Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по гражданското общество и медии
11/06/2008
1. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобизма, № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.
2. Обсъждане на Законопроекта за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
На 11 юни 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобизма, № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.
2. Обсъждане на Законопроекта за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем заседанието. Имаме два законопроекта с една и съща тема, които са разпределени на комисията - Законопроект за прозрачност на лобистката дейност, внесен от народните представители Любен Дилов-син и Ася Михайлова, и Законопроект за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители от всички управляващи и от няколко опозиционни политически формации.
Раздали сме ви становищата, които пристигнаха от няколко институции и от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Част от тях имат представители тук, виждам заместник-министър Ангел Иванов и други лица, които сме поканили.
Нека от ваше име да поднеса съболезнования на господин Любен Дилов-син по повод смъртта на баща му – писателя Любен Дилов. Тук е съвносителят госпожа Ася Михайлова, която ще представи законопроекта.
Предлагам да започнем с този законопроект, тъй като обикновено разглеждаме и гласуваме по реда на постъпването, а този проект е постъпил по-рано.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Нашият законопроект отлежава вече втора година в парламента. Гледан е неколкократно в Комисията по държавна администрация. Ще кажа съвсем накратко, тъй като няколко пъти сме имали възможност и в комисията, и в медиите да казваме каква е причината да предложим такъв законопроект за публичност на лобизма.
Ще започна с това, което сме подчертавали и досега – че нашият законопроект е стъпил на проекта, изготвен от колегите от партия Новото време, като нашите експерти юристи и ние с г-н Дилов направихме допълнения, които считаме, че са в синхрон с промените в обществените отношения.
Целта на този законопроект, както е видно и в текстовете, и в мотивите, е да се постигне една прозрачност на лобистката дейност с цел да се ограничат корупционните практики, тъй като в България за съжаление темата лобизъм и лобистка дейност продължава да се третира като синоним на някаква корупционна практика. Ние сме се постарали в нашия законопроект да дадем дефиниция на това що е лобизъм, лобистки контакт, лобист, кой и защо има право да осъществява лобистка дейност. В същото време в рамките и на ограниченията за такава дейност сме предвидили и административнонаказателни процедури.
Аз направих едно сравнение между нашия законопроект и този, внесен от колегите от управляващите. Моето мнение и мнението на колегата Дилов е, че няма съществени различия, които да противопоставят принципно двата законопроекта. Ние се радваме, че има такъв законопроект, като нееднократно казахме, тъй като имахме контакти с колегите от Движението за права и свободи, които казаха, че те също готвят такъв законопроект, и затова не настоявахме въпреки обсъжданията в комисията този законопроект да влезе в пленарната зала. За нас е по-важно да има такъв законопроект, а не просто да мине едно обсъждане и той да бъде отхвърлен.
Тъй като сега имаме вече законопроект, който в голяма степен покрива и споделя нашите цели и механизмите за контрол върху лобистката дейност, ние сме много обнадеждени, че на фона на всичко онова, което се случва в обществото, този закон за лобизма и по-точно за публичността на лобизма, тъй като по време на срещите, които аз съм имала и с избиратели, и в медиите, те считаха, че ние правим законопроект, с който трябва да забраним лобизма. А целта на нашия законопроект е точно обратната – да има публичност на тази дейност и да се знае кой и защо лобира по определен закон и по определена тема и срещу какво.
Считам, че с обсъждането днес и на нашия законопроект, и на законопроекта на колегите, ние правим крачка напред, защото знаете, че днес в залата се обсъждаха също на първо четене други два законопроекта, които според мен имат тясна връзка с този закон, а именно закона за конфликт на интереси. Така че считам, че с обсъждането и, дай боже, влизането скоро в залата и на тези два законопроекта ние отново ще покажем това, което желаем всички, на доста строго контролиращия ни орган в лицето на Европейската комисия и на Европейския парламент, че България наистина върви натам, накъдето трябва, а именно към утвърждаване на демократични ценности, колкото и трудно да е това, колкото и необичайно да ни се струва.
Така че аз смятам, че днес мненията, които ще чуя в тази комисия, ще помогнат да прецизираме доколкото това е възможно и необходимо нашия законопроект. Считам също, че ще получим подкрепа и от колегите вносители на другия законопроект, за да можем в крайна сметка да направим общ законопроект, който да отговаря и на нашите цели, и на това, което се очаква.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преди да дам думата на господин Бойко Великов искам да кажа, че господин Дилов идва в нашата комисия и също се съгласи да се отложи гледането на законопроекта.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз казах и в моето изявление, че ние имахме контакти с колегите от ДПС, които ни уверяваха и даже направиха едно публично представяне, че готвят такъв законопроект и ние бяхме склонни и желаехме да изчакаме този законопроект. В същото време аз направих с нашите юристи сравнение между двата текста и не намирам съществени различия, така че смятам, че взаимното подобряване на текстовете е в общ интерес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, законопроектът, който ви предлагаме, е част от регламентацията, която осигурява публичност на политическия процес. Аз бих се спрял накратко върху историята на този законопроект, имайки предвид някои изявления. Предварително искам да заявя, че споделям много голяма част от това, което госпожа Михайлова каза по отношение на вижданията за изработването на един нов закон за лобизма.
Кратката история на законопроекта показва действително, че сме се основавали на един законопроект, който е внесен още в Тридесет и деветото Народно събрание, като инициатива в случая имаха омбудсманът на Република България заедно с Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията и неговите представители. Обсъждано беше на една кръгла маса, където искахме да чуем всички мнения и аргументи, свързани с един закон за лобизма, имайки предвид законопроекта на господин Любен Дилов и госпожа Михайлова, както и възможния законопроекта на Движението за права и свободи, които също бяха поканени.
След тези обсъждания беше формирана една междуведомствена експертна група, в която се включиха представители на омбудсмана – господин Цеков, като един от авторите на законопроекта от Тридесет и деветото Народно събрание, представители на Министерския съвет, представители на гражданските организации, на Гражданския консултативен съвет. Законопроектът беше консултиран на експертно ниво в Европейската комисия в Брюксел.
Ние станахме вносители на този законопроект, това са народни представители от Комисията за борба с корупцията, като освен представители на мнозинството се подписаха и представители на опозицията – имам предвид госпожа Елеонора Николова, господин Евгени Жеков и господин Илко Димитров.
Цулите, които си бяхме поставили, работейки по законопроекта, споменах в началото – тази прозрачност на политическия процес, която ни е необходима. Желанието ни беше тя да съответства на българските реалности, имайки предвид натрупаните обществени нагласи на негативизъм към понятието лобист и лобистка дейност. Стремежът беше той да отчита и международния опит в това отношение, имайки предвид законодателството и в Съединените щати, законодателството в Германия, Полша, Литва, подготвените законопроекти в Словакия, Унгария, Ирландия. Така че стремежът ни беше да подготвим един законопроект, който да бъде в съответствие и с европейските изисквания.
Няколко думи по същността и съдържанието на законопроекта. В „Общи положения” на законопроекта сме представили предмета и обхвата, имайки предвид трите власти – законодателната власт (Народното събрание), изпълнителната власт с всички нейни структури и ведомства, както и местната власт. Представили сме едно дефиниране на лобистката дейност, кои са лобисти според чл. 4 по смисъла на този закон, кои са изключенията, които сме посочили и чия дейност се счита за лобистка.
В глава втора на закона, в чл. 6, 10 и 11 разглеждаме въпроса, свързан с публичните регистри, които трябва да бъдат направени, регистрите за Народното събрание, за изпълнителната власт и съответно за местната власт. Членове 7 и 8 представят разкриването на интереси и регистрирането на тези интереси, свързани с лобистката дейност, а в чл. 9 е отговорността специално на народни представители. Член 12 се оказа твърде дискусионен и предполагам, че тук ще има възражения, които според мен са основателни, той е свързан с достъпа до информация от тези публични регистри. Този достъп би могъл да бъде облекчен значително, но мисля, че тук вносителите ще се съгласим с отправените възражения по чл. 12. В чл. 12 задълженията за деклариране на контакти с лобисти също са определени според нас достатъчно ясно.
Глава трета определя забраната за лобистка дейност и ограниченията, които се правят по отношение на лобистката дейност.
Административнонаказателните разпоредби са в Глава четвърта, а Допълнителните разпоредби определят понятието „контакти”, което е необходимо за изясняването същността на лобистката дейност.
Това е съвсем накратко същността и съдържанието на Законопроекта за публичност на лобистката дейност. Аз се присъединявам към предложението, което госпожа Михайлова направи, за това, че ако няма принципни различия във философията на двата законопроекта, би могло да се потърси най-доброто като вариант, който да бъде внесен окончателно на второ четене.
Бих искал само да отбележа някои от становищата, които са постъпили както при вас в комисията, така и в Комисията за борба с корупцията. Имам предвид становището на КНСБ и становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Подготвили сме отговор и на двете становища.
Искам специално да благодаря на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Експертната група изрази своето становище в подкрепа на предложенията във всички пунктове, които биха могли да бъдат съгласувани и биха могли да бъдат внесени във варианта за второ четене. Ако колегите преценят, че трябва да се спра на всеки един текст поотделно, бих могъл да го направя.
По отношение на становището на КНСБ имаме някои възражения, които също бихме могли да аргументираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще дам думата за становище на някои от институциите, които са изпратили свои представители на днешното заседание, но нека преди това да задам няколко въпроса на двамата вносители.
Как си представяме фигурата на лобиста след приемането на закона? Обикновено нас ни смятат за лобисти, поне така се е установило широко разпространено мнение, а всъщност пред нас като народни представители ще се лобира. Във връзка с това виждаме един регламент на контактите на народните представители с кажи-речи всички външни лица, които ще имат право или няма да имат право да влизат в Народното събрание да осъществяват контакти с депутатите. Няма ли това донякъде да ограничи свободата на народния представител да контактува с когото намери за добре?
Малко повече за облагите, които ползват лобистите. Това, което виждам в двата законопроекта, е, че могат да участват в симпозиуми, конференции, семинари и други публични прояви, за които могат да се поемат пътни, дневни, квартирни. Това в някои случаи може да се окаже съвсем не лошо и не малко като стимул.
Виждам в двата проекта, че за лобистки контакт се смята даже и такъв по електронната поща. Този контакт, в който лобираме по даден въпрос, в седемдневен срок трябва да се декларира. Мисля, че ще бъде внесена поправка в закона, който според мен много глупаво разреши право на МВР да влиза във всяка електронна поща, може би това ще се върне назад, тъй като има неприкосновеност на кореспонденцията и ако няма специален случай, който да налага да се следи пощата на някого, не би трябвало тя да се следи. От тази гледна точка как ще се следи дали някой служител не е имал, така да се каже, нерегламентиран контакт по електронен път? Това ми се вижда малко трудно за проследяване.
Може би заместник-министър Ангел Иванов ще разкаже за позицията на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Тя е една много сериозна позиция по отделни членове, по отделни проблеми.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Нашата позиция е точно толкова сложна, колкото и това, за което сега стана дума. На първо четене ние сме дали становище както по варианта на господин Великов, така и по варианта на господин Любен Дилов. Ние подкрепяме на първо четене възможността за съществуването на такава норма и за гледането паралелно на двата варианта с оглед да се избистри нормата, която наистина е нужна на това общество.
На второ място, ние сме удовлетворени, че тези бележки, които сме дали писмено и по двата закона, в някаква степен очевидно са свършили добра работа и те са ги отчели почти в пълен обем с някои малки изключения.
Така че на този етап ние считаме, че трябва да продължава паралелното гледане на тези два закона.
Що се отнася до този въпрос, който в по-явен или по-неявен вид Вие повдигнахте във връзка с електронизацията на съобщенията и т.н., по този въпрос и при нас съществува все още неустановеност на мнението, но нашето дълбоко убеждение е, че ние ще налагаме начинът, по който се кореспондира, да бъде модерен, съвременен и заедно с това ще търсим форми и методи за повишаване сигурността и съблюдаване на неприкосновеността на индивида, респективно на групите от обществото, които използват и модерните начини за комуникация.
Ако трябва да търсим по-нататък някакво съдържателно решение, ние, разбира се, ще продължим да участваме в работата и ще дадем становище и по един съвместен вариант. Но може би, след като Ви чух, трябва да привлечем и нашите специалисти по електронно правителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Сеизова, заповядайте,.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Искам само да допълня. По повод предложението на народните представители Любен Дилов и госпожа Ася Михайлова категоричното становище на министерството е този публичен регистър на лобистите да не бъде ситуиран в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Това е орган на изпълнителната власт и считаме, че по-удачно и по-разумно ще бъде той да бъде ситуиран в някой независим специализиран орган, който да бъде еднакво безпристрастен към вписаните в него данни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кой друг иска думата? Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Имаме изключителния шанс да покажем обединението на българския парламент по два въпроса – този за лобизма и по закона за конфликт на интереси. Ние приемаме и двете тези, приемаме, че това трябва да се случи в българския парламент, че е дошло времето да разрешим тези два въпроса.
Аз подкрепям становището и на колегите, че сега е времето да вземем решение за този закон за лобизма. Моето предложение, господин председател и колеги, е ние да подкрепим и двата законопроекта, да изработим един с участието на всички, които са дали становище. Виждаме, че всички становища са положителни. Разбира се, има какво да се прави при обединяването на законите и след това между първо и второ четене, но считам, че българският парламент достойно ще покаже своята решителност по този въпрос с този законопроект, който в близко бъдеще да бъде приет. Надявам се и по двата въпроса да имаме единомислие с опозицията, за да покажем единството си по тези два изключително важни въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Ако няма, да дадем думата на вносителите.
Между другото, как бихте коментирали текста в становището на КНСБ, че само физически лица можели да бъдат лобисти? Има такава забележка в текста, подписан от господин Желязко Христов.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми колеги, аз искам само две неща да поставя. Ние ще приемем един закон, който може би с времето ще се усъвършенства, защото практиката ще подсказва много неща и те ще бъдат все по-конкретни. Именно в това отношение дори и със сегашните текстове в законопроектите се опасявам да не усложним много нещата с бюрокрацията – свидетелства, документи, регистри, някои неща да не се преповтарят, примерно данни, които се предоставят на Сметната палата, още веднъж да се предоставят в регистъра. Според мен е нужно да се обмисли вариантът веднъж като се представят едни данни от народен представител или от когото и да е към орган, ангажиран с този закон, втори път да не му се налага да ги предоставя другаде, за да не усложняваме документацията.
Второ, смятам, че е добре да помислим още веднъж и да се прецизира по-ясно какво точно значи лобист и какво точно значи лобистка дейност, защото в България всяка тъща и всяка леля общо взето е лобист, и да потърсим нова граница, която да не смесва общочовешки и други ангажименти и взаимодействия и влияние върху една или друга личност, с онова, от което искам да предпазим обществото – злоупотреба с влияние и намеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа по първия ви въпрос относно това дали ще се ограничат правата например на народните представители, въпреки че и в двата законопроекта те не се ограничават само до народните представители. Категорично е записано кой контакт трябва да бъде оповестен и той трябва да бъде оповестен от този, който го осъществява, тоест от лобиста. Самият лобист е длъжен, когато общува примерно с народния представители, да каже от чие има се среща с него и във връзка с какво влияние, върху кой подзаконов или и т.н. така че няма никакво ограничение народният представител да се среща примерно със свои избиратели, да обсъжда проблеми и т.н. Това е записано, първо, в това кой е лобист и след това имаме задължението за идентифициране на лобиста – той трябва да е в регистъра и освен това при всяко общуване с представител на държавната власт или на изборни органи, той е длъжен да каже от чие име се среща и защо, по какъв повод, върху кой законопроект или друг нормативен акт той от името на своя клиент иска да упражни влияние.
Така че смятам, че народните представители не би трябвало да се притесняват. Пак казвам, тези законопроекти не са да се забрани лобистката дейност, а тя да стане публична и да се види кой с кого се среща и за какъв закон. В това няма нищо лошо. Като се знае, че определен човек е лобист и той получава пари за това, той се среща, вижда се и след това гражданите знаят кой народен представител, общински съветник или друг, който попада в обхвата на закона, каква теза защитава и защо я защитава. Нямаме основание да се притесняваме, че законът ще ни ограничава, той не ни го забранява, но иска лобистът да се идентифицира пред съответния народен представител.
Колкото до общуване по електронен път, да имаме и ние някакви притеснени, както и всички, защото се оказа, че не само в България, а и навсякъде хакерите са по-умни от всички останали и е възможно да се злоупотребява и да се правят опити да се накърни името на определен народен представител или общински съветник, но в края на краищата технологията, както ни показа и Министерството на държавната администрация и административната реформа, върви по-напред от нас.
Колкото до вашето съображение нашето предложение регистърът на лобистите да бъде в министерството, ние сме направили това предложение, тъй като сме излезли от обхвата на Народното събрание и на народните представители като обект на лобизъм и независимо че това е част от изпълнителната власт, ние нямаме притеснения, ако регистърът е там. Но предложението на колегите е по-различно и смятам, че в една обща дискусия можем да стигнем до взаимно приемлив вариант. Аз харесах Вашето изявление да бъде равноотдалечен, за да не се притесняваме от някакво допълнително влияние. Но с публичността на такъв регистър, където и да бил той, смятам, че с много от съображенията ни за недостатъчна прозрачност биха се преодолели.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз също съм смутена от някои определения в закона и определения на видовете лобисти и изключването на цяла поредица от организации, които реално вършат тази дейност.
Обръщам се и към двамата вносители на законопроектите и питам какво значи „професионален лобист” и кой ще го квалифицира като такъв? Това не отваря ли вратата някои хора да си избират други хора, за да им плащат за тази лобистка дейност, защото във вашия законопроекта е записано „срещу заплащане”, в другия не е писано „срещу заплащане”, но то се подразбира? Как ще разбереш, че е лобист, пък особено професионален? Той компетентен по всички въпроси ли е? Защото в предмета е вписано какво урежда – нормативни актове, закони, наредби, отмяна и т.н.
В същото време се прави изключение в чл. 5 за около 12 категории, които нямат смисъл на лобистка дейност. Обяснете какво значи професионален лобист? Днес ще ходатайства за строителство, утре за медицина, вдругиден за търговия. И той по всичко е компетентен. Защото с такива всичкознаещи се срещаме всеки ден и се вижда, че ефектът е никакъв.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Ние нямаме практика в това отношение, затова някои текстове ни се виждат чудни, но вносителите са се съобразили с европейската, а разбирам и с американската практика, така че това са теми, с които трябва да свикваме.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА, председател на фондация „Обща кауза”: От 1997 г. се занимаваме само с лобизъм и преподавам лобизъм в Техническия университет, в Института по публична администрация и съм работила в парламента като експерт, когато гледахме първия законопроект, внесен преди години.
Искам само предварително да кажа, че ще критикувам закона с най-добри чувства, защото надали ще намерите някой, който така горещо да иска хубав закон за лобизма.
Ще се опитам разгледам по теми, за да може да се покрие горе-долу като на първо четене цялата материя.
Първо, по отношение на обхвата. Още в предишния парламент, когато гледахме законопроекта, възникна въпросът, че трябва много по-детайлно, точно както е в американския закон (извинете, че ще се позовавам най-вече на него, тъй като там най-детайлно е регулирана тази дейност) да описани всички дейности, всички нива на властта, всички нива на експерти, които се смята, че са в позиции, които могат наистина да влияят върху вземането на решения. Така че, ако тук по-детайлно се разпише точно до какъв ранг да бъдат включени. Вчера например имах семинар в Института по публична администрация, където са точно хората, които пишат законопроекти. Правихме анализ на тези два законопроекта и те самите предложиха експертни съветници също да бъдат включени, защото на практика това са хората, които пишат. Много по-трудно се ходи до заместник-министър или до министър, това са хората, които непосредствено произвеждат нормативния документ.
Така че тук аз бих препоръчала, ако може да се детайлизират точно ранговете и освен това да се включат всички съветници и експерти на парламентарните комисии и на депутатите, защото аз съм била в такава позиция и знам, че много лесно преценяват кое може да мине и кое – не, кое е добро и кое да препоръчат на народния представител или на председателя на комисия. Така че законът само ще спечели, ако бъде по-точен, за да не остане някакво съмнение после и да може да се разграничи ясно тази дейност.
Другата основна цел на един такъв закон е да каже наистина що е лобизъм. Законопроектът на госпожа Михайлова и на господин любен Дилов много по-стриктно се придържа към американското определение на лобизъм, което е най-изчерпателно, защото на практика няма друго всъщност, но и двата законопроекта биха спечелили според мен, ако към тези дейности – влияние върху изработването на нормативен документ се включи и номинирането на лица за висши изборни държавни позиции и номинирането за награди. Макар че в американския закон се включва например също и подготвителната дейност, която е обект на регистрация после в регистъра.
В тази част смятам, че законът ще спечели, ако се обогати с това, защото вие знаете, че доста от позициите просто се въртят някакви имена в пространството, а няма реален обективен публичен дебат върху това кой да бъде и кой – не.
Искам да отговоря на госпожа Маринчева, която пита какво е професионален лобист. В американския закон се казва „лобист, който в разстояние на някакво количество време е осъществил повече от три или пет контакта”. Няма смисъл от някакво уточнение, вие сами можете да прецените какво би било.
Но аз имам друго притеснение за това какво не се смята за лобистка дейност. Трябва да ви призная, че вчера докато го обсъждахме, за първи път видях, че много малко организации ще могат да се регистрират по закона, ако погледнем закона на господин Бойко Великов. В тази група например няма да бъдат включени кооперациите или занаятчиите с никакви камари, свободните професии също са извън този закон. Самият закон изпада в противоречие, защото казва, че профсъюзите например трябва да се регистрират, след като лобират в трудово-правни отношения, но на практика също са изключени от определението лобист. Тоест и те не би трябвало да се регистрират. И остават много малко организации, които ще бъдат задължени да регистрират своята дейност и смятам, че ако искаме да бъдем прецизни и наистина да не отворим широко вратата за нерегламентирани контакти, просто трябва да се прецизира по-добре това.
Освен това тук има едно друго опасение, но за него ще спомена когато говорим за това каква информация точно се иска за регистрация.
Също така бих отбелязала, че е по-добре, ако се сложи някакъв по-стриктен регламент по отношение на лобизма от страна на международни организации. Ако искаме нашият национален интерес да бъде по-добре защитен, би трябвало да има много по-стриктни правила. В американския закон, който първо е бил приет още през 1934 г., има сурови, бих казал, зверски правила за регистрация, за да може да се предпази държавата и държавният интерес от някаква нерегламентирана дейност.
По отношение на другата част от закона, която е най-важна, каква дейност ще се регистрира, защото самият закон е много простичък – той трябва да каже кой лобира, пред кого лобира, информацията, която се регистрира и как тя става публична. По отношение на обаче на това какво е лобиране, опасявам се, че много се размива границата, особено в законопроекта на господин Бойко Великов, в това що е лобизъм и че има опасност много голяма част от лобистката дейност да остане неразкрита. Американците са приели една разграничителна линия: ако вие ме поканите, но мен не ме интересува, аз не съм проявявала желание, както сега съм дошла сама да ви кажа какво мисля, това не е лобизъм. Ако обаче сама организацията – защото няма какво да се лъжем, тук става въпрос за организирани интереси, които са представени опосредствано представени чрез някакъв представител или на организацията, или нает професионален лобист, както Вие казвате – това разграничение като че ли е по-здравословно, макар че ако погледнем нашите закони и всички браншови закони, ще видите, че едва ли не са длъжни още докато се изготвя законът на съответното министерство е казано, ако до една седмица не отговарят на предложените за обсъждане документи, се приема, че са съгласни. И тук ще бъзе малко трудно да отграничи кое е поискано, кое е дадено по собствена воля и как е защитен този интерес.
По отношение на информацията, която трябва да се декларира. Смятам, че на госпожа Ася Михайлова и Любен Дилов законопроектът е по-изчерпателен, може би защото се придържа към американския модел. Най-важното е да се покаже автентичният интерес. Вие попитахте какво е професионален лобист. Сега като погледнах, видях, че действително мога да се регистрирам като професионален лобист, аз, Людмила Георгиева, и да дойда и да представлявам някакъв интерес, според втория законопроект аз не съм длъжна да кажа кой е клиентът. Истинският клиент остава неразкрит и аз самичка, отникъде защитавам някакъв много страшен интерес, а всички, които не искат да се афишират, ще останат скрити. В този смисъл е много важно да се регистрира истинският интерес – кой е клиентът, кой влияе върху неговите решения, върху планирането и менажирането на лобистката дейност, както е в американския модел.
И най-важното е да се покаже колко пари са вложени в лобизма. Това е най-важно, това не е хонорарът на лобиста – хонорарът на лобиста и самия лобист е никой, той представлява организиран интерес и посредничи между организацията и самата държавна институция. Но парите, които са вложени за експертиза, за влияние, за образоване на членската маса, са сериозните пари. Те не са рушвет, те не са хонорар на лобиста, това са парите, които трябва бъдат декларирани, за да може да се измери това влияние.
И още нещо, което намирам за опасно и по повод на Вашия въпрос какво е професионален лобист – да не се изпуска от определението на това що е лобистка дейност от името на клиента. Това е най-важно. Господин председателят попита всеки контакт ли ще бъде страшен и нерегламентиран и да не се превърне в някаква друга дейност. Изрично е записано да бъде от името на клиент, защото това означава, че когато аз като гражданин отида в приемната на народния представител, аз ще придобия моето конституционно право да се обърна с какъвто и да е въпрос и желание към него. Вие сте хората, които правите закони и знаете, че тези закони винаги засягат широк организиран интерес, а не на единици лица или ваш интерес. В този смисъл е важно да бъде записано, за да могат гражданите да бъдат свободни да контактуват с управляващите и за да може да поискате после наистина да се регистрира действителният интерес, който ще бъде показан от името на клиента. Тоест клиентът също да бъде регистриран.
Много ви благодаря за вниманието, господин председател, благодаря и на всички.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева, за общата кауза.
Заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще се опитам да отговоря на някои от въпросите ви.
В самото начало отбелязах, че стремежът ни е бил да съобразим законопроекта с българските условия. Ако се откриват някакви по-съществени различия между нашия законопроект и на колегите Дилов и Михайлова, те са в това, че действително в техния законопроект е залегнала в по-значителна степен американската рамка на закона, докато в законопроекта, който ние внасяме, е по-европейската рамка, онова, до което е достигнало европейското законодателство. И тук госпожа Георгиева е права, че част от онова, което е разписано в законите на колегите, в някои отношения е по-детайлно разписано, имайки предвид американските условия и необходимостта от едно цялостно представяне на лобистката дейност.
Имайки предвид точно реализма, аз бих искал да споделя лично мнение като вносител на този законопроект. Според мен първата решителна крачка, която би могла да бъде направена с един закон за лобистката дейност, приет от Народното събрание, е да бъде осветен достатъчно законодателният процес и нормотворческият процес като цяло. Тук има възражения, разбира се, доколко можем да говорим за нормотворчески процес в местните органи на власт – това е свързано с наредби, които там се приемат и т.н., но това са детайли. Проблемът е, че стремежът на този закон е да станат ясни на обществото всички, които участват пряко в този процес – експерти, които участват доста пряко според длъжността, която заемат, и в този цялостен процес на нормотворческа дейност да бъде ясен както от представителя на изпълнителната власт, така и от експерти на различни организации, които много пряко и директно участват в този процес. Аз приемам Вашата бележка за представянето и на експертните съветници към народните представители, които в немалко случаи имат своето пряко участие в този процес.
За мен първото реалистично нещо, което би могъл да направи законът, са регистрите. Да освети този процес, който отново остава доста неясен за обществото като опити за влияние върху него. Тук, разбира се, би могло да се помисли относно становища, които се дават по законопроекти, становища, които се дават писмено, и становища, които се дават устно по законопроектите в съответните комисии.
Има един въпрос, който господин Атанасов постави. Той касае според мен преди всичко нерегламентираната лобистка дейност. Ние не си поставям за цел в този законопроект да разрешим този въпрос като цяло, защото ние не разполагаме с тези средства като инструментариум, за да решим въпроса с нерегламентираната лобистка дейност, който има своите последствия – лично облагодетелстване било на представители на законодателната, изпълнителната или местната власт. Въпросът за нерегламентирана лобистка дейност е предмет вече на работа и на други органи, които могат да установят със съответните средства, с които разполагат, какви са облагите, които са последвали за лицата, които са участвали в една такава дейност.
Така че да очакваме, че можем да извадим със законопроекта на светло целия процес на лобиране би било много трудно, но част от този процес би могъл да бъде осветен, повтарям, по отношение на нормотворческата дейност и по отношение на официалното регистриране на лобистите. Според мен не можем да очакваме веднага с приемането на закона да имаме един доста сериозен бум на регистриране на лобисти, които веднага отиват в Народното събрание, в изпълнителна власт, в съответните местни органи на власт и ще се регистрират като такива. Това е един процес, на който ние залагаме основите с този законопроект, процес, който ще се развива. Затова считам, че бихме могли да съгласуваме законопроектите, правейки прозрачна тази дейност по отношение на регламентирането на лобизма като такъв.
Благодарни сме на госпожа Георгиева за предложенията, които е направила и в писмен вид. За съжаление ние ги получихме преди два дни, но ще имаме възможност да представим нашето становище по всички предложения, които тя е направила. Приемаме ги съвсем коректно и не считаме, че по друг начин трябва да реагираме на тези предложения, колкото и критични да бъдат те. Колегите и от експертната група са дали своите становища относно тези, които получихме от КНСБ, тези, които получихме от министерството.
Господин Атанасов постави един въпрос относно юридическите лица и тяхната лобистка дейност. Аз ще се позова само на един от аргументите, които имаме. Съгласно чл. 131 на Закона за лицата и семейството юридическите лица придобива права и задължения чрез своите органи, тоест управителните съвети, общите събрания и др., които се състоят от физическите лица. Тъй като юридически лица по същество представляват и техните интереси. Един от аргументите, които сме имали предвид, включвайки и юридическите лица, е бил този. Ще разширим нашата аргументация и ще я представим при обсъждането на второ четене на законопроекта и предложенията, които бъдат направени по него.
Не сме ревниви относно текстове, които се предлагат – и тук искам специално да заявя пред комисията – като вносители ние не претендираме за никаква уникалност на това, което предлагаме. Предполагам, че и с колегите е същото. Тази нормативна уредба, която е обсъждана в европейските страни, много подробно е разписана от Съединените щати, така че по никакъв начин не считаме, че откриваме колелото в момента с това предложение, което правим. Една материя, която е обсъждана още от Тридесет и деветото Народно събрание, чието обсъждане продължи.
Искам специално да благодаря на неправителствените организации, които взеха активно участие. Така че мисля, че вашата комисия би могла да се съобрази максимално с всички предложения, да ги има предвид, когато изготвяме окончателния законопроекта.
Благодаря ви.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Само две думи.
Аз също като господин Великов благодаря на госпожа Людмила Георгиева, но едва вчера до мен стигна нейното становище, така че също ще имаме възможност да го обсъдим. Но веднага ще ви помоля да погледнете чл. 8 в нашия законопроект – там е разписано много подробно, че декларирайки кой е лобист, той казва от чие име и за какво лобира. Тоест става ясно кой е възложил осъществяването на лобистка дейност. Няма опасност поне според нашия проект това да остане скрито, с което отговарям до известна степен и на въпроса на колегата Маринчева.
От друга страна, тук става ясно защо ние споделяме мнението на колегите, че физическите и юридическите лица трябва да имат такова право. Ние пишем, че когато един лобист като физическо лице е решил за своя сметка и той самият да лобира, той също декларира това нещо. Когато лобира от името на определена фирма, компания и т.н., той също го показва. Не виждаме някаква противоречие, не виждаме и проблем, ако физическо лице лобира от името на юридическо лице. Съвсем естествено е юридическото лице да избере някакъв физически представител на своите интереси.
Смятам, че дискутирайки тези неща, ще постигнем съгласие, ако се подкрепи нашият законопроект, за да получим в крайна сметка един общ законопроект.
Колкото до това, че ние повече сме стъпили на американския опит, държа да кажа, че когато коментирахме и работехме по нашия законопроект, имаше огромни скандали в Америка с професионални американски лобисти, тоест точно по повод контрола на тази дейност, така че не сме чак такива поддръжници на американската теория и на американската практика. Предполагам вие сте видели проучването, което възложихме на стажантската програма към Народното събрание за това как е регламентирана лобистката дейност и в Европа. Затова казвам, целта ни е обща, имаме несъществени различия, които според мен са преодолими и се надявам, че в скоро време ще обсъждаме нещо конкретно в пленарната зала.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви.
Искам да кажа на специализираните органи, за които говори господин Бойко Великов, че върху нас не е упражнявана лобистка дейност за приемането нито на единия, нито на другия законопроект. Така че въпреки това, а може би тъкмо поради това, е добре да приемем и двата проекта. Струва ми се, че по този въпрос е излишно да се делим на опозиция и управляващи и да влизаме в ненужни конфликти. Още повече, че тези два проекта се вписват в цялото желание да се промени нещо в политическата система, да са направи тя по-прозрачна – имам предвид и закона за конфликт на интереси, за финансирането на партиите. В противен случай партиите, ако не си отиват, то поне са си тръгнали. Виждаме какво става и в Сандански, виждаме в една община като Несебър нито една партия няма общински съветник, всичко там е на някакви сдружения. А според Конституцията политическият живот на българските граждани се осъществява чрез партиите. Такава е и световната практика, като изключим някои страни, между които бяхме и ние преди 20 години, макар че и тогава имаше партии.
Затова предлагам да приемем двата законопроекта. Това за нас като водеща комисия е по-трудният вариант, тъй като е по-лесно да имаш един законопроект и на второ четене да пришиваш различни предложения към снагата му, отколкото от двата законопроекта да правиш един общ и след това да се набират предложения за второто четен. Това без съмнение ще усложни нашата работа, но по-добре нашата работа да бъде затруднена, отколкото да нямаме единство по един такъв важен въпрос, какъвто е публичността на лобистката дейност.
Заповядайте, господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря.
Аз също подкрепям, господин председател, това, което казахте. Ние, Движението за права и свободи, имахме готов законопроект, дълго време работихме по него. Той не се различава по същество и по философия от това, което обсъждаме днес. Не сме го внесли поради определени наши съображения, но между първо и второ четене нещата, които малко се различават от това, което обсъждаме днес, ние ще ги внесем като наши предложения. Хубаво е, че на фона на всичко това, което се случва днес в България, и ниския рейтинг на българския парламент и политиците в България, все пак народното представителство има волята да обсъжда съществени законопроекти, един от които е този законопроект за лобизма. И, дай боже, след като бъдат вече факт тези законопроекти, рейтингът на българския парламент да бъде по-висок.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да предложим на пленарната зала да приеме законопроекта, внесен от госпожа Михайлова и от господин Любен Дилов-син, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали - се няма.
Който е съгласен да подкрепим и законопроекта, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
2. Обсъждане на Законопроекта за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
На 11 юни 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобизма, № 654-01-118, внесен от Любен Дилов и Ася Михайлова.
2. Обсъждане на Законопроекта за публичност на лобистката дейност, № 854-01-50, внесен от Бойко Великов и група народни представители.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и ръководено от господин Иво Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да започнем заседанието. Имаме два законопроекта с една и съща тема, които са разпределени на комисията - Законопроект за прозрачност на лобистката дейност, внесен от народните представители Любен Дилов-син и Ася Михайлова, и Законопроект за публичност на лобистката дейност, внесен от Бойко Великов и група народни представители от всички управляващи и от няколко опозиционни политически формации.
Раздали сме ви становищата, които пристигнаха от няколко институции и от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Част от тях имат представители тук, виждам заместник-министър Ангел Иванов и други лица, които сме поканили.
Нека от ваше име да поднеса съболезнования на господин Любен Дилов-син по повод смъртта на баща му – писателя Любен Дилов. Тук е съвносителят госпожа Ася Михайлова, която ще представи законопроекта.
Предлагам да започнем с този законопроект, тъй като обикновено разглеждаме и гласуваме по реда на постъпването, а този проект е постъпил по-рано.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Нашият законопроект отлежава вече втора година в парламента. Гледан е неколкократно в Комисията по държавна администрация. Ще кажа съвсем накратко, тъй като няколко пъти сме имали възможност и в комисията, и в медиите да казваме каква е причината да предложим такъв законопроект за публичност на лобизма.
Ще започна с това, което сме подчертавали и досега – че нашият законопроект е стъпил на проекта, изготвен от колегите от партия Новото време, като нашите експерти юристи и ние с г-н Дилов направихме допълнения, които считаме, че са в синхрон с промените в обществените отношения.
Целта на този законопроект, както е видно и в текстовете, и в мотивите, е да се постигне една прозрачност на лобистката дейност с цел да се ограничат корупционните практики, тъй като в България за съжаление темата лобизъм и лобистка дейност продължава да се третира като синоним на някаква корупционна практика. Ние сме се постарали в нашия законопроект да дадем дефиниция на това що е лобизъм, лобистки контакт, лобист, кой и защо има право да осъществява лобистка дейност. В същото време в рамките и на ограниченията за такава дейност сме предвидили и административнонаказателни процедури.
Аз направих едно сравнение между нашия законопроект и този, внесен от колегите от управляващите. Моето мнение и мнението на колегата Дилов е, че няма съществени различия, които да противопоставят принципно двата законопроекта. Ние се радваме, че има такъв законопроект, като нееднократно казахме, тъй като имахме контакти с колегите от Движението за права и свободи, които казаха, че те също готвят такъв законопроект, и затова не настоявахме въпреки обсъжданията в комисията този законопроект да влезе в пленарната зала. За нас е по-важно да има такъв законопроект, а не просто да мине едно обсъждане и той да бъде отхвърлен.
Тъй като сега имаме вече законопроект, който в голяма степен покрива и споделя нашите цели и механизмите за контрол върху лобистката дейност, ние сме много обнадеждени, че на фона на всичко онова, което се случва в обществото, този закон за лобизма и по-точно за публичността на лобизма, тъй като по време на срещите, които аз съм имала и с избиратели, и в медиите, те считаха, че ние правим законопроект, с който трябва да забраним лобизма. А целта на нашия законопроект е точно обратната – да има публичност на тази дейност и да се знае кой и защо лобира по определен закон и по определена тема и срещу какво.
Считам, че с обсъждането днес и на нашия законопроект, и на законопроекта на колегите, ние правим крачка напред, защото знаете, че днес в залата се обсъждаха също на първо четене други два законопроекта, които според мен имат тясна връзка с този закон, а именно закона за конфликт на интереси. Така че считам, че с обсъждането и, дай боже, влизането скоро в залата и на тези два законопроекта ние отново ще покажем това, което желаем всички, на доста строго контролиращия ни орган в лицето на Европейската комисия и на Европейския парламент, че България наистина върви натам, накъдето трябва, а именно към утвърждаване на демократични ценности, колкото и трудно да е това, колкото и необичайно да ни се струва.
Така че аз смятам, че днес мненията, които ще чуя в тази комисия, ще помогнат да прецизираме доколкото това е възможно и необходимо нашия законопроект. Считам също, че ще получим подкрепа и от колегите вносители на другия законопроект, за да можем в крайна сметка да направим общ законопроект, който да отговаря и на нашите цели, и на това, което се очаква.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преди да дам думата на господин Бойко Великов искам да кажа, че господин Дилов идва в нашата комисия и също се съгласи да се отложи гледането на законопроекта.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз казах и в моето изявление, че ние имахме контакти с колегите от ДПС, които ни уверяваха и даже направиха едно публично представяне, че готвят такъв законопроект и ние бяхме склонни и желаехме да изчакаме този законопроект. В същото време аз направих с нашите юристи сравнение между двата текста и не намирам съществени различия, така че смятам, че взаимното подобряване на текстовете е в общ интерес.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има думата господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, законопроектът, който ви предлагаме, е част от регламентацията, която осигурява публичност на политическия процес. Аз бих се спрял накратко върху историята на този законопроект, имайки предвид някои изявления. Предварително искам да заявя, че споделям много голяма част от това, което госпожа Михайлова каза по отношение на вижданията за изработването на един нов закон за лобизма.
Кратката история на законопроекта показва действително, че сме се основавали на един законопроект, който е внесен още в Тридесет и деветото Народно събрание, като инициатива в случая имаха омбудсманът на Република България заедно с Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията и неговите представители. Обсъждано беше на една кръгла маса, където искахме да чуем всички мнения и аргументи, свързани с един закон за лобизма, имайки предвид законопроекта на господин Любен Дилов и госпожа Михайлова, както и възможния законопроекта на Движението за права и свободи, които също бяха поканени.
След тези обсъждания беше формирана една междуведомствена експертна група, в която се включиха представители на омбудсмана – господин Цеков, като един от авторите на законопроекта от Тридесет и деветото Народно събрание, представители на Министерския съвет, представители на гражданските организации, на Гражданския консултативен съвет. Законопроектът беше консултиран на експертно ниво в Европейската комисия в Брюксел.
Ние станахме вносители на този законопроект, това са народни представители от Комисията за борба с корупцията, като освен представители на мнозинството се подписаха и представители на опозицията – имам предвид госпожа Елеонора Николова, господин Евгени Жеков и господин Илко Димитров.
Цулите, които си бяхме поставили, работейки по законопроекта, споменах в началото – тази прозрачност на политическия процес, която ни е необходима. Желанието ни беше тя да съответства на българските реалности, имайки предвид натрупаните обществени нагласи на негативизъм към понятието лобист и лобистка дейност. Стремежът беше той да отчита и международния опит в това отношение, имайки предвид законодателството и в Съединените щати, законодателството в Германия, Полша, Литва, подготвените законопроекти в Словакия, Унгария, Ирландия. Така че стремежът ни беше да подготвим един законопроект, който да бъде в съответствие и с европейските изисквания.
Няколко думи по същността и съдържанието на законопроекта. В „Общи положения” на законопроекта сме представили предмета и обхвата, имайки предвид трите власти – законодателната власт (Народното събрание), изпълнителната власт с всички нейни структури и ведомства, както и местната власт. Представили сме едно дефиниране на лобистката дейност, кои са лобисти според чл. 4 по смисъла на този закон, кои са изключенията, които сме посочили и чия дейност се счита за лобистка.
В глава втора на закона, в чл. 6, 10 и 11 разглеждаме въпроса, свързан с публичните регистри, които трябва да бъдат направени, регистрите за Народното събрание, за изпълнителната власт и съответно за местната власт. Членове 7 и 8 представят разкриването на интереси и регистрирането на тези интереси, свързани с лобистката дейност, а в чл. 9 е отговорността специално на народни представители. Член 12 се оказа твърде дискусионен и предполагам, че тук ще има възражения, които според мен са основателни, той е свързан с достъпа до информация от тези публични регистри. Този достъп би могъл да бъде облекчен значително, но мисля, че тук вносителите ще се съгласим с отправените възражения по чл. 12. В чл. 12 задълженията за деклариране на контакти с лобисти също са определени според нас достатъчно ясно.
Глава трета определя забраната за лобистка дейност и ограниченията, които се правят по отношение на лобистката дейност.
Административнонаказателните разпоредби са в Глава четвърта, а Допълнителните разпоредби определят понятието „контакти”, което е необходимо за изясняването същността на лобистката дейност.
Това е съвсем накратко същността и съдържанието на Законопроекта за публичност на лобистката дейност. Аз се присъединявам към предложението, което госпожа Михайлова направи, за това, че ако няма принципни различия във философията на двата законопроекта, би могло да се потърси най-доброто като вариант, който да бъде внесен окончателно на второ четене.
Бих искал само да отбележа някои от становищата, които са постъпили както при вас в комисията, така и в Комисията за борба с корупцията. Имам предвид становището на КНСБ и становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Подготвили сме отговор и на двете становища.
Искам специално да благодаря на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Експертната група изрази своето становище в подкрепа на предложенията във всички пунктове, които биха могли да бъдат съгласувани и биха могли да бъдат внесени във варианта за второ четене. Ако колегите преценят, че трябва да се спра на всеки един текст поотделно, бих могъл да го направя.
По отношение на становището на КНСБ имаме някои възражения, които също бихме могли да аргументираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще дам думата за становище на някои от институциите, които са изпратили свои представители на днешното заседание, но нека преди това да задам няколко въпроса на двамата вносители.
Как си представяме фигурата на лобиста след приемането на закона? Обикновено нас ни смятат за лобисти, поне така се е установило широко разпространено мнение, а всъщност пред нас като народни представители ще се лобира. Във връзка с това виждаме един регламент на контактите на народните представители с кажи-речи всички външни лица, които ще имат право или няма да имат право да влизат в Народното събрание да осъществяват контакти с депутатите. Няма ли това донякъде да ограничи свободата на народния представител да контактува с когото намери за добре?
Малко повече за облагите, които ползват лобистите. Това, което виждам в двата законопроекта, е, че могат да участват в симпозиуми, конференции, семинари и други публични прояви, за които могат да се поемат пътни, дневни, квартирни. Това в някои случаи може да се окаже съвсем не лошо и не малко като стимул.
Виждам в двата проекта, че за лобистки контакт се смята даже и такъв по електронната поща. Този контакт, в който лобираме по даден въпрос, в седемдневен срок трябва да се декларира. Мисля, че ще бъде внесена поправка в закона, който според мен много глупаво разреши право на МВР да влиза във всяка електронна поща, може би това ще се върне назад, тъй като има неприкосновеност на кореспонденцията и ако няма специален случай, който да налага да се следи пощата на някого, не би трябвало тя да се следи. От тази гледна точка как ще се следи дали някой служител не е имал, така да се каже, нерегламентиран контакт по електронен път? Това ми се вижда малко трудно за проследяване.
Може би заместник-министър Ангел Иванов ще разкаже за позицията на Министерството на държавната администрация и административната реформа. Тя е една много сериозна позиция по отделни членове, по отделни проблеми.
Заповядайте, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Нашата позиция е точно толкова сложна, колкото и това, за което сега стана дума. На първо четене ние сме дали становище както по варианта на господин Великов, така и по варианта на господин Любен Дилов. Ние подкрепяме на първо четене възможността за съществуването на такава норма и за гледането паралелно на двата варианта с оглед да се избистри нормата, която наистина е нужна на това общество.
На второ място, ние сме удовлетворени, че тези бележки, които сме дали писмено и по двата закона, в някаква степен очевидно са свършили добра работа и те са ги отчели почти в пълен обем с някои малки изключения.
Така че на този етап ние считаме, че трябва да продължава паралелното гледане на тези два закона.
Що се отнася до този въпрос, който в по-явен или по-неявен вид Вие повдигнахте във връзка с електронизацията на съобщенията и т.н., по този въпрос и при нас съществува все още неустановеност на мнението, но нашето дълбоко убеждение е, че ние ще налагаме начинът, по който се кореспондира, да бъде модерен, съвременен и заедно с това ще търсим форми и методи за повишаване сигурността и съблюдаване на неприкосновеността на индивида, респективно на групите от обществото, които използват и модерните начини за комуникация.
Ако трябва да търсим по-нататък някакво съдържателно решение, ние, разбира се, ще продължим да участваме в работата и ще дадем становище и по един съвместен вариант. Но може би, след като Ви чух, трябва да привлечем и нашите специалисти по електронно правителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Сеизова, заповядайте,.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Искам само да допълня. По повод предложението на народните представители Любен Дилов и госпожа Ася Михайлова категоричното становище на министерството е този публичен регистър на лобистите да не бъде ситуиран в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Това е орган на изпълнителната власт и считаме, че по-удачно и по-разумно ще бъде той да бъде ситуиран в някой независим специализиран орган, който да бъде еднакво безпристрастен към вписаните в него данни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кой друг иска думата? Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми гости! Имаме изключителния шанс да покажем обединението на българския парламент по два въпроса – този за лобизма и по закона за конфликт на интереси. Ние приемаме и двете тези, приемаме, че това трябва да се случи в българския парламент, че е дошло времето да разрешим тези два въпроса.
Аз подкрепям становището и на колегите, че сега е времето да вземем решение за този закон за лобизма. Моето предложение, господин председател и колеги, е ние да подкрепим и двата законопроекта, да изработим един с участието на всички, които са дали становище. Виждаме, че всички становища са положителни. Разбира се, има какво да се прави при обединяването на законите и след това между първо и второ четене, но считам, че българският парламент достойно ще покаже своята решителност по този въпрос с този законопроект, който в близко бъдеще да бъде приет. Надявам се и по двата въпроса да имаме единомислие с опозицията, за да покажем единството си по тези два изключително важни въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Ако няма, да дадем думата на вносителите.
Между другото, как бихте коментирали текста в становището на КНСБ, че само физически лица можели да бъдат лобисти? Има такава забележка в текста, подписан от господин Желязко Христов.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми колеги, аз искам само две неща да поставя. Ние ще приемем един закон, който може би с времето ще се усъвършенства, защото практиката ще подсказва много неща и те ще бъдат все по-конкретни. Именно в това отношение дори и със сегашните текстове в законопроектите се опасявам да не усложним много нещата с бюрокрацията – свидетелства, документи, регистри, някои неща да не се преповтарят, примерно данни, които се предоставят на Сметната палата, още веднъж да се предоставят в регистъра. Според мен е нужно да се обмисли вариантът веднъж като се представят едни данни от народен представител или от когото и да е към орган, ангажиран с този закон, втори път да не му се налага да ги предоставя другаде, за да не усложняваме документацията.
Второ, смятам, че е добре да помислим още веднъж и да се прецизира по-ясно какво точно значи лобист и какво точно значи лобистка дейност, защото в България всяка тъща и всяка леля общо взето е лобист, и да потърсим нова граница, която да не смесва общочовешки и други ангажименти и взаимодействия и влияние върху една или друга личност, с онова, от което искам да предпазим обществото – злоупотреба с влияние и намеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Искам да кажа по първия ви въпрос относно това дали ще се ограничат правата например на народните представители, въпреки че и в двата законопроекта те не се ограничават само до народните представители. Категорично е записано кой контакт трябва да бъде оповестен и той трябва да бъде оповестен от този, който го осъществява, тоест от лобиста. Самият лобист е длъжен, когато общува примерно с народния представители, да каже от чие има се среща с него и във връзка с какво влияние, върху кой подзаконов или и т.н. така че няма никакво ограничение народният представител да се среща примерно със свои избиратели, да обсъжда проблеми и т.н. Това е записано, първо, в това кой е лобист и след това имаме задължението за идентифициране на лобиста – той трябва да е в регистъра и освен това при всяко общуване с представител на държавната власт или на изборни органи, той е длъжен да каже от чие име се среща и защо, по какъв повод, върху кой законопроект или друг нормативен акт той от името на своя клиент иска да упражни влияние.
Така че смятам, че народните представители не би трябвало да се притесняват. Пак казвам, тези законопроекти не са да се забрани лобистката дейност, а тя да стане публична и да се види кой с кого се среща и за какъв закон. В това няма нищо лошо. Като се знае, че определен човек е лобист и той получава пари за това, той се среща, вижда се и след това гражданите знаят кой народен представител, общински съветник или друг, който попада в обхвата на закона, каква теза защитава и защо я защитава. Нямаме основание да се притесняваме, че законът ще ни ограничава, той не ни го забранява, но иска лобистът да се идентифицира пред съответния народен представител.
Колкото до общуване по електронен път, да имаме и ние някакви притеснени, както и всички, защото се оказа, че не само в България, а и навсякъде хакерите са по-умни от всички останали и е възможно да се злоупотребява и да се правят опити да се накърни името на определен народен представител или общински съветник, но в края на краищата технологията, както ни показа и Министерството на държавната администрация и административната реформа, върви по-напред от нас.
Колкото до вашето съображение нашето предложение регистърът на лобистите да бъде в министерството, ние сме направили това предложение, тъй като сме излезли от обхвата на Народното събрание и на народните представители като обект на лобизъм и независимо че това е част от изпълнителната власт, ние нямаме притеснения, ако регистърът е там. Но предложението на колегите е по-различно и смятам, че в една обща дискусия можем да стигнем до взаимно приемлив вариант. Аз харесах Вашето изявление да бъде равноотдалечен, за да не се притесняваме от някакво допълнително влияние. Но с публичността на такъв регистър, където и да бил той, смятам, че с много от съображенията ни за недостатъчна прозрачност биха се преодолели.
Благодаря.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Доктор Маринчева, заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: Аз също съм смутена от някои определения в закона и определения на видовете лобисти и изключването на цяла поредица от организации, които реално вършат тази дейност.
Обръщам се и към двамата вносители на законопроектите и питам какво значи „професионален лобист” и кой ще го квалифицира като такъв? Това не отваря ли вратата някои хора да си избират други хора, за да им плащат за тази лобистка дейност, защото във вашия законопроекта е записано „срещу заплащане”, в другия не е писано „срещу заплащане”, но то се подразбира? Как ще разбереш, че е лобист, пък особено професионален? Той компетентен по всички въпроси ли е? Защото в предмета е вписано какво урежда – нормативни актове, закони, наредби, отмяна и т.н.
В същото време се прави изключение в чл. 5 за около 12 категории, които нямат смисъл на лобистка дейност. Обяснете какво значи професионален лобист? Днес ще ходатайства за строителство, утре за медицина, вдругиден за търговия. И той по всичко е компетентен. Защото с такива всичкознаещи се срещаме всеки ден и се вижда, че ефектът е никакъв.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Ние нямаме практика в това отношение, затова някои текстове ни се виждат чудни, но вносителите са се съобразили с европейската, а разбирам и с американската практика, така че това са теми, с които трябва да свикваме.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА, председател на фондация „Обща кауза”: От 1997 г. се занимаваме само с лобизъм и преподавам лобизъм в Техническия университет, в Института по публична администрация и съм работила в парламента като експерт, когато гледахме първия законопроект, внесен преди години.
Искам само предварително да кажа, че ще критикувам закона с най-добри чувства, защото надали ще намерите някой, който така горещо да иска хубав закон за лобизма.
Ще се опитам разгледам по теми, за да може да се покрие горе-долу като на първо четене цялата материя.
Първо, по отношение на обхвата. Още в предишния парламент, когато гледахме законопроекта, възникна въпросът, че трябва много по-детайлно, точно както е в американския закон (извинете, че ще се позовавам най-вече на него, тъй като там най-детайлно е регулирана тази дейност) да описани всички дейности, всички нива на властта, всички нива на експерти, които се смята, че са в позиции, които могат наистина да влияят върху вземането на решения. Така че, ако тук по-детайлно се разпише точно до какъв ранг да бъдат включени. Вчера например имах семинар в Института по публична администрация, където са точно хората, които пишат законопроекти. Правихме анализ на тези два законопроекта и те самите предложиха експертни съветници също да бъдат включени, защото на практика това са хората, които пишат. Много по-трудно се ходи до заместник-министър или до министър, това са хората, които непосредствено произвеждат нормативния документ.
Така че тук аз бих препоръчала, ако може да се детайлизират точно ранговете и освен това да се включат всички съветници и експерти на парламентарните комисии и на депутатите, защото аз съм била в такава позиция и знам, че много лесно преценяват кое може да мине и кое – не, кое е добро и кое да препоръчат на народния представител или на председателя на комисия. Така че законът само ще спечели, ако бъде по-точен, за да не остане някакво съмнение после и да може да се разграничи ясно тази дейност.
Другата основна цел на един такъв закон е да каже наистина що е лобизъм. Законопроектът на госпожа Михайлова и на господин любен Дилов много по-стриктно се придържа към американското определение на лобизъм, което е най-изчерпателно, защото на практика няма друго всъщност, но и двата законопроекта биха спечелили според мен, ако към тези дейности – влияние върху изработването на нормативен документ се включи и номинирането на лица за висши изборни държавни позиции и номинирането за награди. Макар че в американския закон се включва например също и подготвителната дейност, която е обект на регистрация после в регистъра.
В тази част смятам, че законът ще спечели, ако се обогати с това, защото вие знаете, че доста от позициите просто се въртят някакви имена в пространството, а няма реален обективен публичен дебат върху това кой да бъде и кой – не.
Искам да отговоря на госпожа Маринчева, която пита какво е професионален лобист. В американския закон се казва „лобист, който в разстояние на някакво количество време е осъществил повече от три или пет контакта”. Няма смисъл от някакво уточнение, вие сами можете да прецените какво би било.
Но аз имам друго притеснение за това какво не се смята за лобистка дейност. Трябва да ви призная, че вчера докато го обсъждахме, за първи път видях, че много малко организации ще могат да се регистрират по закона, ако погледнем закона на господин Бойко Великов. В тази група например няма да бъдат включени кооперациите или занаятчиите с никакви камари, свободните професии също са извън този закон. Самият закон изпада в противоречие, защото казва, че профсъюзите например трябва да се регистрират, след като лобират в трудово-правни отношения, но на практика също са изключени от определението лобист. Тоест и те не би трябвало да се регистрират. И остават много малко организации, които ще бъдат задължени да регистрират своята дейност и смятам, че ако искаме да бъдем прецизни и наистина да не отворим широко вратата за нерегламентирани контакти, просто трябва да се прецизира по-добре това.
Освен това тук има едно друго опасение, но за него ще спомена когато говорим за това каква информация точно се иска за регистрация.
Също така бих отбелязала, че е по-добре, ако се сложи някакъв по-стриктен регламент по отношение на лобизма от страна на международни организации. Ако искаме нашият национален интерес да бъде по-добре защитен, би трябвало да има много по-стриктни правила. В американския закон, който първо е бил приет още през 1934 г., има сурови, бих казал, зверски правила за регистрация, за да може да се предпази държавата и държавният интерес от някаква нерегламентирана дейност.
По отношение на другата част от закона, която е най-важна, каква дейност ще се регистрира, защото самият закон е много простичък – той трябва да каже кой лобира, пред кого лобира, информацията, която се регистрира и как тя става публична. По отношение на обаче на това какво е лобиране, опасявам се, че много се размива границата, особено в законопроекта на господин Бойко Великов, в това що е лобизъм и че има опасност много голяма част от лобистката дейност да остане неразкрита. Американците са приели една разграничителна линия: ако вие ме поканите, но мен не ме интересува, аз не съм проявявала желание, както сега съм дошла сама да ви кажа какво мисля, това не е лобизъм. Ако обаче сама организацията – защото няма какво да се лъжем, тук става въпрос за организирани интереси, които са представени опосредствано представени чрез някакъв представител или на организацията, или нает професионален лобист, както Вие казвате – това разграничение като че ли е по-здравословно, макар че ако погледнем нашите закони и всички браншови закони, ще видите, че едва ли не са длъжни още докато се изготвя законът на съответното министерство е казано, ако до една седмица не отговарят на предложените за обсъждане документи, се приема, че са съгласни. И тук ще бъзе малко трудно да отграничи кое е поискано, кое е дадено по собствена воля и как е защитен този интерес.
По отношение на информацията, която трябва да се декларира. Смятам, че на госпожа Ася Михайлова и Любен Дилов законопроектът е по-изчерпателен, може би защото се придържа към американския модел. Най-важното е да се покаже автентичният интерес. Вие попитахте какво е професионален лобист. Сега като погледнах, видях, че действително мога да се регистрирам като професионален лобист, аз, Людмила Георгиева, и да дойда и да представлявам някакъв интерес, според втория законопроект аз не съм длъжна да кажа кой е клиентът. Истинският клиент остава неразкрит и аз самичка, отникъде защитавам някакъв много страшен интерес, а всички, които не искат да се афишират, ще останат скрити. В този смисъл е много важно да се регистрира истинският интерес – кой е клиентът, кой влияе върху неговите решения, върху планирането и менажирането на лобистката дейност, както е в американския модел.
И най-важното е да се покаже колко пари са вложени в лобизма. Това е най-важно, това не е хонорарът на лобиста – хонорарът на лобиста и самия лобист е никой, той представлява организиран интерес и посредничи между организацията и самата държавна институция. Но парите, които са вложени за експертиза, за влияние, за образоване на членската маса, са сериозните пари. Те не са рушвет, те не са хонорар на лобиста, това са парите, които трябва бъдат декларирани, за да може да се измери това влияние.
И още нещо, което намирам за опасно и по повод на Вашия въпрос какво е професионален лобист – да не се изпуска от определението на това що е лобистка дейност от името на клиента. Това е най-важно. Господин председателят попита всеки контакт ли ще бъде страшен и нерегламентиран и да не се превърне в някаква друга дейност. Изрично е записано да бъде от името на клиент, защото това означава, че когато аз като гражданин отида в приемната на народния представител, аз ще придобия моето конституционно право да се обърна с какъвто и да е въпрос и желание към него. Вие сте хората, които правите закони и знаете, че тези закони винаги засягат широк организиран интерес, а не на единици лица или ваш интерес. В този смисъл е важно да бъде записано, за да могат гражданите да бъдат свободни да контактуват с управляващите и за да може да поискате после наистина да се регистрира действителният интерес, който ще бъде показан от името на клиента. Тоест клиентът също да бъде регистриран.
Много ви благодаря за вниманието, господин председател, благодаря и на всички.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева, за общата кауза.
Заповядайте, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще се опитам да отговоря на някои от въпросите ви.
В самото начало отбелязах, че стремежът ни е бил да съобразим законопроекта с българските условия. Ако се откриват някакви по-съществени различия между нашия законопроект и на колегите Дилов и Михайлова, те са в това, че действително в техния законопроект е залегнала в по-значителна степен американската рамка на закона, докато в законопроекта, който ние внасяме, е по-европейската рамка, онова, до което е достигнало европейското законодателство. И тук госпожа Георгиева е права, че част от онова, което е разписано в законите на колегите, в някои отношения е по-детайлно разписано, имайки предвид американските условия и необходимостта от едно цялостно представяне на лобистката дейност.
Имайки предвид точно реализма, аз бих искал да споделя лично мнение като вносител на този законопроект. Според мен първата решителна крачка, която би могла да бъде направена с един закон за лобистката дейност, приет от Народното събрание, е да бъде осветен достатъчно законодателният процес и нормотворческият процес като цяло. Тук има възражения, разбира се, доколко можем да говорим за нормотворчески процес в местните органи на власт – това е свързано с наредби, които там се приемат и т.н., но това са детайли. Проблемът е, че стремежът на този закон е да станат ясни на обществото всички, които участват пряко в този процес – експерти, които участват доста пряко според длъжността, която заемат, и в този цялостен процес на нормотворческа дейност да бъде ясен както от представителя на изпълнителната власт, така и от експерти на различни организации, които много пряко и директно участват в този процес. Аз приемам Вашата бележка за представянето и на експертните съветници към народните представители, които в немалко случаи имат своето пряко участие в този процес.
За мен първото реалистично нещо, което би могъл да направи законът, са регистрите. Да освети този процес, който отново остава доста неясен за обществото като опити за влияние върху него. Тук, разбира се, би могло да се помисли относно становища, които се дават по законопроекти, становища, които се дават писмено, и становища, които се дават устно по законопроектите в съответните комисии.
Има един въпрос, който господин Атанасов постави. Той касае според мен преди всичко нерегламентираната лобистка дейност. Ние не си поставям за цел в този законопроект да разрешим този въпрос като цяло, защото ние не разполагаме с тези средства като инструментариум, за да решим въпроса с нерегламентираната лобистка дейност, който има своите последствия – лично облагодетелстване било на представители на законодателната, изпълнителната или местната власт. Въпросът за нерегламентирана лобистка дейност е предмет вече на работа и на други органи, които могат да установят със съответните средства, с които разполагат, какви са облагите, които са последвали за лицата, които са участвали в една такава дейност.
Така че да очакваме, че можем да извадим със законопроекта на светло целия процес на лобиране би било много трудно, но част от този процес би могъл да бъде осветен, повтарям, по отношение на нормотворческата дейност и по отношение на официалното регистриране на лобистите. Според мен не можем да очакваме веднага с приемането на закона да имаме един доста сериозен бум на регистриране на лобисти, които веднага отиват в Народното събрание, в изпълнителна власт, в съответните местни органи на власт и ще се регистрират като такива. Това е един процес, на който ние залагаме основите с този законопроект, процес, който ще се развива. Затова считам, че бихме могли да съгласуваме законопроектите, правейки прозрачна тази дейност по отношение на регламентирането на лобизма като такъв.
Благодарни сме на госпожа Георгиева за предложенията, които е направила и в писмен вид. За съжаление ние ги получихме преди два дни, но ще имаме възможност да представим нашето становище по всички предложения, които тя е направила. Приемаме ги съвсем коректно и не считаме, че по друг начин трябва да реагираме на тези предложения, колкото и критични да бъдат те. Колегите и от експертната група са дали своите становища относно тези, които получихме от КНСБ, тези, които получихме от министерството.
Господин Атанасов постави един въпрос относно юридическите лица и тяхната лобистка дейност. Аз ще се позова само на един от аргументите, които имаме. Съгласно чл. 131 на Закона за лицата и семейството юридическите лица придобива права и задължения чрез своите органи, тоест управителните съвети, общите събрания и др., които се състоят от физическите лица. Тъй като юридически лица по същество представляват и техните интереси. Един от аргументите, които сме имали предвид, включвайки и юридическите лица, е бил този. Ще разширим нашата аргументация и ще я представим при обсъждането на второ четене на законопроекта и предложенията, които бъдат направени по него.
Не сме ревниви относно текстове, които се предлагат – и тук искам специално да заявя пред комисията – като вносители ние не претендираме за никаква уникалност на това, което предлагаме. Предполагам, че и с колегите е същото. Тази нормативна уредба, която е обсъждана в европейските страни, много подробно е разписана от Съединените щати, така че по никакъв начин не считаме, че откриваме колелото в момента с това предложение, което правим. Една материя, която е обсъждана още от Тридесет и деветото Народно събрание, чието обсъждане продължи.
Искам специално да благодаря на неправителствените организации, които взеха активно участие. Така че мисля, че вашата комисия би могла да се съобрази максимално с всички предложения, да ги има предвид, когато изготвяме окончателния законопроекта.
Благодаря ви.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Само две думи.
Аз също като господин Великов благодаря на госпожа Людмила Георгиева, но едва вчера до мен стигна нейното становище, така че също ще имаме възможност да го обсъдим. Но веднага ще ви помоля да погледнете чл. 8 в нашия законопроект – там е разписано много подробно, че декларирайки кой е лобист, той казва от чие име и за какво лобира. Тоест става ясно кой е възложил осъществяването на лобистка дейност. Няма опасност поне според нашия проект това да остане скрито, с което отговарям до известна степен и на въпроса на колегата Маринчева.
От друга страна, тук става ясно защо ние споделяме мнението на колегите, че физическите и юридическите лица трябва да имат такова право. Ние пишем, че когато един лобист като физическо лице е решил за своя сметка и той самият да лобира, той също декларира това нещо. Когато лобира от името на определена фирма, компания и т.н., той също го показва. Не виждаме някаква противоречие, не виждаме и проблем, ако физическо лице лобира от името на юридическо лице. Съвсем естествено е юридическото лице да избере някакъв физически представител на своите интереси.
Смятам, че дискутирайки тези неща, ще постигнем съгласие, ако се подкрепи нашият законопроект, за да получим в крайна сметка един общ законопроект.
Колкото до това, че ние повече сме стъпили на американския опит, държа да кажа, че когато коментирахме и работехме по нашия законопроект, имаше огромни скандали в Америка с професионални американски лобисти, тоест точно по повод контрола на тази дейност, така че не сме чак такива поддръжници на американската теория и на американската практика. Предполагам вие сте видели проучването, което възложихме на стажантската програма към Народното събрание за това как е регламентирана лобистката дейност и в Европа. Затова казвам, целта ни е обща, имаме несъществени различия, които според мен са преодолими и се надявам, че в скоро време ще обсъждаме нещо конкретно в пленарната зала.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря ви.
Искам да кажа на специализираните органи, за които говори господин Бойко Великов, че върху нас не е упражнявана лобистка дейност за приемането нито на единия, нито на другия законопроект. Така че въпреки това, а може би тъкмо поради това, е добре да приемем и двата проекта. Струва ми се, че по този въпрос е излишно да се делим на опозиция и управляващи и да влизаме в ненужни конфликти. Още повече, че тези два проекта се вписват в цялото желание да се промени нещо в политическата система, да са направи тя по-прозрачна – имам предвид и закона за конфликт на интереси, за финансирането на партиите. В противен случай партиите, ако не си отиват, то поне са си тръгнали. Виждаме какво става и в Сандански, виждаме в една община като Несебър нито една партия няма общински съветник, всичко там е на някакви сдружения. А според Конституцията политическият живот на българските граждани се осъществява чрез партиите. Такава е и световната практика, като изключим някои страни, между които бяхме и ние преди 20 години, макар че и тогава имаше партии.
Затова предлагам да приемем двата законопроекта. Това за нас като водеща комисия е по-трудният вариант, тъй като е по-лесно да имаш един законопроект и на второ четене да пришиваш различни предложения към снагата му, отколкото от двата законопроекта да правиш един общ и след това да се набират предложения за второто четен. Това без съмнение ще усложни нашата работа, но по-добре нашата работа да бъде затруднена, отколкото да нямаме единство по един такъв важен въпрос, какъвто е публичността на лобистката дейност.
Заповядайте, господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря.
Аз също подкрепям, господин председател, това, което казахте. Ние, Движението за права и свободи, имахме готов законопроект, дълго време работихме по него. Той не се различава по същество и по философия от това, което обсъждаме днес. Не сме го внесли поради определени наши съображения, но между първо и второ четене нещата, които малко се различават от това, което обсъждаме днес, ние ще ги внесем като наши предложения. Хубаво е, че на фона на всичко това, което се случва днес в България, и ниския рейтинг на българския парламент и политиците в България, все пак народното представителство има волята да обсъжда съществени законопроекти, един от които е този законопроект за лобизма. И, дай боже, след като бъдат вече факт тези законопроекти, рейтингът на българския парламент да бъде по-висок.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да предложим на пленарната зала да приеме законопроекта, внесен от госпожа Михайлова и от господин Любен Дилов-син, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали - се няма.
Който е съгласен да подкрепим и законопроекта, внесен от господин Бойко Великов и група народни представители, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Атанасов
