Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.01.2008 год.

---

Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2008 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на държавната администрация и административната реформа г-н Гюнер Рамис, който подчерта, че чрез заложените в него норми се регламентира достъпа на лица, които не са български граждани, до длъжности за държавни служители. Въвежда се принципът, че граждани на държави-членки на Европейския съюз, граждани на държави-страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария могат да заемат длъжности в държавната администрация при условията и по реда, които са валидни за българските граждани. Достъпът е ограничен за висши държавни служители и за длъжности, свързани с изпълнението на функции в сферите на отбраната, вътрешния ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна.
Законопроектът урежда и отношения, свързани със статута на българските държавни служители, които работят временно в институции на Европейския съюз. Предвижда се срокът за изпълнение на длъжност в тези институции да е от 6 месеца до 4 години. През този период българският служител продължава да получава определената му заплата и запазва длъжността, на която е назначен. По време на отсъствието на служителя има възможност неговата длъжност да бъде временно заета от друг служител от същата администрация. С този законопроект се урежда и правото на едногодишен неплатен отпуск на български държавни служители, които по своя инициатива са в срочни правоотношения с европейски институции.
Втората група от промени са свързани с подобряване на регламентацията на специализирания контрол за спазване на статута на държавния служител. С тях се прецизира производството по даване на задължителни предписания от инспекторите от Инспектората за държавната администрация в Министерството на държавната администрация. Тези принудителни административни мерки могат да се обжалват по административен ред пред Министъра на държавната администрация и административната реформа, актът на министъра по повод възражение срещу даваното задължително предписание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Третата група изменения включва решаването на въпроси, предизвикани от практиката по прилагане на Закона за държавния служител, като по-важните от тях са: прецизиране на обхвата на понятието „висши държавни служители”, като към тази категория са добавени и главните секретари на общини, както и ръководителите на инспекторатите; въвеждане на право на обжалване пред органа по назначаването на класираните на второ и трето място от конкурсната комисия, като се отстранява неравнопоставеността между тях и некласираните кандидати; прецизиране на разпоредбите по чл.38а от закона, които регламентират правото на държавния служител на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд; намаляване на необходимите години за преминаване в по-висок ранг при младшите рангове, като се предлага най-краткият срок да се намали от три на две години, което ще даде на младшите служители, получили при атестирането оценка две и три, възможност за по-бързо израстване в кариерата.
В хода на обсъждането народните представители подчертаха, че разглежданият законопроект е навременен и уместен, поради новите реалности, в които държавната администрация вече работи след приемането ни в Европейския съюз.
Беше повдигнат въпроса относно регламента за заплащане на държавните служители, работещи временно в институциите на ЕС като беше предложено тези текстове да се прецизират между първо и второ четене, тъй като в сегашния си вид са неточни и позволяват тълкуване, че тези служители получават двойно заплащане – от българската държава и от европейската институция.
Беше поставен въпрос във връзка с включването на главните секретари на общините в категорията на “висшите държавни служители” – дали това ще се извършва автоматично или в резултат на някакво допълнително атестиране, като беше изразено съмнение да не би този процес да се използва за отстраняване на политически неудобни служители. Беше поставена под съмнение основателността за включване на всички главни секретари на общини в категорията на висшите държавни служители, тъй като числеността на населението в различните общини е много различна и беше направено предложение да се помисли за някаква диференциация.
Народните представители поставиха въпроси и във връзка с уреждането на текстовете за безопасни и здравословни условия на труд чрез препратка към Кодекса на труда, като беше изказано мнение, че в духа на непрекъснатото законодателно разграничаване на трудовите от служебните правоотношения би било по-логично в Закона за държавния служител да има самостоятелно формулирани текстове във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на държавните служители.
Поставен беше и въпрос във връзка с текстовете, третиращи сумарното работно време. Беше изразено становище, че тези текстове са неясни и трябва да бъдат прецизирани като се направи разграничение между нормирано работно време, работно време по график и ненормирано работно време, както и да се уточни броят на допустимите работни часове за седимица или месец при работново време по график.
Министърът отговори на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-2, внесен от Министерски съвет на 02.01.2008 год.

Становището на Комисията е прието на 17.01.2008 год. с 10 гласа "за" и 1 “въздържал се”.

Председател на Комисията по
въпросите на държавната
администрация:

Веселин Методиев