П Р О Т О К О Л
№ 10

На 25.01.2006 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на комисията със следния дневен ред:
1. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10.01.2006 Г.
2. ЗИД НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10.01.2006 Г.
Преди да приемем дневния ред, искам да дам информация за колегите от комисията, която според мен е любопитна и за министъра.
Преди повече от 2 месеца в Народното събрание е постъпил Законопроект за дипломатическата служба, внесен от депутата от Коалиция за България господин Камов. По молба на председателя на Комисията по външна политика господин Паси не съм ви поканил да направим обсъждане на този законопроект, тъй като неговата информация е, че правителството също подготвя подобен законопроект. В такива случаи практиката е да се разглеждат едновременно двата законопроекта, а не един след друг. Предупредих господин Паси вчера, че на 3.02.2006 г. изтича тримесечният срок по Правилника за организацията идейността на Народното събрание, след което един законопроект, внесен от един или група народни представители, може да бъде поискано от тях да бъде гледан в залата без мнение на комисията.
По тази причина помолих до петък колегите от мнозинството да бъдат така добри, включително министрите, водещите фигури в коалицията да решат този въпрос. Ще ви помоля следващата сряда да се съберем, за да спазим този тримесечен срок. В противен случай ще излезе, че аз на своя глава като председател на комисията не реагирам на нещо, което е законово право на всеки народен представител. Бях длъжен да ви информирам за това.
И да допълня, че в рамките на парламента съществува една програма, към която се обърнах и която е разработила сравнителен институционален анализ на дипломатическите служби в различни европейски държави. Те завършиха това изследване. То е на разположение при техническия сътрудник на комисията в писмен и в електронен вид. Който желае, през тази седмица може да се запознае с него, да го съпостави със законопроекта, внесен от колегата Камов, за да направим нашето обсъждане евентуално следващата сряда. Ако междувременно постъпи друг правителствен законопроект, тогава вече можем да отложим заседанието за по-следващата сряда и да ги гледаме заедно.
По днешния дневен ред - вярвам, че тези точки, включени в предварителния дневен ред, не изискват нужда от гласуване?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам впечатление, че ние сме нова комисия, към която може би и ръководството на парламента и шефове на други комисии не се отнасят с нужното внимание, в смисъл, че се прескача изпращането за становище, за втора комисия, за помощна комисия по въпроси, които касаят нашата дейност. Засега го отдавам на това, че се върви по стар навик – Правна комисия, Комисия по местно самоуправление и там нещата приключват.
Има няколко законопроекта, внесени до момента, които изключително много касаят нашата комисия. Но ние не сме включени по тях дори като помощна комисия.
Затова бих Ви помолил, господин председател, да направите необходимото пред ръководството на парламента, примерно по проблемите, предлагани от колегата Ремзи Осман, които касаят местното самоуправление и местната администрация, но който законопроект касае и доста неща, свързани с държавната администрация, а ние всъщност оставаме малко “увиснали във въздуха”. Може би е редно да се помъчим с общи усилия и всеки от неговата парламентарна група, да помолим съответното ръководство да се уважава и да се утвърждаваме като комисия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин Кътев. Само ще кажа, че когато беше внесен Законопроектът за МВР, моята идея беше точно тази - да се защити авторитетът на комисията. Но тогава се усети, че по-скоро има някакъв политически въпрос. Аз декларирах пред вас, че това не беше опозиционно поведение като противопоставяне, а по-скоро беше да се търси утвърждаване на комисията, че всички въпроси, свързани с държавната администрация, трябва да бъдат гледани при нас. Законът за МВР е един устройствен Закон за администрацията според мен. В тази връзка водих разговор с председателя на парламента господин Пирински и изразих пред него такова желание – че всеки законопроект, който засяга административната дейност и уреждане на административни въпроси, трябва да бъде даван и в нашата комисия. Негова е преценката по ПОДНС дали да сме водеща или помощна комисия. Още един път ще му кажа, че на заседание е повдигнат този въпрос. Дори писмено ще информирам председателя на парламента.
Моля да минем към т. 1 от дневния ред.
За встъпление има думата господин Николай Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тук сме с немалък екип от Министерството на държавната администрация и административната реформа. Вие познавате повечето колеги, но все пак искам да ви ги напомня. Гюнер Рамис – зам.-министър, в чийто ресор попада организационното развитие на административните структури. Елица Нешевска е парламентарен секретар. Мартин Аврамов е юридически съветник в политическия кабинет на министъра. Госпожа Десислава Терзиева е директор на дирекция “Европейска координация и международно сътрудничество”. Госпожа Спасова е държавен експерт в същата дирекция.
По ЗИД на Закона за държавния служител – той мина без несъгласия в Министерския съвет. Считаме, че за момента е налице обща подкрепа по този законопроект. Той се подкрепя и вследствие очакванията на Европейската комисия за известно усъвършенстване на нормативната база в посока модернизация на администрацията. Целта е да се усъвършенства статутът на държавните служители като необходимо условие за създаване на професионална и обективна държавна служба, която да работи все по-ефективно.
Няколко са големите промени в закона.
Първо, очертава се по-ясна граница между политическите назначения. Това са членовете на политическите кабинети на министрите, и служителите от кариерата, т.е. нормалните държавни служители. Конкретно, по-интересната промяна тук е, че в предишния закон имаше пропуск, т.нар. “пи ар” на министрите или директорите на дирекциите за връзки с обществеността имаха едновременно двоен статут. Един път, те са членове на политическия кабинет на министъра и затова могат да бъдат освобождавани, т.е. казано на по-прост език, те идват и си отиват със съответния министър, а от друга страна те са държавни служители и трябва да се назначават с конкурс. Считаме, че спецификата на работата е такава, че по-важно е тяхното първо качество, отколкото второто. Те са единствените служители в йерархията, които имат такъв двоен статут. Затова по-добре е според нас те да не бъдат назначавани с конкурс. По-важно в тяхната работа е, че те са членове на политическия кабинет на министъра и всеки министър, който идва, може да си подбере пи ар-а, с който желае да работи.
Втората промяна е от опита на администрацията. По-лесно се провеждат конкурси по следния начин. В момента, ако се проведе един конкурс за държавен служител, ние правим десетки такива и имаме съвсем пресен такъв опит, обикновено се явяват голям брой кандидати за всяко едно място. По закона се класират трима – на първо, второ и трето място и обикновено ръководителят на администрацията назначава първия класиран. Но ако има вариант, в който той се откаже, не подпише, разболее се или след един месец реши да си тръгне, се налага отново да се прави нов конкурс и след няколко месеца пак да имаме следващ опит. Това са много разходи, много усилия. Тези промени биха дали възможност, ако си тръгне първият, вторият да бъде поканен, без да има следващ конкурс, и същото да се случи с третия. Това е само за улеснение. Не знам защо никой досега не беше се сетил. Може би натрупаният опит показва, че броят на тези случаи е доста голям.
Третата промяна според нас е доста интересна и ще бъде положително приета и в академичните среди. Дава се възможност, но не задължителна опция, за въвеждане на централизиран конкурс за младши експерти в държавната администрация. Ясно е, че е проблем привличането на все по-добри, по-амбициозни и добре образовани хора за държавни служители. Един подобен централизиран конкурс би бил национално явление. Има такива конкурси в много държави по света и той би издигнал престижа на държавната администрация като добър и предпочитан работодател. Във всички университети би имало сериозна кампания по този въпрос и всички добри завършващи студенти ще знаят, че има такава възможност. И очакваме много хиляди млади хора всяка година да кандидатстват в този конкурс.
Ние нямаме още методика как да бъде разработен този конкурс. Това ще бъде направено, ако се одобрят промените в закона. Идеята е, че ако примерно 15 000 студенти се явят на този конкурс през 2007 г., успешно преминат конкурса 3000, за един определен срок ще може автоматично цялата администрация да си търси по дадени критерии дали има специалисти с нужните й качества и направо да взема от този пул от млади хора. Ако някоя администрация не желае да се възползва от тази възможност, винаги може да си обявява конкурси, както и досега. Т.е. това е опция, която улеснява работата на цялата администрация и привлича повече млади хора.
Ще дам пример. При нас сега е бившият кмет на Разград, който беше председател на Националното сдружение на общините. Ако на община Разград по някакъв европейски проект спешно й трябват двама специалисти с образоване в областта на екологията, които трябва да знаят и два западни езика, защото такива са изискванията на съответния проект, в общината могат веднага, примерно за 5 минути да прегледат базата данни и да видят има ли хора, които биха желали да работят в Североизточна България, имат съответното образование, качества и някакъв опит. Ако се окаже, че имат, могат да ги интервюират и да ги вземат още от следващия ден на работа. И по този начин да спасят дадения проект. Ако не ги харесат и няма такива хора, вече ще се обявяват конкурси, както и досега. Засега като че ли всички администрации смятат, че това е крачка напред.
Четвъртата промяна е по отношение средствата за обучение на администрацията. Това е голям проблем при нас. В момента в закона пише “до 0,8 % от годишното брутно възнаграждение”. На практика обаче не се дават толкова средства и годишно държавата харчи малко над 0,2%, което е толкова малко, че ако го изчислим в лева на човек на година, това е някаква джобна сума от 10 лв. на година, все едно нищо. Това е изключително малко, защото в Западна Европа вероятно са стотици евро, и докато там има мощни обучения и повишаване на квалификацията всяка година и те са задължителни, при нас те са изключително символични. Една част от държавните служители е възможно да направят кариера в държавната администрация, без нито веднъж да минат на обучение. Дори ако сега направим експеримент и запитаме нашите колеги кога са били на обучение, не знам какво ще се получи.
Предлагаме тази цифра “до 0,8%” да бъде увеличена на “до 2%”. Това увеличение не означава, че от догодина министърът на финансите ще отпусне целите 2%, но въпросът е да се получи тенденция. За Европа средното е цели 3%.
Следващото е, че Институтът по публична администрация и европейска интеграция сега ще има в пъти по-голяма работа като обем и като очакване за качество, отколкото преди. Дори само администрацията на огромните курсове, които започнаха миналата седмица – знаете пилотно Благоевград и Пазарджик започнаха обучение по информационни технологии, които сега през зимата и пролетта ще прераснат в обучение на 10 000 служители от цялата страна, особено в по-малките общини и изостаналите райони. Паралелно подписахме с французите за тяхна сметка общо за 2000 души за този мандат много интензивни и големи курсове, за 5000 души курсове по английски език за тази година – отново с акцент не върху София, а върху останалата част от страната. Т.е. институтът ще има много работа. Ние не искаме нито повече заплати, нито повече щатове или нещо друго, но считаме, че би следвало да има управителен съвет, който да включва в себе си представители на много институции. Тук по памет ще изброя министерствата: Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образоването и науката, нашето министерство. И допълнително биха могли да бъдат привличани представители на академичните среди и неправителствени организации. Става дума за колективна отговорност и събиране на повече идеи и капацитет от всички институции, за да се чувстват те съпричастни към тази дейност.
За да илюстрирам, ще ви призная, че в предишния кабинет не бях чул, че има такъв институт. Ако направите една анкета сред сегашните министри, сигурно повечето от тях също не знаят. А ако на ниво зам.-министри министерствата са включени в изработването на стратегията за този институт, за неговите програми, то тогава ще се приеме, че по някакъв начин цялата държава подкрепя обучението на администрацията като нов приоритет за България.
Другата много интересна, бих казал централна промяна в този законопроект е възможността за мобилност на държавните служители. България е една от малкото държави, която до момента не е предвидила такава възможност. Това създава доста тромавост и закостенялост в нашата администрация. Очевидно приоритетите на държавата се променят. Чисто исторически през някоя година или десетилетие едни реформи в страната са по-важни, после те малко са изпълнени и остават на заден план, а други реформи излизат на преден план и е нормално да има преливане на качествени ресурси и капацитет от една сфера в друга. Но такова нещо няма. И какво нещо се получава на практика? Държавата създава напр. агенция за нещо. Тя никога не се закрива или се намалява, тя си остава така и може спокойно да преживее 30 години напред, без да е толкова важна, а в същото време няма капацитет за новите структури. Като резултат администрацията продължава да се раздува, но ефективността й пада.
Вторият проблем, пак ще дам един пример за илюстрация. Ако в Разград се нуждаят спешно от капацитет за усвояване на голям европейски проект, а ние ще имаме такива проблеми следващите години, какво се прави в момента? Трябва да се обяви конкурс по Закона за държавния служител. И ако се обяви днес, някъде към средата на годината може би ще се запълнят съответните дирекции. Другият вариант е да се направи така. Примерно, в държавата има 30 души супер компетентни по тази тема. 10 от тях са в Министерството на финансите, двама са в областната управа на Разград, 10 са в Министерство на околната среда. Спокойно бихте могли да ги вземете назаем по споразумение с другите ведомства. Екипът от командоси отива, свършва работата за 5 месеца и може да има договорка да ги върнете обратно на министерството. Другият вариант е перманентно да се преминава от едната структура в другата. Ако сега това беше възможно, изключително много проблеми щяха да бъдат решавани на много министерства.
Предвиждаме такава мобилност да става само със съгласие на служителя, приемащата и предаващата администрация. Т.е. това е доброволно и целесъобразно действие, а не някакво враждебно действие на крадене на служители от едно ведомство в друго.
За да илюстрирам последно този пример, нашето министерство създава две нови дирекции, защото имаме нова оперативна програма за административен капацитет. Ако имахме института на мобилността в закона, можехме просто да се обърнем колегиално към другите министерства и да кажем: “Вие ще намалявате тази дирекция при вас. Тези хора са много добри. Дайте ги при нас, ние ще ги използваме”. И това ще стане нормално. А сега те трябва да бъдат уволнени от първото министерство. Трябва да се явят на конкурс, ако изобщо спечелят, ще дойдат при нас и след това няма начин да ги върнем, освен отново да ги уволним и те пак да се явяват на конкурс в старото си министерство. Т.е. сегашната система е изключително закостеняла.
Следващата промяна касае държавните инспектори. Тук промяната произтича донякъде от промяната в структурата на Министерския съвет. И в решението, и в устройствените правилници част от функциите на Главна инспекция към МТСП да преминат в нашата дирекция “Инспекторат за държавната администрация”. И по този начин контролът по спазването на този закон ще се осъществява от нашето министерство, а не от Главна инспекция по труда, която има други приоритетни задачи.
Има и някои други редакционни промени.
Това са основните промени в този законопроект.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, имате думата да изразите мнения. Предлагам в едно да бъдат мненията и въпросите, да няма един кръг въпроси и след това изказвания, защото така ще имаме възможност накрая да дадем думата отново на министъра.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Благодаря на господин министъра за съдържателното и кратко встъпление. Действително за нас, повечето от членовете на комисията, тези промени са ясни, понятни. Нека си спомним, че само преди няколко месеца, когато се обсъждаше стратегията на министерството, той ни запозна с тези идеи. Тогава се говореше, че точно в тази посока ще бъдат направени тези промени.
Считам, че те са абсолютно навременни, положителни и ще подобрят работата на държавната и общинската администрация.
В тази връзка, понеже предизвикателствата, които ни очакват отсега нататък, ще бъдат и нови, и донякъде неочаквани и непознати за нас, си мисля, че може би по-често в бъдеще ще се налага да правим промени в тези закони, защото ще изникват все нови и нови неща, които на този етап не бихме могли да осмислим добре и да сме наясно с тях като принципи.
Струва ми се, че засега тези промени са добри.
Бих искал да взема отношение по един от тези проблеми, където се говори за Института по публична администрация и европейска интеграция. Действително голяма роля ще има този институт. Имаше го, той съществуваше с кадрите и с лошата си материална база и трудно осъществяваше до този етап своите функции, камо ли отсега нататък, когато се разчита изключително много на него.
Господин министър, дори да Ви се струва, че малко злоупотребявам с това, но пак бих искал да Ви напомня, че сега е моментът да се внесе и в законопроекта, и в предложенията на министерството за Бюджет-2007 предвиждане за материалната база на института. Не съм се отказал от идеята и се радвам, че голяма част от колегите я подкрепят – да се възстанови съществуващата база за администрацията на Софийска област в Белчин баня, ако трябва да се реконструира на етапи и да се превърне в нещо модерно, европейско. А не да се взимат оттук-оттам зали, които да се ползват. Това е непрофесионално, това е скърпване на положението за момента, но няма да остане в бъдещето да се ползва постоянно и рентабилно. Аз Ви моля да предвидите това. Знаете как се прави бюджетът. Още отсега се мисли за него, месец май се правят първите прогнози. Ако това не влезе още отсега в перспективите за 2007 г., ще остане за следващите години. За мен това е изключително важно, защото това според мен ще е базата, където ще бъдат обучавани постоянно и общински, и държавни служители. Давал съм този пример, когато се ползваше залата на бул. “Витоша” 6. Това е зала на областната администрация, но непригодена за такива нужди. Събираха служители от цяла България, в понеделник и вторник седяха докъм обяд, а другите дни не можеш да ги събереш от магазините по “Витоша”. Не е това формата и начинът да се прави така обучението.
Другата форма е да се ходи по хотели, където се плащат грешни и скъпи пари и пак не се получава търсеният ефект. Според мен най-правилната форма, която се използва и в Европа, е тази. Спомням си още първата година като областен управител, когато ни събра министър Калчев и ни изпрати в Италия, в Рим. Там седяхме една седмица на обучение в такава подобна база, която непрекъснато беше пълна. Тя беше с добри условия, с добри зали, с добри лектори.
Моля Ви да имате предвид това и още отсега да водим тази борба, а не да изоставаме.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: В ал. 2: “Член 3 се изменя така…”. Пред мен е и старият Закон за държавния служител.
Въпросът ми е следният: кои са органите на държавна власт и кои са членовете на тези органи? Какъв смисъл се влага в този текст?
Аз слушах изложението Ви и останах с впечатлението, че ръководителят на звеното за връзки с обществеността няма да бъде държавен служител. Поне така разбрах. А тук като чета текста, не ми стана съвсем ясно – само той ли ще бъде държавен служител в сравнение с тези, изброени в т. 1-4?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Като принципи подкрепяме промените, които министър Василев и неговият екип са направили. Може би има една възможност, която не е обмислена, която се отнася за най-престижните университети и институти. Обикновено студентите, които са завършили навън, но имат амбиции да се върнат и работят в държавната администрация, въпреки че са малко, трябва да минават на конкурс. Би ли могло да помислим върху някаква възможност, при която да даваме право на тези, които са завършили, да могат при определени критерии да се завърнат и работят в държавната администрация?
И вторият въпрос: в каква степен Инспекцията по охрана на труда ще гарантира този закон? Или точно в коя част - не става ясно – ще минат правомощията на тази инспекция към дирекцията от Вашето министерство.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Промените са и актуални, и модерни. Аз ги приветствам. Дали не би могло да помислим и за следваща стъпка, защото тя също е от практиката. Не бихме ли могли да интегрираме по същия начин наши служители в европейски структури, в европейски организации? Какво имам предвид? Това е пример от моята практика.
Имахме побратимяване с град от Северна Ирландия. Наши служители бяха там на обучение 6 месеца по развитието на туризма. Имахме проблеми, че тези служители трябва да отсъстват 6 месеца и дали да са в отпуска и да им се води трудов стаж. Това нещо дали не трябва по някакъв начин да бъде разписано? Нямам готовност да предложа текст. Тези процеси очевидно ще се задълбочат още повече. Почти всяка българска община е побратимена с община от Европа. И в това интегриране усилията на двете общини сигурно би било полезно. Моля да помислите, аз също ще предложа някакъв вариант за това. Най-малкото – да му се смята за трудов стаж, а не да се смята, че той е 6 месеца в отпуска.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли други изказвания? Няма.
Аз имам само 4 бележки. Според мен текстът в § 2, който бе цитиран, трябва да гласи:
“Чл. 3. т. 3. са членове на политическите кабинети или експертни сътрудници към тях, включително ръководителят на звеното;”
Така ще съответства на § 5, където пише, че конкурс не се провежда за въпросното лице. В противен случай излиза, че принципът, за който говорите и за който смятам, че сте прави, не е въведен в текста.
Втората ми бележка е, че висши държавни служители като понятие, което е въведено и е определен кръгът им, каква е разликата с нисшите и защо трябва да има такива - няма аргумент.
Смятам, че наличието на централизиран подход за набиране на държавни служители е нещо, което няма да сработи, поради различните възгледи, които имат ръководителите на съответната администрация, независимо дали са централни държавни институции в лицето на министерствата или държавните агенции, или са ръководители на общинските администрации в лицето на кметовете. Това е много амбициозна задача, която трябва да бъде проверена в практиката, за да стане норма в закон. В противен случай може да се случи, както много други норми в закони, които се вписват и след това не могат да работят.
Смятам, че управителният съвет към Институтът по публична администрация и европейска интеграция ще прилича на нещо като ректорския съвет към висшите училища. За държавната администрация такова нещо се осъществява на ниво правителство, т.е. това е задължение на министъра и неговите колеги – за някаква субординация. Изграждането на такъв орган в изпълнителна агенция, каквато е институтът, според мен няма да донесе никаква полза.
От огромно значение според мен е въпросът за Инспекцията по труда, но според мен не е хванат възловият въпрос. Тези дни бяхме свидетели на този проблем покрай случаите, изнесени в пресата. Инспекцията по труда трябва да се занимава с трудовите отношения на работник-работодател. Инспекцията по труда не трябва изобщо да се занимава със служебните отношения в държавната администрация. Т.е. Министерството на труда и социалната политика при наличието на Министерство на държавната администрация и административната реформа не трябва да има капацитет и отговорност нормативно-правно да се занимава с държавната администрация и с държавните служители. Нейният огромен ангажимент е свързан с взаимоотношенията работодател-работник, за да се предотвратяват такива случаи, на каквито се нагледахме тези дни по медиите. А това не е разписано категорично и ясно. Мисля, че това е смислената промяна.
Приветствам идеята за мобилност. Смятам, че й е отделено прекалено много място, но може би така е преценено – че трябва да бъде разписано подробно. Не претендирам за текстовете. Смятам, че самият принцип е полезен.
В тази връзка възниква въпрос, отправен към 1.01.2007 г., който изобщо не е коментиран в текста – какво става с гражданите на Европейския съюз – те имат ли право на служебни правоотношения в българската държавна администрация, за да можем да отворим вратата, на която чукаме ние в другата посока? Какво става с българските граждани и могат ли те да имат право да работят в тези администрации? Този въпрос – за работата на българските граждани в страните-членки на Европейския съюз и съответно граждани на страните-членки в българската администрация, е нерешен.
Господин министър, в комисията постъпиха няколко жалби на такива общности. Едната жалба, за която се сещам веднага, беше от полската общност. Граждани на Р. Полша имат проблем в своите отношения с ръководители от българската администрация поради това, че са граждани на друга страна. Това е оставено за уреждане на място, както е записано в тези жалби, при конфликт между работодателя и съответните държавни служители.
Казвам го, защото би трябвало към 1.01.2007 г. да имаме отговор на този въпрос, защото ние всички в крайна сметка се стремим да станем членове на ЕС на тази дата. Не можем да нямаме отговор на този въпрос.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: За централизираните конкурси Вие казахте, че не очаквате резултат. Мисля си, че през последните 4 години има подобна практика – не цялостно в смисъла на законопроекта, но практика да се наемат от държавните и общинските администрации млади завършили студенти с централизиран конкурс. И това в моя опит беше твърде положително и много добри кадри назначихме на базата на такъв централизиран конкурс, които след това останаха да работят. Това не е същото, както в новия законопроект, но е нещо подобно. Така че практика има и тя е положителна. Аз съм изключително доволен от голяма част от всички тези студенти, които бяха назначени за 6 месеца, и те след това останаха и продължиха да работят. Нещо подобно се е случвало, така че не се започва от нулата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин Кътев повдигна важен въпрос за базата на Института по публична администрация и европейска интеграция. Аз в никакъв случай не съм против, но бих предложил в средата на годината, когато съберем опит, да видим как е работил Институтът по публична администрация и европейска интеграция при новите натоварвания, да видим нашите впечатления и да решим дали това е голям приоритет. Може би – да.
В същото време искам да споделя с вас как е работил основно ИПАЕИ, доколкото съм запознат с неговата работа. Идват от цялата страна обучаеми в София, наемат се някъде зали. Я ходят на тези курсове, я не ходят, 80% от разходите се оказва, че са били за логистика – т.е. за транспорт, храна и хотел на тези обучаеми. И за да нямало дискриминация между бургазлии и софиянци се оказва, че и софиянци са хранени безплатно, за да няма дискриминация вътре в групата. И понеже софиянци са в пъти повече от бургазлии, се оказва, че ние харчим за всичко друго, а не за курса. И затова със супер малкия бюджет, с който разполагаме, сме направили супер малко курсове. Ако го смятаме наум, се оказва, че за миналата година са заплатени около 40 хил. лв. за курсове, което е толкова малко, че е смешно – това е за цялата държавна администрация от 70-80 хил. души.
Сега тенденцията ще бъде по-голямата част от тези курсове да бъдат извеждани по места – в общината или в областта, където живеят. Ако ние направим база в София, то колко милиона ще струва базата, второ, колко милиона ще струва да ги докарваме тук и да ги разполагаме? Не съм против в никакъв случай, но предлагам първо да натрупаме малко опит, за да видим какво точно става. В момента годишният бюджет за обучение е много по-малък, отколкото са необходимите пари за изграждане на една база, дори за реконструкция на стара. Нашият проблем е, че като цяло не стига бюджетът за обучението, а не че примерно само базата ни спира. Тазгодишният бюджет, който е по-голям от миналогодишният, е над 1 млн. лв. - ако наемът на тези помещения е малък, защото курсовете ще бъдат изнесени в областните центрове по места, в един момент може да се окаже, че не това е най-големият приоритет. Може да се окаже, че е по-добре да удвоим средствата за обучение, отколкото да правим база. Не съм против, само разсъждавам на глас.
Госпожо Вълканова, Вие питате в съответния член кои органи се имат предвид. Това са държавните комисии, примерно Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията и много други.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Органи на държавна власт са министрите и създадените от МС комисии, като в Закона за администрацията е уредено кои могат да бъдат създавани от МС.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Интересува ме кои са членовете на тези органи.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:: Министърът.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Това е уредено по-надолу в законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Имаше зададен въпрос дали не е по-добре пи ар-ът да не е държавен служител. Той е единственият човек в едно министерство, който има този специален статут – по-добре като държавен служител той като директор на дирекция – единственият директор-член на политическия кабинет, да идва и да си отива без конкурс. Това беше предложението ни. В момента не е казано как е. И когато дойде новият министър, никой няма отговор на въпроса остава ли старият пи ар или не. Ние премахваме противоречията и мисля, че постигаме целта, която Вие предлагате. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Репликата на госпожа Вълканова е да се поправи текстът в параграфа.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Аз не възразявам, питам какво е.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В § 2 чл. 3 се изменя така: (Чете извън микрофоните.)
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Аз може би не съм Ви разбрала, господин министър, но останах с убеждението, че не искате пи ар-ът да бъде държавен служител.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Такава поправка не е правилно да се извърши, защото вие казвате “включително”, т.е. не можем да кажем “членовете на политическия кабинет, включително ръководителя на връзки с обществеността”. Защото в другия законопроект, който ще гледаме след малко, в § 12 е казано, че той е член на политическия кабинет. Нещо повече, в другия закон, в другата алинея той не е посочен като лице на трудов договор. От законопроекта виждаме, че шеф на пи ар-а е държавен служител с особен статут, той не е на трудов договор, но той се назначава и освобождава по начин, подобен на членовете на политическия кабинет. Въпросът е дали приемаме една такава конструкция, дали я одобряваме – хем да е държавен служител, но да не е съвсем държавен служител. Това може да е удачно, да е правилно, но този въпрос се нуждае от доизясняване.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това, което ние смятаме, че правим, е да официализираме нещо, което и досега е било така, но не е било написано така. Всеки премиер, аз нямам чак толкова дълги спомени, но все пак знам кой беше пи ар-ът на премиера Костов, на Симеон Кобургготски, знам кой е на премиера Станишев. И това какво означава? Че сега госпожа Цветелина Узунова трябваше да е пи ар-ът на Сергей Станишев?! Сега в закона казваме, че това не може да стане и може би не трябва да стане. То и досега е било така, защото не е имало пи ар, който да желае да остане при следващия премиер. Ако погледнете министрите, статистиката пак показва същото. Кой министър не си е дошъл с пи ар-а или е останал с този от предишния или по-предишния кабинет?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Нашият въпрос е защо трябва да е държавен служител? За да има висок статут ли? (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Въпросът Ви е логичен, но това не е въпрос на заплата. Според мен Вие задавате абсолютно правилен въпрос – дали това е правилният модел.
Има три модела. Единият е да кажем, че той е само член на политическия кабинет и не е никакъв държавен служител. Но това е едната крайност. И той да бъде директор на дирекция и да не е държавен служител – според нас това е крайна позиция. Другата крайност е да кажем, че то е държавен служител като всички други директори, но няма нищо общо с политическия кабинет.
Ние смятаме, че хибридният вариант е разумният, защото той има наистина специална функция. Той хем трябва да е много близко до министъра, да участва в заседанията на политическия кабинет, да е част от политическото тяло на министъра, да е като останалите зам.-министри в политическия кабинет. Ние не искаме от друга страна да го лишаваме от статута му на държавен служител, защото той е единственият член на политическия кабинет, който едновременно с това управлява нормална дирекция като останалите дирекции. Т.е. той не е нито рак, нито риба. Считаме, че този статут, където той остава държавен служител, за да е директор, но се назначава без конкурс, за да е заедно с министъра, решава проблема.
Другият въпрос на господин Антонов – дали правилно Ви разбрах? Вие предлагате от най-добрите университети без конкурс да влизат в този пул ли? Тук ще възникне следния въпрос: кои са тези привилегировани университети са по-специални от останалите университети. Примерно Харвард звучи като такъв университет, но университетът в Илинойс такъв ли е или не? Не знам! Според нас има известен символичен смисъл тези хора да се явят на конкурс. Това ще покаже, че те искат да работят в държавната администрация. А после, когато министърът на финансите прегледа всички хора с финансово образование и види, че има четирима от Харвард, Дай, боже, той ще си ги вземе от пула. Това е страхотно! Това ще покаже и тяхното желание. (Реплики на н.п. Васил Антонов извън микрофоните.)
ВАСИЛ АНТОНОВ: Казвам това, защото често досега, постъпвайки на работа, младите специалисти веднага ги изпращаме на преквалификация. А тези, които са завършили такива университети, ще започват на чисто. Така ще се види нивото и на студентите, учили в чуждестранни университети.
Подхвърлям това като идея. Не казвам, че трябва да бъде, но би трябвало. Вие самият пристигнахте по тази схема - с българския Великден. Можем да очакваме, че ще пристигнат така много млади хора, но критерият го няма – кой ще каже кои са тези най-престижни университети?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, прекъсваме господин министъра. Той е така добър да влиза в разговор. Аз го моля да не го прави. Имаше един кръг от въпроси към господин министъра, моля те да се изчистят, тъй като виждам, че при господин Спасов възниква някаква тема, за да можем да продължим. Иначе така можем да продължим много дълго заседанието и да не сме ефективни. Ще Ви помоля, господин министър, да продължите с тази група въпроси, които бяха повдигнати.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин Антонов, ако искате този въпрос да остане отворен, ако приемете този закон, като проведем първата година такъв конкурс, много от нещата ще изкристализират. Ние ще имаме статистика колко души от чужбина ще кандидатстват – двама или 2000. Може много хора от всякакви университети да кандидатстват. Може би времето ще покаже как да променяме методиката, която не е предмет на този закон, да видим какви конкурси ще правим. Но ще имаме предвид идеята.
За инспектората отговорите ще ги обединя.
Господин Узунов, Вие повдигнахте въпрос, който не бях си задавал – какво става с европейските граждани, които искат да работят в нашата държавна администрация. Мисля, че този въпрос ще го решаваме в други закони, може би в цялото трудово законодателство. Като видим как се разрешава по принцип на чужденци да работят в България, може би нещо подобно - с друг закон ще се уреди и въпросът за администрацията. Може би друга промяна ще се прави, не знаем.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Нашите искат да отидат навън за 5-6 месеца и по същия принцип, както Вие предлагате – за 5-6 месеца експерти от администрацията да работят по даден проект…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз отговорих на друг въпрос…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин министър, моля Ви, не влизайте в диалог с колегите от комисията, защото се губи смисълът аз да бъда тук. Това е уважение към самите нас тук.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Всъщност Вие, господин Узунов, зададохте въпрос за стажа на нашите специалисти там. Моля да отговори някой от колегите.
МАРТИН АВРАМОВ: И сега съществува възможността служители от българската администрация да бъдат изпращани дългосрочно на специализация и на стаж, който ще им бъде признат за професионален опит. Но ние не можем да уредим мобилност, която няма как да съответства на законодателството на чужда държава, т.е. не може да се уреди служебно правоотношение в другата държава. И сега съществува подзаконов акт, какъвто е Наредбата за дългосрочни специализации и командировки, така че в момента няма ограничения, но това не е типичен пример на мобилност, тъй като не възниква правоотношение в чуждата държава и ние не бихме могли да го уредим.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: На Вашите въпроси, господин председател.
По въпроса за централизирания пул. Според мен можем да пробваме и да видим какво ще стане. Според мен сигурно ще проработи. Ще дам пример. Последните 4 години съвсем пилотно без закон двама служители на министерствата, където работих преди – на икономиката и транспорта, започнаха като стажанти и незавършили студенти, абсолютно без никакъв бюджет и само с ентусиазъм организираха доста голяма и успешна програма, която нарекохме “Българската мечта” и по която няколко хиляди български студенти подадоха документи за стаж. Те проведоха стотици интервюта годишно. Това беше много успешен проект. Стотина от тях отидоха за по няколко месеца или седмици в чужбина и се върнаха на високо платени стажове във водещи мултинационални корпорации. И 4 години провеждахме така наречените форми на кариерата. Тази година ще е пета и аз ще поканя членовете на комисията на форума. Миналата година 15 500 студенти от цялата страна се включиха. И това го правиха двама служители, на които това беше част от служебните задължения. Трябва да ви кажа, че интересът на студентите за такива възможности, за участие в подобни инициативи е огромен. Според мен ние много ще вдигнем престижа на държавата и администрацията като работодател, ако подхванем подобни инициативи.
Аз като студент не съм имал желание да работя в държавната администрация и никога не би ми дошло на ум. Но ако е имало подобни инициативи, можеше и да ми дойде на ум. Ако пробваме, след 2 години ще знаем имало ли е смисъл или не. Усещането ми е, че може би ще има смисъл.
Управителният съвет на Института по публична администрация и европейска интеграция – идеята беше на нашите служители, зам.-министрите и директорите. Първоначално и аз бях скептичен – за какво ни е този управителен съвет. Но тук не става дума за някакви щатни бройки, не за бюджет или някакви разходи. Става дума за малко повече съпричастност от всички министерства, от няколко ключови министерства. И когато обсъдихме тази идея на заседанието на Министерския съвет – дали да има такъв управителен съвет или не, всички министри изразиха желание да го има и дори настояваха и техни зам.-министри да са в този управителен съвет. Дори Министерския съвет разшири малко списъка на ведомствата, който ние бяхме предложили. Т.е. нагласата е да се пробва как ще работи този управителен съвет. Според мен нищо не се губи, защото не става дума за никакви разходи, никакви бройки, а просто зам.-министри по-често ще се срещат, да стимулираме администрацията да праща по-често хората си на обучение.
Да призная, не съм горд с това, но бях министър в две министерства и изобщо не съм знаел, че мои служители са ходили на тези курсове, а като са ходили, по нищо не съм усетил с нещо да се е променила администрацията. Т.е. тази дейност е била почти нулева. Сега имаме шанс малко да “отлепим” от нулата.
За Инспекцията по труда много се радвам, че такова е мнението Ви, господин председател. Имахме дълги дискусии в Министерския съвет покрай устройствения правилник на новото министерство за какво да отговаряме ние. Слава Богу, се подкрепи Вашата идея – нашият инспекторат в министерството да отговаря за държавните служители из цялата страна. Главната инспекция по труда има толкова други задължения, че е по-добре тя да не отговаря за това. Този модел се възприе и ние предложихме точно това.
Вие говорихте и за мобилността.
На въпроса за гражданите на ЕС. Не ми е идвало на ум в този закон да запишем, че освен български граждани, трябва да могат и граждани на Европейския съюз да бъдат държавни служители. Може би трябва да се допитаме до експертите, които се занимават с евроинтеграция, хората, които отговарят за главата “Свободно движение на хора” и да видим как там е решен този проблем. Ако е необходимо, сега да направим една предварителна корекция, че от 1.01.2007 г. това се разширява и до гражданите на ЕС. Тогава стои въпросът какво ще стане, ако не ни приемат през 2007 г. Може би с някой друг в парламента трябва да се изчисти този въпрос – примерно с Комисията по европейска интеграция.
И последният въпрос беше за висшите държавни служители. Главен секретар, директор на дирекция са висши служители. Една от причините да искаме такова разделение - това е чисто интелектуалното разделение. Това е европейска практика. Второ, може би ще има някакви видове обучение за тези висши държавни служители, които ще са по-различни за начинаещите държавни служители. В някои случаи е възможно за този тип обучение да отговаряме не ние, а една нова дирекция в Министерския съвет. Това са част от причините, поради които решихме да ги идентифицираме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Спасов, искахте думата.
МИНЧО СПАСОВ: Вземам повод от изказването на господин Антонов. То е свързано с института. Аз съм по-добре запознат с неговата работа, защото и аз съм изпращал мои служители да се обучават там.
Първо, смятам, че идеята за съществуването и разширяването на дейността му е добра. Вече имаме аналогичен институт, когато говорим за държавните служители и за съдиите, магистратите. Всички знаете, че в Закона за съдебната власт ние въведохме изрично изискване, че за да стане даден юрист магистрат, той задължително трябва да мине и през института. Дали този институт ще бъде към министъра или към Висшия съдебен съвет – е друга тема.
Аналогия има както в Европа, така и в съседна Турция. Там, за да станеш валия или каймакамин, трябва задължително да си завършил административно училище, което се води дори като самостоятелно образование. Но да не взимаме чак такива крути мерки.
Последното ми становище – напълно подкрепям идеята този управителен съвет да се състои от зам.-министри, защото тяхната функция ще бъде и да предлагат теми за обучение, от които конкретните министерства може би ще имат конкретни нужди и така ще се допълва учебната програма, да бъдат в помощ на научната работа в този институт.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, смятам, че по точка 1 изчерпахме темата. Има ли още изказвания? Няма.
Моля да гласуваме ЗИД на Закона за държавния служител.
За 11, против няма, въздържал се 1.
Комисията подкрепя законопроекта.

Преминаваме към т. 2 от дневния ред.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Този закон също ще има сериозна европейска роля. Препоръките от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. визират и сериозно се занимават с темата за постигане на цялостен напредък по отношение на законодателството в областта на административната реформа. Също така имаме ангажименти, поети пред Световната банка. И тази тема е един от приоритетите на правителството, залегнала е в правителствената програма.
Правим няколко изменения. Най-напред, ясно разграничаваме политическото от административното звено в държавната администрация, като говорим за политическите кабинети. Отново доразвиваме правомощията на главня секретар, който ръководи съответната администрация, контролира и координира административните звена.
Следващата тема, регламентираме процеса по разработване на политики и уточняване на отговорността на политическото от административното звено в държавната администрация. Въвеждаме т.нар. стратегическо планиране в администрацията, като се очертават етапите в процеса и отделните отговорности на нивата.
Самият Министерския съвет ще има законово задължение като колективен орган да приема програма, която да определи стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление. Отделно органите на изпълнителната власт ще поставят ежегодни цели за дейността на своята администрация и ще контролират това изпълнение.
Следваща тема, ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията чрез нарастване ролята на инспекторатите. Ще засилим ролята на инспекторатите по отношение на чисто административните дейности в държавната администрация. Досегашната практика е, че те са предимно вътрешноведомствен финансов контрол, а сега тяхната функция малко се разширява.
Отговаряйки на някои обществени очаквания, установяваме нови изисквания към председателите на държавни агенции, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, председатели и членове на комисии, областни управители и зам.-областни управители и заместниците на всички тези звена. За тях ще важи принципът, който до голяма степен е валиден за министри и зам.-министри, че не могат да извършват търговска дейност, да бъдат управители ида участват в надзорни, контролни и управителни органи на търговски дружества, с изключение, ако представляват държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. Дава се преходен период от един месец за предприемане на действия в тази посока. Считаме, че не е правилно примерно областен управител или шеф в Агенцията за приватизация да бъде изпълнителен директор на голяма индустриална фирма, която може да има големи взаимоотношения с държавата, защото има конфликт на интереси.
Следваща тема, обединяваме регистъра на административните структури и на актовете с регистъра на държавните служители в един общ административен регистър. Вече имаме ново министерство, ще има нова дирекция, която ще работи по тези регистри. Считаме, че е добре, особено с въвеждането на електронното правителство, на модерния софтуер за управление на човешките ресурси в абсолютно всички администрации през 2006 г., би трябвало да има доста по-добра система, където от един регистър с един компютър всеки един от нас бързо да може да получи цялата необходима информация. В момента има доста проблеми в тази област.
Последно, малко по-голяма прозрачност в дейността на администрацията чрез публикуване на годишния доклад за състоянието на администрацията и ежегодните доклади за дейността на министерствата и всички други администрации в електронната страница на съответната администрация. Считаме, че така ще се подобри информацията в обществото за това кой какво прави и ще се види всъщност дали прави нещо.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, заповядайте по тази т. втора.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В § 12, който променя чл. 28, е казано, че работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета – това е директен и точен текст. Но после в ал. 5 и ал. 7 се появява израз началник на политическия кабинет? Началникът на кабинета става началник на политическия кабинет – така ли да го разбирам? Началникът на политическия кабинет е министърът, не може началникът на политическия кабинет да е едно и също с началника на кабинета! Този термин го няма никъде в закона и изведнъж се появява. Може би е грешка или е някакъв текст, който не желаете да бъде видян. Не знам как да го разбирам.
В ал. 7 на този член се казва, че този началник на политическия кабинет - очевидно става въпрос за началника на кабинета – може да получи правомощия по трудовите отношения на членовете на политическия кабинет, т.е. той да може да контролира правоотношенията със зам.-министрите. Той в йерархията не е над тях, че да може да въздейства?!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те се назначават от министър-председателя.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Иначе законът заслужава подкрепа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли друг колега, желаещ да се изкаже?
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: В чл. 28, ал. 1 се говори за началник на кабинета като длъжност, която организира работата. В ал. 7 би следвало тази длъжност да върви със същото наименование и да се нарича началник на кабинета. Терминологично трябва да се изчисти. Такива функции се възлагат на началника на кабинета.
ХРИСТО БИСЕРОВ: По първия въпрос разбирам, че е допусната грешка.
По втория въпрос – според мен не е логично началникът на кабинета на министъра да получи правомощия по трудовите правоотношения с членовете на кабинета. Един зам.-министър е по-голям от началника на кабинета и последният не може да има правомощия по отношение на неговите правоотношения. Цялата ал. 7 ми се струва неудачна.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да, разбрах.
Става дума за облекчаване работата на органите на изпълнителната власт във връзка с правоотношенията, свързани с командироване, отпуски и т.н. Така че ако има терминологична неяснота и считате, че изрично трябва да се отстранят зам.-министрите, това може да се отстрани на второ четене.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще се опитам да обобщя. Господин Бисеров каза, че не е възможно началникът на кабинета да влиза въобще в някакви взаимоотношения със зам.-министри, назначени от министър-председателя, включително по въпроси за командировки, защото министър-председателя подписва и техните командировки. Вашата идея е началникът на кабинета да има такива взаимоотношения с експертните сътрудници, които са в политическия кабинет, а не да носи самия министър върху себе си. Това, което се изисква от вас, е да поправите текста в тази посока, за да не буди тази двусмислица, която повдигна господин Бисеров.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Само за политическия кабинет или за всички служители?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само за политическия кабинет.
Ако няма други колеги, аз имам няколко бележки.
Според мен също има терминологични проблеми в самото начало на текстовете. Ще дам три примера.
Още в § 1, ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Администрацията осъществява своята дейност при спазване на следните принципи:
1. законност;” Това е съвсем естествено в една правова държава.
“(2) Администрацията осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и другите нормативни актове.”
Какво е законност, ако не съответствие с Конституцията и другите нормативни актове – т.е. има някакво повторение. Ако аз лично правех текста, щях да запиша т. 7 “дейност в интерес на обществото”, т.е. да го подредя към ал. 1.
По същия начин ми се струва, че създаването на нова ал. 6:
“(6) Администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите” е текст от есе. Това не ми се струва нормативен текст, а пожелателен текст. Каква санкция ще върви с този текст.
Ваша е волята да си защитите текста.
В § 3, ал. 3 съм си отбелязал друг текст, който ме “спъна”:
“3. специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавната власт, свързани с неговата специална компетентност.”
Щом е специализирана, ще е специална и компетентността, т.е. няма нужда от второто прилагателно – “свързани с неговата компетентност”.
Освен тези неща, които са основания за доста сериозна редакторска работа върху текста, мисля, че има три големи въпроса. Първият е свързан с главния секретар. Това, което се прави като поправка тук, е политически въпрос – какво е отношението към тази може би най-важна длъжност и инстанция вътре в администрацията. Лично аз бих подкрепил въвеждането на мандатността или поставянето на някакъв срок, защото позицията “главен секретар” винаги предизвиква политическо усложнение след поемането на властта от едно ново правителство. Ако не ме лъже паметта към края на 2001 г. е изменен Законът за администрацията и падна 5-годишната мандатност, за да се променят главните секретари. Може да се продължи в тази посока и да се каже, че ако новият министър остави главня секретар 3 месеца, което знам, че е европейска практика, той автоматично влиза в нов мандат от 5 години. Така или иначе, някъде между политическото ниво и самата администрация трябва да има този буфер, който да е с уреден статут. Все още не стигаме до крайно решение по проблема с главня секретар. При сегашната поправка вие в мотивите казвате, че това се уточнява, за мен – не се уточнява.
Рязко съм против и сигурно ще предизвикам колегите от комисията, срещу политическите кабинети към областните управители. Според мен областният управител има конкретни и ясни функции. Те са описани в Конституцията. Той е представител на централната власт. Безспорно той носи политическата воля с назначението си от министър-председателя, но той самият да има политически кабинет, да бъде регионален министър на региона, т.е. да бъде “премиер на региона”, с цялото ми уважение към дейността на областните управители, ми се струва недопустимо. Аз поне не бих го подкрепил. Разбира се, вие ще си решите.
Друг принципен въпрос, за който ще кажа, че се вълнувам по исторически причини, е инспекторатът да отиде при министър-председателя. Ще кажа, че в историята на държавните институции, към която аз имам претенции, че съм експерт и познавач, защото вече над 20 години се занимавам с нея, има такъв случай – това е в периода 1043-44 г. при министър-председателя Богдан Филов. Той прави такъв инспекторат към себе си, за да управлява администрацията. В условия на липса на многопартийна система и на война такива мерки може би са били оправдани. Но в условия на демокрация отговорността да не се носи от министъра, какъвто е министърът на държавната администрация и тази отговорност да се прехвърля върху министър-председателя, според мен не е редно. Това е продължение на аргумента ми, изтъкнат по т. 1.
Не Вие, господин Василев, като персона, но министърът и министерството трябва да носят върху себе си отговорността и главният инспекторат или инспекторатът изобщо трябва да бъде в рамките на министерството, а не да отиде в правителството. Знам, че по принцип е трудно да се постигне такова съгласие между министър и министър-председателя. Може би тази трудност да има и политически нюанс в себе си. Но не това е идеята. Идеята ми е, че за да има ред и принципи, този инспекторат не трябва да отива при премиера, а да бъде при упражняваната политика в тази област, в случая – при министъра на държавната администрация. Категорично съм против и този текст.
Това са три големи политически въпроса - както политическите кабинети, така и ролята на главния секретар, така и ролята на инспектората. Това са мои аргументи, които сега съвсем набързо разказвам. Ще ги развия и в пленарната зала. Това не означава, че се споделят от колегите от комисията. Те са персонални.
Заповядайте за въпроси или становища.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Както се досещате, няма да бъда остър и да се възпротивя, но понякога не мога да разбера Демократи за силна България. Хем са радетели за Европейския съюз, хем искате да сте винаги първи радетели за това, а като дойдат моменти нещо да се променя, ставате…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Консерватори.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не консерватори. В цяла Европа, дори и в съседните на Европа държави губернаторите са министри. Само в България не е така. Така че не може да бъде другояче. Този момент ще дойде – дали през 2007, 2008, 2009 или 2010 г. ще дойде. Така че не бива априори Вие да казвате, че сте против, защото искаме или не, демокрацията го изисква и това ще стане.
За политическите кабинети. Господин председател., областният управител има един, двама или трима заместници и един пресаташе и един главен секретар. Това ли считате за политически кабинет, който е нещо повече от всичко останало? Главният секретар – държавен служител, сега и на пи ар-ът става държавен служител. За какъв политически кабинет говорим? Ако смятате нещо друго за политически кабинет, съм съгласен.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума за следното. Това не е въпрос на конфронтация по партийна линия, аз съм дълбоко убеден, че политикът е този, който го контролира Народното събрание и се отчита пред Народното събрание. Този, който в петък идва на парламентарен контрол и дава обяснение пред народните представители. Такъв е министърът. Около него сформирането на политически кабинет е съвсем логично, съвсем разумно, съвсем нормално. Той носи политическата отговорност пред народното представителство. Областният управител носи такава отговорност, но пред министър-председателя. В този смисъл за мен той е в много по-висока степен висш държавен служител, ако ползвам жаргона, който днес се въвежда чрез законопроекта.
Що се отнася до регионализацията на България, веднага ще кажа, ако ние пристъпим към регионализация във вида, в който се предвижда от Закона за регионалното развитие, т.е. 6 региона, в които не само да деконцентрираме, да децентрализираме власт, тогава ще съм от радетелите ръководителите на тези 6 региона да са премиери на тези региони и да се формира изпълнителна власт около тях, която да се избира вътре, в областта. Веднага ще ви подкрепя. Това е европейска практика. Но 27 областни управители в една малка България не са тези, за които ние говорим и които съществуват в Европа. Тук съм съгласен с вас.
Бих участвал в едно такова регионализиране, такова “федериране” , такова изграждане на принципа за изграждане на второ ниво в европейските страни и в страните-членки на Европейския съюз. Смятам, че България може би ще стигне неизбежно в близките 5 години до решаването на този въпрос. Но той е първо конституционен, защото трябва да се промени Конституцията, за да се изгради такава система и се направи такава регионализация. Тези 27 области, 28 със София-град, аз познавам тяхната история и формиране в периода на българския комунизъм, са правени някой път по чисто роднински причини – член на политбюро е от еди кой си град. Този град ще стане окръжен и т.н. Т.е. това не е самият естествен път на развитие на самите региони. Докато 6-те региона, описани в Закона за регионалното развитие, аз съм съгласен, че в тях има собствена инфраструктура, те имат собствена икономика като вътрешно развитие, докато от 14 области да направиш 27 не винаги е било поради обективни причини.
Разбира се, сега колегите от БСП могат да се разсърдят малко, в момента нямам никаква персонална политическа критика към тях.
РЕПЛИКА: Вие върнахте 27-те окръга.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Бяха премахнати и бяха възстановени през 1999 г.
Колеги, приемам вашата реплика, абсолютно фактологично вярна е.
Има ли други въпроси. Ако иска господин министърът да отговори.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По първите Ви коментари за есеистичните форми може би други хора ще коментират или вие самите в комисията да прецените.
Специално за главния секретар, според нас е много важно и като европейска практика е абсолютно изискване това да бъде неполитизирана длъжност и това да е най-висшият държавен служител. Той да се явява на конкурс.
РЕПЛИКА: Стига да е вярно.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Същото можем да кажем и за началник отделите. Но това е абсолютно правилен въпрос. Статистиката показва това, което вие не казвате, но всички разбираме какво искаме да кажете. Абсолютно същото важи и за началниците на отдели, които са 2 нива надолу. Но правилното, към което трябва да се стремим, е това. Кога ще го постигнем? Ще се борим за него.
За политическите кабинети на областните управители се замислих, а колегите казаха, че и досега е било така. От 2001 г. зам.-областните управители и пи ар-ът на областните управители се борят като негов политически кабинет. Реално това няма конкретна роля. Почти е все едно дали ще се казват политически кабинет или няма да се казват така. (Шум и реплики.)
Ако искате, можете да го оставите, ако искате, да го махнете.
За инспектората, разбирате, че аз не мога да направя друго освен това, което е решил министър-председателят. Той е преценил, че иска да има голям инспекторат в Министерския съвет, който да наблюдава.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме ЗИД на Закона за администрацията.
За 11, против 1, въздържали се няма.
И този закон се подкрепя.
Искам да ви информирам, че Комисията по труда и социалната политика вече е разгледала този законопроект и като съпътстваща комисия е внесла мнението си.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие казахте нещата в началото, затова и аз реших нещо да добавя. Ние смятаме, че Законът за местното самоуправление и местната администрация е много важен и е сходен за нашата комисия. Смятаме, че трябва да се разгледа тук. Ние също ще добавим своето становище. Не бихме искали той да мине така, случайно, защото касае много нашата работа.
Вторият въпрос е следният. Преди няколко часа излезе изследване на MBMD, което беше представено на журналистите в 11.00 часа. Интересно е като основа за размисъл и за бъдеще на нашата работа.
Ще подготвим резюме на това изследване върху цялата администрация, включително общините. Сигурно ще е интересно да го видите. Когато сме готови, ще ви го изпратим веднага.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Ще помоля колегите от администрацията на комисията да подготвят писмо, което още утре да изпратим на председателя на парламента във връзка с това, което казаха господин Кътев и господин Николай Василев – с конкретния пример – Закона за местното самоуправление.
Приятен ден на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в16.00 часа.)