П Р О Т О К О Л
№ 4

На 2.11.2005 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
***
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги и гости! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.

---

ДНЕВНИЯТ РЕД е от една точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО.
Водеща е Комисията по културата.
На днешното заседание сме поканили представители на Министерството на културата, Министерство на финансите, Министерство на държавната администрация. (Представя поканените от тези ведомства.)
Предлагам да чуем първо госпожа Нина Чилова – вносител на законопроекта, след това поканените колеги, ако имат мнение, и след това да направим обсъждане от страна на депутатите от комисията.
НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, ще си позволя съвсем накратко, преди да взема отношение по съществото на законопроекта, да запозная колегите с историята на Законопроекта за меценатството. Той беше внесен в 39 Народно събрание от представители на групата на Новото време. Беше обсъждан в Комисията по култура, беше подкрепен от не и беше подкрепен от 39 Народно събрание на първо четене. Това беше съвсем на финала на мандата на 39 Народно събрание. Аз като министър на културата и туризма подкрепих този законопроект, нещо повече, направихме и публично обсъждане с представителите на творческата гилдия, от което срещнахме категоричната им подкрепа за неговата необходимост.
Водени от разбирането, че културата се нуждае от една съвременна нормативна база, от въвеждането на модерни европейски подходи за финансиране на българската култура, ние, сегашните вносители, тук отварям една скоба, за да кажа, че законопроектът е подкрепен от шест от парламентарно представените политически сили, единствено не е подкрепен от Парламентарната група на Демократи за силна България, по същество той се стреми да създаде един нов правен механизъм, който да отговори адекватно на новите обществено-икономически отношения в страната, както и да създаде една ясна регламентация, отчитайки обществения интерес, с въвеждането на правната фигура на мецената. Всъщност сърцевината на законопроекта е в появяването на новата фигура меценат, който може да бъде всяко физическо или юридическо лице по смисъла на закона, както и се въвежда фигурата на организации, подпомагащи културата. Те се явяват един вид посредническа фигура, която може опосредено да допринесе за сближаването и контакта между мецената и носителя на безвъзмездната помощ.
В обхвата или предмета на законопроекта се предвижда с него да се подпомогне създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата. Това са литературни произведения, публицистични произведения във всичките измерения. По отношение на субекта могат да се изброят три основни групи. Организацията за подпомагане на културата са сдружения с нестопанска цел, регистрирани по смисъла на закона, но тук им се придава ново правно значение от гледна точка на възможността да бъдат елиминирани всички злоупотреби за предоставяне на повече права.
Вторият основен аспект на този законопроект е свързан с предоставянето на данъчни преференции, т.е. към пряката държавна помощ, която трябва да стимулира българската държава, държавата подава ръка на частния бизнес, на организациите с нестопанска цел и на юридическите лица, на търговците като цяло. Този жест се изразява в предоставянето на данъчни преференции за тези субекти, които искат да подпомагат българската култура.
По отношение на контрола, който ще се осъществява от държавата, в законопроекта е предвидено да бъде създадена такава държавна комисия от трима членове, която да бъде подпомагана от обществен съвет, в който ще влизат представители на различните творчески гилдии.
Предвидени са административно наказателни санкции, свързани с нарушаване разпоредбите на този закон.
Друго, което много ясно е разписано, е по отношение на упражняването на контрола, върху договорите, които ще се сключват, акцентът е поставен върху волята на мецената по отношение на това, че тази организация трябва да следи много стриктно за изпълнение волята на мецената, къде ще отидат средствата. Предвидени са и много защитни разпоредби по отношение на злоупотребата с предоставянето на тези данъчни преференции. Това е облечено в нормативни или правни разпоредби чрез създаване на публичен регистър, в който трябва да бъдат оповестени всички тези дейности, всяка една от договореностите и отношения между организацията и мецената, подпомагащ културата, да бъде сключена в писмена фирма. Те имат задължението да предоставят на държавния контролен орган всичките писмени договори. Предвидени са и защитни механизми по отношение цялостната прозрачност и публичност на дейността на тези органи.
В заключение ще си позволя да кажа, че този законопроект, както и всеки един законопроект, няма легитимната претенция да бъде съвършен Той се нуждае от усъвъренстване н аразпоредбите по отношение н адъравния контрол. в комисията по културата това беше един от поставените въпроси, а именно, че политиката на държавата е по отношение съкращаване на държавните служители, а в законопроекта се предвижда създаване на нова такава комисия.
Категорично и еднозначно искам да заявя, че и пред Комисията по културата беше поставен този въпрос. Отговорът е, че ние считаме, че в Министерството на културата има достатъчно капацитет и компетентни органи и между първо и второ четене този орган, който е предвиден като самостоятелен държавен орган ще премине под шапката, която отговаря за културната политика в страната.
По отношение на част от разпоредбите, свързани с прекъсване или предоставяне , усъвършенстване на механизма за контрола между държавата и тези организации, както и за спазване волята на меценатите, има разпоредби, нуждаещи се от усъвършенстване. Правим това нещо с ясното съзнание, както и с волята на Министерството на културата и на всички вносители на този законопроект, като решихме, че между първо и второ четене ще бъде създадена такава работна група, която да усъвършенства разпоредбите на законопроекта, така че те да функционират по-добре.
За сведение. Законопроектът беше разгледан в Комисията по култура, където той беше подкрепен от 8 народни представители, един против и въздържали се нямаше.
Лично аз имам дълбокото убеждение, че когато има обществен консенсус по определен законопроект, мисля, че е хубаво и за държавата като цяло би било хубав знак, да се даде този политически знак към обществото. Категорично, този законопроект е получил подкрепата на творческата гилдия. Мисля, че държавата в лицето на законодателния орган е длъжник на тази част от нашето общество.
Готова съм да отговарям на въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имат думата нашите гости от Министерството на културата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на Министерството на културата, подписано от министър Данаилов, е надлежно представено в Комисията по култура.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като ние сме Комисия по въпросите на държавната администрация, нас ни вълнува да коментирате този обсег от законопроекта, ние не сме компетентни да коментираме целия му обсег.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Последният абзац гласи, че ние подкрепяме по принцип законопроекта за меценатството и предлагаме след неговото обсъждане и гласуване на първо четене да се създаде съвместна работна група на Комисията по култура и Министерството на културата с участието на експерти от други ведомства, творческите организации, за които спомена в своето експозе госпожа Чилова и структурите на гражданското общество, които да отчетат всички бележки и предложения в хода на обсъждането и да се подготви окончателното му приемане от Народното събрание. Становището е подписано от министър Данаилов.
Поддържаме това свое становище и пред уважаемата комисия. В персонален план мога да отчета, защото все пак аз съм и творец, че тези забележки са в детайлите, но като философия и като концепция всички творци в България приемат законопроекта
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Моля да вземат отношение колегите от Министерство на финансите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ (началник на отдел в Министерство на финансите): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на Министерство на финансите е, че по принцип приема този законопроект. Въпрос е на конкретни разчети, които в момента се правят, да се прецени доколко в бюджета за 2006 г. могат да бъдат представени тези облекчения. След като бъдат окончателно подготвени, те ще бъдат представени от министър Орешарски и между първо и второ четене, когато се изчиства законопроектът, ще бъде окончателно пояснено какви са възможностите на бюджета. Министерство на финансите сигурно ще участва в работната група и ще определи представител за нея.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Имат думата представителите на Министерството на държавната администрация.
СНЕЖАНА ДИМИТРОВА (държавен експерт в Министерството на държавната администрация и административната реформа): От страна на министерството по този законопроект е изразявано становище. Настоящият законопроект не отразява направените предложения и бележки.
Едно от предложенията е да се обсъди доколко Държавната комисия за подпомагане на културата не следва да се регламентира като колегиален орган към Министерството на културата, което осъществява държавната политика в областта на културата.
Разбирам, че между първо и второ четене ще има работна група, която ще прецизира текстовете. Може би в тази посока е потребно да се обсъдят разпоредбите.
Друга разпоредба, която е маркирана в законопроекта, е определянето като държавни служители на членовете на Държавната комисия за подпомагане на културата. Това не съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 2 от закона за администрацията, като членовете на държавните комисии имат статут и имат статут на служители по трудово правоотношение. Определяйки ги като държавни служители, ще се получи едно несъответствие спрямо останалите държавни комисии, които са създадени.
Това е акцентът, който молим да се има предвид.
Също така да се прецизира предвиденият контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата, като в тази посока се огледат разпоредбите, които третират въпроса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Колеги, има ли въпроси към госпожа Чилова или изказвания?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на НДСВ изразявам становището, че този законопроект е съвсем навременен. Беше подчертано, че е закъснял. Самият факт, че е минал на първо четене в предишното народно събрание, говори достатъчно красноречиво за неговата необходимост. По мое скромно мнение считам, че няма никакви пречки нашата комисия да го подкрепи като съпътстваща комисия. Естествено е, че между първо и второ четене ще се направят съответни конкретни предложения. Хубаво е, че има стиковка с Министерство на финансите, за да може той да стартира през 2006 г. може би не може да се каже в какви обеми, но това ще бъде направено.
Изразявам още веднъж становището на нашата парламентарна група, че ще подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че законопроектът има много добри намерения. Очевидно е, че моментът е назрял и е време за приемане на такъв закон.
Очевидно е и обаче, че той ще заработи трудно, защото не очаквам МФ от името на Министерския съвет да даде възможност за големи стимули в областта на меценатството. Но във времето, ако държавната политика се движи в тази посока, ще получим и добри резултати.
Изказвам учудване защо трябва да се създава държавна комисия, при положение че има министерство, което е много по-сериозна организация. Моята препоръка е всички тези функции на Държавната комисия за подпомагане на културата да си бъдат в Министерството на културата.
Очевидно е, че има нужда и от някои други доработки. Не може основен критерий за учредяване на годишна награда да е размерът на дарението. Има и други критерии. Законопроектът заслужава да бъде подкрепен на първо четене с тази забележка по отношение на администрацията.
В една работна група може би той ще стане много по-добър.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз също ще подкрепя законопроекта на първо четене, въпреки че мисля, че тези неща, които говорим в момента, и тази комисия, която трябва да се създаде и да заработи съвместно с Министерството на културата, според мен би трябвало от Министерство на финансите досега да е направена тази корекция, тези текстове да бъдат предадени в залата и след това народните представители върху тях да правят предложенията си. Защото според мен има голямата опасност дори да отидем на максималния срок от 21 дни между първо и второ четене тази работна група да не може да заработи и да не могат да се дадат най-добрите предложения, които да подобрят законопроекта като цяло.
Солидаризирам се с казаното от господин Бисеров и по отношение на комисията, и по отношение на записа, че наградата се връчва на този, който е предоставил безвъзмездна помощ в най-голям размер. Какъв е еквивалентът на най-големия размер? Като големина, като обем или като пари?
Другото нещо, което мисля, че ще направи спънка за меценатството в този закон и то в много отрицателен аспект, е напр. чл. 34, че организациите, подпомагащи културата, имат право да получат от мецената до 7 на сто от стойността на предоставената безвъзмездна помощ.
Аз искам да попитам госпожица Чилова, тъй като меценатът може да предостави в чл. 31 парични и непарични средства. Когато той предостави непарични средства, недвижими вещи, значи те трябва да се оценят и той да се бръкне в джоба и даде 7% като парична сума на тази организация, където е направено дарението. Аз ще ви кажа, че това ще спре абсолютно всеки един, който иска по т. 2 да дари непарични средства за меценатство. Той никога няма да ги дари, защото трябва да дари допълнително и 7% с парични средства.
Другото нещо, което мисля, че също ще спъне работата по този закон, е, че държавата, общините и търговските дружества с държавно или общинско участие не могат да са меценати. Мисля, че тук трябва да се напише до какъв процент държавно участие. В болшинството от търговските дружества държавата може да има 2, 5 или 20% и това ще бъде спънка, за да го направи. Напр. един “Лукойл” в момента дава доста пари за културата, тогава той по този законопроект не може да бъде меценат.
Трябва да се прецизират тези текстове, за да се види докъде да се сложи савакът за тези, които могат да бъдат меценати. В едно предприятие, където има 5 или 10% общинско или държавно участие, мисля, че няма никакъв проблем те да бъдат в този списък на меценатите, защото почти не могат да определят никаква политика в това предприятие.
Другото, което забелязах на прима виста, е по отношение на договорите, които ще се сключват. По текстовете, които са написани, забелязваме, че ще се сключват два договора – единия на мецената с организацията, подпомагаща културата, и вторият договор – между организацията, подпомагаща културата, с надарения от мецената. Това са два различни договора. Тук може да стане и нещо друго. Единият договор за този, който дава, мецената, може да го няма в другия договор, който поема тази парична помощ. Мисля, че тези неща трябва да се изгладят в този закон.
Мисля, че с Министерство на финансите трябва да се седне и да се запишат точно какви са преференциите за меценатите. И това ще е най-точно, защото запишем ли го с пожелателен характер, това може да стане не следващата, а след не знам колко години.
Аз също казвам, че ще подкрепя този законопроект на първо четене, но съм малко песимистично настроен, ако тази работна група не заработи за тези 21 дена, дали ще можем да дадем добри текстове за второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте, колеги!
НИНА ГЕОРГИЕВА (Национално обединение за контрол върху институциите): Присъединяваме се към позицията на Министерството на културата в частта културно лото като изразяваме своето несъгласие със съответните текстове.
Второто, върху което искам да обърна внимание, е, че няма текстове, които гарантират националните приоритети и мястото на държавата или съответните органи, които да бъдат като гарант за съобразяване с националните традиции и обичаи. В тази посока може да се помисли за изясняването на този конфликт на интереси, заложен в текста, който предвижда водещото място на мецената и по никакъв начин не е съгласуван с привичките на нацията. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, оставих своето мнение за накрая.
Мнението ми е, че имаме Закон за закрила и развитие на културата, в който трябва да има глава “Меценатство”, защото този закон е урегулирал доста отношения по развитие и закрила на културата. Считам, че меценатството не е достатъчно ясна законово дейност и трябва да влезе в българското законодателство.
