Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 28.01.2009 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 3

Днес, четвъртият ден на месец февруари две хиляди и девета година, сряда, от 14.35 часа, се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 242 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги!
Господин министър!
За днешното заседание имаме вече кворум. Предлагам една-единствена точка, това е

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. РАЗГЛЕЖДАНЕ на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 28.01.2009 г.

Някакви виждания други по дневния ред, овен тази точка? Няма. Приема се дневният ред с една точка.

Гости на днешното заседание са:
Г-н министърът на държавната администрация Николай Василев
г-жа Леончия Сеизова – началник отдел „Нормативна уредба на държавната администрация” в Министерство на държавната администрация и административната реформа
Поканени са още
г-жа Антоанета Миланова – парламентарен секретар и
г-жа Радостина Захариева – директор на дирекция „Организационно развитие на административните структури” в гореспоменатото министерство, която е на друго заседание, възможно е да не смогне да присъства…
Имате думата за въпроси, изказвания, мнения.
Давам думата на г-н министъра Николай Василев, да представи законопроекта, след това въпроси, изказвания.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Най-напред да ви кажа, че малко ни е неудобно в Министерството
/на държавната администрация/, че отново предлагаме промени в Закона за администрацията. Знаем, че паралелно протича и друга промяна в Закона за администрацията, с вносител Министерство на правосъдието, по съвсем други причини, става дума за следствие в Закона за конфликта на интереси.
Причината, да променяме сега Закона и то със съвсем малки, бих казал, сравнително безобидни промени, са единствено препоръките на Европейската комисия от есента на 2008 година. Европейската комисия, която като цяло даваше години наред добри коментари за състоянието на администрацията, сега има един доста остър коментар в следния смисъл: че България е държавата в Европейския съюз с най-нисък процент на служители, които са със статут на държавни служители, т.е. по служебно правоотношение, като процент от общите работещи в администрацията. Макар че година след година този процент се увеличава, той беше тридесет и няколко процента в началото на мандата и вече е четиридесет и седем, т.е. имаме напредък, но това, според тях, пак не е достатъчен напредък. Примерно, те биха си представили нещо като 70-80 % за задоволително равнище.
Ние се опитахме да анализираме защо в България исторически, това не е някакво ново явление, то винаги така е било, как се е получило, че в България има много малко държавни служители и повече други служители. Идентифицирахме няколко проблема, от които два са основните проблеми.
Единият е, че цялата Национална агенция по приходите, които са над 8000 души, не са били държавни служители изцяло и сега изцяло ги правим държавни служители и това само ще ни вдигне вече процента някъде към 56 -57 %, което е значителен напредък.
А вторият подобен пропуск, е в системата на общините където по чисто случайни исторически причини само 21 % от служителите са държавни служители.
Това, което правим в момента, са две малки промени в Закона.
Първата промяна дефинира легално понятието администрация. Казваме, че администрациите са: администрация на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните агенции и също така е предвидена възможност с нормативен акт да бъдат създавани и други административни структури в централната и териториалната администрация.
Втората промяна са изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация, където задължаваме кметовете и общинските съвети в тримесечен срок от влизането на Закона в сила да приведат структурите на своите общински администрации така, както са останалите администрации, т.е. да има дирекции, отдели, които да са иерархично подредени. В момента, ако погледнете, организационната структура на две съседни общини, не може да познаем, че става дума за същата държава. Просто, толкова са големи разликите и еклектиката в разнообразието в техните структури, че просто, те никога не са се опитвали да ги уеднаквят. Има много случаи където администрацията не е подредена в дирекции, където има отдели, които са директно към кмета, което се винаги решава на случаен принцип, ако кмета не харесва да работи с някой директор, решава да работи с отделите направо към себе си или сектори, за целта, просто, ги задължаваме да заприличат на другите администрации.
Имаше обсъждане в Министерския съвет в следния смисъл, не затрудняваме ли прекалено малките общини. Дали са един пример. Взехме една произволна община, мисля че Якоруда някой министър спомена. Какво ще прави община Якоруда, защото кметът казал, че той не можел да направи дирекции. Не е вярно. Якоруда ми се струва, че имаше 48 или нещо такова служители, 47 и то те са регистрирани към държавата. Нищо чудно да имат примерно десетина финансирани от общинските дейности, т.е. разполага с 50-60 души администрация, може да си направят колкото иска дирекции, тъй като в Закона се казва, че минимално дирекциите трябва да имат 6 души. Ние ги ограничихме много. Бяха десет преди. И най-най-малката община в държавата, има само две такива – с по 20-21 души щат, дори и те могат да оформят две, че даже и три дирекции в своя щат, ако желаят. Т.е. проблем някакъв няма. И е по-добре да ги подредим, отколкото да не ги подредим.
Така че, това са двете основни задачи в този Закон. А следствието от Закона ще бъде което го няма в този Закон – ние с Единния класификатор ще подредим длъжностите да бъдат, експертните длъжности да бъдат държавни служители. Примерно, вместо 21 % от общинските служители да са държавни служители, примерно ще станат 50-60 %, което в национален мащаб са още десет хиляди души. Тези десет хиляди души ще подобрят националната ни статистика значително и ще си решим проблема в Брюксел.
Това е горе-долу, господин председател и госпожи и господа народни представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря и аз на министър Василев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Ако искате първо въпроси и след това изказвания.
Първо въпроси, има ли?
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми дами и господа, въпросът ми е дали със Сдружението на общините този въпрос, тази промяна в закона е съгласувана и искано ли е мнението им.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Други въпроси има ли?
РУМЕН ТАКОРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Дами и господа!
Колеги!
Господин министър, Вие казвате, че една дирекция на практика се състои от шест щатни бройки. Аз мисля, че не е точно така, защото изискванията за една дирекция да има няколко отдела, в отделите да има няколко сектора, за да има дирекция, която да работи. Не е въпросът до шестте щатни бройки. И горе-долу, аз мисля, че това беше отложено разглеждане преди години, когато приехме Закона за администрацията. Там тогава всъщност изразиха тези опасения за бройките, че в по-малките общини не могат да се сформират, защото дирекцията, вие знаете, че в техническата част, в другата са в изпълнителната част на общинските администрации, така че общините нямат никакви условия, дори и с двама човека, той да си направи дирекция и да върви досега както беше. Защото много куриозни бяха случаите, които все още ги има. Например в една малка община един кмет, четири заместник-кмета и директор на дирекция. И както казвате, наистина, на много места това нещо се получаваше, че някой от заместник-кметовете, работеха заедно с началника на отдела, не искаха да работят, защото на практика се получава, че един директор на дирекцията да работи с двамата заместник-кметове и с кмета.
Така че, въпросът ми е в действително щатни бройки. Колко е състав на дирекции, като ключов проблем, мисля че беше, изискването за два отдела, за да има отдел, трябва да има преминем през . така че три по три стават девет; по две осемнадесет. И там дирекция над двайсет щатни бройки. Така че, мисля, тези една дирекция с шест бройки, .това ми е въпросът.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Други въпроси? Г-н Бисеров, въпрос?
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Благодаря. Нещо не можах да разбера. Администрация и организационна структура, която подпомага органа на държавна власт това е ясно.Орган на държавна власт и орган на местно самоуправление защо е такъв израза Тук ..
МИНИСТЪР ВАСИЛЕВ:
Организация на местно самоуправление /стенограмата 11 стр/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Понеже г-н Бисеров е изключително опитен парламентарист, той ще го подведе, вече веднага да почне да отговаря /министъра/. Изчакайте го, да си завърши въпросът, тогава ще отговаряте. Не се подавайте толкова лесно.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Администрацията, може ли да бъде едновременно орган на държавна и орган на местното самоуправление. Щото излиза изразът така, че може да бъде тълкуван, тълкуваме нещата неправилно.
Първата хипотеза е структура към органа на държавна власт, втората хипотеза е следствена, структура на орган на държавна власт и на орган на местното самоуправление. Грешка, по-скоро не е в тълкуването, сякаш има хипотеза, в която администрацията едновременно е орган на … структура на органа на държавна власт и на органа на местно самоуправление.
Това първо.
И второ, ние правим на въпрос, че всъщност този Закон няма ефект върху броя за ограничаване в броя на държавните служители, а пряк ефект да удължи.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Други въпроси?
И от мен един технически въпрос – на коя дата сте го внесли в Министерския съвет, ако помните? Кога е влязъл в Министерски съвет за гледане?
Има ли други въпроси, колеги?
Няма. Добре. Заповядайте, както господин министърът, така и неговите колеги, да отговорите.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря, уважаеми господин председател!
Най-напред на въпроса на г-н Антонов, прав е г-н Антонов, изглежда не сме съгласували темата с Националното сдружение на общините. Сега, според мен, наистина, може би е трябвало да съгласуваме. В другата Комисия, където ще гледаме същия Закон, тя е в момента заседава в управление, там ще стане дума по този въпрос малко повече отколкото в нашата Комисия /по въпросите на държавната администрация/ предполагам.
Друг е въпросът, че и да го съгласуваме, и да не го съгласуваме с Националното сдружение на общините, те може и да са против, но ние няма да сме против. Т.е. ние имаме императивна препоръка от Европейската комисия, с която ние сме съгласни. Ако питаме кметовете, те какво искат – те искат това, което е в момента. Само че то на нас не ни харесва и на Европейската комисия не й харесва, и затова, дори на тях дори и да не им харесва, пак ще го направим. Това е нашето обяснение. Може да е незадоволително, така го виждаме. Защото кметовете са създали проблемът, който е в момента. Ще ви дам един паралел: областните администрации, по-точно областните управители също не искаха да има задължителни указания, както и дирекции да имат. Те искаха да си правят каквито искат дирекции. Т.е., Плевен и Ловеч са две съседни области. Поглеждаме структурата, нищо общо няма едното с другото – нито една дирекция не се казва по същия начин, никаква пропорция не е спазена. Затова в историята, те са били, в по-новата история, са били задължени да имат еднакъв брой дирекции, с мисля че с почти на сто процента еднакво наименование, на сто процента еднакво. Т.е. може да се познае, че става дума за администрация в една и съща държава. Докато кметовете може би да не искат, но след време като свикнат, няма да го усещат като някакъв негатив това. Просто, ще трябва да си подредят администрацията йерархично – това е все едно, да имаме армия, която е на принципа на тълпата, не на принципа на батальоните, взводовете и ротите – така го виждаме ние.
Следващият въпрос, към г-н Такоров, ние променихме Закона, струва ми се, през 2006-та година, където променихме някои цифри вътре и казахме така: че принципите са следните: има специализирана администрация и обща администрация. В общата администрация няма никакъв минимум за броя на служителите в дирекции и отдели. Там може, наистина, да има дирекция от двама-трима души. Проблемът е само в специализираната администрация. Специализираната администрация бройката на хората в дирекциите падна от десет на шест, т.е. ние значително облекчихме мъничките администрации, като не е задължително в една дирекция да има отдели и Примерно, моето министерство е малко, така беше създадено донякъде от функциите, които получихме от Министерския съвет, че имаме доста дирекции, пък са малко хора. Имаме дирекции и с малко хора в един отдел вътре. Просто, защото нямаме място за два отдела, което не е проблем, ние си имаме директори, с дирекции няма отдели вътре. Примерно, такава ни е международната дирекция, но това не е проблем за нас. Иначе трябва, какво, международният отдел да е подчинен на министъра, пак не е добре. Така че, всъщност, проблем с бройката шест души няма, то и сега е така, но сега, примерно, както казахте, може да има малка община с една дирекция, което не е добре. Хубаво е да има поне две дирекции. Ние гледаме и казваме, че дори най-малката община в България, които са само две три такива, дори и те могат да имат по три дирекции. Т.е. всъщност проблем няма. Има място за три дирекции дори в най-малката община. Или за две. Ако искат две – две. Ако искат три – три, но поне са дирекции, сега са нищо.
Така че, горе-долу това отговаря на въпроса на г-н Такоров.
Към г-н Бисеров: Да Ви кажа и аз се зачудих, но г-жа Сеизова ми помогна, че кметът е орган на държавна власт. А орган на местно самоуправление е Общинският съвет, общинската администрация помага и на двата органа - и на кмета, и на Общинския съвет, затова е правното или и. Така.
На въпроса на г-н Методиев. Законът беше внесен за съгласуване през месец декември и беше гледан на заседание на Министерския съвет на 15 януари.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Благодаря на г-н Василев за изчерпателните отговори.
Аз само ще помоля, което подпомага органът на държавна власт, и органът на местно самоуправление, когато се има предвид, че става дума за централна и местна власт, дали това повторение не е граматически възможно да бъде избегнато, ще питаме юристите, тук в Народното събрание. Защото, наистина, се получава това, за което е тежка и в някаква степен не е добре. Но това е лесен въпрос, това е технически въпрос и ще бъде поставен пред законодателната дирекция.
Сега вече с изказванията, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Това, което казахте, го каза г-н Бисеров, дали е точно така, защото обърнете на страница втора, в мотивите. Аз мисля, че тук се говори за създаването на нов вид организационни отдели в администрацията, които включват, които да са юридически лица и да включват и общински, и държавни структури, може би затова е написан така и записът? На мен ми направи впечатление, че не може да е орган на държавната власт и местното самоуправление. Прочетете, преди да е възможно е да създават и други административни, които отклоняват от основните видове организационни модели.
И второто, където точка специализирана териториално не трябва да са като юридически лица с нормативен акт. Поне така го тълкувам. Че ще могат да се създават нови администрации като юридически лица, които да вкарват със себе си в органи на местната и на държавната власт. Например, това го приех като създаването на зоните за планиране, областите на планиране. В неговия орган, мисля че сега може би ще стане юридическо лице, в което влизат вече кметовете, областните управители и всъщност в тази структура да се формират. Така го разбрах предварително. Районите за планиране. Значи той се планиране той и ръководство. В неговото ръководство влизат областните управители, кметовете, представителите на общините, това са един общ колективен орган. Ако той се регистрира като юридическо лице, влизаме в тази хипотеза, която е написана вътре в Закона. Но дали е така или не, аз също не мога да разбера.
Мотивите, ако са така, изписването е така, значи изписването е, има организационна структура, която помага само на държавната власт и такава, която помага едновременно и на държавната, и на общинската. Аз така го разбирам този текст, както е написано, дали е така, не мога да кажа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Такоров, аз ще се опитам да Ви помогна малко, защото в рамките на изказването щях да го кажа, но да довършим тази тема, която Вие започнахте. Не се спомена, че има още един параграф в Законопроекта. Това е първият параграф, където се казва, че в алинея втора, към чл. 35-ти, която гласи …/изчита/.
Административна традиция в България, правителството да създава централна власт, днешната Конституция позволява да продължава тази работа. От тази гледна точка, мотивите, които Вие прочетохте, аз лично, бих приел, че на стр. 2-ра, първата точка /чете/: в централната администрация на изпълнителната власт, структури се създават с нормативен акт, които имат връзка състоянието на изпълнителна власт, се отнася за тези правилници. Мотивите подкрепят това изменение на Закона. Друг е въпросът, дали има нужда от него. Аз ще се изкажа по него. Но се опитвам да изясня този въпрос, който Вие зададохте .
А в териториалната администрация засяга параграф 3-ти, т.е. Преходните и заключителните /разпоредби/ на Закона за местното самоуправление и местната администрация, като считаме мотивите към кои текстове са адресирани. Такъв голям въпрос, който Вие поставихте, който сам по себе си е много интересен и заслужава, дето се вика, да му отделим малко повече време, тук според мен не фигурира. То е от друго естество, от друг ранг, от решение, защото областите са планирани в шестте региона, както ги знаем, те са тема на много голям разговор и дали към тях ще се изграждат администрации, дали тези администрации ще обслужват обща дейност на централната и местната власт, и т.н., и т.н., както Вие ги... Мисля, че този законопроект не влиза изобщо в тази проблематика. Затова се опитах да разшифровам мотивите, така както аз съм ги прочел.
И така, в рамките на изказванията?
Аз да си продължа първо моето, да си кажа първо мисля, че самият Правилник на Министерския съвет е нормативен акт, с който се урежда този въпрос, който е сложен в параграф първи. И тъй като Министерският съвет по Конституция има тези правомощия, не виждам смисъл Законът да ги уточнява. Трябва да има някакви аргументи, които да ме убедят, че това има защо да се прави. Обикновено централни държавни институции, които имат много специфична дейност, много специфична роля, са успели в годините да изработят свои закони, в които закони те са описани, като такива, към Министерския съвет и Правилниците за сдружения обикновено уреждат и техните администрации. Във висока степен е така. Плуващи ?Имащи са малко такива агенции, да кажем, изпълнителни и държавни, които имат нужда от тази подкрепа на Министерския съвет. Защо трябва изрично да се упоменава като има ред, по който какво да се прави, Правилникът на Министерски съвет го е решил отдавна този въпрос, за мен някак си не е ясно.
Що се отнася до дефиницията на администрация. Едно от най-тежките неща и винаги най-сложните е да се дефинира широко разпространено понятие, в случая администрация. И се страхувам, че да кажем, че администрацията е организационна структура на органите на власт и управление, почти нищо не правим. Излиза, по-хубаво да нямаме никаква дефиниция, отколкото тази, с която какво ново даваме, че е структура – администрацията е организационна структура от управление – кутийки и хора, организационна структура. Някак си, дори самото понятие, честно казано, на мен ми е трудно да го разбера. Как си помагаме във фактическата работа от това, че казваме администрацията е организационна структура. Как един норматив създава правило през това нещо, също са нужни аргументи още.
Що се отнася до въпросът за местните органи на власт, т.е. общините, съм склонен да подкрепя такова нещо. Разбира се, при условието, че общините няма да окажат съпротива. Защото пък, да произведем текст и да се срещнем със съпротивата на общините… Иначе, с аргументите, които бяха изтъкнати, съм абсолютно съгласен. Не може да не се уеднаквят администрациите, наименованията вътре, дирекции, отдели, не може да има такова многообразие. Все пак, трябва да има ред, наистина. Още повече, че има една обща администрация, която е класическа и задължителна. Тя как ще се наименова в различни общини по различен начин, ми се струва непонятно. Прав е, за мен аргументът беше съвсем точен.
От друга страна, това, което наричаме специализирана администрация в местните органи на власт и на управление, тя също е еднаква.Те не изпълняват различни функции в общината в Казанлък, и в общината в Чирпан, и в общината в Гоце Делчев или където си изберем. Те имат едни и същи функции. Като общини нямат различни функции, в това съм сигурен. Такава е моята убеденост. Те могат да имат специфика на региона си, да имат политиката специфична и това е сто процента така, но като функции те са общини. От тази гледна точка е такава.
Това са моите мнения върху тези три промени.
Заповядайте, колеги. Г-н Узунов…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Първо, искам да уточня, че ще подкрепя това, което е като изискване, което се поставя като препоръка от Европейския съюз. Но от докладването на министъра разбирам с колко много трудности се сблъскахме когато беше приет Законът за държавната администрация и ние трябваше да го прилагаме. Защото казвате, това беше едно изкуствено разделяне - колко да се държавни служители, колко да са друг тип служители и т.н., сега казвате трябва да са 50-60 % държавните служители в администрацията.
Аз не мога да приема твърдението, че общините ще са против нещо, наложено със Закона. Сблъсквали сме се с много закони, които ги приемаме и после даваме заден ход и почваме да мислим как, по какъв начин най-добре ще ги приложим. Съвсем неправилно е тълкуването, че ето, виждате ли, тук тази община Алпака примерно, Търговищка община, Кубрат, цар Калоян да кажем, щом искате община Самуил, където има където казвате 30-40 служители, значи може да има три или четири дирекции. Ами тези 30 служители са по един от всяко район: един отговаря за култура, друг за образование, каква дирекция ще стане? Как? По какъв начин? Как ще ги обединяваме механично събрана дирекция за култура, образование, здравеопазване, кадастър и т.т., нещо, което като дейност ще бъде разнородна. Молбата ми е, предложението ми е следното. Нека да проиграем това, което казвате, че може да се направи. Добре., щом може да се направи,може да се направи. Нека да вземем три общини. И с Националното сдружение на общините, да определят кое касае основно общините, нека да ни предложат варианта, как ще изглежда това в община Варна, в община Разград, да не е Търговище, примерно казвам и как ще изглежда в община Цар Калоян – три типа селища, от трите вида общини - голямата, средната и най-малката. При всички положения, нека да имаме тяхното становище - на Националното сдружение на общините,. за това, което се предлага. Иначе аз ще го подкрепя, но искам да видя становището и на тези, които ще го прилагат Закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да уточня процедурата, това към мене ли е да се обърна към Сдружението или го казвате по принцип?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Може би вносителите трябва да кажат, но трябва да има…Към Вас, тогава. Нека да има мнението им.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Г-н Узунов, просто, съм изненадан, че ние сме водеща Комисия, а Сдружението на общините няма представители. А представителите на Сдружението на общините в момента са в Комисията по местното самоуправление по местната администрация. Аз ги видях отвънка, питах къде са тръгнали. Мислех, че при нас идват. Те казаха „не” и аз бих направил едно такова процедурно предложение – днеска да свършим с дебатите, да не гласуваме, да видим какво е становището, да не искаме отделно становище на Националното сдружение на общините, защото те ще го изкажат в Комисията по местното самоуправление и другата седмица да се съберем да видим какво е приела Комисията по местно самоуправление, и тогава да подложим на гласуване този законопроект.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах Ви. Ясна е вече процедурата, ще продължим изказванията, разбира се, само да уточним тази процедура. Предложението е да се гласува, след като се запознаем с мнението на Сдружението на общините, което ще бъде изказано днес.
ВЕНЕЛИН УЗЕНОВ:
Може да има и писмено становище.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Господин Узунов усложни процедурата. Да поискаме и писмено становище. Добре. Г-н Кътев, по тази процедура да помогнете само да я приключим…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Колеги, аз се извинявам за закъснението. Надявам се, да не съм пропуснал кой знае колко важни неща, но искам да припомня на колегите начините на вземане на решение в Комисиите и функционирането изобщо на Комисиите и на правителството. Защото, може би, за последните две заседания това ще е второто заседание, което ще го отлагаме, поради невземането на решение, поради една или друга причина.
Искам да се обърна към партньорите от управляващата Коалиция. Тази Коалиция когато има гласуване от страна на опозицията, в знак на несъгласие - това е нормално, това е демократичната практика навсякъде е така, но когато гледаме един закон, внесен от Министерския съвет, подписан от председателя на Министерския съвет Сергей Станишев, ние там нямаме законопроект на министъра на държавната администрация, на министъра на образованието, на министъра на финансите или на министъра на икономиката или на министъра на социалните грижи. Там има навсякъде законопроект, внесен от Министерския съвет, подписан от министър-председателя. Това просто ви го припомням, всяка една процедура в Министерски съвет един закон да стигне до Народното събрание преминава дълъг път - различни съгласувателни процедури и иска съгласието на всички министерства, ведомства и заинтересовани страни, което Министерския съвет е длъжен да изпълни. Длъжен е да съгласува с всички министри, прави се съгласувателна таблица, подписват се в нея „съгласен” или „несъгласие”, когато стигне до Министерският съвет тя се гласува, да не би, ако се приеме, тя влиза в Народното събрание. И всички тези съгласувания по-нататък са пожелателни от страна на Народното събрание, ние можем да ги вземем, може да не ги вземем предвид, да съобразим с тях, с една ли друга дейност, в случая със Сдружението на общините, в друг случай със Сдружението на млекарите, Сдружението на хлебарите, Сдружението на пчеларите, на който и да е, но това е наша работа като законодатели. Но в основата на всичко седи и трябва да седи коалиционното споразумение за изпълнение на нашето правителство. А обществено някакво влечение в тази посока да се отлагат или не закони, но бъдете сигурно, че ако тръгнем по тази плоскост, в съседната Комисия, която е в другата зала, нещата може да са обратно. Т.е. позицията, може да е друга, която ние министъра не е така, че да не пренебрегваме предложенията на Министерския съвет, да ги приемем, ако пък се налага между първо и второ четене да се прави по-дълъг срок или да се прави работна група, да се изслушва, който пожелае, можем да го направим всякога спокойно. Но за втори пореден път да отхвърляме законопроект на Министерски съвет, лично аз и Парламентарната група на НДСВ няма да сме съгласни.
Благодаря .
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това беше друга процедура. Сложна. Не ми помогна, да си призная честно. Т.е. по процедурния въпрос, все пак, да го приключим. Приемате ли аз да напиша писмо, да помоля за писменото становище нат Сдружението на общините, преди второ четене или настоявате да гласуваме след като сте запознати със становището на Сдружението на общините. Това за мен е важно да разбера. Нека изясним, заповядайте сега Вие, г-н Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Господин председател!
Същият разговор имахме в заседанието на Министерския съвет, доста време го гледахме този Закон. Минахме оперативно през декември този Закон, доста промени направихме, вследствие на коментарите на министрите. Втори път го гледахме през месец януари на задълбочен дебат и накрая произведохме това. Законът, мисля че беше и на вносител, т.е. ние доста поработихме, преди да решим това нещо.
Вие знаете, че в състава на Министерския съвет също има доста кметове, колко са, аз се сещам за двама, може да не се сещам за някой, ние си ги наричаме кметове, бивши кметове, т.е. те също имаха много задълбочени коментари по тези въпроси. И в крайна сметка решихме следното нещо. /Аз ви дадох пример с армията, защото повечето мъже сме ходили в армията, който не е ходил пак разбира концепцията/. Първо трябва ли да питаме армиите? , ако се окаже че България има три, по мое време като бях в казармата имаше три армии – Първа, Втора и Трета българска армия. Може ли, примерно, едната да има структура на батальони, роти и отделения, да речем, а другата да е с направления… …Въпросът е, че ние решихме, че каквото и да питаме кметовете, ние в момента е жалко, че това, което е нашият пропуск, че ние не сме били да го покажем община щяхме да намерим такава, в която думите дирекции и отдели и сектори не са преобладаващи, в която има всякакви други понятия. Някъде може да има дирекция, а в съседната не думата дирекция, а служба, управление, понятия, които ние не познаваме в администрацията. Ние не искаме да ги виждаме тези. Така че да ви кажа, ние може да питаме три пъти Националното сдружение на общините, нищо да не приемем накрая, защото те нямат бърза работа, в смисъл проблемът с Европейската комисия не е техен, а е, да речем, на правителството. Ама каквото и да ги питаме, въпросът е ние какво искаме, Народното събрание какво иска. Иска ли в общините да имаме дирекции или не иска. Ако не иска, трябва да кажем, че по-лесно за нас е, дайте да кажем да гласуваме против Закона и да го съборим, отколкото сега да питаме Светия Синод, папата, кой какво мисли, въпросът е кметовете, при цялото ми уважение, какво мислят, въпросът е кметовете, председателите на общините , каквито и да мислят, нашето министерство да не казва, въпреки това ще казва, че не искат да има дирекции, а пък те не виждаме защо трябва да се саботира и да не изпълняват този Закон. Ами то е хубаво, добре е да има дирекции. Трябва да им кажем нищо да няма, защото те и държавни служители нямат, и дирекции нямат, и господа кметовете в Министерския съвет, неудобно ми е да го кажа какво казаха, но те казаха: ние не искаме държавни служители, че като дойде кмет, нали трябва да смени отделните служители, за да работи със своите. Да, но нали точно това е, за което ни критикува Европейската комисия. И тя казва: България не е достойна да бъде член на Европейския съюз, защото не е като нас. Ето в Европа няма такива работи. Няма такова нещо 80 % от служителите, т.е. средното, защото щом е средното, значи някоя община може да има и нула държавни служители. Добре, редно ли е в общините където няма държавни служители това? И тъй като ние получихме огромна критика, много остра в Европейския съд, решихме, че това е лекарството. И Министерският съвет реши, че няма нужда да пита Националното сдружение, защото то винаги отговор, само заради самото питане да ги питаме и после да не направим нищо от това, което те искат, ние решихме, че няма смисъл. Сега, ако Народното събрание реши обратното, разбира се, може, но все пак, да погледнем кой месец сме и че този Закон е приет на пети март и май няма никакъв смисъл. Той или трябва да бъде приет сега, за да може със силата на нашите инспекторати и т.н. да въведем ред или няма смисъл от него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н министъра.
Не можахте да ни помогнете, г-н Василев и Вие…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Само две думи да кажа. Абсолютно неправилно започна тълкуването, че ние сме против закона и че не искаме да го приемем… Какъв е проблемът тук да го съгласуваме? Говорим непрекъснато, че работим с неправителствения сектор, че ще работим с обществени организации и т.н., че ще искаме широка подкрепа… Какъв е проблемът? Те щели да кажат „не го искаме”, че те ще кажат закона не искаме. Дали с шест човека може да бъдат дирекциите реално или с пет. Защото регламентираме в закона това. За това става въпрос. В този закон ще го приложим, защото Парламентът ще го подкрепи, но дайте, да видим кой е оптималният вариант, който задоволява нас като законодатели и вас като изпълнителна власт, и Националното сдружение, дето ще го прилагат. За това става въпрос. В никой случай не означава отхвърляне в посоката, както почна да го тълкува г-н Кътев в изказването си. Няма такова нещо. Моля ви се, да бъде ясно. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Пак виси въпрос с процедурата. Г-н Бисеров, давайте, аз ще остана за разискване може би в края, преди гласуването…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
В общините ще увеличим ли броя на държавните служители? Ние броя изобщо … /прекъсват го с реплики без микрофон/
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Изключително ми е неудобно, на възрастни хора, да повтарям едно и също нещо, че докато се изказва г-н Бисеров, защо трябва да го прекъсвате…и тук почвате да говорите…Моля Ви се, заповядайте г-н Бисеров и недейте да задавате въпроси като го прекъсвате…
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Не разбрах, увеличава ли се броят на държавните служители? В рамките на общото се появяват или …/пак го прекъсват многопосочни реплики без микрофони от залата/…като създаваме дирекции, ще се появят ли държавни служители автоматично? Нали няма да се появят, това е част от …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Зададе пак въпрос г-н Бисеров, искаше думата за изказване, тук малко сбърка процедурата…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Бисеров!
Аз, като казахте броят, и аз не мога да разбера кой от двата въпроса задавате: дали примерно, че община Рила от 28.5 души ще стане 30.2 или че ще се увеличи в рамките на същата бройка служители, ще се вдигне пропорцията на държавни спрямо недържавни служители. Т.е., някои хора, които сега са с висше образование, но понеже им се дава възможност да не бъдат държавни служители, кметът винаги предпочита да не са държавни служители, за да може той да си избере, примерно Петър Петров от съседната махала, да го назначи без никакъв конкурс, на трудово право отношение, другият кмет да си го смени без никакъв конкурс на трудово правоотношение, някак си това заварено положение, което винаги е било така в България. Това е проблемът.
Ние какво ще направим сега? Като се приеме този Закон, ние ще променим Единния класификатор, където казваме, че тези, на експертните длъжности хора, трябва да бъдат държавни служители. А като питам г-жа Сеизова защо сега не са държавни служители и тя казва: Ами то като няма дирекции и отдели, които да кажат кой трябва да бъде държавен служител, ние понятия като служби и управления не познаваме и в някоя община може да са измислили примерно думата направление, ние няма как неподредени неща да ги подредим в Единния класификатор. Затова според нашите колеги, логическата последователност е първо промяната на Закона и после промяната на Единния класификатор. Ние така го разбрахме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря.
Ясно ли е? Едното е численост, друго е съотношение.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
/без микрофон/ …Добре, съотношението …то не може да варира?...
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Малка численост на персонала… и численост на държавни служители индивидуално?
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Господин председател!
При това положение, отново се връщаме в изходното положени и то не от амбиция да ускорим… Нещо съвсем конкретно. Става въпрос за общините. Няма как да нямаме становището на общините. Няма как да стане. Още повече има някои текстове, които в някаква степен може да се окаже, че старият текст, както е, който се опитва да го промени, ще излезе, че е по-гъвкав от тоя който е. И това всичко това да мине под мотото, че уеднаквяваме дирекциите, там терминологиите и т.н…
Другият въпрос, който е в контекста на въпроса на г-н Бисеров, отивайки към тази промяна, промяната в Закона влиза в сила три месеца след приемането. Принудата на времето, ако тръгнем така, това ще съвпадне с едно време, относително, да кажем, около края на април-май месец. Това е точно в един период, когато вече сме излезли с приетите бюджети някъде април месец и трябва да променяме още веднъж бюджетите в общините.
Също така подкрепям и становището, което беше на г-н Кътев и особено на г-н министъра, че като законодатели трябва да носим тежестта на инициативата и на приемането на законите, няма как, просто. Ако гледахме Закона за културата, за синодите или за друго, щяхме да ги поканим тук. Но сега трябва да поканим Сдружението на общините. Да подкрепяме така и може би трябва да информира предложението на г-н Узунов, защото ние действително има министър, който се е приготвил, сега, тяхната динамика на работа може да не същата, но да подценяваме заседанията и функцията на министър-председателя, защото до нас са трима кметове, които са били действащи до преди няколко години и то дългогодишни по четири-пет мандата и виждате, че има нещо, което не им е ясно, бяха преди, бих казал, от некомпетентните кметове. Не може да гледаме нещо, което трябва да бъде на масата
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрах г-н Антонов.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Една реплика, на колегата Антонов. Изключително много уважавам и тримата кметове, и всички кметове, и областни управители, и бивши министри, и бившият министър-председател и кой ли не още в този Парламент. Но колеги, извинявайте, но аз лично, чувствам се обиден на определена част от парламентарната зала, които изкараха нашата Комисия абсолютно некадърна, абсолютно подвеждаща, която никакъв Закон не е приела и сме подвели цялото Народно събрание, виждате ли сега и няма компетентни лица в нея, които да дават мнение и да приемат законопроект.
Съжалявам, че никой от вас не взе отношение поне да защити авторитета на Комисията донякъде, до където може. Такива груби нападки срещу колеги, просто, беше неудобно да ги слушам, камо ли пък да ги приема. Така че, моето най-добро предложение към всички /и аз съм бил областен управител и съм контролирал дейността на двадесет и два кмета/, но все пак, в духа на конструктивност, аз предлагам да приемем колегите за становище на Сдружението на общините, а то бъде оставено между първо и второ четене и ако има предложения за текстове, да бъдат дадени и да бъдат вкарани чрез народни представители.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Сега вече ще ни е по-лесно, т.е. има две възможности. Едната е днес да гласуваме на първо четене и да поискаме от Сдружението на общините мнение, което току –що предложи г-н Кътев.
Другата е, това, което предложи г-н Такоров – да получим мнението на Сдружението на общините и тогава да гласуваме на второ четене.
Колеги, нека гласуваме, за да го изчистим, искате ли нещо да помогнете? Заповядайте, г-н Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ:
Господин председател!
По отношение на текста, параграф първи и параграф втори, може да не са най-важните текстове, но те допринасят за добрия вид и доброто съдържание на действащия Закон. Така че, не би трябвало, поне аз нямам колебание, че те трябва да бъдат приети. Разбира се, очевидно, че всичко, целият Закон се заключава в този параграф 3 по чл. 15, ал. 2-ра, защото аз, ако си взема повод от нещо, което каза г-н Такоров, кое е важното, когато ще правиш дирекция? По принцип. Броят на хората вътре и наличието на вътрешни структури. Защото, според мен, управлението, директорът е човек, който управлява структури. Той не управлява хора и отдели. Аз така мисля, че това е естественото разбиране за дирекция. Всъщност, превръщането в дирекции, защото в най-малките общини това ще стане, дирекциите ще бъдат обърнати в дирекции без структури вътре, така ще се получи. Значи, това е въпрос, който заслужава внимание. Още повече, че този въпрос, няма да бъде решен от нас, разбирате ли. Смисълът на Закона е така направен, че ние трябва да им дадем картбланш и след това Единният класификатор започва да пълни със съдържание тази банкета - тук тази дирекция така ще е …и броят на служителите, на държавните служители, всъщност, а той не се решава през Закона, той е само отваряне на врата и основание на изпълнителната власт да решава нещата по онзи начин, по който ние го искаме. Това са предложенията ми да се заимства, от тези, които не Закона пряко, а после Единният класификатор ще засегне.
Така че, нека да уважим предложението на г-н Узунов и не, просто, да го вземем писмено, а да дойдат те на дебат по темата. Нас не ни интересува само тяхното становище, по-точно, това ни интересува, но като не ни хареса тяхното становище, но нека да има дебат с нас. Дебат с нас.това ми е предложението, така или инак – дебат с нас.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре. Разбрах.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Добре, дебати, но ваши специалисти да отидат и да седнат с кметовете на две общини и да направят структурите така, както вие искате да изглеждат по Закона. В това число в Алпака, и в Якоруда, или там където искате. Какъв е проблемът? И да видим как изглежда - Иван Стоянов или Ахмед и ей този ще бъдат тука, в дирекциите как ще изглежда това, за това става въпрос. Защото ще се окаже, че го приемаме и после пак не работи…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Аз може би пак ще объркам процедурата, против волята на г-н Бисеров, но аз искам, наистина, да задам още един въпрос, защото това, което той каза, попита косвено, значи, тия, където имате при вас извадени бройките за всяка една община колкото от тях отговарят на изискванията за държавни служители и те да търсят с висше образование? Защото в областните центрове на практика няма да има толкова голям проблем, въпреки че и там се задъхват. Вие знаете ли каква трудност е и че не може да намериш архитект или главен инженер, не може да намериш специалист по кадастър и какво ли не, но в малките общини какво да направим, за да работи една структура, защото, в интерес на истината, има общини дето нямат и трима човека с висше образование…Те ще могат ли да направят дирекция или пак ще отидат на вариант, дето няма заети бройки, да отидат хора със средно образование…….Не мога да се съглася с г-н Кътев дето казва, че Народното събрание трябва да бъде конвент на това, което казва Министерския съвет. Извинете, г-н Кътев, но ние живеем в парламентарна република….
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, г-н Кътев беше споменат, сигурно ще поиска да вземе отношение?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Аз не искам да влизам в излишни спорове, но колеги, ако вървим по тази плоскост – виждате ли, има общини, в които няма административен капацитет и дайте да не ги затрудняваме, Законът да се приспособи към тях, а не обратното, ние ги обричаме на едно такова съществуване, което неминуемо ще е безотговорно, г-н Такоров. Щом е община, щом има кмет, щом има общински съвет, да направят така, как ще накараме тези хора да участват в Европейския съюз, да се развиват, като не можем ние най-елементарни неща да осигурим. Ами, ще намерят начин да функционира общината. Затова са кметове. Нямало начин да върви община, ами мързеливият и този, който чака отгоре или на връзки разчита, няма да върви, той чака и нищо не прави. Принципът трябва да се спази. Не е оправдано това, че някакви кадри няма, хора с тесни специалности. Но не знам община, в която да няма чиновници. Просто, не съм чул такова нещо, и не знам да има. И ако вървим в тази посока да се съобразяваме с отделни изключения ние излизаме от правилата и просто, ще се върви в тази насока и ги обричаме на едно такова съществуване, което на тях, не на нас, няма да доведе нищо добро.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, аз мисля, че е ясно вече, няма нужда от повече изказвания. Взехте отношение по няколко пъти. Разбрах и от изказванията какво е желанието на мнозинството - разбира се, ще го дефинирам, а вие ще кажете дали съм успял да разбера правилно.
Само ще си позволя едно нещо да кажа, пак така на базата на опита. През 1999 г. правителството задължи общините да дадат делегирани бюджети по образованието. През 1999 година! С акт. Ако не беше учителската стачка, днеска нямаше да има делегирани бюджети в образованието. В смисъл, да сме наясно, че да се прескочи волята на Сдружението на общините е трудна работа, за да не кажем практически невъзможна. Това опасение мисля, че е основателно и затова трябва да се уважава институцията на Сдружението.
Добре, колеги. Доколкото разбрах, мнозинството от вас са за това да се изпрати официално искане до Сдружението на общините, те да изпратят мнение и освен това категорично да бъдат призовани за участие в дискусия по тези текстове, след което да се пристъпи към гласуване на първо четене. Мисля че това беше мнозинството. Противно на това мнение, може би, сме двама или трима човека, по процедура, казвам аз. Което при наличните десет-единадесет човека в залата, явно че сме малцинство. Така че, с такова становище аз ще напиша съответно писмо, даже ще се обадя на председателя на Сдружението на общините…
Кой е за тази процедура да се напише писмо, изрично да бъдат поканени за участие в дебат, за да се проведе след това нашето гласуване на първо четене?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
И обратното може да бъде подложено на гласуване, обратна процедура има. Моето предложение беше да се гласува на първо четене, а между първо и второ четене да се покани Сдружението на общините, да участва в работна група, да даде конкретни предложения, ако има такива и те да бъдат отразени.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще го гласуваме, г-н Кътев. Аз мисля, че следя внимателно. То беше и първото по ред, така че, моля Ви, поред, тези, които искат тази процедура, първата, да дадат знак. /брои/
„За” – 8 гласа, „против” - няма, „въздържали се” – 4 гласа.
Текстовете са приети.
За процедурата, която предложи г-н Кътев, сега да гласуваме, а впоследствие да поискаме мнението между първо и второ четене да проведем този дебат, да разбера колко са? Няма смисъл, значи Вашето предложение да го оттеглите, защото няма смисъл да го подлагаме на гласуване.
Пиша писмо, ще се обадя, да помоля Председателя на Сдружението на общините да ни донесе мнение и ще ви уведомя за насрочване на ново заседание, на което да го разгледаме, в тяхно присъствие …И разбира се, становището на Комисията ще бъде налице.
С това закривам днешното заседание.
/Заседанието закрито в 16.00 ч./

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:


Стенограф:
Тотка Орозова