П Р О Т О К О Л
№ 8


На 20.06.2007 г. от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

***

---

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, добър ден, нашето заседание е насрочено с една-единствена точка в дневния ред и това е:
1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД.
Първо, по дневния ред да попитам дали има нещо. Няма предложения.
Гостите на заседанието са г-жа Боряна Бужашка и г-жа Красимира Милчева.
Знаете процедурата. Аз ще изчитам онези текстове от законопроекта, които са с предложения за редакция или по които имат предложения народни представители. Тези, които са по вносител и няма по тях никаква редакция, само ще давам думата, ако някой от колегите има желание да вземе отношение.
Заглавието на законопроекта е Закон за Националния архивен фонд. Няма предложения.
Глава първа „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ”. Също.
По това, колеги, има ли някой да каже нещо? Няма.
Чл. 1.
Има предложение за редакция и този текст е следния:
„Чл. 1. Този закон урежда формирането, опазването и използването на Националния архивен фонд на Република България, организацията, управлението и дейността на архивите.”
Както виждате, спрямо текста на вносителя е спазен смисълът. Искам да информирам колегите, че има съгласие с вносителя, когато извършваме редакцията. Те са тук, разбира се, ще го потвърдят.
Има ли по този текст предложения, някакви изказвания?
Всички редакционни предложения са дело на нашата Законодателна дирекция и са съгласувани с вносителя. Целта е текстовете да звучат по-точно от правна и техническа гледна точка. Те ще бъдат предложение на Комисията вътре в залата.
Има ли мнения, колеги? Няма.
Моля да гласуваме тези текстове дотук ан блок.
За 7, против няма, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Член 2 и член 3 са по вносител.
Има ли по тях някакви бележки, коментар? Няма.
Моля да гласуваме текстовете на вносителя за чл. 2 и 3.
За 8 гласа, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Член 4.
По чл.4 има предложение на народния представител Васил Антонов за ал.2 да се допълни така:
„Чл.4 (2) „Националният архивен фонд се попълва и с документи или с копия на документи от интерес и за историята на България, получени от чуждестранни архиви и други чуждестранни физически или юридически лица.”
Има предложение за редакция на Комисията, ще го прочета:
„Чл.4. /1/. Националният архивен фонд се попълва с:
1. определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните организации и други юридически и физически лица, независимо от времето, носителя, начина на създаване, мястото на съхранение и формата на собственост;
2. документи или с копия на документи за историята на България, получени от чуждестранни архиви и от други чуждестранни юридически и/или физически лица.
(2) Документите по ал.1 се водят на отчет в Регистър на Националния архивен фонд.”
Заповядайте, колега.
ВАСИЛ АНТОНОВ: При положение, че е направена редакция, оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви. По този начин гласуването на това предложение в залата отпада.
Има ли още някакъв коментар? Няма.
Моля, гласувайте текстовете.
За 8 гласа, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 5. Има предложение за редакция. Ще я прочета:
„Чл. 5 . Архивите са организации или структурни звена на организации, които осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване.”
По този текст някакви мнения? Няма.
Моля да гласуваме текста на чл. 5.
За 8 гласа, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл.6. Тук има едно предложение на народния представител Веселин Методиев, едно предложение на народния представител Васил Антонов и предложение за редакция. Предложението за редакция е свързано с текста на вносителя и съдържа отчасти предложенията на народните представители. Ще прочета предложението за редакция и след това ще коментираме другите неща.
Чл. 6. /1/ Архиви, които съхраняват документи на Националния архивен фонд, са:
1. държавни архиви;
2. специализирани държавни архиви;
3. архивни сбирки на държавни и общински музеи, библиотеки и читалища;
4. архиви и архивни сбирки на културни, религиозни и други публични институции;
5. частни архиви.
/2/ Документите от архивите по ал.1 и 2 се съхраняват при спазване принципа на произход и осигурено единство и недробимост на архивните фондове.
Предложението на колегата Антонов в частност се съдържа в тази редакция.
Моето предложение е свързано с единствения въпрос, който ми се струва, че трябва да уточним, с оглед на второто четене на текстовете. И това е въпросът със специализирани държавни архиви, които са обособени в самостоятелен раздел. Ще ви запозная със смисъла на това предложение и от това, какво решение ще вземем, ще произтече нататък как ще подредим текстовете по целия законопроект.
В съществуващата практика има мрежа от държавни архиви, за която говорихме на предишни заседания, някои от тях създадени исторически, други формирани като структура на държавата за опазване на архивното наследство. Извън тях имаше три архива на министерства. Единият - на Министерство на народната отбрана, който е популярен като Централен военен архив, това е неговото наименование, който се намира тук в съседство – като погледнем през прозорците, е сградата на Архивите; и останаха: архивът на МВР и архивът на Министерство на външните работи. Отделянето им в специализирани архиви е една практика, която съществува отдавна. Наричаха се ведомствени архиви.
Сега, в предложенията на колегите народни представители има един текст на колегата Свинаров, с който той иска да обособим още един централен архив по смисъла на Закона за разкриване на досиетата. И ние сме изправени пред следната възможност: едната е да имаме един централен архив, тези исторически архиви, за които говорих, и архиви, създадени със закон и с това да решим целия казус. Другият, да започнем по някакъв път на изброяване и уточняване на тези архиви.
Ще припомня само на колегите-членове на Комисията, че на миналото заседание ние гледахме Закона за дипломатическата служба, който по всеобщо мнение беше устройствен закон за МВнР, т.е. за Външно министерство. Там такъв архив не се споменава. С други думи, Външно министерство нямат желание да уредят специално със закон тази материя. Докато архивът на МВР е споменат в Закона за МВР.
Това е от мен. Сега ви предлагам да направим една кратка дискусия, да вземем решението по този въпрос и след това нататък, редакционно аз ще помагам. Заповядайте, колеги. Ако искате първо г-жа Бужашка да вземе отношение…
БОРЯНА БУЖАШКА: Аз и моите колеги подкрепяме направеното предложение. Логиката е, всички исторически архиви или тези, които трябва да се съхраняват за вечно ползване, да бъдат съхранени в държавните архиви. Няма логика, след като има Военен архив, обособен като структурна единица на Главно управление на архивите и ще бъде част от Агенция „Архиви”, да има отделно специализирани архиви, в случая говорим за двете министерства - Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. Тук, обаче, искам да подчертая – говорим за исторически ценната документация. Не говорим за оперативни документи, оперативна информация, досиета и така нататък.
По смисъла на Закона за, и аз популярно ще го нарека Комисия по досиетата, всички документи, които постъпват в тази Комисия, след прекратяване на работата на Комисията, ще бъдат предадени в Агенция „Архиви” тогава ще бъде, живот и здраве. След като една част от фонда на Министерство на вътрешните работи чрез Комисията по досиетата ще постъпи в Агенция „Архиви”, няма никаква логика ние да разкъсваме целия масив, който е от исторически ценни документи. Още повече, още веднъж подчертавам, това са документи, с които не се работи и дейността на министерството не зависи от това дали ги притежава там или не. Впрочем, всички министерства си предават документите при нас и когато има нужда от справка, ние правим такава справка. Това ще се отнася и за тези, които допълнително, ако вие прецените, ще постъпят в Агенция „Архиви”. В този смисъл аз приемам това предложение. Изразявам отношението и на архивната колегия и на моите колеги, тъй като този въпрос стои много отдавна.
Има още едно допълнение и приключвам. При нас има фонд на Министерство на външните работи. Има документи, които са свързани с дейността на Министерство на вътрешните работи. Логично е да съберем на едно място тези документи, за да може да осигурим действително на гражданите пряк достъп до информация и това е и тяхно право.
ВАСИЛ АНТОНОВ: С оглед постигане на публичност и прозрачност на архивите ние ще подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре. Друг колега?
Искам само да дам още едно пояснение. В Допълнителни разпоредби по смисъла на този законопроект, искам сега да прочета само точка 25, за да бъдете съвсем наясно, да сме съвсем коректни по това, което каза г-жа Божашка:
25.”Учрежденски архив” (това е термин, който се ползва в законопроекта) е архив с променлив състав на документите на отделна държавна организация, в който те се съхраняват до тяхното предаване в съответния държавен архив или унищожаването им.“
Т.е. всяка една централна институция, включително министерствата, си имат такъв учрежденски архив. Колко време ще си ги съхранява отделното министерство, това зависи от законовите разпоредби. В случая с МВР това е Законът за класифицирана информация, има си ред, по който те могат да налагат определени срокове, да задържат тези документи при тях и след изтичането им, ако са ценни от историческа гледна точка, както каза г-жа Бужашка, ще идат в централния архив. Ако ли не, ще бъдат унищожени. Това е съдбата. Да е съвсем ясно, че тук държавата е гарантирана от една страна за секретност на информацията, която представлява интерес за националната сигурност. От друга страна, се гарантира историческият интерес, и това, което каза г-н Антонов, откритостта и ползването на исторически ценните документи.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Мнението на групата на НДСВ е, че ще подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Изключително съм благодарен на колегите си, че са направили за себе си консултации и са разбрали смисъла на едно нещо, което с годините не е било решавано, а сега ще бъде решено.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Още едно предложение, ако може. Имаме едно предложение при систематизацията на архивите в чл.6 ал.1, на първо място държавни архиви; на второ място да дойдат архиви и архивни сбирки на културни, религиозни и други публични институции; на трето място да останат архивни сбирки на държавни и общински музеи, библиотеки и читалища;Това е разместване. И частните архиви да си останат последни.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре. Колеги, да прочета тогава текста, който да приемем за чл.6…
Заповядайте, г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: В ал. 1 точка втора трябва да отпадне.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да. Ще прочета точно текста на чл.6, за да го гласуваме:
“ Чл. 6. (1) Архиви, които съхраняват документи на Националния архивен фонд, са:
1. държавни архиви;
2. архиви и архивни сбирки на културни, религиозни и други публични институции; (с което фактически се приема предложението на г-н Антонов)
3. архивни сбирки на държавни и общински музеи, библиотеки и читалища;
4. частни архиви.
(2) Документите от архивите по ал.1, точка първа, (тъй като точка втора отпада), се съхраняват при спазване принципа на произход и осигурено единство и недробимост на архивните фондове.”
Колеги, моля да гласуваме този текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът са приети.
Чл.7. Има предложение за редакция. Ще го прочета:
Чл. 7. (1) Държавата полага грижи за опазването на документите от Националния архивен фонд чрез:
1. регистриране и отчитане на наличността им;
2 осигуряване на съхранението им в сгради със съвременно оборудване, лаборатории за реставрация и консервация и застрахователно копиране;
3. осигуряване на квалифицирани кадри за работа с тях;
4. бюджетно финансиране;
(2) Държавата полага грижи за опазването и на документите, които са вписани в Регистъра на Националния архивен фонд и са собственост на физически лица.
(3) Държавата полага грижи за опазването и на документите, които са вписани в Регистъра на Националния архивен фонд и се намират извън територията на страната, на територията на друга държава, като спазва нейното вътрешно законодателство, както и влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна.”
Има ли мнения по този текст?
В Правния отдел бяха направили правно-технически забележки, които помолихме да се съгласуват с вносителя и тези крайни текстове са в резултат между съгласуването на законодателната служба тук в Народното събрание и вносителя. Аз затова чета специално тях, за да ги гласуваме.
За 10, въздържали се няма, против няма.
Текстовете са приети единодушно.
Чл. 8 е по вносител. Това, което е отбелязано тука със сянка, е в зависимост от отпадащи или приемащи се текстове, за да се сложи коректната номерация.
Няма предложения на народни представители. Няма предложения за редакция.
Съгласни ли сме колеги с чл.8?
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя е приет.
Чл. 9. По същия начин. Няма предложения към него.
За 10, въздържали се и против няма.
Текстът е приет.
Чл.10. Има предложение за редакция и то е следното:
Чл. 10. /1/ Архивите осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, съхранявани от тях, като за целта създават и поддържат система на научно-справочен апарат.
Така са окрупнени двете алинеи в една алинея. Аз мисля, че трябва да отпадне ал.1, да остане само чл.10-ти.
МАРГАРИТА КРЪСТЕВА: Аз искам тук само да помислите не може ли да се замени, понеже се създава Държавна агенция ”Архиви” и тук да се запише: „Държавна агенция „Архиви” осигурява публичен достъп…” и нататък си продължава.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отговорът е, че тука са описани и други архиви: тези на читалища, на библиотеки…Тяхното задължение да осигурят публичен достъп е по този текст, чрез научно-справочния апарат. Това е процедурата, която е валидна и за тези, които не са под шапката на Държавна агенция „Архиви”. Пак говорим за тези, които исторически са възникнали. Стана ясно.
Има ли някакви други възражения?
Моля да гласуваме чл. 10 в тази редакция като предложение на Комисията.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава втора.
УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
Раздел І
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ”
Няма предложения по наименованието на главата и раздела.Някакви бележки? Няма.
Моля да гласуваме наименованията.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 11. Има предложение на народния представител Васил Антонов и предложение за редакция, което ще ви прочета.
“Чл. 11 (1) Държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело се провежда от Държавна агенция „Архиви”.
(2) Държавна агенция „Архиви” контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните организации и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви.
(3) Разпорежданията и указанията на органите на Държавна агенция „Архиви” относно документите на Националния архивен фонд са задължителни за всички организации.
(4) Държавна агенция „Архиви” създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат и поддържа автоматизирана информационна система на архивите.
(5) Държавна агенция „Архиви” осъществява издателска дейност, сътрудничи със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации и членува в Международния съвет на архивите.”
Първо ще помоля г-н Антонов да каже за своето предложение.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Оттеглям предложението. Включено е.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря. Значи, записваме така: Предложението на народния представител Васил Антонов е прието по принцип, а ние предлагаме текста, който е като редакция, който аз изчетох.
Моля да гласуваме текста на чл. 11.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл.12. Има предложение за редакция и едно предложение на колегата Антонов. То се приема по принцип. Ще изчета текста, за да го гласуваме:
Чл. 12. (1) Държавна агенция „Архиви” се създава към Министерския съвет и е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Държавна агенция „Архиви” се ръководи и представлява от председател, който се назначава с решение на Министерския съвет.
(3) При осъществяването на своите функции председателят на Държавна агенция „Архиви” се подпомага от заместник-председател.”
Тук предложението на господин Антонов го приемаме по принцип и приемаме чл.12, ал. 1 като предложение на Комисията във вида, който прочетох.
Моля да гласуваме редакцията на Комисията за чл. 12.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 13, който е фактически характеристика на дейността на председателя и функциите на Държавна агенция „Архиви”, има предложение за редакция. Аз ще го изчета. Моля ви, докато ме слушате, да решим дали да не включим още една точка, в която пишем, че председателят назначава заместник-председателя, за да бъде съвсем чисто, да няма интерпретации.
“Чл. 13. Председателят на Държавна агенция „Архиви”:
1. осъществява общото ръководство, координация и контрол върху дейността на комплектуването, воденето на отчет и опазването на документите независимо от мястото им на съхранение по чл.6, ал. 1 и организира работата с тях;
2. в рамките на своята компетентност издава методически указания и инструкции и осъществява прилагането на архивните стандарти;
3. определя критериите за експертиза на ценността на документите, в т.ч. на електронните, и определя документите за постоянно запазване;
4. утвърждава предложените срокове за временно съхранение на документите в държавните организации до предаването им в държавен архив съгласно номенклатурите на делата и списъците на видовете документи извън тези, посочени в закон;
5. контролира изработването на номенклатури на делата и списъци на документи със срокове за съхранение в държавните организации;
6. води на отчет документите на Националния архивен фонд, както и на специален отчет особено ценните и уникалните документи и документите в риск;
7. организира дейността по опазването на документите, контрола по фондовата наличност, реставрацията, консервацията и създаването на застрахователен фонд, както и на фонд от дигитални копия;
8. съставя актове и издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи и оправомощава други длъжностни лица от Държавна агенция „Архиви” за тази дейност;
9. осигурява разработването на научно-справочен апарат по състава и съдържанието на Националния архивен фонд;
10. определя реда за използване на документите, съхранявани в архивите и осигурява публичен достъп до тях;
11. представлява държавата при придобиване на ценни документи или техни копия чрез правни сделки и упълномощава директорите на държавните архиви за осъществяването на такива сделки;
12. организира и осъществява научноизследователска дейност по документалистика, архивистика и други сродни на тях науки;
13. сключва международни договори с чуждестранни партньори и осъществява международното сътрудничество в областта на архивното дело;
14. определя състава, задачите и правилата за работа на Централната експертно-проверочна комисия, Централната експертна оценителна комисия и съответните експертни комисии в държавните архиви;
15. създава и други комисии или работни групи при необходимост за решаване на конкретни проблеми от теорията и практиката на архивното дело;
16. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет;
17. съгласува дейностите на държавните архиви, осъществявани по този закон. “
Тук - в т. 17, текстът е от чл.29, има се предвид, че се изнася като точка 17 към този член, за да не се разкъсва смисълът. Там няма да има вече специализирани архиви.
Колеги, някакви коментари към тези точки?
РУМЕН ТАКОРОВ: Няма нищо по-нататък за състава в точка 14, за двете комисии, за състава на архивите. Поне това виждам на прима виста…Ако някъде е скрито, но не виждам такъв текст. Ако кажем “утвърждава заместник-председателя” – добре, а другия състав кой ще го назначава?
КИНА АНДРЕЕВА: Тука има една точка – осъществява и други правомощия …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Със Закона за администрацията има такива пълномощия на всеки ръководител на централна държавна институция – че той назначава състава. Така че, г-н Такоров, в тази връзка Законът за администрацията помага.
РУМЕН ТЕКОРОВ: Аз казвам, че тука не са вкарани тези неща…Да не слагаме такъв текст е логично. Председателят назначава, от тази гледна точка…Да не слагаме такъв текст.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, защото го има в друг закон. Т.е. смятате да не слагаме такъв текст. Добре.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: В Правилника би могло да се включи. Тъй като в Правилника по приложението на закона много ясно са разписани функциите на председателя, включително назначава и така нататък, ако не възразявате…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
Колеги, моля да гласуваме текста на чл. 13 така, както го прочетох.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 14 е по вносител.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моля да се върнем към текста на чл. 13. Колко са заместник-председателите? Един или повече? Коалициите ще стават все по-сложни. Моето предложение е да не ограничаваме броя на заместник-председателите, бройките все пак ги отпуска Министерски съвет. Да пишем заместник-председатели…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега, колеги, извън шегите на коалиционна тема, г-н Кътев предлага, в ал.3 на чл. 12 да сложим множествено число „заместник-председатели” . Има ли подкрепа това негово предложение?
Аз мога да кажа моето мнение, като човек, който е ръководил тази система. Системата е голяма. Институционално е голяма. Защото това са 27 държавни архива. Перспективата на работа с тези основни масиви, които идват от Министерство на външните работа, от Министерство на вътрешните работи, това, което след време – 5, 10 ,15 години, колкото й трябват на Комисията по досиетата, тя ще даде друг масив, увеличава обема от работа, т.е. склонен съм да подкрепя г-н Кътев, че може да се сложи множествено число, а пък устройствения правилник – всяко правителство ще си прецени - има си процедура. Това е моето мнение.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Само да добавя. Значи, ако принципалът, т.е. Министерският съвет и министър-председателят решат, че трябва да има един, нека бъде един. Но ако решат да бъдат два, законът го затваря, и трябва да има промяна на закона, за да може това да стане. Това няма да попречи на закона. То не задължава да бъдат двама, казва се „заместник-председатели”.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Заместник-председатели, утвърдени с устройствения правилник…Ние даваме възможност в чл. 14, не го решаваме.
РУМЕН ТАКОРОВ: В чл. 14 пише…Министерският съвет може да определи, със съответният правилник…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не, това няма нужда, г-н Узунов. Ние просто решаваме в момента въпроса дали да е един или да са повече от един заместник-прдседателите. Нищо повече не правим.
Т.е., колеги, правим следната промяна, като предложение на Комисията: Чл. 12, в алинея трета “се подпомага от заместник-председатели” е единодушното мнение на членовете на Комисията. Добре, благодаря ви.
Моля да гласуваме тази промяна в чл. 13.
За 10, против и въздържали се няма.
Промяната е приета.
Господин Такоров току-що прочете чл.14.
Моля да го гласуваме във вида, който е на вносителя.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 15. Има предложение за редакция. Ще го прочета:
Чл. 15. (1) Към Държавна агенция „Архиви” се създават:
1. Централната експертно-проверочна комисия и
2. Централна експертна оценителна комисия.
(2) Комисията по ал.1, точка 1 е помощен орган към председателя на Държавна агенция „Архиви” за решаване на принципни въпроси от теорията и практиката на експертизата на ценността и комплектуването на архивните документи.
(3) Комисията по ал.1, т.2 е помощен орган към председателя на Държавната агенция „Архиви” за определяне на ценността на документи, които се предлагат на архивите от физически или юридически лица срещу възнаграждение и за определяне на неговия размер.
По чл.15, колеги, има ли някой някакво предложение? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 16. Има отново редакционно предложение, което ще стане предложение на Комисията:
“Чл.16. Държавна агенция „Архиви” организира и провежда квалификационни курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за постоянното повишаване на квалификацията на служителите си.”
Колеги тук има ли нещо? Няма.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 16
За 10, въздържали се няма. Против няма.
Текстът е приет.
Чл. 17. Има предложение за редакция:
“Чл.17. Държавна агенция „Архиви” организира и провежда курсове, семинари и други форми на обучение за работещите в учрежденските архиви и за членовете на експертните комисии в държавните организации и им издава сертификати.”
Има ли някакво мнение? Не.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел ІІ - ЦЕНТРАЛНИ И ТЕРИТОРИАЛНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ.
По заглавието на раздел ІІ няма предложения.
Моля да гласуваме това заглавие.
За 10, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Чл.18 има предложение за редакция. Ще го прочета:
“Чл.18. (1) Структурата на Държавна агенция „Архиви” включва централни и териториални държавни архиви със статут на дирекции.
Чл. 18 а. …
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Предложението е този текст да стане нов член.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Би трябвало по този начин да се смени номерацията по-нататък.
“Чл. 18а. Централните държавни архиви са:
1. Централният държавен архив със седалище София; и
2. Държавният военно-исторически архив със седалище Велико Търново.
Член 18 б. Териториалните държавни архиви са:
1. Софийският държавен архив с териториален обхват област София и Софийска област.
2. Териториалните държавни архиви с териториален обхват на съответните области.
По този текст колеги имате ли предложения? Мнения? Тази ли номерация да оставим с чл.18а и 18 б?
Ако получат нови номера, ще станат членове 19, 20.
Моля да гласуваме текстовете на тези три члена като предложения на комисията.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 19. Има предложение също за редакция. Ще го изчета:
“Чл.19. (1) Обект на дейността на Централния държавен архив са определените за постоянно запазване документи на централните структури на държавните органи и на други държавни организации, документалното наследство на личности от национално значение за периода след 1878 г., както и документи за историята на България, съхранявани в чуждестранни архиви и други институции.
Тук се появяват също чл. 19а, 19б, 19в, които отново ще прераснат в номера, ще се преномерират.
Чл. 19а. Обект на дейността на Държавният военно-исторически архив са определените за постоянно запазване документи на Министерството на отбраната, Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и документалното наследство на значими личности, свързани с тях.
Чл. 19б. Обект на дейността на Софийския държавен архив са определените за постоянно запазване документи на Столичната община и на общините, включени в София-област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни организации,разположени на територията на град София и Софийска област, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности за историята на град София и Софийска област.
Чл. 19в. Обект на дейността на териториалните държавни архиви са определените за постоянно запазване документи на съответната областна администрация и на общините територията на съответната област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни организации, намиращи се на територията на съответните области и общини, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности от местно значение.”
Има едно писмо от колегата Ангел Найденов, което е изпратено до нас.
