П Р О Т О К О Л
№ 15


На 22.02.2006 г. от 15.30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, извинявам се за закъснението. То се дължи на продължил в пленарната зала дебат.
Продължаваме със:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 10.01.2006 г., второ четене, продължение.
Стигнали сме до § 10.
Колеги, има ли възражения по дневния ред? Няма.
Дневният ред е приет с пълно единодушие.
“§ 10. В чл. 20, ал. 3 се създава изречение второ: “Министерският съвет приема програма, в която определя стратегическите цели и приоритети за срока на своето управление.”
По § 10 няма предложения от народни представители.
По § 10 има една редакционна поправка на Консултативния съвет по законодателство (КСЗ) към Народното събрание –изразът “в която определя” да се заменят с думата “за”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме забележката на КСЗ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме § 10 с тази редакционна промяна.
За 6, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя с тази малка редакция.

Следва едно мое предложение към съществуващия текст на чл. 26 да се създадат две нови алинеи. Те регламентират мандатността на зам.-министрите. Може да бъде оспорено доколко то попада в обхвата на закона. Няма предложение от вносителя да се детайлизира един срок за назначаване на заместник-министрите. Това е свързано със съществуващата практика до момента членовете на политическия кабинет да бъдат в мандатността на съответния министър. То произхожда от натрупаната практика от годините, откакто функционира Законът за администрацията.
Има ли съгласие от членовете на комисията да пристъпим към разглеждане на текст? Не виждам мнение против.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Смятаме, че е добре да остане сегашната редакция на закона за случаите на по-голяма оперативност, тогава когато има смяна на правителството, обикновено е хубаво да има представители, които да могат да продължат изпълнението на служебните си задължения. Така би могло да има приемственост между стария и новия кабинет. Повече от ясно е, че с идването на новия министър-председател се прекратяват правоотношенията със зам.-министрите от предишния кабинет. Нашето предложение е да остане сега действащият текст от закона.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, което казвате, не противоречи на предложението ми, тъй като новият министър-председател може да назначи част от зам.-министрите наново. Въпросът е да се създаде възможност за мандатност пред новоизбраното правителство и новоизбрания министър-председател. Негова е преценката дали ще поднови на част от тези министри договорите. Това обикновено се извършва след консултации. Няма колизия между това, което говорим.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Моето мнение е, че сегашната редакция е по-удачна. Много-по-лесно е, когато един министър или министър-председател иска да остави един зам.-министър, да не го преназначава. Дори в политическата практика това се оказва по-удачно. От политическа гледна точка сегашната редакция е по-гъвкава.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Оформиха се две становища – внесеното писмено предложение и да остане действащият текст, което се подкрепя от вносителя.
Моля да гласуваме писменото предложение.
За 1, против 6, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
“§ 11. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27 (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.
(2) Политическият кабинет е организационна структура със съвещателни, контролни и информационна-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при разработването и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.
(3) За реализирането на програмата на Министерския съвет политическият кабинет предлага на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата специална компетентност, както и следи за тяхното изпълнение.
(4) Политическият кабинет организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.”
Има писмено предложение от мен.
Има и група бележки –една обща и група конкретни от КСЗ. По предложение на един от зам.-председателите на комисията от миналия път вече не четем тези бележки.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Да внеса едно пояснение. Почти изцяло сме запазили съществуващата редакция на сегашния текст на закона. Единственото ново, което сме се опитали да направим, е да добавим в текста на ал. 3 участието в стратегическите приоритети. Това е една модерна практика, така че да има стратегическо планиране и стратегически приоритети на съответния политически кабинет и на министрите. Повечето от забележките на КСЗ на практика са по действащи текстове и ние не ги приемаме, тъй като сме се опитали да направим по-добра редакция като алинеи и подредба.
Вашето предложение редакционно ли е?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам предвид предложението не за областните управители, а останалите. Те са по-скоро уточняващи.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По принцип идеята е да се представят пред обществото – Вие предлагате да се добавят думите “и пред Народното събрание”. По принцип е малко трудно да се представят пред Народното събрание, защото обикновено практиката на парламентарният контрол е на министъра.
Следващата ви бележка е да отпадне думата “специална”. По принцип органите на изпълнителната власт са със специална компетентност. Ние поддържаме текста на вносителя.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Предлагам след израза “областните управители” да се добави “председателите на държавни агенции”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. Вие увеличавате обхвата на политическите кабинети повече, отколкото вносителя?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Държавните агенции са самостоятелни, те не са включени към министерствата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Трябва да има съгласие в комисията и това предложение да бъде от името на комисията, тъй като то липсва като писмено предложение на народен представител в доклада.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Областните управители не е редно да имат политически кабинети, защото според мен са на много ниско ниво в държавната йерархия. Излишно политизираме тази структура.
По другите съображения, изказвани на предишни заседания на комисията, мисля, че предложението на господин Методиев е удачно.
По Вашето предложение, господин Антонов – за създаване на политически кабинети в държавните агенции. Тук ще трябва да направим някакво разграничение. Бих искал да поставя един проблем, свързан с агенциите. Законът говори за два вида агенции – държавна и изпълнителна. В практиката обаче оставам с впечатление, че има и друг вид агенции, които са по средата. Сега създаваната Агенция по туризма каква е? Тя е държавна, но не е подчинена пряко на Министерския съвет, подчинена е на министъра на икономиката и енергетиката, тя е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Така че да не се окаже, че има още един вид агенции, които се наричат държавни, но какъв статут имат?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По принцип идеята беше да бъдат разграничени държавните от изпълнителните агенции, като предложението на МДААР беше да се отграничат трите държавни агенции към МС и останалите да бъдат изпълнителни към министрите. Но това предложение не беше подкрепено в Министерския съвет. По принцип всички агенции са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. В момента ми е трудно да дам отговор дали Държавната агенция по туризма е към Министерския съвет, тъй като още не е минал нейният устройствен правилник.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Тя е държавна агенция, която се създава към Министерство на икономиката и енергетиката и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, докато Държавната агенция за младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и е към Министерския съвет. Тук не става дума за изпълнителна агенция, защото Агенцията по туризма има председател. Няма смесване между изпълнителна и държавна агенция. Въпросът е има ли вече в практиката агенции между тези два вида агенции и къде им е мястото? В закона аз не виждам това място.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Презумпцията е държавни агенции да са тези, които не са функционално свързани към министерствата. Въпросът на господин Бисеров е има ли някаква друга квалификация. Агенциите към министерствата имат политически кабинети. Може би трябва да разграничим държавните агенции.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да внеса известна светлина с цел да бъда полезен както на колегите от комисията, така и на колегите от министерството.
При стартирането на административната реформа и влизането в сила на Закона за администрацията Министерство на финансите малко предварително направи една много голяма промяна. От 108 първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които бяха огромно число и не можеше да се поддържа финансов контрол и дисциплина въобще до бюджета, те бяха сведени само до тези, които се отчитат пред парламента, т.е. на министрите. В резултат на това някои от министрите станаха първостепенни разпоредители с бюджетни средства на други бивши първостепенни, които станаха второстепенни.
Най-големият публичен конфликт тогава беше свързан с българските университети, които от първостепенни разпоредители – 28 на брой, станаха второстепенни към Министерство на образоването. Но така се удържа финансовата дисциплина.
След това при изграждането на държавните и изпълнителни агенции се появи въпросът, поставен от господин Бисеров – държавната агенция, предвидена да бъде не толкова регулатор върху стопански сфери, както е една изпълнителна агенция, а да бъде помощник на министъра и министерството в изпълнение на своята компетентност, постепенно започна да стига до държавна агенция, която определя правителствена политика в дадена област. Господин Бисеров даде за пример Агенцията за туризъм. Когато достигаме до такъв момент, че се определя правителствена секторна политика, какъвто е случаят с Агенцията по туризъм, възниква дискусията дали този тип агенции, които провеждат правителствената политика, да не бъдат описани много конкретно, че съществуват като част от институциите на централната изпълнителна власт и тогава да имат тези свои политически кабинети. Така разбрах предложенията дотук.
Важно е да чуем мнението на господин Кътев, който до момента не беше тук. Коментираме дали областните управители да създават на свое пряко подчинение политически кабинет.
Дотук имаше два възгледа – след “министрите” да се добави “председателите на държавни агенции” и нататък – въпросът за областните управители.
Господин Бисеров каза, че е склонен да подкрепи предложението да паднат областните управители, но възникна дискусията за председателите на агенции.
ХРИСТО БИСЕРОВ: По мое мнение нужда от такъв политически кабинет има не навсякъде. Там, където има една структура, която не е първостепенен разпоредител с бюджета, няма нужда в нея да има политически кабинет, макар че това не може да бъде единственият критерий. Но това е един от критериите. И понеже вече има агенции, които не са първостепенни разпоредители с бюджета, ако приемем Вашето предложение, ще направим политически кабинети и там. Те имат щат по 50-60 души, а ние ще им сложим политически кабинет. Председателят има един заместник, а ще има политически кабинет!
Когато става въпрос за големите агенции, които са първостепенни разпоредители, не знам дали всичките, там може би има нужда. Но трябва да внимаваме да не сложим политически кабинети на структури, които са по-малки по размер от тези на областните управители.
Ще ви дам пример, попадна ми проекта за Агенцията по туризма – от 63 души е цялата администрация заедно с председателя. Председателят има един заместник. И какъв политически кабинет да му направим на председателя, когато той има един заместник и един главен секретар – това е цялото ръководство.
МИНЧО СПАСОВ: Няма да взимам становище по агенциите, защото досега въпросът не е поставян. Струва ми се, че и Министерския съвет трябва да се произнесе по този въпрос.
По Вашето предложение за областните управители, за мен не е уместно да обвързваме въпроса дали да има или няма политически кабинет с качеството дали е първостепенен или е второстепенен бюджетен ръководител. Не виждам пряка връзка. Струва ми се, че и досега наличието на политически кабинет към областния управител, защото в крайна сметка той е политически орган – той е назначаем. Основните аргументи на местното самоуправление срещу областните управители са насочени именно на това качество – че са много политически, назначаеми, представители на централната власт. Затова ми се струва, че е уместно да остане досегашният режим, както е в законопроекта на МС. Моето становище е, че трябва да продължат да имат политически кабинети. Така по-лесно ще се практикува възможността при смяна на правителството да си отиде целият политически кабинет, без да възникват затруднения заместниците на областния трябва ли да ги освобождаваме, кога да ги освободим, по какъв ред да ги освободим? А след като са членове на политическия кабинет е резонно – сменя се правителството, сменя се и политическият кабинет. Това е целта му – той изпълнява политиката на правителството.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Този аргумент беше неваливден при зам.-министрите. Искам да напомня, че при зам.-министрите това предложение падна с обратния аргумент – за да се осъществява приемственост.
Колеги, искам да помоля за внимание. Господин Бисеров каза, че това не е основният, а е един от аргументите за първостепенен разпоредител. Искам да ви помоля да разсъждавате върху другия аргумент, който е по-важен. Политическата отговорност се носи в парламента. Този, който провежда държавната политика, е министърът. Той отговаря на петъчния контрол на народните представители. Всеки народен представител, който иска да зададе въпрос към даден сектор, ще го зададе към министъра. Не можеш да зададеш въпрос на областния управител или на заместник-министъра, защото те няма как да отговорят. Обикновено за областните управители отговаря ресорен министър или министърът на държавната администрация, в годините такава е била практиката. Това е аргумент от друг порядък, извън този за първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджета. (Реплика на н.п. Минчо Спасов.)
Напротив, те имат нужда, защото правят правителствената политика в даден сектор, както е написано тук. Това е логиката.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Същият е аргументът за областните управители – те я провеждат на място долу в съответните региони.
МИНЧО СПАСОВ: Те провеждат политиката на Министерския съвет.
ХРИСТО БИСЕРОВ: А правителството провежда политиката на парламента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да добавя нещо изключително важно. Министерският съвет има тази специфика, че той е колективен и колегиален орган. Той е колегиален, защото взима общи решения като правителство и е колективен, защото е съставен от министри, които сами по себе си взимат решения. Но това е друга тема.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Държавните агенции, които не са към функционалните министерства, те не провеждат ли държавната политика?
РЕПЛИКИ: Провеждат и правителствената, и държавната.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Съгласен съм с господин Бисеров, че не става въпрос за дългия списък. Ако трябва да конкретизираме тези агенции – да.
По отношение на областните управители – казах, че предлагам да бъдат вмъкнати между министрите и областните управители председателите на агенции. Но за областните управители също имам известни резерви и ми се иска да го коментираме. Самите те по същество изпълняват тази политика и донякъде са политически орган или поне предмет на политическо назначение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Що се отнася до държавните агенции на национално ниво, които са изключително важни, те са малко на брой, моето мнение е, че дори от 63 души да е Агенцията по туризма, тя е толкова важна за българската икономика и за обществото като цяло, че си заслужава дори по целесъобразност да бъде отделена в този ранг. Дебатът в тази сфера – на туризма, е много отдавнашен. Там имаше Комитет, имаше агенция, имаше министерство. И този дебат още не е разрешен. Нищо не пречи да бъдат разграничени държавните агенции, които са с важно значение, да останат с политически кабинети.
Доста спорен е и въпросът за областните управители, защото те са много повече политически личности, отколкото един зам.-министър. Дори в държавната йерархия в таблицата при подреждане на протокола по важност областните управители са пред зам.-министрите.
Имайки предвид и другото, че при толкова много области, при такива широки коалиции, не се знае, може след време да станат още по-широки, практиката може да наложи да се взимат и други решения.
Освен това няма какво да се заблуждаваме дали областният управител е политическа личност и дали неговите заместници са политически личности. Абсолютно политически са. Те се назначават и уволняват от министър-председателя. При еднопартийно правителство – от управляващата партия, при двупартийно – от съответната квота със съгласието, при трипартийно – пак така, при четирипартийно сигурно също ще е така. Там няма мнение дали е експерт или не е, там преценката е политическа – дали върши работата на управляващите. Ако върши – остава, ако не върши – си заминава. И по време на нашето управление имаше смяна на областни управители, и преди това е имало, и след нас ще има. Начинът на назначаване и освобождаване на областните управители и на заместник областните управители трябва да остане и по мое мнение трябва да остане политическият кабинет при тях. Въпреки че в него функциите като цяло не са чак толкова, колкото в едно министерство. При тях министър-председателят издава заповедта без обосновка, без да има мотиви към нея – такава е практиката, такава е била и такава ще бъде.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме моето предложение за отпадане на думите “и областните управители” в чл. 27, ал. 1.
За 4, против 6, въздържали се няма.
Предложението не се приема.

Следващият въпрос, който трябва да решим, е дали да добавим след думата “министрите” “председателите на държавни агенции”.
Но искам да уточня, че имаше дискусия за фактическото състояние на 3 институции – държавна агенция, изпълнителна агенция и агенция.
Аз лично се нуждая от още малко яснота.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Може ли една редакционна добавка? “Председатели на държавни агенции към Министерския съвет”?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те са записани като държавни агенции.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: В момента държавните агенции са седем и са към Министерския съвет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така са описани в закона.
Проблемът, който за мен е много сериозен, защото не е ясен от съществуващия закон и неговите промени, е съществуването на институция “агенция”, която не е държавна и не е изпълнителна.
Каква е Агенцията по туризма? (Шум и реплики.)
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Агенцията по туризма е държавна.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбирам защо искате уточнението “към Министерския съвет”.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Удовлетворен съм от тази добавка. Агенциите към министерствата са включени и имат такива политически кабинети.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, предстои да решим как да гласуваме текста на чл. 27, ал. 1:
“Чл. 27 (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции към Министерския съвет и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.”
Моля да гласуваме този текст.
За 6, против 4, въздържали се няма.
Този текст на комисията е приет.

ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Тогава само ще помоля, не знам дали това трябва да бъде записвано изрично, но това да бъде извън досегашната структура на агенциите, защото ще увеличи техният щат. (Реплики на н.п. Христо Бисеров.)
Това сигурно ще увеличи бройката на администрацията, срещу което не като министерство сме категорично против.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие се обръщате с идея към комисията да отменя това гласуване, за да се съобразим с Вашето съображение, че щатните разписания няма да издържат политическите кабинети?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ако това предложение остане във вида, в който беше гласувано, ако в седемте държавни агенции има политически кабинети, това със сигурност ще увеличи бройката на държавната администрация, а ние сме против това увеличение. Това би могло да стане за сметка на щатното разписание на съответните агенции.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е естествено, не виждам тук да има проблем.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Госпожо Дивизиева, много добре знаете, че има ред, по който се утвърждава в Министерския съвет въпросът за щатовете. Промяната в структурата и устройствения правилник на министерствата и агенциите минава през много “цедилки”. Така че много моля да не правим изписвания в закона, които не отразяват реалността и не са практични.
Естествено, че това е в рамките на щата. Щом иска да има политически кабинет, да си намери бройки. И Вашият министър беше първият, който каза, че е правил политически промени във всички министерства, където е бил, без да иска бройки.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Ще кажа как ще стане това – ще орежат бройките на администрацията. Политическите кабинети ядат от щата на общата администрация, а тя е тази, която осигурява цялостното функциониране на специализираната администрация. Тя е гърбът на специализираната администрация. Там са всички правни дейности, бюджет, правно обслужване. Когато търсим бройки за нови началници, винаги бъркаме в бройките на общата администрация. Това няма как да го запишем в закон.
КИНА АНДРЕЕВА: И в новата редакция на член 47 е посочено, че това са държавни агенции към Министерския съвет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но имаше уточнение, че има държавна агенция към министерство?!
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Държавните агенции са към Министерския съвет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагам да спрем.
Според мен е поставен сериозен въпрос: съществува ли Държавна агенция по туризма към Министерство на икономиката и енергетиката. Ако такава съществува, то тя или е влязла в противоречие със съществуващия текст на закона, че държавни агенции се правят само към Министерския съвет, и трябва този въпрос да се уреди по някакъв начин, или да направим текст тук, в закона, за този трети вид агенции.
Моля да спрем дотук, ако можем да направим в рамките на близкия половин или един час тази справка, за да сме съвсем сигурни.
ХРИСТО БИСЕРОВ: В момента тече съгласувателна процедура между министерствата за утвърждаване на постановление на Министерския съвет за създаване на Агенция по туризма. То предвижда две структури на Министерство на културата и туризма да образуват една агенция на пряко подчинение на министъра на икономиката и енергетиката. И тази агенция е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Пак ще кажа, много е важен туризмът, но като е толкова важен, нека държавата да създаде една голяма агенция! С шестдесет и трима души персонал, с един председател, един зам.-председател, 10 души обща администрация, като сложиш и един политически кабинет, откъде ще вземат тези бройки? От общата администрация!
Затова аз казвам: нека има политически кабинети към големите агенции. Когато кажем Държавна агенция на пряко подчинение на Министерския съвет, няма кой да се обърка.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин Бисеров, не бива ние да коментираме този въпрос, защото това не е лицеприятно за нас. Това е политически въпрос, а не по целесъобразност. При тройна коалиция знаем какви са уговорките и как се удовлетворяват общите искания и уговорки в коалицията. Пак ще повторя, зам.-областният управител при мен беше един, сега са трима, без да е повишен щатът на областта. Зам.-министрите бяха еди колко си, сега са еди колко си. Може следващото правителство да бъде 4 или 5 коалиционно, а ако е еднопартийно – могат да се направят съответно съкращения. Но за мен въпросът е политически, а не е административен. Една-две бройки в нито една администрация не решават въпроса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, приехме текста на ал. 1 на § 11. остава след мнението на вносителя да гласуваме внесените от мен предложени т. 2, 3 и 4.
Моля да гласуваме т. 2 от моите предложения.
За 1, против 10, въздържали се няма.
Предложението на н.п. В. Методиев по т. 2 не се подкрепя.

Моля да гласуваме предложението ми по т. 3. Тук вносителят не се съгласи с предложението.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.

Моля да гласуваме предложението по т. 4 – за отпадане на ал. 4, което е свързано с медийната работа на политическия кабинет. Според мен няма нужда извеждането на това в отделен текст.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Предложението на н.п. В. Методиев по т. 4 не се подкрепя.

Моля да гласуваме § 11, ал. 2, 3 и 4 по вносител.
За 9, против 2, въздържали се няма.
С това целият § 11 е приет.

ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Мисля, че има някакво противоречие по въпроса за агенциите. Позволете да обясним.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: След направената справка, по силата на чл. 5 на Закона за туризма Държавната агенция по туризма е специализиран орган със съответните компетенции в областта на туризма към Министерския съвет. На база на това изменение в Закона за туризма от структурата на специализираната администрация на Министерство на културата беше изведена една от дирекциите, която осъществяваше политиката по туризма, и със съответен нормативен акт на Министерския съвет сега съществуващата Агенция по туризъм, която е второстепенен разпоредител към Министерство на икономиката и енергетиката, ще бъде закрита и ще бъде обединена със съответната дирекция към Министерство на културата. Това ще бъде новата Държавна агенция по туризма към Министерския съвет, която по силата на чл. 5 от Закона за администрацията е определена като специализирана структура, подчинена на Министерския съвет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това съвпада изцяло със Закона за администрацията. Щом е към Министерския съвет, тя ще бъде със статута, който имат останалите 7 държавни агенции.

“§ 12. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28 (1) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета.
(2) В политическия кабинет на министър-председателя се включват началникът на кабинета, говорителят, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. В политическите кабинети на министрите се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министъра на външните работи – и говорител. В политическите кабинети на областните управители се включват заместник областните управители и експертът, отговарящ за връзките с обществеността.
(3) Съставът на политическите кабинети на заместник министър-председателите, както и броят и видът на длъжностите на служителите към политическите кабинети се определят с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
(4) Дейността на политическите кабинети на министър-председателя и на министрите се подпомага от съветници по определени въпроси, които не могат да изпълняват функции на управление, от експерти и от технически сътрудници.
(5) Началникът на политическия кабинет, парламентарният секретар, говорителят, съветниците и експертите по ал. 4, техническите сътрудници, както и лицата и служителите по ал. 3 осъществяват своите задължения въз основа на трудов договор, сключен със съответните органи по чл. 27, ал.1.
(6) Правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзките с обществеността се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му.
(7) Органът на изпълнителната власт може да възложи на началника на политическия кабинет отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.”
По § 12 има мое предложение.
Точка 1 няма да подлагам на гласуване, тъй като тя автоматично отпада, поради това, че се отхвърли възможността да отпаднат политическите кабинети към областните управители.
Точка 2 се отнася до ал. 4 на чл. 28 и гласи:
2. Член 28, ал. 4 се изменя така:
(4) Дейността на политическите кабинети на министър председателя и на министрите се подпомага от съветници, експерти и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление.
3. Алинея 7 отпада.
В предложението на КСЗ по § 12 има направени доста предложения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: За да спестя време ще коментирам само тези предложения на съвета, които приемаме.
Приемаме първата забележка на КСЗ да не се членува определението “политическия”.
По ал. 7 КСЗ предлага думите “на членовете, експертите и техническите сътрудници към” да се заменят със “със служителите от”. Ние приемаме бележката, но с редакцията “със служителите към”.
Това са двете предложения на КСЗ, които подкрепяме. Останалите не ги приемаме.
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Първо, във връзка с това, което приехте за председателите на държавни агенции, мисля, че тук трябва да се запишат политическите им кабинети. Евентуално в ал. 2 да се уточни дали и те ще имат сътрудници.
В ал. 5 едното “и” от израза “и лицата и служителите” може би трябва да отпадне. Достатъчно е да се запише “както и служителите по ал. 3”.
В ал. 7 това, което казахте за служителите, членовете на кабинетите не са служители. Затова не смятам, че е коректна бележката на КСЗ, защото тя включва “на членовете, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет”. В случая са изпуснати съветниците. Мисля, че е по-коректно те да се добавят.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме двете редакционни бележки.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. отпада съгласието с текста на КСЗ, а приемате предложението на колежката от Правната дирекция?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: На мнение сме, че в чл. 28, ал. 2 при изброяването на политическите кабинети трябва да се посочи изрично съставът на политическите кабинети на председателите на държавни агенции. И нашето предложение е техните кабинети да не са по-широки от тези на областните управители.
“В политическите кабинети на председателите на държавните агенции се включват зам.-председателите и експертът, отговарящ за връзките с обществеността.”
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само един експерт?! Поне един технически сътрудник им дайте, така ще ги отворите съвсем.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Толкова са при областните управители.
Другите имат парламентарен секретар и началник на кабинет.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Те не могат да имат парламентарен секретар, защото нямат връзка с парламента.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По-надолу алинеите са за експертите и техническите сътрудници, а ние говорим за членове на политическите кабинети.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие предлагате изречението за председателите на държавни агенции да е същото, както за областните управители, разбрах, и то да стане следващо изречение в ал. 2.
В ал. 4 липсват областните управители.
РЕПЛИКА: Не е нужно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. същият статут да остане за председателите на държавни агенции.
Колеги, моля да гласуваме моите предложения по т. 2, което представлява известно свиване на състава на политическите кабинети.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.

Моля да гласуваме моето предложение по т. 3 –ал1 7 да отпадне.
За 2, против 9, въздържали се няма.
Предложението на н.п. В. Методиев по т. 3 не се подкрепя.

Моля да гласуваме § 12 с редакционните промени, които уточнихме с колежката от дирекция “Правна”.
За 9, против 2, въздържали се няма.
Този текст на комисията е приет.

“§ 13. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
“6. осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им;
7. координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост.”
2. Досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10”
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Точка 2 трябва да гласи:
“2. Досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно 8, 9, 10 и 11.”
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли предложения? Няма.
От КСЗ има две редакционни предложения.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не приемаме предложенията на КСЗ по текста.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли мнения и предложения по съществото на тези две точки? Няма.
Аз не мога да си представя как ще бъде това с началника на Инспектората по образование, но явно има идея, в която няма да мога да вникна. Затова ще остана “въздържал се”.
Моля да гласуваме предложението на вносителя.
За 8, против няма, въздържали се 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“§ 14. Създава се чл. 33а:
“Чл. 33а. Органите на изпълнителната власт поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществяват контрол за тяхното изпълнение.”
По § 14 няма предложения на народни представители.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По § 14 приемаме бележката на КСЗ и предлагаме следната редакция:
“В изпълнение на стратегическите цели органите на изпълнителната власт поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация (тук има тавтология) и осъществяват контрол за тяхното изпълнение.”
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли принципна подкрепа за текста, а ще оставим стиловата редакция на думичката “цели” за експертите.
Моля да гласуваме.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

“§ 15. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. Министерският съвет с постановление създава, преобразува и закрива административни структури, които не са предвидени от Конституцията.”
По § 15 няма предложения на народни представители.
Има редакционно предложение на КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не подкрепяме бележката на КСЗ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме текста.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Следващото мое предложение може да бъде оспорено, дотолкова доколкото не е част от внесените предложения на Министерския съвет. Смятате ли за възможно да започнем дебат по него или да го отклоним?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, с цялото ми уважение към Вас и следващите колеги-вносители на предложения, но предвид обхвата и важността на поставените въпроси, мнението ни е заедно с колегите от ОДС да предложите ЗИД на Закона за администрацията. По-нататъшните промени са много важни, принципни и не смятаме, че биха могли да влязат в тези промени, които правим сега.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря за високата оценка.
Опитал съм се да изведа текстове от практиката. Съгласен съм, че те са от такова естество, че е необходимо може би предварително да има проект на Министерския съвет в тази област, за да има дебат, с който сега не искам да ви ангажирам.

“§ 16.В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
“6. административните структури, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.”
2. В ал. 2 се създава т. 3:
“3. специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица със закон или с акт на Министерския съвет.”
Предложението ми е в § 16 да отпадне т. 2.
КСЗ също има предложения.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: По принцип като константна позиция не подкрепяме предложението на КСЗ “структури”да се замени с “органи”.
Колкото до втората бележка, съгласувахме бележката с Дирекция “Правна” на Министерския съвет с оглед унифициране в текста на терминологията, свързана с актовете, чрез които се създават административните структури, да придобие редакция “или създадени със закон или с акт на Министерския съвет”, или “създадени със закон или друг нормативен акт”.
Така терминологията във всички текстове ще се унифицира.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще имате грижата това да постигнете с помощта на колегите.
Колеги, има ли подкрепа за моето предложение за т. 2 от моето предложение?
За 1, против 10, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.

Моля да гласуваме предложението на вносителя за § 16, като експертите ще извършат тази редакция.
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): В чл. 36 трябва да се пипне тази редакция, тъй като там се казва само “административни структури, създадени със закон”, а в момента допълваме “и с постановление на Министерския съвет” “или с друг нормативен акт”. Въобще трябва да се промени чл. 36, защото той после е доразвит в чл. 37 и чл. 38.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, което приехме, е да извършите редакция в целия ЗИД.
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Чл. 36 казва “други административни структури, създадени със закон”, а в чл. 37 ние казваме друго.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Текст на закона, който не е бил предмет на ЗИД, не е влязъл в доклада за изменение, но в който се налага такава редакция, имаме съгласие в комисията да се направи такава редакция.
Моля да гласуваме такова радикално решение, защото тук може да се наложи такава промяна не само в чл. 36, а и в още няколко.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Щом е пропуснато, сме съгласни.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За 11, против и въздържали се няма.
Комисията приема решение да се уеднакви редакцията навсякъде “създадено със закон или с акт на Министерския съвет” или “с друг нормативен акт”.

“§ 17. Член 39 се отменя.”
По § 17 няма предложения на нарони представители и на КСЗ.
Моля, гласувайте.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя предложението за отмяна на чл. 39.

Следват предложения, които излизат извън обхвата на предложенията в ЗИД-а.

“§ 18. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от специалната му компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи.”
2. В ал. 2 след думата “съветите” се добавя “и работни групи”.
3. В ал. 3 след думата “съветите” се добавя “и работните групи”.
4. В ал. 4 накрая се добавя “и подчинените му административни структури”.
Има предложение от н.п. Филип Димитров и гр. н.п. за създаване на нов чл. 45. Колегите ги няма и няма да чета предложението, тъй като няма кой да го защити.
По § 18 има една редакционна бележка от КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не подкрепяме бележката на КСЗ.
Смятаме, че предложението на н.п. Филип Димитров е извън обхвата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме предложението на вносителя по § 18, което обогатява възможността на министрите да създават работни групи.
За 11, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.


“§ 19. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46 (1) В структурата на министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на съответния министър.
(2) Инспекторатът:
1. анализира ефективността и ефикасността на дейността на администрацията;
2. проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работа в администрацията;
3. може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;
4. извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията, които имат системен характер, и съдейства за избягване на административни и съдебни процедури по обжалване;
5. осъществява и други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени от органа на изпълнителната власт.
(3) Министърът на държавната администрация и административната реформа утвърждава методология за анализ и оценка на ефективността и ефикасността на дейността на администрацията и дава указания по нейното прилагане.
(4) Инспекторатите в министерствата осъществяват административен контрол и върху дейността на административните структури, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към съответния министър.
(5) В административните структури, които не се обхващат от контрола по ал. 4, както и в тези, които имат териториални звена, може да се създават инспекторати. Когато числеността на тези администрации не е достатъчна за обособяване на инспекторат, неговите функции се изпълняват от служител, определен от ръководителя на административната структура.”
По чл. 46 има предложение от н.п. Филип Димитров и гр. н.п. за създаване на нов член 46.
Други предложения няма.
Има редакционни и общи бележки от КСЗ.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Към чл. 1 на чл. 46 предлагам да добавим след “структурата на министерството” “и държавната агенция” и в края на изречението след “съответния министър” “и председателя”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението на н.п. В. Антонов е принципно. След като веднъж вече изведохме структурите към председателите на агенции в категорията на политически кабинети, сега, вървейки по тази логика, да кажем, че инспекторатът към министъра и министерствата да е валиден и за държавните агенции и техните председатели.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): По предложението, направено от н.п. Васил Антонов, - за изрично изписване председателите на държавни агенции, обръщам вниманието ви към разпоредбата на ал. 5 на настоящия член, която визира създаването на инспекторати към всички административни структури и звена на министерствата, така че държавните агенции са обхванати в разпоредбата на ал. 5.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Според нас предложенията на н.п. Филип Димитров и гр. н.п. са извън обхвата на закона.
По бележките на КСЗ ще кажа само тези, които приемаме.
По чл. 46, ал. 1 приемаме частично тяхната бележка и предлагаме следния текст: “В министерствата се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра.”
По ал. 2, т. 4 има предложение след думата “администрацията” да се постави точка и текстът до края да се заличи. Приемаме бележката.
По ал. 2, т. 5 – съюзът “и” да се заличи. Приемаме бележката.
По ал. 4 приемаме частично бележката и предлагаме следната редакция:
“(4) Инспекторатът в министерството осъществява административен контрол и върху дейността на второстепенните им разпоредители с бюджетни кредити.”
По ал. 5 приемаме частично бележката и предлагаме следната редакция:
“(5) В администрациите, които не се обхващат от контрола по ал. 4, както и в тези, които имат териториални звена, могат да се създават инспекторати. Когато числеността на тези администрации не е достатъчна за обособяване на инспекторат, неговите функции се изпълняват от служител, определен от съответния ръководител.”
ВАСИЛ АНТОНОВ: Така, както е написана ал. 5, кореспондира с ал. 4 и касае второстепенните разпоредители. А по начина, по който направих аз предложението, става въпрос за държавните агенции. Нека ги отграничим едното от другото.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В редакцията, която чухме, става въпрос за администрациите извън контрола по ал. 4, и насочва именно към държавните агенции. Това беше защитата от страна на вносителя. Всички държавни агенции имат териториални звена. Но Ваше право е да настоявате това да остане. Логиката е в посока на държавните агенции, защото тук са звената извън ал. 4.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Приемам, оттеглям предложението.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението на н.п. Филип Димитров и гр. народни представители не е в обхвата на ЗИД-а. То произтича от техни предишни предложения.
Моля да гласуваме § 19 с направените редакции, прочетени от зам.-министър М. Дивизиева.
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

“§ 20.Създават се чл. 46а и 46б:
“Чл. 46а. (1) В администрацията на Министерския съвет се създава Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя..
(2) Главният инспекторат:
1. координира и подпомага дейността на инспекторатите;
2. разработва и предлага на министър-председателя за утвърждаване методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите, както и осъществява контрол по спазването им;
3. разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения;
4. осъществява и други функции, определени с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация или възложени му от министър-председателя.
Чл. 46б (1) За инспектори се назначават лица, които:
1. отговарят на изискванията, установени с Единния класификатор на длъжностите в администрацията, относно професионалния опит, като за професионален опит се зачита стажът в държавната администрация;
2. притежават образователно-квалификационна степен “магистър”.
(2) При осъществяване на своите функции инспекторите имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките.
(3) Служителите в администрацията са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяването на функциите им.”
(5) Инспекторите или служителят по чл. 46, ал. 5 ежегодно представят отчет за дейността си пред съответния ръководител на административната структура, а Главният инспекторат - пред министър-председателя.”
По § 20 има мое предложение - в чл. 46а и чл. 46б думите “Министерския съвет” да се заменят с думите “Министерството на държавната администрация и административната реформа”, а думите “министър-председателя” да се заменят с думите “министъра на държавната администрация и административната реформа”.
Има и бележки от КСЗ.
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да направя едно предложение. Гледайки текста, предложен от вносителя, и разглеждайки Устройствения правилник на Министерския съвет за неговата администрация, мисля, че той на 70-80% копира това, което е в този устройствен правилник. Но мисля, че в закона ние задължително трябва да въведем законова регламентация именно на МС да разглежда постъпили сигнали за корупция. В момента това съществува в устройствения правилник и мисля, че юридически тази функция спокойно може да влезе в т. 4 на ал. 2, където е записано “осъществява и други функции, определени с устройствения правилник”. По този начин ние даваме възможност в устройствения правилник на Главния инспекторат към Министерския съвет да отпадне тази функция. Мисля, че тя е една от основните на инспектората.
Предлагам и ако нямате против, това предложение да влезе като текст на комисията: създаването на нова т. 4, а сегашната т. 4 да стане т. 5 и текстът да гласи:
“5. разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите.”
Мога да ви прочета текста, който съществува в сегашния Устройствен правилник на Министерския съвет – т. 2 на чл. 108:
“2. разглежда сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите от проверките.”
Мисля, че текстът, който предлагам, е по-изчистен от този, който е написан в Устройствения правилник на МС.
МИНЧО СПАСОВ: Не можем ли да добавим това към ал. 3?
РУМЕН ТАКОРОВ: Ще отговоря – ал. 3 съществува като т. 1 в чл. 108, т.е. също е записан в устройствения правилник: “1. разглежда постъпили сигнали за конфликта на интереси, нарушения на служебни задължения;”
Тук вече т. 2 на чл. 108 е точно това, за което говоря. В ЗИД-а, който се предлага, т. 3 е т. 1, а тук искам т. 2 да стане т. 4 от устройствения правилник и мисля, че това е нормално.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: : По бележките на КСЗ – чл. 46а, ал. 2 не се подкрепя от вносителя по т. 1.
По т. 2 предложението на КСЗ е следното: “2. предлага на министър-председателя методически указания във връзка с функциите и реда за работа на инспекторатите и осъществява контрол по спазването им;”
Приемаме бележката частично. Новата редакция е точката да се постави след думата“инспекторатите” и текстът до края да отпадне.
По т. 4 – съюзът “и” да се заличи – приемаме бележката.
По чл. 46б, т. 1 има бележка на КСЗ след думата “администрацията” да се постави точка и запетая и текстът до края да бъде заличен. Приемаме бележката.
Не подкрепяме следващата бележка на КСЗ.
Що се отнася до Вашето предложение, господин председател, не го подкрепяме, тъй като Главният инспекторат по принцип е звено в администрацията на МС.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще кажа, че това, което каза колегата Такоров за извеждане на специфична функция за контрол на корупционни практики директно към министър-председателя е нещо, което бих подкрепил по принцип, защото министър-председателят носи отговорността за цялостната дейност на изпълнителната власт и има нужда до себе си от такъв инструмент. Моето мнение е, че при съществуването на МДААР и на министър цялата останала дейност – методическа и контролна, в рамките на българската държавна администрация трябва да бъде в правата и прерогативите на това министерство и на този министър. От тази гледна точка е моето предложение. Тук вече се натъкваме на конкретен казус, който се предлага от господин Такоров. Предложението му подкрепям, но няма да подкрепя целия текст, защото смятам, че тази цялата методическа и контролна дейност при наличие на министерство и на министър е тяхно задължение. Това са мотивите и аргументите ми.
Колеги, имаше редакционни предложения, които остават за комисията.
Моля да гласуваме текста на господин Такоров за създаване на нова т. 4, досегашната т. 4 да стане т. 5.
За 11, против и въздържали се няма.
Предложението на господин Такоров е прието.

Моля да гласуваме текста на вносителя с направените редакционни промени и с приетото предложение на господин Такоров.
За 10, против няма, въздържал се 1.
Текстът на комисията е приет.

“§ 21. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване на политика, за която не е създадено министерство.”
2. Създава се нова ал. 8:
“(8) При осъществяване на своята дейност председателите могат да създават съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от тяхната компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с ресорния заместник министър-председател, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.”
Има едно мое редакционно предложение – в чл. 47, ал. 1 думата “разработване” се заменя с “осъществяване”.
Има две предложения за нов чл. 47 и нов чл. 48 на г-н Филип Димитров и гр. н.п.
Има предложения и на КСЗ.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Ще се възползвам от гласуваното вече предложение на колегата Такоров, ако комисията се обедини за едно изменение в чл. 47, ал. 5, където се казва “При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от до трима зам.-председатели, чийто брой се определя с постановление по ал. 3.” Нашето предложение е да се премахне изразът “до трима” и текстът да остане “се подпомага от заместник-председатели”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли съгласие да направим това предложение като предложение на комисията – в чл. 47 освен предложените ал. 1 и 8 да бъде променена и ал. 5, като отпаднат думите “до трима”?
За 11, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

КИНА АНДРЕЕВА: Но ние записахме в члена за политическите кабинети “заместник-председател” на държавната агенция. Там също трябва да се промени, за да се уеднакви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, да се направи уеднаквяване в множествено число.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По § 21, чл. 47, ал. 1 има Ваше предложение и предложение на КСЗ - думата “разработване” да се замени с “осъществяване”. Приемаме частично бележката – след думата “разработване” се добавя “и осъществяване”.
По ал. 8 има бележка на КСЗ - “ресорния” да се замени със “съответния”, а “когото” да се замени с “който”. Приемаме частично бележката – понятието “ресорен е легално”, но не възразяваме да бъде заменено “когото” с “който”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, приемаме, че текстът на предложението на н.п. Филип Димитров и гр. н.п. няма да го гледаме като попадащо извън обхвата на закона.
Моля да гласуваме § 21 с тези промени, които приема вносителят.
За 6, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

“§ 22. В чл. 52 след думите “Министерския съвет” се добавят “или пред министъра, към когото е създадена4 и се поставя запетая.”
По него няма предложения на народни представители.
Има бележки на КСЗ – “когото” да се замени с “който”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме бележката на КСЗ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме текста на вносителя с тази редакция.
За 6, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

“§ 23. В чл. 54 се създава нова ал. 8:
“(8) При осъществяване на своята дейност изпълнителните директори могат да създават съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от тяхната компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с министъра, към когото е създадена агенцията, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.”
По § 23 няма предложения на народни представители.
Има предложение на КСЗ – за замяна на местоимението.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Приемаме го.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля да гласуваме текста на комисията за § 23.
За 6, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията за § 23 е приет.

“§ 24 Член 61 се изменя така:
“Чл. 61. (1) В Министерството на държавната администрация и административната реформа се поддържа Административен регистър, който съдържа информация за:
1. административните структури и ръководните им органи;
2. административните услуги и регулаторните режими, образците на документи, свързани с тях, както и издаваните индивидуални административни актове;
3. незаетите длъжности в администрацията;
4. обявленията за конкурсите за държавни служители;
5. служебните правоотношения.
(2) Административният регистър се поддържа като единна електронна база данни, които се вписват от служители, определени от съответния ръководител на административна структура. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация.
(3) Административният регистър е публичен с изключение на информацията по ал. 1, т. 5.
(4) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на Административния регистър се уреждат с наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.”
По чл. 61 има предложение от н.п. Веселин Методиев, които не са само редакционни, а уточняват документооборота.
Има и предложения от КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По чл. 61, ал. 1, тъй като предложението на КСЗ предлага изцяло нова редакция, приемаме частично бележката, като остава текстът на вносителя, а вместо думите “води и използва” да се запише “поддържа”.
“(1) В Министерството на държавната администрация и административната реформа се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за:”
По ал. 2 приемаме бележката на КСЗ, като ще следва да се изпишат всички видове режими.
Останалите бележки не подкрепяме.
Не подкрепяме и Вашето предложение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Поне за т. 1 се аргументирайте. Вие казвате, че ще направите регистър на издаваните индивидуални административни актове, което е много по-широко. Аз се опитвам да ви прибера малко – да направите регистър на издаваните от ръководните им органи актове.
Ще дам пример. Един министър може да подпише наредба, тя да влезе в сила – това е акт на органа. Същевременно долу в администрацията да изпратят писмо, с което обясняват въвеждането на тази наредба, независимо кое от министерствата, които имат териториални звена, ще изберете. Така, както сте го записали, вие казвате, че ще поемете ангажимента да включите в този административен регистър всички индивидуални катове за административни услуги. Това ми се струва невъзможно. Аз предлагам да стане възможно да се включват само тези, които са издадени от ръководителя – органа, от министъра, защото смятам, че това е постижима задача. Не търсете тук политически мотиви. Аз съм ахивар с 15-годишна практика. Давам си сметка за какъв обем документи говорите. Няма как да ги включите в регистъра. Това е максималистична цел.
МИНЧО СПАСОВ: Струва ми се, че не бива да сваляме летвата, нека това задължение за вписване на актовете да остане като една цел за изпълнение, защото с компютърните технологии съвременните системи за документооборот предполагат сканиране на всеки един документ, който постъпи в една администрация. Ако се създаде единна база данни, няма да имам никакъв проблем и индивидуалните актове, които обикновено са на електронен носител, също да бъдат отразявани.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава ще преправя малко предложението си. В т. 2, където са издаваните индивидуални административни актове – оттеглям предложението си, но по т. 1 – “както и за издаваните от тях актове” ви моля да го приемете. Като се отиде да се контролира тази дейност, поне да е изпълнена т. 1 – т.е. в близките няколко години поне това да е регистрирано, да влезе в единния регистър.
“1. административните структури и ръководните им органи, както и за издаваните от тях актове;”
По-надолу вие пишете, че това е публичен регистър, т.е. аз да мога да вляза в Интернет и да видя този регистър.
Аз ще оттегля предложението си по т. 2 – да оставим максималистична цел, която да гони българската администрация, в частност МДААР, дано да го постигне.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): И към настоящия момент регистърът на административните структури включва издаваните индивидуални административни актове единствено в частта на регулаторните режими. Поддържаме това наше предложение, защото считаме, че това са актове с широка обществена значимост и са свързани с услуги на гражданите.
Не можем да подкрепим предложения, а ние не сме и направили такова по т. 1 – регистърът да включва всички административни актове, издадени от органа на изпълнителната власт, защото в тежки ведомства, каквото е примерно Министерство на отбраната, министрите подписват най-малко по 30-40 административни акта на ден. Това би задръстило регистъра и не е негова цел. Ние не сме направили такова предложение в т. 1. Актовете са само по т. 2 и са свързани с регулаторните режими.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Административната услуга не е само регулаторният режим. Практиката до момента е да се опитваме да обхващаме и действащото законодателство. Ваша воля е да не го приемете.
МИНЧО СПАСОВ: Може би се има предвид, че един тип актове от класа на организационните актове просто няма смисъл да бъдат достояние в този регистър – вътрешно-организационни актове, те също са актове на органа, но няма смисъл да слагаме и тях.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ваша воля. Аз имам веднага отговор на това – говорим за прозрачност на администрацията. Не виждам какъв е този документ, който не може да влезе в регистъра.
Същевременно ще ви дам последен пример и ще прекратя дискусията. В 2000 година се въведоха тестовете в българското средно образоване като инструмент на входа на езиковите гимназии. Тогавашният министър си позволи в петък следобед, подведен от чиновник, да подпише окръжно, с което намали времето за подаване на документи в съответните училища от страна на родителите, и то за понеделник, защото чиновниците искаха да излязат по-бързо във ваканция. В резултат на това родителите в понеделник след обяд бяха пред Министерството на образованието, абсолютно ненаясно какво се случва, тъй като наредбата определя срок, а министърът с нарочна заповед сменя текст от наредбата!
Вие ще кажете: “Това е драстичен пример”. Да, драстичен е, но има такъв вид поведение – издаване на такъв вид актове от страна на министри, които са административни услуги, защото образованието е публична услуга, да не влизаме в здравеопазването, защото там е ужас. Моите предложения са от тази гледна точка.
Моля да гласуваме моите предложения.
За 1, против 5, въздържали се няма.
Предложенията на н.п. В. Методиев не се подкрепят.
Моля да гласуваме § 24 с приетите редакционни промени.
За 5, против 1, въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

КИНА АНДРЕЕВА: Господин председателю, в § 23 – чл. 54, предложението местоимението “който” да се замени с “когото” е абсолютно неправилно, нека си остане редакцията на вносителя.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, остава редакцията на вносителя за § 23.
(Бележка на стенографа – същите предложения на КСЗ има по § 21 и § 22.)

“§ 25. Създават се чл. 62 и 63:
“Чл. 62. (1) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят ежегодно до 1 март на министъра на държавната администрация и административната реформа годишен доклад за състоянието на съответната администрация. Указания относно реда за предоставяне на информация във връзка с годишните доклади се дават от министъра на държавната администрация и административната реформа.
(2) Министърът на държавната администрация и административната реформа представя ежегодно до 30 април в Министерския съвет годишен доклад за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет. Докладът се предоставя за сведение на Народното събрание и се публикува в електронната страница на правителството.
Чл. 63. В годишните доклади за дейността на министерствата, държавните комисии, държавните и изпълнителните агенции и областните администрации се отчита изпълнението на поставените стратегически цели и приоритети от програмата на Министерския съвет. Докладите се публикуват в електронната страница на съответната административна структура или се оповестяват по друг обичаен начин ежегодно до 28 февруари.”
Има предложение на н.п. Филип Димитров, но това е свързано с конфликта на интереси – тема, която не е в обхвата на закона, така че няма да я коментираме.
Няма предложения на други народни представители.
Има предложения на КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Има бележка на КСЗ по чл. 62, ал. 1, изречение 2, която ние подкрепяме – думите “информация във връзка с годишните доклади” да се заменят с “информацията”.
По ал. 2 бележката на КСЗ за нова редакция на изречение първо “Министърът на държавната администрация и административната реформа представя на Министерския съвет ежегодно до 30 април доклад за състоянието на администрацията” и по изречение второ – думата “правителството” да се замени с “Министерския съвет” се приемат.
Останалите бележки не се приемат.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, моля да гласуваме § 25 с тези направени редакции.
За 6, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.

“Преходни и заключителни разпоредби
“§ 26. (1) Архивът и данните от Регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт и от Регистъра на държавните служители се обединяват в Административния регистър.
(3) В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на държавната администрация и административната реформа издава наредбата по чл. 61, ал. 4.”
Има мое предложение този срок да бъде тримесечен.
Има бележка и на КСЗ по § 26. Според мен експертите са се объркали – 6-месечният срок не може да е противозаконен. (Шум и реплики.)
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не подкрепяме бележките на КСЗ по § 26.
По отношение на Вашето предложение, поддържаме текста на вносителя, защото той е съобразен с текстовете, които са вътре.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. смятате, че за 3 месеца не можете. Вие преценявате, че ви трябва крайния срок.
РУМЕН ТАКОРОВ: Защо да не се запише “в срок до 6 месеца от влизането в сила”?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се вземе цялата фраза от Закона за нормативните актове.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА (МДААР): Не възразяваме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така ще създадем възможност да ви мобилизираме да я издадете по-рано.
Съветът, който се дава в Закона за административните актове, е да се пише точен срок. Нека остане “в срок от 6 месеца”.
Моля да гласуваме текста на вносител за § 26.
За 6, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за § 26 е приет.

ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Трябва да създадем един нов параграф преди Преходни и заключителни разпоредби, в който да кажем, че в § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на закона след думите “министъра на държавната администрация” се добавя изразът “и административната реформа”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, приемаме това предложение като предложение на комисията.

“§ 27. В едномесечен срок от влизането в сила на закона лицата по чл. 19, ал. 6 предприемат действия за прекратяване на извършваната търговска дейност по смисъла на Търговския закон, както и участието си в управителни, надзорни или контролни органи на търговки дружества и кооперации, с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала.”
Има предложение от н.п. Филип Димитров и гр. н.п. – към § 3 от Преходните и заключителните разпоредби да се добави следното изречение: “В срок от 3 месеца устройствените правилници по чл. 41 се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 42, като регламентират компетентността на дирекция “Оценка на политиките и въздействието” към Министерския съвет и към административните му структури.
Има мое предложение – в § 27 от ПЗР думите “с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала” отпадат.
Това е последователна моя позиция – в този обсег да бъдат включени и хора от дружества с държавно и общинско участие в капитала.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Има бележка на КСЗ по § 27 – думите “по смисъла на Търговския закон” да отпаднат. Приемаме тази забележка.
По отношение предложението на н.п Филип Димитров и гр.н.п. смятаме, че те не са в обхвата на ЗИД на Закона за администрацията.
Вашето предложение също не го подкрепяме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли подкрепа за предложението на н.п. Филип Димитров и гр. н.п.
За няма, против 5, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме моето предложение.
За 2, против 4, въздържали се няма.
И това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля да гласуваме текста на вносителя с редакционната поправка на КСЗ, приета от вносителите.
За 4, против няма, въздържали се 2.
Текстът на комисията е приет.

“§ 28. В Закона за достъп до обществена информация (обн.,ДВ,…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 2 думите “чл. 61, ал. 2” се заменят с “чл. 62, алт. 1”.

2. В наименованието и в текста на чл. 16 след думите “министърът на държавната администрация” и “министъра на държавната администрация” се добавя “и административната реформа”.”
§ 29. В Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ДВ., бр. 95 от 1999 г.) Глава втора “Организиране на административното обслужване” се отменя.”
Предлагам да гледаме заедно двата параграфа, тъй като по тях няма предложения от народни представители.
По § 29 има мнение на КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Бележката на КСЗ е, че с влизането на новия Административно процесуален кодекс този Закон за административното обслужване на физически и юридически лица ще бъде отменен. Но до неговото влизане в сила това няма да се случи. Затова държим да се подкрепят текстовете на вносителя.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това коментирахме на предишното заседание.
Моля да гласуваме текстовете на § 28 и 29 с текстовете на вносителя.
За 6, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текстовете на § 28 и 29 на вносителя.

Параграф 30 трябва да отпадне, защото промяната за замяна на думите “административния секретар” и “административните секретари” съответно с “главния секретар” и “главните секретари” е приета в Закона за държавния служител.
ХРИСТО БИСЕРОВ: А по т. 2 от § 30?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Също е направено изменението.

Предложенията на н.п. Филип Димитров и гр. народни представители пак няма да коментираме.

“§ 31. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката (ДВ, бр. …) чл. 2а се изменя така:
“Чл. 2а. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по ал. 1 на определен министър.”
Има предложение на н.п. Мария Капон – да отпадне ал. 2 на чл. 2а.
По § 31 няма предложения на КСЗ.
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): В чл. 18в накрая се добавя “и административната реформа”.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: По предложението на н.п. Мария Капон моля да вземе отношение господин Аврамов.
МАРТИН АВРАМОВ: Не приемаме това предложение. С Устройствения правилник на МДААР Министерският съвет е делегирал техническата подготовка на изборите на министъра на държавната администрация. Затова правим комплексни промени във всички изборни закони, като не сме установили конкретен министър, за да не отнемаме възможността на МС за конкретна преценка в тази посока и в съответствие с това да се налагат последващи изменения в закона. Т.е. това е норма, с която това се делегира от Министерския съвет и той вече го е направил.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще дам още един аргумент: в Конституцията е записано, че министър-председателят предлага структурата и състава на МС и всяко вписване на конкретен министър, особено за избори, не е добре.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
За няма, против 6, въздържали се няма.
Предложението на н.п. Мария Капон не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за този параграф.
За 6, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.

“§ 32.В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се създава нова ал. 2:
“(2) Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по организационно-техническата подготовка на изборите на определен министър.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Госпожа Капон е направила аналогично предложение и по предишния текст. След като сме го отхвърлили там и аргументацията е ясна, тук също не го подкрепяме.
Моля да гласуваме текста на § 32.
За 6, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.

ИВА МИТЕВА (Народно събрание): В чл. 118 на този закон също трябва да добавим “и административната реформа”.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В § 33 текстът на вносителя е идентичен. Също има предложение на н.п. Мария Капон.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Мария Капон.
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“§ 34. В Закона за допитване на народа (обн., ДВ, …) член 9 се изменя така:
“Чл. 9 (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по ал. 1 на определен министър.”
(3) Разходите по организационно-техническата подготовка и произвеждането на национален референдум се покриват от държавния бюджет.”
Каква е работата на този законопроект, за да урежда този въпрос? Вие тук съвсем последователно въвеждате възможността този казус – организационно-техническото действие, да се извършва от министър, имайки предвид министъра на държавната администрация. Защо въвеждате това и при референдума?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Има общински референдуми, в които разходите се поемат не от бюджета на държавата, а от бюджета на съответната община, така че това не се връзва с логиката на другите параграфи – за промяна в законите за президентски, за парламентарни избори и изведнъж в Закона за местните избори тук се вкарват такива разходи?!
МАРТИН АВРАМОВ: Приемаме забележката за отпадане на тази алинея.
МИНЧО СПАСОВ: В чл. 9 от Закона за допитване до народа за какво се говори - за “организационно-техническа подготовка на изборите” или “на референдума”? Това е Закон за референдума. Да не би механично да е дошло от другите промени?
МАРТИН АВРВАМОВ: Не разполагаме с текста на действащия закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Спасов заостри вниманието да не би чл. 9 от Закона за допитване до народа да не се говори за избори, а да се говори за допитване или референдум? Току що е направена справката. Става дума да отпаднат думите “изборите”, а да се каже “национален референдум”.
Текстът придобива следния вид:
“Чл. 9. (1) Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.”
Алинея 2 остава така, както е предложена.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Мога ли да направя справка с колегите?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Единственото, което мога да направя, е да поискам съгласието на комисията да направите консултации за крайната редакция на § 34, без да се променя ал. 3.
МАРТИН АВРАМОВ: Алинея 3 е действащата в момента ал. 2., тъй като делегацията по ал. 2 се дава от Министерския съвет на определен министър, така че се изменя номерацията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава трябва да запишем, че ал. 2 става ал. 3.
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Защо се прави нова алинея 2, като ал. 1 е абсолютно идентична?
РУМЕН ТАКОРОВ: Те предлагат нов текст за целия член 9, т.е. старият член 9 не съществува.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Могат да кажат следното:
“§ 34. В чл. 9 на Закона за допитване до народа се правят следните изменения:
1. След думите “Министерския съвет” се добавят думите “областните и общинските администрации”.
Това е стил на правене на поправките.
Моля да гласуваме § 34 по принцип, като приемаме ал. 3 от него да отпадне и с корекцията в т. 1.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет. Моля да се направят консултации за окончателното оформяне на текста.

§ 35. Навсякъде в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, …) думите “министърът на правосъдието и правната евроинтеграция”, “министъра на правосъдието и правната евроинтеграция” и “Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция” се заменят съответно с “министърът на правосъдието”, “министъра на правосъдието” и “министерството на правосъдието”.”
“§ 36. В чл. 29 от Закона за МВР (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В ал. 6 думите “експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет” се заменят със “съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет”.
2. В ал. 7 думите “експертните и техническите сътрудници” се заменят със “съветниците, експертите и техническите сътрудници”.”
ИВА МИТЕВА (Народно събрание): Тук трябва да се видят точните алинеи и членове, защото има нов Закон за МВР.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля за мнението на вносителя по бележките на КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Исках думата по § 34, където приемаме бележката на КСЗ. Експертите предлагат счетоводният израз по ал. 3 “се покриват от” да се замени с юридическия “са за сметка на”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаема госпожо заместник-министър! Приключихме § 34. Няма да има ал. 3. Алинея 2 става ал. 3 и тя има следния текст, т.е. не се занимаваме с текста за разходите. Той си е действащият. Ние не се занимаваме с него изобщо.
В § 36 има редакционно предложение на КСЗ.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не го подкрепяме.
МИНЧО СПАСОВ: Мисля, че предложението е правилно, защото “към” означава нещо външно, докато “в” означава само тези, които са вътре.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, приемаме тази поправка, защото тя има не редакционен смисъл.
Моля да гласуваме текста на § 35.
За 7, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 36 с предложената поправка.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията за § 36 е приет.

РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо заместник-министър! Мисля, че не трябва да постъпваме като един щраус, който си е забил главата в пясъка, и да не виждаме проблема, който стои по отношение назначаването и освобождаването на главните секретари в отделните администрации. Ние започнахме този диалог. Аз не че само подкрепих господин Методиев за мандатността, но бих желал отново да проведем политически консултации в съответните парламентарни групи и следващата седмица да се върнем към този проблем.
Мисля, че всеки един от нас може да даде не по един пример на освободени главни секретари, върнати от съда и след 2 дена отново освободени. Разбирам, че това не е европейска практика, но вътре в България това нещо в момента съществува. И този проблем седи за решение.
Търсят се всякакви начини за освобождаването на главния секретар. Ако помислим логично, може би в България някой ден ще доживеем до този момент, когато главните секретари наистина ще олицетворяват администрацията като цяло и ще си изпълняват функциите, необременени от политически ангажименти.
В тази насока мисля, че още не сме доживели до това време. Сега излиза, че не е важно да провеждаме избори за местна власт, а борбата става за назначаването на главния секретар, защото той държи цялата администрация. Той може и да спъне политическия кабинет, но може и да му помогне.
Според мен в тази насока трябва да помислим: дали да не дадем някаква възможност за мандатност на тези главни секретари и да регламентираме това в закона. Да не караме всички ръководители да приемат практика да дават неизпълними задачи, за да могат след това да ги наказват и после да освобождават тези главни секретари.
Мисля, че господин Методиев даде направление на това мислене, като за 4 или 5 месеца след започването на работата на новия администратор той сам да си прецени – ще може ли да се сработи с главния секретар или не. Мисля, че 3-4-5 месеца са предостатъчно време, за да може новият политически кабинет да влезе в своите функции ида разбере за какво става въпрос в цялата администрация.
Казвам това от гледна точка да не бягаме от проблема, а да се опитаме да го решим по някакъв начин. Ще бъдем обвинявани не знам в какво, но мисля, че той съществува и трябва да намерим някакво решение.
Предлагам, ако има желание в колегите, да не завършваме тази седмица, защото освен тези два законопроекта тази сесия няма предвидени други в програмата, и би могло следващата седмица в четвъртък да се съберем и да уточним ще направим ли или не нещо в тази насока.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен, но трябва да получа съгласието на останалите членове на комисията.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Господин председател, ние каквото и да говорим за главните секретари, няма да стигнем до истината. Практиката е много разнообразна, така че сигурно няма да задоволим и най-добрите претенции.
Аз обаче не искам да бягаме от дебата по темата.
Затова предлагам на комисията да си направим консултации с политическите сили, ако трябва и в различните формати – с управляващото мнозинство, ако трябва, и в друг формат, и да оставим това разискване за в залата. (Шум и реплики: “Трябва текстове, по които да се гласува”.)
Още една обосновка. Колеги, следващия четвъртък целия ден ще гледаме промените в Конституцията. Тези два закона трябва да влязат в залата и да ги гласуваме преди мисията на Европейската комисия. Препоръката ми е да не отлагаме законопроекта, а да го решим в залата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Няма да коментирам предложението на господин Такоров.
От мое име и от името на всички колеги искам да Ви благодаря, че толкова бързо бяха приети и двата законопроекта.
Нашата молба е колкото се може повече да ускорим приемането на законите от парламента. Предложението на господин Такоров може да бъде обсъдено в различен формат - на извънредно заседание на комисията или както Вие решите – Вие сте председател на комисията.
Нашата молба е следната. В момента имаме две много тежки партньорски проверки както за борба с корупцията, така и по Глава 21 “Административен капацитет” и също за административната реформа. Нашите европейски партньори не вярват на текстовете в ЗИД-а, докато не бъдат приети от парламента. Те очакват промените в двата закона да бъдат приети от Народното събрание. Обяснили сме им, че те се гледат в парламентарната комисия, но за да бъде отчетен напредък по двата закона, за редовния доклад тези два законопроекта трябва да бъдат приети от парламента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Влязохте в позиция, която не е Ваша. Това е проблем на вашия министър, проблем на политическата коалиция, която управлява, и в голяма степен проблем на нашата комисия.
Ние трябва да решим каква е позицията на главния секретар при сегашната конюнктура и при сегашното политическо статукво на страната, а не да се крием от този въпрос. Господин Кътев казва, че не можем. Това е нашият дебат днес.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: