Комисия по въпросите на държавната администрация
1. Доклад за второ четене на Общ законопроект за противодействие на конфликт на интереси, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от приетите на първо гласуване в пленарна зала законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лицата, заемащи административна или висша държавна длъжност № 854-01-10, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и законопроект за конфликт на интереси № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. / продължение/.
П Р О Т О К О Л
№ 13
На 24.09.2008 г., сряда, от 14.45 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 126 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
Поканени гости на заседанието бяха:
Виктория Нешева – директор на Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерство на правосъдието;
Васил Чобанов – парламентарен секретар на Министерство на правосъдието;
Крум Милев – експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерство на правосъдието;
Сия Николова – експерт в Министерски съвет;
Лора Бусарова – инспектор в Инспекторат за държавната администрация – Министерство на държавната администрация и административните реформи;
Венелина Касапова – главен юрисконсулт на Сметната палата;
Росен Кожухаров – съветник на министър Гергана Грънчарова.
х х х
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Откривам днешното заседание, което е с една-единствена точка за дневен ред, а именно:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. ДОКЛАД за второ четене на ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС от приетите на първо гласуване в пленарна зала законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лицата, заемащи административна или висша държавна длъжност № 854-01-10, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 г. и законопроект за конфликт на интереси № 802-01-47 , внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г. /продължение/.
По законопроекта за прекратяване на конфликт на интереси има ли някакви предложения във връзка с дневния ред, съм длъжен, само да попитам формално. Няма. Значи, това е точката за днешния ден.
В началото е нужно да информирам за онова, което на предишни заседания беше поставено като въпрос за редакция на преминати текстове, преди да продължиме.
И ще започна от чл. 17 и чл. 18, ще ви ги припомня, основно беше принципният въпрос дали се прави начална проверка на всички или се публикуват данните в интернет страницата като втори вариант, или се прави проверка само при наличие на сигнал.
Текстовете, които сме приели и върху които можем да нанесем сега някакви поправки, мисля че са раздадени на колегите, т.е. няма да ги чета като цяло и /с болт ?/ са дадени текстове, които могат да извършат съответните поправки и е даден един вариант, в който се вижда само как се подават и как се поддържат регистрите с данните за публичните длъжности и за декларациите им.
Моля ви, да се произнесете, първо, за това дали остават, да ги нарека, дългия текст или да преминем към краткия текст? Това е важно да уточним, защото, ако възприемем дългият текст, ще трябва да гласуваме само тези поправки, които са нанесени.
Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми колеги!
Да нарушиме мълчанието…
Уважаеми господин председател!
Тези четири години, през които съм в Парламента, от маститите юристи чувам, а и преди това, и сега, че колкото един текст е по-кратък и по-ясен, той е толкова по-лесен и разбираем и не утежнява и не раздухва закона с изришни изброявания, особено в нашият случай, когато изброяваме кои са тези лица от чл. 23-ти. Така че, ако няма някакви други пречки, лично аз, бих предпочел текста по вариант две на чл. 17-ти и осемнадесети съответно, защото това, но нека, все пак, колегите да кажат мнението си.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Едно мнение, в полза на краткия вариант, да го наречем, да работим…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Защото ние преди това досега сме ги изброявали…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, вярно е. Така е.
Обратно становище? Има ли някой?
Не виждам обратно становище. Има съгласие да се предприеме краткият вариант, който означава, по принцип, да отпадне и тази повсеместна проверка, защото след обявяването през интернет /към някого – да, на абсолютно всички/ ще трябва да се извършват проверки само при наличието на сигнал.
Добре, колеги. Да считам, че чл. 17 и чл. 18 – придобиват този кратък вариант, за протокола ще ги прочета само, те са:
Чл. 17. (1) „Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларации по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава, или пред съответната комисия по чл. 23 т. 1, 3 и 4.
(2) декларациите се обявяват на интернет страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.
Чл. 18. (1) Органите по избора и назначаването, както и съответните комисии по чл. 23 т. 1, 3 и 4-та подържат регистри на декларациите по чл. 12.
(2) Декларациите се съхраняват десет години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния компетентен орган.”
Имаме още една страничка, която ви е раздадена, свързана с чл. 22, това е от Глава пета – Задължения и ограничения след освобождаване от публичната длъжност. На предишното заседание имаше предложение да се направи редакция, която да конкретизира забраната. И тук е дадено, в чл. 22, именно да се създаде текстът, който сме приели да стане алинея първа и да се създаде алинея втора – че забраната по алинея първа се прилага и за юридическо лице, което е лицето по алинея първа или съдружник, управител или член на орган на управление или подобно.
Това е уточняване на управленческия кръг. Това допълнение е ясно.
Има ли някой възражения по това допълнение за създаване на алинея
втора?
Не виждам. Значи го приемаме със съгласие.
Продължаваме нататък.
Ние сме стигнали в главата Установяване на конфликт на интереси,
където говорим за установяването, проверката и сигналите. Фактически, в тази глава са събрани тези три елемента. По тези текстове, чл. 23 – установяването на конфликта, чл. 24 – също във връзка с установяването, ние сме ги приели.
Ако има някой колега да се сети за някаква редакция, разбира се, че ще я направим.
Чл. 25 от където би трябвало да започнем, защото там спряхме миналият път. Аз ще го прочета от този текст, чистия, който ви е раздаден, той е още на първата страничка, имате и старите текстове, ако искате да виждате за предложения от страна на народните представители. Това е от предишният, същият материал от предишната седмица, не сме разпечатвали наново, все пак, малко да спестим хартия.
Чл. 25. / Ще чета текстът, който се предлага за обсъждане и евентуално, негово приемане/:
(1) „Всеки, който разполага с данни, че лице, което заема публична длъжност при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба е нарушило разпоредбата на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
(2) Всеки, който разполага с данни, че лице, което е заемало публична длъжност е нарушило разпоредбите на чл. 21 или чл. 22, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.
(3) Сигналът или искането по чл. 23, ал. 2 се подава до органа по избора или назначаването или до съответната специализирана комисия.
(4) Сигналът, както и искането за установяването на конфликт на интереси се подава писмено и се регистрира.
(5) Съответната специализирана комисия се самосезира или органът по избора или назначаването /тук може би едно „и” трябва да се прибави/ разпорежда извършването на проверка, когато има данни, че лице, заемащо публична длъжност е нарушило разпоредба на този закон. „
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Иска ми се да приканя за внимание към израза „специализирана” комисия на Народното събрание - в чл. 24 алинея втора, която ще следи за… Няма специализирани комисии в Народното събрание. Няма такова нещо. В Народното събрание има постоянни и временни комисии. Поне така е по Правилника на Народното събрание. Сега, ако идеята на текста е че, специализирана комисия означава че е тази комисия, която се занимава само с това, е един въпрос. Но аз не смятам, че на някоя от постоянните комисии не може да бъде разширен кръгът на нейната дейност, примерно на нашата комисия - може да поеме тези функции. Би могла да бъде Комисията за борба с корупцията, ако това е близка тема, т.е. да не предопределяме, че ще има една комисия, която ще се чуди после как да си създава работа. Защото може да се окаже, че няма работа. Ако всички тия висши държавници са изрядни към обществото и държавата, то тази комисия какво ще прави – тя не може да си плати кафетата!? Т.е., плюс това, не може със закон да задължим Народното събрание да има точно определена комисия. Нали, защото структурата на Народното събрание се определя не с някакви закони странични, а се определя само от Правилника и единствено. От тази гледна точка да заменим „специализирана” комисия от постоянна комисия в Народното събрание. А тя може да има обхват по-голям от този, който има този закон. Може и да е специализирана, може в началото на прилагането на Закона – първите няколко години, да има нужда от такава комисия, която да, какво да кажа, която така да налага политика в прилагането на Закона и след един мандат да се окаже, че тая тематика е останала в рамките на една по-широка комисия, затова предлагам „специализирана” да стане постоянна комисия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах, благодаря. Г-н Димитров по тази тема?
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Аз разбирам мотивите на г-н Бисеров, но единствената разлика, която би се получила е, че принципно, ако една от сегашните комисии поеме тази функция и роля, всички сегашни комисии са съставени на база на резултати от изборите и ние предопределяме, горе-долу, подобно разпределение на представителството в една такава комисия, а няма да е на паритетен принцип, като начин на взимане на решение.
Така че, искам да имате предвид, просто обстоятелството, което не е маловажно, а може и да бъде и работеща една такава комисия – тя трябва да има по един представител от всички парламентарни групи, тъй като там не трябва да има място за политическо надмощие, тя да бъде изключително принципна и обективна. Това исках да споделя само с вас, благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.Сега, г-н Кътев…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Това, което аз предлагам не изключва хипотезата да има постоянна комисия, която да се занимава съвсем-съвсем…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председателю!
Идеята, ние много коментирахме това „специализирана”, да се установи тази дума, идеята, последно е да бъде една от действащите комисии, т.е. да не се създава нов орган на Народното събрание, защото имаше и такъв вариант, да се създаде специален орган, специализирана комисия, както сме създали не една и две, и три, които действат. Да се прецени поне в работен вариант, че не е нужно да натрупваме още и още комисии. Даже нещо повече – може подкомисия да бъде към съответна комисия може да се направи и нека да се обсъди варианта за паритетност, защото в края на един мандат и настъпването на другия нещата не се знаят до следващия Парламент точно какви ще бъдат и всяко Народно събрание има в своя правилник възможност да си уреди този въпрос. Но аз не виждам което и да е Народно събрание, в какъвто и да е състав, да бъде то, да е против това да има контрол. Така че, въпрос на техника е, това е…като казвам подкомисия, значи то, априори, се включва в самата комисия, т.е. не е нужно в самият Закон да го пише, т.е. в самата комисия - някоя, която се избере - по държавна администрация или по корупция, или по нещо друго, тя сама може да си реши после как да действа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Благодаря Ви…
Друг?
Тогава ще ви предложа…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Може ли само едно допълнение към това, което говорим. Вместо „специализирана” да се запише от „натоварена” комисия в Народното събрание, нали казваме, че може към някоя комисия да е…Не постоянна комисия, а от „натоварена „ комисия, нещо подобно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Значи Вашето предложение е, освен комисия да се поясни от натоварена, разбрах, ще го изчистиме.
Сега само да ви помоля, да погледнете цялата страничка, защото понятието „специализирана” комисия се появява първо в чл. 23-ти. И е отнесена към чл. 24-ти, алинея 2-ра. В първа алинея не се появява това понятие. Чл. 24 алинея първа няма. В член 24 алинея втора се появата в точка първа и в точка трета, защото в единият момент става дума за специализирана комисия от Народното събрание, както е в текста, а вторият път е специализирана комисия на съответния общински съвет, т.е. ако махнем… и „специализирана” комисия на Висшия съдебен съвет, ако махнем прилагателното „специализирана”, трябва да го махнем навсякъде и да си стане от комисия за, от комисията там, за да можем – значи, в чл. 23, чл. 24 го записваме /алинея втора/ и в член 25-ти. Въобще, ще редактираме понятието „специализирана” комисия в комисия.
От комисия от Народното събрание, ще махнем „специализирана”, ще видим…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Още по-ангажиращо става, някои от комисиите от Народното събрание – някои от комисиите, някак…/с присмехулен тон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Недейте, комисия на Народното събрание или комисия на общинския съвет съответно е достатъчно ясно за каква институция става дума. Както и комисия на Висшия съдебен съвет. Всяка една от тези институции си гради вътрешната си архитектура и уредба по начин, по който си има своите правила …Искам да кажа само на това, което се сподели тук от изказването на колегата Мартин Димитров – една от превантивните сили на опити за предотвратяване на злоупотреби в парламентарната дейност е, че когато си на власт и носиш отговорност, съответно управляваш, когато срещу теб знаеш, че има възможност такава комисия в следващ Парламент, когато си в опозиция, да те разследва, никой не говори за паритет, това е превантивно, знаеш, че попадаш в лапите на демокрацията, т.е. на тези, които идват след теб и ти отиваш в опозиция. Това е между другото, една от логиките на това, представителство по избора, това, което са решили гражданите. Така че, това има сила според мен, действа особено при общества, които са напред в демокрацията, не са я усвоили, не я използват в продължение на столетия вече. Това го казвам само като информация…
МАРТИН ДИМИТРОВ:
То е интересно, защото, дето се вика, тази дискусия ще продължи и в следващия Парламент, но в някои развити общества, за които говорите, г-н Методиев, са ставали подобни комисии на паритетен принцип, с експертите от тази комисия обсъждахме миналата седмица, че в Германия, принципно, подобна комисия работи на паритетен принцип, според мен това е по-удачният вариант, още повече, че тогава няма нужда някои да отпадне от власт, за да се случи нещо - това е другият въпрос. Т.е. нека ние да не разчитаме да има смяна на властта, за да може нещо да се направи.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, колеги. Да, да не влизаме в този детайл. По този начин приемаме текстовете на член 23, член 24 и член 25 с тази поправка за комисиите – няма възражения от колегите по останалите части на тези текстове.
Чл. 26 (1) /чете/: „Проверката за конфликт на интереси се извършва, за да се установят данните, посочени в сигнала или искането.
(2) за установяване на фактите и обстоятелствата се изслушва лицето, заемащо публична длъжност и се събират доказателствата от значение за случая.
(3) При извършване на проверката може да се изисква и допълнителна информация и документи от проверяваното лице.
(4) За извършване на проверката се изисква информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.
(5) Органите и институциите по ал. 4 са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.
(6) Решението се взима, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
(7) Проверката приключва в двумесечен срок с доклад.”
Това е редът за извършването на проверките.
Заповядайте, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Разбирам мотивите на ал. 7, има много голяма логика в това да има срок от два месеца, но да не се проточат с години тези проверки, защото стават буквално около изборите.
Въпросът какво се получава, ако все пак, не приключи в двумесечен срок? Отпадат основанията за проверката ли? Какво се случва, ако продължава да тече проверката, за два месеца не събира необходимите доказателства. Ако направя аналогия с ревизиите трябва да ви кажа, че в България тридесет процента горе-долу от ревизиите ги връщат за нова ревизия, поради несправяне достатъчно с обстоятелства и това е за доста дълъг период от време, което се случва между другото. Т.е. какво става чисто административно ми е въпросът към вас, ако за тези два месеца необходимите доказателства не са събрани? Отпада ли?
/От залата някой без микрофон/
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Така ли? …/Без микрофон/
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
/без микрофон/
… Не е казано, че заинтересованото лице може да извика проверка…
ПРЕДС.ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Там, където е защитата…тя е по-нататък,… колеги, изясни се въпросът на г-н Димитров, с реплики тук-таме между колегите, се разбра.
Някой друг по чл. 26?
Няма.
Чл. 26 - приемаме го в този му вид, без възражения.
Чл. 27. (1) чете: „Конфликтът на интереси се установява с мотивирано решение въз основа на доклада по чл. 26, ал. 7 от:
1. съответната комисия /ще стане, защото терминът „специализирана” го махаме/, на Народното събрание за лице по чл. 24, ал. 2, т. 1;
2. съответният общински съвет за лице по чл. 24, ал. 2 , т. 3;
3. Висшият съдебен съвет за лице по чл. 24, ал. 2, т. 4;
4. органът по избора или назначаването за лице по чл. 24, ал. 2, т. 2 и 5.
(2) Заинтересованите лица могат да оспорват решението на органа по ал. 1 в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) за лице по чл. 24, ал. 2, т. 1 жалбата се разглежда от Върховния административен съд.
(4) За лице по чл. 24, ал. 2, т. 3 жалбата се разглежда от съответния административен съд.
(5) В случаите, когато съдът отхвърли оспорването, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 32, ал. 2 и ал. 3. „
Последиците от възстановяването на конфликт по тези членове, които са по-напред. Това е предложеният текст за чл. 27, тук само да обърна внимание на един наш дебат, че конфликтът на интереси се установява с решение. Тук е предложено, съответната комисия на Народното събрание, а в следващата точка от Общинския съвет, въпросът, който беше поставен тук от колеги, беше дали не трябва Пленарната зала да излиза с решение, а не комисията, тъй като комисиите са помощни органи на Народното събрание. Така че, ви моля да се произнесете по тази точка първа, в частност, пък и разбира се, по всичко онова, по което желаете.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Какво казват юристите, когато става въпрос за имунитета на народен представител, макар и аналогията да е далечна, има гласуване на Пленарна зала, в крайна сметка, която одобрява доклад на комисия, който е гласуван и от самата комисия, нека, наистина, нашите колеги-юристи, кажат …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ:
Значи, заглавието, в някаква степен, в алинея първа казва, че конфликтът на интереси се установява с мотивирано решение въз основа на доклад. За предишният член. Т.е., ако приемем следната хипотеза - че Комисията по въпросите на държавната администрация е тази, която установява, протоколът от нейното заседание ще бъде с това установяване, да речем, и ще се даде специален доклад по тази тема. Но този доклад, и на мен ми се струва, че трябва да отиде в Пленарна зала и там да се вземе решението. Не може да се вземе решението вътре в Комисията /по въпросите на държавната администрация/ …
Да, заповядайте.
ИВА МИТЕВА:
Значи, това, което, като го обсъждахме, така го направихме, защото за разлика от Общинския съвет, на който актовете подлежат на обжалване в момента пред Административен съд, ВСС и пред вас и органът по избора, евентуално, което е пак пред административен съд, решенията на Народното събрание подлежат само за конституционносъобразност пред Конституционния съд. Приети в зала, опасението ни е, че ще трябва да отидем на атакуване пред Конституционния съд, а не можем да отидем пред Върховния съд или пред Административен съд. И затова всъщност избегнахме този ред комисията, като особен орган на институцията, в случая да се произнесе и тогава всеки заинтересован да остане да обжалва пред съд. Това ни бяха мотивите.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
В Конституцията има текст, Народното събрание има видове документи, с които работи – решение, декларация, закони. А няма уточняване никъде, че има актове на комисии. Пак казвам, те и по действащият Правилник /на Народното събрание/, по своя смисъл, те са помощни органи на Пленарна зала.
Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз мисля, на мен ми се струва, че те пак ще си останат помощни органи, защото тяхното решение във всеки един случай, подлежи на обжалване, т.е. органът, който ще се произнесе окончателно, това е съдът.
ХРИСТО БИСЕРОВ: /без микрофон – неясно/
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: /без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, да, въпросът е, че от него, обаче, има следствие.
А от решение на Народното събрание да произтече следствие … всички сме „за”, защото това е конституционният ред. Но от комисия да произтича следствие, според мен е проблем…
ХРИСТО БИСЕРОВ: /без микрофон/
Без решение няма как ВАС да се произнесе и тогава вече ще настъпи …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз не виждам какво може да ни притеснява от това, че един доклад на комисия влиза в Пленарна зала, там се провежда дебат в рамките на три часа и се …
ХРИСТО БИСЕРОВ: /без микрофон/ Там влезе ли – край,… няма съд, няма. …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ами, аз съм съгласен да правим консултации, но те няма да доведат до нищо.
ИВА МИТЕВА:
/без микрофон изречение/
Г-жа Емилия Друмева се присъедини …по силата на закона обжалва…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Независимо от това, дали се обжалва или не, т.е. да задължиме този доклад или това решение да минава задължително през санкциите на съда. Дори и да няма обжалване, пак да мине през съда, за да има окончателен…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това преди малко беше подсказано, г-н Кътев, че тази комисия на Народното събрание ще играе ролята на сезираща група граждани до съда.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да така е, но когато няма обжалване?
ХРИСТО БИСЕРОВ: /без микрофон/
Става въпрос, че …ако смятате, че това е един най-елегантен начин да…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Хубаво, тъй като част от колегите не си включиха микрофоните, аз да обобщя:
Значи, от експертите научаваме, че са проведени по тези теми консултации, включително с уважавани членове на Конституционния съд, и идеята, текстът да бъде в чл. 27 алинея 1 точка 1 - съответна комисия на Народното събрание да излиза с мотивираното решение на базата на доклада, се възприема като най-елегантният начин да не се сблъскаме с големите етажи на решенията, които се взимат в Пленарна зала и могат да бъдат гледани само в Конституционния съд и то за конституционно съобразност, а не за законосъобразност, защото Конституционният съд не се произнася по законосъобразност, а съдилищната система е другата.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Юристите са спокойни по този въпрос, така че може би няма място за безспокойство, но поправете ме, няма друга ситуация, в която комисия да стига до някакво решение, което да не отива в зала. Това ще бъде прецедент.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Така е.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
И въпросът е да не се появят юристи, които да ни кажат, че такъв прецедент противоречи, все пак, на Конституцията, това е моето безпокойство. И действително тая работа да стане голям казус, така че, аз пак ви казвам, ако не сме се консултирали с управлението върховно пак да го …това наистина е прецедент, няма такъв втори случай – комисия на Народното събрание да решава нещо и то да не отива…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Добре. Колеги, искам да ви припомня и да ви върна към основанието за направата на този закон. Явно, че различни препятствия ще има по него, но в края на краищата, едно политическо лице от висшия ешелон на властта, независимо на какъв пост е, самият факт, че комисията е установила такъв конфликт на интереси – дали да бъде санкционирано с хиляда лева или не, според мен това е ама най-най-най неважното, последното. Но самият факт, че то е уличено от комисия към Народното събрание и е уличено от съда, това е достатъчно много, че този човек е, дето се казва, политическата му кариера е приключила, общо взето, ако минат всички процедури. Така че, ми се струва, да не влизаме в тези дебри до края…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Колеги, чл. 27 го приемаме в този вид, като си оставяме отворена възможност във връзка с ал. 1, точка първа да направим още малко консултации, за да преценим дали това е най-добрият текст.
След приемането на чл. 27, следва, чета:
Чл. 28 (1) /чете/: „Заинтересованите лица могат да оспорват решението на органа по чл. 27, ал. 1, с което той е установил, че не е налице конфликт на интереси.
(2) решението се оспорва в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) в случаите, когато съдът установи, че е налице конфликт на интереси отменя решението на органа по чл. 27 ал. 1, налага предвиденото в този закон административно наказание и се произнася по чл. 32, ал. 2 или 3. „
Отново напомня, че това са последиците от установяването на конфликта.
По чл. 28 , заповядайте.
По чл. 28 органът, който е разпоредил, примерно, тази проверка получава краен резултат от доклада, че няма конфликт и ?не е /кашлят не се чува ясно/ съгласен и влиза в действие този член 28-ми, т.е. дава се втори шанс пред съда вече за доказване на конфликт на интереси, което прави още по-строга системата за конфликта.
Имате ли, колеги, по този член възражения?
Не виждам. Значи го приемаме със съгласие.
Текстовете се приемат.
По чл. 29. (1) /чете/ : „В случаите, когато решението на съответния орган по чл. 27, ал. 1 не е обжалвано, в 3-дневен срок от влизането му в сила то се изпраща на Върховния административен съд или на съответния административен съд за налагането на предвиденото в този закон административно наказание и за произнасяне по чл. 32, ал. 2 или 3.
(2) Решението по ал. 1 подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Това е съставът на чл. 29 от две алинеи. Като санкциите са в ръцете на съда. Изцяло. Доста е ясен текстът. Така че, приемаме го със съгласие.
Благодаря ви.
Чл. 29 - Текстът е приет.
Чл. 30 (1) чете: „Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.
(2) В случаите по ал. 1, процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.”
Тук ми подсказват от експертите, че това е свързано с предложение на Главна прокуратура особено за алинея втора. С други думи, може би те знаят своето сравнително трудно, бавно и тромаво движение на процедурите си и затова не искат да спират другата процедура, която е за разкриването на конфликта, за установяването му.
Също ясен текст, мисля че някакви възражения няма, в крайна сметка това е и отзвук от кръглата маса, по която се дебатираше, това е принос от дискусията.
Добре, колеги. Доколкото виждам, благодаря ви,
Приемаме текстовете по член 30 без възражения.
Глава седем. Глава седем се занимава със защита на подалия сигнал, нещо върху което ние сме провеждали един-два пъти дискусия. Какъв е резултатът от текста:
Чл. 31 (1) /чете/: „Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.
(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:
1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигналът;
2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
3. опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.
(3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратяват действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.
(4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред. „
Това е организацията на защитата.
Заповядайте, г-н Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Добре, значи тука гарантираме защита на подалия сигнала. А защита на неправилно наклеветения, набедения…каква ще бъде?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
За това говорихме преди малко. Ако искате, да Ви върна на текста, но първо има ред, при който..
Кажете, не Ви разбрах /към Вълканова/
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: /без микрофон/
Няма конфиденциалност при …говорихме да не се разкрива …
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Добре, а ако имаме случай на един човек, който е подал 40 сигнала, в продължение на известно време…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, обича да подава сигнали…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
И комисиите се занимават само с него…Не трябва ли да има картотека някаква на тези хора, които подават тези сигнали /с насмешка/, на десетият сигнал, ако се окаже и десетият, че е фалшив, да не му се обръща внимание повече…Нещо от този род трябва да има. Защото ще има такива, които само ще пишат! Ангажират само комисията…Познавам такъв един...
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Във въпросът на г-н Узунов има даже по-голяма дълбочина от …Всъщност, представете си следната ситуация: някой не харесва парламентарната група на ДСБ по дадена причина и подава до цялата група сигнали…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, аз познавам такива..
МАРТИН ДИМИТРОВ:
…И подава сигнали, разбира се, много рядко се срещат, но има такива случаи, разбира се, в днешната ситуация. Но, ако тези сигнали се установи, че са злонамерени, тогава, според мен, самоличността на лицето не трябва да остава анонимна. Ако съдът установи, че е злонамерен сигнал и тия сигнали не на верни, тук вече не трябва да пазим анонимността на човека, който го е подал, според мен, не знам вие какво мислите по този въпрос, ама стои въпросът.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми, колеги, да ви напомня, с каква материя се занимаваме. Ние се занимаваме с материя, която осветява публичните личности, а не българското гражданство. И някак си всички недостатъци, които носиме като хора, не можем да ги решим в един законопроект, който, пак казвам, се занимава с осветяване на дейността на публичните личности. Така или иначе, да не се връщаме, моля ви, на тази тема, ако имате някакво конкретно предложение, с което да се впише текст…Мисля, че всяка една комисия или всеки един орган съвсем спокойно ще види, че когато има от един и същи човек няколко поредни сигнала, които са се оказали фалшиви, ще си прецени в самата си дейност, в самото си всекидневие ще се справя с подобен тип неща. Например, знам от журналисти – мои приятели, че те си имат, като им се обаждат по телефона, един кръг от хора, които не ги допускат до ефира, защото знаят, че това са едни и същи хора, които не помагат на тяхното предаване. Никой не е казал, че те са въвели цензура в своята медия. Просто, става дума за хора, които не се радват на стабилно психично здраве и те са ги разпознали – по това, че са им се обаждали десетки и десетки пъти. Мисля, че това не е въпрос на уредба такава, законова. Това е проблем от друг ред.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Тук са различни нещата. От това, което казвате. Значи, тук е официално подаден сигнал и т.н. Значи, журналистът може и да вземе, може и да не вземе предвид обаждането на някого, но тук е длъжно да се реагира по сигнала…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Комисията, ако е получила 18-ти сигнал от един и същи човек, с който се е срещала около 14 пъти, е успяла да си създаде преценка за този човек. Тя може да работи по този сигнал с яснотата на това, кой е подателят на сигнала. Аз това казвам, нищо друго не казвам. Недейте да ги подценяваме тези хора. Те ще могат в своята работа да се справят с подобни неща.
А що се отнася до анонимността, нека я свържем с тези, които са съзнателни и трезви. Защото тази защита е за тях. Нали, трябва наистина, да ги охраняваме тези хора. Мисля, че на предишни заседания това беше поставен като основен принципен въпрос от гледна точка на права на гражданите.
Има ли конкретно още нещо по този текст?
Няма. Благодаря ви. Приемаме го в този му вид.
Текстовете по чл. 31 са приети.
Глава осма
Последици при установяване на конфликт на интереси
Чл. 32. (1) /чете/ : „Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато основанията за освобождаване от длъжност се съдържат в Конституцията. /т. е. там има определен ред, при който се случва това/
(2) Възнаграждението, получено за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата.
(3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.
(4) Имената на лицата, заемащи публична длъжност, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на интернет страницата на съответната институция”.
Т.е. това е завършващото информационно действие – по алинея четвърта.
Това е последици при установяване на конфликта на интереси – чл. 32-ри.
С което, уважаеми колеги, приключваме законопроекта, без неговите окончателни глави Административно наказателни разпоредби и Преходно заключителни разпоредби.
Да, да, казвам, че завършваме основния текст на Закона /към питане без микрофон/.
Последиците, видяхме, че са дело на съда. Т.е. постигнали сме това, което сме желали. И тук те се формулират.
Има ли бележки по чл. 32?
Няма.
Текстовете са приети.
Благодаря ви. С това приехме основната част на Закона.
За следващото заседание ще направим едно редакционно четене, за да видим дали някъде няма поправки.
Сега влизаме в заключителните му разпоредби, това е глава девета,
ще чета цялата глава:
Чл. 33. (1) „Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лева.
Чл. 34. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 7000 до 10 000 лева.
Чл. 35. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лева.
Чл. 36. Който не изпълни задължение по чл. 18, ал. 1 се наказва с глоба от 2000 до 4000 лева.
Чл. 37. Лице, което наруши разпоредбите на чл. 21 или чл. 22, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лева.
Чл. 38. (1) Който не изпълни задължението по чл. 31, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 2000 до 3000 лева.
Чл. 39. Глобите по чл. 33 – 38 се внасят в приход на републиканския бюджет.
Чл. 40. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 33, 35, 36 и 38 се съставят от оправомощени от органа по избора или назначаването длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от органа по избора или назначаването.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Това е, колеги, съдържанието на Административно наказателните разпоредби.
За следващия път остават само Преходните и Заключителните разпоредби. Те не можеха да бъдат приготвени, докато не бяхме приели тези текстове сега, защото са зависими от тези текстове.
Имате ли по Административно наказателните разпоредби някакви предложения, или може да ги гласуваме ен блок, защото са числа, глоби.
Не виждам. Няма. Приемаме всички текстове от този раздел за Административно наказателни разпоредби.
Текстовете са приети.
Нещо друго, колеги, има ли?
Да ви информирам, че Преходните и Заключителни разпоредби ще бъдат готови в рамките на тази седмица. Ако някой проявява специално желание, може да ги погледне и следващият път – от самото начало, където са въвеждани редакционни поправки от чл. 1-ви /ще започнем/ и ще направим един чист текст и ще ви го предоставим, за да може да го прегледате и преди Преходните и Заключителните разпоредби, ако някъде се срещнем с някаква поправка, която е в състояние да ни помогне, да направи Закона по-добър, ще го направим на следващото заседание.
Това е от мен.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
/Заседанието закрито в 15.30 часа /
Стенограф:
Тотка Орозова
36 759 знака общо