Също така е ясно, както каза и госпожа Чилова, че няма нужда от нова администрация, а Министерството на културата трябва да си поеме тези функции и това споделят и част от колегите. С други думи, когато от този закон отпаднат административните структури, а в нашата комисия това е компетентността, по която трябва да се произнесем, останалата част може да се инкорпорира в закон, който носи името Закон за закрила и развитие на културата. Меценатството е и закрила, и развитие на културата, доколкото мога да го схвана, без да имам никакви претенции.
Поради тази причина си позволявам да го отправя като препоръка. И наред с другите неща, които казаха колегите, в рамките на становището ще го напиша, оставайки в малцинство по отношение на гласуването, което се надявам да не е никакъв проблем. казвам го съвсем коректно от опита, който лично аз имам при подготовка на текстове в българското законодателство и като принципен противник на раждането на нови администрации в зависимост от това как ще ги създадем. Можем да ги направим с трима или петима и те след това да нараснат с още 40 души помощен персонал или с още 140 души помощен персонал. Министерство на финансите няма да успее да спре този процес въпреки цялото им усилие. Това е принципното ми възражение при раждането на нови централни администрации, каквато е една държавна комисия по Закона за администрацията.
Госпожо Чилова, заповядайте да коментирате нещо, преди да гласуваме.
НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал ада кажа само две изречения. Тук колегите поставиха принципни въпроси по отношение на преформулирането и усъвършенстването на тези разпоредби.
Дали ще ни стигне срокът? Считам, че когато има политическа воля и желание, времето винаги стига.
Всички колеги, които имат своите забележки между първо и второ четене, ще имат правната възможност да дадат своите препоръки по отношение усъвършенстването на този законопроект.
Поемам инициативата и ангажимента, че всичко добро ще бъде подкрепено. В крайна сметка това е нашият дан към творческата гилдия в България. Те се нуждаят от този закон. Така ние ще дадем един много добър знак.
Що се касае до това дали този законопроект трябва да го има и дали систематичното място на тези разпоредби не е за друг действащ законопроект, бих искала да кажа, че е правен сравнителен равен анализ на около 10-15 европейски страни. Такива законопроекти съществуват в Испания, Франция, Великобритания. Те също имат свои други нормативни актове по отношение закрилата на своята култура, но по отношение създаването на точно такъв законопроект за меценатството като материално-правен закон, той не случайно е изваден, защото тук в крайна сметка се показва политика в това отношение.
И дали заглавието ще бъде Закон за меценатството или за дарителството – това също беше един много дискусионен въпрос. Оказа се, че част от творците приемат като обида дарителството , притесняват се от това и затова използвахме точно тази формулировка. Разбира се, това също би могло да се коментира, но за съжаление до настоящия момент нищо по-добро не е дадено като предложения.
Аз благодаря на всички колеги и държавни институции, които взеха отношение по този законопроект. Ще ги включим в работната група. Всеки един от тях е добре дошъл. Мисля, че в рамките на 14-дневния срок ще имаме възможност да предложим един добър и работещ вариант на Закона за меценатството. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тук колегите подсказват, че добрата парламентарна практика показва, че Комисията по култура да продължава да си е водеща, а вътре в нея как ще организирате работата и с каква подкрепа ще се ползвате от Министерството на културата и Министерство на финансите не е наш въпрос.
Колеги, ако няма други въпроси или становища, моля да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за меценатството на първо четене.
За 10, против 1, въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта.
В становището ще отбележа тези неща, които споделиха членовете на комисията, тръгвайки от господин Олимпи Кътев като принципна подкрепа за текста.
НИНА ЧИЛОВА: Тук имаме категоричното разбиране, че органът, който ще оперира и ще контролира този процес, неговото място е в Министерството на културата. Няма да се създава такава комисия. Този орган ще си отиде там, където е институцията, която упражнява културната политика в страната. Така че тук не бива да има никакви притеснения.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Органът ще бъде в Министерството на културата? Или органът ще бъде Министерството на културата? Има малка разлика, разбирате ли?
НИНА ЧИЛОВА: Органът по принцип е Министерството на културата, значи той ще бъде в него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В становището, ако не възразява госпожа Чилова, ще запишем следното, че по мнението на вносителя и на комисията тази дейност трябва да бъде регулирана, управлявана и организирана от Министерството на културата. Имате ли нещо против?
НИНА ЧИЛОВА: Нямам, защото това е и нашето становище, което сме изразили в доклада на Комисията по култура, така че становищата ни съвпадат. Министерството на културата е институцията, която упражнява държавната политика в областта на културата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, искам да ви информирам, че е получен Законопроектът за държавния бюджет за 2006 г., по който трябва да се произнесем в частта, която засяга нашата комисия. Това ще стане другата сряда, където ще ви запознаем и с други законопроекти, разпределени на нашата комисия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: