Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
04/03/2009
Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
На заседание, проведено на 04.03.2009 г., Комисията по правни въпроси съвместно с Комисията по въпросите на държавната администрация обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
На заседанието присъства министърът на правосъдието г-жа Миглена Тачева.
Мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31/06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители, не бяха представени, поради отсъствие на вносителите.
От името на вносителите на законопроект № 954-01-41 от 23.02.2009 г., народният представител Татяна Дончева посочи, че с него се прецизира действащия закон, като с предлаганите разрешения се създава ясна рамка за приложението му. Законопроектът изхожда от предпоставката, че лицата от списъка на публичните длъжности притежават двойно качество. Едното, произтичащо от това, че те имат правомощия и задължения по служба, защото упражняват определена публична длъжност, а другото е лично качество като субект в гражданския оборот.
Предложените изменения са в няколко насоки.
Първата промяна се отнася до приложното поле относно публичните длъжности. Действащият закон обхваща повсеместно служителите, повсеместно ги контролира и е налице обща презумпция за конфликт на интереси. Предлага се това да се отнася само за служители, които имат функции по разпореждане, регулиране и контрол, както и управление на материални ценности, сключване на сделки и участие в търговски проекти.
Втората съществена промяна се отнася до Глава шеста – “Установяване на конфликт на интереси”. Законът възлага конфликта на интереси по отношение на кметовете и общинските съветници да се установява от съответния общински съвет. Това дава възможност темата с конфликта на интереси да се използва за решаване на междупартийни отношения, на бизнес отношения, да се отстраняват кметове и общински съветници според желанието на съответното мнозинство, а не поради наличието на реални конфликти на интереси. Законопроектът предлага състав от съветници да направи проверката, но произнасянето за това дали е налице конфликт на интереси да направи съответния административен съд. Уточнени са страните в производството и тези, които могат да обжалват. Страна в производството при всички случаи е лицето, за което производството се отнася, както и прокурорът.
Следващата промяна се отнася до последиците при установяване на конфликт на интереси. Предлага се препращане към съответните специални нормативни актове при освобождаването от длъжност на лицето. Т.е., ако става дума за държавен служител, при който е установен конфликт на интереси, освобождаването да става по Закона за държавния служител, ако става дума за лице по трудово правоотношение освобождаването да става по Кодекса на труда, а ако е общински съветник или кмет – по Закона за местно самоуправление. Действащият закон предвижда отнемане на трудовото възнаграждение, за което се твърди, че е получено в условията на конфликт на интереси. Законопроектът предвижда тази норма да отпадне, защото възнаграждението е за положен труд.
Промените включват и нова уредба на материята, свързана с подаване на декларация за наличието на едни или други обвързаности, както и промени, свързани с обхвата на тази декларация. Декларациите по чл. 313 от НК обикновено се подават за удостоверяване на обстоятелства, които са известни на лицето, към което е адресирано това задължение и престъплението е от формален характер. Вносителите твърдят, че разширяването на кръга на декларираните обстоятелства прави понякога невъзможно знанието за обстоятелствата, заради които се ангажира отговорността на подателя на декларацията. Освен това декларирането на обстоятелства, които предполагат конфликт и карат декларатора да си представя различни хипотези върху обстоятелства, които той не винаги знае, са нещо, което не може да подлежи на деклариране.
В заключение г-жа Дончева посочи, че законопроектът подлежи на допълнение и прецизиране между двете четения, но като цяло той решава основни проблеми, които са възникнали в хода на първоначалното прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Ел.Николова, Ол. Кътев, Т.Дончева, Ян.Стоилов, Б.Ралчев, Н. Антонова, Ил.Димитров, В.Узунов, Р.Такоров.
Като цяло се оформиха три групи становища.
Според първата група, поддържана от вносителите на законопроекта, с него са решени голяма част от принципните проблеми, които пречат действащият закон да изпълни целите си. Законопроектът ясно дефинира, че частните интереси възникват тогава, когато се смесва личният интерес с публичната служба.
В чл. 2 съществува каскада от определения, които са ключови за разбиране и прилагане на закона. Чл. 2, ал. 1 определя какво е конфликт на интереси. В чл.2, ал. 3 се казва що е облага, но тази облага се схваща в контекста на чл.2, ал. 2 и ал. 1. В чл. 8 категорията “частен интерес” е употребена самостоятелно и то в контекста на конкретна хипотеза – сключване на договори и извършване на други дейности в частен интерес, като конфликт на интереси възниква само при и по повод изпълнение на длъжностната функция на лицето. Следователно сключването на договори не води непременно до възникне на конфликт на интереси.
С легалната дефиниция на § 1, с която се дава цялостно определение за “свързани лица”, общото понятие “политически и икономически отношения” е заменено със “зависимости”, защото зависимостта е конкретна хипотеза, която може да бъде изпълнена с конкретен фактически състав и да бъде доказана. Затова “зависимост” е точното понятие, което би попречило разпоредителни и всякакви други действия да се диктуват от политически или икономически интерес.
Според втората група становища, изразена от народния представител Яни Янев като позиция на НДСВ, проектозаконът внесен от Татяна Дончева и група народни представители, е необходим, но той съдържа и неприемливи предложения и непълноти.
Г-н Янев изрази несъгласие с част от предложените текстове, както следва:
- по § 1 от законопроекта бе посочено, че редакцията, която е дадена в чл.3, т. 25 трябва да се допълни така, че когато се възлагат ad hoc функции на лица, които по правило не участват и не са в кръга на тези, на които е вменено управление, разпореждане и контрол в рамките на съответните администрации, те също следва да попадат в кръга на лицата, подаващи декларация, когато изпълняват такива функции;
- несъгласие бе изразено по отношение на разпоредбата на § 2, отнасяща се до промяна в чл. 8 от закона. Чл. 8 има значително по-широко съдържание в действащия закон, чиято редакция не следва да се променя. Поради това бе предложено действащата разпоредба да не стеснява приложението на текста “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”;
- несъгласие бе изразено по отношение на § 5, т. 2, отнасящ се до изменение на текста на чл. 14, т. 3. “Договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност.” Обвързването само с консултантски договори свива параметрите на действие на закона – когато е предварително ясно, че останалата широка палитра от търговски взаимоотношения, които могат да възникнат остава извън обхвата на този текст;
- по отношение на наказателната отговорност по чл. 313 от НК във връзка с предложената отмяна на т.5 от чл.14, г-н Янев посочи, че в конкретния случай става въпрос за съобщаване на обстоятелства, които законът предоставя на личната преценка на декларатора. Ето защо тяхното деклариране или не, не може да е елемент на престъпление по чл. 313 от НК. В конкретния случай наказателната отговорност може да се носи само за онова, за което законът задължава, а не за онова, за което той предоставя преценката дали да се съобщят определени обстоятелства или не. Разпоредбата на чл. 14, т. 5 дава възможност за максимална прозрачност на публичните личности и за установяване, къде се пресичат техните частни интереси и тяхната публична функция.
Третата група становища бе изразена от народния представител Олимпи Кътев, който подчерта, че не подкрепя законопроекта, внесен от Татяна Дончева и група народни представители. Той посочи, че съществува сериозна опасност законът да не заработи до края на мандата на 40-то Народно събрание, особено в частта на прилагане на закона по отношение висшия ешелон от публични длъжности. Според г-н Кътев законът трябва да се прилага, а не да се отлага.
Измежду дискусионните въпроси, по които се изтъкнаха различни юридически аргументи, народни представители посочиха отпадането в декларацията на позоваването по чл. 313 от НК.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
1. С два гласа «против» и девет гласа «въздържал се» предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
2. С единадесет гласа «за» предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
Комисията по въпросите на държавната администрация:
1. С един глас «против» и седем гласа «въздържал се» предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
2. С осем гласа «за» и два «против» предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КПВ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДА:
/Янаки Стоилов/ /Веселин Методиев/
На заседание, проведено на 04.03.2009 г., Комисията по правни въпроси съвместно с Комисията по въпросите на държавната администрация обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
На заседанието присъства министърът на правосъдието г-жа Миглена Тачева.
Мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31/06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители, не бяха представени, поради отсъствие на вносителите.
От името на вносителите на законопроект № 954-01-41 от 23.02.2009 г., народният представител Татяна Дончева посочи, че с него се прецизира действащия закон, като с предлаганите разрешения се създава ясна рамка за приложението му. Законопроектът изхожда от предпоставката, че лицата от списъка на публичните длъжности притежават двойно качество. Едното, произтичащо от това, че те имат правомощия и задължения по служба, защото упражняват определена публична длъжност, а другото е лично качество като субект в гражданския оборот.
Предложените изменения са в няколко насоки.
Първата промяна се отнася до приложното поле относно публичните длъжности. Действащият закон обхваща повсеместно служителите, повсеместно ги контролира и е налице обща презумпция за конфликт на интереси. Предлага се това да се отнася само за служители, които имат функции по разпореждане, регулиране и контрол, както и управление на материални ценности, сключване на сделки и участие в търговски проекти.
Втората съществена промяна се отнася до Глава шеста – “Установяване на конфликт на интереси”. Законът възлага конфликта на интереси по отношение на кметовете и общинските съветници да се установява от съответния общински съвет. Това дава възможност темата с конфликта на интереси да се използва за решаване на междупартийни отношения, на бизнес отношения, да се отстраняват кметове и общински съветници според желанието на съответното мнозинство, а не поради наличието на реални конфликти на интереси. Законопроектът предлага състав от съветници да направи проверката, но произнасянето за това дали е налице конфликт на интереси да направи съответния административен съд. Уточнени са страните в производството и тези, които могат да обжалват. Страна в производството при всички случаи е лицето, за което производството се отнася, както и прокурорът.
Следващата промяна се отнася до последиците при установяване на конфликт на интереси. Предлага се препращане към съответните специални нормативни актове при освобождаването от длъжност на лицето. Т.е., ако става дума за държавен служител, при който е установен конфликт на интереси, освобождаването да става по Закона за държавния служител, ако става дума за лице по трудово правоотношение освобождаването да става по Кодекса на труда, а ако е общински съветник или кмет – по Закона за местно самоуправление. Действащият закон предвижда отнемане на трудовото възнаграждение, за което се твърди, че е получено в условията на конфликт на интереси. Законопроектът предвижда тази норма да отпадне, защото възнаграждението е за положен труд.
Промените включват и нова уредба на материята, свързана с подаване на декларация за наличието на едни или други обвързаности, както и промени, свързани с обхвата на тази декларация. Декларациите по чл. 313 от НК обикновено се подават за удостоверяване на обстоятелства, които са известни на лицето, към което е адресирано това задължение и престъплението е от формален характер. Вносителите твърдят, че разширяването на кръга на декларираните обстоятелства прави понякога невъзможно знанието за обстоятелствата, заради които се ангажира отговорността на подателя на декларацията. Освен това декларирането на обстоятелства, които предполагат конфликт и карат декларатора да си представя различни хипотези върху обстоятелства, които той не винаги знае, са нещо, което не може да подлежи на деклариране.
В заключение г-жа Дончева посочи, че законопроектът подлежи на допълнение и прецизиране между двете четения, но като цяло той решава основни проблеми, които са възникнали в хода на първоначалното прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Ел.Николова, Ол. Кътев, Т.Дончева, Ян.Стоилов, Б.Ралчев, Н. Антонова, Ил.Димитров, В.Узунов, Р.Такоров.
Като цяло се оформиха три групи становища.
Според първата група, поддържана от вносителите на законопроекта, с него са решени голяма част от принципните проблеми, които пречат действащият закон да изпълни целите си. Законопроектът ясно дефинира, че частните интереси възникват тогава, когато се смесва личният интерес с публичната служба.
В чл. 2 съществува каскада от определения, които са ключови за разбиране и прилагане на закона. Чл. 2, ал. 1 определя какво е конфликт на интереси. В чл.2, ал. 3 се казва що е облага, но тази облага се схваща в контекста на чл.2, ал. 2 и ал. 1. В чл. 8 категорията “частен интерес” е употребена самостоятелно и то в контекста на конкретна хипотеза – сключване на договори и извършване на други дейности в частен интерес, като конфликт на интереси възниква само при и по повод изпълнение на длъжностната функция на лицето. Следователно сключването на договори не води непременно до възникне на конфликт на интереси.
С легалната дефиниция на § 1, с която се дава цялостно определение за “свързани лица”, общото понятие “политически и икономически отношения” е заменено със “зависимости”, защото зависимостта е конкретна хипотеза, която може да бъде изпълнена с конкретен фактически състав и да бъде доказана. Затова “зависимост” е точното понятие, което би попречило разпоредителни и всякакви други действия да се диктуват от политически или икономически интерес.
Според втората група становища, изразена от народния представител Яни Янев като позиция на НДСВ, проектозаконът внесен от Татяна Дончева и група народни представители, е необходим, но той съдържа и неприемливи предложения и непълноти.
Г-н Янев изрази несъгласие с част от предложените текстове, както следва:
- по § 1 от законопроекта бе посочено, че редакцията, която е дадена в чл.3, т. 25 трябва да се допълни така, че когато се възлагат ad hoc функции на лица, които по правило не участват и не са в кръга на тези, на които е вменено управление, разпореждане и контрол в рамките на съответните администрации, те също следва да попадат в кръга на лицата, подаващи декларация, когато изпълняват такива функции;
- несъгласие бе изразено по отношение на разпоредбата на § 2, отнасяща се до промяна в чл. 8 от закона. Чл. 8 има значително по-широко съдържание в действащия закон, чиято редакция не следва да се променя. Поради това бе предложено действащата разпоредба да не стеснява приложението на текста “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”;
- несъгласие бе изразено по отношение на § 5, т. 2, отнасящ се до изменение на текста на чл. 14, т. 3. “Договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност.” Обвързването само с консултантски договори свива параметрите на действие на закона – когато е предварително ясно, че останалата широка палитра от търговски взаимоотношения, които могат да възникнат остава извън обхвата на този текст;
- по отношение на наказателната отговорност по чл. 313 от НК във връзка с предложената отмяна на т.5 от чл.14, г-н Янев посочи, че в конкретния случай става въпрос за съобщаване на обстоятелства, които законът предоставя на личната преценка на декларатора. Ето защо тяхното деклариране или не, не може да е елемент на престъпление по чл. 313 от НК. В конкретния случай наказателната отговорност може да се носи само за онова, за което законът задължава, а не за онова, за което той предоставя преценката дали да се съобщят определени обстоятелства или не. Разпоредбата на чл. 14, т. 5 дава възможност за максимална прозрачност на публичните личности и за установяване, къде се пресичат техните частни интереси и тяхната публична функция.
Третата група становища бе изразена от народния представител Олимпи Кътев, който подчерта, че не подкрепя законопроекта, внесен от Татяна Дончева и група народни представители. Той посочи, че съществува сериозна опасност законът да не заработи до края на мандата на 40-то Народно събрание, особено в частта на прилагане на закона по отношение висшия ешелон от публични длъжности. Според г-н Кътев законът трябва да се прилага, а не да се отлага.
Измежду дискусионните въпроси, по които се изтъкнаха различни юридически аргументи, народни представители посочиха отпадането в декларацията на позоваването по чл. 313 от НК.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
1. С два гласа «против» и девет гласа «въздържал се» предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
2. С единадесет гласа «за» предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
Комисията по въпросите на държавната администрация:
1. С един глас «против» и седем гласа «въздържал се» предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители;
2. С осем гласа «за» и два «против» предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КПВ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВДА:
/Янаки Стоилов/ /Веселин Методиев/
