Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване.

---

На 27 февруари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:

1. Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Съгласно предварително раздаденото предложение за проект за дневен ред ви предлагам една точка - Състояние и приоритети на Българското национално радио в процеса на преход от аналогово към цифрово излъчване. Тук е генералният директор на Българското национално радио г-н Валерий Тодоров с почти целия Управителен съвет, директорите на програми, главният счетоводител и директорът на дирекция „Бюджет и финанси”. Добре дошли!
Имате ли други предложения за дневен ред?
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, предлагам в дневния ред да влезе точка „Разни”.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Тя присъства традиционно.
Други предложения? Ако няма, да пристъпим към точка първа.
Господин Тодоров, тъй като това заседание е по Ваше желание, заповядайте да ни запознаете с проблемите, които смятате, че са важни и по които Комисията може да бъде полезна.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Позволете преди това, господин председател, да ви представя колегите от Управителния съвет, които са с мен: Пламен Костов, Станислав Буковалов, Любомир Пеевски, Соня Касаветова, директора на радио “България” Валентин Стоянов, програмния директор Стефан Радованов, директорката на радио “София” Юлия Гигова, директорката на програма “Хоризонт” Галина Станчева, директорката на програма “Христо Ботев” Уляна Новакова, директорката на “Бюджет и финанси” госпожа Румяна Георгиева и главната счетоводителка госпожа Цветанка Станишева, директора на дирекция “Техника” господин Константин Кунов.
Колеги, първо искам да благодаря за вашето внимание, за готовността на Комисията да ни изслуша и за съдействието на колегите, за посредничеството в този диалог. Идеята е да ви запознаем с онова, което е бъдещото национално радио, онова, което са приоритети за нас в този изключително сложен период, в който навлизаме. Същевременно бихме искали да ви запознаем с част от онова, което сме постигнали за този сравнително кратък период от девет месеца. Съществуват различни форми на отчет – 100 дни, една година, девет месеца не е лош срок, за девет месеца се появява човешки живот. Мисля, че ние сме вдъхнали нов живот, нови форми в най-старата електронна медия в страната, наричана още „Старата къща”.
В една кратка справка сме ви запознали с онова, което е действително уникално като явление, като позиция на Българското национално радио. Тя преди всичко е най-голямата многопрограмна медия в страната с шестте регионални програми, трите национални програми и единствената програма Радио „България”, която излъчва на десет езика за чужбина. Тя също така излъчва програми и на езици на етническите малцинства.
Първо, Българското национално радио е единствената медия, която излъчва на ултракъси, къси, средни и дълги вълни – за разлика от частните радиостанции, които излъчват предимно на УКВ и някои от тях имат сателитно излъчване, каквото имаме и ние. Това е единствената медия, която произвежда и излъчва програми на чужди езици за чужбина, единствената медия, която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия, единствената медия, която записва, съхранява и излъчва всички най-големи концерти и културни прояви в страната. Най-значимите от тях се съхраняват във фондовете на Националното радио в така наречения „Златен фонд”. Ние сме единствената медия, която има шест музикални състава – това са Детският радиохор, Смесения хор, хор „Радио деца”, оркестър за народна музика, Биг бенда, Симфоничният оркестър. Всички тези състави са част от националния културен афиш, така че ние извършваме и активна, мога да кажа, импресарска дейносот, тъй като популяризираме дейността на тези състави.
Българското национално радио е най-големият продуцент на българска музика. Ние излъчваме и класации на български песни, на български изпълнители, с което изпълняваме обществената си мисия, от една страна, а от друга страна – смятам, че ние в момента при скромните възможности, с които разполагаме, даваме едно сериозно рамо на българската музика и култура.
Националното радио е най-голямата информационна мрежа в страната. Един по-слабо известен факт е, че ние имаме собствен късовълнов аналогов диапазон, който може да бъде преобразуван в цифров и по този начин Националното радио има възможност да премине сравнително бързо към експериментално цифрово излъчване в диапазона на късите вълни независимо от това каква национална стратегия ще бъде избрана по развитието на цифровото излъчване.
Естествено има повишен интерес към това как ще се развива цифровото излъчване за телевизиите. Мисля, че дискусиите около цифровото излъчване и изграждането на цифрови мрежи в радиото изостава. Даже в прогнозата на Европейския съюз е записано, че внедряването на технологиите за цифрово излъчване по отношение на радиото ще изостава с две-три години. Лично аз смятам, че имаме възможност да осигурим технологичен пробив, да изпреварим тази прогноза, тази тенденция, тъй като Българското национално радио имаше възможност да започне такова експериментално цифрово излъчване. В технологията DRM върху късите вълни има такъв изграден цифров късовълнов предавател в Костинброд, заедно с британска и българска фирма ние бяхме готови да започнем цифрово излъчване на нашите програми. За съжаление пречка се оказа законодателството и по-точно преходът към корекции в законодателната база за електронните съобщения, радиото и телевизията. Лично аз смятам, че в тази мотивация, която ние изложихме и пред Комисията за регулиране на съобщенията, и пред Съвета за електронни медии има основание на нас да ни бъде дадено такова разрешение за цифрово излъчване, тъй като всички наши програми са лицензирани. Ние разполагаме със свой диапазон в късите вълни и не представлява особена сложност да ни се предоставят честоти за цифрово излъчване, повтарям, по технологията DRM.
Комисията за регулиране на съобщенията потвърди готовността си да ни предостави такъв лиценз, въпросът залегна, заседна или не знам точно как да се изразя, в Юридическия отдел на Съвета за електронни медии. До този момент ние нямаме отговор на нашето запитване и нямаме разрешение за начало на такова експериментално цифрово излъчване. За нас то е изключително важно, тъй като от наша страна финансовите ангажименти щяха да бъдат много скромни, а същевременно щяхме да дадем възможност да се видят предимствата и недостатъците на технологията и да се работи по един международен проект заедно с други обществени медии – Би Би Си, Франс ентер, Дойче веле. За съжаление заради забавянето британският партньор се отказа. Не всичко обаче е изгубено, ние имаме възможност, ако се преодолеят юридическите пречки, да започнем такова цифрово излъчване.
В този момент за нас е изключително важно да завършим и цифровия цикъл на обработка на нашите програми. Същевременно да осигурим програмно, техническо и технологично развитие. Мисля, че за краткия период от девет месеца беше направено изключително много и за развитието на програмите, и за унифицирането на техниката и технологиите.
За този кратък период от време са сменени приоритетите, програмните схеми на всички наши основни програми. Сменени са, разбира се, и ръководствата, но в никакъв случай това не е самоцелна политика, идеята беше да се открие перспектива за всички онези нови проекти, които бяхме набелязали и които аз защитих в мениджърската програма, която беше одобрена от Съвета за електронни медии.
Ще използвам едно сравнение. Само за период от 2,5 месеца в програма „Хоризонт” бяха подготвени и стартираха пет нови предавания заедно с една нова информационна линия, с изтегляне на вечерния осведомителен бюлетин в ранен час – 18 часа, с излъчване на втори такъв в 21 часа със звукова картина на деня и преминаване към новини на половин час. Сред петте нови предавания са предавания, които имат развлекателен и същевременно аналитичен характер. Ще посоча единственото предаване, което в момента е в радиоефира и изобщо в националния ефир с изцяло международна проблематика – „Събота 150”. Смятам, че това е едно сериозно постижение от гледна точка на развитието на радиото, на програмата „Хоризонт”. Всички, които са слушали новата програмна линия на колегите от „Хоризонт”, ще потвърдят, че промяната е съществена. Сега се готви вторият етап на реформите с промяна във вечерната линия. Едновременно с това беше осигурен стартът на най-новия продукт на Националното радио, това са така наречените интегрирани програми. Част от този проект е предаването „Хоризонт плюс 5”, което се излъчва едновременно от петте наши регионални центрове в понеделник от 19 до 21 часа. Това е изключително сложно предаване от гледна точка на техниката, технологията и организацията на работа. Стартът му е чудесен и ние имаме още по-големи очаквания от това начало. Ще подчертая, че такова предаване в такъв вид, в такъв мащаб се прави за първи пет в 73-годишната история на Националното радио.
Следващият ни подобен проект е стартът на нощния блок на Националното радио под егидата на програма „Христо Ботев” заедно с петте регионални центрове. По този начин отрязъкът от 0 до 6 часа́ в Националното радио ще бъде изцяло интеграционен модул съвместно с регионалните ни програми.
Тази стъпка е начало и на преминаване към изцяло 24-часово излъчване на всички наши регионални центрове. Това са регионалните ни центрове в Пловдив, Стара Загора, Варна, Шумен и Благоевград. За информация на колегите двете от регионалните ни програми – във Варна и в Благоевград, са абсолютен медиен лидер в своите региони. Те, за добро или за лошо, изпреварват по рейтинг значително, на места даже в пъти, и нашите национални програми.
Така че този втори кръг от реформи, който предстои, засяга и развитието на регионалните ни центрове.
Заедно с развитието на програмите ние предоставяме възможност и за развитието на техниката и технологиите. Предстои в двете от регионалните станции да се изградят продуцентски центрове. Опитът ни от изграждането на такъв продуцентски център във Варна е изключително насърчителен. Ще ви дам един пример. През този период от девет месеца е осигурено увеличение на рекламните приходи от използването на тези възможности с около 220% за радио Варна.
Същевременно през този период от девет месеца стартира и най-новата ни програма за София и областта, тя е и единствената специализирана програма в момента – това е радио София на 94,5. Програма, която бързо намери своята аудитория, към която има регистриран интерес от страна на аудиторията, от страна на рекламодателите, което за нас е изключително насърчително. Уникалното на тази 24-часова програма е, която стартира в пълен формат, се подготвя от 26 души. Това е резултат от използването на нова техника, нови технологии и нова организация на работа. Такъв ще бъде подходът ни и към следващите проекти, които започваме. През тази година предстои да стартира проектът ни за регионален център във Видин, където чуваемостта на националните програми засега остава в пожелателни граници. Имаме доста райони, в които чуваемостта на нашите програми е с изключително ниско качество. Това е много остър проблем, който се стремим да разрешим.
През този период от време бяха положени усилия за подобряване на предавателната мрежа. Това, което искам да подчертая, за да завърша с програмното развитие, е, че от началото на тази година стартира и новата програмна схема на програма „Христо Ботев”. Такава радикална промяна в програма „Христо Ботев” се извършва за първи път през последните 20-ина години, които поне аз помня. Необходимостта е заради значително и техническо, и технологично, и програмно изоставане в отделни направления на програмата. Тя е уникална по своите възможности като обществена медия, защото предлага детски, културни, образователни, музикални програми. Тя има и уникални програми, адресирани към етносите, към етническите малцинства.
Получи се така, че заради съкращаване на финансовите възможности програма „Знание” и програма „Орфей” бяха събрани заедно с програма „Христо Ботев” и дълго време функционираха в един доста разбъркан вид. С колегите се постарахме (до мен е и директорката на програмата) да подредим приоритетите, да изградим нови програмни линии. В процеса на пренареждане на приоритетите и на програмата продължава, реформите ще продължат, но резултатът е изключително насърчителен.
Едновременно с това ние развиваме и технологиите. Ще ви дам един пример, който аз дадох и в печата: когато започна мандатът на този ръководен екип, в програма „Христо Ботев” на 13 души имаше един компютър и се работеше на пишещи машини. Сега ние сме намали тази дистанция, 4 – 5 души разполагат с един компютър, изхвърлили сме пишещите машини и извършваме радикална и техническа, и битова реорганизация и ремонт. Надявам се, че до края на годината ще можем на колегите там да осигурим един по-спокоен технически и технологичен комфорт.
Колкото и да е странно, получава се един парадокс – нашите регионални програми технически и технологично в някои области изпреварват националните програми, тъй като това са по-малки, по-гъвкави структури и по-бързо се настройват към промените.
Тъй като през годините приоритетите са се сменяли, а и след кризата, която радиото преодоля, подреждането на намеренията очевидно не е било по начина, по който радиото би могло да събере достатъчно ефективно ресурсите си. Сега един силен акцент, който поставяме, е върху унифицирането на техническите комплекси, същевременно развитието на новите медийни и интернет технологии и прехвърлянето на нашите ресурси върху нови носители.
Изключително неблагоприятен е начинът, по който беше приватизираната Българската телекомуникационна компания. В резултат на тази приватизация фактически цялата предавателна мрежа премина в ръцете на БТК и Националното радио е някъде 95% изцяло зависимо от приоритетите, които самата БТК си поставя, от възможностите за инвестиции. За нас това е изключително болезнен въпрос, тъй като Съвместната инвестиционна програма с БТК не е претърпяла съществено и реално развитие от 2004 г. насам. Това ни пречи да усвояваме нови честоти, тъй като ние работим с много честоти за различни райони. Програмата за повишаване на мощностите дори в рамките на препоръчаните от Комисията за регулиране на съобщенията не се изпълнява по същата причина. Дори тези обещания в по-скромен вид например на програма „Христо Ботев” да бъдат поставени ARDS декодери не е изпълнено. На практика по тази причина в цялата страна програма „Христо Ботев” не се идентифицира. ARDS декодерите са тези устройства, които поддържат по-силния сигнал или насочват към по-силния сигнал. Ако пътувате, те изписват честотата и названието на програмите. Давам ви като пример, за да разберете – ние говорим за преминаване към цифрово излъчване, а дори тази програма не е изпълнена от страна на БТК. Ние няколко пъти поставяхме въпроса да решим този проблем със собствени сили, но колегите ни уверяваха, че са в състояние да го решат, че ще го решат. Преди няколко седмици ни информираха, че няма да могат да се справят и явно ние със собствени сили ще решим дори и този дребен от гледна точка на останалите проблеми въпрос.
Най-важното за нас сега е разполагането на 50 нови предаватели. Благодарение на нашето обръщение към Министерството на финансите ние получихме целева субсидия за разполагането на тези предаватели. За информация дълго време задача пред Националното радио е била да покрива територия. За съжаление големи зони от страната, които преди са били обект на внимание, се обезлюдиха, смениха се приоритетите, а това не се отрази върху развитието на предавателната мрежа на Националното радио. Извън обсега на развитие останаха бели петна цели райони, с компактно население сега от 10, 15 дори 20 хиляди жители. Същото се случи в крайграничните райони. Ето защо ние си поставихме за цел да разположим 50 броя предаватели до 1 киловат около населените пунктове с приоритетно значение – това са крайгранични райони и зони на бели петна за програмите на Националното радио. Имаме уверение от колегите от Българската телекомуникационна компания, че може би тази година ще има известно раздвижване за увеличаване на мощността на някои от предавателите.
Ние поставихме на изхода на нашите студиа оптомодулиращи устройства, които позволяват характеристиките на сигнала да бъдат подобрени. Същевременно поставихме според възможностите си и предаватели в някои критични точки. Това доведе до съществено подобрение на качеството и покритието със сигнала на Националното радио, но основните ни проблеми не са решени. За сравнение мога да посоча следния факт. Например радио Шумен в районите край Дунава излъчва с мощност 250 вата, а отсрещната радиостанция в Румъния в Крайова излъчва с 10 киловата. Разбирате при близостта на честотите какво се случва с чуваемостта на нашите и съседните програми. Същото е положението по границите ни с Турция, Гърция, Сърбия.
Разбира се, покритието е една изключително сложна сфера. За утешение можем да кажем, че например програма „Хоризонт” изключително добре се хваща в Букурещ. По същия начин всички, които са пътували в Гърция, ще потвърдят, че и програма „Хоризонт”, и други наши програми се приемат почти до Кавала. Затова ние използваме и мрежата на средни вълни, не сме се отказали от това излъчване, въпреки че Българската телекомуникационна компания поиска от нас да се откажем от излъчванията на средни вълни. Една значителна част от населението в планинските, полупланинските, отдалечените райони приема нашите програми на средни вълни със стари предаватели.
Имаше една интересна идея от страна на БТК – те ни предложиха да извършим проучване колко хора слушат на средни вълни и да закупят толкова УКВ приемници, да ги снабдим с нови приемници и по този начин да решим проблема. Ние не можем да решим проблема по този начин, защото става дума за УКВ излъчване и покритието на мрежите с УКВ предаватели независимо от силното развитие на пазара, на частния сектор, това развитие не е в състояние да покрие нуждите на тези хора.
Проблем се появи и от гледна точка на разпада на кабелните мрежи в малките населени пунктове. Поставили сме този въпрос, тъй като този проблем засяга националната сигурност. Пред правителството и пред госпожа Етем аз лично поставих въпроса да се търси вариант програмите на Националното радио да се включат към радиосистемите, радиовъзлите, които сега се възстановяват. Разбира се, готови сме да окажем техническо и технологично съдействие и в тези населени пунктове, за да може в този преходен период да осигурим приемането на нашите програми. Тъй като ние сме най-големият обществен оператор, наше задължение, изискване на Конституцията, изискване на европейското медийно законодателство е обществените програми да стигнат до максимален брой слушатели, до възможно най-висок процент от аудиторията.
С тази цел ние развиваме и регионалните си медии, тъй като интересът към регионалните програми е нараснал изключително много през последните месеци и години. Знаете, че „Европа на регионите” не е девиз, а това е политика на Европейския съюз.
Това е едно най-кратко резюме на нашите намерения, нашите виждания. В експозето, което сме ви предложили, са посочени и постигнатите от нас резултати, а същевременно и проблеми и наши виждания по производството на програми и излъчването им в ефир по нови технологии.
Искам да повторя един друг извод и не случайно поставям въпроса за възможностите на радиото да възстанови позициите си на технологичен лидер. Очевидно е, че каквато и национална стратегия за цифровизация да се избере, Националното радио ще бъде принудено да използва най-малко два формата за разрешението на своите програми заради факта, че ние сме единствената медия, която излъчва специализирани програми за чужбина и то на десет езика. Ако допуснем, че с късите вълни, които са най-ефективното средство за изпращане на сигнали на дълги разстояния, че ще се използва технологията DRM, то едната от възможните технологии е именно DRM технологията. Другата технология, използвана в Европа, е DB с два варианта сега върху УКВ спектъра. Искам да поясня, че разликата между тях е главно в мощността и на предавателните мощности и на инвестицията. За информация, най-мощните предаватели, които се използват в момента в аналогов режим в FM обхвата са до 10 киловата в България, в съседните страни са до 40 киловата, докато един късовълнов предавател е с мощност 300-500 киловата. Това е един малък жилищен блок, а съответно инвестицията е изключително голяма за изграждането на един такъв предавател.
Разликата в подходите е тази, че примерно при изграждането на DB системите върху FM обхвата инвестицията може да бъде на порции в зависимост от островното покритие на отделни територии, докато за да се постигне ефект в другата технология – DRM, там върху една честота може да има една програма. Но затова пък колкото по-далече е мястото, откъдето сигналът се излъчва, толкова по-високо е качеството на получавания сигнал и това ни дава възможност по тази технология да пренасяме нашите програми в Северна Америка, Западна Европа, в места, в които има компактно българско население, наши емигранти, наши съграждани, и същевременно в райони, където имаме етническо българско население. Това са приоритети за нас като обществена програма и обществена мисия и един въпрос, над който ние мислим програмно, технически и технологично.
В момента една от програмите на Националното радио – „Хоризонт”, се излъчва в DVB формата, това е така нареченият телевизионен формат. За София и областта тези цифрови излъчвания са с двойни технологии – едновременно радио и телевизия, които в момента се излъчват за София и областта заедно с Националната телевизия.
Често се повдига въпросът дали ще има държавен мултиплекс и изобщо какво ще бъде развитието на мултиплексите. Бих искал тук да изразя също едно становище. Смятам, че дори да има един държавен мултиплекс, той няма да реши проблема на Националното радио, тъй като ние имаме девет програми. Да допуснем, че една или две от програмите ни бъдат качени на този мултиплекс, явно следващите наши програми ще трябва да бъдат разположени на следващите мултиплекси, които ще се изграждат. Това ни поставя в зависимост от начина, по който законодателно и технологично ще се формулират задачите по-нататък. Но преди да се стигне до този етап лично аз смятам, че след тази криза, която възникна с предавателните мрежи на Националното радио и Националната телевизия, логично е държавата да възстанови контрола си над НУРС – това е управлението, което е в структурата на Българската телекомуникационна компания и поддържа предавателните мрежи на двете обществени медии. Не говоря нито за национализация, нито за някакви драстични мерки от този род, говоря за това, че е необходимо да се изгради холдинг, в който и държавата да има контрол. И друг път съм казвал, имах един интересен разговор, в който колеги от Великобритания, специалисти в областта на предавателните мрежи, попитаха: а какво би станало, ако БТК изключи програмите на Националното радио например? Честно казано, това може да се случи, ако ние не успеем да се договорим с БТК по цените. А какво би могло да се случи, аз не мога да предскажа, може би вие трябва да кажете. Ние сме в една изключително висока зависимост – в средата на август Българската телекомуникационна компания без предупреждение увеличи с 54% таксите за излъчване. Ние, разбира се, получихме увеличение на бюджетната субсидия, но ние я получихме от 1 януари. При нас остана един незапълнен дефицит, който ще трябва да покриваме със собствени ресурси. Но колегите от Българската телекомуникационна компания насърчително ни казаха, че в средата на тази година може да последва ново увеличение.
Не го казвам като упрек, но това е пример и резултат от неефективното използване на мощностите, на отсъствието на инвестиции в предавателната мрежа. Затова смятам, че, тъй като на нас ни е възложена чрез държавна субсидия определена обществена мисия, държавата трябва да се намеси в развитието на предавателната мрежа не само от гледна точка на развитието на цифровото излъчване, но и сега в аналогов режим. Ясно е, че ние ще имаме период от пет-шест години на преход от аналогово към цифрово излъчване. Надявам се, че никой не си мисли, че ние спираме и чакаме пет или шест години, ние през това време ще трябва да воюваме за своята аудитория, да поддържаме своя рейтинг. Уникалното е, че в Европа няма медия, която да има рейтинга, който имат нашите програми при многократно по-ниско финансиране от страна на държавата. Това също не го казвам като упрек, отбелязвам го като факт.
Това са накратко някои от нещата, с които бихме искали да ви запознаем.други са описани в това експозе, което сме изложили. Мога да говоря и по редица въпроси, които през тези девет месеца сме успели да решим, да стартираме, въпроси, по които имаме достатъчно ясно виждане.
Мениджърската програма, която аз изложих пред Съвета за електронни медии, е финансово обоснована в следващия тригодишен период. Но бих искал да бъде разбрана и оценена уникалността на Националното радио не просто като медия, а като културна институция. Смятам, че дължим това разяснение. Готови сме да доказваме онова, което е необходимо за нашето развитие в условията на по-широк обществен контрол, ние и сега го имаме. Например непрекъснато се говори за необходимостта от съкращения в публичния сектор, а нашите съкращения ние ги извършихме по най-ефективния начин. Ресурсите, които освободихме, ги насочихме към новите програми. Без да получим на практика бюджетна субсидия за развитие на програмите си, ние в момента излъчваме 24 часа програма повече, от месец юни ще излъчваме 54 часа програма седмично повече, без да имаме към това допълнителна бюджетна поддръжка, без да планираме да увеличаваме числения състав на медията. Така че не е въпросът да вървим към механични съкращения, въпросът е да осигурим развитие в рамките на съществуващия потенциал и с убедеността, с ефективността на една стегната мениджърска програма, каквато определено смятам, че ние имаме като виждане, като средносрочен план и като стратегия.
С това малко по-дълго изложение исках просто да ви запозная най-общо с нашите виждания, с нашите приоритети. Готов съм заедно с колегите да отговоря на въпроси от страна на комисията и на колегите, които присъстват тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тодоров и уважаем екип на Българското национално радио! Позволете ми в началото да ви поздравя за постигнатото и за пространното експозе, което сте ни предоставили. То е въпрос на по-дълго запознаване и, разбира се, детайлно, тъй като нямахме възможност да го имаме по-дълго време преди заседанието на комисията. Но това, с което ни запознахте, е изключително интересно за нас като медийна комисия, тъй като до този момент не сме изслушвали в такава цялост ръководителите на българските национални медийни институции, каквито са Българското национално радио и Българската национална телевизия. И може би, господин председател, няма да е зле да поканим госпожа Пръмова – директор на Българската национална телевизия, и господин Минчев – директор на Българската телеграфна агенция, да кажат своите проблеми. Защото тук се откроиха редица проблеми, по които ние съвместно трябва да работим заедно в една законодателна посока, за да могат да бъдат изчистени някои от проблемите. А всички знаем, че законодателството по цифровизацията предстои тепърва да бъде разглеждано и се надявам Българското национално радио и неговите експерти – юристи и технически лица, да дадат своя принос в усъвършенстването на законовата уредба, защото тази уредба ще бъде изцяло нова за България. Надявам се и с вашите контакти в Европейския съюз, с контактите на Българската национална телевизия и на БТА да направим най-доброто в законодателството, така че електронните ни медии в национален мащаб да бъдат защитени и то още на първата вълна.
