Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
12/03/2008
Състояние и приоритети на Българската национална телевизия при прехода от аналогово към цифрово излъчване
На 12 март 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Състояние и приоритети на Българската национална телевизия при прехода от аналогово към цифрово излъчване.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум, предлагам да започнем нашето заседание. Както се уточнихме миналия път, днес ще изслушаме г-жа Уляна Пръмова – генерален директор на Българската национална телевизия, на тема “Българската национална телевизия – състояние и приоритети при прехода от аналогово към цифрово излъчване”. Спомняте си, че такова изслушване имахме и с г-н Валерий Тодоров – генерален директор на Националното радио.
След днешното изслушване ще поканим представители на Министерството на културата, което е така да се каже нашето министерство, ние си нямаме специално министерство, то ни е родител-настойник, и някои други институции от типа на Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, за да видим какво да правим по отношение на проблемите, които повдигна г-н Валерий Тодоров и които ще повдигне без съмнение г-жа Уляна Пръмова. Изобщо след вчерашното решение на Съвета за електронни медии, с което се спират аналоговите конкурси и се преминава изцяло към цифрови, е необходимо тези институции със съдействието на нашата комисия да координират своите усилия, за да може България да се включи навреме в прехода към цифрово излъчване.
Имате ли други предложения за дневен ред? Ако нямате, позволете ми да дам думата на г-жа Уляна Пръмова. Тя е тук с част от своя екип.
Заповядайте, госпожо Пръмова.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Добър ден! Благодаря ви за поканата! Радвам се, че този път успяхме да се съберем и че Комисията има желанието да изслуша ръководството на Българската национална телевизия във връзка с изключително сериозната задача, която стои пред нея и пред цялата държава – това е преходът към цифрово излъчване.
Както знаете, цифровото разпространение е един много сложен и много тежък процес и аз ще се спра тук на няколко проблема, които са важни за телевизията. Смея да кажа мнението на телевизията и лично моето, че страната ни и Българската национална телевизия като част от това е доста изостанала в процеса на цифровизацията в сравнение с другите страни – членки на Европейския съюз. Нещата в другите страни, включително и околни, включително и страни, които по нещо биха могли да се сравнят с нашата като развитие, са в доста по-напреднала фаза и доста по-ясно е мнението и държавната и политическа воля по отношение на този процес.
Тревогите, които проектът за стратегия за цифрово разпространение в България предизвиква в Българската национална телевизия, ние изложихме на няколко пъти писмено до всички институции, които поискаха нашето мнение, и до съответните работни групи, които се занимават с тази стратегия. Становището ни лежи и в Министерството на културата, съответно в Съвета за електронни медии, в Министерството на финансите в частта си за финансовите разчети, които цифровизацията предполага. Затова пред вас като народни представители аз искам да изложа основния и най-големия проблем, свързан с цифровизацията на Българската национална телевизия или по-точно със стратегията за цифровизация.
Проблемът е на кой етап от цифровизацията – както знаете, те са два - Българската национална телевизия ще получи мултиплекс и съответно честотен ресурс. И защо съществуващият проект (аз съм виждала досега само един проект) който предполага предоставянето на мултиплекс и мрежа за цифрово разпространение на БНТ на втория етап от цифровизацията, друг проект не съм виждала, и защо този проект и тази втора фаза нас ни тревожи? Това е основното нещо, на което искам сега да се спра, след което, ако, разбира се, желаете, аз мога да ви запозная с приоритетите в развитието на телевизията по отношение на цифровизацията, те са свързани с цифровизиране на нейната програма.
Във всички препоръки на Съвета на Европа и на всички европейски институции – позовавам се на тях, защото те наистина съществуват, а не защото така е прието напоследък да се прави, а и такава е практиката в целия Европейския съюз, на обществените телевизии (Българската национална телевизия е единствената обществена телевизия в България) е предоставена и е определена централна роля. Централна роля в никакъв случай не означава втори етап. В никакъв случай, получавайки мултиплекс на втория етап от цифровизацията, тоест минимум след три години, Българската национална телевизия ще може да играе тази централна роля. Причините са и програмни, и технически, и ресурсни.
Защо това няма да се случи, ако БНТ остане на втория етап? В първия етап на цифровизацията, така както е предвидено да се изградят три мултиплекса и БНТ да получи във всички мултиплекси възможност за разпространение на своя програма. Под своя програма естествено се разбира Канал 1. На същия принцип се проведе разпространението по кабел на същата тази програма Канал 1. До какви проблеми доведе това? До същите проблеми, до които ще доведе и цифровизацията.
Защо? Всички кабелни оператори в момента в България са задължени по силата на това, че Българската национална телевизия е държавната телевизия (тъй като е телевизия, която е на държавен бюджет почти изцяло, можем спокойно да я наречем държавна, независимо от това, че има обществени функции) всички кабелни оператори разпространяват безплатно Канал 1. Първоначално това се възприемаше като една много добра услуга, която кабелните оператори правят на Канал 1, но на практика тук нещата не са нито ясни, нито чисти, нито коректни по отношение на Българската национална телевизия. Кабелните оператори разпространяват Канал 1, без Канал 1, съответно БНТ и съответно държавата, по някакъв начин да връща парите си, които тя дава за разпространение по ефир, тъй като БНТ е ефирна телевизия. всички кабелните оператори прихващат ефирния сигнал на Канал 1, качват го в своите програми и продават програмите на Канал 1 заедно с програмата на платени частни телевизии. Само по себе си това е некоректно към БНТ, некоректно е и към самите зрители. Защото по логиката на нещата всеки един абонат би трябвало да може да получи по кабел безвъзмездно Канал 1, ако той иска да гледа само Канал 1. Но такова предложение нито един кабелен оператор не прави. И на практика телевизията не може нито да излезе, нито да влезе в тези пакети, тя просто е част от този пакет, без тя да може да диктува каквито и да било условия, без тя да има договорни отношения с кабелните оператори и без да може поради липсата на тези договорни отношения тя да изисква качество на сигнала, на разпространението и каквито и да било отговори на поставени въпроси от чисто техническо естество.
Чисто риторично ще попитам и мисля, че и вие ще се съгласите с мен, че независимо от това кой, как и доколко критикува програмата на Българската национална телевизия, аз не смятам, че има български гражданин, който би взел пакет кабелни телевизии без Канал 1. Защото всеки минава през Канал 1, статистиката говори за това, че няма български зрител, който да не минава през деня през програмата на Канал 1. Дали той се задържа пет минути за “Сънчо”, дали се задържа за “По света и у нас”, дали за избраната от него програма, но всеки български зрител минава през програмата на обществената телевизия. И ако той не получава програмата на обществената телевизия в този пакет, той е длъжен да я получава по друг начин.
На практика 65% от населението е кабелизирано в България и получава програмата на Канал 1 по кабелен път. При тези условия, дали има сигнал, дали няма сигнал, дали той е добро качество, дали има звук – много често наши зрители се обаждат, пишат ни, включително и парламентарни въпроси са задавани в парламентарния контрол защо те не получават програмата на Канал 1, ние сме в ръцете на кабелните оператори. Освен че сме в ръцете и на българската телекомуникационна компания.
При липсата на мултиплекс, който БНТ да може да управлява, ние ще бъдем в ръцете на трите нови частни мултиплекса. Държавата ще трябва да продължи да плаща на БНТ и да дава на БНТ пари, за да може тя да плаща своето разпространение вече по цифров път. Сега една четвърт от държавната субсидия на БНТ отива за ефирния сигнал на Канал 1, тоест отива в БТК.
По силата на съществуващите ни отношения с БТК от време оно, когато е имало друг контрагент, не БТК, ние нямаме също изяснени договорни отношения с тях какво качество на сигнала ние трябва да получим. Ние нямаме достъп до съоръженията на БТК, ние получаваме от тях индиректна информация за проблемите, които са с нашия сигнал. Драстичен беше случаят, когато Белоградчишко остана почти един месец без сигнала на 1 остана почти един месец без сигнала на Канал 1 и ние научихме за това от парламентарния контрол.
Тези опасности, които създава разпространението с кабелните мрежи, същите опасности създава и разпространението през цифрови частни мултиплекси. Защо? Защото Българската национална телевизия ще бъде длъжна да има договорни отношения с тези частни мултиплекси, тя ще трябва да плаща за това разпространение и тя ще трябва да плаща докато съществува. Тоест по никакъв начин вложени в мултиплекса пари – било от държавата, било с половин държавно участие, няма да бъдат върнати обратно в държавната хазна.
Другият проблем, който създава липсата на мултиплекс на първия етап, е островният принцип на изграждане на мултиплексите. Частните инвеститори ще имат интерес от изграждането на мрежа за цифрово разпространение в големите градове, защото там са зрителите на частните телевизии, там са рекламодателите и там е пазарът. Близо 30 на сто от населението на страната обаче живее в населени места под 1000 души. Тези хора поради естеството на своята малобройност и поради географското си разположение са встрани от всякакво друго разпространение освен ефирно в момента. И тези хора на първия етап от цифровизацията, както и на втория етап ще останат без цифрово разпространение. Защото, позволете да се усъмня, че частните инвеститори ще имат интерес да изградят предаватели и мрежа във всяко едно населено място на страната, само и само да разпространят сигнала на Канал 1 по всички точки. А по естеството на обществените си функции БНТ трябва да има разпространение в 98 на сто от територията на България, както е в момента чрез ефира. Ние рискуваме една немалка част от българските граждани и българските избиратели да останат без програмата на обществена телевизия.
На втория етап от цифровизацията честотният ресурс не знам все още да е осигурен, по-точно да са освободени честотите, които Министерството на отбраната трябва да освободи за този втори етап. Не са освободени все още – потвърждава госпожа Драганова – което означава, че ако вие след месец-два приемете стратегията за цифрово разпространение, в която Българската национална телевизия минава на втория етап, значи вие приемате стратегия, според която БНТ няма на практика честотен ресурс, тъй като той не е свободен.
Освен това географията на страната предполага такова изграждане на мрежи, при което на втория етап в някои от мултиплексите и мрежите просто няма да има точки и добри места.
Предоставянето на мултиплекс на Българската национална телевизия на втория етап ще лиши БНТ от възможността за развитие на повече от една програма. Няма обществена телевизия в Европа, която да има една програма. Ние сме в процес на подготовка на втора обществена програма, от каквато мисля, че аудиторията се нуждае предвид на това, че в България има над 400 частни телевизии. Вие знаете, че БНТ имаше две програми, остана с една с оглед да се развие частният сектор. Той се разви доста добре вече, без обаче БНТ да може да се развива успоредно с частния сектор, напротив, тя остана в рудиментарен вид. Всички съседни балкански страни, членове на Европейския съюз, имат поне три национални програми. Страни, съизмерими като територия и население с нашата, имат поне две национални програми, освен няколко тематични обществени програми. Да не говорим за местните, общински, локални и т.н. Единствената страна – членка на Европейския съюз, която има една програма и една обществена телевизия, това е България. Гърците направиха в последните години, откакто са членове на Европейския съюз, три национални програми, две сателитни програми, които покриват целия свят, и пет тематични програми на обществената си телевизия.
Естествено развитието на програмите на телевизията не става без пари. В последните три години Българската национална телевизия получава държавна субсидия за 7 хиляди часа по-малко програма отколкото произвежда. В момента имаме 24-часова програма на Канал 1, от 1 април тръгва 24-часова сателитна програма и в последните три години имаме двойно увеличение на регионалните програми на четирите ни регионални центрове. Това увеличение на програмите ние сме направили без увеличение на субсидията и без възможности за увеличение на приходната част на телевизията. Все пак парите отнякъде се появяват, нали? До този момент ние сме направили всичко с икономии и с резерви. Възможности за икономии и за резерви повече ние нямаме. Защото и в момента ние произвеждаме 7 хиляди часа програма повече отколкото имаме пари по норматив на час/програма.
В ситуацията, в която се намира Българската национална телевизия, ако ние с лека ръка кажем, ето на първия етап има три мултиплекса, заповядайте Канал 1 на всички мултиплекси, ние обричаме Българската национална телевизия и България съответно да остане завинаги с една програма Канал 1. Това нас не може да не ни тревожи. Аз ходя на достатъчно европейски форуми, в които членуват телевизии като нашата, и нямам нито аргументи, нито логично обяснение защо у нас нещата така се случват.
Тревогите ни са много големи, защото ограниченото финансиране на БНТ, смея да кажа, че то наистина е ограничено, поставя телевизията в положение на вързани ръце. Цифровизацията е един много скъп процес, той изисква цифровизиране, първо, на програмата, второ, на приемането на тази програма и след това и на разпространението на тази програма. Може би не в този ред. Като първо, за да гледате цифрова телевизия, програмата трябва да е цифрова. За да се произведе една цифрова програма, трябва по веригата на целия сложен и голям телевизионен процес всяка една частичка да бъде цифрова техника. В последните три години ние направихме немалко, но то в сравнение с обема програма и производство на телевизията е песъчинка в морето. Всички пари, които сме получили по инвестиционната програма на нашия бюджет, са вложени в тази една област. Но трябва да ви кажа, че от 1993 г. до преди три години в телевизията не беше правено абсолютно нищо в техническо отношение. И в ерата, когато технологиите се развиват изключително бързо и динамично, това не означава застой, това означава изоставане със светлинни години от това, което е телевизионният стандарт на производство. На нас ни се налага не само да се сравняваме и конкурираме с три пъти по-богати части телевизии в страната си, на нас ни се налага да работим, да си сътрудничим, да си партнираме и да влизаме в копродукции с наши партньори и контрагенти други обществени телевизии, където стандартите на производство са на друго ниво. Ние попадаме в ситуацията на пълен асинхрон! Разбирате ли? Един телевизионен филм, в който Българската национална телевизия е копродуцент, в днешно време се снима с хай дефинишън камери. Българската национална телевизия такива камери няма! Как ще произведем ние български телевизионен филм или български телевизионен сериал, който да можем да продадем на наши партньори, когато той няма качеството и стандарта да бъде излъчен в техните страни? Как ще спечели награда наш филм на фестивал, когато той не може да бъде показан там? Как ще продадем ние на пазара в Кан документална поредица на Българската национална телевизия за съкровищата на България, примерно, която е прекрасна, но тя не е изработена по стандарта, в който хората искат да купят. Или как ще чуят те мистериите на българските гласове или златните оперни гласове на България, когато нито звукът, нито записът са такива, каквито те могат да купят? Приключвам с тази емоция.
Втората част са спортните събития, които са един много голям не проблем, а и приоритет на БНТ, защото вие знаете, че БНТ е партньор, домакин на всички световни, европейски и прочие първенства, които се случват в България и които се случват и по света. Отразяването – миналия път споменах тази цифра, пак ще я повторя, не защото ми е любима, а защото тя е много показателна – отразяването на един футболен мач по днешните европейски изисквания предполага минимум 22 цифрови камери. Това са стандартите. И ако тук дойде една футболна среща, на която ние сме домакин и ние сме страната на телевизията-домакин и трябва да подадем сигнал за света, ние трябва да наемем всички налични цифрови камери в България, за да можем да подадем този международен сигнал. Защото телевизията няма толкова цифрови камери. А всяко едно световно или европейско първенство, което искаме да се случи в България, то трябва да има телевизия-домакин, за да се случи. Тази телевизия-домакин подава международен сигнал за целия свят. Обикновено сме ние телевизията-домакин.
Това са само част от проблемите за цифровизирането на програмата на Българската национална телевизия. Ние сме дали финансови разчети за шест години за цифровизирането на тези програми.
Основният въпрос обаче, който исках да изложа пред вас, беше проблемът с мястото на БНТ в прехода към цифрово излъчване. Ще играе ли Българската национална телевизия централна роля в този преход или тя ще бъде “и другите официални лица”, както е прието да се казва? Това зависи от вас. Защото вие сте законодатели и стратегията за цифрово разпространение ще бъде приета от Народното събрание. И тук трябва да има ясна политическа воля, казва политическа, макар че това е държавническа воля, за мястото и ролята на обществената телевизия. Не говоря за себе си, говоря за Българското национално радио, мен след време няма да ме има в тази телевизия, но тя ще остане. Защото догодина тя прави 50 години и поколения българи са израснали с нея, поколения български звезди са се родили благодарение на нея и в момента тя е единственото място за българска култура на малкия екран.
Няма да правя повече паралели с други европейски страни, защото мисля, че вие знаете тези паралели, но мисля, че този път трябва да се подходи абсолютно стратегически към тази стратегия, защото тази стратегия ще остане за бъдещето. И програмите на Националната телевизия – една, две или три – ще останат за бъдещите поколения. Това ще зависи от вас!
Тъй като тук ние няма да гледаме цифри, милиони и подробности, аз се опитах да ви обясня какви са нашите страхове и тревоги – и те са основателни – от оставянето на Българската национална телевизия за втория етап, защото това е свързано с развитието на тази телевизия и отчасти е свързано с цялата страна. Няма държава в Европейския съюз и европейска държава, която да не стои зад обществената си телевизия. Даже с налагането на потребителски такси на зрителите, това е вид ангажимент на държавата. Навсякъде телевизията, за да изпълни тези обществени функции, тя разписва и подписва договор с правителството за изпълнение на тези обществени функции, срещу което държавата се ангажира да каже: господа от първи етаж и от втория, вие ще дадете по два лева за тази телевизия, така както давате по 20 лева за пакета кабелни телевизии, от които разбирате примерно три и гледате две. Защото никой не гледа 70 програми, нали? Нека да има избор. Но така както се плаща за частните телевизии, нека да се плаща и за Българската национална телевизия, в това няма нищо страшно и нищо нередно.
Сега, когато се приема стратегията за цифровизация, когато се променят Законът за радиото и телевизията във връзка с тази стратегия, да се помисли и за това как БНТ да стане наистина обществена телевизия, защото общественият интерес към една телевизия зависи и от нейното финансиране. А нейното финансиране продължава да бъде скромна държавна субсидия, смея да кажа, съвсем скромна и един изключително рестриктивен и малък дял от рекламния пазар. Просто рестриктивен! Няма обществена телевизия с толкова малко рекламно време, колкото е Българската национална телевизия – 15 минути. Румънската има 8 минути на час, гръцката няма ограничение, в Австрия няма частни телевизии, там нещата са по-различни, те си направиха референдум и няма даден национален ефир на частни телевизии. Никъде обществената телевизия не е поставена в такова партерно положение, легнало, каквото е в България. И ако навремето е било обясним, ако не оправдан, начинът, по който се даде старт на частните телевизии, този старт е даден преди десет години. Десет години минаха, частният сектор се разви, за което аз много се радвам, защото това е конкуренция и така трябва да бъде, но къде е Българската национална телевизия в тази конкуренция и на какво отгоре и как се конкурира тя с частните телевизии, които са тройно по-богати от нея. А на нея не са й дадени никакви възможности да развива програмите си и да получава за това пари и съответно да отчита тези публични средства пред хората, които плащат. А не само пред Сметната палата и пред Министерството на финансите, което ние правим нон стоп, катадневно и непрекъснато.
Въпросът е принципен. И това Българската национална телевизия на кой етап на цифровизацията заема централна роля може да бъде, така да се каже, и тест за това ние какви европейци сме в края на краищата. Казвам го съвсем отговорно, защото съм абсолютно запозната с това, което се случва в другите страни. Но мисля, че е време и сега е моментът да се покаже друго отношение и да не бъде Българската национална телевизия малката телевизия, държана на въженце, а да бъде телевизията, на която да се даде възможност да се развие, пък тя да види дали може. Но на нея трябва да й се даде някаква подкрепа, някакво различно финансиране и различно, полагащо й се, място.
Мисля да не ви отнемам повече време, защото ще премина малко в емоции, тъй като това за мен е един много болен проблем, много сериозен проблем и може би най-важният проблем в телевизията – нейното място в новата цифрова ера. Дали то ще бъде същото – в ъгъла, до или зад фикуса, или тя ще бъде конкурентоспособна европейска и технологично развита телевизия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Пръмова.
Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Пръмова, колеги! Имах възможността в края на миналата година да разговарям по тези проблеми с госпожа Пръмова и мисля, че съвсем навременни и резонни са поставените въпроси, защото ние като политици наистина ще трябва да дадем отговор искаме или не искаме обществената телевизия да продължава да работи, да има тя стопроцентово покритие и тогава, когато напълно минем към цифровизация, какъвто поет ангажимент има България.
Два са проблемите, които виждам за сериозно решаване и то със законодателни инициативи, в които се надявам и вие да се включите като национална телевизия, защото и стратегията, и всички останали пакетни закони няма да минат без обсъждане на всички нива, най-вече от заинтересованите. А и бюджетът се гледа пак в тази комисия – и на Националното радио, и на Националната телевизия.
Та, проблемите са, както аз разбирам от това, което казвате, че е добре да се помисли на първия етап един от мултиплексите да е държавен и да бъде даден на Националната телевизия, за да може това да осигури стопроцентово покритие в цялата страна. Вторият вариант е една честота от трите частни мултиплекси безплатно държавата да задели за себе си, това да бъде условие за конкурсното начало, и да даде на Националната телевизия. Но тогава може да е под въпрос стопроцентовото покритие и да не бъде изпълнено както е поето по договор, защото сме видели много приватизационни сделки, много обществени поръчки, които не са свършени докрай и така или иначе, не може да се реагира и не се реагира. Друг е въпросът дали това трябва да е така.
И вторият проблем е рестриктивният рекламен пазар, в който вие не можете да сте конкурентоспособни с останалите частни телевизии. Това също е въпрос на законодателна инициатива. Наистина рекордното време, което е дадено на Националната телевизия, както и на Националното радио, е изключително малко спрямо всички останали частни радиа и телевизии, което, разбира се, поставя в едно неизгодно положение и двете медии. Вече имаме напълно развит частен пазар и е редно да помислим дали не трябва на Националната телевизия и на Националното радио да се даде по-голям дял рекламен пазар.
Разбира се, въпросителна е и това за таксата, както Вие казвате. В много от държавите, може би в 90% от европейските държави на националните оператори се заплаща за техните услуги – годишна или месечна такса, това вече е въпрос на гледна точка. Но нека не забравяме, че сме в края на мандата и обикновено за наше недобро постижение тези неща и взимането на пари не се правят в края на мандата. Добре е обаче да се помисли, когато, господин председател, се прави пълна промяна на Закона за радиото и телевизията, да се има предвид този въпрос. Така или иначе, той е записан, но не е осъществен и тази комисия, както и да се казва тя в бъдещия парламент, ще трябва да вземе решение по този въпрос.
Надявам се, че най-главният проблем, който Вие засегнахте, цифровизацията да е на първия етап и Националната телевизия да участва в първия етап на цифровизацията. Ние като народни представители и като Комисията трябва да го защитим в стратегията, която ще гледаме, надявам се, господин председател, и аз, и Вие, и всички ние тук, да е готова до един месец. Следващото изслушване ще бъде по този въпрос и се надявам и Вие, госпожо Пръмова, и Вашите колеги от Националното радио да присъствате на това заседание.
От моя гледна точка няма нищо непреодолимо, стига да има воля, решим. Мисля, че тази комисия е показвала, че я има. Надявам се и Вие с Вашите експерти и с гледането на този пакет закони взаимно да си бъдем полезни и да вземем доброто решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Вземам думата, за да задам въпрос към г-жа Пръмова. Може би защото съм член на Комисията с най-малък стаж, съвсем отскоро, затова моля да ме извините за въпроса, който може и да не е професионален, но искам да разбера каква е връзката между цифровизацията и нелоялното поведение на кабелните телевизии във връзка с качването им на мултиплекс.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Няма връзка, а аналогия – ще се случи просто същото.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Въпросът ми е всъщност Вие не използвате ли общите правила на авторското право в защита интересите на Националната телевизия по отношение на това поведение на кабелните оператори, защото ако се въведе потребителска такса, въпросът ще се задълбочи. Нали разбирате, че тогава ще има още по-голям отлив към кабеларките? Тоест според мен поне Вие очаквате ли от нас някаква законодателна защита? Защото аз като юрист не я виждам тук – как можем да ви защитим. Това е въпрос на активно поведение от страна на телевизията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Въпросът ми е свързан с рай-различните интерпретации, които един човек, който се опитва да мисли по въпроса за бъдещето на Българската национална телевизия, можете ли да формулирате сега или в някакво краткосрочно бъдеще официална позиция на Българската национална телевизия относно стъпките, които трябва да се предприемат, подреждайки ги обаче приоритетно или като преференции? Защото дори от това, което беше току-що казано, не е много ясно кое би било най-добре за вас. Аз не се наемам, нито хората, с които работя, да дефинирам интересите на БНТ по-добре от самите вас. Например, когато говорите за финансиране, мисля, че ще се съгласим, не можете да претендирате и за такса, и за повече рекламно време, и за по-голяма субсидия. Кое смятате, че е най-разумно, кое смятате, че е най-добро за вас, за да можем да имаме онази основа, която, съобразена със собствените ни ценности – по партии, по скалата дори “ляво – дясно”, ако щете, ние да преценим, когато заемаме позиция за защита на БНТ, от каква позиция да изходим, знаейки коя е вашата. Защото позицията, че парите са недостатъчно предполага в момента поне три решения, да не ги изброявам кои са.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други въпроси?
Госпожо Пръмова, заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Единият отговор е, че държавата трябва да дава повече пари, но би било несериозно да отговоря по този начин. Аз никога не съм обяснявала в последните години, че ние няма да работим, защото нямаме пари. Напротив, ние работим с бюджета, който имаме всяка година, и ви казвам, че за три години сме си увеличили програмата и технологично много сме променили телевизията в сравнение с това, което сме заварили. Тоест не сме били никога в ролята на оплакващи се.
Аз съм приготвила тук варианти, които даже бях внесла преди време в Комисията, те съществуват и в телевизията, варианти за това как се финансират обществените телевизии. И ако аз настоявам за такси, това не е защото за мен това е много по-удобно и за нас е по-удобно. Напротив, то крие много рискове за събираемостта на таксите и за финансирането на телевизията. Защото много е удобно да получаваш пари от държавата. Макар и малко, но те са сигурни. Докато другото не е точно така. Аз го поставям просто защото забележките към нас и подозренията към Българската национална телевизия от другите наши партньори са, че ние сме на държавно финансиране, което не ни прави обществена телевизия, тоест не ни приравнява към другите телевизии.
Въпросът е, че ние доста закъсняхме вече с тези такси, защото тези такси в Европа са практика от много отдавна. Хората в момента разсъждават как цифровизацията да промени и това, защото там няма вече да има такса за една цяла програма само, там ще има платена услуга, платено предаване – купуваш и гледаш определено нещо. Просто новите цифрови услуги и новите платформи осигуряват всякакъв вид услуги, не тази традиционна такса и гледаш една или две телевизии. Така че въпросът с финансирането на телевизията е доста опасен.
Например румънците в желанието си да отговорят на европейските изисквания, пък и да не поставят телевизията си на голям риск, са тръгнали на смесено тройно финансиране, тоест една част държавен бюджет, който държавен бюджет покрива сигнала на телевизията и нейните членски вноски в международни организации, за да може телевизията им да бъде представена добре; другото са такси, които са с диференциран размер според домакинство, холдинг, фирма, концерн; третото е реклами. Тоест имат три източника на доходи. Това е един добър смесен, комбиниран вариант, защото хвърлянето изведнъж на такси или само на реклама е нещо, което е доста рисковано, особено в пазар като нашия.
Аз мога да кажа, че най-добре и най-спокойно е за Българската национална телевизия да бъде на бюджет, но това не е сериозно и не е решение. Затова трябва да се обмисли много сериозно как телевизията ще се финансира в бъдеще, защото бъдещето е много голямо, то не е въпрос само на трудния преход. Ясно е, че държавата никога няма да има достатъчно пари, за да финансира БНТ. И не е и нужно, защото тя се води обществена телевизия и трябва да я финансира обществото. Дали е чрез данък, дали е чрез такса, то пак е от джоба на данъкоплатеца. Само че има разлика, защото всеки данъкоплатец знае, че той дава примерно два лева за програмите на Националната телевизия и той може да изисква, да пише, да настоява, а тя е длъжна пред него да се отчете, тоест да отговори на неговия интерес. Докато събирането на данъците в държавния бюджет и оттам отпускането на един бюджет по някакви пера, макрорамки и пр., знаете, че никога не отговаря на действителността.
Така че, аз мога да ви кажа, че ние сме готови да поработим по различни варианти, ако трябва ние да предложим различни варианти за финансиране. Но дали ние от нашата телевизионна камбанария можем да преценим всички рискове? Защото тук все пак ще има някаква отговорност и на законодателя, той ще наложи тези такси.
Така или иначе, в Закона за радиото и телевизията съществува фонд, от който да се финансира БНТ. Този фонд просто не работи, него го няма, беше закрит. Например таксите в Гърция се събират с електромери заедно със сметките за ток и се превеждат директно на телевизията. Те нямат опосредствано минаване през фонд, структура или някъде, където работят хора и получават пари. В Румъния има обществен фонд за кино, не за телевизия, където всички телевизии отчитат част от рекламните си приходи, за да може да се развива румънското игрално кино. Такъв фонд има във всички европейски страни, само в България държавата финансира киното. Как ще се развива филмовата индустрия и как ще има български филми, когато общо взето се дават 12 милиона на година от държавата за българско кино? В Италия Берлускони 20% от рекламните си приходи отчита в този фонд за кино. Навсякъде е така. В Румъния 10% от рекламните приходи на всички телевизии се събират във фонд за кино, където кандидатстват всякакви проекти, всички могат да кандидатстват. Но се събират сериозни пари, тоест 10% от рекламните приходи.
По закон ние сме длъжни да произвеждаме българско кино с някакви мизерни 5 – 6 милиона, защото вие знаете какво значи 5 – 6 милиона за киното, всички са ни сърдити, защото няма пари за всички, никой друг не развива българското кино, защото то не може да донесе пари. Защото ако сложите един български филм в праймтайма, той няма да донесе такъв рейтинг, както ще донесе едно риалити.
Така че ние можем да се подготвим с варианти, но ние не можем да определим колко трябва да бъде тази такса, за да се развиваме и функционираме добре. Защото това все пак е ангажимент, който държавата ще наложи над хората.
Във връзка с кабелните оператори. Аз направих просто сравнение между това как стоят нещата с кабелните оператори и как биха стояли, ако частни кабелни оператори бъдат заместени с частни мултиплекси. По същия начин! Просто защото няма гаранция да бъде по друг, няма нормативна база и няма и да има, за да бъде по друг начин. Ние ще бъдем в ръцете на това доколко частният инвеститор желае да развие или не своята мрежа. В момента ние сме в ръцете на Българската телекомуникационна компания, който не инвестира в нищо в последните години, затова и сигналът на БНТ е такъв – защото няма нито един нов предавател. Естествено всяка една нормална частна фирма няма да инвестира в нещо, което си отива – аналоговото разпространение умира, то е приключило, кой ще влага пари в него? Той ще влага пари в цифрово разпространение. само че ние все още се разпространяваме аналогово.
Ние ще попаднем в същото менгеме, просто защото така се случват нещата у нас. Бихме могли да бъдем големи оптимисти и да предположим, че нещата в цифровата ера у нас ще доведат до друго отношение на поетите ангажименти, но аз не съм склонна да мисля, че това ще се случи.
Смятаме, че по-сигурният, по-гарантираният за Българската национална телевизия вариант е на първия етап тя да получи мултиплекс.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Баташов има думата.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря.
Аз имам един въпрос. Госпожо Пръмова, Вие споменахте, че в България има близо 400 частни кабелни програми. Моят въпрос е свързан със Закона за авторско право и сродните права или права на излъчване на програми, които създава Българската национална телевизия като обществена телевизия. Защото за никого не е тайна, че кабелните оператори качват програмата на Канал 1, на Сателитния канал. Какво получава Българската национална телевизия от това? Тя получава ли нещо? Има ли някакви взаимоотношения с ползвателите на готовата продукция на Българската национална телевизия, която се създава с бюджет, който е отпуснат от държавата?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И ще бъде ли проблем, ако кабелните телевизии не излъчват Канал 1?
УЛЯНА ПРЪМОВА: За тях ще бъде по-големият проблем според мен. Ще бъде вече проблем, защото тя е качена по същия начин, по който смятаме да я качим и на цифровите мултиплекси. Вземете, задължително е за вас да излъчвате Канал 1. И те взимат Канал 1. Покрай Канал 1 се подреждат всички други телевизии.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз Ви питам вие какво получавате? Или какво получава сателитният канал “България”?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Нищо не получаваме.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Защо?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Защото тя се разпространява безвъзмездно, защото е обществена телевизия и нито един български гражданин не плаща, за да гледа БНТ. Тя се разпространява безвъзмездно, тя не е частна телевизия. Ние не можем и да я кодираме. Ние плащаме 5,5 млн. лева на година за авторски права за това, което ние излъчваме по нашата програма. Но нашата програма се излъчва от всички кабелни оператори, но те не плащат за това излъчване.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз лично ще воювам, ама много ще воювам това нещо да се промени. Защото, честно да ви кажа, според моето скромно мнение 400 кабелни оператори са абсолютни пирати! Те купуват карти за определените канали и т.н. или ги фалшифицират и след това ги пускат и ги мултиплицират, срещу което събират средно между 15 и 25 лева от едно домакинство, от един апарат. Аз не виждам защо трябва да имаме свян за Българската национална телевизия и за Сателитния канал да не богат да бъдат отделени определени средства. Мисля, че трябва да поставим този въпрос много ребром. Защото, ако калкулирам в района, в който живея – “Лозенец”, колко домакинства са и като погледна каква мрежа от кабели е, скоро няма да се вижда небето, и колко кабелни оператори ползват и БНТ, и т.н., то е страшна работа. Мисля, че е крайно време да се сложи някакъв ред.
Когато държавата плаща на Българската национална телевизия да бъде обществена телевизия, мисля, че Българската национална телевизия е абсолютно в правото си да постави този въпрос. Как така, създавайки авторски продукт, никой не плаща за това?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Но ние плащаме.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Да, това имам предвид.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Ако мога да се вмъкна с едно малко примерче, например във Франция, където режимът все още е регистрационен, за да стартира една нова програма, една нова телевизия, какви са двете основни изисквания, за да стартира една телевизионна програма? – Произход на капитала и авансово плащане на авторски права. Нищо друго!
АНДРЕЙ БАТАШОВ: В подкрепа на Вашето мнение мога да кажа как се издържа киното във Франция. Киното във Франция се издържа от американското кино. Който иска да разпространява американско кино, плаща авансово за това, че ще го разпространява. И така имат пари примерно за френското кино. Може би така ще има пари и за Българската национална телевизия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз обаче не случайно поставих въпроса и от другата му страна – ако премахнем законовото задължение кабелните телевизии да излъчват обществената, а се премине към договаряне между БНТ и всяка отделна телевизия дали ще бъде по-добре?
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Там, където има обществени телевизии, този въпрос е решен по малко по-различен начин. Задължително е, където има обществени телевизии, ако Вие сте кабелен оператор и искате да предлагате тази услуга, аз като зрител мога да искам да гледам само обществената телевизия. Кабелният оператор да дойде да ви направи устройството и вие ще гледате само тези програми, които са свободни от лиценз. Потребителят ще плати само инсталационна такса, но няма да плаща на кабелния оператор нищо. Защото има много хора, които искат да гледат само обществената телевизия, не искат да плащат за телевизия, но нямат възможност да го направят. Това е законово решение там, където има обществена телевизия. Докато ако отидем на американския пазар, там навсякъде се плаща, но там няма обществена телевизия, както и кабелни телевизии.
Това е защита на бедните хора в страната – да могат да гледат без пари телевизия, без да плащат на кабелните оператори.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Мисля, че ние няма да регулираме тепърва кабелните оператори, въпросът е да не “регулираме” по същия начин и цифровите. Това е нашето опасение и затова е сравнението, което на вас ви направи впечатление. А не тепърва да променяме нещата, защото така или иначе до няколко години цифровото разпространение ще бъде факт.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Проблемът, както господин Малинов го постави, както и господин Баташов, е в коя посока да се търси промяната. Естествено че не може всичко да се промени – или ще има потребителска такса, ако сегашното управление прецени, че общата данъчна тежест не е висока и тази такса, ако се въведе, няма да бъде капката, която ще прелее чашата, или ще има разблокиране на праймтайма на Българската национална телевизия за рекламата, или ще има увеличаване на държавната субсидия, или някакъв нов тип договаряне с тези, които препредават обществената телевизия. Няма пета, шеста, седма възможност. Но тези четири наведнъж не ми се вижда реалистично да се случат. Затова задаваме въпроси, за да умуваме кое е най-доброто и най-приемливото, кое е най-реалистичното. Предполагам, че ще се занимаваме доста често с тези проблематика.
Има ли други въпроси и изказвания или да вървим към приключване на днешното заседание? Ако няма въпроси и изказвания сега, ние ще продължим да разискваме тази проблематика. Ще поканим на следващото заседание институциите, които споменах в началото, за да търсим тази обща позиция и общите усилия, които да доведат до стратегията за цифровизация и до промените в Закона за радиото и телевизията или до нов Закон за радиото и телевизията.
Нека да се разделим с тази уговорка. Продължаваме с тази проблематика и следващия път.
Благодаря на госпожа Пръмова и на нейния екип за това, че ни запознаха с проблемите.
УЛЯНА ПРЪМОВА: И аз много благодаря за отношението и за изслушването.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на всички за участието в днешното заседание. До следващата сряда!
(Закрито в 15,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
На 12 март 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Състояние и приоритети на Българската национална телевизия при прехода от аналогово към цифрово излъчване.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум, предлагам да започнем нашето заседание. Както се уточнихме миналия път, днес ще изслушаме г-жа Уляна Пръмова – генерален директор на Българската национална телевизия, на тема “Българската национална телевизия – състояние и приоритети при прехода от аналогово към цифрово излъчване”. Спомняте си, че такова изслушване имахме и с г-н Валерий Тодоров – генерален директор на Националното радио.
След днешното изслушване ще поканим представители на Министерството на културата, което е така да се каже нашето министерство, ние си нямаме специално министерство, то ни е родител-настойник, и някои други институции от типа на Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, за да видим какво да правим по отношение на проблемите, които повдигна г-н Валерий Тодоров и които ще повдигне без съмнение г-жа Уляна Пръмова. Изобщо след вчерашното решение на Съвета за електронни медии, с което се спират аналоговите конкурси и се преминава изцяло към цифрови, е необходимо тези институции със съдействието на нашата комисия да координират своите усилия, за да може България да се включи навреме в прехода към цифрово излъчване.
Имате ли други предложения за дневен ред? Ако нямате, позволете ми да дам думата на г-жа Уляна Пръмова. Тя е тук с част от своя екип.
Заповядайте, госпожо Пръмова.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Добър ден! Благодаря ви за поканата! Радвам се, че този път успяхме да се съберем и че Комисията има желанието да изслуша ръководството на Българската национална телевизия във връзка с изключително сериозната задача, която стои пред нея и пред цялата държава – това е преходът към цифрово излъчване.
Както знаете, цифровото разпространение е един много сложен и много тежък процес и аз ще се спра тук на няколко проблема, които са важни за телевизията. Смея да кажа мнението на телевизията и лично моето, че страната ни и Българската национална телевизия като част от това е доста изостанала в процеса на цифровизацията в сравнение с другите страни – членки на Европейския съюз. Нещата в другите страни, включително и околни, включително и страни, които по нещо биха могли да се сравнят с нашата като развитие, са в доста по-напреднала фаза и доста по-ясно е мнението и държавната и политическа воля по отношение на този процес.
Тревогите, които проектът за стратегия за цифрово разпространение в България предизвиква в Българската национална телевизия, ние изложихме на няколко пъти писмено до всички институции, които поискаха нашето мнение, и до съответните работни групи, които се занимават с тази стратегия. Становището ни лежи и в Министерството на културата, съответно в Съвета за електронни медии, в Министерството на финансите в частта си за финансовите разчети, които цифровизацията предполага. Затова пред вас като народни представители аз искам да изложа основния и най-големия проблем, свързан с цифровизацията на Българската национална телевизия или по-точно със стратегията за цифровизация.
Проблемът е на кой етап от цифровизацията – както знаете, те са два - Българската национална телевизия ще получи мултиплекс и съответно честотен ресурс. И защо съществуващият проект (аз съм виждала досега само един проект) който предполага предоставянето на мултиплекс и мрежа за цифрово разпространение на БНТ на втория етап от цифровизацията, друг проект не съм виждала, и защо този проект и тази втора фаза нас ни тревожи? Това е основното нещо, на което искам сега да се спра, след което, ако, разбира се, желаете, аз мога да ви запозная с приоритетите в развитието на телевизията по отношение на цифровизацията, те са свързани с цифровизиране на нейната програма.
Във всички препоръки на Съвета на Европа и на всички европейски институции – позовавам се на тях, защото те наистина съществуват, а не защото така е прието напоследък да се прави, а и такава е практиката в целия Европейския съюз, на обществените телевизии (Българската национална телевизия е единствената обществена телевизия в България) е предоставена и е определена централна роля. Централна роля в никакъв случай не означава втори етап. В никакъв случай, получавайки мултиплекс на втория етап от цифровизацията, тоест минимум след три години, Българската национална телевизия ще може да играе тази централна роля. Причините са и програмни, и технически, и ресурсни.
Защо това няма да се случи, ако БНТ остане на втория етап? В първия етап на цифровизацията, така както е предвидено да се изградят три мултиплекса и БНТ да получи във всички мултиплекси възможност за разпространение на своя програма. Под своя програма естествено се разбира Канал 1. На същия принцип се проведе разпространението по кабел на същата тази програма Канал 1. До какви проблеми доведе това? До същите проблеми, до които ще доведе и цифровизацията.
Защо? Всички кабелни оператори в момента в България са задължени по силата на това, че Българската национална телевизия е държавната телевизия (тъй като е телевизия, която е на държавен бюджет почти изцяло, можем спокойно да я наречем държавна, независимо от това, че има обществени функции) всички кабелни оператори разпространяват безплатно Канал 1. Първоначално това се възприемаше като една много добра услуга, която кабелните оператори правят на Канал 1, но на практика тук нещата не са нито ясни, нито чисти, нито коректни по отношение на Българската национална телевизия. Кабелните оператори разпространяват Канал 1, без Канал 1, съответно БНТ и съответно държавата, по някакъв начин да връща парите си, които тя дава за разпространение по ефир, тъй като БНТ е ефирна телевизия. всички кабелните оператори прихващат ефирния сигнал на Канал 1, качват го в своите програми и продават програмите на Канал 1 заедно с програмата на платени частни телевизии. Само по себе си това е некоректно към БНТ, некоректно е и към самите зрители. Защото по логиката на нещата всеки един абонат би трябвало да може да получи по кабел безвъзмездно Канал 1, ако той иска да гледа само Канал 1. Но такова предложение нито един кабелен оператор не прави. И на практика телевизията не може нито да излезе, нито да влезе в тези пакети, тя просто е част от този пакет, без тя да може да диктува каквито и да било условия, без тя да има договорни отношения с кабелните оператори и без да може поради липсата на тези договорни отношения тя да изисква качество на сигнала, на разпространението и каквито и да било отговори на поставени въпроси от чисто техническо естество.
Чисто риторично ще попитам и мисля, че и вие ще се съгласите с мен, че независимо от това кой, как и доколко критикува програмата на Българската национална телевизия, аз не смятам, че има български гражданин, който би взел пакет кабелни телевизии без Канал 1. Защото всеки минава през Канал 1, статистиката говори за това, че няма български зрител, който да не минава през деня през програмата на Канал 1. Дали той се задържа пет минути за “Сънчо”, дали се задържа за “По света и у нас”, дали за избраната от него програма, но всеки български зрител минава през програмата на обществената телевизия. И ако той не получава програмата на обществената телевизия в този пакет, той е длъжен да я получава по друг начин.
На практика 65% от населението е кабелизирано в България и получава програмата на Канал 1 по кабелен път. При тези условия, дали има сигнал, дали няма сигнал, дали той е добро качество, дали има звук – много често наши зрители се обаждат, пишат ни, включително и парламентарни въпроси са задавани в парламентарния контрол защо те не получават програмата на Канал 1, ние сме в ръцете на кабелните оператори. Освен че сме в ръцете и на българската телекомуникационна компания.
При липсата на мултиплекс, който БНТ да може да управлява, ние ще бъдем в ръцете на трите нови частни мултиплекса. Държавата ще трябва да продължи да плаща на БНТ и да дава на БНТ пари, за да може тя да плаща своето разпространение вече по цифров път. Сега една четвърт от държавната субсидия на БНТ отива за ефирния сигнал на Канал 1, тоест отива в БТК.
По силата на съществуващите ни отношения с БТК от време оно, когато е имало друг контрагент, не БТК, ние нямаме също изяснени договорни отношения с тях какво качество на сигнала ние трябва да получим. Ние нямаме достъп до съоръженията на БТК, ние получаваме от тях индиректна информация за проблемите, които са с нашия сигнал. Драстичен беше случаят, когато Белоградчишко остана почти един месец без сигнала на 1 остана почти един месец без сигнала на Канал 1 и ние научихме за това от парламентарния контрол.
Тези опасности, които създава разпространението с кабелните мрежи, същите опасности създава и разпространението през цифрови частни мултиплекси. Защо? Защото Българската национална телевизия ще бъде длъжна да има договорни отношения с тези частни мултиплекси, тя ще трябва да плаща за това разпространение и тя ще трябва да плаща докато съществува. Тоест по никакъв начин вложени в мултиплекса пари – било от държавата, било с половин държавно участие, няма да бъдат върнати обратно в държавната хазна.
Другият проблем, който създава липсата на мултиплекс на първия етап, е островният принцип на изграждане на мултиплексите. Частните инвеститори ще имат интерес от изграждането на мрежа за цифрово разпространение в големите градове, защото там са зрителите на частните телевизии, там са рекламодателите и там е пазарът. Близо 30 на сто от населението на страната обаче живее в населени места под 1000 души. Тези хора поради естеството на своята малобройност и поради географското си разположение са встрани от всякакво друго разпространение освен ефирно в момента. И тези хора на първия етап от цифровизацията, както и на втория етап ще останат без цифрово разпространение. Защото, позволете да се усъмня, че частните инвеститори ще имат интерес да изградят предаватели и мрежа във всяко едно населено място на страната, само и само да разпространят сигнала на Канал 1 по всички точки. А по естеството на обществените си функции БНТ трябва да има разпространение в 98 на сто от територията на България, както е в момента чрез ефира. Ние рискуваме една немалка част от българските граждани и българските избиратели да останат без програмата на обществена телевизия.
На втория етап от цифровизацията честотният ресурс не знам все още да е осигурен, по-точно да са освободени честотите, които Министерството на отбраната трябва да освободи за този втори етап. Не са освободени все още – потвърждава госпожа Драганова – което означава, че ако вие след месец-два приемете стратегията за цифрово разпространение, в която Българската национална телевизия минава на втория етап, значи вие приемате стратегия, според която БНТ няма на практика честотен ресурс, тъй като той не е свободен.
Освен това географията на страната предполага такова изграждане на мрежи, при което на втория етап в някои от мултиплексите и мрежите просто няма да има точки и добри места.
Предоставянето на мултиплекс на Българската национална телевизия на втория етап ще лиши БНТ от възможността за развитие на повече от една програма. Няма обществена телевизия в Европа, която да има една програма. Ние сме в процес на подготовка на втора обществена програма, от каквато мисля, че аудиторията се нуждае предвид на това, че в България има над 400 частни телевизии. Вие знаете, че БНТ имаше две програми, остана с една с оглед да се развие частният сектор. Той се разви доста добре вече, без обаче БНТ да може да се развива успоредно с частния сектор, напротив, тя остана в рудиментарен вид. Всички съседни балкански страни, членове на Европейския съюз, имат поне три национални програми. Страни, съизмерими като територия и население с нашата, имат поне две национални програми, освен няколко тематични обществени програми. Да не говорим за местните, общински, локални и т.н. Единствената страна – членка на Европейския съюз, която има една програма и една обществена телевизия, това е България. Гърците направиха в последните години, откакто са членове на Европейския съюз, три национални програми, две сателитни програми, които покриват целия свят, и пет тематични програми на обществената си телевизия.
Естествено развитието на програмите на телевизията не става без пари. В последните три години Българската национална телевизия получава държавна субсидия за 7 хиляди часа по-малко програма отколкото произвежда. В момента имаме 24-часова програма на Канал 1, от 1 април тръгва 24-часова сателитна програма и в последните три години имаме двойно увеличение на регионалните програми на четирите ни регионални центрове. Това увеличение на програмите ние сме направили без увеличение на субсидията и без възможности за увеличение на приходната част на телевизията. Все пак парите отнякъде се появяват, нали? До този момент ние сме направили всичко с икономии и с резерви. Възможности за икономии и за резерви повече ние нямаме. Защото и в момента ние произвеждаме 7 хиляди часа програма повече отколкото имаме пари по норматив на час/програма.
В ситуацията, в която се намира Българската национална телевизия, ако ние с лека ръка кажем, ето на първия етап има три мултиплекса, заповядайте Канал 1 на всички мултиплекси, ние обричаме Българската национална телевизия и България съответно да остане завинаги с една програма Канал 1. Това нас не може да не ни тревожи. Аз ходя на достатъчно европейски форуми, в които членуват телевизии като нашата, и нямам нито аргументи, нито логично обяснение защо у нас нещата така се случват.
Тревогите ни са много големи, защото ограниченото финансиране на БНТ, смея да кажа, че то наистина е ограничено, поставя телевизията в положение на вързани ръце. Цифровизацията е един много скъп процес, той изисква цифровизиране, първо, на програмата, второ, на приемането на тази програма и след това и на разпространението на тази програма. Може би не в този ред. Като първо, за да гледате цифрова телевизия, програмата трябва да е цифрова. За да се произведе една цифрова програма, трябва по веригата на целия сложен и голям телевизионен процес всяка една частичка да бъде цифрова техника. В последните три години ние направихме немалко, но то в сравнение с обема програма и производство на телевизията е песъчинка в морето. Всички пари, които сме получили по инвестиционната програма на нашия бюджет, са вложени в тази една област. Но трябва да ви кажа, че от 1993 г. до преди три години в телевизията не беше правено абсолютно нищо в техническо отношение. И в ерата, когато технологиите се развиват изключително бързо и динамично, това не означава застой, това означава изоставане със светлинни години от това, което е телевизионният стандарт на производство. На нас ни се налага не само да се сравняваме и конкурираме с три пъти по-богати части телевизии в страната си, на нас ни се налага да работим, да си сътрудничим, да си партнираме и да влизаме в копродукции с наши партньори и контрагенти други обществени телевизии, където стандартите на производство са на друго ниво. Ние попадаме в ситуацията на пълен асинхрон! Разбирате ли? Един телевизионен филм, в който Българската национална телевизия е копродуцент, в днешно време се снима с хай дефинишън камери. Българската национална телевизия такива камери няма! Как ще произведем ние български телевизионен филм или български телевизионен сериал, който да можем да продадем на наши партньори, когато той няма качеството и стандарта да бъде излъчен в техните страни? Как ще спечели награда наш филм на фестивал, когато той не може да бъде показан там? Как ще продадем ние на пазара в Кан документална поредица на Българската национална телевизия за съкровищата на България, примерно, която е прекрасна, но тя не е изработена по стандарта, в който хората искат да купят. Или как ще чуят те мистериите на българските гласове или златните оперни гласове на България, когато нито звукът, нито записът са такива, каквито те могат да купят? Приключвам с тази емоция.
Втората част са спортните събития, които са един много голям не проблем, а и приоритет на БНТ, защото вие знаете, че БНТ е партньор, домакин на всички световни, европейски и прочие първенства, които се случват в България и които се случват и по света. Отразяването – миналия път споменах тази цифра, пак ще я повторя, не защото ми е любима, а защото тя е много показателна – отразяването на един футболен мач по днешните европейски изисквания предполага минимум 22 цифрови камери. Това са стандартите. И ако тук дойде една футболна среща, на която ние сме домакин и ние сме страната на телевизията-домакин и трябва да подадем сигнал за света, ние трябва да наемем всички налични цифрови камери в България, за да можем да подадем този международен сигнал. Защото телевизията няма толкова цифрови камери. А всяко едно световно или европейско първенство, което искаме да се случи в България, то трябва да има телевизия-домакин, за да се случи. Тази телевизия-домакин подава международен сигнал за целия свят. Обикновено сме ние телевизията-домакин.
Това са само част от проблемите за цифровизирането на програмата на Българската национална телевизия. Ние сме дали финансови разчети за шест години за цифровизирането на тези програми.
Основният въпрос обаче, който исках да изложа пред вас, беше проблемът с мястото на БНТ в прехода към цифрово излъчване. Ще играе ли Българската национална телевизия централна роля в този преход или тя ще бъде “и другите официални лица”, както е прието да се казва? Това зависи от вас. Защото вие сте законодатели и стратегията за цифрово разпространение ще бъде приета от Народното събрание. И тук трябва да има ясна политическа воля, казва политическа, макар че това е държавническа воля, за мястото и ролята на обществената телевизия. Не говоря за себе си, говоря за Българското национално радио, мен след време няма да ме има в тази телевизия, но тя ще остане. Защото догодина тя прави 50 години и поколения българи са израснали с нея, поколения български звезди са се родили благодарение на нея и в момента тя е единственото място за българска култура на малкия екран.
Няма да правя повече паралели с други европейски страни, защото мисля, че вие знаете тези паралели, но мисля, че този път трябва да се подходи абсолютно стратегически към тази стратегия, защото тази стратегия ще остане за бъдещето. И програмите на Националната телевизия – една, две или три – ще останат за бъдещите поколения. Това ще зависи от вас!
Тъй като тук ние няма да гледаме цифри, милиони и подробности, аз се опитах да ви обясня какви са нашите страхове и тревоги – и те са основателни – от оставянето на Българската национална телевизия за втория етап, защото това е свързано с развитието на тази телевизия и отчасти е свързано с цялата страна. Няма държава в Европейския съюз и европейска държава, която да не стои зад обществената си телевизия. Даже с налагането на потребителски такси на зрителите, това е вид ангажимент на държавата. Навсякъде телевизията, за да изпълни тези обществени функции, тя разписва и подписва договор с правителството за изпълнение на тези обществени функции, срещу което държавата се ангажира да каже: господа от първи етаж и от втория, вие ще дадете по два лева за тази телевизия, така както давате по 20 лева за пакета кабелни телевизии, от които разбирате примерно три и гледате две. Защото никой не гледа 70 програми, нали? Нека да има избор. Но така както се плаща за частните телевизии, нека да се плаща и за Българската национална телевизия, в това няма нищо страшно и нищо нередно.
Сега, когато се приема стратегията за цифровизация, когато се променят Законът за радиото и телевизията във връзка с тази стратегия, да се помисли и за това как БНТ да стане наистина обществена телевизия, защото общественият интерес към една телевизия зависи и от нейното финансиране. А нейното финансиране продължава да бъде скромна държавна субсидия, смея да кажа, съвсем скромна и един изключително рестриктивен и малък дял от рекламния пазар. Просто рестриктивен! Няма обществена телевизия с толкова малко рекламно време, колкото е Българската национална телевизия – 15 минути. Румънската има 8 минути на час, гръцката няма ограничение, в Австрия няма частни телевизии, там нещата са по-различни, те си направиха референдум и няма даден национален ефир на частни телевизии. Никъде обществената телевизия не е поставена в такова партерно положение, легнало, каквото е в България. И ако навремето е било обясним, ако не оправдан, начинът, по който се даде старт на частните телевизии, този старт е даден преди десет години. Десет години минаха, частният сектор се разви, за което аз много се радвам, защото това е конкуренция и така трябва да бъде, но къде е Българската национална телевизия в тази конкуренция и на какво отгоре и как се конкурира тя с частните телевизии, които са тройно по-богати от нея. А на нея не са й дадени никакви възможности да развива програмите си и да получава за това пари и съответно да отчита тези публични средства пред хората, които плащат. А не само пред Сметната палата и пред Министерството на финансите, което ние правим нон стоп, катадневно и непрекъснато.
Въпросът е принципен. И това Българската национална телевизия на кой етап на цифровизацията заема централна роля може да бъде, така да се каже, и тест за това ние какви европейци сме в края на краищата. Казвам го съвсем отговорно, защото съм абсолютно запозната с това, което се случва в другите страни. Но мисля, че е време и сега е моментът да се покаже друго отношение и да не бъде Българската национална телевизия малката телевизия, държана на въженце, а да бъде телевизията, на която да се даде възможност да се развие, пък тя да види дали може. Но на нея трябва да й се даде някаква подкрепа, някакво различно финансиране и различно, полагащо й се, място.
Мисля да не ви отнемам повече време, защото ще премина малко в емоции, тъй като това за мен е един много болен проблем, много сериозен проблем и може би най-важният проблем в телевизията – нейното място в новата цифрова ера. Дали то ще бъде същото – в ъгъла, до или зад фикуса, или тя ще бъде конкурентоспособна европейска и технологично развита телевизия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Пръмова.
Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Пръмова, колеги! Имах възможността в края на миналата година да разговарям по тези проблеми с госпожа Пръмова и мисля, че съвсем навременни и резонни са поставените въпроси, защото ние като политици наистина ще трябва да дадем отговор искаме или не искаме обществената телевизия да продължава да работи, да има тя стопроцентово покритие и тогава, когато напълно минем към цифровизация, какъвто поет ангажимент има България.
Два са проблемите, които виждам за сериозно решаване и то със законодателни инициативи, в които се надявам и вие да се включите като национална телевизия, защото и стратегията, и всички останали пакетни закони няма да минат без обсъждане на всички нива, най-вече от заинтересованите. А и бюджетът се гледа пак в тази комисия – и на Националното радио, и на Националната телевизия.
Та, проблемите са, както аз разбирам от това, което казвате, че е добре да се помисли на първия етап един от мултиплексите да е държавен и да бъде даден на Националната телевизия, за да може това да осигури стопроцентово покритие в цялата страна. Вторият вариант е една честота от трите частни мултиплекси безплатно държавата да задели за себе си, това да бъде условие за конкурсното начало, и да даде на Националната телевизия. Но тогава може да е под въпрос стопроцентовото покритие и да не бъде изпълнено както е поето по договор, защото сме видели много приватизационни сделки, много обществени поръчки, които не са свършени докрай и така или иначе, не може да се реагира и не се реагира. Друг е въпросът дали това трябва да е така.
И вторият проблем е рестриктивният рекламен пазар, в който вие не можете да сте конкурентоспособни с останалите частни телевизии. Това също е въпрос на законодателна инициатива. Наистина рекордното време, което е дадено на Националната телевизия, както и на Националното радио, е изключително малко спрямо всички останали частни радиа и телевизии, което, разбира се, поставя в едно неизгодно положение и двете медии. Вече имаме напълно развит частен пазар и е редно да помислим дали не трябва на Националната телевизия и на Националното радио да се даде по-голям дял рекламен пазар.
Разбира се, въпросителна е и това за таксата, както Вие казвате. В много от държавите, може би в 90% от европейските държави на националните оператори се заплаща за техните услуги – годишна или месечна такса, това вече е въпрос на гледна точка. Но нека не забравяме, че сме в края на мандата и обикновено за наше недобро постижение тези неща и взимането на пари не се правят в края на мандата. Добре е обаче да се помисли, когато, господин председател, се прави пълна промяна на Закона за радиото и телевизията, да се има предвид този въпрос. Така или иначе, той е записан, но не е осъществен и тази комисия, както и да се казва тя в бъдещия парламент, ще трябва да вземе решение по този въпрос.
Надявам се, че най-главният проблем, който Вие засегнахте, цифровизацията да е на първия етап и Националната телевизия да участва в първия етап на цифровизацията. Ние като народни представители и като Комисията трябва да го защитим в стратегията, която ще гледаме, надявам се, господин председател, и аз, и Вие, и всички ние тук, да е готова до един месец. Следващото изслушване ще бъде по този въпрос и се надявам и Вие, госпожо Пръмова, и Вашите колеги от Националното радио да присъствате на това заседание.
От моя гледна точка няма нищо непреодолимо, стига да има воля, решим. Мисля, че тази комисия е показвала, че я има. Надявам се и Вие с Вашите експерти и с гледането на този пакет закони взаимно да си бъдем полезни и да вземем доброто решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател. Вземам думата, за да задам въпрос към г-жа Пръмова. Може би защото съм член на Комисията с най-малък стаж, съвсем отскоро, затова моля да ме извините за въпроса, който може и да не е професионален, но искам да разбера каква е връзката между цифровизацията и нелоялното поведение на кабелните телевизии във връзка с качването им на мултиплекс.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Няма връзка, а аналогия – ще се случи просто същото.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Въпросът ми е всъщност Вие не използвате ли общите правила на авторското право в защита интересите на Националната телевизия по отношение на това поведение на кабелните оператори, защото ако се въведе потребителска такса, въпросът ще се задълбочи. Нали разбирате, че тогава ще има още по-голям отлив към кабеларките? Тоест според мен поне Вие очаквате ли от нас някаква законодателна защита? Защото аз като юрист не я виждам тук – как можем да ви защитим. Това е въпрос на активно поведение от страна на телевизията.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Въпросът ми е свързан с рай-различните интерпретации, които един човек, който се опитва да мисли по въпроса за бъдещето на Българската национална телевизия, можете ли да формулирате сега или в някакво краткосрочно бъдеще официална позиция на Българската национална телевизия относно стъпките, които трябва да се предприемат, подреждайки ги обаче приоритетно или като преференции? Защото дори от това, което беше току-що казано, не е много ясно кое би било най-добре за вас. Аз не се наемам, нито хората, с които работя, да дефинирам интересите на БНТ по-добре от самите вас. Например, когато говорите за финансиране, мисля, че ще се съгласим, не можете да претендирате и за такса, и за повече рекламно време, и за по-голяма субсидия. Кое смятате, че е най-разумно, кое смятате, че е най-добро за вас, за да можем да имаме онази основа, която, съобразена със собствените ни ценности – по партии, по скалата дори “ляво – дясно”, ако щете, ние да преценим, когато заемаме позиция за защита на БНТ, от каква позиция да изходим, знаейки коя е вашата. Защото позицията, че парите са недостатъчно предполага в момента поне три решения, да не ги изброявам кои са.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли други въпроси?
Госпожо Пръмова, заповядайте.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Единият отговор е, че държавата трябва да дава повече пари, но би било несериозно да отговоря по този начин. Аз никога не съм обяснявала в последните години, че ние няма да работим, защото нямаме пари. Напротив, ние работим с бюджета, който имаме всяка година, и ви казвам, че за три години сме си увеличили програмата и технологично много сме променили телевизията в сравнение с това, което сме заварили. Тоест не сме били никога в ролята на оплакващи се.
Аз съм приготвила тук варианти, които даже бях внесла преди време в Комисията, те съществуват и в телевизията, варианти за това как се финансират обществените телевизии. И ако аз настоявам за такси, това не е защото за мен това е много по-удобно и за нас е по-удобно. Напротив, то крие много рискове за събираемостта на таксите и за финансирането на телевизията. Защото много е удобно да получаваш пари от държавата. Макар и малко, но те са сигурни. Докато другото не е точно така. Аз го поставям просто защото забележките към нас и подозренията към Българската национална телевизия от другите наши партньори са, че ние сме на държавно финансиране, което не ни прави обществена телевизия, тоест не ни приравнява към другите телевизии.
Въпросът е, че ние доста закъсняхме вече с тези такси, защото тези такси в Европа са практика от много отдавна. Хората в момента разсъждават как цифровизацията да промени и това, защото там няма вече да има такса за една цяла програма само, там ще има платена услуга, платено предаване – купуваш и гледаш определено нещо. Просто новите цифрови услуги и новите платформи осигуряват всякакъв вид услуги, не тази традиционна такса и гледаш една или две телевизии. Така че въпросът с финансирането на телевизията е доста опасен.
Например румънците в желанието си да отговорят на европейските изисквания, пък и да не поставят телевизията си на голям риск, са тръгнали на смесено тройно финансиране, тоест една част държавен бюджет, който държавен бюджет покрива сигнала на телевизията и нейните членски вноски в международни организации, за да може телевизията им да бъде представена добре; другото са такси, които са с диференциран размер според домакинство, холдинг, фирма, концерн; третото е реклами. Тоест имат три източника на доходи. Това е един добър смесен, комбиниран вариант, защото хвърлянето изведнъж на такси или само на реклама е нещо, което е доста рисковано, особено в пазар като нашия.
Аз мога да кажа, че най-добре и най-спокойно е за Българската национална телевизия да бъде на бюджет, но това не е сериозно и не е решение. Затова трябва да се обмисли много сериозно как телевизията ще се финансира в бъдеще, защото бъдещето е много голямо, то не е въпрос само на трудния преход. Ясно е, че държавата никога няма да има достатъчно пари, за да финансира БНТ. И не е и нужно, защото тя се води обществена телевизия и трябва да я финансира обществото. Дали е чрез данък, дали е чрез такса, то пак е от джоба на данъкоплатеца. Само че има разлика, защото всеки данъкоплатец знае, че той дава примерно два лева за програмите на Националната телевизия и той може да изисква, да пише, да настоява, а тя е длъжна пред него да се отчете, тоест да отговори на неговия интерес. Докато събирането на данъците в държавния бюджет и оттам отпускането на един бюджет по някакви пера, макрорамки и пр., знаете, че никога не отговаря на действителността.
Така че, аз мога да ви кажа, че ние сме готови да поработим по различни варианти, ако трябва ние да предложим различни варианти за финансиране. Но дали ние от нашата телевизионна камбанария можем да преценим всички рискове? Защото тук все пак ще има някаква отговорност и на законодателя, той ще наложи тези такси.
Така или иначе, в Закона за радиото и телевизията съществува фонд, от който да се финансира БНТ. Този фонд просто не работи, него го няма, беше закрит. Например таксите в Гърция се събират с електромери заедно със сметките за ток и се превеждат директно на телевизията. Те нямат опосредствано минаване през фонд, структура или някъде, където работят хора и получават пари. В Румъния има обществен фонд за кино, не за телевизия, където всички телевизии отчитат част от рекламните си приходи, за да може да се развива румънското игрално кино. Такъв фонд има във всички европейски страни, само в България държавата финансира киното. Как ще се развива филмовата индустрия и как ще има български филми, когато общо взето се дават 12 милиона на година от държавата за българско кино? В Италия Берлускони 20% от рекламните си приходи отчита в този фонд за кино. Навсякъде е така. В Румъния 10% от рекламните приходи на всички телевизии се събират във фонд за кино, където кандидатстват всякакви проекти, всички могат да кандидатстват. Но се събират сериозни пари, тоест 10% от рекламните приходи.
По закон ние сме длъжни да произвеждаме българско кино с някакви мизерни 5 – 6 милиона, защото вие знаете какво значи 5 – 6 милиона за киното, всички са ни сърдити, защото няма пари за всички, никой друг не развива българското кино, защото то не може да донесе пари. Защото ако сложите един български филм в праймтайма, той няма да донесе такъв рейтинг, както ще донесе едно риалити.
Така че ние можем да се подготвим с варианти, но ние не можем да определим колко трябва да бъде тази такса, за да се развиваме и функционираме добре. Защото това все пак е ангажимент, който държавата ще наложи над хората.
Във връзка с кабелните оператори. Аз направих просто сравнение между това как стоят нещата с кабелните оператори и как биха стояли, ако частни кабелни оператори бъдат заместени с частни мултиплекси. По същия начин! Просто защото няма гаранция да бъде по друг, няма нормативна база и няма и да има, за да бъде по друг начин. Ние ще бъдем в ръцете на това доколко частният инвеститор желае да развие или не своята мрежа. В момента ние сме в ръцете на Българската телекомуникационна компания, който не инвестира в нищо в последните години, затова и сигналът на БНТ е такъв – защото няма нито един нов предавател. Естествено всяка една нормална частна фирма няма да инвестира в нещо, което си отива – аналоговото разпространение умира, то е приключило, кой ще влага пари в него? Той ще влага пари в цифрово разпространение. само че ние все още се разпространяваме аналогово.
Ние ще попаднем в същото менгеме, просто защото така се случват нещата у нас. Бихме могли да бъдем големи оптимисти и да предположим, че нещата в цифровата ера у нас ще доведат до друго отношение на поетите ангажименти, но аз не съм склонна да мисля, че това ще се случи.
Смятаме, че по-сигурният, по-гарантираният за Българската национална телевизия вариант е на първия етап тя да получи мултиплекс.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Баташов има думата.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Благодаря.
Аз имам един въпрос. Госпожо Пръмова, Вие споменахте, че в България има близо 400 частни кабелни програми. Моят въпрос е свързан със Закона за авторско право и сродните права или права на излъчване на програми, които създава Българската национална телевизия като обществена телевизия. Защото за никого не е тайна, че кабелните оператори качват програмата на Канал 1, на Сателитния канал. Какво получава Българската национална телевизия от това? Тя получава ли нещо? Има ли някакви взаимоотношения с ползвателите на готовата продукция на Българската национална телевизия, която се създава с бюджет, който е отпуснат от държавата?
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И ще бъде ли проблем, ако кабелните телевизии не излъчват Канал 1?
УЛЯНА ПРЪМОВА: За тях ще бъде по-големият проблем според мен. Ще бъде вече проблем, защото тя е качена по същия начин, по който смятаме да я качим и на цифровите мултиплекси. Вземете, задължително е за вас да излъчвате Канал 1. И те взимат Канал 1. Покрай Канал 1 се подреждат всички други телевизии.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз Ви питам вие какво получавате? Или какво получава сателитният канал “България”?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Нищо не получаваме.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Защо?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Защото тя се разпространява безвъзмездно, защото е обществена телевизия и нито един български гражданин не плаща, за да гледа БНТ. Тя се разпространява безвъзмездно, тя не е частна телевизия. Ние не можем и да я кодираме. Ние плащаме 5,5 млн. лева на година за авторски права за това, което ние излъчваме по нашата програма. Но нашата програма се излъчва от всички кабелни оператори, но те не плащат за това излъчване.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз лично ще воювам, ама много ще воювам това нещо да се промени. Защото, честно да ви кажа, според моето скромно мнение 400 кабелни оператори са абсолютни пирати! Те купуват карти за определените канали и т.н. или ги фалшифицират и след това ги пускат и ги мултиплицират, срещу което събират средно между 15 и 25 лева от едно домакинство, от един апарат. Аз не виждам защо трябва да имаме свян за Българската национална телевизия и за Сателитния канал да не богат да бъдат отделени определени средства. Мисля, че трябва да поставим този въпрос много ребром. Защото, ако калкулирам в района, в който живея – “Лозенец”, колко домакинства са и като погледна каква мрежа от кабели е, скоро няма да се вижда небето, и колко кабелни оператори ползват и БНТ, и т.н., то е страшна работа. Мисля, че е крайно време да се сложи някакъв ред.
Когато държавата плаща на Българската национална телевизия да бъде обществена телевизия, мисля, че Българската национална телевизия е абсолютно в правото си да постави този въпрос. Как така, създавайки авторски продукт, никой не плаща за това?
УЛЯНА ПРЪМОВА: Но ние плащаме.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Да, това имам предвид.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Ако мога да се вмъкна с едно малко примерче, например във Франция, където режимът все още е регистрационен, за да стартира една нова програма, една нова телевизия, какви са двете основни изисквания, за да стартира една телевизионна програма? – Произход на капитала и авансово плащане на авторски права. Нищо друго!
АНДРЕЙ БАТАШОВ: В подкрепа на Вашето мнение мога да кажа как се издържа киното във Франция. Киното във Франция се издържа от американското кино. Който иска да разпространява американско кино, плаща авансово за това, че ще го разпространява. И така имат пари примерно за френското кино. Може би така ще има пари и за Българската национална телевизия.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз обаче не случайно поставих въпроса и от другата му страна – ако премахнем законовото задължение кабелните телевизии да излъчват обществената, а се премине към договаряне между БНТ и всяка отделна телевизия дали ще бъде по-добре?
ДОБРИ МИХАЙЛОВ: Там, където има обществени телевизии, този въпрос е решен по малко по-различен начин. Задължително е, където има обществени телевизии, ако Вие сте кабелен оператор и искате да предлагате тази услуга, аз като зрител мога да искам да гледам само обществената телевизия. Кабелният оператор да дойде да ви направи устройството и вие ще гледате само тези програми, които са свободни от лиценз. Потребителят ще плати само инсталационна такса, но няма да плаща на кабелния оператор нищо. Защото има много хора, които искат да гледат само обществената телевизия, не искат да плащат за телевизия, но нямат възможност да го направят. Това е законово решение там, където има обществена телевизия. Докато ако отидем на американския пазар, там навсякъде се плаща, но там няма обществена телевизия, както и кабелни телевизии.
Това е защита на бедните хора в страната – да могат да гледат без пари телевизия, без да плащат на кабелните оператори.
УЛЯНА ПРЪМОВА: Мисля, че ние няма да регулираме тепърва кабелните оператори, въпросът е да не “регулираме” по същия начин и цифровите. Това е нашето опасение и затова е сравнението, което на вас ви направи впечатление. А не тепърва да променяме нещата, защото така или иначе до няколко години цифровото разпространение ще бъде факт.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Проблемът, както господин Малинов го постави, както и господин Баташов, е в коя посока да се търси промяната. Естествено че не може всичко да се промени – или ще има потребителска такса, ако сегашното управление прецени, че общата данъчна тежест не е висока и тази такса, ако се въведе, няма да бъде капката, която ще прелее чашата, или ще има разблокиране на праймтайма на Българската национална телевизия за рекламата, или ще има увеличаване на държавната субсидия, или някакъв нов тип договаряне с тези, които препредават обществената телевизия. Няма пета, шеста, седма възможност. Но тези четири наведнъж не ми се вижда реалистично да се случат. Затова задаваме въпроси, за да умуваме кое е най-доброто и най-приемливото, кое е най-реалистичното. Предполагам, че ще се занимаваме доста често с тези проблематика.
Има ли други въпроси и изказвания или да вървим към приключване на днешното заседание? Ако няма въпроси и изказвания сега, ние ще продължим да разискваме тази проблематика. Ще поканим на следващото заседание институциите, които споменах в началото, за да търсим тази обща позиция и общите усилия, които да доведат до стратегията за цифровизация и до промените в Закона за радиото и телевизията или до нов Закон за радиото и телевизията.
Нека да се разделим с тази уговорка. Продължаваме с тази проблематика и следващия път.
Благодаря на госпожа Пръмова и на нейния екип за това, че ни запознаха с проблемите.
УЛЯНА ПРЪМОВА: И аз много благодаря за отношението и за изслушването.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на всички за участието в днешното заседание. До следващата сряда!
(Закрито в 15,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
