1. Разглеждане на законопроект за допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 09.01.2009 г.
2. Разглеждане на Законопроект за уеднаквяване на понятията в административната дейност, № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 09.01.2009 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 1

На 21.01. 2009 г., сряда, от 14.35 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 132 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І”. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Госпожо министър!
Уважаеми гости!
Можем да започнем работа, днес дневният ред е предложен да бъде в две точки, това са два законопроекта, внесени от Министерския съвет, ще ви запозная с този

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на ЗАКОНОПРОЕКТ за ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет на 09.01.2009 година.

2. Разглеждане на ЗАКОНОПРОЕКТ за УЕДНЯКВЯВАНЕ НА ПОНЯТИЯТА В АДМИНИСТРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ, № 902-01-4, внесен от Министерския съвет на 09.01.2009 година.

3. Разни.

И двата законопроекта - по точка първа и по точка втора от дневния ред имат една и съща дата, внесени са на 9 януари тази година.
Правим и една точка трета РАЗНИ, по предложение на г-н Узунов, както дава знак от мястото си…
Има ли други предложения във връзка с дневния ред?
Значи, това е нашият дневен ред. Благодаря ви.


Гости на заседанието и участници в него ще бъдат:

г-жа Миглена Тачева – министър на правосъдието, която е вече тук по точка 1- ва;
г-н Васил Чобанов – парламентарният секретар;
г-жа Виктория Нешева – директор на дирекция в Министерство на правосъдието;
г-н Крум Милев – от Министерство на правосъдието
по втора точка ще дойдат:
г-н министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев;
г-жа Лилия Иванова – директор на дирекция „Административно регулиране и обслужване” в същото Министерство;
г-жа Антоанета Миланова – парламентарен секретар;
и също така са изявили желание да участват от
Националното сдружение на общините в Република България:
г-н Златко Живков – кмет на община Монтана и член на Управителния съвет на сдружението, който е тук вече;
г-н Иван Апостолов – председател на Общинския съвет в Смолян, ето го и г-н Апостолов и
г-н Благой Станчев – който е парламентарният секретар на сдружението.

Това е. Има раздадено на всички ви едно Становище от Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България, относно проект на Закон за допълнение на Закона за администрацията, по което, предполагам г-н Апостолов ще бъде така любезен да вземе отношение във връзка с него.
Минаваме, колеги, към първа точка.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Първата точка е Законопроект за допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет. От името на вносителя давам думата на министър Тачева. Заповядайте, госпожо министър!
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо, за много години най-напред, защото не сме се виждали, здраве и късмет на всички…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да сте жива и здрава и Вие…
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА:
С няколко думи, Министерският съвет е вносител на представения на вашето внимание проект на Закон за допълнение на Закона за администрацията. Той е изработен в изпълнение на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Освен в Закона за администрацията, с Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект, предлагаме изменение и допълнение в още над 40 закона, като няма да изброявам законите, които са предвидени. Основните промени са свързани със съобразяване на съдържащата се в тях уредба относно пречките на назначаване по специалните закони за различните органи в системата на изпълнителната власт, със забраните по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията, доколкото те не са свързани със спецификата на дейността им, въвеждане на ново основание за предсрочно прекратяване на мандата на еднолични и колегиални органи при влязал в сила акт, с който е установен конфликт на интереси. В законопроекта е включена и разпоредба, с която е даден едномесечен срок от влизане в сила на Закона на лицата по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията да подадат декларация за несъвместимост, по чл. 12, т. 1 от Закона за предотвратяване и откриване на конфликт на интереси.
Предлагаме, също така, да изменим, въпреки че това не е най-добрата практика, но, за съжаление, винаги така се случва, Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, като в изключенията по чл. 21 относно ограничението за заемане на длъжност след освобождаване от публична длъжност, е добавена т. 13, която се отнася до управителя и подуправителите и останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка. Мотивите за това са тези, че съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Българската народна банка за членове на Управителния съвет се избират лица, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. И членовете на Управителния съвет, поради високата им степен на квалификация и нейният специфичен характер, както и поради ограничения в сектора на тази рамка специалисти, трябва да имат възможност да продължат да работят в банковата сфера и след изтичане на мандатите им.
Освен това, е включена преходна разпоредба, която предвижда, че висящи производства за констатиране на конфликт на интереси по отменени със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от Административно-процесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.
Това е текстът на Закона, който ние обсъждахме преди формално да започне прилагането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Подозирам, че можем да проведем дискусия и за други промени в този Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и включително и това да обсъдите идеята за този едномесечен срок, който въвеждаме в Закона за администрацията, защото така или иначе по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси този срок изтече на /за несъвместимостта говорим, за точка 1 говорим/ изтече на 8 януари, ако не ме лъже паметта. Дали този текст, всъщност, да не добие малко по-друга редакция и по-скоро да променим Закона за предотвратяване и там да сложим едномесечния срок, отколкото това да правим тук в този Закон – чисто практическо му е приложението на базата, все пак на един закон, който вече четохме, за да можем да прилагаме и когато седнеш да четеш едно нещо го виждаш малко по-различно от това, когато го гласуваш.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
И аз благодаря.
Сега предлагам на народните представители да чуем мнението на другите ни гости – това е Сдружението на общините и Асоциацията на Общинските съвети. Ще ви помоля кратко. Г-н Живков ще изрази общо становище или становище само на общините? Добре, само на общините. Заповядайте, г-н Живков.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ:
Дами и господа народни представители от Четиридесетото Народно събрание!
Госпожо министър!
Дами и господа колеги!
Имам пожелание да бъде на всички успешна годината, каквато я очакват нашите съграждани, всички, без изключение. За съжаление, първото ни влизане тук в сградата на Народното събрание, в една от сградите на Народното събрание, е по един повод, който една значителна част, не говоря за 24-те хиляди души, които работят в 264 български общини… освен кмет на Монтана трети мандат пореден, аз съм и заместник-председател на сдружението на общините, пропуснах и се извинявам за това,…та едната част са объркани, другите – гневни, но не искам веднага да споря, камо ли в присъствието на министъра на правосъдието за аргументите за приемането на този Закон за конфликт на интереси. Ние не сме против това, което е разумно, убедени сме, че нашето законодателство трябва да бъде адаптирано с европейското, дали едно към едно, едно на ръка, но така или иначе, едва ли ще влизаме в дневния ред на онова, което е разбираемо и нормално да приемат народните представители.
Ние обаче, категорично възразяваме срещу проекта за изменение и допълнение в Закона за администрацията, който е внесен от Министерския съвет, с който предвидените в § 34 промени в Закона за местно самоуправление и местна администрация са свързани с предсрочно прекратяване на правомощията на пряко избрани лица в общините. Разбира се, това тук не е само мое мнение. Това е мнение на Сдружението на Общините, така че аз не съм в качеството си тук да изказвам личното си мнение на сто процента докрай, но всички тези хора, които работят от години, от десетилетия в местното самоуправление са категорично против това. Известно е, че в Европейската харта за местно самоуправление, общо взето е хубаво, тези, които пряко са избрани, да има възможност да бъдат пряко отзовавани от тези, които са ги избрали. А според законите на Република България в момента, това са президента, народните представители, кметовете и общинските съветници. Поради тази причина, предложението, което го има за промени в ЗМСМА отиват значително по-далеч от предвидените в закона последици при установяване на конфликт на интереси. От момента, в който беше приет Закона досега, общо взето хората са силно объркани и притеснени. А в малките общини - изключително недоволни за това, че вероятността да сбъркат при попълването на проучването на родословно дърво до еди-кое си коляно става много сложно в тази ситуация.
Значи, ние не сме против, госпожо министър, не сме против това, което е прието в Закона, ние сме против промените, които се предвиждат в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Смятаме, че това трябва да бъде работещ орган, а не нещо, което е предпоставка за лов на вещици - съжалявам, това са част от коментарите на колегите от цялата страна, искам да кажа друга дума – избиване на комплекси или всичко това, събрано заедно. Не сме против приемането на подобен закон. Против това сме, че това са общо взето неща, които, абсолютно ще объркат възможността на местно ниво да се работи спокойно и нормално. Това ще бъдат едни непрекъснати пучове на хора, които по една или друга причина трудно могат да понесат иначе отговорност, овен по този начин, особено пък и в този период.
Благодаря ви за вниманието. Сдружението на Общините е категорично против, не говоря на представители на една или друга политическа сила, против промените, които се предвиждат в Закона за местното самоуправление и местната администрация, защото смятаме, че това излиза извън духа на Закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ.
Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИВАН АПОСТОЛОВ:
Аз ще бъда сигурно по-кратък, не знам дали ще успея. Но в качеството си на заместник-председател на Асоциацията на председателите на Общински съвети изразявам също становище на Общинските съвети в Република България - на техните председатели. Говорим за следното: пряко избираеми лица, съгласно Конституцията, законите са президентът, народните представители, кметове, общински съветници. Това е. Нищо повече. От този кръг лица се предлага само за прекратяване на правомощията единствено за кметове и общински съветници. Това - първо.
Второ, моля ви да имате предвид, че, ако се приеме този запис, така както се предлага в Закона, наистина ще се стигне до сериозна дестабилизация на органите на местната власт. При влязал в сила акт за установен конфликт на интереси, макар и да е минал през съдебния контрол като втора инстанция, автоматично ще последва прекратяване на правомощията на кмет или на общински съветник. Всъщност, по този начин ние ще се върнем към една стара практика, която преди беше преустановена. Ако си спомняте, имаше преди едни разпоредби в ЗМСМА, сред които Общинският съвет можеше да прекратява правомощията на кмета, ако той, просто казано, не си върши достатъчно добре работата. Това доведе до редица случаи, в които бяха прекратени тези правомощия на кметове на общини, имаше дълги съдебни процедури и се дестабилизираха органите на местната власт. Това се видя, че не е успешна практиката и поради тази причина Народното събрание измени закона в друг смисъл – че не може Общинският съвет да прекратява предсрочно правомощията на кмета. Сега по този начин това би се случило. На практика това ще доведе до, наистина, едни постоянни конфликти, ще има подавани жалби, сигнали по тези въпроси, с цел да се стигне до такова решение.
Второ, което, според нас, е много съществено. Така, както е предложен законопроекта - § 34 имам предвид, не разграничава тежестта на случаите, когато са установени конфликт на интереси. А в самия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има предвидени различни хипотези, като налагане наказания. Представяте ли си, за един елементарен случай на установен безспорно конфликт на интереси да бъдат прекратени предсрочно правомощия на общински съветник! Бих казал един пример: приемаме бюджет всяка година. Гласуваме разпределение на средствата за спортните клубове. И да кажем, общинският съветник хикс е член на Клуба по спортни танци. Гласуваме 200 лева. По една или по друга причина той участва в гласуването. Това би следвало да доведе до предсрочно прекратяване неговото правомощие. Ако изобщо приемем такава теза, че трябва да се прекратят предсрочно правомощията, може би трябва да има допълнителни условия за тежестта, за последиците, които може да възникнат или пък са възникнали при установени конфликти на интереси.
Това е.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Обръщам се към народните представители. Моля ви, да вземете отношение към предложения законопроект, като се изкажете първо по принцип върху законопроекта и след това за тази конкретна разпоредба, която е свързана с мнението, изразено от представителите на Общините.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаема госпожо министър!
Гости!
Това предложение на Министерския съвет е съвсем резонно и нормално, то е в съответствие със записа в Закона, с който се задължава Министерски съвет в този срок да направи предложения за промени във всички закони, които имат пряко отношение към прилагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Така че, при положение че нашата Комисия /по въпросите на държавната администрация/ и Парламента като цяло е приела закона консенсусно, би следвало да няма противници на тези промени. Разбира се, по отделни текстове, можем да коментираме, можем да приемаме или неприемаме някакви нови предложения.
Аз съм на мнение, а това е и мнението на Парламентарната група на НДСВ /Национално движение „Симеон Втори”/, че не би следвало или ако следва, то трябва да бъде в минимална степен пипан току-що приетия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Така че позицията на Парламентарната група на НДСВ е в подкрепа на подготвения и предложен текст за промени в Закона.
Що се отнася до предложенията на сдружението на общините и на сдружението на председателите на Общински съвети, аз много се радвам, че все пак Общините и общинските съветници разбраха, че има такъв закон, че този Закон действа вече, че той се прилага и те сега разбраха, че явно, пряко ще ги засегне и тях. Но според мен, не задълбочено и недобре познават Закона и неговото приложение. Категорично не мога да се съглася да се правят изключения за Общинските съвети и за кметовете. Категорично! Аргументите, които г-н кмета и г-н заместник-председателя на Сдружението на общинските съветници изказаха, са абсолютно несъстоятелни. Щяло да има брожение в Общинските съвети! Ами, нали това е целта на Закона! Да има! Вие правите обществените поръчки, вие боравите с пари на бюджета – европейския и българския, и ако има нарушенията, те са там и в изпълнителните органи на изпълнителната власт. Нито са в президента, нито са в Парламента. Но и ние на равни начала участваме, подаваме декларации и ще отговаряме пред закона, както всички останали. Какво значи това, че кметът щял да бъде освободен?! Ами, разбира се, че ще бъде освободен и общинския съветник. Акт! Влязал в сила акт! Това значи, че е минал през всички инстанции, през Комисията, през първа инстанция на Административния съд, през втора инстанция на Административния съд… И какво? Всички установяват, че има конфликт на интереси, обаче общинският съветник няма да напусне! Как няма да напусне?! Директно си заминава! Директно! Без никакви коментари си заминава! Установяваме, че дал двеста милиона на брат си?! И какво? Нямало конфликт на интереси? И цяла Европа ни прави тук… на маймуни ни направиха държавата! И ние ще кажем, какво, маловажно е деянието!? Няма маловажно, няма по-важно. Има съд, който определя степента на наказанието. Щом съдът е установил това – заминава си. Не общински съветник, какъвто ще да е! И недейте да подвеждате и да саботирате приложението на Закона! Цяла Европа гледа в него и цялото общество! Това ще обявя и пред медиите, утре ще дам пресконференция! /да могат колегите да вземат отношение как да четат Закона…/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
По Законопроекта, ако гостите желаят, ще дадат знак и ще вземат също участие в дискусията. Нека първо, да чуем народните представители, аз така мисля.
Заповядайте, г-н Узунов, микрофона ще Ви помоля да включите…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Като цяло подкрепям законопроекта за допълнение Закона за администрацията. Но аз също смятам, че това е една крайна мярка за дестабилизиране на местната власт с този текст. Може би това, което се коментира тук и което се каза, трябва да се направи едно ясно разграничаване между тежестта на случаите, когато има конфликт на интереси. Не може в една малка, имам предвид малките общини, в малките общини там приложението на Закона ще бъде изключително трудно. И специално по този текст, свързан с отстраняването на кметове, което е дестабилизиране на местната власт и на общински съветници, аз ще се въздържа и няма да подкрепя този член 34-ти.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това ли е? Добре. Благодаря, г-н Узунов.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: /към Венелин Узунов/
Уважаеми колега Узунов!
Нека пак гледаме реално на нещата. Няма малко, няма голямо нарушение. Има влязал в сила акт на Върховния административен съд. Той се произнася и казва има ли конфликт на интереси в конкретния случай или няма. Той ще прецени; ако е маловажно, той ще каже „няма”, или изобщо фактите, които са дадени, не са верни. Но, ако има, дали ще ощети в една малка община обществото, държавата и бюджета с пет хиляди лева, или в по-голямата община с петдесет хиляди лева, или в още по-голямата община с петстотин хиляди, или държавата като цяло с пет милиона, деянието е противообществено, против интересите на обществото и то е равносилно. И затова не можем да делим общините на малки и големи. Когато съответният общински съветник е член, аз отговарям и на колегата конкретно, въпреки че затова казах, че не са чели добре закона, когато е член на Клуба за спортни танци, в гласуването на бюджета той ще си направи отвод и няма да гласува. В Закона е предвидено това, колега. Но, явно, не сте го чели и се подавате на някакви психози, че какво ще стане, всичко ще се разруши, дестабилизация на местната власт. Никаква дестабилизация на местната власт. Напротив, това е укрепване на местната власт. Укрепване!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Узунов, дублика искате ли? Не, значи не искате.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Ще кажа две думи само, дублика, добре…
Аз съм си задавал въпроса много често има ли служители, държавни ръководители, ръководители на държавни учреждения, министри, кметове, от българската държавна администрация, на които да им се е налагало да работят в по-враждебна обстановка от кмета на Община. Помислете. На един кмет може да му се наложи да работи срещу него и правителството, и областен управител, и Общински съвет, разбирате ли по веригата в каква ситуация може да попадне? Защото един министър може…да е винаги във враждебна обстановка, но той има подкрепата на Народното събрание. И винаги може да си проведе определена политика. Докато един кмет, ако няма и подкрепата на Общинския съвет, той се оказва, че е /без подкрепа/…И единственото ми сериозно притеснение да се въздържа да подкрепя това, е да не отприщим една лавина от действия, насочени срещу отстраняването на кметовете.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря за дубликата.
Г-н Бисеров? Имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Уважаеми колеги, аз предлагам да внесем малко яснота и да не спорим за неща, които не са тема на законопроекта. Г-жо министър, Вие представихте законопроекта, но по линия на изказване на двамата представители на Общините, дебатът тръгна в грешна посока. Този Закон такъв дебат не поставя. Този Закон не поставя дебат дали наличието на конфликт на интереси е основание за освобождаване от длъжност. Този въпрос е решен. Той е решен в Закона за конфликт на интереси. Тук само привеждаме, Министерският съвет предлага да се приведе Закона за администрацията, за местната власт да се приведе в съответствие с вече влязал закон в сила, с вече действащи норми. Ако днес - на 21-ви по някакъв начин се установи, че един кмет е в състояние на конфликт на интереси, той веднага трябва да бъде отстранен, независимо от това дали ние този закон сме го приели или не. Няма такъв дебат. Ако искате такъв дебат, внесете предложение за изменение на влезлия в сила Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Второ, не е вярна тезата, че избирателно сме решили хората, на длъжностите, които са изборни, само две от тях да могат да бъдат освобождавани – кметове и общински съветници. Не е този подходът. Подходът е друг. Всички се освобождават. Всички! От чиновника /натам/… Само там, където Конституцията е заключила механизма, ние не можем с Закон да отключим Конституцията – това е президента и народните представители. Няма как със Закона да вкараме президента и народните представители в тоя механизъм. Щяхме да го направим. Виждате, всички сме вкарали! Не е вярно, не внушавайте тази теза, че избирателно сме подхождали към кметове и общински съветници.
И накрая, да не стане така, да не се окаже че СДС и ДСБ са познали, като намекваха, че съпротивата срещу този Закон ще дойде по линията на хората във властта. Няма значение от коя партия и къде е по нивата – дали е от изпълнителна власт, дали е от Народното събрание, дали е от общински съветници, дали е от кметове … Не трябва да има съпротива против този Закон, който се съпротивлява на това, смятам, че ще изпадне в неблагоприятна ситуация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Секунда, г-жо министър, ще Ви дам думата, но, все пак, ще призова още един път народните представители…
Има ли колега народен представител или да дам думата на министъра? Искате отново г-жа министъра…
Заповядайте, г-жо министър!
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА:
Нека да кажа няколко думи по възраженията, въпреки че изцяло се солидаризирам с това, което каза г-н Бисеров, но нека да четем Закона така, както е разписан. Чл. 33 на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси казва: /чете/ че „Нарушаването на Закона и установяването на конфликт с влязъл в сила акт е основание за освобождаване, освен когато в Конституцията е предвидено друго”. Вярно е, че вие сте от органите, които се избират пряко. И за това няма спор. Но в Конституцията нямат основание за освобождаване, предсрочно прекратяване на мандата, така както е записано за президента и за народните представители, а основанията за вашето предсрочно прекратяване на мандата, като казвам вашите, не точно на Вас двамата, говоря за Общински съвет и кметове е в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Затова предложението на кабинета е да допълним, въпреки че, ако четем Закона за местното самоуправление и местната администрация и сега има текст, и сега има текст и това е в чл. 30 – за Общинския съвет. Новата точка девет, с която е изменен Законът през 2007 г., която казва, че /чете/ „При избирането му или при назначаването му за член на Управителен или Надзорен, Контролен съвет, директор, контрольор.. .еди какво си, ликвидатор на търговски дружества с общинско участие или директор на общинско предприятие, както и при заемане на длъжност като общински съветник или друга подобна в друга държава-членка на Европейския съюз, това е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник”. Подобна разпоредба има и за кмет. Ние тук всъщност допълваме, така както е записано в Закона за конфликт на интереси и тогава с общинския съветник няма да правим дестабилизация на централната власт. Дайте да не даваме такива сигнали от това заседание. Никой никого няма да дестабилизира. Напротив, ще дестабилизираме местната власт, ако продължим тази порочна практика „нашите” и „вашите” и едни срещу други…Имаш право на избор - на две основания. Първи път – има ли основание за несъвместимост. Ако има основание за несъвместимост, избираш дали да бъдеш общински съветник, дали да бъдеш кмет или нещо друго, което законът не позволява. Радвайте се, че вие нямате задължение да напуснете…членове, неправителствени организации, без значение дали са в обществена или частна полза, защото всеки един от нас членува в такава организация и дори е член на ръководни органи, такова, каквото е задължение за вице, за министър–председателя, вицепремиерите, министрите, заместник –министрите и областните управители - за това ниво. Може и да има и кметовете. Избираш. Или оставаш член на Управителния съвет на Футболния съюз, по примера не на Футболния съюз в Смолян, а на Клуба по спортните танци, или оставаш председател на Общинския съвет. Имаш право на избор. Но, ако се констатира конфликт на интереси – малък или голям, това, което каза и г-н Олимпи Кътев, законът е категоричен – ние не правим сега закон за малки и големи нарушения, то е записано в чл. 33. И след като в Конституцията няма изрични основания за предсрочно прекратяване, и те са в ЗМСМА, ние нищо друго не правим – нито нарушаваме Конституцията… Щяхме да нарушим Конституцията, ако бяхме записали президента и народните представители в това, да. И затова, нека от тази призма, когато разговаряме по конкретни предложения, да четем малко повече Закона и още повече Конституцията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-жа Тачева.
За последен път се обръщам към колегите народни представители, защото ни предстои да пристъпим към гласуване с тях. Ако има някой от тях да се изкаже, преди, разбира се, да дам възможност на г-н Живков и на г-н Апостолов, ако желаят да вземат някакво отношение, тъй като бяха коментирани техните изказвания.
Но преди това, от народните представители... Няма.
Вие, господа, /към Живков и Апостолов/ имате ли желание да допълните нещо? Г-н Живков, заповядайте.
ЗЛАТКО ЖИВКОВ:
Дами и господа народни представители!
Госпожо министър!
Аз искам да кажа, че не за първи път влизаме в комисия на Народното събрание. Вече доста години се случва.
Разбирам емоционалния повод за отделни изказвания. Не съм в нищо против това, което казвате г-н Кътев и което го коментирате, освен опитите за внушение и за обобщения, което прозвуча във Вашето изказване по посока къде ги има нарушенията и че те, априори, са в местната власт, че само ние правим обществените поръчки. Извинете, може и да съм пропуснал другата част /към Олимпи Кътев,/ но в преобладаващата част, разбрах че упреците и подозренията, по принцип, са насочени към тази власт, която ние представляваме в момента тук. Така че, аз не се наемам да …Извинете ме.
Г-жо министър, аз не се наемам да правя обобщение, защото Комисията, включая и на най-злополучната агенция ФАР към МРРБ ? провери 33 проекта. Няма забележки към този /проект/, който е изпълнен примерно, в моята община, говоря като подтекст коментар за обществени поръчки за нарушения и затова, че едва ли не, ние излизаме от позицията, като казвам „ние” не казвам, не е мое лично мнение, аз изразявам мнението на колегите. Така или иначе, в тази страна има 24 хиляди пряко избрани кметове с 264 общини, общински съветници и хората от това, което са видели, прочели и коментирали, благодаря Ви г-жо министър, за Вашия коментар в някои от текстовете, ние не сме против това да бъде приет този Закон, да има ред в държавата…Ние сме против, според нас, не много ясните текстове и коментари – може би коментари към Закона, може би в този период, които излязоха, при които хората се притесняват, защото имат предвид каква, за съжаление, каква европейска държава сме, особено пък в тоя следващия период. На практика, притесненията са, че няма да можем спокойно да си гледаме работата общо. Ние не сме против идеите на българското правителство и на Народното събрание да хармонизира европейското законодателство, не сме против това нещо, просто, прочитът, коментарите и гледането на колегите в тази част ни принудиха така, според нас тук-там неясните възможности за формулировки и трактовки, защото каквото и да говорите, както и да стане, ако това бъде прието в следващия период, това ще бъде, подозирам, ще бъде лошо - ще поживеем, ще видим, много в тази ситуация са ни поучавали за последното десетилетие – едни са в политиката, други ги няма вече, нека да видим, дано, това което коментират и особено Вашият коментар, г-жо министър, дано да е в тази посока. Така че, ние не сме си позволили да коментираме народните представители, още повече г-н Кътев, /извинете ме от това се подразних: „батко”, „братко”/, не знам, Вие ги знаете по-добре тези работи. Всички ги знаем, но нека да не говорим, да не изпадаме в позицията на един голям шеф в Народното събрание, който беше неуспял кандидат-кмет, защото никога в живота си не беше ходил на пряк избор и се обиди дори от думите ми, дори някои, които са женени, респективно омъжвани. Така че има едно подобно усещане, това искам само да кажа в заключение - ние не сме против това.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, благодаря, г-н кмете…
Г-н Апостолов, нямате да допълните?
Заповядайте г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Искам към г-н кмета Живков. Най-малко към Вас мога да имам нещо против или някакви бележки. Най-малкото заради това, че на последните избори, доколкото си спомням, НДСВ Ви е подкрепило. Така че, ние към нашите партньори нямаме…напротив, гордеем се, че при проверките, нямат проблеми… Искам само да Ви кажа, че преди два месеца бяхме на посещение в Словакия, където беше приет същият Закон за конфликт на интереси, почти дословно същият. Колегите се оплакаха, че първата година е било ад. За всички. И за Парламента. И за общинските комисии. И за инспекторатите в министерствата. Така ще бъде. Втората година вече ще се поуспокоят нещата. Живи-здрави, ако се тръгне на оправяне на нещата, идва следващ Парламент, колегите да променят текстовете, доста са рестриктивни, съзнаваме го, но ситуацията е такава, че не позволява с мекия брус да се кара. С мекия брус я докарахме дотука. До тук я докарахме! Не се обиждайте, няма нищо лично към кметовете. Аз съм бил областен управител. С 46 кмета съм работил в продължение на 4 години, еднакво съм ги уважавал – жълти, сини, червени, но ситуацията е такава, че трябва нашата държава да покаже и на българското общество, и на Европейския съюз, че ние сме безкомпромисни по тази тема. Пак казвам, когато се поправят нещата, има начин, следващият Парламент, и по-следващият, да ги поправят.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря ви на всички.
Само да кажа две неща. Първото е, че ще подкрепя текста, защото това е естествено развитие на процеса за преодоляване на конфликта на интереси в нашата страна.
И второто, че като председател на Комисията, че няма подбор при подготовката и обсъждането на проекта на Закона миналата година за длъжностите в страната, а е имало, както казаха колегите от една страна спазване на Конституцията, което за нас е основно задължение – ние сме се клели в нея, и второ, ние всички в тази Комисия бяхме обединени около мнението, че проблемът с конфликта на интереси е там, където има финансов поток, независимо дали става дума за централна или местна власт. Тук не сме делили властите по местна и централна, но сме наясно, че в Народното събрание ние не преразпределяме средства, с изключение на това, че гласуваме общите числа на бюджета на страната. Както и не се занимаваме със собствеността, както се занимават други органи, било то министерства, било Общински съвети и т.н. Тъй че, това е подход, за който споменаха колегите и за който искам да кажа, че тук не е имало никакви различия в подготовката и изработването на законопроекта миналата година.
Благодаря на участниците, на гостите.
Призовавам колегите си към гласуване. Дали има някой „въздържал се” по тази точка първа? Един „въздържал се” има..”Против” ? – Няма. останалите сме „За”, с това този законопроект е приет на първо четене в Комисията.
„За” – 7 гласа, против – няма, „въздържал се” – 1.
Текстовете са приети.
Да преминаваме към следващата точка…
/Оживление в залата и разнопосочни реплики/
РУМЕН ТАКОРОВ:
Само по чл. 34 …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Заповядайте, г-н министър /влиза министър Николай Василев/.
../към Такоров/ …Ами защо не го казахте, г-н Такоров?!
РУМЕН ТАКОРОВ:
/без микрофон/ - страница пета, точка четвърта…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, връщаме се по искане на г-н Такоров към първа точка, без да отменям гласуването, но той ни обръща внимание, че в § 11 на Преходните и Заключителните разпоредби на току-що приетия Закон се прави изключение за директорите на културните институти. И го казва, че то се намира фактически в алинеи 2, 3 и 4 на § 11. Нали така, г-н Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Да, да…./без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Става дума за следното, обръщам се към народните представители. /чете/ „Директорите на културни институти могат да участват като представители на държавата или общините във форма на управление или в контрола на търговски дружества с държавно и общинско участие в капитал… – точка четвърта, искам да изчета всичките, а става въпрос само за четвърта – /пак чете/ „директорите на културните институти при осъществяване на функциите си, свързани с творческата дейност на института могат да сключват договори със свързани лица на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси” /то не е „на”, а „от Закона” трябва да бъде – има тук граматическа грешка/.