В това, което казахте, ми направиха впечатление няколко по-важни въпроси. Това че Българското национално радио има готовност да извърши цифровизацията и че някъде нещата се спират от юристи на Съвета за електронни медии. Аз предлагам, господин председател, уважаеми колеги, да направим запитване по въпроса до Съвета за електронни медии и да разберем какво става. Защото при положение, че една наша национална медия има възможност да покаже ниво и по този начин лицето ни да бъде по-светло пред европейската общност по въпроса за цифровизацията, особено на радиопредаванията и то на Националното радио, след като имаме подобна възможност, тя не бива да бъде изпускана и ние като комисия би следвало да не стоим безучастни по този въпрос.
Вторият въпрос – замърсяването на ефира, особено в летния период. Много пъти в комисията сме слушали различни експерти, различни мнения, дори сме стигали до това да бъдат запитани летателните специалисти, военните, защо се получава това, защо ние имаме по-слаб сигнал отколкото нашите съседи. Дори сме го поставяли и на представители от съседите ни. Онзи ден бяхме на една среща в Гърция и се оказа, че и ние замърсяваме, че този проблем е проблем на държавите, които са съседи, да седнат на една маса и да бъде разрешен. По него също предстои комисията да вземе участие, но в крайна сметка не може само Комисията по гражданско общество и медии да инициира този въпрос, ние можем да бъдем част от голямото семейство, което ще разговаря по този въпрос. Разбира се, това е на едно доста по-високо държавно ниво, но не трябва да оставяме това на мира. Надявам се и Българското национално радио да не оставя този въпрос на мира и заедно да продължаваме да искаме решението му.
Важен е и въпросът за разпада на кабелните мрежи в малките селища. Наистина това влияе върху националната сигурност и той ще трябва да бъде поставен и от нас, и от Комисията по национална сигурност и обществен ред, защото хората трябва да имат възможност да чуят новини, които са им необходими.
Може би тук стои въпросът и за честотите и за възможностите на военните, но те така или иначе още са в процес на предаване, в процес на разговори за финансовото обезпечаване на това преминаване от едната собственост към другата.
Стигаме до цифровизацията и до законодателството отново за държавния мултиплекс, който, доколкото на мен ми е известно, е предвиден да бъде създаден на втора вълна съгласно Плана за цифровизация на България, който Министерският съвет прие преди време и който, разбира се, трябва да бъде облечен в съответната стратегия и промени м Закона за радиото и телевизията. Надявам се отново да работим освен с обществените организации по тези въпроси и с експертите на парламентарно и правителствено ниво, и с вас - Българското национално радио и Българската национална телевизия. Защото по моему ако те не бъдат качени на първата вълна и то най-важните програми не бъдат качени на първите мултиплекси, които засега са три, а това означава, че държавата ще може да качи шест програми – по две радиа и по две телевизии, само тези три няма да са достатъчни за вашите програми. Този въпрос много добре трябва да бъде разгледан в предстоящото законодателство за радио и телевизия и стратегията, тъй като за мен е от изключителна важност националните ни медии да не останат на опашката по редица признаци. Всички знаем, особено в телевизионния спектър, че колкото по-назад е създаването на нови и нови мултиплекси, толкова по-лоши места могат да бъдат избрани и толкова по-лош е сигналът.
Така че това наистина е важен държавен въпрос и ние взаимно трябва да разберем от каква важност и какво точно трябва да се направи.
Аз ще спра дотук. По тези въпроси, които изредих, виждам и участието на Комисията по гражданско общество и медии, виждам и вашето желание да работим съвместно по тези въпроси. Още веднъж благодаря за представянето и се надявам, че занапред и вашите предложения в законодателно отношение и в други сфери ще ни дадат възможност да си сътрудничим по-тясно и да имаме по-ползотворни резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря и аз на господин Тодоров, който направи едно панорамно представяне на позитивните промени в Българското национално радио в последните девет месеца. Благодаря и на госпожа Драганова, която до голяма степен изрази и моето отношение.
Но все пак какъв е петитумът, какво искаме да направим, с какво комисията може да бъде полезна? Как виждате нашата роля – пред кого да съдействаме? Вече разбрах за тези 12% съкращения, които са въпрос на министерско постановление и дали можем да го променим. По-скоро – не. Но други неща, свързани с опита на радиото да започне експериментално цифрово излъчване, за тези предаватели с ниска мощност. Изобщо няколко неща, които ако можем да формулираме като настояване на Националното радио за съдействие пред комисията – било сега, било като изслушаме и Националната телевизия вероятно следващата седмица – да излезем с едно становище и да занимаем, не бих казал, по-компетентните институции, защото това у нас се възприема като по-знаещи, а не като институции, които имат съответната отговорност, но онези, на които това е задължение да си свършат работата в това, което установим днес.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Благодаря на господин Тодоров за представянето на приоритетите на радиото. Подкрепям това, че е добре след днешното заседание да има изписани основни задачи, които и ние да поемем заедно с изпълнителната власт, включително ако е необходимо, промяна в законодателството, за да се облекчи по-нататък работата на радиото.
Искам да напомня на господин Атанасов един разговор с фламандски парламентаристи, с които разговаряхме за ефира, за радиото. Когато стана въпрос за тяхното осигуряване, отговорът беше, че получават всичко, от каквото имат нужда.
Мисля, че нямаме реалните възможности радиото да получи от нас всичко, от каквото има нужда, но сме задължени да се постараем това да се доближава поне в по-голяма степен.
Много от проблемите, които сподели господин Тодоров, всъщност с творческите, организационните и технически възможности на радиото могат да се решават и те правят много неща, които би трябвало да направят и други институции. Ние се засмяхме преди малко, когато се каза какво ще стане, ако спре радиото, но аз си мисля, че трябва да поставим и пред изпълнителната власт конкретно въпроса изобщо да не се разсъждава за такава шега. Имам предвид следприватизационния контрол за инвестициите в БТК и изобщо за по-нататъшното осигуряване на Националното радио и за телевизията. Когато говорим за цифровите предавания, първенстваща роля трябва да има Националното радио и Националната телевизия.
Разбирам, че тук малко нарушавам идеята за възможностите на частния сектор да се реализира в ефира със съвременните технологии, но за нас Националната телевизия и Националното радио са номер 1. Предлагам в такава посока да поставим и въпроса пред министър Петър Димитров, и пред министър Орешарски – какво правим, какво контролираме в Българската телекомуникационна компания в това отношение. Националното радио няма да спре,Българската телекомуникационна компания няма да си позволи да изключи мощностите, но Българската телекомуникационна компания може да си позволи да изнудва до края – и радиото, и държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ: Уважаема комисия, уважаеми гости! Нашата сила е в законодателството, така че ние чрез него трябва да определяме нещата. Беше приет Законът за електронни съобщения през миналата година, където имаше, да не кажа, преки лобирания за редица членове, основно в чл. 36 от Допълнителните разпоредби.
Искам да определя някои неща, които можем да направим още тази година. Даже ще предложа на вашата комисия заедно с Комисията по транспорт и съобщения да погледнем отново Закона за електронни съобщения. На тези, които не са съвсем запознати със законовите постановки, искам да дам един пример. В Германия, която е по-напред в цифровизацията, в техния закон е записано, че две програми на националната телевизия на Германия, както и националното радио се предават в мултиплекса безплатно. Това се отнася само за двете телевизионни програми и за две радиопрограми. Така че някои неща могат да бъдат определени и в Закона за електронни съобщения.
Ще ви напомня, че ние направихме така че Българската телекомуникационна компания да не осигурява широк канал и оптика, а това става само при специални условия, като достъпът до системите на БТК е само за оплетен чифт. По оплетен чифт трудно вървят телевизионни и радиопрограми, които са технически в стереосигнал, с пилотсигнал и т.н.
Връщам се в началото на моето изложение. Трябва да пипнем Закона за електронни съобщения и там точно да определим структурата мултиплекса, кой е собственик на мултиплекса, има ли право собственикът на мултиплекса да има свои програми. Защото в един момент ще стане така, че който притежава автогарата, ще допуска само свои автобуси. Тези неща са уредени в европейските закони, просто трябва да обърнем внимание на това, което има като изисквания на Европейския съюз относно цифровизация, относно мултиплекса, относно отношенията между мултиплекса и отделните оператори. Тези неща трябва да ги вкараме в нашите закони. Защото в нашите закони все още наименованието мултиплекс го няма.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само една реплика. Това ще влезе в стратегията и оттам нататък вече ще се инкорпорира в Закона за радиото и телевизията, а както Вие казахте, и в Закона за електронни съобщения. Няма как по друг начин да стане. Стратегията ще докаже всичко, стига обаче да я видим тази стратегия докъде е докарана и дали я има.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Ватев има думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Моят въпрос е с общообразователна цел. Тук казахме, че ще има един държавен мултиплекс и на него не могат да се съберат всички програми на радиото и на телевизията. Защо трябва да е само един, защо не направим два и да решим проблема? Отговорът че няма пари не е отговор. Това не е толкова скъпо, има пари. Няма желание, защото може би някой трябва да получава такси.
МИТКО ДИМИТРОВ: Съвсем накратко. Преносът на Българската национална телевизия и Българското национално радио, който те използват като пренос в линиите на Българската телекомуникационна компания, е едно нищо, те са само десетина процента от разходите, които има Българската национална телевизия. на година Българската национална телевизия прави над 120 млн. разходи за плащане на канали на БТК, вашите са към 300 хиляди лева. Между 70 и 120 милиона плаща Българската национална телевизия на Българската телекомуникационна компания, за да осъществява пренос, понеже всички телевизионни кули, които вие познавате, както и ретранслационните центрове са собственост на Българската телекомуникационна компания. Така че специално за мултиплекса може да се обърне внимание и в законопроекта да се заложи колко програми на Националната телевизия и на Националното радио могат да бъдат пренасяни безплатно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Тодоров, заповядайте.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Ще ми позволите ли да ви отговоря? Първо, искам да ви кажа, че аз не случайно поставих въпроса за това че ние излъчваме на всички вълни. Излъчванията на средни и на къси вълни са изключително скъпи като продукт, като усилие. Така че някъде около 60% и повече от нашата субсидия отива за такси към БТК. Бюджетната субсидия на телевизията е значително по-малка от това, което Вие казахте, че плащат като мрежа. Явно има някаква неточност в цифрата, която посочихте.
Действително е тревожно нарастването на цената на услугите на БТК, което е продиктувано от няколко фактора. Първият е отсъствието на инвестиции, вторият е намаляването на кадровия състав по поддръжка, третият е износване на съоръженията, четвърто – липсата на стратегия, и пето, липсата на интерес за развитието на тази мрежа. Бих казал, че управлението, което поддържа предавателните мрежи, е доста неестествено придадено към БТК и тъй като то не може да бъде атрактивна инвестиция, тя е дългосрочна и мъчителна инвестиция, интересът към нея естествено е възможно най-слаб.
Смятам, че е необходимо да се постави въпросът може би под егидата на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения или друга специализирана организация наблюдението, изграждането, развитието на предавателните мрежи да бъде под по-голям контрол от страна на държавата. Дали този дял ще бъде купен, дали ще се търси някаква форма на съвместно акциониране, но според мен това е наложително преди да станем свидетели на един по-драстичен разпад на предавателната мрежа на двете медии в момент, когато ще се наложи да се инвестира и в този разпад на предавателните мрежи. Ние реално трябва да изпреварим това време.
Дали ще има един или повече мултиплекси? Ние имаме три национални програми – “Хоризонт”, “Христо Ботев” и радио “България”, които могат да бъдат обект на излъчване за чужбина. Но в никакъв случай това не означава, че ние трябва да пренебрегнем регионалните програми, тъй като интересът към тях е не по-малък. Нашите граждани, които живеят в чужбина, биха посрещнали с не по-малък интерес и регионалните програми. При достатъчно ясен регламент за участието на обществените програми в тези мултиплекси може да се гарантира присъствието на програмите на Националното радио в тях – въпрос на воля, въпрос на стратегия и въпрос на финансиране.
По отношение на замърсяването на ефира бих искал да внеса уточнение. Може би този термин не е точен, независимо че съществува. Преди знаете отделните страни ползваха заглушители, което осигуряваше чистота на ефира, а сега тази практика не съществува, слава богу, но ние сме подложени на една много силна ефирна атака, защото всички наши съседи излъчват с предавателни мощности от 10, 20, 30, 40 киловата, докато нашите най-мощни предаватели, които обаче не са в граничните райони, а в по-централната част на страната, са от 10 киловата, говоря за FM вълните. Естествено ние не можем да издържим на тази конкуренция при отсъствието на нарастваща потребност и отслабваща ангажираност на БТК към тези предавателни мрежи.
И тъй като честотите в някои райони са близки, а в някои райони има идентични честоти, тоест вие вървите и сте на честотата на “Хоризонт” примерно, минавате в другата точка, където вече такава национално защитена честота има друго радио и IRDS веднага ви прехвърля към по-силния сигнал на тази честота на другото радио. Затова гражданите, които не са наясно с това обстоятелство, казват: ама те излъчват на вашата честота. Не, те излъчват на своята честота, но тази честота влиза в наша територия. Ето това се случва заради неравномерното развитие на мрежите, затова се получават и прекъсвания, а понякога и повторения на сигнала. Ние имахме такъв проблем в София, когато пропадат думички или когато се повтарят думички. И БТК изпаднаха в шах. Наложи се да се консултираме със специалисти и от Европа, които не можаха да ни отговорят, защото не са се сблъсквали с този въпрос. Оказа се, че зависи от настройката на нивото на IRDS, от нивото, при което прехвърля от предавател на предавател. Минавате тук, появява се по-масива сграда с екранирана конструкция и по-силният предавател ви прехвърля на другия, този сигнал отслабва. Получава се забавяне, защото докато вие влизате в тази намалена зона на чувствителност, вече излизате, той отново ви прехвърля и той започва да се колебае. Виждате, дребен технически проблем, но ни костваше два месеца усилия, докато разберем къде се случва и какво точно се случва.
Смятам, че въпросът тук не е просто въпрос на финансиране, а въпрос на виждане, въпрос на средносрочна стратегия за развитието на аналоговото излъчване в периода на преход към цифрово излъчване. Това е, което трябва да се случи. Смятам, че колегата правилно отбеляза – да, беше приет Законът за електронни съобщения, но с всички несъвършенства, прибавени към очевидните недостатъци на Закона за радиото и телевизията. И ако ние имаме проблем с Юридическия отдел на Съвета за електронни медии – аз не бих го нарекъл даже проблем – тук юристите се препъват в противоречията, които възникват, и в неспособността да се намери достатъчно точна юридическа аргументация какво се случва. Получава се § 22, защото те трябва да изпратят само уведомително писмо до Комисията за регулиране на съобщенията, че всички наши програми са лицензирани. Тъй като те са лицензирани, те няма защо да ни издават програмен лиценз, значи Комисията за регулиране на съобщенията няма проблем да ни трансформира аналогова честота в цифрова. Те са ни издали аналогова лицензия, няма нужда да уведомяват, че имаме програмна лицензия за аналогово излъчване и те не могат да направят това писмо, защото то не е необходимо, то не регламентира нищо.
И оттук започва спорът кой трябва да реши въпроса. Комисията за регулиране на съобщенията не могат да го решат сами в този период, защото ясно е регламентирано, че има два органа, които регулират лицензиите, същевременно Съветът за електронни медии не е в състояние да наложи това и да го укаже на Комисията за регулиране на съобщенията и ние се въртим в кръг вече три месеца с един такъв проблем. Затова е необходимо ускоряване на законодателството по цифровизацията, ускоряване на националната стратегия, същевременно точно обозначаване на субектите в преговорите около цифровизацията. Да се излезе от цикъла всичко да се върти около телевизиите. Проблемът на телевизиите ще се реши компактно, докато вероятността да се изпусне радиото като стратегия е много висока и това е една от причините, заради които поисках това изслушване. В никакъв случай това, че цифровите технологии в телевизията вървят с изпреварване, заради това че интересът там е по-голям, не бива да изпускаме от поглед възможностите за радиото. Защото ако ние започнем експериментално цифрово излъчване, първият въпрос е: няма цифрови приемници в страната. Но ние излъчваме примерно за Западна Европа и за Северна Америка, където цифрови приемници има. Тоест осигуряваме пренасяне на нашите програми примерно за чужбина върху един нов носител. Ако примерно един цифров предавател струва между 2,2 – 3 млн. евро по предварителни цени, нашите предаватели на къси и средни вълни, които могат да се преобразуват, някъде между 250-300 хиляди евро един такъв предавател може да се модифицира в цифров предавател и в преходния период само с превключване да излъчва аналогово и цифрово. Особено удобни са предавателите на средни вълни. Ето за това става дума. Необходимо е да се съберат мненията, вижданията на експертите. Страхотен разнобой цари между институциите. И тъй като на нас ни е най-близко до кожата, затова реагираме най-бързо и най-болезнено. Това протакане ни води до задълбочаване на финансовите разходи по поддръжката и развитието на системите, които на всичкото отгоре са извън наш контрол. Ако ние имахме някакъв контрол и възможности за влияние върху развитието на предавателните мрежи, уверявам ви, че ние щяхме да намерим и по-ефективни, и финансово по-изгодни решения и нямаше да допуснем този разпад на мрежата, който се получи за отделни райони. Затова и пристъпихме към това, което радиото не е правило през последните 40 години – да развива собствена предавателна мрежа със собствени усилия, тъй като нашият партньор не е в състояние да ни я осигури.
Ето това е, което се случва, и това е причината за нашата загриженост, която изразяваме тук.
Има и друг проблем, който госпожа Драганова постави – онова, което ние наричаме замърсяване от Гърция и Турция. Например ние в Гърция в рамките на европейските механизми можем да се разберем, те имат медиен регулатор, който регулира честотите и мощностите, но Турция например няма. Отива на границата, купува си лиценз, казва, че иска да излъчва 50 киловата. Защото FM честотите са национално защитени честоти, те не са международно защитени честоти, за разлика примерно от късите и дългите вълни. И това че ние излъчваме с 250 вата примерно си е наш проблем, те казват: добре, излъчвайте и вие на 50 киловата. Ето казус. Ние нямаме друг избор освен да развием своите мрежи, без да се оплакваме, че нас ни атакуват по този начин. На всичкото отгоре, на определени райони вълната не е просто вятър, тя си търси посока и понякога се получава така, че не се чуваме в близките райони, затова пък в Гърция ни чуват, в Румъния ни чуват нормално. Значи ние трябва да облъчим този район от друга точка. Затова и пристъпихме към изграждането на такива малки предаватели, защото понякога на нас ни трябва съвсем малък предавател, който да захване тази зона, поставен на подходящата точка. Въпрос на гъвкавост. Характеристиките се променят. Това че ние ще увеличим мощността не ни гарантира, че ще увеличим покритието, най-много да си създадем и други проблеми. Мрежата трябва да се изменя гъвкаво, това е стратегия, това иска време, иска разбиране и най-вече законодателно, финансово регулиране и средносрочно планиране.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря още веднъж на господин Тодоров.
Други желаещи? Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАКИ: Тази тема май е класика за нашата страна. Преди 20 години нещата стояха по съвсем същия начин, като гледам покритието, което предлага Националното радио – има амбицията за експанзия навън, а 67% от територията и 79% от населението не можем да покрием. Това е една много болезнена тема.
И понеже аз съм избран от Смолян, като погледна това приложение за лошата чуваемост, районът Доспат-Девин е в района на лоша чуваемост и в трите разновидности – и за “Хоризонт”, и за “Христо Ботев”, и за местните радиостанции. Аз все пак имам дълг пред моите избиратели, затова какво бихте казали по този проблем? Край Смолян се направи един мощен радио-телевизионен предавател, който би трябвало да покрива региона, откъде идва проблемът и какво евентуално може да се направи специално там, за да има покритие, тъй като това е една доста деликатна територия? Съществуват и етнически, и други такива проблеми, задгранични влияния и пр., затова бих искал малко повече информация.
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Когато се поставят такива въпроси, аз си спомням едно запитване в парламента (не го адресирам към Вас), когато депутат беше задал въпрос защо тези села са без покритие и след като направихме едно изследване се оказа за петте селища, за които става дума, че в едното имаше двама жители, в другото – трима, едното имаше един жител. Двама от тях, които се бяха оплакали, се оказа, че просто не са на съответната станция и приемат на средни вълни. Получават се такива разминавания. Но за съжаление наистина зоната, която Вие посочихте, е с изключително труден и сложен релеф. Тоест ние имаме зони, които изискват специална разработка и специално решение, изискват по-голям ресурс. Ще ви дам един пример. В момента ние захранваме Искърското дефиле с три предавателя. За да покрием Искърското дефиле с реално качествен сигнал на програма “Хоризонт”, което на две крачки от София, на нас са ни необходими 17 точки, 17 предаватели. По същия начин стои проблемът в някои планински и високопланински райони с по-сложен релеф. Затова, отчитайки тези проблеми, ние пристъпихме към тази програма на вкарване в действие на 50 нови предаватели, които са за “Хоризонт”, “Христо Ботев” и няколко за регионалните ни програми, за да се опитаме частично да решим въпроса поне в крайграничните райони и в райони с по-компактно население, някои от тях са смесени райони. Не казвам,че ще успеем да решим с един замах всички проблеми, които съществуват, но определено смятам, че резултатът ще бъде усетен.
За да постигнем обаче ефекта, който очакваме, примерно едно покритие 85, 87 до 90%, ние трябва да използваме и кабелните мрежи, и сателитните излъчвания. Например не е развита и релейната мрежа на БТК. Да не навлизам в технически детайли, но примерно от един предавател се захранват няколко следващи. Ако се изключи този предавател, се изключват и следващите. Тоест релейната мрежа дори не е развита.
Специално за района на Смолян смятам, че с някои от решенията, които сега използваме, чувствително ще бъде увеличено покритието. Но, пак подчертавам, ние не можем със сега съществуващите ресурси, с мрежата на БТК и с техническото състояние на съоръженията да покрием в желания от нас процент страната със сигналите на наши програми. Затова и развиваме регионални центрове, като искаме с повече внимание и с по-малък ресурс, с малки стъпки да осигурим по-равномерно покритие, тъй като предавателните мощности на тези радиостанции са фактически транслаторни и ретранслаторни за националните програми.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Иска ли още някой думата? Ако не, да благодаря още веднъж на господин Валерий Тодоров. Той постави началото, трябва да ви кажа, че днес се чухме с госпожа Пръмова и се уточнихме следващата сряда да изслушаме Националната телевизия, а след още една сряда (това и госпожа Драганова го предлага) да поканим официално Министерството на културата, за да видим какво правим по цялата тази гама от въпроси. Разбира се, ще поканим и Съвета за електронни медии, и Комисията за регулиране на съобщенията, и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Защото просто нямаме време за цялата тази огромна проблематика. Трябва да приемем нова стратегия, това е предвидено в действащата Стратегия за радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. На базата на новата стратегия в епохата на цифровизацията трябва да променим Закона за електронни съобщения, да направим най-нужните промени в Закона за радиото и телевизията, за да могат да стартират конкурсите за цифрови платформи. И ако ни остане месец, два, три спокойствие, да се опитаме да изготвим изцяло нов медиен закон, тъй като сегашният е от близо десет години.
Предлагам с това да завършим. Господин Тодоров, отсега Ви каня и за следващата сряда, тъй като вероятно ще Ви бъде любопитно и какво става в Българската национална телевизия, и за по-следващата, когато вече ще направим едно обобщение с участието на институциите, които споменах.
Благодаря ви за участието! Закривам заседанието.



(Закрито в 16,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов