Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
08/10/2008
Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 802-01-73, внесен от Министерски съвет на 26.09.2008г.
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 8-ми октомври 2008 година, сряда, от 14.40 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 142 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Уважаеми гости!
Предлагам да започнем, тъй като вече сме седем човека от състава на Комисията /и имаме кворум/, изтича и времето, в което трябва да се съберем…
Има една-единствена точка в дневния ред – това е първо четене на
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет на 26-ти септември 2008 година.
И ще предложа на колегите си от Комисията, след като завършим тази точка, да останем само за около пет минути, да ви кажа за редакционни промени, които са по Закона за второ четене, за противодействие на конфликт на интереси, за да преценим заедно дали да ги предложим като редакционни или е нужно да направим нов допълнителен доклад. Просто, трябва да го изкоментираме помежду си, това няма да ни отнеме повече от пет-десет минути. Така че, с тези две точки ви предлагам дневния ред. Нямате възражения. Приемаме го единодушно следният
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Първо четене на ЗАКОНОПРЕКТА за ИЗМЕНЕНИЕ и ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗАКОНА за ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 802 – 01 - 73, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 26.09.2008 г.
2. Редакционни промени в приетия на второ четене ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОНФЛИКТ на ИНТЕРЕСИ, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС, от приетите на първо гласуване в пленарна зала законопроект за разпростиране на правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лицата, заемащи административна или висша държавна длъжност, № 854 – 01 – 10, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 година и законопроект за конфликт на интереси № 802 – 01 – 47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 година.
По първа точка тук са:
- г-н министърът на държавната администрация Николай Василев;
- г-жа Бушка Лукич – заместник-министър на държавната администрация;
- г-н Иван Иванов – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация” в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Марияна Николова – експерт в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Парашкева Дюлгерова – експерт в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Силва Досева – заместник-председател на Федерацията на работещите в държавното управление - КНСБ, която не виждам. Няма ги. Добре. Ако решат, ще дойдат.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
Има думата господин министърът. Заповядайте, г-н министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Действително, повече от половин година работихме, заедно с Министерството на труда и социалната политика, по този законопроект и в Министерския съвет той беше приет с доста положителни емоции, с пожелание да влезе реално в действие.
Промените в Закона за държавния служител са няколко и аз ще ги изброя много бързо, с кратки обяснения.
Става дума за въвеждане на възможност много повече хора с трайни увреждания да работят като държавни служители в администрацията, което в момента не е факт.
Първото предложение е, да има квота от минимум едно на сто от броя на държавните служители в съответната администрация, с изключение на тези администрации, които са най-малки – примерно, някоя общинска администрация между нула и 25 души щат, там няма как да има един процент, така че те са изключени, нямат задължителна квота по този закон, но всички по-големи имат. Да имат означава, поне един процент от длъжностите, да бъдат определени за заемане само от хора с увреждания. Няма възможност нито временно, нито никак, тези длъжности да бъдат заемани от други лица, защото, ако може временно, те ще кажат: „Ами, ние нямаме тази седмица кандидати, временно заемаме се с други” и вечно стоят тези други. Както винаги е било.
Второто предложение е, как това да става. Има два варианта:
- Единият вариант е за отделната длъжност да се направи отделен конкурс, на който да се явяват само хора с увреждания и ако няма, нито един кандидат или нито един подходящ, да се отварят нови и нови конкурси, до безкрай, докато се заеме тази длъжност, като конкурсите трябва да бъдат не по-рядко от един конкурс на четири месеца, т.е. годишно трябва да има минимум три конкурса и ако няма кандидати – няма, но може би ще има;
- Другият начин това да става е по-може би по-целесъобразен, всъщност те се допълват един друг, другият начин е да има национален централизиран конкурс само за хора с увреждане, който трябва минимум веднъж годишно да бъде организиран. Той ще бъде организиран, както се организират и другите национални централизирани конкурси за младши експерти, не за хора с увреждане.
Следващото предложение номер три е, в срок от шест месеца от влизане в сила на този закон, всички администрации да осигурят свободен достъп за хора с увреждания до сградите, т.е. става дума за архитектурни и физически приспособления. По принцип, по друг закон трябваше отдавна това да стане, но то не е станало и всъщност дори няма и тенденция това да става. Така че, не до шест месеца, а може би и до шестнадесет години, това, с тази скорост, няма да се случи. Затова ние го преповтаряме и в този закон, тъй като другият закон е общ за цялата държава, а този закон е само за държавната администрация, където и нашите инспекторати много по-конкретно и специално по този закон ще може да извършват проверки и да налагат съответните, да вземат съответните мерки.
Следва четвъртото предложение, то е контрол и санкции. Вследствие на дискусията, която беше проведена и с представители на различните НПО-та, представители на хората с увреждания, беше вдигната глобата – да бъде от две до пет хиляди лева, в следните случаи: когато не е определена квота или не се е случило това в срок; когато не са допуснати до конкурс хора с трайни увреждания, които са можели да кандидатстват, когато не са обявявани конкурси поне веднъж на четири месеца за незаетите длъжности или когато се отказва назначаване на лице, което се е класирало и т.н., а всъщност е трябвало да бъде назначено.
Използвали сме опита на други държави.
Пето, премахваме една друга неточност: в Кодекса на труда е казано, че хората с трайно намалена работоспособност могат да ползват по-голям редовен годишен платен отпуск, не от 20, а от 26 дни, а това за държавните служители сме забравили да го направим, затова сега го изравняваме и за държавните служители.
Шесто, технически промени по отношение разпоредбата за дискриминация и т.н. ;
Седмо, това вече е съвсем друга тема. Следствие на дискусията в Министерския съвет се появи тази идея, да се дадат възможности за по-бързо кариерно израстване на млади хора в държавната администрация по следния начин: направихме една сметка, че в момента - преди няколко години – по стария закон, младши експерт, излязъл от Университета, може, примерно, след 15 години да стане началник отдел, което е неправилно. В момента е шест години. Т.е. младши експерт, каквото и да прави, дори да е най-отличният човек в администрацията, по-малко от шест години не може да стане началник отдел. Със сега /предлаганите/ промени в закона казваме така: всички, най- и по-ниски длъжности в администрацията – младши експерт, старши експерт, главен експерт, държавен експерт и началник отдел, могат да бъдат заемани по-бързо от по-младите хора при няколко условия: първо, да има предложение на непосредствения ръководител; второ – да има преценка на органа по назначаване – например, министър, кмет или друг; трето, да е получил последната година най-високата оценка при атестирането – т.е. „единица” и четвърто - да му е изтекъл едногодишният срок на изпитване.
На практика, в реалния живот това означава, че с една-двегодишен срок млад човек може да стане старши експерт, главен експерт, държавен експерт, началник отдел, макар че това ще бъдат редки, възможни, но редки случаи – за най-най-талантливите хора.Това нещо, обаче, не може да става за по-висши длъжности, например между началник отдел и директор на дирекция, да не говорим за секретар и Главен секретар.
Законът беше, освен че е приет с апломб от Министерски съвет, беше приет масово и от неправителствените организации, които се занимават с проблемите на хората с увреждания.
Благодаря, господин председател!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря, г-н министър!
Уважаеми колеги!
Имате думата. Ако искате първо да зададете някакви въпроси, за да получите отговори…Ако искате и въпроси, и мнения за …Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Благодаря за дадената дума.
Господин председателю!
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Госпожо заместник-министър!
Парламентарната група на НДСВ /Национално движение „Симеон втори”/ ще подкрепи проектозакона. Считаме, че е навременен и полезен.
Лично аз имам някои бележки, които ми се струва, че биха могли да се отразят между първо и второ четене. И най-вече в прецизиране на цифрите и някои от текстовете.
Първо, по отношение на това минимум един процент ли да бъде. Минимум един процент значи, че, за да сме точни, на сто души администрация, една бройка трябва да има отделена за такива нужди. Но в голямата си част общинските администрации и областните администрации са под сто човека. Нали, не говоря за големите областни градове и за големите общини, но по-малките и областните управи са там някъде: 30- 40, 50-60 максимум човека. Затова, може би, трябва да помислим за още една дефиниция – примерно, най-малко един процент, но за администрации между 25 и 100 човека, най-малко една бройка.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Ние точно така го направихме…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
А, добре, извинявам се, значи съм гледал някакъв стар вариант... Да, значи, о кей.
И второто, по отношение на конкурсите, дали ще е централизиран или на местно ниво - имат и плюсове и минуси и двете. Става въпрос за хора с увреждания. Дори един път или два пъти в годината да бъде централизирано направен - примерно в София, ще е много трудно на хора с увреждания от другия край на България да се вдигат, да пътуват и да се явяват на тези конкурси. Мисля си, че може би да се направи някоя смесена система – компликация, примерно, за по-малки общини или администрации да се прилага единия вариант, а за други да се прилага и централизирания. Т.е., не мога да дам конкретно сега текст, въобще ще го обмислим, но би могло нещо такова да се направи.
По отношение на другите текстове ги подкрепяме.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА:
Благодаря.
Уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо заместник-министър!
Уважаеми господин председател!
Колеги, аз ще подкрепя, естествено, този законопроект. Това е нещо, което исках да се случи от години в България. Квотният принцип е въведен в много страни от Европейския съюз. В някои от случаите се отнася само до държавната администрация, в някои от случаите - за частния сектор, а в някои случаи, като например във Франция, се отнася за държавния и за частния сектор. Опитът показва, че този принцип работи, въпреки че в някои от държавите малко по-бавно набира скорост, работи. Много от хората с увреждания си намират работа и се постига една интеграция, приемане от останалата част от обществото на хората с увреждания по един съвсем нормален и естествен начин - като един такъв човек работи в един екип той става част от този екип и много бързо, и много предразсъдъци падат.
От друга страна, знаем, че безработицата сред хората с увреждания в България е изключително голяма - над 90 процента и то дори и в градове като София и Варна, където има недостиг на работна ръка, като цяло. Така че, много е важен този законопроект, много е важно той да заработи добре, защото, когато на един човек с увреждане му се реши проблемът с работата, това не е само решаване на този проблем, така един човек с увреждане се чувства по-пълноценен, по-независим, важен, със самочувствие, а и не мисля, че България е страна, която може да си позволи толкова хора, които могат да дадат много, да стоят безработни. Така че, подкрепям този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Друг колега?
Аз искам също да си кажа мнението по законопроекта. Изцяло споделям мотивите, аргументите, както на вносителите, така и на изказалите се народни представители, относно текстовете на законопроекта, свързан с хора с трайни увреждания. И съм си направил на моя екземпляр отметка, че става дума за параграфите първи, втори, трети, четвърти, седми, осми от структурата на Закона, без Заключителните разпоредби. Т.е. в тази част нямам критика, смятам че, тези текстове са добри и законът може да заработи.
Смятам, че параграф 9-ти е безсмислен. Защото това е поредният случай, в който се дава срок в закон, който няма да бъде спазен. По-скоро, възможно е да се даде срок там, където законът започва да функционира, съответната администрация да има задължения в рамките на времето от назначаването – примерно в тримесечен срок – да се дадат условия за служителят или служителите, които влизат в тази администрация на работа, за тях виждам логика – защо да им слагаме законов срок да ги задължаваме? Но общо, както е написано тук – за шест месеца, това и господин министърът изтъкна, че това нещо няма да стане и за шестнадесет години, в смисъл, …Вие казахте, г-н министър, че го има в други закони, виждаме и как се спазват… Има една такава законодателна загриженост, която аз споделям – да не се пишат текстове, които със самото им написване знаеш, че практиката не може да ги възприеме. Защото по този начин олекотяваш смисъла на Закона. Затова, от тази гледна точка го казвам. Не от някаква друга.
За мен, обаче, е много спорно, това, което предлагате да се направи като изключение за издигането на млади хора. Не защото аз съм вече възрастен. Нямам конфликт на интереси. Просто, смятам, че има в управлението на фирмата, един съществен елемент на разчитане на бляскави попадения и на бързо развитие на фирма. И съм се научил, че това има своят дълбок смисъл. Обратно, научил съм, че в администрацията, поемането на отговорност на различните равнища, на които се изкачва чиновникът, изискват много голям социален и административен опит, т.е. да знае как функционира администрацията. Там не се иска таланта на въображението и на това да ти хрумне някаква хубава идея, която бързо да се реализира и от нея да дръпне самата институция напред. Мисля, че в администрацията тази фирмена логика не работи. Разбира се, не казвам, че това трябва да се споделя от колегите. Казвам собственото си мнение и защо съм против това да се правят такива изключения. Такива изключенията, уважаеми колеги, лесно се превръщат в субективна нагласа на съответния ръководител на администрацията. Която субективна нагласа, не всеки път е водена от силни професионални подбуди, а в много случаи от някакви други цели - било личностни, субективизъм, да го кажа, с една дума…Така че, тези параграфи - пети и параграф шести са, фактически, този прецедент, който мене ме смущава. Ако си заслужава върху нещо да разсъждаваме, то е да вземеме всички срокове, които са въведени, за движение от една в друга стъпка на администрацията и да поразсъждаваме върху тях, въпреки че те са по закон работа на изпълнителната власт, не са работа на Парламента, но в рамките на една дискусия, бихме могли върху това да разсъждаваме – дали трябва малко да се съкратят тези срокове, с оглед на съвременната динамика на информиране, на придобиване на умения и пр. И там да въведем някакви нови критерии на по-кратки срокове. Мисля си, просто... Но съм противник на такива разрешителни режими, затова ще се въздържа като цяло, иначе ще подкрепя на второ четене текстовете свързани със Закона.
Някой друг колега да иска да си каже мнението?
Вие, г-н министър? Някакъв коментар, някакво мнение, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря. Най-напред, това, което казва г-н Кътев, е абсолютно справедливо. Мисля, че отговорих за 26 до 100 – тъй като това го нямаше в първия вариант действително, но подсказаха ни – че какво става, примерно, с 46 души? И ние отговорихме: от 26 до 100 /души/ имат един /човек с увреждания/. Например, нашето Министерство /на Държавната администрация/ е към 180 души, т.е. - два ни се падат, поне аз така го разбирам. Предложение на г-н Кътев също го вземаме предвид – той казва да има алтернативност и допълняемост на двете възможности за назначаване и точно така сме го направили. В момента, досега националните централизирани конкурси за младши експерти се провеждат в пет града, пет дена от седмицата, както беше миналата седмица, и всъщност във всички пет града, /тъй като те като са пръснати из цялата страна/ има голяма посещаемост - да не кажа еднаква, очевидно в София е най-голямата, но и в другите също е доста голяма посещаемостта. Това са големите университетски градове в страната.
Тук напълно е възможно, без в момента да го пише в Закона, да преценим, че трябва в повече градове да направим централизирани конкурси за хора с увреждания. Това може да стане - технически не е проблем за нас, ние имаме голям опит вече в провеждането на четири кампании за младши експерти, с много повече участници, отколкото ще има за тези хора с увреждане. Така че, това е технически въпрос, който ние ще решим. Централизираният конкурс дава възможност на всички администрации без допълнителни формалности и незабавно да вземат, примерно, ако миналата седмица е минал конкурса, дето се казва другата седмица, може и няколкостотин души да бъдат взети на работа. Примерно, виждат кога е минал конкурсът, на какви … да кажем юрист, който знае език и иска да работи в София, Министерството го извиква на интервю днеска и утре го назначава на работа, без никакви повече формалности. Това е много удобно. Прав е г-н Кътев, че за малки и отдалечени администрации, това няма да е много възможно, защото, примерно, от Петрич, може нито един кандидат да няма и никой да не иска. Тогава, ако те не могат да вземат от централизирания конкурс, си обявяват конкурси в Петрич, по всички правила както и досега, за държавни служители, явяват се хора с увреждания, ако не се явят, има няколко възможности: или да отварят този конкурс до дупка, докато някой не се яви, или като виждат че не става, може да кажат, ако са обявили някакви много странни искания – примерно геолог в Петрич, може да няма, с увреждания, но примерно, може да има петима хора с увреждания, които са, да кажем, юристи или филолози, или нещо друго, тогава ще променят, за коя позиция е за хора с увреждане, в зависимост от местната ситуация, ще го коригират и за няколко месеци ще го оправят това, а ние ще им помагаме и ще им даваме методически указания.
Така че, смятаме, че системата ще проработи и все пак, според мен, 90 процента от националната администрация е разположена в няколкото големи града на страната. Само в София са десет хиляди души, поради това, че всички централни ведомства са тука. Големите бройки ще бъдат решени с централизираните конкурси. Индивидуалните случаи ще бъдат решени с индивидуални конкурси. Така че, смятам че това ще проработи.
Г-н председател, това, което, Вие казахте, за младите хора. Ние проведохме няколкомесечен дебат в Министерския съвет на няколко пъти как да го направим това нещо. Имаше действително министерства, които бяха имаха още по-радикални виждания от тези. Ние накрая стигнахме до средно положение между статуквото и най-радикалните предложения. А това, което Вие казахте, да се променят сроковете – то се случва. Утре, между другото, нашето Министерство е вносител на такъв факт, той е съгласуван и ще бъде приет на Министерски съвет, в който намаляваме годините, навсякъде намаляваме – примерно, където е било три години става две години, където е било четири години става три години и т.н. Но действително, до неотдавна, младши експерт 15 години трябваше да чака за началник отдел. После стана шест години, но дори и това не е… това е страшно много. Значи, представете си, един, има случаи където няма проблем, да кажем млад човек по-бързо да стане главен експерт, по-бързо да стане държавен експерт и в редки случаи началник на отдел. Според нас, ние не отиваме в някакви много големи крайности. Първо, на пръсти се броят тези случаи в цялата страна, второ, не е много лесно някой тези критерии да ги покрие, ще ги покрие но след две години и т.н., а и смятаме, че така е по-правилно, защото искаме да има повече млади хора в администрацията, а статистиката е лоша - много ми е неудобно да ви кажа, в този мандат има влошаване на демографията в администрацията, т.е. горе-долу две трети от младите хора под 30-годишна възраст, които до 2005-та година работеха в администрацията вече не работят вече в администрацията, т.е. за да направим, за да имаме промяна в тази ситуация, ние трябва да направим нещо. И според мен, това е нещото, което трябва да направим. То няма да е автоматично и няма всички проблеми да реши, но ще отвори по-голяма възможност.
Ако ми простите, един личен момент, господин председател, Вие на времето сте бил и вицепремиер, знаете, аз като започнах през 2001 година, можех да бъда вицепремиер, а не можех да бъда не само началник отдел, ами и държавен експерт не можех да бъда, май можех да бъда, примерно, старши експерт. Ами това е, не е, също не е правилен модел.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Политиците, те имат други проблеми пред себе си. Те не са чиновници.
Г-н Такоров видях, че иска думата.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Аз, също в тази насока, това, което е дадено тук, може би трябваше по-отрано за хората с увреждания допускането им в администрацията да бъде прието, с такива текстове, но наистина и на мен ми е странно – за параграф пети и параграф шести, г-н министър, защото на практика ние, по този начин, променяме логиката на приетия Закон за държавния служител. Значи, ние избягваме от принципите, които, когато го приемахме този закон, сега в момента правим отстъпления назад. Защото, например, ние вече нямаме хора в общините и в малките общини, как да ги намерим, не само да ги издигаме в ранг нагоре да ги назначаваме, но ние не можем да ги намерим и проблемът не е в ранга и дали той има стаж и професионален опит. Защото аз не знам как без професионален опит ти ще го направиш началник на отдел с половин година стаж или нещо друго. Няма ги хората. Ние трябва да си зададем въпросът за друго – защо не идват хората в държавната администрация. Първо, знаят всички за условията на работа, за промененото законодателство и не на последно място и най-важното, което е, ниското заплащане в държавната администрация.
Аз мисля, че върху това трябва да съсредоточим нашите усилия, да видим тези компоненти на държавния чиновник да ги променим и да може да направим тази работа привлекателна. Защото, в противен случай, ние ще сложим, заобикаляйки това нещо, Вие казвате може би да стане в пет-.шест общини. Напротив, това ще стане масова практика, щом законът ти го позволява. И тогава, както някои казват, шуробаджанащината ще седи, ако ги има хората и отново ще я въведем в администрацията, не говоря за големите градове. Искам да бъда правилно разбран, говоря за по-малките населени места, където дори и хората ги няма. И там трябва да помислим по какъв начин да им подобрим условията на труд и условията на заплащането, за да може, наистина, тази тяхна работа в администрацията, да желаят да работят там младите хора. В момента те не желаят да работят там в държавната администрация, в тази дейност. За мен това е проблемът..., а не че този текст, който дава това до едно ниво началник отдел и вече всички проблеми ще бъдат решени в администрацията. Далеч съм от това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Знаех, горе-долу, само за да отговоря, така, на предизвикателството на господин министъра, ще му кажа, че аз бях на 39 години когато ми се случи това, за което Вие говорите. И преди това ми се беше случвало да управлявам държавна институция с 27 териториални поделения - няколко години преди това, един бюджет, върху който се бяха разпрострели някъде към хиляда чиновника, и наистина, този опит ми беше изключително полезен, когато трябваше да управлявам едно министерство от 300 човека и 27 регионални инспектората от още някъде към 700-800 човека. Мисля, че социалният опит също е важен. В смисъл, на 28 години може да станеш изключителен математик, може би и на 18 години, но не можеш с толкова малко опит да успееш едно, и второ, това което каза г-н Такоров, понеже предстои да приемаме Закона за противодействие на конфликта на интереси, тези хора ще влязат в конфликт на интереси, просто при изпълнение на тези текстове за кратко време, във всички администрации – защото шуробаджанашки ако не, ще е на другия, на партийния принцип. Все ще заработи някой от тия конфликти на интереси, все ще са свързани лица по смисъла на законопроекта, който ни предстои да четем. Докато онова, другото, това което казахте, за мен е много важно – че са намалени сроковете, това е максималното. Казвате петнадесет години не може да се чака и е станало шест години, ами добре, прекрасно, така да е. Даже ми се струват малко тези шест години. Но, да спрем дотук.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Вие отправихте предизвикателства, със спомени във времето, и ме върнахте в моята младост /с закачливо весел тон/ и трябва да Ви кажа, точно и обратното важи. Значи, аз на 27 години станах главен специалист в обединение /без да съм партиен член – защото тогава, тук колегите знаят, че за да си главен специалист в обединение, едно от условията не, но то беше следващата стъпка…/, та на 27 години станах главен специалист в обединение с 12 завода и с няколко десетки хиляди работника. А сигурно добре съм се справял, защото след две години ми дадоха и още един отдел, и още един след това, но не ме направиха търговски директор, защото нямах партийният ценз.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не сте бил номенклатура.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да. Не се включих в изискванията на Районния комитет…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Кога станахте член на партията…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Никога не станах член. На НДСВ станах през …
Така че, изключения има и в едната, и в другата посока, така че, не мисля че нещо драматично би се случило, както и да е, ще го подложим на гласуване и ще видим какво става…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Между, първо и второ четене ще подкрепим закона, но да се помисли още по някои текстове /без микрофон/.
ПРЕДС. ВРЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, добре, става дума да гласуваме този текст в момента и тъй като виждам, …а, заповядайте госпожо заместник-министър…
БУШКА ЛУКИЧ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представител!
Само искам да споделя собствения си опит като заместник-министър в това министерство. До скоро мой директор на дирекция, изпълняващ и.д. директор дирекция, беше една млада дама, може би най-младият директор въобще във всички министерства и в държавата. За съжаление, аз загубих този млад човек, точно затова, защото нямаше възможност да се развие при нас. И в момента е на работа в европейска институция. Нека да намерим формулата и начина да запазим младите хора да работят за нас – това е човек, който владее няколко езика, който се справяше перфектно с работата си и нали, с уважение към сегашния ни директор на дирекция, просто, много съжалявам за тази загуба. Така че, помислете добре, преди да отречете този текст, защото смятам, че има смисъл в него.
Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само една реплика. За въпроса за директор на дирекция - не стои. Ние говорим за началник отдел и за нивото. Защо не й предложихте по-голяма заплата и да видите дали нямаше да остане? Щеше да остане…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, аз на първо четене, съобщих вече, съм „въздържал се”. От тези 9 човека, това няма да попречи на приемането - моето въздържане, понеже съм сигурен, че няма „против” – в смисъл, има вътре текст, срещу който човек не може да бъде против, наистина. Освен мен, дали има друг или са 8 „за”?
„За” – осем. „Въздържал се” – един. Законопроектът се приема на първо четене.
Текстовете се приемат.
Благодаря Ви, г-н министър, да сте живи и здрави и на нашите гости.
Сега към членовете на нашата Комисия /по въпросите на държавната администрация/, с това, с което започнахме като втора точка…
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, само малко моля за търпение.
Предстои да чета в доклада за второ четене на Закона за противодействие на конфликт на интереси.
Има, колеги, няколко редакционни поправки, с които искам да ви запозная, за да не ги чуете в залата.
И да обсъдим с вас, дали някои от тях не се нуждаят от допълнителен доклад за второ четене.
На първо място, в чл. 3-ти, където се изброяват лицата, които заемат публични длъжности, има две поправки. И двете са свързани с /приятен ден, довиждане – към министър Василев и зам.-министър Лукич/ и двете са свързани с членуване: ръководителите на задгранични представителства и едноличните органи и техните заместници и членовете на колегиални органи, пак запетайки и пълен член. По това няма проблем.
Чл. 17 – Лица, заемащи публична длъжност подават декларация по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава или пък пред съответната комисия за лице, по чл. 25 ал. (2) – допълнено от точка 1-ва и 3-та, за да се знае – от алинея втора кои точно са точките. Това също мисля, че е редакционна поправка и ще я предложа на водещия на заседанието да я включи.
Същото се отнася и за чл. 18-ти.
В чл. 25 – Проявяване на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка. Алинея втора: проверката се извършва за:
Точка първа: изброени са: президент, вицепрезидент… и т.н. Висшият съдебен съвет, членовете на Висшия съдебен съвет – предложението, което сме получили, след консултации с министерствата е да бъде допълнено с фразата: „включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и Главния прокурор” – т.е. тези персонални ръководители на институции да бъдат изрично упоменати, въпреки че са членове на Висшия съдебен съвет. В сегашния вид – докладът, който ние сме гласували – е само членовете на Висшия съдебен съвет текстът. Мисля, че това, също по своят смисъл е редакционна поправка, защото те се съдържат в състава на Висшия съдебен съвет, въпросът е да ги изпишем в текста.
По същият начин в точка втора сме написали: едноличните органи, техните заместници, членове на колегиални органи по чл. 19 ал.4 от Закона за администрацията. Чл. 19, ал.4 от Закона за администрацията вкарва онези, които са избрани със статут на централни държавни институции или назначени от Министерския съвет органи. Но на предишния ред са самите органи – т.е. министрите. Заместник-министрите, областните управители, заместник-областните управители са на следващ ред. Предложението е да ги впишем тук, заедно с едноличните органи изрично, за да не се тълкува, че те не подлежат на проверка. Това всичкото се съдържа в чл. 19-ти, но за да не се получават тълкувания, тука изрично да го запишем, което отново, според мен, е въпрос на редакционна добавка. Не е разширяване на кръга, а за да не се спре, т.е. да се преустанови евентуална спекулация при интерпретацията на Закона. Ясен ли съм, колеги, или …Има ли нужда това да го правим като допълнителен доклад или? Дотук са като редакционни поправки.
Благодаря.
И още малко остана.
Не там, няма./към реплика от залата без микрофон/
А, ето го. В края на Преходни и Заключителни разпоредби: параграф седем: Законът за администрация, чл. 19 ал. 6-та се изменя така:
Чл.19 (6) /чете/: „Министър-председателят, заместник-министър-председателят, министрите, заместник-министрите, посочените по чл. 19 (4) еднолични органи, /тези за които стана дума,/ и техните заместници, не могат да… точка първа, заемат друга държавна длъжност” и после са старите текстове. Т. е. пак едно пояснение към този член 19-ти. Това нещо не сме го написали изрично в Преходните и в Заключителните разпоредби.
И се създава нова алинея седма – заместник-министрите, посочените в чл. 19 ал. 4 еднолични органи. Както виждате, всичко се върти около този чл. 19-ти алинея четвърта, защото там изрично не са споменати областни управители, заместник-областни управители, заместник министри, тъй като органите са изнесени в предишната алинея.
Може би тези два текста са такива цели текстове, които, ако искате, можем да ги отворим в един допълнителен доклад, по параграф седем на Заключителните разпоредби.
Съмнението, което е произтекло в консултациите, както в работната група, така и в Министерство на правосъдието, от Министерството на държавната администрация, между другото, са казали, че според тях, всичко е ясно и няма нужда от тези изрични допълнения, но Министерският съвет и Министерство на правосъдието в експертизата казват: нека да се допълни, за да не се заобикаля текстът с тълкувания.
Така че, това са последните две неща в параграф седми.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Ами точно за последните две неща, с цел да не създадем…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Един допълнителен доклад.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
…Нека да си направим един допълнителен доклад и там да са чисти нещата, защото трябва … да не би да влязат вече един път, пък да стигнат до него, па да го отлагаме, да се оспорва, защото юристите, може би ще намерят, основание, де да знам…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Тук в момента в залата сме осем човека. Съгласни сме да направим тези допълнения в рамките на един допълнителен доклад към второто четене, колегите ще го направят и ще е готово за утре сутринта.
С това изчерпваме дневния ред.
Благодаря ви, приятен ден…
Момент, само, колеги, да чуем г-н Узунов, аз ще Ви отговоря, г-н Такоров…
РУМЕН ТАКОРОВ: /без микрофон/
Министерство на правосъдието…ще има сигурно промени?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Нищо не се говори, на тази тема…никой…
…Няма лошо. Нека, то е хубаво да се чуе...
РУМЕН ТАКОРОВ: /без микрофон/
Свързаните лица… Какво значи, кое е: да пушиш цигара с някого си свързано лице…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Термините, да са свързани лица...И двете неща са близки, според моите представи и тълкувания…
ОЛИМПИ КЪТЕВ: /без микрофон към някого от залата/
Ние се разбрахме с него. От Министерство на правосъдието. Мисля че точка 23-та за юридически лица…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е,защото те са записани изрично, те са с цел…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да с нестопанска цел юридически лица с нестопанска цел да се добави към т. 23…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
То не е изрично упоменато, значи всички с нестопанска цел. Ако нямате нещо друго…закриваме заседанието.
/Заседанието закрито в 15.15 часа/
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:
Стенограф:
Тотка Орозова
34 924 знака общо
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 8-ми октомври 2008 година, сряда, от 14.40 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 142 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Уважаеми гости!
Предлагам да започнем, тъй като вече сме седем човека от състава на Комисията /и имаме кворум/, изтича и времето, в което трябва да се съберем…
Има една-единствена точка в дневния ред – това е първо четене на
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет на 26-ти септември 2008 година.
И ще предложа на колегите си от Комисията, след като завършим тази точка, да останем само за около пет минути, да ви кажа за редакционни промени, които са по Закона за второ четене, за противодействие на конфликт на интереси, за да преценим заедно дали да ги предложим като редакционни или е нужно да направим нов допълнителен доклад. Просто, трябва да го изкоментираме помежду си, това няма да ни отнеме повече от пет-десет минути. Така че, с тези две точки ви предлагам дневния ред. Нямате възражения. Приемаме го единодушно следният
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Първо четене на ЗАКОНОПРЕКТА за ИЗМЕНЕНИЕ и ДОПЪЛНЕНИЕ на ЗАКОНА за ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 802 – 01 - 73, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 26.09.2008 г.
2. Редакционни промени в приетия на второ четене ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ за ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ на КОНФЛИКТ на ИНТЕРЕСИ, изготвен на основание на чл. 68, ал. 2 от ПОДНС, от приетите на първо гласуване в пленарна зала законопроект за разпростиране на правилата срещу укриване на конфликт на интереси върху лицата, заемащи административна или висша държавна длъжност, № 854 – 01 – 10, внесен от Филип Димитров и група народни представители на 31.01.2008 година и законопроект за конфликт на интереси № 802 – 01 – 47, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 година.
По първа точка тук са:
- г-н министърът на държавната администрация Николай Василев;
- г-жа Бушка Лукич – заместник-министър на държавната администрация;
- г-н Иван Иванов – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация” в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Марияна Николова – експерт в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Парашкева Дюлгерова – експерт в Министерството на държавната администрация;
- г-жа Силва Досева – заместник-председател на Федерацията на работещите в държавното управление - КНСБ, която не виждам. Няма ги. Добре. Ако решат, ще дойдат.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
Има думата господин министърът. Заповядайте, г-н министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Действително, повече от половин година работихме, заедно с Министерството на труда и социалната политика, по този законопроект и в Министерския съвет той беше приет с доста положителни емоции, с пожелание да влезе реално в действие.
Промените в Закона за държавния служител са няколко и аз ще ги изброя много бързо, с кратки обяснения.
Става дума за въвеждане на възможност много повече хора с трайни увреждания да работят като държавни служители в администрацията, което в момента не е факт.
Първото предложение е, да има квота от минимум едно на сто от броя на държавните служители в съответната администрация, с изключение на тези администрации, които са най-малки – примерно, някоя общинска администрация между нула и 25 души щат, там няма как да има един процент, така че те са изключени, нямат задължителна квота по този закон, но всички по-големи имат. Да имат означава, поне един процент от длъжностите, да бъдат определени за заемане само от хора с увреждания. Няма възможност нито временно, нито никак, тези длъжности да бъдат заемани от други лица, защото, ако може временно, те ще кажат: „Ами, ние нямаме тази седмица кандидати, временно заемаме се с други” и вечно стоят тези други. Както винаги е било.
Второто предложение е, как това да става. Има два варианта:
- Единият вариант е за отделната длъжност да се направи отделен конкурс, на който да се явяват само хора с увреждания и ако няма, нито един кандидат или нито един подходящ, да се отварят нови и нови конкурси, до безкрай, докато се заеме тази длъжност, като конкурсите трябва да бъдат не по-рядко от един конкурс на четири месеца, т.е. годишно трябва да има минимум три конкурса и ако няма кандидати – няма, но може би ще има;
- Другият начин това да става е по-може би по-целесъобразен, всъщност те се допълват един друг, другият начин е да има национален централизиран конкурс само за хора с увреждане, който трябва минимум веднъж годишно да бъде организиран. Той ще бъде организиран, както се организират и другите национални централизирани конкурси за младши експерти, не за хора с увреждане.
Следващото предложение номер три е, в срок от шест месеца от влизане в сила на този закон, всички администрации да осигурят свободен достъп за хора с увреждания до сградите, т.е. става дума за архитектурни и физически приспособления. По принцип, по друг закон трябваше отдавна това да стане, но то не е станало и всъщност дори няма и тенденция това да става. Така че, не до шест месеца, а може би и до шестнадесет години, това, с тази скорост, няма да се случи. Затова ние го преповтаряме и в този закон, тъй като другият закон е общ за цялата държава, а този закон е само за държавната администрация, където и нашите инспекторати много по-конкретно и специално по този закон ще може да извършват проверки и да налагат съответните, да вземат съответните мерки.
Следва четвъртото предложение, то е контрол и санкции. Вследствие на дискусията, която беше проведена и с представители на различните НПО-та, представители на хората с увреждания, беше вдигната глобата – да бъде от две до пет хиляди лева, в следните случаи: когато не е определена квота или не се е случило това в срок; когато не са допуснати до конкурс хора с трайни увреждания, които са можели да кандидатстват, когато не са обявявани конкурси поне веднъж на четири месеца за незаетите длъжности или когато се отказва назначаване на лице, което се е класирало и т.н., а всъщност е трябвало да бъде назначено.
Използвали сме опита на други държави.
Пето, премахваме една друга неточност: в Кодекса на труда е казано, че хората с трайно намалена работоспособност могат да ползват по-голям редовен годишен платен отпуск, не от 20, а от 26 дни, а това за държавните служители сме забравили да го направим, затова сега го изравняваме и за държавните служители.
Шесто, технически промени по отношение разпоредбата за дискриминация и т.н. ;
Седмо, това вече е съвсем друга тема. Следствие на дискусията в Министерския съвет се появи тази идея, да се дадат възможности за по-бързо кариерно израстване на млади хора в държавната администрация по следния начин: направихме една сметка, че в момента - преди няколко години – по стария закон, младши експерт, излязъл от Университета, може, примерно, след 15 години да стане началник отдел, което е неправилно. В момента е шест години. Т.е. младши експерт, каквото и да прави, дори да е най-отличният човек в администрацията, по-малко от шест години не може да стане началник отдел. Със сега /предлаганите/ промени в закона казваме така: всички, най- и по-ниски длъжности в администрацията – младши експерт, старши експерт, главен експерт, държавен експерт и началник отдел, могат да бъдат заемани по-бързо от по-младите хора при няколко условия: първо, да има предложение на непосредствения ръководител; второ – да има преценка на органа по назначаване – например, министър, кмет или друг; трето, да е получил последната година най-високата оценка при атестирането – т.е. „единица” и четвърто - да му е изтекъл едногодишният срок на изпитване.
На практика, в реалния живот това означава, че с една-двегодишен срок млад човек може да стане старши експерт, главен експерт, държавен експерт, началник отдел, макар че това ще бъдат редки, възможни, но редки случаи – за най-най-талантливите хора.Това нещо, обаче, не може да става за по-висши длъжности, например между началник отдел и директор на дирекция, да не говорим за секретар и Главен секретар.
Законът беше, освен че е приет с апломб от Министерски съвет, беше приет масово и от неправителствените организации, които се занимават с проблемите на хората с увреждания.
Благодаря, господин председател!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря, г-н министър!
Уважаеми колеги!
Имате думата. Ако искате първо да зададете някакви въпроси, за да получите отговори…Ако искате и въпроси, и мнения за …Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Благодаря за дадената дума.
Господин председателю!
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Госпожо заместник-министър!
Парламентарната група на НДСВ /Национално движение „Симеон втори”/ ще подкрепи проектозакона. Считаме, че е навременен и полезен.
Лично аз имам някои бележки, които ми се струва, че биха могли да се отразят между първо и второ четене. И най-вече в прецизиране на цифрите и някои от текстовете.
Първо, по отношение на това минимум един процент ли да бъде. Минимум един процент значи, че, за да сме точни, на сто души администрация, една бройка трябва да има отделена за такива нужди. Но в голямата си част общинските администрации и областните администрации са под сто човека. Нали, не говоря за големите областни градове и за големите общини, но по-малките и областните управи са там някъде: 30- 40, 50-60 максимум човека. Затова, може би, трябва да помислим за още една дефиниция – примерно, най-малко един процент, но за администрации между 25 и 100 човека, най-малко една бройка.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Ние точно така го направихме…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
А, добре, извинявам се, значи съм гледал някакъв стар вариант... Да, значи, о кей.
И второто, по отношение на конкурсите, дали ще е централизиран или на местно ниво - имат и плюсове и минуси и двете. Става въпрос за хора с увреждания. Дори един път или два пъти в годината да бъде централизирано направен - примерно в София, ще е много трудно на хора с увреждания от другия край на България да се вдигат, да пътуват и да се явяват на тези конкурси. Мисля си, че може би да се направи някоя смесена система – компликация, примерно, за по-малки общини или администрации да се прилага единия вариант, а за други да се прилага и централизирания. Т.е., не мога да дам конкретно сега текст, въобще ще го обмислим, но би могло нещо такова да се направи.
По отношение на другите текстове ги подкрепяме.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА:
Благодаря.
Уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо заместник-министър!
Уважаеми господин председател!
Колеги, аз ще подкрепя, естествено, този законопроект. Това е нещо, което исках да се случи от години в България. Квотният принцип е въведен в много страни от Европейския съюз. В някои от случаите се отнася само до държавната администрация, в някои от случаите - за частния сектор, а в някои случаи, като например във Франция, се отнася за държавния и за частния сектор. Опитът показва, че този принцип работи, въпреки че в някои от държавите малко по-бавно набира скорост, работи. Много от хората с увреждания си намират работа и се постига една интеграция, приемане от останалата част от обществото на хората с увреждания по един съвсем нормален и естествен начин - като един такъв човек работи в един екип той става част от този екип и много бързо, и много предразсъдъци падат.
От друга страна, знаем, че безработицата сред хората с увреждания в България е изключително голяма - над 90 процента и то дори и в градове като София и Варна, където има недостиг на работна ръка, като цяло. Така че, много е важен този законопроект, много е важно той да заработи добре, защото, когато на един човек с увреждане му се реши проблемът с работата, това не е само решаване на този проблем, така един човек с увреждане се чувства по-пълноценен, по-независим, важен, със самочувствие, а и не мисля, че България е страна, която може да си позволи толкова хора, които могат да дадат много, да стоят безработни. Така че, подкрепям този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Друг колега?
Аз искам също да си кажа мнението по законопроекта. Изцяло споделям мотивите, аргументите, както на вносителите, така и на изказалите се народни представители, относно текстовете на законопроекта, свързан с хора с трайни увреждания. И съм си направил на моя екземпляр отметка, че става дума за параграфите първи, втори, трети, четвърти, седми, осми от структурата на Закона, без Заключителните разпоредби. Т.е. в тази част нямам критика, смятам че, тези текстове са добри и законът може да заработи.
Смятам, че параграф 9-ти е безсмислен. Защото това е поредният случай, в който се дава срок в закон, който няма да бъде спазен. По-скоро, възможно е да се даде срок там, където законът започва да функционира, съответната администрация да има задължения в рамките на времето от назначаването – примерно в тримесечен срок – да се дадат условия за служителят или служителите, които влизат в тази администрация на работа, за тях виждам логика – защо да им слагаме законов срок да ги задължаваме? Но общо, както е написано тук – за шест месеца, това и господин министърът изтъкна, че това нещо няма да стане и за шестнадесет години, в смисъл, …Вие казахте, г-н министър, че го има в други закони, виждаме и как се спазват… Има една такава законодателна загриженост, която аз споделям – да не се пишат текстове, които със самото им написване знаеш, че практиката не може да ги възприеме. Защото по този начин олекотяваш смисъла на Закона. Затова, от тази гледна точка го казвам. Не от някаква друга.
За мен, обаче, е много спорно, това, което предлагате да се направи като изключение за издигането на млади хора. Не защото аз съм вече възрастен. Нямам конфликт на интереси. Просто, смятам, че има в управлението на фирмата, един съществен елемент на разчитане на бляскави попадения и на бързо развитие на фирма. И съм се научил, че това има своят дълбок смисъл. Обратно, научил съм, че в администрацията, поемането на отговорност на различните равнища, на които се изкачва чиновникът, изискват много голям социален и административен опит, т.е. да знае как функционира администрацията. Там не се иска таланта на въображението и на това да ти хрумне някаква хубава идея, която бързо да се реализира и от нея да дръпне самата институция напред. Мисля, че в администрацията тази фирмена логика не работи. Разбира се, не казвам, че това трябва да се споделя от колегите. Казвам собственото си мнение и защо съм против това да се правят такива изключения. Такива изключенията, уважаеми колеги, лесно се превръщат в субективна нагласа на съответния ръководител на администрацията. Която субективна нагласа, не всеки път е водена от силни професионални подбуди, а в много случаи от някакви други цели - било личностни, субективизъм, да го кажа, с една дума…Така че, тези параграфи - пети и параграф шести са, фактически, този прецедент, който мене ме смущава. Ако си заслужава върху нещо да разсъждаваме, то е да вземеме всички срокове, които са въведени, за движение от една в друга стъпка на администрацията и да поразсъждаваме върху тях, въпреки че те са по закон работа на изпълнителната власт, не са работа на Парламента, но в рамките на една дискусия, бихме могли върху това да разсъждаваме – дали трябва малко да се съкратят тези срокове, с оглед на съвременната динамика на информиране, на придобиване на умения и пр. И там да въведем някакви нови критерии на по-кратки срокове. Мисля си, просто... Но съм противник на такива разрешителни режими, затова ще се въздържа като цяло, иначе ще подкрепя на второ четене текстовете свързани със Закона.
Някой друг колега да иска да си каже мнението?
Вие, г-н министър? Някакъв коментар, някакво мнение, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря. Най-напред, това, което казва г-н Кътев, е абсолютно справедливо. Мисля, че отговорих за 26 до 100 – тъй като това го нямаше в първия вариант действително, но подсказаха ни – че какво става, примерно, с 46 души? И ние отговорихме: от 26 до 100 /души/ имат един /човек с увреждания/. Например, нашето Министерство /на Държавната администрация/ е към 180 души, т.е. - два ни се падат, поне аз така го разбирам. Предложение на г-н Кътев също го вземаме предвид – той казва да има алтернативност и допълняемост на двете възможности за назначаване и точно така сме го направили. В момента, досега националните централизирани конкурси за младши експерти се провеждат в пет града, пет дена от седмицата, както беше миналата седмица, и всъщност във всички пет града, /тъй като те като са пръснати из цялата страна/ има голяма посещаемост - да не кажа еднаква, очевидно в София е най-голямата, но и в другите също е доста голяма посещаемостта. Това са големите университетски градове в страната.
Тук напълно е възможно, без в момента да го пише в Закона, да преценим, че трябва в повече градове да направим централизирани конкурси за хора с увреждания. Това може да стане - технически не е проблем за нас, ние имаме голям опит вече в провеждането на четири кампании за младши експерти, с много повече участници, отколкото ще има за тези хора с увреждане. Така че, това е технически въпрос, който ние ще решим. Централизираният конкурс дава възможност на всички администрации без допълнителни формалности и незабавно да вземат, примерно, ако миналата седмица е минал конкурса, дето се казва другата седмица, може и няколкостотин души да бъдат взети на работа. Примерно, виждат кога е минал конкурсът, на какви … да кажем юрист, който знае език и иска да работи в София, Министерството го извиква на интервю днеска и утре го назначава на работа, без никакви повече формалности. Това е много удобно. Прав е г-н Кътев, че за малки и отдалечени администрации, това няма да е много възможно, защото, примерно, от Петрич, може нито един кандидат да няма и никой да не иска. Тогава, ако те не могат да вземат от централизирания конкурс, си обявяват конкурси в Петрич, по всички правила както и досега, за държавни служители, явяват се хора с увреждания, ако не се явят, има няколко възможности: или да отварят този конкурс до дупка, докато някой не се яви, или като виждат че не става, може да кажат, ако са обявили някакви много странни искания – примерно геолог в Петрич, може да няма, с увреждания, но примерно, може да има петима хора с увреждания, които са, да кажем, юристи или филолози, или нещо друго, тогава ще променят, за коя позиция е за хора с увреждане, в зависимост от местната ситуация, ще го коригират и за няколко месеци ще го оправят това, а ние ще им помагаме и ще им даваме методически указания.
Така че, смятаме, че системата ще проработи и все пак, според мен, 90 процента от националната администрация е разположена в няколкото големи града на страната. Само в София са десет хиляди души, поради това, че всички централни ведомства са тука. Големите бройки ще бъдат решени с централизираните конкурси. Индивидуалните случаи ще бъдат решени с индивидуални конкурси. Така че, смятам че това ще проработи.
Г-н председател, това, което, Вие казахте, за младите хора. Ние проведохме няколкомесечен дебат в Министерския съвет на няколко пъти как да го направим това нещо. Имаше действително министерства, които бяха имаха още по-радикални виждания от тези. Ние накрая стигнахме до средно положение между статуквото и най-радикалните предложения. А това, което Вие казахте, да се променят сроковете – то се случва. Утре, между другото, нашето Министерство е вносител на такъв факт, той е съгласуван и ще бъде приет на Министерски съвет, в който намаляваме годините, навсякъде намаляваме – примерно, където е било три години става две години, където е било четири години става три години и т.н. Но действително, до неотдавна, младши експерт 15 години трябваше да чака за началник отдел. После стана шест години, но дори и това не е… това е страшно много. Значи, представете си, един, има случаи където няма проблем, да кажем млад човек по-бързо да стане главен експерт, по-бързо да стане държавен експерт и в редки случаи началник на отдел. Според нас, ние не отиваме в някакви много големи крайности. Първо, на пръсти се броят тези случаи в цялата страна, второ, не е много лесно някой тези критерии да ги покрие, ще ги покрие но след две години и т.н., а и смятаме, че така е по-правилно, защото искаме да има повече млади хора в администрацията, а статистиката е лоша - много ми е неудобно да ви кажа, в този мандат има влошаване на демографията в администрацията, т.е. горе-долу две трети от младите хора под 30-годишна възраст, които до 2005-та година работеха в администрацията вече не работят вече в администрацията, т.е. за да направим, за да имаме промяна в тази ситуация, ние трябва да направим нещо. И според мен, това е нещото, което трябва да направим. То няма да е автоматично и няма всички проблеми да реши, но ще отвори по-голяма възможност.
Ако ми простите, един личен момент, господин председател, Вие на времето сте бил и вицепремиер, знаете, аз като започнах през 2001 година, можех да бъда вицепремиер, а не можех да бъда не само началник отдел, ами и държавен експерт не можех да бъда, май можех да бъда, примерно, старши експерт. Ами това е, не е, също не е правилен модел.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Политиците, те имат други проблеми пред себе си. Те не са чиновници.
Г-н Такоров видях, че иска думата.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Аз, също в тази насока, това, което е дадено тук, може би трябваше по-отрано за хората с увреждания допускането им в администрацията да бъде прието, с такива текстове, но наистина и на мен ми е странно – за параграф пети и параграф шести, г-н министър, защото на практика ние, по този начин, променяме логиката на приетия Закон за държавния служител. Значи, ние избягваме от принципите, които, когато го приемахме този закон, сега в момента правим отстъпления назад. Защото, например, ние вече нямаме хора в общините и в малките общини, как да ги намерим, не само да ги издигаме в ранг нагоре да ги назначаваме, но ние не можем да ги намерим и проблемът не е в ранга и дали той има стаж и професионален опит. Защото аз не знам как без професионален опит ти ще го направиш началник на отдел с половин година стаж или нещо друго. Няма ги хората. Ние трябва да си зададем въпросът за друго – защо не идват хората в държавната администрация. Първо, знаят всички за условията на работа, за промененото законодателство и не на последно място и най-важното, което е, ниското заплащане в държавната администрация.
Аз мисля, че върху това трябва да съсредоточим нашите усилия, да видим тези компоненти на държавния чиновник да ги променим и да може да направим тази работа привлекателна. Защото, в противен случай, ние ще сложим, заобикаляйки това нещо, Вие казвате може би да стане в пет-.шест общини. Напротив, това ще стане масова практика, щом законът ти го позволява. И тогава, както някои казват, шуробаджанащината ще седи, ако ги има хората и отново ще я въведем в администрацията, не говоря за големите градове. Искам да бъда правилно разбран, говоря за по-малките населени места, където дори и хората ги няма. И там трябва да помислим по какъв начин да им подобрим условията на труд и условията на заплащането, за да може, наистина, тази тяхна работа в администрацията, да желаят да работят там младите хора. В момента те не желаят да работят там в държавната администрация, в тази дейност. За мен това е проблемът..., а не че този текст, който дава това до едно ниво началник отдел и вече всички проблеми ще бъдат решени в администрацията. Далеч съм от това нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Знаех, горе-долу, само за да отговоря, така, на предизвикателството на господин министъра, ще му кажа, че аз бях на 39 години когато ми се случи това, за което Вие говорите. И преди това ми се беше случвало да управлявам държавна институция с 27 териториални поделения - няколко години преди това, един бюджет, върху който се бяха разпрострели някъде към хиляда чиновника, и наистина, този опит ми беше изключително полезен, когато трябваше да управлявам едно министерство от 300 човека и 27 регионални инспектората от още някъде към 700-800 човека. Мисля, че социалният опит също е важен. В смисъл, на 28 години може да станеш изключителен математик, може би и на 18 години, но не можеш с толкова малко опит да успееш едно, и второ, това което каза г-н Такоров, понеже предстои да приемаме Закона за противодействие на конфликта на интереси, тези хора ще влязат в конфликт на интереси, просто при изпълнение на тези текстове за кратко време, във всички администрации – защото шуробаджанашки ако не, ще е на другия, на партийния принцип. Все ще заработи някой от тия конфликти на интереси, все ще са свързани лица по смисъла на законопроекта, който ни предстои да четем. Докато онова, другото, това което казахте, за мен е много важно – че са намалени сроковете, това е максималното. Казвате петнадесет години не може да се чака и е станало шест години, ами добре, прекрасно, така да е. Даже ми се струват малко тези шест години. Но, да спрем дотук.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Вие отправихте предизвикателства, със спомени във времето, и ме върнахте в моята младост /с закачливо весел тон/ и трябва да Ви кажа, точно и обратното важи. Значи, аз на 27 години станах главен специалист в обединение /без да съм партиен член – защото тогава, тук колегите знаят, че за да си главен специалист в обединение, едно от условията не, но то беше следващата стъпка…/, та на 27 години станах главен специалист в обединение с 12 завода и с няколко десетки хиляди работника. А сигурно добре съм се справял, защото след две години ми дадоха и още един отдел, и още един след това, но не ме направиха търговски директор, защото нямах партийният ценз.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не сте бил номенклатура.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да. Не се включих в изискванията на Районния комитет…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Кога станахте член на партията…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Никога не станах член. На НДСВ станах през …
Така че, изключения има и в едната, и в другата посока, така че, не мисля че нещо драматично би се случило, както и да е, ще го подложим на гласуване и ще видим какво става…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Между, първо и второ четене ще подкрепим закона, но да се помисли още по някои текстове /без микрофон/.
ПРЕДС. ВРЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, добре, става дума да гласуваме този текст в момента и тъй като виждам, …а, заповядайте госпожо заместник-министър…
БУШКА ЛУКИЧ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представител!
Само искам да споделя собствения си опит като заместник-министър в това министерство. До скоро мой директор на дирекция, изпълняващ и.д. директор дирекция, беше една млада дама, може би най-младият директор въобще във всички министерства и в държавата. За съжаление, аз загубих този млад човек, точно затова, защото нямаше възможност да се развие при нас. И в момента е на работа в европейска институция. Нека да намерим формулата и начина да запазим младите хора да работят за нас – това е човек, който владее няколко езика, който се справяше перфектно с работата си и нали, с уважение към сегашния ни директор на дирекция, просто, много съжалявам за тази загуба. Така че, помислете добре, преди да отречете този текст, защото смятам, че има смисъл в него.
Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само една реплика. За въпроса за директор на дирекция - не стои. Ние говорим за началник отдел и за нивото. Защо не й предложихте по-голяма заплата и да видите дали нямаше да остане? Щеше да остане…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, аз на първо четене, съобщих вече, съм „въздържал се”. От тези 9 човека, това няма да попречи на приемането - моето въздържане, понеже съм сигурен, че няма „против” – в смисъл, има вътре текст, срещу който човек не може да бъде против, наистина. Освен мен, дали има друг или са 8 „за”?
„За” – осем. „Въздържал се” – един. Законопроектът се приема на първо четене.
Текстовете се приемат.
Благодаря Ви, г-н министър, да сте живи и здрави и на нашите гости.
Сега към членовете на нашата Комисия /по въпросите на държавната администрация/, с това, с което започнахме като втора точка…
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, само малко моля за търпение.
Предстои да чета в доклада за второ четене на Закона за противодействие на конфликт на интереси.
Има, колеги, няколко редакционни поправки, с които искам да ви запозная, за да не ги чуете в залата.
И да обсъдим с вас, дали някои от тях не се нуждаят от допълнителен доклад за второ четене.
На първо място, в чл. 3-ти, където се изброяват лицата, които заемат публични длъжности, има две поправки. И двете са свързани с /приятен ден, довиждане – към министър Василев и зам.-министър Лукич/ и двете са свързани с членуване: ръководителите на задгранични представителства и едноличните органи и техните заместници и членовете на колегиални органи, пак запетайки и пълен член. По това няма проблем.
Чл. 17 – Лица, заемащи публична длъжност подават декларация по чл. 12 пред органа, който ги избира или назначава или пък пред съответната комисия за лице, по чл. 25 ал. (2) – допълнено от точка 1-ва и 3-та, за да се знае – от алинея втора кои точно са точките. Това също мисля, че е редакционна поправка и ще я предложа на водещия на заседанието да я включи.
Същото се отнася и за чл. 18-ти.
В чл. 25 – Проявяване на конфликт на интереси се извършва въз основа на проверка. Алинея втора: проверката се извършва за:
Точка първа: изброени са: президент, вицепрезидент… и т.н. Висшият съдебен съвет, членовете на Висшия съдебен съвет – предложението, което сме получили, след консултации с министерствата е да бъде допълнено с фразата: „включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и Главния прокурор” – т.е. тези персонални ръководители на институции да бъдат изрично упоменати, въпреки че са членове на Висшия съдебен съвет. В сегашния вид – докладът, който ние сме гласували – е само членовете на Висшия съдебен съвет текстът. Мисля, че това, също по своят смисъл е редакционна поправка, защото те се съдържат в състава на Висшия съдебен съвет, въпросът е да ги изпишем в текста.
По същият начин в точка втора сме написали: едноличните органи, техните заместници, членове на колегиални органи по чл. 19 ал.4 от Закона за администрацията. Чл. 19, ал.4 от Закона за администрацията вкарва онези, които са избрани със статут на централни държавни институции или назначени от Министерския съвет органи. Но на предишния ред са самите органи – т.е. министрите. Заместник-министрите, областните управители, заместник-областните управители са на следващ ред. Предложението е да ги впишем тук, заедно с едноличните органи изрично, за да не се тълкува, че те не подлежат на проверка. Това всичкото се съдържа в чл. 19-ти, но за да не се получават тълкувания, тука изрично да го запишем, което отново, според мен, е въпрос на редакционна добавка. Не е разширяване на кръга, а за да не се спре, т.е. да се преустанови евентуална спекулация при интерпретацията на Закона. Ясен ли съм, колеги, или …Има ли нужда това да го правим като допълнителен доклад или? Дотук са като редакционни поправки.
Благодаря.
И още малко остана.
Не там, няма./към реплика от залата без микрофон/
А, ето го. В края на Преходни и Заключителни разпоредби: параграф седем: Законът за администрация, чл. 19 ал. 6-та се изменя така:
Чл.19 (6) /чете/: „Министър-председателят, заместник-министър-председателят, министрите, заместник-министрите, посочените по чл. 19 (4) еднолични органи, /тези за които стана дума,/ и техните заместници, не могат да… точка първа, заемат друга държавна длъжност” и после са старите текстове. Т. е. пак едно пояснение към този член 19-ти. Това нещо не сме го написали изрично в Преходните и в Заключителните разпоредби.
И се създава нова алинея седма – заместник-министрите, посочените в чл. 19 ал. 4 еднолични органи. Както виждате, всичко се върти около този чл. 19-ти алинея четвърта, защото там изрично не са споменати областни управители, заместник-областни управители, заместник министри, тъй като органите са изнесени в предишната алинея.
Може би тези два текста са такива цели текстове, които, ако искате, можем да ги отворим в един допълнителен доклад, по параграф седем на Заключителните разпоредби.
Съмнението, което е произтекло в консултациите, както в работната група, така и в Министерство на правосъдието, от Министерството на държавната администрация, между другото, са казали, че според тях, всичко е ясно и няма нужда от тези изрични допълнения, но Министерският съвет и Министерство на правосъдието в експертизата казват: нека да се допълни, за да не се заобикаля текстът с тълкувания.
Така че, това са последните две неща в параграф седми.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Ами точно за последните две неща, с цел да не създадем…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Един допълнителен доклад.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
…Нека да си направим един допълнителен доклад и там да са чисти нещата, защото трябва … да не би да влязат вече един път, пък да стигнат до него, па да го отлагаме, да се оспорва, защото юристите, може би ще намерят, основание, де да знам…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Тук в момента в залата сме осем човека. Съгласни сме да направим тези допълнения в рамките на един допълнителен доклад към второто четене, колегите ще го направят и ще е готово за утре сутринта.
С това изчерпваме дневния ред.
Благодаря ви, приятен ден…
Момент, само, колеги, да чуем г-н Узунов, аз ще Ви отговоря, г-н Такоров…
РУМЕН ТАКОРОВ: /без микрофон/
Министерство на правосъдието…ще има сигурно промени?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Нищо не се говори, на тази тема…никой…
…Няма лошо. Нека, то е хубаво да се чуе...
РУМЕН ТАКОРОВ: /без микрофон/
Свързаните лица… Какво значи, кое е: да пушиш цигара с някого си свързано лице…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Термините, да са свързани лица...И двете неща са близки, според моите представи и тълкувания…
ОЛИМПИ КЪТЕВ: /без микрофон към някого от залата/
Ние се разбрахме с него. От Министерство на правосъдието. Мисля че точка 23-та за юридически лица…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е,защото те са записани изрично, те са с цел…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Да с нестопанска цел юридически лица с нестопанска цел да се добави към т. 23…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
То не е изрично упоменато, значи всички с нестопанска цел. Ако нямате нещо друго…закриваме заседанието.
/Заседанието закрито в 15.15 часа/
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:
Стенограф:
Тотка Орозова
34 924 знака общо
