• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон на 07.03.2007 г.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165, внесен от Волен Сидеров на 04.12.2007 г.

• Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 07.02.2008 г.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20, внесен от Любен Дилов и група народни представители на 11.03.2008 г.

---

На 26 март 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданско общество и медии

Дневен ред:

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон на 07.03.2007 г.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165, внесен от Волен Сидеров на 04.12.2007 г.

• Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 07.02.2008 г.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20, внесен от Любен Дилов и група народни представители на 11.03.2008 г.

Заседанието бе открито в 14,40 часа и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на Комисията по гражданско общество и медии.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по гражданско общество и медии. Както се уточнихме миналия път, ще разгледаме законопроектите за допитване до народа. Те са няколко: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров; Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители.
Както процедираме обикновено, ще дадем възможност на вносителите на четирите законопроекта да представят своите проектозакони, след което ще имаме въпроси към тях, дискусия и гласуване. Тъй като всички участваме и в други комисии и парламентът има два дни в които да провежда заседания на тези 24 комисии, ще моля тези, които ще отидат в други комисии, да имат готовност, като дойде време да гласуваме и им позвъним, да дойдат в залата да гласуват.
По реда на внасянето най-напред е законопроектът на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Има ли представител на тази група вносители? Няма.
След това е законопроектът на господин Волен Сидеров. Той е тук, заедно с господин Шопов. Заповядайте, господин Сидеров, да представите законопроекта.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Законопроектът, който внасям за разглеждане, прави поправки в Закона за допитване до народа. Мотивите за това са, на първо място, позоваване на конституционния текст, в който се казва, че цялата власт произтича от народа и това е един подход към пряка демокрация, за която напоследък говорим много често. Ще кажа накратко и резюмирано ще поправките, които предлагам. Те се отнасят до подписката брой хора, които могат да внесат, да инициират референдум. Това са граждани на брой 200 хил. според проекта, който аз внасям.
Освен това референдум да могат да инициират една десета от народните представители. Това е предложението, което давам в този законопроект. Другите изменения, които внасям, са до начина, по който решението от един референдум да бъде възприето, тоест да бъде наложено като закон. Според поправката, която внасям, крайният резултат от референдума се привежда в изпълнение, като Народното събрание се занимава само с техническата част на неговото превеждане. Тоест имаме наистина пряка демокрация, решението на един референдум става автоматично и законно.
Другата съществена поправка, която е в това предложение, е да отпадне изискването да са гласували над 50% от избирателите, защото няма логика в това. След като могат да бъдат избрани народни представители, както и президент, с по-малко от 50% гласували, няма логика за референдумите да има изискването да са гласували над 50% от избирателите.
Това са общо взето четирите акцента в това предложение. Ако има някакви въпроси, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Сидеров.
Следващият законопроект е от Янаки Стоилов и група народни представители.
Госпожо Михайлова, Вие ли ще го представите? Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Приятно ми е, че като един от съвносителите мога да представя пред Комисията по гражданско общество един от законопроектите, който, ако бъде приет, има шанса да бъде един от най-гражданските закони, приети в рамките на 40-ото Народно събрание.
Искам да започна с убеждението на вносителите, че законът е една обществена потребност. Той е необходим не само защото действащият сега закон е в сила от 1996 г., и защото както сме свидетели и на днешното заседание, този закон се нуждае от системни поправки, така че да отговаря на обществените реалности и на обществените потребности, но защото мисля, че този законопроект доказа, че не работи. Едно доказателство в подкрепа на моята теза е, че от приемането на законопроекта до днес, в страната не е проведен нито един национален референдум, а проведените местни референдуми се ограничават главно до решаване на проблеми, свързани с административното устройство.
Напоследък в обществото са налице редица инициативи. Темата референдуми и пряко участие на гражданите в управлението става все по-актуална. Тази тема беше поставена и от президента, поставят я и гражданите на редица общини. (Свидетели сме на случващото се в Бургас.) Нашият законопроект е в пряка кореспонденция с приетата от правителството стратегия по децентрализацията и на практика дава възможност да бъдат реализирани част от идеите на тази стратегия.
За нас е особено важно и това, че в процеса на подготовка на този законопроект бяха въвлечени много широк кръг граждански организации. Бих могла да посоча само някои от тях – сдружение „Болкан асист”, което се явяваше в центъра на всички обществени дискусии по законопроекта, Сдружението на секретарите на общини в България, Българска медийна коалиция. Много активно участие взеха кметове на различни по големина населени места.
В хода на подготовка на законопроекта за внасяне в Народното събрание ние като вносители възложихме на Националния център за изследване на общественото мнение едно проучване, резултатите от което бих могла да предоставя на вниманието на заинтересованите членове на комисията. Проучването е представително, реализирано е в 86 населени места в цялата страна и показва, че гражданите категорично стоят зад идеята. Според това проучване около две трети от гражданите подкрепят изцяло идеята за референдумите. Интересно е, че по-силна става подкрепата тогава, когато формите на демокрация са по-близко до гражданите. Те подкрепят много по-силно провеждането на местните референдуми от провеждането на националния референдум.
Само няколко основни момента по представения от нас законопроект. Законът има амбиция да регламентира трите основни форми за пряко участие на гражданите в управлението, познати както в европейската практика, така и от някои отделни опити в страната – национален и местен референдум, гражданска инициатива и общо събрание. За пръв път въвеждаме възможността една десета от общинските съвети в страната да могат да инициират референдум. По отношение на общото събрание, въвеждаме възможност за провеждането му в населени места с численост под 10 хил. жители, като за провеждане на общо събрание се създава възможност за различни териториални общности, до квартал.
В законопроекта правим опит да бъдат регламентирани темите, по които гражданите могат да се произнасят. Бих искала да споделя с членовете на комисията, че това беше едно от заниманията, което като че ли в най-голяма степен ни затрудни и до последния момент включвахме и изключвахме теми. Но мисля, че стигнахме до един добър компромис, който позволява, от една страна, да бъдат защитени интересите на държавата като цяло, от друга страна – на всеки неин отделен гражданин. Чрез законопроекта застъпваме практиката за провеждане на референдуми вето.
По изричното настояване на Сдружението на секретарите на общини се стремяхме процесът за провеждане на референдумите и на останалите форми за пряко участие да бъде максимално близък до провеждането на изборите, така че административният и организационен ресурс за провеждане на формите за пряко участие да бъде максимално достъпен и максимално познат на хората, които го организират.
Може би с това въведение да приключа.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Ще останете тук, ако има въпроси.
Господин Дилов, Ваш ред е да представите внесения от Вас и група народни представители законопроект.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, от дискусиите в другите комисии досега очевидно се върви към общото мнение, че по-вероятно е да се търси нов закон. Дали ще се казва за допитване до народа, или за прякото участие във взимането му на решения, аз няма да влияя на комисията в една или друга посока, само ще изтъкна, че поправката в сега съществуващия закон, който предлага групата на ОДС, би била релевантна и за чисто нов закон, а именно кой е прагът на гласоподавателната активност, която прави едно допитване валидно.
Знаете, че този въпрос беше повдиган неведнъж в обществото. Очевидно мнението е, че в момента съществуващият определен праг от закона е прекалено висок - обстоятелство, което допълнително се усложнява и от неактуализираните списъци и което поставя под съмнение участието на голяма част от гражданите във взимането на решения и допълнително компрометира идеята за пряка демокрация и за демокрация.
Ето защо ние с две поправки в съществуващите членове 17 и 34 на сега действащия закон, определяме гласоподавателната активност, която е необходима, за да бъде едно допитване до народа успешно и законно, да бъде поне с един глас повече от избирателната активност, предхождаща съответно местните или парламентарните избори. Тоест за местен референдум процентът от гласувалите на предхождащите последни местни избори, плюс 1 гласоподавател. За национален референдум процентът от избирателната активност на последните парламентарни избори плюс 1 избирател.
Смятаме, че това е сполучливо решение на един проблем, защото приемаме, че местните избори, а пък особено парламентарните, са възможно най-ниската точка на обществения интерес, която може да възбуди някакво гражданско действие. Предполагаме, че ако един въпрос трябва да се решава чрез национално допитване или местно допитване, то изискваме да има поне един гласоподавател повече от последните чисто политически въпроси, които са били решавани от гражданите на съответната община или на държавата като цяло. Предполагам и ще отстояваме това си виждане и в пленарна зала, пак казвам, независимо дали ще гледаме поправки в съществуващия закон, или изцяло нов закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Чухме вносителите. Искам да ви информирам и да припомня на членовете на комисията, че има още един законопроект, внесен от Стела Банкова и Минчо Христов, който комисията е разгледала още през м. ноември 2006 г. Така че него в момента не го разглеждаме, тогава не сме го приели и затова не е включен в днешния дневен ред, по него имаме решение на комисията.
Имате думата за въпроси към вносителите и за изказвания.
Госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми вносители, дами и господа! За мен е изключително важен днешния ден, тъй като се решава въпрос, който парламентарната група, чийто представител съм - НДСВ, отдавна има намерение и публично в обществото заявява своето желание чрез референдум да се реши въпросът за гласуването в България. Радвам се, че заедно с коалиционните ни партньори и наши представители беше внесен един цялостен нов законопроект, който се стреми да е в модерната част на законодателството и наистина с голямо национално значение. Хората приемат тази форма на решаване на проблемите си - било то на общинско, било то на национално ниво.
Аз нямам въпроси. Благодаря на всички, че са се постарали да дадат своето мнение, своето становище в тази толкова изключително важна тема. Това, което бих искала да кажа, е, че наистина и в другите комисии общото становище е, че по-добре да се върви към един общ нов законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, без значение е дали ще се казва така, или дали няма да се казва точно така. Това ще бъде решено, разбира се, вече на второ четене в комисиите, детайл по детайл. Но бих апелирала към всички, които са внесли законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, да бъдат така добри и аз специално и Парламентарната група на НДСВ считаме, че трябва изцяло нов законопроект, а тези законопроекти за изменение и допълнение да бъдат между първо и второ четене на този законопроект.
Затова като изразявам собственото си становище и становището на ПГ на НДСВ, ние ще подкрепим изцяло новия Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, като се надяваме, че останалите колеги ще направят своите предложения, които, разбира се, са ценни между първо и второ четене на един нов законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз също смятам, че трябва комисията да се обедини около това предложение да приемем изцяло един нов законопроект, който е актуален за сегашното време, разписан много добре във всички му раздели, дава възможност подробно хората да се запознаят и да участват наистина във всичките форми на допитване до народа, а с това и за засилване на пряката демокрация. В същото време приветствам колегите, които са внесли поправките, но тъй като се вижда, че тези поправки са по отношение колко души могат да инициират референдум, как да се предават резултатите, всеки има аргументите си за това, наистина подкрепяме предложението на госпожа Драганова – между първо и второ четене тези неща да се доуточнят. Те не променят смисъла на внесения изцяло наш законопроект и апелирам да се присъединим към това предложение – да приемем на първо четене новия законопроект, а между първо и второ четене, ако трябва, някои неща да се доизгладят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Доколкото чувам, няма противоречие между новия законопроект и поправките, които ние предлагаме с господин Дилов, какво пречи тогава да се приемат и нашите поправки, и предложението за нов законопроект? И в процеса между първо и второ четене да се стиковат нещата и да се види кое точно да напасне и да се приеме. След като няма противоречия, защо да не се приемат всички законопроекти? На госпожа Драганова специално опонирам.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Извинявайте, взимам думата за реплика. Доколкото аз разбрах от Правния отдел, има проблем, че не може едновременно да се приемат на първо четене един изцяло нов закон и изменение и допълнение към стар закон, който новият ще отмени. Това е проблемът, а не че не би имало желание да се приемат всичките законопроекти. Защото те де факто са насочени към нещо, което ще бъде премахнато с този нов закон и няма да има основание да бъдат приети всичките и да се считат като някакви поправки към нещо, което вие не сте насочили своите предложения. Защото това е вид изменение и допълнение на съществуващ закон, който всъщност ще бъде отменен с новия закон. И от правна гледна точка няма да е издържано. Това е обяснението. Не нещо друго. И затова направих това предложение, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Както обаче да казва г-н Гиньо Ганев, да гледаме духа, а не буквата.
От правна гледна точка сигурно ще бъде издържано, защото в крайна сметка тези поправки ще отидат към новия закон. Ако се приеме изцяло нов закон, то автоматично тези поправки е ясно, че ще отидат към него и тогава ще се видят някои разлики. Защото аз съм убеден, че не са точно покрити нещата. Доколкото си спомням, не знам, поправете ме ако греша, 400 хил. бяха подписите примерно, които се искат, или 350. Значи има някои разлики, които нека да се подредят всички различни варианти. Като влязат в залата между първо и второ четене, тогава ще си защитаваме всеки проект. Така че поправките ще отидат автоматично към новия закон.
Разбирам че има един PR-момент, тук да се изземе авторството, ето управляващите правят изцяло нов закон. Въпросът е защо на третата година се сетиха да го направят, но хайде да не влизаме в този спор. Въпросът е че не виждам причини и мисля, че правилно ще се намери вратичката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз няма да влизам в правната логика, тя е между другото изцяло на страната на гласуване дали ние ще тръгваме към нов закон или към стар. Това наистина дава предимство на едно гласуване за цялостен законопроект или да гласуваме да запазим стария закон и да гласуваме за промени. Което ни поставя пред една фалшива дилема и ние не можем да я избегнем, тъй като сме законодателен орган, а не някакъв друг. Фалшива е дилемата, защото иначе трябва да гласуваме и за едни добавки към стария закон и същевременно да има нов закон. Аз лично смятам, че трябва да има нов закон. И тука вече, ако трябва да правим не юридическа, а политическа аргументация, най-добрият начин да се блокира провеждането на някаква радикална реформа, е да се предложи още по-радикална реформа, и то да се предложи от управляващите. Това блокира процеса и така изтича една година и на всичките наши дребни предложения, може да се отговаря: ама ние искаме нещо много по-мащабно. Но това предстои да се види.
Аз искам само да запитам и това не е любопитство, а нещо много по-сериозно. Често пъти, когато става дума за референдуми, хората се съсредоточават върху процента, необходим за валиден референдум, съсредоточават се върху броя на хората, които ще могат да инициират референдум, а практически най-трудният въпрос за отговаряне при такива законопроекти е върху какви въпроси може да се произнася гражданството. Това е много по-сложно, много по-мъчително за дефиниране, отколкото въпросът с процентите и броя на гражданите.
Мен ме интересува какви са принципите от които са се ръководили от БСП при новия законопроект, и ако може някой от другите колеги да отговори. Защото от предложенията на господин Сидеров вие приемате мотивацията на стария закон изцяло, само искате да намалите всички прагове – и парламентарни, и популярни, в което има логика. Имате ли някаква нова мотивация?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Прав сте. Но те не искат да има референдум примерно по данъчните въпроси, което според мен е нелепо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И аз ще имам един въпрос, но нека да кажа няколко думи.
Според мен всички законопроекти, които са внесени, са крачка напред спрямо действащия закон, приет през далечната 1996 г. и непроизвел нито един национален референдум. Разбира се, вината не е само и единствено в закона, тя е в нежеланието на различните управляващи, сменили се през тези години, през тези мандати, да има такива референдуми. Но, така или иначе, нито един национален референдум не сме имали след приемането на закона през 1996 г.
Струва ми се, че законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението е най-либерален – този, който е внесен от Янаки Стоилов и група народни представители. Най-напред с това, че няма праг за валидност на референдумите. Двама души да се явят, референдумът е законен. Това от една страна е много примамливо, но от друга страна не е без рискове, не е без опасности, особено имайки предвид практиката от последните местни избори, в които се разиграха най-много пари на квадратен метър. Аз, разбира се, не мога да го докажа, но това не означава че не е истина - аз не мога да докажа и Теоремата на Питагор, но това не означава, че тя не съществува.
Знаем че има групи от населението, които могат сравнително лесно да бъдат организирани да гласуват в една или друга посока и липсата на праг на валидност действително крие рискове. Тука може би трябва да помислим за второто четене дали все пак не трябва да има някакъв праг може би от типа на този, който предлага господин Любен Дилов, един плаващ праг, базиращ се на последните местни или парламентарни избори, на процента на гласувалите на тях. Така че това е моето предложение към вносителите.
При национален референдум имаме 150 хил. подписа, които задължават Народното събрание да разгледа въпроса и да прецени дали да направи референдум. Имаме и задължителност на референдумите при 350 хил. подписа. Тука Народното събрание не може да разсъждава. То просто трябва да приеме факта, че референдум по такава тема ще има. Аз това го приемам. Подобна е ситуацията и с местните референдуми. За пръв път се дава възможност на една десета от общинските съвети да инициират национален референдум по съответната процедура.
Имам един въпрос, свързан с това, че Народното събрание взема акт след резултатите от даден референдум, има срокове в които то трябва да направи това, описано е какво трябва да се направи, ако актът не съответства на резултатите от референдума, но в законопроекта не се казва нищо какво става, ако Народното събрание по най-различни причини откаже да приеме такъв акт. Аз си давам сметка, че тук се навлиза в конституционна територия, не толкова в законодателна. Но вероятно тогава, когато законът ще излезе в един готов вид, на второто четене, трябва да помислим по този въпрос и да решим какво правим, за да няма една такава празнота във вече готовия закон.
Много е важно и това, което каза господин Малинов, за темата на референдумите. Това даже е по-важно, отколкото прагът на валидност. Ясно е, че ако направим един референдум в Суходол за боклука, никога в Суходол няма да има сметище и боклукът ще обикаля като сем. Зрънкови – Цалапица, Карлово, а защо не и в Долно Уйно. Ясно е, че ако направим референдум в северните части на Софийското поле, няма да има и „Кремиковци”. Ясно е, че ако един средно богат бизнесмен реши да закупи Хисарлъка и предизвика референдум на тази тема, или Вароша в Ловеч, той може да организира така нещата, че референдумът да каже „да”. Дава му се възможност да го купи за жълти стотинки. Тоест много е важна тематиката, по която ще се правят референдуми. И това трябва да го изпипаме детайлно до второто четене, за да не се стига до положения, които ще бъдат реално без изход.
С това завършвам като въпроси. Наистина има едно неудобство от гледна точка на законодателната техника, състояща се в това, че имаме нов закон, имаме законопроекти за поправка на стария закон. Досега такъв случай е имало само веднъж – миналата година, когато заедно с новия Закон за изборите бяха внесени и законопроекти за изменение на Избирателния закон. Тогава бяха подкрепени законите за изменение и допълнение, а беше отхвърлен новият закон. Сега може да стане обратното. Не казвам, че ще стане, но едно от двете трябва да стане, защото в новия закон има различна разпоредба, че се отменя приетият през 1996 г. закон. Така че, ако се приеме новият закон, то законите за изменение и допълнение какво ще променят, след като с новия закон действащият ще бъде отменен. Но всеки ще изрази своето мнение накрая, когато стигнем до гласуване.
Ако някой от вносителите желае да отговори на въпросите, ако има други въпроси, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, благодаря за принципните и същностни изказвания. Преди да им отговоря, бих искала да кажа, че с останалите вносителите на законопроектите имаме като че ли пълно единомислие в посоката. Праговете са различни, процедурите са различни, но мисля че посоката, в която търсим развитие на процеса е една и съща.
По отношение на казаното от господин Малинов. Аз не разбрах Вашата логика, господин Малинов, как внасяйки един законопроект, който всъщност поставя на нова основа пряката демокрация, блокираме процеса. Искам да Ви кажа, че в крайна сметка ние, БСП и НДСВ, сме вносителите, които от промените насам за пръв път поставят този важен въпрос в рамките на мандата на своето управление, което, съгласете се, че е в противоречие с казаното от Вас. Дали третата, или четвъртата, или първата година, няма да коментирам.
Но Вие поставихте може би най-същностния въпрос - кои са въпросите. Аз не случайно в моето експозе в началото казах, че най-трудно ми беше да отговорим на този въпрос. И аз си мисля, че законопроектът бъде приет, между първо и второ четене дискусиите в много голяма степен ще бъдат точно в тази посока.
Каква беше нашата логика да изключим освен традиционните и мисля че общоприетите текстове, свързани с определени текстове на Конституцията, въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, да изключим от възможността да се проведе национален референдум по въпросите, свързани с размерите на данъците, таксите и осигуровките, на въпросите на държавния бюджет, а по отношение на местния референдум - на местния бюджет. Там местните данъци ги оставяме като тема, която може да бъде подлагана на референдум.
Нашата логика беше, че това са въпроси, които касаят много граждани, включително живота, здравето, образованието, културните потребности на хората и на които не би могло да бъде отговорено еднозначно. Защото ако бъде зададен въпрос от държавния бюджет примерно, който касае отделен раздел, отделно перо от бюджета, това перо е обвързано с много други пера. И гражданите не биха могли да се произнесат еднозначно примерно по това какви трябва да бъдат разходите в определен раздел. По същия начин – осигуровките. Примерно, ако се поставя въпросът за пенсионните осигуровки, пенсионните осигуровки са свързани със здравните осигуровки. Те обикновено формират едно число, в момента – 33,5. Ние не можем да поставим въпроса, гражданите не биха могли да отговорят на въпроса намаляването на пенсионните осигуровки как се отразява върху намаляването на здравните им осигуровки.
Това беше водещият принцип. По същия начин и за общинския бюджет.
Ние разсъждавахме върху въпроса местни данъци, но оставихме местните данъци като тема, по която е възможен местен референдум. Знам че тук ще има много дискусии и аргументи „за” и „против” между първо и второ четене.
По отношение на въпросите, поставени от господин Атанасов. Прага за валидност - ами това също е един от спорните въпроси. Аз мисля, че много често, когато обсъждахме въпроса за прага, се споделяха аргументи, близки до тези, които са записани в законопроекта на господин Дилов. Като ние разсъждавахме върху проценти от рода на 30. Нещо близко до това, което Вие давате, макар и по една съвсем различна логика.
Втория въпрос, който поставихте, господин Атанасов - какво става, ако Народното събрание откаже да приеме акт, е един изключително сериозен въпрос, който аз мисля, че трябва да бъде доработен в рамките на времето между първото и второто четене.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
Господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Лека реплика да направя на госпожа Михайлова. Относно това каква е компетентността на хората, които ще бъдат питани. През годините чухме доста недобре, даже цинично звучащи твърдения, че не били дозрели гражданите до такива висококомпетентни въпроси, например за АЕЦ „Козлодуй”. Спомняме си, тогава се изказа лично Ахмед Доган, че не трябва да се пита населението, защото не са специалисти по ядрена физика. Ами по тази логика ние трябва тогава да се откажем от избора, който са възложили върху нас хората. Значи те са компетентни да изберат нас за народни представители, обаче не са компетентни да се произнесат по осигуровки, или пенсии.
Затова се прави разяснителна кампания. Това е много ясно, защото се прилага. Точно ние сме тези, които сме длъжни да направим разяснителната кампания и това дори ще принуди отделните политически сили да обяснят ясно на хората за какво се борят, какви точно данъци смятат да въведат. Даже ще принуди, ще ги стимулира партиите по-ясно да изразяват своите идеологически виждания. Така че това ще бъде един взаимно полезен процес. Политиците са длъжни да обяснят на гражданите за какво ще се допитат до тях и оттам гражданите пък са достатъчно компетентни, за да решат, защото става дума за техните въпроси. Всеки може да прецени каква пенсионна реформа е добра. Мисълта ми е, че не можем да изхождаме от идеята, че хората са некомпетентни по един или друг въпрос. Не може всички да са специалисти по всичко, прави се разяснителна кампания и се допитват по основни, важни въпроси. Естествено не може да се пита дали един бизнесмен да закупи нещо, защото това е нелепо. Но трябва да се питат гражданите трябва ли да минава оттук улица или да се построи някакво здание, което е публично. Въобще нещо, което засяга логиката на референдума, че това са въпроси, които засягат достатъчно свои хора, които след това ще консумират последствията от това, което се прави.
Така че има тази теза, въпросът е решен. Но не трябва да го използваме като претекст да заобикаляме. Неяснотата за мен е обаче кога ще бъде приет основен нов закон. Защото вие казвате, няма значение, че е третата година. Остава още една година до изборите. Ако той се забави, едната година ще отиде. Може би смятате нов мандат да имате, не знам, но ще отиде и към другия мандат. Важен е въпросът кога този изцяло нов закон ще бъде въобще придвижен до пленарната зала и дали той няма да се яви едно забавяне на тези стъпки, които ние предлагаме да се решат и могат да се решат по-бързичко.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ако трябва само да отговоря на господин Сидеров, господин председател.
Господин Сидеров, не сте ме разбрали. Аз не съм коментирала въпроса за компетентността. А това че въпросът за бюджета не може да получи еднозначен отговор. Защото всеки проблем, касаещ бюджета, трябва да гледан в неговата комплексност. И ако ние говорим за здравни осигуровки - затова дадох примера за осигуровките - това веднага рефлектира върху социалните осигуровки. А въпросите за улицата и сградата, това са въпроси, които естествено могат да бъдат теми на референдум.
Пак казвам, можем да коментираме между първо и второ четене въпросите за бюджета и за данъците. Но там на база и на сравнително малкия опит, който има в страната, считаме, че може да се случи така, че интересите на една група граждани да засегне, да наруши интересите на друга група граждани.
По отношение на това кога ще бъде приет законопроектът, господин Сидеров. Ами аз, разбира се, едностранно не мога да отговоря на този въпрос. Вие разбирате, че нашия стремеж като вносители е законопроектът да бъде приет възможно най-бързо, това би било своеобразна оценка и за нашата работа, тъй като разчитам и Вие като член на Председателския съвет да съдействате за това.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Искам само една дума да кажа. Въпросът за начина на провеждане включва както праговете, така и формулировката на въпроса. Когато казах за компетентността, имам предвид наистина, че Вие издигате въпроса за компетентността като критерий за формулиране на въпросите за референдум. И няма нищо страшно в това. Аз исках просто да разбера какъв е водещият мотив. Ако вие ми бяхте казали, че съгласно българската Конституция има разделение на властите, определени въпроси от компетентността на Министерски съвет не бива да се включват, тогава бих разбрал, че издигате друг принцип.
Така че няма нищо страшно, няма никаква идеология, нищо обидно. Вие смятате че има въпроси, по които компетентността на гражданството не е достатъчна, за да бъдат поставени на национален референдум, като въпросът за данъците. Защото хората не виждат тяхната цялост, сложния проблем на бюджета. Аз просто исках да чуя това, за да ми е ясно защо сте сложили тази граница. И като казвам принципа на компетентността, всеки е некомпетентен в определени граници, не виждам никакъв проблем. Мислех да разбера какво стои. Защото текстовете могат да се вземат от най-различни други закони, но това какво е в главите на законодателите от БСП, аз сега го виждам, досега не ми беше ясно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да преминем към гласуване, ако няма други изказвания.
Ще подложа законопроектите на гласуване по реда на тяхното внасяне.
Най-напред Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Моля да гласуваме Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов, Яни Янев и група народни представители.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Нека да не проявяваме ревност. Знаем, че върху нормативни актове няма авторско право. Тук по-скоро е нещо като борба за честта на фамилията Прици или за партийната чест. Но в края на краищата важно е да стане добър законопроект без да е толкова голямо значението, кой точно го е внесъл.
