Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.

---

На 2 април 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции.

Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
Днешното заседание е посветено на трансграничните смущения и мерките за намаляване на влиянието им върху българските радио- и телевизионни станции. Всяка година този проблем избухва с голяма сила през лятото, когато хората отидат на море и изведнъж установят, че не могат да слушат български станции, а всевъзможни други. Но това не е проблем само на нашето Черноморско крайбрежие, такива трансгранични смущения има по всички граници на родината.
Опитваме се тази година на тази първа среща в този състав да разберем какво би могло да се направи и да предприемем необходимите мерки сега, а не когато дойде юли и август и когато само ще констатираме за поредна година, че не можем да слушаме собствените радиостанции.
Миналата година е имало една подобна среща, аз тогава бях в болнични и не съм участвал в дискусията, но на днешното заседание сме поканили повечето от институциите, които и тогава са били на заседанието на Комисията. Разбира се, това не е пряка работа на Комисията по гражданско общество и медии, но все пак няма нищо лошо в това да се опитаме да координираме усилията за решаване на този въпрос. Още повече, че ние сме комисия и по медии, и по гражданско общество и по тази тематика бяхме сезирани от Сдружението на фамилния бизнес, което е структура на гражданското общество и което дори е готово да ни съдейства за контакти с подобни организации в Румъния и в други съседни страни, с които имаме проблеми, така че да се опитаме да решим този въпрос. Да се опитаме поне да разберем на какво се дължи това.
От срещите, които аз съм имал досега от навлизането ми в проблематиката, първо съм разбрал, че не само при нас има замърсяване на ефира с чуждестранни оператори, радиостанции предимно, но и ние в някаква степен замърсяване. Тук беше Валери Тодоров, генералният директор на Националното радио, който каза, че например в Букурещ се хваща много добре програма “Хоризонт”, Националното радио се хваща в Солун, почти в цяла Северна Гърция. Така че това проникване, първо, е взаимно. Второ, точките, от които излъчва Националното радио, параметрите, които са заложени в лицензията на Националното радио, не са постигнати още и по този начин нямаме достатъчно силен сигнал в много точки на нашата страна. Още повече, че нашата родина е с пресечен терен и това също оказва влияние върху чуваемостта на програмите на нашите оператори.
Поначало аз не мога да разбера защо е така и ако разбера, тогава вече бихме помислили какво може да се направи, но нашите предаватели са с много малка мощност по принцип. Тук Валери Тодоров даде примера с програмата на Националното радио в Силистра, която се излъчва с мощност 25 вата, а отсреща румънската излъчва с мощност 10 киловата или 40 пъти по-голяма мощност. Имаме много неусвоени честоти, може би в повече от 100 точки в България, райони и градове, в които още не е имало конкурси за радиооператори. Когато минат тези конкурси, вероятно картината ще се промени.
Има проблеми и с въздухоплаването. Миналата година на заседанието на Комисията е станало дума за това, че ако се увеличи мощността на нашите радиостанции по крайбрежието, това можело да внесе смущения в навигацията, в дейността, която извършва Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Но ако нашите по-мощни предаватели биха пречили на навигацията, турските и румънските не пречат ли? Ето един въпрос, на който аз искам да чуя отговор, за да бъде ясно за какво става дума. Има цяла поредица от неизяснени неща, които водят до това, че всяка година се повтаря едно и също и се създава впечатление, че нашата държава е безсилна да промени елементарни неща, които се случват в нейния ефир. Нали когато се назначават честотите по Женевски план или по какъвто щете план, те са с определена мощност. Международното съгласуване и координиране е направено така, че да не пречи едната страна на другата с програмите, които излъчва.
Ето цялата поредица от въпроси, които не е зле да се опитаме да изясним, за да ни бъде ясно и на нас какво може да се предприеме. Изобщо решим ли е въпросът или и тази година само ще си поговорим и следващата година Народното събрание в своя друг състав ще го подеме отначало.
Давам думата на всеки, които би могъл да бъде полезен в тази проблематика, да каже какво смята че би могло да се направи.
Благодаря.
МИТКО ДИМИТРОВ: Проблемът е чисто технически. Дори да вкараме каквато и да е политика в него, трябва да се направят организационни мероприятия около техниката, която всеки предавател и радио имат. Ако вложим малко политика в проблема, можем да кажем, че в Турция го няма регулатора, който имаме ние и който Европейският съюз изисква да има.
Миналото лято бяха извършени измервания по границата с Турция. Комисията за регулиране на съобщенията дори излезе със становище, имат и карта на всички излъчватели по напрегнатост на полето, по насоченост, по мощност. Имат много такива предаватели, които излъчват и които през летния сезон вследствие дифракция и интерференция на вълните се приемат от българската страна.
Миналата година в почти същия състав тук беше предложено местни радиа около Варна и Бургас, основно около Бургас, понеже в Бургас местните радиа имат от 500 вата до 1 киловат разрешение за излъчване за регионално радио, тези 500 вата покриват територията на гр. Бургас, но извън тази територия се чуват трудно. Дори в посока до Созопол бургаските радиа не се чуват. В състава на тази комисия излязохме с едно решение на Айтоския хребет, където е доста по-голяма котата на надморската височина, да се поставят изнесени предаватели, това технически е лесно изпълнимо, с мощност до 250 вата, така че да стане едно ретранслиране на сигнала. И смисълът, който те имат като лиценз да покриват определена територия в радиус до 30 км, чрез тези изнесени предаватели да могат да покрият тази територия. Това става лесно, още повече че през миналата година беше пусната оптика от частни фирми между Бургас, Сливен и Ямбол заради газопровода и други мероприятия. Такава възможност има, така че можем с насочени антени, изнесени предавателни центрове и подмяна на крайните стъпала на предавателите на радио Шумен, които в момента се оказа, че работят на близо 10% от цялата си мощност, това нещо да се покрие като площ, като напрегнатост на полето, като чуваемост.
Проблемите си остават, тях ще ги има. Знаем, че в Ямболска област е отпусната цифрова честота за цифрово радио. За цифровото радио няма проблем смущаване-несмущаване, то винаги приема.
Това са най-елементарните мероприятия. Дори частни радиа са готови да го направят и да си разширят периметъра на чуваемостт.
Благодаря..
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата госпожа Стефанова, председател на Съвета за електронни медии.
МАРИЯ СТЕФАНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, Съветът за електронни медии от една година е сезиран по този много важен въпрос. И ако на пръв поглед и на вас ви се струва, че не би трябвало регулаторът по съдържанието да има отношение към излъчването и към трансграничното замърсяване, това не е така. Заради това ние направихме няколко дискусии вътре в Съвета. Това, което имаме като идея, ще го разработим съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията. За момента това е само един разговор с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията д-р Божков.
Готова съм сега да споделя тази идея. Тъй като проблемът може да бъде решен съвместно от Съвета за електронни медии, от Комисията за регулиране на съобщенията и от Ръководство на въздушното движение, ние смятаме, че всички свободни честоти, които имаме за радиостанции, които не са усвоени до момента поради простата причина, че те са много и не може Съветът за електронни медии наведнъж да обяви сто конкурса. Свободните честоти в страната са дори малко повече. Имаме обаче вече опит с обявяването и приключването на конкурси за местни радиостанции например в района на Черноморието, където проблемът с трансграничното замърсяване е най-голям.
Какво се оказа? Ако ми позволите, ще ви преразкажа това развитие от последните месеци на изтеклата 2007 г. Обявихме конкурси за местни радиостанции за Малко Търново, за Царево, за Айтос – няколко града, които са по нашето Черноморие. Следователно по закона предавателите на тези радиостанции са с определена мощност, която се определя от Комисията за регулиране на съобщенията, тоест те не могат да използват по-голяма. Тоест те не могат да се разпространяват извън пределите на града, за който са получили лицензия и за който са се преборили във вече проведените конкурси. Следователно тези малки радиостанции с техните абсолютно необходими програми за местното население не могат да противостоят на трансграничното замърсяване, тоест на чуждите радиостанции, които проникват на територията на тези градове.
С две думи, нашата идея е следната. Възможно е някои от честотите да бъдат преразгледани и вместо да обявяваме конкурси за четири малки града с малка мощност на предавателите, можем да обединим тези честоти, да направим конкурс за една по-голяма регионална честота. Който спечели тази честота, ще има възможност да постави по-мощни предаватели. По този начин естествено ще противостоят на проникването на чуждите радиостанции.
Това е стратегическа идея, ако мога така да се изразя, и е въпрос, който ние ще продължаваме да обсъждаме с Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като той влиза и в нейните правомощия.
Даваме си сметка и за състоянието на Шуменския предавател и за това, че програмата на Българската национална телевизия не достига до аудиториите например в отсечката между Варна и Бургас. Тук е господин Тончо Бебов, той е собственикът на радио “Браво” – една радиостанция, която се разпространява точно по морето, може да ви каже как изглежда картината по Черноморието.
Проблемът е много сериозен, но във всички случаи аз бих искала да декларирам пред вас, че Съветът заедно с другия регулатор и всички организации, които имат отношение към въпроса, ще работим съвместно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Стефанова.
Господин Тончо Бебов – радио “Браво”.
ТОНЧО БЕБОВ: Добър ден! Зная положението по Черноморието от 1995 г., когато започна да излъчва радио “Браво” във Варна и в Шумен, впоследствие в Добрич на север и в Бургас.
Положението е тежко и става все по-тежко. Естествено ние условията за разпространяване на електромагнитните вълни в ултракъсовълния диапазон по морската вода не можем да ги променим. Положението е лошо, защото в Турция мощностите изобщо са неограничени. Ако при нас за гр. Варна и за гр. Бургас няма разпространение за 1 киловат, може би “Дарик” като национален оператор има, всички останали сме ограничени до 500 вата, бяхме и по-ниско. Ние не можем да смутим турците с тези ниски мощности. И да проникне някакво сигналче по морето, то ще е много слабичко. Аз не съм чул в Турция да се говори за по-малко от 10 киловата. Нещо повече 20, 50 киловата. Доколкото знам много от радиостанциите им са с 50 киловата по крайбрежието. Някои се чуват изключително силно, буквално ни натискат, на същата честота или на 100 килохерца по нашата честота. Аз във Варна имам две – една точно върху честотата, която я нямаше през 1995 г., появи се няколко години по-късно. Как съгласуват, какво съгласуват, съгласуват ли изобщо честоти? Би трябвало честотите като се съгласуват, да се разминават. Ние можем да си слушаме техните, но да не пречат на нас. И обратното.
Преди седем-осем години, струва ми се органът беше още ДКД, реших да направя с помощта на контролната служба на ДКД, сега Комисията за регулиране на съобщенията, да направя замерване. При това замерването не го правихме през лятото, а някъде през ноември месец. Тъй като пълната мощност на моя предавател беше киловатова, решихме да увеличаваме мощността и да видим ще можем ли да се преборим със сигнала на турчина, който е точно върху мен. В ниската част на града, където е центърът и която се крие от нос Галата от турците, положението е нормално. Тръгне ли се обаче нагоре към кварталите – “Младост”, “Възраждане”, “Владиславово”, “Аксаково” и т.н., където е основната част от населението и е по-високо и по-далеч, нашият сигнал отслабва, а турският прескача Галата и започва да разшумява, дори на места от време на време се чува върху нашия сигнал. Тук не става дума за курортите – “Златни пясъци” или “Албена”, където положението е плачевно, не става дума за територии извън лицензията. Става дума за самия град.
Подобно е положението и в Бургас, макар че там градът е малко по-компактно разположен.
Направихме измервания в различни точки. След това написах писмо до ДКД. Възложиха ни нови измервания на следващата година през лятото (мисля, че междувременно вече стана Комисия за регулиране на съобщенията). Направихме още по-подробни измервания в различни точки – в центъра, в перифериите и т.н. Местната служба изпрати тези резултати в Комисията за регулиране на съобщенията. Аз ги дадох на проектанти, специалисти, да изчислят какъв предавател би бил необходим, за да може да се подави нормално съотношение сигнал-шум (знаете, има такива технически понятия), да се подави този предавател. Защото друг изход няма, те няма да си спрат предавателите, изходът е да ги подавим с мощност. Няма да повярвате какво изчислиха – 50 киловата! Естествено, че аз такъв предавател и да искам, не мога да си купя, защото той е свръх скъп. От Комисията за регулиране на съобщенията реагираха: това не може да бъде, изчисленията са погрешни. Не са погрешни. Ние излъчваме с 500 вата. Опитахме с киловат, измерванията бяха с киловат – изобщо не може да бъде подавен сигналът на турците.
Господин Димитров е оптимист, че ще сложат предавателчета в Айтос, но нали тези предавателчета трябва да се лицензират и трябва да бъдат на друга честота. За едно и също радио, но на друга честота. Защото ако е на една и съща честота, двете честоти – Бургас и Айтос – ще се блъскат и взаимно ще се смущават. Така че и това не става.
Единственият изход е увеличение на мощностите. Ние нямаме никакъв интерес – нека каже и Красимир Димитров, той е кореняк бургаски оператор – никакъв интерес нямаме да купуваме скъпи и прескъпи предаватели. Но сме принудени, ако искаме да осигурим на слушателите нормално разпространение.
Защо да се връщам осем години назад? Ще ви кажа случка от онзи ден. Трябваше да направя профилактика на предавателя си във Варна. Отидох с едно малко транзисторче, със свита антенка, сложих го върху предавателя да чувам да не прекъсне звук през това време. В един момент се наложи да изключа предавателя. Изключих го. Транзисторът смени песента, обаче продължи да гърми. Със събрана антена! В помещение! Учудих се какво става, гледам всичко е изключено. И изведнъж проумях, че това са турците. И то на 30 март. А какво ще бъде от април нататък? Какво ще бъде през юли и август, когато морето е най-топло, а това е ефектът на топлото море? Практически нямаме вече месеци, дори и зимните месеци, те да не се чуват добре. Но през лятото и през по-топлите месеци, през пролетта и есента положението е кошмарно. И не е проблемът в това, че се чуват турци в България, проблемът е, че са върху нашите честоти или на 100 килохерца вляво, което е същото. И дори да е на 200 – пак е същото. В това е проблемът.
Няма друго спасение освен Комисията за регулиране на съобщенията да смени коренно политиката на изчисляване на мощности и да разреши по-големи мощности. Но аз ви гарантирам, защото сме правили измервания, един киловат не е достатъчен изобщо да ги подави. Този предавател, който ме смущава точно на моята честота – говоря за 96,4, Варна, подобно е положението и в Несебър, и т.н., те пробиват чак до Шумен. Напълно прилично можеш да си приемаш турско радио на 90 км навътре в територията. Но на 10-20 км от крайбрежието е ад! Не е достатъчен един киловат, минимумът според мен е 2 киловата.
Ръководството на въздушното движение. Извинявам се много, но в Турция работят на същия честотен обхват. Ако бяхме на различни обхвати, както беше по времето на социализма – ние бяхме по ОИРТ обхвата, а те бяха по ЦЕЦИЕР, нямаше да имаме проблеми, но сега и авиацията им работи на същите честоти, и излъчват с 50 киловата предаватели и не пречат на авиацията си. Откакто съществува българско частно радиоразпръскване и станаха много радиостанциите, се въртим в някакъв кошмарен кръг и нищо не можем да променим.
Моето мнение като специалист е това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. Започнахме много песимистично, но реалистично. Да чуем и господин Димитров.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ, радио “Гларус микс”: Искам да мина към оптимизма. Защото според мен това нещо е чисто прагматично. Имам една станция “Гларус микс” с поморийски лиценз, една в Бургас и една в Сливен. Разпространението на Черно море е уникално и ясно, но самият факт, че между Карнобат и Стара Загора на честотата 94,7 на радиото ни в Сливен излиза с музика и с РДС едно турско “Радио 5”, което означава суперсигнал не при спрян предавател, като не говорим за море, говорим за вътрешността на страната, говорим за средата на България. Не е никакъв проблем обаче да се подобри сигналът, защото самият факт, че в Истанбул на метри от летището има по 100 киловата антени на УКВ, в Ню Йорк има сигурно 50 летища, не са само двете най-големи, има по 100 киловата УКВ-антени. Хората знаят отговора. И Ръководство на въздушното движение не е никакъв проблем. Като представител на гилдията мисля, че Комисията за регулиране на съобщенията има голямо развитие напред като разрешаване на мощности, но все още бавно стават.
Искам да завърша, като кажа, че разрешаването на този проблем е в ръцете на българската държава. Не можем да променим разпространението и физическите закони, но никакъв проблем не е просто да попитаме, да се обмени опит. Не че е лесно и ще стане изведнъж, но отново повтарям, не е никакъв проблем за България да бъде между 5 и 10 киловата, като 10 киловата е максимумът. Разбира се, може и 20 киловата, но този пазар не може да издържи не само да се купува предавател, да се плаща токът и т. н. на някакви големи мощности. Ако са 5 киловата, когато има необходимост, значително ще се подобри сигналът и потребителите ще получават качествена услуга. И тъй като сигналът е качествен, самите рекламодатели ще могат да рекламират, защото в крайна сметка ние сме бизнес предприятия и говорим за развитието на България, колкото и малък да е и колкото и слаб реално като оборот медийният бизнес в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има думата госпожа Албена Мирошникова от Комисията за регулиране на съобщенията.
АЛБЕНА МИРОШНИКОВА: Надявам се това, което казахте в началото, господин Атанасов, че това няма да е последната дискусия по този въпрос да се окаже истина. В смисъл, след една или две седмици да се върнем отново на тази тема. Казвам това, защото тук не присъстват комисари, представители на Комисията за регулиране на съобщенията, а също така и специалисти, които работят в тази област точно с преодоляването на проблема с трансграничните честотни замърсявания. Първите не присъстват поради липса на официална покана, вторите – защото са в командировка, за да се занимават с цифровата телевизия – другият голям проблем в държавата. Но се надявам да бъда малко или много полезна на събралото се тук множество с уточняване на някои детайли.
Първо искам да направя само едно уточнение по изказването на г-н Тончо Бебов, а именно че има такива радиостанции, на които е разрешена мощност 3 киловата ефективна мощност, което на изхода на предавателя е 1 киловат и те са точно по Черноморието. Вдигането на мощностите определено, както виждаме от няколко години насам, не решава проблема и това е така, защото ние срещаме огромен отпор от РВД във връзка с вдигането мощността на радиостанциите.
Миналата година лятото не само че бяха водени преговори, но бяха правени и специализирани замервания, от които общо взето резултатът е никакъв. В смисъл, резултатът е просто съществуването на експертни доклади. Може би в тази посока следва да се помисли и за някакви разговори, в които двете страни да стигнат до едно общо мнение – с колко може да се вдига мощността на радиостанциите и с колко не може.
Другото, което подкрепям като мнение и то не веднъж е било обсъждано тук в този кръг, миналата година, когато имаше дискусия по тази тема, отново беше повдигнат въпросът за сериозна държавна политика, която да е насочена към преодоляването на този проблем. Между другото, това не е проблем само в България, то е проблем и в Италия, където се наблюдават абсолютно същите честотни замърсявания от други гранични държави. Може би трябва да се помисли за някакви целенасочени и координирани усилия на повече държавни институции, да не се оставя този въпрос да се решава единствено и само от Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, РВД.
И, разбира се, най-важното нещо е, че е необходимо (това е мнение, което се обсъжда много често в Комисията) да се чуват колкото се може повече български радиостанции в България и в пограничните райони. Имам предвид факта, че както спомена госпожа Стефанова, има все още неусвоен честотен ресурс. Може би тази идея, която е била обсъдена с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията д-р Божков за промяна на този честотен план може да се окаже много полезна и вероятно ще има някакво мърдане напред в решаването на проблема. Но пак казвам, необходими са много сериозни координирани усилия на много държавни институции.
Пак да се върна на казаното от господин Бебов. Извинявайте за разхвърляното изказване, но вярвам, че може да се внесе още някаква яснота. Вероятно има турски радиостанции, които излъчват на честоти, които не са координирани или пък с мощност, която не е координирана. Комисията за регулиране на съобщенията няколко пъти е писала писма до турския регулатор, откъдето имаме едно обещание те да се опитат да спрат тези излъчвания при първа възможност. Естествено това писмо беше получено преди една година, но тези радиостанции или други продължават да си излъчват. Точно затова споменах, че може би е необходимо да има някаква координирана държавна политика, която по-висши органи могат да решат каква ще бъде.
Още едно уточнение. Не само РВД са проблем във вдигането на мощността на радиостанциите, проблем е и фактът, че България е защитила тези честоти и тези честотни назначения с определена мощност по време на радиоконференциите, когато са се координирали честотите. И ако ние вдигаме безкрайно мощността, това означава, че и ние нарушаваме и ще ни санкционират за това.
Междувременно организацията ITU не може да бъде използвана, както се прокрадват такива идеи, да сигнализираме на някой висш орган, пък той да вземе да реши проблема вместо нас. Няма как да стане ITU да го реши, защото те нямат такива правомощия. Те могат да направят препоръка или могат да напишат едно писмо в пожелателен вид към дадена държава, която евентуално нарушава пространството на друга държава и с това се ограничават техните правомощия. Затова решението на проблема трябва да дойде от България и от органите, които работят в тази посока и с тази тематика в нашата държава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Мирошникова.
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ: Понеже знаем, че в тези региони, където става замърсяването – Странджа-Сакар, Родопите, Добруджа, в тези региони няма чисто търговски интерес от частни радиа да създават програми. Има ли възможност по някакъв по-облекчен режим да се издават лицензии за тези региони на оператори, които искат да излъчват там?
АЛБЕНА МИРОШНИКОВА: Това е една интересна идея, която би могла да бъде обсъдена с хората, които отговарят за това. Предполагам, че би могло да се обсъди и да се реши дали може да се направи един по-облекчен режим. По принцип Законът за електронни съобщения върви към облекчаване на лицензионните режими до известна степен.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Гриша Камбуров от АБРО има думата.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин Атанасов, уважаеми народни представители, колеги! Това е един доста дълбок и многослоен проблем, който го има вече десет години. Ние в АБРО доста често го обсъждаме, особено в началото на сезона. Както видяхме, с вдигане на мощността на предаватели този проблем няма да свърши, защото ние трябва да вдигнем мощността на предавателите в рамките на 50 пъти, което нито РДВ, нито КРС ще се съгласи.
Госпожа Стефанова беше споделила с нас идеята на Съвета за електронни медии да се намали броят на местните радиостанции. Съответно Съветът за електронни медии започна да лицензира и регистрира повече регионални такива, тоест да обхващат две, три, четири населени места от малък характер, а не на всяко едно от тях да има една точка на излъчване и съответно лицензиран оператор. Първо, този лицензиран оператор не може да развие никакъв бизнес модел там и второ, вследствие на това той ще бъде неефективен. Това е проблемът, който засяга дори и конституционните права на българските граждани, защото ние сме длъжни да им осигурим предавания на български език, от които те да се информират. В момента в населените места по морето, а ние пропускаме тук Добруджа, Странджа-Сакар, защото не само от Турция навлизат трансгранични замърсявания, този проблем се наблюдава от Гърция, наблюдава се от Румъния, наблюдава се от Македония, от Сърбия – от всякъде. Така че не можем да очакваме Европа или който и да е извън България да ни реши този проблем. Това трябва да стане със съгласувани действия на регулаторните органи, със съгласувани действия на законодателя чрез налична държавна политика в тази сфера и чрез активното участие на бизнеса и неговите структури. Защото това е един бизнес модел, който бизнесът има интерес да развива. Освен че носим информираност на гражданите, ние се стремим да повишим своята ефективност с цел да привлечем рекламодатели.
Така че ние подкрепяме идеята този проблем да се реши възможно най-бързо.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз нещо не разбирам, ще простите лаичността ми. Каквито и законодателни мерки ние да предложим, каквито и чудеса да измислим, според мен има един начин и той е увеличение силата на мощността на предавателите. Аз друг начин не мога да си представя. Отвсякъде сме заобиколени – да го кажем меко – с недружелюбна радиосреда, която очевидно не се съобразява с никакви международни норми или се прави, че се съобразява, но не се съобразява. Тоест тя излъчва по-високо от разрешеното. Може би Гърция горе-долу се опитва да спазва някакви стандарти, с другите ни съседи, като изключим Румъния, не сме в една политико-културна среда, това е очевидно.
Аз бих искал някой да отговори какви са възраженията на РВД срещу по-мощните предаватели. Защото аз по логичен път не мога да стигна до някакъв проблем, който да го има в България, а да го няма в Турция и Гърция. Това е единият проблем.
Другият проблем е, може би все пак Комисията за регулиране на съобщенията да определят някаква прогноза доколко могат да се вдигат тези мощности на определени места. Може би това изказване звучи малко хулиганско, но аз смятам, че дори да тръгнем на двустранни разговори с Република Турция, Република Македония, Сърбия, по съвместно регулиране, то ние на първо време трябва да сме отговорили с реципрочна мощност, за да имат и те проблем, който да искат да решим заедно. Защото в момента, повярвайте, нямат никакъв проблем. Аз пътувам доста из Северна Турция и Гърция. Някъде до Гюмюрджина се чува “Дарик”, надолу вече не се чува.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Има думата господин Петров. ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ, Гражданска въздухоплавателна администрация: Ще започна с това, че в района на Черноморието работят около 52 български радиа – около 25 радиа в района на Варна и около 25 радиа в района на Бургас. Това представлява стотния диапазон от 88 до 118 мегахерца. Тъй като турците излъчват през 100 килохерца, това са 200 канала. От 200 канала 50 са заети с български радиа. Тези радиа и по 100 киловата да излъчват, пак ще се чуват 50 радиа и то в района на Бургас 25 и в района на Варна 25. Във всички останали канали хипотетичният слушател ще чува турски станции. Всяка радиостанция има свои технически параметри. На първо място, местоположение, височина и тип на антенната система и някъде надолу е мощността. Тоест, за да се подобри качеството на приемането, има редица други параметри, които могат да бъдат анализирани и да бъдат предприети мерки, без да се стига до увеличаване на мощността.
Проблемът с трансграничните смущения е много точно и ясно описан в Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения. Този радиорегламент е абсолютно задължителен за всички радиослужби в света, една от които е Международната въздушна служба. И ако за другите радиослужби нас не ни интересува какви са изискванията, при нас са много строги изискванията към условията в нашите честотни диапазони, които за да може нашите съоръжения да работят и да отговарят на своето предназначение, да осигуряват сигурност на въздухоплаването, имаме абсолютно точни параметри, които трябва да спазваме. От години беше констатирано, че в нашите диапазони се надминават шумовите нива. Тоест ние стигнахме до едни параметри, в които вече не можем да гарантираме със сигурност работата на нашите средства. И оттук започна проблемът със смущения върху нашите съоръжения, който достигна своя таван август месец миналата година, когато имаме осем часа смущения само в комуникациите, тоест на честотите, на които се водят радиоразговори. Не говорим за радиолокационните съоръжения, не говорим за системите за кацане, не говорим за системите за навигация. Осем часа! Представете си доклад на някакъв чужд самолет, който прелита над България и докладва: “Чувам музика.” И тук ръководителят на полети, който води седем или осем такива самолета, трябва да преназначи всички на друга честота и става нещо недопустимо. Аз самият съм летял над цяла Европа и трябва да ви кажа, че от Югославия насам започват провалите със смущенията.
Конкретно за решаването на това, за което сме се събрали. Аз участвах в тези измервания, за които тук се спомена. След миналата сбирка в тази комисия през октомври направихме едни измервания съвместно с Контролната служба на Комисията за регулиране на съобщенията, с една тяхна пеленгаторна кола, със служба Дирекция за защита на свръзките на МВР, Ръководство на въздушното движение Лаборатория и ГЕВАТ. Независимо че беше замислено да се направи летния период, тъй като тогава характерът на прохождението на радиовълните е съвсем друг, по технически причини не можахме да го организираме и го направихме го в края на октомври. Резултатите, за които тук колежката леко спомена, но аз ги имам във вид на протоколи от трите ведомства и общ протокол, са лоши. Поставяме пеленгаторна кола на Комисията за регулиране на съобщенията на пистата, защото Комисията за регулиране на съобщенията е регулаторният орган, тя трябва да прави тези измервания, спираме нашите съоръжения и чуваме музика на пистата върху честота на системата за кацане, при която самолетът се насочва за кацане. Музиката беше на наше радио.
Имаме методика на Международния съюз по далекосъобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията разполага с този програмен продукт, който теоретично може да изчисли. Нещата са разгледани много сериозно. Имаме такива програмни продукти и правим сечения по азимути.
По Черноморската ивица са 52 радиа, като до баира над “Свети влас”, ако се изкачите точно най-горе, има едно ханче, с обикновено радио на автомобилната си кола ще чувате 25 станции откъм Варна и 25 станции откъм Бургас, тук-таме само ще се губят. Спуснете ли се към Обзор, чувате всички варненски радиа, включително тези на “Калиакра”. Спуснете ли се на юг, чувате бургаските. Вярно е, че на юг от Бургас, след Созопол се губят, но това е от релефа. Едно радио с местна лицензия да покрива примерно Хикс населено място, то си има параметри, които като ги достигне до границите на тази зона, която му е разрешена, не може да го пробие чуждо радио, изключено е! Казва се: РВД не иска. Добре, отиваме, правим измерване в точката, която вие казвате и то се прави измерване от Контролната дирекция, прави се протокол и се установява.
ТОНЧО БЕБОВ: Точно това сме правили.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Кога? То се изменя всяка година. Аз ви казвам, че сме го правили през октомври. Но нека разговаряме на тези чисто технически теми след това.
Не можем да стигнем до неограничено увеличаване на мощностите. Има си норми, Комисията за регулиране на съобщенията ако иска да ги спазва, ако не иска – не. Но ние няма да подпишем нищо, щом нашите съоръжения не могат да работят вече. Ние сме надминали шумовите стойности на радара например. Моите уважения към колегите, разбира се, че искаме да няма проблеми между нас и тях, но тук имаме и други фактори, които влияят. Джиесем операторите също забиват нашите съоръжения, СОТ-овете и т.н. Точно затова регулаторът трябва да направи на всекиго по малко. Не може на един много, на друг – малко.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Професор Владков, заповядайте.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, първо искам да задам въпрос на колегата от Ръководство на въздушното движение техните честоти, които те използват, съвпадат ли с каналите на FM обхватите?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Не, разбира се.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Тогава считам, че въпросът е многопланов и въпросът на Ръководство на въздушното движение за спиране на увеличаване на мощността е един от въпросите. В никакъв случай не може да се смята, че мощностите могат да се увеличава до безкрайност. Могат да се увеличават два пъти, три пъти, обаче в никакъв случай, както каза колегата от “Браво”, не може да стане 50 киловата. Това е невъзможно и икономически, и технически.
Възниква един друг въпрос – изобщо има ли решение чрез увеличаване на мощностите. Това е една надпревара с чуждите радио- и телевизионни станции, която надпревара не може да реши оптимално въпроса.
Да се върна на ограниченията, които идват от Ръководство на въздушното движение. Тъй като там следят за мощностите в обхвата, който те не използват, вероятно шумът, който те приемат като ограничения, се отнася до хармоничния. Това значи, че нашите радиопредаватели във всички случаи трябва да имат малко по-добра характеристика, което не винаги се случва. Много от предавателите, особено по-малките предаватели нямат добра филтрация за съоръженията спрямо съседни канали и това може да се окаже като лошо влияние върху въздушното движение. Но аз пък имам едно впечатление за Ръководство на въздушното движение. Досега не съм разбрал нито една от заявките, които искат, примерно смяна на честоти или изместване на честоти. Имам конкретен случай – прехвърляне на радиостанция от Перник в София, където Ръководство на въздушното движение казва, че не може на същата честота да се работи в София. Не знам защо не може да се работи, нямаше удовлетворителен орган, въпреки че един от собствениците на тази радиоверига е известният много мощен бос Красимир Гергов и той не можа да оправи тази работа.
Общо взето Ръководство на въздушното движение се отнася към въпроса с отговора предварително “не”. Предварително се знае, че то казва “не” на всичко. Знам и други случаи, където работата изобщо е непробиваема. И въпросът не е само на измервания. Казват “не може” и толкова!
Вярно е, че въздушното движение е важно нещо, но те трябва да се концентрират и върху това, че трябва да изискват тези предаватели да имат по-добра излъчвателна характеристика по отношение на това, което правят. А това не са прави и никой в България не следи каква е излъчвателната характеристика на самите крайна стъпала, а също така и насочеността на антените, съответно излъчващата мощност.
Тъй като не може да се смята, че не трябва да се прави нищо, безспорно трябва да се реши въпросът в национален мащаб за известно увеличение на мощността на предавателите, което е изискване и на всички радиооператори. Това може да стане с една помощ от страна на Комисията по гражданско общество и медии и Комисията за регулиране на съобщенията, съответно Съвета за електронни медии. Те могат да обединят усилията си в това отношение, обаче с известни ограничения и с изисквания по отношение на качеството, като за тази работа контролният орган на КРС може да влезе в ролята си и преди пускане на всеки предавател да прави съответните измервания малко по-точно и да дава разрешение за включване на мощността. Но това няма да реши въпроса, защото една надпревара с чуждите радиостанции доникъде няма да доведе. Затова този въпрос може да се реши, колкото и трудно да е, само на една междуправителствена база, което изисква да бъде ангажирано най-малкото Министерството на външните работи, ако не и да има решение на Министерския съвет по този въпрос, за да може да има някаква координация. Ясно е, че с турските радиостанции ще стане трудно, обаче няма невъзможни работи. И тъй като България е заинтересована от радиослужбите, независимо дали са обществени или частни, ние имаме интерес този въпрос да се реши, а не да се отлага. А този въпрос виси много отдавна в пространството в България, защото всички го изпитват, особено в южната част на Черноморието, пък и в северната част на нашето Черноморието, както и във вътрешността на страната.
Същото се отнася в известна степен и към другите държави, но там влиянията са по-слаби и не са толкова драстични – примерно с румънците и с югославското радио, което се чува много добре на Витоша. Тези работи са неизбежни, няма как да няма трансгранична размяна на програми. В това няма нищо лошо, стига те да не се смущават взаимно.
Има и още един въпрос – въпроса за националното радио и телевизия. Този въпрос е по-скоро на Българската телекомуникационна компания, защото БТК би трябвало да вземе мерки по отношение на своите предаватели, а доколкото ми е известно много отдавна изобщо не се работи по този въпрос. Би трябвало в това решение, което ще се вземе тук на тази маса, да се включи и изискване към БТК да си оправят мощността на предавателите за Българското национално радио. Защото може частните радиа да го оправят, обаче Националното радио е много важно да бъде чуваемо в тези области.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има думата г-н Рейхан Аблеким, заместник-председател на Комисията.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря Ви, господин председател.
Сещам се за предишното заседание миналата година по този въпрос. По-голямата част от колегите присъстваха и тогава. Радвам се, че през октомври са правили замервания заедно с Комисията за регулиране на съобщенията и с всички институции, които са заинтересовани от този проблем, но никак не ми е приятно още един път да говорим общо за този проблем. Много ми се иска, след като има направено някакво проучване, направени замервания и след като в нашата комисия ще разглеждаме проблема, да ни се предоставят тези технически данни от това измерване. И след като проблемът вече е факт, дайте решение. Всички институции, заинтересовани от трансграничните смущения, да дадат решение.
Може би, господин председател, е хубаво да направим едно общо заседание с Комисията по транспорт и съобщения по този въпрос. Аз не съм инженер, но разбирам, че проблемът не е само технически, може би и технологичен, касаещ самите предаватели. И не само параметърът мощност на предавателя е проблемът. Затова много моля компетентните институции да ни предоставят техническата информация по тези проучвания и ако се налага, да се направи работна група от заинтересованите страни, за да можем най-сетне да решим този проблем. Иска ми се да сме малко по-прагматични по темата трансгранични смущения. Вече втори път за две години се събираме, а не чувам конкретни предложения за решения. И аз като се прибирам в Русе, само като мина Плевен, чувам най-малко пет румънски радиостанции, но пък “Ретро радио Русе” гюргевчани много го обичали и много го харесвали и го слушали. Ние слушаме техните, те слушат нашите. Кой на коя честота – не знам, но това освен технически проблем сигурно е технологичен проблем и на самите радиооператори, свързан е с техните предаватели. Така че би било хубаво да получим обстойна информация от Комисията за регулиране на съобщенията и от другите заинтересовани институции, които са правили вече някакви замервания, и от Ръководство на въздушното движение, за да може все пак да имаме яснота по този въпрос.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не разбирам от честоти, но няма нищо лошо да слушаме музиката, ако щете, и новините на съседните държави и ние да предаваме нашите. Въпросът е нашите да не се губят. Аз съм родена в Бургас, ние слушаме радио Истанбул от малки, Атина сме слушали, Великденските празници се предаваха оттам. Най-хубавото богослужение беше от Атина. Говоря за преди 30 и няколко години.
Не е въпросът в това какво ще приемаме,
въпросът е нашите предавания да не се заглушават – това разбрах от всичко, което се изнесе – и да бъдат качествени. Затова предлагам, тъй като проблемите са много специфични и явно няма да ги решим тук, тази работна група, която предлагате, сега да я уточним. Трябва да участва и въздухоплаването, според мен това е най-важното, не можеш да объркаш два самолета. Да участват всички други заинтересовани. Ако трябва, сега да се определят хората, да им се даде срок един месец и да се дойде с конкретни предложения. Тук давате предложения за обединение на малки радиа, за по-мощни излъчвания. Явно, че има решение на въпроса, със съдействието ако трябва на парламентарната комисия, ако трябва законодателна инициатива, но иначе не можем да решим въпроса. Да слушаме тук и три часа за честоти и за замърсявания, нищо няма да направим. Трябва да кажем не какво ни пречи, а как трябва да излезем от това положение и то да бъде качествено – да се чуват и нашите предавания. А това че има отвън предавания е много хубаво.
Конкретното ми предложение е още днес да посочим работна група, която в едномесечен срок да даде стратегията как може до се реши проблемът от всяка гледна точка – и по отношение на въздухоплаването, качеството и т.н. Проблемът може да се реши, но са нужни усилията на много институции, които да действат еднопосочно.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Бебов, заповядайте.
ТОНЧО БЕБОВ: Имам едно конкретно предложение по стратегията, както се изрази госпожа Маринчева. Аз предлагам да се помисли по посока на това не просто да се вдигнат мощностите по Черноморието да речем на глава от населението или всяка радиостанция да увеличи мощността си на два киловата, а да се подходи конкретно. Ако дадена радиостанция има оплакване, че на нейната честота или съвсем близко до нейната честота има проблеми, то тя да направи искане до Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията да извърши необходимите измервания, ние ще съдействаме за това, разбира се, както сме съдействали, и за конкретния случай ще реши: за да се чува тази радиостанция от град Хикс по-добре и да не й пречат турците, може да вдигне мощността на предавателя до толкова. Както се уточнихме, ние не искаме безконечно увеличаване мощността на предавателите. Може би това трябва да е подходът, който се отнася не само за морето, а за всички територии и радиостанции в България, макар че най-страшно е по морето, защото турците не се съобразяват с нищо според мен, не се съобразяват с честотните планирания, след като са върху нашите честоти.
Мисля, че това е ползотворно мислене по въпроса и може да се излезе от това положение. А който няма смущаващ сигнал върху себе си, чудесно, по-хубаво от това няма. Ако някой ден му се качи някой турчин или какъвто и да е отгоре, той ще се оплаче, хората ще чуят оплакването му, ще направят измервания и въпросът се решава чрез нов проект, купува си нови стъпала или предавател и т.н.
По отношение на хармоничните честоти нещата се подобриха, искам да кажа това. Беше наистина зле, когато ползвахме масово българските радиопредаватели. Вече подменихме техниката, задължиха ни заради Ръководство на въздушното движение и абсолютно всички имаме филтри, специално закупени, за да не отиваме да излъчваме в техните обхвати. Предавателите са по-качествени. Е, не са американски, италиански са, но все пак са по-качествени. Но Комисията за регулиране на съобщенията са тези, които могат да дойдат и да кажат: господине, твоят български предавател ръси хармонични, спирай го, замени го с друг! И край.
Мисля, че по този път трябва да се върви. И най-после да се тръгне, защото само си говорим.
Благодаря.
ГРИША КАМБУРОВ: Аз искам да задам към Ръководство на въздушното движение въпрос, който и Вие, господин Атанасов, зададохте. Как турските и гръцките смущения на тези вълни с този обхват на тези честоти и с тези киловати не пречат на Ръководство на въздушното движение, а българските при такива параметри биха пречили?
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Аз не мога да отговоря на този въпрос. Хипотетично теорията за тази дифракция е от юг на север. Аз пък ще ви попитам защо от Одеса предавателите не чуваме, а чуваме турските? Това е във връзка с магнитните силови линии и това прохождение се появява по този път. На тази тема може да се напише една дисертация, да гледаме релефи, да правим разрези, сечения и така нататък.
Аз искам да кажа, че нашата позиция се основава не на някакви теории. Ние четем документите на ITU и ги изпълняваме съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията. Искам да обясня на аудиторията с две думи как се получава разрешително за радиостанция и да видите къде стои това РВД. Кандидатът да получи честоти, след като кандидатства и му е определена честотата, представя проект, в който определя точка и параметри на радиосъоръжението, антени и се правят изчисления. Колегите много добре знаят. Определя се някаква зона – дали той кандидатства за местна или за национална лицензия. Ако е за местна, зоната, в която той трябва да осигурява качествена услуга, има определена напрегнатост на полето. И той доказва и това се смята математически, има си формули, че той при тези условия от тази точка с тази мощност ще покрие тази територия. Това нещо минава през Комисията за регулиране на съобщенията. Прави се изчисление с програмен продукт. Всички радиостанции са в база данни. Там са заложени и данните за нашите радиосъоръжения. И тъй като тук говорим не за хармонични, а говорим за интермодулационни продукти, понеже сме в два съседни обхвата, а формулата на интермодулационния продукт е много проста: F1 + F2 – F3, при всички случаи се получава такъв резултат. Но вече мощността, насочеността на антената и ред други параметри показват дали това ще влияе върху нас или не. И когато вече Комисията за регулиране на съобщенията, изследвайки с програмен продукт, който е сериозен и това са изисквания на Европейския съюз, като кажат, че тук ще има проблем, те назначават измервания. Ходи се, мери се. Тези продукти биват два вида. И накрая всичко това се анализира и тогава се поставя на масата за съгласуване и се решава дали да се разреши или не. Нещата не са малко повече, малко по-малко, определено е предварително. Продуктите биват да се създават интермодулационни продукти в точката и между станция и различни точки. Това са двата механизма на продукта. Когато в точката има механизъм да се мерят другите станции, които работят на мястото, се решава какво ще направят с продукта.
ТОНЧО БЕБОВ: Никога обаче не се отчита при лицензирането има турчин на тази честота или няма.
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Когато медианата на напрегнатостта на полето е минус 75, той не може да ви затисне, той трябва да бъде до вас.
ТОНЧО БЕБОВ: Затискат ни!
ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ: Според мен и според нашето виждане за решаването на проблема, това са технически проблеми. За да се чуват по Черноморието поне през станция български, трябва да станат сто или двеста. Не броят на станциите, а мощностите създават проблем при нас. Даже в Европа не правят така, колегите много добре знаят, да се накачат на една пръчка, както е на телевизионната кула на София, 31 радиостанции да излъчват от една точка. Хората правят по друг начин – искат да покрият примерно цялата граница, слагат се разсредоточени предаватели с малка мощност и си решават проблема и се чуват перфектно. Такава е организацията в Европа, никой не се бори за мощности. Но ние понеже се накачваме на една точка 20 души и се блъскаме с големи мощности…
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: При което нито едно радио не се хваща.
Заповядайте.
ТОДОР ДРАГОСТИНОВ, ДАИТС: Осмелявам се да се противопоставя за предложението за този, бих го нарекъл, силов подход на увеличаване на мощността на нашите радиопредаватели с цел потискане на смущенията от турските радиопредаватели. Единственото съображение в случая е фактът, че България е член на Международния съюз по далекосъобщения, тя трябва да следва определени норми при изчисляване на мощност, честоти на своите съоръжения и на всякакво излизане извън тези норми би трябвало да се противопостави Комисията за регулиране на съобщенията, която го и направи между другото в качеството и на регулатор, и на контролен орган. И, разбира се, не бива да се допуска да пострада и Ръководство на въздушното движение.
Впечатлението е, че досега се разискваха чисто технически въпроси. Аз се осмелявам да твърдя, че технически нещата се регламентирани и посоката, в която трябва да вървим, като че ли е политическата. Тоест тук някой изказа становище, че въпросът е чисто технически. По моему въпросът е и политически. Като казвам политически, нямам предвид вътрешнополитически, а отношенията с Република Турция например. Този въпрос има история най-малко 10 годишна. По стечение на обстоятелствата съм бил свидетел – не смея да твърдя пряк участник, но свидетел на контакти с Република Турция и тези контакти понякога са давали и надежда, че нещо може да се промени. Но така или иначе, смятам, че посоката, която е била избрана тогава, е посоката, която и сега трябва да се следва. Имаше контакти с представители на турския регулатор по съобщенията (има такъв, разбира се). Тяхното оправдание е, че смутителите били нерегистрирани.
В края на краищата беше решено да се пристъпи към разработване на обща методика за измерване на тези смущения. Защото това че ние мерим тук някакъв си сигнал и се оплакваме на турците, те спокойно могат да кажат: ние трябва да го видим с очите си. Тоест начинът на измерване трябва да бъде припознат от тях.
През 2003 г. след едни такива, бих казал, добронамерени контакти беше решено ние да им изпратим такава методика, а тази методика беше разработена още навремето от Комитета по пощите и далекосъобщенията, за измерване на трансгранични замърсявания. Направихме си труда да преведем тази методика на английски език, изпратихме я на тези представители на техния регулатор и те поеха ангажимент че даже ще я допълнят, защото тя важеше до 1 гигахерц, ще я допълнят с техни предложения за по-висока честотна област, ще ни я върнат и ще предприемем стъпки за нейното приемане. Само че повече нищо не чухме от тяхна страна. Все пак това като че ли е един възможен подход.
Другият подход, за него е ставало дума пак на последващи срещи, да се използва така нареченото Виенско споразумение, което впоследствие стана Берлинско. Това е международният документ, който регламентира такива взаимоотношения между съседни страни. Там се формулират начините за измерване, начините за жалване от отсрещната страна с изпращане на съответните документи и т.н. Само че това споразумение се разпространява малко особено – трябва да се подписва между съседни страни. Тоест понеже България беше изолирана, в нито една съседна страна не беше прието това споразумение. Мисля, че сега има такава възможност, защото Румъния се е присъединила и ние можем да подпишем това споразумение с нея, а след това ще имаме основание да искаме от Турция да го подпишем взаимно, понеже сме съседни страни.
Пак подчертавам, посоката, в която трябва да се върви, е политическа.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Господин Камбуров, заповядайте.
ГРША КАМБУРОВ: Позволявам си в заключение да предложа на уважаемите народни представители след днешната дискусия въпросът са бъде обсъден още веднъж на работна група между различните институции и ведомства, които са ангажирани с решаването му. Да бъдат включени и операторите, като тази група бъде натоварена със задача да предложи на Комисията по гражданско общество и медии конкретно решение в определения срок.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Иска ли някой друг думата? Не.
Аз бих предложил да направим и едно съвместно заседание с Комисията по транспорт и съобщения, в която има далеч по-добри специалисти от нас в тази проблематика и тогава вече да излъчим една работна група, като междувременно ръководството на Комисията можем да се срещнем с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията г-н Божков, който изрази такова желание, може би и с БТК. Да направим няколко срещи, за да доизясним въпроса и по-скоро решенията, за да дадем една по-конкретна насока на работата на тази работна група, която предполагам, че и другата комисия ще бъде съгласна да излъчим.
Имате ли някаква друга идея за финал на днешното заседание?
КРАСИМИР ДИМИТРОВ: Само едно допълнение – да се поставят срокове, които да се спазят. Иначе няма да има резултат.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Да, разбира се, ще има срокове. Ние сме на прага на ваканция, което може би малко ще забави нещата. Преди ваканцията трябва да се опитаме да направим съвместното заседание с Комисията по транспорта и съобщенията, колкото и да не е най-блестяща политическата ситуация и да предполага друг дневен ред на парламента. Но това е един въпрос, по който не можем да се делим на различни политически цветове и бихме могли да действаме заедно.
Предлагам с това да завършим днешното заседание. Благодаря много на всички участници в него, особено на тези, които изказаха своите мнения и виждания за решаване на проблема. Ще се видим на заседанието, което ще направим заедно с Комисията по транспорта и съобщенията.
Благодаря ви много.

(Закрито в 16,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Атанасов