Прав сте и аз имам конкретно предложение: за второ четене, да, да /към Такоров/ това ще го отбележим в доклада, че има такова изключение и за второ четене да направим преценка дали ще е съгласна Комисията изобщо да има прецеденти. Защото, ако е съгласна, ще трябва да разискваме, да кажем, малко по-сериозно, по-дълго в смисъл, ние винаги разискваме сериозно.
РУМЕН ТАКОРОВ:
…Извинявайте, като почнахме, мисля че ние имаме един пропуск, той не е един, но да кажем един основен пропуск в Закона за конфликта на интереси, където в него не сме отбелязали кой има право да тълкува Закона. Няма го. Указания, всъщност да дава по Закона…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Не може да няма, чакай, сега ще го намеря…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, да Ви помоля. По искане на г-н Узунов направихме една точка трета „РАЗНИ” – тъй като влизате в друга тема, нека да изкоментираме на края на заседанието в нея въпроса, да не задържаме и г-н министъра и да вървим по точка втора. И съм съгласен с Вас, ще поставите въпроса накрая и ще го обсъдим.
И тъй, отиваме

ПО ТОЧКА ВТОРА:

Има думата г-н министър Василев, заповядайте г-н министър!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Членове на нашата Комисия!
Тук сме заедно със заместник-министъра Ангел Иванов и с директор на дирекция „Оперативно регулиране и обслужване” Лилия Иванова и г-жа Антоанета Миланова – парламентарният секретар.
Законът го знаете и аз накратко ще ви запозная с него. Признавам си, че това е нестандартен Закон. Може би за пръв път ми се налага да вкарвам такова нещо и действително дълго време мислихме в Министерството, както и в Министерския съвет как да постъпим с тази ситуация.
Причината е, че преди доста време, променихме Наредба, тук виждам, г-н председател, големи паралели с това, което обсъждахме тази сутрин с Вас в залата, преди доста време приехме Наредба, която казваше, че администрацията не трябва да приема молби, а заявления и т.н. Факт, обаче е, че администрациите не си промениха практиките. И една от причините, за която, изглежда са прави, без да съм юрист така го усещам, че техните ресорни закони, и те са 86 на брой, казват, че там трябва да се вземат молби и съответно се използват думи, термините „молба” и „жалба”. Това, което правим с този закон, е бланково ли да го кажа, или хоризонтално променяме 86 други закона – навсякъде, където пише „молба” слагаме ”заявление”. Където има „жалба”, слагаме думата „сигнал”. Има още някои други дребни изключения и всъщност мога да ви кажа, че не го правим на сто процента – оставяме няколко изключения, където сме преценили, че това не трябва да се случва – когато става дума за международни договорености и практики, където в международен план е молба, значи и при нас остава молба, или където се уреждат българско гражданство, статут на бежанец, пребиваване на чужденец на територията на страната и др. подобни, където смятаме, че трябва да остане молба.
Алтернативният подход, уважаеми г-н председател, би бил да внесем 86 промени в отделни закони, което означава, че някъде до към 2013-та година вероятно, ще се занимаваме всяка седмица с по един такъв закон. Това, според нас е възможно, но не е практично. Много по-ефективно от всякаква гледна точка е с един кратък закон да променим 86 други и въпросът да приключи веднъж завинаги.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н министъра.
Тъй като днеска ние наистина имахме един кратък дебат във връзка с друг закон, който Народното събрание гледаше за транслитерацията министър Василев каза, че аз взех отношение и веднага ще кажа за какво става дума. В този Закон, вече няма да се връщам на сутрешния дебат, той се приключи, има принципен въпрос за мене, за тежестта на закона – като институция, става дума. Дали всяка тема, по която имаме да решаваме въпрос, който е от обществен интерес, трябва да отиде в закон или може да отиде в друг нормативен документ, каквито са ни посочени – Конституцията и Закона за нормативните актове. Това е принципен въпрос.
Аз продължавам да разсъждавам върху него и във връзка с този закон, дори два-три пъти с по-голяма интензивност, отколкото с предишния за транслитерацията – сутрешната тема. Защото, законът се казва Закон за уеднаквяване на понятията в административната дейност и това е много сериозно заглавие. То обхваща административната дейност като цяло, а става дума за молби, жалби, сигнали и още един вид документи. Това не са понятията в административната дейност! Понятие в административната дейност е конфликтът на интереси. Например, понятие в административната дейност е главният секретар, функционалният израз и пр. и пр. думи и понятия, използвани в Закона за държавния служител или в Закона за администрацията или в някой друг закон. От тази гледна точка зададох въпрос днеска на Председателския съвет сутринта, тъй като председателят Пирински ме попита дали ще сме готови, тъй като този законопроект, забележете колеги, а не предния, е включен в програмата за тази седмица. Аз казах, че ние ще сме готови, защото вярвам в усилията на Комисията. Но попитах Председателския съвет дали ще направим законопроект за понятията във финансовата дейност, например. Или ще направим ли законопроект за понятията в наказателно-процесуалната дейност. Или… и т.н. и т.н… Искам да ви кажа, колеги, че Председателският съвет не пожелаха да вземат отношение по тази тема. Г-н председателят Пирински ми каза, че вярва в мъдростта на Комисията, на което аз го пресякох и казах, че Комисията, като всяка друга, има своята политическа воля да подкрепя правителствени законопроекти и професионално мнение. А той ме репликира и ми направи дублика, като каза, че вярва в професионалното мнение на нашата Комисия. Виждате какъв сложен разговор сме водили ние днес в Председателския съвет по този законопроект!
Аз, слушайки г-н Василев, четейки, бих казал, алтернативното решение на това, което е Вашия замисъл, защото той сам по себе си не е лош, е да се направи наистина промяна в Закона за нормативните актове, с което да се подведат тези 80 текста или колкото текста са, а това е възможно, защото тогава мотивацията и промяната ще си попадне в една друга, как да кажа, друга канава, в една друга писта, пътека... Но така погледнато, само прочетено заглавието, безспорно, доста тежко те респектира – понятията в административната дейност. Това е много тежко нещо! Това не е проста работа. А става дума за молби и жалби. И сам казвате, г-н министър, че вие имате Наредба, а те не я спазват. Каква е гаранцията ви, че като имат Закон ще го спазват! Извинете, казва го един народен представител трети мандат. Каква е гаранцията?! Никаква. Защото нашите чиновници не са приучени да спазват на сто процента всичко, за съжаление. И това изисква време. И специално министър Василев полага, както виждаме, откакто има това Министерство, огромни усилия в тази посока - да се обърнат към образование и преквалификация на българските държавни служители. Защото това, наистина, изисква време, не става за кратко…
С други думи, аз казвам, че съм против това нещо. Против този законопроект. Против съм това заглавие. Смятам, че този проблем е валиден, що се отнася до молбите, сигналите и жалбите, да, приемам, че хората не трябва да се молят, а трябва да заявяват, защото това е въпрос на тяхно достойнство в една демократична държава, но не е този пътят, по който трябва да се прави това.
Това е законът. Той не е голям. Има много преходни и заключителни разпоредби…
Уважаеми колеги…Докато изчакваме колегите, заповядайте, разбира се.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз разбрах какво има предвид г-н Методиев. По принцип разбирам логиката и не казвам, че нищо не е вярно. Напротив, много неща са верни.
Тук има няколко особености, господин председател.
Едната е, че за разлика от Закона за транслитерацията, където, да кажем е справедлива критиката „вие с Наредба не го оправихте, със закон пак няма да го оправите”, т.е. горе-долу въпрос на целесъобразност и там решихме, че някак си, законът дава големи правомощия на Министерството и че ние вярваме, че ще се справим със Закона.
Тук, обаче, ние нямаме избор, защото става дума за 86 не наредби, а 86 закона, които ние не можем да променим с нашите наредби на Министерския съвет. Т.е. ние променихме една наредба за административното обслужване, където така да се каже пожелателно казахме, давайте да използваме думата „молба” и действително, и аз като разписвам много отпуски и командировки на областни и заместник-областни управители, виждам как масово те си смениха бланките – не на сто процента, но примерно, преди бяха 90 процента молби и десет процента заявления, сега сигурно са 80 % заявления и 20 % молби или нещо такова. Т.е., горе-долу, където може и където са не по-малко официални документи, там въпросът се случва.
Обаче, където става дума за закон, за нещо, което, примерно… на Министерството кой Закон да вземем тук? Кажете един Закон. Все едно кой. Примерно, Законът за държавните такси…Примерно, някой събира държавните такси и там пише, че трябва да има, да кажем, „молба”. Те не могат да кажат в Закона пише молба, обаче понеже Министерският съвет е променил наредбата и те да променят на заявление, това, мисля, че юридически, е невъзможно. Затова ние в момента изчистваме радикално проблема – така да се каже всички плевели ги обираме с един замах.
Господин председател, аз ще Ви помоля, Вие да помислите, тук няма никаква идеология – нито някаква партийна работа в този Закон. Обаче, според мен, аз доколкото Ви познавам, Вие сте човек, който държи на правата на гражданите, държи, така да се каже, на правовата държава и на реда в обществото и т.н., според мен, и този закон, аз единствено бих го определил като манталитетен закон. Т.е. той столетна практика променя в Източна Европа, където ние винаги сме се молили още от васалите на рицарите и още на князете едно време. Това е такъв проблем, който сигурно отива някак си в първото хилядолетие на сегашната ера, докато в Западна Европа още оттогава са се виждали разликите. И според мен, ние можем да живеем и така. Но въпросът е трябва ли да живеем така? Опасявам се, че ако ние сега върнем този Закон, аз не съм министър на правосъдието, не съм и юрист и Законът за нормативните актове се опасявам, че не този мандат, ами и в следващия няма да бъде променен, той изобщо никога няма да бъде променен. Т.е. ние с вас в момента имаме една ситуация, където в обществото има много голям консенсус по този закон. Всъщност нито един човек в последната година не се е идентифицирал против този закон. Даже и Слави го подкрепи, да ви кажа, а пък Ники Кънчев и той го включи във въпросите с големи акламации във въпросите на предаването „Стани богат”. Въпросът е да ви кажа за какво става с една дума. Т.е. тук няма нито един човек от обществото, който да е против идеята. Оттук нататък, ако имате добра идея за промяна на заглавието на този закон, да ви кажа, каквото и ще да го кръстим това заглавие, ако ще да е закон за думите „жалба” и за каквото ще да е /обръщение/, въпросът е, че все пак някакво заглавие официално трябва да има измислено. Тъй като не можем да кажем Закон за уеднаквяване на някои понятия, ако искате или да остане това заглавие, пък това честно казано, от този закон няма да има никакви последици. Всъщност , единствената последица е, че той сменя останалите закони и горе-долу с това той приключва своя живот. И повече, според мен, никога няма да бъде изваден от чекмеджетата. Не е ли точно така?
Добре. Но кръстете го, ако искате, Закон за отмяна на думите „жалба” и „молба” от административната дейност, но въпросът е, че целта е постигната. Според мен, ние сега имаме няколко месеца с вас да свършим тази работа. Ако не я свършим, според мен, ние с вас ще се пенсионираме, но никой друг няма да го свърши това нещо и това е истината.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Понеже беше отговор към мен, без да досаждам на колегите си от Комисията, ще Ви кажа две неща, господин министър, в което съм дълбоко убеден, именно като демократ и като човек, който се занимава професионално с историография.
Първото е, че с нормативен акт, било то Закон, манталитет не се променя. В това съм абсолютно сигурен. Даже бих казал нещо повече. Манталитетът може да счупи всеки нормативен акт и най-добре направеният закон. И ние в нашето общество сме свидетели на подобни неща доста пъти. Така че, тази амбиция, на мен ми е странична, бидейки демократ, /затова съм консерватор/. Свършвам с дефинициите и определенията за себе си.
Връщам се на темата, второто, което искам да кажа. Не съм против да се извърши такава фактическа реформа в документооборота и неговото наименование. Аз съм „за”. Не се влияя от странични авторитети като посочените от вас пиар майстори. Това не ме интересува изобщо. Може би заради това събирам по-малко доверие, като изляза на избори. Интересувам се изключително много от стабилността /набляга/ и достойнството на институцията, за която работя, а тя е Народно събрание – и приема закони! Законът е нещо, за мен, много голямо, което урежда много голям обществен интерес, който не е този. Този интерес, обществен, той е важен, манталитетен е, така е, няма проблем, трябва да се премахне, но той може да се уреди в съществуващ закон, който урежда по-голямата материя и затова казах Законът за нормативните актове. Аз не казвам някой да седне да преработи целия Закон за нормативните актове, казвам че този подготвен от вас текст може да стане елемент от този Закон като в Преходните и заключителните разпоредби на закон, какъвто е, защото той има шест текста и останалите са му Преходните и заключителните разпоредби. Вие сам казвате, поставили сте си задача с един замах да почистите тия наименования във всичките тези закони, които действат в страната. Това казвам аз, че е възможно.
И се връщам на основното. Появата на такъв закон, под това заглавие предопределя политика в законодателството, срещу която аз съм. Защото такова дефиниране на понятие във всяка дейност, в която се правят закони е абсурдно. То е невъзможно. То и законът не е заради това. И го говоря като историк, наистина, не като юрист. Защото аз мисля, че един догматик дори, би трябвало да бъде още по-краен в своите разсъждения на тази тема. Но тук ние се намираме в Комисия, в която се взема по вишегласие решението. Така че, аз повече смятам да не влизаме ние с Вас двамата в разговор, да оставим колегите да се изкажат и да вземем решение.
Заповядайте колеги, народни представители.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Съжалявам, че не участвах в целия дебат, но трябваше със Сдружението на Общините да си кажем няколко приказки отвън. Та доколкото разбирам, духът на предложението не се оспорва. Т.е., като една нормално демократична държава, общество, депутати, ние считаме, всички, че „молбата” и „жалбата” са отживели понятия, които поставят самочувствието на един нормален български гражданин в някаква зависимост. Като кажеш „молба”, все едно че се молиш на някой да направи нещо, въпреки че на този някой ти му плащаш със своите данъци и заплатата и той е длъжен, по закон, да те обслужи както трябва. И това, действително, всеки нормален човек би го приел, в смисъл че би следвало така да бъде.
Може би, господин председател, имате основание във формулировката на въпроса дали чрез отделен закон трябва да се направи или чрез поправка на Закона за нормативните актове. Аз също не съм юрист и не претендирам как да бъде. Ако има съмнения в колегите, да попитаме Съвета по законодателство към Народното събрание. Те да изкажат мнение, ако има някакви спорове или несъгласия между нас, как да бъде или да минаваме на принципа на гласуване по съвест.
Защото в края на краищата идеята е добра, но аз също не мога за себе си да преценя дали е това начинът, може би колегите трябва да си кажат мнението. Не виждам нещо кой знае какво значимо и какво би променило приемането на този акт, дето казва колегата, по-скоро принцип.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Кътев.
Друг някой колега иска ли думата?
Г-н Бисеров?
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Аз също съм разколебан по този закон. Аз дори не смятам, че дори духът на закона е толкова безспорен. А че има традиции - има, но под този термин „молба” в съзнанието на хората и в правовия ред не е заложено моленето. Не е заложено. Чисто граматически може така да звучи, но аз мисля, ако вървим по този път, ние трябва да променим и термина „искова молба”. Защо искова молба /обяснете ми, към залата/ ще бъде изключение?! Защото съдебната власт е по-различна от администрацията ли, от държавната администрация, от администрацията в местната власт? И там има администрация. Т.е. аз ще кажа така: аз не виждам, според мен, поне така го усещам, обществена необходимост от промяна на регламент на обществени отношения. Вероятно разсъждавам малко по-консервативно, но този закон ми изглежда никакъв такъв, от никъде. Няма и обществена нужда никаква нужда от такова нещо. Пак казвам, защото тези понятия хората не ги възприемат като неудобни, това не са понятия, които ни поставят в унизително положение. От тази гледна точка, за да не изпаднем в конфузна ситуация, включително и политическа конфузна ситуация, не е лоша тази идея, която дава г-н Кътев, да поискаме становище от Съвета към председателя на Народното събрание – той се нарича Съвет по законодателството…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
От Съвета по законодателството…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
От съвета, нека чуем едно становище от тях. Те винаги откликват. Да чуем юристите, маститите, сериозните какво ще кажат по въпроса. И ако няма правни проблеми, вероятно, ще му дадем ход на Закона. Но само заради това, че е включен през тази седмица в дневния ред, това не може да е основание непременно да го гласуваме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбира се, аз ще изляза и ще заявя публично…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Разбира се, прав е г-н Кътев, да направим този междинен ход и после да разискваме...
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах, г-н Бисеров.
Колеги?
РУМЕН ТАКОРОВ:
Господин председател!
Уважаеми господин министър!
Аз само две думи да кажа. Аз се опитах и тук помолих и хора от Министерството да ни покажат един закон, в който да са включени всичките термини, които искаме да ги променим. И може би не би трябвало да отиваме към нов закон, а промяната на този закон и с него като променим тези термини да отидем да изброим всички други в Преходни и заключителни разпоредби. Това е също вариант, ако не искаме да имаме закон, както вие казвате, че не е мястото му в отделен закон, ами в Закона за нормативната уредба на държавата – Законът за нормативните актове. Така че, това може да се направи. Но аз също се съгласявам с това, което казаха г-н Кътев и г-н Бисеров – да видим каква е необходимостта от замяната на тези думи, защото пределно се наслушахме и по медиите, че вече българинът не трябвало да се моли, а трябвало да заявява и това е един от основните моменти да заменим молбата със заявление, защото това било унижение на българския гражданин, където отива при държавната институция той да се моли. И затова аз се солидаризирам с тях да попитаме, а след това вече – вторият елемент на Комисията ще бъде например, този закон дали да го приемем, както казвате вие или да приемем един закон, в който в Преходните и другите разпоредби да изредим всичките тези 86 закони, където са написани, това законодателството го разрешава на българина. Няма да противоречим на нито един от нормативните документи, с които се правят закони в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря, г-н Такоров.
Това е трети колега, който дава процедурно предложение на практика – да направим писмо, с което да поискаме мнението на Съвета по законодателство и след това да минем отново към дебат на първо четене в Комисията. Така дефинирам аз процедурата, която виждам, че ми се дава знак от тримата колеги, че това е тяхното фактическо процедурно предложение.
Има ли някой по същество да изкаже мнение или да обсъждаме вече тази процедура?
По същество не виждам.
Тогава, по тази процедура, ако има съгласие по нея, аз се присъединявам към това мнение – нека да се даде още повече време и за размисъл, и за обсъждане и в парламентарните групи също. Единодушни ли сме, колеги, да се направи такова писмо, аз ще запозная председателя на Народното събрание, включително, ако има нужда, ще стана и в зала, за да го съобщя там, като дойде в точка от дневния ред, че нашата Комисия има желание да обсъди на първо четене този законопроект, след като получи становище на Съвета по законодателство. И затова сме се обърнали към Съвета по законодателство.
Г-н министър, виждате, че колегите са на едно мнение, единодушни сме в това. Ние веднага като получим, ще Ви изпратим такова становище, да го видите и Вие, а пък и Вие имате време да размислите върху това, което чухте, за да … може да направите и Вие някакво друго предложение, с което да ни улесните.
Закривам заседанието по тази точка.
Благодаря на г-н министъра и на Вашите колеги.
За нас от Комисията остана една точка трета – разни, в която имаше, както подсказват колегите от залата и по нея ще сте полезен г-н министър и по нея ще Ви помоля, г-н министър да останете, да вземете думата и след това г-н Узунов и г-н Такоров имат да поставят два въпроса.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:

ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Уважаеми г-н министър!
Имам информация от много мои съграждани, които пътуват за Турция през сухопътната граница. Г-н Иванов нещо ми направи сигнал, сигурно значи знае, въпросът им е къде остана едното гише на господин министъра?! На седем места се редят на опашки, за да минат границата! Чакаш на седем опашки! Минаваш на едното място, втора опашка, трета опашка… Моля Ви, проверете го това нещо. Стана така, в разговор възникна въпрос и след това коментар за едно пътуване на областния управител до Турция – областният управител на Пловдив - Тодор Петков, ако трябва звъннете му на него. Тъкмо му казвам: „Вярно ли, че на шест места чакаш”? А той ми отговаря: „Не на шест, на седем! Аз ги броих, -казва,- седем места са. И се чака навсякъде продължително! И какви коментари по адрес на управлението чух, може да си представите!”. Моля, само като сигнал да го имате предвид. А ако трябва за следващото заседание, информирайте ни дали е така - в Малко Търново било…пункта. Това важало за всички сухопътни граници, за външните граници. Проверете го дали е така, и ако е така…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Узунов, давам думата на министър Василев, той е готов да Ви отговори. Заповядайте, г-н министър!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господа!
В момента се занимаваме с този въпрос и още онзи ден /днес е сряда ли, онзи ден значи/ бяхме при министър Миков по този въпрос – преди обяд. Само да кажа, ние никога не сме споменавали думите „Едно гише на границата”. Ние казваме единен фиш. Т.е., ние не сме казвали, че ще има едно гише на границата. Едно гише има в общините и на други места, а на границата има единен фиш. Въпросът е да се плаща на едно място. На две части ще разделя своето изказване.
Едната част е как е в момента, втората е как бихме искали да бъде.
Действително, се спира на много места в момента. Само да ви кажа, че винаги се е спирало на много места. Т.е. не е че ние сме го влошили, повече откакто е било преди, а то винаги е било така. И на турската граница винаги се е чакало много, а е имало и определени периоди на годината където се чака още по-много, примерно опашката заобикаля Одрин, вероятно, това е през една-две седмици от годината. Така че, това, което са констатирали гражданите е сравнително вярно. Обаче, име една митология, че това нещо е, че се чака повече заради единния фиш. И тази митология се разпалва много бурно. Както тук имаше един израз тази седмица, че гасят огън с бензин, а тази митология много бурно се разпалва от самите служители на границата, които биха дали абсолютно всичко, което имат, за да няма единен фиш. Значи, в държавата, вероятно, има двама души, които искат да има единен фиш и единият от тях съм аз. А всички хора по границата, независимо за кое ведомство работят, те искат да няма единен фиш, готови са да съборят държавата затова и готови са да облъчат пет милиона граждани годишно, които минават там, включително и нарочно да ги бавят, та някой да им събори единния фиш! А причината е, аз като дойда следващият път по този закон, примерно, ще дойда, ще ви донеса едни таблици, които ще бъдат готови дотогава, които ще ви покажат данните за събираемостта на държавните вземания по границите, след въвеждането на единния фиш. На турската граница резултатите са потресаващи! Още не сме ги изчислили, но според мен, специално таксите, които събира едно от министерствата, след въвеждане на единния фиш на турската граница, са се увеличили над четири пъти! И всъщност вие може да ми задавате въпроса къде са отивали тези такси преди това? Защото броят на хората, по другите такси, както ги гледам, почти не се е увеличил. Може да се е увеличил малко, т.е. те са били открадвани. Така че, няма никаква причина да се смята, че заради единния фиш някой минава границата по-бавно. Когато има много хора, и в супермаркета, като отида в петък вечер да пазарувам, и аз чакам много, това е очевидно. Ако отида в неделя сутрин в 6 часа - няма никой, т.е. това е очевидно.
Втората половина на въпроса е, независимо от всичко, което ви казах, ние в момента работим с Гранична полиция, с МВР и Гранична полиция, за да променим наредбата и да въведем за леки автомобили на Европейския съюз, т.е. и за българи, защото и ние сме от Европейския съюз, да въведем по-лесен начин на преминаване на границата, без никакви проверки. Там няма да има никакви проверки. И там няма да има никакъв единен фиш. Това е нашето намерение за момента. Но дайте ни още малко шанс – до края на януари, тук да разработим вариантите и да решим въпросът. Но да ви кажа, винаги отсега нататък, когато някой ви казва и говори против единния фиш, имайте наум, че това е все едно, примерно, да питаме учениците дали обичат да им дават оценки в училище, те не обичат или да питаме хората дали обичат да плащат данъци, ами никой не обича да плаща данъци.
ПРЕД. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Или общинските съветници и кметовете дали са съгласни с конфликта на интереси...
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Да. Примерно. Така че, при цялото ми уважение към хората, които са пътували и аз съм солидарен с тях, затова ще се опитаме да направим нещо... Това че са недоволни, не означава, че те са прави. Те и преди това са си били недоволни, само че е нямало конкретен виновник. А сега граничарите много ясно посочват конкретния виновник. И ако те победят в това, както вие казвате, това означава, примерно, милиони годишно в техните джобове, което ние не можем да допуснем.
Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря и аз на господин министъра.
Г-н Узунов, мисля че изчерпателен беше господин министъра. С това по тази точка „Разни” сме готови.
Сега, г-н Такоров постави един въпрос, благодаря г-н Василев, колеги, който е само за народните представители за тема във връзка с приложението на Закона и неговото …
Понеже от залата подсказват, че ще сте необходим още, то тогава още веднъж ще Ви помоля, г-н министре, извинявайте, да поостанете. Влязохме в някаква процедура на полупарламентарен контрол...
Давайте, г-н Такоров. Ще ви помоля за микрофона, само да включите…
РУМЕН ТАКОРОВ:
/първите изречения без микрофон/. Става въпрос за учителите в малките населени места. Вече в Търговище има четири случая, където съпругът, /много ясно, са се запознали в Института за учители, оженили са се/, той вече е директор, тя – преподавателка. И сега трябва да ги разделим умишлено тези семейства, насила, да не работят в единственото училище, което е в населеното място. И не знам дали в тази насока не съм за изключения да се правят, но мисля, че в България няма още толкова голям капацитет, като че ли в малките населени места, защото вие си спомняте навремето – дори ходехме в институтите и да ги молим, давахме им на семейните апартаменти, за да работят в тези населени места, където няма специалисти, а сега се получава точно така, че Законът, който го приехме и трябва да го прилагаме, той именно върви точно в обратната посока. Те не могат да осъществяват това, което са учили, защото няма друго училище в населеното място, в което те живеят. Ами това е по Законът за конфликт на интереси, но то е във връзка със Закона за администрацията ще ви кажа, тъй като учителите не са държавни служители. Но със Закона за администрацията, учителите, които са разпоредители на бюджетни средства – те попадат в него и на базата на това основание вече се получава конфликт на интереси.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да го дефинирам въпроса, тъй като аз също имам представа за какво става дума, той не е от скоро. Става въпрос за Закона за държавния служител. Става въпрос за това, че там е записано и сега с приемането на новия Закон се е получило някакво ехо. Записано е, че тези, които управляват средства, не могат да попадат в съпружески отношения и това е конфликт на интереси, в една и съща институция, за този, който е ръководител на съответната институция и управлява парите. По този повод в скоби само ще го сложа, г-н Такоров, за Ваша информация, ще Ви кажа, че в място, където аз работех преди доста години вече – Държавните архиви, след влизането на Закона за държавния служител в сила, имаше четири развода в няколко държавни архива, защото мъжът е директор на архива, а съпругата му работи там и хората се разведоха. Така решиха проблема, който държавата им изсипа върху тях. Сега като влезе фактическо съжителство в сила… Няма ли да влезе? Дай Боже да не влезе, казвам аз, т.е. проблемът произтича, г-н Такоров, не от сегашния, произтича от предишните закони. В тази връзка, може би това не е адресирано към г-н Николай Василев, и към него като министър на държавната администрация, а е адресирано към нас като към хора, които съставихме фактически Закона за противодействие на конфликт на интереси и аз съм склонен, ако вие желаете, на следващото заседание да се подготвим и да опишем онези един, два, три, четири, пет случая, върху които да дискутираме. И пак да кажа това, което казахме в началото, защото аз мисля вече да закрия формалната част на заседанието, дали изобщо може да се допусне прецедент, какво ще струва един прецедент, при една заявена воля вече в края на миналата година, че ние правим уредба, която е прекомерна, но я правим, за да решим много голям въпрос, това, което г-н Кътев го чувам често да го съобщава пред медиите, което беше наше съгласие тук в Комисията и се прехвърли после в Пленарната зала. Ние всичките го направихме с ясното съзнание, че сме отишли във възможните крайни варианти, за да можем да въведем тази норма и че във времето вече самото време ще показва къде трябва да се преместват границите. Така че ви предлагам, ако сте съгласни, нека да си отделим специално време, нека всеки един, който има такива конкретни случаи, с конкретни предложения, евентуално за конкретни текстове за промени, ще помолим за едно мнение, ще натоварим тук и колегите от Комисията, включително с колегите, които сега формират подкомисията за структурата, в смисъл там персоналът, някой експерт, ако има и ще може в рамките на месец, предполагам, да си дадем яснота на нас и след това вече да видим дали да пристъпим към някакво действие. Тъй като отговорността е наша. Аз съм от хората, които не обичат да прехвърлят собственото си някому друго мнение. Т.е. на г-н Василев няма какво да му прехвърляме в момента този проблем. Това е наш въпрос тук, на Комисията.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Мисълта ми беше Министерството точно, като Закона за държавния служител да се помисли дали някои от забраните, които съществуват в него, дали може да ги ограничим, примерно за големината на населеното място или на общината, които …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, връщаме се, връщаме се…в нашия разговор. Нека си го продължим. Аз пак казвам, той си е наш, няма защо да го даваме някому другиму. Ще си го продължим тук при нас. В смисъл ние си знаем позициите, аргументите и т.н.
Нещо друго в точка Разни? Колеги?
Няма.
Благодаря ви. Закривам заседанието. Приятен ден ви желая.
/Заседанието закрито в 16.00 ч./

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :





Стенограф:
Тотка Орозова