Благодаря ви.
Следващата сряда ще се опитаме да се занимаваме с проблема за замърсяването на нашия ефир.

(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов



42 647 знака
Стенограф:
Ст. Белова


* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме кворум. Позволете ми да открия заседанието на Комисията по гражданско общество и медии. Както се уточнихме миналия път, ще разгледаме законопроектите за допитване до народа. Те са няколко: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров; Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители.
Както процедираме обикновено, ще дадем възможност на вносителите на четирите законопроекта да представят своите проектозакони, след което ще имаме въпроси към тях, дискусия и гласуване. Тъй като всички участваме и в други комисии и парламентът има два дни в които да провежда заседания на тези 24 комисии, ще моля тези, които ще отидат в други комисии, да имат готовност, като дойде време да гласуваме и им позвъним, да дойдат в залата да гласуват.
По реда на внасянето най-напред е законопроектът на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Има ли представител на тази група вносители? Няма.
След това е законопроектът на господин Волен Сидеров. Той е тук, заедно с господин Шопов. Заповядайте, господин Сидеров, да представите законопроекта.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Законопроектът, който внасям за разглеждане, прави поправки в Закона за допитване до народа. Мотивите за това са, на първо място, позоваване на конституционния текст, в който се казва, че цялата власт произтича от народа и това е един подход към пряка демокрация, за която напоследък говорим много често. Ще кажа накратко и резюмирано ще поправките, които предлагам. Те се отнасят до подписката брой хора, които могат да внесат, да инициират референдум. Това са граждани на брой 200 хил. според проекта, който аз внасям.
Освен това референдум да могат да инициират една десета от народните представители. Това е предложението, което давам в този законопроект. Другите изменения, които внасям, са до начина, по който решението от един референдум да бъде възприето, тоест да бъде наложено като закон. Според поправката, която внасям, крайният резултат от референдума се привежда в изпълнение, като Народното събрание се занимава само с техническата част на неговото превеждане. Тоест имаме наистина пряка демокрация, решението на един референдум става автоматично и законно.
Другата съществена поправка, която е в това предложение, е да отпадне изискването да са гласували над 50% от избирателите, защото няма логика в това. След като могат да бъдат избрани народни представители, както и президент, с по-малко от 50% гласували, няма логика за референдумите да има изискването да са гласували над 50% от избирателите.
Това са общо взето четирите акцента в това предложение. Ако има някакви въпроси, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Сидеров.
Следващият законопроект е от Янаки Стоилов и група народни представители.
Госпожо Михайлова, Вие ли ще го представите? Заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Приятно ми е, че като един от съвносителите мога да представя пред Комисията по гражданско общество един от законопроектите, който, ако бъде приет, има шанса да бъде един от най-гражданските закони, приети в рамките на 40-ото Народно събрание.
Искам да започна с убеждението на вносителите, че законът е една обществена потребност. Той е необходим не само защото действащият сега закон е в сила от 1996 г., и защото както сме свидетели и на днешното заседание, този закон се нуждае от системни поправки, така че да отговаря на обществените реалности и на обществените потребности, но защото мисля, че този законопроект доказа, че не работи. Едно доказателство в подкрепа на моята теза е, че от приемането на законопроекта до днес, в страната не е проведен нито един национален референдум, а проведените местни референдуми се ограничават главно до решаване на проблеми, свързани с административното устройство.
Напоследък в обществото са налице редица инициативи. Темата референдуми и пряко участие на гражданите в управлението става все по-актуална. Тази тема беше поставена и от президента, поставят я и гражданите на редица общини. (Свидетели сме на случващото се в Бургас.) Нашият законопроект е в пряка кореспонденция с приетата от правителството стратегия по децентрализацията и на практика дава възможност да бъдат реализирани част от идеите на тази стратегия.
За нас е особено важно и това, че в процеса на подготовка на този законопроект бяха въвлечени много широк кръг граждански организации. Бих могла да посоча само някои от тях – сдружение „Болкан асист”, което се явяваше в центъра на всички обществени дискусии по законопроекта, Сдружението на секретарите на общини в България, Българска медийна коалиция. Много активно участие взеха кметове на различни по големина населени места.
В хода на подготовка на законопроекта за внасяне в Народното събрание ние като вносители възложихме на Националния център за изследване на общественото мнение едно проучване, резултатите от което бих могла да предоставя на вниманието на заинтересованите членове на комисията. Проучването е представително, реализирано е в 86 населени места в цялата страна и показва, че гражданите категорично стоят зад идеята. Според това проучване около две трети от гражданите подкрепят изцяло идеята за референдумите. Интересно е, че по-силна става подкрепата тогава, когато формите на демокрация са по-близко до гражданите. Те подкрепят много по-силно провеждането на местните референдуми от провеждането на националния референдум.
Само няколко основни момента по представения от нас законопроект. Законът има амбиция да регламентира трите основни форми за пряко участие на гражданите в управлението, познати както в европейската практика, така и от някои отделни опити в страната – национален и местен референдум, гражданска инициатива и общо събрание. За пръв път въвеждаме възможността една десета от общинските съвети в страната да могат да инициират референдум. По отношение на общото събрание, въвеждаме възможност за провеждането му в населени места с численост под 10 хил. жители, като за провеждане на общо събрание се създава възможност за различни териториални общности, до квартал.
В законопроекта правим опит да бъдат регламентирани темите, по които гражданите могат да се произнасят. Бих искала да споделя с членовете на комисията, че това беше едно от заниманията, което като че ли в най-голяма степен ни затрудни и до последния момент включвахме и изключвахме теми. Но мисля, че стигнахме до един добър компромис, който позволява, от една страна, да бъдат защитени интересите на държавата като цяло, от друга страна – на всеки неин отделен гражданин. Чрез законопроекта застъпваме практиката за провеждане на референдуми вето.
По изричното настояване на Сдружението на секретарите на общини се стремяхме процесът за провеждане на референдумите и на останалите форми за пряко участие да бъде максимално близък до провеждането на изборите, така че административният и организационен ресурс за провеждане на формите за пряко участие да бъде максимално достъпен и максимално познат на хората, които го организират.
Може би с това въведение да приключа.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Ще останете тук, ако има въпроси.
Господин Дилов, Ваш ред е да представите внесения от Вас и група народни представители законопроект.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, от дискусиите в другите комисии досега очевидно се върви към общото мнение, че по-вероятно е да се търси нов закон. Дали ще се казва за допитване до народа, или за прякото участие във взимането му на решения, аз няма да влияя на комисията в една или друга посока, само ще изтъкна, че поправката в сега съществуващия закон, който предлага групата на ОДС, би била релевантна и за чисто нов закон, а именно кой е прагът на гласоподавателната активност, която прави едно допитване валидно.
Знаете, че този въпрос беше повдиган неведнъж в обществото. Очевидно мнението е, че в момента съществуващият определен праг от закона е прекалено висок - обстоятелство, което допълнително се усложнява и от неактуализираните списъци и което поставя под съмнение участието на голяма част от гражданите във взимането на решения и допълнително компрометира идеята за пряка демокрация и за демокрация.
Ето защо ние с две поправки в съществуващите членове 17 и 34 на сега действащия закон, определяме гласоподавателната активност, която е необходима, за да бъде едно допитване до народа успешно и законно, да бъде поне с един глас повече от избирателната активност, предхождаща съответно местните или парламентарните избори. Тоест за местен референдум процентът от гласувалите на предхождащите последни местни избори, плюс 1 гласоподавател. За национален референдум процентът от избирателната активност на последните парламентарни избори плюс 1 избирател.
Смятаме, че това е сполучливо решение на един проблем, защото приемаме, че местните избори, а пък особено парламентарните, са възможно най-ниската точка на обществения интерес, която може да възбуди някакво гражданско действие. Предполагаме, че ако един въпрос трябва да се решава чрез национално допитване или местно допитване, то изискваме да има поне един гласоподавател повече от последните чисто политически въпроси, които са били решавани от гражданите на съответната община или на държавата като цяло. Предполагам и ще отстояваме това си виждане и в пленарна зала, пак казвам, независимо дали ще гледаме поправки в съществуващия закон, или изцяло нов закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Чухме вносителите. Искам да ви информирам и да припомня на членовете на комисията, че има още един законопроект, внесен от Стела Банкова и Минчо Христов, който комисията е разгледала още през м. ноември 2006 г. Така че него в момента не го разглеждаме, тогава не сме го приели и затова не е включен в днешния дневен ред, по него имаме решение на комисията.
Имате думата за въпроси към вносителите и за изказвания.
Госпожа Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми вносители, дами и господа! За мен е изключително важен днешния ден, тъй като се решава въпрос, който парламентарната група, чийто представител съм - НДСВ, отдавна има намерение и публично в обществото заявява своето желание чрез референдум да се реши въпросът за гласуването в България. Радвам се, че заедно с коалиционните ни партньори и наши представители беше внесен един цялостен нов законопроект, който се стреми да е в модерната част на законодателството и наистина с голямо национално значение. Хората приемат тази форма на решаване на проблемите си - било то на общинско, било то на национално ниво.
Аз нямам въпроси. Благодаря на всички, че са се постарали да дадат своето мнение, своето становище в тази толкова изключително важна тема. Това, което бих искала да кажа, е, че наистина и в другите комисии общото становище е, че по-добре да се върви към един общ нов законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, без значение е дали ще се казва така, или дали няма да се казва точно така. Това ще бъде решено, разбира се, вече на второ четене в комисиите, детайл по детайл. Но бих апелирала към всички, които са внесли законопроекти за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, да бъдат така добри и аз специално и Парламентарната група на НДСВ считаме, че трябва изцяло нов законопроект, а тези законопроекти за изменение и допълнение да бъдат между първо и второ четене на този законопроект.
Затова като изразявам собственото си становище и становището на ПГ на НДСВ, ние ще подкрепим изцяло новия Законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, като се надяваме, че останалите колеги ще направят своите предложения, които, разбира се, са ценни между първо и второ четене на един нов законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има ли желаещи да се изкажат?
Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз също смятам, че трябва комисията да се обедини около това предложение да приемем изцяло един нов законопроект, който е актуален за сегашното време, разписан много добре във всички му раздели, дава възможност подробно хората да се запознаят и да участват наистина във всичките форми на допитване до народа, а с това и за засилване на пряката демокрация. В същото време приветствам колегите, които са внесли поправките, но тъй като се вижда, че тези поправки са по отношение колко души могат да инициират референдум, как да се предават резултатите, всеки има аргументите си за това, наистина подкрепяме предложението на госпожа Драганова – между първо и второ четене тези неща да се доуточнят. Те не променят смисъла на внесения изцяло наш законопроект и апелирам да се присъединим към това предложение – да приемем на първо четене новия законопроект, а между първо и второ четене, ако трябва, някои неща да се доизгладят.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Доколкото чувам, няма противоречие между новия законопроект и поправките, които ние предлагаме с господин Дилов, какво пречи тогава да се приемат и нашите поправки, и предложението за нов законопроект? И в процеса между първо и второ четене да се стиковат нещата и да се види кое точно да напасне и да се приеме. След като няма противоречия, защо да не се приемат всички законопроекти? На госпожа Драганова специално опонирам.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Извинявайте, взимам думата за реплика. Доколкото аз разбрах от Правния отдел, има проблем, че не може едновременно да се приемат на първо четене един изцяло нов закон и изменение и допълнение към стар закон, който новият ще отмени. Това е проблемът, а не че не би имало желание да се приемат всичките законопроекти. Защото те де факто са насочени към нещо, което ще бъде премахнато с този нов закон и няма да има основание да бъдат приети всичките и да се считат като някакви поправки към нещо, което вие не сте насочили своите предложения. Защото това е вид изменение и допълнение на съществуващ закон, който всъщност ще бъде отменен с новия закон. И от правна гледна точка няма да е издържано. Това е обяснението. Не нещо друго. И затова направих това предложение, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Както обаче да казва г-н Гиньо Ганев, да гледаме духа, а не буквата.
От правна гледна точка сигурно ще бъде издържано, защото в крайна сметка тези поправки ще отидат към новия закон. Ако се приеме изцяло нов закон, то автоматично тези поправки е ясно, че ще отидат към него и тогава ще се видят някои разлики. Защото аз съм убеден, че не са точно покрити нещата. Доколкото си спомням, не знам, поправете ме ако греша, 400 хил. бяха подписите примерно, които се искат, или 350. Значи има някои разлики, които нека да се подредят всички различни варианти. Като влязат в залата между първо и второ четене, тогава ще си защитаваме всеки проект. Така че поправките ще отидат автоматично към новия закон.
Разбирам че има един PR-момент, тук да се изземе авторството, ето управляващите правят изцяло нов закон. Въпросът е защо на третата година се сетиха да го направят, но хайде да не влизаме в този спор. Въпросът е че не виждам причини и мисля, че правилно ще се намери вратичката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз няма да влизам в правната логика, тя е между другото изцяло на страната на гласуване дали ние ще тръгваме към нов закон или към стар. Това наистина дава предимство на едно гласуване за цялостен законопроект или да гласуваме да запазим стария закон и да гласуваме за промени. Което ни поставя пред една фалшива дилема и ние не можем да я избегнем, тъй като сме законодателен орган, а не някакъв друг. Фалшива е дилемата, защото иначе трябва да гласуваме и за едни добавки към стария закон и същевременно да има нов закон. Аз лично смятам, че трябва да има нов закон. И тука вече, ако трябва да правим не юридическа, а политическа аргументация, най-добрият начин да се блокира провеждането на някаква радикална реформа, е да се предложи още по-радикална реформа, и то да се предложи от управляващите. Това блокира процеса и така изтича една година и на всичките наши дребни предложения, може да се отговаря: ама ние искаме нещо много по-мащабно. Но това предстои да се види.
Аз искам само да запитам и това не е любопитство, а нещо много по-сериозно. Често пъти, когато става дума за референдуми, хората се съсредоточават върху процента, необходим за валиден референдум, съсредоточават се върху броя на хората, които ще могат да инициират референдум, а практически най-трудният въпрос за отговаряне при такива законопроекти е върху какви въпроси може да се произнася гражданството. Това е много по-сложно, много по-мъчително за дефиниране, отколкото въпросът с процентите и броя на гражданите.
Мен ме интересува какви са принципите от които са се ръководили от БСП при новия законопроект, и ако може някой от другите колеги да отговори. Защото от предложенията на господин Сидеров вие приемате мотивацията на стария закон изцяло, само искате да намалите всички прагове – и парламентарни, и популярни, в което има логика. Имате ли някаква нова мотивация?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Прав сте. Но те не искат да има референдум примерно по данъчните въпроси, което според мен е нелепо.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И аз ще имам един въпрос, но нека да кажа няколко думи.
Според мен всички законопроекти, които са внесени, са крачка напред спрямо действащия закон, приет през далечната 1996 г. и непроизвел нито един национален референдум. Разбира се, вината не е само и единствено в закона, тя е в нежеланието на различните управляващи, сменили се през тези години, през тези мандати, да има такива референдуми. Но, така или иначе, нито един национален референдум не сме имали след приемането на закона през 1996 г.
Струва ми се, че законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението е най-либерален – този, който е внесен от Янаки Стоилов и група народни представители. Най-напред с това, че няма праг за валидност на референдумите. Двама души да се явят, референдумът е законен. Това от една страна е много примамливо, но от друга страна не е без рискове, не е без опасности, особено имайки предвид практиката от последните местни избори, в които се разиграха най-много пари на квадратен метър. Аз, разбира се, не мога да го докажа, но това не означава че не е истина - аз не мога да докажа и Теоремата на Питагор, но това не означава, че тя не съществува.
Знаем че има групи от населението, които могат сравнително лесно да бъдат организирани да гласуват в една или друга посока и липсата на праг на валидност действително крие рискове. Тука може би трябва да помислим за второто четене дали все пак не трябва да има някакъв праг може би от типа на този, който предлага господин Любен Дилов, един плаващ праг, базиращ се на последните местни или парламентарни избори, на процента на гласувалите на тях. Така че това е моето предложение към вносителите.
При национален референдум имаме 150 хил. подписа, които задължават Народното събрание да разгледа въпроса и да прецени дали да направи референдум. Имаме и задължителност на референдумите при 350 хил. подписа. Тука Народното събрание не може да разсъждава. То просто трябва да приеме факта, че референдум по такава тема ще има. Аз това го приемам. Подобна е ситуацията и с местните референдуми. За пръв път се дава възможност на една десета от общинските съвети да инициират национален референдум по съответната процедура.
Имам един въпрос, свързан с това, че Народното събрание взема акт след резултатите от даден референдум, има срокове в които то трябва да направи това, описано е какво трябва да се направи, ако актът не съответства на резултатите от референдума, но в законопроекта не се казва нищо какво става, ако Народното събрание по най-различни причини откаже да приеме такъв акт. Аз си давам сметка, че тук се навлиза в конституционна територия, не толкова в законодателна. Но вероятно тогава, когато законът ще излезе в един готов вид, на второто четене, трябва да помислим по този въпрос и да решим какво правим, за да няма една такава празнота във вече готовия закон.
Много е важно и това, което каза господин Малинов, за темата на референдумите. Това даже е по-важно, отколкото прагът на валидност. Ясно е, че ако направим един референдум в Суходол за боклука, никога в Суходол няма да има сметище и боклукът ще обикаля като сем. Зрънкови – Цалапица, Карлово, а защо не и в Долно Уйно. Ясно е, че ако направим референдум в северните части на Софийското поле, няма да има и „Кремиковци”. Ясно е, че ако един средно богат бизнесмен реши да закупи Хисарлъка и предизвика референдум на тази тема, или Вароша в Ловеч, той може да организира така нещата, че референдумът да каже „да”. Дава му се възможност да го купи за жълти стотинки. Тоест много е важна тематиката, по която ще се правят референдуми. И това трябва да го изпипаме детайлно до второто четене, за да не се стига до положения, които ще бъдат реално без изход.
С това завършвам като въпроси. Наистина има едно неудобство от гледна точка на законодателната техника, състояща се в това, че имаме нов закон, имаме законопроекти за поправка на стария закон. Досега такъв случай е имало само веднъж – миналата година, когато заедно с новия Закон за изборите бяха внесени и законопроекти за изменение на Избирателния закон. Тогава бяха подкрепени законите за изменение и допълнение, а беше отхвърлен новият закон. Сега може да стане обратното. Не казвам, че ще стане, но едно от двете трябва да стане, защото в новия закон има различна разпоредба, че се отменя приетият през 1996 г. закон. Така че, ако се приеме новият закон, то законите за изменение и допълнение какво ще променят, след като с новия закон действащият ще бъде отменен. Но всеки ще изрази своето мнение накрая, когато стигнем до гласуване.
Ако някой от вносителите желае да отговори на въпросите, ако има други въпроси, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, благодаря за принципните и същностни изказвания. Преди да им отговоря, бих искала да кажа, че с останалите вносителите на законопроектите имаме като че ли пълно единомислие в посоката. Праговете са различни, процедурите са различни, но мисля че посоката, в която търсим развитие на процеса е една и съща.
По отношение на казаното от господин Малинов. Аз не разбрах Вашата логика, господин Малинов, как внасяйки един законопроект, който всъщност поставя на нова основа пряката демокрация, блокираме процеса. Искам да Ви кажа, че в крайна сметка ние, БСП и НДСВ, сме вносителите, които от промените насам за пръв път поставят този важен въпрос в рамките на мандата на своето управление, което, съгласете се, че е в противоречие с казаното от Вас. Дали третата, или четвъртата, или първата година, няма да коментирам.
Но Вие поставихте може би най-същностния въпрос - кои са въпросите. Аз не случайно в моето експозе в началото казах, че най-трудно ми беше да отговорим на този въпрос. И аз си мисля, че законопроектът бъде приет, между първо и второ четене дискусиите в много голяма степен ще бъдат точно в тази посока.
Каква беше нашата логика да изключим освен традиционните и мисля че общоприетите текстове, свързани с определени текстове на Конституцията, въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, да изключим от възможността да се проведе национален референдум по въпросите, свързани с размерите на данъците, таксите и осигуровките, на въпросите на държавния бюджет, а по отношение на местния референдум - на местния бюджет. Там местните данъци ги оставяме като тема, която може да бъде подлагана на референдум.
Нашата логика беше, че това са въпроси, които касаят много граждани, включително живота, здравето, образованието, културните потребности на хората и на които не би могло да бъде отговорено еднозначно. Защото ако бъде зададен въпрос от държавния бюджет примерно, който касае отделен раздел, отделно перо от бюджета, това перо е обвързано с много други пера. И гражданите не биха могли да се произнесат еднозначно примерно по това какви трябва да бъдат разходите в определен раздел. По същия начин – осигуровките. Примерно, ако се поставя въпросът за пенсионните осигуровки, пенсионните осигуровки са свързани със здравните осигуровки. Те обикновено формират едно число, в момента – 33,5. Ние не можем да поставим въпроса, гражданите не биха могли да отговорят на въпроса намаляването на пенсионните осигуровки как се отразява върху намаляването на здравните им осигуровки.
Това беше водещият принцип. По същия начин и за общинския бюджет.
Ние разсъждавахме върху въпроса местни данъци, но оставихме местните данъци като тема, по която е възможен местен референдум. Знам че тук ще има много дискусии и аргументи „за” и „против” между първо и второ четене.
По отношение на въпросите, поставени от господин Атанасов. Прага за валидност - ами това също е един от спорните въпроси. Аз мисля, че много често, когато обсъждахме въпроса за прага, се споделяха аргументи, близки до тези, които са записани в законопроекта на господин Дилов. Като ние разсъждавахме върху проценти от рода на 30. Нещо близко до това, което Вие давате, макар и по една съвсем различна логика.
Втория въпрос, който поставихте, господин Атанасов - какво става, ако Народното събрание откаже да приеме акт, е един изключително сериозен въпрос, който аз мисля, че трябва да бъде доработен в рамките на времето между първото и второто четене.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
Господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Лека реплика да направя на госпожа Михайлова. Относно това каква е компетентността на хората, които ще бъдат питани. През годините чухме доста недобре, даже цинично звучащи твърдения, че не били дозрели гражданите до такива висококомпетентни въпроси, например за АЕЦ „Козлодуй”. Спомняме си, тогава се изказа лично Ахмед Доган, че не трябва да се пита населението, защото не са специалисти по ядрена физика. Ами по тази логика ние трябва тогава да се откажем от избора, който са възложили върху нас хората. Значи те са компетентни да изберат нас за народни представители, обаче не са компетентни да се произнесат по осигуровки, или пенсии.
Затова се прави разяснителна кампания. Това е много ясно, защото се прилага. Точно ние сме тези, които сме длъжни да направим разяснителната кампания и това дори ще принуди отделните политически сили да обяснят ясно на хората за какво се борят, какви точно данъци смятат да въведат. Даже ще принуди, ще ги стимулира партиите по-ясно да изразяват своите идеологически виждания. Така че това ще бъде един взаимно полезен процес. Политиците са длъжни да обяснят на гражданите за какво ще се допитат до тях и оттам гражданите пък са достатъчно компетентни, за да решат, защото става дума за техните въпроси. Всеки може да прецени каква пенсионна реформа е добра. Мисълта ми е, че не можем да изхождаме от идеята, че хората са некомпетентни по един или друг въпрос. Не може всички да са специалисти по всичко, прави се разяснителна кампания и се допитват по основни, важни въпроси. Естествено не може да се пита дали един бизнесмен да закупи нещо, защото това е нелепо. Но трябва да се питат гражданите трябва ли да минава оттук улица или да се построи някакво здание, което е публично. Въобще нещо, което засяга логиката на референдума, че това са въпроси, които засягат достатъчно свои хора, които след това ще консумират последствията от това, което се прави.
Така че има тази теза, въпросът е решен. Но не трябва да го използваме като претекст да заобикаляме. Неяснотата за мен е обаче кога ще бъде приет основен нов закон. Защото вие казвате, няма значение, че е третата година. Остава още една година до изборите. Ако той се забави, едната година ще отиде. Може би смятате нов мандат да имате, не знам, но ще отиде и към другия мандат. Важен е въпросът кога този изцяло нов закон ще бъде въобще придвижен до пленарната зала и дали той няма да се яви едно забавяне на тези стъпки, които ние предлагаме да се решат и могат да се решат по-бързичко.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ако трябва само да отговоря на господин Сидеров, господин председател.
Господин Сидеров, не сте ме разбрали. Аз не съм коментирала въпроса за компетентността. А това че въпросът за бюджета не може да получи еднозначен отговор. Защото всеки проблем, касаещ бюджета, трябва да гледан в неговата комплексност. И ако ние говорим за здравни осигуровки - затова дадох примера за осигуровките - това веднага рефлектира върху социалните осигуровки. А въпросите за улицата и сградата, това са въпроси, които естествено могат да бъдат теми на референдум.
Пак казвам, можем да коментираме между първо и второ четене въпросите за бюджета и за данъците. Но там на база и на сравнително малкия опит, който има в страната, считаме, че може да се случи така, че интересите на една група граждани да засегне, да наруши интересите на друга група граждани.
По отношение на това кога ще бъде приет законопроектът, господин Сидеров. Ами аз, разбира се, едностранно не мога да отговоря на този въпрос. Вие разбирате, че нашия стремеж като вносители е законопроектът да бъде приет възможно най-бързо, това би било своеобразна оценка и за нашата работа, тъй като разчитам и Вие като член на Председателския съвет да съдействате за това.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Искам само една дума да кажа. Въпросът за начина на провеждане включва както праговете, така и формулировката на въпроса. Когато казах за компетентността, имам предвид наистина, че Вие издигате въпроса за компетентността като критерий за формулиране на въпросите за референдум. И няма нищо страшно в това. Аз исках просто да разбера какъв е водещият мотив. Ако вие ми бяхте казали, че съгласно българската Конституция има разделение на властите, определени въпроси от компетентността на Министерски съвет не бива да се включват, тогава бих разбрал, че издигате друг принцип.
Така че няма нищо страшно, няма никаква идеология, нищо обидно. Вие смятате че има въпроси, по които компетентността на гражданството не е достатъчна, за да бъдат поставени на национален референдум, като въпросът за данъците. Защото хората не виждат тяхната цялост, сложния проблем на бюджета. Аз просто исках да чуя това, за да ми е ясно защо сте сложили тази граница. И като казвам принципа на компетентността, всеки е некомпетентен в определени граници, не виждам никакъв проблем. Мислех да разбера какво стои. Защото текстовете могат да се вземат от най-различни други закони, но това какво е в главите на законодателите от БСП, аз сега го виждам, досега не ми беше ясно.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да преминем към гласуване, ако няма други изказвания.
Ще подложа законопроектите на гласуване по реда на тяхното внасяне.
Най-напред Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Волен Сидеров.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Моля да гласуваме Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов, Яни Янев и група народни представители.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, внесен от Любен Дилов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 6.
Нека да не проявяваме ревност. Знаем, че върху нормативни актове няма авторско право. Тук по-скоро е нещо като борба за честта на фамилията Прици или за партийната чест. Но в края на краищата важно е да стане добър законопроект без да е толкова голямо значението, кой точно го е внесъл.
Благодаря ви.
Следващата сряда ще се опитаме да се занимаваме с проблема за замърсяването на нашия ефир.

(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов