че повече не може да съществува на този пазар.
Така че, ако наистина не се направи нещо да се сложи в ред най-напред законът и да се даде възможност на чужди инвеститори да влязат по нормален начин в страната, ще се получи още по-голяма катастрофа с отварянето на новата процедура по лицензиране. Благодаря ви.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, господин председател! Аз не мисля, че Би Ти Ви и Нова телевизия се появиха поради някаква особено любезност към чуждестранните инвеститори в България. Готов съм да се подпиша под всичко, което казвате, и вземам думата, за да ви направя една препоръка: ако имате ясни критерии за добра практика, изключително много ще помогнете. Изключително много ще помогнете, защото в противен случай, аз оставам с впечатлението, че сякаш се обръщате към нас с желанието ние да помогнем щото държавата да се намеси малко повече и да регулира този пазар. Много се притеснявам от това, че може да има справедлив държавен орган, имаше такова изречение, и умна намеса на държавата в някакъв пазар. Ясни правила – да. Заедно трябва да направим ясни правила и вие сте направили първата, много разумна крачка, драфт, върху който да се мисли и да се работи. Втората крачка, която е добър знак и към останалите професионални гилдии, е някакъв рецептурник за добра практика. Това ще бъде изключително полезно. Като започнете да си мислите по него, ще видите, че хоризонтът му е много по-голям освен уреждането на пазара. Той включва и етика, включва и ред други неща, за които може да стане дума тепърва. И тогава той ще ни бъде от огромна полза, защото ние ще можем да стъпим много по-лесно на такова разбиране. Това е единствената ми препоръка. В противен случай логичното е да се каже: нека пазарът отсъди от тези 160 станции коя ще живее и коя – не. Но при равни и при добри условия, при разбираеми условия.
ДИМИТЪР ЛИПОВАНСКИ: Аз взимам отношение покрай изказванията на моите колеги от Управителния съвет като представител на малък пазар. Смятам, че познавам пазара на Силистра и на гр. Русе. В Русе познавам радио бизнеса от 1992 г., откакто има такъв. Понеже няколко пъти стана дума за чуждите инвестиции, за уплътняването на пазара, просто искам да кажа и мнението на другите колеги, които са от малките пазари. Разбирам деликатността на ситуацията, но трябва много точно да се прецизира, особено при определянето на правилата на лицензиране, какво ще се случва с малките населени места, с честотния ресурс в тях, защото сега, наблюдавайки процеса на окрупняването на пазарите и на собствеността на радиостанции, съществува потенциалната опасност определени населени места, които до този момент са имали по няколко местни радиостанции, вече да нямат такива. И много се опасявам, че ако ние стъпим единствено и само на това дали пазарът може да издържи определено количество радиостанции, дали това ще бъде единственото мерило за нуждата от радиостанции в определени населени места. Трябва непременно да бъде отчетена нуждата на местната общност. В някои градове има стартирали или недовършени процедури, в други няма изобщо стартирали процедури, но има и такива малки градове, в които изобщо няма радиостанции. Вероятно там ще има местни хора, които ще искат да направят такива, защото смятат, че местната общност има нужда от това. Много важно е тази ситуация да се има предвид при определянето на условията за лицензиране.
Що се отнася до добрите практики, абсолютно съгласен съм, че трябва да има някакво мерило, но от друга страна ще дам пример със Силистра, където има две радиостанции до този момент, и двете са от 1994 г., и двете не са лицензирани, тоест са в процедура, но не са лицензирани по независещи от тях причини. Започнали са процедурата през 1994 г. и не са получили своите лицензии, просто защото процедурата е спряла. Тези радиостанции, след като 11 години са на този пазар, вероятно са доказали, че съществуват правилно и извършват своята функция в рамките на местната общност. Затова отново казвам, че ситуацията е много деликатна. По отношение на определянето на националните приоритети, националните вериги, националните оператори е изключително важно е да е ясно колко ще издържи пазарът. Но по отношение на местните общности трябва много внимателно да се прецени къде и от какво има нужда. Защото не винаги пазарът определя и начина на издръжката на една местна радиостанция, особено в един малък град. А от друга страна, представителите или присъстващите от националните вериги или националните оператори в определени случаи почти не ползват ресурса на местния пазар. В Русе има 12 честоти, три местни радиостанции, деветте са части от национални вериги или национални оператори, или Българското национално радио. Консумирането на тези девет оператора от местния пазар е нищожно.
Благодаря ви.
БОЙКО ВАТЕВ: На мен ми хареса това, което каза г-н Липовански, а това, което каза г-н Марков, малко ме учуди. В Англия имало 160 радиостанции, тук – 160, да ги разчистим административно и да освободим пътя на големите чужди инвеститори или трябва, точно както и Вие казахте, да дойдат тук с умения и с пари да се наложат на пазара. Трябва да ви кажа, че в Англия има лендлордове, които имат по пет милиона декара земя и какво от това? В България няма. Но в България има повече художници и като абсолютен брой, отколкото има в Англия. Трябва ли да ги съкратим и да кажем: само вие ще рисувате! Малко е опасно да се разсъждава така. Всеки има място за живот под слънцето и наистина трябва да се докаже в конкуренция.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Като човек, който от 1993 г. работи със западен партньор, мога да кажа, че нещата изглеждат малко по-просто. Разбира се, чуждестранният партньор идва тук преди всичко, за да печели. Той ако инвестира, инвестира еднократно, какъвто беше случаят с нашия британски партньор, и след това години наред черпи блага от този пазар. Той внася незаменимо ноу-хау, това вдигна българския пазар много по-бързо, отколкото това би станало, ако всички ние откривахме топлата вода. Но същевременно има и нещо друго, което не можем да подценяваме – силното ноу-хау. Първо, има разделение, когато говорим за местно радио и национална радиомрежа. Тъй като Радио “FМ+” е национална радиомрежа от местни радиостанции в повечето от градовете, тоест ние създаваме местен екип, местни хора, местни търговски екипи, местна програма и т.н., само името е същото, но програмата е местна. Някои други радиостанции не го правят по този начин, защото имат друга философия за нещата. И едното, и другото е възможно. Много от така наречените малки местни радиостанции смятат, че Радио “FM+” примерно в този град не е местна, а това не е правилно. Ние не спонсорираме тази радиостанция, ние изискваме от нея печалба. Така че тя си е едно истинско местно предприятие. Но това е само като пояснение, че не всичко е еднакво в така наречените национални мрежи.
Говорим за чуждите инвеститори. Те са наистина ценни, защото с тях идва ноу-хауто, дисциплината, истинското плащане на данъците – нещо, с което ние се гордеем от 1993 г. насам като фирма и смея да твърдя, че това е по-скоро рядкост на този пазар, отколкото правило. Тоест тяхната положителна роля е голяма. Впоследствие именно този силен опит и големи възможности правят така, че окрупняването на радиогрупите става неизбежно и консолидацията е неизбежна. Не забравяйте, че дори днес, давайки честота на един нов човек, който се появява в Харманли, само след три години той ще бъде част от някаква верига, тъй като пазарните закони ще го наложат. Не всичко е толкова просто и ясно. Много хубаво е и подкрепям изключителния ентусиазъм, с който Димитър Липовански върши тази работа на местна почва, но пазарът налага други правила. Това също е нещо, което трябва да се има предвид. Ако вие абсолютизирате сега даването на честота на местен оператор само защото той би трябвало да бъде такъв, само след три години той най-вероятно ще бъде част от някаква верига.Същевременно искам да кажа, че има чудесни такива оператори, като Липовански, като някои наши колеги от Севлиево, Габрово и на други места, които мъжки се борят на този пазар и оцеляват. Естествено, че на тях трябва да им бъде дадено рамо. Но законите на капитала са неумолими и всичко ще доведе до една точка. Франция, която е с 50 млн. население де факто има четири основни радио групировки, които държат вероятно близо 90 на сто от пазара. За съжаление или за добро, това е истината. А вече разнообразието остава, тъй като всеки производител на стока, дори да произвежда огромен асортимент от стоки, се старае да направи всяка следваща стока по-различна от предишната, за да може да хване друга ниша. Това не бива да ни притеснява и плурализмът няма да изчезне по този начин.
Благодаря. СИЛВА ЗУРЛЕВА: Аз искам да добавя само две думи към това, което казаха моите колеги. Тъй като дискусията, която започва, би била много полезна по наше всеобщо убеждение, но дотук говорихме по-скоро за правните норми и в един стил, който по-скоро е научен, отколкото практически, бих си позволила да ви кажа, аз съм пет години на този пост, смея да твърдя, че познавам сравнително добре пазара, ако не се вземат тези мерки, за които ние настояваме, след широка дискусия, разбира се, това предложение може да бъде променено и да бъде направено най-доброто, но ако оставим тази Стратегия да се задейства от 1 януари такава, каквато е, има огромна опасност от създаването на един още по-голям хаос на пазара и особено на телевизионния пазар, с лицензирането на местните телевизионни оператори. Самият пазар не е готов за това. Аз ще ви дам пак един пример с радиото, понеже много говорихме за това и повече няма да ви отнемам времето, но не можете да ме убедите, че в един град като Самоков, където шест оператори чакат за лицензии, ще се издържат от реклама. Повярвайте, това не е възможно! Те могат да се издържат от сенчестия бизнес, от бизнеса на собственика, ще бъдат използвани за политическо влияние, за прокарване на различни идеи, за влияние на местно ниво и не само на местно, а след това и на национално. И така нататък, и така нататък. Всички знаем за какво става дума. Но от реклама по нормалния път на пазара това не е възможно да стане. Благодаря ви.
КОНСТАНТИН МАРКОВ: Аз в никакъв случай не искам да бъда грешно разбран, че става въпрос за някакви ограничителни мерки. Но пазарът на радиореклама трябва да се разгледа като едно находище. Както се разработва едно находище, то има определен потенциал. Не е възможно да се направят n-броя рудници за добив на въглища на едно място, където може да има само три, за да съществуват. Не става дума за налагане на някакви военни и административни ограничения, но аз дълбоко вярвам в практиката в Англия, не случайно дадох този пример, защото това са хора, които са доказали и с традиция, и с какво ли още не, че са разумни хора и в някои отношения излизат по-разумни от нас. Независимо че ние имаме повече художници от тях.
Практиката и реалността е съвсем друга. Трябва много ясно да се разбере, че в Самоков не може да има шест нормално работещи радиостанции, които се издържат от реклама. Това е изключено. И ще направим голяма грешка, ако продължим тази практика. А много често срещаме отговора: не е демократично. Да, сигурно не е демократично, обаче не е и нормално. Както има закон за аптеките, знае се, че на Запад не може да има повече от една аптека в радиус примерно 500 метра, по същия начин би трябвало да се подходи и тук. Защото иначе няма да се получи нормален бизнес у нас, няма да има нормален пазар, той ще продължава в тази агония още дълго време. И Стратегията в много голяма степен спомага за това нещо и ще продължава да спомага, защото там не се предвиждат основни неща, които ще се случат, например цифровизацията и какво ще стане по-нататък с идването на новите технологии и т.н., и т.н. ЛЮБЕН ДИЛОВ: На мен този разговор ми е много интересен и мога да го водя до сутринта. И пак казвам, че систематологията в него е много полезна. Защото едни правила за добра практика ясно ще структурира вашите виждания, на които ние можем да отговорим с наши. Аз ще дам веднага обратен пример. Ако в Самоков примерно са решили да имат шест радиостанции и четири от тях са юзерски по отношение на рекламния пазар, това веднага не ги обрича на несъществуване. Какво правим примерно, ако речем да направим религиозна радиостанция, на която моралът е да не излъчва реклами? Издържа се по някакъв начин, примерно събира си пари от енориашите. Доколкото знам, в Полша например най-слушаното радио и може би най-влиятелното, католическото радио “Мария” не излъчва изобщо реклами. Така че и този критерий е относителен. Да, така е, ограничен е ресурсът и въобще целият ни живот е един ограничен ресурс от време, пари, средства, но все пак административното вмешателство трябва да е изключително деликатно и то ще бъде много по-лесно надградено върху едни ваши вътрешни правила. Вие много по-добре познавате практиката, дадете ли на законодателя да умува каква би могла да бъде практиката, бъдете сигурни, че ще измисли нещо, което няма да ви хареса. Затова нека разговорът да започне по този начин – с драфтове, върху които ние можем да мислим.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Аз взимам повод от неколкократното повторение на думите добра практика, които напълно приемам. Именно с тях сме се опитали да се съобразим, когато правим сега пред вас това предложение за закон. Когато се запознаете с него, ще видите, че там сме се опитали да отграничим тези, които работят на базата на добра практика, като казваме, че те трябва да представят например доказателства за отстъпени авторски и сродни права, доказателства за изплатени всички дължими такси, за липсата на данъчни задължения. Вярваме, че няма други обективни или поне ние не сме се сетили за други обективни критерии, които биха определили един оператор като добросъвестен или не. Тъй като всичко останало би отишло във фазата на субективното – дали той прави добра програма или не. Това за всеки би било различно. И това предлагаме като първа стъпка. Аз напълно възприемам вашите предложения, но АБРО в своите предложения говори за една стъпаловидност за подреждане на пазара. Ние имаме нужда от вашата подкрепа, за да може лека-полека този хаос, който се е натрупал в годините от 1993 г., да бъде разчистен. На първа фаза най-после да бъде уреден статутът на с години действащите временни оператори, а след това, когато се стигне до същинските конкурсни процедури, тогава настояваме да има предварително оповестени критерии. Вие сте прав, ако Самоков в някакво проучване докаже, че има нужда от религиозен канал, нека това да бъде написано в конкурсните книжа и явяващите се на конкурс в Самоков да знаят, че едната лицензия е за религиозен канал. Защото това е показало проучването. Трябва да се мине през стъпки и за съжаление тези стъпки трябва да се изминат много бързо.Благодаря.
БОЙКО ВАТЕВ: Господин Дилов беше доста интересен и според мен доста прав в последните си думи. След като в Самоков може да има 20 партии, защо да има шест радиостанции? Да, вярно, рекламният пазар е едно находище, само че всички медии – говоря това и като журналист в миналото – искат да има два пъти избори в годината. И те са щастливи, те не се издържат само от реклама, а се издържат от избори и парите, които вземат покрай изборите, са повече може би от парите, които вземат от рекламата. Това е истината. А това не е хубаво. И аз не смятам, че ние няма да се разберем в края на краищата. Ние ще се разберем, но парламентът няма да разчисти пътя на големите на рекламния пазар и да убие малките. Няма да стане в никакъв случай. Само защото вие вече сте големи и това е заварено положение. Ами да остане само една партия, най-голямата и ние да се откажем.
Аз съм оптимист, всички сме разумни хора и мисля, че наистина ще стигнем след много спорове до някакво разбирателство. Сигурен съм, че всички ще бъдат доволни, с изключение на тези, които няма да получат лицензия. Но те ще имат възможност пак да кандидатстват.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Аз виждам, че тук има хора от медиите и с уважителното си отношение към тях не бих искал да прочета утре нещо, което не се е случило днес тук. Моля да използваме ясна терминология. Ние никога не сме използвали днес в нашите изказвания, нито в нашето експозе, което е пред вас, думите “малки” и “големи”. Ние използваме терминологията “добросъвестни” и “недобросъвестни”. Ние сме тук при вас, защото сме констатирали, че наши колеги постъпват недобросъвестно. Направили сме форум, наречен общо събрание, взели сме решение и на основание на това решение, с този мандат ние идваме тук. Повтарям, не съзирайте никакви комерсиални интереси! На господин Дилов – във връзка с добрата практика. Безусловно това е много важно условие. Ние самите сме инициатори на проекта за Етичен кодекс заедно със Съюза на издателите, подкрепихме го, номинирахме хора, подписахме и т.н. Но кажете ми каква добра практика в този разграден двор, нареден електронни медии, може да има? Върнете се ретроспективно назад от времената на Комитета по пощите и далекосъобщенията и г-н Коларов и да започнем един преглед на състоянието на правната рамка и на състоянието на пазара паралелно с нея от 1992-1993 г., първия опит за правна рамка в 1999 г. с конституиране на два регулатора, безброй промени! Безброй промени, безброй неясни процедури и конкурси! Парализиране за четири години на лицензионен процес, безпрецедентно за Европа! Няма такъв случай в Европа, уверявам ви, ние сме проверявали. А и вие го знаете не по-зле. Как да напишем добрата практика, когато правната рамка не е добра? От което страда и пазарът. Ние като хора с морал и добра бизнес култура имаме своята практика и можем лесно да я разпишем, но ние трябва да стъпим на това, което законът е казал. Така че, ако вие подредите закона, ние ще подредим пазара. И обратното.
Освен всичко, сеща ли се някой от вас за фалирало радио? Или фалирала телевизия? Аз не се сещам. И ще ви кажа защо. Защото в медийния пазар има немедийни хора. Той затова е в тази наркоза, в това наркотично упоение, това невероятно щастие, че аз съм медиен предприемач! Независимо че имам рафинерия за олио и че нямам нищо общо с медиите, аз дотирам едно радио, едно вестниче, една кабелна телевизийка или нещо такова! Не 160, 1600 радиа да има в България, нито едно няма да фалира. Защото в този бизнес влизат немедийни хора. Защото лицензията само сменя собственост, тя не изчезва от правния мир. Това са фактите. Ако сега са 160 и в края на 2006, след като се започнат процедури по лицензиране, пуснат се и по-малки градове и региони, те ще станат 360. В 2007 г., уверявам ви, отново няма да има нито едно фалирало радио, само ще има смяна на собственост, което става с разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии. Това е процедурата. Когато има прехвърляне на контрол, се питат и службите - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Това е! Няма излезли от пазара, няма фалирали.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Няма излезли от ефира.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Да, от ефира. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Но те като не са на пазара, не ви и пречат сигурно? МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Не е така. Оттам тръгват лошите практики, оттам тръгва лошото програмиране, свалянето на критериите, лошите дъмпингови цени. Ако щете, дори и плурализмът страда от този факт. Защото вие сте свидетели какво се бълва от няколко кабелни телевизии, каква реч тече там. Но не е предмет на днешната среща да дискутираме подобни предавания. ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Може би в средата на декември да направим една дискусия, за да може лицензирането да стартира, след като сме се разбрали по всички въпроси. Ще търсим и вашата помощ, за да видим как да я организираме, кого да поканим.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Може ли да помоля за нещо колегите? Нарисувайте едно теоретично движение какво се случва с човека, който тръгва да се лицензира или сме го заварили в процес на лицензиране. Просто да си го опредметят хората, като го гледат. И много полезно ще бъде към тази диаграмка да се появи отнякъде и наличният честотен ресурс, това вече би било истинско щастие. Мисля, че с два такива слайта ще ни просветне много. МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз силно се надявам лицензионният процес да не завърши преди да е започнал, тъй като изискванията на Европейската комисия са България да изключи аналоговия сектор в 2012 г. и да премине към цифрово излъчване на телевизионни програми. В общи линии цифровото радио е по-далечно бъдеще, но все пак нека да си даваме сметка, че интернет рекламата страхотно посяга към радио рекламата, нека да си даваме сметка, че големите градски аудитории, за които е извършено досега лицензирането на радиопрограми, все пак не са цялата българска аудитория, има и местни, и регионални аудитории, които са много важни. Нека да знаем, че трябва да има отделна стратегия за цифровизацията и не може в една обща стратегия да се решат проблемите на цифровия пренос на телевизионни програми. Така че дано да успеем да лицензираме преди Европейската комисия да е поставила някои ограничения.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, благодаря ви за участието. Както се условихме, разговорът ще продължи.
Закривам заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Атанасов
Стенограф:
Ст.Белова