Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
23/08/2006
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 24.08.2006 г., четвъртък, от 14.30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
***
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на комисията. ДНЕВНИЯТ РЕД е следният:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 602-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.08.2006 г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 602-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 03.08.2006 г.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИЗМА, № 654-01-118, ВНЕСЕН ОТ ЛЮБЕН ДИЛОВ И АСЯ МХАЙЛОВА на 10.08.2006 г.
Има думата господин Димитър Станчев като заместник-председател на Агенцията за информационни технологии и съобщения да представи законопроекта по т. 2 от дневния ред.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният Законопроект за електронните съобщения е изготвен, разработен от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) в изпълнение на ангажиментите, които Република България е поела по Глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” във връзка с процеса на присъединяване към Европейския съюз. В тази връзка в закона са включени, вложени са 7 директиви на Европейския съюз и 1 решение, с което всъщност българското законодателство в областта на електронните съобщения се хармонизира с европейското.
Законът съдържа 344 члена. Той урежда обществените отношения във връзка с електронните съобщения в Република България. Той не се прилага по отношение на съдържателната част на електронното съобщение, разглежда само чисто техническите проблеми. Не се прилага и по отношение на онези мрежи на съобщенията, които са за нуждите, за администрациите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Национална служба “Охрана” и Националната разузнавателна служба.
Мисля, че за вашата комисия представлява интерес как се урежда държавното управление на електронните съобщения в страната. Органите, които се занимават с тази функция, са Министерският съвет, Съветът за национален радиочестотен спектър и Държавната агенция за електронни технологии и съобщения.
В първите глави до глава 3 са разгледани техните правомощия и ангажименти в тази материя.
Що се отнася до регулирането и прилагането на закона и подзаконовите актове, в Глава 4 е разгледан и органът, който има възможността да регулира и да контролира изпълнението на тези актове. Това е независимият орган Комисия за регулиране на съобщенията.
В Допълнителните и в Преходните и заключителните разпоредби са дадени определения на термини, използвани в съдържателната част на самия закон. В Преходните и заключителните разпоредби са направени препратки към други закони или допълнения и изменения в отделни текстове на други закони, които имат връзка с този закон и вследствие на приемането на този закон се налага такава промяна.
Законопроектът следва да бъде приет и да заработи от 1 януари 2007 г.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси?
В чл. 15 е записано, че “Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”. Това е в нарушение на самия устройствен Закон за бюджета. Идеята за първостепенни разпоредители с бюджетни кредити е идея, възникнала и утвърдила се през последните десетина години на базата на факта, че първостепенен разпоредител е само онзи, който носи отговорност пред парламента, т.е. министърът. И всяка друга структура не може да бъде първостепенен разпоредител (извън общините).
Това, че сте го написали за първостепенен разпоредител, ние ще го отбележим при всички случаи в нашето становище, но ще срещнете най-голяма съпротива от колегите в Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика. Те са пазители на реда и принципите в тази област. Това е първият ми принципен въпрос.
Вторият ми въпрос е относно разделението на средствата между вас и Комисия за регулиране на съобщенията, то е посочено в законопроекта. Моля само да споменете как е оформено процентното съотношение на тези такси – кое е за агенцията, кое е за комисията и от какви основни предпоставки са формирани тези проценти?
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Що се отнася до чл. 15, ал. 2 – за първостепенни разпоредители с бюджетни средства, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения вече е първостепенен разпоредител с бюджетни средства – с решение на Министерския съвет и с изменение на сега действащия Закон за далекосъобщенията. Изменението е от около преди месец. Така че този закон е преписан от това състояние.
А относно разпределението на средствата, то и в момента съществува в настоящия закон. Това са средства не за издръжка на администрацията на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а за развитие. Според чл. 19 и чл. 20 средствата се изразходват за развитие на съобщенията и на информационни технологии в страната. Има схема за разпределение. 25 % са за търгове при ограничен честотен ресурси, съответно при заплащане на лицензионни такси, при съответните административни такси. Съответен процент от тези средства, в които влизат и средствата от санкции, са за издръжка на Комисия за регулиране на съобщенията, което е в нейната част по този закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Доволен съм от отговора на втория въпрос. Абсолютен противник съм на това, което е направено. И това е достатъчен аргумент, за да гласувам “против”.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че Вие сте против държавни агенции да бъдат първостепенни разпоредители с бюджетни средства, не означава, че не може да има такива. Никъде няма нормативно ограничение, което да спира съществуващи или новосъздадени агенции да бъдат първостепенни разпоредители. Разбира се, имаше такива препоръки преди 1-2 правителства, когато финансовото състояние на държавата беше доста тежко и Световната банка и Международния валутен фонд въведоха ограничителни препоръки – да се свият в значителна степен бюджетните разпоредители от първа степен. Това беше правилно и беше осъществено. Но то не означава, че Министерския съвет по целесъобразност не може да прецени дали да има или да няма такива. Това не е аргумент, че не бива да има такива първостепенни разпоредители.
Разбира се, всеки един народен представител, всяка политическа сила има право на мнение как да бъдат изградени и да функционират тези държавни финансови организации. Моето мнение е, че по целесъобразност Министерският съвет може винаги да прецени дали се налага да бъде първостепенен или второстепенен разпоредителят.
Това ми дава основание, едно от основанията, и самият текст и съдържание на законопроекта, за това, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи закона.
ВАСИЛ АНТОНОВ: По принцип и ние подкрепяме законопроекта на първо четене. Ако има някакви промени на второ четене, ще ги внесем. Но по принцип приемаме внесения законопроект.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има думата за бележки господин Ангел Иванов – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Ние нямаме съществени забележки, тъй като нашите предварителни бележки своевременно бяха отразени. Така че сме изпратили в писмен вид съгласието си.
ИВАН ДАКОВ: Искам да подкрепя еднолично законопроекта.
Имам една бележка към вносителя или водещата комисия: по Глава 18, чл. 292, ал. 4, изразът “местна власт и местно самоуправление” да се замени с израза “местно самоуправление и местна администрация”, който е по текста на Закона за местното самоуправление и местната администрация и се употребява като термин по този закон. Така няма да има противоречия между настоящия законопроект и Закона за местното самоуправление и местната администрация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли друго мнение или изказване по тази точка? Няма.
Дуплика към господин Кътев: принципът не е дали са поискали това от нас Световната банка или Международния валутен фонд, а че парите на данъкоплатците се харчат само от този, който подлежи на парламентарен контрол. Този принцип го познавам далеч преди тези 8 години, той е познат отпреди 120 години. И понеже съм убеден фундаменталист по отношение на парламентаризма, затова отстоявам този принцип, а не заради конюнктурата на последните 10-12 години.
За да приключим по тази точка, моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
За 7, против 1 и въздържал се 1.
Комисията по въпросите на държавната администрация подкрепя законопроекта на първо четене.
Преминаваме към т. 1 по нашия дневен ред.
Има думата заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дължа извинение за закъснението си.
Предлагаме ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата. В периода от влизане в сила на Закона за закрила и развитие на културата от 1 юни 1999 г. до настоящия момент практиката показа необходимостта от усъвършенстване на постигнатите нормативни решения в областта на културата и осигуряване на по-голяма яснота и прозрачност в държавната политика.
Проектът предвижда Министерския съвет да приеме Национална стратегия за развитие на културата, която ще определи основната политика в областта на културата и ще постави ясно приоритетите поне за следващите 10 години.
Факт е, че предшестващият екип остави една подробна концепция за проблемите в сферата на културата, която е приета от Министерския съвет през 2005 г. и е добра основа за работа по стратегията. Държа да съобщя, че тази стратегия е разработена от видни интелектуалци, специалисти, експерти в тази сфера.
С предвидените изменения се регламентира и възникването на трудовите правоотношения с директорите на държавните културни институти, които се назначават от министъра на културата след провеждането на конкурс за срок от 3 години. Дава се възможност преди изтичането на срока на правоотношението министърът на културата да извърши оценка за работата на директора, въз основа на която може да се продължи срокът на правоотношенията с още 3 години. Предвижда се и възможност при положителна оценка за работата на директора на държавен културен институт след втория тригодишен период министърът на културата да може да го назначи за неопределен срок.
Въвежда се задължителното изискване директорите на държавните културни институти с национално значение да се назначават след провеждането на конкурс за срок от 5 години, като представят концепция за развитието на съответния институт за срок от 5 години, което е гаранция за качеството на управлението на държавните културни институти. Проектът предвижда в чл. 9 ред за преобразуване на държавните културни институти в общински, с което се преодолява досега съществуващата празнота в закона. Изрично се урежда и статутът на Национален фонд “Култура” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата и във връзка с това се премахва контролният съвет. Тази промяна нееднократно се препоръчваше от Сметната палата и от Министерство на финансите.
Отменят се разпоредбите, регламентиращи статута на националните центрове по изкуствата, чиято дейност премина директно към Министерство на културата и се осъществява от съответните специализирани дирекции “Театър”, “Музика”, “Музеи и галерии”, “Книга”. Предвижда се приемането на наредба за организацията на творческата дейност, на публичните изяви в държавните културни институти.
Със законопроекта се предвижда и възможност министърът на културата да награждава български културни дейци за постигнати високи творчески резултати и за цялостен принос в развитието и популяризирането на културата като признание за тяхната дейност.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, ние се произнасяме по административната част на тези текстове, а не по философията и стратегията на цялостния законопроект.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Така е. Доволен съм, че настоящето Министерство на културата и неговото ръководство продължават линията на предишното правителство, че се продължават добрите неща, извършени от предишното ръководство, че има добра приемственост, така че за мен няма колебание законопроектът да бъде подкрепен в тази посока.
Лично мен ме смущават сроковете – изпитателни тригодишни срокове. Минават 3, после още 3 години, за да стане срокът на договора безсрочен. Преди това е минала процедура на конкурс.
Без да съм категоричен в момента, запазвам си правото между първо и второ четене да направя предложения, но ми се струва, че между първо и второ четене един добър специалист, който е издържал съответния изпитателен срок, в тези среди е приемливо неговият договор да бъде продължен в безсрочен трудов договор. Ще направя съответни допълнителни справки. Ако считам, че имам право, може би ще внеса съответно предложение.
От нашата парламентарна група на първо четене ще подкрепим законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам уточняващ въпрос към господин Токаджиев: тези държавни културни институции, докато станат общински, какво се случва с тяхното финансиране, как се променя? Моля да ни кажете, за да сме наясно дали има шанс да се случи тази промяна и кога.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса пояснение към господин Кътев. Трудовите правоотношения със спечелилия конкурса кандидат възникват след приключването на конкурса. Там ясно се регламентира, че за тези 3 години той има сключени правоотношения, които възникват от мига, в който се обяви резултатът на конкурса. В края на 3-годишния мандат министърът на културата на базата на оценка може да вземе решение – това е новото в проекта, да продължи договора за още един 3-годишен период от време. Когато политиката, която провежда, резултатите на културния институт бележат някакво развитие, би било чудесно този ръководител да има възможност да продължи да развива тази репертоарна, художествено-творческа и финансова политика, ако резултатите са добри.
След втория пробен период при един цялостен анализ на 6-годишния период може да се премине към безсрочен трудов договор. Т.е. се отбелязва тази модерна в момента терминология – устойчиво развитие на съответния културен институт.
По втория въпрос, преобразуването на държавните културни институти в общински, това става по предложение на общинските съвети. Мисля, че това липсва в досега съществуващия закон. Прави се предложение в общинските съвети и когато то бъде прогласувано и стане решение на общинския съвет, че те търсят възможност за преобразуването, се започва тази процедура. И с оглед на европейската директива за децентрализация, и с оглед на това, че все повече културният продукт трябва да бъде формиран като обществена поръчка от самия потребител, мисля, че това ще бъде бъдеща процедура, която ние оставяме като възможност, ясно регламентирана в закон, как, откъде да стартира и тя да бъде в рамките на законопроекта, а не да има празнота, каквато имаше в досега действащия закон.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да се каже, че досега финансирането е ставало през централния републикански бюджет, а след това преобразуване ще става през общините? Т.е. само общините, които могат да си позволят такова финансиране, биха пристъпили към преобразуване, или пропускаме нещо?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам допълнителен въпрос, макар че не бих искал сега да влизаме в дебат.
Откровено казано, не съм убеден, че един директор на културен институт трябва да бъде подлаган на 6-годишен из питателен срок. За 6 години могат да минат 5 или трима министри и нещата да се променят изцяло.
Моля колегите от Министерство на държавната администрация и административната реформа да направят една справка кои длъжности имат такива изисквания. На прима виста бих казал, че не знам да има в държавната и в общинската администрация длъжности, за които се иска 6-годишен изпитателен срок, и той да се преутвърждава по средата. Може би трябва да се намери друга, по-подходяща форма, ако искаме този човек, ако не си е изпълнил задълженията, регламентирани още в конкурса, където той ще представи концепцията си и може би ще представи някои планове за развитие, но след 6 години договорът му да се превръща в безсрочен, извинете, но не ми се струва много правилно.
Ако е директор на банка, може би да. (Реплики.)
Искам да обърна внимание, че процедурата може би не е най-добрата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги от Министерство на държавната администрация и административната реформа, вие сте дали становище при разглеждането на законопроекта в Министерския съвет. Искахме ви наново становище за заседанието на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Ние подкрепихме законопроекта на вносителя. Лично на мен не са ми известни такива, освен тези, които нарочно им се даваше още от самото начало такава продължителност на договора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: По отношение на въпроса на господин Кътев. Консултациите са направени със самите културни институти, с провеждането на тяхната културна политика, с изготвянето на репертоарните им планове и с привличането на големи, на високо ниво професионалисти.
Досега съществуващата практика беше, че на всеки 3 години се провежда конкурс. По този начин – чрез това предложение, ние даваме възможност за по-трайна и устойчива политика на съответния ръководител, ако той докаже, че се справя със задачите си. Ако неговите показатели, както се казва, са в тенденция на развитие.
По отношение на финансирането. Сега културните институти са с така нареченото смесено финансиране – ненавсякъде. Някои общини отказват такова финансиране. Аз разбирам Вашите опасения и се присъединявам към това, че някъде общините могат да решат да закрият културните институти, когато те минат под тяхно разпореждане. Това означава 100% общинско финансиране по отношение на основните параметри. Докато за дейност и сега съществува практика, при която те могат да намират финансиране от други източници. Независимо от преобразуването на националните центрове в дирекции финансирането на дейности по проекти – и това е едно от нашите намерения – да става все по-мащабно, да се кандидатства по проекти. Гарантираното финансиране като издръжка ще мине изцяло 100% в ръцете на общините по перо републикански бюджет. Сега формирането на бюджетите на общините става по 2 линии.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Като реплика или коментар. Абсолютно подкрепям философията на Министерството на културата, че трябва по нов начин да стане и финансирането, и издържането на културните институти. Според мен тук има две опасности. Навремето, когато Ивайло Знеполски беше министър на културата, беше изпратил на всички общини по едно писмо: “Или го вземате, или го закриваме.” Такова нещо не трябва да се получи. Трябва да се търси възможност за диалог с общините, за да не ликвидираме културни институти.
Тук има нещо друго. То може да мине изцяло като финансиране през общинските бюджети, но ролята и мястото на Министерство на културата трябва да бъде тази дейност да се запази като държавна дейност. И на базата на нормативите за численост и стандарти за издръжка и разпределението на дейностите на държавни и общински чрез бюджета да бъдат финансирани тези културни дейности. Тук е много важно мястото на Министерство на културата как ще се пребори с Министерство на финансите при формирането на бюджета. Това е и задача на общините. Това пак да бъде държавна дейност, но финансирана чрез общинските бюджети. И тогава гаранциите, че ще се запазят тези културни институти, е до голяма степен сигурна.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми колега Узунов, Вие сте прав – това се нарича финансова децентрализация и е редно така да се случи. Друг е въпросът, предполагам, че това е съгласувано с Министерство на финансите – дейностите, финансирани от бюджета, да се финансират по този начин. Това би трябвало да е направено. Нека министерството да отговори на въпроса. Това е в предварителната процедура по съгласуване, когато законопроектът трябва да е минал през Министерство на финансите и те да са си казали мнението. Иначе няма смисъл да разглеждаме законопроекта, ако не е така. Т.е. не е ли осигурено финансирането, вариантите са различни – може да има културни институти с национално значение и съответно различи варианти как ще бъдат разпределени. Но да се изхвърлят от Министерство на културата и да отидат в общините, без да има предварително съгласувано финансиране, това не бива да се случва. Може би трябва отговор на този въпрос. Прав сте, че не бива да се случва, но с тези стандарти на издръжка и за численост на общината се казва: “Дават трима работници в историческия музей. Стандартите са такива.” И всичко е въпрос на отстояване на тези показатели от страна на Министерство на културата, за да не бъдат ликвидирани тези културни институти. Иначе оставени само на общинските бюджети, те са обречени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние създаваме законовата основа да има процедура, а не че тя вече е стартирала. Знаете, че се разработва и имаше първи етап на приемане на Стратегия за децентрализация. Имах възможност да участвам в някои от заседанията. Дискусията по децентрализацията стана с консенсус със Сдружението на общините в България, на което господин Узунов дълги години беше председател. Благодаря му, че той има разбиране по въпроса в дълбочина.
Мисля, че общините все още не са готови да тръгнат на процедура. Пак казвам, Министерство на културата дава само законова възможност за такава процедура – т.е. откъде да започне тя. И тя ще започне от волята на общините, когато те са в състояние. И всички средства, които се предвиждат и се вграждат в държавния бюджет и се отстояват като пера, във функция “Култура” са приоритет на Министерство на културата и то ще воюва, както го прави. Чрез лицето на принципала – министъра на културата – много устойчиво се борим за това, което смятаме, че е необходимо да се финансира във функция “Култура”. За съжаление знаете, че това става много трудно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще прочета текста, за да Ви убедя, че това, което казват колегите, така, както е направен текстът, звучи точно по обратния ред.
“Чл. 9а. Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет на територията.”
Ако трябва да бъдем в позицията, която Вие защитавате, този текст трябва да бъде редактиран точно наопаки. Аз бих го написал така, като човек, който се занимава със законодателство повече от 10 години:
“Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт по предложение на общинския съвет с решение на Министерския съвет.”
И по същия начин ще се обърне текстът в другия случай.
Така направен, текстът при по-нататъшното си действие, ако остане в този си вид, той ще води по-скоро към една централизация, което личи във всичките ви текстове.
Това, което Ви се каза току що, в предишния дебат, по повод на сроковете – 3 или 6 години, дали това е мандат или не е мандат, усмотрението на министъра, това е абсолютно далеч от идеята за децентрализация, абсолютно далеч от идеята за творческата същност на управленския процес в областта на културата, който е много по-сложен философски и не искам да навлизам там. Говоря само от административна гледна точка.
С други думи, текстовете са направени по начин, който не отговаря на идеите, за които тук се води дебат. Въпросът е принципен. За да могат да функционират текстовете, да защитават позиция, те трябва да бъдат направени така, че да не се тълкуват двузначно. А този текст се тълкува двузначно.
Последното, по което исках да взема отношение.
Моля Ви да изясните в режим на консултации с Министерство на държавната администрация и административната реформа дали говорите за мандатност, дали е валидна идеята за мандатност като идея. За нас това е важен въпрос и трябва да бъде изяснен. Или говорите за това, за което говори господин Кътев – за някакъв фактически пробен срок, през който се минава и който може да бъде 1, 3 или 6 години. Ако говорите за мандатност, трябва да се ориентираме кои са тези рангове в българската администрация, които ще изискват мандатност и ще вървим ли в тази посока. Така ще знаем пътя и каква е перспективата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че тестът е коректен. Може би обратно – това, което казахте, господин Димитров. Всяка една собственост, която се претрансформира в държавна или от държавна в общинска, и при двата случая се иска решение на общинския съвет. Тук точно това е направено. Актът е по предложение на министъра на културата. Но той не може да направи това предложение, ако няма решение на сесия на общинския съвет и в двата случая. Текстът за мен така, както е написан тук, е коректен. Няма проблем в текста, даден от Министерство на културата. Не може да се преобразува нещо, било то държавно, без да го поиска общинският съвет. И не може общинско да се национализира, без да има решение на общинския съвет. Според мен текстът е съвсем коректен.
Аз искам да попитам за друго: където пише, че е държавен културен институт – става въпрос за функцията ли или за всичко със сградния фонд. Едното е имоти, другото е функции. Ако това е всичко, никога няма да стане общината да си даде сградите да се национализират, а обратният процес е много по-лесен – от държавата да се децентрализира и се дава на общините. Според мен това е много важен въпрос, който тук не е засегнат. Видимо е водещ въпросът за собствеността на тези институти. Тя не е тяхна, а е собственост на общините. И именно общинският съвет трябва да вземе решение коя ще се даде и как. И тогава нали знаете какво ще стане? Ще предадат дейността на държавата без никакъв сграден фонд! И какво ще правите вие?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Въпросът е много сериозен, колегите правилно го поставят и ние не бива с лека ръка да го приемем или не. Ако навлезем в дълбочина, ще излязат и много други неща. Бих добавил към казаното от колегата: ще предадат сградния фонд, а експонатите? Всички много добре знаем какво става с експонатите, които са открити наскоро. Преди всяка община и областен център много ревниво си пазеха експонатите и не ги даваха на националните институти. Темата е много сериозна.
Но си мисля да подкрепим на първо четене законопроекта и да помолим колегите-вносители, съгласувано с Министерство на държавната администрация и административната реформа, ако преценят, че е необходима работна група за някои от текстовете, да направим такава и тя да действа между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Става въпрос за движимите и недвижимите паметници на културата. Това е специален режим, уреден в друг закон. При подготовката на новия закон виждането на Министерство на културата е за абсолютно консервативни действия, т.е. запазване пълна собственост на държавата по отношение паметниците на културата – движими и недвижими, както и за нематериалното културно наследство.
По отношение на сградния фонд предполагам, че философията ще бъде обратната. Както примерно постъпихме със сградата на Русенския театър. Ние предоставихме сградата, макар че е на държавен културен институт, на общината, за да може тя да я стопанисва и управлява по-добре. Т.е. процедурата е обратна: от държавна към общинска собственост, а не обратно – от общинска собственост към държавна. Т.е. процесът културен институт да става съвместно преминаването към общинска собственост, съвместно и със сградния фонд там, където е възможно. Много, повечето от културните институти се помещават в общински сгради.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Предполагам, че тези неща ще влязат в стратегията на Министерство на културата и когато тя влезе в Народното събрание, ще ги разискваме. Това са принципни неща, дори в обхвата на един закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако те не са ясни, възниква тогава логичният въпрос защо се правят промените? Защо не се изчака стратегията? Да приемем, че сме изчерпали темата.
Моля да гласуваме този законопроект.
За 10, против 2, въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.
Пристъпваме към последната точка. Има думата господин Дилов да ни запознае със законопроекта.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Безспорно е, че този законопроект, който предлагаме на вашето любезно внимание, едва ли ще предизвика сълзи на благодарност и възторг у избирателите. Т.е. материята може би е далеч от дневния ред на обществото. Но в същото време, когато говорим за някакви опити да се харесаме на Европейския съюз, било за някаква друга причина – заради самите нас – да водим реална антикорупционна политика, да събираме усилията на обществото, да не се разпиляват толкова енергия, средства и време, смятаме, че законопроектът не само е изпреварил или е встрани от обществения дебат, но е съвсем навременен.
Към него има доста подробни мотиви. Върху 3 страници сме се опитали да кажем какво налага съществуването на такъв закон.
Изходили сме като база от опита на собствения ни парламент – проектите на Новото време, колегите от ДПС, които работят усилено от доста време, също е взето предвид в някаква степен. Изключително много и задълбочено с помощта на студенти от университета сме направили едно сравнително правно проучване, правната регламентация на лобизма в Европейския съюз, САЩ и Канада. Който от вас желае, може да се запознае с изцяло преведения полски закон. Този закон е в библиотеката на парламента.
За какво става дума? В един доста стегнат текст – 19 члена и 5 преходни разпоредби сме се опитали да изясним основни термини – “лобист”, “лобистка дейност”, “лобистки контакти”, да дадем начин на регламентация и регулиране на тази професионална дейност на нарочно регистрирани за това лица.
Философията на закона е била той да бъде по-рестриктивен като намерение, с идеята, че един рестриктивен закон после по-лесно може да се либерализира в практиката, отколкото обратното, както обикновено се случваше в България – по-либерално законодателство, което се опитваме после да съберем и го направим по-рационално.
В този смисъл законопроектът се опитва да сложи една ясно разграничаваща линия между практики, които са откровено корупционни, и не им позволява те да бъдат маскирани като лобистка дейност. И затова неговата рестриктивна част, предимно наказателна, е много сериозна. Дори в определени текстове по наше предложение тя надминава обемите на наказания в САЩ, специално финансовата част, където наказанията са най-рестриктивни.
Смятаме, че законът отговаря на обществените изисквания за публичност. Зареден е с много антикорупционен патос.
Целта му е да се регулира лобизма като професионална дейност на нарочно регистрирани за това лица, да се излезе от сферата на нерегламентирани контакти или да бъдат освободени всички съсловни организации, неправителствени организации, които упражняват натиск в обществен интерес или в публично-частен интерес именно от позицията на своята неправителствена дейност върху законодателните органи – било парламента или общински съвети.
За първи път се дават определения на термините “лобист”, “лобистка дейност” и “лобистки контакт”. Опитали сме се да направим ясно разграничение по отношение на това към кои органи може да се прилага лобизъм и към кои не. Коя дейност е лобизъм по принцип и коя – не. Създадена е регламентация на процедурата по деклариране и регистрация на лобистите. Неизпълнението на задълженията е скрепено със сериозни административно-наказателни санкции.
Същият е и подходът при оповестяване на данните за лобисти и за лицето, от чието име се лобира при осъществяването на една дейност.
Предвидена е и възможност за обжалване на отказите в Софийски градски съд. Отчетите на лобистите са за осъществяваната годишна дейност, вписваната в публичния регистър информация и годишните доклади. Т.е. ние препоръчваме и допускаме и създаване на публичен регистър. Те са достъпни и открити за хората. Още преди началото на самия процес те би трябвало да са важни.
Това с още по-голяма сила важи за годишния доклад на изпълнителния директор на този регистър по вписванията, който се внася за сведение в Народното събрание и се предоставя на средствата за масово осведомяване.
Ограничението на възможността за финансиране на предизборните кампании на политическите партии от лобисти е ясно регламентирано сроково, но не по-рано от 2 и не по-късно от 1 месец преди датата на изборите. Смятаме, че това е много важна стъпка за една по-голяма прозрачност.
Изцяло сме в контекста на последните промени на Закона за политическите партии. По същия начин това важи и за вписването на даренията в публичния регистър, обявяването им пред средствата за масово осведомяване и в Интернет не по-късно от 20 дни преди датата на изборите.
Не на последно място, са предвидени диференцирани състави на административнонаказателна отговорност. Те са доста подробно описани.
В заключение ще кажа, че освен принципа на рестриктивността законопроектът е направен така, че да бъде ъпгрейдван, т.е. неговите 19 члена дават възможност самата законодателна практика както на парламента, така на малките парламенти – на общинските съвети в бъдеще с повишаване на тяхната роля да се самообогатява. Този подход е избран в повечето европейски страни. Ще бъдат създавани начални административни актове, които самата практика да одобрява, противно на подхода на САЩ, където от 1946 г. с настъпателна ярост се нормотвори по регламентация на лобизма. И въпреки това, които от вас са следили американската преса, знаят, че само преди година бяха разлюлени повечето федерални служби и медии от поредния голям скандал и медиите именно поради неясните граници между лобизъм и обикновена корупция. Може би най-скучната и най-прочутата история беше за заявените 90 млн. долара, които лобистка компания похарчи, за да продължи със 100 години правата на Уолт Динси върху Мики Маус. Противно на обществения интерес, не само на обикновените американци, но и на света, тази компания успя да наложи такова продължение.
Нарочно давам такъв пример, а не от по-страшните и скандални неща, за които се говореше, за да се опитам да ви дам представа в какви детайли другите по-развити държави са стигнали при опитите си да регламентират тази дейност.
Съзнаваме, че сме в началото на доста голям път и затова сме се опитвали да бъдем минималисти, т.е. да напишем само най-необходимото, без да влизаме в пространни текстове, които да се опитат да обхванат всички страни. Махали сме всичко излишно. Като вносители сме напълно отворени за съединяване с проекти, които чакаме да се явят от колегите от ДПС, защото стъпихме на техния път, но бяхме по-готови. Използвахме техния публичен дебат и се опитахме да поправим онези грешки, които те бяха допуснали в началото.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Взимам повод от последното изречение на колегата Дилов. Действително, очаква се да бъде внесен законопроект и от колегите от ДПС. Затова, тъй като и господин Дилов каза, че това са първите стъпки на един дълъг път, ако комисията като цяло и след това Народното събрание има настройка и готовност да върви по пътя за такъв закон, да дадем възможност и на колегите от ДПС или и на други колеги, ако имат готовност, да внесат своите законопроекти, и да ги гледаме едновременно, т.е. формалното ми процедурно предложение е да бъде отложено гласуването на текста. Нека да преценим с колко време, но според мен поне с 3 седмици.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям предложението на господин Кътев, не толкова, защото сме коалиционни партньори, колкото важността на законопроекта, първите стъпки трябва да бъдат най-конкретни и най-прецизни. Дълго време е работено от колегите от ДПС, господин Дилов също сподели това. Нека обединим и двата законопроекта по възможност и да видим как да прецизираме всичко в тях.
Един уточняващ въпрос към господин Дилов: като практика кое е ползвано? Защото като история Законът за лобизма действително е американски и то много стар закон. Той се е ползвал многократно в тяхното общество.
Информацията, с която поне аз разполагам, е, че в Европа освен в Полша в другите страни той е много слабо засегнат, да не кажа, че хич го няма. Той е по-скоро изчерпан в правилниците или етичните кодекси. Моля да кажете какво е ползвано като практика.
МУСА ПАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз абсолютно подкрепям колегите за отлагане на гласуването на този законопроект, най-малкото заради това, че Парламентарната група на ДПС готви такъв законопроект. Ако е възможно, както каза и колегата, да се обединят двата законопроекта в един.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че нашето общество има нужда от такъв дебат. От тази тема се бяга и то неоснователно. Лобизма го има и ще го има, той е част от българското общество. Необходими са някои граници – къде свършва конфликтът на интереси и къде започва лобизмът, къде свършва корупцията и къде започва лобизмът.
Този закон, въпреки че аз самият имам предложения за изменения по него, мисля, че трябва да бъде подкрепен и дебатът по него да започне. Сега в България е подходящото време. Остават още десетина дни от последната точка, след която вече няма да се приемат нови закони от страна на Европейския съюз в доклада, който очакваме около 26 септември. Така че дори днес да приемем този законопроект, смятам, че е подходящо.
Ако решите да го отложим – ваша воля, но е крайно време този дебат да започне.
Колкото до вашия въпрос за европейската практика. От доста години се вълнувам от тази тема. Познавам добре практиката на Великобритания и Холандия. Европейската практика по-скоро е оценка на въздействието. Аз и колегата Филип Димитров внесохме такъв законопроект в Комисията по правни въпроси, но вече 4 месеца той не минава. Може би това има нещо общо с новото ляво крило в БСП – това е в рамките на шегата.
Европейската практика по-скоро създава процедура за даден закон, която минава през задължителна консултация, задължителна оценка и изброяване на видовете алтернативи, задължителна оценка на разходите и ползите.
Създаването на публичност на лобистите, тяхното изброяване в регистър, описване в някаква процедура смятам, че само може да помогне, а не да попречи. Това предлагат колегите от “Гергоьовден”. Това не отменя другия закон, за който ви казах – този, при който се оценява въздействието. Защото порочната практика в България е следната. Когато един закон излиза от Министерския съвет, вътрешно се правят оценки в самия Министерския съвет, работи се по ползите и разходите, но когато самият закон идва при нас, в мотивите има много малка количествена оценка. Говори се най-вече колко хубаво нещо е Европейския съюз, че го има, че ние се присъединяваме. Но като влияние върху средата, върху средния човек, върху средния бизнес има много малко казано и много малко направено. Тук трябва да настъпи голямата промяна, за да има в България по-малко корупция и по-високо качество на законите. Тук предстои според мен най-много работа.
Смятам, че приемането на този законопроект само може да помогне за началото на дебата, но той е само част от работата, която трябва да бъде свършена от всички нас.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Извинявайте, но не съм съгласен с Вас. Ако Вие не сте чули, че има дебат по тази тема, това не означава, че няма дебат. Дебат има и се води. Не бих искал да говоря с конкретни имена. Но много добре знаете, че колегите от управляващата коалиция от доста време говорят, че се готви такъв законопроект, че трябва да има, че ще се внесе. Така че дебат има и е започнал.
В никакъв случай не бих искал поне в нашата комисия да се съревноваваме кой пръв е внесъл някакъв законопроект и дали той ще бъде водачът в борбата срещу лобизма и против корупцията. Не това е най-важното. Най-важното е, ако действително се прецени, че има нужда от такъв закон, защото аз откровено ви казвам, че въпросът е доста спорен – дали трябва да има или не.
Аз нямам категорична позиция, за да кажа: не, трябва да има Закон за лобизма от американския тип. Тогава може би веднага ще се намерят опоненти, които да кажат, че в европейското законодателство, което не е по-лошо, няма такива закони. Затова Ви зададе въпрос колегата Антонов – почти няма практика у държавите-членки на Европейския съюз със Закон за лобизма. Те са решили проблемите си по друг начин. Нека не политизираме това още в началото, за да дадем възможност да надделее най-правилното и разумно мнение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: До голяма степен господин Кътев каза това, което имах като аргументи. Не става въпрос за инициативата, а за един прецизен закон. Действително, ако се отиде към обединение на двата варианта и приемането му като закон, той ще бъде един от основополагащите антикорупционни закони. Смятам, че предложението, което направи господин Кътев, ще го подкрепим в първата част.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, искам да ви кажа, че през тази една година, откакто ние функционираме, има един голям провал поради вашето настояване да отлагаме подобни текстове. Става въпрос за Законопроекта за дипломатическата служба.
Когато говорим за сериозни неща, рискът да претърпим подобни провали е много голям.
Аз познавам британска практика на битка с корупцията на тема лобизъм и ми се струва, че тя в много по-голяма степен е публичен дебат. Аз също се присъединявам към мнението, че няма дебат по лобизма в българското общество. Има дебат между българските политици и малко в ейнджъл сектора – тези, които харчат парите за подобен вид дейности. Но в българското общество няма такъв дебат за лобизма, дори след случая с Иван Славков. Българското общество има друг дебат – депутатите са лобисти. Думата “лобист” в устата на широката публика е лоша дума, защото и думата депутат е лоша дума. Британската практика, която аз познавам, която е въведена не със закон, както казаха част от колегите, а е въведена с правилника за работа на самия парламент, е да се декларира при влизането на народния представител в парламента кой защитава определен институционален интерес – може да е на фирма, може да е на частна корпорация и т.н., в резултат на което след изтичането на неговия мандат въпросната институция заплаща на въпросния човек консултантска дейност в размер на неговата заплата като народен представител до неговата пенсионна възраст. Така познавам аз закона. Може да има някаква грешка, но аз говоря за принципа.
Говоря за това, че в България има срам и страх да се почисти образа на българския народен представител, който е тежко наранен от идеята за корупция. Ние сме май че единствената страна в годините на прехода, която не посмя да реши проблема с това, че един мандат е 1/3 от пенсията на народен представител, два мандата са 2/3 от пенсията му, три мандата са 3/3, напр. в Германия. Да не говорим за съседна Македония, където също от един мандат се получава пенсиониране. Всичко това за мен лично са много сериозни въпроси. Защото иначе не се пази никаква демокрация и никакъв парламентарен ред. Ние се подиграваме с тях, гаврим се, не сме готови да се съсредоточим, не искаме да отделим дори време вътре в работата на комисиите в парламента. Това за мен е валидно от 1994 г.
В крайна сметка необходимостта от решаването на тази задача според мен трябва да тръгне през различните институции на страната, а не общо през лобизма. Ако ние не прекършим този срам вътре в самия парламент, в, сред народните представители и там не се реши задачата, този закон, който лично аз приветствам, може да остане просто едно добро пожелание.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, може би най-важното и очевидното основание за съществуването на подобен закон, тук искам да вметна, че той изобщо не е правен през последните дни, това е работа в продължение на 4 години – от колегите от Новото време от предишния мандат, от самите нас от “Гергьовден”, които също сме упражнявали по темата.
Може би най-яркото основание за съществуването му е началото на парламентарната практика на 39-то Народно събрание. Може би си спомняте, ако не да ви припомня, че първият закон, който беше приет от “царския” парламент, беше Законът за хазарта, при ред по-належащи и важни за приемане законопроекти.
Сега, в Четиридесетия парламент, всяка сряда аз и мои колеги внасяме два законопроекта в последователност – Мораториум върху строителството по Черноморието и настояваме да влезе на второ четене приетият на първо четене Законопроект за устройството на българското черноморско крайбрежие. И всяка сряда – направил съм си труда да извадя разпечатките кой как гласува, защото съм журналист, установяваме очевидно мнозинство на лично заинтересованите над партийната повеля по тази тема., т.е. броят на хотелиерите, маскирани като “против” или “въздържали се” ни побеждава всяка сряда. Това не е някаква партийна воля.
Единствените, които са били достатъчно коректни да дойдат и да кажат, че още не са готови, бяха ДПС. Казаха, че още малко им трябва по Законопроекта за устройството на българското черноморско крайбрежние. Иначе като парламентарна група са той да влезе на второ четене.
Всичко останало е една невидима маса от интереси, която не знам как да дефинирам – мисля по чл. 135, не го знам наизуст.
Трябва да заявим това, за да се отървем от него, защото е еднакво унизително за двете страни – тези, които предлагат, и тези, които са принудени да гласуват тайно “против”. Те се опитват да правят това дори тайно от себе си.
По отношение на чуждестранния опит, безспорно е, че повечето държави са се опитали да го регламентират там, където се случва, т.е. уредбите са различни за различните ландтагове, Бундестага, различните форми на законодателна власт. Доколкото сме запознати, това произтича от една изключително голяма историческа ревност между тези органи. Те твърдят, че това е тяхна работа, регламентират го с вътрешен правилник и смятат, че универсален закон за тях не може да работи.
Много по-любопитно е, че към универсален закон вървят точно онези държави, в които англо-саксонското право предопределя прецедентното доразвитие на закона. Т.е. практиката на този закон не е диспозитивна, въпреки че текстовете му са изключително стриктни, но се позовават всеки път на различни казуси. Много е любопитно развитието, защото то всъщност е развитието на държавническото мислене и на стремежа към саморегулиране.
Най-любопитен в момента може би е опитът на Европейския парламент и на Европейската комисия. Там има микс на законодателство, на ниво правилник и някои древни практики, напр. на Английския парламент, където ограничението на лобистите буквално е физическо ограничение на достъпа, т.е. картата за достъп до парламента, за да я получиш, редът и декларираните интереси, които трябва да отделиш, са толкова много, че на практика това представлява регламентация на лобистка дейност – кого представляваш, по какъв повод, какво си вършил и т.н.
Опитали сме се да съберем всичко това в един закон, който е най-близък до духа на българското законодателство. Той е диспозитивен, ясен и предполага развитие.
По отношение на колегите от ДПС, които също полагат усилие, ние ще приветстваме което и да е ваше решение. Готови сме да го защитаваме и като бъдещ законопроект в залата, без никакво партийно пристрастие или гордост от тази работа. Забелязали сте и от медиите, че не бием тъпана особено много, дори получихме упреци за това. Готови сме да изчакаме, за да ги гледаме двата заедно.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моля да направя кратка реплика на господин Дилов. По първата част от изказването на господин Дилов, ако беше в началото на 39-тото Народно събрание, щях да приветствам това, което казахте, защото ако беше внесен точно тогава Законопроектът за устройството на черноморското крайбрежие, бяха ясни приватизаторите на хотелите и кои представляваха хотелите. Мога да Ви ги припомня.
Но след бурното развитие на хотелиерството и туризма особено по морето през изминалите 5 години нещата се разраснаха и не бих се съгласил с Вас, ако кажете, че са точно тези. Ако беше 2001 г., ясно е тогава кои приватизираха хотелите и ги направиха. Но сега през 2006 г. да казвате, че всички сме заинтересовани, не съм съгласен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ми се иска да политизирам темата в никакъв случай. Но искам да кажа личното си мнение. Практиката на Европейския парламент е много показателна. Като наблюдател и човек, който често пътува дотам, съм впечатлен. Знаете, че последните 6 месеца най-спорната тема там беше финансовата перспектива, т.е. как се разпределят парите през следващите 7 години. Ако това трябваше да бъде решавано в България, независимо дали е тройната коалиция или имаше дясна коалиция, лидерите щяха да отидат в една тъмна стаичка и да започнат да мислят по въпроса. Европейският парламент има следната процедура. На експертите се дават всички основни предложения и те трябва да отговорят какви разлики се получават в целите, т.е. намаляването или трансформирането на бюджета по определен начин до какви резултати води – с количествен анализ. Това много променя една среда. Не се взима политическо решение от рода, защото даден лидер участва в коалицията и получава определен пай от баницата или взима решение по даден начин, а технократите или експертите обличат даденото предложение в сметки. И в крайна база на базата на тези сметки беше проведено гласуването и взето решението. Т.е. експертното мнение има много сериозна тежест в Европейския парламент. Именно затова темата за лобизма я свързах с темата за оценка на въздействието. Това са свързани неща. Инициатор на закона може да бъде Министерският съвет или заинтересовани лица, които могат да бъдат лобисти, но след самата инициатива идва моментът на превръщането на идеята в законопроект. И тогава най-важният въпрос е как той ще се отрази на хората, какво влияние ще има върху обществото. И на този въпрос не даваме необходимия отговор в България, не даваме отговор с необходимото качество. Това според мен е голям проблем.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма повече желаещи за изказване.
Има направено процедурно предложение за отлагане на дебата. Моля да го гласуваме.
За 10, против 2, въздържали се няма.
Комисията по въпросите на държавната администрация отлага разглеждането на законопроекта.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
№ 21
На 24.08.2006 г., четвъртък, от 14.30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
***
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание на комисията. ДНЕВНИЯТ РЕД е следният:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 602-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.08.2006 г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 602-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 03.08.2006 г.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИЗМА, № 654-01-118, ВНЕСЕН ОТ ЛЮБЕН ДИЛОВ И АСЯ МХАЙЛОВА на 10.08.2006 г.
Има думата господин Димитър Станчев като заместник-председател на Агенцията за информационни технологии и съобщения да представи законопроекта по т. 2 от дневния ред.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният Законопроект за електронните съобщения е изготвен, разработен от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) в изпълнение на ангажиментите, които Република България е поела по Глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” във връзка с процеса на присъединяване към Европейския съюз. В тази връзка в закона са включени, вложени са 7 директиви на Европейския съюз и 1 решение, с което всъщност българското законодателство в областта на електронните съобщения се хармонизира с европейското.
Законът съдържа 344 члена. Той урежда обществените отношения във връзка с електронните съобщения в Република България. Той не се прилага по отношение на съдържателната част на електронното съобщение, разглежда само чисто техническите проблеми. Не се прилага и по отношение на онези мрежи на съобщенията, които са за нуждите, за администрациите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Национална служба “Охрана” и Националната разузнавателна служба.
Мисля, че за вашата комисия представлява интерес как се урежда държавното управление на електронните съобщения в страната. Органите, които се занимават с тази функция, са Министерският съвет, Съветът за национален радиочестотен спектър и Държавната агенция за електронни технологии и съобщения.
В първите глави до глава 3 са разгледани техните правомощия и ангажименти в тази материя.
Що се отнася до регулирането и прилагането на закона и подзаконовите актове, в Глава 4 е разгледан и органът, който има възможността да регулира и да контролира изпълнението на тези актове. Това е независимият орган Комисия за регулиране на съобщенията.
В Допълнителните и в Преходните и заключителните разпоредби са дадени определения на термини, използвани в съдържателната част на самия закон. В Преходните и заключителните разпоредби са направени препратки към други закони или допълнения и изменения в отделни текстове на други закони, които имат връзка с този закон и вследствие на приемането на този закон се налага такава промяна.
Законопроектът следва да бъде приет и да заработи от 1 януари 2007 г.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси?
В чл. 15 е записано, че “Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити”. Това е в нарушение на самия устройствен Закон за бюджета. Идеята за първостепенни разпоредители с бюджетни кредити е идея, възникнала и утвърдила се през последните десетина години на базата на факта, че първостепенен разпоредител е само онзи, който носи отговорност пред парламента, т.е. министърът. И всяка друга структура не може да бъде първостепенен разпоредител (извън общините).
Това, че сте го написали за първостепенен разпоредител, ние ще го отбележим при всички случаи в нашето становище, но ще срещнете най-голяма съпротива от колегите в Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика. Те са пазители на реда и принципите в тази област. Това е първият ми принципен въпрос.
Вторият ми въпрос е относно разделението на средствата между вас и Комисия за регулиране на съобщенията, то е посочено в законопроекта. Моля само да споменете как е оформено процентното съотношение на тези такси – кое е за агенцията, кое е за комисията и от какви основни предпоставки са формирани тези проценти?
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Що се отнася до чл. 15, ал. 2 – за първостепенни разпоредители с бюджетни средства, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения вече е първостепенен разпоредител с бюджетни средства – с решение на Министерския съвет и с изменение на сега действащия Закон за далекосъобщенията. Изменението е от около преди месец. Така че този закон е преписан от това състояние.
А относно разпределението на средствата, то и в момента съществува в настоящия закон. Това са средства не за издръжка на администрацията на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, а за развитие. Според чл. 19 и чл. 20 средствата се изразходват за развитие на съобщенията и на информационни технологии в страната. Има схема за разпределение. 25 % са за търгове при ограничен честотен ресурси, съответно при заплащане на лицензионни такси, при съответните административни такси. Съответен процент от тези средства, в които влизат и средствата от санкции, са за издръжка на Комисия за регулиране на съобщенията, което е в нейната част по този закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Доволен съм от отговора на втория въпрос. Абсолютен противник съм на това, което е направено. И това е достатъчен аргумент, за да гласувам “против”.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, че Вие сте против държавни агенции да бъдат първостепенни разпоредители с бюджетни средства, не означава, че не може да има такива. Никъде няма нормативно ограничение, което да спира съществуващи или новосъздадени агенции да бъдат първостепенни разпоредители. Разбира се, имаше такива препоръки преди 1-2 правителства, когато финансовото състояние на държавата беше доста тежко и Световната банка и Международния валутен фонд въведоха ограничителни препоръки – да се свият в значителна степен бюджетните разпоредители от първа степен. Това беше правилно и беше осъществено. Но то не означава, че Министерския съвет по целесъобразност не може да прецени дали да има или да няма такива. Това не е аргумент, че не бива да има такива първостепенни разпоредители.
Разбира се, всеки един народен представител, всяка политическа сила има право на мнение как да бъдат изградени и да функционират тези държавни финансови организации. Моето мнение е, че по целесъобразност Министерският съвет може винаги да прецени дали се налага да бъде първостепенен или второстепенен разпоредителят.
Това ми дава основание, едно от основанията, и самият текст и съдържание на законопроекта, за това, че Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори ще подкрепи закона.
ВАСИЛ АНТОНОВ: По принцип и ние подкрепяме законопроекта на първо четене. Ако има някакви промени на второ четене, ще ги внесем. Но по принцип приемаме внесения законопроект.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има думата за бележки господин Ангел Иванов – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Ние нямаме съществени забележки, тъй като нашите предварителни бележки своевременно бяха отразени. Така че сме изпратили в писмен вид съгласието си.
ИВАН ДАКОВ: Искам да подкрепя еднолично законопроекта.
Имам една бележка към вносителя или водещата комисия: по Глава 18, чл. 292, ал. 4, изразът “местна власт и местно самоуправление” да се замени с израза “местно самоуправление и местна администрация”, който е по текста на Закона за местното самоуправление и местната администрация и се употребява като термин по този закон. Така няма да има противоречия между настоящия законопроект и Закона за местното самоуправление и местната администрация.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има ли друго мнение или изказване по тази точка? Няма.
Дуплика към господин Кътев: принципът не е дали са поискали това от нас Световната банка или Международния валутен фонд, а че парите на данъкоплатците се харчат само от този, който подлежи на парламентарен контрол. Този принцип го познавам далеч преди тези 8 години, той е познат отпреди 120 години. И понеже съм убеден фундаменталист по отношение на парламентаризма, затова отстоявам този принцип, а не заради конюнктурата на последните 10-12 години.
За да приключим по тази точка, моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
За 7, против 1 и въздържал се 1.
Комисията по въпросите на държавната администрация подкрепя законопроекта на първо четене.
Преминаваме към т. 1 по нашия дневен ред.
Има думата заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дължа извинение за закъснението си.
Предлагаме ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата. В периода от влизане в сила на Закона за закрила и развитие на културата от 1 юни 1999 г. до настоящия момент практиката показа необходимостта от усъвършенстване на постигнатите нормативни решения в областта на културата и осигуряване на по-голяма яснота и прозрачност в държавната политика.
Проектът предвижда Министерския съвет да приеме Национална стратегия за развитие на културата, която ще определи основната политика в областта на културата и ще постави ясно приоритетите поне за следващите 10 години.
Факт е, че предшестващият екип остави една подробна концепция за проблемите в сферата на културата, която е приета от Министерския съвет през 2005 г. и е добра основа за работа по стратегията. Държа да съобщя, че тази стратегия е разработена от видни интелектуалци, специалисти, експерти в тази сфера.
С предвидените изменения се регламентира и възникването на трудовите правоотношения с директорите на държавните културни институти, които се назначават от министъра на културата след провеждането на конкурс за срок от 3 години. Дава се възможност преди изтичането на срока на правоотношението министърът на културата да извърши оценка за работата на директора, въз основа на която може да се продължи срокът на правоотношенията с още 3 години. Предвижда се и възможност при положителна оценка за работата на директора на държавен културен институт след втория тригодишен период министърът на културата да може да го назначи за неопределен срок.
Въвежда се задължителното изискване директорите на държавните културни институти с национално значение да се назначават след провеждането на конкурс за срок от 5 години, като представят концепция за развитието на съответния институт за срок от 5 години, което е гаранция за качеството на управлението на държавните културни институти. Проектът предвижда в чл. 9 ред за преобразуване на държавните културни институти в общински, с което се преодолява досега съществуващата празнота в закона. Изрично се урежда и статутът на Национален фонд “Култура” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата и във връзка с това се премахва контролният съвет. Тази промяна нееднократно се препоръчваше от Сметната палата и от Министерство на финансите.
Отменят се разпоредбите, регламентиращи статута на националните центрове по изкуствата, чиято дейност премина директно към Министерство на културата и се осъществява от съответните специализирани дирекции “Театър”, “Музика”, “Музеи и галерии”, “Книга”. Предвижда се приемането на наредба за организацията на творческата дейност, на публичните изяви в държавните културни институти.
Със законопроекта се предвижда и възможност министърът на културата да награждава български културни дейци за постигнати високи творчески резултати и за цялостен принос в развитието и популяризирането на културата като признание за тяхната дейност.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, ние се произнасяме по административната част на тези текстове, а не по философията и стратегията на цялостния законопроект.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Така е. Доволен съм, че настоящето Министерство на културата и неговото ръководство продължават линията на предишното правителство, че се продължават добрите неща, извършени от предишното ръководство, че има добра приемственост, така че за мен няма колебание законопроектът да бъде подкрепен в тази посока.
Лично мен ме смущават сроковете – изпитателни тригодишни срокове. Минават 3, после още 3 години, за да стане срокът на договора безсрочен. Преди това е минала процедура на конкурс.
Без да съм категоричен в момента, запазвам си правото между първо и второ четене да направя предложения, но ми се струва, че между първо и второ четене един добър специалист, който е издържал съответния изпитателен срок, в тези среди е приемливо неговият договор да бъде продължен в безсрочен трудов договор. Ще направя съответни допълнителни справки. Ако считам, че имам право, може би ще внеса съответно предложение.
От нашата парламентарна група на първо четене ще подкрепим законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам уточняващ въпрос към господин Токаджиев: тези държавни културни институции, докато станат общински, какво се случва с тяхното финансиране, как се променя? Моля да ни кажете, за да сме наясно дали има шанс да се случи тази промяна и кога.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса пояснение към господин Кътев. Трудовите правоотношения със спечелилия конкурса кандидат възникват след приключването на конкурса. Там ясно се регламентира, че за тези 3 години той има сключени правоотношения, които възникват от мига, в който се обяви резултатът на конкурса. В края на 3-годишния мандат министърът на културата на базата на оценка може да вземе решение – това е новото в проекта, да продължи договора за още един 3-годишен период от време. Когато политиката, която провежда, резултатите на културния институт бележат някакво развитие, би било чудесно този ръководител да има възможност да продължи да развива тази репертоарна, художествено-творческа и финансова политика, ако резултатите са добри.
След втория пробен период при един цялостен анализ на 6-годишния период може да се премине към безсрочен трудов договор. Т.е. се отбелязва тази модерна в момента терминология – устойчиво развитие на съответния културен институт.
По втория въпрос, преобразуването на държавните културни институти в общински, това става по предложение на общинските съвети. Мисля, че това липсва в досега съществуващия закон. Прави се предложение в общинските съвети и когато то бъде прогласувано и стане решение на общинския съвет, че те търсят възможност за преобразуването, се започва тази процедура. И с оглед на европейската директива за децентрализация, и с оглед на това, че все повече културният продукт трябва да бъде формиран като обществена поръчка от самия потребител, мисля, че това ще бъде бъдеща процедура, която ние оставяме като възможност, ясно регламентирана в закон, как, откъде да стартира и тя да бъде в рамките на законопроекта, а не да има празнота, каквато имаше в досега действащия закон.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да се каже, че досега финансирането е ставало през централния републикански бюджет, а след това преобразуване ще става през общините? Т.е. само общините, които могат да си позволят такова финансиране, биха пристъпили към преобразуване, или пропускаме нещо?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Имам допълнителен въпрос, макар че не бих искал сега да влизаме в дебат.
Откровено казано, не съм убеден, че един директор на културен институт трябва да бъде подлаган на 6-годишен из питателен срок. За 6 години могат да минат 5 или трима министри и нещата да се променят изцяло.
Моля колегите от Министерство на държавната администрация и административната реформа да направят една справка кои длъжности имат такива изисквания. На прима виста бих казал, че не знам да има в държавната и в общинската администрация длъжности, за които се иска 6-годишен изпитателен срок, и той да се преутвърждава по средата. Може би трябва да се намери друга, по-подходяща форма, ако искаме този човек, ако не си е изпълнил задълженията, регламентирани още в конкурса, където той ще представи концепцията си и може би ще представи някои планове за развитие, но след 6 години договорът му да се превръща в безсрочен, извинете, но не ми се струва много правилно.
Ако е директор на банка, може би да. (Реплики.)
Искам да обърна внимание, че процедурата може би не е най-добрата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги от Министерство на държавната администрация и административната реформа, вие сте дали становище при разглеждането на законопроекта в Министерския съвет. Искахме ви наново становище за заседанието на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ИВАНОВ: Ние подкрепихме законопроекта на вносителя. Лично на мен не са ми известни такива, освен тези, които нарочно им се даваше още от самото начало такава продължителност на договора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: По отношение на въпроса на господин Кътев. Консултациите са направени със самите културни институти, с провеждането на тяхната културна политика, с изготвянето на репертоарните им планове и с привличането на големи, на високо ниво професионалисти.
Досега съществуващата практика беше, че на всеки 3 години се провежда конкурс. По този начин – чрез това предложение, ние даваме възможност за по-трайна и устойчива политика на съответния ръководител, ако той докаже, че се справя със задачите си. Ако неговите показатели, както се казва, са в тенденция на развитие.
По отношение на финансирането. Сега културните институти са с така нареченото смесено финансиране – ненавсякъде. Някои общини отказват такова финансиране. Аз разбирам Вашите опасения и се присъединявам към това, че някъде общините могат да решат да закрият културните институти, когато те минат под тяхно разпореждане. Това означава 100% общинско финансиране по отношение на основните параметри. Докато за дейност и сега съществува практика, при която те могат да намират финансиране от други източници. Независимо от преобразуването на националните центрове в дирекции финансирането на дейности по проекти – и това е едно от нашите намерения – да става все по-мащабно, да се кандидатства по проекти. Гарантираното финансиране като издръжка ще мине изцяло 100% в ръцете на общините по перо републикански бюджет. Сега формирането на бюджетите на общините става по 2 линии.
ВЕСЕЛИН УЗУНОВ: Като реплика или коментар. Абсолютно подкрепям философията на Министерството на културата, че трябва по нов начин да стане и финансирането, и издържането на културните институти. Според мен тук има две опасности. Навремето, когато Ивайло Знеполски беше министър на културата, беше изпратил на всички общини по едно писмо: “Или го вземате, или го закриваме.” Такова нещо не трябва да се получи. Трябва да се търси възможност за диалог с общините, за да не ликвидираме културни институти.
Тук има нещо друго. То може да мине изцяло като финансиране през общинските бюджети, но ролята и мястото на Министерство на културата трябва да бъде тази дейност да се запази като държавна дейност. И на базата на нормативите за численост и стандарти за издръжка и разпределението на дейностите на държавни и общински чрез бюджета да бъдат финансирани тези културни дейности. Тук е много важно мястото на Министерство на културата как ще се пребори с Министерство на финансите при формирането на бюджета. Това е и задача на общините. Това пак да бъде държавна дейност, но финансирана чрез общинските бюджети. И тогава гаранциите, че ще се запазят тези културни институти, е до голяма степен сигурна.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми колега Узунов, Вие сте прав – това се нарича финансова децентрализация и е редно така да се случи. Друг е въпросът, предполагам, че това е съгласувано с Министерство на финансите – дейностите, финансирани от бюджета, да се финансират по този начин. Това би трябвало да е направено. Нека министерството да отговори на въпроса. Това е в предварителната процедура по съгласуване, когато законопроектът трябва да е минал през Министерство на финансите и те да са си казали мнението. Иначе няма смисъл да разглеждаме законопроекта, ако не е така. Т.е. не е ли осигурено финансирането, вариантите са различни – може да има културни институти с национално значение и съответно различи варианти как ще бъдат разпределени. Но да се изхвърлят от Министерство на културата и да отидат в общините, без да има предварително съгласувано финансиране, това не бива да се случва. Може би трябва отговор на този въпрос. Прав сте, че не бива да се случва, но с тези стандарти на издръжка и за численост на общината се казва: “Дават трима работници в историческия музей. Стандартите са такива.” И всичко е въпрос на отстояване на тези показатели от страна на Министерство на културата, за да не бъдат ликвидирани тези културни институти. Иначе оставени само на общинските бюджети, те са обречени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние създаваме законовата основа да има процедура, а не че тя вече е стартирала. Знаете, че се разработва и имаше първи етап на приемане на Стратегия за децентрализация. Имах възможност да участвам в някои от заседанията. Дискусията по децентрализацията стана с консенсус със Сдружението на общините в България, на което господин Узунов дълги години беше председател. Благодаря му, че той има разбиране по въпроса в дълбочина.
Мисля, че общините все още не са готови да тръгнат на процедура. Пак казвам, Министерство на културата дава само законова възможност за такава процедура – т.е. откъде да започне тя. И тя ще започне от волята на общините, когато те са в състояние. И всички средства, които се предвиждат и се вграждат в държавния бюджет и се отстояват като пера, във функция “Култура” са приоритет на Министерство на културата и то ще воюва, както го прави. Чрез лицето на принципала – министъра на културата – много устойчиво се борим за това, което смятаме, че е необходимо да се финансира във функция “Култура”. За съжаление знаете, че това става много трудно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще прочета текста, за да Ви убедя, че това, което казват колегите, така, както е направен текстът, звучи точно по обратния ред.
“Чл. 9а. Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет на територията.”
Ако трябва да бъдем в позицията, която Вие защитавате, този текст трябва да бъде редактиран точно наопаки. Аз бих го написал така, като човек, който се занимава със законодателство повече от 10 години:
“Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт по предложение на общинския съвет с решение на Министерския съвет.”
И по същия начин ще се обърне текстът в другия случай.
Така направен, текстът при по-нататъшното си действие, ако остане в този си вид, той ще води по-скоро към една централизация, което личи във всичките ви текстове.
Това, което Ви се каза току що, в предишния дебат, по повод на сроковете – 3 или 6 години, дали това е мандат или не е мандат, усмотрението на министъра, това е абсолютно далеч от идеята за децентрализация, абсолютно далеч от идеята за творческата същност на управленския процес в областта на културата, който е много по-сложен философски и не искам да навлизам там. Говоря само от административна гледна точка.
С други думи, текстовете са направени по начин, който не отговаря на идеите, за които тук се води дебат. Въпросът е принципен. За да могат да функционират текстовете, да защитават позиция, те трябва да бъдат направени така, че да не се тълкуват двузначно. А този текст се тълкува двузначно.
Последното, по което исках да взема отношение.
Моля Ви да изясните в режим на консултации с Министерство на държавната администрация и административната реформа дали говорите за мандатност, дали е валидна идеята за мандатност като идея. За нас това е важен въпрос и трябва да бъде изяснен. Или говорите за това, за което говори господин Кътев – за някакъв фактически пробен срок, през който се минава и който може да бъде 1, 3 или 6 години. Ако говорите за мандатност, трябва да се ориентираме кои са тези рангове в българската администрация, които ще изискват мандатност и ще вървим ли в тази посока. Така ще знаем пътя и каква е перспективата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че тестът е коректен. Може би обратно – това, което казахте, господин Димитров. Всяка една собственост, която се претрансформира в държавна или от държавна в общинска, и при двата случая се иска решение на общинския съвет. Тук точно това е направено. Актът е по предложение на министъра на културата. Но той не може да направи това предложение, ако няма решение на сесия на общинския съвет и в двата случая. Текстът за мен така, както е написан тук, е коректен. Няма проблем в текста, даден от Министерство на културата. Не може да се преобразува нещо, било то държавно, без да го поиска общинският съвет. И не може общинско да се национализира, без да има решение на общинския съвет. Според мен текстът е съвсем коректен.
Аз искам да попитам за друго: където пише, че е държавен културен институт – става въпрос за функцията ли или за всичко със сградния фонд. Едното е имоти, другото е функции. Ако това е всичко, никога няма да стане общината да си даде сградите да се национализират, а обратният процес е много по-лесен – от държавата да се децентрализира и се дава на общините. Според мен това е много важен въпрос, който тук не е засегнат. Видимо е водещ въпросът за собствеността на тези институти. Тя не е тяхна, а е собственост на общините. И именно общинският съвет трябва да вземе решение коя ще се даде и как. И тогава нали знаете какво ще стане? Ще предадат дейността на държавата без никакъв сграден фонд! И какво ще правите вие?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Въпросът е много сериозен, колегите правилно го поставят и ние не бива с лека ръка да го приемем или не. Ако навлезем в дълбочина, ще излязат и много други неща. Бих добавил към казаното от колегата: ще предадат сградния фонд, а експонатите? Всички много добре знаем какво става с експонатите, които са открити наскоро. Преди всяка община и областен център много ревниво си пазеха експонатите и не ги даваха на националните институти. Темата е много сериозна.
Но си мисля да подкрепим на първо четене законопроекта и да помолим колегите-вносители, съгласувано с Министерство на държавната администрация и административната реформа, ако преценят, че е необходима работна група за някои от текстовете, да направим такава и тя да действа между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Става въпрос за движимите и недвижимите паметници на културата. Това е специален режим, уреден в друг закон. При подготовката на новия закон виждането на Министерство на културата е за абсолютно консервативни действия, т.е. запазване пълна собственост на държавата по отношение паметниците на културата – движими и недвижими, както и за нематериалното културно наследство.
По отношение на сградния фонд предполагам, че философията ще бъде обратната. Както примерно постъпихме със сградата на Русенския театър. Ние предоставихме сградата, макар че е на държавен културен институт, на общината, за да може тя да я стопанисва и управлява по-добре. Т.е. процедурата е обратна: от държавна към общинска собственост, а не обратно – от общинска собственост към държавна. Т.е. процесът културен институт да става съвместно преминаването към общинска собственост, съвместно и със сградния фонд там, където е възможно. Много, повечето от културните институти се помещават в общински сгради.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Предполагам, че тези неща ще влязат в стратегията на Министерство на културата и когато тя влезе в Народното събрание, ще ги разискваме. Това са принципни неща, дори в обхвата на един закон.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако те не са ясни, възниква тогава логичният въпрос защо се правят промените? Защо не се изчака стратегията? Да приемем, че сме изчерпали темата.
Моля да гласуваме този законопроект.
За 10, против 2, въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта на първо четене.
Пристъпваме към последната точка. Има думата господин Дилов да ни запознае със законопроекта.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Безспорно е, че този законопроект, който предлагаме на вашето любезно внимание, едва ли ще предизвика сълзи на благодарност и възторг у избирателите. Т.е. материята може би е далеч от дневния ред на обществото. Но в същото време, когато говорим за някакви опити да се харесаме на Европейския съюз, било за някаква друга причина – заради самите нас – да водим реална антикорупционна политика, да събираме усилията на обществото, да не се разпиляват толкова енергия, средства и време, смятаме, че законопроектът не само е изпреварил или е встрани от обществения дебат, но е съвсем навременен.
Към него има доста подробни мотиви. Върху 3 страници сме се опитали да кажем какво налага съществуването на такъв закон.
Изходили сме като база от опита на собствения ни парламент – проектите на Новото време, колегите от ДПС, които работят усилено от доста време, също е взето предвид в някаква степен. Изключително много и задълбочено с помощта на студенти от университета сме направили едно сравнително правно проучване, правната регламентация на лобизма в Европейския съюз, САЩ и Канада. Който от вас желае, може да се запознае с изцяло преведения полски закон. Този закон е в библиотеката на парламента.
За какво става дума? В един доста стегнат текст – 19 члена и 5 преходни разпоредби сме се опитали да изясним основни термини – “лобист”, “лобистка дейност”, “лобистки контакти”, да дадем начин на регламентация и регулиране на тази професионална дейност на нарочно регистрирани за това лица.
Философията на закона е била той да бъде по-рестриктивен като намерение, с идеята, че един рестриктивен закон после по-лесно може да се либерализира в практиката, отколкото обратното, както обикновено се случваше в България – по-либерално законодателство, което се опитваме после да съберем и го направим по-рационално.
В този смисъл законопроектът се опитва да сложи една ясно разграничаваща линия между практики, които са откровено корупционни, и не им позволява те да бъдат маскирани като лобистка дейност. И затова неговата рестриктивна част, предимно наказателна, е много сериозна. Дори в определени текстове по наше предложение тя надминава обемите на наказания в САЩ, специално финансовата част, където наказанията са най-рестриктивни.
Смятаме, че законът отговаря на обществените изисквания за публичност. Зареден е с много антикорупционен патос.
Целта му е да се регулира лобизма като професионална дейност на нарочно регистрирани за това лица, да се излезе от сферата на нерегламентирани контакти или да бъдат освободени всички съсловни организации, неправителствени организации, които упражняват натиск в обществен интерес или в публично-частен интерес именно от позицията на своята неправителствена дейност върху законодателните органи – било парламента или общински съвети.
За първи път се дават определения на термините “лобист”, “лобистка дейност” и “лобистки контакт”. Опитали сме се да направим ясно разграничение по отношение на това към кои органи може да се прилага лобизъм и към кои не. Коя дейност е лобизъм по принцип и коя – не. Създадена е регламентация на процедурата по деклариране и регистрация на лобистите. Неизпълнението на задълженията е скрепено със сериозни административно-наказателни санкции.
Същият е и подходът при оповестяване на данните за лобисти и за лицето, от чието име се лобира при осъществяването на една дейност.
Предвидена е и възможност за обжалване на отказите в Софийски градски съд. Отчетите на лобистите са за осъществяваната годишна дейност, вписваната в публичния регистър информация и годишните доклади. Т.е. ние препоръчваме и допускаме и създаване на публичен регистър. Те са достъпни и открити за хората. Още преди началото на самия процес те би трябвало да са важни.
Това с още по-голяма сила важи за годишния доклад на изпълнителния директор на този регистър по вписванията, който се внася за сведение в Народното събрание и се предоставя на средствата за масово осведомяване.
Ограничението на възможността за финансиране на предизборните кампании на политическите партии от лобисти е ясно регламентирано сроково, но не по-рано от 2 и не по-късно от 1 месец преди датата на изборите. Смятаме, че това е много важна стъпка за една по-голяма прозрачност.
Изцяло сме в контекста на последните промени на Закона за политическите партии. По същия начин това важи и за вписването на даренията в публичния регистър, обявяването им пред средствата за масово осведомяване и в Интернет не по-късно от 20 дни преди датата на изборите.
Не на последно място, са предвидени диференцирани състави на административнонаказателна отговорност. Те са доста подробно описани.
В заключение ще кажа, че освен принципа на рестриктивността законопроектът е направен така, че да бъде ъпгрейдван, т.е. неговите 19 члена дават възможност самата законодателна практика както на парламента, така на малките парламенти – на общинските съвети в бъдеще с повишаване на тяхната роля да се самообогатява. Този подход е избран в повечето европейски страни. Ще бъдат създавани начални административни актове, които самата практика да одобрява, противно на подхода на САЩ, където от 1946 г. с настъпателна ярост се нормотвори по регламентация на лобизма. И въпреки това, които от вас са следили американската преса, знаят, че само преди година бяха разлюлени повечето федерални служби и медии от поредния голям скандал и медиите именно поради неясните граници между лобизъм и обикновена корупция. Може би най-скучната и най-прочутата история беше за заявените 90 млн. долара, които лобистка компания похарчи, за да продължи със 100 години правата на Уолт Динси върху Мики Маус. Противно на обществения интерес, не само на обикновените американци, но и на света, тази компания успя да наложи такова продължение.
Нарочно давам такъв пример, а не от по-страшните и скандални неща, за които се говореше, за да се опитам да ви дам представа в какви детайли другите по-развити държави са стигнали при опитите си да регламентират тази дейност.
Съзнаваме, че сме в началото на доста голям път и затова сме се опитвали да бъдем минималисти, т.е. да напишем само най-необходимото, без да влизаме в пространни текстове, които да се опитат да обхванат всички страни. Махали сме всичко излишно. Като вносители сме напълно отворени за съединяване с проекти, които чакаме да се явят от колегите от ДПС, защото стъпихме на техния път, но бяхме по-готови. Използвахме техния публичен дебат и се опитахме да поправим онези грешки, които те бяха допуснали в началото.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Взимам повод от последното изречение на колегата Дилов. Действително, очаква се да бъде внесен законопроект и от колегите от ДПС. Затова, тъй като и господин Дилов каза, че това са първите стъпки на един дълъг път, ако комисията като цяло и след това Народното събрание има настройка и готовност да върви по пътя за такъв закон, да дадем възможност и на колегите от ДПС или и на други колеги, ако имат готовност, да внесат своите законопроекти, и да ги гледаме едновременно, т.е. формалното ми процедурно предложение е да бъде отложено гласуването на текста. Нека да преценим с колко време, но според мен поне с 3 седмици.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Подкрепям предложението на господин Кътев, не толкова, защото сме коалиционни партньори, колкото важността на законопроекта, първите стъпки трябва да бъдат най-конкретни и най-прецизни. Дълго време е работено от колегите от ДПС, господин Дилов също сподели това. Нека обединим и двата законопроекта по възможност и да видим как да прецизираме всичко в тях.
Един уточняващ въпрос към господин Дилов: като практика кое е ползвано? Защото като история Законът за лобизма действително е американски и то много стар закон. Той се е ползвал многократно в тяхното общество.
Информацията, с която поне аз разполагам, е, че в Европа освен в Полша в другите страни той е много слабо засегнат, да не кажа, че хич го няма. Той е по-скоро изчерпан в правилниците или етичните кодекси. Моля да кажете какво е ползвано като практика.
МУСА ПАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз абсолютно подкрепям колегите за отлагане на гласуването на този законопроект, най-малкото заради това, че Парламентарната група на ДПС готви такъв законопроект. Ако е възможно, както каза и колегата, да се обединят двата законопроекта в един.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че нашето общество има нужда от такъв дебат. От тази тема се бяга и то неоснователно. Лобизма го има и ще го има, той е част от българското общество. Необходими са някои граници – къде свършва конфликтът на интереси и къде започва лобизмът, къде свършва корупцията и къде започва лобизмът.
Този закон, въпреки че аз самият имам предложения за изменения по него, мисля, че трябва да бъде подкрепен и дебатът по него да започне. Сега в България е подходящото време. Остават още десетина дни от последната точка, след която вече няма да се приемат нови закони от страна на Европейския съюз в доклада, който очакваме около 26 септември. Така че дори днес да приемем този законопроект, смятам, че е подходящо.
Ако решите да го отложим – ваша воля, но е крайно време този дебат да започне.
Колкото до вашия въпрос за европейската практика. От доста години се вълнувам от тази тема. Познавам добре практиката на Великобритания и Холандия. Европейската практика по-скоро е оценка на въздействието. Аз и колегата Филип Димитров внесохме такъв законопроект в Комисията по правни въпроси, но вече 4 месеца той не минава. Може би това има нещо общо с новото ляво крило в БСП – това е в рамките на шегата.
Европейската практика по-скоро създава процедура за даден закон, която минава през задължителна консултация, задължителна оценка и изброяване на видовете алтернативи, задължителна оценка на разходите и ползите.
Създаването на публичност на лобистите, тяхното изброяване в регистър, описване в някаква процедура смятам, че само може да помогне, а не да попречи. Това предлагат колегите от “Гергоьовден”. Това не отменя другия закон, за който ви казах – този, при който се оценява въздействието. Защото порочната практика в България е следната. Когато един закон излиза от Министерския съвет, вътрешно се правят оценки в самия Министерския съвет, работи се по ползите и разходите, но когато самият закон идва при нас, в мотивите има много малка количествена оценка. Говори се най-вече колко хубаво нещо е Европейския съюз, че го има, че ние се присъединяваме. Но като влияние върху средата, върху средния човек, върху средния бизнес има много малко казано и много малко направено. Тук трябва да настъпи голямата промяна, за да има в България по-малко корупция и по-високо качество на законите. Тук предстои според мен най-много работа.
Смятам, че приемането на този законопроект само може да помогне за началото на дебата, но той е само част от работата, която трябва да бъде свършена от всички нас.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Извинявайте, но не съм съгласен с Вас. Ако Вие не сте чули, че има дебат по тази тема, това не означава, че няма дебат. Дебат има и се води. Не бих искал да говоря с конкретни имена. Но много добре знаете, че колегите от управляващата коалиция от доста време говорят, че се готви такъв законопроект, че трябва да има, че ще се внесе. Така че дебат има и е започнал.
В никакъв случай не бих искал поне в нашата комисия да се съревноваваме кой пръв е внесъл някакъв законопроект и дали той ще бъде водачът в борбата срещу лобизма и против корупцията. Не това е най-важното. Най-важното е, ако действително се прецени, че има нужда от такъв закон, защото аз откровено ви казвам, че въпросът е доста спорен – дали трябва да има или не.
Аз нямам категорична позиция, за да кажа: не, трябва да има Закон за лобизма от американския тип. Тогава може би веднага ще се намерят опоненти, които да кажат, че в европейското законодателство, което не е по-лошо, няма такива закони. Затова Ви зададе въпрос колегата Антонов – почти няма практика у държавите-членки на Европейския съюз със Закон за лобизма. Те са решили проблемите си по друг начин. Нека не политизираме това още в началото, за да дадем възможност да надделее най-правилното и разумно мнение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: До голяма степен господин Кътев каза това, което имах като аргументи. Не става въпрос за инициативата, а за един прецизен закон. Действително, ако се отиде към обединение на двата варианта и приемането му като закон, той ще бъде един от основополагащите антикорупционни закони. Смятам, че предложението, което направи господин Кътев, ще го подкрепим в първата част.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, искам да ви кажа, че през тази една година, откакто ние функционираме, има един голям провал поради вашето настояване да отлагаме подобни текстове. Става въпрос за Законопроекта за дипломатическата служба.
Когато говорим за сериозни неща, рискът да претърпим подобни провали е много голям.
Аз познавам британска практика на битка с корупцията на тема лобизъм и ми се струва, че тя в много по-голяма степен е публичен дебат. Аз също се присъединявам към мнението, че няма дебат по лобизма в българското общество. Има дебат между българските политици и малко в ейнджъл сектора – тези, които харчат парите за подобен вид дейности. Но в българското общество няма такъв дебат за лобизма, дори след случая с Иван Славков. Българското общество има друг дебат – депутатите са лобисти. Думата “лобист” в устата на широката публика е лоша дума, защото и думата депутат е лоша дума. Британската практика, която аз познавам, която е въведена не със закон, както казаха част от колегите, а е въведена с правилника за работа на самия парламент, е да се декларира при влизането на народния представител в парламента кой защитава определен институционален интерес – може да е на фирма, може да е на частна корпорация и т.н., в резултат на което след изтичането на неговия мандат въпросната институция заплаща на въпросния човек консултантска дейност в размер на неговата заплата като народен представител до неговата пенсионна възраст. Така познавам аз закона. Може да има някаква грешка, но аз говоря за принципа.
Говоря за това, че в България има срам и страх да се почисти образа на българския народен представител, който е тежко наранен от идеята за корупция. Ние сме май че единствената страна в годините на прехода, която не посмя да реши проблема с това, че един мандат е 1/3 от пенсията на народен представител, два мандата са 2/3 от пенсията му, три мандата са 3/3, напр. в Германия. Да не говорим за съседна Македония, където също от един мандат се получава пенсиониране. Всичко това за мен лично са много сериозни въпроси. Защото иначе не се пази никаква демокрация и никакъв парламентарен ред. Ние се подиграваме с тях, гаврим се, не сме готови да се съсредоточим, не искаме да отделим дори време вътре в работата на комисиите в парламента. Това за мен е валидно от 1994 г.
В крайна сметка необходимостта от решаването на тази задача според мен трябва да тръгне през различните институции на страната, а не общо през лобизма. Ако ние не прекършим този срам вътре в самия парламент, в, сред народните представители и там не се реши задачата, този закон, който лично аз приветствам, може да остане просто едно добро пожелание.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, може би най-важното и очевидното основание за съществуването на подобен закон, тук искам да вметна, че той изобщо не е правен през последните дни, това е работа в продължение на 4 години – от колегите от Новото време от предишния мандат, от самите нас от “Гергьовден”, които също сме упражнявали по темата.
Може би най-яркото основание за съществуването му е началото на парламентарната практика на 39-то Народно събрание. Може би си спомняте, ако не да ви припомня, че първият закон, който беше приет от “царския” парламент, беше Законът за хазарта, при ред по-належащи и важни за приемане законопроекти.
Сега, в Четиридесетия парламент, всяка сряда аз и мои колеги внасяме два законопроекта в последователност – Мораториум върху строителството по Черноморието и настояваме да влезе на второ четене приетият на първо четене Законопроект за устройството на българското черноморско крайбрежие. И всяка сряда – направил съм си труда да извадя разпечатките кой как гласува, защото съм журналист, установяваме очевидно мнозинство на лично заинтересованите над партийната повеля по тази тема., т.е. броят на хотелиерите, маскирани като “против” или “въздържали се” ни побеждава всяка сряда. Това не е някаква партийна воля.
Единствените, които са били достатъчно коректни да дойдат и да кажат, че още не са готови, бяха ДПС. Казаха, че още малко им трябва по Законопроекта за устройството на българското черноморско крайбрежние. Иначе като парламентарна група са той да влезе на второ четене.
Всичко останало е една невидима маса от интереси, която не знам как да дефинирам – мисля по чл. 135, не го знам наизуст.
Трябва да заявим това, за да се отървем от него, защото е еднакво унизително за двете страни – тези, които предлагат, и тези, които са принудени да гласуват тайно “против”. Те се опитват да правят това дори тайно от себе си.
По отношение на чуждестранния опит, безспорно е, че повечето държави са се опитали да го регламентират там, където се случва, т.е. уредбите са различни за различните ландтагове, Бундестага, различните форми на законодателна власт. Доколкото сме запознати, това произтича от една изключително голяма историческа ревност между тези органи. Те твърдят, че това е тяхна работа, регламентират го с вътрешен правилник и смятат, че универсален закон за тях не може да работи.
Много по-любопитно е, че към универсален закон вървят точно онези държави, в които англо-саксонското право предопределя прецедентното доразвитие на закона. Т.е. практиката на този закон не е диспозитивна, въпреки че текстовете му са изключително стриктни, но се позовават всеки път на различни казуси. Много е любопитно развитието, защото то всъщност е развитието на държавническото мислене и на стремежа към саморегулиране.
Най-любопитен в момента може би е опитът на Европейския парламент и на Европейската комисия. Там има микс на законодателство, на ниво правилник и някои древни практики, напр. на Английския парламент, където ограничението на лобистите буквално е физическо ограничение на достъпа, т.е. картата за достъп до парламента, за да я получиш, редът и декларираните интереси, които трябва да отделиш, са толкова много, че на практика това представлява регламентация на лобистка дейност – кого представляваш, по какъв повод, какво си вършил и т.н.
Опитали сме се да съберем всичко това в един закон, който е най-близък до духа на българското законодателство. Той е диспозитивен, ясен и предполага развитие.
По отношение на колегите от ДПС, които също полагат усилие, ние ще приветстваме което и да е ваше решение. Готови сме да го защитаваме и като бъдещ законопроект в залата, без никакво партийно пристрастие или гордост от тази работа. Забелязали сте и от медиите, че не бием тъпана особено много, дори получихме упреци за това. Готови сме да изчакаме, за да ги гледаме двата заедно.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моля да направя кратка реплика на господин Дилов. По първата част от изказването на господин Дилов, ако беше в началото на 39-тото Народно събрание, щях да приветствам това, което казахте, защото ако беше внесен точно тогава Законопроектът за устройството на черноморското крайбрежие, бяха ясни приватизаторите на хотелите и кои представляваха хотелите. Мога да Ви ги припомня.
Но след бурното развитие на хотелиерството и туризма особено по морето през изминалите 5 години нещата се разраснаха и не бих се съгласил с Вас, ако кажете, че са точно тези. Ако беше 2001 г., ясно е тогава кои приватизираха хотелите и ги направиха. Но сега през 2006 г. да казвате, че всички сме заинтересовани, не съм съгласен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ми се иска да политизирам темата в никакъв случай. Но искам да кажа личното си мнение. Практиката на Европейския парламент е много показателна. Като наблюдател и човек, който често пътува дотам, съм впечатлен. Знаете, че последните 6 месеца най-спорната тема там беше финансовата перспектива, т.е. как се разпределят парите през следващите 7 години. Ако това трябваше да бъде решавано в България, независимо дали е тройната коалиция или имаше дясна коалиция, лидерите щяха да отидат в една тъмна стаичка и да започнат да мислят по въпроса. Европейският парламент има следната процедура. На експертите се дават всички основни предложения и те трябва да отговорят какви разлики се получават в целите, т.е. намаляването или трансформирането на бюджета по определен начин до какви резултати води – с количествен анализ. Това много променя една среда. Не се взима политическо решение от рода, защото даден лидер участва в коалицията и получава определен пай от баницата или взима решение по даден начин, а технократите или експертите обличат даденото предложение в сметки. И в крайна база на базата на тези сметки беше проведено гласуването и взето решението. Т.е. експертното мнение има много сериозна тежест в Европейския парламент. Именно затова темата за лобизма я свързах с темата за оценка на въздействието. Това са свързани неща. Инициатор на закона може да бъде Министерският съвет или заинтересовани лица, които могат да бъдат лобисти, но след самата инициатива идва моментът на превръщането на идеята в законопроект. И тогава най-важният въпрос е как той ще се отрази на хората, какво влияние ще има върху обществото. И на този въпрос не даваме необходимия отговор в България, не даваме отговор с необходимото качество. Това според мен е голям проблем.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма повече желаещи за изказване.
Има направено процедурно предложение за отлагане на дебата. Моля да го гласуваме.
За 10, против 2, въздържали се няма.
Комисията по въпросите на държавната администрация отлага разглеждането на законопроекта.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
