Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
20/02/2008
Разглеждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г.) 802-00-2, внесена на 31.01.2008 г.
На 20 февруари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Разглеждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да открием заседанието на комисията. За пръв път от много време имаме кворум точно на секундата. Това се дължи на попълненията в комисията, тъй като знаете, че ние работехме в редуциран състав.
Позволете ми да поздравя двамата нови членове докторите Цанка Маринчева и Емил Константинов. Имаме още един нов член – Владимир Дончев от новата парламентарна група, но той още не е дошъл. Позволете ми да ги поздравя и да си пожелаем да работим успешно заедно.
Предлагам една точка от дневния ред. Тя е свързана и с един срок, който трябва да спазим - Разглеждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г. Имаме разпореждане от председателя на Народното събрание. Тази годишна програма е разпределена на всички комисии и всяка комисия трябва да каже какво предстои в нейната сфера да се разглежда в Европейския парламент. Тъй като ние сме вече втора година член на Европейския парламент, нашите евродепутати, които изпращаме там, трябва да знаят как да гласуват по отделните проекти, които влизат за разглеждане в тази европейска институция.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Поканили сме госпожа Деяна Данаилова, шеф на дирекция “Международно сътрудничество и европейска програма” в Министерството на културата. Тя беше така добра да представи проблематиката в Комисията по културата, вярвам, че и тук ще я представи. Разбира се, аспектът е малко по-широк, ние сме комисия по гражданско общество, не само медийна комисията. Поканили сме господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, който също ще се включи по темата. И естествено всеки от нас, който има желание, може да вземе отношение по този въпрос.
Тъй като вносител е Министерският съвет, позволете ми да дам думата на нашите гости. Госпожо Данаилова, заповядайте.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина само преди седмица имах добрата възможност да представя пред членовете на Комисията по култура Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в тази част, която се отнася специално към дейностите, които покрива Работна група 18 от Координационния механизъм, а именно политиката в областта на култура и аудиовизия и интелектуална и индустриална собственост.
Съвсем накратко бих искала да ви занимая с политиката в областта на културата, тъй като предполагам, че вашият интерес е по-дълбоко насочен към аудиовизуалната политика, тъй като това е предмет и на самата комисия. Както се запознати с краткия и стегнат текст, който е включен в Годишната програма, бих искала да направя едно уточнение в началото, че през тази година се взе решение Годишната програма да бъде много кратка и много ясна, с много ясни политически послания, а не разширена с различни ангажименти, които са на по-заден план във връзка с участието на България във вземането на решения.
Основните приоритети, които и словенското председателство, което започва от 1 януари, очерта в областта на културата, по-специално са приемане на няколко документа, като Работен план за култура за периода 2008 г. – 2010 г., приемане на Заключения на Съвета за междукултурния диалог, както и в обсега на вниманието през цялата година ще бъде и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.
Бих искала да поставя акцент върху междукултурния диалог, тъй като в края на 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха решение, с което Европейският съюз обяви 2008 г. за европейска година на междукултурния диалог. В тази област България участва много активно, всички държави – членки на Европейския съюз, бяха поканени да представят по един национален проект за одобрение и съфинансиране от Европейската комисия. В момента сме вече в процедура на подписване на договора. Българският национален проект е одобрен и ще бъде почти поравно финансиран както от бюджета на Министерството на културата, така и от Европейската комисия. Започнаха и официално стартираха дейностите по този проект. Нашият проект най-условно се нарича “Къщата” – къщата като символ на единството от най-различни видове дейности, които могат да бъдат вплетени в един такъв български традиционен дом.
През годината предстоят много прояви – срещи, дискусии, културни прояви във всички жанрове на изкуството. Ние сме поставили като наш национален приоритет да работим за сближаване със съседните нам страни от Югоизточна Европа, които не са членове на Европейския съюз и да ги привлечем към тези дейности, защото смятаме, че в областта на културата не трябва да има разделение. Когато става дума за междукултурен диалог, трябва да се включват повече страни.
Освен тези акценти в областта на междукултурния диалог предстои през настоящата година в рамките на пролетния съвет на министрите, който ще се проведе на 21 и 22 май т.г. в Брюксел, да се приемат няколко документа, по които е започнато да се работи още през предходното председателство на Европейския съюз и най-вече се очаква самият работен план за Съвета за култура за периода 2008-2010 година.
Ще очертая накратко приоритетите на този документ, които са поставени и които държавите членки общо са приели в подготвителните органи към Съвета.
Първата приоритетна област е подобряване на условията за мобилност на творци и други професионалисти в културната сфера. Вторият приоритет е улесняване на достъпа до културата най-вече чрез утвърждаване на културното наследство, многоезичието, цифровизацията, културния туризъм, синергиите с образование, по-специално артистичното образование, по-голяма мобилност и на художествените колекции.
Следващият приоритет е развиване на база данни, статистика и методология в културния сектор. Тук става въпрос наистина за набиране на един много сериозен масив от статистически данни. По предварително одобрени и унифицирани критерии, тъй като много трудно се събира и обработва статистика в областта на културата, основното послание, което България направи в рамките на подготовката на този документ, е, че сами по себе си статистическите данни говорят за нещо, но един анализ на данните и някакви прогнози за бъдещото развитие в отделните специфични области на културата също е много важен.
Четвъртата област е разрастване на потенциала на културните и творческите индустрии, като акцент се слага върху малките и средни предприятия, които са в областта на културните индустрии.
Петата област, както вече споменах, че е приоритет, е Конвенцията на ЮНЕСКО за многообразието на форми от културно изразяване.
Ако ми позволите, да премина към областта на аудиовизуалната политика, защото смятам, че тя повече интересува именно тази комисия.
В началото ми позволете накратко да споделя с вас приоритетите, които Европейската комисия, подкрепена от словенското председателство и следващото френско председателство, си поставиха за тази година.
На първо място, това е съобщението на Европейската комисия във връзка с медийната грамотност. Документът за медийна грамотност вече е в процес на разработване. Днес в Брюксел се провеждат заседания на аудиовизуалната работна група, вчера на Контактния комитет за Директивата за аудиовизуални медийни услуги, където ние участваме на експертно ниво с наши представители. Очаквам резултатите от тези първи срещи, особено на Контактния комитет, защото, както малко по-късно ще стане въпрос, това е от значение и това ще бъде основната ни област на действие и взаимодействие, бих казала, през следващата и по-следващата година.
Втората приоритетна област е така нареченото контент онлайн или на български език министерски съвет или бюрото за преводи там реши, че най-правилният превод е електронно съдържание. Предвижда се създаването на една специална платформа за електронно съдържание, която да съдържа наличност не само на съдържание, но и на различни механизми за опазване на авторските и на сродните права. Разбира се, този дългосрочен процес иска по-задълбочени консултации както с Европейския парламент, така и със Съвета относно постигането на принципи на прозрачност във връзка с лицензионните режими, както и за борбата с пиратството.
Третият приоритет, поставен от Европейската комисия и споделен от председателствата, е в областта на видеоигрите. През 2002 г. е приета резолюция на Съвета, целяща да осигури защита на авторите на видеоигри, както и на малолетните граждани, които се ползват от тези игри. Създателите на видеоигрите са приканени да осигурят ясна информация относно съдържанието на игрите. Създадена е една паневропейска информационна система на видеоигрите, като Европейската комисия вече е започнала своята работа по подготовка на доклад за постигнатия напредък в тази област.
Сред държавите членки беше разпространен един въпросник с няколко основни въпроса, като България също се включи и отговори на тези въпроси.
Последният приоритет, който е поставен, това е създаването на една адекватна нова европейска политика в областта на киното. Първата среща на експертната група в рамките на този приоритет се състоя на 6 февруари в Брюксел. Всяка държава членка участваше с по двама представители – един експерт в областта на киното, един в областта на аудиовизуалната политика. Ние също участвахме с двама експерти. Тази група се създава във връзка с едно съобщение за киното, по-точно цялото му заглавие е “Съобщение на Европейската комисия върху някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални продукти”. Няма да ви занимавам с дневния ред на първото заседание на тази група, това са по-подробни въпроси.
Както вече споменах, словенското председателство изтъкна, че стриктно ще се придържа към тези приоритети в областта на аудиовизуалната политика, като предвижда по време на Съвета през май министрите да приемат заключение относно медийната грамотност, а също така да продължат разискванията и обменът на мнения по отношение на електронното съдържание. Работи се също и в посока на приемане на решение или на съобщение, свързано с видеоигрите.
Бих искала да ви кажа още нещо във връзка с някои пресечни точки на дейностите ни с други български институции в областта на аудиовизуалната политика. Както и самата Европейската комисия отчита, че работните групи и органи към Съвета би трябвало да имат по-тясна взаимовръзка когато разглеждат общи въпроси, така че пакет от въпроси, които са разглеждани в рамките на Работната група по телекомуникации, също бе договорено да бъдат предоставени за информация на Работната група по аудиовизия.
В рамките на предвидените мерки в Националния план за действие през 2008 г. специално в областта на аудиовизуалната политика предвиждаме приемане на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията във връзка със Закона за електронни съобщения. Това е една мярка, прехвърлена от миналата година, която не успяхме да завършим до края на годината по ред обективни и, бих казала, субективни причини. В момента сме събрали една обща работна група от експерти, които са работили и по трите проекта на такъв закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и почти сме стигнали до единен общ текст, който да бъде разпратен за съгласуване съгласно процедурите и след това внесе в Министерския съвет в дневен ред за заседание на правителството. Основният проблем, който визираме в този проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, е относно съществуващия сегашен § 9а, който е така нареченият параграф на висящите лицензии. Ние сме помолили и правителството да вземе съответно отношение. Може би наистина трябва да се вземе на високо политическо ниво отношение как ще процедираме с откриването на процедурата за цифрови лицензии. В най-скоро време този законопроект ще бъде съгласуван и внесен в Министерския съвет.
Имаме готовност също така да внесем и Концепцията за въвеждане цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми и прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпръскване. Както знаете, тя е готова много отдавна, единственият проблем, който излиза извън компетенциите на решение от Министерството на културата, това е именно по какъв начин ще бъдат определени двете платформи, двата мултиплекса. Става въпрос най-вече за единия – дали да бъде предоставен на Националната телевизия като обществен оператор, дали да бъде изградено ново предприятие по смисъла на Закона за електронни съобщения, което да управлява този държавен мултиплекс. Но това са въпроси, на които аз за съжаление не мога да дам в момента отговор.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Данаилова.
Господин Станчев, заповядайте.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
В Годишната програма, която разглеждаме тук, в глава “Телекомуникации и информационни технологии”, е упоменато желанието за участие в стартирането на Програмата за защита на децата в интернет и от новите медии. Разбира се, за да намери отражение тук тази идея или това наше желание за участие, е съгласувано с всички ведомства, с всички институции, които участват в Работна група 17 към Съвета за европейските въпроси. Така че тази програма е надстройка или продължение на една друга инициатива, която се води като АИ-2010. Няма нищо особено в това, ние ще подкрепяме и ще участваме във всички случаи при нейното обсъждане. Разбира се, нашата идея и нашето желание е, тъй като се знае, че интернетът е без граници, би трябвало тази програма да се разпростира и в нея да бъдат включени и страни и държави, които не са в рамките на Европейския съюз.
Аз искам да спомена и нещо друго. Освен тази програма, която е записана в този материал, ние участваме и в редица други работни групи, комитети към Европейския съюз. Миналата седмица направихме едно съвещание, на което уточнихме нашите представители в съответните работни групи по приоритети на Агенцията, къде и как бихме участвали и къде трябва да вземем активно участие.
Що се отнася обаче до сигурността, тъй като това е лайтмотивът на тази програма, бързам да ви информирам, че съвместно с Международния съюз по далекосъобщения в началото на м. октомври в България ще се проведе една конференция “Киберсигурност”. Ние сме домакини на тази конференция с международно участие, с участие на всички европейски страни заедно със страни от Азия или, условно казано, страни, които по разделението на Международния съюз по далекосъобщения са формирани в две групи – група В и група С. В група В са европейските държави, в група С сме ние заедно с прибалтийските републики и бившите съветски републики. Така че на тази конференция отново ще се говори за този сериозен проблем, който е пред всички потребители на интернет, на информационното общество – това е проблемът със сигурността на информацията и със сигурността особено що се отнася до децата.
Колкото до цифровата телевизия, ако имате въпроси, в състояние съм да ви отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Предложената ни Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, доколкото разбирам, е за становище от страна на комисията. Ние трябва да изразим дали сме удовлетворени от това, което Министерският съвет е приел по двете глави, които ни засягат – “Телекомуникация и информационни технологии” и “Политика в областта на аудиовизията и закрила на интелектуалната и индустриалната собственост”. Разбира се, ако счетем, че гледаме и гражданския сектор, сигурно трябва да погледнем и глава “Социална политика и заетост”, където България подкрепя становището за важността на политиката по равнопоставеността на жените и мъжете като инструмент за постигане на заетост и растеж, изведен като основен приоритет в социалната сфера от словенското председателство.
Тук може би трябва да открия скоба, че имаме един от най-модерните антидискриминационни закони в България, отличен с отлична оценка, когато беше приет преди няколко години. В него този въпрос е много сериозно залегнал и мисля, че решава проблема по темата. Но, разбира се, има още какво да се желае, защото в живота системите във всяко отношение се развиват и винаги могат да бъдат подобрявани, затова се правят и промени в законодателството, приемат се и нови закони, какъвто впрочем беше и този антидискриминационен закон.
Що се отнася до “Телекомуникация и информация”, мисля, че България е извела много сериозно проблема за използването на интернета и новите медии от деца и тази програма “По-безопасен интернет плюс” като част от борбата с всякакви явления в електронното пространство децата да не бъдат поставяни в риск.
Поставен е, разбира се, акцент, че считаме, че тя трябва да разшири своя географски обхват, защото господин Станчев каза, че е изключително важно да си сътрудничим всички европейски държави в тази област и да се намери точно начин как това да се прави.
Що се отнася до “Политиката в областта на аудиовизията и закрила на интелектуалната и индустриалната собственост”, много добре са синтезирани и дадени точните параметри, по-конкретно, както е казано, увеличаване на медийната грамотност като фактор за развитие на икономиката на знанието, по-добри обществени услуги и качество на живот. Тук е акцентирано върху това, че България подкрепя създаването на платформа за електронно съдържание, както и изработването от Комисията на адекватна политика за киното.
Смятам, че много добре са разработени задачите, които ние считаме за важни и може би синтезираността във всички параметри ще даде доста ясна представа, без да се разводнява сферата, какво точно искаме, къде ще се включим и какво одобряваме. Аз считам, че тези две глави, които засягат комисията, са изключително добре разработени и предлагам комисията, господин председател, да даден положително становище в частта, която засяга Комисията по гражданско общество и медии.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека и аз да кажа, че в законодателната и работната програма на Европейската комисия през 2008 г., приета на 23 октомври 2007 г., е отредено, че интернет и новият тип медии са в постоянно развитие. Инфраструктурите за комуникации и информация са все по-тясно свързани на световно равнище. Новите технологии носят и нови възможности, нови приложни полета и нови предизвикателства.
Както през 2007 г., законодателната и работната програма за 2008 г. се концентрира върху ограничен брой нови политически инициативи. Тя включва стратегически инициативи, за които Европейската комисия се ангажира да представя резултати през годината, както и приоритетни инициативи, по които се очакват резултати в период от 12 до 18 месеца. Всички стратегически и приоритетни инициативи, обявени в работната програма, подлежат на качествена проверка чрез оценка на въздействието.
Като приоритетна инициатива програмата е предложила програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 г. Нейното правно основание е чл. 153 от Договора за създаване на Европейската общност.
В Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2008 г., приет от Министерския съвет с решение № 42 от 30 януари 2008 г., е заявено, че България подкрепя идеята за стартиране на програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 г. Тази нова програма надгражда резултатите, постигнати от “По-безопасен интернет плюс”. Тя ще цели да популяризира по-безопасното използване на интернет и новите онлайн технологии по-специално от страна на децата, и в рамките на последователния подход на Европейския съюз ще се бори срещу нелегалното съдържание и нежеланото от крайния потребител съдържание.
За подобряване на резултатите в борбата с всякакви явления в електронното пространство, поставящи децата в ситуация на риск, е необходимо да бъдат привлечени колкото може по-голям брой участници, поради което България счита, че програмата следва да разшири и своя географски обхват чрез стимулиране на сътрудничеството в тази област със страни извън Европейския съюз.
Програма “Безопасен интернет плюс” на Европейския съюз от 2005 г. е приета с решение № 854 на Европейския парламент и на Комисията и настоящият й етап ще продължи до 2008 г. Тя цели да подпомогне политики и мерки за по-безопасно използване на интернет и онлайн технологиите, особено за децата. Тя е насочена към разработване на мерки за борба срещу вредното и незаконното съдържание в интернет.
Настоящата програма “Безопасен интернет плюс” има четири основни действия: борба срещу нелегално и незаконно съдържание; противодействие срещу нежелателното и вредно съдържание; насърчаване на по-безопасни условия; повишаване на осведомеността. Програма “По безопасен интернет плюс” е наследник на Плана за безопасно използване на интернет от 1999 – 2004 г.
Добре е да предложим в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включена за наблюдение и контрол Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 година. Както казаха и г-жа Данаилова, и г-жа Драганова, по отношение на политиката в областта на аудиовизията и закрилата на интелектуалната и индустриалната собственост, в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е записано, че България приветства приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по-скоро това е нова директива.
България ще работи активно за реализиране приоритетите на словенското председателство в областта на аудиовизията и в усилията за увеличаване на медийната грамотност като фактор на развитието на икономиката на знанието.
България подкрепя създаването на платформа за електронно съдържание, която включва механизми за авторски и сродни права, подобряване защитата на авторите на видеоигри и на малолетните граждани, които ги използват.
Това са все проблеми, които са в обхвата на нашата комисия. Очевидно през годината ще имаме ангажименти в тази посока. Това ще изведе и самата ни комисия в една по-активна позиция, тъй като знаете, че миналата година по много причини се наложи да нямаме достатъчно редовни заседания, въпреки че никъде не е казано, че трябва да се заседава абсолютно всяка седмица. Но изхождайки от програмата на Министерския съвет по тази проблематика, на нас ще ни се наложи да работим ритмично в течение на всички сесии, оставащи до края на този мандат.
Съгласен съм с предложението на г-жа Драганова да приемем становище, с което подкрепяме Годишната програма на Министерския съвет в тази насока и да излезем с предложение за програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии – една годишна работна програма на Народното събрание, която да бъде изработена за наблюдение и контрол в тази посока. Явно това е проблем, който се осъзнава като много важен от страните – членки на Европейския съюз, както с оглед здравето на подрастващите, на тяхното възпитание, на предпазването им от нелегално съдържание. Този проблем има много аспекти и не би било лошо да има една програма за контрол и наблюдение в тази посока.
Това са моите предложения, които съгласувано с г-жа Драганова, предлагам като становище на комисията.
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Господин председателю, подкрепям направеното предложение за позиция на комисията, но същевременно си мисля, че би било добре да посветим едно заседание в не толкова далечно бъдеще на състоянието на достъпа до интернет и въобще на проблема в България, тъй като в тази програма нищо не се споменава. А нашият проблем не е само за безопасността на децата, които проникват, а въобще за проникването в мрежата. Миналата година в Европейския парламент се разгледа много обстойно програма за безжичния интернет и тогава специално представителите на България и Румъния лобирахме за повече внимание и отпускане на средства, защото очевидно изоставаме. Вярно е, че България е може би най-добре на Балканите в това отношение поради компютърна грамотност и т.н., но има неща, които са като рецидиви от миналото – една добра основа, която постепенно започва да избледнява. И се появиха оценки, че всъщност малко надценяваме постиженията си в тази област и че младите хора у нас доста изостават при тези проверки и изпити, които се провеждат. Тоест компютърната грамотност не е чак на такова високо равнище, каквото понякога ние сме склонни да смятаме, че превъзхождаме другите на Балканите.
Предлагам да помислим за един по-цялостен, по-комплексен преглед на положението, защото интернет се превръща в ключова медия, каквото и да говорим. Гледам и студентите, вече се ориентират, рядко стъпват в библиотеката, предпочитат да намерят съответните статии в мрежата. Тоест има вече създадени навици и е хубаво да видим е общото състояние, а не само да се ограничавам до контрол върху безопасността на децата. Мисля, че трябва доста усилия да се хвърлят и нашата комисия би трябвало да изиграе една стимулираща роля за органите на изпълнителната власт да видят какви средства могат да се използват от европейските институции. Специално за поп-бенда имаше едно добро чувство към България, че парите няма да бъдат хвърлени на вятъра, че има една аудитория, която е грамотна и с амбициите да се ползва от подобен тип достъп.
Така че това е моето предложение – да разширим малко темата. Разбира се, това, което е предвидено в програмата, няма никакво съмнение, че е много важен аспект, но все пак отделен аспект от една много по-голяма тема, която смятам, че е тема именно на нашата комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Думата има д-р Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Изкушавам се да взема отношение главно заради предпазване на децата и то от медицински аспект, тъй като съм детски лекар и съм свидетел на безразборното ползване на интернет от малките ученици – децата в основния курс, децата в прогимназията. Безразборно и неконтролируемо като времетраене! Което води до редица отклонения във психиката, до агресия. Не случайно това, което виждаме в училище, е плод и на това свръхобучение, взето от интернет.
Затова, като се присъединявам към всички тези инициативи, които се предложиха, може би е редно да има една обучителна програма на децата и на младите родители как да се ползва интернетът, колко време трябва детето да стои пред компютъра, какво да ползва от него. Нека не се залъгваме, че наред с много хубавите неща, които се качват там, там се качват и твърде много материали, които нямат нито научна, нито просветителска стойност. Много от филмите са изключително агресивни, децата играят само игрите кого да убият и как да убият. И всичко това се пренася после в живота.
Наред с всички други мерки, които се набелязаха, смятам, че е редно да предложим и един такъв раздел в програмата за безопасно ползване на интернет, като се привлекат педагози, психолози, лекари, ако щете, даже и психиатри, за да може да се ограничи това вредно влияние.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Една реплика по последното изказване. Бих искала да ви информирам, че всички тези дейности, за които говорите, се предвиждат по отношение на така наречената общомедийна грамотност.
Безспорно Европейската комисия отчита, че медийната грамотност на едно по-високо ниво във всяка държава членка рефлектира и дава по-добри резултати за развитието на икономиката на знанието, знаем, че това е основният приоритет в Лисабонската стратегия в нейния обновен вид, както и за по-добри обществени услуги, за по-добро качество на живот.
Но специално с целева група младото поколение, младата аудитория се предвиждат по-специфични мерки за обучение на младата аудитория, за размяна на добри практики между държавите членки в това отношение. Препоръчително е да се организират различни форми на обучение - медийни фестивали, които в България вече започнахме да правим и бих казала, че резултатите от тях са доста окуражителни. Европейската комисия възнамерява също така периодично да следи и да води на отчет, казано в кавички, държавите членки какви мерки предприемат в това отношение.
Така че аз очаквам, както вече споменах, че самото съобщение на Европейската комисия за медийната грамотност ще бъде прието от Съвета на министрите през май и след това ще последва разработването на по-специфични документи и мерки, които всички държави членки трябва да изпълняват.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Предлагам да приемем положително становище по отношение на Годишната програма на Министерския съвет по тази проблематика. Аз гласувам “за” малко със свито сърце, тъй като всеки напредък е свързан и с определени негативи. Например това, което каза г-н Близнашки за разширяване обхвата на безжичния интернет, е нещо много положително. В същото време децата, за които говорим, съвсем ще се откъснат от родителския контрол и ще могат да влизат в това непозволено съдържание. Но – това е положението. Ние трябва да правим каквото можем, за да ограничаваме това непозволено съдържание, но е ясно, че технологиите винаги ще се развиват по-бързо от възможностите на политиците да ги контролират и да ги държат в някакви рамки. А и не бих казал, че това е толкова лошо.
Моля да гласуваме становището по програмата.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Позволете едно съобщение: имаме едно мероприятие по линия на Националния демократически институт на Съединените щати, който чрез офисите си в България, Румъния и Турция организира обмен на опит и добри практики в областта на политическото участие и представителството на жените и гражданското участие в процесите на вземане на решения между парламентаристки от трите държави.
Обменът ще се състои от 20 до 22 февруари в София. По молба на гостенките от Румъния и Турция е планирана среща с представители на Комисията по гражданско общество и медии. Срещата е утре от 12 до 13 часа в зала “Запад” на Народното събрание. Вероятно нашите колежки от Румъния и Турция ще имат към нас и въпроси за участието на жените в политиката, в процеса на вземането на решения, за тяхното представителство в законодателния орган. Сигурно ще имаме и ние какво да попитаме. Госпожо Драганова, Вашето присъствие като председател на Партията на българските жени е просто неизбежно. Моля да намерим възможност да участваме в тази среща.
Имате ли да поставите някакви други въпроси? Ако нямате, закривам заседанието.
Благодаря ви за участието!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
На 20 февруари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Разглеждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да открием заседанието на комисията. За пръв път от много време имаме кворум точно на секундата. Това се дължи на попълненията в комисията, тъй като знаете, че ние работехме в редуциран състав.
Позволете ми да поздравя двамата нови членове докторите Цанка Маринчева и Емил Константинов. Имаме още един нов член – Владимир Дончев от новата парламентарна група, но той още не е дошъл. Позволете ми да ги поздравя и да си пожелаем да работим успешно заедно.
Предлагам една точка от дневния ред. Тя е свързана и с един срок, който трябва да спазим - Разглеждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2008 г. Имаме разпореждане от председателя на Народното събрание. Тази годишна програма е разпределена на всички комисии и всяка комисия трябва да каже какво предстои в нейната сфера да се разглежда в Европейския парламент. Тъй като ние сме вече втора година член на Европейския парламент, нашите евродепутати, които изпращаме там, трябва да знаят как да гласуват по отделните проекти, които влизат за разглеждане в тази европейска институция.
Има ли други предложения за дневен ред? Ако няма, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Поканили сме госпожа Деяна Данаилова, шеф на дирекция “Международно сътрудничество и европейска програма” в Министерството на културата. Тя беше така добра да представи проблематиката в Комисията по културата, вярвам, че и тук ще я представи. Разбира се, аспектът е малко по-широк, ние сме комисия по гражданско общество, не само медийна комисията. Поканили сме господин Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, който също ще се включи по темата. И естествено всеки от нас, който има желание, може да вземе отношение по този въпрос.
Тъй като вносител е Министерският съвет, позволете ми да дам думата на нашите гости. Госпожо Данаилова, заповядайте.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина само преди седмица имах добрата възможност да представя пред членовете на Комисията по култура Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в тази част, която се отнася специално към дейностите, които покрива Работна група 18 от Координационния механизъм, а именно политиката в областта на култура и аудиовизия и интелектуална и индустриална собственост.
Съвсем накратко бих искала да ви занимая с политиката в областта на културата, тъй като предполагам, че вашият интерес е по-дълбоко насочен към аудиовизуалната политика, тъй като това е предмет и на самата комисия. Както се запознати с краткия и стегнат текст, който е включен в Годишната програма, бих искала да направя едно уточнение в началото, че през тази година се взе решение Годишната програма да бъде много кратка и много ясна, с много ясни политически послания, а не разширена с различни ангажименти, които са на по-заден план във връзка с участието на България във вземането на решения.
Основните приоритети, които и словенското председателство, което започва от 1 януари, очерта в областта на културата, по-специално са приемане на няколко документа, като Работен план за култура за периода 2008 г. – 2010 г., приемане на Заключения на Съвета за междукултурния диалог, както и в обсега на вниманието през цялата година ще бъде и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.
Бих искала да поставя акцент върху междукултурния диалог, тъй като в края на 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха решение, с което Европейският съюз обяви 2008 г. за европейска година на междукултурния диалог. В тази област България участва много активно, всички държави – членки на Европейския съюз, бяха поканени да представят по един национален проект за одобрение и съфинансиране от Европейската комисия. В момента сме вече в процедура на подписване на договора. Българският национален проект е одобрен и ще бъде почти поравно финансиран както от бюджета на Министерството на културата, така и от Европейската комисия. Започнаха и официално стартираха дейностите по този проект. Нашият проект най-условно се нарича “Къщата” – къщата като символ на единството от най-различни видове дейности, които могат да бъдат вплетени в един такъв български традиционен дом.
През годината предстоят много прояви – срещи, дискусии, културни прояви във всички жанрове на изкуството. Ние сме поставили като наш национален приоритет да работим за сближаване със съседните нам страни от Югоизточна Европа, които не са членове на Европейския съюз и да ги привлечем към тези дейности, защото смятаме, че в областта на културата не трябва да има разделение. Когато става дума за междукултурен диалог, трябва да се включват повече страни.
Освен тези акценти в областта на междукултурния диалог предстои през настоящата година в рамките на пролетния съвет на министрите, който ще се проведе на 21 и 22 май т.г. в Брюксел, да се приемат няколко документа, по които е започнато да се работи още през предходното председателство на Европейския съюз и най-вече се очаква самият работен план за Съвета за култура за периода 2008-2010 година.
Ще очертая накратко приоритетите на този документ, които са поставени и които държавите членки общо са приели в подготвителните органи към Съвета.
Първата приоритетна област е подобряване на условията за мобилност на творци и други професионалисти в културната сфера. Вторият приоритет е улесняване на достъпа до културата най-вече чрез утвърждаване на културното наследство, многоезичието, цифровизацията, културния туризъм, синергиите с образование, по-специално артистичното образование, по-голяма мобилност и на художествените колекции.
Следващият приоритет е развиване на база данни, статистика и методология в културния сектор. Тук става въпрос наистина за набиране на един много сериозен масив от статистически данни. По предварително одобрени и унифицирани критерии, тъй като много трудно се събира и обработва статистика в областта на културата, основното послание, което България направи в рамките на подготовката на този документ, е, че сами по себе си статистическите данни говорят за нещо, но един анализ на данните и някакви прогнози за бъдещото развитие в отделните специфични области на културата също е много важен.
Четвъртата област е разрастване на потенциала на културните и творческите индустрии, като акцент се слага върху малките и средни предприятия, които са в областта на културните индустрии.
Петата област, както вече споменах, че е приоритет, е Конвенцията на ЮНЕСКО за многообразието на форми от културно изразяване.
Ако ми позволите, да премина към областта на аудиовизуалната политика, защото смятам, че тя повече интересува именно тази комисия.
В началото ми позволете накратко да споделя с вас приоритетите, които Европейската комисия, подкрепена от словенското председателство и следващото френско председателство, си поставиха за тази година.
На първо място, това е съобщението на Европейската комисия във връзка с медийната грамотност. Документът за медийна грамотност вече е в процес на разработване. Днес в Брюксел се провеждат заседания на аудиовизуалната работна група, вчера на Контактния комитет за Директивата за аудиовизуални медийни услуги, където ние участваме на експертно ниво с наши представители. Очаквам резултатите от тези първи срещи, особено на Контактния комитет, защото, както малко по-късно ще стане въпрос, това е от значение и това ще бъде основната ни област на действие и взаимодействие, бих казала, през следващата и по-следващата година.
Втората приоритетна област е така нареченото контент онлайн или на български език министерски съвет или бюрото за преводи там реши, че най-правилният превод е електронно съдържание. Предвижда се създаването на една специална платформа за електронно съдържание, която да съдържа наличност не само на съдържание, но и на различни механизми за опазване на авторските и на сродните права. Разбира се, този дългосрочен процес иска по-задълбочени консултации както с Европейския парламент, така и със Съвета относно постигането на принципи на прозрачност във връзка с лицензионните режими, както и за борбата с пиратството.
Третият приоритет, поставен от Европейската комисия и споделен от председателствата, е в областта на видеоигрите. През 2002 г. е приета резолюция на Съвета, целяща да осигури защита на авторите на видеоигри, както и на малолетните граждани, които се ползват от тези игри. Създателите на видеоигрите са приканени да осигурят ясна информация относно съдържанието на игрите. Създадена е една паневропейска информационна система на видеоигрите, като Европейската комисия вече е започнала своята работа по подготовка на доклад за постигнатия напредък в тази област.
Сред държавите членки беше разпространен един въпросник с няколко основни въпроса, като България също се включи и отговори на тези въпроси.
Последният приоритет, който е поставен, това е създаването на една адекватна нова европейска политика в областта на киното. Първата среща на експертната група в рамките на този приоритет се състоя на 6 февруари в Брюксел. Всяка държава членка участваше с по двама представители – един експерт в областта на киното, един в областта на аудиовизуалната политика. Ние също участвахме с двама експерти. Тази група се създава във връзка с едно съобщение за киното, по-точно цялото му заглавие е “Съобщение на Европейската комисия върху някои правни аспекти, свързани с кинематографичните и други аудиовизуални продукти”. Няма да ви занимавам с дневния ред на първото заседание на тази група, това са по-подробни въпроси.
Както вече споменах, словенското председателство изтъкна, че стриктно ще се придържа към тези приоритети в областта на аудиовизуалната политика, като предвижда по време на Съвета през май министрите да приемат заключение относно медийната грамотност, а също така да продължат разискванията и обменът на мнения по отношение на електронното съдържание. Работи се също и в посока на приемане на решение или на съобщение, свързано с видеоигрите.
Бих искала да ви кажа още нещо във връзка с някои пресечни точки на дейностите ни с други български институции в областта на аудиовизуалната политика. Както и самата Европейската комисия отчита, че работните групи и органи към Съвета би трябвало да имат по-тясна взаимовръзка когато разглеждат общи въпроси, така че пакет от въпроси, които са разглеждани в рамките на Работната група по телекомуникации, също бе договорено да бъдат предоставени за информация на Работната група по аудиовизия.
В рамките на предвидените мерки в Националния план за действие през 2008 г. специално в областта на аудиовизуалната политика предвиждаме приемане на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията във връзка със Закона за електронни съобщения. Това е една мярка, прехвърлена от миналата година, която не успяхме да завършим до края на годината по ред обективни и, бих казала, субективни причини. В момента сме събрали една обща работна група от експерти, които са работили и по трите проекта на такъв закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и почти сме стигнали до единен общ текст, който да бъде разпратен за съгласуване съгласно процедурите и след това внесе в Министерския съвет в дневен ред за заседание на правителството. Основният проблем, който визираме в този проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, е относно съществуващия сегашен § 9а, който е така нареченият параграф на висящите лицензии. Ние сме помолили и правителството да вземе съответно отношение. Може би наистина трябва да се вземе на високо политическо ниво отношение как ще процедираме с откриването на процедурата за цифрови лицензии. В най-скоро време този законопроект ще бъде съгласуван и внесен в Министерския съвет.
Имаме готовност също така да внесем и Концепцията за въвеждане цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми и прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпръскване. Както знаете, тя е готова много отдавна, единственият проблем, който излиза извън компетенциите на решение от Министерството на културата, това е именно по какъв начин ще бъдат определени двете платформи, двата мултиплекса. Става въпрос най-вече за единия – дали да бъде предоставен на Националната телевизия като обществен оператор, дали да бъде изградено ново предприятие по смисъла на Закона за електронни съобщения, което да управлява този държавен мултиплекс. Но това са въпроси, на които аз за съжаление не мога да дам в момента отговор.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Данаилова.
Господин Станчев, заповядайте.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
В Годишната програма, която разглеждаме тук, в глава “Телекомуникации и информационни технологии”, е упоменато желанието за участие в стартирането на Програмата за защита на децата в интернет и от новите медии. Разбира се, за да намери отражение тук тази идея или това наше желание за участие, е съгласувано с всички ведомства, с всички институции, които участват в Работна група 17 към Съвета за европейските въпроси. Така че тази програма е надстройка или продължение на една друга инициатива, която се води като АИ-2010. Няма нищо особено в това, ние ще подкрепяме и ще участваме във всички случаи при нейното обсъждане. Разбира се, нашата идея и нашето желание е, тъй като се знае, че интернетът е без граници, би трябвало тази програма да се разпростира и в нея да бъдат включени и страни и държави, които не са в рамките на Европейския съюз.
Аз искам да спомена и нещо друго. Освен тази програма, която е записана в този материал, ние участваме и в редица други работни групи, комитети към Европейския съюз. Миналата седмица направихме едно съвещание, на което уточнихме нашите представители в съответните работни групи по приоритети на Агенцията, къде и как бихме участвали и къде трябва да вземем активно участие.
Що се отнася обаче до сигурността, тъй като това е лайтмотивът на тази програма, бързам да ви информирам, че съвместно с Международния съюз по далекосъобщения в началото на м. октомври в България ще се проведе една конференция “Киберсигурност”. Ние сме домакини на тази конференция с международно участие, с участие на всички европейски страни заедно със страни от Азия или, условно казано, страни, които по разделението на Международния съюз по далекосъобщения са формирани в две групи – група В и група С. В група В са европейските държави, в група С сме ние заедно с прибалтийските републики и бившите съветски републики. Така че на тази конференция отново ще се говори за този сериозен проблем, който е пред всички потребители на интернет, на информационното общество – това е проблемът със сигурността на информацията и със сигурността особено що се отнася до децата.
Колкото до цифровата телевизия, ако имате въпроси, в състояние съм да ви отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Предложената ни Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, доколкото разбирам, е за становище от страна на комисията. Ние трябва да изразим дали сме удовлетворени от това, което Министерският съвет е приел по двете глави, които ни засягат – “Телекомуникация и информационни технологии” и “Политика в областта на аудиовизията и закрила на интелектуалната и индустриалната собственост”. Разбира се, ако счетем, че гледаме и гражданския сектор, сигурно трябва да погледнем и глава “Социална политика и заетост”, където България подкрепя становището за важността на политиката по равнопоставеността на жените и мъжете като инструмент за постигане на заетост и растеж, изведен като основен приоритет в социалната сфера от словенското председателство.
Тук може би трябва да открия скоба, че имаме един от най-модерните антидискриминационни закони в България, отличен с отлична оценка, когато беше приет преди няколко години. В него този въпрос е много сериозно залегнал и мисля, че решава проблема по темата. Но, разбира се, има още какво да се желае, защото в живота системите във всяко отношение се развиват и винаги могат да бъдат подобрявани, затова се правят и промени в законодателството, приемат се и нови закони, какъвто впрочем беше и този антидискриминационен закон.
Що се отнася до “Телекомуникация и информация”, мисля, че България е извела много сериозно проблема за използването на интернета и новите медии от деца и тази програма “По-безопасен интернет плюс” като част от борбата с всякакви явления в електронното пространство децата да не бъдат поставяни в риск.
Поставен е, разбира се, акцент, че считаме, че тя трябва да разшири своя географски обхват, защото господин Станчев каза, че е изключително важно да си сътрудничим всички европейски държави в тази област и да се намери точно начин как това да се прави.
Що се отнася до “Политиката в областта на аудиовизията и закрила на интелектуалната и индустриалната собственост”, много добре са синтезирани и дадени точните параметри, по-конкретно, както е казано, увеличаване на медийната грамотност като фактор за развитие на икономиката на знанието, по-добри обществени услуги и качество на живот. Тук е акцентирано върху това, че България подкрепя създаването на платформа за електронно съдържание, както и изработването от Комисията на адекватна политика за киното.
Смятам, че много добре са разработени задачите, които ние считаме за важни и може би синтезираността във всички параметри ще даде доста ясна представа, без да се разводнява сферата, какво точно искаме, къде ще се включим и какво одобряваме. Аз считам, че тези две глави, които засягат комисията, са изключително добре разработени и предлагам комисията, господин председател, да даден положително становище в частта, която засяга Комисията по гражданско общество и медии.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Нека и аз да кажа, че в законодателната и работната програма на Европейската комисия през 2008 г., приета на 23 октомври 2007 г., е отредено, че интернет и новият тип медии са в постоянно развитие. Инфраструктурите за комуникации и информация са все по-тясно свързани на световно равнище. Новите технологии носят и нови възможности, нови приложни полета и нови предизвикателства.
Както през 2007 г., законодателната и работната програма за 2008 г. се концентрира върху ограничен брой нови политически инициативи. Тя включва стратегически инициативи, за които Европейската комисия се ангажира да представя резултати през годината, както и приоритетни инициативи, по които се очакват резултати в период от 12 до 18 месеца. Всички стратегически и приоритетни инициативи, обявени в работната програма, подлежат на качествена проверка чрез оценка на въздействието.
Като приоритетна инициатива програмата е предложила програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 г. Нейното правно основание е чл. 153 от Договора за създаване на Европейската общност.
В Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2008 г., приет от Министерския съвет с решение № 42 от 30 януари 2008 г., е заявено, че България подкрепя идеята за стартиране на програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 г. Тази нова програма надгражда резултатите, постигнати от “По-безопасен интернет плюс”. Тя ще цели да популяризира по-безопасното използване на интернет и новите онлайн технологии по-специално от страна на децата, и в рамките на последователния подход на Европейския съюз ще се бори срещу нелегалното съдържание и нежеланото от крайния потребител съдържание.
За подобряване на резултатите в борбата с всякакви явления в електронното пространство, поставящи децата в ситуация на риск, е необходимо да бъдат привлечени колкото може по-голям брой участници, поради което България счита, че програмата следва да разшири и своя географски обхват чрез стимулиране на сътрудничеството в тази област със страни извън Европейския съюз.
Програма “Безопасен интернет плюс” на Европейския съюз от 2005 г. е приета с решение № 854 на Европейския парламент и на Комисията и настоящият й етап ще продължи до 2008 г. Тя цели да подпомогне политики и мерки за по-безопасно използване на интернет и онлайн технологиите, особено за децата. Тя е насочена към разработване на мерки за борба срещу вредното и незаконното съдържание в интернет.
Настоящата програма “Безопасен интернет плюс” има четири основни действия: борба срещу нелегално и незаконно съдържание; противодействие срещу нежелателното и вредно съдържание; насърчаване на по-безопасни условия; повишаване на осведомеността. Програма “По безопасен интернет плюс” е наследник на Плана за безопасно използване на интернет от 1999 – 2004 г.
Добре е да предложим в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включена за наблюдение и контрол Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии в 2009 – 2013 година. Както казаха и г-жа Данаилова, и г-жа Драганова, по отношение на политиката в областта на аудиовизията и закрилата на интелектуалната и индустриалната собственост, в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е записано, че България приветства приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, по-скоро това е нова директива.
България ще работи активно за реализиране приоритетите на словенското председателство в областта на аудиовизията и в усилията за увеличаване на медийната грамотност като фактор на развитието на икономиката на знанието.
България подкрепя създаването на платформа за електронно съдържание, която включва механизми за авторски и сродни права, подобряване защитата на авторите на видеоигри и на малолетните граждани, които ги използват.
Това са все проблеми, които са в обхвата на нашата комисия. Очевидно през годината ще имаме ангажименти в тази посока. Това ще изведе и самата ни комисия в една по-активна позиция, тъй като знаете, че миналата година по много причини се наложи да нямаме достатъчно редовни заседания, въпреки че никъде не е казано, че трябва да се заседава абсолютно всяка седмица. Но изхождайки от програмата на Министерския съвет по тази проблематика, на нас ще ни се наложи да работим ритмично в течение на всички сесии, оставащи до края на този мандат.
Съгласен съм с предложението на г-жа Драганова да приемем становище, с което подкрепяме Годишната програма на Министерския съвет в тази насока и да излезем с предложение за програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии – една годишна работна програма на Народното събрание, която да бъде изработена за наблюдение и контрол в тази посока. Явно това е проблем, който се осъзнава като много важен от страните – членки на Европейския съюз, както с оглед здравето на подрастващите, на тяхното възпитание, на предпазването им от нелегално съдържание. Този проблем има много аспекти и не би било лошо да има една програма за контрол и наблюдение в тази посока.
Това са моите предложения, които съгласувано с г-жа Драганова, предлагам като становище на комисията.
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Господин председателю, подкрепям направеното предложение за позиция на комисията, но същевременно си мисля, че би било добре да посветим едно заседание в не толкова далечно бъдеще на състоянието на достъпа до интернет и въобще на проблема в България, тъй като в тази програма нищо не се споменава. А нашият проблем не е само за безопасността на децата, които проникват, а въобще за проникването в мрежата. Миналата година в Европейския парламент се разгледа много обстойно програма за безжичния интернет и тогава специално представителите на България и Румъния лобирахме за повече внимание и отпускане на средства, защото очевидно изоставаме. Вярно е, че България е може би най-добре на Балканите в това отношение поради компютърна грамотност и т.н., но има неща, които са като рецидиви от миналото – една добра основа, която постепенно започва да избледнява. И се появиха оценки, че всъщност малко надценяваме постиженията си в тази област и че младите хора у нас доста изостават при тези проверки и изпити, които се провеждат. Тоест компютърната грамотност не е чак на такова високо равнище, каквото понякога ние сме склонни да смятаме, че превъзхождаме другите на Балканите.
Предлагам да помислим за един по-цялостен, по-комплексен преглед на положението, защото интернет се превръща в ключова медия, каквото и да говорим. Гледам и студентите, вече се ориентират, рядко стъпват в библиотеката, предпочитат да намерят съответните статии в мрежата. Тоест има вече създадени навици и е хубаво да видим е общото състояние, а не само да се ограничавам до контрол върху безопасността на децата. Мисля, че трябва доста усилия да се хвърлят и нашата комисия би трябвало да изиграе една стимулираща роля за органите на изпълнителната власт да видят какви средства могат да се използват от европейските институции. Специално за поп-бенда имаше едно добро чувство към България, че парите няма да бъдат хвърлени на вятъра, че има една аудитория, която е грамотна и с амбициите да се ползва от подобен тип достъп.
Така че това е моето предложение – да разширим малко темата. Разбира се, това, което е предвидено в програмата, няма никакво съмнение, че е много важен аспект, но все пак отделен аспект от една много по-голяма тема, която смятам, че е тема именно на нашата комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Думата има д-р Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Изкушавам се да взема отношение главно заради предпазване на децата и то от медицински аспект, тъй като съм детски лекар и съм свидетел на безразборното ползване на интернет от малките ученици – децата в основния курс, децата в прогимназията. Безразборно и неконтролируемо като времетраене! Което води до редица отклонения във психиката, до агресия. Не случайно това, което виждаме в училище, е плод и на това свръхобучение, взето от интернет.
Затова, като се присъединявам към всички тези инициативи, които се предложиха, може би е редно да има една обучителна програма на децата и на младите родители как да се ползва интернетът, колко време трябва детето да стои пред компютъра, какво да ползва от него. Нека не се залъгваме, че наред с много хубавите неща, които се качват там, там се качват и твърде много материали, които нямат нито научна, нито просветителска стойност. Много от филмите са изключително агресивни, децата играят само игрите кого да убият и как да убият. И всичко това се пренася после в живота.
Наред с всички други мерки, които се набелязаха, смятам, че е редно да предложим и един такъв раздел в програмата за безопасно ползване на интернет, като се привлекат педагози, психолози, лекари, ако щете, даже и психиатри, за да може да се ограничи това вредно влияние.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Една реплика по последното изказване. Бих искала да ви информирам, че всички тези дейности, за които говорите, се предвиждат по отношение на така наречената общомедийна грамотност.
Безспорно Европейската комисия отчита, че медийната грамотност на едно по-високо ниво във всяка държава членка рефлектира и дава по-добри резултати за развитието на икономиката на знанието, знаем, че това е основният приоритет в Лисабонската стратегия в нейния обновен вид, както и за по-добри обществени услуги, за по-добро качество на живот.
Но специално с целева група младото поколение, младата аудитория се предвиждат по-специфични мерки за обучение на младата аудитория, за размяна на добри практики между държавите членки в това отношение. Препоръчително е да се организират различни форми на обучение - медийни фестивали, които в България вече започнахме да правим и бих казала, че резултатите от тях са доста окуражителни. Европейската комисия възнамерява също така периодично да следи и да води на отчет, казано в кавички, държавите членки какви мерки предприемат в това отношение.
Така че аз очаквам, както вече споменах, че самото съобщение на Европейската комисия за медийната грамотност ще бъде прието от Съвета на министрите през май и след това ще последва разработването на по-специфични документи и мерки, които всички държави членки трябва да изпълняват.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Предлагам да приемем положително становище по отношение на Годишната програма на Министерския съвет по тази проблематика. Аз гласувам “за” малко със свито сърце, тъй като всеки напредък е свързан и с определени негативи. Например това, което каза г-н Близнашки за разширяване обхвата на безжичния интернет, е нещо много положително. В същото време децата, за които говорим, съвсем ще се откъснат от родителския контрол и ще могат да влизат в това непозволено съдържание. Но – това е положението. Ние трябва да правим каквото можем, за да ограничаваме това непозволено съдържание, но е ясно, че технологиите винаги ще се развиват по-бързо от възможностите на политиците да ги контролират и да ги държат в някакви рамки. А и не бих казал, че това е толкова лошо.
Моля да гласуваме становището по програмата.
Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.
Приема се единодушно.
Позволете едно съобщение: имаме едно мероприятие по линия на Националния демократически институт на Съединените щати, който чрез офисите си в България, Румъния и Турция организира обмен на опит и добри практики в областта на политическото участие и представителството на жените и гражданското участие в процесите на вземане на решения между парламентаристки от трите държави.
Обменът ще се състои от 20 до 22 февруари в София. По молба на гостенките от Румъния и Турция е планирана среща с представители на Комисията по гражданско общество и медии. Срещата е утре от 12 до 13 часа в зала “Запад” на Народното събрание. Вероятно нашите колежки от Румъния и Турция ще имат към нас и въпроси за участието на жените в политиката, в процеса на вземането на решения, за тяхното представителство в законодателния орган. Сигурно ще имаме и ние какво да попитаме. Госпожо Драганова, Вашето присъствие като председател на Партията на българските жени е просто неизбежно. Моля да намерим възможност да участваме в тази среща.
Имате ли да поставите някакви други въпроси? Ако нямате, закривам заседанието.
Благодаря ви за участието!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