Ще ви помоля за минутка внимание, защото не съм го размножил.
До г-н Ангел Найденов е пристигнало писмо от Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, в което се предлага наименованието на Централния военен архив, което е било според тях в някакви други модели, да стане Военно-исторически архив, което е старото име от 1914 година на този, да кажем, документален масив, на тази историческа памет, военно-историческа памет. Т.е., първо ще помоля г-жа Бужашка да каже, съгласни ли сте да се върнем малко назад и да напишем тук, дето са 18а, 18б, 18в, “Военно-исторически архив със седалище Велико Търново”?
БОРЯНА БУЖАШКА: Вижте, предложението, което е съгласувано, е “Държавен военно-исторически архив”. В някаква степен е включено предложението на Съюза на ветераните.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, благодаря. Точно така е. Благодаря Ви. И тъй, колеги, по този чл. 19 и следващите, които ще получат нова номерация, някакви други предложения и мнения? Няма.
Моля да ги гласуваме
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 20. Има предложение за редакция. Ще го изчета:
Чл. 20. (1) Архивите по чл.19 осъществяват: (т.е. по съответния номер, който ще се получи)
1. подбор, комплектуване и обработване на документи;
2. научно-методическо ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните организации и опазването на документите в деловодните служби;
3. експертна помощ при изработването на номенклатури на делата и ведомствени списъци на документи със срокове за съхранение в държавните организации;
4. регистриране, водене на отчет на документите и поддържане на съответната част от Регистъра на Националния архивен фонд;
5. създаване на научно-справочен апарат към съхраняваните документи и поддържане на съответната част от автоматизираната информационна система на архивите;
6. осигуряване на достъп и предоставяне за използване на документите;
7. опазване, реставриране, консервиране и създаване на застрахователен фонд на документите.”
По този чл.20 има ли мнения? Няма.
след това ще прочета и предложението за нов член 20а.
Аз имам една молба към г-н Узунов. Тъй като навсякъде в законопроекта е използван един термин „държавните организации”. Има се предвид, че държавните архиви се комплектуват само от тези, които са на бюджетна издръжка, т.е. от централните институции и от общините. Обръщам се към Вас, господин Узунов, като към човек, който сте работили дълго време в общинската администрация. Ако запишем “държавните институции” няма ли да е по-точен термин, защото и общините са държавни институции или “държавни организации” е по-добрият термин? Защото става дума за общини и централни институции, за нищо друго.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ако навсякъде е въведено понятието общински и държавни … един кмет ще каже, държавните , това не са общински…? “Институции” е по-правилно.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. държавни и общински организации да го напишем в този вид? Или институции – държавни и общински институции? Да го приемем редакционно, колеги, и аз така го мисля – “институции”. Т.е. да запишем както е тук в текста, защото сега ми влезе в очите: второ, научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на / и това са и централни държавни институции, и общинската администрация/. И да стане: “...на държавните и общински институции и опазване на документите в деловодните служби - ясно - на тези институции. Да го направим така, г-н Узунов, г-н Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: “Институции” е по-правилно…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Онова, за което данъкоплатецът плаща, архивите трябва да му дадат на сто процента, движението на документите, това е смисълът. Останалото е, все пак един частен сектор…
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: В подкрепа на Вашето предложение, наистина по-приемливият термин е „институции”, но тогава да погледнем и в Заключителните разпоредби – определението за държавни организации.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, ще го напишем навсякъде. Въпросът е само да го уточним в момента и ще го сложим като предложение на Комисията навсякъде в текста. Нали, госпожо Андреева, това не е проблем?
КИНА АНДРЕЕВА: Не, не е… “Институции” само да остане, а тук да обясним…какви са. Защото вижте, на стр. 42, точка 11: „Държавни организации” са бюджетните организации, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, търговските дружества, ….неперсонифицираните дружества”, наистина тук общините не са включени.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ви предлагам да напишем “държавни и общински институции”, а в Допълнителната разпоредба “държавни организации” ще сменим “организации” на “институции” и ще оставим това определение, което е дадено. И така ще бъде по-пълно.
За протокола: навсякъде в текста остава „държавни и общински институции”, а в Допълнителната разпоредба т.11 “Държавни институции” са бюджетните организации, държавните и общински институции” и пр. Добре, благодаря.
Моля да гласуваме текста в този му вид.
За 9, против няма. въздържали се няма.
Текстът е приет.
“Чл. 20а. (1) Държавните архиви се ръководят от директори, които се подпомагат от експертно-проверочни и експертни оценителни комисии.
(2) Експертно-проверочните комисии разглеждат и предлагат за утвърждаване заключенията на постоянно действащите експертни комисии в организациите по експертизата относно ценността на документите.
/3/ Експертните оценителни комисии определят ценността на документи, предлагани на архивите от физически или юридически лица срещу възнаграждение, както и неговия размер.”
Има ли мнения по този текст? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 21 също има своята редакция.
“Чл. 21. (1) Превантивният, текущ и последващ контрол по изпълнението на задълженията по този закон се осъществява от директорите на централните и териториалните държавни архиви и оправомощените с тези компетенции от /тук едно “на” има в повече/ председателя на агенцията длъжностни лица.
(2) Лицата по ал.1 имат право:
1. на достъп до документите, включително на електронен носител, които се съхраняват в държавните институции ще стане;
2. да се запознават с докладите на вътрешните одитори, инспекторатите, Сметната палата и други контролни органи, които се съхраняват в проверяваната държавна институция, в частта им отнасяща се до организацията и опазването на документите.
(3) При изпълнение на служебните си задължения лицата по ал.1 са длъжни:
1. да се легитимират със служебната си карта;
2. да отразяват обективно и точно резултатите от извършената контролна дейност въз основа на проверените служебно от тях факти и обстоятелства и да запознават с тях ръководителите на проверяваната организация; /нека си остане тук /.
3. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при и/или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен в случаите, предвидени със закон.
(4) Служителите на Държавна агенция „Архиви” са длъжни да спазват Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и утвърдените от председателя на агенцията етични норми на поведение на служителите в държавните архиви.
(5) За неизпълнение на задълженията по ал.3 и 4 служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда. “
Мнения, колеги?
КИНА АНДРЕЕВА: Може ли само тук държавните и общинските институции…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, да, аз не го прочетох. Навсякъде ще бъде “държавни и общински”, защото ето, г-н Узунов каза, кметът няма да ги пусне, защото в закона не е записано.
Моля да гласуваме редакцията на комисията с тези уточнения.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІІІ - ФИНАНСИРАНЕ.
Първо, за наименованието на раздела няма предложения.
Приемаме го единодушно.
Предложение за чл.22, /стара номерация/:
Чл. 22. (1) Председателят на Държавна агенция „Архиви” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министерския съвет.
(2) В бюджета на Държавна агенция „Архиви” постъпват приходи от:
1. държавни такси за приемане на заявления по образец, заверки на архивни документи и издаване на удостоверения. Размерите на държавните такси се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет;
2. други услуги, произтичащи от дейността на Държавна агенция „Архиви” по цени, определени с акт на Министерския съвет;
3. печатни издания на агенцията;
4. постъпления за ползване на недвижимо имущество – държавна собственост, включително и на почивни бази;
5. такси и разноски по чл.64, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс;
6. целеви средства по европейски, международни и други проекти и програми /индивидуални и съвместни/;
7. дарения от физически и юридически лица;
8. наложени глоби и имуществени санкции по този закон;
9. други източници и дейности, разрешени от закона.“
Някакви предложения други по този член? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 22, който с новата номерация ще стане друг член.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 23. Редакционното предложение е следното, изчитам го:
“Чл. 23 (1) Председателят на Държавна агенция „Архиви” определя допълнително материално стимулиране на служителите от агенцията. Редът и условията за определяне на индивидуалния размер на допълнителното материално стимулиране се определя с вътрешни правила, утвърдени от председателя на агенцията.
(2) Допълнителното материално стимулиране за председателя на Държавна агенция „Архиви” се определя от ресорния заместник министър-председател.
(3) Средствата по ал.1 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Държавна агенция „Архиви” за съответната година и се включват в закона за държавния бюджет за същата година.”
Има ли, колеги, предложения?
Моля да гласуваме текста.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІV - НАЦИОНАЛЕН АРХИВЕН СЪВЕТ.
Няма възражения по раздела и наименованието. Приемат се.
Чл. 24. Чета предложение за редакция:
“Чл. 24. Към председателя на Държавна агенция „Архиви” се създава Национален архивен съвет за координация при осъществяването на държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело и на мерките за опазване на Националния архивен фонд.”
Има ли,колеги, по този текст? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 24.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 25 е по вносител.
Чл. 26 също е по вносител.
Има ли някакви предложения по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме текстовете по вносител на чл. 25 и чл. 26.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Г-н председател, аз се извинявам, да се върнем на чл. 23, ал.3. Казано е, че “средствата по ал. 1 се определят в размер на 25 на сто”. Имам предложение да се напише „до 25 на сто…” Знаете каква е ситуацията. Да не се получат положения, в които законът е фиксирал точна цифра, пък после да не могат да отсъдят…Т.е. “до” - и се дава възможност.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен. Значи, колеги, правим тази поправка в чл.23 и я приемаме единодушно.
Членове 25, 26, както върви номерацията на вносителя, до там бяхме стигнали. Няма предложения, приемаме ги единодушно.
Раздел V - СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ.
Тук се появява сега тази промяна, като трябва да дойде новото заглавие “Архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища, културни и религиозни институции и специализирани държавни архиви” да отпадне, а всички да се подредят в този раздел, който се нарича архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища, културни и религиозни институции, като се започне с ръкописно-документалния и книжовно наследство на Народната библиотека, Научният архив на БАН, Филмотеката, Архивът на Българска телевизия, Архивът на Българско национално радио, Геодезическият, Паметниците на културата.
КИНА АНДРЕЕВА: Може ли едно предложение? За да сме в синхрон с това, което вече приехме, може би трябва Раздел V да се казва “Архиви и архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища, културни, религиозни и публични институции”?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, т.е. там, където разместихме. Раздел V, колеги, се уточняваме, че носи наименованието, /сега момент да погледна/ “Архиви и архивни сбирки на културни, религиозни и други публични институции”.
КИНА АНДРЕЕВА: Музеите пак тука ги слагаме - на “Музеи, библиотеки, читалища”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Бързо ще ви го кажа, колеги, в чл.6 ал.1, който вече е приет, сме записали:
1. държавни архиви;
2. архиви и архивни сбирки на културни, религиозни и други публични институции; и
3. архивни сбирки на държавни и общински музеи, библиотеки и читалища.”
По този начин там, където са държавните институции, ще отидат по реда на изброяването, както са тук в чл. 28. Член 27 ще отпадне. А наименованието на раздела ще бъде това, което прочетох току-що. Нали така?
КИНА АНДРЕЕВА: Да, точно така.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: О кей, няма проблеми. Приемаме го в този вид. След това раздел VІ ще си бъде на музеи, библиотеки, читалища и религиозни институции, който си отива, така както си е там.
Тук има предложение на колегата Свинаров, което аз ще ви го изчета, ако искате, въпреки че то е пред вас. Той предлага нова точка 8-ма в този раздел:
„Централизираният архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – за документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.”.
Моето мнение е, че този текст е излишен, след като ние се разбрахме кои са архивите в България, казахме, че със закон държавата може да урежда някакъв специален ред, който го има по-нататък, та моето мнение е, че е излишно. Кажете вие.
КИНА АНДРЕЕВА: То е в контекста на изброените специализирани.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, т.е. единодушна ли е Комисията, че отпада предложението на колегата Свинаров?
За няма, против няма, въздържали се 9.
Предложението на колегата Свинаров се отхвърля.
Моля да гласуваме сега текста на чл. 28, както се уточнихме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
“Чл. 29. Дейността на държавните архиви, осъществявани по този закон”… да отиде в точка 14 или 16 на функциите.
И тук, чл. 30 “Други специализирани държавни архиви се създават със закон, като законопроектът се съгласува и с председателя на Държавна агенция „Архиви”…това е по-нататък.
КИНА АНДРЕЕВА: Понеже ние гласуваме членовете от целия раздел да отпаднат, за да се запази този член, Централизираният архив на г-н Свинаров и другите - за отчет, 37а, “други архиви се създават със специален закон”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е., колеги, гласуваме, че отпада Раздел V “Специализирани държавни архиви” и се появява нов раздел със заглавието, което изчетохме на точка втора от чл.6. В него започват да вървят подред ръкописно, документално и пр. до старата точка 7, след което отпада чл.29, отпада чл.30, идва Раздел ІV “Архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища”. Той става Раздел V, защото отпада този раздел. В него започват да влизат всички точки, за които споменахме.
Тук има едно предложение към чл. 31, което съм направил аз. В държавните, общинските музеи и библиотеки, в читалища, културните и религиозни институции се съхраняват исторически, формират се архивни сбирки и постъпват документи на физически и юридически лица при писмено изразено желание от страна на собствениците им. Това е вместо ал.1. Това е просто редакционно предложение, не е смислово. Предложението към вносителите е да бъде по-коректно изброяването, ако не възразявате. Не възразявате. Благодаря. Към колегите от комисията. Този текст, който ще дойде пореден номер, добива този вид.
Моля да гласуваме текста на чл. 31, ал. 1 в редакцията, която предлагам, и ал. 2 – текста на вносителя.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
“Чл. 32. Документите по чл.31, ал.1 се предоставят за публично използване съгласно методическите указания на Държавна агенция „Архиви”.”
Вие искате, колеги, това да стане от архивите, ал.3 на предишния член. Има ли възражения, колеги? Съгласни сме. Значи отпада като самостоятелен член и става ал.3 на предходния.
За 9, против и въздържали се няма.
Приема се да отпадне оттук чл. 32 и да стане ал. 3 на чл. 31.
Има нова редакция за чл. 33:
“Чл. 33. Държавна агенция „Архиви” и нейните структури оказват методическа помощ при работа с архивни сбирки и документи в държавните и общинските музеи и библиотеки, в читалищата и религиозните институции в съответствие с изискванията на този закон и при спазване на Закона за паметниците на културата и музеите и на действащото законодателство в тази област.”
Мисля, че същият текст е направен малко по-издържано. Моля да го гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Следва раздел VІІ, който става Раздел VІ – “ЧАСТНИ АРХИВИ”.
По чл. 34 текстът е на вносителя. Няма предложения.
Моля да го гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 35 има предложена от комисията редакция:
“Чл. 35 (1) Документите в частните архиви за историята на България се декларират пред Държавна агенция „Архиви” или пред нейни структури.
(2) Експерти на Държавна агенция „Архиви” извършват оценка на ценността на документите по ал. 1.
(3) Документите, които са определени като ценни, се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в едномесечен срок след декларирането им.
(4) Документите по ал. 3 се предоставят за публично използване.”
Това е регламент за работа с частни архиви.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следващият член 36 е по вносител. Няма предложения.
За 9, въздържали се няма, против няма.
Текстовете са приети.
Чл. 37 има предложена следната редакция:
“Чл. 37. Държавна агенция „Архиви” и нейните структури подпомагат методически частните архиви и осъществяват контрол върху тях по спазването на разпоредбите на този закон.”
Няма предложения.
Моля да го гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Тук следва вече един нов текст, предложен от мен, пореден номер ще получи сега, дали ще е 37а естествено не е ясно. “Други архиви се създават със специален закон”, за да може, тогава когато законодателят сметне, че е нужно, както е в случая с досиетата, да си създаде определен ред, по който си функционира.
КИНА АНДРЕЕВА: Тук имахме едно предложение. Да се добави „като се спазват методическите изисквания и стандарти на Държавна агенция „Архиви”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Трудно е да подчиним законодателя на изпълнителната власт.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Извинявам се, всъщност това предложение за методическите изисквания, е записано в чл.29, като точка при правомощия на председателя, така че не е необходимо тук.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, то е при приложението на закона. Той ще има методически права да се намесва, това да…Но в самия законодателен процес няма как… тогава приемаме, че този член получава подкрепата на Комисията – Други архиви се създават със специален закон. За да се отвори вратата на президента. Добре. Благодаря ви.
Глава трета – “Формиране на националния архивен фонд.”
Раздел І – “Документи на държавни организации.”
Ще трябва да стане “Документи на държавни и общински институции”.
Чл. 38 е по вносител, като се допълва “държавни и общински институции”.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета, промяната в заглавието на Раздел І и чл. 38 – текст на вносителя.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 39 има редакция:
“Чл.39. (1) Органите на управление /трябва да е “органите за управление”/ на държавните организации отговарят за дейностите по организирането, опазването и текущото използване на документалните СИ фондове - трябва да се вмъкне “си”, нищо повече, инак става тромаво и неясно, след това отпада изразът “фондове на организациите” - научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви.
(2) За осъществяване на работата с документите в държавната организация органите им на управление създават деловодна служба, учрежденски архив и постояннодействаща експертна комисия.”
Смисълът, колеги, на това уточнение е какъв е редът вътре във всяка една държавна и общинска институция да се грижат за документите си. И това е този учрежденски архив, за който стана дума.
Имате ли някакви възражения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 40 има следната редакция:
„Чл. 40. (1) Органите по чл. 39 назначават постояннодействащи експертни комисии, които ежегодно проверяват наличността, условията за съхраняването и опазването на документите. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се изпраща за сведение в съответния държавен архив в едномесечен срок.
(2) В състава на експертните комисии по ал. 1 задължително се включват завеждащият учрежденския архив, деловодителят и ръководители на структурни звена.
(3) За осъществяване дейността на учрежденските архиви органите по чл.39 осигуряват квалифицирани служители, архивохранилищна площ и оборудване. “
Някакви мнения? Предложения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 41 има следното предложение за редакция:
“Чл. 41. (1) Постояннодействащите експертни комисии на държавните организации изработват номенклатури на делата и списъци на видовете документи със срокове за тяхното съхранение.
(2) Номенклатурите и списъците се одобряват от съответните органи по чл. 39 и се утвърждават от директорите на съответните държавни архиви.”
Това е пак процедурата за контрол. Няма предложения.
За 9, въздържали се няма, против няма.
Текстовете са приети.
Чл. 42, чл. 43, чл. 44 са по вносител. Има ли някакви предложения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл.45 има следната редакция:
“Чл. 45. (1) След изтичане на срока по чл.44, ал.1 постояннодействащата експертна комисия извършва експертиза на ценността на документите въз основа на система от критерии, определени в наредбата по чл.50. /Дали ще е чл. 50 ще видим накрая/. Резултатите от експертизата се оформят в описи на документи, определени в следните категории:
1. документи за постоянно запазване;
2. документи, определени като неценни; и
3. документи с дългосрочно справочно значение.
(2) Описите на постояннодействащата експертна комисия се одобряват от органа на управление на съответната държавна организация и се утвърждават от директора на приемащия ги държавен архив.”
Това е текстът на чл. 45. Бих ви обърнал внимание само, колеги, че тук точка трета – “документи с дългосрочно справочно значение”, са именно онези, с които всяка една институция, било то държавна или общинска, може да разполага. Но трябва да разполага със съгласието на агенция „Архиви”, която контролира целия този масив.
Предложения? Няма.
За 9 , против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 46 има следното предложение за редакция:
“Чл. 46. (1) Документите, определени за постоянно запазване, образуват архивния фонд на организацията и се предават в съответния държавен архив.
(2) В архивния фонд се включват само оригинални, оформени по стандарт документи.
(3) Документите, определени като неценни, се описват в опис и се унищожават. Да се прибави буква “т” на унищожава, става “унищожават” – унищожават се самите документи, а описът си седи.
(4)Документите с дългосрочно справочно значение се описват и се съхраняват в организацията до изтичане на определените им срокове, след което се извършва експертиза.
(5) Документите, съдържащи класифицирана информация, се предават на държавните архиви по реда, определен в този закон, и след изтичането на сроковете, определени в Закона за защита на класифицираната информация.”
По чл. 46, колеги, мнения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 47, чл. 48 са по вносител. Някакви мнения?
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 49 има редакция - предложение на Комисията:
“Чл. 49. (1) При закриване на държавни организации, при заличаване или приключване на производство по несъстоятелност на търговски дружества по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба ръководителите, ликвидаторите или синдиците съгласувано с Държавна агенция „Архиви” са длъжни в шестмесечен срок да предадат ценните документи в съответните държавни архиви. Закриването или заличаването се извършва след представяне на удостоверение от съответния държавен архив за предаване на ценните документи.
(2) Документите със справочно значение на организациите /ще стане на институциите/ по ал. 1 и на заличените юридически лица без правоприемник, неподлежащи на предаване в съответния държавен архив и в териториалните структури на Националния осигурителен институт се съхраняват по ред, определен с акт на Министерския съвет.”
Тези документи, които засягат хората и тяхната трудова дейност … Има ли, колеги, по чл. 49 мнения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 50 е по вносител. Някакви предложения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІІ – “Документи на физически лица”.
Чл. 51 има предложение за редакция:
“Чл. 51. Източниците за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и лични архивни фондове и колекции на значими за обществото личности.
Мнения по този текст? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на раздела и чл. 51 в редакция на комисията.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 52 пак има редакция:
“Чл. 52. Приемането и вписването в Регистъра на Националния архивен фонд на лични архивни фондове или колекции се осъществява след писмено декларирано желание от страна на собствениците им и извършването на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Мнения, колеги? Няма.
За 9, въздържали се няма, против няма.
Текстовете са приети.
Чл. 53 има следния вид:
“Чл.53. (1) документите по чл. 51 се приемат в архивите чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение от техните създатели, наследници или лица, които са ги придобили и запазили.
(2) При дарение или завещание на документи създателите им или техните наследници, или лицата, които са ги придобили, могат да поставят и условия за достъпа до тях и използването им.
(3) Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите могат да се определят със съответното завещание или дарение.
(4) Придобиването на лични архивни фондове или колекции чрез дарение или завещание не засяга авторските права върху тях.
(5) В случаите на придобити срещу възнаграждение документи от физически лица стойността на възнаграждението се определя от оценителните комисии на приемащите ги архиви.”
Колеги, имате ли предложения и допълнения по този текст?
Аз само да попитам нещо вносителя. Когато един човек е собственик или наследник на ценни документи, да поставя условия за достъпа до тях го разбирам, защото аз мога да искам на моя дядо личните писма да не се четат до 2045 година. Само че след като тези документи съм ги придобил и не съм аз носителя на наследството, на семейната традиция, с какви основания ще закривам аз дадени документи да не се четат, щото зад това „могат да поставят условия за достъп до тях” се крие точно някаква спирачка върху четенето на гражданите. За собствениците, за семействата – да, знам защо. В смисъл аз мога да кажа, че не искам документите на дядо ми да бъдат откривани сто години. Това е моя воля. И ги предавам на държавата. Но след като съм придобил нечии чужди документи от нечий таван или прочее, защо мога да поставям условия аз – придобилия?! Може ли да ми отговорите?
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Има логика да го махнем. Нашата идея е била, тъй като практиката досега е такава, и аз се страхувам, че лица, които са придобили документи, няма да ги дават при нас. Не възразявам, както Вие прецените, да се махне…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дават на иманяри, дават на колекционери, при вас …
Да го направим така: в алинея 2 – при дарение или завещание на документи, създателите им или техните деца могат да поставят и условия за достъпа до тях. Като махнем “или лицата, които са ги придобили”, става ли? Ето, г-жа Милчева изрази съгласие, Благодаря.
Махаме значи в ал.2 „или лицата, които са ги придобили” и остават само тези, които са носители на самата наследственост.
КИНА АНДРЕЕВА: В ал.5 само трябва да добавим експертни оценителни…
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Да, експертните оценителни комисии и тъй като направихме допълнение физически и/или юридически лица, също и тук да добавим юридически – в ал.5, както навсякъде.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, значи тези редакции на ал.2 и ал. 5 си ги записахте.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІІІ – “Документи на политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества”.
Чл. 54 е по вносител.Не виждам предложения на колегите.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 55 има предложение за редакция:
“Чл.55. Приемането на документите се извършва след писмено декларирано желание от компетентните органи, представляващи, нека да бъде пак на институциите, вместо организациите, по чл.54 и извършване на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Мнения, колеги.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 56 е по вносител.
Моля да гласуваме текста.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел ІV – “Документи от чуждестранни архиви, други институции и граждани”.
Няма предложения. Приемаме заглавието.
Член 57 и чл.58 са по вносител. Има ли коментар? Не виждам.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 59 има следната редакция:
“Чл. 59. Документи или копия на документи от българи и български организации в чужбина могат да постъпят в избрания от тях архив след писмено декларирано желание за това и след извършването на експертна оценка от Държавна агенция „Архиви”.”
Мнения, колеги, по тоя текст?
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Член 60 също има предложение за редакция на Комисията:
“Чл. 60. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите, предадени от българи и български организации в чужбина, се определят с договор.”
Предложения? Няма.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава ІV – “Регистрация и отчетност”.
Има предложение за редакция: “Регистрация и отчетност на документите”. Имате ли възражения? Няма. Моля да гласуваме наименованието на главата.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел І – “Регистрационни отчетни единици и форми”.
По чл. 61 има предложение за редакция:
“Чл. 61. Регистрацията и отчетността на документите имат за цел да установяват наличността на документите и да осигуряват тяхното съхранение и използване.”
По наименованието на раздела и чл. 61 не виждам предложения.
Моля да ги гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 62 има предложение за редакция:
„Чл. 62. Всички документи от Националния архивен фонд подлежат на регистрация”.
За 9, въздържали се няма, против няма.
Текстът е приет.
Чл. 63 е по вносител.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 64. Има предложение за редакция.
“Чл. 64 (1) Отчетността в държавните архиви се осъществява чрез строго определени отчетни единици и форми.”
(2) Основни отчетни единици са архивните фондове, архивните колекции и частичните постъпления.
(3) Основните отчетни форми са: фондова картотека, списък на постъпленията, списък на фондовете, списък на частичните постъпления, списък на спомените, списък за специална регистрация и инвентарни описи. “
Има ли мнения? Няма.
Моля да гласуваме текста.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Чл. 65 има предложение всяка една от алинеите, както са по вносител, просто да добият поредността в отделен член. Нали така? Да. |Някой да даде мотиви защо искате чл.65, който фактически пояснява току-що изброените отчетни форми, всяка да отиде в отделен член.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Всяка една от алинеите всъщност дава определенията за отделните основни отчетни форми. И затова е по-добре така да се обособят.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не са доволни колегите. Моето мнение и като законодател е, че в току-що приетия от нас чл. 64, където пише: Отчетността в държавните архиви се осъществява чрез строго определени отчетни единици и форми, алинея втора обяснява какво са те, и в алинея трета се изброяват, след това, в следващи алинеи - четвърта, пета, шеста и седма - трябва да влязат алинеите от чл.65, защото в члена ще се засягат само тези отчетни форми. В един член трябва да се изброи всичко, според мен. Разбрахте ли го, г-н Узунов? Аз пак ще повторя: този член, който в момента носи номерация 64, се занимава с една специфична дейност, която архивите наричат отчетност. Т.е. кои са формите за отчет вътре, защото тези хора носят отговорност, включително и по Наказателния кодекс. Вътре има отчетни единици. Те ги изброяват кои са, след това ги обясняват кои са. Целият член засяга тази отчетност. Това е моята идея. Съгласни ли сте?
Добре, колеги, значи чл.64 придобива вид със седем алинеи – 4 алинеи от чл. 65 и получава номерация, която ще се проследи.
Моля да гласуваме тази промяна.
За 9, против и въздържали се няма.
Приемат се промените в чл. 64.
Чл. 66 е по вносител. Няма предложения.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел ІІ – “Регистър на националния архивен фонд”.
По самото заглавие на разделя няма предложения, приемаме го.
Чл. 67. Предложението за редакция е следното:
“Чл. 67. (1) Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат.
(2) Регистърът се създава с цел:
1. централизиране на информацията за архивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи;
2. осигуряване публичност на архивните сбирки и документи – собственост на физически и юридически лица;
3. разширяване на възможностите за опазване и използване на Националния архивен фонд. “
Има ли, колеги, по тези текстове предложения?
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 68, чл. 69 и чл. 70 са по вносител, коментари? Няма.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава пета – “Опазване и съхранение на документите от националния архивен фонд” и чл. 71 са по вносител.
Моля да ги гласуваме.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 72 има следната редакция:
“Чл.72. Собственици, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд, ги съхраняват съгласно методическите изисквания и стандарти на Държавна агенция „Архиви” и осигуряват тяхното опазване.”
Моля да гласуваме текста на комисията.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
“Чл. 73. (1) Собствениците, които притежават ценни документи, вписани в Регистъра на Националния архивен фонд уведомяват писмено председателя на Държавна агенция „Архиви” за необходимостта от реставрация и консервация на документите.
(2) Експерти от Държавна агенция „Архиви” определя реално необходимостта от реставрация и консервация на документите по ал.1.
(3) Реставрацията и консервацията на документите по ал. 1 се осъществява от Държавна агенция „Архиви”.”
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Извинявайте, имаме едно предложение за ал.2. Може би да стане малко по-точно.
“Необходимостта от реставрация и консервация на документите по ал.1 се определя от експерти на Държавна агенция „Архиви”.”
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да се обърне изречението малко?
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен. Колеги? Приемаме. И текстът на ал.2 ще стане: „Необходимостта от реставрация и консервация на документите по ал. 1 се определят от експертите на…” Това е един специфичен процес. Приема се като текст на Комисията.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 74, чл. 75, чл. 76, чл. 77 са по вносител. Няма предложения. Няма коментар.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
“Чл. 78. (1) За наличието и състоянието на приетите за постоянно запазване документи в архив или в друга държавна организация отговорност носят ръководителят на архива и съответните длъжностни лица, които отговарят за съхранението на документите в архивохранилищата и читалните.
(2) Читателите носят отговорност, ако виновно причинят щети на документи при тяхното използване. Нарушението се установява с акт от оправомощеното длъжностно лице.”
Няма предложения.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 79. Има следната редакция:
“Чл.79. (1) Особено ценните и уникалните документи в Националния архивен фонд представляват национално богатство и за тях се полагат приоритетни грижи от държавата.
(2) Документите по ал.1 се определят от специализирана комисия, която се назначава от председателя на Държавна агенция „Архиви” и осъществява дейността си по утвърдени от него критерии и правила. Данни за тези документи се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд
(3) На лицата, съобщили за документи в риск или предотвратили унищожаването им, могат да се издават грамоти и/или да се изплаща възнаграждение от бюджета на Държавна агенция „Архиви”, като неговият размер се определя от председателя по предложение на Централната оценителна комисия.”
Тук има ли предложения, колеги? Не виждам.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Членове 80, 81 и 82 са по вносител. Някакво предложение? Няма.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава шеста – “Достъп и използване”.
Има предложение за ново заглавие: “Достъп и използване на документи”.
Все пак да е ясно за какво става дума. Нормално е да се приеме. Съгласни сте.
Раздел І – “Достъп”.
“Достъп и използване на документи” е наименованието на Глава шеста.
Има предложение за наименование на раздела “Достъп до документи”. След като сменихме наименованието на главата, нормално е и на раздела.
КИНА АНДРЕЕВА: Може ли, трябва да бъде “Достъп до документи и тяхното използване”? Защото иначе…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но използването е раздел ІІ. Това е само Раздел І.
КИНА АНДРЕЕВА: То е втори, но въпросът е за главата. Не “Достъп и използване на документи”, защото достъпът е ДО документи, не може достъп на документи. Да бъде главата “Достъп до документи и тяхното използване”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много разказно става…
МАРГАРИТА КРЪСТЕВА: Ще го помислим…
КИНА АНДРЕЕВА: Добре…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Единственото, за което можем да си дадем съгласието, е да направите редакция върху наименованието “Достъп и използване на документи”. Но да не го местите много.
Моля да гласуваме по принцип тези наименования.
За 7, против и въздържали се няма.
Наименованията са приети.
Член 83, чл. 84, чл.85, чл.86 и чл.87 са по вносител. Няма предложения.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Раздел ІІ – “ИЗПОЛЗВАНЕ ща стане ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ”
И ще се съобрази с това, което Вие ще направите като наименование на цялата глава.
За 7, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
И така: чл. 88, чл.89, чл.90, чл.91 са по вносител. Има ли мнения някакви? Няма. За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 92. (1) Използването на документи от Националния архивен фонд може да бъде временно забранено за срок до 3 месеца на лице, нарушило реда за използването, определен с наредбата по чл.90.
(2) При констатирано повторно нарушение лицето се лишава от право на използване на документи за срок от една година.
(3) В случаите по ал.1 и 2 се издава заповед на председателя на Държавна агенция „Архиви”.”
Това са санкции, както виждате, колеги.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 93 е по вносител. Предложения няма.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава седма – “Административнонаказателни разпоредби”.
Чл.94 има предложение за редакция:
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Понеже чл. 92 е санкции, не му ли е мястото в Административно наказателните разпоредби?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Там има санкции за конкретна дейност, ако читателят нарушава ценността на националното наследство, да бъде дисциплинарно изведен от читалнята някак си, това не е административно-наказателна разпоредба.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Добре.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мене ако питате даже, аз при повторна санкция бих го пратил за пет години навън, ама колегите са решили за една.
БОРЯНА БУЖАШКА: Едно пояснение за наказанието в този раздел. Юристите от Министерски съвет не ни дадоха по-големи наказания. Инак тук искам да ви кажа, че имаме случаи на изнесени документи от университетски преподавател – карти и т.н.. Аз също мисля, че в такива случаи не трябва да бъде изобщо допускан.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това също сигурно е съобразено с някакво друго законодателство, права, нещо такова, сигурно. Не знам, но така или иначе, няма да го пипаме, за да не направим беля.
Добре, г-н Кътев, нали уточнихме, тук остава си в този вид, в който го приехме.
Моля да гласуваме наименованието на Глава седма.
За 7, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
За чл. 94 има предложение за редакция на комисията:
“Чл. 94. На лицата, извършили нарушения по член /съответно там номерата ще се сложат/ се налага глоба в размер от 500 до 3000 лева.”
Приемате ли, колеги? Да?
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 95, чл.96 са по вносител. Предложения няма. Гласуваме:
За 7, въздържали се няма, против няма.
Текстовете са приети.
Чл. 97 има редакция:
“Чл.97 /1/ Наказва се с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. не изпълни разпореждане или указание на органите на Държавна агенция „Архиви”, съответно на органите на нейните структури в страната;
2. не предаде документите на държавна и общинска институция за съхранение в съответния държавен архив;
3. повреди, унищожи или загуби документи при тяхното използване.”
Приемаме го в този вид.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Чл. 98, чл. 99, то е фактически чл.100, ако бъдем по-точни - повтаря се излишно, са по вносител.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА.”
§ 1. “По смисъла на този закон” до точка четвърта са по вносител, имате ли някакви възражения по тях? Няма.
Моля да ги гласуваме.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
За точка пета – „Деловодна служба” има предложение за редакция на Комисията:
“5. Деловодна служба”(Деловодство, Регистратура) е структурно звено в организация, управляваща текущите документи до предаването им в учрежденски архив.”
Моля да го гласуваме.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
От точка шеста до осма са по вносител.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Точка девета:
9. „Документи с дългосрочно справочно значение” са документи, които са свързани с трудови и служебни отношения, имотно и гражданско състояние и други.”
Ето ключът, за който ви говорих – това „и други” дава възможност на всеки един министър или кмет на община да си слага по-дълги срокове, да пази тези документи при себе си.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
„10. Документи от масово-типов характер с краткосрочно справочно значение” са документи, които се съхраняват в организациите в срок от една до пет години.”
Моля да гласуваме тази редакция на комисията за т. 10
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Точка 11 е по вносител, като уточнихме, че тук ще стане “държавни и общински институции”.
Моля да гласуваме т. 11 с това уточнение.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
“12 ”Експертиза на ценността” е процес на определяне на ценността на документите въз основа на научнообосновани критерии с цел категоризирането на едни документи за постоянно запазване и други – за унищожаване.”
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
т.13 до 27-ма са по вносител. Няма предложения.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” се приема.
Колеги, по § 2 има предложение за редакция на Комисията:
“§ 2. Ценни документи, придобити по наследство, дарение, завещание или по друг начин до влизането в сила на този закон, се декларират в шестмесечен срок от влизането му в сила.”
Моля да го гласуваме.
7 за, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
§ 3 е по вносител.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
“§ 4. Собствениците на приватизирани търговски дружества или обекти (бивша държавна или общинска собственост) в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон предават на държавните архиви намиращите се в дружествата или обектите документи – държавна собственост, създадени от началото на дейността им до датата на влизане в сила на съответния приватизационен договор.”
Аз се замислих, само да уточним нещо с вносителя, искам да попитам – смятате ли, че това е постижима задача? Колко са приватизационните обекти в България – сигурно са хиляди…
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Те са малко, но…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Казваме” “до влизането в сила на този закон”.
КРАСИМИРА МИЛЧЕВА: Ами те почти всички вече са предали документите, има някои изключения.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А, става дума за изключения. Добре, благодаря, разбрах.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
§ 5, е по вносител. § 6, § 7 – е по вносител.
За 7, въздържали се няма. против няма.
Текстовете са приети.
КИНА АНДРЕЕВА: Може ли само едно уточнение § 8, § 9, § 10, § 11 – нямат абсолютно никаква промяна в номерацията от тази на вносителя. Само е сменена редакцията.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:…Редът на изписването …
КИНА АНДРЕЕВА: Вместо в началото да се каже: “В чл. еди кой си”, се започва “В еди кой си закон се променя член еди кой си”.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, значи приемаме до § 12, колеги, така ли?
КИНА АНДРЕЕВА: По § 12, 13, 14 промените всичките са само от такъв характер.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е, колеги, в рамките на всички тези параграфи в Преходните и заключителни разпоредби са направени промени, които само подреждат числа и букви. И никакъв смисъл не променят смисъла. Те са съвсем-съвсем редакционни.
Моля да гласуваме тези параграфи до § 21.
За 7, против и въздържали се няма.
Комисията приема текстовете на §§ 9 до 20 включително.
“§ 21. Наредбите, по чл.50, и съответните членове, които ще видим какъв номер ще получат накрая, се приемат от Министерския съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Наредбата по чл.еди кой си се приема от Министерския съвет в срок една година от влизането в сила на този закон.”
И остана § 22. Предлагам да ги прочета всички заедно до края и да ги коментираме, защото тук има само една промяна евентуално:
“§ 22. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Държавна агенция „Архиви”.
§ 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 година.”
Тук въпросът първо е, аз се извинявам пред колегите си от комисията, мислех да залича § 23, защото не виждам смисъл защо трябва да влиза от 1 януари следващата година.
И второ, въпросът е, дали тези срокове не са прекалено дълги – шестмесечен и едногодишен, за съответните наредби, които трябва да приеме правителството?
Ще помоля г-жа Бужашка да ни каже.
БОРЯНА БУЖАШКА: Специално наредбата по чл. 9, ал. 2 се отнася до електронните документи. Това е нещо, което ние ще правим, тази наредба, заедно с Министерство на държавната администрация и така.
За 6-месечния срок ние още сега готвим тези наредби, така че би могъл да бъде и по-малък, бихме могли да го съкратим, но 6-месечният е нормалено.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбрах, благодаря. Колеги, да заличим § 23, т.е. законът да си влезе в сила от датата на обнародването в Държавен вестник и да оставим тези срокове.
Има ли възражения? Няма.
Моля да гласуваме § 21 и 22, и отпадането на § 23.
За 7, против и въздържали се няма.
Текстовете на § 21 и 22 са приети, § 23 отпада.
Благодаря. Уважаеми колеги, пожелавам ви приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа )



ПРЕДСЕДАТЕЛ: