П Р О Т О К О Л
№ 16

На 15.03.2006 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на комисията със следния предварително обявен дневен ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ, внесен от Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОЛЗВАНЕ, ЗАЩИТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, внесен от Станчо Тодоров.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, внесен от Ремзи Осман.
4. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, внесен от Екатерина Михайлова, Евгени Чачев и Иван Иванов.
Моля ви да кажете приемате ли този дневен ред, за да го отразим в протокола? Моето желание е нашата комисия да не изостава със законопроектите, а да представя становищата си навреме.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам за удачно да включим т. 1 и 2 в дневния ред, защото те са изостанали във времето и трябва да ги придвижим наред, а т. 3 и 4 – ЗИД на Закона за местното самоуправление и местната администрация, въпреки че поставихме въпроса на председателството и на заинтересованите институции, се оформиха няколко противоположни мнения.
Разбирам, че законопроектът на НДСВ, разработен от господин Кътев, още не е влязъл за обсъждане в комисията, а по законопроекта, внесен от народните представители от ДСБ, има значителни забележки от министъра на държавната администрация. Сам по себе си законопроектът на г-н Ремзи Осман по същия начин търпи сериозни бележки от Националното сдружение на общините, пък и не само от тях.
В тази връзка предлагам да поставим още един път този въпрос на председателя на Народното събрание и на председателите на парламентарните групи на коалицията – още веднъж да се спрат на този въпрос, да се обединят, като изчакаме законопроекта на Националното сдружение на общините (НСО) и да ги разгледаме в съвкупност.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението на колегата Антонов е да направим обсъждане по т. 1 и т. 2, а за групата законопроекти, свързани с изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление и местната администрация, да насрочим отделно заседание, когато бъдат внесени законопроектите от господин Кътев и НСО. И тогава да излезем със становище по всеки един от тях.
Моля да гласуваме това предложение.
За 8, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Дневният ред остава с първите две точки.

По т. 1 разполагаме с писмено становище от МДААР, подписано от министър Василев.
Имаше друг законопроект по този въпрос, който беше оттеглен. Сегашният законопроект е съобразен с мненията на различните институции, изпратени до комисията. Става дума за предоставянето на обществена информация по електронен път. Обобщено е понятието “отворен формат”, т.е. дефиницията, по която трябва да се извършва достъпа до тази информация. Текстът е кратък.
Водеща е Комисията по гражданско общество и медии. Нашата комисия е втора. Мнението ни би трябвало да се съсредоточи върху това доколко държавната администрация би трябвало да има такава промяна в дейността си. Виждаме от изложението на министерството, че има подкрепа за този законопроект с конкретната добавка, която би била валидна за второ четене. Ние трябва да кажем дали го подкрепяме по принцип.
ЕЛИЦА НЕШЕВСКА (парламентарен секретар на МДААР): Само едно уточнение да направя. На предишно заседание на комисията беше взето решение една съвместна работна група – между народни представители и представители на министерството, ние поканихме и представители на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на здравеопазването, които имаха най-сериозни забележки, и тази работна група изготви тестовете на законопроекта, който виждате сега. Единодушно беше решено, че това са минималните необходими промени в този закон в момента, първата крачка напред за улеснение на гражданите, които потребяват обществена информация. Проектът е съвместен, но е внесен от тези двама народни представители.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Спомням си предишното заседание, на което присъстваше вносителят господин Иван Иванов. Обединихме се заедно с МДААР да се направи такава работна група, да изчистят проблемите и да ги представят. Склонен съм да вярвам на експертите, щом са стигнали до общо становище.При това положение е нормално и възможно да гледаме законопроекта в комисията и да изразим становището на комисията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като се ориентираме към положително становище!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Поне на този етап аз не виждам пречки да не е такова.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Нямаме възражения по законопроекта. Работено е по него заедно с министерството. Нямаме възражения да го приемем с направените корекции.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще помоля само при оформяне становището на комисията да ползваме част от мотивите като необходимост от принципна промяна на този закон, за да не ги излагаме сега. При окончателния текст на това, което ще се чете в залата, да се ползват тези мотиви за необходимостта от промяна. Така няма да утежняваме заседанието.
Моля да гласуваме т. 1 при този вид на становището.
За 8, против и въздържали се няма.

Комисията подкрепя законопроекта.

По т. 2 бих искал да информирам колегите, че водеща комисия по него е Комисията по правни въпроси. Има общо 4 втори комисии, от които Комисията по образоване и наука и Комисията по култура са се произнесли – това разбрах от колежката Андреева. И тези становища са публикувани в сайтовете им в интернет. Те са отрицателни. Редно е сега ние да направим обсъждане.
В този текст на законопроекта има един член, който ни засяга по функция като комисия. Това е предложението в чл. 10, което има следния текст:
“Чл. 10 (1) Възстановява се като координиращ държавно-обществен орган Центърът по българистика, който да оказва съдействие на чуждестранни българисти за разпространението на българския език, култура и литература по света.
(2) Министерският съвет приема нормативен акт за задачите, структурата и дейността на Центъра по българистика.”
В писмото-становище на министерството по този законопроект се счита, че не е необходимо приемането на отделен закон, който да регламентира това. Това е третата институция, която преди нас се е произнесла по този законопроект.
Заповядайте за изказвания, колеги.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не смятам, че мога да взема много компетентно мнение по въпроса трябва ли да има специален закон за българския език и по разбираеми чисто технически причини, защото този въпрос е повече политически, отколкото да го налага практиката. Имаме конституция, имаме закони, в които е казано, обяснено е кой е официалният език в България, къде как се ползва, как се употребява. В навечерието на влизането на България в Европейския съюз много от нашите съграждани отдавна са в Европа, живеят там, работят, учат, много добре са запознати и ползват европейските практики. Струва ми се, че ако се връщаме в нашето развитие назад, за да правим ограничения кой е официалният език, коя е официалната църква - в смисъл извън това, което е написано в конституцията, и като имаме предвид как се развива глобалният свят, как се развива Европа, за мен е малко непонятно и не виждам какво чак толкова налага практически да се приема такъв закон, освен определени политически виждания, които за мен са конюнктурни и непоследователни. Моето лично становище, а предполагам, че и колегите ще се обединят около него, е, че не бива да се приема специален Закон за българския език.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Подкрепяме изразеното мнение с направените аргументи по същия начин и по същите причини.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря ви.
Ще дам допълнителен аргумент като бивш министър на образованието. Защитата на българския език и изискванията към знаенето на българския език са по-скоро част от законодателството в областта на средното образование, примерно матурите, входа или изхода в българското образование, отколкото да има такъв тип законодателство, което в някакъв смисъл се явява извънредно законодателство. От тази гледна точка се присъединявам, като давам този допълнителен аргумент. Ако ние искаме българските граждани да са високо грамотни на български език, който е официалният език на страната – и това е според мен основателно искане – то би трябвало да поставяме тези свои изисквания в областта на образованието – в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование или в Закона за учебния план и общообразователния минимум. Там е мястото, където биха могли да се поставят такива изисквания според мен, а не в такъв тип извънредно законодателство, защото то подсказва някакъв комплекс за малоценност, като че ли някакъв страх, че има някакъв проблем с официалния ни език. На политическо равнище този законопроект издава такъв страх. Не искам да упреквам колегата – автор на текста, но така бих го отчел аз самият.
Ако всички сме убедени, че няма нужда от такъв законопроект, можем да напишем тези няколко аргумента в едно становище, като ще включим и аргумента, че защитата на българския език и въпросите около грамотността са обект на друго законодателство, а не на специален закон.
Моля да гласуваме този законопроект.
За няма, против 8, въздържали се няма.
Комисията не подкрепя законопроекта.

Искам да помоля да вземем решение какво да правим със законопроекта за дипломатическата служба. Ние имахме обсъждане, аз се срещнах с господин Пирински, заявих мнението на комисията, изпратил съм и официално писмо, но ние продължаваме да бъдем водеща комисия. Няма промяна на това статукво. Тежат ни сроковете.
Вярно е, че внасянето на втория законопроект малко отдалечи проблема около първия, в смисъл, че изтекоха трите месеца за първия, но вече се намираме в средата на 3-те месеца от втория срок. Би трябвало да вземем решение. Надали сега ще успеем, но молбата ми е да се ориентираме във времето и да решим. Мисля, че не е толкова проблематично да се нагърбим с тази задача, защото в областта на тясната ни специализация ние преминахме двата основни законопроекта за тази година и не би трябвало да изпитваме притеснения. Може да го работим по-дълго време, но все пак…
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Ако вие сте провели разговор с председателя на парламента, няма какво повече да дискутираме, а да работим.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам едно допълнение. По принцип и аз не възразявам, ако се стигне дотам, че това е окончателното решение на ръководството на парламента, но ние имахме уговорката с Министерския съвет да изчакаме техния законопроект. Може би трябва да поемем ангажимент с колегите, а евентуално и Вие - да сондираме докъде са стигнали с тяхното предложение. Един от мотивите беше да изчакат двата закона, докато влезе законопроектът на Министерския съвет и тогава да се гледат заедно. Може би и това трябва да го изчистим. Присъединявам се към колегите.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагам следното: като се прибера горе в стаята, ще помоля да се свържа с министър Калфин, ще му кажа, че на заседанието сме изразили очакване от МС в близко време да внесат законопроект. Тогава на работно ниво остава да съгласуваме с тях времето, когато ще го гледаме в комисията. Ако министърът не е сигурен за времето, когато ще бъде готов законът, то ние да започнем в близките 2 седмици разглеждането на първо четене. Можем да се договорим и помолим експерти от МВнР да бъдат задължително тук още на първо четене, за да не правим обсъждането без тях.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Правителството беше представило един график за законите, има ли го този закон в графика?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че го няма. Този график е до лятото и там липсва.

Колеги, благодаря Ви, закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: