П Р О Т О К О Л
№ 20

На 12.07.2006 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, добър ден. Откривам днешното заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация със следния дневен ред:
1. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 654-01-95, внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
Има ли съгласие тази точка да е в дневния ред на комисията? Да, благодаря.
В залата още не са дошли вносителите.
Накратко ще ви запозная с мотивите, за да улесня заседанието.
Тези мотиви са обусловени от Доклада на Европейската комисия през м. май тази година. Както са написали вносителите, те имат за цел по-голяма прозрачност при използването на информацията в Публичния регистър и данните в него.
Заповядайте, имате думата.
Моля за мнението на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на държавната администрация и административната реформа е внесло своето становище в Комисията по въпросите на държавната администрация. Смятаме, че като цяло промените са в положителна посока. Предвид на изложеното в становището ни, ви уведомяваме, че подкрепяме представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, внесен от н.п. Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
Едно-единствено уточнение: упражняването на допълнителните контролни функции от Сметната палата не следва да довежда до увеличаване на нейната щатна численост.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е хубаво предложение.
РУМЕН ТАКОРОВ: Коалиция за България също ще подкрепи предложения законопроект, тъй като, както казахте Вие, господин председателю, тези промени са предизвикани от препоръките на Европейската комисия и Мониторинговия доклад.
Една забележка: може би на второ четене ще направим предложение освен към посочените в законопроекта лица да влязат и заместниците в Здравноосигурителната каса. В момента кметове и заместник кметове влизат в този регистър. Ние знаем целия обем на бюджета за една малка община от 10-15 хил. души население, който е в рамките на 3-4 млн. лв. В една здравноосигурителна каса бюджетите са около 20 и повече млн. лв., с които се оперира. Мисля, че заместник кметовете не са равнопоставени на заместник директорите на районните здравноосигурителни каси. На второ четене ще направим предложение и те да влязат в този кръг от ръководители, който се предлага.
ИВАН ДАКОВ: Аз също ще подкрепя законопроекта. Имам въпрос към МДААР: условието, което поставяте към Сметната палата, отнася ли се и към Националната агенция по приходите? Мисля, че е неизбежно увеличаването на щата след увеличението, което се предлага в законопроекта. Допълнителна група от хора ще влязат в списъка на лицата, подаващи декларации. Ще се увеличи контролът, ще се увеличи прозрачността. Отнася ли се условието и за НАП?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Мисля, че това е в компетенциите на Министерския съвет. Всяка промяна в щатната с численост става най-малко с решение на Съвета по модернизация на държавната администрация. Съответно НАП или агенцията, която се занимава с този контрол, ще направи своето предложение, то ще се обсъди и впоследствие, ако се вземе решение, ще се изпълнява. Но по принцип това е въпрос на вътрешна организация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще продължа, не за да задавам въпрос, а за да кажа, че може би най-натоварената администрация във връзка с тази нова глава “Проверка на подадените декларации” би следвало да бъде банковата администрация, защото засичането на данни от това какво е попълнено като финансови средства – било налични (валута, левове, ценни книжа) и дали това отговаря на действителността, в голяма степен е тежест, която ще се изсипе върху банковите чиновници. Те трябва да извършват тази справка. Известно е, че те носят отговорността и за банковата тайна. Банките в огромната си част са частни, така че ако някъде се очаква да има голяма трудност, се очаква тя да е там.
Самата НАП би била затруднена, ако се окаже, че тези публични личности имат изключително голям обем заетост, хонорувана, извън преките им задължения, оттам са проучили средства, декларирали са ги, платили са си данъците върху тях – нещо, което ми се струва, че няма да е истински големият обем от работа. Поне доколкото аз съм гледал, деклариране на приходи в такива размери от публични личности няма. Обикновено се декларират апартаменти, недвижимо имущество, влогове – това е основното. Т.е. общинската администрация и банковите чиновници би трябвало да бъдат хората, които ще имат най-голямо задължение по тези текстове.
“В петмесечен срок след изтичане на срока за подаване на декларациите Сметната палата извършва проверка по документи за достоверност на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяване и удостоверяване.”
РУМЕН ТАКОРОВ: В сегашните декларации не пише къде са парите. Аз не виждам как ще стане проверката, в коя банкова институция? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви помогна, понеже съм член на Комисията по бюджет и финанси. Там разглеждахме законопроект, свързан със събиране на такава информация при необходимост. Оказа се, че Централната банка ще трябва да води свой регистър за събиране на такава информация. Може би ще се уреди по този начин. В текста на закона това не е записано.
РУМЕН ТАКОРОВ: Тази проверка става по Закона за класифицираната информация, защото, за да се даде достъп, се проверяват всички данни не само на лицето, но и на неговите близки. Ако този механизъм е за толкова много по обем работа, тогава и аз съм съгласен. Може би ще бъде по-разумно в декларацията да се упоменава къде са банковите авоари. И тогава няма проблем Сметната палата да влезе и да провери има ли ги средствата или не. В момента това се затруднява. Може би трябва да се направи промяна в самата декларация и тогава всичко ще си излезе наяве.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако искате, можем да запишем това като препоръка към водещата комисия – дали на второ четене самата декларация да претърпи изменения. Според мен това е най-големият обем работа, която би възникнала за проверка.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Парламентарната група на НДСВ подкрепя закона. Няма да се обосновавам.
И ние имаме препоръка, що се отнася до реквизитите на самата декларация, поне досега съществуващата, която е неясна, подвеждаща и създава възможности за различни тълкувания, предлагаме текстът на декларацията да бъде променен, да бъде по-ясен и достъпен, по-разбираем.
Втората ни забележка, въпреки допълнителния обем работа, който се очертава по тази тема, считаме, че не е редно да се увеличава численият състав на Сметната палата за този нов вид дейност. Мислим, че в рамките на персонала, който съществува в Сметната палата, може така да се организира работата, че да се направят и проверките.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Цонев, добре дошъл. Дотук имаше едно положително становище, изразено от МДААР, с препоръка да не се увеличава численият състав на Сметната палата при влизане в сила на това изменение и допълнение на закона. Дотук имаше един коментар, свързан с обема на работа по тази нова глава “Проверка на подадени декларации”.
Има две споделени становища. Едното е, че може да се очаква натовареност главно на банкови чиновници, които трябва да правят справки за дадени влогове, които са декларирани.
Беше изказано мнение, че по Закона за класифицираната информация има ред и процедура, по които това може да се извършва.
Същевременно споменах, че в Комисията по бюджет и финанси при друг законопроект гледахме вариант, при по-сложна ситуация, при който Централната банка може да направи регистър, за да извършва подобни проверки, свързани с банковата тайна.
Господин Кътев завърши с предложение дали самата декларация не се нуждае от детайлизиране на своите реквизити, за да улесни правенето на проверката, и от друга страна да даде по-голяма яснота и светлина.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Това не е мое лично становище, а е становището на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имаше още едно предложение – да се допълнят заместник шефовете на регионалните здравноосигурителни каси.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кое наложи правенето на законопроекта в този вариант? Действително още има неуредени проблеми, които виждам, че сте ги напипали. Те предстои да бъдат уредени.
Първо, налага се да направим, обществото с право има такива очаквания, да се засили публичността на доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, и не само публичността, но и контролът върху тези декларирани доходи. В тази връзка промените в действащия закон са главно в чл. 6 и чл. 7.
Член 6 визира публичността, а чл. 7 – въпросната проверка.
Законът е плод на усилията на колегите от цялата управляваща коалиция и с решаващото участие на проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, разбира се, и с колегите от Националната агенция по приходите.
Опитахме се да се съобразим с кратките срокове законът да е действащ, ефективен и едновременно с това да попълни празнотите и обществените очаквания в тази посока.
По отношение на публичността мисля, че нещата са добре решени в чл. 6. Там се предвиждат няколко етапа на публикацията на интернет страницата, които са свързани с отделните етапи на деклариране и завършване не проверките. Първото деклариране е на списъка на лицата, които не са подали декларация. Това става веднага след изтичане на срока.
Паралелно с този списък на лицата, които не са подали декларации, председателят на Сметната палата оповестява предприетите мерки. Мерките са задължителни и са глоба, уведомяване на Националната агенция по приходите, изпълнителния директор, започване на действия по реда на Глави 14 и 15 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Тези 2 глави регламентират проверките и ревизиите на физическите лица, т.е. ние предвиждаме процедура, при която неподалият декларация моментално влиза в задължителна ревизия, т.е. изясняване на доходите и имуществото му по реда на ДОПК.
По този начин ние избягваме един пропуск, какъвто имаше досега: който иска, подава декларация, който не иска, не подава, и има глоба, с която всичко завършва. Сега това не може да се случи. Всички лица, очертани в чл. 2, техните доходи и имущество ще станат публични – дали по метода на декларирането или по метода на ревизията – те ще бъдат публични и ще бъдат оповестени. Резултатите от ревизията, ако има такава, ако се налага и се влезе в хипотеза на ревизия, също в 14-дневен срок се публикуват. Изпълнителният директор на Националната агенция по приходите ги изпращана на председателя на Сметната палата и той ги публикува без никакви коментари също в интернет.
Следващата хипотеза, при която настъпва публичността, е след приключване на въпросната проверка за достоверността на данните, вписани в декларацията – проверка, която се извършва от Сметната палата. Веднага искам да ви уверя, че имахме сериозен разговор с проф. Димитров на тема капацитет, възможности и законово разрешение, функция и действия на Сметната палата в тази област. Мисля, че успяхме да намерим едно приемливо решение, което вероятно ще бъде усъвършенствано преди второ четене. Има неразписани неща, може би и недостатъчно пълни.
Обединихме се около разбирането, че два органа трябва да извършват тази проверка - Сметната палата и Националната агенция по приходите. Националната агенция по приходите ще я извършва по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато има констатирани нарушения, разминавания и неизпълнение на задълженията на лицата по чл. 2, във връзка с изискването към тях да декларират имущество и доходи по чл. 3. Самата Сметна палата трябва да проверява достоверността на данните по определен ред, разписан в законите, за всички останали. Ако приемем проверките да се извършват само от един орган, напр. само Сметната палата, в случаите, в които има невярно декларирани или пропуснати съзнателно или несъзнателно данни, те много трудно биха могли, тъй като нямат капацитета да работят по реда на ДОПК, да правят ревизия, която е доста задълбочена и е сериозно професионално действие.
От друга страна, ако се остави директно всичко на НАП, влизаме в две възможности, еднакво неприемливи. Едната хипотеза е първичната проверка на данните да се извършва от орган, подчинен до голяма степен на лицата, визирани в чл. 2. Това не е независим орган. Ако има независим орган в държавата, то това е Сметната палата , той действа по свой закон, има си мандатност, всички правила. Тъй като имаме индикации, че ако органът не е независим, ще имаме бележки от Европейската комисия в тази посока, затова приехме да има два органа, които да се допълват в различните случаи, да правят тези проверки.
Наясно сме, че няма капацитет в Сметната палата, че ще трябва да се създаде звено, ще трябва да се увеличи и щатът, съответно и бюджетът. Но ако искаме да вървим в тази посока, нямаме друг избор. Мисля, че това ще е най-малкият проблем. Проф. Димитров каза, че ако му дадем време, ще се справи със задачата. Мисля, че им даваме време, тъй като законопроектът предвижда функцията “проверки” да започне за подадените декларации след влизането на закона в сила. Т.е. ако приемем, че законът влезе в сила на 1 септември, те ще започнат да извършват проверки на подадените декларации. Има 3 вида декларации: встъпителни – декларации при встъпване в длъжност; годишните декларации – които се подават всяка година; декларации при напускане на работа. За годишните декларации Сметната палата ще започне да извършва съответните проверки догодина след изтичане на срока, който е м. май. Има време този орган да развие административен капацитет.
Едновременно с това ще има встъпителни декларации, които ще се попълват веднага след влизането на закона, напр. за новоназначени лица по чл. 2. Вероятно те ще бъдат по-малък обем, така че ще може този капацитет да бъде проверен.
В тази връзка опасението, че Сметната палата няма възможности, няма капацитет, ще бъдат преодолени.
Редът за проверката на банковата тайна, както и за проверките на данните действително е сложен. Там не можем да си позволим да нарушаваме принципи, установени с други закони. Но има начин това да бъде направено. Напр. за чужбина това се извършва с искане на съответния орган през съда…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По-простичък е редът: декларира се определена сума, в българска банка, в левове или в евро, примерно на народен представител, на негова съпруга или член на семейството, не се описва банката в декларацията., Вие казвате: ”Тъй като има други закони…”. Това означава, че Сметната палата след 14-дневен срок ще каже: ”Да, правилно е описана сумата, тя е налична в банка, доходът е деклариран коректно”. Това би трябвало да очакваме да видим на страницата на Сметната палата като краен резултат при текста, записан тук.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, това се очаква да се види.
Днес четох едни коментари, хубаво е, че започна и дебат в медиите. Примерно, как Сметната палата ще провери наличието на имоти в повече от 260 общини. Има регистри по вписванията. Обсъдили сме го. Писмата ще бъдат разпратени. Сметната палата ще обявява списък и на органите и организациите, които не са изпълнили задълженията си по този закон, т.е. не са върнали отговор.
Вероятно няма да създадем перфектен механизъм, но се опитваме, дано успеем.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, има ли въпроси към господин Цонев? Няма.
Дотук в дискусията няма мнение “против” или “въздържал се”. Господин Узунов и господин Кътев молят официално да заявя, че те са “за” този законопроект.
Моля присъстващите тук да гласуват този ЗИД на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
За 8, против и въздържали се няма.
Комисията единодушно подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ: