Законопроект за електронната търговия, № 602-01-26, внесен от Министерския съвет на 25 април 2006 г.

---

ПРОЕКТ!
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ


З А К О Н

за електронната търговия

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.


Предмет на регулиране
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.
(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.
(3) Услуги на информационното общество са услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.
(4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с:
1. установяването и събирането на публичните вземания;
2. защитата на личните данни, включително в областта на далекосъобщенията;
3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;
4. нотариалната дейност;
5. процесуалното представителство;
6. хазартните игри.

Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В чл. 1, ал.1 думата „обществените” да се замени с думата „обществени”;
2. В чл. 1, ал.3 след думите „Услуги на информационното общество са” се добавя думата „такива”;
3. В чл. 1, ал.4, т.4 след думите „нотариалната дейност” се добавят думите „и дейността на други лица с публична функция”.
Комисията подкрепя предложенията по т. 1 и 2, а по т. 3 по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Предмет на регулиране

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.
(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.
(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.
(4) Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с:
1. установяването и събирането на публичните вземания;
2. защитата на личните данни, включително в областта на далекосъобщенията;
3. споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията;
4. нотариалната дейност и други професионални дейности, свързани с осъществяване на публични функции;
5. процесуалното представителство;
6. хазартните игри.


Свобода за предоставяне на услуги на информационното общество
Чл. 2. Услугите на информационното общество се предоставят свободно, освен ако в закон е предвидено друго.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Доставчик и получател на услуги на информационното общество
Чл. 3. (1) Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.
(2) Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.



Глава втора
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Обща информация
Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;
4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;
8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
9. друга информация, предвидена в нормативен акт.
(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Търговски съобщения
Чл. 5. (1) Търговски съобщения по смисъла на този закон са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.
(2) Не представляват търговски съобщения по смисъла на ал. 1 самостоятелното използване на:
1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна поща;
2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.
(3) Търговските съобщения, които са част от услуга или представляват услуга на информационното общество, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да бъдат лесно разпознавани като търговски;
2. да позволяват ясна индентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;
3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционни предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива;
4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;
5. да съдържат и информацията, предвидена в други нормативни актове.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Непоискани търговски съобщения
Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща търговски съобщения по електронната поща без предварителното съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.
(2) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.
(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.

Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В чл. 6, ал.2, думите „Комисията за защита на потребителите” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”, думата „лицата” се заменят с думите „юридическите лица”, а думите „Министъра на икономиката и енергетиката” се заменят с думите „Министерския съвет”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Веселин Методиев:
Чл. 6 се изменя и придобива следното съдържание:
“Чл. 6. Забранено е изпращането на търговски съобщения без предварителното съгласие на получателя.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Непоискани търговски съобщения
Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.
(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.
(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

Търговски съобщения за лица с регулирани професии
Чл. 7. (1) Лицата, упражняващи регулирани професии, могат да използват търговски съобщения като част от услуга или представляващи услуга на информационното общество.
(2) Търговските съобщения по ал. 1 трябва да отговарят на професионалните правила и етичните кодекси за поведение на лицата с регулирани професии, по-специално на правилата за независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и честното отношение към клиентите и другите членове на професията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Глава трета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИ СРЕДСТВА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Задължение за предоставяне на информация
Чл. 8. (1) При предложение за сключване на договор чрез електронни средства доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:
1. техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение;
2. дали договорът ще бъде съхраняван от доставчика на услугата и какъв е начинът за достъп до него;
3. техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора;
4. езиците, на които договорът може да бъде сключен.
(2) Доставчикът на услуги е длъжен да указва начинa за достъп по електронен път към етичен кодекс за поведение, към който се придържа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.


Достъп до общите условия и съдържанието на договора
Чл. 9. Доставчикът на услуги е длъжен да предостави на получателя на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.


Задължения при изявления за сключване на договор
Чл. 10. (1) Доставчикът на услуги осигурява подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора.
(2) Доставчикът на услуги без неоправдано забавяне потвърждава чрез електронни средства получаването на изявлението за сключване на договора.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.

Получаване на изявлението
Чл. 11. Изявлението за сключване на договора и потвърждението за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Изключения
Чл. 12. (1) Разпоредбите на чл. 8 и 10 се прилагат задължително в случаите, когато получател на услугата е потребител.
(2) Разпоредбите на чл. 8 и 10 не се прилагат за договори, сключени изключително чрез електронна поща или други равностойни средства за размяна на индивидуални изявления.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.



Глава четвърта
ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИ НА УСЛУГИ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Отговорност при предоставяне на услуги по достъп и пренос
Чл. 13. (1) При предоставяне на достъп до или пренос през далекосъобщителна мрежа доставчикът на услуги не отговаря за съдържанието на предаваната информация и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не инициира предаването на информацията;
2. не избира получателя на предаваната информация, и
3. не избира или не променя предаваната информация.
(2) Предоставянето на достъп до или пренос през далекосъобщителна мрежа по смисъла на ал. 1 включва автоматично, междинно и временно съхраняване на предаваната информация, извършено единствено с цел осъществяване на преноса през далекосъобщителната мрежа, като информацията не се съхранява за срок по-дълъг от обикновено необходимия за осъществяването на преноса.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.

Отговорност при предоставяне на услуги за автоматизирано търсене на информация
Чл. 14. (1) Доставчик, който предоставя услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, не отговаря за съдържанието на извлечената информация, ако:
1. не инициира предаването на извлечената информация;
2. не избира получателя на извлечената информация, и
3. не избира или не променя извлечената информация.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако информационният ресурс, от който се извлича информацията, принадлежи на доставчика или на свързано с него лице.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Отговорност при междинни запаметявания (кеширане)
Чл. 15. Доставчик на услуги, който пренася информация, въведена от получателя на услугата в далекосъобщителна мрежа, не отговаря за автоматичното, междинното и временното съхраняване на информацията, необходимо за нейното ефективно предаване към други получатели на услугата по тяхно искане, ако:
1. не изменя информацията;
2. спазва изискванията за достъп до информацията;
3. спазва общоприетите правилата за актуализация на информацията;
4. правомерно използва общоприетите технологии за получаване на данни за използване на информацията;
5. незабавно премахва информация, която е съхранил, или преустановява достъпа до нея с узнаването на факта, че:
a) информацията е била отстранена от мрежата на първоначалния източник или достъпът до нея е бил преустановен, или
б) е налице акт на компетентен държавен орган за премахване на информацията или преустановяване на достъпа до нея, когато това е установено със закон.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Отговорност за съхраняване на чужда информация (хостинг) и за електронни препратки към чужда информация (линкинг)
Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.
(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.

Предложение на народния представител Веселин Методиев

1. В чл. 16, ал. след думите “дейността на получателя” се добавят думите “от компетентен държавен орган”.
2. Чл. 16, ал. 4 отпада.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.
(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.

Липса на общо задължение за наблюдение на информацията
Чл. 17. Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Безплатно предоставяни услуги
Чл. 18. Правилата по чл. 13 - 17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. Разпоредбите на чл. 13 - 17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.



Глава пета
ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Приложимо право при предоставяне на услуги на информационното общество
Чл. 19. (1) Изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава - членка на Европейския съюз.
(2) Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на:
1. изисквания, касаещи свойства на стоките и тяхната доставка или услуги, които не се предоставят чрез електронни средства;
2. авторските и сродните им права, правата на индустриална собственост, правата върху бази данни и правата върху топологията на интегралните схеми;
3. емисиите на електронни пари, издадени от издатели на инструменти за електронни пари, които са освободени от общите изисквания за лицензиране;
4. правната уредба относно рекламирането на ценните книжа, издавани от инвестиционни дружества и договорни фондове за колективно инвестиране, на държавата, в която се търгуват тези ценни книжа;
5. застрахователните договори;
6. свободата на страните да избират приложимото към договора право;
7. договорните задължения при потребителските договори;
8. изискванията за форма за действителност на договорите, учредяващи или прехвърлящи вещни права, уредени от правото на държавата по местонахождението на имота;
9. допустимостта на непоисканите търговски съобщения по електронна поща.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.

Глава шеста
КОНТРОЛ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.

Контрол
Чл. 20. Комисията за защита на потребителите упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2.
Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В чл. 20, думите „Комисията за защита на потребителите” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”. Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Чл. 20. Комисията за регулиране на съобщенията упражнява цялостен контрол за спазването на този закон и на наредбата по чл. 6, ал. 2.

Взаимодействие и сътрудничество
Чл. 21. (1) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната страница на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в интернет и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.
(3) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осигурява възможност за осъществяване на контакт с него по въпросите по ал. 1 и 2 поне чрез използване на електронни средства.

Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В Чл. 21се правят следните изменения:
В чл. 21, ал.1 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”;
В чл. 21, ал.2 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”, след думата „официалната” се добавя думата „си”, а думите „Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заличават;
В чл. 21, ал.3 думите „Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”, а след думите „контакт с” се добавя думата „нея.; Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
Взаимодействие и сътрудничество
Чл. 21. (1) Комисията за регулиране на съобщенията осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на услугите на информационното общество с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията организира и поддържа информация за целите на този закон, която се публикува на официалната й страница в интернет и съдържа:
1. обща информация относно правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги на информационното общество и реда за уреждане на спорове между тях;
2. информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна информация или да окажат практическо съдействие.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията осигурява възможност за осъществяване на контакт с нея по въпросите по ал. 1 и 2 поне чрез използване на електронни средства.




Глава седма
СПОРОВЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Искове за защита на потребителите
Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение съгласно условията и реда, установени в чл. 186 и следващите от Закона за защита на потребителите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Искове за защита на потребителите
Чл. 22. Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики по този закон, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, и искове за обезщетение при условията и по реда на Глава девета, Раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите.

Глава осма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.

Чл. 23. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 5, ал. 3, чл. 8, ал. 1, чл. 9 и 10, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до
1500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 4, чл. 5, ал. 3, чл. 8, ал. 1, чл. 9 или 10, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до
1500 лв., а имуществената санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.


Чл. 24. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 6, ал. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 250 до 1500 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до
2500 лв., а имуществена санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Чл. 24. (1) Доставчик на услуги, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 6, ал. 1, 3 или 4, се наказва с глоба в размер от 250 до 1500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 500 до
2500 лв., а имуществена санкция по ал. 2 - в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 25. (1) Установяването на нарушенията, издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят от председателя на Комисията за защита на потребителите или от упълномощено от него длъжностно лице и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В чл. 25, ал.2 думите „Комисията за защита на потребителите” се заменят с думите „Комисията за регулиране на съобщенията”. Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията или от изрично оправомощено от него лице – член на комисията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, изпълнението и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Предоставяне на услуги от разстояние” е предоставянето на услуги, при което страните не се намират едновременно на едно и също място.
2. “Предоставяне на услуги чрез електронни средства” е предоставянето на услуги, при което всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.
3. “По изрично изявление на получателя на услугата” означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя.
4. “Потребител” по смисъла на този закон е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
5. “Свързано лице с доставчика на услугата” е свързано лице по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
6. “Наименование на домейн” е буквено или буквено-цифрово означение на електронен адрес, осигуряващ идентифицирането на ресурс, компютър или група компютри в интернет мрежа посредством стандартизиран интернет протокол за пренос на данни.
7. “Регулирана професия” е регулирана професия по смисъла на § 4в от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
8. “Електронна поща” е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.
9. “Електронна препратка” означава връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга интернет страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

§ 2. В чл. 126а, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс след думите „Закона за събиране на държавните вземания” съюзът „и” се заменя със запетая, а след думите “Закона за обществените поръчки” се добавя ”и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
§ 2. В чл. 126а, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс накрая се добавя ”и исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество по Закона за електронната търговия”.


§ 3. В чл. 186, ал. 2 от Закона за защита на потребителите се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
“5. Закон за електронната търговия;”.
2. Досегашната т. 5 става т. 6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.


Комисията предлага създаването на нов § 3а със следното съдържание, който става § 4:
§ 4. В Закона за далекосъобщенията, в чл. 19 се създава алинея 5:
“ (5) Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, нежелаещи да получават непоискани търговски съобщения по реда, определен в Закона за електронната търговия.”

§ 4. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 6.

§ 5. Министърът на икономиката и енергетиката приема наредбата по чл. 6, ал. 2 в срок 6 месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
В параграф 5 от Заключителните разпоредби думите „Министърът на икономиката и енергетиката” се заменят с думите „Министерският съвет”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
§ 5. Министерският съвет приема наредбата по чл. 6, ал. 2 в срок 6 месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник”.

§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката и енергетиката.
Предложение на народния представител Олимпи Кътев:
Параграф 6 се заличава. Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага §6 на вносителя да отпадне.






ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ
НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